БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-01-09
Водещ: Едва преглътнали изненадата от избирането на чушкопека ни се наложи да потънем в размисъл, защо 9-ти септември е най-значимото политическо събитие на 20-ти век. Имаше ли всъщност двубой на 9-ти септември с 10-ти ноември, когато двама се карат, не биваше ли третият да спечели, например спасяването на българските евреи. Един акт който определяше тогавашното българско общество за гражданство, за гражданско. Добър ден на Мила Минева от Катедра „Социология” на Софийския университет.
Мила Минева: Добър ден.
Водещ: Имаше ли двубой между 9-ти септември и 10-ти ноември?
Мила Минева: Ми струва ми се, че трябва да видим данните. Аз лично не мисля, че имаше особен двубой. Честно казано седейки отстрани, очаквах, че ще има двубой по-скоро между независимостта и 9-ти септември. Оказа се, че даже такъв двубой не е имало. Независимостта до колкото си спомням остана на трето място. Което също е добре, смисъл независимостта е достатъчно важно събитие, за да бъде на трето място.
Водещ: Всъщност сериозно добре се представи и спасяването на българските евреи. Това е наистина един граждански акт, който дори по днешните стандарти изглежда добре.
Мила Минева: Разбира се, разбира се. Спасяването на българските евреи е едно събитие, което ми се струва, че трябва да използваме много повече и много по-активно. И да го разказваме такова каквото е. Съдействие на гражданското общество, на политици, които са се ангажирали с тази позиция, да застанат срещу властта, срещу най-високата власт, за да могат да защитят своята собствена позиция. Мисля, че това е изключително важно събитие. От друга страна аз през цялото време докато гледам цялата кампания, се чудя за какво тече гласуването. Дали гласуваме за събитие, което е най-важно, смисъл най-много е определило нашия живот. Независимо дали това ни харесва или не. Или гласуваме за събитие, с което се гордеем. Или гласуваме за събитие, което ни харесва. Или гласуваме за събитие, което ще ни обедини. Нали, това са много различни неща. Честно казано много се страхувах, че тази игра ще се превърне в поредната националистическа кампания, в която избираме това, което вече сме избирали. Нали някак си избрахме Левски, кой беше изненадан от този избор. Избрахме „Под игото”, това беше най-консервативен възможен избор който можехме да направим. За първи път ми се струва, че избираме неща, които имат някакво отношение към нашия собствен живот. И в този смисъл, аз съм много щастлива, че беше избран 9-ти септември. Аз се страхувах, че битката ще бъде между Независимостта и Илинденското-преображенското въстание, просто някак си ми беше лошо цялата тази предвкусваща история. Защото 9-ти септември е събитието, което безспорно е маркирало поне мнозинството от поколенията, които живеят в тази страна в момента.
Водещ: Всъщност е важно да отбележим, че това не е оценка за 9-ти септември, такъв какъвто е, а по-скоро влиянието на 9-ти септември върху собствения ни живот.
Мила Минева: Разбира се и в някакъв смисъл това е оценка, но тя не е позитивна или негативна. Ние избирайки 9-ти септември не казваме много ни харесва това, че имало 9-ти септември. Но казваме, вижте имаше 9-те септември. Някакви следствия от това има и ние добре е да си даваме сметка за това. Може би на част от хората, които са гласували за 9-ти септември са го направили с отвращение, на тях не им харесва тази дата, напротив, те много страдат от това, че е имало 9-ти септември. Смятат, че той е преобърнал целия им живот в лоша посока. Други са гласували, защото са много щастливи, че е имало 9-ти септември. Нали някак си трябва да разчетем този вот малко по, като малко по-сложен. Факт е, че 9-ти септември предопредели всички събития, които след това бяха сложени в класацията. И тоталитарните лагери, и възродителния процес, и 10-ти ноември. Може би много хора са гласували за 9-ти септември, защото смятат, че най-важното което сме направили е 10-ти ноември, ама как щеше да го има него, ако преди това нямаше 45 години социалистическа власт. Някак си няма как да ги заскубим и да ги затворим някъде в срамния килер.
Водещ: След 20 години може би почнахме да отговаряме по-искрено на такива въпроси.
Мила Минева: Не просто по-искрено, по-студено, по-отстрани. Нали някак си не искаме да се срамуваме, не искаме да се гордеем. Крайно време е да почнем да мислим. Аз мисля, че това е изключително важно. Трябва да се научим да се учим от историята си. Нали някак си студено да можем да разказваме, не да заставаме нали в кататонен ступор на възхищение пред някакви големи неща или да седим и кършим ръце и да викам колко ме е срам. Хайде да видим какво научихме от 9-ти септември, хайде да видим как този социализъм промени живота ни. Ми по много начини промени живота ни. Някои от тях са положителни, със сигурност! Някои от тях са отрицателни, със сигурност. И можем ли от този странен миг да си дадем сметка за това, което сме в момента. Може би това което в момента живеем, което също е един странен миг, се дължи до голяма степен на тези 45 години.
Водещ: Да, иначе няма как да… езикът на новата власт определихте, като сапунен сериал миналата година. Така ли започна и новата, с епизода платен или не на сомалийските пирати и кой обещал, кой извадил парите.
Мила Минева: А не, оставете това със сомалийските пирати. Ама аз бих казала, че още по-сапунен стана сериала, но не зареди сомалийските пирати, а зареди няколко други неща. Първо зареди Турция и нашето искане за ветото, готовността ни да наложим вето върху влизането на Турция в Европейския съюз… едни тежки реформи, здравната реформа която ни предстои. Слава Богу виждаме някак си воля да се започне. Предстои ни тежка образователна реформа, предстои ни тежка съдебна реформа. И вместо да си говорим за това, ние се занимаваме с обезщетенията на тракийските бежанци и с българския Лувър, нали това е абсурдно. И още нещо има което също ми се струва някак си в повече. Излиза един министър, бил той без портфейл, съобщава нещо, той се потвърждава от PR на Външно министерство, за да може накрая да дойде властта някак си в единствена и форма и да се скара на тези хора, като на малки деца, а те да се извинят. Аз ако бях на мястото на журналистите, никога повече нямаше да публикувам нито едно изказване на нито една политическа фигура, без да съм се обадила преди това да съм се обадила на Бойко Борисов, за да попитам вярно ли е това изказване или не е вярно. Той започва да се инсценира като единствения човек, който говори истината от цялото това правителство. Нали това е някак си малко повече. И разбира се Цветан Цветанов е втория, нека да не му отричаме на него правото също да казва истината от време на време.
Водещ: Да, с този ред на мисли, наистина ли мислиш да се разделим с мита за юнакът на власт, който ще ни спаси от всичко, докато ние си живеем по старо му?
Мила Минева: Е така да се каже, на мен не ми се иска, дали иска. Страхувам се, че тази раздяла ще е болезнена, но тя ще се случи неизбежно, няма как да не се случи. Защото юнаците спасяват от лами, ама за съжаление в съвременния обществена лами няма, има хора с различни интереси. И тук не става дума за спасение, тука става дума много повече за договаряне на тези различни интереси, за това как те ще се научат да живеят заедно въпреки никак не им се иска тая работа.
Водещ: И как ние ще се справим с цитирането.
Мила Минева: Е мисля си, че е най-лесно като питаме какво да цитираме.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: „Клубът на журналистите” продължаваме с нещо по-различно. Има ли нещо хубаво в объркването какво точно беше Боби Цанков, лека му пръст. Може би има страх от смъртта, г-жо Минева или?
Мила Минева: Е всеки човек има страх от смъртта, но честно казано мисля, че има няколко хубави неща, които се случиха. И едното е, че журналистическата гилдия в България много се обиди от това, че някой отвън разпозна Боби като журналист. Недай си Боже като разследващ журналист.
Водещ: Обаче се обиди на втория ден!
Мила Минева: Е, обиди се когато това го казаха западни медии.
Водещ: И български медии го казват…
Мила Минева: Така, така, но мисля, че по-скоро през западните медии се обиди. Както и да е, факт, че се обиди. За мене това е позитивното.
Водещ: Ето ги и цитатите в „Файненшъл Таймс”, нарече Боби Цанков разследващ журналист, а … – известен български криминален писател, „Ню Йорк Таймс” – разследващ журналист. Западът се шашна – бандит с микрофон, коментира пък „Дойче Веле”.
Мила Минева: Струва ми се, че това може до доведе до един дебат вътре в гилдията. Аз съм извън нея и я гледам отстрани. И честно казано ми се струва важно за хората отстрани, да разберат все пак кой е журналист и кой не е журналист. Защото е огромен проблем…
Водещ: …външен човек все пак да ни, да ни оцени!
Мила Минева: Ами то през това объркване ми се струва, че вие ще започнете да говорите помежду си и някак си ще се разберете кое е журналист и кое не. Журналист ли е човек, който публикува изпратени му доклади от ДАНС? Ами погледнато отвън според мене не е журналист, ама някак си във вашата гилдия функционира, като журналист. Журналист ли е човек, който прави вестник говорейки си с различни криминални босове? Ами за мене не е журналист, обаче факт е, че има такива хора и функционират като журналисти. Журналист ли е човек съвсем друг пример, който препредава информацията от пресслужбите на Министерския съвет или на различните министерства?! Ами не е, за мене не е журналист, това е един дописник. Но факт е, че така се правят медии, медийни продукт. Ми струва ми се, че този случай, може да доведе до дебат който така да се каже, да формира най-после някакъв етичен кодекс, който да работи, защото работата на етичния кодекс е не да е написан, а хората които са в една гилдия да не търпят определени неща.
Водещ: Еми ние кодекс си имаме!
Мила Минева: Така де, да за това уточнявам, кодекс имате, но какво от това! Аз не мога да разбера съвсем, някак си не виждам някакъв проблем, когато не се спазва този кодекс, когато той се нарушава, да следват някакви санкции. Освен това етичният кодекс е въпрос на вътрешна нагласа така да се каже, той всеки трябва да го е приел, всеки трябва да е участвал в неговото изработване. Това не е кодекс на издатели, които да спазват някакви правила. Та струва ми се, че може да излезе така да се каже, определение за това какво означава журналист. Какво означава разследващ журналист! И това да прекрати от тук нататък объркванията. Защото значи честно казано за мен е очевидно, че не може един човек с условни присъди, да работи в каквато и да било медия…
Водещ: 16-13…
Мила Минева: Няма значение, десет, две да са, една да е условната присъда, но да е с присъда. Няма как да работи в медия, обаче не виждам реакция на медиите до този момент. Нали някак си…
Водещ: И сега вече…
Мила Минева: Докато Боби не беше убит, той си работеше, беше радиоводещ човека, изкарвал е някакви пари от това, значи не стига, че това работи, ами и някакви хора са му давали пари за това да го работи. И никой не е реагирал. Ние може би ще се научим постепенно да реагираме преди убийството, много се надявам на това.
Водещ: Добър ден на Георги Милков от „24 часа”.
Георги Милков: Добър ден.
Водещ: Има ли такъв рефлекс вече западните медии и всеки хроникьор на мафията убит у нас да бъде представян, като топ разследващ журналист?
Георги Милков: Според мен, проблема идва в разминаването на стандартите, защото ако ние тука в България сме си създали това клише хроникьор на мафията, за хора като Боби Цанков и Георги Стоев, лека им пръст и на двамата. Не знам до колко в западния свят има такава журналистическа прослойка „хроникьори на мафията”. И аз разбирам западните колеги, защото когато убият някого, който се титулува журналист без значение в каква област на журналистиката се развива, това да е много голям проблем да се търси гласност, да се коментира, че е посегнато върху свободата на словото. Това е съвсем нормално! Но естествено тези наши западни колеги не разбират точно в какъв аспект тези хроникьори на мафията се развива, т.е. че това не са точно журналисти, както те ги разбират. Т.е. ако са застреляли в центъра на София Боби Цанков, те го свързват веднага с убийството на Анна Политковская в Москва, но това няма абсолютно нищо общо. Защото те най-вероятно не могат да си представят, че може да има нещо като журналист, който да е свързан с мафията, който да прави някакви измами, да е вътре в някаква такава сива материя и в същото време да бъде журналист. Това е непонятно за тях и аз много добре ги разбирам.
Водещ: Всъщност като чели един етичен кодекс по никакъв начин не може да намести тази разместена по един или друг начин ценностна система на журналистите.
Георги Милков: Просто ние в България живеем в малко по-различен свят все още и при нас нещата, стандартите, етикетите, определенията са все още малко по-различно от тези, в нормалния свят. Т.е. стандартизацията въпреки, че вече сме страна членка на Европейския съюз, очевидно в някои области все още не се случила. И за съжаление това е една от тези области.
Водещ: Тука има журналисти от Би Би Си, от Ройтерс и други медии. И когато се напише нещо, то стига до пиратите. Те имат и своите, които слухтят. Хората които злоупотребяват със случая да разберат, че залагат на карта живота на други, зареди собствените си интереси или амбиции. За съжаление в нашата държава всеки се интересува само от фолк и реалити, а хората трябва да си дават сметка и за други неща, които на пръв поглед се случват много далеч. Само, че светът е малък и всеки може да се опари. Това казва днес пред „Труд” Данка Панчова, чието завръщане с облекчение дочакахме. Дори да знам, че някой е платил за мен, няма да кажа. Малко като открит урок звучат тези думи. По силите ли е на българските политици по този начин да използват предните си зъби?
Мила Минева: Много се надявам, че българските политици ще прочетат това интервю, защото. По случая със сомалийските пирати аз не мога да говоря като експерт, нищо не знам, нищо не разбирам.
Водещ: Лошото е, че никой нищо не разбира.
Мила Минева: Да.
Водещ: И не само у нас, а и по света!
Мила Минева: Това щях да добавя, че след толкова усилия на, международни усилия да се справим с проблема със сомалийските пирати, толкова голям неуспех, а някак си показва, че липсва, не знаем как да се справяме с такива проблеми. А проблема е много тежък, защото наистина от една страна имаме едно такова събитие, като пиратството, което си мислихме, че отдавна е свършило, много, много отдавна, а то пък се оказа живо в 21-ви век. И не стига, че е живо, а ми си и служи с нови технологии, които наистина правят възможно изказването тук, много далеч от Сомалия, автоматически да се чуе там. Нали някак си секунди по-късно, т.е. мисля си всеки от нас трябва много да внимава какво говори и какви усилия прави, защо ги прави. И за мен е важно, не става дума за това, че отвлечените моряци са българи. А ние мисля, че трябва да сме внимателни, просто защото има отвлечени хора и нашето говорене влияе на тяхната съдба. Това е не само по отношение на българските моряци, а … за всички моряци, които биват отвличани там. Може би е добре да се замислим защо обаче толкова много български моряци им се случва това, дали пък няма проблем тук. Някак си този проблем тук, ако се окаже, че има, нищо не разбирам и можем да го решим, може би това е едно добро начало. А междувременно нека да не говорим кой плаща и кой не плаща откупа, някак си да се опитваме да гарантираме сигурността на отвлечените хора.
Водещ: Пак се оказва, че трябва да си говорим за Сомалия, айде от тебе да започнем. Каква е тази географска ширина, защото там държава няма?
Георги Милков: След 91-ва година, време в което ние самите в България сме имали доста проблеми, за да се занимаваме с това което се случва на хиляди километри от нас, точно в Африканския рог. Та всъщност от 91-ва година Сомалия не съществува като държава и всичко което е ставало там през тия години от 91-ва година до наши дни, за нас съвсем естествено е тъмна индия, с едни леки прекъсвания, ама много кратки прекъсвания през 98-ма ли беше, 99-та ли, когато за пръв път отвлякоха един кораб на който имаше български моряци и тогава имаше една голяма драма. Още, смисъл това беше съвсем в зората на сомалийските пирати, защото те горе долу тогава започнаха да се развиват като бизнес, като феномен. И тогава си спомням какви терзания бяха, понеже ние нямахме посолство ново наблизо в тази част на света и спомням, че българското посолство което се занимаваше с тия конкретно български моряци беше в … Етиопия, на около 2000 километра от мястото на събитието. Та беше създадена една много сложна организация, тъй като кораба беше сирийски, тука имаше един представител в България, та се водеха разговори през офиса на корабособственика и през една банка в Саудитска арабия, където трябва да бъдат изпратени парите. И нашия посланик, тогава в Етиопия Красимир Столечки, общо взето цялата тая дандания приключи с освобождаването на пиратите. И после ние забравихме изведнъж…
Водещ: За тази територия.
Георги Милков: И това забравяне беше за около 10 години. И слава Богу, ако поводи да се сещаме за Сомалия са за отвлечени български моряци, по-добре никога да не се сещаме за Сомалия. Но е факт и то не е само валидно това за България, всъщност всичко това което се случва в Сомалия сега, проблема с пиратите е факт на едно единствено нещо, че тази територия е забравена, забравена от международната общност, забравена от всички организации които се занимават с това, забравена от света въобще.
Водещ: Всъщност става дума за един синдикат, който променя целта си на действие като чели?
Георги Милков: За пиратите ли говорим?
Водещ: Да, за пиратите говорим, изобщо не само ние като чели свят пропусна тази метаморфоза?!
Георги Милков: Света пропусна, по принцип всички събития които се случиха в Сомалия, те бяха много лоши. За всички тия години, тая държава се разпадна на три и между другото още много хора не го знаят, като погледнете картата на света, там пише една държава Сомалия, но всъщност там има три държави и това се е случило без никой да разбера и без никой да иска да знае какво се случва. А за пиратите, има много версии, чували сме какви ли не неща, даже и включително това, че това са едни симпатични бедни хора, бивши рибари които са тръгнали с едни пушки криматлийки да си бранят териториите, в които международните риболовни компании всъщност използват техните води. И с големи кораби ловят рибата в…
Водещ: Крадат им рибата!
Георги Милков: Да. И те всъщност първо са тръгнали като на един щурм като защита, след което са видели, че могат да и изкарват повече пари от това, от колкото да ловят риба том. И са се преориентирали, но след което идва един интересен, важен според изключително неприятен момент, че тези бедни симпатични рибари от сомалийското крайбрежие всъщност са станали една пионка в ръцете на едни хора, които седят в едни офиси, по принцип не са лоши, т.е. нямат … на лоши, защото са така наречените бели якички, които обаче ги използват. И всъщност започва една игра, която има, по-скоро не политика, колкото бизнес. Но е факт или поне това вече е засечено, че тези огромни суми, които те взимат, всъщност една малка част остава за самите сомалийски пирати, т.е. конкретните извършители. А доста голяма част от тези пари се трансферира и остава някъде по пътя между посредниците в различни офиси в Лондон, в Дубай, в Саудитска арабия.
Водещ: Как се пише обаче за този проблем и не говоря само у нас, а и по света очевидно, някак си света трябва да разбере и няма от къде другаде разбере освен от журналистите. Малко се пише, лошо ли се пише или…?
Георги Милков: Има мнение, че ако световната общност е на единно мнение за Сомалия и ако ООН гласува резолюция или се създаде една коалиция на желаещите, този термин ни е познат от Ирак, т.е. има военна сила, има мощ, има капацитет, има международни организации и сили, които биха могли да се справят с една банда хора, които излизат с лодки в морето без никакъв проблем. Това е само една версия обаче. Защото наистина ние не знаем кой точно стои зад тези хора, кой ги подкрепя и дали не са верни така пуснатите напоследък версии, че всъщност хората, които седят зад сомалийските пирати са много по-важни и могат да влияят много повече на такива конкретни управленски решения, от колкото ние си мислим. Защото тя схемата в случая е проста! Корабите минават през това коридорче водно, защото ако трябва да заобиколят Африка, сега има различни сметки, но за големите кораби общо взето изчисленията които четох, че това струва около 300 000 долара на ден, т.е. за да заобиколят африканския бряг и да минат по друг път, не през Аденския залив на фирмите, т.е. на корабособствениците едно такова плаване би им излезло повече от милион. Фактически те са склонни да рискуват всеки ден живота на своите моряци, защото на кой му пука за живота на моряците, важна е стоката и корабите. Ако минат, минат! То много кораби минават, просто единици от време на време стават жертва. И когато започнат да се водят преговорите, в края на краищата се плаща една сума, която е няколко стотин хиляди, т.е. сметката излиза такава, че даже са на плюс корабособствениците, ако трябва да платят въпросния откуп. Т.е. схемата и сметките са напаснати така, че да обслужват доста голям кръг от интереси, а всички тези хора, които ние не знаем, пак казвам, са облагодетелствани от това, че света, Съединените американски щати, Русия или там всичките сили, които се сещате имат други проблеми и никой неще да се занимава със Сомалия.
Водещ: Дали съвременните пирати на 21-ви век са марионетки в ръцете на белите якички, останете с нас, за да научите след малко.
Водещ: Много български моряци ли има по корабите, че все така се случва отвличат кораб, който плава под някакъв флаг, а се оказва, че вътре има българи?
Георги Милков: Ами очевидно има и е разбираемо, защото хората подгонени от кризата и от нямането на възможност за друга работа, съвсем разбираемо, че се хващат и на рисковани курсове. Това е, аз лично го разбирам и не мога да ги упреквам тези хора. Въпреки, че онзи ден чух от един високопоставен така служител на външно министерство идеята, че всъщност тези моряци, които се хващат на такива рисковани курсове би трябвало да, преди това да имат идеята къде отиват и да предупредят роднините си, които после да не обвиняват държавата и министерството, че нищо не правят за тях. Това естествено няма как да се случи, защото всеки би могъл да попадне в беда.
Водещ: В такава ситуация разбира се. Още повече, че няма и застраховка от отвличане или има в много редки случаи.
Георги Милков: Така е, аз самия съм искал да си правя такава застраховка преди години, когато отивах в Афганистан и никой не ми направи такава застраховка, защото първо тя струва много скъпо, ако въобще някоя фирма предлага такова нещо. В България по онова време нямаше така, че на мен лично ми е ясно, че хората тръгват по света с някаква идея. Не задължително с очакването да им се случи нещо лошо. Но е напълно възможно всеки да изпадне беда.
Водещ: Реакцията, имаме проблеми обаче после с реакцията, защото се появяват се съмнения, появяват се дори оценки, те са тръгнали за пари. Това като чели е някакъв проблем, който не знам дали в нашите ръце да бъде регулиран по някакъв начин.
Георги Милков: Няма как да бъде регулиран, а тъжната истина е всъщност е, че никой в България, като изключим семействата и роднините на тези моряци не се интересува какво става в Сомалия, и какво става с тях, и какво става с отвлечените кораби. Можем да си го кажем абсолютно честно, това занимава нас журналистите, донякъде властта до колкото ние журналистите ги тормозим всеки ден.
Водещ: И ги притискаме, да!
Георги Милков: Правите ли нещо, какво правите и така. И от там нататък пак казвам, изключвам семействата и родните, и близките на тези хора. Никой друг не се интересува за българските моряци отвлечени в Сомалия.
Водещ: Обаче по света като чели стоят така нещата, никой не се интересува дали съвременните пирати не са марионетки в нечии други ръце?!
Георги Милков: Да, то процеса е…
Водещ: Не се различаваме много, да.
Георги Милков: Да, света не се интересува, българина не се интересува. Това е нормално, до някъде е тъжно, но в края на краищата пък не можем да оправим целия свят. Така, че е разбираемо, но хората в България имат много различни свои проблеми, за да се занимават с международното положение. Въпреки, че това обяснение с проблемите на мен лично ми е писнало, но е факт.
Водещ: Да, звучи лицемерно, но е факт. Така е. Как се прави разследване на тази територия, където няма държава и изобщо възможно ли е подобно нещо? Там се появяват и посредници, за които нямаш никаква гаранция дали те са истински!
Георги Милков: За един такъв посредник, четохме във вестниците и по телевизията гледахме, защото той стана известен, даже разбрах, че Холивуд искат да правят филм за него. Този човек който, той е кениец бил е на времето моряк също и всъщност той си седи в Кения, той не ходи в Сомалия…
Водещ: Но има мрежа от информатори!
Георги Милков: Да, по един телефон си комуникира с някакви хора, незнайно как. Но така или иначе очевидно в тази мрежа е нужно да има посредници, за да се загуби връзката между конкретните извършители и за тези, които говорихме преди това, хората в офисите, които взимат големите пари, от цялата тази работа. Очевидно е, че трябва да има посредници. Да се направи разследване и да се разплете тази цялата мрежа е много трудно, тази същата причина, защото има прекалено много посредствени фактори, има много замазани следи между хората, които извършват делата и тези, които са ги въоръжили с доста модерни лодки и доста модерно оръжие. Т.е. онези стари пушки, с които бившите сомалийски моряци, по настоящем тръгнали по пътя на пиратството са започнали да излизат, за да си бранят териториите от международни компании, отдавна не са толкова стари пушки, а са едни много така добре, модерни, те имат и РПГ-та имат и лодки, които се движат доста бързо. Общо взето беше описан схемата на техните нападения. Те имат един кораб майка от който излизат с една, две или три, там зависи колко лодки имат. Нападат кораба, отвличат го, след което се връщат на кораба майка. Това са пари, естествено те са инвестирали част от получените пари в своя нов бизнес, но така или иначе аз пак се връщам на това, кой ги организира, кой ги финансира и кой прави така, че общественото мнение да не бъде…
Водещ: Те не се интересува какво става…
Георги Милков: …насочено в посока на истинския проблем в Аденския залив.
Водещ: Една прогноза, има ли някакъв шанс, някога да се пътува спокойно в Аденския залив?
Георги Милков: Мисля, че ако дам някаква прогноза, тя ще е по-скоро отрицателна и то не зареди сомалийските пирати, а зареди това което става от другата страна на … проток, именно в Йемен. И защото процесите в Сомалия и процесите в Йемен са скачени съдове. И Йемен е също държава на която никой не е обръщал внимание с години. И за която сега се говори, само защото един чернокож младеж си сложи експлозив в гащите и го хванаха на летището в опит да дублира атентатите на Ал Кайда. Т.е. при такъв един случай, американците започват да нищят, алармират. В медиите започва да се говори, но това, че Йемен живее във време на почти феодално … строй, че всъщност централното правителство което се води партньор на Съединените американски щати и на нас, като съюзни респективно не може да контролира териториите. Това, че някой от шейховете наистина приемат територията на която племето има живее външни хора от Саудитска арабия, че има тренировъчни лагери, които вероятно може би служат и за подготовка на терористи. Всички тези неща, никой не им обръща внимание до момента, в който нещо такова не почука на врата на летището в Детройт да речем.
Водещ: И журналистите не тръгнат да го разплитат!
Георги Милков: Да и журналистите наистина тръгват да го разплитат, но това се случва е Йемен беше очевидно за хората, които се занимават с това години наред. Аз бях в Йемен 2004 и тогава още се водеха разни престрелки между централното правителство и един от шейховете, който живееше в северната част на страната. Т.е. тия неща не са се случили сега, не са от вчера, не са от миналата седмица.
Водещ: И за тях е писано, журналистите са писали!
Георги Милков: Да, това са процеси, които се развиват с години, но никой не им обръща внимание. И когато най-накрая тази пирамида е довършена и всъщност връхчето на айсберга излезе над водата и тогава всички се хващаме за главата и казваме „Леле, какво стана”. А то всъщност това нещо е било пред очите ни много дълго време, но никой не му обърнал внимание.
Водещ: И така като чели двете страни на един медал виждахме тази седмица във водещите теми, Боби Цанков с 12 присъди и микрофон в ръка, и отвлечените наши моряци за пореден път в Сомалия. Светът пък гледа тази приказка доста по-отдавна. Какво могат медии и граждани заедно, не само у нас, а и по света?
Мила Минева: Ами не могат много, не могат и малко от друга страна. Нека да кажем, че и други неща видяхме в тази седмица. Първо продължаваме да научаваме прякори непрекъснато. На мене, аз вече им загубих края. Те са „Крокодили”, върви, че обяснявай на детето какво лошо са направили крокодили и що крокодили има насред София. Трудно е. освен това са в централните новини, значи има всички основания детето да ги чуе. Освен това видяхме едно природно събитие, което някак си ни доведе до истерия, един град който не би трябва да се влияе от природни събития. Много, много други неща се случиха. Ама във връзка с всички тези неща се мисля, че медиите и гражданите могат да правят едно единствено нещо и то е да питат. Ами съвсем простичко нещо. Да питат, защо това се случило или не се е случило, да питат кой има интерес това нещо да се случи или да не се случи. И ако медиите само питат, гражданите могат и доста по-агресивно да питат на площада и аз много се надявам, че все пак ще се научим, че това е част от правото да бъде граждани.
Водещ: Всъщност едно такова питане, ще ни следят ли по интернет. Мисля, че доведе до някакъв, до обещание за добър резултат!
Мила Минева: Мисля, че той е много добър пример, който трябва да се … непрекъснато, защото много малка група – (прекъснат записа) – …говори някакви позиции и така. И освен всичко което ни се случва и което не ни харесва, може би ни се случва, защото не сме готови да си формулираме такива силни каузи и да застанем зад тях и бавно, мъчително и дълго да се борим за тях. Може би имаме нужда от такива стратегически питания, които да ни доведат до някъде.
Водещ: И да не се изморяваме да питаме за едно и също, докато не получим отговор!
Мила Минева: Да, да, разбира се, разбира се. Не и да питаме за неща за, които не искат да ни кажат, защото ако ние питаме непрекъснато нещо което този когото питаме има интерес да не се съобщава някак си, ако питаме непрекъснато за „Наглите”, властта и се говори за „Наглите”, тя непрекъснато ще ни разказва за „Наглите”. Нека да питаме за неща, които не са и удобни, не са и приятни. Все пак работата ни не е да я възхваляваме в разбираема за нея форма, а да и пречим.
Водещ: И всъщност тогава повече ще можем да постигаме медии и граждани заедно. Това е целта.
Мила Минева: Разбира се, но мисля, че медиите трябва да извършват едно огромно усилие и то е да убедят гражданите, че отново са на тяхна страна, а не са на страната на властта.
Водещ: Ами разполагаме със всичкото време на света за това. Тук поставям точката на днешното издание на „Клубът на журналистите” с пожеланието за хубав ден, пожелание от Ваня Новакова, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.
Мила Минева: Добър ден.
Водещ: Имаше ли двубой между 9-ти септември и 10-ти ноември?
Мила Минева: Ми струва ми се, че трябва да видим данните. Аз лично не мисля, че имаше особен двубой. Честно казано седейки отстрани, очаквах, че ще има двубой по-скоро между независимостта и 9-ти септември. Оказа се, че даже такъв двубой не е имало. Независимостта до колкото си спомням остана на трето място. Което също е добре, смисъл независимостта е достатъчно важно събитие, за да бъде на трето място.
Водещ: Всъщност сериозно добре се представи и спасяването на българските евреи. Това е наистина един граждански акт, който дори по днешните стандарти изглежда добре.
Мила Минева: Разбира се, разбира се. Спасяването на българските евреи е едно събитие, което ми се струва, че трябва да използваме много повече и много по-активно. И да го разказваме такова каквото е. Съдействие на гражданското общество, на политици, които са се ангажирали с тази позиция, да застанат срещу властта, срещу най-високата власт, за да могат да защитят своята собствена позиция. Мисля, че това е изключително важно събитие. От друга страна аз през цялото време докато гледам цялата кампания, се чудя за какво тече гласуването. Дали гласуваме за събитие, което е най-важно, смисъл най-много е определило нашия живот. Независимо дали това ни харесва или не. Или гласуваме за събитие, с което се гордеем. Или гласуваме за събитие, което ни харесва. Или гласуваме за събитие, което ще ни обедини. Нали, това са много различни неща. Честно казано много се страхувах, че тази игра ще се превърне в поредната националистическа кампания, в която избираме това, което вече сме избирали. Нали някак си избрахме Левски, кой беше изненадан от този избор. Избрахме „Под игото”, това беше най-консервативен възможен избор който можехме да направим. За първи път ми се струва, че избираме неща, които имат някакво отношение към нашия собствен живот. И в този смисъл, аз съм много щастлива, че беше избран 9-ти септември. Аз се страхувах, че битката ще бъде между Независимостта и Илинденското-преображенското въстание, просто някак си ми беше лошо цялата тази предвкусваща история. Защото 9-ти септември е събитието, което безспорно е маркирало поне мнозинството от поколенията, които живеят в тази страна в момента.
Водещ: Всъщност е важно да отбележим, че това не е оценка за 9-ти септември, такъв какъвто е, а по-скоро влиянието на 9-ти септември върху собствения ни живот.
Мила Минева: Разбира се и в някакъв смисъл това е оценка, но тя не е позитивна или негативна. Ние избирайки 9-ти септември не казваме много ни харесва това, че имало 9-ти септември. Но казваме, вижте имаше 9-те септември. Някакви следствия от това има и ние добре е да си даваме сметка за това. Може би на част от хората, които са гласували за 9-ти септември са го направили с отвращение, на тях не им харесва тази дата, напротив, те много страдат от това, че е имало 9-ти септември. Смятат, че той е преобърнал целия им живот в лоша посока. Други са гласували, защото са много щастливи, че е имало 9-ти септември. Нали някак си трябва да разчетем този вот малко по, като малко по-сложен. Факт е, че 9-ти септември предопредели всички събития, които след това бяха сложени в класацията. И тоталитарните лагери, и възродителния процес, и 10-ти ноември. Може би много хора са гласували за 9-ти септември, защото смятат, че най-важното което сме направили е 10-ти ноември, ама как щеше да го има него, ако преди това нямаше 45 години социалистическа власт. Някак си няма как да ги заскубим и да ги затворим някъде в срамния килер.
Водещ: След 20 години може би почнахме да отговаряме по-искрено на такива въпроси.
Мила Минева: Не просто по-искрено, по-студено, по-отстрани. Нали някак си не искаме да се срамуваме, не искаме да се гордеем. Крайно време е да почнем да мислим. Аз мисля, че това е изключително важно. Трябва да се научим да се учим от историята си. Нали някак си студено да можем да разказваме, не да заставаме нали в кататонен ступор на възхищение пред някакви големи неща или да седим и кършим ръце и да викам колко ме е срам. Хайде да видим какво научихме от 9-ти септември, хайде да видим как този социализъм промени живота ни. Ми по много начини промени живота ни. Някои от тях са положителни, със сигурност! Някои от тях са отрицателни, със сигурност. И можем ли от този странен миг да си дадем сметка за това, което сме в момента. Може би това което в момента живеем, което също е един странен миг, се дължи до голяма степен на тези 45 години.
Водещ: Да, иначе няма как да… езикът на новата власт определихте, като сапунен сериал миналата година. Така ли започна и новата, с епизода платен или не на сомалийските пирати и кой обещал, кой извадил парите.
Мила Минева: А не, оставете това със сомалийските пирати. Ама аз бих казала, че още по-сапунен стана сериала, но не зареди сомалийските пирати, а зареди няколко други неща. Първо зареди Турция и нашето искане за ветото, готовността ни да наложим вето върху влизането на Турция в Европейския съюз… едни тежки реформи, здравната реформа която ни предстои. Слава Богу виждаме някак си воля да се започне. Предстои ни тежка образователна реформа, предстои ни тежка съдебна реформа. И вместо да си говорим за това, ние се занимаваме с обезщетенията на тракийските бежанци и с българския Лувър, нали това е абсурдно. И още нещо има което също ми се струва някак си в повече. Излиза един министър, бил той без портфейл, съобщава нещо, той се потвърждава от PR на Външно министерство, за да може накрая да дойде властта някак си в единствена и форма и да се скара на тези хора, като на малки деца, а те да се извинят. Аз ако бях на мястото на журналистите, никога повече нямаше да публикувам нито едно изказване на нито една политическа фигура, без да съм се обадила преди това да съм се обадила на Бойко Борисов, за да попитам вярно ли е това изказване или не е вярно. Той започва да се инсценира като единствения човек, който говори истината от цялото това правителство. Нали това е някак си малко повече. И разбира се Цветан Цветанов е втория, нека да не му отричаме на него правото също да казва истината от време на време.
Водещ: Да, с този ред на мисли, наистина ли мислиш да се разделим с мита за юнакът на власт, който ще ни спаси от всичко, докато ние си живеем по старо му?
Мила Минева: Е така да се каже, на мен не ми се иска, дали иска. Страхувам се, че тази раздяла ще е болезнена, но тя ще се случи неизбежно, няма как да не се случи. Защото юнаците спасяват от лами, ама за съжаление в съвременния обществена лами няма, има хора с различни интереси. И тук не става дума за спасение, тука става дума много повече за договаряне на тези различни интереси, за това как те ще се научат да живеят заедно въпреки никак не им се иска тая работа.
Водещ: И как ние ще се справим с цитирането.
Мила Минева: Е мисля си, че е най-лесно като питаме какво да цитираме.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: „Клубът на журналистите” продължаваме с нещо по-различно. Има ли нещо хубаво в объркването какво точно беше Боби Цанков, лека му пръст. Може би има страх от смъртта, г-жо Минева или?
Мила Минева: Е всеки човек има страх от смъртта, но честно казано мисля, че има няколко хубави неща, които се случиха. И едното е, че журналистическата гилдия в България много се обиди от това, че някой отвън разпозна Боби като журналист. Недай си Боже като разследващ журналист.
Водещ: Обаче се обиди на втория ден!
Мила Минева: Е, обиди се когато това го казаха западни медии.
Водещ: И български медии го казват…
Мила Минева: Така, така, но мисля, че по-скоро през западните медии се обиди. Както и да е, факт, че се обиди. За мене това е позитивното.
Водещ: Ето ги и цитатите в „Файненшъл Таймс”, нарече Боби Цанков разследващ журналист, а … – известен български криминален писател, „Ню Йорк Таймс” – разследващ журналист. Западът се шашна – бандит с микрофон, коментира пък „Дойче Веле”.
Мила Минева: Струва ми се, че това може до доведе до един дебат вътре в гилдията. Аз съм извън нея и я гледам отстрани. И честно казано ми се струва важно за хората отстрани, да разберат все пак кой е журналист и кой не е журналист. Защото е огромен проблем…
Водещ: …външен човек все пак да ни, да ни оцени!
Мила Минева: Ами то през това объркване ми се струва, че вие ще започнете да говорите помежду си и някак си ще се разберете кое е журналист и кое не. Журналист ли е човек, който публикува изпратени му доклади от ДАНС? Ами погледнато отвън според мене не е журналист, ама някак си във вашата гилдия функционира, като журналист. Журналист ли е човек, който прави вестник говорейки си с различни криминални босове? Ами за мене не е журналист, обаче факт е, че има такива хора и функционират като журналисти. Журналист ли е човек съвсем друг пример, който препредава информацията от пресслужбите на Министерския съвет или на различните министерства?! Ами не е, за мене не е журналист, това е един дописник. Но факт е, че така се правят медии, медийни продукт. Ми струва ми се, че този случай, може да доведе до дебат който така да се каже, да формира най-после някакъв етичен кодекс, който да работи, защото работата на етичния кодекс е не да е написан, а хората които са в една гилдия да не търпят определени неща.
Водещ: Еми ние кодекс си имаме!
Мила Минева: Така де, да за това уточнявам, кодекс имате, но какво от това! Аз не мога да разбера съвсем, някак си не виждам някакъв проблем, когато не се спазва този кодекс, когато той се нарушава, да следват някакви санкции. Освен това етичният кодекс е въпрос на вътрешна нагласа така да се каже, той всеки трябва да го е приел, всеки трябва да е участвал в неговото изработване. Това не е кодекс на издатели, които да спазват някакви правила. Та струва ми се, че може да излезе така да се каже, определение за това какво означава журналист. Какво означава разследващ журналист! И това да прекрати от тук нататък объркванията. Защото значи честно казано за мен е очевидно, че не може един човек с условни присъди, да работи в каквато и да било медия…
Водещ: 16-13…
Мила Минева: Няма значение, десет, две да са, една да е условната присъда, но да е с присъда. Няма как да работи в медия, обаче не виждам реакция на медиите до този момент. Нали някак си…
Водещ: И сега вече…
Мила Минева: Докато Боби не беше убит, той си работеше, беше радиоводещ човека, изкарвал е някакви пари от това, значи не стига, че това работи, ами и някакви хора са му давали пари за това да го работи. И никой не е реагирал. Ние може би ще се научим постепенно да реагираме преди убийството, много се надявам на това.
Водещ: Добър ден на Георги Милков от „24 часа”.
Георги Милков: Добър ден.
Водещ: Има ли такъв рефлекс вече западните медии и всеки хроникьор на мафията убит у нас да бъде представян, като топ разследващ журналист?
Георги Милков: Според мен, проблема идва в разминаването на стандартите, защото ако ние тука в България сме си създали това клише хроникьор на мафията, за хора като Боби Цанков и Георги Стоев, лека им пръст и на двамата. Не знам до колко в западния свят има такава журналистическа прослойка „хроникьори на мафията”. И аз разбирам западните колеги, защото когато убият някого, който се титулува журналист без значение в каква област на журналистиката се развива, това да е много голям проблем да се търси гласност, да се коментира, че е посегнато върху свободата на словото. Това е съвсем нормално! Но естествено тези наши западни колеги не разбират точно в какъв аспект тези хроникьори на мафията се развива, т.е. че това не са точно журналисти, както те ги разбират. Т.е. ако са застреляли в центъра на София Боби Цанков, те го свързват веднага с убийството на Анна Политковская в Москва, но това няма абсолютно нищо общо. Защото те най-вероятно не могат да си представят, че може да има нещо като журналист, който да е свързан с мафията, който да прави някакви измами, да е вътре в някаква такава сива материя и в същото време да бъде журналист. Това е непонятно за тях и аз много добре ги разбирам.
Водещ: Всъщност като чели един етичен кодекс по никакъв начин не може да намести тази разместена по един или друг начин ценностна система на журналистите.
Георги Милков: Просто ние в България живеем в малко по-различен свят все още и при нас нещата, стандартите, етикетите, определенията са все още малко по-различно от тези, в нормалния свят. Т.е. стандартизацията въпреки, че вече сме страна членка на Европейския съюз, очевидно в някои области все още не се случила. И за съжаление това е една от тези области.
Водещ: Тука има журналисти от Би Би Си, от Ройтерс и други медии. И когато се напише нещо, то стига до пиратите. Те имат и своите, които слухтят. Хората които злоупотребяват със случая да разберат, че залагат на карта живота на други, зареди собствените си интереси или амбиции. За съжаление в нашата държава всеки се интересува само от фолк и реалити, а хората трябва да си дават сметка и за други неща, които на пръв поглед се случват много далеч. Само, че светът е малък и всеки може да се опари. Това казва днес пред „Труд” Данка Панчова, чието завръщане с облекчение дочакахме. Дори да знам, че някой е платил за мен, няма да кажа. Малко като открит урок звучат тези думи. По силите ли е на българските политици по този начин да използват предните си зъби?
Мила Минева: Много се надявам, че българските политици ще прочетат това интервю, защото. По случая със сомалийските пирати аз не мога да говоря като експерт, нищо не знам, нищо не разбирам.
Водещ: Лошото е, че никой нищо не разбира.
Мила Минева: Да.
Водещ: И не само у нас, а и по света!
Мила Минева: Това щях да добавя, че след толкова усилия на, международни усилия да се справим с проблема със сомалийските пирати, толкова голям неуспех, а някак си показва, че липсва, не знаем как да се справяме с такива проблеми. А проблема е много тежък, защото наистина от една страна имаме едно такова събитие, като пиратството, което си мислихме, че отдавна е свършило, много, много отдавна, а то пък се оказа живо в 21-ви век. И не стига, че е живо, а ми си и служи с нови технологии, които наистина правят възможно изказването тук, много далеч от Сомалия, автоматически да се чуе там. Нали някак си секунди по-късно, т.е. мисля си всеки от нас трябва много да внимава какво говори и какви усилия прави, защо ги прави. И за мен е важно, не става дума за това, че отвлечените моряци са българи. А ние мисля, че трябва да сме внимателни, просто защото има отвлечени хора и нашето говорене влияе на тяхната съдба. Това е не само по отношение на българските моряци, а … за всички моряци, които биват отвличани там. Може би е добре да се замислим защо обаче толкова много български моряци им се случва това, дали пък няма проблем тук. Някак си този проблем тук, ако се окаже, че има, нищо не разбирам и можем да го решим, може би това е едно добро начало. А междувременно нека да не говорим кой плаща и кой не плаща откупа, някак си да се опитваме да гарантираме сигурността на отвлечените хора.
Водещ: Пак се оказва, че трябва да си говорим за Сомалия, айде от тебе да започнем. Каква е тази географска ширина, защото там държава няма?
Георги Милков: След 91-ва година, време в което ние самите в България сме имали доста проблеми, за да се занимаваме с това което се случва на хиляди километри от нас, точно в Африканския рог. Та всъщност от 91-ва година Сомалия не съществува като държава и всичко което е ставало там през тия години от 91-ва година до наши дни, за нас съвсем естествено е тъмна индия, с едни леки прекъсвания, ама много кратки прекъсвания през 98-ма ли беше, 99-та ли, когато за пръв път отвлякоха един кораб на който имаше български моряци и тогава имаше една голяма драма. Още, смисъл това беше съвсем в зората на сомалийските пирати, защото те горе долу тогава започнаха да се развиват като бизнес, като феномен. И тогава си спомням какви терзания бяха, понеже ние нямахме посолство ново наблизо в тази част на света и спомням, че българското посолство което се занимаваше с тия конкретно български моряци беше в … Етиопия, на около 2000 километра от мястото на събитието. Та беше създадена една много сложна организация, тъй като кораба беше сирийски, тука имаше един представител в България, та се водеха разговори през офиса на корабособственика и през една банка в Саудитска арабия, където трябва да бъдат изпратени парите. И нашия посланик, тогава в Етиопия Красимир Столечки, общо взето цялата тая дандания приключи с освобождаването на пиратите. И после ние забравихме изведнъж…
Водещ: За тази територия.
Георги Милков: И това забравяне беше за около 10 години. И слава Богу, ако поводи да се сещаме за Сомалия са за отвлечени български моряци, по-добре никога да не се сещаме за Сомалия. Но е факт и то не е само валидно това за България, всъщност всичко това което се случва в Сомалия сега, проблема с пиратите е факт на едно единствено нещо, че тази територия е забравена, забравена от международната общност, забравена от всички организации които се занимават с това, забравена от света въобще.
Водещ: Всъщност става дума за един синдикат, който променя целта си на действие като чели?
Георги Милков: За пиратите ли говорим?
Водещ: Да, за пиратите говорим, изобщо не само ние като чели свят пропусна тази метаморфоза?!
Георги Милков: Света пропусна, по принцип всички събития които се случиха в Сомалия, те бяха много лоши. За всички тия години, тая държава се разпадна на три и между другото още много хора не го знаят, като погледнете картата на света, там пише една държава Сомалия, но всъщност там има три държави и това се е случило без никой да разбера и без никой да иска да знае какво се случва. А за пиратите, има много версии, чували сме какви ли не неща, даже и включително това, че това са едни симпатични бедни хора, бивши рибари които са тръгнали с едни пушки криматлийки да си бранят териториите, в които международните риболовни компании всъщност използват техните води. И с големи кораби ловят рибата в…
Водещ: Крадат им рибата!
Георги Милков: Да. И те всъщност първо са тръгнали като на един щурм като защита, след което са видели, че могат да и изкарват повече пари от това, от колкото да ловят риба том. И са се преориентирали, но след което идва един интересен, важен според изключително неприятен момент, че тези бедни симпатични рибари от сомалийското крайбрежие всъщност са станали една пионка в ръцете на едни хора, които седят в едни офиси, по принцип не са лоши, т.е. нямат … на лоши, защото са така наречените бели якички, които обаче ги използват. И всъщност започва една игра, която има, по-скоро не политика, колкото бизнес. Но е факт или поне това вече е засечено, че тези огромни суми, които те взимат, всъщност една малка част остава за самите сомалийски пирати, т.е. конкретните извършители. А доста голяма част от тези пари се трансферира и остава някъде по пътя между посредниците в различни офиси в Лондон, в Дубай, в Саудитска арабия.
Водещ: Как се пише обаче за този проблем и не говоря само у нас, а и по света очевидно, някак си света трябва да разбере и няма от къде другаде разбере освен от журналистите. Малко се пише, лошо ли се пише или…?
Георги Милков: Има мнение, че ако световната общност е на единно мнение за Сомалия и ако ООН гласува резолюция или се създаде една коалиция на желаещите, този термин ни е познат от Ирак, т.е. има военна сила, има мощ, има капацитет, има международни организации и сили, които биха могли да се справят с една банда хора, които излизат с лодки в морето без никакъв проблем. Това е само една версия обаче. Защото наистина ние не знаем кой точно стои зад тези хора, кой ги подкрепя и дали не са верни така пуснатите напоследък версии, че всъщност хората, които седят зад сомалийските пирати са много по-важни и могат да влияят много повече на такива конкретни управленски решения, от колкото ние си мислим. Защото тя схемата в случая е проста! Корабите минават през това коридорче водно, защото ако трябва да заобиколят Африка, сега има различни сметки, но за големите кораби общо взето изчисленията които четох, че това струва около 300 000 долара на ден, т.е. за да заобиколят африканския бряг и да минат по друг път, не през Аденския залив на фирмите, т.е. на корабособствениците едно такова плаване би им излезло повече от милион. Фактически те са склонни да рискуват всеки ден живота на своите моряци, защото на кой му пука за живота на моряците, важна е стоката и корабите. Ако минат, минат! То много кораби минават, просто единици от време на време стават жертва. И когато започнат да се водят преговорите, в края на краищата се плаща една сума, която е няколко стотин хиляди, т.е. сметката излиза такава, че даже са на плюс корабособствениците, ако трябва да платят въпросния откуп. Т.е. схемата и сметките са напаснати така, че да обслужват доста голям кръг от интереси, а всички тези хора, които ние не знаем, пак казвам, са облагодетелствани от това, че света, Съединените американски щати, Русия или там всичките сили, които се сещате имат други проблеми и никой неще да се занимава със Сомалия.
Водещ: Дали съвременните пирати на 21-ви век са марионетки в ръцете на белите якички, останете с нас, за да научите след малко.
Водещ: Много български моряци ли има по корабите, че все така се случва отвличат кораб, който плава под някакъв флаг, а се оказва, че вътре има българи?
Георги Милков: Ами очевидно има и е разбираемо, защото хората подгонени от кризата и от нямането на възможност за друга работа, съвсем разбираемо, че се хващат и на рисковани курсове. Това е, аз лично го разбирам и не мога да ги упреквам тези хора. Въпреки, че онзи ден чух от един високопоставен така служител на външно министерство идеята, че всъщност тези моряци, които се хващат на такива рисковани курсове би трябвало да, преди това да имат идеята къде отиват и да предупредят роднините си, които после да не обвиняват държавата и министерството, че нищо не правят за тях. Това естествено няма как да се случи, защото всеки би могъл да попадне в беда.
Водещ: В такава ситуация разбира се. Още повече, че няма и застраховка от отвличане или има в много редки случаи.
Георги Милков: Така е, аз самия съм искал да си правя такава застраховка преди години, когато отивах в Афганистан и никой не ми направи такава застраховка, защото първо тя струва много скъпо, ако въобще някоя фирма предлага такова нещо. В България по онова време нямаше така, че на мен лично ми е ясно, че хората тръгват по света с някаква идея. Не задължително с очакването да им се случи нещо лошо. Но е напълно възможно всеки да изпадне беда.
Водещ: Реакцията, имаме проблеми обаче после с реакцията, защото се появяват се съмнения, появяват се дори оценки, те са тръгнали за пари. Това като чели е някакъв проблем, който не знам дали в нашите ръце да бъде регулиран по някакъв начин.
Георги Милков: Няма как да бъде регулиран, а тъжната истина е всъщност е, че никой в България, като изключим семействата и роднините на тези моряци не се интересува какво става в Сомалия, и какво става с тях, и какво става с отвлечените кораби. Можем да си го кажем абсолютно честно, това занимава нас журналистите, донякъде властта до колкото ние журналистите ги тормозим всеки ден.
Водещ: И ги притискаме, да!
Георги Милков: Правите ли нещо, какво правите и така. И от там нататък пак казвам, изключвам семействата и родните, и близките на тези хора. Никой друг не се интересува за българските моряци отвлечени в Сомалия.
Водещ: Обаче по света като чели стоят така нещата, никой не се интересува дали съвременните пирати не са марионетки в нечии други ръце?!
Георги Милков: Да, то процеса е…
Водещ: Не се различаваме много, да.
Георги Милков: Да, света не се интересува, българина не се интересува. Това е нормално, до някъде е тъжно, но в края на краищата пък не можем да оправим целия свят. Така, че е разбираемо, но хората в България имат много различни свои проблеми, за да се занимават с международното положение. Въпреки, че това обяснение с проблемите на мен лично ми е писнало, но е факт.
Водещ: Да, звучи лицемерно, но е факт. Така е. Как се прави разследване на тази територия, където няма държава и изобщо възможно ли е подобно нещо? Там се появяват и посредници, за които нямаш никаква гаранция дали те са истински!
Георги Милков: За един такъв посредник, четохме във вестниците и по телевизията гледахме, защото той стана известен, даже разбрах, че Холивуд искат да правят филм за него. Този човек който, той е кениец бил е на времето моряк също и всъщност той си седи в Кения, той не ходи в Сомалия…
Водещ: Но има мрежа от информатори!
Георги Милков: Да, по един телефон си комуникира с някакви хора, незнайно как. Но така или иначе очевидно в тази мрежа е нужно да има посредници, за да се загуби връзката между конкретните извършители и за тези, които говорихме преди това, хората в офисите, които взимат големите пари, от цялата тази работа. Очевидно е, че трябва да има посредници. Да се направи разследване и да се разплете тази цялата мрежа е много трудно, тази същата причина, защото има прекалено много посредствени фактори, има много замазани следи между хората, които извършват делата и тези, които са ги въоръжили с доста модерни лодки и доста модерно оръжие. Т.е. онези стари пушки, с които бившите сомалийски моряци, по настоящем тръгнали по пътя на пиратството са започнали да излизат, за да си бранят териториите от международни компании, отдавна не са толкова стари пушки, а са едни много така добре, модерни, те имат и РПГ-та имат и лодки, които се движат доста бързо. Общо взето беше описан схемата на техните нападения. Те имат един кораб майка от който излизат с една, две или три, там зависи колко лодки имат. Нападат кораба, отвличат го, след което се връщат на кораба майка. Това са пари, естествено те са инвестирали част от получените пари в своя нов бизнес, но така или иначе аз пак се връщам на това, кой ги организира, кой ги финансира и кой прави така, че общественото мнение да не бъде…
Водещ: Те не се интересува какво става…
Георги Милков: …насочено в посока на истинския проблем в Аденския залив.
Водещ: Една прогноза, има ли някакъв шанс, някога да се пътува спокойно в Аденския залив?
Георги Милков: Мисля, че ако дам някаква прогноза, тя ще е по-скоро отрицателна и то не зареди сомалийските пирати, а зареди това което става от другата страна на … проток, именно в Йемен. И защото процесите в Сомалия и процесите в Йемен са скачени съдове. И Йемен е също държава на която никой не е обръщал внимание с години. И за която сега се говори, само защото един чернокож младеж си сложи експлозив в гащите и го хванаха на летището в опит да дублира атентатите на Ал Кайда. Т.е. при такъв един случай, американците започват да нищят, алармират. В медиите започва да се говори, но това, че Йемен живее във време на почти феодално … строй, че всъщност централното правителство което се води партньор на Съединените американски щати и на нас, като съюзни респективно не може да контролира териториите. Това, че някой от шейховете наистина приемат територията на която племето има живее външни хора от Саудитска арабия, че има тренировъчни лагери, които вероятно може би служат и за подготовка на терористи. Всички тези неща, никой не им обръща внимание до момента, в който нещо такова не почука на врата на летището в Детройт да речем.
Водещ: И журналистите не тръгнат да го разплитат!
Георги Милков: Да и журналистите наистина тръгват да го разплитат, но това се случва е Йемен беше очевидно за хората, които се занимават с това години наред. Аз бях в Йемен 2004 и тогава още се водеха разни престрелки между централното правителство и един от шейховете, който живееше в северната част на страната. Т.е. тия неща не са се случили сега, не са от вчера, не са от миналата седмица.
Водещ: И за тях е писано, журналистите са писали!
Георги Милков: Да, това са процеси, които се развиват с години, но никой не им обръща внимание. И когато най-накрая тази пирамида е довършена и всъщност връхчето на айсберга излезе над водата и тогава всички се хващаме за главата и казваме „Леле, какво стана”. А то всъщност това нещо е било пред очите ни много дълго време, но никой не му обърнал внимание.
Водещ: И така като чели двете страни на един медал виждахме тази седмица във водещите теми, Боби Цанков с 12 присъди и микрофон в ръка, и отвлечените наши моряци за пореден път в Сомалия. Светът пък гледа тази приказка доста по-отдавна. Какво могат медии и граждани заедно, не само у нас, а и по света?
Мила Минева: Ами не могат много, не могат и малко от друга страна. Нека да кажем, че и други неща видяхме в тази седмица. Първо продължаваме да научаваме прякори непрекъснато. На мене, аз вече им загубих края. Те са „Крокодили”, върви, че обяснявай на детето какво лошо са направили крокодили и що крокодили има насред София. Трудно е. освен това са в централните новини, значи има всички основания детето да ги чуе. Освен това видяхме едно природно събитие, което някак си ни доведе до истерия, един град който не би трябва да се влияе от природни събития. Много, много други неща се случиха. Ама във връзка с всички тези неща се мисля, че медиите и гражданите могат да правят едно единствено нещо и то е да питат. Ами съвсем простичко нещо. Да питат, защо това се случило или не се е случило, да питат кой има интерес това нещо да се случи или да не се случи. И ако медиите само питат, гражданите могат и доста по-агресивно да питат на площада и аз много се надявам, че все пак ще се научим, че това е част от правото да бъде граждани.
Водещ: Всъщност едно такова питане, ще ни следят ли по интернет. Мисля, че доведе до някакъв, до обещание за добър резултат!
Мила Минева: Мисля, че той е много добър пример, който трябва да се … непрекъснато, защото много малка група – (прекъснат записа) – …говори някакви позиции и така. И освен всичко което ни се случва и което не ни харесва, може би ни се случва, защото не сме готови да си формулираме такива силни каузи и да застанем зад тях и бавно, мъчително и дълго да се борим за тях. Може би имаме нужда от такива стратегически питания, които да ни доведат до някъде.
Водещ: И да не се изморяваме да питаме за едно и също, докато не получим отговор!
Мила Минева: Да, да, разбира се, разбира се. Не и да питаме за неща за, които не искат да ни кажат, защото ако ние питаме непрекъснато нещо което този когото питаме има интерес да не се съобщава някак си, ако питаме непрекъснато за „Наглите”, властта и се говори за „Наглите”, тя непрекъснато ще ни разказва за „Наглите”. Нека да питаме за неща, които не са и удобни, не са и приятни. Все пак работата ни не е да я възхваляваме в разбираема за нея форма, а да и пречим.
Водещ: И всъщност тогава повече ще можем да постигаме медии и граждани заедно. Това е целта.
Мила Минева: Разбира се, но мисля, че медиите трябва да извършват едно огромно усилие и то е да убедят гражданите, че отново са на тяхна страна, а не са на страната на властта.
Водещ: Ами разполагаме със всичкото време на света за това. Тук поставям точката на днешното издание на „Клубът на журналистите” с пожеланието за хубав ден, пожелание от Ваня Новакова, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.
