АЕЖ-България I 25.01.2017

Ирина Недева заменя на поста председател на Управителния съвет (УС) на Асоциацията на европейските журналисти-България Кристина Христова с решение на Софийски градски съд от 12.01.2017 г. Христова, която ръководеше асоциацията в първите шест години от основаването ѝ, се оттегли от председателското място, за да стане директор на Център за култура и дебат „Червената къща”.

Ирина Недева е български журналист и автор на документални филми с дългогодишен професионален опит в обществените електронни медии (БНР и Канал 1, БНТ). В момента е старши продуцент на “Актуални предавания”, редактор и водещ в сутрешни предавания на програма „Хоризонт” на БНР. Тя е магистър по философия от СУ “Свети Климент Охридски”,със специализация по културология, както и множество професионални специализации в Thomspon-Reuters в Университета Кардиф, в централата на RFI, SRI (Swiss Radio International), Phillip Merrill Journalism School, САЩ, в рамките на програмата за междудържавен образователен обмен Fulbright. Радио материалът ѝ “Крайната десница и миграцията в Европа” е единствената досега номинация на материал от програма “Хоризонт” в престижния европейски конкурс Prix Europa в Берлин 2014 в категорията Current Affaires. Има опит и в независими филмови, телевизионни и радио проекти, както и в сферата на публичните дебати.
"Като журналист знам в колко конкурентна среда се опитваме да отговаряме на идеалите ни за професионални стандарти. Сложно, но и вдъхновяващо е да се гради общност от хора, които иначе са противопоставени по най-различни начини – финансови, политически, корпоративни, рейтингови", заяви Недева след заемането на поста.
Ето какво още сподели тя: "Когато преди 6 години бях в ефир в предаването "Преди всички" на Хоризонт (БНР), АЕЖ-България беше единствената организация, която постави под съмнение медийното отразяване на един от поредните брутални криминални случаи и употребата му от управляващите. Спомням си изненадата и възхищението ми от нивото на саморефлексия, проявена от млади колеги, които се замислят за това какво всъщност правим като медии в България. Когато по-късно се запознах с Кристина Христова и останалите членове на организацията вече не бях изненадана. Да стана част от тази общност беше радост. Знаех, че международната АЕЖ-България е създадена преди да се родя, през 60-те години на ХХ век, от 70 журналисти в шест западноевропейски страни, които са отразявали "градежа" на Европа, а днес международната организация има статут на наблюдател към Комитета за медии на Съвета на Европа и продължава да обединява журналисти, които вярват в потенциала на професията журналист да защитава свободата на информацията и на медиите в Европа. Всеки един от нас в Управителния съвет на българската секция на АЕЖ-България може да е в ролята на председател на УС. Решението на колегите от УС в тази роля да съм аз е знак и за важната мисия, която имат обществените медии у нас. Да съм част от каузата на АЕЖ-България за професионална медийна среда е чест и отговорност. Мечтая си да ставаме повече и да сме силни заедно, независимо от колко различни медии и с колко различни жизнени пътища се събираме, водени от желанието журналистиката, която правим, да е наистина професионална и смислена, и то във времена на манипулация на общественото мнение и девалвацията на фактите."

На свой ред първата председателка на АЕЖ-България Кристина Христова каза:

"Промяната е част от развитието и всяка организация, която иска да постигне целите си, трябва да се развива постоянно. Повече от шест години бях на председателския пост – времето, през което организацията се роди, проходи и пое отговорната роля да бъде изразител на журналистите в България. За мен това бяха едни от най-важните години в професионален и личен план, защото бях част от създаването на общност с голям потенциал да променя средата, в която живеем. Сега е време, начело на организацията да застане професионален журналист, запознат с ежедневието, работата и проблемите на българските журналисти. Затова и изборът на Ирина Недева за председател напълно отговаря на новите нужди на АЕЖ-България – да бъде още по-близо до журналистическата общност. В същото време, в Управителния съвет на организацията има силна приемственост, като за развитието ѝ, ще продължават да отговарят Мария Черешева, Камелия Иванова и Иван Радев, с които заедно дадохме начало на АЕЖ-България, и без енергията, отдадеността и познанията, на които, асоциацията нямаше да е това, което е днес. Останалата част на УС са нови членове, професионални и доказани журналисти, като целта ни беше да доближим още повече до журналистическата професия управителният орган на организацията. Нарасналата отговорност на АЕЖ-България в обществения живот на страната, наложи нуждата и от професионален мениджър, който да се грижи за плавното изпълнение на дейностите ни, затова назначихме – Емилия Зафираки, доказан специалист и мениджър човешки ресурси с дългогодишен опит. Аз оставам в организацията като член и съмишленик, и винаги ще подкрепям каузата, за която работих през последните шест години. Пожелавам успех на новия председател и УС, важно е за всички ни да успеете!"
Позицията председател на АЕЖ-България е на доброволни начала, не е свързана със заплащане и не е пряко обвързана с управлението на отделните проекти, по които работи организацията. Различните специфични роли в УС на АЕЖ-България са само инструментални. Освен председателя Ирина Недева, в него влизат Мария Черешева, Камелия Иванова, Иван Радев, Боряна Дамбазова, Димитър Кенаров, Росен Босев. Управителният съвет действа на принципа на общото съгласие за всички важни стъпки на асоциацията. Решенията за позициите се взимат и след обсъждане с всички членове като се стремим към модел на съгласие.
Мисията на организацията гласи: Ние сме тук защото има нужда от нас. Ние сме професионална общност от журналисти, част от Асоциацията на европейските журналисти, независим наблюдател на Съвета на Европа. Нашата цел е да се грижим за подобряване на медийната среда и качеството на журналистиката в България и да подкрепяме журналисти, които са възпрепятствани да вършат (свободно) работата си.
Сред основните предизвикателства пред АЕЖ са преодоляването на негативните тенденции, подобряването на медийната среда, противодействието на деградацията на журналистическата професия и на силите, които имат интерес от слаби и безкритични медии.
АЕЖ-България е организация базирана на индивидуално членство на журналисти, които представляват само себе си, но не и медията, за която работят. Ако искате да станете член на нашата общност, може да кандидатствате тук.

Оригинална публикация 

БНР, Преди всички | 25.01.2016 | 09:48

Тема: Промените в ЗОП за медиите
Гост: Kристина Христова, Асоциация на европейските журналисти

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти България призова президента да наложи вето върху ЗОП и да го върне за ново обсъждане в парламента заради текстовете в него, свързани с медиите. Знаете, покрай дебатите около ЗОП стана ясно, че купуването на медийни услуги ще става вече без обществена поръчка. Всъщност то и сега беше така. Но се очакваше с този европейски закон нещата да бъдат нормализирани. Сега ще говорим за опасенията на Асоциацията на европейските журналисти с Кристина Христова. Здравейте.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: И така, силно изразихте тревогата си от тези текстове. Всъщност и депутатите се притесниха много от това, което се случва. Но бяха притеснени в малцинството си.
Кристина Христова: Да, за съжаление, много е отчайващо това, че само преди една година новото правителство пое ангажимента да прекрати тази порочна практика с даване на пари по неясни правила на определени медии. Което е една изключително опасна практика за влияние върху медиите. И една година по-късно ние направихме крачка назад. Тоест ние останахме на същото място, а имахме възможност да направим крачка напред, тъй като тези правила и сега са включени в ЗОП с оправданията, че това се изисква от ЕС.
Водещ: Да, какво сочи между другото, да, вашият анализ? Вие сте асоциация, която има достъп до другите държави. Може да проверите дали това е задължително изискване.
Кристина Христова: Не, това изобщо не е задължително изискване. Това е криво тълкуване на директивата. Която дори, ако си направите всички тези, не вие, но всички тези, които се обясняват, че това е с европейската директива, от НС си направят труда да прочетат анализа на Нели Огнянова, която е експерт по медийно право, която е изкарала като факти скорошни решения на Съда, Европейския съд, който обяснява защо и в кои области се прилагат тези изключения, и те са изключително свързани със социално … аспекти, и когато медията е възложител. Тоест това е изключително криво тълкуване на директивата, което става в нашия закон. И това изключение, което е вкарано в директивата, е вкарано, за да се запази независимостта на медиите, а ние го прилагаме по начин, по който да ги направим напълно зависими от управляващите.
Водещ: Добре, какво е вашето обяснение? При положение, че знаем какво е състоянието на медиите в България, при положение, че знаем, че публична тайна е, видяхме го и на изборите, виждаме го непрекъснато как в определени медии се излива с разбира се насрещно очакване държавен ресурс. Защо толкова демонстративно да бъде записано и това в закона?
Кристина Христова: Ами, моето обяснение е, че едни тъмни субекти в нашето управление не искат и не могат да еволюират да живеят в по-демократични правила. Те се опасяват от една среда, медийна, която би могла по някакъв начин да бъде независима. Затова се дърпа, дърпа се към дъното постоянно с такива котви, като това да може да се плаща директно на медия без ясни правила за избора.
Водещ: Вярвате ли, че е има някакъв отзвук от страна на президента, или не?
Кристина Христова: Ами, вижте, ние като гласност, този призив сме го направили с единствената надежда, че това е единствената надежда да се върнат нещата назад. Ако не сме имали някаква надежда, нямаше да го направим този призив.
Водещ: Добре, питам, защото следващият въпрос е какво се случва, ако такова вето няма, законът влезе в сила по този начин, имате ли механизъм, по който като институция, като организация или да понастоявате за някакви допълнителни правила, или да станете, така, своеобразен наблюдател на това какво ще се случва с парите оттук-нататък? Или просто ще регистрираме поредния спад?
Кристина Христова: Значи, ние първото, което ще направим, е отново да подадем сигнал и към Съвета на Европа, където имат специална платформа за такъв тип нарушения на закона, застрашаващи свободата на медиите и наблюдават България с повишено внимание през нашите доклади, и второ, самите ние ще наблюдаваме активно. Защото вие си спомняте какво се случи преди няколко години с Министерство на земеделието и Нова телевизия, които вместо да отразяват земеделската програма, всъщност отразяваха колко е добър министърът на земеделието. Това е нашето основно опасение, че отново може да се използва в тази насока – да се прави ПР на отделни министри.
Водещ: А вие знаете, че също така пък голямото подозрение, когато се постави този въпрос е, че става дума за едни медии, които са недоволни, че парите не отиват при тях, а отиват при други.
Кристина Христова: Ами, това е… За да няма такива недоволни, трябва да има правила защо, при какви медии отива и те са част от парите на данъкоплатците, нашите пари са. Искаме да знаем защо отиват при тези медии, а не при онези, на какви основания, какъв е резултатът и за какво се използват също. Всъщност това е основният въпрос – правилата и резултатите от използването им.
Водещ: Ако трябва да обърнем разговора, понеже вашата асоциация от години води този разговор, включително и на високи, престижни форуми тук, в София. Как трябва да изглежда регламентът, така че наистина да има правила, как едни европейски или национални средства отиват в една медия, как се следи дали те отиват, както казвате вие, за реклама на, да кажем добри практики или за имиджа на някого?
Кристина Христова: Да. Основната, според мен, значи, първо, правилата защо се избира една медия. Защо например, когато се прави една реклама на земеделска програма, трябва да бъде избрана тази, а не тази медия, за да достигне информацията до земеделците, как се разпределят парите по земеделската програма. Това, нали, като начало за условия за избор. Второто, което според мен е още по-важно, е да има ясно изискване след приключване на, нали, договора, проекта или търга, там каквито са били условията по него за изпълнение от страна на медията – да има прозрачност какво точно създава медията срещу тези пари – дали това е било предаване, в което се пояснява на земеделците как да кандидатстват по земеделската програма, или е било програма, по която земеделският министър е говорил за успехите си. Това трябва да е публично достъпно, всичко да могат да стигнат до продукта, който е създаден с пари, държавните пари. Това е изключително важно – прозрачност как са разпределени тези средства.
Водещ: Предполагам, че би било важно и да се разбере какъв е бил ефектът и за самите, даваме пример със земеделците в случая, може да бъде дадено за всеки друг, всяка друга сфера на живота, доколко те са научили именно от тези предавания за тази програма.
Кристина Христова: Разбира се, да. Това би било много хубаво, ако може да се вкара също така в изискванията.
Водещ: Знаете ли защо ви питам? Защото сега говорим за България, но най-вероятно това е и такъв европейски проблем, че едни пари се раздават за комуникация, без всъщност изобщо някой да се интересува дали това, дали има ефект от тази комуникация и дали наистина потребителите, за които е било предназначено, е стигнала до тях.
Кристина Христова: Права сте, да. Има го това в много по-голяма степен, отколкото в България.
Водещ: Нали?
Кристина Христова: Да, за съжаление е така.
Водещ: Тоест да не се, нали, проблемът при нас е, че и без това медийната среда е толкова болна, че ако й дадем още една възможност да се доразболява, не е ясно какво може да се случи. Виждаме всички какво се случва в паралелната на традиционните медии действителност.
Кристина Христова: Да, абсолютно сте права. Това е един от основните проблеми, че ако има някакво усещане за нужда от промяна, то трябва да бъде сложено и в закона.
Водещ: Добре. Обаче хайде сега да поговорим за медиите. Защото напоследък прави много силно впечатление, че точно тези медии, които ние смятаме, че са спорни, които нарушават някакви стандарти, всъщност точно тези медии в момента се оказват предпочитани за властта. Видях, че Съюза на …
Кристина Христова: За интервюта имате предвид.
Водещ: Точно така, точно това имам предвид.
Кристина Христова: Това е, много е странно. За мен това е, аз наистина съм изумена. Значи, според мен, това, че нашите управляващи, тези хора, които се появяват в тези медии, които са абсолютно жълти, не спазват никакви професионални…
Водещ: Всъщност наричаме ги вече кафяви.
Кристина Христова: Да, кафяви.
Водещ: Защото жълтите изглежда по-приемливо.
Кристина Христова: Да, вече са кафяви. Те преминаха стадия дори на научната фантастика, когато тръгват да оплюват някой. Но появяването на такива хора в такива медии, това е тяхното мнение за обществото. Те си казват – значи, обществото ни ще приеме като добър сигнал, че ще ги види в кафявите медии. Значи, те имат изключително ниско мнение за народа, който ги е избрал. Защото ако нямаха толкова ниско мнение за избирателите си, те не биха се явявали в такива медии. Много е срамно това.
Водещ: Да, защото да четеш за политическите амбиции на някой, редом с интимни подробности, при това неверни за друг. Не разбирам къде тук е информацията.
Кристина Христова: Много ниска самооценка на тези, които се явяват в тези медии да дават интервюта, много ниска оценка на населението, което ги е избрало. Това е за мен заключението.
Водещ: Чух, че те се канят и телевизия да си правят. Очевидно има голям глад и интерес според техните представи за журналистиката, която прави. Има ли, според вас, някакъв начин, по който да се противопоставим ние като медии на това?
Кристина Христова: Ами, според мен, единственият начин е като ограмотяваме населението какво е допустимо и какво е недопустимо, да правят едни нормални медии и какво всъщност е журналистика. По друг начин не мога … Ние като журналисти, може би в училищата в университетите трябва да се набива в главите на хората, че това, което се случва – оплюване без факти, без доказателства, това не е журналистика.
Водещ: Ако трябва да сравните периода, в който се намират медиите сега, виждате ли някакъв аналог преди време, българските медии, по-назад във времето?
Кристина Христова: Вижте, аз все пак се занимавам с медии може би от десетина година.
Водещ: То през този период точно такава журналистика?
Кристина Христова: Тогава имаше, според мен, едно търсене на високи журналистически стандарти, имаше разнообразие, имаше един импулс и любопитство към това какво е хубавата и качествена журналистика. Но мисля, че това някъде от 2009 – 2011 г. започна грубото падане надолу.
Водещ: За съжаление обаче, това е проблематично и защото се оказва, че човек, който е засегнат в такава публикация, няма и механизъм, по който да потърси правата си, когато става дума, направи ми впечатление, че Съюза на съдиите беше сезирал Етичната комисия с искане да се види дали публикациите, свързани със Съюза на съдиите в Труд отговарят на етичните стандарти. Но се оказа, че всъщност нищо не може да се направи.
Кристина Христова: Ами, не. То може да се направи. Вижте, Етичната комисия в момента работи, приема сигнали, обработва ги и ги анализира, според мен, правилно. Въпросът е, че те нямат достатъчно публичност, тези сигнали до населението. И второ, всъщност тези медии не се хващат – някой им е казал, една Етична комисия им е казала – …
Водещ: Именно.
Кристина Христова: … нарушили Етичния кодекс. На тях не им пука. На тях дори не им пука, дори да ги осъдят. Те са съдени много пъти. Те са си приели, че всъщност ползите им от това да изпълняват политически поръчки, са много по-големи от това да ги осъдят. Въпреки че аз смятам, че ако много хора ги съдят, те ще си променят отношението. Защото аз съм чувала такъв тип – нали, абе, ние след това започнахме да внимаваме, защото малко солено ни излезе.
Водещ: Добре. Значи, какво да кажем – 2 в 1 – да ограмотяваме хората, и когато са нарушени правата ни, да си ги търсим, за да може да е ясно, че пък не може някой просто да те обижда и да те клевети ей така и та казваш – аз няма да му правя трафик. Благодаря ви. С Кристина Христова от Асоциацията на европейските журналисти България завършваме днешното издание на Преди всички. До чуване от нас.

БНР, Преди всички | 23.12.2015 | 09:46

Тема: Свободата на медиите
Гости: Христина Христова, Асоциация на европейските журналисти в България, проф. Ивайло Дичев, културолог

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя за прозрачност относно начина на взимане на решение на Управителния съвет на Българското Национално Радио за сваляне на ефира на предаването на Петър Волгин „Деконструкция”. Сигурно няма да изненадам слушателите, ако кажа, че ние, в Националното Радио, също настояваме за такава публичност и прозрачност, доколкото научихме за сведеното решение на Управителния съвет просто информативно. БНР е обществена медия и затова трябва да е ясно по какъв начин се свалят и слагат предавания. Така ще обобщя написаното от Асоциацията. Сега Кристина Христова ще каже повече за позицията. Здравейте!
Кристина Христова: Здравейте!
Водещ: Много е труден този разговор, доколкото той беше вкаран в двата полюса – соросоиди, грантаджии и путинисти. Така че дали ще можем професионално да се ориентираме по какъв начин е редно да се случват подобни наистина крайни, чух това да казва и Георги Лозанов лозанов вчера, решения, каквото е да бъде свален един водещ и едно предаване в обществена медия?
Кристина Христова: Ами, много Ви благодаря за въведението, защото именно това е и основната точка и в нашата позиция – да се излезе точно от това крайно противопоставяне, което много лесно може да се използва за всякакви цели, например за героизиране на жертви или за обвиняване в, както Вие казахте, путинизъм или соросоизъм. Всъщност, най-важното за една обществена медия е да се знае точно на базата на какви мотиви и след какви действия е взето решение за сваляне на едно предаване. Защото свалянето на предаване е една допустима практика, когато има силни нарушения на журналистическите правила, особено в една обществена медия. За мен това е абсолютно допустимо. Но е важно…
Водещ: Само че това се установява с поредица от действия, на които всички ние трябва да сме били публично свидетели, нали така?
Кристина Христова: Да, точно така. Но важно е да се знае какво преди това е направило БНР, ръководството на БНР преди да премине към сваляне на предаване, какви мерки е предприело, защото това предаване от две години съществува в Българското Национално Радио…
Водещ: Не, то съществува от много отдавна, от повече от две години… е това ръководство ръководство на Радиото, да кажа аз.
Кристина Христова: От много години, но от две години, исках да кажа… от две години по-скоро това, което ние забелязваме, е силно влошаване на качеството на предаването от гледна точка на това, че не се дава второ мнение. Това не е от вчера. Предприело ли е нещо БНР до този момент за това ясно нарушаване на журналистическите правила или не? Какви са мотивите точно на СЕМ също ми е много интересно да видим, публично да видим какви са точно мотивите, заради които е санкционирано Радиото. И на база тези ли мотиви сваля БНР предаването или по собствена преценка? И ако го прави по собствена преценка, а не под външен натиск, какво друго е предприело преди да мине към крайната мярка? Това е важно да се знае, защото иначе изглежда като един много авторитарен жест, което в една обществена медия не би трябвало да бъде…
Водещ: Сега, само да уточним, с тази публична позиция ли оставате или смятате да се възползвате от различни законови възможности, които съществуват, за да получите исканата от Вас информация? Защото ние чухме отговора на ръководството на БНР, че в ефира на Радиото цензура се казва пред „Деконструкция” и Петър Волгин. Няма да коментирам какво значи подобно признание от страна на едно ръководство. Но смятате ли да поискате тази информация от БНР, от СЕМ, за да бъде, да стане тя обществено достояние, пък и на нас даже?
Кристина Христова: Ами, разбира се, че ще я поискаме. Иначе, оставаме в едно…
Водещ: Говорене.
Кристина Христова: … да, говорене, в което… и противопоставяне на празни думи.
Водещ: Добре. Благодаря Ви! Това беше Кристина Христова с позицията на Асоциацията на европейските журналисти. Оттук нататък продължаваме с Проф. Ивайло Дичев. Здравейте, г-н Дичев!
Проф. Ивайло Дичев: Здравейте!
Водещ: Сега аз не мога да не си призная, че до голяма степен въпросът, който Вие зададохте вчера, тъй като този дебат върви и в социалните мрежи, няма спор по въпроса, беше свързан с… ще го цитирам: „Защо говорим за Волгин, а не за Янкулов и Управителния съвет на Радиото?”. И аз това искам да знам. Според Вас, защо е по-лесно да говорим за Волгин, а не за тези, които по силата на концепция и избор отговарят за това, което е Радиото?
Проф. Ивайло Дичев: Ами, вижте, първо, тук се смесват различни неща. Както обикновено, в нашите дебати няма желание за аналитично разграничение на темите. Първо, свобода на словото. Застрашена ли е свободата на словото, отнета ли е тя на Волгин? Ако някой го накаже утре за това, че той хвали Русия или нещо от тоя сорт, аз лично ще бъда един от хората, които веднага ще го защитя и ще протестирам веднага срещу това. Няма такова нещо. Той обикаля по медиите, разказва и т. н. Второ нещо, трудовия му ангажимент. Аз не знам той уволнен ли е или не. Мисля, че не е уволнен, нали?
Водещ: Не, разбира се. Но както се казва…
Проф. Ивайло Дичев: Не е уволнен. Значи, това би било друга тема. Това би било тема на профсъюзи, на там правилник и т. н. Сега, третото нещо, това, за което всъщност трябва да говорим, госпожата преди мен, г-жа Христова го каза съвсем ясно и тя е програмирането на една медия, в случая обществена медия, как става и кой носи отговорност за това. Естествено, че за това носи отговорност нейното ръководство. Г-н Янчулев лично трябва да ходи и да обяснява защо е позволил в неговата подопечна медия да се нарушава законът, както сега беше казано, и то години наред. Значи, има различни форми на въздействие – може да помогне на журналист, може да… Г-н Волгин може просто да се увлича, може да не знае, да няма достатъчно опит, Господ знае какво, нали. Ръководството на Радиото е това, което трябва да каже: чакай сега тук, ти трябва да каниш еди какви си хора, еди какви си хора. И ако той не реагира на тая работа, има някакви форми на наказание, предупреждение и т. н. Така че не знам защо подменихме разговора за програмирането и за облика на… програмния облик на една обществена медия с личните позиции на един журналист, които той има абсолютното право, разбира се, да има и да отстоява.
Водещ: Забравяме и органа, който стои над Българското Национално Радио и Телевизия, този, който трябва да следи за всички тези баланси.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, органът трябва да взаимодейства с директора и с Управителния съвет. Какво общо има тук журналистът, нали? Той е служител на… Аз поне така си го представям. Как да Ви кажа? Отговорност за това, което представлява медията, носи нейното ръководство. Ако е нарушаван законът, разбира се, че това ръководство трябва да понесе тая отговорност. И тук по-големият въпрос, тук който трябва да поставим, е как искаме да изглеждат обществените медии у нас, защото наистина това, което в случая може да се критикува това предаване, е, че то изразява изключително крайни позиции, понякога непроверени, понякога неверни. Аз веднъж бях дълбоко възмутен от едно антрефиле на Андролова с откровено расистка насоченост, което беше за прокуратурата направо. Тези неща, нали, трябва да ги поставяме така на дневния ред. Искаме ли да има представителство на всички възможни чувствителности в нашата държава? Искаме ли в Радиото да има предаване на "Атака" например? Защо да няма на "Атака", нали? Искаме ли да има на тези, които вярват в извънземните, нали? Вижте, казвам, това последното го казвам, то е по-общият проблем. Заливат ни медиите и то включително обществените медии ни заливат с небивалици, с глупости. Скоро тук имаше, по БНТ имаше представена една мумия, която била мумия на извънземно, пък се твърдеше, че била рептил, нали. Всеки ден там има астрология. Оня ден имаше някакво предаване за богомилите, в което някакви съвършени глупости ни се говореха за това как богомилството било със същината на християнството и т. н. Значи, проблемът е генерален. Проблемът е за един по-голям, по-сериозен контрол, по-внимателно… контрол не политически, нали. Контрол, в смисъл на сериозност, на проверяване, на спазване на някакви етични, на някакви … принципи, особено на… понеже частните медии не може да се контролират, поне на обществените медии. Да имаме един център в нашето общество, където да знаем, да се обърнем за някак си за сигурни, еднозначни неща.
Водещ: Добре, ама как да стане това? Знаете от колко години се дебатира по този въпрос или аз така си мисля, че се дебатира. Ето, сега отново е актуална темата за закон за радиото и телевизията, който да обедини двете медии, пък да има някаква обща шапка. Тоест, това решава въпроса…
Проф. Ивайло Дичев: Ако може и тези, онлайн медиите, също да вкараме в това, ще бъде много добре.
Водещ: Чудесно ще ни се получи, да. Въпросът е, че аз от дебатите, които съм чувала през годините за радиото и телевизията, все са били свързани с някакви фискални моменти – кое да икономисаме, кое да направим. А този разговор, за това кой да носи отговорност за това дали обществото получава пълна и достоверна информация, сякаш не го водим. Виждате, че сега дори председателят на СЕМ влиза в политически дебат с Волгин, а не по професионален.
Проф. Ивайло Дичев: Да. Но основното нещо, пак се връщам към това, основният контрол тук, който може да се направи над обществените медии, е чрез техните ръководства. Очевидно е, че ръководството на Радиото не си върши добре работата в момента. Това е ясно на всички. Второто, някаква рамка трябва да се направи за начина, по който функционират БНР и БНТ, най-малко те. Но също така БТА. БТА, която може да се превърне в една онлайн медия и много сериозен източник на информация. Дайте да погледнем към BBC. Англия е страна с изключително комерсиални медии, едни безсмислици се пишат в местта като “The Sun”, като “Star”, такива медии има, които са много напред от нас в тая помия. Но обаче в тази страна има един такъв концерн, който е държавната структура BBC, към която се обръща човек, когато иска сериозна, сигурна информация. Дайте да видим там как е регулирано, как те успяват да удържат някаква сериозност, някаква научност, проверяване на факти, какви са принципите, по които те работят и да ги въведем като един принцип на работа на обществените медии. Като пак добавям, към обществените медии добавям различни сайтове на министерства и т. н. Нали, то това е цялата тая среда, нали, която… Сега няма да можем да регулираме частните медии, там пазарната стихия е твърде силна. Но все пак нека да имаме някакви такива точки, опорни точки в нашата страна, където да се прави сериозна журналистика, сериозна, към която можеш да се обърнеш и може да… Аз мога да Ви дам някакви идеи, ако искате. Вие сте много по-напред от мен, нали, но… Когато става някакъв дебат, когато се покани някакъв… двама души дискутират в някакво студио, единият каже едно, другият каже обратното. Журналистът в следващата секунда, след като свърши тоя разговор, веднага трябва да излезе един експерт, независим, неутрален, който да каже какви са фактите. Fact checking, нали, проверката на фактите. Това е първото условие, от което трябва да тръгнем. И оттук нататък всички останали неща.
Водещ: Само че, знаете ли кое ми се струва най-тъжното в това, което казвате? Абсолютно сте прав, че тези правила, за съжаление, трябва да бъдат създадени от законодателя или от някой, който не е в Радиото, защото ние няма как да си напишем сами правилата, все пак законите се спазват, а пък те нямат никакъв интерес от това, което се случва в обществените медии и това е от години, просто защото искат да ги използват.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, така е. Така е, така е. Но пак казвам, нали, за начало да направим разлика между обществени медии, частни комерсиални медии и вече жълти медии, които пък да правят, каквото си искат. Аз бих разграничил жълтите от комерсиалните с някакво ниво на ДДС примерно, де да знам.
Водещ: Да, това е интересно.
Проф. Ивайло Дичев: Тези, които се ангажират да спазват някакъв общ код на поведение, да кажем, да бъдат облекчени откъм ДДС. Но за обществените медии, които са на държавна издръжка, там е съвсем, съвсем друго нещо, нали. Просто, там трябва да има много ясно разписани правила. Сега това правило, което тук… в което се обвинява Волгин, че не кани различни гледни точки и т. н., не знам дали така трябва да звучи правилно. Постижимо ли е, не е ли постижимо не знам, нали. Аз лично бих гледал по-скоро програмната схема, като цяло.
Водещ: Ами, не. Защото аз това се питам сега, като съм Ви поканила Вас, трябва ли непременно да Ви поканя и друга гледна точка?
Проф. Ивайло Дичев: Аз мисля, че това е глупаво. Но трябва да… все пак трябва да има една палитра от различни гледни точки, различни…
Водещ: Така е, в рамките на програмата да се чуват, разбира се, гледни точки. Обаче, кажете ми, защо университетски преподаватели, като Вас и всякакви други хора над средния интелектуален елит – с извинение, ако някой се обижда от думата елит – също се подхлъзнаха по тази плоскост и оставят някакви хора, такива като мен например, да се чудят какви са – соросоиди ли са или путинисти? Аз трябва ли да правя този избор, според Вас, примерно по казуса „Волгин”? Можем ли за този казус да говорим извън тези две възможности?
Проф. Ивайло Дичев: Значи, то това е една абсолютна глупост с тия соросоиди. Нали се оказа, че Сергей Станишев е бил стипендиант на Сорос, нали, не знам дали си спомняте.
Водещ: Чух, да.
Проф. Ивайло Дичев: Това е абсолютна глупост, нали. Какво значи това? Кой плаща? Който плаща, той поръчва музиката. Ами, какво да кажем за частните медии? Примерно медиите на Пеевски, нали. Какво да кажем за тях? То там пък изобщо трябва да ги закрием, защото там те изразяват директно мненията на своя собственик, нали. Тази логика не е така добра. Аз друго бих Ви казал. Като гледаме палитрата на предаванията, гледните точки и т. н., първо аз бих поглеждал към цялата медия, като такава, дали тя покрива важните съдържателни позиции в обществото. Сега, примерно говорейки за Волгин, хубаво е да има предаване за хора с леви убеждения. Наистина има едно, така, твърде голямо присъствие на десни, неолиберални, либертариански, всякакви такива, и националистически, всякакви такива гледни точки. Малко са представени, така, хора с традиционно леви нагласи. Но значи ли това, че трябва да представяме хора с расистки позиции? Трябва ли да пускаме предавания с антиромска, антитурска и т. н. насоченост? Мисля, че това е… не е редно, нали. Не бива, защото тук има някаква отговорност, която да искаме, да държим държавата да бъде цяла, да бъде здрава. Значи, затова мисля, че трябва да се говори във вашата медия и в другите обществени места за това как да представим важните позиции в обществото без да издребняваме сега дали единият е поканен, пък после ще има обратна гледна точка, защото оттук отиваме в една друга беда, която имат нашите медии и това е дебатите, които се превръщат в пингпонг – единият казва едно, другият казва друго, единият казва едно, нали, и накрая се рипва, се казва: е, не можах да разбера.
Водещ: Нищо не можах да разбера от това, което…
Проф. Ивайло Дичев: Нали, трябва… медията, в крайна сметка, трябва да извади… да стигне до нещо, да стигне до някаква истина, до някакви факти. И това, мисля, че е основният принос, особено на обществените медии. Трябва да ни помагат да разбираме нещата. Да разбираме означава да стигнем до едно ясно, еднозначно, спокойно научно, каквото искате, мнение за случая.
Водещ: За съжаление, обаче в този случай малко по-трудно ще се стигне до подобни отговори, защото самото решение, някак си, е заченато с грях – спуснато, некоментирано, без предизвестие. И аз, не знам Вие дали така мислите, но според мен, политизирането и на този случай ще продължи. На нас много ни харесва да се делим, да се конфронтираме и да живеем взаимно от тази… това отричане.
Проф. Ивайло Дичев: Значи, аз пак Ви казвам, от една страна ми се струва, че трябва да има, във вашето радио трябва да има предаване с леви… ляв водещ. Има нови леви хора, мислещи, западно обучени, интелигентни, морални и т. н. Спокойно може да намерите такъв човек. Това е едното нещо, нали. Другото нещо обаче е темата с тези журналисти, които си правят кариера, които стават интересни на публиката чрез скандал. Вече имахме, г-н Лозанов го спомена Явор Дачков, който от този скандал в обществена медия отиде в частния сектор и така, натрупа много точки и стана много известен. Значи, има такъв жанр журналисти, които чрез много яростен сблъсък, яростна конфронтация си правят реклама. Това е нещото, което трябва абсолютно да се избягва, особено пък в обществените медии.
Водещ: Съгласна съм с Вас.
Проф. Ивайло Дичев: Такива хора не трябва да има.
Водещ: Така е, не трябва да си правим PR дори и от негативите, въпреки че, нали, тъкмо онова изречение беше така, че няма лоша реклама. Благодаря Ви! Ивайло Дичев.
Проф. Ивайло Дичев: Благодаря!
Водещ: Опитахме се да поговорим за това, което се случва около Националното Радио и начина, по който се стигна до свалянето на предаването „Деконструкция”. Дали нашето ръководство ще прецени да ни даде отговор на въпросите, които се поставят в публичното пространство, предстои да разберем. Аз припомням, че хора от Националното Радио от месец май протестират именно заради това, че решенията в БНР се взимат така, спускайки се отгоре, без обяснения и с репликата „ние ръководим, така сме решили”.

Тема: Свободата на медиите
Гост: Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България

Водещ: В минутите до 9 за медиите. Провокирани от едно изследване на „Репортери без граници”, което постави България на последно място в ЕС по свобода на медиите. Тук може да добавим, че няма изявления на държавна личност или дори на обикновени хора, които по някакъв начин да не намират обяснение в проблеми или да не са негативно настроени, когато медиите изнасят нелицеприятни за тях данни. С Кристина Христова, която е генерален секретар на Асоциацията на европейските журналист в България, ще коментираме темата за свободата на словото в България. Те, от тази организация са с особен интерес към тази тема, включително и за опитите медиите да бъдат овладявани политически. Здравейте, Кристина.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: С вас говорихме преди време за проучването, което направихте и вие за свободата на словото и зависимостите. Много хора се опитаха да се възползват от него и да го интерпретират и коментират по различен начин. Имате ли механизъм да проследявате как се променят констатациите?
Кристина Христова: Ами, не. Конкретен механизъм нямаме. Това, на което ние разчитахме като първото ни проучване, което направихме беше с директни допитвания до журналистите по една петобална схема. Засега само веднъж е използван този метод от нас. Догодина вече ще можем да направим някакво сравнение.
Водещ: И някакво сравнение, разбира се. Изненадва ли ви констатацията на „Репортери без граница” за, така, нелицеприятното последно място на България?
Кристина Христова: Ни най-малко, честно да ви кажа. Това просто беше съвсем очаквано място за нас. Обаче това, което всъщност до някаква степен не се казва в коментирането на самия доклад е, че всъщност най-тежкият проблем, който е в България е едно много тежко сливане между медиите и властта. И това някак си се отбягва при коментирането на тези резултати. Което мен лично ме притеснява.
Водещ: То минава, според вас, през какво – през директна връзка медии – власт, през икономически връзки?
Кристина Христова: Икономически интереси, и особено в последните месеци това, което видяхме – да се използват медиите за груба разправа с хора, които пречат по някакъв начин на големи, силни личности с икономически силни позиции, беше наистина много гнусно, мога да го нарека направо. Защото имаше масови атаки, използване на схеми без да се проверява никакъв източник на информация. И това беше просто съвсем очаквано място.
Водещ: Между другото, интересно е, че сме, все пак Унгария е преди нас, въпреки че тя реално беше до скоро едва ли не пред процедура от страна на Европейската комисия именно заради свободата на словото. Очевидно тази неправителствена организация „Репортери без граници” вижда и други по-тревожни неща у нас.
Кристина Христова: Ами, това е точно, което до голяма степен се опитват управляващите в България и медийните групировки, които действат като монополисти, като всъщност едни такива огромни октоподи, които завличат постоянно и постоянно нови и нови медии в своята империя, мога да кажа. Те се опитват да скрият това, тази тенденция, която се случва в България чрез едно постоянно критикуване на различни личности и то оставя впечатление в читателите, че „ето, вижте, критикува се, значи в България се пак има свобода на словото”. Това не е критикуване…
Водещ: Просто трябва да вземеш няколко вестника и да проследиш няколко медии паралелно, за да видиш как всъщност се разчистват отношения и сметки помежду си. Какви са амбициите ви за тази година? Накъде насочвате интересите си?
Кристина Христова: Тази година решихме да след вече постоянно най-лошото и най-доброто, което се случва в медиите, точно за да може всеки път да посочваме такива…
Водещ: Това е хубаво – с най-доброто. Защото често ни критикуват, че пропускаме добрите новини и постиженията.
Кристина Христова: Ами, трябва да се насърчават. Има журналисти, които продължават с малко усилия и с много смелост да работят в тази тежка ситуация и трябва със сигурност да ги посочим и тях. Затова всеки месец ще набираме номинации от журналисти основно, медийни експерти, но и от граждани – кое според тях е било най-лошото и най-доброто, което са прочели, видели или чули през текущия месец.
Водещ: Имате ли някакви впечатления горе-долу какво ще представлява интерес? Защото то е хубаво и тази външна оценка, през която ще се оценява работата на журналистите.
Кристина Христова: Ами, не. Това, което ние сме, е едни стандартни, ние сме сложили на нашата страница – това е за смели журналисти в положителна категория, в отрицателна – обслужващи властта. И така са още две категории. Хората, които се интересуват, могат да влязат да видят останалите две категории. Вече имаме някакви номинации, изпратени за този месец и резултатите честно казано надвишиха това, което аз очаквах. Защото например за медии извън София сега, досега това, което сме получили се оказва, че много регионални вестници действат абсолютно като ПР агенции на местни икономически сили и управляващи.
Водещ: Аз съм изненадана, че вие сте изненадана. Мисля, че това е публична тайна.
Кристина Христова: Да, това е публична тайна. Обаче аз наистина не очакват, че чак до такива размери това, което получаваме като аргументация.
Водещ: Как ще се опазите от нещо много важно, което е така характерно за нас и което всъщност ние с вас намекнахме – да получавате номинации за много смела публикация от страна на критици на този, който е разкритикуван там? Тоест знаете, че ако напишете нещо лошо срещу Бойко Борисов, това може да изглежда много смело, но всички симпатизанти на БСП и на опозицията вкупом ще го обявят за голям героизъм. Тук как ще спазите тази много деликатна нюанс за оценка?
Кристина Христова: Ами, то всъщност не е просто само да обвиниш, а да покажеш, нашата всъщност идея е по-скоро коректор, от страна на журналиста коректор на обществото. Така сме го определили, в смисъл материалът да е допринесъл за разкриване на някаква …
Водещ: Тоест да е станал самият той събитие, да.
Кристина Христова: Да е имало, да, реален, положително развитие след такъв материал.
Водещ: Добре, значи ще проследим и какъв, какви материали ще бъдат номинирани при вас. Вероятно ще бъде любопитно как ние журналистите се самооценяваме, как ни оценяват гражданите и анализаторите. Оставаме отворен този разговор с Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти. Разговор за свободата на словото, медиите, България и Европа.         

Гости: Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България, Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: Необходими са нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите във всяка една от страните, защото в последните години има много признаци, че те се ограничават от властта и парите. С този основен извод завърши проведената през март в ЕП в Брюксел международна конференция „Свободата в медиите под заплаха – национални проблеми, европейски решения”. Участниците във форума предложиха създаването на мозъчен тръст за медийна политика, който на общоевропейско ниво ще е полезен като регулатор и наблюдател на състоянието на медиите и свободата на словото в отделните страни. Той би могъл да разработи и насоки към правителствата в страните от Евросъюза. Малко по-късно през май разбрахме, че България пада едно място надолу в годишната класация на „Фрийдъм хол” за свобода на медиите. В миналогодишния доклад тя беше на 76-та позиция сред 196 държави, а тази година е 77-а. България споделя тази позиция с Източен Тимор и Индия, класирайки се малко по-надолу от Сърбия, Бенин и Намибия. И тази година България запазва статута си на страна с частично свободи медии, се казва в доклада. След секунда за още едно, провеждащо се в момента, проучване за свободата на словото у нас.
Асоциацията на европейските журналисти в България провежда анкета, свързана със свободата на словото у нас. Резултатите от анкетата ще бъдат включени в доклад, който всяка година Международната асоциация на европейските журналисти изпраща до Съвета на Европа. Добър ден казвам на Кристина Христова, генерален секретар на Асоциация на европейските журналисти в България.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: За коя поредна година, г-жо Христова, правите такава анкета сред журналистите?
Кристина Христова: Ами, всъщност ние като българска секция съществуваме от миналата година, от октомври месец, така че засега реално ние за първи път правим такава анкета. И засега мисля, че не е правено в България.
Водещ: Т.е. не можем да очертаем тенденции? Ще бъдете изненадани от резултатите, които очаквате при тази анкета?
Кристина Христова: Честно да ви кажа, сега тия неща, които влизат в анкетата от журналисти, които досега са попълнили, много не са изненадващи, по-скоро са очаквани. И също това, на което ние залагаме в тази анкета, не толкова измерване по предварително дадени критерии, колкото ние искаме да научим за случаи, които не са … никакъв начин, посегателства върху свободата на словото. И затова анкетата е анонимна. И се надяваме да получим повече такива случаи.
Водещ: Възползват ли се от опцията анонимност журналистите, които вече са попълнили анкетата ви?
Кристина Христова: Да. Това беше един от критериите, които заложихме – ако искате оставете името си, за да видим доколко самите журналисти биха казали нещата със собственото си име. Въпреки че ние няма да разкриваме имената. Но доста, всъщност мисля, че досега имаме двама-трима, които само са оставили името си.
Водещ: Всички останали остават анонимни?
Кристина Христова: Анонимно, да.
Водещ: Колко журналисти досега са отговорили на въпросите ви?
Кристина Христова: До момента 30 човека са попълнили анкетата, което за една седмица мисля, че е добре.
Водещ: А какви са очакванията ви? Колко човека очаквате да се включат и да отговорят с охота на поставените въпроси?
Кристина Христова: Нашият оптимален вариант е 200 човека поне да включим, да имаме някаква представителност поне от проучване. Така че продължаваме да контактуваме и журналисти и лично вече, за да участват.
Водещ: Всъщност, кажете ни, най-важните неща, които питате колегите?
Кристина Христова: По принцип, те, въпросите са типични за една такава анкета – Дали лично на тях им е бил оказван натиск – политически и икономически или друг? По какъв начин оценявате свободата на медиите в България? Нали, гледаме да идентифицираме хората и по това дали са в голяма медия, дали са в столицата или извън столицата. И най-важното беше, нали ви казвам, че сме оставили едно поле за коментар, да разкажат техен случай…
Водещ: Дотолкова, доколкото има разлики във вече попълнените анкети, от какво зависят разликите, какво показват вашите наблюдения? От вида медия, в която работят съответните журналисти, от населеното място, от собственика на медията?
Кристина Христова: Да ви кажа, още не сме ги изчислили, защото те са в таблица, която на края ще можем да го кажем вече съпоставката на отговорите. Но общо взето досега това, което ми се подава като сигнал е едно и също.
Водещ: Едно и също. И то е?
Кристина Христова: То е икономически натиск.
Водещ: Икономически натиск ли е най-често оказвания натиск върху журналистите?
Кристина Христова: Да, най-често оказваният натиск и обаждания на министри до главни редактори. Нали, вече подробности ще ги изнесем октомври месец като имена и медии, които са цитирани като оказали натиск. Но засега това е. Икономическият натиск, свързан с реклами най-вече…
Водещ: Анкетата е в два варианта – освен за журналисти, тя е и за медийни експерти. Очаквате ли да се различават мненията на журналистите и на експертите за свободата на словото?
Кристина Христова: Засега не се различават, но от медийната, от експертните отговори все още нямаме достатъчно силно участие. Така че все още не мога да коментирам там.
Водещ: И последен въпрос. Питате и блогъри?
Кристина Христова: Да. Това вече мисля, че в днешно време няма как да го пропуснем.
Водещ: Какво ви казват блогърите и до този момент имате ли попълнени анкети от тях?
Кристина Христова: Имаме от един блогър само попълнен досега. Всъщност не съм проверявала днеска дали няма и сред журналистите попълване на хора, които са се определили като блогъри. Но всъщност това, което те казват е също, което казват журналистите като обща оценка за медийната среда. Но няма, досега не сме получили от блогър мнение, че е бил подлаган на натиск.
Водещ: Благодаря ви. Ще очакваме окончателните резултати от анкетата. Сигурно ще бъдат любопитни. Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти – България. Позицията и на медийните експерти. Иво Инджов. Здравейте.
Иво Инджов: Здравейте.
Водещ: Основно икономически натиск, оказван върху журналисти. Това показват данните от анкетата на Асоциацията на европейските журналисти, поне на база получените до момента отговори. Споделяте ли?
Иво Инджов: Да, аз напълно споделям тези частични резултати от въпросното проучване. Този икономически натиск действително е най-голямата пречка пред свободното развитие на българските медии през последните години. Той се осъществява по две линии. Първата е по линия на предоставената реклама. Естествено, в условия на криза, рекламните източници се свиват и от там държавата, чрез нейните министерства, чрез рекламата на еврофондовете и оперативните програми се превръща в един от най-големите рекламодатели. Който иска да получава такава реклама, той трябва да е в добри отношения с правителството и поне в, така, прилични отношения. Естествено, това трябва да бъде доказано на база на анализ на съдържанието, което на този етап не се прави, но това е водещо предположение сред колегите медийни експерти. Освен това, има икономически натиск и върху самите журналисти. Ако те не изпълняват зададената от собственика и главния редактор линия, а тя в повечето случаи, при повечето медии в България е за толериране и открита подкрепа на управляващите в момента ГЕРБ, този журналист си губи работното място и отива на един пазар, където възможностите за реализация стават все по-малки.
Водещ: Предполагаемата задължителност на добро отношение към правителството и към управляващите в момента обаче всъщност слага знак на равенство между икономическия и политическия натиск?
Иво Инджов: Да. Има го и политическия натиск, макар че той е по-завоалиран. Значи, той не е по линия на някаква цензура, спускана от правителството, той е по линия, както каза и колежката преди малко, по линия на обаждания на самия министър-председател, той публично си го признаваше, праща есемеси на журналисти, когато е недоволен от нещо, на много близки връзки между министър-председателя и отделни министри със собственици и главни редактори на вестници. И то това се демонстрира публично. На последната среща на български медии в Холандия преди няколко месеца, се изреди цялото правителство, начело с министър-председателя. Какво правят те там? Друг е въпросът – защо пък тази среща, в условия на криза, се провеждаше точно там, в чужбина, за да има допълнителни разходи. Но този политически натиск си съществува.
Водещ: Обаче, г-н Инджов, възможно и логично ли е да се води разговор за свободата на словото по принцип в българските медии или всяка медия, всяко издание придобива все по-ясен и по-различен от останалите профил и би следвало да отчитаме разликите?
Иво Инджов: По принцип, трябва да се води такава дискусия и тя вече се води през последните няколко години. Това е положителното развитие – и с участието на журналисти и с участието на експерти, с участието на преподаватели. Естествено, медиите не само в България, по цял свят е огромна. Вече част от медиите са насочени към конкретни целеви групи. Някои от тях нямат нищо общо с журналистика. А когато се говори за етични норми, най-вече се визира журналистиката. Много голяма част от съдържанието на медиите е развлечение, … съчетаване на информация с развлечение, но все пак трябва да има някакви общи етични рамки, които да се спазват. И тук големите неизползвани резерви са в прилагането на Етичния кодекс на българските медии, популяризирането му сред самите медии, едни такива доброволни норми, които те да спазват, от една страна да създават по-качествена, една по-професионално изготвена информация, от друга страна да се предпазят самите те от намеса от страна на държавата и други фактори.
Водещ: Участниците в конференцията, и с това да завършим, „Свободата на медиите под заплаха – национални проблеми и европейски решения”, проведена в Брюксел през пролетта, се обединиха около идеята, че са нужни нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите. Законодателен ли е проблемът и може ли законодателно да е решението му?
Иво Инджов: Аз участвах на същата конференция и помня това решение. Там голяма част от участниците фактически отбелязаха, че не е възможно на европейско равнище да се направи една такава регулация по ред причини. Страните в ЕС са много разнообразни, самите медийни култури, журналистическите практики са много разнообразни и аз съм скептик, че на ниво ЕС може да се направи такава регулация. Някакви минимални стандарти могат да се въведат, нещо по подобие на директивата „Телевизия без граници”, новото издание. На национално ниво също трябва да се търсят законодателни решения. Да се отчита от една страна, промяната в медийната среда, за която вече говорихме, от друга страна всяка една държава трябва да провежда много по-отговорна медийна политика. Но само със законодателни мерки медийната среда и в България, и в Европа, няма да се подобри.
Водещ: Няма шанс?
Иво Инджов: Необходима е и журналистическа саморегулация. Това е, според мен, основният инструмент за по-добра и качествена журналистика и по-независими и автономни медии.
Водещ: Разговорът за свободата на словото винаги е разговор с продължение. Благодаря ви за това включване в „Преди всички”. Иво Инджов, медиен експерт.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.08.2010

И тази седмица мина под знака на акция със звучни имена. И докато повтаряхме в унес името на една от акциите – Дупетата, не знам защо май забравихме да попитаме какво става с другата част от саламите. Очевидно е, че крайчетата са за нас, а средата? Тя къде отива? Някой ден и това ще разберем. Сега обаче трябва някак администрацията да затвори пътя на крайчетата. После задължително и за средата е добре да се замислим, защото разликата не е особено голяма. А и мъдрите българи са казали, че всеки иска на баницата мекото. Крачката до средата на салама е малка. Но все става дума за брак. Никакво значение няма дали са крайчета или средата, а брак на цената на филе Елена – съвсем не европейска практика. Не че самолетите, превозващи роми от Франция са най-европейската практика, но нали все пак общественото мнение следва да се уважава. А хората трябва да знаят какво се случва, за да имат мнение. За първи път от промените насам смяната на ръководството на Сан Стефано не доведе до трусове и скандали. Даже се чу и за намеренията на медията да стане по-прозрачна, и се видя разбира се, как чрез прозрачност се върви към по-голяма обществена функция. Как ще се случи това? В студиото вече е Бойко Станкушев, член на УС на БНТ. Какви сюжети избиране, за да видим през обектива и така да запечатаме спомена на лятото. Да ги видим ще ни помогне Кристина Христова от в. Дневник. какви истории ни кара да разказваме лятото и дали искаме да ги споделяме с другите – очаквам да научим от Исак Гозес от в. Стандарт. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Вече няколко пъти бе заявено желанието от новото ръководство на Сан Стефано 29 БНТ да стане по-прозрачна и това да бъде крачката към по-добре изпълняваната обществена функция, която е вменена и на БНР и на БНТ. Добър ден на членът на УС на БНТ Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден, добър ден на слушателите и на колегите.
Водещ: Да тръгнем от там – що е обществена медия. Защото най-вероятно към това се стремите, но как го дефинирате?
/…/
Бойко Станкушев: … да имат пазарно поведение, защото хората, които са инвестирали в тях все пак колкото и да са едни добри и благочестиви, благородни граждани, искат да им се връщат парите и да имат някаква печалба. Работейки в тая посока те разбира се не умишлено и не злонамерено, но няма как да не пренебрегнат един друг вид потребности на аудиторията, които ние наричаме така да се каже обществени и чисто на бизнес език този вид дейности в медийното пространство не биха били доходоносни или достатъчно доходоносни. В този чисто материален аспект, това е едната разлика, че генерирането на програми и на медийни продукти, които задоволяват обществени потребности е нещо, което не е от материална гледна точка доходоносно. Не връща пари, не е печелившо. А в другия аспект това са общо взето програми, чрез които една медия се опитва да удовлетворява потребностите на определени, не на всички обаче, членове на общежитието, като това е специфична потребност от култура, в частност национална култура, от образование, от полезна информация от всякакво естество, било такава свързана с грижата за здравето, било такава, която би подпомогнала семейството да регулира вътрешните си отношения. Даже и от бизнес информация, до толкова, до колкото можеш да подпомогнеш чрез едно радио или телевизионно предаване хората…
Водещ: Ориентация в конюнктурата.
Бойко Станкушев: Ориентация в конюнктурата, как да си разпределят семейния бюджет, как да инвестират в нещо, съвети ако например се изправим пред казус, свързан с неправомерно раздути сметки за отопление, за електроенергия, за вода и т.н. Неща, които са чисто пак в тоя ред на мисли практически, поведението на пътя за водачите на МПС, за хората в неравностойно положение, инвалиди, хора, които не чуват, предаване за хора, които имат намален или нямат никакъв слух, хора за които майчин език не е българския. Ей такива работи, те са полезни и ние вместо да си блъскаме главите трябва ли, не трябва ли да има обществени медии просто трябва да погледнем по-напредналите, по-развитите цивилизации на запад, пък и на изток, да видим как го правят, да разберем защо го правят, да анализираме какъв е ефекта върху обществото и да си намерим такъв разбира се малко по-специфичен, ашладисан по балкански модус, така че и ние да го правим това нещо.
Водещ: Дискусиите за новия медиен закон започнаха, но като че ли те се съсредоточиха около идеята обединението на БНР и БНТ, а далеч по-важни неща има.
Бойко Станкушев: Това е изкуствено изместване на същината на проблема. Това въобще не е приоритетен въпрос. Просто считам, че донякъде умишлено в тая посока се изтеглят нещата. Проблемите както на БНР, така и на БНТ в голяма степен са идентични. Може би от втори порядък по важност е проблема за обединението. Първостепенните проблеми е да се изчисти, да се дефинира облИка на тези медии като обществени. В противен случай те просто не трябва да съществуват. Което също не би имало голяма драма. Има държави, в които няма такива.
Водещ: Но при всички случаи…
Бойко Станкушев: Но в повечето има. В най-развитите има силно, включително САЩ. Скоро спорих с едни колеги, които казват – абе Станкушев, ето в Америка няма закон за медиите, няма даже и обществени, което не е верно. Имам PBS например, силни канали, обществени, които се финансират и от обществото и от правителството, има такива фондове, и от много силни фондации, които правят дарения. Това просто е национално движение в известен смисъл, защото американеца, който ние по времето на комунизма сме учени да възприемаме като някакво тъпо същество некултурно или малокултурно…
Водещ: Което се напива с Кока Кола…
Бойко Станкушев: Да, то се напива с Кока Кола и не знае колко е дълга река Волга, той е разбрал, че не може да остане празна тази ниша в медийното пространство, защото обществото има такава потребност.
Водещ: Кога обаче обществото ще разбере, че въпроса да различи рейтинг от доверие е много важен и ние ли някъде бъркаме като някак не можем да го ангажираме?
Бойко Станкушев: Живеейки в епоха на засилваща се деморализация индивидуална и обществена и апатия, поради разочарованията на това, дето му викат преход, което непрекъснато се разтяга и доразтяга и то .. може би както казва и моя приятел строителния инженер – Бате, прехода ще свърши когато построим магистралите. Това е неговия критерий, защото това му е работата на човека. Не, има корелация.
Водещ: Няма оптимизъм обаче.
Бойко Станкушев: Няма обществото в близко бъдеще да разбере повече от това, което разбира в момента. Защото потребността на обществото от такива послания медийни, тя е подсъзнателна, а понякога направо неосъзната, за съжаление в много случаи ругана и отхвърляна като ненужна, но не е така. Обществото изправено пред ежедневната грижа за храна, отглеждане на деца,…
Водещ: Плащане на сметки…
Бойко Станкушев: Всичкото това, да, то някак си не му остава на горкото общество ментален ресурс да ги осмисли тея неща, за което ние не можем да го виним. Това сме ние, това е нашия народ, това са нашите майки и бащи…
Водещ: Но пък можем да виним себе си, че не сме ясни в посланията си.
Бойко Станкушев: Тука първопроблема е, че сме така затиснати от икономически проблеми като много бедни на фона на нашите европейски братя, че реално не остават бих казал калории за тоя вид дейност в много от случаите. Истината е, нека да не звучи цинично, че може би някакъв пренебрежително малък процент от действително граждански мислещите хора осъзнават това. Но те винаги са малцинство. Понякога са в един минимистичен абсурд, свободните и разсъждаващи смело пред аудитория гласове.
Водещ: Които за съжаление са и тихи.
Бойко Станкушев: Да, ами те така са насметени или насмитани от време на време, че ги е страх. Голяма драма се съдържа в следната елементарна констатация. Все повече хора пренбрегват, неглижират правото си да говорят свободно. Дори за очевидни, за бих казал за ненуждаещи се аксиоматични, ненуждаещи се от доказателство факти, не смеят да говорят. Защото това е свързано с последваща някаква малка, средна, понякога и тежка репресия. Това се отнася и за журналистите, отнася се и за служителите в държавните структури, отнася се и за тези в чисто частните структури. Системата не дава право да имаш свободно поведение, независимо мнение и да го изказваш. Те са три неща.
Водещ: Аз лично бях изумена тази седмица, когато изказването пред медия на доктор доведе до неговото уволнение.
Бойко Станкушев: Да, така е, но такива случаи има много повече, но просто понякога не достигат до медиите, а пък в повечето случаи никога не могат да достигнат до централните медии, където все пак нали ние, вие, се чувстваме някак си защитени, най-малкото защото тука има някакви колективи, има гилдия и се предполага, че ако ти посегнат ще има реакция. Което се е случвало често, но не винаги. Ние сме на първо място в Европа по съдени, осъждани, репресирани, бити и малтретирани и изтезавани журналисти. В провинцията е ужасно.
Водещ: Така е, да, и заради това индекса на свободата на словото е толкова нисък и това е повод да се …
Бойко Станкушев: той е принизен горе долу до индекса за частна инициатива. Как ще станеш частен предприемач в една страна, в която реално фундаментални принципи, движещи на свободната пазарна икономика не съществуват. Страна, в която има монополи във всичко почти, страна в която някак си няма от къде да вземеш, за да инвестираш в иначе умна идея, да се бъхташ по 20 часа и да станеш макар и малък, но независим собственик на нещо.
Водещ: Но независимо от всичко не трябва да има монопол по отношение на влиянието на медиите и това да бъдат търговските медии. До колко това е една възможна кауза – останете с нас, ще поговорим по темата след малко.

В "Клубът на журналистите" продължаваме разговора с члена на УС на БНТ Бойко Станкушев по темата – що е обществена медия. И сега нека опитаме да направим тази разлика по-релефна. През седмицата стана ясно, че ще бъдете прозрачни като изслушванията на намеренията на кандидатите за шефове ще бъдат не само видими за хората, работещи в телевизията, но и за останалите медии. Та след такова едно преслушване излезе търговския прочит. Сънчо ще стане 15 минути. Хайде да направим обществен прочит на тази новина. Да е ясна разликата.
Бойко Станкушев: това първо едва ли трябва да е ачик във фокуса на вниманието, но действително е едно намерение на Севда Шишманова, новия програмен директор, което е добре, защото истината, ако трябва да говорим с ръка на сърцето, че медиите, които трябва д абъдат обществени произвеждат и излъчват сравнително малко продукт, ориентиран към децата. Децата са си граждани, те си имат своите права. Първо за тези, които мислят че е много аз бих казал, че е малко. Защото къде е това място в ефира, където ние обръщаме сериозно внимание с опит за влизане при това в диалог с нашите деца?
Водещ: И да става дума все пак за собствен продукт, а не за Том и Джери.
Бойко Станкушев: Обикновено посланията са еднопосочни. Обикновено се отбива номера. Не казвам винаги, но много често. Да, Том и Джери – хубав пример, нищо лошо няма в Том и Джери, обаче ти с Том и Джери разказваш приказки и всъщност това е нещо като бибероните за бебета. Като близалки, като залъгалки, като хвърляне на играчките в кошарата. То реве, протяга ръчички, иска нещо на неговия си език да ти каже, ти да го разбереш и да се опиташ на неговия език да му отговориш. А не просто отбиване на номера. Аз си представям един нов и добър човешки формат на предавания за деца преди всичко изградн на основата на сериозни проучвания, на техните душички, на техния вътрешен свят, на всичко това, което те се опитват да открият като отговор, това което ги тревожи. Те си имат своите кошмари, те имат големите си въпросителни. Те разбират, че ние все по-малко им отделяме време, че душите ни някак си се отдалечават от тях. Човек си казва – аз трябв ада работя на две места, боже колко съм изморен, имам право на 5 минутки спокойствие. През това време то те гледа, иска да ти каже нещо. Но като цяло дистанцията между поколенията и особено между родители-деца много ужасно се е увеличила, което е престъпление.
Водещ: Но тук..
Бойко Станкушев: Аз не оневинявам никой. Самия аз ще си отида от тоя свят с чувството за вина, че не съм се опитал достатъчно добре да разбера децата си.
Водещ: Ето тук биха могли обществените медии да подпомогнат намереният ана тази…
Бойко Станкушев: Това е ясно. То е проблем за свободата, защото както ти го възпиташ или не възпиташ, така и ще живее после то. И даже важното в случая е не как ще ти го върне, защото всичко се връща, както в оная песен на Щурците, ами дали ще бъде щастлив човек. Майната ми на мене като ме няма. Дали те ще бъдат в състояние да говорят за важните неща, както примерно сега се опитваме с теб да си говорим.
Водещ: И дали ще отстояват лично мнение…
Бойко Станкушев: Няма нищо, то вече си личи, че не отстояват. Защото квотата на конформистите расте,. Вместо да намалява. На мен тоя вид демокрация не ми върши работа. Това е много важна мисия на обществените медии. Не е достатъчно да отидеш да се снимаш с децата на входа на новата детска градина и да срежеш лентата. Не е достатъчно да организираш кампания, в която се събират парички за болните дечица, да се снимаш с тях и да чакаш следващите 364 дни.
Водещ: Но пък в това време, докато това се организира и не е лошо да се организира…
Бойко Станкушев: Има общества, в които децата са богове. Главно на изток.
Водещ: Не е лошо да се пита тези, пък, които даряват всеки месец защо някой си позволява да променя вота им. Имаше такъв прецедент с фонда за лечение на деца в чужбина.
Бойко Станкушев: О, такива прецеденти има много.
Водещ: Да, но на фона на тази подменена воля на дарителите някак си трябваше да има журналистически…
Бойко Станкушев: Тука прескачаме в една съседна писта. Може ли, как и до колко да осъществява обществената медия контрол. ефективен, в такива случаи. Отговора е – задължително. Аз не мога да се появя в цялото си великолепие в тоалетна Версаче с часовник за 30 000 евро, да агитирам хората да пускат SMS-и, да се съберат някакви пари, които няма да отидат по предназначение, както се случва често. След което да отида след 1 седмица и да си взема хонорара от 10 000, понеже съм бил водещ на кампания за набиране на средства за болни деца. На върха на езика ми е да започна да говоря с имена.
Водещ: Да. Ами може би трябва да започнем.
Бойко Станкушев: Сега спираме до един съществен момент. Че все пак много, достатъчно много зависи от управлението, от мениджмънта на една обществена медия и не само на една обществена медия.
Водещ: Как може управлението и мениджмънта да помагат на журналистите да задават въпросите на хората, да им подсказват какви въпроси те да задават в живота си?
Бойко Станкушев: Обществото как да подсказва? Не чух в началото.
Водещ: Как мениджмънта ще даде свобода на журналистите да го правят? В обществените медии. Защото дискутира се безспорно въпроса да има разлика между…
Бойко Станкушев: Както ние имаме намерение, започвам малко от преди да променим структурата на БНТ, което означава да се променят и длъжностните характеристики, продължавам, трябва в разбира се в условията на много широк дебат, който ще бъде мъчителен, защото интересите са най-различни, противоречиви, не винаги говорещите са искрени, трябва да се направи поредното усилие сред много правени до сега, просто да се изгради един етичен кодекс, ама истински, котйо просто да бъде символ на всеки, който иска да бъде журналист.
Водещ: Доближаваме до някаква новина. Може би БНР и БНТ ще бъдат инициатори на подобна идея.
Бойко Станкушев: Нищо не пречи. Между другото имаше вече контакти на ниво управителни тела между новото ръководство на БНР и на БНТ. Предстои много скоро пак такъв … там ще обсъждаме и тези въпроси. Основното разбира се ще бъде как да изглежда новия медиен закон, защото закона регулира. И върховенството на закона наистина то трябва да бъде нещо свещено в дейността и на управляващи и на бих казал по-ниските нива, журналисти и не само, и служители, защото медиите не са само журналисти, разбира се. Цялото това нещо е възможно да се направи и има прекрасни примери в западна Европа, в по принцип англо-саксонската традиция много е направила в тая посока, но…
Водещ: И скандинавската не бива да бъде пропускана.
Бойко Станкушев: Скандинавската още повече. Благодаря. Но там хората някак си първо по дефиниция получават първите си 7 години. Те растат с мисълта и с упованието, че са част от обществото и че колкото то им е задължено, толкова и те са му задължени. Има един друг вид хармония, която започва с една отговорност, в която на най-ниското стъпало стои червената лампичка, че не се хвърлят мазни книжки по улицата и нагоре вече върви до казуси, в които човек се изправя сам срещу себе си и разсъждава тогава, когато се налага може би що е това саможертва. Къде е тука това нещо?
Водещ: Този въпрос не се поставя.
Бойко Станкушев: Няма го, но ще го има. Просто ние сляпо вярвахме преди години, че по-бързо ще дойде тоя момент, но той ще дойде много бавно. Ние в момента сме в средата на пустинята, въртим се, може би още толко ще се въртим горе долу. Качествени промени ще започнат да настъпват след 3-4 години, като много важна предпоставка за духовната еволюция и наченки на пробуждане на всички е да се погребат илюзиите. Докато не започнат всички или почти всички да подлагат на съмнение своите псевдо идеали, своите представи за спокоен и щастлив модел на съществуване, докато не спрат да се прекланят пред идоли, няма да започне този процес на освобождаване на човешката душа. В момента … нямам предвид само в т.нар. политическа сфера. Аз съм от тея, ти си от онея, поради което ти си ми враг. Ние сме леви, вие сте десни и средни и бембени и пипитани. Нямам предвид само това. Имам предвид това, което човек трябв ада осъзнае и да носи под сърцето си като морална норма.
Водещ: Категорично броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти.
Бойко Станкушев: Когато някой лъже и той е известен и публичен и е облечен във власт, критичните гласове да се чуват не на другия ден, а веднага. Телефоните да звънят, да го замерват с домати… Не, не, това е важно.
Водещ: Важно е, разбира се, че е важно, но …
Бойко Станкушев: Това го имаше в първите няколко месеца или може би 1-2 години о тначалото на тия неща, които започнаха с един невинен преврат на някакъв (?), но това умря.
Водещ: Липсата на оставки направи…
Бойко Станкушев: Той умря поради невъзможността на обикновените хора, от които ние не можем да искаме да са мегаинтелектуалци, да се позиционират в тази координатна система и да знаят няколко основни неща, които общо взето са десетте божи заповеди.
Водещ: Да, за да дам пример и да бъдем по-ясни – броя на първите копки трябва да отговаря на броя на прерязаните ленти. Но това ще стане само когато журналистите успеят да променят неписаните правила на политиците да се показват на подобни събития.
Бойко Станкушев: Знаеш ли кога ще ги променят? Когато спрат да се страхуват, когато станат общност, когато гилдията наистина стане гилдия. Когато не е само един списък с хора, които работят в тая или оная редакция, в една или друга медия. Когато станат общност.
Водещ: Но за целта наистина трябва да бъде …
Бойко Станкушев: Такава общност, каквато давам … в технологично отношение, иначе лош пример, каквито са сектите. Когато има вяра и когато има обща ценностна система и когато тя не е егоистична, тогава нещата могат да станат.
Водещ: Как обаче това може да бъде вписано в един закон и до колко това е една възможност – останете с нас, продължаваме след малко.

Как прозрачността в ръководството на БНТ ще я направи по-обществена. Първите стъпки, за които се чу са антикризисни. Шефовете слизат от колите.
Бойко Станкушев: Да, ние … може би беше не първия, втория управителен съвет решихме да нямаме персонални автомобили, да нямаме шофьори, което все някаква икономия. Наложили сме си едни такива ясни рамки какво може да се харчи и какво не. Намеренията в чист вид ще се видят когато бъде готова нашата нова структура и започне структурната реформа. Това ще бъде един болезнен процес, защото БНТ все още е като манталитет, като нагласа и като отношение към труда едно доста изостанало предприятие.
Водещ: Да, това е…
Бойко Станкушев: Хората имат самочувствие, колегите, че са стари служители, че са в руслото на една традиция, че тая телевизия понеже е първата, че от нея са произлезли другите. Образно казано, ако Адам беше дал повече от 1 ребро, щеше да има много жени, това са другите телевизии. Така е, в голяма степен. Това предстои…
Водещ: Как ще изглежда тази структура?
Бойко Станкушев: Много ни натискат, много ни критикуват, и от вънка и от вътре, има 8 синдиката, има политически сили, които действат по различни начини. Едните казват ние може да сме в опозиция ама еди какво си. Другите казват – ама ние сме управляващи, не може така. Многообразието е от А до Я. Опити не сериозни, но и за някакво вменяване в чисто корпоративни интереси на нещо си или на друго си. Но това не е интересно. Взехме решение и вече има един пример, направихме публично изслушването на в последствие избраната от УС за програмен директор Севда Шишманова пред колегията, не само пред колектива, а и пред представители на всички медии, които пожелаха. Публикуваме на сайта на БНТ в рамките на до 12 часа време необходимо да бъдат стилистично редактирани, да минат и през коректор решения на УС. Това се чете практически в реално време. Вратите са отворени. 2 седмици приемаме и хора, които всъщност не съм длъжен по длъжностна характеристика да приемам. Всички равнища за всичко. По този начин си възстановявам бих казал някои празноти, пукнатини в телевизионната глава. Повечето от хората са много искрени, с които … с колегите, с които се срещам. Около 2/3 от тях са хора, с които съм работил и преди.
Водещ: Всъщност едно от пожеланията на СЕМ към новите ръководства е да има повече дистанция между административното ръководство и между журналистите. Това как се постига? За да могат зжурналситите да бъдат свободни. Това е крайната цел.
Бойко Станкушев: Ами аз ще ти отговоря с пример, който е мое дълбоко убеждение, категорично. Аз твърдя, че през последните години и при предишното ръководство, специално колегите в дирекция Информация, там където са и новините и публицистиката, са имали по-голяма индивидуална и редакционна свобода от колкото в комерсиалните медии. Сигурен съм в това. Просто тази тенденция трябва да се запази и по някакъв начин да се разшири. Не до свободия, разбира се, защото си има процедури, правила, статути, графици и т.н. Но това се оказа, че е възможно и съм убеден, че може действително да еволюира до една степен достатъчна. Каква точ1но не знам, защото аз не съм гений на медийната теория и никога това не ми е било под сърцето.
Водещ: Кое е най-липсващото предаване за БНТ в момента?
Бойко Станкушев: Не е едно.
Водещ: добре де, поне едно?
Бойко Станкушев: Много ми липсва предаване, в което да можем да ръчкаме и да се караме и да размахваме пръст на тези институции, които трябва да полагат повече грижа за тежко болните хора, за инвалидите. Познавам доста такива хора. Имам близки такива хора. Това, за което говорихме. Пренебрежително отношение към децата, имитация на внимание. Това може да не е така. От тук насетне считам, че сме длъжници на националната култура. Много големи длъжници на новия прочит на историята. Най-малко сме длъжници на феновете на спорта. Но и тук ми се иска много неща да се направят, защото независимо от глобалната криза, тарифите за получаване на права за важни, и национални и европейски и световни спортни срещи се увеличават. Там става все по-скъпо, а ние ставаме все по-бедни. И обществото, и държавата…
Водещ: Един ден се събуждат и установяват, че трябва да гледат световното първенство по друга телевизия.
Бойко Станкушев: Телевизията в момента, не искам да хленча, но телевизията в момента е много по-зле финансирана, о тколкото е била да речем преди 5 години. Субсидията намалена от 78 млн., на 60, понеже е криза, няма.
Водещ: За кога предвиждате …
Бойко Станкушев: Извинявай, но къде е отговорността на законодателя, който след като е приел тоя … целия в кръпки и дупки медиен закон, къде е отговорността на закнодателя, който като е приел тоя закон не се е сетил повече от 10 години, че т.нар. Фонд Радио и телевизия не съществува, той дори не е конституиран. От там на вход Пари нещо трябваше да влиза през тея години…
Водещ: Дори няма дефинирани национални събития.
Бойко Станкушев: Ако бяхме САЩ пък щеше да се намери сила, воля и да се издигне глас, Който да произнесе ясно и отчетливо, че България има монопол в рекламата, както има и много други монополи. И в енергетиката има, и не знам си къде. Че извинявай, не е ли монопол парното? Същото е и тука. Те що не си поемат вината и да се изправят и да отговорят?
Водещ: Ами може би не ги питаме.
Бойко Станкушев: В същото време, сега аз си защитавам институцията, но я защитавам защото искам тя да се изправи на крака и да работи за гражданите, в същото време все пак тази телевизия си е увеличила ефирното време на денонощие много. Втория канал, сателитния, е увеличил от 12 на 24 часа програмата си. Регионалните центрове, които са много зле, с остаряла техника, да не изброявам, са увеличили от 4 на 8 часа дневната програма.
Водещ: Може ли да бъде счупено клишето на разделението…
Бойко Станкушев: Може ли да стане без пари това нещо? Ето Бойко Борисов казва – ако има пари ще направим до 3 години всички магистрали. Ама няма. Добре че народа е разумен и казва – абе верно е, че няма. Сега, защо няма и кога са изчезнали и кой ги е взел – те трябва да си се разберат.
Водещ: До колко този монопол на политиците да разделят медиите на търговски и обществени може да бъде счупен и вярвате ли, че една такава дискусия, провокирана от БНТ и БНР за намиране на най-доброто определение в законодателен текст що е обществена медия е възможна кауза.
Бойко Станкушев: То… виж сега, според мен нагласите на обществото са ясни и потребностите. Очевидно, че подобен сложен ребус може да се реши от хора с достатъчна експертиза и просто както вече се направиха опити да се организират и се проведоха такива дискусии, това трябва да продължи, но много по-интензивно и напълно прозрачно. Както кардиналите ги заключват и стоят затворени на хляб и вода, докато не изберат кардинал, така трябва да се постъпи и тука. В България хора, които биха могли да решат това уравнение, не са чак толкова много. Те трябва да бъдат теоретици, практици, но трябва да има и такива, които съчетават и едното и другото.
Водещ: И имат експертиза.
Бойко Станкушев: Да, имат експертиза. Но не само в една или в друга посока, защото до сега се получаваше едно механично слепване и преписване на съществуващи практики, модели и формулировки. Било външни, било нкой някъде бил, чул, видял. Не може ти да сложиш на една маса специалист по маркетинг, специалист по реклама, специалист по програмиране, финансист и т.н. и те да направят едно функциониращо творение, каквото е медийния закон. Не може. Трябва да има едно припокриване, трябва да се мине през една преизподня, ако трябва да се бият и да се карат и по студиата и по дискусиите, Но в края на краищата трябва да се излезе на едно равнище, в което да се осмислят, разпишат и приемат формулировки, текстове в един бъдещ закон, които да бъдат реалистични, да са съобразени с потребностите на това общество, с цялта му беднотия, но и нагласи на тази държава, с всичките и кусури има и някакви, бих казал, предимства. И така. Най-важното е да се отстрайкира мафията, нарочно казвам тая дума. Винаги до сега при взимането на окончателните решения в ключовите текстове, там където са парите са се намесвали външни тъмни и често невидими за обикновения човек сили. Защото така се правят много лесно пари. От разместването на словореда или на една запетайка или от една невинна уж поправка се правят много пари. И за това обществените медии са винаги били второ качество от гледна точка на законодателя, който няма да си признае това никога, но аз предпочитам вместо да си посипват главите в пепел и да си признават, поне да спрат да пречат.
Водещ: И това би могло да стане наистина чрез обществена дискусия…
Бойко Станкушев: Не, то може да стане. В момента горе долу има консолидиране на експертиза. Въпроса е да се приеме едно разумно решение. То го има, вече има варианти и подварианти, които бих казал, че са достатъчно добри.
Водещ: Кога да очакваме една обществена диксуия? Предизвикана от Сан Стефано и Драган Цанков 4?
Бойко Станкушев: Ами не, ние между другото сме в така добра комуникация с работната група, която между другото работи по този закон, не имитират че работят само, работят. Естествено там има хора с различна опитност, различни нагласи, различни интереси, нормално е това нещо. То всичко е различно, и естетически хората по различен начин възприемат едно и също нещо. Но не е невъзможно, ние изчакваме, доц.Лозанов обеща, че скоро ще има ново издание на тази дискусия, която вече се състоя. Аз все пак си пожелавам да бъде отворено малко ветрилото и да се вкарат още експерти, като под експерти не разбирам хора, които са се самообявили за експерти, както някои бизнесмени…
Водещ: А признатите от общността.
Бойко Станкушев: Признатите от общността, и под общността разбирам всъщност вашата гилдия, нашата гилдия и да речем от информационните агенции, защото това е ценно. Вероятно ако направим една съвестна анкета, в коридорите на радиото и в коридорите на телевизията, отговорите ще си излезнат едно към едно и няма защо да си блъскаме главите. Защото аз вярвам в добросъвестността на колегите си. Те осъзнават, че съществуват заради интересите на обществото, но са деморализирани и снишени, защото не вярват, че може да се създаде координатна система, в която това, в което те вярват може да се случи. Кураж повече трябва.
Водещ: Дай боже да имат повече кураж.

За да чуем какво мислят хората, ние журналистите трябва да ги попитаме. Ето сега тръгваме в тази посока. Какви сюжети избираме да видим през обектива и така да запечатаме спомена за лятото. Ето това сега ще ни помогне да видим Кристина Христова от в.Дневник, всъщност продължават да идват сигурно спомени за лятото. Как изглеждат те? Добър ден.
Кристина Христова: Здравейте. Ами как изглеждат –това са най-вече истории за пътувания извън най-познатите туристически дестинации и хората обичат да бъдат изследователи дори в градове като Лондон и Париж, да виждат някакви неща, които не са в туристическите справочници и да разказват за това, което са видяли, да го споделят като писатели.
Водещ: Кое беше най-интересното, което видяхте през погледа на хората и тяхната инициатива, разбира се, да търсят, да изследват и да запечатват?
Кристина Христова: Ами например днес видях една галерия, която участва в категорията за купонджиите. Беше за планина и това става странно, че такава галерия може да участва в такава категория. Обаче се оказа, че наистина дори за планината може да се разказва по смешен и забавен начин. Много са, не мога просто да ги изброя и да кажа кое е най-интересното. Във всяка категория има невероятни неща, просто аз се влюбих в тая фотоистория на лятото.
Водещ: Интересно ли е да питаме хроата какво ги вълнува и какво ги интересува? Вече натрупахте материали…
Кристина Христова: Ами мисля, че това е нещо, което в момента е най-актуалното в медиите. Да питаме хората и те да създават съдържание. Това е една тенденция, която е отвсякъде видима в момента.
Водещ: И понеже така вдъхновено разказахте за изненадата си, да кажем накрая и до кога продължава конкурса.
Кристина Христова: Конкурса ще бъде до 30 септември и на 15 октомври ще изберем победител.
Водещ: Ще бъде интересно да поговорим в "Клубът на журналистите" малко по-подробно след оценката, която получи всичко получено. Благодаря на Кристина Христова от в.Дневник. а сега да попитам Исак Гозес от в.Стандарт какви истории ни кара да разказваме лятото и дали без конкурс хората пращат своите истории и искат да ги разказват на журналистите. Добър ден.
Исак Гозес: Добър ден. Ами сега, какви истории, лятото е пълно с истории. Обикновено зимата е времето, в което пишещи, композиращи, събират и анализират така да се каже (?) тези истории и ги превръщат в някакво четиво или песен. Според мен лятото е време з апочивка, тъй да се каже, за любов и за събиране на впечатления.
Водещ: Които да топлят през зимата.
Исак Гозес: Които да топлят през зимата. Ако някой има някакъв талант да се опита да материализира туй, дето е преживял през лятото.
Водещ: Караме ли хората да разказват истории? Умеем ли да ги караме?
Исак Гозес: Ами умеем. Ние не знам дали умеем, ама те умеят да ги разказват. Защо ние трябав да ги караме… аз имам впечатления от моята работа като журналист, че всеки човек, дори и най-скучния на вид, дори най-необразования, дори най-възрастния носи в себе си някаква история. Някои носят повече истории, други по-малко, но всеки носи поне една съкровена история. И идва един момент, в който той дори да я е криел много време, да я пази в дълбока тайна, му се иска да я разкаже. И когато реши да го направи, го прави с особен талант. И в това отношение професионалните писатели много могат да завиждат на някой, тъй да се каже, необладан от тая страст да пишат (?) и да разказват.
Водещ: Но със сигурност ние журналистите трябва да вярваме в историите на хората и да ги питаме, защото това е прекия път към едно по-зряло гражданско общество.
Исак Гозес: Ние журналистите трябва да намалим да измисляме нашите истории, пък историите на хората не само сме длъжни да им вярваме, ами да се учим от тях как се правят автентични истории. Ние малко си обичаме да ги украсяваме, да ги поизмисляме малко, но това е част от занаята. Не само, че за хората, целия живот, и което значи цялата журналистика, защото журналистиката е живота, е (?) между хората, туй което те са преживели. Не което ние сме измислили.
Водещ: Много благодаря за този коментар на Исак Гозес от в.Стандарт. сега накрая да обобщим чутото за интересите на хората и как то би могло да бъде много ясноотговорено от обществените медии. Бойко Станкушев питам.
Бойко Станкушев: Ирен, българина е една много странна разновидност на хомо сапиенса. Българина от този рядко срещащ се в цивилизацията човешки вид, който дори много беден, ограничен във възможностите си поради материални причини да се придвижва в пространството и да вижда красиви, непознати, екзотични места, той е запазил способността си въображението му да самоеволюира. Ние за това имаме такова народно творчество, за това имаме такива страхотни поети. Аз познавам хора, които никъде не са били освен в родното си село, окръжния град, обаче имат такава фантазия и такива красиви мисли и видения, че просто това е парадоксално от гледна точка на човешкото съзнание. И това е много голяма сила. Въпроса е тази сила да се насочи към доброто. И много добра инициативата на колегите, защото те правейки тези акции катализират и отварят тая чакра, която малко е позатворена от стъписването от битовите проблеми на хората. Това е хубаво. Това е двигател към свобода. И знаеш ли кое друго е много важно? Че българина като все пак трезво мислещ човек може, съумява и това е полезно да разграничава тези най-развинтени видения във въображението си от чисто човешките си мечти. Той прави разлика. При други видове, не тук на балканите, това се припокрива и води понякога до грешки, води до мегаломания, води до абсурдни желания, до нереалистични искания. До много неща. До мутации на съзнанието и до престъпления, до тежки престъпления. При нашия човек това е някак си в два различни , макар и паралелни класификатора.
Водещ: Но тук мястото на обществените медии…
Бойко Станкушев: Най-възрастния селянин, който реално не е ходил на по-далеч от 30 километра от селото си притежава тази дарба. Тя е уникална. Това е основополагаща част от народопсихологията на българина и то от тия най-добри неща, които носи.
Водещ: Ами дай боже законодателя да направи така щото обществените медии да можем да …
Бойко Станкушев: Българина може да пътува без физически тялото му да се премества. Важно е това.
Водещ: А пък обществените медии могат да го покажат. Дано това влезе в новото законодателство. Тук с това пожелание приключва днешното издание на "Клубът на журналистите".