сп. GRAZIA | 14.12.2015 | Стр. 152

За пети път Mtel Media Masters отличи журналистите c най-добри материали за иновации, технологии и наука, а церемонията по награждаването им се превърн в снимачна площадка на "Пет сценария за утре"

"ПЕТ СЦЕНАРИЯ ЗА УТРЕ" БЯХА РАЗКАЗАНИ НА СЦЕНАТА В петото издание на журналистическия конкурс за иновации, технологии и наука Mtel Media Masters 2015. По време на церемонията петима известни български лектори представиха своите хипотези, надежди и прогнози за това как високите технологии ще променят професията им в бъдеще и ще помогнат на хората да имат по-качествен живот. Бъдещето ще ни донесе повече смарт автомобили, насочени към нуждите на шофьора, прогнозира спортният коментатор Момчил Манчев. Според него съвсем скоро по улиците ще се движат умни коли, които не само ще се адаптират към времето и пътната обстановка, но и ще щадят природата. "Четенето е на мода, независимо на какъв носител", обърна се към публиката и Жаклин Вагенщайн от издателство "Колибри". Тя беше категорична, че мисията на книгоиздателите и през 21-ви век ще продължи да е същата – написаното да стигне до хората, независимо на какъв носител.
Роботите могат да помагат на журналистите, но не и да ги заменят, нарисува своя сценарий за бъдещето журналистът Велислава Попова, главен редактор на dnevnik.bg. Според нейната хипотеза занапред хората все повече ще се доверяват на съдържание от проверени източници, което от своя страна ще подкрепи качествената журналистика. "Модерното училище се случва и в интернет", заяви четвъртият "сценарист" – учителят Емил Джасим. Той прогнозира, че занапред уроците ще стават все по-адаптирани и пригодени към индивидуалните нужди на всеки ученик, но в центъра на образователния процес ще продължи да е учителят, който учи на критично мислене и любов към знанието. Бъдещето ще ни донесе нови, по-модерни начини за решаване на здравните проблеми и нови надежди за двойките с репродуктивни проблеми, каза лекарят д-р Мефтуне Шефкетова. Ключово предизвикателство и във века на новите технологии обаче ще продължи да бъде запазването на човешката връзка между лекар и пациент, заяви медикът. Кулминацията на церемонията дойде с награждаването на Mtel Media Masters лауреатите. В категория "Интернет медии", подкатегория "Кратки форми" победител стана Константин Павлов от блога "Бели байтове за черни дни" за материала си "Светът с и без YouTube", а в подкатегория "Дълги форми" беше отличена Видка Атанасова от dnevnik.bg за "Четири "Космически предизвикателства" за девет седмици". Призове в категория "Печатни медии" получиха Асен Георгиев за публикувания във вестник "Капитал" материал "Facebook (в) почивка" – в подкатегория "Кратки форми", и Емил Спахийски от вестник "Труд" за статията му "Призраци дебнат от фейсгроба" – в подкатегория "Дълги форми".
Отличен в категория "Електронни медии" , подкатегория "Кратки форми", беше Бойко Василев от БНТ за материала му "Да отгледаш сърца", а в подкатегория "Дълги форми" наградата отиде при Мария Милкова от Нова Телевизия за документалния филм "Будителят без броня". Журито реши да присъди и една специална награда – на журналиста Юлиян Арнаудов от вестник "Капитал".

Стр. 152

Дарик Радио, Кой Говори I 23.03.2012

Тема: Коментар на „Голямото жури” на темите от седмицата
Гости: Емил Спахийски, журналист, Ина Бонева, Център за приобщаващо обучение, Деница Сачева, ПР специалист, Виктор Лилов, музикален продуцент

Водещ: „Голямото жури” в състав днес журналистът от в-к „Сега”. Здравей, Емо!
Емил Спахийски: Добър ден!
Водещ: И Ина Бонева. Добър ден е при теб, да. Вече 10 ч. и 10 минути. Ина Бонева от неправителствения сектор.
Ина Бонева: Здравей!
Водещ: Здравей, Ина! „Център за приобщаващо образование”, вече втори път в „Голямото жури”. PR специалистът Деница Сачева. Здравей Деница!
Деница Сачева: Здравей, Нина!
Водещ: И музикалният продуцент и издател Виктор Лилов.
Виктор Лилов: Здравей, Нина!
Водещ: Сутринта ми каза един таксиметров шофьор, че по някой път започваме много негативно разговора в „Голямото жури”. Затова поех ангажимент да започнем позитивно този разговор. Това е седмицата, в която дойде пролетта, навън вече е слънчево. Да се направим, че забравяме високите сметки за парно, които дойдоха заедно с тази пролет и нещо позитивно и хубаво можем ли да започнем разговора?
Емил Спахийски: Да. Пролет Велкова има имен ден, цяла пролет.
Водещ: Добре. По-близо до микрофона, ми дават знак. Пролет има имен ден, като че ли цяла година.
Виктор Лилов: Ами, аз да кажа сега за позитивното мислене две приказки.
Водещ: Виктор.
Виктор Лилов: Специално на вниманието на шофьора, който ти е направил забележката. Позитивното мислене не е слагането на розови очила, през които гледаме света. Самото значение на думата positum означава цялост. Тоест, ако се фокусираме естествено само на негативните страни на някакви явления, ясно, че ще звучим кофти, песимистично и без някаква дългосрочност в погледа и в коментарите. Разбира се, важно е да видим и тия неща, които са позитивни. Например негативно мислене би било да кажем – тази страна вечно ще си тъне в мизерия. Позитивно е да кажем – може би ще се промени в скоро време, и кои са сигналите и знаците за тази промяна, да ги открием.
Водещ: Аз мисля, че ние така говорим. Ние имаме правилното, второто говорене. Това е. Всеки казва с емоция, с аргументи това, което е минало през него, това, което го е зарадвало, ядосало, провокирало. Ние не сме мрънкащи хора. Ние сме мислещи хора, които изразяват позицията си на глас. Нещо позитивно. Емо Спахийски ме гледа подозрително… на моя ентусиазъм.
Емил Спахийски: Защото съм без очила. Трудно ми е да те фокусирам. Вчера случайно, не случайно де, гледах един филм за Петър Динков. Това е диск, който ние, в-к „Сега”, в момента продаваме. Образно казано, продаваме, защото искаме хората, които искат да мислят позитивно, да се вгледат в този човек. Гледах филма вчера и си казах – какви хора е имало навремето в България? И са били наистина хора, които са водили не само народа, и са заразявали всичко с нещо позитивно. Уникален човек е и сега, ако тръгна да цитирам неговите думи за позитивизма и позитивното мислене, ще откараме до утре сигурно.
Водещ: Само нещо може да кажем.
Емил Спахийски: Всичко е в мислите. Значи, ако мислиш позитивно, ако мислиш позитивно, преодоляваш всякакви препятствия в живота си, и болестите включително. Според него дори, лекуването на болестите, лекуването на обществото тръгва с позитивното в себе си. Не може да бъдеш излекуван, ако не мислиш позитивно. Ето Ви позитивно начало на деня.
Водещ: Ето позитивно начало. Ина!
Ина Бонева: Аз много се радвам. Днес в София има, в 32-ро училище, състезание, първото от местните състезания по “Spelling bee”. Това е едно национално състезание за спелуване на английски думи, в които над 4 500 ученика от цялата страна се включиха, напълно доброволно. С техните учители организират се, учат думи, спелуват, състезават се. Той е такъв, американски, английски, вече световен формат от много години, 60 или 80. Децата се изправят пред микрофона в една зала пред всички, дава им се дума и те я спелуват. Тоест, това е много трудно, много е състезателно, а те го обожават. И чакаме с нетърпение, нали, националното – финалът е на 12. май.
Водещ: И победител е този, който какво? Който най-бързо го направи, най-правилно…
Ина Бонева: Най-правилно. Защото състезанието продължава до тогава, до когато… те отпадат един по един. В момента, в който сбъркаш дума, звук, отпадаш. И така остава последният, който нито веднъж не сбърка. И миналата година на националното състезание беше много хубаво, защото минаха два часа, минаха три часа, дойде американският посланик да ги награди и той имаше час и половина. Те не грешат, те продължават да не грешат. Ние вече нямаме сложни думи, които да им дадем, те продължават да не грешат. И това беше прекрасно.
Водещ: Прекрасно. Деница!
Деница Сачева: Аз също си мисля, че начинът, по който мислим, определя начина, по който живеем, така че… Бърз преглед на профилите на моите приятели тази сутрин във Facebook показа, че всички се радват на слънцето, всички се радват на това, че идва пролет, всички се радват на това, че е петък. Тоест, щастието очевидно е в дребните неща и затова бих призовала всеки да намери нещо дребно около себе си, което да го направи щастлив днес.
Водещ: И да си направим собственото пролетно почистване, ново начало. Правителството вече си направи пролетното почистване. Това интересна тема от седмицата ли е за Вас?
Емил Спахийски: Е, да.
Водещ: Да. Айде, Емо!
Виктор Лилов: Прискръбна.
Емил Спахийски: Не е прискръбна. Според мен, се развихри наистина голямата метла този път. Не този път, за пореден път, ако бъдем честни. Но всичките мотиви, които са в публичното пространство, по никакъв начин не им вярвам, защо точно си отиде Трайчо Трайков. Здравният министър, имам някакви бегли представи защо би могъл да си отиде, но категорично не е това дали се е справил със ситуацията или не се е справил. За да се направи здравна реформа, мисля, че Деница най-много може да говори, трябва да има политическа воля и много ясна концепция на управляващата партия какво трябва да се случи и това да се наложи. Значи, налагането на концепцията и волята на правителството, това е нещо, което може да направи реформа в здравеопазването, а не един министър. Колкото до Трайчо Трайков, със сигурност не е това, Катар, нито е плажът, нито каквото там ни пробутват. Но очевидно нещата, за които си е отишъл, не могат да ги кажат публично, да ги изрекат. Но на мен ми прави впечатление, още в самия момент, в който разбрах, че в Катар отиват повече от седем министри накуп, това ми направи впечатление, че там ще се случи нещо…
Водещ: Беше знак, че нещо ще се случи.
Емил Спахийски: … защото, според мен, ей такива изнесени заседания на правителството и на важните хора в ГЕРБ отиват възможно най-далече, от където ДАНС може да не ги следи и подслушва. За мен затова е знаково, че си отиде и един емблематичен човек в ДАНС, което е също част от метлата, която се зададе. Така че следствията от тук нататък ще покажат какво се е случило точно. Факт е, че около Трайчо Трайков в момента се измита всичко, което са били негови хора.
Водещ: Факт е обаче, че се опитват като че ли да му намерят работа на него. Тоест, така Емил Спахийскиизглежда…
: Да му запушат устата, един вид.
Водещ: Да му запушат устата, да.
Емил Спахийски: И както се казва в жаргона, да си преживя спокойно от това, което е направил за себе си или за хората около себе си. Но факт е, че в това, което се случваше около енергетиката, не е само международната политика, т. е. много важните сделки, които се случват в чужбина – между Русия и България, между Америка и България, между всички тези болни за България теми, като АЕЦ, шистов газ, газопроводи, трансгранични проекти, които са толкова големи, че България е малка в тях. Но става въпрос и вече за заиграване в лобита вътре в самата страна. И това, което е със сигурност, е, че… което има такива и факти – че се е заигравал с хора от БСП или по-скоро близки до Първанов, което според мен му е коствало главата.
Водещ: Ако политиците не могат да говорят ясно и не казват ясни аргументи, ако винаги трябва да се търси втори план на думите и да наблюдаваме жестовете им, просто да четем, така, между редовете това, коео се казва, ние можем да си говорим спокойно в свободния ефир на „Голямото жури” на „Дарик радио”, като неполитици. Тъжна ли, как нарече тази смяна на министри Виктор?
Виктор Лилов: Ами, за мен е прискръбна. Първо, защото не отговаря на целите, може би обществените, икономическите цели, които е поставено на едно общество, като нашето. За мен Трайчо Трайков беше един от малкото експерти в правителството, който си стоеше на мястото. Другото, което ми направи впечатление в тази седмица на усилено приказване около тази министерска смяна, бяха нещата, които Трайчо каза след като напусна поста си. И те бяха свързани основно с енергетиката и с „Белене”.
Водещ: Винаги започват да говорят много интересно, когато паднат от власт, когато вече не са…
Виктор Лилов: Ама не всички.
Водещ: Ето, и Първанов. Докато беше президент, нямаше толкова интересно говорене, ясно. Сега много интересно говори.
Виктор Лилов: Ами, на Първанов пък изобщо не му прави чест да се обажда, след като разчисти мястото си в президентството, но това е друг въпрос. Тук по-скоро за Трайчо –това, което на мен най-силно впечатление ми направи, бяха едни въпроси, отправени към прокуратурата и по-точно въпросите за „Белене”. Може би сме забравили и това, което Трайчо каза, е, че всъщност”Атомекспортстрой” беше избран за строител на втората АЕЦ "Белене", защото по условие офертата трябваше да бъде свързана с използване на оборудването, доставено преди 89-а г. по тогавашния проект за „Белене”. Малцина от нас знаеха, че реакторът, който беше доставен от “Skoda”, от заводите “Skoda”, престоя 18 години на площадката. И това ако не е пример за безстопанственост, на мен ми е трудно да обясня за какво е. И може би малцина от нас знаят, че беше продаден след това обратно на „Атомекспортстрой” за 205 млн. Евро, което е може би една четвърт от цената, ако не е и по-малко. Също така беше разграбено или разпродадено на цена за скрап огромна част от оборудването. Може би малцина знаят, че 80% от оборудването за АЕЦ "Белене" беше доставено отпреди 89-а г. Помислете си за какво говорим! И Трайчо попита – аз, каза по-точно: аз съм сигнализирал прокуратурата за това нещо от преди много време и няма никакви действия. Значи…
Водещ: Нещата много често достигат в прокуратурата и не се придвижват никъде, стоят там някакви папки при прокурорите.
Емил Спахийски: … Комарнитски, която звучеше с, нали, главния прокурор, като едно малко … чисти пода. И пишеше: хем по-чисто, хем по-лесно, с помощта му е чудесно.
Водещ: Великият Комарнитски. Трябва да го поканим. Защо избягва медийни участия?
Водещ: Деница Сачева. Сега за смяната на здравния министър. Направи ми най-силно впечатление при неговата смяна това завещание, което той остави на новия здравен министър. Помните ли какво каза той?
Деница Сачева: Да, разбира се. Аз лично го намирам за много странно. Той каза, че за да оцелее на поста си, Десислава Атанасова трябва да не прави големи реформи, трябва да не бърка в канчето на фармацевтичния сектор, освен ако не пие от него…
Водещ: Освен ако не пие от него, да.
Деница Сачева: … и че трябва да казва винаги „да” на големите хора. Аз мисля… Първо, искам да кажа…
Емил Спахийски: Много мъдро ми звучи това.
Виктор Лилов: Като заветите на Фердинанд към сина си.
Деница Сачева: Ами, то зависи от гледната точка, да ти кажа, Емо, защото…
Емил Спахийски: От нашата гледна точка въобще не е добре
Деница Сачева: … аз не го намирам за мъдро. По-скоро пък искам да кажа, че ако трябва да коментираме това поведение на Стефан Константинов, аз пък по-скоро бих му казала за в бъдеще жабата като види, че подковават коня, да не вдига и тя крак. Какво имам предвид? Значи първо, когато говорим за здравеопазване,наистина, нали, този сектор е много комплексен и в него не може просто да си добър лекар, за да можеш да бъдеш добър здравен политик. Няма такъв механизъм. Това е сектор, в който има и икономика и право и информационни технологии и медицина, като част от целия сектор, глобален, и фармацевтичен сектор и т. н. Тоест, здравеопазването трябва да се разглежда цялостно, защото то засяга абсолютно всички политики и в крайна сметка има отражение върху всички публични политики. Тоест, човекът, който управлява тази система, трябва да има широк поглед и широк мащаб.
Водещ: Трябва да е мениджър, с една дума казано.
Деница Сачева: Трябва да е мениджър. Освен това, аз съм малко скептична по отношение на политическата воля, защото според мен политическа воля в този случай имаше, просто нямаше добри решения, които да бъдат представени. Аз не мисля, че има политическа сила, която би се отрекла от добри решения в здравеопазването, защото всяко добро, положително решение в здравеопазването носи повече гласове. Това е повече от ясно. Няма друг такъв сектор, който да засяга еднакво 7 млн. Граждани.
Водещ: Вече имаме първо решение на новия здравен министър Десислава Атанасова – отпадат лимитите за лечение на деца, лимитите от 180 000 лева отпадат.
Деница Сачева: Това е нейно предложение, което е позитивно и ние го подкрепяме, всички, предполагам. Тук в това студио сме говорили за това. То е предложено в момента на Министерски съвет и предстои да бъде гласувано от Министерски съвет и към него предстои да бъдат разрешен и отпускането на 5 млн. Допълнителни лева за този фонд. Така че битката, за мен, все още не е приключила. Разбира се, Десислава Атанасова направи добра първа стъпка. Това беше добра. Да видим от тук нататък какво ще се случи. Във връзка със смените обаче, трябва да… пак ако погледнем по-глобално на нещата, трябва да си дадем сметка, че има два сектора в бя, фармацията и енергетиката, които са ключови за развитието на държавата и в които ще корабокрушират много политици, които влизат там без да са наясно какво точно трябва да правят.
Водещ: Без да са подготвени. За възрастта на министрите не знам дали Ви се говори. Този „Клуб 30”, министри на 33. Дават ми знак, че трябва да спираме. Само Ина да чуем. Ина, за смяната в двата важни ресора, стратегически?
Ина Бонева: Аз честно казано се притесних малко от възрастта на здравната министърка. Не толкова от възрастта, колкото от опита, защото нещата са…
Водещ: Административният опит имаш предвид.
Ина Бонева: И административният опит, и житейският дори. Понеже й предстоят много сложни, трудни, комплексни, рискови, опасни неща да направи. Не знам дали ще има този опит и тази психическа устойчивост да се справи. Това ме притесни.
Емил Спахийски: Поне гледаше много щастливо, като я представяха.
Ина Бонева: Горда изглеждаше, но дали това стига, да.
Водещ: Край, край на първа част на „Голямото жури”. Много неусетно мина времето. Новините на „Дарик” и след това се връщаме.
Водещ: Стига бе. Това, което чухте е Деница Сачева, ПР специалиста. Стига сме си говорили, извън ефир. Време е да продължим да си говорим сега и в ефир. Петък, „Голямото жури”, запазена марка на „Дарик” радио. Говорим си с Емо Спахийски, журналист от в. „Сега”, говорим си с Деница Сачева, ПР специалиста, с Ина Бонева от неправителствения сектор, центъра за приобщаващо образование. Говорим си с Виктор Лилов, музикалния продуцент и издател. Започнахме много логично с позитивното, пролетно мислене, с новото начало и с пролетното почистване на кабинета. Една тема, която като че ли сега само фактите обсъждаме, но последствията от нея са много интересни. И както ние си говорим много пъти за, против „Белене”, какви са интересите, до какво ниво стигат интересите, колко са лобитата, които действат. Трябва ли референдум? Идеята за референдум. Не е нова, обаче се появи. пак се пусна Някъде в пространството за „Белене”, да се строи ли? Да има референдум?
Емил Спахийски: То е абсолютна утопия, че един референдум може да реши проблема на АЕЦ „Белене”, първо, защото това е изключително тежка материя, която е строго специфична и изобщо не касае обикновения човек, говоря като експерт…
Водещ: Много трудно можеш да формулираш въпроса за този референдум. Да?
Емил Спахийски: Не можеш, точно това е най-важното, да го формулираш. Да или не? Той и в момента е да, общо взето и е не, в същото време, така че всички печелят към този момент и това е едно безвремие, което в една каца с мед се бъркат едни лъжици от вече сигурно 30 години и няма свършване. Ако говорим за дали да се развива ядрената енергетика, да или не, това бе вечен въпрос, който стои, може да стои на дневен ред, но пак това е решение, което обикновеният човек няма как да го реши. Обикновеният човек, той няма представа дори сигурно какво представлява ядрената енергия.
Виктор Лилов: Момент.
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Той Трайчо, между другото, беше много точен, извинявам се, че пак ще го цитирам него, но…
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Но той каза точно по въпроса за въпроса на един такъв евентуален референдум. Даде пример с два въпроса: Единият е: Искате ли България да продължи да бъде център на ядрената енергетика? Да, не. Отговорът е очевиден и искате ли да потребяваме ток, 4 пъти по-скъп от този АЕЦ „Козлодуй”? Отново имаме очевиден отговор.
Водещ: Да или не.
Виктор Лилов: Така че много е хлъзгава тази плоскост на референдума, популистка…
Емил Спахийски: … Но ако говорим за ядрена енергетика, аз тука, от както е създадено голямото жури, сме говорили много пъти за „Белене” и за АЕЦ „Козлодуй”. Моята теза винаги е била много по-проста, че ако става въпрос за чисто икономическа обосновка, дали трябва да се развива енергетиката или не и какво ни е необходимо като България, много по-лесно е да се построят нови енергоблокове в „Козлодуй”, отколкото да се прави „Козлодуй”, защото само с един или два реактора само в момента, ако се направят в „Козлодуй”, решаваме проблемите на България, в рамките на…
Водещ: В този дебат обаче се използва и емоция.
Емил Спахийски: Естествено, че…
Водещ: Емоция е думата „независимост”. България дали да бъде независима енергийно или да бъде зависима.
Емил Спахийски: Ако зададем въпроса на референдум, бихте ли си купили по-евтин ток от Турция, от Гърция или от България? И ще видите какъв ще бъде референдума.
Виктор Лилов: Или по-евтин газ.
Водещ: Ина…
Ина Бонева: Тук, според мен, трябва много сериозна експертна оценка да се направи. Ние имаме ядрен институт към БАН и там има добри специалисти. Тук въпросът, който според мен е важен и много рядко се обсъжда е за какво правим с отработеното ядрено гориво, защото там можем да влезем в друга зависимост, нали? Ядрената енергетика има много за и много против. Аз, моето лично мнение е за, но трябва много внимателно да се подходи, да се обмисли и да се изчисли, защото това е проблем, който също къде го извозваме в момента отработеното ядрено гориво? Какво правим с него? Ако стане повече, то това е скъпа услуга. Къде отива? Кой се грижи за това?
Емил Спахийски: Трябва поддръжка за векове.
Ина Бонева: Именно, именно. То не може референдум. Това е нелепо.
Виктор Лилов: Точно затова…
Водещ: Ако не се реши от хората на референдум, тогава този въпрос на какво ниво ще се решава? Ма на политическо ниво, нов България…
Ина Бонева: Първо експертно и после на политическо, според мен.
Виктор Лилов: Може…
Деница Сачева: Излязоха вече много разнопосочни твърдения за решението, което е взето. Ние чухме дори, че вече твърдо е взето решение, че няма да се строи АЕЦ „Белене”, включително и от…
Водещ: Обаче не…
Емил Спахийски: Но ще си купим реактор.
Деница Сачева: Също така, че ще го платим, също така, че ще има и референдум. Ние чухме…
Водещ: Но че ще удължим и срока, но и че ще помислим кое е по-изгодно, така че в едно изречение чухме всичко, без запетаи.
Деница Сачева: Реално чухме всички възможни варианти, но референдум със сигурност би било абсолютен популизъм и по никакъв начин не би спомогнало за взимане на едно справедливо икономически обосновано и политически разумно решение, защото действително, когато говорим за независимост, тя, независимостта, не се изразява само в икономиката. Тя се изразява и в политиката, така че много е важно дали ние ще бъдем политически независими, специално, когато се говори по тази тема.
Ина Бонева; И също стратегически, според мен, трябва да се погледне. Да се види какви други типове енергия можем да развиваме, дали вятърна, дали слънчева?
Водещ: Т. нар. зелена енергия.
Виктор Лилов: Всъщност, когато се говори за ядрена енергетика и свободен капацитет, като че ли в дискусията непрекъснато се пропуска един много важен фактор и това е енергийната ефективност. Средствата, които бяха похарчени за доставка на оборудване за „Белене”2, в кавички. Тези средства, ако бяха вложени в програми за енергийна ефективност, този реактор щеше да се обезсмисли напълно. Мисля, че това е ясно на повечето от експертите. България, по отношение на енергийна ефективност, е на последно, на дъното от всички страни от ЕС, на дъното. Абсолютно неефективно, липсват всякакви програми. Липсва кредит и за домакинства и за малки и средни предприятия за подобряване на енергийната ефективност. Т.е. тези проблеми едва сега тръгват. Не трябва да се говори изобщо за нови мощности, при условие, че ние не сме изчерпали потенциалите и това е една неприятна страна на нещата и по отношение на референдум, в случай, че се стигне до нещо такова, всъщност ние чрез референдум, ще останем останали затънали в това блато, на липсата на взимане на адекватни решения, по отношение на енергийната ефективност.
Водещ: Ако приемем социалната мрежа „Фейсбук”, вие често сте там в нея, че е своеобразен референдум на общественото мнение, какво преобладава там?Виктор, дали…
Виктор Лилов: Много е сложен този…
Деница Сачева: Не, няма проблем. Разнообразни са мненията там.
Виктор Лилов: Да.
Деница Сачева: Доколкото виждам, по същия начин, както и правителството излъчва разнопосочни сигнали, такива са и реакциите на хората във „Фейсбук”.
Виктор Лилов: И всъщност липсата, именно на визия, на ясна визия, предизвиква тази разнопосочност, разнобой, защото аз забелязах, че и във „Фейсбук” има един доста остър конфликт между привържениците на възобновяемите енергийни източници и привържениците на традиционната енергетика. Именно това подсказва липсата на визия, на политическа воля, защото ние живеем в едно общество на изключително бързо технологическо развитие. Ние, ако говорим за ядрена енергетика, след 5 или след 10 години, ще има ново поколение реактори, които няма да имат проблем с отработено гориво по начина, по който в е в момента. И в момента има реактори, които са микрореактори, които са с много по-малък капацитет и които могат да реагират много по-гъвкаво на своеобразните енергийни нужди, но това е разговор за…
Деница Сачева: Което със сигурност обаче можеш да видиш във „Фейсбук”, това е, че липсва доверие в хората, че правителството ще вземе правилното решение и решението, което ще бъде полезно. Точно, защото постоянно има разнопосочни сигнали, защото информацията е откъслечна и защото има периодично различни проблеми и скандали, които избухват и които не се разнищват докрай, за да стане ясно какво стои зад тях.
Водещ: Иска ми се да поговорим малко за имиджа на България пред света и това как се лъска имидж на една страна, провокирани, разбира се, от този лобистки скандал „Хохегер”, който вече втора седмица залива медиите. Ти си ПР специалиста. Затова гледам към теб?
Деница Сачева: Да, благодаря, но вижте. За мен първо изразът „лъскан имидж” е абсурден, защото имидж не може да се лъска. Въобще изобщо нашата професия никой не говори вече за имидж. Всички говорят за репутация, което е много по-важно и много по-сериозно. Ако говорим за държавата България, и не само въобще за държавата България, на каквото и да е, за да му правиш ПР, то първо трябва да има съдържание, първо трябва да има какво да покажеш и какво действително да представиш пред света в такъв план, че някой да ти обърне внимание. Това, което е в случая много показателно, че години наред България няма адекватна комуникационна стратегия, не само, по отношение на ЕС, а изобщо по отношение на представянето си пред света.
Водещ: Всеки път, докато пуснем CNN тук, докато тече „Голямото жури” или някое друго предаване, има толкова прекрасни клипове на други страни, които вървят. Добре измислени, с хубави кадри, с много ясни послания, които се дават и изглежда, с кеф са ги похарчили тия пари, защото достига до всеки един човек това, което върви по CNN.
Деница Сачева: Това е рекламната страна на нещата. Аз мога да ви кажа, че точно същата тази 2008 г., която толкова много се дискутира, тогава знаете, че за страната ни имаше доста негативни публикации. Затова, че спряха ни еврофондовете. Тогава имаше много критики за корупция. Имаше страшно негативен ПР във всички вестници в Германия, Франция.
Водещ: Аз само това не разбирам. Може би, защото не съм пр.
Виктор Лилов: Басейни са дадени…
Водещ: Не разбирам защо трябва да се дават пари, за да се поправя имиджа, вместо да се поправи проблема. Ако се оправи проблема, тогава вече и имиджът ще е поправен.И ще ви дам един пример, който никога няма да забравя. Когато излезе скандалният филм за Могилино, филмът по BBC, нали помните, за дома в Могилино, и тогава излязоха политиците от правителството и казаха: Те злепоставят страната. Злепоставят ни репутацията и това, с което…
Емил Спахийски: И щяхме да съдим BBC.
Деница Сачева: Да.
Виктор Лилов: (…)
Водещ: И щяхме да съдим BBC, да. И ние тогава си казахме: Това не е точно така. Сега нещата са малко по-добре. Тези неща не трябва да се показват пред света. Ние си ги знаем тук. И това, което направи тогава правителството, за да отвърне на това, беше да направи един филм, бих казала, блудкав, за един дом, който един от малкото. Които са добри, долу-горе прилични, защото няма добър дом, горе-долу прилично живеят децата там и да покажем този филм. Вместо да решим проблема и да изведем тези деца от институциите, да им предоставим качествена грижа и услуга. Наливат се. Това са грешни пари, според мен.
Ина Бонева: Или първо … на мислене?
Деница Сачева: Всяка страна има своя комуникационна стратегия и всяка страна има свои хора, които се занимават именно с това, как изглежда тази държава пред света. Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е това, което казваш ти, че когато имаш проблем, комуникационен, в случая някой пише негативно за теб, ти трябва да намериш адекватния отговор на това нещо, което може да бъде, както включително и представяне на друга гледна точка за България, така и решаване на самия проблем, в случая с Могилино. Ние имахме много, България беше дъвкана, общо взето, в BBC, много дълго време за какво ли не. Спомняте си скандала с Иван Славков, спомняте си и журналисти, други, които бяха тука точно, по време на газовата криза, когато представиха България в едно изключително мизерно състояние, едва ли не хората тука се топлеха само на печки и на дърва.България има голям проблем със своя образ и този проблем обаче е не само в полето на ПР-ите. Той е и в полето на политиците. Исках само да ти кажа, че точно тогава, в тази 2008-а година, когато по медиите, чуждите, бъкаха от публикации за нас, за корупция, за това, че тук няма административен капацитет за европейски фондове и програми. От друга страна, комуникационната стратегия на външно министерство по онова време беше да се правят концерти, да се правят, включително имаше и някаква среща на българо-чешката интелигенция и бяха давани пари за обучение на сръбски и турски журналисти в България. Това беше 2008 г. Не може от едната страна да имаш такива проблеми, а от другата страна отговорът да ти бъде един концерт. Когато те обвиняват в корупция, няма как просто да с получи този имидж на България.
Водещ: И когато те обвиняват в нещо такова като Могилино, всички сме чувствителни на тази тема. Според мен, логиката, най-човешкото и нормално, излизаш и казваш: Да, има проблем. Това са проблеми, натрупани с години. Ужасно съжаляваме. Ще направим нещо веднага, сега, днеска, утре. Ще измислим, ще направим нещо. Дайте ни малко време. Заповядайте след 2 месеца и нещата ще видите, че ще се оправят.
Виктор Лилов: Точно това е …
Водещ: Мисля, че е просто.
Ина Бонева: Да, но то не се е оправило. И до ден днешен не се оправя и десетки милиони са отишли в тези домове и моето лично мнение по този въпрос е вероятно цинично, но аз мисля, че в тези домове има страшно много пари и децата въобще не са в…
Водещ: Права си. Държавата дава пари за издръжката на тези деца. Да.
Ина Бонева: Да, но тези пари се консумират от други хора.
Водещ: Да, така е.
Ина Бонева: И те са много удобни. И това, което се случи с последните милиони, които дойдоха за деинституционализация, една тотална глупост. Когато вместо децата да се изведат от тези домове и да се настанят например няколко в апартаменти, които има свободни във всеки град, поради излишното строителство, а се построиха нови домове. Т.е. тези новите милиони отидоха в МРРБ, за да се строят нови домове от строителни фирми. Защо?По-фотогенични къщички, в които да настаним по 15 деца. Това не е деинституционализация. Това са усвояване за пореден път на парите за децата за нещо друго. Децата са с периферно значение. Ние говорим за това, че децата трябва да излязат от там от 89-а, нонстоп, но те не излизат и има причина за това, защото някой печели. Един дом в едно село издържа цялото село. Половината работи в селото, другата половина взима от помощите и даренията, които са безотчетни все още. Сега последните напъни, сериозни усилия отново за много милиони, десетки милиони. Какво да правим? Строим нови домове. Защо? Защото не можем да ги сложим в някой апартамент в София и те да ходят на детска градина и на училище? 5 деца с двама възрастни да живеят и да бъдат реално включени и приобщени. Не, ние ще построим нови домове. Ще ги преместим и някой ще усвои старите. Някой ще построи новите. Това не е. Това отново са някак си децата отново са извън…
Деница Сачева: И още по-важният проблем е защо децата, ние говорим за това, че те трябва да излязат, но не говорим затова защо те влизат.Защо въобще има такива…
Ина Бонева: Защо този мораториум не се наложи? Да?
Деница Сачева: Защо има толкова много деца в България, които са изоставени?
Водещ: И нерешаваме проблем,ние не можем да ги изведем децата от домовете, при условие, че те продължават да влизат в тия домове.
Ина Бонева: Да, именно.
Водещ: И този проблем е много, много сериозен и днес сигурно, по статистика, поне 2-3 деца на ден се оставят в домовете. И днес са оставени и къде да ги заведем тези деца?
Ина Бонева: Увеличено е.
Виктор Лилов: И един друг проблем има и той е чисто комуникационен. Той е в полето на комуникацията. Все още обществото ни не е преодоляло тези изключително негативни стереотипи, както по отношение на изоставените деца, така и по отношение на децата с малформации и всякакви други увреждания. Продължава да е тема табу. Продължава да не се говори за нея. Тука би трябвало да се насочат усилията на съответните институции. Хората да разберат, че не е лошо тези деца да бъдат осиновени и ако няма кой да го направи в България, то това да стане в чужбина. Не е лошо и тези деца да се гледат на някакви семейни начала, приемни семейства и т.н. Напротив. Това е позитивното и трябва да бъдат насочени усилията в тази посока.
Ина Бонева: (…)
Водещ: Мисля, че всички ние имаме заслуга за това, че постоянно говорим и има много приемни родители вече. Недостатъчно, разбира се, но много хора, които го правят.
Виктор Лилов: Да, но това не е редно. Това не е работа на неформалния сектор, нито на медиите.
Водещ: Нее решение на проблема. Работи най-вече неправителствения сектор, но това, което не мога да простя аз на много ромски НПО-та, ромски лидери, въобще политици, които търпят, това са милионите, откраднати от т. нар. ромска интеграция и продължават все още ромите да живеят в някакви ужасни гета. Да не знаят какво е презерватив, да крадат, да убиват, да правят всички тези неща, защото не знам. Хайде, Емо, кажи нещо да не се пеня аз.
Емил Спахийски: Пак ли аз?
Деница Сачева: Между другото, това за ромските лидери и за толкова много милиони, пак има в това голяма доза неяснота пред обществото, за какво точно са изхарчени тези пари и колко от тях, къде са отишли, защото аз мога да говоря за проект, който е свързан със здравеопазването. Там имаше наистина дадени много пари по програма ФАР. Тези пари отидоха за медицинска техника и апаратура, която медицинска техника и апаратура трябваше да прави мобилни прегледи по ромските квартали и по малките села, където има приоритет на ромско население. Тази мобилна техника и апаратура, по време на предишната предизборна кампания, беше раздадена в градове, където имаше подходящи водачи на листи. Така че спорно е, нали, аз не отричам, че има хора от ромска общност, които са злоупотребявали с парите, но също така бих казала, че има и обратната страна на нещата, защото наистина се дадоха много пари, но реално България като държава, отделя точно 20 хиляди лева годишно за ромската декада. Това е. Като държава. Всичко останало са международна общност, международни проекти, европейски финанси.
Водещ: Европейските са много пари. Те са много пари?
Деница Сачева: Да, да, но държавата досега не е направила никакъв опит да ги контролира тези средства, как влизат, какво. По някакъв начин да хармонизира всички тези проекти, по които толкова много хора работят в най-различна област.
Водещ: Никакъв ефект. Отпадат от училище ромски деца. Не можеш да ги вкараш в училище. Не знам. Това е такава бомба със закъснител, която цъка и докато търпим, хайде, и следващите избори, да купим гласове и по-следващите и така. И след 20 години…
Ина Бонева: Те отпадат и български деца.
Водещ: И български деца, да.
Ина Бонева: Различна е статистиката, но над 200 хиляди деца отпадат.
Водещ: Кажи нещо мъдро, без емоция, да. Нещо по-така, по мъжки мислене?
Емил Спахийски: И двете теми са много тежки изключително. Специално, което е за децата, които са с увреждания, според мен, при всички положения, едно изсветляване на процесите би дало много дисциплина в това отношение. Т.е. всеки един проект, ако бъде публично представен в някакъв сайт, където може да се следят сметките, кой какво е правил, защо е правил и какъв е крайният резултат от цялата работа, ще бъдат на бял свят доста неща. Другото нещо, което е, че в България това, което е проблем е, че услугата, която се дава в такива жилища, защитени или които са услуги в общините, се ръководят от самата община. Те назначават, те администрират, което според мен, е изключително вредно. Те, за да спестят по този начин. Родители от Пловдив знам със сигурност такъв случай, достатъчно заможни, за да могат да си позволят да спонсорират защитено жилище, тъй като детето им е с церебрална парализа. Дават пари. Построяват жилището. Всичко, което трябва да се направи. Те искат да се назначат специалисти, които разбират и им пука от тази работа. Общината обаче, тъй като тя е монополист на услугата, си назначават лелята на тази, лелята на онзи, чичото на онзи и в един момент в самия дом отиват хора, които не работят с деца, а които си взимат заплатите, които са относително мизерни, но така или иначе са поставени. И дотам с добрата воля, Ако има конкуренция на идеите и на управлението на услугите, тогава за самите деца ще бъде добре, защото в крайна сметка е важно детето. Дали е, ако примерно то е с церебрална парализа, да има достатъчно рехабилитатори, да има достатъчно хора, които работят с него, за да развиват компесаторни, всичко, което може да компенсира тези неща, в които са му вреда. Мисля, че могат да се получат добри резултати. Мисля, че в Холандия беше, в един страхотен проект, където в един град в супермаркетите има каса, където е за деца с увреждания. Те работят на тази каса и всички, които искат да подкрепят тези деца, отиват и се нареждат там. Могат да чакат и 20 минути, могат да чакат и 1 час, но те, по този начин ги подкрепят.Като отиват и се нареждат, губят от времето си…
Водещ: На въпросната каса?
Емил Спахийски: Да. И по този начин всички знаят, че има тази каса. Работи човек с увреждане. Отиваш и го подкрепяш по този начин, по който му даваш и морал и не само.
Водещ: Да, защото това показва, както е измислено, показва, че даваш не само пари, но и че даваш отношение. Даваш от времето си. Можеш да чакаш и 20 минути, но ти го правиш много съзнателно. Божидар Манов вече дойде. След малко кино премиерите на седмицата и за „София филм фест” ще говорим разбира се. Имаме финални минути от разговора на „Голямото жури” за тема, която не успяхме а кажем, но тя е ваша тема, тема от седмицата, която ви е провокирала, освен тези, които споменахме. Виктор?
Виктор Лилов: Аз нямам някаква конкретна тема от седмицата. По-скоро бих искал да кажа отново на слушателите да подкрепят българската култура и да си купят книга или да отидат на някой концерт, ако няма концерти в зали, то поне в някой музикален клуб.
Водещ: Лейди Гага ще идва в България.
Виктор Лилов: Ами, не знам дали това е особено културна новина, но…
Водещ: Деница.
Деница Сачева: Ами, аз тази седмица не бях в България. Върнах се от Косово. Бях там и за мен, аз още съм под влияние на това, което ми се е случило там, тъй като това е една много интересна държава, която е изключително млада. Средната възраст там е 26 години. Според последното преброяване, 70% от населението е между 18 и 38 години. Изключително зареждащо, независимо, че районът се намира след война, изключително зареждащо е да вървиш сред много млади хора, да общуваш с много млади хора. Там дори президентката е на 37 години. По-малка е от мен. И мисля, че това е една държава, която в рамките на Балканите трябва да бъде много сериозно наблюдавана, защото тя ще има много голям потенциал за развитие. Хубавото е, че в Косово много обичат българите, имат традиционни добри взаимоотношения, добро отношение към нас и мисля, че ще има потенциал за много съвместни проекти.
Водещ: Колко интересно. Деница ни дава за пример Косово. Ина.
Ина Бонева: За мен тази седмица бяха децата, във връзка и с училищните състезания – колко малко им трябва от нас, с колко много те правят това, което даваме и колко ние можем да им дадем е важно и ключово за тях и дали успяваме да им го даваме винаги.
Водещ: Образованието. Децата да им е интересно в училище, да не им е скучно, да направим образованието, така, по-достъпно и интересно. Емо.
Емил Спахийски: Аз си мислех и за трите неща, което казаха. Специално Косово, понеже на мен също ми е болка и тръпка. Това, което каза Деница, се сетих в Прищина вечерно време, когато излезеш, особено през уикендите, централната улица, която е, така се нарича стъргало да кажем, имаш чувството, че се намирам преди 30 години в Несебър или в някой от курортите по време на ваканция, където семейства с много деца, глъч постоянно нещо се прави, нещо се случва и има някаква много такава позитивна атмосфера. Страхотни музикални клубове са направили в Прищина, което е уникално. И да не говорим за обслужването, което ние може да ги гоним по отношение на обслужване в заведения. Специално заведенията, защото на другите места още не са се…
Водещ: Може ли да отидеш като турист в Косово?
Емил Спахийски: Може, абсолютно.
Деница Сачева: Разбира се. Има много интересни неща…
Водещ: Интересно.
Емил Спахийски: Първо, там има и много българска история в Косово, особено в Призрен, където …
Деница Сачева: Е обявено Второто българско в царство в Призрен.
Емил Спахийски: Самият град е много красив и се намира, така, в подножието на планина, една много красива река, нагоре по течението на реката се намират и много останали такива български, как да ги нарека, малцинства. Там са горе, наше, бугаре. Хора, които много често правят фестивали музикални, които …
Деница Сачева: Има и ромски филмов фестивал в Косово, всяка година, април месец. Това е тема, която за теб ще бъде много интересно.
Водещ: Добре. Много интересно е и че в неделя, не е интересно, много е хубаво, че в неделя е Благовещение. Сега, ако беше Любо Братоев, щеше да ни каже за този хубав християнски празник. Но мисля, че всички го усещаме и знаем. И само да завършим с това, че на Благовещение ще бъде създадена една нова партия.
Емил Спахийски: Как ще се казва тя – Блага вест?
Водещ: Не знам как ще се казва. Ние няма да го разваляме, обаче ще следим създаването на тази партия. Благодаря на „Голямото жури”.      

Дарик радио, Кой говори? | 10.02.2012

Водещ: Силен гастрол на политици в медиите тази седмицата. Сега гражданският контрол на това, което се случи. Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда; колегата журналист от в. „Сега” Емил Спахийски; скулпторът проф. Велислав Минеков – Славето и Деница Сачева, представяме те, Деница, като рекламен специалист и PR, човек с много силна гражданска позиция. Хайде кажете, тази седмица веднага, няма време за губене, беше изключително тежка седмица за бедстваща България?
Емил Спахийски: Тя продължава да е тежка и по-интересното е, че прогнозите продължават да бъдат още по-тежки.
Водещ: Най-лошото предстои, така ли да започнем – с топенето на снеговете?
Емил Спахийски: Ами ако бъдем по-далеч от прогнозите, най-хубавото предстои, защото след това идва пролет, не Велкова, а пролет.
Водещ: Тони?
Антоанета Цонева: Ами какво да кажа, да, това е всъщност най-важната тема. Правителството изгубено в снега. Общо взето държава изгубена в някаква стихия. Много страшно изглежда. Вчера видях, това може би е тема повече за Дени, ама аз ще я подхвана. Понеже предния път говорихме за гьобелската пропаганда, вчера видях потресаващи кадри по БТВ, премиерът лично раздаваше пари в ръцете на пострадалите от село Бисер. Разказът беше за един човек, който е изгубил своите животни в трагедията, които са се издавили. Премиерът извади от един плик 4 хил.лв. и му ги даде в ръцете, след което започна да го прегръща пред камерите. На фона на останалата част от правителството, които всички бяха с плетени шапки и стояха зад гърба му. Ужасно много се притеснявам, че в момента просто ако всички, цялото правителство е в Бисер, не знам какво става с останалото управление на държавата. Смятам това поведение за грешно, неправилно и сбъркано като публично послание. Не трябва нещата да изглеждат по този начин. Трябва да има система за ранно предупреждение, работеща държава. Институции, които знаят какво правят…
Водещ: Не изглеждаха ли обаче единни след трагедията?
Антоанета Цонева: Това е всъщност посланието ние сме в синхрон, което непрекъснато се изрича, за да се внуши. Не носи много успокоение. Вчера, и този проект, който ръководя се занимаваше с тази тема, един от т.нар. от нас Властелинът на язовирите, председателят на СД на „Напоителни системи” му направихме дигитален отпечатък…
Водещ: Ще говорим за това…
Антоанета Цонева: Много е тревожно това, че човекът няма професионален бекграунд, свързан с управление на хидросъоръжения. Днеска вече предстои да установим дали изпълнителният директор на дружеството има такъв бекграунд, защото днес имаше много страшен репортаж в сутрешния блок за един язовир, който не се източва с бързината, с която той трябва да се източва и „Напоителни системи” не могат да дадат релевантни указания какво да се прави.
Водещ: Добре, ще влезем в детайли на този разговор. Славето и Деница, темата от седмицата това ли е, бедстваща България?
Велислав Минеков: Да се върна на това, че чакаме пролет, което каза Емо. Кристалина Георгиева също очаква пролет. Аз съм силно изненадан. И тя дори предположи, че този сняг може би ще се разтопи. Значи всички сме в очакване на топящия се сняг, Кристалина ни е предупредила. И по този повод ще ви припомня случай с един мой близък роднина, който снима филм за Индия и покрай това посещението на Индира Ганди в България. Тя е посрещната от Тодор Живков. И минава по пътеката покрай гвардейците. В този момент Тодор Живков явно е бил притеснен какво да говори и й задава следния монолог. Сега, у нас е лято, затова е горещо. После ще дойде есен, падат листа и подир есента ще дойде зима, тогава вали сняг. Така че това е много сходно с предположението на Кристалина Георгиева, очакваме пролет и всичко да потече.
Водещ: Деница.
Деница Сачева: Аз се присъединявам към това, че няма как Иваново да не е събитието на седмицата, така е. За съжаление, за пореден път имахме ден на траур, за пореден път управлявахме криза вместо да сме управлявали риск. И всъщност това е нещото, което е наистина тревожно. Аз бях много впечатлена вчера от един материал, който четох на Ивайло Дичев, какво ще стане, ако има ядрена централа без собственик? Така по памет цитирам заглавието, не съм сигурна дали съм коректна.
Водещ: Да, той казва, ако някой политик облети страната и намери ядрена централа, пак няма да се знае чия е тази ядрена централа.
Деница Сачева: Всъщност това е големият проблем, че ние продължаваме и продължаваме да управляваме кризи, продължаваме да се занимаваме с това, че няма ясен отговорник за това какво трябва да се прави, не може да се… в момента, да, на пръв поглед хората изглеждат единни, то нещастието винаги сплотява, но за съжаление, това е нещо, което трябва категорично да се промени. Категорично трябва да се мисли предварително…
Водещ: Вие разбрахте ли кой е Емел Етем сега с днешна дата? Кристалина е в Европа, а в България?
Деница Сачева: Той образът е събирателен. Според мен е трудно да можем да посочим новата…
Водещ: Кой носи отговорността, това е, въобще какво стана с това министерство, което изчезна? Преляха се някакви функции…
Емил Спахийски: …кой носи отговорността и кой е Емел Етем са различни въпроси? Защото Емел Етем отговаряше за усвояване на средствата по бедствия и аварии, а не да но си отговорност.
Водещ: Добре, и Емел Етем е важно къде е и сега кой е?
Емил Спахийски: Между другото изненадващо за мен тя не се включи никъде да разкаже какво е правила тя и защо…
Водещ: Тя е депутат в парламента обаче няма медийни изяви доста отдавна, не говори тази жена…
Емил Спахийски: …на комисия по културата. Бедната култура.
Водещ: Как продължаваме този разговор? Реакцията, отговорността, размитата отговорност. Едно от най-добрите заглавия тази седмица беше, мисля в „Капитал дейли”: „Потоп от безотговорности”, в смисъл размити отговорности…
Емил Спахийски: Аз се опитах да потърся една друга гл.т., защото ние ясната гл.т. всички са виновни, държавата я няма, това се вече говори от понеделник досега. Исках да видя къде сме ние общо взето. Защото според мен, когато се огледаш в огледалото на държавата, виждаш себе си. Защото държавата или примерно общината тръгва от нашия собствен избор. Отговорностите са ясни. На територията на кмета кметът отговаря. За мен това е категорично. Винаги съм го цитирал, той ми е любим филм „Кметството” с Ал Пачино, ако си спомняте, където той цитира някакъв стар градоначалник миньор, който казва: едно врабче да умре в „Централ парк”, аз нося отговорност. И така, така би следвало да бъде. Кметът на Харманли, аз имах щастието и тегобата да живея в Харманли известно време, и познавам целия район. Този кмет е вече трети мандат на власт. И ми стана интересно как са гласували хората в Бисер, при условие че този проблем е от 2006 г., или от по-рано беше.
Водещ: И те са преизбирали този човек.
Емил Спахийски: Те са преизбирали, 70% от село Бисер са гласували за този кмет. Останалите 30% са размити навсякъде другаде.
Водещ: Много интересна гл.т.
Емил Спахийски: И между другото по-интересното е, че там ГЕРБ изобщо не съществува като сила и като функция изобщо, по никакъв начин. И това е, между другото прави чест и на правителството, и на лидерите на ГЕРБ, че не го изтъкват като факт коя е управляващата партия в Харманли. Но интересното е, че наистина такъв язовир, река, всички тези неща, грижата за поддръжката, там са много реки, не е само една, там минава през общината и Марица, минава и река Харманлийска, която редовно прелива, когато имат такива наводнения, и това е задача наистина на кметството. Ако този кмет не може да се справи два мандата с един язовир, очевидно е, че в едно такова село би трябвало да изберат друг човек, който да поеме отговорност за такова нещо.
Водещ: Ако този човек не може да се справи, трябваше да потърси медиите…
Емил Спахийски: Аз съм категорично против да намесват военните в цялата работа, защото това е онзи начин на чертаене на имотите в България, който, включително мисля, че и Бойко Борисов го наричаше „с дебелия молив”. Както в София навремето, разчертаваш, само че в София кой имот се връща, как се казваше, реституира, и като сложиш дебелия молив на малката карта, той си прибавя още около един декар към имота. И дебелият молив е минал през стената, и стената се пада на военните, язовира, т.е. рибата и водата са мои, а пък ти носи отговорността. Местните хора, или който там отговаря за язовира да силови рибката, са счупили крана, който е за да не може да се източва водата, т.е. за да може да има в тази вода риба. Защото…
Велислав Минеков: Което е практика, аз съм рибар. Това е практика, това е масово.
Емил Спахийски: Аз затова искам да кажа, държавата това сме ние, в смисъл село Бисер са държавата. Град Харманли и община Харманли, това е държавата. И хората, които си избираме, това е държавата и това е общината. Сега не може всичко да прехвърляш винаги само върху преливника, т.е. да кажем, което е хората в по-високите етажи на властта, което не означава, че не трябва да търсим отговорност… Но искам да разсъждаваме практично и това какво трябва да се прави и всичко идва…
Водещ: Така е, всичко тръгва отдолу, докато стигне…
Емил Спахийски: И обратно, то е двупосочно, не е еднопосочно.
Водещ: Каква е практиката, ти каза, че си рибар?
Велислав Минеков: Практика е унищожаването и затрупването на тези малки съоръжения, които откриват онова, което се нарича савак, всъщност това, което изпуска водата на язовира. И дори аз съм гледал язовир, който почти безпричинно е препълнен и изпуска вода през един от преливниците, и всъщност хората около язовира бяха изключително разтревожени, че от там ще избяга рибата и се чудеха с какви мрежи да поставят на преливника на язовира. На моя въпрос тогава защо не отворите язовира там, откъдето е нормалното място, през савака. Те казаха, абе няма го квадратното желязо, някой го е прибрал. Викам, ами за що го е прибрал. Ами защото не се източва. И това е хаосът, всъщност те искат да източат язовира ама преди това леко са прибрали квадратното желязо и никакъв шанс няма този язовир да бъде пуснат. Всъщност той попива през стената, което е достатъчно опасно, и се източва самостоятелно.
Водещ: Благодаря ви за това, което казахте! Деница, наистина ми се иска да се потърси отговорността и на местно ниво. Има 6 години нерешен проблем, 6 години не е решен проблемът с този язовир и кмет от 10 години. Не може да не се търси и там отговорност, няма как.
Деница Сачева: Разбира се, то само така ще спрем да се въртим в кръг. Защото иначе вие виждате, че това не е първият случай. И така всички твърдят в момента, че едва ли ще бъде и последният. Поне такива намеци има навсякъде, включително и с репортажа, който Тони цитира. Така че отговорността трябва да се търси абсолютно навсякъде, и в самите хор,а които също живеят там на място, защото всеки един от нас е отговорен за начина, по който живее и за нещата, които му се случват. Естествено, че правителството, което и да е то, абсолютно винаги в една такава криза, в една такава ситуация ще реагира. Аз не мога да си представя, че ние ще имаме правителство, което просто няма да реагира на такова нещо. Но трябва ли така да продължаваме, трябва ли така да продължаваме – когато се случат такива жертви и трагедии, тогава да отиват, да се изсипват пари, да се изсипва солидарност, да се изсипват министри и т.н. Това просто е абсолютно контрапродуктивно за всички нас.
Водещ: Това, което ме ужаси мен е, че има изпратено предписание обаче, което по презумция е задължително, то не е пожелателно, и никой, няма обратна връзка. Има предписание, очакват се дъждове примерно, да почне да се източва язовирът. Никакъв контрол в продължение на години не е имало, никаква обратна, никаква координация между кметство, между екоминистерство и всякакви други министерства.
Деница Сачева: Между другото важно е, когато се правят тези паралели със случилото се в Цар Калоян, защото, ето, виждате след толкова години обратно се връщаме на някаква подобна ситуация. Разбира се, детайлите може да са различни, но макрорамката на ситуацията е такава. И в крайна сметка след толкова много разследвания и изследвания накрая се е решило, че просто това е природно бедствие. Ние не можем, аз лично се страхувам от това, че и случаят с Иваново ще завърши по този начин. След 7 години някой ще каже, ами нищо, всички…
Емил Спахийски: Поради същата тази причина, извинявай само, защото така приключва, защото ние изкарваме гледната точка в борбата между ЦСКА и „Левски”, а не гледаме кое е добре, примерно аз категорично казвам, че за общината си отговаря кметът за нещата. Той е министър-председателят на тази община. Така че нормалното, морално и каквото, от всяка една гл.т. този човек трябва просто да си подаде оставката, за да може да има разследване и да се види кой е ползвал язовира, с чии протекции го е ползвал язовира. Защото от там тръгват нещата. Ти ако не си подредиш сам общината, няма кой да ти я подреди. Ако има нещо, което вече държавата ти пречи, защото си от друга политическа партия, и ти категорично си го казал това нещо, тогава този, който е пречил и (…) развитието, или примерно предотвратяването на тези неща, той да понесе отговорността. Тогава да има конкретен човек. Само конкретният човек може да понесе отговорността.
Антоанета Цонева: Наказателната отговорност, тя се насочва индивидуално, и това, за което говори и Деница. А онова, което виждаме, искам да продължа за Цар Калоян, прокурорът днес говори как е завършило това наказателно преследване. Той каза следното. Цитирам го: нямаме нормативна уредба, спрямо която да можем да измерим у кого стои отговорността за случилото се. И тук разговорът е за правомощията, за което говори и Емил. Значи липсата на система за разпределение на отговорността и концентрация на ресурсите там, където те могат да бъдат полезни, за да се превантира това, което се случва, е проблемът. Аз също искам кметовете навсякъде да отговарят за своята територия. Иска ми се… Защото спомняте си, Рудолф Джулиани беше начело на щаба, който ръководеше операциите, когато удариха кулите близнаци, не отиде някой от Пентагона, който да оглави, макар че той беше ударен. И аз искам да е така. Само че за да се случи, трябва да има написани правила. А в България няма написани правила. Защото се краде…
Водещ: Колко пъти (…) и казаха, ние не можем да се справим, колко пъти? За язовирите…
Антоанета Цонева: Реформата във водния сектор изобщо не се е случила. Цялата безстопанственост, безхаберие и всичко, което се случва, искам да ви кажа, че е продукт и на друго – изключително много се краде във водния сектор. Изнасят се съоръжения, които се режат за скраб. Кметът на Иваново, сигурно много иска неговото село да не е в това състояние, жителите на Иваново сигурно не искат да живеят във фургони, сигурно всички са осъзнали нуждата, но ние нямаме система за ранно предупреждение. Ако в Иваново кажат, имаме проблем, на кого да го кажат? Защото трябва да им дадат финанси, бюджет, трябва да дойдат хора, да се организират обществени поръчки, да се оправят нещата. И влизаме в този кръг. Аз съм участвала в управлението на община, аз съм общинар. Аз знам какво значи да нямаш един лев и на територията ти да има съоръжения с неизяснена собственост. Ама каквото и да искам да направя, аз не мога с голи ръце да поправя язовир.
Водещ: 6 години няма решение на един проблем.
Антоанета Цонева: Ама то е навсякъде. Иваново в момента е точката. Това е състоянието, аз искам за това да говорим, навсякъде е това. 2700 микроязовира има, които…
Водещ: Тогава излизаш, викаш медиите, показваш се по радиото, по телевизията…
Антоанета Цонева: …внимание, че има пукнатина на язовира. Не знам…
Емил Спахийски: Няма да е новина и няма да е интересна…
Антоанета Цонева: Новината е когато умрат 9 души. Затова всички са там в момента.
Деница Сачева: Е да, но ето пък, вие сте журналисти тук, Емо и Нина, и вие казвате пукнатината в язовира не е новина. Значи това не може да бъде…
Водещ: Е добре, ако дойда и ти кажа, има пукната язовирна стена, могат да залеят селото ,да умрат хора, как да не е новина?
Емил Спахийски: Много пъти се е говорило за такива неща, колко е опасно това, колко е опасно онова. Ние предния път си говорихме за Витоша, там, че една гора вече умира. И половината Витоша е в опасност… И това е опасно, защото не събира водите и може да стане наводнение и всякакви такива работи. Преди години един човек искаше да го каже това нещо, какво ще се случи, абсолютно никой не му обърна внимание, защото просто не е интересно. Не е интересно за хората, защото в момента, в който ти говориш за гората, която е потенциално след 6 години може да изчезне и потенциално може да наводни Бистрица, Железница и прочие и т.н., хората в момента ще обърнат канала и ще отидат на следващото радио или следващата телевизия, където говорят за някой убит.
Антоанета Цонева: Но да не би да е интересно в момента какво прави Цеко Минев с „Витоша-ски”, да не би за някоя медия това да е особено интересно?
Водещ: Как да не е интересно?
Антоанета Цонева: Ами аз бих казала, че това е интересно за тези активисти, които се борят, и за една-две опозиционни медии. Навсякъде другаде това не е проблем. Утре… Той трябва например да стопанисва лифтовете, нали така, и има договор с общината. Той не го прави. Какво ще се случи, ако там стане някаква трагедия? Някой да не би да пише репортажи за това или задълбочени анализи? Не. Новина ще има, когато стане трагедия. И това е същото като с Иваново, за съжаление.
Водещ: Продължаваме с гражданския контрол и позицията на събеседниците в студиото за това, което се случи. Изключително тежка седмица за България, такава се очаква, за съжаление, прогнозата да е и следващата седмица. С бедствието, доста неизчерпаема тема и пак не чухме отговорности, кой трябва да поеме, това цяла седмица наистина задаваме този въпрос, ако имате в отговор, моля ви, много кратко да отговорите, кой трябва да поеме отговорност за смъртта на тези хора, за всичко това, което не се е случвало през последните години?
Деница Сачева: …това, което не се е случвало през последните години няма един човек, който може да поеме отговорност според мен. Но в случая, вече го обсъдихме няколко пъти, всеки един носи своята лична отговорност за начина, по който живее в случая. Проблемите трябва да се решават там, където възникнат. И на първо място, трябва да се търси отговорността вътре в самата община. Какво се е случило там, докъде са стигнали сигналите, защо тези сигнали не са стигнали? След това вече, ако такива писмени сигнали е имало изпратени до институциите, трябва да се проследи и да се види тези писмени сигнали къде са спрели. Кой е чиновникът, който просто си е позволил да не отговори на такова нещо.
Водещ: Или ако има отговор, какъв е отговорът?
Деница Сачева: Или какъв е отговорът, да. Но просто наистина държавната администрация и общинската администрация трябва да излязат от лоното на тоталната анонимност. Защото винаги има министри и политици, които са на предната линия и по един или друг начин носят нашето недоволство и са символ на нашето недоволство. Но винаги има дребни чиновници, които са анонимни и които най-вероятно са всъщност не по-малко опасни, отколкото политиците, които не знаят какво правят. И другото нещо, което е много важно. За да престанем да говорим постфактум, ние наистина трябва да започнем да говорим за нещата като профилактика, като превантивни мерки – какво се случва, как се случва, защо се случва. Пи трябва да имаме наистина изисквания към хората, които заемат определени обществени постове. В случая решението на правителството, политическото решение язовирите да минат към единна агенция, тяхното управление и наблюдение, политически това решение е правилно. Така трябва да бъде. Защото не може един язовир да бъде разчленен, за рибата да отговаря този, който има келепир, а за водата да отговаря друг, за стената трети, пък накрая кметът да пише сигнали. Такова нещо е абсурдно. Естествено, че трябва да има единен орган на управление. Но ние трябва да бъдем изключително взискателни и внимателни кой е този човек, който всъщност в крайна сметка отговаря за случая, знаете, че се разгоря голяма дискусия в интернет за шефа на „Напоителни системи”. Не случайно никой не иска да се рови в личния живот на този човек и в бельото му, никой не се интересува от личния живот…
Водещ: Не трябва, нали, наистина не трябва…
Деница Сачева: Абсолютно. Нас ни интересува човек с каква психика, и с какъв мозък ще управлява тези неща, това ни интересува нас.
Антоанета Цонева: И с каква професионална квалификация.
Деница Сачева: Всичко останало няма никакво значение.
Водещ: И опита и всичко това, това наистина е важно.
Деница Сачева: Това е най-важното нещо и ние трябва да започнем да имаме наистина много високи изисквания към хората, които заемат високи постове. Много високи изисквания.
Велислав Минеков: Аз бях впечатлен от биографията на тази личност, както бе наречен в статия Повелителят на водите. Наистина това, доколкото разбрах, тази биография е била изтръгната, вследствие на големи мъки и усилия и тя се състои от четири реда. Започва с това, че той е завършил датски колеж. На всичкото отгоре… не е ясно за какво става дума. Този датски колеж е някъде между Красно село и Горна баня, да речем. Всъщност, явно, че е некомпетентен човек, човек, който е близък до министъра…
Антоанета Цонева: Той е бил негов съветник.
Велислав Минеков: Да, съветник на министъра е подбран по абсолютно случаен принцип…
Водещ: …на земеделския министър Мирослав Найденов. Това е шапката на „Напоителни системи”.
Антоанета Цонева: Да, те са принципалът на това дружество.
Велислав Минеков: Това е много характерно за едно популистко правителство, което ни управлява в момента. Всъщност подбираме хора по случаен признак. Това тука вече сме го говорили 300 пъти. И това са всичките тези личности, които са срещнати на едно кръстовище недалеч от Търново. Явно, че цялото правителство е събрано по този начин – по кръстовища, които са недалеч от Търново. Това е поредният пример. Това беше и Калина Георгиева, това беше и госпожата, която…
Емил Спахийски: Калина Илиева. Тя по същия начин е в същото министерство беше, пак тогава имаше ранни предупреждения, че тази жена ще бъде щета за държавата, но не се обърна внимание. Сега за да те подкрепя с един въпрос, който е много важен. При условие че цялото правителство, риториката беше за тройната коалиция и за това, че Ахмед Доган получи един сериозен хонорар за това, че е бил съветник на язовир, това е много тематично, Доган поне има висше образование, и то ясно какво. Но при условие че цялата критика на правителството е била за това, че некадърни хора получават хонорари, т.е. които няма… некомпетентни в конкретния случай, защо се назначават на този най-висш пост в администрацията, която отговаря за язовирите, без да знаем в момента, към този момент дали има образование… Защото това не е политическа позиция, за да бъде назначен човек по политически принцип, а това е техничарска позиция.
Антоанета Цонева: Само да уточня нещо. Освен скромното съдържание на биографията, в нея все пак изрично беше записано нещо още по- според мен, което трябва да подложим на коментар, че той е съветник на министър Найденов по въпросите на хидросъоръжения. Т.е. той е бил член на политическия кабинет, привлечен с отговорност, точно за да отговаря за тази политика. Представяте ли си? Това е едно. След което вече той пък е председател на Съвета на директорите на „Напоителни системи”. Има и друго ниво на тази система, това е изпълнителният директор, който все още не знаем особен много неща за него. Но да се върнем към…
Водещ: …вече не се ли фиксираме само върху този човек…
Антоанета Цонева: …грешка се фиксираме. Това е втората калинка, разбирате ли? На мен ми писна заради калинки да умират хора. Просто няма как да се приеме това. И има, ако има диплома, да я извади, да я покаже, да излезе министърът, да каже, този човек е адски ценен за нас, той има изключителен опит, невероятен принос към, написал е драфт за реформата във водния сектор, затова съм го сложил и т.н А не цялата тази история. Вчера МЗХ, единственото, което изплюха в публичното пространство беше обяснението, че не се изисква висше образование за длъжността му. Ние не питаме дали се изисква висше образование. Ние питаме, когато изпратиха тези биографии, с това завършвам, до сайта ни, и ние видяхме в този вид, аз веднага им върнах имейл, моля уточнете образователно-квалификационната степен, която е придобил той в това висше училище. Понеже беше написано и друго, че идва от частния сектор, точка. И от коя сфера на частния бизнес идва господин Георги Харизанов. Не последва никакъв отговор. И ние публикувахме биографията в този й вид. Вчера той пред Дарик каза, че това са жълтини. И никой да не го занимава много-много с тези работи, защото той по заповед на премиера отива да прави дигата в Свиленград. Това просто изглежда толкова абсурдно…
Водещ: Деница, искаше други теми от седмицата. Контролът, ами няма, как продължава оттук нататък, важно ми е да кажеш, Антоанета, как продължава оттук нататък, диплома чака ли се, такава по-подробна, от коя до коя година каква специалност, кой курс, преподавател?
Антоанета Цонева: Репортерът Полина Паунова, която води целия случай и контактува с Георги Харизанов, е получила от него уверението, че той ще изпрати тази справка от колежа. До снощи това не се случва. И оттук нататък ще се продължава да се настоява. И второто, което ще се прави е да се запита ГДБОП нейна задача ли е да управлява онлайн репутацията на активистите на ГЕРБ. Същият Георги Харизанов вчера каза, че ГДБОП ще се занимават със случая да махнат неговия профил от сайта… Ако публични пари се харчат за това антимафиотската структура ГДБОП да ходи да трие профили в сайтове за запознанства, това е изключително абсурдно нещо. Това просто, сюжетът около този човек става толкова абсурден, и около неговите часовници, всякакви други глупости…
Деница Сачева: Ако излезем отново от личността, защото мен тази личност не ме интересува, мен ме интересува принципът, на който се назначават хора, които отговарят за други хора. Трябва да бъде ясно вече, че ние искаме подготвени хора, които да се занимават с власт. Властта е инструмент за подготвени хора. Властта не е фетиш за някой да си лъска егото, да има секретарка или нещо друго. Властта е, и да си политик е професия, да си директор на такава голяма агенция, това е професионален, обществен отговорен ангажимент. Не може да има такива хора на такива места. И гражданското общество в България просто не приема това. И аз се радвам, че не го приема, защото това е формата на профилактика, за да не казваме после, ама той тоя бил такъв, бил онакъв.
Водещ: Добре обаче като сме почнали, като сме казали А, защо не кажем Б и не продължим? Защо не се изисква един списък във всички министерства кои са съветниците, по кои въпроси, и да се изискат на всички, както за сътрудниците в парламента? Това беше една много добра инициатива, след като излязоха безумни сътрудници в НС. На всички министри кои са съветниците, какво работи съветникът на министъра, колко пари получава и какви са му правомощията? Мисля, че това е много интересна тема.
Антоанета Цонева: Мисля, че на Дарик някой ням ада откаже много бързо да предостави такъв списък, но организация като нашата, сигурно ще трябва да се борим доста в съда за достъп до информация, защото няма да се учудя да се каже, че и имената им са лични данни. Защото онзи ден в парламента и това се оказа, че ние не можем да разберем възнагражденията на някакви бонуси на държавни служители, просто защото министърът на финансите казва, че техните имена са лични данни. Призовавам ви Дарик, имаме 15 министерства, ако не са станали повече…
Водещ: Колко са съветниците, тези, които…
Антоанета Цонева: Имената има, кой за каква политика отговаря и с какъв бекграунд е. Мисля, че тази информация за два дни може да се събере.
Деница Сачева: Определено, да.
Водещ: Как продължаваме сега, кои са другите теми от седмицата? Аз искам да ви кажа, че марихуана в парламента – изключително важна тема, по един съвсем друг повод, но марихуана в парламента въобще не се беше появявала досега и реакцията на политиците…
Деница Сачева: Беше се появявала, как? Не си ли спомняте, че имаше от списание „Едно” бяха направили една акция, в която бяха сложили в пощенските кутии на депутатите…
Антоанета Цонева: Но става въпрос, че от трибуната на парламента беше това.
Водещ: Беше отразено от всички медии, защото това наистина беше прецедент някакъв да се случи и реакцията на политиците. И това решение на спецсъда, наистина, което е, спецсъдът в България работи, да гледа дела за притежание на марихуана – 8 месеца затвор, такава е присъдата.
Емил Спахийски: Моите прогнози се сбъдват, че всичко нещо, което е направено със „спец” напомня на това, което е почнало след Революцията в Русия, черезвичайните комисии, които, ужким, само ще са временни, докато победи комунизмът, и се превръщат в един от най-тежките инструменти на репресии. Спецсъдът, законът за конфискацията, всички тези неща, които показват, че по законен начин не могат да се борят, т.е. държавата абдикира, създават се инструменти като спецсъда и те се товарят първо върху или жертвите, или върху най-слабите, или върху които не заслужават, просто само за да има назидание. Работат ана спецсъда би следвало да се занимава с хора, които са по високите етажи на властта.
Водещ: Това е, колкото и да е клиширано, такава беше заявката. И организирана престъпност. Едно момче с една цигара марихуана е организирана престъпност или корупция на високите етажи, не знам…
Емил Спахийски: Преди време, когато беше първият закон, ако си спомняте, имаше такъв закон, който криминализира притежанието на каквато и да е дрога, това се превърна в една от най-тежките форми на корупция, защото тогава полицаите на ниво, говорим патрул, се занимаваха с това да рекетират децата по площадите, пред училищата, навсякъде. Тъй като аз винаги съм спорил и съм против легализиране на марихуаната, не за друго, а защото в България това би се случило да се легализира зарибяването на деца да ползват марихуана, а никога, не говорим, че хора на 25 години ще почват да пропушват. Там е големият бизнес. И когато се направи този закон, аз бях твърдо против, защото това, което знаех, че ще се случи, се случи веднага, ходеха по улиците и като видехя някой по-странно облечен, веднага го преджобват. Като намерят марихуана му искаха по 200 лв. на човек или по повече пари, за да го пуснат. И това се случи, просто една чудовищна корупция и репресия срещу децата.
Водещ: Сигналът, който даде спецсъдът, как го разчитате, делото, с което се занимава, акълът ми не може да го побере?
Деница Сачева: За мене е много показателно това, защото за пореден път имаме доказателство на тази изключително цинична теза, че корупцията е създадена за високите етажи, а борбата с корупция за ниските етажи на властта. Аз например не приемам чисто като човек и гражданин фактът, че може да се говори за дребна и за едра корупция. Не мога да си представя, че едно явление, което трови живота на българите 20 години, защото България не може да се оправи заради това основно, и продължава да не може да се оправи заради това, десетки хиляди хора в България са пряко или непряко засегнати от корупция, и в един момент ние я разделяме на дребна и на едра, с всичките противоречия и с всичките съмнения, които имаше гражданското общество в този спецсъд, в крайна сметка то се прие и се случи, и първото нещо, знаковото дело, знаковата, това са все пак неща, ако действително това се е направило с цел да бъде по-добре, по-добре да се разглеждат тези дела, значи първото дело трябваше да бъде нещо знаково. Трябваше да бъде нещо символно, нещо, което да ни накара да вярваме, че зад това е имало добри намерения. Защото иначе ние всички продължаваме да живеем със съмненията, че тези всичките структури се създават, за да могат разни хора да си злоупотребяват с тях, че се създават едни инструменти на дявола, а не едни инструменти…
Водещ: Създадоха се и трябваше да има аплодисменти за това и от Брюксел, само че в доклада като че ли няма никакви аплодисменти за България. Интересна ли ви е темата доклада?
Антоанета Цонева: Докладът разбира се винаги всички много се възбуждаме, когато този доклад се появи. От една страна, опозицията чака, за да получи аргументи отвън да атакува управляващите, от друга страна, управляващите винаги излизат и казва, така е с всички доклади, много е балансирано, честно, ние сега ще се стегнем, хайде, пишем един екшън план и продължаваме напред. Ние следим тези доклади от доклад по доклад, техническо приложение по техническо приложение. Няма абсолютно… това е абсолютно клише, винаги едно и също, реакциите са едни и същи. Винаги се казва, това е най-лошият доклад или това е най-хубавият доклад. Това са двете клишета, които се използват. Този доклад е много критичен, но както се разбра, министърът на правосъдието каза, че това не е шамар за България. А какво е, френска целувка ли? Аз не мога да разбера какво значи това. Значи вътре има неща, които пише, че не се случват и неща, които трябва да се случат. Устрем за реформи, политическа воля и такива неща, които обича правителството да пише в тези доклади, няма.
Водещ: Министърът на правосъдието, който идва от гражданския сектор преди да стане министър на правосъдието, не реагира на думите на премиера, че НПО също носят вина за това, което се пише в доклада, защото ходят само и плюят.
Емил Спахийски: Продаде си душата.
Антоанета Цонева: Аз бих казала следното. От момента, в който Дияна Ковачева стана министър на правосъдието от изпълнителен директор на „Трансперънси”, трябва да бъдем честни, има диалог между организациите, които се занимават с проблемите на съдебната система и асоциацията на съдиите включително с това каква реформа ще се прави. Включително и днес има такава среща, в която се поставят въпроси. Тези срещи между другото изобщо не са някакви протоколни.
Водещ: А преди нямаше ли в това министерство такива срещи?
Антоанета Цонева: Искам да кажа следното, че въпреки нейната позиция, която е абсолютно политическа, да се брани гърба на правителството, трябва да се даде възможност да се види по какъв начин и какви стъпки тя ще предприеме. Аз искам да ви кажа следното. На позицията, на която тя се намира в момента, с очакванията, които има в тази политика, свързана с реформата в съдебната система, тя може да заеме много ясно независима почтена, професионална позиция.
Водещ: Принципно е възможно, да.
Антоанета Цонева: Имаше Румъния такъв министър на правосъдието преди време. Една млада дама, изключително харизматична, много нахъсана, която обърна Румъния с хастара навън. Понякога освен самата система, за която говорим, че трябва да изгради гаранции, има моменти, в които хора, личности решават и придвижват един процес напред. Със своята воля и с готовност да свършат за обществото неща. Тя е в такава ситуация.
Водещ: Звучи пожелателно това, което каза. Славето?
Велислав Минеков: Това аз съм го казвал всъщност, че, цитирайки Мартин Лутер Кинг, че аз имам една мечта – да стана главен прокурор. На мен ми се иска да има точно такъв правосъден елемент, личност в нашето правосъдие…
Водещ: Вече дори не искаш да е прокурор…
Велислав Минеков: Не главен прокурор, тъй като там очакванията са ми абсолютно стихнали. Но бих желал да има в тази правосъдна система някой герой, някой, който, за съжаление, дори да се чувства заплашен, някой, който да се усеща, че е преследван и че е срещу всичко. В края на краищата тези хора имаше и останаха герои, дори и убити. Но у нас няма такъв героизъм, няма и желание за борба…
Водещ: Втора година ти е тази мечта, не ти се е сбъднала.
Антоанета Цонева: Искам да кажа само едно изречение. Че когато тази дама от Румъния, за която говоря, тръгна със своята воля и решителност да прави реформите, обществото я подкрепи. И това беше абсолютно ясно. И нейният ресурс беше в общественото доверие, не сред другите членове на кабинета.
Деница Сачева: Ами то и тук ако има такъв човек…
Емил Спахийски: ..но пък докладът е по-добър за Румъния… За първи път в нашия доклад не се споменават дори тези клишираните, има и добри неща. Предният път си спомням, че пак беше критичен. Бойко Борисов каза, че това е за него комплимент този доклад…
Водещ: Че има политическа воля. Кой как разчете доклада? Говорим от няколко дни за това. Пропускаме като че ли посещението на Хилари Клинтън, малко международни новини да излезем и гледам към Деница тук?
Деница Сачева: Ами посещението на Хилари Клинтън също беше доста дискутирано…
Водещ: Повече прическата като че ли, говорихме каква е била прическата, вързана – пусната.
Деница Сачева: Ами медиите твърдят, че обществото се интересува от тези неща. Аз твърдя, че то не се интересува от това. Но мисля, че тя даде няколко послания, които едва ли бяха достатъчно добре разчетени. Според мен няма съмнение, че тя беше тук, все пак ние трябва да си даваме сметка тя откъде дойде и накъде отиде и защо беше в България. Няма съмнение, че тя беше тук заради енергийната тема, безспорно. Няма съмнение, че в момента случващото се в Сирия е изключително важна тема, която рано или късно ще засегне България по един много сериозен начин. В момента в Сирия знаете, че всеки ден се избиват хора, там улиците са пропити с кръв на деца. Само снощи, за изминалото денонощие са убити 145 човека, 117 от които в Хомс. И всъщност това, което трябва да си даваме сметка, че България не е остров и това клише, че България просто се намира на кръстопът в никакъв случай не е нещо, което трябва да продължава да бъде без съдържание.
Водещ: Да не се държим толкова провинциално, а наистина слагаме тези теми на масата, защото ни интересува.
Деница Сачева: Абсолютно, това ни интересува. България трябва да бъде някакъв фактор на международната сцена и може да бъде такъв фактор на международната сцена. И всъщност външната политика на България е още една тема, която би следвало да бъде вътрешна тема в България не толкова повърхностно, колкото е до този момент.
Велислав Минеков: Бедата е, че в България редовно правителствата, последните няколко, забравят, че ние сме съюзници със САЩ. Това някак си стои настрана. И освен това, често пъти е поставяно като неудобна тема, някак си като че ли трябва да се срамуваме от този съюз, в който сме. И аз бих подредил важността на посещението в друг вариант. Смятам, че основната заплаха за съюзниците, които сме от НАТО, е ситуацията в Ормус. Един конфликт там би довел до още по-голяма икономическа криза и би ни се отразил дори на нас самите. И не е удобно някак си да се правим на кьорави в момента, в който тези неща се случват там. И тъй като Турция вече почти абсолютно е взела решение да не оказва съдействие при подобен конфликт, подобно съдействие няма да се очаква и от Гърция, то поне базата в Безмер до Ямбол може да бъде използвана конкретно в едни предишни преговори както имаше, за самолетните цистерни. И аз предполагам, че това е било основната тема. Всичко останало е второстепенно. Като даже си мисля, че не е и станало дума за този проблем с газта.
Водещ: Емо?
Емил Спахийски: Темата Сирия, както и много други неща в България, пак така се подминават адски лекомислено. Аз и тук съм говорил за това нещо, опитвал съм се да кажа колко е жесток проблемът в Сирия. Наистина към този момент малко ни бяха цялата работа, защо? Либия ни беше интересна, защото ние там имахме да мъстим заради нашите медицински сестри. Но в Сирия има също много българи, които живеят, както и много сирийци, които живеят в България.
Водещ: А и много сирийци живеят в България.
Емил Спахийски: Да, и техните посланици – там се случи нещо страшно, а то наистина е страшно. И за това тук няма нищо общо с тези революции, които бяха в северна Африка, защото там беше общо взето меки преврати станаха, докато тука става наистина въпрос за кръвопролития, и то жестоки. И те не са от днес. И България, както и Русия, тогава СС , както САЩ имат голяма вина за залагането на тази бомба преди повече от 40 години, пак в Хонси Хама, когато там са изклани около 30 000 души, буквално, преметени.
Антоанета Цонева: Хама преди 30 години…
Емил Спахийски: Да, 70 и някоя…
Водещ: Е какво можем да направим ние, освен да сме съпричастни във Facebook, в групите, говорим за това.
Емил Спахийски: Не само това. В момента вие виждате, че западната цивилизация, към която ние принадлежим и към която ние сме съюзи в момента са за решаването на този въпрос ако трябва и по друг начин. Но повече този режим не би следвало да съществува в Сирия. Докато Русия и Китай, другата страна, те блокират всякакво решение. Вие разберете какво означава това всеки ден да се избиват най-малко по 100 души. Това са вече хиляди хора, които са избити и това тепърва …
Деница Сачева: Facebook е пълен с видео кадри за убити бебета.
Емил Спахийски: Да. Последното, което се чува и като информация, което пак касае България е, че Иран подкрепя режима и вътре имат бойци на гвардията на Техеран, които участват в потушаването на въстанието и на бунта. Имайте предвид, че наистина става въпрос за жесток режим. Примерно да кажем от там има много етноси, които са в Сирия, потиснати, има кюрти, които са буквално като крепостни селяни, защото те нямат документ за самоличност и не могат да се придвижват в страната, не могат да напускат страната. Има хора, които не са напускали родните си село или град в продължение на 30 години, 40 години. След това имат много арменци и еврейски общности, които живеят в много добра хармония.
Водещ: Защо се губи толкова време да се спре това?
Антоанета Цонева: И сиряни.
Емил Спахийски: И сиряни, да, и ние като говорим за Сирия, говорим също така и за християни, които също така са потискани от режима.
Водещ: Защо се губи толкова време да се спре това?
Емил Спахийски: Ами защото има геополитически интереси, които Русия има своята игра за … решаването на проблема със Сирия е свързан с Иран, не забравяйте. И това е вече наистина с интерес и от …
Деница Сачева: Ти казваш какво да направим – най-семплото нещо е ако може да се подкрепи каузата на сирийците, които живеят в България. В Facebook днес от 2 до 4 има протест пред сирийското посолство, сирийската общност в България е поканила всички, които имат желание и които са съпричастни към случващото се…
Емил Спахийски: Трябва да кажеш и къде се намира.
Деница Сачева: Сирийското посолство се намира на Симеоновско шосе 77 мисля беше адреса.
Водещ: Оставяме вече на всеки от вас, така да завършим Голямото жури за днес. Започнахме с общата тема, по-конкретните – какво, всеки да си каже още една тема негова лична с патос през тази седмица.
Велислав Минеков: Една новина не се появи никъде, което е също шамар върху нашите правителствени действия. Това е една резолюция на Икомус, това е международния център за паметници на културата и забележителни места, конкретно отнасяща се за безобразията, които тук сме ги говорили в радиото за извършеното в Созопол и това, което продължава да се извършва в Созопол, там много свирепо са описани тези нещастия, които са причинени на паметници на културата. Ако си спомняте преди време говорехме за изкуствено създаваната стена, антична градска стена, която е плод на нечие въображение, някакъв Дисниленд, който се прави там. Тази стена не само, че бяха потрошени огромни средства, за да бъде въздигната наново по нечие въображение, неясно какво, поради липсата на каквито и да било специалисти в това отношение, които да кажат как би изглеждала тя и тя няма нищо общо и с остатъците от самата антична стена, тя е някакво … нещо, което никога не е съществувало. Тя е направена с камъни, които са събирани от морето и скалите, което е нарушение спрямо природата, тя е дозидвана с морски пясък, който е събран от плажовете. Чудовищно безобразие. И в това нещо бяха похарчени над 10 млн.лева. Интересно кой е прибрал рушвета в това харчене на пари. Парите свършиха, сега се изписва нова сума от 7 млн.лева и вероятно и тя ще бъде малка. Никой не е отговорен за това, което се случи с църквата Св.Св. Кирил и Методи в Созопол. Църквата беше разбита откъм покрива и построен нов купол по незнайна идея. Поредно безобразие. Описани са безобразията, които се вършат на остров Св. Иван и около манастира, задаващи се безобразия, които са в Кирик…
Водещ: Добре. Пак стигаме до отговорност.
Велислав Минеков: Веднага ще ви кажа – има министерство на културата. Това е. Министерство на културата финаснира с огромни суми от бюджета, от данъкоплатците, извършването на нещо, което е фиктивно и на нещо, което е абсолютно невалидно. Те унищожават Созопол и вместо Созопол да се превърне в забележително място и да бъде оценен от Юнеско поне, те го унищожават. Те го правят в един лунапарк.
Емил Спахийски: И се връщаме към темата, че Вежди Рашидов отдавна трябваше да стане министър на строителството и ремонтите, защото той само с това се занимава, не и с култура.
Водещ: Темата на Деница, която не успяхме и тук да говорим.
Деница Сачева: Личната тема на Деница тази седмица са ромите. Днес подадохме един сигнал в прокуратурата за един расистки текст, който беше във вестник Новинар на Калин Руменов, той е известен автор…
Водещ: Наш колега от Дарик радио, Варна.
Деница Сачева: От Дарик радио Варна, да…
Емил Спахийски: Не бих го нарекъл колега човек, който пише такива неща, между другото.
Деница Сачева: Той написа един изключително расистки текст в този вестник, с много обидни епитети, с много обидни неща, който има желание може да го прочете в интернет страницата на Новинар. Подадохме сигнал, сигнала вчера беше подкрепен от почти 60 души, тази сутрин вече е внесен в прокуратурата и в комисията за защита от дискриминация. Смисъла на това нещо е, тъй като темата е изключително голяма за ромите, смисъла на това нещо е, че омразата в крайна сметка няма да доведе до еволюция. Омразата води само до деградация, единствено този проблем е много сериозен, за да може да бъде решаван по подобен безотговорен начин, с просто обиди, цветисти думи. Аз лично съм ангажирана с този случай по редица причини, самата аз съм кръстница на 6 ромски деца. Всички 9 души, които се срещнаха с Хилъри Клинтън са мои лични приятели, всеки един го познавам персонално знам с какво се занимава. Това са хора, които са полезни з обществото, хора които помагат на ромски деца да ходят на училище, хора ,които са здравни медиатори, хора които помагат на други роми да учат и да се развиват. Един човек няма от тези 9, които се срещнаха с Хилъри Клинтън, който да заслужава подобен текст.
Водещ: Никой не заслужава подобен текст, не само тези 9 души. Аз също имам две деца, които са от ромски произход и са прекрасни, най-добрата ми приятелка е от ромски произход. Личната тема на Антоанета Цонева.
Антоанета Цонева: Ами аз да продължа това, което каза Дени за посланията в речта на Хилъри. Имаше нещо, което абсолютно незабелязано остана, може би защото никой, освен самата Хилъри Клинтън, Обама и неговата администрация и двама души в България са чули за това. Но самия факт, че тя го включи в своето обръщение беше изключително показателен. Става въпрос за т.нар. партньорство за отворено управление. Това някой да е чувал за това, че България е присъединена страна и всъщност Хилъри Клинтън каза следното – ние искаме България да работи по своя план за действие за отворено управление, инициатива, основана от президента Барак Обама и съпредседателството на Бразилия.
Водещ: Какво значи това?
Антоанета Цонева: Това означава, че в рамките на ООН се случва тази инициатива, тя е лидирана от президента Обама. Между другото Обама в първия работен ден като президент подписа директивата за отворено управление. Което означава, че всички данни, свързани с управлението са публични и там никой не задава въпроси – абе кой е съветника на този или на онзи или каква е неговата биография. Хилъри включи това в своето обръщение И каза – ние ще работим с България, очакваме да работим с нея по изпълнението на този план. Въпреки че аз в Twitter изпратих запитване до… макар че там може би не е сериозно, но .. в този момент още, момента на обръщението, до министъра на външните работи, ние само с писмо за подкрепа ли стоим в тази инициатива. Така или иначе отговор няма.
Водещ: Чакаме отговор. А отговор сигурно ще дойде, ще направим едно предаване наистина за това. … Емил Спахийски сега и край.
Емил Спахийски: Ами на мен ми предстои нещо хубаво, другата седмица за първи път ще участвам като автор в една книга, която е … по-интересното е, че е позитивна. Опитахме се с трима приятели, с интервюто с 22-ма според нас успели българи, независимо какъв е пътя да изкараме модел на успех в България. И премиерата ще бъде другата сряда на книгата, така че следващия петък ще има повод да говорим.
Водещ: Ще можеш да разказваш. Лесно ли ги намерихте тези българи?
Емил Спахийски: Те всички са известни, искахме да включим от всички сектори – от политика, спорт, култура, журналистика. В журналистиката включихме двама души – един човек, който изключително много се възхищавам, Олег Попов, фоторепортера, който дълги години отразяваше войните на Балканите, света. Сега в момента е фоторепортер на в. "Труд" и Ренета Василева. Иначе от спортистите – избягахме от клишетата на футболистите, но включихме Котоошо, Антоанета Стефанова, Петър Стойчев.
Водещ: От музикантите сте включили Лили Иванова и Азис?
Емил Спахийски: Не, категорично не. Макар че с Лили говорихме надълго и нашироко, но Никола Гюзелев включихме вътре. А пък от културата май единствено Антон Дончев.
Деница Сачева: А от политиката?
Емил Спахийски: От политиката последните три премиери искахме да включим, защото е интересно техния път и е интересна тяхната гледна точка за успеха. И наистина интересно се получи, интересното е, че обещаха и тримата премиери, че ще дойдат на премиерата.
Водещ: Премиерата е в сряда, можем да поканим слушателите.
Емил Спахийски: В сряда в Sofia Live Club от 18:30.
Водещ: Чудесно място сте избрали. Край на Голямото жури. Благодаря ви и на четиримата.          

Начало: Четвъртък, 14 Октомври 2010 г. – 18:30 часа
Място: София, ул. "20-ти април" № 26, M3 College
Достъп: Свободен
Организатор: M3 Communications College
Отворено за медии: Да

Този път PR Thursday ще мине под мотото на позитивното.

BG Positive е инициатива на сайта webcafe, която, от страниците на изданието, ще се разиграе на живо на 14 октомври в М3 College.

Известни личности ще споделят мнението си за най-важните събития, явления и постижения през последните 10 години с положителен нюанс и визията си за бъдещето.

„Годината е 2010. Преходът мина. България вече 10 години е в новия век, а мнозина продължават да се оплакват и мърморят. Поводи има и винаги ще има – няма пълно щастие, няма прогрес без кръв, пот и сълзи. Но увлечени в това да се оплакваме и самосъжаляваме, сякаш не забелязваме колко далеч сме стигнали, колко се е променил животът ни, дори и за някакви си 10 години."

Гости на събитието ще бъдат организаторите на инициативата – Стоян Георгиев, изпълнителен директор на webcafe, и Емилия Милчева, главен редактор на изданието.

Те ще ни разкажат малко повече за тази рубрика, по какъв начин се печели аудитория с позитивни новини и ще разкрият своето виждане за бъдещето на България.

От българските знаменитости специален гост ще бъдат Ерол, фронтменът на „Уикеда”, Емил Спахийски, изпълнителен директор на в. "Сега" и Жени Калканджиева, управител на Visages model group. Мартин Карбовски, Милена, Петър Курумбашев, Васко Кръпката, Александър Кашъмов и Мира Баджева са само част от личностите, споделили незабравимите за тях моменти за последното десетилетие.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/922

Нова телевизия, Здравей България | 2010-04-06

Водещ: Темата, която започваме сега е свързана с това – упражняван ли е политически натиск от страна на военното министерство по времето на Николай Цонев. Това излезе вчера, след като в „Здравей, България!” журналистът от вестник „Сега” Емил Спахийски ни гостува и разказа за последните пет години по време, в които вестник „Сега” е публикувал различни разследвания във връзка с военното министерство, е упражняван политически натиск от различни посоки. Сега включваме Цветомира Жекова, която е пресаташе на Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев от 2008 до 2009 година. Поискали сте това включване, добро утро.
Цветомира Жекова: Добро утро.
Водещ: Какво имате да ни кажете след думите, които вчера бяха казани от страна на Емил Спахийски?
Цветомира Жекова: Искам категорично да отрека тези думи като неверни. И ще се обоснова по следният начин. По времето, когато аз бях пресаташе на Министерството на отбраната сме работили на еднакъв принцип с абсолютно всички над сто медии в България, не само в София, но и от регионалните. Също така бих приела неговата забележка, ако тя беше отправена миналата седмица, по-миналата седмица или през, който и да е друг ден през изтеклите осем месеца от смяна на властта. За мен е изненада, че това негово оплакване, медийно, прозвуча точно тогава, когато Николай Цонев няма как да репликира. И смятам това за леко некоректно. Също така ще кажа, че по отношение на всички тези, те са само две, оплаквания към Етичната комисия за журналистическа етика, комисията има заключение, че има нарушение на етиката. И това го четох в самият вестник, тоест самата комисия, в която членуват журналисти е изказала становище, че – да, такова нарушение на етиката има. И аз смятам, че когато човек пуска жалба по рутинен принцип, това не може да бъде наречено натиск.
Водещ: Сега, обаче нещо, което е важно да уточним вчера в думите на Емил Спахийски никъде не беше цитирано да бъде казано, че натиска идва от страна на пресаташето или на Министерство на отбраната по времето на Николай Цонев. Възможно е този натиск да се е случвал по други пътища.
Цветомира Жекова: Ами, аз не зная за други такива пътища и в случая се явявам като официално лице, което съм работила с медиите и искам да пресека това още в самото начало. Не е имало такъв натиск и няма причина да има такъв натиск. Вярно е, че вестник „Сега” е бил един основен критик, но това е било през цялото време. И съм го приемала напълно нормално, и не е бил единственият критик не само на Николай Цонев, а по принцип на министерството. Дори още повече ще кажа, че въпреки тези критики, колега от този вестник, пътува с нас в Афганистан при посещението на министъра там и след това, разбира се, отново критикува.
Водещ: Но пак ви връщам в това, че все пак вие говорите от гледна точка, официално, на институцията, която сте представлявали по това време – Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев. А в думите на Спахийски никъде не беше казано, че официално е идвало, примерно, от страна на Министерството на отбраната. Идвало е по различни пътища и от /…/ пътища политически натиск, който е бил разнопосочен, това бяха думите му. Ако имате на финала да кажете още нещо, ви слушаме.
Цветомира Жекова: Ами, аз бих искала да разбера какво се включва в думите „политически натиск”, ако в него не се визира политика? Какво се има предвид под „политически натиск”?
Водещ: Разнопосочен политически натиск, за да не бъдат публикувани…
Цветомира Жекова: Не е коректно такова твърдение, казано по този начин осем месеца след смяна на мандата. Категорична съм. Уважавам колегата Емил Спахийски, уважавам мнението на всички български журналисти, но едно такова твърдение хвърлено в нищото просто, защото в момента е модерно да се хвърлят обвинения към тази институция и към Николай Цонев, не го приемам.
Водещ: Добре, благодаря ви за това участие. Това беше Цветомира Жекова, която е пресаташе на Министерството на отбраната по времето на Николай Цонев.