Тема: Свободата на медиите
Гост: Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България

Водещ: В минутите до 9 за медиите. Провокирани от едно изследване на „Репортери без граници”, което постави България на последно място в ЕС по свобода на медиите. Тук може да добавим, че няма изявления на държавна личност или дори на обикновени хора, които по някакъв начин да не намират обяснение в проблеми или да не са негативно настроени, когато медиите изнасят нелицеприятни за тях данни. С Кристина Христова, която е генерален секретар на Асоциацията на европейските журналист в България, ще коментираме темата за свободата на словото в България. Те, от тази организация са с особен интерес към тази тема, включително и за опитите медиите да бъдат овладявани политически. Здравейте, Кристина.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: С вас говорихме преди време за проучването, което направихте и вие за свободата на словото и зависимостите. Много хора се опитаха да се възползват от него и да го интерпретират и коментират по различен начин. Имате ли механизъм да проследявате как се променят констатациите?
Кристина Христова: Ами, не. Конкретен механизъм нямаме. Това, на което ние разчитахме като първото ни проучване, което направихме беше с директни допитвания до журналистите по една петобална схема. Засега само веднъж е използван този метод от нас. Догодина вече ще можем да направим някакво сравнение.
Водещ: И някакво сравнение, разбира се. Изненадва ли ви констатацията на „Репортери без граница” за, така, нелицеприятното последно място на България?
Кристина Христова: Ни най-малко, честно да ви кажа. Това просто беше съвсем очаквано място за нас. Обаче това, което всъщност до някаква степен не се казва в коментирането на самия доклад е, че всъщност най-тежкият проблем, който е в България е едно много тежко сливане между медиите и властта. И това някак си се отбягва при коментирането на тези резултати. Което мен лично ме притеснява.
Водещ: То минава, според вас, през какво – през директна връзка медии – власт, през икономически връзки?
Кристина Христова: Икономически интереси, и особено в последните месеци това, което видяхме – да се използват медиите за груба разправа с хора, които пречат по някакъв начин на големи, силни личности с икономически силни позиции, беше наистина много гнусно, мога да го нарека направо. Защото имаше масови атаки, използване на схеми без да се проверява никакъв източник на информация. И това беше просто съвсем очаквано място.
Водещ: Между другото, интересно е, че сме, все пак Унгария е преди нас, въпреки че тя реално беше до скоро едва ли не пред процедура от страна на Европейската комисия именно заради свободата на словото. Очевидно тази неправителствена организация „Репортери без граници” вижда и други по-тревожни неща у нас.
Кристина Христова: Ами, това е точно, което до голяма степен се опитват управляващите в България и медийните групировки, които действат като монополисти, като всъщност едни такива огромни октоподи, които завличат постоянно и постоянно нови и нови медии в своята империя, мога да кажа. Те се опитват да скрият това, тази тенденция, която се случва в България чрез едно постоянно критикуване на различни личности и то оставя впечатление в читателите, че „ето, вижте, критикува се, значи в България се пак има свобода на словото”. Това не е критикуване…
Водещ: Просто трябва да вземеш няколко вестника и да проследиш няколко медии паралелно, за да видиш как всъщност се разчистват отношения и сметки помежду си. Какви са амбициите ви за тази година? Накъде насочвате интересите си?
Кристина Христова: Тази година решихме да след вече постоянно най-лошото и най-доброто, което се случва в медиите, точно за да може всеки път да посочваме такива…
Водещ: Това е хубаво – с най-доброто. Защото често ни критикуват, че пропускаме добрите новини и постиженията.
Кристина Христова: Ами, трябва да се насърчават. Има журналисти, които продължават с малко усилия и с много смелост да работят в тази тежка ситуация и трябва със сигурност да ги посочим и тях. Затова всеки месец ще набираме номинации от журналисти основно, медийни експерти, но и от граждани – кое според тях е било най-лошото и най-доброто, което са прочели, видели или чули през текущия месец.
Водещ: Имате ли някакви впечатления горе-долу какво ще представлява интерес? Защото то е хубаво и тази външна оценка, през която ще се оценява работата на журналистите.
Кристина Христова: Ами, не. Това, което ние сме, е едни стандартни, ние сме сложили на нашата страница – това е за смели журналисти в положителна категория, в отрицателна – обслужващи властта. И така са още две категории. Хората, които се интересуват, могат да влязат да видят останалите две категории. Вече имаме някакви номинации, изпратени за този месец и резултатите честно казано надвишиха това, което аз очаквах. Защото например за медии извън София сега, досега това, което сме получили се оказва, че много регионални вестници действат абсолютно като ПР агенции на местни икономически сили и управляващи.
Водещ: Аз съм изненадана, че вие сте изненадана. Мисля, че това е публична тайна.
Кристина Христова: Да, това е публична тайна. Обаче аз наистина не очакват, че чак до такива размери това, което получаваме като аргументация.
Водещ: Как ще се опазите от нещо много важно, което е така характерно за нас и което всъщност ние с вас намекнахме – да получавате номинации за много смела публикация от страна на критици на този, който е разкритикуван там? Тоест знаете, че ако напишете нещо лошо срещу Бойко Борисов, това може да изглежда много смело, но всички симпатизанти на БСП и на опозицията вкупом ще го обявят за голям героизъм. Тук как ще спазите тази много деликатна нюанс за оценка?
Кристина Христова: Ами, то всъщност не е просто само да обвиниш, а да покажеш, нашата всъщност идея е по-скоро коректор, от страна на журналиста коректор на обществото. Така сме го определили, в смисъл материалът да е допринесъл за разкриване на някаква …
Водещ: Тоест да е станал самият той събитие, да.
Кристина Христова: Да е имало, да, реален, положително развитие след такъв материал.
Водещ: Добре, значи ще проследим и какъв, какви материали ще бъдат номинирани при вас. Вероятно ще бъде любопитно как ние журналистите се самооценяваме, как ни оценяват гражданите и анализаторите. Оставаме отворен този разговор с Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти. Разговор за свободата на словото, медиите, България и Европа.         

Гости: Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България, Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: Необходими са нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите във всяка една от страните, защото в последните години има много признаци, че те се ограничават от властта и парите. С този основен извод завърши проведената през март в ЕП в Брюксел международна конференция „Свободата в медиите под заплаха – национални проблеми, европейски решения”. Участниците във форума предложиха създаването на мозъчен тръст за медийна политика, който на общоевропейско ниво ще е полезен като регулатор и наблюдател на състоянието на медиите и свободата на словото в отделните страни. Той би могъл да разработи и насоки към правителствата в страните от Евросъюза. Малко по-късно през май разбрахме, че България пада едно място надолу в годишната класация на „Фрийдъм хол” за свобода на медиите. В миналогодишния доклад тя беше на 76-та позиция сред 196 държави, а тази година е 77-а. България споделя тази позиция с Източен Тимор и Индия, класирайки се малко по-надолу от Сърбия, Бенин и Намибия. И тази година България запазва статута си на страна с частично свободи медии, се казва в доклада. След секунда за още едно, провеждащо се в момента, проучване за свободата на словото у нас.
Асоциацията на европейските журналисти в България провежда анкета, свързана със свободата на словото у нас. Резултатите от анкетата ще бъдат включени в доклад, който всяка година Международната асоциация на европейските журналисти изпраща до Съвета на Европа. Добър ден казвам на Кристина Христова, генерален секретар на Асоциация на европейските журналисти в България.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: За коя поредна година, г-жо Христова, правите такава анкета сред журналистите?
Кристина Христова: Ами, всъщност ние като българска секция съществуваме от миналата година, от октомври месец, така че засега реално ние за първи път правим такава анкета. И засега мисля, че не е правено в България.
Водещ: Т.е. не можем да очертаем тенденции? Ще бъдете изненадани от резултатите, които очаквате при тази анкета?
Кристина Христова: Честно да ви кажа, сега тия неща, които влизат в анкетата от журналисти, които досега са попълнили, много не са изненадващи, по-скоро са очаквани. И също това, на което ние залагаме в тази анкета, не толкова измерване по предварително дадени критерии, колкото ние искаме да научим за случаи, които не са … никакъв начин, посегателства върху свободата на словото. И затова анкетата е анонимна. И се надяваме да получим повече такива случаи.
Водещ: Възползват ли се от опцията анонимност журналистите, които вече са попълнили анкетата ви?
Кристина Христова: Да. Това беше един от критериите, които заложихме – ако искате оставете името си, за да видим доколко самите журналисти биха казали нещата със собственото си име. Въпреки че ние няма да разкриваме имената. Но доста, всъщност мисля, че досега имаме двама-трима, които само са оставили името си.
Водещ: Всички останали остават анонимни?
Кристина Христова: Анонимно, да.
Водещ: Колко журналисти досега са отговорили на въпросите ви?
Кристина Христова: До момента 30 човека са попълнили анкетата, което за една седмица мисля, че е добре.
Водещ: А какви са очакванията ви? Колко човека очаквате да се включат и да отговорят с охота на поставените въпроси?
Кристина Христова: Нашият оптимален вариант е 200 човека поне да включим, да имаме някаква представителност поне от проучване. Така че продължаваме да контактуваме и журналисти и лично вече, за да участват.
Водещ: Всъщност, кажете ни, най-важните неща, които питате колегите?
Кристина Христова: По принцип, те, въпросите са типични за една такава анкета – Дали лично на тях им е бил оказван натиск – политически и икономически или друг? По какъв начин оценявате свободата на медиите в България? Нали, гледаме да идентифицираме хората и по това дали са в голяма медия, дали са в столицата или извън столицата. И най-важното беше, нали ви казвам, че сме оставили едно поле за коментар, да разкажат техен случай…
Водещ: Дотолкова, доколкото има разлики във вече попълнените анкети, от какво зависят разликите, какво показват вашите наблюдения? От вида медия, в която работят съответните журналисти, от населеното място, от собственика на медията?
Кристина Христова: Да ви кажа, още не сме ги изчислили, защото те са в таблица, която на края ще можем да го кажем вече съпоставката на отговорите. Но общо взето досега това, което ми се подава като сигнал е едно и също.
Водещ: Едно и също. И то е?
Кристина Христова: То е икономически натиск.
Водещ: Икономически натиск ли е най-често оказвания натиск върху журналистите?
Кристина Христова: Да, най-често оказваният натиск и обаждания на министри до главни редактори. Нали, вече подробности ще ги изнесем октомври месец като имена и медии, които са цитирани като оказали натиск. Но засега това е. Икономическият натиск, свързан с реклами най-вече…
Водещ: Анкетата е в два варианта – освен за журналисти, тя е и за медийни експерти. Очаквате ли да се различават мненията на журналистите и на експертите за свободата на словото?
Кристина Христова: Засега не се различават, но от медийната, от експертните отговори все още нямаме достатъчно силно участие. Така че все още не мога да коментирам там.
Водещ: И последен въпрос. Питате и блогъри?
Кристина Христова: Да. Това вече мисля, че в днешно време няма как да го пропуснем.
Водещ: Какво ви казват блогърите и до този момент имате ли попълнени анкети от тях?
Кристина Христова: Имаме от един блогър само попълнен досега. Всъщност не съм проверявала днеска дали няма и сред журналистите попълване на хора, които са се определили като блогъри. Но всъщност това, което те казват е също, което казват журналистите като обща оценка за медийната среда. Но няма, досега не сме получили от блогър мнение, че е бил подлаган на натиск.
Водещ: Благодаря ви. Ще очакваме окончателните резултати от анкетата. Сигурно ще бъдат любопитни. Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти – България. Позицията и на медийните експерти. Иво Инджов. Здравейте.
Иво Инджов: Здравейте.
Водещ: Основно икономически натиск, оказван върху журналисти. Това показват данните от анкетата на Асоциацията на европейските журналисти, поне на база получените до момента отговори. Споделяте ли?
Иво Инджов: Да, аз напълно споделям тези частични резултати от въпросното проучване. Този икономически натиск действително е най-голямата пречка пред свободното развитие на българските медии през последните години. Той се осъществява по две линии. Първата е по линия на предоставената реклама. Естествено, в условия на криза, рекламните източници се свиват и от там държавата, чрез нейните министерства, чрез рекламата на еврофондовете и оперативните програми се превръща в един от най-големите рекламодатели. Който иска да получава такава реклама, той трябва да е в добри отношения с правителството и поне в, така, прилични отношения. Естествено, това трябва да бъде доказано на база на анализ на съдържанието, което на този етап не се прави, но това е водещо предположение сред колегите медийни експерти. Освен това, има икономически натиск и върху самите журналисти. Ако те не изпълняват зададената от собственика и главния редактор линия, а тя в повечето случаи, при повечето медии в България е за толериране и открита подкрепа на управляващите в момента ГЕРБ, този журналист си губи работното място и отива на един пазар, където възможностите за реализация стават все по-малки.
Водещ: Предполагаемата задължителност на добро отношение към правителството и към управляващите в момента обаче всъщност слага знак на равенство между икономическия и политическия натиск?
Иво Инджов: Да. Има го и политическия натиск, макар че той е по-завоалиран. Значи, той не е по линия на някаква цензура, спускана от правителството, той е по линия, както каза и колежката преди малко, по линия на обаждания на самия министър-председател, той публично си го признаваше, праща есемеси на журналисти, когато е недоволен от нещо, на много близки връзки между министър-председателя и отделни министри със собственици и главни редактори на вестници. И то това се демонстрира публично. На последната среща на български медии в Холандия преди няколко месеца, се изреди цялото правителство, начело с министър-председателя. Какво правят те там? Друг е въпросът – защо пък тази среща, в условия на криза, се провеждаше точно там, в чужбина, за да има допълнителни разходи. Но този политически натиск си съществува.
Водещ: Обаче, г-н Инджов, възможно и логично ли е да се води разговор за свободата на словото по принцип в българските медии или всяка медия, всяко издание придобива все по-ясен и по-различен от останалите профил и би следвало да отчитаме разликите?
Иво Инджов: По принцип, трябва да се води такава дискусия и тя вече се води през последните няколко години. Това е положителното развитие – и с участието на журналисти и с участието на експерти, с участието на преподаватели. Естествено, медиите не само в България, по цял свят е огромна. Вече част от медиите са насочени към конкретни целеви групи. Някои от тях нямат нищо общо с журналистика. А когато се говори за етични норми, най-вече се визира журналистиката. Много голяма част от съдържанието на медиите е развлечение, … съчетаване на информация с развлечение, но все пак трябва да има някакви общи етични рамки, които да се спазват. И тук големите неизползвани резерви са в прилагането на Етичния кодекс на българските медии, популяризирането му сред самите медии, едни такива доброволни норми, които те да спазват, от една страна да създават по-качествена, една по-професионално изготвена информация, от друга страна да се предпазят самите те от намеса от страна на държавата и други фактори.
Водещ: Участниците в конференцията, и с това да завършим, „Свободата на медиите под заплаха – национални проблеми и европейски решения”, проведена в Брюксел през пролетта, се обединиха около идеята, че са нужни нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите. Законодателен ли е проблемът и може ли законодателно да е решението му?
Иво Инджов: Аз участвах на същата конференция и помня това решение. Там голяма част от участниците фактически отбелязаха, че не е възможно на европейско равнище да се направи една такава регулация по ред причини. Страните в ЕС са много разнообразни, самите медийни култури, журналистическите практики са много разнообразни и аз съм скептик, че на ниво ЕС може да се направи такава регулация. Някакви минимални стандарти могат да се въведат, нещо по подобие на директивата „Телевизия без граници”, новото издание. На национално ниво също трябва да се търсят законодателни решения. Да се отчита от една страна, промяната в медийната среда, за която вече говорихме, от друга страна всяка една държава трябва да провежда много по-отговорна медийна политика. Но само със законодателни мерки медийната среда и в България, и в Европа, няма да се подобри.
Водещ: Няма шанс?
Иво Инджов: Необходима е и журналистическа саморегулация. Това е, според мен, основният инструмент за по-добра и качествена журналистика и по-независими и автономни медии.
Водещ: Разговорът за свободата на словото винаги е разговор с продължение. Благодаря ви за това включване в „Преди всички”. Иво Инджов, медиен експерт.