“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 23.06.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 23.06.2012

Водещ: Да си добре приспособен към болно общество не е признак на добро здраве. Когато журналистическите коментари се появяват като графити, работата на медиите как е свършена? Снимка с този графит върху ЖП вагон предизвика доста дискусии във facebook.com. Цитатът е на Кришна, уточни в дискусия Филип Харманлиев, за да потвърди правилото, че няма бивши журналисти. А като журналисти трябва да предоставяме на обществото точна и проверена информация и не бива преднамерено да я скриваме или изопачаваме фактите. Не бива да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна. Не бива да подвеждаме обществото и за това сме длъжни ясно да посочваме къде са използвани манипулативни текстове, документи, образи или звуци. Трябва да разграничаваме фактите от коментарите и предположенията, коментарите и анализите. Да се стремим да представяме разнообразни мнения и гледни точки. При отразяването на спорове сме длъжни да се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция. Има още много пожелания в Етичния кодекс. Има ли изненадани? Помните ли случая с една партийна книжка? Тогава нямаше Етичен кодекс, но резултатите бяха същите. Хората спряха да гласуват сутрин със стотинките си за вестник, който публикува фалшификата. Кого обаче наказаха няколкото почтени журналисти, които показаха какво мислят? В нашия занаят за съжаление често цената на манипулацията плащат и тези хора. Останалите са дялани камъни и веднага пасват другаде, когато лъж веришът с рейтинга върви. За тях доверието не е ценност. Важно е да се ядат печени животни с победителите, да се тича след тях, баница да им се прави и куп други още деятелности. А приемливата за занаята близост е поне една ръка разстояние от политици и всички с икономическа или друга власт. Единственото, което не проумяваме – кой реши, че сред толкова много хора поне един няма да улови на кадър истината? Не виждам кой е започнал първи, но се вижда, че протестиращи и оператор се бият. Задавам въпроса, не защото скиорите, сноубордистите и всички останали спортисти, посещаващи „Орлов мост” държат отговорни всички журналисти. Задавам го, защото в последните дни мнозина от нас използвахме във facebook.com бутона „харесва ми”, за да коментираме, за да одобрим коментара на колегата Христо Комар/…/ „какви времена настанаха? Човек да се чувства неудобно, че работи в медия!” Вярно е, че хората, които излязоха с идеята да опазят гората, не ни вмениха на едро този грях, но е добре да си дадем сметка, че в уравнението доверие има и морална компонента и не нали се сещате, че не я плащат дяланите камъни сред нас, а всички останали. Нищо, че нямаме нищо общо. Разбира се има и добра новина – за първи път едно организирано в мрежата общество посочи авторите на манипулацията, а не отсъди на едро. Има истина в твърдението, че обичащите планината, са добри хора и за това е редно да им благодарим ние – журналистите. Защото е срамота заради двама, търсещи бой сред хората, всеки да застава срещу всеки. Бях сигурна, че някой ще сподели статус „не замеряйте журналистите! Те толкова могат”. Поне аз не го видях и това наистина е добра новина. Какви с а останалите новини от седмицата? Разбира се протестите и някои медии напълно обсъдиха социалните мрежи. Любителският запис ясно показа, че просто сред протестиращите и отразяващите има двама, които се сбиха. Не искам да кажа, че оправдавам боя. Нито над оператори и журналисти, нито обаче и над хората, защото кой, ако не ние журналистите най-добре знаем, че на един протест идват всякакви хора. Случката за съжаление доведе до пълна мистификация на случващото се на „Орлов мост”. Във facebook.com страницата на „Клубът на журналистите” Ви попитах трябва ли Етичната комисия да вземе отношение по случая Диана Найденова. 28 отговориха – да, 3-ма отбелязахте, че не сте гледали дуела – водещ-еколог. 3-ма добавихте отговор – „еколозите са вид вампири”. Двама коментираха с различни гледни точки и тъй като спазваме традицията в „Клубът на журналистите” да търсим гледната точка на младите колеги, те са днес гости в студиото. Още от седмицата – можем спокойно да очертаем бойното поле медии и властта. Съдът осъди Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”, защото си свърши работата. Архонти и властност – ако може да ги има, но тайно, а журналистите да очакват скоро и сценариите да идват с параф от Светия синод. Следното се отнася до колегата Горан Благоев. Актуално от днес – Бойко метърът отчете – на 10 обещания се изпълнява едно. Водеща определя темата часовото издание. Във всички останали издания пък можем да прочетем подробности за изследването, което даде повод на Цветелина Бориславова да не коментира, че се преструваме на нещастни. Разбира се коментарите във facebook.com са по-различни от медиите. Какво предстои да анализира в понеделник фондация „Медийна демокрация?” Може би случващото се в медиите. Ще научим само след малко от доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Има ли конфликт с Етичния кодекс след като журналистите вземат страна в един спор? Полина Паунова от mediapool.bg е също в студиото. Ние сме информационните бедняци, написа на страницата ни във facebook.com Стоян Нешев, опонира от Георги Марчев. На двамата ще разчитам да подредят събитията. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Велина Йорданова, Слави Близнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте това, което бихте искали на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” БНР. Сам съм с вятъра, може би си мисли всеки журналист, принуден да пише в мрежата по-активно, отколкото в медията си. Ще започна с добавените отговори в анкетата, която пуснах на facebook.com страницата „трябва ли Етичната комисия да се самосезира по случая Диана Найденова. Разбира се мнозинството застават зад отговора „да”. Трима са отговорили, че не са гледали въпросното интервю, а трима са добавили отговор „еколозите са вид вампири”. Добър ден казвам на гостите в студиото и ми се ще да дам предимство на Стоян Марчев, Стоян Нешев и Георги Марчев. Защото Вие коментирахте на страницата ни във facebook.com, че сме информационни бедняци. Фразата е на Стоян. Добър ден!
Стоян Нешев:Добър ден!
Водещ:Защо сме информационни бедняци?
Стоян Нешев: Да, като цяло това е една моя публикация в нашия студентски блок. Информационните бедняци дойде в следствие от това, което се случи в последните седмици. Твърдя, че младите хора сме винаги четящи, но същевременно не сме прочели нещата така, както трябва или все не сме прочели правилното четиво. А все четем. В крайна сметка се получава един парадокс.
Водещ:От много четене. Загубени в четенето.
Стоян Нешев: От много четене. Загубени в четенето, за губени в превода.
Водещ:Георги Марчев пък ви опонира, че е почти съгласен, но не съвсем. Добър ден.
Георги Марчев:Добър ден и от мен. Ами аз съм съгласен с твърдението на Стоян иу публикацията му изобщо, но по-скоро бях несъгласен в медиите, които беше изброил. Т.е. тези медии, които беше изброил естествено, че са независими според мен, но има и други. Не можем така… Това ми беше единствената забележка, но вече като цяло съм съгласен с твърдението му.
Водещ: Двамата учите медии, журналистика в университета за Национално и световно стопанство. И се уговорихме да подредите събитията. Вие сте. Какво се случи през седмицата и каква е Вашата класацията.
Стоян Нешев:Ами хайде, аз ще започна първи.
Водещ:Стоян, да?
Стоян Нешев:Започвам с нещо много слабо, за слабия успех на матурите през последните 5 години. Аз като вече завършил 12 клас и т.е. една година след като съм завършил, наблюдаваме страшни резултати. Най-слабият випуск – средна оценка по БЕЛ 4.18, според мен това е едно от събитията, да свързано е с образованието, но аз го подреждам на първо място, защото образованието трябва да е по-напред от медийните скандали. И не може учениците да… Другите събития – за мен ужасяващо е писмото от „Пирогов” от пресцентъра на „Пирогов”, което вчера гръмна във всички медии. Дори вулгарно мога да го нарека.
Водещ:А един PR е изпратен до медиите сам да обясни за какво става дума, защото, ако човек прочете текста, наистина може да реши, че е злоупотребил със седенето на слънце или PR на „Пирогов” е изпратил една, нещо като сатира до журналистите, с цел да ги осмее, че ровят в „Пирогов”, както…И после, третото събитие?
Стоян Нешев:После третото събитие, това са разбира се еко протестите и медийните страсти около тях, но Георги Марчев мисля, че също…
Водещ:Твоите събития, Георги?
Георги Марчев:Аз сутринта се замислих как да подредя моите събития. И реших да погледна, да дам по едно събитие от гледна точка на това, че съм студент на това, че съм студент и от гледна точка на това, че съм журналист, защото съм и в двете роли. Едновременно съм и дете на прехода. Като студент посочвам много хубавия текст на Георги Деянов, мисля, че се казва „Студентът”,българския студент, който мисли, че учи в Англия. Той се казваше „добро утро, ние сме децата на прехода” Който обиколи страхотно много и социалните мрежи, беше препечатван и в интернет, online медии.
Водещ:Което ти даде повод днес да го пуснеш на стената си с допълнителен текст – ние сме новите олигарси.
Георги Марчев:Това е вторият текст, който той е дал на „Дневник” и е бил препечатан и в други медии. Като журналист обаче не мога да остана безразличен към реакциите след интервюто на Диана Найденова. То беше в разрез с всички журналистически норми. Изобщо с отношението към…
Водещ:Една добра и една лоша новина до тук. Да видим с третата на къде ще се наклони везната.
Георги Марчев: Третата новина, която аз си отделих, е карикатура на Малински, който аз много уважавам. Тя е от „Днес” и нея кметът на София Йорданка Фандъкова е нарисувана като върколак по повод бездомните кучета в София. Мисля, че тази тема остана малко по на заден план тази седмица, въпреки че в неделя почина втори човек за тази година…
Водещ:Който беше нападнат.
Георги Марчев:Да. Беше нападнат в Редута. Тъй като аз следя темата в „Дневник”, където работя, остана малко по на заден план. Мисля, че нормалността на едно общество се показва и с реакцията и при такива ситуации. Не е нормално в европейска столица да умират хора, нахапани от кучета.
Водещ: Също толкова ненормално е да искаме да унищожаваме кучетата, защото това не е решение. Няма да го коментираме. Добър ден на Поли Паунова от mediapool.bg
Полина Паунова: Добър ден.
Водещ:В грях ли е журналистите в такива ситуации като протестите или като кучетата, темата за кучетата да показват страна?
Полина Паунова:Бих започнала с едно друго изречение. Това, което Жоро каза току що, че си е избрал новина карикатура. Всички новини към този един момент са карикатури. Което е голямата тъга в случая.
Водещ:А този, който ги рисува, пък каза, че е срамота.
Полина Паунова:А този, който ги рисува каза още няколко много хубави неща.
Водещ:Когато карикатуристите започнат да говорят и да коментират, нещата не са много нормални.
Полина Паунова: Но да се върнем на въпроса за греха на личното мнение. Не е грях да имаш лично мнение. Грях е личното ти мнение да бъде истерично. Тъй като медиите в момента се занимават много повече едни с други, тъй като те не могат… Смисълът на журналистиката е тя да е опозиция. А поне така ги разбирам аз нещата. И понеже в момента повечето медии, хайде да не слагаме всички в един общ кюп, но повечето медии не изпълняват тази си функция, за това решават, че все пак трябва да има нещо опозиционно и то е насочено срещу други медии, с които се сблъскват в любовта си към управлението. И именно по тази причина се получават нещата, за които говорим. Това от една страна, а от друга страна личното мнение е много хубаво нещо. Стига то да бъде нюанс, а да не бъде основа. Значи ние трябва да отразяваме, не трябва да бъдем в центъра на отразяването.
Водещ:По възможност да не подминем събитието.
Полина Паунова:Разбира се.
Водещ:Както се получи в един момент, но това ще коментираме малко по-късно. Ще се върнем на тази тема. Добър ден на доцент Орлин Спасов.
Орлин Спасов:Здравейте!
Водещ:Така ли ги виждате и Вие медиите, когато ги наблюдавате? Спазват ли препоръката, добрата препоръка да са на поне една ръка разстояние от властта, хората във властта, няма значение дали тя е икономическа, политическа или всякаква друга?
Орлин Спасов:Ами тези медии, които наблюдаваме, доста трудно спазват дистанция към властта. Знаете, че фондация „Медийна демокрация” следи редовно именно отношението на някои водещи печатни издания към ключови политически фигури и към политически институции. И последните данни, които имаме, които са ни предоставени от агенция „Маркетинг”, с която работим вече няколко години, показват, че отново имаме много силна доминация на познатите ключови фигури, най-вече на министър-председателя Бойко Борисов в медиите. Само бих могъл да кажа предварително някои данни, които са интересни за нашите слушатели. Вече на пресконференцията в понеделник ще огласим подробно картата на медийните зависимости в България, но във всеки случай в този период, който ние наблюдаваме, следим няколко всекидневника „24 часа”, „Труд”, „Телеграф”, „Сега”, „Стандарт”, „Преса” и „Дневник”, който излиза вече само online. В тези няколко издания за периода от началото на тази година, отново познатата картина виждаме – Бойко Борисов с 3670 информационни единици присъства. На второ място е Цветан Цветанов, отново човек от правителството – 1653. Доста по-назад остават представителите на опозицията. Но интересно е, че доста по-назад е и новият президент Росен Плевнелиев, който има присъствие в 983 информационни единици в тези издания. Следователно простата сметка показва, че Бойко Борисов присъства в медиите 4 пъти повече, отколкото президента на Републиката. Що се отнася до субектите, които изразяват отношение в медиите, отново имаме много силна доминация на Борисов, който има 2 пъти и повече дори превъзходство пред Сергей Станишев, като субект, който изразява отношение по различни теми от дневния ред на обществото. Като само това ще кажа сега, без да навлизам в много проблемни детайли, че прави впечатление, че представителите на ГЕРБ и на самата партия ГЕРБ изразяват сравнително в по-малка степен отношение. По-малко дори и от БСП, което показва, че Борисов е иззел инициативата и продължава доста еднолично да изговаря и формира отношението и на партията си в медиите. И всичко това резултира и в медийните рейтинги. Ние измерваме и този вид рейтинг. Никой друг не го прави. Тези рейтинги са положителни и отрицателни, като положителните стойности – примерно медия рейтинг +2 показва, че за съответното лице или за съответната институция в наблюдаваните медии в пъти по-често се съобщава в позитивна светлина, отколкото в негативна. Така че, ето само някои данни, за месец май ще кажа. Бойко Борисов има рейтинг, който се движи между 4 и 4.50 следователно медиите съобщават около 4, 4 пъти и половина по-често за министър-председателя в положителна светлина, отколкото са критични към него. Росен Плевнелиев има рейтинг +5. Значи той се радва на още по-голям медиен комфорт. Цецка Цачева достига през май =9. Значи почти 10 пъти по-положително отношение, което рязко контрастира на някои данни от социаологическите проучвания, които показват много нисък рейтинг на парламента. Общо взето точно обратната е картината при представителите на опозицията. При Сергей Станишев например рейтингът през тази година като цяло е отрицателен. В най-лошите моменти достига до -2 и дори малко по-надолу. Но през май има известно подобряване. Така се движи и около неутралното и дори на моменти малко по-нагоре до +1, което означава, че в някои моменти той успява да постигне един незначителен превез над положителните оценки. Но като цяло казах, че доста по-назад остава в негативната ччаст на спектъра.
Водещ: Може би гражданското общество ще включите в това наблюдение, защото то мисля, че си извоюва главна роля напоследък.
Орлин Спасов:Ами гражданското общество разбира се, че трябва да го коментираме също, тъй като то излезе сега на сцената именно във връзка с тези протести, с които започна днешният ни разговор. И това е една голяма промяна според мен и в отношението към медиите. Защото Вие знаете, че през последната година и последните месеци към българската медийна среда бяха отправени многобройни критики, за които много пъти сме говорили и тук, и във вашето предаване, както от външни авторитетни организации, така и от български неправителствени организации. Така че аз няма да повтарям всичко това. То е до болка вече познато. Но само искам да кажа, че тези протести дадоха една неочаквана видимост на проблема за липсата на достатъчно свобода в доминиращите български медии. Това беше може би централното послание, което една част от не конформистко станалото младо поколение отправи и към българските медии, защото това послание показа, че българските традиционни медии до голяма степен се възприемат вече като част от по-скоро от самат политическа система. Като част от политическото статукво. Ето това е може би и най-важният и голям проблем. Те загубиха, може да се каже през гледната точка на тези протести, статуса си на четвърта власт.
Водещ:Казваме езика на социалните медии – куче касичка или куче пазач на обществото. Ще продължим с коментар само след малко. В „Клубът на журналистите” продължаваме да разсъждаваме около отношението на медиите към властта. Чухме какви са данните. Ами сега да ги коментирате, ако искате. Да започнем от студентите. Това ли са медиите?
Георги Марчев:Медиите явно са това, но аз да кажа, че най-голямо впечатление ми направи рейтингът на Цецка Цачева. Мога да я поздравя за това +9, което има като отношение към нея. Наистина впечатляващо.
Водещ:Вероятно снимката…
Георги Марчев:Бойко Борисов – който е 4.50 по данните, които виждам. Наистина впечатляващ резултат. Това мога да кажа аз.
Стоян Нешев:Аз не чух данни за Искра Фидосова или е имало такива. Според мен тя също има добър рейтинг. Спомням си, да има снимки с червената слушалка, но мисля, че това може да е положително за нейния рейтинг. Но като цяло, ако медиите имат някаква роля , за да направят информационни бедняци след тези протести, след тези събития, мисля, че успяват.
Водещ:Всъщност медиите на едро отсъдено чрез методите на социологията, са доста любезни към властта. И може би това кара властта да има все повече претенции към медиите. Така, един отговор на въпроса, който постави вицепремиерът към протестиращите – „вие къде сте били, когато застрояваха Черноморието”? Отговорът, който всички цитираха, е „на…” Полина?
Полина Паунова: Значи ситуацията може би трябва да я разкажем с две думи, за да внесем яснота. Няколко дни, след като министър Цветанов попита всички протестиращи къде са били през 18 годишния преход, докато се е презастроявал Слънчев бряг, та той тогава изгря в парламента няколко дни по-късно. И на пресконференция аз го попитах той къде е бил през тези 20 години. На което Цветанов отново насочи въпроса към мен. Попита ме аз къде съм била. С оглед на моята възраст съм била в детската градина, поясних му това и го попитах той къде е бил. Пак върнах въпроса към него. И се оказа, че той е бил гражданин на България, което е някаква изключително важна информация за всички нас. Изразявал активна гражданска позиция. На въпроса как я е изразявал, той каза, че е гласувал, когато се е налагало. Така че наложителността…
Водещ:Когато е имало избори.
Полина Паунова: Ами сложна е министерската мисъл, както знаеш. Много, и това, което доцент Спасов казва за данните за медиите, не знам дали всички Вие забелязахте – много малко медии по време на тези протести, отразиха протестите през погледа на протестиращите. Всички те ги отразиха през погледа на властта. Аз не знам дали в демократичния нормален свят това нещо може да се случи. Това се случва и във всяка една политическа новина. Може би доцент Спасов го е забелязал това нещо, когато примерно има раздор в СДС и ДСБ, когато има конгрес на БСП, винаги основната информация от изказвания на Бойко Борисов, който е коментар на даденото събитие. Сещам се например в новина във вестник „Монитор” премиерът: „не се меся във вътрешните неща на десните партии” и от дописката по-надолу се разбира, че всъщност новината е за това, че няма да има Синя коалиция. Но същото беше и с конгреса на БСП, когато коментарът, че Станишев бил Първанов. Разбирате ли? Това е някаква шизофрения. Променя се абсолютно смисълът на новините.
Водещ:Между другото заглавието, което цитира, ме върна към стари коментари в „Клубът на журналистите”. Доцент Спасов, ние сме си задавали така този въпрос – кой пише заглавията във вестниците?
Орлин Спасов: Ами там е проблем, че…
Водещ:То е толкова образно, че чак радиото, което няма образ, излъчи образ в този случай.
Орлин Спасов:Да, ами там е въпросът, че ние престанахме да знаем кой пише заглавията и въобще това е един от големите проблеми на българската медийна среда, че ние все по-малко разбираме кой, кой е. Има и още нещо. Сега ще си полсужа с едно сравнение със заглавието на един класически уестърн „Добрият, лошият и грозният”. Като че ли няма добър, иначе така останаха само лошият и грозният и ние трудно разбираме има ли въобще добър, кой е той.
Полина Паунова:И кой е по-добър от лошият и грозният.
Водещ:
Орлин Спасов:Така че наистина не е много ясно. Всеки път ние трябва да си задаваме този въпрос и това е една тревожност.
Водещ:Дали не е добре да си го задаваме преди да напишем нещо.
Орлин Спасов:Да,но, аз малко бих искал да се върна към това, което все пак сега се случва и с тези протести, които коментирахме в студиото, защото наистина мисля, че се достигна до една линия, много важна, в която като че ли много категорично медиите започнаха да се разделят на нашите медии и на нашите медии. И Вие тук чухте тези млади хора, току що, да използват едни специфични думи. Те казват „моите събития са” и ги подреждат или „нашите събития са” и ги подреждат по един определен ред. Това вече не са просто събитията, които медиите отнякъде изпускат и които всички ние трябва да приемем.
Водещ:Т.е. има промяна на дневния ред?
Орлин Спасов:Така че има различни дневни редове, които стават видими и така да се каже алтернативният дневен ред вече не е така подтиснат, както той дълго време беше. И този алтернативен дневен ред има вече своите собствени информационни канали, които са независими от каналите на традиционните медии. За това аз мисля, че това, което каза Стоян разбира се донякъде е вярно, че младите са информационно бедни, но по-важно е да се каже, че те не са информационно всеядни. Просто свърши тази информационна всеядност, поне в една част от младото поколение.
Водещ:Притеснителен ли е за Вас фактът, че по-скоро PR-те по-скоро реагираха, може би въпросът ми е към Стоян, защото той подреди това събитие, с писмото, което беше изпратено към медиите с цел подиграване.
Стоян Нешев:С цел подиграване и то точно…
Водещ:Точно PR-те реагираха и поискаха шефът на „Пирогов” да държи PR-а си далеч от успокоителните. Така да го кажа.
Стоян Нешев:Това всичко е следствие от една нормална проверка. Но в случая PR-те, те не могат да бъдат журналисти.
Водещ:Сигурно ли е това?
Стоян Нешев:Ами поне според мен те не могат да бъдат журналисти. Могат да бъдат…
Водещ:Не могат и не трябва. Да направим разликата.
Стоян Нешев:Те не знаят и не трябва да бъдат. Но цялата подигравка в този текст мисля, че е обидна не към интелектуалния, защото те съветват и журналистите, че уважават интелектуалния труд, не към журналистите, а по-скоро към хората, пациентите на такава болница, номер едно в България.
Георги Марчев:Всъщност това писмо беше отговор на едни писания по определени вестници, които излязоха даже имаше един от тях, видях вчера, на първа страница „Пироговски октопод” или нещо такова видях. „Здравен октопод” – точно така, „здравен октопод”. И реакцията на PR беше във връзка с тези публикации. Във връзка с необективното отразяване на болницата.
Водещ:За това е . Разбира се тръгваме от малкото към голямото. Един PR решава, че може да учи журналистите. Една съдийка пък от Русе помисли, че може да ги откаже да работят например. Ася Пенчева, колежката от русенския вестник „Утро” също беше много цитирана в социалните мрежи, защото си зададе резонния въпрос „трябва ли да си зареждаме батериите на касетофоните”, тъй като съдийката не допусна нейния запис, тъй като не било официално СРС и така тя излезе виновна. Всъщност как бихте коментирали? Поли?
Полина Паунова:Бих коментирала по следния начин. Това, което Жоро каза преди малко – „октопод” е най-често употребяваната дума от медиите около това правителство и от това правителство. Ние създаваме гласно или негласно, т.е. мълчейки или взимайки някакво отношение, по-скоро положително към властта, тези, които го взимат, ние създаваме условия да не можем да си вършим работата и наистина да няма смисъл да си зареждаме диктофоните, защото знаем… Т.е. ако въпросът е неудобен, тогава следва осъдителна присъда. Дано това е първият и последен такъв случай.
Водещ:Ами той не първият, но за съжаление няма да бъде последният.
Полина Паунова:Да, не е първият, но дано бъде последният.
Водещ:Сега ще Ви помоля да си сложите слушалките, за да можете да чуете и Вие Александър Кашъмов. Добър ден!
Александър Кашъмов:Добър ден.
Водещ:Тръгнахме от един PR, който се опитваше подигравателно да учи журналистите как да си вършат работата, отразявайки „Пирогов”. Стигнахме и до съдийката от Русе, която прецени, че записът на журналистка не е СРС и заради това не може да бъде доказателство. Разбира се Вие схващате, че става дума за Ася Пенчева от русенския вестник „Утро”. Как да коментираме този случай?
Александър Кашъмов: Ами разбира се едва ли може да бъде коментиран случая в пълни детайли без да ги познаваме, но все пак някои неща са доста драстични и очевидни дори на пръв прочит.
Водещ:И всъщност говорят за онази картина, която ние много пъти с Вас сме коментирали тук, че ако има натиск върху медиите, които са базирани в София, какво остава за тези, които са извън София.
Александър Кашъмов:Абсолютно вярно. Медиите в страната между другото са от много години подложени на сериозен натиск, тъй като тогава, когато те си позволяват критични публикации срещу държавни служители, срещу хора, които са на високите етажи във властта, срещат много сериозен отпор. Знаете, че ние коментирахме с Вас този случай по повод решението на Европейския съд по правата на човека по случая Касабова, който аз имах удоволствието на представлявам и случая Бошков от миналата година. Всъщност отново виждаме неща, които не са сериозно съобразени. Първо не е съобразено, че свободата на словото е основно човешко право и по Конституцията и по Европейската конвенция за правата на човека, че в дадения случай става въпрос за публикация от обществен интерес, защото виждаме, че все пак се касае за събития, които се случват в дом за деца. Отношението към тези деца. Въпросът дали персоналът си върши работата в интерес на тези деца и в интерес на обществото. Това е една тема от обществен интерес и то особено при положение, че журналистката е отишла и на място е проверила фактите. Т.е. тук налагането на санкция глоба в размер на 1000 лева например, нещата отиват и към компенсация, която ще бъде изплатена, поне от това, което успях да прочета в интернет. Нямам представа дали е присъдено обезщетение, но ако не е присъдено сега, то може да бъде присъдено отделно в гражданско дело, което отново ще създаде големи проблеми пред свободата на словото, защото ще играе ролята на една предварителна цензура. Има смразяващ ефект, както го е нарекъл Европейския съд по правата на човека. По отношение на всички журналисти, които за в бъдеще биха искали да разкриват нередности в обществото. Още на този етап е видна не пропорционалност. И вторият голям проблем, който очевидно съществува – е не приемането на записа като доказателство и доказателствено средство. Отново си позволявам да цитирам решението на съда в Страсбург по делото Касабова, където той каза много ясно в този конкретен случай, че не винаги е виновен законът, а понякога въпросът е как съдиите прилагат този закон.
Водещ:И какво си мислят, прилагайки го по този доста превратен начин.
Александър Кашъмов:Да. Отново проблемът с използването на запис като доказателствено средство е свързан с това как съдиите прилагат закона, а не толкова с това какъв е законът, защото разбира се един журналистически запис представлява веществено доказателствено средство, както всяка една вещ, която може да бъде приета и представена по делото, така и този запис може да бъде приет и представен по делото. След това няма никаква пречка да бъде назначена експертиза, която да разкрие съдържанието на записа.
Водещ:Разбира се сега ще взривя с един коментар юриста у Вас, но в крайна сметка разчитам на журналист у Вас. Всъщност това е една бакалска сметка, която най-вероятно е имала съдийката, вземайки това безумно решение. Медията е по-богата и тя ще плати.
Александър Кашъмов:Ами аз не зная какво точно е имала в предвид съдийката, не мога да коментирам. Разшири се в общественото пространство становището, включително и в магистратски среди, че записът не може да бъде доказателствено средство. Това е свързано с една поредица от текстове в Наказателно процесуалния кодекс, в която се казва, че записи се правят по специален ред, нали, говорим за СРС, но тук идеята е съвсем различно. Идеята е, че прокуратурата, когато иска да повдигне обвинение, не може да се основава на друг вид запис, освен на такъв, който е изготвен по надеждния начин. Т.е. смисълът на тази норма в НПК е защита на справедливия процес, защита на евентуалните подсъдими, така че те да не могат да бъдат обект на манипулативен процес от страна на прокуратурата. Никъде обаче не е казано, че същият стандарт се прилага спрямо защитата. Точно обратното. Един човек трябва да може да се защити с всички възможни средства. Обратното – това да се откаже защитата от всички възможни средства представлява нарушение на правото на защита, което е част от член 6 на Европейската конвенция за правата на човека. Т.е. тук не само говорим за накърняване на свободата на словото, но и за накърняване на правата на защита.
Водещ: Стана традиция „Клубът на журналистите” да Ви моли като представител на Етичната комисия да вземете отношение, между другото разсъждавали ли сте по случая Диана Найденова, който събуди…?
Александър Кашъмов:Ами все още не сме разсъждавали. Интересното в случая е, че има няколко предложения за обсъждания във връзка с протестите и отразяването им от страна на Електронните медии. Очевидно е, че на следващото заседание ще се занимаваме с тази тематика. То ще бъде през месец юли. Така че вече имаме сигнали, подадени. За случая специално с Диана Найденова нямаме, но очаква се, че до тогава може да имаме конкретно сезиране. Така че любопитно е…
Водещ:До колко е вярна информацията, която излезе в медиите, че само набеденият за вампир еколог има право да подаде такъв сигнал до Етичната комисия?
Александър Кашъмов:По начало това е така. Етичната комисия не се самосезира по конкретни казуси. Тя се самосъзира по принципни въпроси, по които дава общи препоръки. Разбира се, ако ние не получим жалба от конкретния еколог, няма пречка да се произнесем с една обща препоръка или становище за това какви стандарти следва да се прилагат в случай, когато подобен формат…
Водещ:И до колко Етичният кодекс трябва да се спазва, може би.
Александър Кашъмов:Ами да. Определено, но също така трябва да се види кои са релевантните текстове в Етичния кодекс, защото случаят не е прост, не е просто, тъй като всъщност поне моето лично мнение е, че зрителите можаха да си съставят мнение за обществения дебат и неговите страни. Дори Вие по един парадоксален начин този доста агресивен материал всъщност допринесе за това зрителите да получат достатъчно точна информация и да се настроят срещу репортажа.
Водещ:Е, хубаво би било, това да не влиза в арсенала от журналистически средства, защото подходът е много особен. Благодаря за този…
Александър Кашъмов: Тук въпросът не е за обективността толкова, колкото въпросът е за арсенала на журналистиката и до колко тя все пак трябва по един обективен и спокоен начин да ръководи и да моделира обществения дебат.
Водещ:И да оставим сатирата на сатириците, както се казва. Играта за актъорите. Ние да бъдем просто журналисти.
Александър Кашъмов: Точно така. Всеки си има своя роля и това също е въпрос на професионалната етика.
Водещ:Благодаря на Александър Кашъмов за този коментар. Да продължим ние около този случай. Трябва ли според Вас Етичната комисия да каже нещо или вече би било късно? Поли?
Полина Паунова: Аз смятам на първо място, че екологът вампир, набеденият еколог вампир трябва да сезира Етичната комисия и това един много принципен въпрос, защото ако ние като общество не искаме да ни се нарушават правата, не искаме да бъдем осмивани, не искаме да бъдем използвани за някакви цели, ние трябва да защитаваме тези свои права. Т.е. трябва пътя от протеста и крясъците „Долу БТВ” да бъде изминат до край със сезиране на Етичната комисия. Това е моето мнение.
Водещ: Във Вашите учебници по журналистика какво пише?
Стоян Нешев:Да, в моя учебник по журналистика пише за Диана Найденова. Аз мисля, че случаят Диана Найденова, освен всички противоречия с журналистическата етика, доказа и нещо положително, че събуди се една гражданска позиция, една гражданска оценка. И обществото реагира. И реагираха по адекватен начин, сега остава да се предприемат и съответните мерки от Комисията. Но според мен, както един нормален българин, пускащ си вечер съответните новини, както не взима никакво отношение, защото един нормален българин няма как да се интересува от медийните страсти, коя е Диана Найденова и какви са тези задколисни игри. Това не е така. Но ето, че сега този случай и самото интервю с еколога, събудиха човека от дома му, който натиска и гледа новините. Събудиха го и този човек си даде своята оценка.
Полина Паунова: Само една вметка да направя още, извинявам се. Аз не знам дали точно това е събудило зрителя. Мисля, че по-скоро зрителят се събуди от друго – от двойния стандарт. От това, че когато гласува министър-председателят на България, Диана Найденова го изчаква, за да каже, че има да гледа много важен мач и за това тя да обича по-бързо с въпросите или да не го прекъсва, когато той говори за неговите магистрали и употребява „неговите”, защото както доцент Спасов каза – всеки има собствен дневен ред. А т.е. двойният стандарт в журналистиката, двойният стандарт, когато насреща е властта и ти искаш някак да те гушне, за да се смърсиш с нея. Това са някакви човешки страсти, които всеки решава дали да им се поддаде или не. И когато срещу теб стои един обикновен човек, един протестиращ, върху който можеш да излееш цялата си агресия, която е всъщност неосъществена агресия към властта според мен. Това исках да добавя.
Водещ:И малко щеѝ се затрудня, ако трябва да поканя Фройд. Нека да направим нещо друго. Обедните емисии от онзи ден да сравним между две телевизии. Няма да ги назоваваме, защото е важен принципът. Георги, бяхме го говорили това в предварителния разговор. Когато имаше протест и така наречен контра протест, защото…
Да, аз си направих един експеримент. Не гледах новините, а проследих реакциите във facebook.com спрямо тях, които бяха със скрийншотове и всичко възможно, за да ме ориентират в това какво са излъчили телевизиите. Е, реакциите бяха еднозначни. Едната телевизия, по-голямата да кажа, излъчи стари кадри, което изключително много ме вбеси. Те бяха на живоѝ, много манипулативно. Имали са жива връзка с гост.
Водещ:На половината екран. На другата половина екран беше написано „протест в подкрепа на Закона за горите” само ,че на картината бяха тези, които протестират срещу Закона за горите.
Георги Марчев:Точно така. Същевременно за другата телевизия реакциите бяха по-така, умерени и според моите приятели във facebook.com, които твърдя, че са най-различни, те оценяват като по-добро представянето на…
Водещ:Всъщност, ако трябва в едно изречение да формулираме някакви препоръки от социалните медии като относително по-свободни, то те биха били журналистите да са по-критични към властта и ако обичат да не използват особен инструмент „интервю с вампир.”
Георги Марчев: Точно така. И само да кажа две изречения за Диана Найденова. Интервюто е ясно, че Етичната комисия трябва да вземе отношение, безспорно. Но друг въпрос седи – трябва ли медиите в такива ситуации да взимат отношение и да покажат своята позиция и как да я покажат. Т.е. БТВ или Диана Найденова, или „Нека говорят”, или продуцентите на предаването имат ли ясна позиция – нека да я изразят и да кажат „да, ние подкрепяме новия закон за горите”. Например ние в „Дневник”, тактично, без да нападаме никой, просто използвахме нашата facebook.com страница. Сложихме една снимка на протестите срещу поправките и по този начин ние показахме по най-всеобхватния начин и едновременно с това без да нападаме никой позицията на медията.
Орлин Спасов:Все пак, ако мога и аз да добавя нещо около това прословуто интервю на Диана Найденова. Наистина така беше провал това, което се случи. Това интервю може да бъде преподавано на студенти като един пример за това как не трябва да се прави интервю в някои негови аспекти и водещата не беше достатъчно добре подготвена. Тя си изпусна и нервите просто. Реагира афектирано в един момент и т.н. Но все пак нека да не забравяме, че Диана Найденова след това интервю има сили да се извини за това, което е направила. И аз мисля, че това е един много силен жест от нейна страна, който трябва да бъде ценен и лично аз бих приел това извинение, защото колко примера…Да, знам, но въпреки това този жест би трябвало да бъде ценен на фона на това, че просто такива жестове, правени от български журналисти, практически липсват. Колко примера можем да дадем ние за журналист, който през последните години се е извинил. А знаете колко много скандали, тежки гафове и какво ли не се получи в българските медии, но обикновено не следва извинение.
Водещ:Винаги в лошата новина може да се намери и нещо позитивно. Ето, сега ще го подкрепим с музикален коментар със Снежа Спасова. Колко е трудно да кажеш „съжалявам” със средствата на радио журналистиката. Замесихме и Чикаго в нашия коментар. И нека да продължим да разсъждаваме върху темата за криво разбраната солидарност и за това с кого всъщност трябва да бъдат солидарни журналистите. Доцент Спасов?
Орлин Спасов:Ами…
Водещ:Криво е огледалото. Просто Вашите данни показаха доста криво огледало.
Орлин Спасов:Да, наистина трудно, но вижте, като говорим за солидарност, за мен един от най-тревожните симптоми е, че журналистите първо загубиха солидарността помежду си като професионална група. И от тук произлязоха страшно много проблеми и всъщност това може би е една от основните причини, заради която ние имаме такава слава и не свободна медийна среда в България. Просто, защото липсата на професионална солидарност позволи на други интереси да нахлуят в медиите и да подчинят професията не на интересите на публиката, а на интересите на собственици, на редактори, на политици, на различни икономически кръгове и т.н. И за това ние все по-често ще имаме и имаме такива случаи като този, който коментирахме за Ася Пенчева от вестник „Утро” и за който говорихме и с господин Кашъмов. Защото, връщам се малко към тази тема, за да подчертая още един важен проблем, и той е не добре работещото правосъдие и липсата на справедливост, защото това също се оказа един от ключовите проблеми в медиите.
Водещ:То от формална гледна точка съдийката би казала, че така е справедливо.
Орлин Спасов:Да, но… Знаем каква е тази справедливост и на каква справедливост се радват журналистите в България. Особено, както беше подчертано в провинциалните медии. Просто има драстични случаи на физическо насилие, на подпалени коли на журналисти, на побой над децата им и т.н. Те са коментирани с вестници, тези, които искат да знаят това.
Водещ:Имахте между другото една амбиция за „Репортери без граници” и малко повече яснота около тези критерии, защото, както властта обича да казва „няма натиск върху медиите”. Това дали е така? Дали ние журналистите ходим и се оплакваме пред чужденците, за да ги излагаме, макар че вчера имаше и един такъв коментар за българите по принцип, че се преструваме на нещастни?
Орлин Спасов:Има такива мнения. Те могат да се чуят и от български журналисти, че примерно оценката на „Репортери без граници” за България в никакъв случай не е обективна, че не мкожем като страна да сме на една позиция на равно с Унгария, където има много сериозен натиск върху медиите, но в крайна сметка се оказа, че можем да сме на една позиция с Унгария, защото това беше потвърдено и от много други източници. Ние можем да допуснем чисто теоретично, че един източник поради някакви методически причини, свързани с начина, по който се набавят тези данни, може да сгреши, но когато тази информация се повтори от много източници, няма никакво съмнение в нея. Друг е въпросът, че тази не свобода се постига по различен начин в различните страни и има една съществена разлика между България и Унгария в това отношение. В Унгария правителството на Виктор Орбан упражнява много мощен натиск с инструментите на регулацията, от една страна, и второ с поставяне на наморник на обществените медии. То при нас не е такъв случаят. Тук регулацията общо взето е оставена на спокойствие. До голяма степен е омаловажена. Обществените медии, Ви знаете, че също така са до голяма степен оставени на произвола на съдбата, на доизживяване с едно постепенно намаляващо финансиране. Така че големите форми на натиск се осъществяват чрез ползване на корпоративни инструменти и всъщност това е интересното в България, че частните медии се оказаха по-сериозната зона, в която не свободата има важна тема.
Водещ:Между другото през седмицата стана ясно и че много политици по света отправят искания към google.com да сваля техни цитати от мрежата. Български нямаше сред тях. Може би става дума или за типичната българската леност, или за не до там добро познаване на тези технологии. Вашата прогноза, кратка? Или да започнем от студентите, че те са по-наясно с чичо гугъл.
Георги Марчев:Ами, ако се погледне новината, нали хубаво е, че няма български цитати. Но от друга гледна точка много от българските медии нямат сайтове, така че какво да свалят там, смисъл, властта едва ли наблюдава точно интернет базираните медии с най-голямо внимание. В мен е останало впечатлението, че по-скоро други медии гледат и например Вежди Рашидов преди малко, преди да влезем, прочетох, че има изказване, че властта винаги била виновна за всичко. Едва ли не погледите винаги критично били насочени към….
Водещ:Значи става за журналист.
Георги Марчев:Да. Това имах в предвид.
Водещ:Поли?
Полина Паунова:Властта обича да чете в България без значение дали цитатът е в online медия, offline медия или каквато и да било медия. Властта обича да се гледа по телевизора, да сменя каналите. И искам само нещо да добавя към това, което доцент Спасов казва. Освен икономическият натиск, който с това и започнахме, че всъщност настройва журналисти срещу журналисти и за сметка на всеобща любов към тази власт с огледалата. Не знам дали си спомняте. Преди две години мисли господин премиерът изпрати едно писмо към българските медии, в което ги попита дали те са независими. Това е абсолютно красноречиво за начина на управление.
Водещ: Стоян, какъв въпрос да зададе премиерът, след като напише едно-две заглавия?
Стоян Нешев:Ами той премиерът може да зададе само позитивни въпроси към журналистите, защото той е ухажван от тях в, говорим в повечето медии. Но аз искам да допълня за журналистическата солидарност. Според мен тя не може да съществува и няма да съществува, защото такава солидарност е обречена на провал. С това стана ясно и с Диана Найденова.
Водещ:Всъщност солидарността трябва да бъде по отношение на почтеността и на правилата в професията, а не…
По груб начин.
Водещ:Хубав съботен следобед. Това ми остана време да Ви пожелая от всички ни – Велина Йорданова, Слави Бошнаков, Цвета Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едно общество, в което всеки си казва мнението и то е истинско, би било по-добро.