в. 100 вести, Габрово | Надежда ТИХОВА | 11.09.2015
Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов беше сред участниците в дискусиите на Международната борса за културни продукти в Габрово, организирана от клъстер "Творческо Габрово" от 8 до 10 септември. Той се включи в темата на дискусията "Как да подредим културата до наркотиците и лекарствата" като представи своето виждане в презентацията "Как рекламата на културни продукти в медиите престава да бъде търговска и става социална". Освен председател на СЕМ, доц. Лозанов е зам.-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 година до днес, а от 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. В трудовата биография на Георги Лозанов има още редица длъжности, които той е заемал, като: председател на Българската медийна коалиция, председател на фондация "Медийна демокрация", председател на Центъра за изкуства "Сорос", главен редактор на списание "Егоист" и т. н. Доц. Лозанов е автор на книги и стотици статии в областта на медиите, изкуствознанието и обществено-политическия живот.
- Международната борса за културни продукти в Габрово, в която участвате, се старае да отговори на въпроса може ли културата да бъде бизнес и бизнесът -култура. Какъв е Вашият отговор на този въпрос?
- Културата трябва да има всички възможни механизми, за да участва на пазара. Това милозливо, някак си възрожденско отношение към културата като нещо спонтанно, безплатно, полагащо ни се, не е адекватно към съвременния свят. В съвременния свят интелектуалната собственост, а културата създава и интелектуална собственост, е най-ценната и в някакъв смисъл -най-трудно охраняваната собственост. Освен това веднага след 10 ноември за известно време имаше отлив от българската култура. Сега започват да се връщат аудиториите. Това значи, че България започва отново да бъде пазар, защото аудиториите фактически създават пазара. Но и в него трябва да има маркетингови технологии, както на всеки пазар. Но засега аз смятам, че в културата като продукт се съдържат и много важни каузи, които вече не се продават. Но за да могат да бъдат лансирани, трябва да може да се владее и усвоява пазарното поведение или да се съсредоточим в некомерсиални форми на културата, които да търсят други начини да съществуват. Това е големият лукс на едно общество – да може да си позволи такива некомерсиални форми на култура.
Колкото е по-бедно едно общество, толкова по-малък му е шансът да си ги позволи. Но и обратното е много угнетяващо – когато автори крият своята несъстоятелност зад претенцията, че са трудно разбрани, защото са много некомерсиални и много възвишени. Тук има много възможности за фалшификация и затова са важни такива форуми като този в Габрово.
- Г-н Лозанов, как се променят днес медиите в ерата на Интернет и Фейсбук?
- Печатните медии се свиват, разбира се – това е очевидно. Но според мен те ще се свият донякъде и ще се върнат към това, от което тръгват и стават важни печатните медии – към качествената преса. Ще останат малко на брой със засилени коментарни функции и основният информационен поток ще бъде от другаде. Този процес започна отдавна – от всекидневниците вече много малко хора се интересуват. В това отношение дори другите традиционни медии – радиото и телевизията, изместиха печатните. За сметка на това вестникът, който има авторитет, авторите, които имат своето име и своята физиономия, ще създават около себе си едни, да ги наречем "читателски елити", които ще продължат развитието на хартиената преса. Сега периодът е малко междинен и не може да се разбере точно какво става, но постепенно ще започне да личи.
- Измести ли се рекламата от вестниците в Интернет?
- Както казах, ще останат тези малки читателски елити и не толкова чрез реклама, те ще имат достатъчно потенциал да издържат тези вестници като аудитория. Заедно с това, разбира се, понятието за преса все повече се променя и в него влизат електронните издания. Те ще поемат тези функции като и те самите ще трябва да станат много по-отговорни по отношение на информационните източници, на правата и така нататък, за да може да будят доверие. Защото сега общо взето традиционните медии будят доверие, а интернет медиите са по-свободни и срещу свободата получават малко доверие.
- Свидетели сме как PR-ите на институциите станаха основните източници на информация. Директният достъп на журналистите до хората, които са изворът на новината, в повечето случаи е отрязан. Така журналистиката се превръща в Copy-Paste и се унищожава. Така ли е?
- Когато говорите за PR-и в този смисъл, това са лошите, те са своеобразни виртуални бодигардове. Добрите осигуряват и улесняват достъпа на журналистите до информация. А Copy-Paste журналистиката е голямо бедствие, но вече има такова пренасищане от медии, че аз казвам, че постепенно ще има отлив от това явление.
Защото всеки ще търси в крайна сметка оригинала. Това е свързано и с повишаване на медийната грамотност на аудиторията. Аз например съм един от тези, които отдавна настояват да има предмет "Медии" още в прогимназията. Защото е илюзия това, че медията ти дава пряк достъп до информацията. Напротив, особено в съвременния свят, особено пък в нашето общество трябва твърде много да познаваш технологиите за манипулация, за да можеш да се информираш реално от медиите. Така че много ми се иска да има медийно образование, децата от малки да започват да учат този предмет дори само заради това -да различават фикцията от реалността, тъй като иначе има опасност модели на подражание да бъдат дори заплаха за физическото им здраве. Затова е добре да се създава образование, което да помогне на хората да различават реалните медии от медии ментета, с каквито е пълно.
- А как да се различат реалните новини от "новините" във Фейсбук?
- Все по-трудно става. Затова казвам, че това може да стане само по пътя на някаква грамотност. Това става чрез познаване на медиите въобще като парченце от една по-голяма медийна система. Сега читателят е оставен сам на себе си и е доста беззащитен. Преди например не стоеше въпросът за генномодифицираните организми – ГМО. Как да ги различаваме? Как да различаваме ГМО продуктите в медийната среда? Затова е нужно образованието и компетентността. В съвременния свят информацията е решаваща за оцеляването на човека. Това не е просто източник на знание, а въпрос на оцеляване и в национален, и в глобален план. Сега говорим за хибридни войни. Фактически хората без да искат могат да застанат на една или друга страна на воюващите, ако не познават спецификата на тези хибридни войни. Аз съм от поколението, на което младостта му мина в соца. Там беше лесно – по условие не вярвахме на нищо. Например на "Работническо дело" се четеше само последната страница, където е прогнозата за времето и програмата на телевизията. Докато сега не е така. Не можеш по условие да отречеш, нито да приемеш. Затова започва едно сърфиране, за което се изисква компетентност. Както се изисква някаква компютърна грамотност, за да влезеш в Интернет, но ограмотяването не спира дотук. Защото като влезеш в Интернет един път, тогава почват големите опасности.
Стр. 1, 8
