БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-12-12
Водещ: Говорите по телефона или не можете да живеете без интернет, защото там общувате с приятели най-често – значи сте виновен. Защо – няма значение. За това едни хора искат да следят вашето общуване. Така по-просто и ясно може да се разкаже поредния опит на МВР за безконтролен достъп до нас. принципа в правото, че всеки е невинен до доказване на противното отново е на път да бъде суспендиран. И тук едва ли става дума за човешко любопитство. Овластени са силови функции, искат да знаят всичко за нас. големия брат отново опитва да порасне от класически герой на Оруел в жив служител, овластен със силови функции. И всичко това насред поредния политически сапунен сериал, в който Яне Янев си търси изгубената група, подкомисията, кабинета, папките и планира да яхне мима в Пирин планина. И тази история не я разказват сатирици, а карикатуристи. Даже не и карикатуристи, а действащ депутат. Други депутати пък го подозират в злоупотреба с данни, а същите тези депутати гласуваха на първо четене следенето в интернет и по телефона. МВР отново поиска директен неограничен достъп днес. А утре? Как хората променят позициите си, когато са в опозиция и когато са на власт. Депутатите пуснаха следенето в интернет и по телефона на първо четене, после обещаха широка дискусия с неправителствените организации. а те замислят акция „Обади се на свой депутат”. Иначе за сега остава възможността МВР да има пряк достъп до информацията от мобилните оператори и тези на стационарните телефони чрез интерфейс. Дали вносната думичка прикрива истинската същност на подслушването е твърде спорно. До второ четене нещата щели да се избистрят. Но било добре в закона да се разпише принципа на незаличимата следа. Значи някой ден може би ще стане ясно кой кого е следил. Някой ден, когато всички забравят защо. Най-неясно е кой ще следи за злоупотребата с данни. Темата ще коментираме с Александър Кашъмов от програма Достъп до информация и Иво Никодимов от БНТ 1. По телефона ще чуем Богомил Шопов от Електронна граница и шефа на парламентарната комисия по вътршена сигурност и обществен ред Анастас Анастасов. Гилдии започнаха да критикуват журналисти за разследвания, извършени в „неудобно време”. Коя година сме пък ще коментираме с Венелин Петков от БТВ. Добре дошли в "Клубът на журналистите".Без вина – виновни. На крачка от тази присъда сме след като в парламента на първо четене бе прието следенето в интернет и по телефона. Добър ден на г-н Анастас Анастасов, председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Анастас Анастасов: Добър ден.
Водещ: Неправителствени организации предвиждат акция „Обади се на своя депутат”, трябва ли подобни акции да бъдат проследявани и трябва ли някой да знае кога, от къде и с кого разговаряме по телефона без съдебна санкция?
Анастас Анастасов: (?) така предложения законопроект, който в момента е в НС и мина на първо четене в комисията именно въвежда съдебния контрол и искането и издаването на разрешения за получаването на справки, разпечатки така наречените от тези, които съхраняват или ползват такъв трафик.
Водещ: А какво да кажем за интерфейса? Дали тази вносна думичка прикрива по някакъв начин желанието за безконтролно следене сама по себе си?
Анастас Анастасов: Самата процедура, която е разписана в новия законопроект, създават се няколко нови текста. Според мен достатъчно гарантира по някакъв начин тоя, който е описан в самия законопроект, получаването, начина на получаването, начина на искането, изобщо на такава информация от тези, които я притежават.
Водещ: Понеже това не е първия опит МВР да прокара такава законова норма, искам да ви попитам, преди да станете депутат в битността си на съдия как гледахте на тези опити на МВР?
Анастас Анастасов: Честно казано пред нас като пред районен съд не е стоял този въпрос. Мога от личния си опит да ви кажа, че преди няколко години, когато МВР получаваха директно достъп от мобилните оператори в частност по отношение примерно (?) на мобилни апарати когато са изгубени и намирани в последствие, в рамките на няколко месеца и поне 80=90% от апаратите се намираха. Докато представете си сега каква е процедурата за един откраднат мобилен апарат, който е заявена такава процедура в МВР, постъпило оплакване, последващо разрешение от председателя на съда и т.н. , колко се бавят нещата. А отделно стои въпроса и с изключително тежките престъпления по отношение на организираната престъпност, наркотрафика, трафика на хора. Забавянето на информацията понякога е изключително важно за решаването на един такъв казус.
Водещ: Струва ми се обаче, че пренебрежимо малко са броя на изгубените мобилни апарати и броя на престъпленията, сравнено с общия брой хора, които всички ще бъдат следени.
Анастас Анастасов: Може би примера ми не беше много удачен, но аз не знам неправителствените организации, които всъщност протестират по тези изменения представят ли си какъв е капацитета ако изобщо някой поиска да следи всички, какъв капацитет от хора, от техника трябва да има на разположение от МВР, за да може да се следи трафика, който минава непрекъснато през мобилните оператори. Или пък тия, дето доставят услугите.
Водещ: Ами нека да ограничим тогава периметъра. При един от предишните опити следенето да стане законно аз попитах тогавашните вносители какво разследване срещу полицията може да направи един журналист ако някой в МВР знае къде и с кого говори?
Анастас Анастасов: В самия законопроект, койт сега се предосставя на обществеността за обсъждане, който вече е в парламента, мисля че минаха две обществени обсъждания, там присъстваха представители на тези организации. предложенията, които те направиха ако не се лъжа обоснови Лъчо Лозанов (?) , може би 80% са приети с писано от този законопроект.
Водещ: Ами ето, г-н Александър Кашъмов от програма Достъп до информацията е в студиото. Той може да припомни несъгласията на неправителствените организации. добър ден, г-н Кашъмов.
Александър Кашъмов: Добър ден. Разбира се абсолютно вярно е, че много предложения на програма Достъп до информация бяха възприети от МВР по време на правенето на законопроетка и това е и нормално, защото ние сме организация, която в продължение на 2 години се бори за гарантирането на правата на хората. Все пак трябва да бъдем и точни, тъй като в сега предлагания проект се предвиждат много процедури, но думата интерфейс се среща точно на 2 места. Това е в текста на чл.250Б, ал.1, където се казва, че се въвежда пряк достъп чрез интерфейс и абсолютно никъде по-нататък не се говори нищо друго за този интерфейс освен, че има една дефиниция на т.нар. прихващащ интерфейс, която е изключително широка и неясна.
Водещ: Доста шпионска лексика е това обаче.
Александър Кашъмов: Това, което според нас се прави е, че се въвежда отново прекия достъп на МВР до данните, съхранявани от доставчиците и мобилните оператори и това всъщност е норма, която е абсолютно идентична с текста на отменения чл.5 от Наредба 40, отменен миналата година на 11 декември от ВАС. И освен това искам да припомня, че нито една страна-членка на ЕС не е въвела законодателно пряк достъп чрез интерфейс. Тоест това е нашето основно възражение и то продължава да бъде актуално независимо о тприетите текстове, които разбира се ние бяхме предложили.
Водещ: Г-н Анастасов?
Анастас Анастасов: Да, това е вярно, което каза г-н Кашъмов. Все пак какво пречи ние да сме първата страна, която въвежда пряк достъп до интерфейс. Знам, ние сме разговаряли с г-н Кашъмов и в момента и в ЕС водим много сериозна полемика по такъв род заокни, които се ползват и в другите страни. Никъде няма еднозначно решение. Така или иначе…
Водещ: А защо трябва да сме първата страна, която показва в живота как големия брат от книжен герой се превръща в реален служител, овластен със силови функции?
Анастас Анастасов: Аз мога да поставя въпроса…
Водещ: Ние ли сме най-големите любители на Оруел?
Анастас Анастасов: Не, защо? В много от писмата, всъщност в сигналите, които постъпиха от различни организации у нас по повод на предлагания законопроект винаги на първо място се цитира (?) на чл.32 и 34 от Конституцията на Р.България с правото на лична кореспонденция. Представете си не дай Боже, но на някой от нас да се случи нещо неприятно или по отношение на нас или на наш близък да бъде извършено тежко престъпление. Тогава какво правим с (?) на чл.28 от същата конституция – правото на живот.
Водещ: Ще ви кажа. Обикновено когато става дума за най-тежките престъпления, отвличания, които за съжаление зачестяват напоследък, винаги има подозрението, че има намесени хора от полицията вътр,е а пък вие не ми отогворихте на въпроса какво разследване прави срещу полицията разследващ журналист, ако самата полиция знае кога, с кого и защо той говори, общува и т.н.
Анастас Анастасов: А защо е необходимо полицията да знае това, което ви е ми казвате?
Водещ: И аз това питам.
Анастас Анастасов: Ние говорим и в момента което се дава като пример отново от вашите Колеги са някакви хипотетични предпоставки, че видите ли полицията е лоша, тя винаги ще се възползва от възможността да работи срещу гражданите на държавата, а не в техен интерес, каквато е целта и на закона.
Водещ: Добър ден и на Иво Никодимов.
Александър Кашъмов: Г-н Анастасов, извинявам се, че се намесвам, обаче хипотезите си имат своите примери и то в съвсем близкото минало, например разработката "Галерия". Тя беше възможна точно заради това, че МВР имаше достъп до прословутия интерфейс на мобилните оператори и така да кажем на хората, за да го разберат за какво става въпрос – МВР във всеки един момент можеше да каже дали аз си говоря с Бойко Борисов или със Сергей Станишев. Без да казва разбира се какво е съдържанието на този разговор.
Анастас Анастасов: Той така или иначе е съгласно директивата и самия законопроект не допуска (?) на съдържанието на тези разговори.
Александър Кашъмов: Ами след като един път сме се опарили от "Галерия", а и със сигурност ако се разровим в архивите на службите ще намерим много такива разработки като "Галерия", въпроса е следния – след като вие въвеждате отново това нещо, хубаво, приемаме, че в името на сигурността И на услугата, която ни се предоставя, да речем може би е необходим. Какъв е обаче контрола "Галерия" да не се повтори и потрети?
Анастас Анастасов: Ако не се лъжа в предходните законопроекти, които бяха внасяни от този тип, мисля че преди около година – година и нещо, не си спомням да има такава гаранция, която е дадена в нашия законопроект в НС в мометна. На първо място контрола..
Водещ: Е всички досегашни опити не бяха приети в крайна сметка. Единствения успешен опит беше Наредба 40, но вече стана ясно…
Анастас Анастасов: Не, говоря за контрола и г-н Кашъмов има точно това предвид. Съществува регистър, в който се вписват всички искания, всички разпечатки, които се получават или се извеждат по повод на получаването на информацията. Освен това в съда се води отделен регистър също за влизането на исканията и за отказите и съответно дадените разрешения. Увеличава се санкцията в самия закон за административни нарушения, променя се и текст от наказателния кодекс, където се въвежда наказателна отговорнсот за тези лица, които неправомерно се разпореждат с такава информация.
Водещ: А какво правим всички останали лица, които изпадаме веднага в хипотезата – без вина виновни.
Анастас Анастасов: Защо да са без вина виновни. В тоя текст от НК се включват включително лицата, които нямат длъжностно качество да разполагат с такава информация. Недейте забраяв, че в момента, аз съм абсолютно сигурен, че всички вие го знаете, част от мобилните оператори или служители в тези оператори разполагат с информация, ползват, продават или предоставят на частни физически или юридически лица с цел да ползват в своята си работа или срещу конкуренция. Какво правим с тях в момента?
Александър Кашъмов: Това, което може би искам да кажа, г-н Анастасов е, че това е нарушение на закона и ако мобилните оператори правят подобно нещо, те могат да бъдат държани отговорни. В това число от комисията за защита на личните данни.
Анастас Анастасов: Това е контролен орган, който е въведен в сегашното предложение на законопроекта.
Александър Кашъмов: Да, но въпроса е в друго. Въпроса е, че предлагането на прекия интерфейс защо криминализира всички хора. Ами това са думи, които произнесе конституционния съд на Румъния на 23 ноември миналия месец, отменяйки, тоест обявявайки се противоконституционна тяхната рапоредба, която въвежда директива 2006/24, като каза, че не може всички граждани да бъдат третирани като престъпници в една демократична страна. Другото е, че разбира се ние приемаме това, че има регистри, че се предвижда контрол в проекта, но в една демократична страна единствения фиктивен реален контрл върху изпълнителната власт това е работата на съдебната власт и за това според нас трябва да има разрешение за всеки един конкретен случай, което изключва възможността да има интерфейс. Освен това ние искам да кажа, че подкрепяме една конкретна норма от сега предложения проект и това е задължението за мобилните оператори и доставчиците на интернет услуги в 8-часов срок да предоставят данни при поискване от МВР след съдебно разрешение. Това е абсолютно адекватна и точна разпоредба, която според нас върши работа.
Водещ: Какво очаквате, г-н Анастасов, да се случи на дискусиите с неправителствените организации между двете четения?
Анастас Анастасов: В общи линии мисля, че ще бъдат дадени сериозни предложения от тяхна страна. Ние разговаряхме с (?) видяхме се, така че предстои една дискусия, тя ще е в понеделник следобяд. Поканени са както представители на МВР, така и на съда, на прокуратурата, на неправителствените организации. мисля, че дискусията ще е важна и в този момент е много сериозно положението да направим максимум усилия, да дадем гаранция на гражданите точно по отношение на техните права.
Водещ: И тъй като най-многото критики са около т.нар. интерфейс…
Анастас Анастасов: Това ще бъде и основната тема.
Водещ: Склонни ли сте да се откажете от него или това е една нереална хипотеза?
Анастас Анастасов: Нека да дойде срещата, да представят техните доводи. Ние ще се опитаме да ги убедим, че сме прави. Предполагам, че ще има едно решение, което ще удовлетвори всички. Не забравяйте, че ние предложихме и по отношение както и в закона за СРС-тата, може би в този законопроект ще залегне норма, която ще задължава органите, които извършват контрл на тази дейност, когато се установят закононарушения по отношение на българските граждани и изобщо на граждани, задължително те да бъдат уведомявани когато има такива действия от страна на съответните служби.
Водещ: Ами дано наистина се намери такова решение, защото наистина е малко обидно без вина да си виновен, защото накрая така може да се преведе на по-човешки език интерфейса. Благодаря ви за тази дискусия. Ще очакваме с интерес и какво ще се случи в понеделник между двете четения. Чухте коментара на Анастас Анастасов, председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Водещ: И така, запънахме се на думата интерфейс и търсим някакво по-човешко обяснение що е то интерфейс, и защо той изглежда толкова страшен за нашите права, г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Интерфейс означава просто връзка, двустранна връзка в една система, която в случая очевидно става дума за компютъризирана връзка, в която от едната страна са базите данни на мобилните оператори, тъй като за момента само те имат интерфейс и има надежда да се добави в някакъв момент и при интернет доставчиците, а от другата страна на връзката е специализирана дирекция „Оперативна и техническа… – то беше по-рано оперативна и техническа информация, а сега „Оперативнотехнически операции” – ДОТ. Това, което е възможно, е да се осъществява един компютърен достъп. Той по текста на Наредба №49 се наричаше „пасивен достъп” чрез компютърен терминал. Общо взето истина е, че такава връзка е създадена и в други страни в Европа между съответните полиции или тайни служби и мобилни оператори, въпросът е, че никъде, абсолютно никъде не е законово регламентирана тази връзка и навсякъде има много сериозни съмнения, че изобщо съществуването на това, ако бъде поставен като правен въпрос, може просто да бъде прекратено веднъж и завинаги. Аз тук искам да дам един пример. Тази година, именно във връзка с въвеждането на директивата 24 от 2006 г., Home office, т.е. вътрешното министерство във Великобритания през април е оттеглило своите предложения за въвеждане на връзка чрез интерфейс, защото най-вероятно, защото това не е публичен факт, но най-вероятната причина е, че миналата година Великобритания беше осъдена заради притежаването на бази данни с ДНК на престъпниците, осъдените, и Европейският съд за правата на човека обяви самото съществуване на една такава абстрактна база данни за противоречащо на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека, която урежда правото на личен живот и кореспонденция. Тоест това означава, че всяка една база данни, особено когато е национална база данни с чувствителна лична информация, би могла да бъде обявена за противоречаща на конвенцията. Според мен това, както и разбира се опасенията на хората за нарушение на правата им, са основните причини никъде в ЕС да не се въвежда интерфейс, защото това на практика се оказва една национална база данни. Тоест това е една база данни, в която всички мобилни оператори, това са милиони потребители, могат да се гледат от една дирекция в МВР.
Иво Никодимов: То във Великобритания е малко по-особен, по-интересен случаят, защото първо там този достъп го има, регламентиран или не в закона, и колко е регламентиран е друга тема, но го има специално за службите, които се занимават с контраразузнаване и които противостоят на тероризма. Което безспорно, сега все пак знаем, че Великобритания е една от страните, които пострадаха от този бич на последните години. Но там интересното е, че има един конвент, който контролира това много сериозно. Той е със сериозно парламентарно участие, по идея се доминира от опозицията този контрол, и в него участват неправителствените организации. И там се знае, че на всеки 3 месеца задължително, а той може по-често, колкото пъти по-често иска, толкова пъти да го прави, контролира дали всичко, което се прави, се прави в съответствие с изискванията и дали някой не е подложен на някакво нерегламентирано проучване. И всъщност на вътрешния министър непрекъснато му треперят гащите дали нещо няма да му се случи, ако някой от неговите подчинени дори сгафи, защото е ясно, че там отговорността я носи министърът. Когато се случи един такъв скандал, неговата глава, образно казано, отхвърча. Тоест той минава в политическото минало. Може да се разхожда като експерт и да дава съвети на други правителства.
Водещ: Доколко оставянето на следа е гаранция, че интерфейсът няма да се изрази в нещо по-страшно, г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Въпросът с оставянето на следа, то в техниката почти всичко оставя следа. Въпросът не е в това, че в обективния свят ще се остави следа, а дали някой ще може да види тази следа и кой е той.
Водещ: И кога.
Александър Кашъмов: Да, и кога, и какви са му контролните функции. Най-добре на този въпрос отговаря най-горещият в момента европейски дебат, това, което г-н Анастасов го спомена преди малко, че се дебатира в цяла Европа по този въпрос. То се дебатира, но не по въпроса за интерфейса. По въпроса за интерфейса и неговото узаконяване не се дебатира никъде в Европа освен в България.
Водещ: А се дебатира въпросът за гражданските права?
Александър Кашъмов: Не, дори не това. Дебатира се просто въпросът за пълното отменяне на директива 24 от 2006 г. Защото в част от страните членки, особено в Германия, която е най-чувствителната държава по въпроса за защита наличните данни, се споделя огромното опасение, че самият факт на задържането, на общото задължение за задържане на тези данни в мобилните и в интернет доставчиците вече означава възможност за злоупотреба. Защото дори да няма пряк достъп на службите до тях, би могло просто някой друг, който получи такъв достъп, да злоупотреби с някакви данни, след като толкова голямо количество данни са складирани там. Идеята в тези държави е, че службите за сигурност, полицията и т.н. трябва да си вършат бързо и ефективно работата с наличните средства, и не е необходимо за тази цел да бъдат складирани такова огромно количество данни. Тоест там дебатът е съвсем различен. В България директивата е въведена, т.е. тук нашите доставчици на интернет услуги са задължени вече за срок от 12 месеца, и това е така още от Наредба 40, това не е отменено в нея, това е така и по силата на самия Закон за електронните съобщения, те ги пазят тези данни. В Германия в момента има конституционно дело, както и в Унгария, и в Чехия се подготвя такова, както казах в Румъния то приключи с обявяване на противоконституционен на техния текст, значи водят се дела за това дали изобщо националният закон, който въвежда директивата е съобразен с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. И тук е много интересно, защото ако в Германия конституционният съд, федералният конституционен съд реши, че въвеждането на директивата е противоконституционно и противоречи на Европейската конвенция за правата на човека, при наличието на подобно отношение на този лидер на ЕС, с 80 млн. население, ще има сериозен въпрос за преразглеждане на директивата. Тоест нивото на европейския дебат в момента е тук. Защото борбата с тероризма беше силен аргумент в периода 2001 – 2006, 2007 г. Защото тогава още бяха много пресни повечето от тези опити.
Водещ: И после доста хипотези доказаха реалността си.
Александър Кашъмов: Не бива да забравяме какво се случи на политическата сцена оттогава насам. Значи, бяха компрометирани няколко правителства, в това число правителството на Великобритания за въвличане в някои от войните, примерно с Ирак. Правителството на Холандия. Значи, има дебати в Европа, които преразглеждат този период от последните няколко години, 8, 9 години. Има може би тенденция към връщане на човешките права. И можете да си представите, аз мисля, че слушателите могат да си представят как звучи в един такъв контекст нашият опит за въвеждане на интерфейс законово, става въпрос. Аз нямам нищо против, че вътрешно си има някакви практики и т.н., това си е така навсякъде, въпросът е дали това се узаконява. Защото всяко узаконяване на една съмнителна практика води до възможност за злоупотреби. Така се случи с класифицираната информация, когато се прие законът от 2002 г. за защита на класифицираната информация, до 2007 г. имаше едно надкласифициране, свръхкласифициране, защото всеки много харесва, когато нещо е законно.
Водещ: Г-н Никодимов, точно преди една година гостувахте тук в това студио. Сигурно си спомняте, тогава се събираха и пушеха недоволни полицаи…
Иво Никодимов: Да, днеска си го отбелязват.
Водещ: Днес си отбелязват тази годишнина.
Иво Никодимов: Честват си годишнината, както се казва.
Водещ: Нещо промени ли се в тяхното мислене? Изобщо те какво мислят за този интерфейс?
Иво Никодимов: Лошото е, че нищо не се е променило. Както и да го гледаме, нито по някакъв начин някои от техните искания са изпълнени, нито пък тяхното мислене в някаква степен се е променило. Защото, няма какво да си говорим, все пак техният протест е за правото им на един по-достоен живот.
Водещ: Всъщност те искат обувки и далеч по-сериозни неща, а не интерфейс?
Иво Никодимов: Да, те не искат интерфейс. За интерфейса доста неща се изговориха. Разбира се, ние журналистите трябва да застанем по средата между двете крайни позиции и да търсим интереса на обществото, което е много трудно…
Водещ: А как да застанем по средата, при положение че никой не ни показа образите от онази „Галерия” най-малкото?
Иво Никодимов: Да. И вече точно „галерията” и всичко, което е било преди галерията, а може би и това, което ще дойде след галерията пък ни кара да бъдем повече на страната на другата крайност, която ограничава страшно силно достъпа до тази информация, и може би наистина пречи в определена степен на разследващите да си вършат бързо работата. Защото, разбира се свидетели сме и Сашо е прав, че много хубаво най-накрая се сетиха в закона да задължат мобилните оператори и интернет компаниите за 8 часа да дават тази информация защото, ето, едно убийство в Ямбол се разкрива с 8 месеца закъснение, тъй като седем месеца и половина тази информация е пътувала от един мобилен доставчик до областната дирекция на МВР в Ямбол. Което аз не мога да разбера всъщност в цялата тази история ролята на мобилните оператори, които сами предизвикаха искането на МВР отново да има пряк достъп. Ако мобилните оператори бяха по-коректни към обществото, което в крайна сметка им плаща, може би щяха наистина много бързо да предоставят информацията, за която МВР има официално съдебно разрешение да я получи.
Водещ: Но пък заради мобилните оператори всички да бъдат подслушвани също така звучи много нелепо?
Иво Никодимов: Е, подслушвани е силно казано…
Водещ: Така де, следени.
Иво Никодимов: Но всички могат да бъдат следени. Ясно е, че няма да бъдат всички, защото МВР не разполага с толкова хора, но притеснителното е наистина, че един журналист, който по някакъв начин не е удобен, може да бъде следен. Може да бъде следен един бизнесмен, който с нещо не угажда на властимащите. И това е проблемът, че едно политическо ръководство може да го прави по един начин, друго политическо ръководство може да го прави по друг начин. Аз не знам защо някой не се е сетил до момента да направи един експеримент. И да предложим законът така да бъде формулиран, че да е абсолютно забранено на министъра и зам.-министрите на вътрешните работи да имат какъвто и да било достъп до тази информация. Тоест последното ниво, което да може да ползва тази информация в рамките на МВР да бъде главният секретар. И той да носи наказателна отговорност, ако тя излезе от него към политическото ръководство. Как ще реагира обществеността и как ще реагира парламентът? Ако видим, че политиците имат доблестта да отрежат своя собствен достъп до тази информация, да, може би ще бъдем малко по-спокойни, че с нея няма да се злоупотребява. Макар че пък разни съветници винаги намират пътища да стигнат дотам, докъдето искат да се заврат.
Водещ: Какво да очакваме от обсъждането, което предстои понеделник? Ето, ние се опитахме да се свържем с (…) Шопов, но нещо телефонните линии ни изневериха. „Електронна граница” смята да провежда акция „Обади му се”, имайки предвид всеки да се обади на депутата си и да му каже, че не иска да го подслушват. Имат ли някакъв шанс подобни акции, г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Разбира се, акции винаги трябва да има. Това е хубаво. И ние от Програма „Достъп до информация” бяхме предприели миналата година акция по подписване на подписка в Интернет. Единственото е, че ако някой се обади на депутата си, не виждам как ще се запише този факт, за да може да се покажат резултатите от кампанията. Но иначе, ние напълно приветстваме, и това е хубаво, че винаги, когато се появяват подобни опити, има няколко неправителствени организации поне, които подемат кампании…
Водещ: Възможно ли е обаче да се обадиш на депутата си, тъй като депутатите, знаем, напоследък много се плашат от непознати номер?
Иво Никодимов: Аз точно това щях да кажа, че тази акция може да доведе до много „крайсьочерневски” скандали и да се чудят депутатите как след това да обясняват, че всъщност някой им се е обаждал за еди си какво, защото веднага ще е ясно, че той е говорил с еди си кого, обаче няма да е ясно съдържанието на разговора, за да може депутатът да докаже, че всъщност има само разменени есемеси „Честита Коледа!” или само „Кой сте вие? Не ви познавам, няма какво да разговаряме”. Та, ето такива неща могат да се получават, ако това се приеме и някой тръгне да злоупотребява с цялата история. Или образно казано започне да търси под вола теле, знаейки предварително, че телето не е там.
Александър Кашъмов: Аз нещо исках да добавя към това, което Иво каза преди малко. Наистина, че самите мобилни оператори са в дълг към системата…
Водещ: Защо обаче всички хора ще го платят този дълг?
Александър Кашъмов: Не, има един по-голям проблем, преди да кажем кой как ще го плати този дълг. Проблемът е, че МВР няма капацитет. И една от причините според мен да се разчита толкова на този интерфейс е, че се смята, че ще замести липсата на капацитет, което не е така. Няколко неща. Първо, това, което аз разбирам в последно време е, че в областните дирекции, някои от тях поне, нямат дори канцеларска хартия. Органите на разследването могат да работят само с хартия. Защото всички документи в хода на наказателното производство трябва да бъдат на хартия. Нека да кажем, че това, което мен много ме учудва също така е, че месеци наред може да не се вземе информация, когато се работи по убийство, и да не се вземе информация за разпечатките. Значи това показва една огромна дупка в обучението…
Водещ: Че не е имало хартия да се напише искане.
Александър Кашъмов: Не. Простият факт е, че Наказателно-процесуалният кодекс създава възможности, ако някой наистина иска да си свърши работата. Но в случая не става дум за това, че той не иска, ами че най-вероятно са затрупани с работа. Но ако някой иска да си свърши работата, той може да вземе незабавно тази информация. Това трябва да бъде ясно. Един дознател, един следовател се нуждае единствено от прокурорско постановление, за да може незабавно да влезе в мобилния оператор и с протокол за претърсване и изземване да получи желаната от него информация. Това подлежи на одобрение от съдия в 24-часов срок и това казва НПК. Още при представянето на тези промени в Закона за електронните съобщения от МВР хората ясно казаха, че те не смятат, че ще се подобри разследването на престъпления, а че този интерфейс и тези промени се отнасят към информацията, свързана с разузнаването. Тоест всякакви доводи, които в същия момент от техни представители идват, че се забавяла работата по разследването и т.н. ,просто не са напълно адекватни. И това не е съвсем вярно. Това, което повече може да се коментира, това е превенция на престъпления наистина, това са използването на интерфейса за други неща, свързани с проблема, но не и за разследването на престъпления. При разследването има съвсем друг закон, това е НПК, съвсем други процедури и там може да бъде взета таз информация, и то незабавно. Според мен просто има затрупаност, има липса на капацитет, липса и на пари, както виждаме, и всичко това води до тези резултати.
Иво Никодимов: Аз това щях да кажа, как ще отиде например един разследващ полицай с протокол за обиск, ще изземе информацията от мобилния оператор, като те разполагат с лимит от 5-6 литра бензин на дежурство. Той ням ада отиде, извинете, с градския транспорт с билетче и да носи класифицирана информация в джоба си. Това е просто безумно. Ясно е, че от април, май месец насам МВР има пари толкова, колкото да си плаща заплатите. Дори няма пари, за да си плати чисто режийните разноски по поддръжка на сградите, ток, парно, топла вода. В някои от сградите наистина топла вода няма. Колкото и да ни се струва това странно в края на 2009 г.
Водещ: Не, то е и доста тъжно разбира се, но да не излезе нещо още по-тъжно, че този интерфейс има за цел да пести. Има спестовни мотиви зад този интерфейс.
Иво Никодимов: Аз понеже познавам много хора в полицията, които работят и знам, че те са наистина полицаи в добрия смисъл на думата в мозъка на костите си, смятам, че ако това зависи, затова не случайно одеве казах, че трябва по някакъв начин да забраним на политиците да работят с тази информация. Ако зависи само от тях, само от полицаите за какво ще се ползва тази информация и как ще се ползва, злоупотребите с нея ще бъдат много малко. Тоест ще бъдат в рамките на онази част, в която има досег между полицията и сериозната организирана престъпност като съвместна дейност, т.е. онези полицаи, които си сътрудничат с големите бандити. И тя няма да засяга толкова силно интересите на отделни хора, защото всъщност ще засяга конкуренция вътре в престъпния свят преди всичко злоупотребата с тази информация. Въпросът, пак ви казвам, за мен не е решен от гл.т. на контрола. Тоест някой да се страхува, че наистина ако злоупотреби, той няма как да не бъде хванат. Защото в България може да имаме много прекрасни наказания, но всъщност ние можем да бягаме от това да бъдем хванати. И няма как да ни хванат. Това е проблемът.
Водещ: Какви санкции са предвидени в приетия на първо четене закон?
Александър Кашъмов: То зависи санкции за какво. Има предвидени санкции за незаконно разпространяване на тази информация с изменения в наказателния кодекс, и допълнения. Там става дума за някакво наказание, но въпросът е как наистина може да се реализира контролът. И аз тук съм напълно съгласен. Според мен основният проблем е в следното. Мисля, че на земята, когато говорим за хора, е ясно, че хората са грешни. Ако работят ангели в някои институции, може би ще… да. Разбира се, че проблемът е там, където няма контрол и там където се заобикаля съдебното разрешение, какъвто е случаят, там има възможност за злоупотреби. А тези злоупотреби те няма да дойдат от това, че един професионалист иска сам да прави нещо, те ще дойдат от няколко места – политиката, бизнеса и престъпните групировки. Това са трите възможности. И те ще влияят върху част от служителите. Разбира се има такива, които са съвестни и които са морални хора и те няма да се подведат, и има и други, които не са такива, които ще се поддадат. Затова няма система на контрол, а просто една такава възможност за пряк достъп съдържа огромни възможности за злоупотреби.
Водещ: Една прогноза какво ще се случи утре? Дали някой ще чуе аргументите за контрол и аргументите срещу интерфейса? Не утра, а вдругиден, в понеделник.
Александър Кашъмов: Моето мнение е, че аргументите на Програма „Достъп…
Водещ: Това ще бъде едно формално обсъждане или не?
Александър Кашъмов: Нямам представа. Програма „Достъп до информацията” винаги е била чувана. Това мога да го заявя и в това отношение аз не съм сред хората, които са песимисти в България. Аз смятам, че този, който настоява на своите принципи, които излага аргументи, винаги има възможност да постигне някакви резултати, и това е факт в едно все пак европейско общество, каквото е нашето. Очевидно е, че има слушаемост, защото е очевидно, че тези, които се занимават с въпроса искат да чуят и нашето мнение, и мнението на други организации, и на мобилните оператори, и на доставчиците. Лошото е, ако накрая бъде направен неправилен баланс. И въпреки че са ни чули, вземат решението, което са си наумили. Това никога не е изключена възможност.
Иво Никодимов: Това е много трудно да се направи баланс в момента, защото, нали разбирате, дори когато го има съдебният контрол, какво доверие може да имаме пък на съдебния контрол. Когато правосъдният министър се изправя пред целия си Висш съдебен съвет и казва, че съдебната система има политически брокери, има престъпни брокери и има и вътрешни брокери. И когато тя казва на този ВСС, вижте, дайте да спрем да назначаваме и да взимаме решенията на кило, дайте да назначаваме така, че хората да ни имат доверие, че тези брокери вече започват да се изчистват и нямат влияние в съдебната власт, когато правосъдният министър казва подобно нещо, а според мене в най-новата ни история, въобще в историята на българската държава това се случва за първи път, публично да се заяви от правосъден министър, значи наистина в сферата на сигурността и на правосъдието нещата не са в ред повече от гл.т. на хората, отколкото от гл.т. на закона.
Водещ: Или можем да кажем, че моментът е подходящ, идва Коледа, а по Коледа, както знаем, стават чудеса…
Иво Никодимов: Е това чудо трудно ще се случи.
Александър Кашъмов: Благодаря ви за този коментар!
Водещ: Какво могат медии и граждани заедно? Ами например биха могли да забележат колко зловещо е застроено и бетонирано Черноморието ни, и някак си да се опълчат срещу подобна тенденция. А какво могат хората, които печелят от това застрояване, или относително печелят? Могат да протестират. Ето тази задача в ролята си на продуцент трябваше да реши тези дни Венелин Петков. Добър ден! И в този момент да ви попитам коя година сме, защото подобни неща ми се струват, че се случваха преди 20 и кусур години?
Венелин Петков: Ами очевидно за някои хора 20 години не са минали и те са си останали във времето преди 89-а година. И също така очевидно за някои хора министър-председателят Бойко Борисов е нещо като Тодор Живков, което е супер странно. Но при положение, че те могат да си позволяват въобще да говорят за спиране на журналистическо разследване от ефир, това е доста притеснително според мен.
Водещ: Да, това звучи бих казала и нелепо, защото в крайна сметка самите те не оспорват, че Черноморието ни е бетонирано повече, отколкото трябва. И не само Черноморието разбира се.
Венелин Петков: Ами за тях, доколкото разбирам от тяхната декларация и от реакцията им както преди ,така и след филма, нашето разследване е едва ли не израз на непатриотична позиция, т.е. ние се стремим да съсипем туристическия сезон може би в името на някаква облага за някаква друга туристическа дестинация, т.е. друга държава, което също е абсурд. И тук вече става въпрос за това какво означава патриотизъм – да съсипем едно национално богатство или да покажем на всички какво всъщност е направено там, така че по някакъв начин да бъде намерен изход от този кошмар.
Водещ: Всъщност проблемът на тези хора, пишещите такива декларации разбира се, може ми е в това, че те досега не са следели особено редовно журналистическите разследвания, защото те не са едно и две.
Венелин Петков: Ами по-скоро те, доколкото знам има много такива разследвания, в нашия ефир специално, в ефира на Би Ти Ви сме правили едно подобно разследване, също колежката Генка Шикерова го беше правила преди повече от две години, в същия район, само че ставаше въпрос за района около Несебър, не толкова Слънчев бряг. Също така презастрояване, също корупция, също такива бетонни кошмари. И след това, за съжаление, нищо не последва. Тоест не последва нито реакция на прокуратурата, нито някаква реакция от страна на държавата…
Водещ: Но това писмо…
Венелин Петков: Проблемът е, че след такива разследвания нищо не следва.
Водещ: Е, след това последва писмо до министър-председателя. Това един етап в развитието ли е?
Венелин Петков: Надявам се нещата да продължат. По-скоро тази реакция е продиктувана от факта, че най-вероятно това лято, което мина беше слаб сезон. Най-вероятно в момента големите туроператорски агенции в Европа явно не желаят да купят пакети за нашето Черноморие – било то заради кризата, било то заради ниското качество на услугата, която се предлага. И в един момент въпросните български инвеститори започват да желаят много българските туристи да се върнат при тях, и в един момент едни такъв филм, който ние пускаме, явно ги притеснява, защото българските туристи, гледайки филма ще решат да не ходят за поредна година на Слънчев бряг.
Водещ: Е, в крайна сметка човек може да си почива и в жекато, в което живее. Тя разликата не е много голяма.
Венелин Петков: Така се получава, и освен това човек може да почива където си иска. Може би господата са пропуснали факта, че се намираме в ЕС, което е едно отворено пространство за предвижване на стоки и капитали. Тоест всеки може да отиде там, където си поиска, да си изхарчи парите, където поиска. Да не говорим, че в съседните на България туристически дестинации е на моменти доста по-евтино, което е друг абсурд.
Водещ: Да, все пак има икономическа логика, има и друга логика. Хората са свободни да пътуват, не само стоките и капиталите.
Венелин Петков: Абсолютно, да.
Водещ: Всъщност не можахме много да намерим смисъла в това писмо до министър-председателя, но има една хубава новина, и тя е, че в крайна сметка филмът не беше забранен.
Венелин Петков: Ако това се беше случило, тогава това щеше да бъде един не просто кошмар, а нещо много притеснително, защото всички приказки за свободата на словото и ролята на медиите във формирането и функционирането на гражданското общество тогава вече биха останали просто празни приказки.
Водещ: Надявам се, че ние задаваме логичния въпрос коя година е, ще бъде чуто от останалите браншове, които също могат да бъдат обидени от някакво разследване в бъдеще време.
Венелин Петков: Ами дай боже , и дай боже, също така кризата, която е в момента и започва да се усеща най-силно в България, да бъде един отрезвяващ елемент и за презастрояването и за този доста див и неконтролиран капитализъм, който се разви в последните години тук. Все пак хората да разберат, че има и едно понятие, наречено устойчиво развитие. Тоест за пет-шест години не можеш да изразходиш целия ресурс и след това да не знаеш какво да правиш. Реално това се случи в Слънчев бряг. Всичко това, което беше потенциал на този курорт е изчерпано в рамките на 5-6 години и оттук нататък вече остава само да се молим на пияниците, които идват, за да пият. А хората, които искат да си почиват, отиват някъде другаде. Надявам се, че кризата ще отрезви някои хора.
Водещ: Да се надяваме! Благодаря за този коментар на Венелин Петков, този път в ролята му на продуцент.