Финансовите резултати на Кофас: ръст и печалба

www.coface.bg I 05.08.2014г. 

Финансовите резултати на групата Кофас за първата половина на 2014 г. показват ръст и печалба в съответствие с управлението:
• Оборотът се е увеличил с 1.8% в сравнение с първата половина на 2013 г.
• Делът на задържаните клиенти нараства до 92.3%, а сключените нови договори са повече с 14%
• Непрекъснато подобрение на нетния коефициент на щетимост при презастраховане – до 77.8% (спад от 4.8 пункта, с изключение на разходите в размер на 8 млн. евро на централата на Кофас, разпределени за първата половина на 2013 г.)
• Ръст на текущите приходи от дейността от 24% и нетен резултат от 40.4% в сравнение с първата половина на 2013 г.

„Постигнатите резултати са в съответствие с насоките, приети при листването на Кофас на фондовата борса, осъществено преди месец. През втората половина на годината очакваме да продължим развитието си, подкрепено от изпълняваната иновационна стратегия, от географската експанзия и от стратегията за ефективно управление на риска. Уверени сме в способността на Кофас да продължава да постига поставените цели” – потвърди Жан-Марк Пилю, главен изпълнителен директор на Кофас груп.

Оборот

Консолидираният оборот на Кофас груп се увеличава с 1.8% за първото полугодие на 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. и остава на практика стабилен в рамките на структурата на групата (-0.3%). Тези постижения са в резултат на ръста на продажбите – сключените нови договори са с 14% повече спрямо първата половина на 2013 г., а делът на задържаните клиенти остава висок във всички региони – 92.3%.

Кофас също така продължава да прилага стратегията си за иновации. След предназначения за малки и средни предприятия продукт EasyLiner и CofaServe (решение за интеграция в информационните и IT системи на компаниите), пуснати през първото тримесечие, идва ред на услугите PolicyMaster и CashMaster, насочени към улесняване на ежедневното управление на полиците и достъп до банково финансиране.

Географската експанзия на Кофас през първото полугодие продължи с придобиването на лиценз за Колумбия, отваряне на представителство във Филипините и, съвсем наскоро, пускането на кредитно застраховане в Сърбия посредством ново партньорство.

Резултати

Кофас продължава успешно да контролира разходите и да управлява ефективно рисковете, благодарение на оптимизираните процеси и силното местно присъствие, което позволява да оказва подкрепа на клиентите си навсякъде по света. Това намира проявление в следните резултати:
• Подобрение на нетната квота на щетите за презастраховане до 50.9% спад от 5.3 пункта;
• Стабилизиране на квотата на разходите за презастраховане до 26.9% (повече с 0.4 пункта)

Общо, нетния коефициент на щетимост с презастраховане показва подобрение от 4.8 пункта до 77.8%. В сравнение с първото полугодие на 2013 г., текущата оперативна печалба за настоящото нараства с 24% и достига 109 милиона евро, а нетния резултат е с ръст от 40.4% до 77 милиона евро.

Финансова стабилност

С цел укрепване на собствените си регулаторни средства и оптимизация на капиталовата си структура, през март 2014 г. Кофас издаде субординиран кредит в размер на 380 млн. евро. В резултат на това, агенциите Fitch и Moody’s потвърдиха съответно рейтингите AA- и A2 за финансова стабилност на застрахователя, и двата със стабилна перспектива.

Общия капитал на Кофас по Международните стандарти за финансово отчитане възлиза на 1 667 милиона евро към края на юни 2014 г., след разпределение на премии в размер на 227 милиона евро.

Перспектива

Кофас груп потвърждава перспективите си за финансово развитие до края на 2014 г., обявени при старта на първичното публично предлагане, както следва:
• Ръст на оборота между 1.5% и 2.5%;
• Нетен коефициент на щетимост под 80%;
• Двуцифрен среден ръст на текущите приходи от дейността за периода 2013 – 2016. 

Общата печалба на телевизиите е над 57 млн. лв. през 2009 г.

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 21.12.2010

Радиата са спечелили по-малко – над 2 млн. лв.

За никого не е тайна, че от телевизия в България се печели повече, отколкото от радио, печат или интернет. Едва ли някой обаче е предполагал, че разликите в сумите са драстично големи. През 2009 г., когато рекламният пазар се сви до неузнаваемост, телевизиите у нас все пак са отбелязали обща печалба над 57 млн. лв. Сборната печалба на радиата пък е била малко над 2 млн. лв. Това показват данните от проучването на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.

Електронните медии

Общите приходи на телевизиите в България надвишават 500 млн. лв., а тези на радиата едва достигат 87 млн. лв., сочи още проучването. Най-големи са приходите на електронните медии от реклами и спонсорство. Те представляват 44.8% от всичките постъпили суми в бюджета на телевизиите и 32.5% от тези на радиата.
Електронните медии харчат най-много средства за разпространение и производство на програми. Според данните в изследването всички телевизии у нас са изхарчили близо 221 млн. лв. за тази цел при общи разходи, възлизащи на 475 млн. лв. Това означава, че над 43.7% от приходите си те инвестират в производство и разпространение на програмите си. При радиата процентът е дори по-висок – достига до 67%. От общите разходи на радиата, възлизащи на 84 млн. лв., те отделят всяка година над 56 млн. лв. за производство и разпространение.

Печат и интернет

Изследването обаче не дава подобни сборни финансови резултати за пресата и интернет медиите. Отчетени са само подадените в Търговския регистър данни на някои големи вестникарски групи. Финансови резултати за интернет медиите въобще липсват. Затова пък авторите на изследването дават интересна статистика каква част от населението използва редовно интернет и получава информация от медиите в мрежата. Според резултатите от проучването едва 45% от българите на възраст между 16 и 74 години ползват интернет. Това е една от причините медиите в мрежата да не отчитат растеж с бързи темпове, каквито бяха очакванията. Рекламата там също не е толкова добре платена както в електронните медии и пресата.

Умиращи вестници

През 2009 г. на българския пазар са излизали 109 издания по-малко в сравнение с 2000 г. Това показват още данните от изследването на преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация. Според проучването през миналата година на българския пазар са се търгували 436 вестника, докато преди 10 години те са били 545. Статистиката сочи още, че най-много печатни издания са загинали през 2003 г. Тогава редовно са излизали 386 вестника.
За период от 10 години тиражите също доста са се променили. Пикът на оборота на вестниците е бил през 2000 г. Тогава общият годишен тираж е възлизал на над 442 млн. копия. През 2009 г. той вече е 355 млн. копия.
Изводът от цялото изследване все пак е позитивен. Той затвърждава досега битуващото мнение, че журналистическата професия е динамична и устойчива на промените.

Стр. 22 – 23