www.manager.bg I 16.11.2015

Николай Тинков – бранд мениджър на "Загорка". Присъединява се към компанията през 2003 г., като стартира от позиция търговски представител. Поетапно кариерата му се развива в различни длъжности в отдел "Търговски маркетинг". През 2011 г. поема ролята на бранд мениджър на Johnnie Walker & Bushmills за България. През 2014 г. се завръща в "Загорка", на позицията бранд мениджър. Бакалавър е по бизнес администрация от НБУ и магистър по глобален маркетинг от университета на Ливърпул.
Кое ще работи в маркетинга през следващите 6, 12 месеца? Какви са особеностите на българските потребители? Доколко са важни творческият подход и рискът, спрямо доказано ефективната маркетингова стратегия?

На тези и други въпроси отговарят едни от водещите маркетолози на България – носителите на награда BAA Award за 2015 г. на Българската асоциация на рекламодателите (БАР). В поредица от интервюта в рубриката за маркетинг на сайта ни, те споделят впечатления и опит.

Участник днес е Николай Тинков – бранд мениджър на "Загорка".

***

- Г-н Тинков, как се промени маркетингът на бирените брандове в България през 2015 г.?

- Не бих казал, че е претърпял сериозна промяна в смисъла на комуникационна стратегия, активности и нови техники. Но, от гледна точка на нови продукти – да. И това е съвсем нормално – конкуренцията е голяма, а работата ни е да привлечем вниманието на потребителите.

- С какво се отличава сега българският потребител?

- Силата на българският потребител и влиянието му върху маркетинга стават все по-осезаеми. Това е световен тренд, който няма как да не е валиден и у нас. Водещото е неограниченият достъп до информация чрез интернет и социални медии. Днес лесно всеки може да намери информация за цена, нов или конкурентен продукт, да сравни преди да вземе решение за покупка. От друга страна, сега марките са много по близо до хората. Чрез социалните мрежи всеки може да общува и да изрази мнение. Ако брандът е смарт, може да провокира разговор – това са последните трендове, които все още тестваме от гледна точка на ефективност и у нас.

- Каква е ролята на събитията (изложби, брандирани концерти, конференции, спортни прояви) за маркетинга у нас? Ще бъдат ли те ценен подход през 2016 г.?

- Не мисля. Със сигурност зависи от конкретната марка, но в крайна сметка такъв тип подходи трябва да бъдат интегрирани в цялостната стратегия и кампания. Важен е ROI (възвръщаемостта на инвестицията – б.р.) Подходите за комуникация днес са лесно сравними от гледна точка на инвестиции спрямо ефективност. Мисля, че в днешно време маркетингът у нас харчи по-разумно, сравнено с преди няколко години.

- Кое е хубавото на това да развиваш българска марка?

- Предизвикателствата. Да развиваш марка, от самото й позициониране, до крайния потребител, е истинският маркетинг, независимо дали го правиш в България или на друго място.

- Какви тенденции очаквате в маркетинга в България и по света през 2016 г.?

- Все по-нарастващата конкуренция и същевременно по-разумните инвестиции да раждат най-добрите кампании. Смятам, че комбинацията от традиционен, дигитален маркетинг и все по-нестандартните и нови неща са в основата за ефективен маркетинг днес.
 

Оригинална публикация

в. 100 вести, Габрово | Надежда ТИХОВА | 11.09.2015

Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов беше сред участниците в дискусиите на Международната борса за културни продукти в Габрово, организирана от клъстер "Творческо Габрово" от 8 до 10 септември. Той се включи в темата на дискусията "Как да подредим културата до наркотиците и лекарствата" като представи своето виждане в презентацията "Как рекламата на културни продукти в медиите престава да бъде търговска и става социална". Освен председател на СЕМ, доц. Лозанов е зам.-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 година до днес, а от 1994 г. е доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. В трудовата биография на Георги Лозанов има още редица длъжности, които той е заемал, като: председател на Българската медийна коалиция, председател на фондация "Медийна демокрация", председател на Центъра за изкуства "Сорос", главен редактор на списание "Егоист" и т. н. Доц. Лозанов е автор на книги и стотици статии в областта на медиите, изкуствознанието и обществено-политическия живот.

- Международната борса за културни продукти в Габрово, в която участвате, се старае да отговори на въпроса може ли културата да бъде бизнес и бизнесът -култура. Какъв е Вашият отговор на този въпрос?

- Културата трябва да има всички възможни механизми, за да участва на пазара. Това милозливо, някак си възрожденско отношение към културата като нещо спонтанно, безплатно, полагащо ни се, не е адекватно към съвременния свят. В съвременния свят интелектуалната собственост, а културата създава и интелектуална собственост, е най-ценната и в някакъв смисъл -най-трудно охраняваната собственост. Освен това веднага след 10 ноември за известно време имаше отлив от българската култура. Сега започват да се връщат аудиториите. Това значи, че България започва отново да бъде пазар, защото аудиториите фактически създават пазара. Но и в него трябва да има маркетингови технологии, както на всеки пазар. Но засега аз смятам, че в културата като продукт се съдържат и много важни каузи, които вече не се продават. Но за да могат да бъдат лансирани, трябва да може да се владее и усвоява пазарното поведение или да се съсредоточим в некомерсиални форми на културата, които да търсят други начини да съществуват. Това е големият лукс на едно общество – да може да си позволи такива некомерсиални форми на култура.
Колкото е по-бедно едно общество, толкова по-малък му е шансът да си ги позволи. Но и обратното е много угнетяващо – когато автори крият своята несъстоятелност зад претенцията, че са трудно разбрани, защото са много некомерсиални и много възвишени. Тук има много възможности за фалшификация и затова са важни такива форуми като този в Габрово.

- Г-н Лозанов, как се променят днес медиите в ерата на Интернет и Фейсбук?

- Печатните медии се свиват, разбира се – това е очевидно. Но според мен те ще се свият донякъде и ще се върнат към това, от което тръгват и стават важни печатните медии – към качествената преса. Ще останат малко на брой със засилени коментарни функции и основният информационен поток ще бъде от другаде. Този процес започна отдавна – от всекидневниците вече много малко хора се интересуват. В това отношение дори другите традиционни медии – радиото и телевизията, изместиха печатните. За сметка на това вестникът, който има авторитет, авторите, които имат своето име и своята физиономия, ще създават около себе си едни, да ги наречем "читателски елити", които ще продължат развитието на хартиената преса. Сега периодът е малко междинен и не може да се разбере точно какво става, но постепенно ще започне да личи.

- Измести ли се рекламата от вестниците в Интернет?

- Както казах, ще останат тези малки читателски елити и не толкова чрез реклама, те ще имат достатъчно потенциал да издържат тези вестници като аудитория. Заедно с това, разбира се, понятието за преса все повече се променя и в него влизат електронните издания. Те ще поемат тези функции като и те самите ще трябва да станат много по-отговорни по отношение на информационните източници, на правата и така нататък, за да може да будят доверие. Защото сега общо взето традиционните медии будят доверие, а интернет медиите са по-свободни и срещу свободата получават малко доверие.

- Свидетели сме как PR-ите на институциите станаха основните източници на информация. Директният достъп на журналистите до хората, които са изворът на новината, в повечето случаи е отрязан. Така журналистиката се превръща в Copy-Paste и се унищожава. Така ли е?

- Когато говорите за PR-и в този смисъл, това са лошите, те са своеобразни виртуални бодигардове. Добрите осигуряват и улесняват достъпа на журналистите до информация. А Copy-Paste журналистиката е голямо бедствие, но вече има такова пренасищане от медии, че аз казвам, че постепенно ще има отлив от това явление.
Защото всеки ще търси в крайна сметка оригинала. Това е свързано и с повишаване на медийната грамотност на аудиторията. Аз например съм един от тези, които отдавна настояват да има предмет "Медии" още в прогимназията. Защото е илюзия това, че медията ти дава пряк достъп до информацията. Напротив, особено в съвременния свят, особено пък в нашето общество трябва твърде много да познаваш технологиите за манипулация, за да можеш да се информираш реално от медиите. Така че много ми се иска да има медийно образование, децата от малки да започват да учат този предмет дори само заради това -да различават фикцията от реалността, тъй като иначе има опасност модели на подражание да бъдат дори заплаха за физическото им здраве. Затова е добре да се създава образование, което да помогне на хората да различават реалните медии от медии ментета, с каквито е пълно.

- А как да се различат реалните новини от "новините" във Фейсбук?

- Все по-трудно става. Затова казвам, че това може да стане само по пътя на някаква грамотност. Това става чрез познаване на медиите въобще като парченце от една по-голяма медийна система. Сега читателят е оставен сам на себе си и е доста беззащитен. Преди например не стоеше въпросът за генномодифицираните организми – ГМО. Как да ги различаваме? Как да различаваме ГМО продуктите в медийната среда? Затова е нужно образованието и компетентността. В съвременния свят информацията е решаваща за оцеляването на човека. Това не е просто източник на знание, а въпрос на оцеляване и в национален, и в глобален план. Сега говорим за хибридни войни. Фактически хората без да искат могат да застанат на една или друга страна на воюващите, ако не познават спецификата на тези хибридни войни. Аз съм от поколението, на което младостта му мина в соца. Там беше лесно – по условие не вярвахме на нищо. Например на "Работническо дело" се четеше само последната страница, където е прогнозата за времето и програмата на телевизията. Докато сега не е така. Не можеш по условие да отречеш, нито да приемеш. Затова започва едно сърфиране, за което се изисква компетентност. Както се изисква някаква компютърна грамотност, за да влезеш в Интернет, но ограмотяването не спира дотук. Защото като влезеш в Интернет един път, тогава почват големите опасности.

Стр. 1, 8

www.united-partners.com I 31.07.2015г.

Електронната брошура съдържа полезна информация както за сложните, така и за по-малко сложните, но винаги прекрасни ситуации, които родителите и техните бебета изживяват заедно. В книжката всички ценни съвети, предоставени от експерти (педиатър, дерматолог и детски психолог) в статиите, публикувани  в платформата Семейството на Pampers,  са подредени в три секции – по една за всеки тип родители: бъдещи, родители отскоро  и такива с повече опит.

Често с появата на нов човек в живота на мама и тати се появяват и купища въпроси, свързани с неговото раждане и развитие. Електронната брошура за родителя е чудесна възможност за мама и тати да намерят отговор на някои от въпросите, които си задават за бременността, първите дни с бебето  у дома и всички онези първи неща от пътя, който ще изминат заедно докато малкото съкровище расте.
Електронната книжка може да бъде свалена безплатно от Фейсбук страницата на Pampers България на следния линк:https://www.facebook.com/pampersbulgaria/app_667265663378913.
Надяваме се, че статиите и съветите от експерти, включени в брошурата, ще помогнат  на вас и вашето бебче да се насладите на всеки един момент, който ви предстои да прекарате заедно, и да го превърнете в едно прекрасно изживяване.
За да отговори на всички ваши въпроси, свързани с грижата за бебето, и за да ви даде възможност да споделите своя личен опит с други майки и татковци, Pampers ще продължи да организира онлайн срещи с експерти и други родители в Семейството на Pampers. Следете Фейсбук страницата на Pampers България за повече информация относно предстоящите онлайн срещи.

Автор:
United Pаrtners

 www.manager.bg I 15.07.2015г.

Колко имейла изпращате всеки работен ден? А колко от тях се препращат на трети страни? 

Електронната поща съставя мрежа от милиони писма. Реално, тя е най-обширната и често използвана мрежа за световна комуникация. Всички знаем, че работи като чудесен инструмент за директен маркетинг, с нейните бюлетини с търговски оферти – за отстъпки при продажба на услуги като екскурзии, козметични процедури, и при предлагане на продукти като техника, облекло и др. Освен това обаче всеки имейл крие и още една чудесна маркетингова възможност, която е изключително пренебрегвана. Става дума за подписа в края му. 

Това посочва в раздела за маркетинг на сайта на американското списание Inc. авторката Марла Табака. "Кога за последно обърнахте внимание на този дребен, но всъщност много важен детайл? Имате ли лого в края на всеки имейл, при подписа си?", пита тя. Според нея подписът е важен и подценяван инструмент за брандинг. 

"Обмислете начина, по който се подписвате във всеки имейл и го направете стегната информация, която не дразни с твърде много подробности", съветва тя. Ако става дума за малка фирма, при подписа на служителя може да се посочи с две-три думи дали тя е носител на някаква престижна награда в индустрията, или пък дали е отличена за други постижения. Информацията за наградата може да се напише с включен линк. 

Задължителен елемент в подписа на всеки имейл е телефонът за контакт. При логото някои слагат и мотото на фирмата, изразено във възможно по-малко думи. Ако смисълът на съществуването на бизнеса на пазара може да се изрази накратко и фирмата е горда, няма лошо да го посочи в края на всеки имейл. 

Премахнете изображенията - на лога и включени бизнес визитки. Много имейл системи превръщат графиките на подписите в прикачени файлове с илюстрации. Това не е хубаво – получателят губи време да обърне внимание какво е прикачено в края на имейла. Подписът не бива да изглежда така, а като внедрен в края на всяко писмо набор от думи и числа, придружени с името на компанията в брандирания му вид.

Използвайте в шрифт цветовете на логото си, съветва още авторката. Имейте предвид, че информация като телефонния ви номер и адреса на уебсайта на фирмата ви не може да бъде копирана в електронни календари или документи, ако я покажете като графика. Придържайте се към текста – за максимална ефективност на подписа. 

Както в повечето текстове в дигиталната комуникация, и тук е валидно правилото"В малкото е многото". Не се изкушавайте да включвате в подписа си абсолютно всеки начин, по който човек може да се свърже с вас. Ако смятате, че няма нужда, не изписвайте адреса на офиса си – адресът може да бъде открит в графата "За контакти" на уебсайта ви, който ще сте посочили. Не включвайте повече от един телефонен номер, може и без факс. 

Покажете информацията чиста и ясна, кратка и функционална. Успех!

Оригинална публикация 

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

 www.dnevnik.bg I 30.06.2015г.

Сръбската агенцията за приватизация приема оферти за приватизация на 38 държавни медии, включително и 72-годишната информационна агенция "Танюг", съобщи "Ройтерс".

В обявата пише, че Република Сърбия продава 100% от собствеността на "Танюг" и според упълномощен оценител стойността на капитала й е 760 936 евро.

Право на участие имат сръбски и чуждестранни физически и юридически лица, които може да подадат оферти до 30 юли. Офертите ще бъдат отворени на 3 август.

Останалите 37 медии са предимно по-малки радиостанции.

Мярката е съобразена с новия закон за информацията и медиите, приет през август, както и с по-широката медийна стратегия за периода 2011 – 2016 г., която предвижда прекратяване на държавното участие в този сектор.

През 2012 г. всички активи на агенцията са били на стойност 181.7 милиона динара (1.5 милиона евро), а печалбата й е била 1.3 милиона динара (около 10 000 евро). 

Оригинална публикация 

www.economy.bg I 18.06.2015г.

Вижте кои са основните отговорности и необходимите качества и умения според д-р Александър Христов – комуникационен специалист и университетски преподавател

От това, че регистрационните номера на пернишките автомобили започват с РК (ПК), тръгват немалко шеги по адрес на темперамента на хората там. Една от тях е, че тези букви са съкращение на „пръв или кръв”.

Като по чудо това приляга прилично към част от работата на ПР специалистите.

Един от важните принципи е, че разпространяваш ли информация за нещо, заговориш ли по дадена тема в публичното пространство, ти си в позицията да я водиш, което означава да убеждаваш по-ефективно.

Казано на по-професионален език – необходимо е да действаш проактивно, а не реактивно – тоест, да отговаряш. Именно затова ПР специалистите са хора, които търсят и намират факти и истории, които да са интересни и полезни както за компанията и организацията, за която работят, така и за медиите и гражданите. И се стремят да им ги разкажат по най-добрия начин.

Иновативен продукт? Полезна кауза? Добра идея? Промени в компанията? Несправедливо обвинение? ПР е това, което може да даде публичност на тези и на много други факти и събития. И което е още по-важно – да въвлече публиките в диалог, да работи за постигането на консенсус и да изгражда стабилни връзки на доверие между организацията и гражданите. Затова думата, която е най-съществена за работата на ПР специалистите, е „комуникация”.

Как се постига всичко това? На първо място, ПР специалистите създават комуникационна стратегия. Това е най-интересното от работата – да измислиш какво точно да кажеш, защо да го кажеш и как да го кажеш. Казват, че стратегията е като женитбата – правиш я като да е завинаги, пък ако не работи (не се получи), я променяш. На този етап се раждат и големите идеи – резултат от проучвания на пазара и на потребителите, много мислене и обсъждания. Оттам нататък е реализацията на идеите, за която ПР специалистите могат да използват най-разнообразни инструменти – това са и основните техни отговорности:

-комуникация с потребителите директно – в социалните мрежи, във форумите, на улицата, на плажа и къде ли още не;

-комуникация с медиите – срещи с представители на медиите и подготовка на информация и материали, за да могат те да я публикуват или излъчат;

-специални събития – организиране и провеждане на конференции, семинари, партита, годишнини, срещи с медии и с блогъри, презентации и какво ли още не;

-анализи и мониторинг – на комуникацията на компанията, на конкуренти, на публикации по дадена тема;

-спонсорства;

-социално отговорни инициативи и други.

Ежедневната работа на ПР специалиста е изключително разнообразна и динамична. Сутрин може да е на презентация пред главен изпълнителен директор на международна компания, по обяд може да разговаря с художници на графити, следобед да пише текстове в офиса, а вечерта – да присъства на стилно парти. И винаги трябва да бъде подготвен и на ниво. Хубавото е, че всичко това се учи. Лошото е, че донякъде изтощава.

Заради всичко това е хубаво ПР специалистите, а и бъдещите такива, да притежават някои качества и умения. Те не само ще им помогнат да блестят, а и да се чувстват удовлетворени и мотивирани. Това са:

-комуникативност – важно е да умееш да общуваш във всякакви ситуации и с всякакъв тип хора;

-екстровертност и позитивизъм – това помага много, ПР специалистът трябва да е непрекъснато отворен към нови възможности. А позитивното отношение е неизбежно – все пак той „произвежда добри новини”.

-фантазия и креативност. Един пример: да кажеш, че желираните бонбони се правят от дъга, е не просто закачка, то е сигнал, че мислиш нестандартно, което помага много при създаването на стратегии и кампании.

-управление на процеси и организираност – ПР специалистът бяга по няколко писти едновременно и е важно да умее бързо да превключва от една на друга тема;

-умение да пише и да говори добре – това е може би най-важното техническо умение на ПР специалиста. Не само като граматика и стилистика – те се разбират от само себе си. Текстовете и въобще цялата комуникация трябва да бъде съдържателна, разбираема и убедителна.

И последно: казват, че ПР специалистите нямат работно време, а имат срокове. Работният ден е разтегливо понятие – дори извън офиса е важно да следиш новините и да наблюдаваш, тъй като в тази работа високата информираност е изключително важна. Така че ако някой иска ясна граница между работно и неработно време, тази професия не е за него.

Оригинална публикация

www.acta-verba.com I 16.06.2015г.

„Бизнес клиентите очакват да получат цялостни ИТ услуги, които покриват от край до край процеса по управление на документи в техните организации. Те търсят доверен партньор, който да им предложи и реализира решения, съобразени с нуждите им и които носят конкретен измерим бизнес резултат. Решенията, които Коника Минолта предлага, осигуряват прозрачност, която води до по-добра управляемост на процесите. В същото време чрез тях се налагат ясни правила кой в компанията до каква точно информация да има достъп – като контролът върху спазването им е автоматизиран“, каза Елена Дречева, изпълнителен директор на Коника Минолта България.

Повече от 50 представители на компании от различни индустрии в България се запознаха с най-новите решения за оптимизиране и контрол на печата и управление  на документи. Tемите бяха обсъдени в контекста на цялостното управление на процесите в организациите. В последвалата дискусия участниците споделиха трудностите и проблемите, които срещат в опита си да оптимизират офисния печат, да управляват по-добре разходите за него и да постигнат по-ефективни документни процеси.

Двама гост-лектори пристигнаха в България специално за събитието. Драган Симич, регионален мениджър продажби, Ysoft Corporation, разкри новостите при управлението на печатната инфраструктура, като демонстрира новите функционалности на софтуера за контрол на печата SafeQ и разказа за вече успешно реализирани проекти. Най-голям интерес сред гостите предизвика възможността за мобилно принтиране и сигурността на печата.

Мирослав Храбчак, бизнес консултант в Коника Минолта Европа, запозна участниците със съвременните начини за оптимизиране на бизнес процесите и документните потоци. Той представи dokoniCASE, новия продукт в портфолиото на Коника Минолта от корпоративни решения за управление на съдържанието (Enterprise Content Management). Решението гарантира ясни и автоматизирани процеси в компаниите, спестявайки време и разходи. Позволява на мениджърите да имат контрол над важната информация в тяхната организация като документи, имейли, фактури, договори и др.

През тази година Коника Минолта България отбелязва своя 10 годишен юбилей. През годините компанията направи достъпни за българския бизнес услугите за печат и създаде иновативни решения за променящата се бизнес среда. Помогна на над 200 компании да оптимизират своите процеси и да бъдат по-ефективни. Коника Минолта България спести на своите клиенти над 6 000 000 лева разходи и осигури създаването на над 2 000 000 000 документа с перфектно качество и  грижа за природата. Сред организациите, доверили се на решенията на Коника Минолта България, са: Telerik, Speedy, DB Schenker, Mobiltel, Lufthansa Technik, Deloitte, Sopharma, Eurohold, Unicredit Bank, Lidl и много други водещи компании в България.

*Източник AIIM – Capitalizing on Content, http://www.aiim.org/

Автор:
Наталия Димитрова, Acta Verba