Срив в бранша: телевизиите отрязаха с 15 млн. големите продуценти

в. 168 часа | Георги ИВАНОВ | 03.01.2014

Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев преговарят с румънски, турски и италиански канали заради драматичния спад в приходите

Родните телевизионни продуценти все по-активно обмислят как да реализират свои шоу-програми, сериали и риалитита в чужбина заради драстичното свиване на приходите в българските телевизии. Кризата вече е ударила сериозно бранша и най-големите играчи са принудени да търсят печалби зад граница. Родният пазар вече е много свит, пренаситен е и е с лоши перспективи. Като изход от ситуацията някои от големите играчи дори замислят грандиозен проект за създаване на собствена телевизия.
"168 часа" научи, че наши продуценти вече са водили преговори със сръбски, турски, румънски и италиански телевизии за съвместни проекти. Според неофициална информация става въпрос за шоу програми и сериали. Спрягат се имената на Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев.
Всеки от тях е на различно ниво в преговорите с чуждите телевизии. Заради по-различните условия за продуциране в чужбина самите разговори вървят и по-бавно. За да станат реалност проектите там, е необходимо продуцентите сами да финансират кампанията, а след това да разработят и печеливша рекламна стратегия. Родните продуценти обаче не са толкова добре запознати с пазарите зад граница, дори и в балканските страни което може да наложи и наемането на консултанти. Това допълнително ще оскъпи проектите.
В момента преговорите продължават с пълна сила
Друга форма на работа с чужди компании и телевизии е сключването на договори за авторски права. По този начин се реализират сериали и се отдават техника и ноу-хау от страна на българските фирми. Това обаче е по-сложен процес, който изисква повече време и гъвкавост в отношенията и продуктите.
Така новите реалности налагат и нови действия. Със сигурност кризата ще извади от играта някои от сега действащите родни продуценти. Други ще продължат да работят. Промени обаче ще има. Те ще се случат съвсем скоро и ще дадат нов облик на бранша.
Под сурдинка вече се говори, че някои от продуцентите смятат да си направят и собствена телевизия, която да се разпространява по кабел и сателит. Програмата щяла да бъде изцяло развлекателна, което би трябвало да привлече много реклами. Проблем обаче остава скъпата реализация на подобно начинание. Сумата, която трябва да се инвестира, е поне 40 милиона евро. Освен това трябва да се осигури и ресурс за покриване на разходите през първата година, която със сигурност ще е на загуба.
В момента родните тв продуценти дори и заедно не могат да осигурят тези пари. Възможно е да се вземе голям банков заем, но този вариант не е приемлив заради високия риск и залог.
Пуснати са в ход всички видове контакти, за да се открие инвеститор, който да осигури средствата, а след това да даде възможност за реализация на новите проекти. Този вариант обаче все още е на ниво предварителни разговори и няма реални стъпки в неговото осъществяване.
Ясно е, че тв продуцентите ще търсят всякакви начини, за да оцелеят в трудните години.
Един от печелившите бизнеси в последно време бе доста засегнат от икономическото статукво у нас. До скоро тв продуцентите печелеха много добри пари за родните стандарти и се радваха на прилични приходи от договорите с различните телевизии.
Картината обаче се промени динамично само за година и половина
Пазарът на този тип дейност се сви значително.
Самите телевизии ограничиха бюджетите си за външни продукции с 20-25 процента. Това в цифри означава над 15 милиона лева на година. Тази сума е значителна за родните стандарти, още повече че разходите за реализация на предавания, шоупрограми и сериали се повишават постоянно. Дори и надниците на статистите са се качили с 50 до 100 процента. Вече не може да се намерят хора, които да стоят по цял ден за 15 лева. Сумата е скочила на 25-30 лева в зависимост от самия ангажимент.
Актьорите в сериалите също са си повишили изискванията и искат значително по-високи хонорари
Това важи за всички роли, включително и тези с по-малко значение и времево изражение. Оказва се, че продуцентските компании трябва да работят в условията на значително посвит пазар и нарастващи разходи. Това поставя нови предизвикателства пред тях като управление и мениджмънт, при положение че качеството на продукциите трябва да остане на високо ниво.
Бедите за продуцентите започнаха, след като водещите телевизии у нас се сблъскаха с кризата и финансовите трудности. Справка показва, че Би Ти Ви официално е регистрирала загуба за 2012 г. Тя е в размер на 1,974 милиона лева. Проблемът тук не е в размера на самата загуба, а във факта, че изобщо я има. Телевизията обявява пасив за първи път в своята история.
За 2011 г. Би Ти Ви е на печалба от 7,374 милиона лева, а за 2010 г. тя е 31,205 милиона. 2008 г. пък е била особено успешна за медията, след като печалбата е в размер на 69.562 милиона лева.
Цифрите показват много сериозен спад на финансовия резултат само за пет години. Това е показателно за тв индустрията като цяло.
Друга водеща електронна медия – Нова тв е на още по-голяма загуба за 2012 г. – 2,548 милиона лева. Този пасив обаче може да се сметне за добър показател, защото справката показва, че през 2011 г. загубата е 49,986 милиона лева, а през 2010 г. 44,759 милиона. В последните години телевизията постоянно е на "червено", а финансовите й показатели не са добри
Тв 7, която набира стремително скорост с много инвестиции в различни програми и продукти, също е на сериозна загуба. За 2012 г. пасивът е 30,297 милиона лева, като предната година е с шест милиона по-малко. Телевизията е постоянно на загуба в последните 6-7 години. Това обаче не пречи капиталите там да се наливат с широка ръка.
Ситуацията в обществената БНТ 1 е още по-тежка. В година, когато разходите на телевизията ще бъдат завишени чувствително, защото трябва да произведе много повече продукция заради цифровизацията, бюджетът й не само не бе увеличен, а напротив -намален с 5 милиона лева. Това налага в момента свиване на разходите за всички вътрешни и външни продукции, което същевременно не бива да засегне качеството им.
Проблемите за медиите като цяло дойдоха от свития рекламен пазар в последните години
Заради кризата и намаленото потребление в България големите компании свиха рекламните си бюджети. Това важи за всички видове ракламодатели. Парите за този тип дейност бяха редуцирани с 30-40 процента.
Самите фирми станаха предпазливи в разходите си и внимателно и по-прецизно формират бюджетите си по разходните пера. Така реално на пазара влизат по-малко свежи пари. Това пък удря директно по водещите телевизии, които разчитат предимно на рекламните приходи.
Тези процеси изостриха и конкуренцията между тях, което пък облекчи самите рекламодатели. Освен по-добри тарифи те получаваха и много изгодни отстъпки при договори за по-големи обеми рекламно време. Това обаче удари върху реалните приходи в медиите.
Така се стига до една картина, при която телевизиите изпитват финансови проблеми, а тв продуцентите се множат като зайци, но пък се борят реално за по-малка печалба.
Фирмите, които искат да отхапят дял от тази индустрия, стават все повече. Примамени от първите успехи на колегите си, все повече кадри от тв бизнеса се насочват към продуцентство.
Сега обаче условията са значително по-различни отпреди две или три години. Парите са по-малко, а конкуренцията расте стремително. Тези процеси удариха и самите продуцентски компании.
Дори и динозавър като Слави Трифонов вече изпитва ударите на кризата и новите реалности. Неговата продуцентска фирма "Седем осми" е на печалба от 942 хиляди лева за 2012 г. Това обаче е най-малкият плюс в историята на компанията, която в силните си години е стигала до 12-15 милиона лева печалба.
За 2011 г. Слави е реализирал положителен финансов резултат от 1,528 милиона, а през 2010 година сумата е 3 милиона лева. Паралелно с това той е натрупал и дългове за 618 хиляди лева. Но все пак да не забравяме, че шоуто на Трифонов се излъчва вече цели 13 години и продължава да бъде с много по-успешен рейтинг от десетки нови предавания.
Друг великан в бранша – Магърдич Халваджиян, също изпитва проблеми. Компанията му "Глобал вижън" е на печалба от 166 бона за миналата година. Тази сума обаче е мизерна в сравнение с отчетените в предните години. Те са съответно 2,548 милиона лева за 2011 г. и 2,727 милиона за 2010 г.
Другата му компания "Глобал филмс" пък е на загуба от 1,851 милиона лева. В предните години тя е регистрирала печели от 1,570 милиона и 1,356 милиона лева. Така дори и печеливши проекти като "Господари на ефира" и "X фактор" не могат да изведат компаниите на Халваджиян до сериозни печалби.
Нико Тупарев, който участва в бранша с множество предавания, но е известен най-вече с "Биг брадър", притежава няколко фирми. И те обаче регистрират скромни печалби от 30 до 90 хиляди лева, при положение че преди година-две са отчитали милиони левове на плюс.
"Дрийм тийм" на Евтим Милошев и Любо Нейков стои сравнително добре на пазара с приходи от 5,149 милиона лева и печалба от 496 хиляди лева за 2012 г. Само година преди това обаче цифрите са били 7,828 милиона приход и печалба от 2,691 млн.
Видимо е едно сериозно отстъпление
"Междинна станция" на Иван и Андрей е на печалба от 544 хиляди лева и приходи от 3,251 милиона. През 2010 г. обаче приходите са 6,246 милиона лева, а печалбата им е 1,806 млн.
Дори и компания като "Камера", която продуцира най-успешния роден сериал " Под прикритие ", гледан от стотици милиони по цял свят, отчита скромна печалба. Тя е 360 хиляди лева при приход за годината от близо 9 милиона. За 2011 г. фирмата е на загуба от 193 хиляди лева.
Примерите са много и е невъзможно да бъдат изброени всички. Факт е, че продуцентският бранш изпитва трудности и е в криза
Само за една-две години е видно, че дори и големите компании са свили значително печалбите си, а някои дори са и на загуба. При положение че този бизнес бе смятан за един от най-печелившите.
В България обаче трябва да се отчетат и някои особености при т.нар. външни продукции. В Западна Европа подобни проекти са независими и получават своето финансиране от рекламното време или от спонсори. Самите телевизии там не плащат нищо на външните продуценти, а предлагат само програмно време, което след това се продава от тези, които го получат.
В зависимост от рейтингите варират и тарифите, по които се продава рекламното време. Така продуцентските компании на Запад действат в една реална пазарна среда и са сравнително независими от медиите.
У нас нещата са различни. Реално самите телевизии осигуряват бюджетите на отделните проекти. Продуцентите получават парите на база на представени бизнес планове или различни идеи за реализацията. Те рамкират определен бюджет, който е съобразен с отделното шоу, предаване или сериал. Телевизията плаща всичко. Приходите от реклами пък се прибират по определена схема и договор между продуцентската компания и медията.
Самите бюджети трябва да се защитят по всяко едно перо
Доскоро представените проекти обикновено бяха одобрявани и средствата се осигуряваха без особени трудности. Новите условия обаче направиха ръководствата на телевизиите много по-предпазливи. Вече се прецизира всеки разход, дори и тези за консумативи.
Съвсем наскоро в Би Ти Ви е имало сериозен скандал между известен продуцент и шефовете на медията. Те са поискали обяснение за необичайно високи разходи за – забележете – минерална вода. Оказало се, че участниците в дадения проект за около месец са изпили над 6 хиляди бутилки с вода. Това се е сторило странно на хората от медията. В крайна сметка разходите са били приети, но случката е показателна за ситуацията в бранша.
Годините на леките пари вече са минало. Всеки един лев, който се иска от телевизиите, вече трябва да бъде защитен и добре мотивиран. Това важи както за парите за сапун, така и за хонорарите на водещите, актьорите или на режисьорите. Новите условия са изнервили голяма част от тв продуцентите.
Част от тях в последните години са направили значителни разходи и инвестиции в оборудване, техника, софтуер, дори и в човешки ресурси. И сега ще търсят всякакви начини, за да си върнат вложенията.

Стр. 1, 50, 51 

Магърдич Халваджиян – за трудностите по пътя на успеха

Anett & Co. I 4.04.2013

В конферентна зала „Варна” , хотел „Черно море”, се състоя седмото издание на Biz2Bizi форум. Гост лектор на събитието този път бе един от най-известните български продуценти и режисьори – основател и собственик на продуцентски къщи "Глобал филмс" и "Глобал вижън" – Магърдич Халваджиян, а тема на лекционно – дискусионната част: „Трудности по пътя на успешния предприемач“.
Седмият форум бе овенчан с изключителен успех. Над 160 гости, сред които мениджъри на различни отдели, изпълнителни директори, собственици на бизнес, активни студенти с воля за успех, уважиха събитието. Сред гостите бяха представители на водещи фирми в града – Адрес Недвижими Имоти АД, Планекс , Ола Taste of MED, Ера България, Мтел, DM-България, Берьозка, LZ yachting 1991 AD, Пристанище Варна, Барт ООД, Алфа Банк, УниКредит Булбанк АД, Сосиете Женерал Експрес Банк, Интернационал хотел и Казино и много други. Повече от половината присъстващи се включиха и в коктейла за лична среща с Маги Халваджиян, който се състоя по-късно в панорамния бар на хотел „Черно море”.
Лекционната част премина изключително интересно, като г-н Халваджиян запозна публиката с пътя, който е извървял от единственото по рода си в света цирково училище в Москва до днес, когато ръководи най-успешните продуцентски къщи в страната. Интересни, трудни, забавни, късметлийски или не – всички преживявания по този път той оцени като значими за старта и развитието на неговата кариера. Изключително сладкодумен, завладяващ, позитивен и харизматичен – така определиха присъстващите госта на събитието. Едно от най-впечатляващите твърдения на г-н Халваджиян бе, че ако усети, че е загубил сърцето си в бизнеса, който практикува, си тръгва от там. След близо час и половина, които минаха неусетно, заради интригуващия подход, по който беше поднесена лекцията, думата да зададат своите въпроси, получиха и гостите.
Форумът бе и своеобразна платформа за бизнес контакти, някои от които се превърнаха в успешни сделки. Представители на строителния бизнес срещнаха производители на врати и интериорни елементи, голяма компания от Пловдив, занимаваща се и с благотворителност, привлече нови партньори за своята кауза, присъстващи продуценти от Англия привлявакаха вниманието на г-н Халваджиян със свои проекти за България.
Седмият Biz2Bizi форум бе подкрепен от над 40 фирми. Мисията на Biz2Bizi е да провокира сред обществото предприемаческо мислене и да помага за устойчиво развитие на бизнеса, организирайки периодични срещи. Те преминават през два етапа – лекционна част, водена от все по-атрактивни гост лектори, дискусионен панел и уъркшоп, като всичко това се случва в рамките на по малко от 2 часа.

Накратко за Магърдич Халваджиян:
Магърдич Халваджиян – продуцент и режисьор, основател и собственик на продуцентски къщи "Глобал филмс" и "Глобал вижън". Председател на Асоциацията на телевизионните продуценти от 2009 г. до средата на 2012 г. Режисирал над 100 рекламни спота, за едни от най-големите български и чуждестранни компании. Името му се свързва с най-популярните телевизионни предавания и сериали: "Седем часа разлика", "България търси талант", "Господари на ефира", "Море от любов", "Сладко отмъщение", "Като две капки вода" и други. До момента е заснел над 500 музикални видеоклипа на изпълнители от всички жанрове.

Зад триумфа на българските сериали

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 17.03.2012

Да се прави сериал е супермодерно. За телевизиите и за продуцентите. Няма мастит наш продуцент, който да не се е пробвал в този жанр. Май само Иван Христов и Андрей Арнаудов още не са опитали, но това сигурно е заради прекалената им заетост с другите техни "велики" телевизионни проекти. Останалите "конкуренти" услужливо или случайно са си разделили териториите. Пионерите в начинанието – Димитър Гочев и Димитър Митовски, с тяхната " Камера" превзеха Би Ти Ви със "Стъклен дом", а след това намериха гостоприемството и в БНТ1 с "Под прикритие". Магърдич Халваджиян и неговата "Глобал филмс" също събират аудитория за Би Ти Ви с проекта "Седем часа разлика". Друг продуцентски тандем , успешно изявяващ се в същата медия, е Любо Нейков и Евтим Милошев. "Дрийм Тийм Продакшън", която предлага "Комиците" и "Нека говорят с Росен Петров", продуцира и комедийния сериал "Столичани в повече". Без огромни претенции между големите в бранша се "набута" и сериалът "Домашен арест", който се прави от новата марка – bTV Studios, заела се да представя всички продукции на Media ProEntertainment за Би Ти Ви.
Дойде време и "Нова тв" да отвърне на удара, след като роди няколко безуспешни сериала досега като "Забранена любов". Преди години в него мимолетно се изяви и Бойко Борисов – по това време все още кмет на София. Телевизията е дала доверието си за правенето на сериали на основния си продуцент – Нико Тупарев. Криминалната поредица "Отплата" и побългареният вариант на световноизвестния комедиен сериал "Женени с деца" са дело на неговата компания Old School Productions. Между тях по Нова има запазено място и за "Етажна собственост" – на продуцентската къща на Краси Ванков Hidalgo.
Слави Трифонов също започна да се упражнява в жанра, но на този етап без да претендира за праймтайм. Иначе казано, сериалите се правят предимно от опитни продуценти и телевизиите дават шанс на тези, с които имат традиционни работни отношения. Изключението е тандемът Митовски-Гочев. "Седем часа разлика" пръв се хвърли да защитава триумфа на българските сериали през новия сезон.

Тези, които са издържали

мудността на първите епизоди, вече нямат нужда от силни лекове, за да останат пред екраните. В началото действието почти липсваше. Няколко серии се въртяха върху едно изнасилване. То се коментираше като в латинопродукциите – напоително, от всички, до втръсване, без нищо друго да се случи. Всъщност дори добрите актьорски превъплъщения на Калин Сърменов и Ваня Цветкова не могат да заличат пробойните в сценария и неясната американска сюжетна линия. Тя стои толкова зле залепена към относително успешно пресъздадената реалност в България, че има не седем, а седемстотин часа разлика. Дори може да се спори доколко е нужна, освен за изминаване на ефирно време. С две думи – нямам думи за американската сюжетна линия и за нейното изпълнение. На този фон младата актриса Боряна Братоева, която по неизвестни причини е спрягана за бъдеща звезда на киното, изглежда почти адекватно. Независимо че любовта на героинята й с два пъти по-възрастния персонаж на Ники Сотиров, е меко казано, съшита с бели конци. Сред младите си колежки дори непрофесионалната Алекс Раева се оказва попадение.
"Седем часа разлика" е от онези филми, в които стоически седиш, с риск за здравето си, в очакване да стане нещо готино и да си кажеш, че не си загубил времето си напразно. Дано в "сезона на триумфа" да има поне една такава серия.
Далеч по-големи са

приятните спомени и надежди

за комедийния "Столичани в повече". Това е сериалът със сериозно съсредоточаване на актьорски капацитети, които на моменти също не могат да се разгърнат максимално заради сценария. След приличното начало на първата серия последваха няколко, в които нямаше нищо смешно. Така определението "комедия" стана излишно. Продукцията обаче придоби по-апетитен привкус, след като започна да се "задява" със сегашната власт. Да си припомним за бюст-паметника на премиера. Ако не спре с намигването към властта, екипът на Любо Нейков ще привлича зрители, та дори и да продължат не особено успешните опити на фолкпевицата Преслава да се пробва пред камерата в ново амплоа.
С най-голям интерес може би се чака петият сезон на "Стъклен дом". Не само заради най-дългата си екранна история, но и защото това е продукцията, чийто успех даде основа за възраждането на българските сериали. Новото представяне ще е под мотото "Щастието не се купува с пари" и отдавна по форумите се правят залози

кой от героите ще умре

след като преди – в "Наказанието – някой трябва да умре", никой не отиде в отвъдното. Аудиторията определено харесва "Стъклен дом". Премиерата на четвъртия му сезон събира рекордните 1.5 млн. зрители пред телевизорите и отчете 53% пазарен дял. Сериалът се излъчва в осем страни, сред които Хърватия, Словакия, Румъния, Гърция и др. Стефан Данилов и колегите му са се изявявали и пред турската публика, но за кратко. Първо се очакваше продукцията да бъде показана по турския Канал Д, само че медията се отказа, тъй като била прекалено разкрепостена. После пък "Фокс Турция" купи първия сезон, но не посегна към втория.
Независимо че има доста нереални сюжетни хрумвания, "Стъклен дом" откри и отгледа няколко млади актьори като Явор Бахаров и Бойко Кръстанов. Популярността споходи и нетолкова убедителните дамски персонажи покрай неубедителните актьорски изяви на Елена Петрова. И този път обаче не мина без присъствието на преквалифицирана в актриса манекенка – Диляна Попова.
Подобна е съдбата и на колежката й Ирена Милянкова, която се представя в "Под прикритие". Криминалният сериал по БНТ 1

има много малко недомислени неща

като, да речем, избора на актьор за главната мъжка роля – Ивайло Захариев. Той откровено не пасва за полицай под прикритие, репликите му са декламативни, далеч от разговорните. Във форумите се говори, че в следващия – трети сезон, героят му ще изчезне точно заради недоволството на зрителите от неговата игра. Но тепърва предстои да видим дали продуцентите от "Камера" ще се съгласят с мнението на аудиторията и ще направят резки промени и в "Стъклен дом" по отношение на Петрова, и в "Под прикритие" по отношение на Захариев. Така или иначе, "Под прикритие" върна доверието в националната държавна телевизия. Независимо че не догонва по рейтинг основните си конкуренти, тя даде сериозна заявка за правенето на качествени български сериали. А и за популяризирането им. Все пак "Под прикритие" е най-скъпият сериал, сниман у нас – една серия е приблизително четвърт милион лева. Може би и затова има не само стегнат сценарий, атрактивно заснемане, но и огромен арсенал от гостуващи актьори – от Чочо Попйорданов през Христо Мутафчиев до Цветана Манева. Третият му сезон ще се излъчи през есента, а вече е продаден в няколко държави като Великобритания, Германия и дори Китай.
Евентуалният триумф в "сектора" може да бъде допълнен от "Етажна собственост", който има свеж диалог, симпатични актьори и герои, чиито проблеми са близки до тези на средностатистическия гражданин.

Проблемът на тази продукция

е в нерационалната стратегия за нейната популяризация, която е далеч от силно рекламирания сериал "Домашен арест". Последният е опит за ситуационна комедия, но се вижда, че е правен набързо, а задкулисният смях отдавна е знак за подценяване на публиката, подсказвайки й къде трябва да се смее. На всичко отгоре създателите му откровено има нужда от помощ за нацелването на тези моменти.
Две нови и шумно рекламирани продукции очакват зрителите на Нова тв – "Отплата" и българският вариант на "Женени с деца". Първият сериал отново залага на дами от типа – легнала си манекенка, събудила се актриса, което може би подсказва за недостига на изпълнителки в българското кино и театър. Известни подозрения има и около актьорските заложби на певеца Орлин Павлов, но да се надяваме, че те ще бъдат компенсирани от присъствието на Джоко Росич. Като цяло опитите са за криминална драма, а сюжетът не е нещо нестандартно.
Много по-големи са резервите към побългарения вариант на "Женени с деца". Най-малкото защото копието никога не е по-добро от оригинала, а американският сериал за семейството на Ал Бънди е изключително свежо написан. В него има и чудесна актьорска игра, и удивително сценарно присъствие. А то липсва на българския вариант. Ако приемем, че с всяка следваща изява актьорите ни все повече ще се научават да се държат пред камерата по начин, различен от този на театралната сцената, то същото не важи за сценаристите. Те са
основният проблем за българското кино
и за сериалите в частност. Затова не можем да направим неща дори като испанците – няма как да имаме нито техните "Щури съседи", нито "Моите мили съседи", все продукции, които не са глътнали милиони, но зад които стоят отлични сценаристи.
Хубаво е, че го има цялото това разнообразие от български сериали. Най-малкото защото дава хляб на много хора и развива качеството. А и защото поизмести, макар и не напълно, турските поредици от праймтайма. В Турция обаче създаването на този тип изкуство е национална политика. Дори се заговори за ново турско присъствие – телевизионно. У нас такова нещо няма и няма и да има. Вярно е, че имаме сериали, които преживяха първия си триумф, но сега им предстои по-отговорната задача – да го затвърдят. Другият вариант е да се раздадат главните роли на Борисов и подчинените му министри, които сами ще си режисират четиригодишния сериал.

Стр. 35