Разговор с Деница Сачева, Поли Паунова, Антоанета Цонева, Виктор Лилов

Дарик радио, Кой говори? | 25.01.2013
 
Тема: Коментар на Голямото жури по темите от седмицата
Гости: Деница Сачева, ПР специалист, Поли Паунова, журналист, Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда, Виктор Лилов, музикален продуцент

Водещ: Силен уикенд ще има Деница Сачева и не само тя, всички, които са в голямото жури и въобще цяла България, защото уикендът, наистина силно начало, уикендът има нещо много важно, което досега наричаме историческо. Това е референдумът. Така че така да започнем с тази тема „Голямото жури”. Да представя голямото жури, PR специалистът и общественик Деница Сачева. Здравей, Дени, добре дошла.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Колегата журналист Поли Паунова от „Медия пул”. Здравей, Поли.
Поли Паунова: Здрасти.
Водещ: Институт за развитие на публичната среда, Антоанета Цонева, здравей, Тони и издател и музикален продуцент, Виктор Лилов. Здравей, Виктор.
Виктор Лилов: Здравей.
Водещ: Щях да ви питам аз как сте с нервите, защото напоследък като че ли се забелязва, че политиците започват да си изпускат много сериозно нервите и от телевизионния екран. Днеска гледахме премиера, който обясняваше, аз заслужавам ли това, заслужавам ли това? Гледахме и от парламентарната трибуна въпроси има ли кой да ме обича? Кой ме обича, кой ме мрази? Нещо се случва?
Поли Паунова: Много по Фройд е положението.
Деница Сачева: Това съвпадна, между другото, с вчера с изявленията на проф. Вихра Миланова, че 2000 души на всеки 100 хиляди, имат нужда от психиатрична болница, така че според мен, това просто беше доказателство на една статистика и на една научна теза. Аз бях изключително притеснена, защото вчера, между другото, имаше и парламентарна комисия по здравеопазване и всъщност се оказа, че там повечето депутати не са слушали внимателно това, което са казали специалистите. Те отдавна алармират, че има нужда от съдържателна програма за психично здраве. Казвам го с абсолютно цялата сериозност на това, защото…
Водещ: Много е сериозно, да.
Деница Сачева: … защото седмицата, за съжаление, ние сме свикнали с политиците, които имат такъв тип неадекватни изказвания. Имат странно поведение, но за съжаление, седмицата е белязана от доста трагични инциденти и доста трагични случаи, които би следвало да ни накарат да се замислим за нашето психично здраве и за начина, по който живеем.
Водещ: Така е. Поли, ти беше ли свидетел? Наистина сериозна тема. Няколко пъти сме я поставяли тук в ефир. Беше ли свидетел на тези въпроси,има ли кой да ме обича и така?
Поли Паунова: Ох, аз на много неща съм свидетел. Това е лошото. Виж сега, това, което, да се включа и аз към Дени. И сутринта министър-председателят и вчера кандидат-зетя на Иван Костов, Цветан Цветанов, демонстрират първо абсолютна изнервеност, която на фона на това, което се случва в държавата е напълно обяснима, заради патовата ситуация с референдума, заради опита за покушение върху Доган. Това е темата на седмицата. Няма как да избягаме от нея, заради абсолютния ужас, който се случва сред населението, тъй като това, което става във ВМЗ-Сопот, с малко по-положителен знак, се случва във всяко едно населено място, което е абсолютен гарант, че тези избори, вотът ще бъде силно наказателен и от друга страна, силно …
Водещ: А референдумът ще бъде репетиция за този вот?
Поли Паунова: Референдумът нищо няма да бъде.
Водещ: Нито исторически, нито репетиция?
Поли Паунова: Референдумът ще бъде една глупост, която започна като глупост и ще свърши, както свършва всяка една глупост – тихо, кротко и за три дни, както се случва всичко в България.
Водещ: Виктор Лилов, първият коментар на емоциите, които са в политиката, сега преди важния уикенд?
Виктор Лилов: По повод изнервените политици, аз забелязах, че колкото повече се изнервят политиците, толкова по-спокоен съм аз, поне на мен така ми действа това и явно може би има някаква причина. Не знам доколко тя е свързана с психичното здраве на населението и доколко не, но наистина изглежда доста зле ситуацията на високите нива. Според мен,там говорят хора, които не знаят какво искат. Не знаят каква визия имат, не знаят какво искат да направят всъщност с властта, която имат в ръцете и когато има много власт, събрана в ръце на хора, които не са способни да формулират ясно целите си, очевидно ще станем свидетели на още по-разклатени нерви. Имайки предвид на всичкото отгоре, че все пак има още 6 месеца до изборите. Ние още нямаме изборен кодекс. Изобщо очаквам психичното здраве на тия хора да се …
Водещ: Тони Цонева?
Антоанета Цонева: Аз какво да кажа? Ясно е, че изнервеността на политиците е функция на приближаващите избори и в български условия това изглежда толкова уродливо, нелепо, фарсово и как да го окачествявам, няма смисъл, защото има специфики, които се отразяват на образа на политиците тук. В България не е преставало на властта да се гледа като на плячка и когато политиците се приближават към плячката или пък някой започва да им я издърпва, наблюдавате ей тези неистови реакции. В България не се гледа на институционалния ред като на нещо, което трябва да се удържа, изгражда и утвърждава и през него да се продуцира благосъстояние, устройство, което да върви към развитие. Точно обратното, ние имаме политическа култура, която работи по механизмите на това да екстрактва, извлича частен интерес и обогатяване през обществения ресурс. Точно,заради това, когато наближат избори и трябва да има преразпределение на частните интереси…
Поли Паунова: … и на плячката.
Антоанета Цонева: … и на плячката, започват да се наблюдават тези ожесточени реакции, изгубване на контрол, изплуване на повърхността на всички травматични преживявания и разговорът за това дали ги обичат или не ги обичат, всъщност е, как да кажем, както поли каза по Фройд, сублимация на усещането да не изгубиш своето парче. Собствеността върху света, който примерно в момента владееш. Много е зловещо, но…
Водещ: Да спрем, да спрем.
Деница Сачева: Аз неведнъж съм изразявала своето дълбоко учудване как може в една държава, в която фармацевтичният пазар е в размер на 2 милиарда лева, никой да не си пие хапчетата. Не мога да го…
Поли Паунова: Ще свършим тоя разговор, за да влизат санитарите. Усещам аз.
Водещ: Добре. Да приемем, че сме си пили ние хапчетата и да продължим да говорим за референдума. Днес е петък. Референдумът е в неделя. Знаем ли вече каква е разликата? Колко са мъртвите души в избирателните списъци? Хора, това беше много важно, което обещахме ние на слушателите на Дарик радио, да следим тази разлика, откъде се появява, какво се случва. Един ден преди гласуването, има ли такава информация?
Поли Паунова: Ние имаме тази информация от няколко избора насам. Това е разговор, който се повтаря. Много съжалявам, че взимам думата така свирепо, но…
Водещ: Да, почвай.
Поли Паунова: Това е разговор, който се повтаря преди всеки вот и преди всеки вот се пишат абсолютно едни и същи заглавия. Държим се за сърцето. В зависимост от това, кой от коя партия е, коя партия е в опозиция, и тя се държи за сърцето, пък управляваща се тюхка и казва, нищо не мога да направя. Мъртвите души, ето ние вчера с Тони си говорихме доста за това. Всъщност не може. Остави мъртвите души, които са около 800 или 900 хиляди.
Водещ: Почти около милион.
Поли Паунова: Да, но абсолютно фрапантното е, че от изборите за президент до този един момент, разликата, набъбването на избирателите е 75 хиляди души. Т.е. устойчивите 900 хиляди да ги кажем, почти милион мъртви души, се увеличават с едни 75 000 души. На вота, който ще бъде парламентарния, ако върви с тези темпове, за една година се увеличат с 80 хиляди, значи са се увеличили с 30.На фона на това, че държавата се топи и това е абсолютно безспорен факт. Може да се види в преброяването на НСИ, може да се види…
Водещ: Има хора, които вземат гражданство, които се връщат от чужбина? Такива са аргументите на другата страна…
Поли Паунова: Добре, ама…
Виктор Лилов: Аз искам само да добавя нещо, което то е само един детайл, но е много важен за него. Аз много държа. Никой не говори за тоя детайл като че ли. Докато беше все още министър г-н Плевнелиев, тържествено се закле в предаване на Бареков пред една много сериозна телевизионна аудитория, че ще прочисти, тъй като беше в неговия ресор, че ще прочисти избирателните списъци от мъртви души. Защо г-н Плевнелиев, той в момента е президент, той също има възможността да окаже въздействие от тежестта на своята институция, която представлява…
Поли Паунова: Е, мъртвите души имаха възможност да окажат въздействие върху избора на Плевнелиев за президент, нали? Нека не забравяме това.
Виктор Лилов: О, да. Естествено, че е двустранно и аз може би, поради тази причина най-вероятно, той така бързо забрави обещанието си, но аз съм лично обиден…
Водещ: Това е много хубаво да му се напомни.
Виктор Лилов: … от това, че един човек, който иска доверие от целия народ, да бъде президент и да представлява този народ, излъга, защото за мен това е лъжа, че ще поправи списъците. Той не го направи това нещо и искам да видим сега…
Водещ: Една година по-късно не е направено.
Виктор Лилов: Да. Искаме да видим сега неговата заместника на поста му какво ще направи в същата…
Водещ: Добре. Нека да видим. Очакваме ли днес, нещо да се направи от регионалното министерство, министър Лиляна Павлова?
Антоанета Цонева: Какво да очакваме? Всъщност няма какво да се направи. Списъците са обявени. Числото е ясно. Около 7 милиона са в тях. Точно,както очаквахме всички да анализираме този феномен. В България, както каза и Поли, това е. Мъртвите души са евъргрийн. Няма по-устойчива тема от това какво и как нашите списъци не са адекватни. Не са актуализирани, не са релевантни към…
Водещ: На кого вършат работа мъртвите души?
Антоанета Цонева: Сега ще обясня много просто.
Водещ: Моля те, да.
Антоанета Цонева: Когато имаш неточен регистър на избирателите и непрекъснато има някакви плаващи числа и има тенденции, които не са правилни. Просто няма как избирателният списък да нараства при положение, че българската нация …
Виктор Лилов: Се стопява.
Антоанета Цонева: … се е стопила. Няма нужда да обясняваме, че няма как да е обратното.
Водещ: Добре де, връщане на хора от чужбина. … това като аргумент…
Деница Сачева: 400 хиляди са се върнали.
Антоанета Цонева: В една държава…
Поли Паунова: Заминават панически да…
Антоанета Цонева: Това, което се говори, в която има истинско управление, в която решение се взимат на база на доказателства и данни, никога не можем да водим разговора, ами, ако. Знае се колко души са получили гражданство до последния човек…
Водещ: Отпада като аргумент. Изчистихме го. Не е възможно.
Антоанета Цонева: Знаем колко души са получил гражданство до последния човек, защото това го правят институциите и ако има хора, които са се върнали, също националната статистика трябва да има данни за това. Такива числа не са обявявани, нито пък има ясни тенденции, че това променя динамиката в демографията.. Това е безспорно за всички. Това го отхвърляме като хипотеза.
Водещ: Не го приемайте като аргумент?
Антоанета Цонева: Да, да. И всъщност проблемът е в това, че когато имаш толкова много кухи числа вътре в самите списъци, е възможно да се правят манипулации с резултата, без те да могат да бъдат, спрямо тях, да се измислят някакви адекватни…
Водещ: Как на практика може да стане една такава манипулация? За какво ще следите вие като организация, която наистина много сериозно следи организацията на целия този референдум?
Антоанета Цонева: Първото, което ви казвам. Аз на референдума не очаквам с числата да се играе особено, но ще има значение, по отношение на измерването на активността. Първият елемент от това един регистър на избирателите да бъде актуален е отмерването на активността, защото то става на базата на избирателния списък и сега при положение, че ние имаме президентски избори, когато резултатът се е признал, когато на първи тур са участвали повече от половината от избирателите, ето ви първата база, първият момент, в който това се случва и това засягаше г-н Плевнелиев, при всички случаи. Сега на референдума, за да се сбъдне хипотезата, при която 20 % излизат хора с право на глас…
Водещ: Да гласуват.
Антоанета Цонева: … и произвеждат резултат, който трябва да бъде разгледан от парламента, ако превалира отговора да, пак е свързан с броя на избирателите. Ако всички социолози в България се подписват под твърдението, че българските избиратели са около 6 милиона. Да, обаче тази база ще се измерва в момента от 7 милиона. 20 % от 7 милиона не е същото като 20 % от 6 милиона, нали така?
Водещ: Така. Първо, избирателната активност…
Антоанета Цонева: Това искам да кажа до какво води. Това води до изнервяне на участниците в процеса. След като всички знаят, че това не е правилната база, на която ще се изчислява активността, ги карат да предприемат стратегии, чрез които да преодолеят активността и почват да купуват гласове, да контролират вота, да се опитват да фалшифицират ида манипулират резултати. Ето, това е функция на неправилното вкарване на хора в списъка, което впрочем е в разрез със самото ни законодателство.
Водещ: Много е важно да кажем, дали от тези мъртви души в списъка, могат да се възползват само управляващите или могат да се възползват всички други партии?
Деница Сачева: Общо взето, според мене, приоритет на управляващите е, тъй като голяма част от тези мъртви души,те ще бъдат записани в такива секции в малки населени места, където съответно избирателните комисии са преобладаващо членове на управляващата…
Виктор Лилов: Практически 100 %.
Деница Сачева: Да, практически 100 %, тъй като трябва да се има в предвид, че политическа партия ГЕРБ има всъщност и най-много представители в избирателните комисии в тези, които са по закон. И ние точно това си говорихме с Поли преди предаването за малки населени места, където по принцип живеят, да речем, около стотина души. Там сами разбирате, че няма да има наблюдатели, няма да има застъпници и няма да има кой знае какво. Там съвсем спокойно може да се запишат 5-10 хиляди души фиктивно и естествено, че възрастните хора в едно такова населено място, няма въобще да разберат, че такава голяма активност е излязла от това място.
Водещ: Спираме за новините на Дарик. Само с да или не ми отговорете. Ако това е възможно да се случи на референдума, ще се случи ли и на изборите през лятото?
Деница Сачева: Категорично.
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Категорично. Така с тоя категоричен отговор спираме. Новините и след това се връщаме в студиото.
Поли Паунова, Деница Сачева, Антоанета Цонева и Виктор Лилов. Такъв е съставът на голямото жури днес. Започнахме с референдума, разбира се. Няма да я изчерпим тази тема. В понеделник и въобще това е тема, която доста ще ни държи поне до изборите, ако не си направим правилните изводи. За какво трябва да сме наблюдателни на този референдум? И така да преминем към другите теми? Антоанета Цонева?
Антоанета Цонева: Когато обучавахме наблюдателите в институт за развитие на публичната среда, основното, което подчертавахме е, че има особени специфики при броенето на гласовете и трябва много внимателно при приключването на изборния ден, да се следи начина, по който ще бъде отчетен резултата, защото самата технология не е никак проста. Това е един от елементите, който наблюдателите със сигурност ще се фокусират върху него, както и върху организацията на изборния ден. Ние започнахме да наблюдаваме вече сигнали. Дори вчера сезирахме ЦИК за това, че например не на всички сайтове на областните администрации, РИК са качили информация, която обслужва хората с увреждания. Искам да кажа на всички хора, които ни слушат, че те имат право да гласуват в секция, която е определена и оборудвана за хора с увреждания. Такива секции ще има на територията на всички РИК-ове и не само, а да поръчат транспорт.
Водещ: Имат право на това, да.
Антоанета Цонева: Имат право на това и тази информация, ако я няма на страниците на областните администрации, нека звънят в РИК, защото до 19-и януари беше срока, до който тези списъци с конкретни места на териториите на отделните общини, където хората с увреждания могат да отидат, трябва да бъдат оповестени. Освен това да припомня, че във всяка една сграда, която е с повече от един етаж, всеки един човек с увреждане може да избере къде да гласува. В най-близкото училище на първия етаж, винаги трябва да има такава секция, в която той може да отиде. Искам да подчертая това, защото ние ще направим и този път много целенасочен мониторинг, как ще бъдат защитени правата, именно на хората с увреждания по време на референдума и на тези хора, за да можем да направим застъпничеството на това на следващите избори ,те да получат по-добри условия, по-добри гаранции за участието си.
Водещ: Добре. Това беше важно и за да изчерпим темата с референдума, която е голяма. Но имаме една друга изключително важна тема, нападението над лидера на ДПС, Ахмед Доган, така че вие лично ще гласувате ли на референдума?
Деница Сачева: Аз лично, както няколко пъти съм казвала, ще гласувам и ще гласувам с не.
Водещ: Деница Сачева. Поли?
Поли Паунова: Аз съм малко скептична, че тази кампания, освен да отврати, не можа да направи друго и това го казвам съвсем отговорно. Ту не искам да ми се веят знамена, граждански позиции, всякакви други простотии. Този референдум не защитава нищо гражданско. Не може хора, на които трябва да обясниш как се гласува с хиксче, да решават за ядрената енергетика. Това е абсолютна дивотия и въобще гласът за или против, в крайна сметка, този въпроса е абсолютно несъстоятелен. Извинявам се, че съм малко по-дълга в изказването тука, но този несъстоятелен въпрос, води само до натрупване на политически дивиденти и за ГЕРБ и за БСП. Аз не желая да бъда вкарвана като избирател, като гражданин в това.
Водещ: Два пъти отговор с не. Ще гласувам с не, няма да гласувам.Виктор Лилов?
Виктор Лилов: Аз може би ще гласувам с не и то, поради една много проста причина. Аз имам съвсем съзнателно и конкретно отношение към бъдещето на енергетиката в България. То не е свързано с това бъдеще и по принцип на човечеството, не е свързано с подобни източници, каквито са АЕЦ. Един такъв проект би бил адекватен преди 30 г. На днешно време той не е адекватен. Бъдещето на България, както и европейското бъдеще, не е свързано с подобни ресурси, така че съвсем съзнателно. Питат ме, искате ли да се развива, не, аз не искам да се развива. Това е едно абсурдно бъдеще. Затова ще гласувам с не. Просто имам отношение по въпроса.
Водещ: Въпросът е дали не, значи не? Антоанета Цонева?
Антоанета Цонева: Аз съм от онези 30 % българи, които са срещу ядрената енергетика и нейното развитие, защото аз и тези хора, които са против, отчитат рисковете, които съществуват пред развитието на тази технология. И за човечеството и з децата ни и изобщо за цялото бъдеще, защото нищо не е измислено срещу ядрените отпадъци. Така че в момента, за да бъда честна, аз се намирам между не и да не упражня правото си на глас. Ще мисля до последния момент. Ако гласувам с не обаче, това ще бъде не, защото моето не ще бъде зачетено в тоя референдум, защото въпросът не е за или против атомната енергетика, а дали да строим централа. Ако гласувам с не, това ще бъде политически, идеологически вот срещу енергийната мафия. Това мога да кажа аз.
Водещ: И свършваме. Имаме ден за размисъл. Утре е ден за размисъл, така че всеки може да вземе своето решение, дали да гласува и как да гласува, ако реши да гласува. И сега стигаме домина една седмица в много емоции, много политическа и обществена енергия, изхабена в една много важна тема и това е нападението, опита за убийство, покушението или атентата, не знам как го наричате вие и какво си харесахте? Какво е, според вас, всъщност това, което се случи с Ахмед Доган? Поли Паунова?
Поли Паунова: Всичко това, което каза е валидно, нападение, покушение, атентат. Много е важно тука да се кажат две неща. Аз не искам да влизам в теории на конспирацията, кой стои зад това и въобще за реализацията на въпросния атентат. Искам само да кажа, че абсолютно неадекватната реакция на НСО, изисква това шефът на НСО, вече да бъде бивш шеф на НСО. Т.е. това изискваше, а не вчера той да обяснява, че си е направил самоанализ. Аз не знам точно какъв самоанализ, в смисъла на това как започнахме предаването, с психиатричните понятия да си е направил г-н Коджейков. Въпросът е, че ако така са пазен, и най-пазените хора в държавата, по негово признание, това са 5 или 6 души…
Водещ: Да пази Господ.
Поли Паунова: Говорим за премиер, президент, бивш президент, бивш премиер, Ахмед Доган, Румен Петков и Яне Янев. Ако тези хора, които цялата държавна машина трябва да се съсредоточи върху това да опази живота им, може всеки средностатистически дебил да отиде при тях с пистолетче в ръка, това означава, че нашата сигурност, нашата лична сигурност като граждани на тая държава е под всякаква критика. Освен това, мен изключително много ме смути това, че парламентът не осъди това покушение. Много се изговори и за т. нар. лично върху нападателя. Има понятие като граждански арест и тука искам много ясна разделителна линия да сложа. Това, к,което видяхме, беше ужасяващо и в двата варианта и пистолета до слепоочието и побоя върху нападателя. Въпросът е само, че този човек в себе си имаше още 2 оръжия, както стана ясно после, така че НК в някаква степен оправдава подобно поведение, тъй като той се съпротивляваше и той трябваше да бъде обезоръжен. Но не може НС, това го казвам абсолютно отговорно, не може парламентът да откаже да осъди този терористичен акт. Ако Ахмед Доган беше убит, тогава парламентът пак ли щеше да откаже да осъди насилието?
Водещ: Ахмед Доган спаси сам себе си. Той реагира адекватно в тази ситуация и се спаси. Нали това се случи?
Поли Паунова: Да, той се спаси сам. Защо не го спаси НСО?
Водещ: Давайте и вие. Включвайте се в този разговор.
Виктор Лилов: Ахмед Доган се спаси сам само, защото имаше късмет това да не е истинско оръжие, иначе сега щяхме, както се казва, да си спомняме за него. Спомняте си, всъщност първото ми гостуване тука преди много години, кога беше не си спомням, беше точно свързана с една ситуация, свързана до известна степен с НСО. Аз тогава бях споменал за Николай Марков, за който много малко се говореше, защо Първанов го е извикал, защо е трябвало да прави лицеви опори и т.н. Всички…
Водещ: Николай Марков, бившият служител на НСО?
Виктор Лилов: Бивш служител на НСО, който беше привикан при Първанов на червеното килимче и му беше начукано канчето, образно казано, за това, че не се подчинява на заповеди от сорта на направата на лицеви опори. Всичко това нещо и този случай сега с нападението над Ахмед Доган са симптоми, свързани с НСО, а именно, че НСО се намира в един законов вакуум, който позволява хората, работещи там, да не са лично отговорни за действията си и за това, че не са спазили определени инструкции. Самият Ахмед Доган също е отговорен за това, което се случи, защото според факти, споделени от хора, работили за НСО и работещи за НСО, той лично не е искал охраната от НСО да бъде лично до него. Т.е. да чува за какво се говори с хората, с които се среща и т.н.
Водещ: И без теория на конспирацията обаче, звучи изключително съмнително уволненият полковник от НСО Райков, който казва, че е поискал скенер и по-сериозна охрана от НСО. Ръководството е отказало. Ръководството на НСО, после Доган отказва НСО да са до него…
Виктор Лилов: Аз точно за това говоря. Липсата на закони и нормативни актове за работата на НСО, създава именно такива ситуации, в които не знаем кой е виновен. Дали действително е имало разговор за или не за скенери. Защо не е подписан протокол, при условие, че ДПС не са поискали да има скенери и този протокол писмено да удостоверява, че ДПС се отказват от стандарти, свързани с охрана.
Поли Паунова: ДПС твърдят съвсем различно нещо. Те твърдят, че са изпратили 2 стандартни писма, които изпращат на всяка…
Виктор Лилов: Изпратили са ги, а пък полковникът, който вече е уволнен, твърди, че е имало обаждане и ДПС са поискали да не се слагат скенери и да не се проверяват всички участници.
Водещ: Да, Антоанета Цонева?
Антоанета Цонева: Тази зала я познавам доста добре като разположение и не знам дали хората си представят, обаче тя има един единствен подход, при който се минава през скенер. Минаваш през скенер, след като минаваш по стълби и самата зала има два входа. Т.е. това за охраняване не изисква голям човешки ресурс. Аз съм ходила на различни събития там…
Водещ: И не само…. Тази зала много добре.
Антоанета Цонева: Да. И знам по какъв начин, примерно спомням си, когато бяхме наблюдатели на избора на членове на ВСС, пиле не можеше да прехвръкне, включително минавахме през скенери, проверка на нашия личен багаж и т.н., така че това е едно място, което осигурява много добра възможност, поне ако се изпълни професионално, да бъде обезопасено. Осигурено във всякакъв смисъл. Твърде голяма небрежност е това да няма скенер, защото той е един скенер при подхода на стълбите се слага.
Виктор Лилов: То дори и два да се слагат…
Антоанета Цонева: И два да са.
Виктор Лилов: И два и три да са, ако са много гостите на конференцията, може…
Антоанета Цонева: Не знам дали хората добиха представа, когато го гледат на телевизия, колко е голямо това, но това всъщност не е най-голямата зала в НДК. Това е едно място, което наистина може да се покрие, от гледна точка на различни дискове…
Поли Паунова: То се покрива след дъжд качулка, извинявайте…
Антоанета Цонева: Не, не е така.
Поли Паунова: Да, да.
Антоанета Цонева: То е било оголено, за да може там да се възпроизведе този момент.
Поли Паунова: Именно.
Антоанета Цонева: За мен, продължавам да твърдя, че това е постановка.
Виктор Лилов: За мен това също е много добре планирано действие.
Антоанета Цонева: Не знам дали атентаторът знае, че участва в постановка, но това нещо има второ дъно. Просто, който ги гледа тия кадри, ако вярва, че това не е така, значи действително не си е пил хапчетата. Извинете!
Виктор Лилов: Човекът, който е планирал това нещо, е бил наясно, че НСО са оголили напълно …
Антоанета Цонева: Оголили напълно.
Виктор Лилов: За мен това е едно чисто мафиотско послание, изпратено до Ахмед Доган и това е лично моя интерпретация, подчертавам. Не може човек да си тръгва, ако не си е свършил ангажиментите и задълженията. Една седмица преди тази конференция, Ахмед Доган, по-точно източници, близки до него, бяха разпространили слуха, че той се оттегля от председателството на партията. За мен това е едно ясно и чисто послание, типично.
Водещ: Ама …както го обясни Виктор, да, мафията така праща послания. Деница?
Деница Сачева: Аз исках да кажа толкова много неща, че сега в момента ми е малко трудно да ги структурирам по важност. На първо място, аз също вярвам, че това категорично първо не е израз на гражданска позиция от страна…
Водещ: Нападателя.
Деница Сачева: Нападателя.
Антоанета Цонева: Октай.
Деница Сачева: Също така вярвам, че това по някакъв начин е организирано или режисирано, тъй като сами виждате, че всъщност една от основните характеристики на едно мероприятие, както ги наричат хората, които ги организират, е именно то да удря в много и разнообразни посоки и да разсейва обществената енергия в много и в разнообразни сценарии, за да не може в последствие да излезе с някакво конкретно обяснение. Безспорно е това, около което всички се обединяваме и това е ролята на НСО. Аз искам да подчертая, без да съм експерт в областта на охраната, но охраната не се осъществява само в деня на случване на нещо. Охраната е основен елемент на охраната е анализът, събиране на предварителна информация, обмислянето на потенциални заплахи, на потенциални възможности и т.н., така че провалът на НСО тук е абсолютно категоричен, без значение там имало ли е скенер, нямало ли е скенер, имало ли е метален детектор, нямало ли е и т.н. Включително аз бих отишла и още по-нагоре до това изобщо, по отношение на службите, каква е тяхната роля, по отношение на предотвратяване на всякакви такива събития, не само, по отношение на това, когато нещо се е случило, те как са реагирали в момента на случването. Изключително е притеснително е, че по големи, сериозни теми, ние нямаме отговори, от страна нито на службите, нито на МВР. Ние не сме чули никаква версия от какъвто и да е било характер и никакво адекватно съобщение за атентата в Бургас. Ние не чухме много важни отговори като например кой нападна бившия директор на АЕЦ „Козлодуй” и т.н. и т.н. Има много…
Водещ: И му отряза ухото.
Деница Сачева: Да. И му отряза ухото, защото това също е…
Виктор Лилов:
Деница Сачева: Да, имаме страшно много неща, които се случват.
Антоанета Цонева: Кой уби Ахмед Емин?
Деница Сачева: За които нямаме никакъв отговор на тези…
Виктор Лилов:
Водещ: И няколко общински съветници в страната.
Деница Сачева: И това е изключително сериозно и точно, поради тази причина, точно, защото няма никакъв адекватен отговор на тези въпроси, ние продължаваме да живеем в конспирации. Постоянно мислим какво се е случило, кой го е организирал, как го е организирал, защо го е организирал. Определено аз също смятам, че тук има организация. Тази организация е дала определени послания. Имаше най-различни спекулации, включително какви са посланията, се търсеха в речта на самия Ахмед Доган. Той каза няколко важни неща в тази реч. Включително беше насочил сериозно послание сложи върху алтернативните източници на енергия. Самият той знаете, че постоянно се говори по темата, че е хидроинженер. Той сложи много интересно за мен послание, свързано с медиите. Каза, че медиите са се сраснали с властта и то в присъствието на народен представител от…
Водещ: Собственикът на медии…
Деница Сачева: Собственикът на медии, който беше на първия ред. Имаше много неща, за които после в последствие хората започнаха да ги анализират…
Водещ: Тепърва ще ги анализираме, ама нямаше зрялост в политическите реакции, според мен?
Поли Паунова: Искам да добавя две неща. Първото е, относно речта. Тази реч се загуби в събитията. В нея има най-важният момент. Включително и аз като журналист го отчитам като свой пропуск, че това бе пропуснато от всички нас, медиите. В речта на Доган има един пасаж за героя, разбирайте, Бойко Борисов, който се радва на подкрепа от Анкара и този пасаж е силно критичен към Турция, силно критичен и към България. Там има още едно изречение, което казва: Аз не бих искал да коментирам поведението на чужди министър-председатели, не, че нямам такова морално основание. Едно към едно става ясно за…
Антоанета Цонева: Ердоган.
Поли Паунова: … за кого говори Доган. Мисля, че този пасаж трябва тепърва да бъде анализиран и трябва да бъде анализиран много внимателно с много умерен прочит. Това едно.Само това за смисъла на речта, исках да допълня.
Антоанета Цонева: Да, да.
Поли Паунова: Второто нещо, което е много важно, е това, което в момента се случва със службите. 30 секунди им отнема. Службите като ДАНС и ГДБОП трябваше да знаят и да предотвратят, защото тези служби имат огромен бюджет, а всъщност се оказва, че те научават от новините пост фактум неща. Вторият момент е, че когато, по-добре пост фактум, отколкото пост мортем, но винаги има такъв вариант, както видяхме. И другият много важен въпрос е в момента с цялата тази версия, която се гради, за личния мотив, за желанието за изпъкване, в която са се впуснали МВР, психолози и всякакви лози…
Виктор Лилов:
Водещ: … за слава…
Антоанета Цонева: Вижте колко тъжен човек…
Поли Паунова: Това нещо означава само едно. По този начин МВР ще каже, ето ние разследвахме случая. Намерихме причината. Разкрихме причината. Ние няма за какво повече да разследваме. Просто всичко ще свърши.
Водещ: подценяване на ситуацията.
Деница Сачева: Само искам да добавя последно нещо по темата…
Поли Паунова: Не подценяване, подмяна на ситуацията.
Водещ: Подмяна на ситуацията, според поли. Да?
Деница Сачева: Да. Аз не случайно исках да акцентирам върху речта. Речта трябва да бъде също анализирана и също да бъде внимателно прочетена. Все пак това са 20 страници, пълни с доста послания. Според мен, в тях могат да бъдат намерени някои от отговорите на въпросите, които си задаваме, но аз искам да добавя и за агресията, която видяхме. Тук аз не съм много на страната на Поли. НК, да разрешава такава агресия, но ние тук говорим отново за политици.
Поли Паунова: Ама Поли не е на страната на това да се бият политиците.
Деница Сачева: тава въпрос, че…
Поли Паунова: Да, възмутително е, Дени.
Деница Сачева: … намерени такива оправдания, но за мен…
Водещ: Можеше ли да вземеш ножовете, без да го пребиваш?
Деница Сачева: … политици не могат да правят това. Аз мисля, че българският народ в момента страда. Той е беден, глупав, безработен, самоубива се и т.н.
Водещ: И гладен.
Деница Сачева: Точно, защото политиците, които управляват България през последните години, са политици на нагона. Те се занимават с нагона. Те говорят ни просто, обикновено. Формулират в нас всички тези ниски страсти.
Поли Паунова: Но ние няма спор, че сме…
Деница Сачева: Точно, поради тази причина, когато политици на сцената стимулират ниски страсти, аз с това нещо не мога да се съглася.
Водещ: Чувство за безнаказаност демонстрира и цялата политическа власт?
Деница Сачева: Да и това е нещо, което абсолютно категорично, независимо какви са обстоятелствата, без съмнение те са били шокиращи, без съмнение, там е имало такъв тип реакция, която е била абсолютно първична, но според мен, тези хора би следвало да понесат най-малкото морално наказание. Да.
Поли Паунова: Трябва да има разследване в случая.
Водещ: Тони?
Антоанета Цонева: Аз съм с малко по-друг поглед. Може би ще бъде много притеснително това, което мисля дали да го кажа, но ще го кажа. Аз мисля, че има такова ниво на агресия вече, инфилтрирано в самото общество от години насам, както през говоренето и поведението на политическия елит, така и през изобщо медийната среда. Самият факт, че тези кадри течаха без предупреждение. Да, те хиляди пъти бяха повторени. През цялото време си мисля, Боже, мой, това го гледат деца. Може просто случайно да … пред екрана. Българските медии нямат абсолютно никакъв рефлекс, че тези кадри са изключително отвратителни. Това го оставям настрана. Това инфилтрира…
Поли Паунова: Ама ние и медиите сме отвратителни бе, Тони. То обществото ни е отвратително.
Антоанета Цонева: Това инфилтрира голяма агресия от години насам в хората, обществото, която в крайна сметка, започва да процедура, как да кажа, каква е думата, някакъв тип екстремизъм в самите прояви. Ние очакваме все повече посланията да бъдат някакви толкова изведени по някакъв начин, които сами по себе си, пак са агресивни, за да могат всички да ги разчитат. И какво имаме? Имаме хора, които родители, които избиват цялото си семейство. Това вече втори път, поради бедност, нищета или притиснати от някакви обстоятелства. Представяте ли си това каква травма е за цялото общество? Моята прогноза е, че това няма да свърши дотук,защото това са вид социални епидемии, които произвеждат. Те се мултиплицира се това поведение. Когато гледаш…
Водещ: На психолозите такава е диагнозата, така че…
Антоанета Цонева: … атаката срещу хора, които са недосегаеми, произведена по този начин, тя също, под една или друга форма, ще се повтаря, което означава, че обществото ни, според мен, на мен ми се иска, ние да говорим за това, се качва на една писта на екстремизма и агресията, която ще бъде ускорена от петте избора, които предстоят, просто, защото, повярвайте ми, няма да ни пожалят политиците, да употребят всички, изведени до край форми на публично поведение, които да могат да ни разделят, противопоставят, за да могат те на този екран да прожектират елементарния си черно-бял филм. Това ме притеснява, защото имаме среда, която подкрепя такива феномени, вместо да ги потушава и да ги посочва като изключения. Всъщност ние живеем…
Водещ: … епидемия от агресия. За това ли говорим? Епидемия от агресия…
Антоанета Цонева: Да, политическа, да.
Водещ: Виктор?
Виктор Лилов: Аз…
Водещ: Самата агресия във Фейсбук след нападението. Знаете какво се случи. Беше ужасно.
Виктор Лилов: Аз съвсем два кратки коментара, бих искал да направя. Единият е свързан с дейността на Ахмед Доган. Дали наистина, когато човек чете тази реч и да речем, се абстрахира от автора й, речта е много точна. Тя анализира в много аспекти, може би дори 90% от депутатите, от представителите на ДПС, които бяха там. Може би е била дори неразбираема. Ставаше въпрос за властови механизми, за властови ресурс на локално и на европейско ниво. Говореше се за наистина много сметки. Много интересна реч, обаче аз не мога да се абстрахирам от носителя, от автора на тази реч, който с действията си напълно опровергава всяко едно от съжденията в тази реч. Аз не мога да му имам доверие. Тази реч, която аз я слушах, беше интересна чисто като философско схоластично упражнение за мен, с изключение може би на този момент, който Поли отбеляза, свързан с…
Водещ: Турция и подкрепата, да.
Виктор Лилов: … на турския премиер, но всичко друго за мен беше едни голи думи, без никакво действие зад тях. Той с политиката си доказа, че не е никакъв либерал, с всичките си действия, той задраска всяка една либерална ценност, която иначе стои в програмата на тяхната партия и в която те се кълнат. За мен това не е либерална партия. Те не защитават либералните ценности. Това е едното нещо, което исках да кажа. Другото нещо е действията на прокуратурата, по отношение на този инцидент, следствието и прокуратурата. Тази скорост, с която се конструира някаква реалност, някаква хипотеза, която се представя за действителна, абсурдите, които прочетох, това, че имал три патрона, пък нямал пълнител, това, че от вестник, били изрязани някакви неща…
Антоанета Цонева: Това, че имал българското и европейското знаме в жилището си и някой във Фейсбук се беше пошегувал. Сега остава да открият препис на „История славянобългарска”…
Виктор Лилов: Това е толкова елементарен и примитивен трик, на който се хващат хората и това е поредният пример, как следствието и прокуратурата не работят. Не разследват в действителност случая. Това беше казуса, в Борисовата градина с убийствата. Това бяха всички казуси, които станаха публични. Следствието конструира…
Антоанета Цонева: … хипотези, които дават на обществото…
Виктор Лилов: Подбират подходящите доказателства. Другите ги игнорират.
Водещ: Подмяна на ситуацията, това, което каза Поли.Това беше голям залог към новия главен прокурор, извинявайте…
Антоанета Цонева: В Оруел всъщност „84-та”, основното е да подмениш действителността, да пренапишеш новините, да пренапишеш историята, ако трябва. Всичко да бъде, министерство на истината да каже кое е истината. Ние от вчера, освен, че имаме много отдавна министерство на истината, от вчера след изявата на вътрешния премиер, имаме министерство на любовта…
Виктор Лилов: Аз мога да ти кажа кой е министър.
Водещ: Кой е министър?
Поли Паунова: Вътрешният министър.
Антоанета Цонева: … защото имаше такива послания, обичаш ли ме,не ме ли обичаш, обаче целият проблем е, че при нас поне министерство на истината и министерство на любовта съвпадат, което дори Оруел не се е сетил за това.
Поли Паунова: Аз ти казах Фройд. Всичко търсим във Фройд. Последни думи искам, да кажа и млъквам.
Водещ: Кажи, Министерство на щастието ще имаме ли някога…
Поли Паунова: …. Които няма да имаме.
Водещ: Министър на щастието.
Поли Паунова: Само да добавя това нещо. Всичко това, което казаха и Виктор и Тони аз съм напълно съгласна с тях. Допълвам само. Не може, не е нормално, демократична държава, 2013 г., член на ЕС, управляващата партия и службите и въобще цялата нагласа на обществото към този инцидент да е все едно е гръмнала пиратка на нова година пред НДК. Това, хора, е опасно и страшно.
Водещ: Или някой е тропнал с крак и просто е сплашил някой. Деница, последни думи и от теб?
Деница Сачева: Последни думи, мисля, че България има остра нужда от политици, които са свободни и които обичат България, колкото и да звучи това емоционално, защото моят личен девиз е, че любовта е енергия, а истината свобода, така че…
Поли Паунова: Той и Цветанов така мисли.
Деница Сачева: … ако повече говорим истината и ако имаме повече политици, които искат да бъдат свободни да говорят истината и най-вече такива, на които да им пука за България, а не за тях самите, мисля, че всичко щ бъде доста по-добре.
Водещ: Тони?
Антоанета Цонева: Свободни политици ще имаме, ако имаме свободни граждани. Моята надежда, защото те могат да изберат съзнателно свободни политици. Моята надежда е в хората, които не се уморяват да излизат на улицата, да крещят и викат и скандират в лицето на властта: Мафия и да застанат като щит срещу последното неограбено от тази злощастна държава. Ако нещо някога тук превърти зъбчатката, ще започнат тези хора, които излизат и го правят. Нищо друго няма как да създаде някакъв здрав фундамент, от който ние да тръгнем нанякъде. Речи, конгреси…
Водещ: Мислещи … хора.
Антоанета Цонева:… мурафети, всичко това е само, за да ни остави в блатото, в което стоим.
Водещ: Виктор, ти си и край на голямото жури за днес?
Виктор Лилов: Аз всъщност няма какво да кажа. По-скоро, хора, повярвайте наистина, че сте свободни, за да направите свободен избор. Наистина това е посланието, което подкрепям. Исках да говоря нещо за банките и за това убийство в Пловдив, не знам дали имаме време?
Водещ: Нямаме време, но това са вечни теми, така че…
Деница Сачева: Завърши с обич, не с убийство, моля те.
Водещ: С обич.
Поли Паунова: Саундтракът към… и всичко да се свършил.
Виктор Лилов: Министерство на любовта вече е под контрола на здравите сили, няма какво да кажа.
Водещ: Божидар Манов ще влезе след малко да си говорим за кино и така всичко филмово ни е в България. Не можете да отречете, така че край. Благодаря ви. Благодаря ви и на четиримата.          

Коментар на „Голямото жури” на темите от седмицата

Дарик Радио, Кой Говори I 23.03.2012

Тема: Коментар на „Голямото жури” на темите от седмицата
Гости: Емил Спахийски, журналист, Ина Бонева, Център за приобщаващо обучение, Деница Сачева, ПР специалист, Виктор Лилов, музикален продуцент

Водещ: „Голямото жури” в състав днес журналистът от в-к „Сега”. Здравей, Емо!
Емил Спахийски: Добър ден!
Водещ: И Ина Бонева. Добър ден е при теб, да. Вече 10 ч. и 10 минути. Ина Бонева от неправителствения сектор.
Ина Бонева: Здравей!
Водещ: Здравей, Ина! „Център за приобщаващо образование”, вече втори път в „Голямото жури”. PR специалистът Деница Сачева. Здравей Деница!
Деница Сачева: Здравей, Нина!
Водещ: И музикалният продуцент и издател Виктор Лилов.
Виктор Лилов: Здравей, Нина!
Водещ: Сутринта ми каза един таксиметров шофьор, че по някой път започваме много негативно разговора в „Голямото жури”. Затова поех ангажимент да започнем позитивно този разговор. Това е седмицата, в която дойде пролетта, навън вече е слънчево. Да се направим, че забравяме високите сметки за парно, които дойдоха заедно с тази пролет и нещо позитивно и хубаво можем ли да започнем разговора?
Емил Спахийски: Да. Пролет Велкова има имен ден, цяла пролет.
Водещ: Добре. По-близо до микрофона, ми дават знак. Пролет има имен ден, като че ли цяла година.
Виктор Лилов: Ами, аз да кажа сега за позитивното мислене две приказки.
Водещ: Виктор.
Виктор Лилов: Специално на вниманието на шофьора, който ти е направил забележката. Позитивното мислене не е слагането на розови очила, през които гледаме света. Самото значение на думата positum означава цялост. Тоест, ако се фокусираме естествено само на негативните страни на някакви явления, ясно, че ще звучим кофти, песимистично и без някаква дългосрочност в погледа и в коментарите. Разбира се, важно е да видим и тия неща, които са позитивни. Например негативно мислене би било да кажем – тази страна вечно ще си тъне в мизерия. Позитивно е да кажем – може би ще се промени в скоро време, и кои са сигналите и знаците за тази промяна, да ги открием.
Водещ: Аз мисля, че ние така говорим. Ние имаме правилното, второто говорене. Това е. Всеки казва с емоция, с аргументи това, което е минало през него, това, което го е зарадвало, ядосало, провокирало. Ние не сме мрънкащи хора. Ние сме мислещи хора, които изразяват позицията си на глас. Нещо позитивно. Емо Спахийски ме гледа подозрително… на моя ентусиазъм.
Емил Спахийски: Защото съм без очила. Трудно ми е да те фокусирам. Вчера случайно, не случайно де, гледах един филм за Петър Динков. Това е диск, който ние, в-к „Сега”, в момента продаваме. Образно казано, продаваме, защото искаме хората, които искат да мислят позитивно, да се вгледат в този човек. Гледах филма вчера и си казах – какви хора е имало навремето в България? И са били наистина хора, които са водили не само народа, и са заразявали всичко с нещо позитивно. Уникален човек е и сега, ако тръгна да цитирам неговите думи за позитивизма и позитивното мислене, ще откараме до утре сигурно.
Водещ: Само нещо може да кажем.
Емил Спахийски: Всичко е в мислите. Значи, ако мислиш позитивно, ако мислиш позитивно, преодоляваш всякакви препятствия в живота си, и болестите включително. Според него дори, лекуването на болестите, лекуването на обществото тръгва с позитивното в себе си. Не може да бъдеш излекуван, ако не мислиш позитивно. Ето Ви позитивно начало на деня.
Водещ: Ето позитивно начало. Ина!
Ина Бонева: Аз много се радвам. Днес в София има, в 32-ро училище, състезание, първото от местните състезания по “Spelling bee”. Това е едно национално състезание за спелуване на английски думи, в които над 4 500 ученика от цялата страна се включиха, напълно доброволно. С техните учители организират се, учат думи, спелуват, състезават се. Той е такъв, американски, английски, вече световен формат от много години, 60 или 80. Децата се изправят пред микрофона в една зала пред всички, дава им се дума и те я спелуват. Тоест, това е много трудно, много е състезателно, а те го обожават. И чакаме с нетърпение, нали, националното – финалът е на 12. май.
Водещ: И победител е този, който какво? Който най-бързо го направи, най-правилно…
Ина Бонева: Най-правилно. Защото състезанието продължава до тогава, до когато… те отпадат един по един. В момента, в който сбъркаш дума, звук, отпадаш. И така остава последният, който нито веднъж не сбърка. И миналата година на националното състезание беше много хубаво, защото минаха два часа, минаха три часа, дойде американският посланик да ги награди и той имаше час и половина. Те не грешат, те продължават да не грешат. Ние вече нямаме сложни думи, които да им дадем, те продължават да не грешат. И това беше прекрасно.
Водещ: Прекрасно. Деница!
Деница Сачева: Аз също си мисля, че начинът, по който мислим, определя начина, по който живеем, така че… Бърз преглед на профилите на моите приятели тази сутрин във Facebook показа, че всички се радват на слънцето, всички се радват на това, че идва пролет, всички се радват на това, че е петък. Тоест, щастието очевидно е в дребните неща и затова бих призовала всеки да намери нещо дребно около себе си, което да го направи щастлив днес.
Водещ: И да си направим собственото пролетно почистване, ново начало. Правителството вече си направи пролетното почистване. Това интересна тема от седмицата ли е за Вас?
Емил Спахийски: Е, да.
Водещ: Да. Айде, Емо!
Виктор Лилов: Прискръбна.
Емил Спахийски: Не е прискръбна. Според мен, се развихри наистина голямата метла този път. Не този път, за пореден път, ако бъдем честни. Но всичките мотиви, които са в публичното пространство, по никакъв начин не им вярвам, защо точно си отиде Трайчо Трайков. Здравният министър, имам някакви бегли представи защо би могъл да си отиде, но категорично не е това дали се е справил със ситуацията или не се е справил. За да се направи здравна реформа, мисля, че Деница най-много може да говори, трябва да има политическа воля и много ясна концепция на управляващата партия какво трябва да се случи и това да се наложи. Значи, налагането на концепцията и волята на правителството, това е нещо, което може да направи реформа в здравеопазването, а не един министър. Колкото до Трайчо Трайков, със сигурност не е това, Катар, нито е плажът, нито каквото там ни пробутват. Но очевидно нещата, за които си е отишъл, не могат да ги кажат публично, да ги изрекат. Но на мен ми прави впечатление, още в самия момент, в който разбрах, че в Катар отиват повече от седем министри накуп, това ми направи впечатление, че там ще се случи нещо…
Водещ: Беше знак, че нещо ще се случи.
Емил Спахийски: … защото, според мен, ей такива изнесени заседания на правителството и на важните хора в ГЕРБ отиват възможно най-далече, от където ДАНС може да не ги следи и подслушва. За мен затова е знаково, че си отиде и един емблематичен човек в ДАНС, което е също част от метлата, която се зададе. Така че следствията от тук нататък ще покажат какво се е случило точно. Факт е, че около Трайчо Трайков в момента се измита всичко, което са били негови хора.
Водещ: Факт е обаче, че се опитват като че ли да му намерят работа на него. Тоест, така Емил Спахийскиизглежда…
: Да му запушат устата, един вид.
Водещ: Да му запушат устата, да.
Емил Спахийски: И както се казва в жаргона, да си преживя спокойно от това, което е направил за себе си или за хората около себе си. Но факт е, че в това, което се случваше около енергетиката, не е само международната политика, т. е. много важните сделки, които се случват в чужбина – между Русия и България, между Америка и България, между всички тези болни за България теми, като АЕЦ, шистов газ, газопроводи, трансгранични проекти, които са толкова големи, че България е малка в тях. Но става въпрос и вече за заиграване в лобита вътре в самата страна. И това, което е със сигурност, е, че… което има такива и факти – че се е заигравал с хора от БСП или по-скоро близки до Първанов, което според мен му е коствало главата.
Водещ: Ако политиците не могат да говорят ясно и не казват ясни аргументи, ако винаги трябва да се търси втори план на думите и да наблюдаваме жестовете им, просто да четем, така, между редовете това, коео се казва, ние можем да си говорим спокойно в свободния ефир на „Голямото жури” на „Дарик радио”, като неполитици. Тъжна ли, как нарече тази смяна на министри Виктор?
Виктор Лилов: Ами, за мен е прискръбна. Първо, защото не отговаря на целите, може би обществените, икономическите цели, които е поставено на едно общество, като нашето. За мен Трайчо Трайков беше един от малкото експерти в правителството, който си стоеше на мястото. Другото, което ми направи впечатление в тази седмица на усилено приказване около тази министерска смяна, бяха нещата, които Трайчо каза след като напусна поста си. И те бяха свързани основно с енергетиката и с „Белене”.
Водещ: Винаги започват да говорят много интересно, когато паднат от власт, когато вече не са…
Виктор Лилов: Ама не всички.
Водещ: Ето, и Първанов. Докато беше президент, нямаше толкова интересно говорене, ясно. Сега много интересно говори.
Виктор Лилов: Ами, на Първанов пък изобщо не му прави чест да се обажда, след като разчисти мястото си в президентството, но това е друг въпрос. Тук по-скоро за Трайчо –това, което на мен най-силно впечатление ми направи, бяха едни въпроси, отправени към прокуратурата и по-точно въпросите за „Белене”. Може би сме забравили и това, което Трайчо каза, е, че всъщност”Атомекспортстрой” беше избран за строител на втората АЕЦ "Белене", защото по условие офертата трябваше да бъде свързана с използване на оборудването, доставено преди 89-а г. по тогавашния проект за „Белене”. Малцина от нас знаеха, че реакторът, който беше доставен от “Skoda”, от заводите “Skoda”, престоя 18 години на площадката. И това ако не е пример за безстопанственост, на мен ми е трудно да обясня за какво е. И може би малцина от нас знаят, че беше продаден след това обратно на „Атомекспортстрой” за 205 млн. Евро, което е може би една четвърт от цената, ако не е и по-малко. Също така беше разграбено или разпродадено на цена за скрап огромна част от оборудването. Може би малцина знаят, че 80% от оборудването за АЕЦ "Белене" беше доставено отпреди 89-а г. Помислете си за какво говорим! И Трайчо попита – аз, каза по-точно: аз съм сигнализирал прокуратурата за това нещо от преди много време и няма никакви действия. Значи…
Водещ: Нещата много често достигат в прокуратурата и не се придвижват никъде, стоят там някакви папки при прокурорите.
Емил Спахийски: … Комарнитски, която звучеше с, нали, главния прокурор, като едно малко … чисти пода. И пишеше: хем по-чисто, хем по-лесно, с помощта му е чудесно.
Водещ: Великият Комарнитски. Трябва да го поканим. Защо избягва медийни участия?
Водещ: Деница Сачева. Сега за смяната на здравния министър. Направи ми най-силно впечатление при неговата смяна това завещание, което той остави на новия здравен министър. Помните ли какво каза той?
Деница Сачева: Да, разбира се. Аз лично го намирам за много странно. Той каза, че за да оцелее на поста си, Десислава Атанасова трябва да не прави големи реформи, трябва да не бърка в канчето на фармацевтичния сектор, освен ако не пие от него…
Водещ: Освен ако не пие от него, да.
Деница Сачева: … и че трябва да казва винаги „да” на големите хора. Аз мисля… Първо, искам да кажа…
Емил Спахийски: Много мъдро ми звучи това.
Виктор Лилов: Като заветите на Фердинанд към сина си.
Деница Сачева: Ами, то зависи от гледната точка, да ти кажа, Емо, защото…
Емил Спахийски: От нашата гледна точка въобще не е добре
Деница Сачева: … аз не го намирам за мъдро. По-скоро пък искам да кажа, че ако трябва да коментираме това поведение на Стефан Константинов, аз пък по-скоро бих му казала за в бъдеще жабата като види, че подковават коня, да не вдига и тя крак. Какво имам предвид? Значи първо, когато говорим за здравеопазване,наистина, нали, този сектор е много комплексен и в него не може просто да си добър лекар, за да можеш да бъдеш добър здравен политик. Няма такъв механизъм. Това е сектор, в който има и икономика и право и информационни технологии и медицина, като част от целия сектор, глобален, и фармацевтичен сектор и т. н. Тоест, здравеопазването трябва да се разглежда цялостно, защото то засяга абсолютно всички политики и в крайна сметка има отражение върху всички публични политики. Тоест, човекът, който управлява тази система, трябва да има широк поглед и широк мащаб.
Водещ: Трябва да е мениджър, с една дума казано.
Деница Сачева: Трябва да е мениджър. Освен това, аз съм малко скептична по отношение на политическата воля, защото според мен политическа воля в този случай имаше, просто нямаше добри решения, които да бъдат представени. Аз не мисля, че има политическа сила, която би се отрекла от добри решения в здравеопазването, защото всяко добро, положително решение в здравеопазването носи повече гласове. Това е повече от ясно. Няма друг такъв сектор, който да засяга еднакво 7 млн. Граждани.
Водещ: Вече имаме първо решение на новия здравен министър Десислава Атанасова – отпадат лимитите за лечение на деца, лимитите от 180 000 лева отпадат.
Деница Сачева: Това е нейно предложение, което е позитивно и ние го подкрепяме, всички, предполагам. Тук в това студио сме говорили за това. То е предложено в момента на Министерски съвет и предстои да бъде гласувано от Министерски съвет и към него предстои да бъдат разрешен и отпускането на 5 млн. Допълнителни лева за този фонд. Така че битката, за мен, все още не е приключила. Разбира се, Десислава Атанасова направи добра първа стъпка. Това беше добра. Да видим от тук нататък какво ще се случи. Във връзка със смените обаче, трябва да… пак ако погледнем по-глобално на нещата, трябва да си дадем сметка, че има два сектора в бя, фармацията и енергетиката, които са ключови за развитието на държавата и в които ще корабокрушират много политици, които влизат там без да са наясно какво точно трябва да правят.
Водещ: Без да са подготвени. За възрастта на министрите не знам дали Ви се говори. Този „Клуб 30”, министри на 33. Дават ми знак, че трябва да спираме. Само Ина да чуем. Ина, за смяната в двата важни ресора, стратегически?
Ина Бонева: Аз честно казано се притесних малко от възрастта на здравната министърка. Не толкова от възрастта, колкото от опита, защото нещата са…
Водещ: Административният опит имаш предвид.
Ина Бонева: И административният опит, и житейският дори. Понеже й предстоят много сложни, трудни, комплексни, рискови, опасни неща да направи. Не знам дали ще има този опит и тази психическа устойчивост да се справи. Това ме притесни.
Емил Спахийски: Поне гледаше много щастливо, като я представяха.
Ина Бонева: Горда изглеждаше, но дали това стига, да.
Водещ: Край, край на първа част на „Голямото жури”. Много неусетно мина времето. Новините на „Дарик” и след това се връщаме.
Водещ: Стига бе. Това, което чухте е Деница Сачева, ПР специалиста. Стига сме си говорили, извън ефир. Време е да продължим да си говорим сега и в ефир. Петък, „Голямото жури”, запазена марка на „Дарик” радио. Говорим си с Емо Спахийски, журналист от в. „Сега”, говорим си с Деница Сачева, ПР специалиста, с Ина Бонева от неправителствения сектор, центъра за приобщаващо образование. Говорим си с Виктор Лилов, музикалния продуцент и издател. Започнахме много логично с позитивното, пролетно мислене, с новото начало и с пролетното почистване на кабинета. Една тема, която като че ли сега само фактите обсъждаме, но последствията от нея са много интересни. И както ние си говорим много пъти за, против „Белене”, какви са интересите, до какво ниво стигат интересите, колко са лобитата, които действат. Трябва ли референдум? Идеята за референдум. Не е нова, обаче се появи. пак се пусна Някъде в пространството за „Белене”, да се строи ли? Да има референдум?
Емил Спахийски: То е абсолютна утопия, че един референдум може да реши проблема на АЕЦ „Белене”, първо, защото това е изключително тежка материя, която е строго специфична и изобщо не касае обикновения човек, говоря като експерт…
Водещ: Много трудно можеш да формулираш въпроса за този референдум. Да?
Емил Спахийски: Не можеш, точно това е най-важното, да го формулираш. Да или не? Той и в момента е да, общо взето и е не, в същото време, така че всички печелят към този момент и това е едно безвремие, което в една каца с мед се бъркат едни лъжици от вече сигурно 30 години и няма свършване. Ако говорим за дали да се развива ядрената енергетика, да или не, това бе вечен въпрос, който стои, може да стои на дневен ред, но пак това е решение, което обикновеният човек няма как да го реши. Обикновеният човек, той няма представа дори сигурно какво представлява ядрената енергия.
Виктор Лилов: Момент.
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Той Трайчо, между другото, беше много точен, извинявам се, че пак ще го цитирам него, но…
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Но той каза точно по въпроса за въпроса на един такъв евентуален референдум. Даде пример с два въпроса: Единият е: Искате ли България да продължи да бъде център на ядрената енергетика? Да, не. Отговорът е очевиден и искате ли да потребяваме ток, 4 пъти по-скъп от този АЕЦ „Козлодуй”? Отново имаме очевиден отговор.
Водещ: Да или не.
Виктор Лилов: Така че много е хлъзгава тази плоскост на референдума, популистка…
Емил Спахийски: … Но ако говорим за ядрена енергетика, аз тука, от както е създадено голямото жури, сме говорили много пъти за „Белене” и за АЕЦ „Козлодуй”. Моята теза винаги е била много по-проста, че ако става въпрос за чисто икономическа обосновка, дали трябва да се развива енергетиката или не и какво ни е необходимо като България, много по-лесно е да се построят нови енергоблокове в „Козлодуй”, отколкото да се прави „Козлодуй”, защото само с един или два реактора само в момента, ако се направят в „Козлодуй”, решаваме проблемите на България, в рамките на…
Водещ: В този дебат обаче се използва и емоция.
Емил Спахийски: Естествено, че…
Водещ: Емоция е думата „независимост”. България дали да бъде независима енергийно или да бъде зависима.
Емил Спахийски: Ако зададем въпроса на референдум, бихте ли си купили по-евтин ток от Турция, от Гърция или от България? И ще видите какъв ще бъде референдума.
Виктор Лилов: Или по-евтин газ.
Водещ: Ина…
Ина Бонева: Тук, според мен, трябва много сериозна експертна оценка да се направи. Ние имаме ядрен институт към БАН и там има добри специалисти. Тук въпросът, който според мен е важен и много рядко се обсъжда е за какво правим с отработеното ядрено гориво, защото там можем да влезем в друга зависимост, нали? Ядрената енергетика има много за и много против. Аз, моето лично мнение е за, но трябва много внимателно да се подходи, да се обмисли и да се изчисли, защото това е проблем, който също къде го извозваме в момента отработеното ядрено гориво? Какво правим с него? Ако стане повече, то това е скъпа услуга. Къде отива? Кой се грижи за това?
Емил Спахийски: Трябва поддръжка за векове.
Ина Бонева: Именно, именно. То не може референдум. Това е нелепо.
Виктор Лилов: Точно затова…
Водещ: Ако не се реши от хората на референдум, тогава този въпрос на какво ниво ще се решава? Ма на политическо ниво, нов България…
Ина Бонева: Първо експертно и после на политическо, според мен.
Виктор Лилов: Може…
Деница Сачева: Излязоха вече много разнопосочни твърдения за решението, което е взето. Ние чухме дори, че вече твърдо е взето решение, че няма да се строи АЕЦ „Белене”, включително и от…
Водещ: Обаче не…
Емил Спахийски: Но ще си купим реактор.
Деница Сачева: Също така, че ще го платим, също така, че ще има и референдум. Ние чухме…
Водещ: Но че ще удължим и срока, но и че ще помислим кое е по-изгодно, така че в едно изречение чухме всичко, без запетаи.
Деница Сачева: Реално чухме всички възможни варианти, но референдум със сигурност би било абсолютен популизъм и по никакъв начин не би спомогнало за взимане на едно справедливо икономически обосновано и политически разумно решение, защото действително, когато говорим за независимост, тя, независимостта, не се изразява само в икономиката. Тя се изразява и в политиката, така че много е важно дали ние ще бъдем политически независими, специално, когато се говори по тази тема.
Ина Бонева; И също стратегически, според мен, трябва да се погледне. Да се види какви други типове енергия можем да развиваме, дали вятърна, дали слънчева?
Водещ: Т. нар. зелена енергия.
Виктор Лилов: Всъщност, когато се говори за ядрена енергетика и свободен капацитет, като че ли в дискусията непрекъснато се пропуска един много важен фактор и това е енергийната ефективност. Средствата, които бяха похарчени за доставка на оборудване за „Белене”2, в кавички. Тези средства, ако бяха вложени в програми за енергийна ефективност, този реактор щеше да се обезсмисли напълно. Мисля, че това е ясно на повечето от експертите. България, по отношение на енергийна ефективност, е на последно, на дъното от всички страни от ЕС, на дъното. Абсолютно неефективно, липсват всякакви програми. Липсва кредит и за домакинства и за малки и средни предприятия за подобряване на енергийната ефективност. Т.е. тези проблеми едва сега тръгват. Не трябва да се говори изобщо за нови мощности, при условие, че ние не сме изчерпали потенциалите и това е една неприятна страна на нещата и по отношение на референдум, в случай, че се стигне до нещо такова, всъщност ние чрез референдум, ще останем останали затънали в това блато, на липсата на взимане на адекватни решения, по отношение на енергийната ефективност.
Водещ: Ако приемем социалната мрежа „Фейсбук”, вие често сте там в нея, че е своеобразен референдум на общественото мнение, какво преобладава там?Виктор, дали…
Виктор Лилов: Много е сложен този…
Деница Сачева: Не, няма проблем. Разнообразни са мненията там.
Виктор Лилов: Да.
Деница Сачева: Доколкото виждам, по същия начин, както и правителството излъчва разнопосочни сигнали, такива са и реакциите на хората във „Фейсбук”.
Виктор Лилов: И всъщност липсата, именно на визия, на ясна визия, предизвиква тази разнопосочност, разнобой, защото аз забелязах, че и във „Фейсбук” има един доста остър конфликт между привържениците на възобновяемите енергийни източници и привържениците на традиционната енергетика. Именно това подсказва липсата на визия, на политическа воля, защото ние живеем в едно общество на изключително бързо технологическо развитие. Ние, ако говорим за ядрена енергетика, след 5 или след 10 години, ще има ново поколение реактори, които няма да имат проблем с отработено гориво по начина, по който в е в момента. И в момента има реактори, които са микрореактори, които са с много по-малък капацитет и които могат да реагират много по-гъвкаво на своеобразните енергийни нужди, но това е разговор за…
Деница Сачева: Което със сигурност обаче можеш да видиш във „Фейсбук”, това е, че липсва доверие в хората, че правителството ще вземе правилното решение и решението, което ще бъде полезно. Точно, защото постоянно има разнопосочни сигнали, защото информацията е откъслечна и защото има периодично различни проблеми и скандали, които избухват и които не се разнищват докрай, за да стане ясно какво стои зад тях.
Водещ: Иска ми се да поговорим малко за имиджа на България пред света и това как се лъска имидж на една страна, провокирани, разбира се, от този лобистки скандал „Хохегер”, който вече втора седмица залива медиите. Ти си ПР специалиста. Затова гледам към теб?
Деница Сачева: Да, благодаря, но вижте. За мен първо изразът „лъскан имидж” е абсурден, защото имидж не може да се лъска. Въобще изобщо нашата професия никой не говори вече за имидж. Всички говорят за репутация, което е много по-важно и много по-сериозно. Ако говорим за държавата България, и не само въобще за държавата България, на каквото и да е, за да му правиш ПР, то първо трябва да има съдържание, първо трябва да има какво да покажеш и какво действително да представиш пред света в такъв план, че някой да ти обърне внимание. Това, което е в случая много показателно, че години наред България няма адекватна комуникационна стратегия, не само, по отношение на ЕС, а изобщо по отношение на представянето си пред света.
Водещ: Всеки път, докато пуснем CNN тук, докато тече „Голямото жури” или някое друго предаване, има толкова прекрасни клипове на други страни, които вървят. Добре измислени, с хубави кадри, с много ясни послания, които се дават и изглежда, с кеф са ги похарчили тия пари, защото достига до всеки един човек това, което върви по CNN.
Деница Сачева: Това е рекламната страна на нещата. Аз мога да ви кажа, че точно същата тази 2008 г., която толкова много се дискутира, тогава знаете, че за страната ни имаше доста негативни публикации. Затова, че спряха ни еврофондовете. Тогава имаше много критики за корупция. Имаше страшно негативен ПР във всички вестници в Германия, Франция.
Водещ: Аз само това не разбирам. Може би, защото не съм пр.
Виктор Лилов: Басейни са дадени…
Водещ: Не разбирам защо трябва да се дават пари, за да се поправя имиджа, вместо да се поправи проблема. Ако се оправи проблема, тогава вече и имиджът ще е поправен.И ще ви дам един пример, който никога няма да забравя. Когато излезе скандалният филм за Могилино, филмът по BBC, нали помните, за дома в Могилино, и тогава излязоха политиците от правителството и казаха: Те злепоставят страната. Злепоставят ни репутацията и това, с което…
Емил Спахийски: И щяхме да съдим BBC.
Деница Сачева: Да.
Виктор Лилов: (…)
Водещ: И щяхме да съдим BBC, да. И ние тогава си казахме: Това не е точно така. Сега нещата са малко по-добре. Тези неща не трябва да се показват пред света. Ние си ги знаем тук. И това, което направи тогава правителството, за да отвърне на това, беше да направи един филм, бих казала, блудкав, за един дом, който един от малкото. Които са добри, долу-горе прилични, защото няма добър дом, горе-долу прилично живеят децата там и да покажем този филм. Вместо да решим проблема и да изведем тези деца от институциите, да им предоставим качествена грижа и услуга. Наливат се. Това са грешни пари, според мен.
Ина Бонева: Или първо … на мислене?
Деница Сачева: Всяка страна има своя комуникационна стратегия и всяка страна има свои хора, които се занимават именно с това, как изглежда тази държава пред света. Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е това, което казваш ти, че когато имаш проблем, комуникационен, в случая някой пише негативно за теб, ти трябва да намериш адекватния отговор на това нещо, което може да бъде, както включително и представяне на друга гледна точка за България, така и решаване на самия проблем, в случая с Могилино. Ние имахме много, България беше дъвкана, общо взето, в BBC, много дълго време за какво ли не. Спомняте си скандала с Иван Славков, спомняте си и журналисти, други, които бяха тука точно, по време на газовата криза, когато представиха България в едно изключително мизерно състояние, едва ли не хората тука се топлеха само на печки и на дърва.България има голям проблем със своя образ и този проблем обаче е не само в полето на ПР-ите. Той е и в полето на политиците. Исках само да ти кажа, че точно тогава, в тази 2008-а година, когато по медиите, чуждите, бъкаха от публикации за нас, за корупция, за това, че тук няма административен капацитет за европейски фондове и програми. От друга страна, комуникационната стратегия на външно министерство по онова време беше да се правят концерти, да се правят, включително имаше и някаква среща на българо-чешката интелигенция и бяха давани пари за обучение на сръбски и турски журналисти в България. Това беше 2008 г. Не може от едната страна да имаш такива проблеми, а от другата страна отговорът да ти бъде един концерт. Когато те обвиняват в корупция, няма как просто да с получи този имидж на България.
Водещ: И когато те обвиняват в нещо такова като Могилино, всички сме чувствителни на тази тема. Според мен, логиката, най-човешкото и нормално, излизаш и казваш: Да, има проблем. Това са проблеми, натрупани с години. Ужасно съжаляваме. Ще направим нещо веднага, сега, днеска, утре. Ще измислим, ще направим нещо. Дайте ни малко време. Заповядайте след 2 месеца и нещата ще видите, че ще се оправят.
Виктор Лилов: Точно това е …
Водещ: Мисля, че е просто.
Ина Бонева: Да, но то не се е оправило. И до ден днешен не се оправя и десетки милиони са отишли в тези домове и моето лично мнение по този въпрос е вероятно цинично, но аз мисля, че в тези домове има страшно много пари и децата въобще не са в…
Водещ: Права си. Държавата дава пари за издръжката на тези деца. Да.
Ина Бонева: Да, но тези пари се консумират от други хора.
Водещ: Да, така е.
Ина Бонева: И те са много удобни. И това, което се случи с последните милиони, които дойдоха за деинституционализация, една тотална глупост. Когато вместо децата да се изведат от тези домове и да се настанят например няколко в апартаменти, които има свободни във всеки град, поради излишното строителство, а се построиха нови домове. Т.е. тези новите милиони отидоха в МРРБ, за да се строят нови домове от строителни фирми. Защо?По-фотогенични къщички, в които да настаним по 15 деца. Това не е деинституционализация. Това са усвояване за пореден път на парите за децата за нещо друго. Децата са с периферно значение. Ние говорим за това, че децата трябва да излязат от там от 89-а, нонстоп, но те не излизат и има причина за това, защото някой печели. Един дом в едно село издържа цялото село. Половината работи в селото, другата половина взима от помощите и даренията, които са безотчетни все още. Сега последните напъни, сериозни усилия отново за много милиони, десетки милиони. Какво да правим? Строим нови домове. Защо? Защото не можем да ги сложим в някой апартамент в София и те да ходят на детска градина и на училище? 5 деца с двама възрастни да живеят и да бъдат реално включени и приобщени. Не, ние ще построим нови домове. Ще ги преместим и някой ще усвои старите. Някой ще построи новите. Това не е. Това отново са някак си децата отново са извън…
Деница Сачева: И още по-важният проблем е защо децата, ние говорим за това, че те трябва да излязат, но не говорим затова защо те влизат.Защо въобще има такива…
Ина Бонева: Защо този мораториум не се наложи? Да?
Деница Сачева: Защо има толкова много деца в България, които са изоставени?
Водещ: И нерешаваме проблем,ние не можем да ги изведем децата от домовете, при условие, че те продължават да влизат в тия домове.
Ина Бонева: Да, именно.
Водещ: И този проблем е много, много сериозен и днес сигурно, по статистика, поне 2-3 деца на ден се оставят в домовете. И днес са оставени и къде да ги заведем тези деца?
Ина Бонева: Увеличено е.
Виктор Лилов: И един друг проблем има и той е чисто комуникационен. Той е в полето на комуникацията. Все още обществото ни не е преодоляло тези изключително негативни стереотипи, както по отношение на изоставените деца, така и по отношение на децата с малформации и всякакви други увреждания. Продължава да е тема табу. Продължава да не се говори за нея. Тука би трябвало да се насочат усилията на съответните институции. Хората да разберат, че не е лошо тези деца да бъдат осиновени и ако няма кой да го направи в България, то това да стане в чужбина. Не е лошо и тези деца да се гледат на някакви семейни начала, приемни семейства и т.н. Напротив. Това е позитивното и трябва да бъдат насочени усилията в тази посока.
Ина Бонева: (…)
Водещ: Мисля, че всички ние имаме заслуга за това, че постоянно говорим и има много приемни родители вече. Недостатъчно, разбира се, но много хора, които го правят.
Виктор Лилов: Да, но това не е редно. Това не е работа на неформалния сектор, нито на медиите.
Водещ: Нее решение на проблема. Работи най-вече неправителствения сектор, но това, което не мога да простя аз на много ромски НПО-та, ромски лидери, въобще политици, които търпят, това са милионите, откраднати от т. нар. ромска интеграция и продължават все още ромите да живеят в някакви ужасни гета. Да не знаят какво е презерватив, да крадат, да убиват, да правят всички тези неща, защото не знам. Хайде, Емо, кажи нещо да не се пеня аз.
Емил Спахийски: Пак ли аз?
Деница Сачева: Между другото, това за ромските лидери и за толкова много милиони, пак има в това голяма доза неяснота пред обществото, за какво точно са изхарчени тези пари и колко от тях, къде са отишли, защото аз мога да говоря за проект, който е свързан със здравеопазването. Там имаше наистина дадени много пари по програма ФАР. Тези пари отидоха за медицинска техника и апаратура, която медицинска техника и апаратура трябваше да прави мобилни прегледи по ромските квартали и по малките села, където има приоритет на ромско население. Тази мобилна техника и апаратура, по време на предишната предизборна кампания, беше раздадена в градове, където имаше подходящи водачи на листи. Така че спорно е, нали, аз не отричам, че има хора от ромска общност, които са злоупотребявали с парите, но също така бих казала, че има и обратната страна на нещата, защото наистина се дадоха много пари, но реално България като държава, отделя точно 20 хиляди лева годишно за ромската декада. Това е. Като държава. Всичко останало са международна общност, международни проекти, европейски финанси.
Водещ: Европейските са много пари. Те са много пари?
Деница Сачева: Да, да, но държавата досега не е направила никакъв опит да ги контролира тези средства, как влизат, какво. По някакъв начин да хармонизира всички тези проекти, по които толкова много хора работят в най-различна област.
Водещ: Никакъв ефект. Отпадат от училище ромски деца. Не можеш да ги вкараш в училище. Не знам. Това е такава бомба със закъснител, която цъка и докато търпим, хайде, и следващите избори, да купим гласове и по-следващите и така. И след 20 години…
Ина Бонева: Те отпадат и български деца.
Водещ: И български деца, да.
Ина Бонева: Различна е статистиката, но над 200 хиляди деца отпадат.
Водещ: Кажи нещо мъдро, без емоция, да. Нещо по-така, по мъжки мислене?
Емил Спахийски: И двете теми са много тежки изключително. Специално, което е за децата, които са с увреждания, според мен, при всички положения, едно изсветляване на процесите би дало много дисциплина в това отношение. Т.е. всеки един проект, ако бъде публично представен в някакъв сайт, където може да се следят сметките, кой какво е правил, защо е правил и какъв е крайният резултат от цялата работа, ще бъдат на бял свят доста неща. Другото нещо, което е, че в България това, което е проблем е, че услугата, която се дава в такива жилища, защитени или които са услуги в общините, се ръководят от самата община. Те назначават, те администрират, което според мен, е изключително вредно. Те, за да спестят по този начин. Родители от Пловдив знам със сигурност такъв случай, достатъчно заможни, за да могат да си позволят да спонсорират защитено жилище, тъй като детето им е с церебрална парализа. Дават пари. Построяват жилището. Всичко, което трябва да се направи. Те искат да се назначат специалисти, които разбират и им пука от тази работа. Общината обаче, тъй като тя е монополист на услугата, си назначават лелята на тази, лелята на онзи, чичото на онзи и в един момент в самия дом отиват хора, които не работят с деца, а които си взимат заплатите, които са относително мизерни, но така или иначе са поставени. И дотам с добрата воля, Ако има конкуренция на идеите и на управлението на услугите, тогава за самите деца ще бъде добре, защото в крайна сметка е важно детето. Дали е, ако примерно то е с церебрална парализа, да има достатъчно рехабилитатори, да има достатъчно хора, които работят с него, за да развиват компесаторни, всичко, което може да компенсира тези неща, в които са му вреда. Мисля, че могат да се получат добри резултати. Мисля, че в Холандия беше, в един страхотен проект, където в един град в супермаркетите има каса, където е за деца с увреждания. Те работят на тази каса и всички, които искат да подкрепят тези деца, отиват и се нареждат там. Могат да чакат и 20 минути, могат да чакат и 1 час, но те, по този начин ги подкрепят.Като отиват и се нареждат, губят от времето си…
Водещ: На въпросната каса?
Емил Спахийски: Да. И по този начин всички знаят, че има тази каса. Работи човек с увреждане. Отиваш и го подкрепяш по този начин, по който му даваш и морал и не само.
Водещ: Да, защото това показва, както е измислено, показва, че даваш не само пари, но и че даваш отношение. Даваш от времето си. Можеш да чакаш и 20 минути, но ти го правиш много съзнателно. Божидар Манов вече дойде. След малко кино премиерите на седмицата и за „София филм фест” ще говорим разбира се. Имаме финални минути от разговора на „Голямото жури” за тема, която не успяхме а кажем, но тя е ваша тема, тема от седмицата, която ви е провокирала, освен тези, които споменахме. Виктор?
Виктор Лилов: Аз нямам някаква конкретна тема от седмицата. По-скоро бих искал да кажа отново на слушателите да подкрепят българската култура и да си купят книга или да отидат на някой концерт, ако няма концерти в зали, то поне в някой музикален клуб.
Водещ: Лейди Гага ще идва в България.
Виктор Лилов: Ами, не знам дали това е особено културна новина, но…
Водещ: Деница.
Деница Сачева: Ами, аз тази седмица не бях в България. Върнах се от Косово. Бях там и за мен, аз още съм под влияние на това, което ми се е случило там, тъй като това е една много интересна държава, която е изключително млада. Средната възраст там е 26 години. Според последното преброяване, 70% от населението е между 18 и 38 години. Изключително зареждащо, независимо, че районът се намира след война, изключително зареждащо е да вървиш сред много млади хора, да общуваш с много млади хора. Там дори президентката е на 37 години. По-малка е от мен. И мисля, че това е една държава, която в рамките на Балканите трябва да бъде много сериозно наблюдавана, защото тя ще има много голям потенциал за развитие. Хубавото е, че в Косово много обичат българите, имат традиционни добри взаимоотношения, добро отношение към нас и мисля, че ще има потенциал за много съвместни проекти.
Водещ: Колко интересно. Деница ни дава за пример Косово. Ина.
Ина Бонева: За мен тази седмица бяха децата, във връзка и с училищните състезания – колко малко им трябва от нас, с колко много те правят това, което даваме и колко ние можем да им дадем е важно и ключово за тях и дали успяваме да им го даваме винаги.
Водещ: Образованието. Децата да им е интересно в училище, да не им е скучно, да направим образованието, така, по-достъпно и интересно. Емо.
Емил Спахийски: Аз си мислех и за трите неща, което казаха. Специално Косово, понеже на мен също ми е болка и тръпка. Това, което каза Деница, се сетих в Прищина вечерно време, когато излезеш, особено през уикендите, централната улица, която е, така се нарича стъргало да кажем, имаш чувството, че се намирам преди 30 години в Несебър или в някой от курортите по време на ваканция, където семейства с много деца, глъч постоянно нещо се прави, нещо се случва и има някаква много такава позитивна атмосфера. Страхотни музикални клубове са направили в Прищина, което е уникално. И да не говорим за обслужването, което ние може да ги гоним по отношение на обслужване в заведения. Специално заведенията, защото на другите места още не са се…
Водещ: Може ли да отидеш като турист в Косово?
Емил Спахийски: Може, абсолютно.
Деница Сачева: Разбира се. Има много интересни неща…
Водещ: Интересно.
Емил Спахийски: Първо, там има и много българска история в Косово, особено в Призрен, където …
Деница Сачева: Е обявено Второто българско в царство в Призрен.
Емил Спахийски: Самият град е много красив и се намира, така, в подножието на планина, една много красива река, нагоре по течението на реката се намират и много останали такива български, как да ги нарека, малцинства. Там са горе, наше, бугаре. Хора, които много често правят фестивали музикални, които …
Деница Сачева: Има и ромски филмов фестивал в Косово, всяка година, април месец. Това е тема, която за теб ще бъде много интересно.
Водещ: Добре. Много интересно е и че в неделя, не е интересно, много е хубаво, че в неделя е Благовещение. Сега, ако беше Любо Братоев, щеше да ни каже за този хубав християнски празник. Но мисля, че всички го усещаме и знаем. И само да завършим с това, че на Благовещение ще бъде създадена една нова партия.
Емил Спахийски: Как ще се казва тя – Блага вест?
Водещ: Не знам как ще се казва. Ние няма да го разваляме, обаче ще следим създаването на тази партия. Благодаря на „Голямото жури”.      

Голямото жури, Дарик Радио, 16.03.2012 г.

Дарик радио, Кой говори? | 16.03.2012

Водещ: Две министерски оставки, 100 милиона евро инвестиции в България. Ето, това ни донесе премиерът от Катар. Вижте, Колко много новини за няма 24 часа. Това обаче не беше всичко. Тази сутрин Бойко Борисов ни сюрпризира и с други вести. Пред зрителите на БНТ той съобщи 2 изключващи се новини. Едната гласеше, че още преди месец е отказал на руснаците да строим „Белене”. Другата гласеше, че отказал, неотказал, може да проведе референдум дали да се строи „Белене”, а третата новина беше, че разбира се, чакаме независим експертен доклад, който да се произнесе каква да е съдбата на „Белене”.Не знам вие, но аз се почувствах наистина изгубена в новините. Все пак да видим как голямото жури ще се справи с мътния информационен поток. Дали ще може голямото да се справи с мътния информационен поток? Така поставяме днес въпроса и пред вас и пред голямото жури, в състав днес: Деница Сачева, здравей, Деница.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Който случайно не я познава, не я е слушал тук и не знае за други нейни обществени изяви. Тя е специалист в областта на PR и на здравеопазването, което днес ще бъде особено полезно, за пореден път. Антоанета Цонева, борец за граждански права, просто казано, а иначе знам, че това вече много, сигурно не ти харесва по този начин да бъдеш представяна. Добре, официално ще те представя. Институт за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева: Благодаря, Пролет.
Водещ: Да, но по същество става дума за това, за граждански права. Виктор Лилов, музикален продуцент, издател и на книги.
Виктор Лилов: Мерси.
Водещ: За какво?
Виктор Лилов: Не знаете ли?
Водещ: Така е. И нов член в журито, Ива Бонева. За нас тя не е непознат човек. Надявам се и за вас, но като член за журито, така ще бъде и за нас новост твоето участие тука.Тя се опитва да помага и помага на забравените деца на България. Може и така да го кажем, нали, но тя е и директор на център за приобщаващо образование. Ива, здравей.Можеш да кажеш 2 думички за себе си, за да е по-точно и по-богато това, което ще чуят слушателите за теб?
Ива Бонева: Здравейте. То, директор съм на център за приобщаващо образование. От 97-а година, заедно с колегите, с които съм много щастлива да работя заедно, се опитваме да направим така, че всички деца в България да ходят на училище или детска градина и да имат семейства.
Водещ: Деца, които имат по някакви причини, проблеми, затруднения да бъдат приобщени, вие им помагате? Всъщност това се случи?
Ива Бонева: Ние го правим не толкова като работим с децата, а като помагаме на възрастните да разберат, че мястото на всяко дете е при другите деца и при родителите.
Водещ: Добре. Откъде да започнем сега разговора днес? Много новини,голяма бъркотия?
Деница Сачева: Те каскадно валят. Още нови и нови новини.
Водещ: Ето, последното, което научихме е, че ако до преди малко имаше дилема кой ще бъде министърът на здравеопазването, сега вече информацията гласи, че това ще бъде Десислава Атанасова, довчера и до този момент все още председател на здравната комисия в парламента. Деница, какво казваш? Изборът беше, както чухме сутринта от премиера,между нея и Менда Стоянова, председателят на правната комисия?
Деница Сачева: Да. За Менда Стоянова все още има в новините непотвърдена информация, че може би ще поеме здравната каса, поне така излиза в интернет сайтовете на този етап, Ще видим дали това ще се случи. За момента, мисля, че в рамките на политическа партия ГЕРБ, нямаше много възможности. Това е, да не кажа, може би единствената възможност, която партията имаше, ако трябваше да търси вътре в себе си политически избор, ако трябваше да търси експерти извън партията, имаше много по-удачни. Но това е политическо решение, така че да видим какво ще се случи.
Водещ: Ти , мисля,че знаеш достатъчно за Десислава Атанасова? Може ли да ни помогнеш малко повече с характеристики, някакъв бекграунд за нея?
Деница Сачева: Доколкото знам, Десислава Атанасова е работила в болницата в Русе. Била е юридически консултант там до началото на политическата си кариера през 2009 г., когато съответно поема пътя към парламента. Става народен представител в здравната комисия и след отлъчването на Лъчезар Иванов, тя съответно пое и здравната комисия. До този момент името й не е въвличано в скандали, но същевременно на мен лично, не ми е правела впечатление на човек, който е решителен и който има визия за реформи в здравеопазването. Същевременно, както вече казах…
Водещ: … имаше търкания между нея и министър Константинов, по инерция все още го наричам, в последно време?
Деница Сачева: Да. Министър Констанинов имаше…
Водещ: Тя определено не харесваше неговата политика?
Деница Сачева: Аз не мога да се сетя за човек, който харесваше неговата политика, преди всичко, защото аз не виждах каква беше тя. Той не очерта никакви такива, никаква визия. Нямаше. Говореха се само мантри в здравеопазването. Аз мислех, че на всички български граждани до гуша им е дошло да слушат за това, че те ще имат национална здравна карта или пък, че ще имат електронна карта, диагностично-свързани групи и всякакви такива думи, които по никакъв начин не са свързани с реални практически действия. Така че…
Водещ: Има ли добра новина за здравеопазването? Добра ли е новината, че си отива министър Константинов, а и б, добра ли е новината, че идва Десислава Атанасова?
Деница Сачева: Здравеопазването в момента е без екип. Трябва да се има предвид, че здравеопазването не може да бъде оправено от един, единствен човек, поради простата причина, че здравеопазването е сектор, който влияе върху всички останали други сектори. Здравеопазването, освен в своя хуманен аспект, има и много сериозен икономически аспект, който е свързан и с предоставянето на медицинските услуги и с фармацевтичния сектор и съответно с медицинските изделия и т.н. и т.н. Това е сектор, в който можеш да намериш абсолютно всички останали сектори.Поради…
Водещ: Като казваш няма екип, какво имаш предвид?
Деница Сачева: Имам предвид, че не може един, единствен човек да дойде и да оправи нещата, който и да е той. Трябва да има екип. В момента в здравното министерство няма никой. На практика до встъпването в длъжност на Десислава Атанасова, няма…
Водещ: Защо да няма? Има заместник-министри, има дирекции, шефове на дирекции
Деница Сачева: Няма, няма. Кой? Заместник…
Водещ: Няма ли там някаква система, която да е що годе устойчива на такива сътресения на смени и рокади на министри?
Деница Сачева: За съжаление, не. Тук вече може би Тони може да се включи, но законът за администрацията всъщност не се изпълнява в неговия замисъл, а именно да има несменяем мандат на главен секретар, който надолу по веригата да организира работата на дирекциите, а политическите кабинети да са тези, които да зависят от политическите бури и промени. Тъй като винаги, когато се смени някой от върха, започва каскадна смяна надолу по веригата, това довежда до факта, че ние вече в здравеопазването нямаме никаква памет.
Водещ: Случва ли се нещо важно в момента в тази сфера, което може да бъде блокирано, което може да бъде драматично провалено,заради липса на министър и на екип?
Деница Сачева: В момента болниците са със забавени плащания. Дейността на почти всички лечебни заведения боксува. Мисля, че здравеопазването въобще през последните 3-4 месеца е на автопилот, тъй като ние нямаме шеф на касата, нямаме шеф на надзорния съвет на касата. Липсва ключов заместник-министър в ресор, който е много важен, свързан с лекарствата. В момента здравеопазването е разграден двор, общо взето. Във връзка с това, което ви казах, с липсата на последователност и липсата на приемственост на институционална памет, искам само да отбележа, че на 15 март НЗОК стана на 13 години и в момента в НЗОК в София специално говоря, в централното управление, не работи нито един служител от хората, които са започнали, а те бяха близо 1800 човека.
Водещ: Така. И още нещо чух от това, което Деница каза, отекна ми в съзнанието и това е, че ако изборът на Десислава Атанасова е приемлив, поне така смятаме, защото около нея няма нищо злепоставящо. Няма основание да мислим, че не е един приемлив политически избор, то ти смяташ. Че ако трябваше експертно да бъде търсен министър, щяха да се намерят и много по-добри решения?
Деница Сачева: Определено смятам, че да.
Водещ: А вие какво смятате?
Виктор Лилов: За кадрила…
Водещ: За всичко. Каквото ви се говори?
Ива Бонева: Аз съм оптимист, по отношение на тази борба, която започна миналата седмица.
Водещ: Ива.
Ива Бонева: Да, Ива.
Водещ: Коя борба?
Ива Бонева: За сваляне на лимита за лечение, за трансплантации на деца в чужбина.
Водещ: Да, важно събитие. Трябва да го говорим.
Ива Бонева: Мисля, че вървим към победа. Така ми се струва. Още е рано да се каже, но…
Деница Сачева: Аз мисля, че това ще се случи.
Водещ: И аз вярвам, че ще се случи. Дано да не се вземе някакъв обратен завой в последния момент.
Антоанета Цонева: Не. Няма да има обратен завой, защото това премиерът го каза в едно телевизионно студио. Както знаем, България се управлява през телевизорите, така че той е в израз на вече невъзможност да отговаря пред журналистите, на водещите, в случая на БТВ. Каза: Ще направим, каквото трябва. Ще махнем този лимит. Аз искам да ви припомня нещо, изключително зловещо. В момента, в който този лимит беше наложен, партия ГЕРБ и имаше огромно недоволство тогава и реакции, партия ГЕРБ от субсидията си, дари милион и 200 хиляди на същия фонд. И понеже вече тези популистки номера не вървят към този момент, се минава на варианта. Има починало дете, смъкване на лимита и оправданието…
Водещ: Не смъкване, а падане.
Антоанета Цонева: Падане, а махане на лимита,да.
Водещ: Махане.
Антоанета Цонева: И обяснението, което също е зловещо. Аз не знам за какво става дума. Така ми каза …
Водещ: Здравният министър?
Антоанета Цонева: Финансовия министър, пък здравният министър казал така на финансовия министър. Това е образ, зловещ, на управлението на България в момента. Развихрени монополи, фармацевтични гиганти, които си правят, каквото искат. Никога нямаше да има смъкване на цени и преговори, ако не бяха почнали да се ритат големите в тоя бизнес и това всички около тая маса го знаем, нали така? Т.е. има управление, в което всичко се случва подмолно. В момента, в който избие чивията на някой монополист или на някой супер играч и обслужващите го медии започнат да атакуват, в този момент управлението се намесва. Само, че междувременно…
Водещ: Тогава ние вземем, та научим повече какво става.
Антоанета Цонева: Да. А междувременно ние сме си платили цената, нали разбирате? През лекарствата, през здравето, през липсата на политика. Големите играчи са се наиграли. Който, каквото е могъл, е взел от терена и е плячкосал и тогава ни се разиграва поредната сценка, пак през телевизора. Днеска ще гледаме през телевизора може би това е добрата новина. Ако има някаква добра новина, че ще паднат цените на яйцата, защото премиерът мисли да се намеси като ходи по бакалиите….
Водещ: Чакай сега. Хайде още малко да останем при оставките, ако не възразявате?
Антоанета Цонева: … и взима, това чух днеска, фактури, с които те си доставят и ще изчислява маржа на печалба лично.
Водещ: Не се знае какво ще бъде, защото пък министър Найденов каза…
Антоанета Цонева: Как не се знае?
Водещ: Министър Найденов каза: Нали не си представяте, че ще тръгнем ние тримата, заедно с медиите и ще правим шоу?
Антоанета Цонева:Ще падне цената.Каза го Бойко днеска, че ще ходи по бакалиите и ще…
Водещ: Зависи кой пред кой телевизор е бил. Това е много важно.
Антоанета Цонева: По единия телевизор беше и обясни цялата си стратегия, която между другото, е подход на Путин. Така смъкваше цената на свинското месо преди време.
Водещ: Добре. Значи имаме отстранен един министър, който не си е вършил работата, една дибра новина. Цената на яйцата ще падне, втора добра новина.
Антоанета Цонева: Общо взето е формулата… добра новина.
Водещ: Сега да видим един…
Антоанета Цонева: Трета добра новина дай.Недей да подбиваш министрите сега!
Виктор Лилов: Не. Нямам добра новина. По-скоро имам един въпрос. Цялата тази драма около лекарствата, която нямаше да я научим, ако не бяха почнали да се ритат…
Ива Бонева: Големите в тоя бизнес.
Виктор Лилов: За какво се ритат те всъщност? За едно парче от баницата, сериозно, което се предоставя изцяло от здравна каса. Това означава ли, че основният проблем, това ми е въпроса. Означава ли, че основният проблем всъщност е този изкуствен монопол, който е създаден с наличието на здравна каса и изобщо това говори ли за типа политика, който проведе, икономическа, по отношение на фармацията, фармацевтичната индустрия? И един въпрос, който е свързан с яйцата. Тука вече…
Антоанета Цонева: Давай, давай!
Виктор Лилов: Отива си един министър, който очевидно разбираше от икономика и беше макроикономист. Остана още един макроикономист.
Водещ: Я да видим сега тая новина. Къде ще я причислим?
Виктор Лилов: Но от друга страна, министър, който демонстрира тотално непознаване на пазарните механизми, имам предвид Мирослав Найденов, който не само, че не ги познава…
Антоанета Цонева:Това един от китовете върху принципите на управление.
Виктор Лилов: … но и създава изключително сериозни проблеми с плямпането. Защото не е сериозно говорене, по отношение на това как функционира общия пазар в ЕС. Той остава. За мен изказванията на един такъв министър, на ниво улична продавачка, с термини като спекула са толкова неадекватни, в страна, която е членка на ЕС, която би трябвало да спазва принципите, които управляват този Той демонстрира, че не ги познава. Той остава. Това означава ли, че правителството не е ориентирано към запазване свободата на пазара? Второ, правителството не е ориентирано към запазване на ниски нива на цените на лекарствата, ориентирано по-точно чрез здравната каса, да финансира благоденствието на фармацевтичната индустрия в България, създавайки монополи? И трето, означавал ли, че цената на яйцата се регулира по някакви непазарни механизми, за които ние не знаем, за съществуването им?
Антоанета Цонева: Кой да отговори?
Деница Сачева: То това е един изключително сложен и объркан въпрос, в който постоянно се смесват яйца и лекарства. Що се отнася до лекарствата, мога да кажа, че всъщност нещата тук не са точно така, както се изкривиха от много, много конструкции, словесни, в публичното пространство. Практически в България воюват две медийни групировки. Това е ясно за всички и между едните имат относително по-ясно тъмно минало, защото вече излезе навън, Другите имат относително по-мъгляво такова. Просто в тази битка стана ясно всичко около една от фармацевтичните компании, която е една от най-големите в България, която има свои дистрибуторски компании и всъщност, ако говорим за някакъв монопол, по-скоро говорим за монопол на дистрибуторската компания, а не толкова на компанията за генерични лекарства. Както виждате обаче, нещата така се изместиха в публичното говорене, че в крайна сметка в момента американски и европейски производители на лекарства си намалиха цените, но ние нямаме информация за въпросната компания, за която говорим, българска, генерична, да си намалят цените.
Водещ: Българска, … вносител на генерични лекарства и по-евтини?
Добре. Ще коментираме и още, но след новините, защото вече няма време.
Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов, Ива Бонева, журито днес е в този състав. Стигнахме до оставката на министър Трайчо Трайков или поне на мен така ми се струва.
Виктор Лилов: Така си говорихме.
Водещ: До там я докарахме. Не можахме да го изкоментираме. От една страна, министър Трайков имаше добра репутация, докато б беше министър като човек, който следва своите лични и професионални убеждения, от една страна. От друга страна, премиерът днеска беше прав да каже, че за това време, от както той е на власт, така да се каже, нищо в енергетиката не се помръдна чувствително. Сега?
Виктор Лилов: Как да се помръдне нещо в енергетиката чувствително, като ние видяхме единствено през целия мандат на ГЕРБ едно изключително едно зле прикрито лобиране, в полза на руските интереси, руските енергийни интереси. Целият този кадрил, целия този водевил беше предназначен единствено за медиите. Може би единствената принципна позиция имаше Трайчо Трайков и тя беше ориентирана към националните интереси, дори не толкова до неговите лични интереси. Аз единствено от неговото поведение в правителството видях някаква принципна позиция, свързана с националните приоритети, по отношение на енергетиката. Такава принципна позиция, нямаше у нито един министър, включително и премиера. Той, неговата позиция, на премиера беше единствено и само, предназначена за медийна консумация. Тя се променяше всеки път, в зависимост от това какъв въпрос му задават журналисти. Това няма как да бъде принципна позиция. Моето съжаление за това, че Трайчо Трайков си отиде, именно заради това, че според мен, той беше единствената преграда пред енергийните интереси на едно конкретно лоби. То е свързано с „Лукоил”. ТО е свързано с някои комбинати, минно … ТО е свързано с ред други принципни позиции, по отношение на добива на суровини и на енергетиката и аз съжалявам, че той си отива, именно поради тази причина.
Водещ: Вярвате ли,че капката е била лошата организация на срещата в Катар, бизнес-срещата?
Виктор Лилов: За мен лично, за него това е било повод да си подаде оставката. Според мен, му е писнало да се занимава …
Водещ: Ива, ти какво мислиш?
Ива Бонева: Аз мисля, че това е релевантно към оставката му. Просто удобен повод. На мен също ми е неприятно, че си тръгва. Ще ми липсва. Смятам,че той беше един от малкото министри с достойнство и на мястото си, но имаше огромния недостатък да не може да говори като човек от народа, да не обикаля по пазарите за яйца да не защитава с гърди българските яйца от полските яйца. Той говореше интелигентно, отбрано, по-издържано и това, според мен, не се котира. Хората не се идентифицират с него. Той говори малко по-експертно.
Водещ: Експертно. Като човек, който знае какво прави и какво мисли.
Ива Бонева: Затова също ще ми липсва, именно поради тази причина.
Водещ: Добре. А разбрахте ли какво ще става с „Белене”?Аз пак ще припомня, защото искрено казано, много напрегнато гледах сутринта премиера, с надежда да чуя нещо по този въпрос. Той изглеждаше аха вече д има ясно виждане, което да съобщи на нас, гражданите на тази страна, но отново картинката тройно се размъти. Той първо ни каза, че преди месец е изпратил, както Трайчо Трайков, така и Дянков в Русия, за да каже, не, не искаме с вас,руснаците, е да правим тази централа. След това обаче каза, че много е хубаво сега, от друга страна, да направим един референдум дали да има „Белене” или не. Хем сме я отказали, хем да правим референдум. И от трета страна запитан от Жени Марчева, какво става с този експертен доклад, който трябваше да каже всъщност, България има ли интерес да се строи „Белене” или не, той каза, това въобще на бюрото ми, но е важно да дойде тоя доклад и той ще каже каква трябва да е съдбата на „Белене”. 3, абсолютно взаимно изключващи се съобщения, на този толкова важен въпрос. Кое е важното?
Антоанета Цонева: Никой от нас не може да каже в това студио.
Водещ: Това са риторични въпроси?
Антоанета Цонева: Това е типично за нашия премиер. Факт е обаче едно,че докрая на този месец, поне според договореностите, трябва да има финализиране на ключов етап от този договор и от тази сделка, така че времето наближава. Докладът, аз доколкото знам, е готов. Какво пише в него, разбира се, не знам. Този доклад, който ще трябва да даде основата на това политическо решение.
Ива Бонева: Да.
Антоанета Цонева: И няма какво да коментирам, но…
Водещ: Който би трябвало да е експертен.
Антоанета Цонева: Вижте. АЕЦ „Белене” е част от националната сигурност на България.
Водещ: И там ще стигнем неизбежно.
Антоанета Цонева: Малко случайно, като че ли, в края на своето интервю, премиерът каза, че днес очаква , очаква или е получил…
Водещ: Не, не. Подадена е оставката. Подадена е оставката на Иван Дражков, заместник-председател на ДАНС.
Антоанета Цонева: … оставката на … заместник-председател на ДАНС. Не стана ясно защо и по каква причина.
Водещ: Отказа да обясни.
Антоанета Цонева: Но в цялата ситуация, която ние се опитваме тук да разчепкваме,от една страна има вакантно място в министерство на земеделието ми се ще, ама не е, на икономиката, МЗ. Това са ключови министерства, НЗОК, оставка имаме в ДАНС. Няма назначен все още човек в комисията за конфискация на имущество, придобито по пристъпен начин.в
Водещ: И както научаваме, тази комисия цикли. Не знае какво да прави, обезглавена?
Антоанета Цонева: Т.е. вие виждате как се оголват стратегически сектори в управлението, без за тях да има някаква визия. Всичко се свързва с конкретни хора, а не с конкретни цели, което също е типично за това управление. Жестоки структурни промени, които не могат да бъдат успешно менажирани и едно последователно заместване на политики и институционални действия с индивидуални жестове и думи. Колко време ще издържи всичко това и дали анонимният институционален ред, какъвто той трябва да бъде, системен, законен, може да бъде ежедневно подменян от думите и жестовете на премиера? Аз не мога да твърдя, но очевидно той също изглежда страшно уморен и както той каза, както каза, има тайни в нещата. За мен, от днес нататък, правителството влиза в своя по-различен тайминг. Всяко управление има една синусоида, до която се развива. ГЕРБ не е във възходящ момент в момента. Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит, по някакъв начин и на доверие.
Виктор Лилов: И на мен правителството ми напомня в момента на оная задача с басейните, с тръбите и тук като че ли се отвориха още 2-3 тръби.
Водещ: Кои? Газопреносните ли имаш предвид?
Виктор Лилов: Може и да са газопреносни, но отвориха се 2-3 тръби, а не се влива нищо в този басейн и наистина, както Антоанета каза, таймингът, часовникът започва да цъка за това управление на обратно. И ако те не успеят, а аз не вярвам, че те ще успеят, защото те за 3 години не показаха, че имат визия да го направят, едва и тази година ще успеят да затъкнат пробойните, които те сами си причиниха със собствената си политика. И аз…
Ива Бонева: Популизмът.
Виктор Лилов: Моля?
Ива Бонева: Популизмът отнема адски много време и енергия.
Антоанета Цонева: Този, индивидуалния жест отнема…
Виктор Лилов: Да. Популизъм е точната дума, защото популизъм именно не е ориентиран към целите. Той е ориентиран към някакви временни предимства пред медиите, пред обществеността, пред публиката. Това временно предимство се консумира, но след това следва един много по-жесток спад, който трябва да се запълни този дефицит, отново с популистки обещания, още по-големи от предните. Това по един естествен начин води до край на доверието в това управление.
Ива Бонева: То беше изконсумирано това доверие много активно например в НПО-тата. От самото начало на това правителство бяхме активно привиквани в работни групи, срещи, формати, където…
Водещ: Което беше много обещаващо?
Ива Бонева: … където беше супер обещаващо. Ние вентилирахме на воля 2-3 години. Ние точно това правехме. Ние вентилирахме със страшна сила, с упование, с възторг, но те минаха и ние разбрахме, че това е просто вентилиране, едно пространство за тях…
Виктор Лилов: Не последва нищо.
Ива Бонева: Абсолютно нищо не последва и сега това, което чуваме оттук и оттам…
Водещ: Защо така, Ива? Това симулация ли е било на интерес към обществената експертиза, на неправителствените организации или неспособност, това, което НПО-тата предлагат, да бъде превърнато в политика, в действие, в нещо, което работи?
Ива Бонева: Мисля, че… Много неща, много неща. Липса на експертност и от двете страни, ако трябва да бъдем самокритични, но объркване, стрес, пред това, което им предстои, неподготвеност. Дори в момента чуваме такива изявления от заместник-министри, които казват, че взимат решения, които са отвъд всякаква политика. Те не са свързани с политиката и те се обявяват като политически решения. Те не са. В образованието има много решения, които не могат да бъдат политически, защото образованието е отвъд местната политка. А защо не успя да се случи диалога и защо не успя опитът на всички всъщност, не само на НПО-тата да се вземе,според мен, поради неправилно създадения формат.Например работна група от 40 души не е работна група.
Водещ: Тя е вентилираща, точно, както каза ти?
Ива Бонева: Тя е вентилираща и липсата на структура, на добре зададени задания, липсата на експертност, на професионализъм и дори на административни, на мениджърски умения, също беше очевидна навсякъде. Има го и в нашия сектор, но го има още много сериозно и в министерството.
Антоанета Цонева: Понеже и аз съм част от този сектор. В това правителство има драматично неразбиране какво означава този сектор. Всъщност този сектор…
Водещ: Какво неразбиране? Драматично неразбиране ли?
Антоанета Цонева: Какво представлява неправителствения сектор. Ти не можеш да се подпираш на него, да го използваш, просто да рекрутираш хора, после да се освобождаваш от тях. И това проличава включително и в изключително смешната фраза, която премиерът каза днес, че катарските екологични организации сигурно и те създават проблеми на емира. Вижте Това е абсолютно същото, каквото Ива ви каза.
Ива Бонева: Да, да.
Деница Сачева: Само, ако наистина трябва да се съгласим и с това, което казва Ива,че колкото проблемът е в правителството, което и да е то, то е толкова и в неправителствения сектор също, защото ако вземем например пациентските организации, не мога да считам за успех факта, че има един представител, пациент в надзорния съвет на касата. Това за мен е просто една бутафория и просто не е работещ механизъм. Не е и начинът, по който може да се чува гласа на гражданите. В неправителствения сектор, в диалога между двете, между правителствения и неправителствения сектор, има страшно много клишета, страшно много плява и неработещи концепции. Имаме страшно много НПО-та, които получават пари от правителството.
Антоанета Цонева: Както и всички.
Деница Сачева: Имаме страшно НПО-та, които моделират концепциите си. Имат супер драматична толерантност към неща, които са много сериозни, защото едно е да се съгласиш с концепцията на един министър, защото виждаш в него потенциала той да развие политика и да търсиш консенсус и съвсем друго е, просто така, от криворазбрано разбиране, че си седнал на масата с големите, просто да кажеш, ами, да. Мене ме канят. Значи и аз ще се съглася с тази концепция. Големият проблем е, че ние не търсим политики. Ето например, когато говорим и за здравеопазването, ние поставяме ли си някакви цели като общество? Казваме ли примерно какво искаме да се случи в това здравеопазване? Не. Нашите разговори са постоянно колко пари ще се изхарчат и как да се изхарчат по-малко пари. Това не може да бъде здравна цел. Не може да бъде здравно-политическа цел, колко пари ще се…
Ива Бонева: И по образование.
Антоанета Цонева: Но защо не казваш те, ние? Целите не се поставят ние, а се поставят от управлението, което е избрала да целеполага. Това, че управлението няма цели и всичко измерва в някакви пари, извинете, ама те и изборите бяха 2 в 1, за да се спести, според Бойко Борисов, 8 милиона. Единственото обяснение, което беше дадено, беше това и накрая не само, че не се спестиха 8 милиона. Изхарчиха се много повече пари, отколкото да направиш отделни избори, а те протекоха по толкова брутален и отвратителен начин, че ограбиха цялото усещане за някакво остатъчно демократично чувство. Борисов обяснява нещата и казвайте го това, с пари. Човешкият живот се измерва по този начин. Политиката се измерва по този начин. Това е. Това е разбирането.
Деница Сачева:… То и за АЕЦ „Белене също ни се обясняват нещата отново през пари, че вече са дадени едни пари и ние трябва да…
Антоанета Цонева: Под управлението, под управлението., Ние от НПО-тата и гражданите…
Деница Сачева:Аз затова ви казвам,че общество,което центрира развитието си върху пари и особено върху спестяването на тези пари, а не върху управлението, движението на тези пари, такова общество няма бъдеще.Не може постоянно да говорим за това.
Антоанета Цонева: Това е от управлението, не е от обществото. Защо размиваме образа?
Деница Сачева: Защото и хората всъщност, ето защо се…
Водещ: Защото сме в голяма степен пас, най-елементарно казано.
Деница Сачева: Аз искам д попитам нещо много важно, когато говорим по темата за пари и това отново ще го направя една препратка за бонусите. Не може. Обикновеният човек, естествено за него е много важно като се каже, че някой е взел 50 хиляди лева бонус. Пък другият е взел 5500 лева заплата. Но защо НПО-тата, които се предполага, че би следвало да имат повече информация и би трябвало да проучат въпроса, защо те не засегнаха темата за това, че всъщност това е една изкуствена лъжа, която драматично спира развитието.
Антоанета Цонева: Кое е изкуствена лъжа?
Деница Сачева: Това, че в държавната администрация има пари и че тези пари не се дават като заплати, а тези пари се дават като допълнително материално стимулиране. Те се дават като допълнително материално стимулиране…
Водещ: Защо не дойде това от неправителствените организации, имаш предвид, от пацинетските, които…
Деница Сачева: Не. Казвам за това, че държавните служители, има движение на пари, което не се извършва по начин, който да благоприятства развитието. Какво имам предвид? Когато го получаваш като допълнително материално стимулиране, се плащат по-малко осигуровки. По друг начин е организиран въобще оборота на тези пари. Т.е. тези пари вървят изкуствено по един сив механизъм, а минималната работна заплата и средната работна заплата в държавния сектор се поддържа изкуствено ниска, защото с нея са вързани много други плащания.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Всъщност държавата в момента се явява най-непочтения играч на пазара на движение на пари. Аз разбирам, ако ги нямаше тези пари, тогава да поддържаме всичко изкуствено ниско, но след като тези пари ги има и просто се движат по сиви механизми, значи има някакъв голям проблем.
Антоанета Цонева:И аз само да кажа нещо. Боркор, давам ви един пример за една куха административна структура, изпразнена от всякакъв смисъл, как непрекъснато изпомпва някакви милиони. Премиерът днес каза, че срещнал в коридора шефа на Боркор ген. Миланов и му казал: Абе, виж какво, напиши там някакъв доклад да видя там какво правите вие. Междувременно с достъп до информация, „Медия пул” вчера публикува, че в Боркор, които не са свършили нищо, заплатите, възнагражденията, които един Господ знае как се образуват…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … по 4 са умножени.
Водещ: От тези, които са били предвидени в бюджета им?
Антоанета Цонева: Ето това е реакция на гражданска, медиите са част от гражданското общество.
Виктор Лилов:Най-вероятно са си раздавали и бонуси.
Антоанета Цонева: И когато „Медия пул” написа преди един месец, че пак искаха достъп до информация. Обясниха, че те там си удвояват заплатите, шефът на Боркор, какво направи? Оплака се от тях в комисията по журналистическа етика, защото те подвеждали публиката.
Водещ: Според мен…
Антоанета Цонева: То ги абсурдите И вчера журналистите коментират. Да, вика, прав беше ген. Миланов, че подвеждаме. Не по 2, по 4 са били заплатите там. Кой да каже, като самите политици, които по дефиниция имат достъп до цялата информация по всяко време, не могат да съберат информация какви бонуси, колко бонуси и какво изобщо се случва?
Деница Сачева: Ама точно това. Ние трябва да караме политиците да работят политика, а не да се занимават с онези неща, които наистина са зрелищата за нас.
Антоанета Цонева:Е, караме ги, ето! Те правят…
Водещ: В този смисъл, аз приемам местоимението ние. Да.
Ива Бонева: Друг абсурд от тази, как да кажа, връзка, тя е любов-омраза между гражданското общество и правителството или в частност, НПО-тата, като част от гражданското общество.
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: Да. И наистина се раждат грозни деца е една такава звездна форма на любов, поне в социалната сфера, където голяма част от хората от НПО-тата, отидоха да работят в държавната администрация с това правителство. Бяха примамени, подлъгани. Беше им обещано. Те видяха възможност да променят нещата, вече от най-високо и голяма част още са там. Друга част, разочаровани и използвани, се върнаха.Това също е такъв феномен на най-популистическото правителство, което сме имали някога.Трябва да се отбележи и някой ден да се изучи, защото това са много интересни механизми, по които бяхме подхлъзнати и обеззъбени. Да.
Водещ: Доста материал за изучаване. Аз обаче сега тука поглеждам листчето, което е пред мен и си давам сметка, колко много се промени новинарската среда от вчера до днес. На първо място, вчера следобед в моята представа за това какво ще си говорим, беше едва ли не, скандала с Моника Йосифова и скандала, който се, той никак не е за изпускане. Затова ви насочвам, независимо от това какво стана от снощи до тази сутрин?
Антоанета Цонева:Тука има специалист по пр. Тя ще ни каже повече, според мен.Давай, Дени!
Феница Сачева: Моля ви!
Антоанета Цонева: Колко пари, аз имам един въпрос, за PR се харчат в България всъщност, за работа с публични институции? Има ли някой представа,защото ето, аз като НГО, не знам тая работа. Колко пари?
Виктор Лилов: Интересното е, че това са публични средства.
Антоанета Цонева: Да. Публични средства се изливат в контракти с ПР компании в момента.
Деница Сачева: Въпрос, относно моите данни? На първо място…
Антоанета Цонева: Да, да. Знаеш ли цифрата, каква е? Числото? Все пак…
Деница Сачева: На първо място, е много условно какво наричаме пр.
Антоанета Цонева: Добре де. Договори за комуникация.
Виктор Лилов: Аз видях една табелка пред един ресторант…
Ива Бонева: Да.
Деница Сачева: Не, защото договори, които са свързан, да, казаха, че търсят викачи, да…
Виктор Лилов: …че търсят сервитьори, PR ли… и викачи.
Ива Бонева: Имаме предвид, договорите за комуникационни политики.
Деница Сачева: Нека да бъде ясно. Държавата почти не харчи пари за PR в класическия смисъл на думата, ако трябва да говорим какво означава това пр.
Антоанета Цонева: … каквото харчи. Кажи колко пари харчи?
Деница Сачева:За какво харчи държавата? Държавата нарича PR понякога организацията на 4-дневна кръгла маса. Понякога държавата нарича PR поръчката на брошури, календарчета, плакати и всякакви такива неща, но това разбира се, не е PR , категорично. За т. нар. условно дейности за информация и публичност, не мога да кажа със сигурност, но цифрата варира между 59 и 75 милиона годишно. Ние се опитваме в момента да направим такива изчисления. Като казвам ние, имам предвид българската асоциация на PR агенциите, която има и намерение да излезе с конкретно предложение пред правителството за това, как да бъдат организирани търговете точно в тази област и какви добри практики могат да бъдат използвани, защото начина, по който се пишат техническите задания, в значителна степен възпрепятстват професионалните агенции да кандидатстват и да работят, защото ние не предлагаме такива неща.
Антоанета Цонева: И ще вземете да спрете тази поръчка да си направим филм за магистрала „Тракия” и направо ще ми разбиете сърцето. Моля ви се, поне това да върви. Един тържествен филм, как се строи магистрала „Тракия”, какви брошури ще има. Това 300-500 хиляди лева само ще…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: В рамките на …
Антоанета Цонева: Това PR ли е?
Деница Сачева: Искам да бъдем много точни, когато говорим с думите, защото иначе си конструираме са и едни илюзорни светове, в които после се сблъскваме и се чудим защо сме в затвор. Голяма част от тези пари, за които говоря, те идват по европейските оперативни програми. Т.е. те не са част, в класическия смисъл, от нашите данъци.
Антоанета Цонева: Как да не са? Ние нали сме и ние донор към цялото това нещо?
Деница Сачева: Да, но не искам хората да смятат, че сега като си платят данъка…
Водещ…)
Деница Сачева: … част от данък смет отива за това, защото имаме и такива заблуждения.Говорим за това, че PR е преди всичко управление на комуникация и в голяма степен ние не искаме държавата да слага такива технически задания, в които да се формулират такъв тип неща. По-скоро…
Антоанета Цонева: Направеният фил за „Тракия” как го, вашата общност PR -ска, как го окачествява?
Деница Сачева: Не мога да говоря за цялата общност. Не съм говорила с колеги.
Антоанета Цонева: Добре. Ти кажи? Това какво е?
Деница Сачева: Казвам ви моето лично мнение. Моето лично мнение е, че когато държавата има някакъв комуникационен проблем, било то примерно иска да направи промоция за магистрала „Тракия”, не е работа на държавата да измисли как да я направи, как да направи тази промоция. Държавата трябва да каже, ето, ние имаме този комуникационен проблем и обявяваме търг, в размер на еди колко си лева, да се измисли концепция за това какво да се направи. Ние можем да решим дали това да бъде филм, можем да решим дали това да бъде нещо друго, дали да бъде среща с хора, дали да има някакви други иновативни форми на комуникации. Дали да се използват социални медии и т.н. Това е наша професионална работа. Не е работа на чиновника в министерството да реши дали трябва да има филм или не. Така че за случая, аз лично не намирам това за много смислено, но ако така е решено…
Водещ: Дали има такъв комуникационен проблем държавата с магистрала „Тракия”?Тя тази магистрала като я опънеш и като… Тя самата е комуникация.
Антоанета Цонева: Ама това е нонстоп. Една магистрала като я опънеш и като я направиш и стигнеш до морето, това е комуникацията.
Деница Сачева: Искам нещо много ясно да подчертая, че един от най-големите проблеми на PR индустрията през последните години в България, това е, че всъщност ние не можем да упражняваме нашата професия, защото в голяма степен медийната среда в България е такава, че все повече и повече медии са наши конкуренти, в областта на PR , на полето на PR -а. Има много медии к които…
Виктор Лилов: Да, точно така.
Деница Сачева: … са различни видове търговски дружества, печелят директно поръчки и поради тази причина, се изкривяват и техническите задания, защото…
Водещ: Т.е. аз чета вестника и мисля, че ме информира, а в същото време разбирам, че той решава комуникационен проблем на някого, правейки му PR ?
Деница Сачева: Разбирайте, при това, че без да ви отбелязва, че това е платена или каквато и да е била там друга контролирана публикация.
Ива Бонева: Това не нарушава ли…
Антоанета Цонева: (…)
Водещ: Хайде да идем при Моника Йосифова, защото ще свърши нашето време днес.
Деница Сачева: Ние имаме…
Антоанета Цонева:Тези правила вие трябва да ги наложите, те да сключват договори и с медиите, в които не да се записва, че когато представяте вашия клиент, изрично няма да бъде отбелязвано едно или друго, а точно обратното, че когато PR компания
Подписва с медия контракт, трябва да се спазват всички стандарти и аз като потребител да знам, че това съдържание е платено и то е различно от редакторското. Кой ще го отстоява това?
Деница Сачева: Мога да те уверя и може би няма да ни стигне времето, да спорим по този въпрос, но отговорно мога да заявя, че Макиавели днес е жив и той не е в PR общността. Той е в медиите.
Виктор Лилов: Точно така.
Антоанета Цонева: Добре де, ама…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: Ние отстояваме много неща. По отношение на скандала с Хохегер, също бих искала дебело да подчертая, че тук не става въпрос за ПР. Изобщо не става въпрос за ПР. Навсякъде по света лобизмът е много по-близък до адвокатските кантори, отколкото до ПР агенциите, ако трябва да сме честни.Скандалът с Хохегер е нещо, което трябва да си остане нещо, което да си остане на терена на политиците, защото това е политически скандал. Проучих, доколкото ми беше възможно, как точно стоят нещата. Всъщност в Австрия има в момента разследване за бившия вътрешен министър Щрасер. До появата на публикация в „Дипресе”, името на България по никакъв начин не е споменавано. Материалът в „Дипресе” е написан от български колега журналист, която пише и за в. „Капитал” и съответно материалът беше публикуван и във в. „Капитал”. Така всъщност този скандал беше поднесен на вниманието на австрийската общност, а вече тук в България, той беше използван в различни насоки, кой, за каквото реши, че ще му е подходящ. За мен това е скандал, който може да бъде разглеждан в 2 оси. Едната е Първанов-Станишев, другата е ЕНП-ПЕС. Оста Първанов-Станишев, това не се появява за първи път. 2006 г., когато в МВНР имаше обявен такъв търг, точно за този, спечеления в последствие от Хохигер. Първоначално беше спечелен от Шимон Шевес. След разследване на “Europe.bg” порталът, стана ясно, че Шимон Шевес е с присъда и съответно той се оттегли от договора си. Спечели вторият подред, в случая Хохегер. Тогава имаше и разкрития за лобистки скандали, свързани с Георги Първанов, който четох вчера, че отново е казал, че не е ползвал лобисти. Само, че документите се намират на сайта на “Europe.bg”. Всеки може да напише в Гугъл и да ги види.
Водещ: Самите документи?
Деница Сачева: Да, документи. Това са доклади на щатския министър на правосъдието, който по закон е задължен да предостави информация за лобистите, които работят на територията на Щатите и 2005 г. и 2006 г., съответно има отбелязани вътре в официалния доклад, лобистки компании, които са извършвали услуги за Георги Първанов. Някои от лобистките услуги, които са извършвани, са били в областта на енергетиката. Това също е публична, не публична, но достъпна за всеки човек с интернет, информация. Така че тогава, ако си спомняте, точно 2007 г., Георги Първанов каза онази прословута реплика, че ПР-ите берат пари, с което ние много се възмутихме, защото към оня момент, при сектор, който беше около 35 милиона лева, общо пазар на PR -а, се твърди, че PR-ът бере пари, беше просто наистина скандално. Поискахме от него той да каже кои са тези PR агенции. Той не ги каза, но всички заподозряха, че той тогава всъщност се опитва да удари Сергей Станишев. Така че, според мен, в момента отново има такава ос. Намесата на Цветан Цветанов с опита му за анкетна комисия е, за да може да се направи добро мнение и добро впечатление пред ЕНО, тъй като Сергей Станишев в момента е председател на ПЕС и това политически, в общи линии, работи добре за управляващата партия. Така че този скандал не е пр. Никакъв PR -ски скандал и в него, от моя гледна точка, по отношение на един законно обявен търг от МВНР, спечелен от Хохигер, който след това възлага нещо на българска PR -ска агенция, дотук аз проблем не виждам. Ако обаче, от тези пари е плащано на австрийски политици…
Антоанета Цонева: Както те твърдят.
Деница Сачева: Тогава вече проблемът е много голям и много сериозен, но този проблем отново, пак казвам, че не е PR проблем.
Антоанета Цонева: Аз обаче съм на друго мнение. България, ок, много е удобно да се казва това е политика, това не е пр. Обаче скандалът идва от Австрия, заради изслушването в парламента на бившия министър на вътрешните работи, който в своите, при това изслушване, споменава България. Тогава вече „Дипресе”, без значение дали български автор, пише това.
Деница Сачева: Преди изслушването пише това.
Антоанета Цонева: Няма как да накараме парламента на Австрия да започне разследване…
Водещ: Деница твърди, че хронологията е различна.
Антоанета Цонева: Ама така или иначе,фактите са тези…
Виктор Лилов:Но това са, което каза. „Дипресе” са предизвикали изслушването в австрийския парламент.
Антоанета Цонева: Това така ли е, че „Дипресе” предизвикват изслушването?
Деница Сачева: Да, да.
Виктор Лилов: Да. Т.е. това е контролирана информация, изтекла от български източник…
Антоанета Цонева: О, не. Аз мисля, че малко надценяваме възможностите на български играчи, за да предизвикат изслушване в австрийския парламент.
Водещ: Ива?
Деница Сачева: Аз мога да ви уверя, че 95 % от негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: (…)
Деница Сачева: Ако си мислите, че някой в чужбина стои и пише постоянно нещо за България. Някакви кореспонденти тука пишат за нас, това категорично не е вярно.
Водещ: И следи какво става тука.
Деница Сачева: Отговорно го твърдя. Специално съм изследвала тази тема.Негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: Т.е. аз трябва да приема хипотезата, че в България, в случая Първанов, има достатъчно ресурс да накара австрийския парламент да започне изслушване на техни политици, в степен, в която да се стигне до…
Виктор Лилов: що не когато са въвлечени проблеми с плащане на политици и трябва да се изясни този въпрос?
Антоанета Цонева: Защото слагаме български аршин на друго място, хора. Не е точно такъв случая.
Виктор Лилов: Напротив. Много си е логично. Все пак Първанов е един човек с умения, получени от ДС. Човекът знае как да предостави…
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: (…)
Водещ: И трябва да приключваме. Моля?
Ива Бонева: Две ДС. И нашата, и КФБ. Това е…
Водещ: Добре. Трябва да приключваме. Така или иначе, Първанов-Станишев тая ос беше включена в разговора. Накратко, важно ли е това противоборство, което в момента наблюдаваме между тези двама политически персонажа?
Антоанета Цонева: Важно е, защото това е българската левица, която е част от политическия живот, най-старата партия, най-голямата партия в опозиция. Затова е изключително важно кой ще вземе връх. Дали…
Водещ: А може и да дойде на власт?
Антоанета Цонева:… или Първанов, така че аз зная, че това противоборство може да бъде четено през различни сюжети…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … но в крайна сметка аз, доколкото разбирам, ако Първанов участва в този ажиотаж, това няма да му свърши особена работа, защото това втвърдява подкрепата за Станишев и е възможно на конгреса през април, ако изобщо сценарият е част от това противопоставяне, на практика това да не му свърши работа.
Водещ: Иначе ви питам. Смятате ли шансовете на Първанов са по-големи от шансовете на Станишев?
Антоанета Цонева:Не, не смятам.
Ива Бонева: Аз смятам.
Виктор Лилов: Не съм много сигурен и аз.
Антоанета Цонева: Смятам, че няма по-големи шансове от него към момента.
Водещ: Че на Станишев все пак шансовете са така?
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Още една полудобра новина накрая на този разговор. С 2 хубави започнахме и с една полудобра. Нещо съвсем за финал, искате ли да кажете за култура се опитваме напоследък да си споделим по нещо. Ако имате, ако е останало време , да прочетете,да видите или да препоръчате, ако не, следващия път?
Деница Сачева: Аз нямам културно събитие, защото беше много интензивна политически. Мога само да призова всички хора, които подкрепят свободата и демокрацията в Сирия, да дойдат в неделя от 11,30 до 2 пред езерото „Ариана”, тъй като се навърши 1 година от началото на сирийската революция. Тази сутрин и парламенттът беше, всъщност нашият парламент беше един от първите в света, който прие декларация за подкрепа на Сирия, на сирийската опозиция.
Виктор Лилов: Аз пък искам да поздравя хасковския т4еатър за изключителната трупа, която имат, за изключителната…
Водещ: Къде ги гледа?
Виктор Лилов: В младежкия театър. Гостуваха. Жалко, че малка част от столичната общественост беше там, поради чисто комуникационни причини, за съжаление…
Антоанета Цонева: Няма кой да…
Водещ: Да, няма кой.
Виктор Лилов: Но трябва да ви кажа, че невероятна игра, изключителна трупа. Млади, много нахъсани актьори. „Анархия в авария” беше постановката по Франс Пиндер,което е ново за българския театър изобщо. Предишна постановка, която гледах, тяхна в София пак, беше по Шопшин. Невероятна постановка. Просто потърсете информация за тях. Гледайте ги, когато имате възможност, защото това е страхотен театър, хасковски.
Водещ: Ива?
Ива Бонева: Ако не сте прочели още книгата, „Моето компетентно дете”, може да го направите. Много е интересна.
Водещ: Аз я прочетох и я препоръчвам за всеки, който може да си е отгледал децата, но си заслужава пак да бъде прочетена, защото става дума за отношения между хора. А сега съм пак на Чехов, с извинение.
Антоанета Цонева: Идете на българския филм „Авен” тази седмица. Бръкна ми в мозъка и ме докосна.
Водещ: Да, това беше важно. Всички казват, че е много добър.
Антоанета Цонева: Много добро.
Виктор Лилов: Има едно парче на Ибряяма вътре.
Антоанета Цонева: Страхотно!
Водещ: И филмфестът продължава.Благодаря ви. Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов и Ива Бонева. Това бяха журиращите днес.