“Ускорение” е най-новият мащабен телевизионен проект на NOVA

НОВА ТВ I 1.12.2016

За първи път българска телевизия участва в създаването на сериал – копродукция между четири държави

"Ускорение" е най-новият мащабен телевизионен проект на Нова Броудкастинг Груп, който е копродукция между четири държави и ще се реализира в България. Сериалът е поредният иновативен продукт, с който медията затвърждава лидерството си във въвеждането на най-актуалните тенденции на българския медиен пазар. За първи път в България ще се снима подобна продукция във вариант на телевизионен сериал, която отговаря на всички изисквания на световното кино производство. Поредицата е криминална екшън драма, а снимките започват следващата година.

"Зад реализацията на сериала стоят четири европейски държави – едни от най-големите медийни и кино компании във Франция, България, Италия и Израел. От българска страна в осъществяването на продукцията ще участва NOVA, а от италианска – MEDIASET, компанията на Силвио Берлускони.” Това разкри продуцентът и режисьор Димитър Митовски тази сутрин в “Здравей, България”.

Френската Lagariere и израелската Dori Media са другите две компании, които ще участват в продукцията. Митовски застава зад проекта заедно с продуцента Несим Хасон, който има дългогодишен опит в реализацията и дистрибуцията на много успешни холивудски продукции. Хасон е и член на журито, което определя носителите на най-престижните телевизионни награди “ЕМИ”. Митовски е режисьор на един от най-успешните български филми през последните години – "Мисия Лондон“, и продуцент на популярния криминален сериал "Под прикритие“.

В "Ускорение" ще участват много международни звезди от страните, които го продуцират, както и голяма американска звезда. Освен във Франция, Италия и Израел, голяма част от снимките на сериала ще се осъществят в България. “Идваме да снимаме тук заради качеството, професионализма и таланта на хората в кино индустрията”, разкри Нeсим Хасон.

"С този проект Нова Броудкастинг Груп продължава стратегията си да развива качествени български кино и телевизионни продукции. За нас е голямо предизвикателство да работим по толкова мащабен и иновативен сериал, заедно с някои от най-добрите професионалисти в този бизнес”, коментира Вики Политова, главен оперативен директор на Нова Броудкастинг Груп.

Оригинална публикация

Пролетта на тв продуцентите

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 20.02.2016

Основните проекти са с "Нова" и bTV, но вече се работи и извън България

Най-новата многопрофилна болница в София "Св. Кирил" се намира в Бояна в двуетажна приветлива сграда. От началото на март тя ще се превърне в декор на най-новия български медицински сериал – "Откраднат живот". Проектът е на компания "Дрийм тийм филмс" на Евтим Милошев и ще се излъчва по "Нова тв", а в актьорския състав влизат имена като Мартина Вачкова, Йоана Буковска, Мария Каварджикова и др.
Ако сериалът се докаже като успешен, може да даде нов тласък на местното производство на телевизионни сериали, което след своя първоначален бум през 2011 година бързо замря, за да стигне до есента на 2014 година, когато по комерсиалните телевизии не се излъчваше нито една такава продукция.
Като изключим снимките на родни сериали, в навечерието на новия телевизионен сезон ключовата тенденция в създаването на тв съдържание е търсенето на бизнес възможности и опит на чужди пазари. Това е валидно както за телевизиите, които се ориентират към работа с международни продуцентски компании, за да предложат по-голямо разнообразие от формати и жанрове, така и за продуцентските компании, които опитват да компенсират спада на вътрешния пазар с външни източници на финансиране.

Как изглежда новият тв сезон

Освен нов български сериал в пролетния тв ефир ще видим поне шест премиерни за България формати и нови сезони на вече познати и утвърдени шоупрограми (виж таблицата). Най-значимото и очаквано събитие в ефира е европейското първенство по футбол както от гледна точка на зрителите, така и на рекламодателите. "За първи път такова спортно събитие ще се излъчва от три канала паралелно ("Нова", "Диема" и БНТ), два от които национални, което е предизвикателство за целия пазар (телевизии, медия агенции, доставчици на пийпълметрични данни, рекламодатели)", коментира старши изследователката в ZenithOptimedia Светлана Тачева. Управляващата директорка на Media Direction OMD Боряна Несторова казва, че очаква силен телевизионен сезон, който продължава тенденцията за по-големи инвестиции в нови проекти. "Зрителите вече свикнаха да имат по няколко нови програми в ефир, почти през цялата година", отбелязва Несторова.
В официално прессъобщение до медиите главният изпълнителен директор на "Нова броудкастинг груп" Дидие Щосел обяснява, че пролетният сезон на групата е най-голямата инвестиция, която са правили до момента. По "Нова" вече стартираха няколко нови предавания, които отчитат добри резултати от гледна точка на аудитория според медиа директорите – петият сезон на "Черешката на тортата", "Семейни войни", "Шеф под прикритие". Предстои премиерата на "Откраднат живот", както и нови сезони на "Като две капки вода" и "Кошмари в кухнята", които бяха едни от най-силните предавания за канала през изминалата година.
По основния конкурент на "Нова" – bTV, също вече започнаха няколко нови предавания – "Мама готви по-добре" в праймтайм, точно на гърба на "Семейни войни" по "Нова". Предстои и нов сезон на MasterChef, което бе най-успешното риалити в ефира на bTV през 2015. Медиата инвестира и в нов сезон на комедийния сериал "Столичани в повече", както и в новото предаване "Бригада – Нов дом". От bTV обясниха, че акцентите в тяхната стратегия за сезона са два – развитие на вътрешното им продуцентско звено и сътрудничество с най-успешните български и европейски продуцентски компании.
В БНТ освен европейското футболно първенство ключово събитие в пролетния тв ефир е последният, пети сезон на криминалния сериал "Под прикритие".
В стремежа си да диверсифицират риска в нови проекти и да търсят по-ниска цена на изпълнение за по-високо качество телевизиите започнаха да преговарят и с международни компании. Първата крачка направи bTV, когато миналата година започна работа по ключовия си за сезона проект MasterChef с базираната в Мюнхен Constantine Entertainment. Още тогава телевизията даде заявка, че ще продължи този подход, и е много вероятно до есента да привлече нов чуждестранен партньор като изпълнителен продуцент за предстоящите й проекти. "Нова", която в момента е в по-силен програмен подем и е амбицирана трайно да измести конкурента си bTV от лидерската позиция, също не изключва преговори с продуцентски компании отвъд пазара, въпреки че засега се въздържа да го потвърди официално.

Нови пазари, нови хоризонти

Фалитът на КТБ остави продуцентските компании в страната да избират основно между двата големи частни канали bTV и "Нова", за да реализират продукцията си. Банката на Цветан Василев финансираше TV7, която се явяваше третия частен канал, който осигуряваше работа на продуцентите, и то по високобюджетни проекти като сериали и риалити формати. Но този балон се спука, а обществената БНТ не може да си позволи високото бюджетиране на комерсиалните канали. Затова макар и основните им приходи да идват от български телевизионни проекти, през последните години големите играчи положиха усилия да си осигурят външни източници на финансиране.
"В момента предоставяме продукционни услуги на компании от цял свят. Работихме по четири документални проекта за немската телевизия ZDF, единият от тях в копродукция с BBC, продуцирахме реклами за чужди компании и американски филм, който беше заснет изцяло в България, както и по 60 кратки филмчета за израелска компания. Освен това направихме много добри контакти с индийски продуценти – Индия е огромен пазар", разказа съсобственикът в "Дрийм тийм филмс" и председател на Асоциацията на телевизионните продуценти Евтим Милошев. По думите му пазарът през последните години е труден и се налага продуцентите да са все по-конкурентоспособни.
Управителят на "Идалго прадакшънс България" Красимир Ванков потвърждава тенденцията да се върви постепенно към увеличаване на приходите от международни проекти и продажба на услуги за външни компании, които произвеждат продукциите си в България.
След като се наложи със силните си проекти за "Нова тв", Global Group на Магърдич Халваджиян също се отвори за работа по международни проекти – филми и сериали. Миналата година дружеството си назначи нов главен изпълнителен директор – Светлана Василева. Тя разказва, че "Опън фреймс" – компанията, която е създадена за инвестиции на международния пазар, вече работи по няколко проекти за филми и сериали. Василева дава пример с Nightworld – психологически трилър, по който компанията работи с международен екип. "Следващият филм, снимките на който ще започнат през март в Куба, ще бъде реализиран съвместно с американска компания и ще бъде първият англоезичен филм на ужасите, заснет в Куба", добавя Василева. "Опън фреймс" работи и по проект за сериал, за който вече има заявен интерес от чужди компании. "Тази година като че ли има заявка за рестарт на проекти за телевизионни сериали, както и по-сериозно отношение към генериране на съдържание за дигитални платформи", смята Светлана Василева.
По-големите инвестиции на "Нова" в съдържание и увереността, че bTV ще я последва, за да отговори на конкуренцията, обнадеждава продуцентите, че могат да доведат до увеличаване на обема на приходите си. Проблематичен за тях обаче остава въпросът с определянето на цената за час произведена продукция – тенденцията е да намалява всяка година. Най-общо казано, цената се определя от необходимия разход за съответната продукция, съобразен с бюджета на телевизията, който от своя страна зависи от възможността за възвръщане на направената инвестиция, разяснява Светлана Василева. "Истината е, че като себестойност цената на час телевизионна продукция не се е променила от години, но непрекъснато се променя цената, която телевизиите плащат за този час продукция. И посоката е винаги надолу", коментира Евтим Милошев.
От "Нова" не коментираха въпроса с формирането на цената за час програма, но от bTV обясниха, че зависи от инвестицията, която е необходима за реализацията на тази продукция. Проект, който изисква голяма инвестицията в локация, декор, технически и човешки ресурс, има висока продукционна цена на час. Часовият пояс, в който се излъчва дадена програма, също оказва влияние върху таргетираната продукционна цена. "Програмите, излъчвани в праймтайм, достигат до повече зрители и генерират по-високи рейтинги в сравнение с програмите в дневния пояс. На тази база за праймтаймовите предавания телевизиите планират по-висока продукционна цена на час за сравнение с цената на програмите извън праймтайм", добавят от bTV.

Липсващите играчи

От общата картина на продуцентите на телевизионния пазар тази година се забелязва отсъствието на традиционно силни компании като Sia и Camera на Росен Цанков, Димитър Митовски и Димитър Гочев. В началото на сезона присъства само Митовски – с ново дружество, което работи по последния пети сезон на "Под прикритие". И двете компании обаче – такива, каквито ги познаваме от силните им години, се разпаднаха и бившите съдружници сега се опитват да работят поотделно.
Активите на Camera (филмови права, снимачна техника и недвижими имоти) са заложени в "Уникредит" за 2.9 млн. лв., показва справка в Търговския регистър. Дяловете в дружеството са разпределени между Димитър Гочев и Димитър Митовски. Пред "24 часа" Митовски коментира, че тези кредити са обслужени на 100%. На пазара обаче имаше коментари, че поради финансови затруднения компанията дължи хонорари на актьори, с които работи по различни филмови продукции. Тази информация към момента не желаят да потвърдят нито потърпевшите, нито продуцентът. "В нашия бизнес всичко се гради на взаимно доверие и никога няма да оставим неразрешени финансови проблеми", казва пред "24 часа" Митовски. До редакционното приключване на броя той не отговори на въпросите на "Капитал" дали ще има нови проекти и как ще продължи да съществува продуцентският му бизнес.
Въпреки че рекламодателите не предвиждат значителен ръст на инвестициите си през 2016 г., а по-скоро поредно оптимизиране на бюджетите, началото на годината обещава силен и конкурентен телевизионен сезон с нови програмни проекти. А телевизията, изглежда, ще продължи да е основен канал за рекламните кампании. Остава да видим дали това ще означава и по-интересно тв съдържание.

Стр. 46 – 47

Зад триумфа на българските сериали

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 17.03.2012

Да се прави сериал е супермодерно. За телевизиите и за продуцентите. Няма мастит наш продуцент, който да не се е пробвал в този жанр. Май само Иван Христов и Андрей Арнаудов още не са опитали, но това сигурно е заради прекалената им заетост с другите техни "велики" телевизионни проекти. Останалите "конкуренти" услужливо или случайно са си разделили териториите. Пионерите в начинанието – Димитър Гочев и Димитър Митовски, с тяхната " Камера" превзеха Би Ти Ви със "Стъклен дом", а след това намериха гостоприемството и в БНТ1 с "Под прикритие". Магърдич Халваджиян и неговата "Глобал филмс" също събират аудитория за Би Ти Ви с проекта "Седем часа разлика". Друг продуцентски тандем , успешно изявяващ се в същата медия, е Любо Нейков и Евтим Милошев. "Дрийм Тийм Продакшън", която предлага "Комиците" и "Нека говорят с Росен Петров", продуцира и комедийния сериал "Столичани в повече". Без огромни претенции между големите в бранша се "набута" и сериалът "Домашен арест", който се прави от новата марка – bTV Studios, заела се да представя всички продукции на Media ProEntertainment за Би Ти Ви.
Дойде време и "Нова тв" да отвърне на удара, след като роди няколко безуспешни сериала досега като "Забранена любов". Преди години в него мимолетно се изяви и Бойко Борисов – по това време все още кмет на София. Телевизията е дала доверието си за правенето на сериали на основния си продуцент – Нико Тупарев. Криминалната поредица "Отплата" и побългареният вариант на световноизвестния комедиен сериал "Женени с деца" са дело на неговата компания Old School Productions. Между тях по Нова има запазено място и за "Етажна собственост" – на продуцентската къща на Краси Ванков Hidalgo.
Слави Трифонов също започна да се упражнява в жанра, но на този етап без да претендира за праймтайм. Иначе казано, сериалите се правят предимно от опитни продуценти и телевизиите дават шанс на тези, с които имат традиционни работни отношения. Изключението е тандемът Митовски-Гочев. "Седем часа разлика" пръв се хвърли да защитава триумфа на българските сериали през новия сезон.

Тези, които са издържали

мудността на първите епизоди, вече нямат нужда от силни лекове, за да останат пред екраните. В началото действието почти липсваше. Няколко серии се въртяха върху едно изнасилване. То се коментираше като в латинопродукциите – напоително, от всички, до втръсване, без нищо друго да се случи. Всъщност дори добрите актьорски превъплъщения на Калин Сърменов и Ваня Цветкова не могат да заличат пробойните в сценария и неясната американска сюжетна линия. Тя стои толкова зле залепена към относително успешно пресъздадената реалност в България, че има не седем, а седемстотин часа разлика. Дори може да се спори доколко е нужна, освен за изминаване на ефирно време. С две думи – нямам думи за американската сюжетна линия и за нейното изпълнение. На този фон младата актриса Боряна Братоева, която по неизвестни причини е спрягана за бъдеща звезда на киното, изглежда почти адекватно. Независимо че любовта на героинята й с два пъти по-възрастния персонаж на Ники Сотиров, е меко казано, съшита с бели конци. Сред младите си колежки дори непрофесионалната Алекс Раева се оказва попадение.
"Седем часа разлика" е от онези филми, в които стоически седиш, с риск за здравето си, в очакване да стане нещо готино и да си кажеш, че не си загубил времето си напразно. Дано в "сезона на триумфа" да има поне една такава серия.
Далеч по-големи са

приятните спомени и надежди

за комедийния "Столичани в повече". Това е сериалът със сериозно съсредоточаване на актьорски капацитети, които на моменти също не могат да се разгърнат максимално заради сценария. След приличното начало на първата серия последваха няколко, в които нямаше нищо смешно. Така определението "комедия" стана излишно. Продукцията обаче придоби по-апетитен привкус, след като започна да се "задява" със сегашната власт. Да си припомним за бюст-паметника на премиера. Ако не спре с намигването към властта, екипът на Любо Нейков ще привлича зрители, та дори и да продължат не особено успешните опити на фолкпевицата Преслава да се пробва пред камерата в ново амплоа.
С най-голям интерес може би се чака петият сезон на "Стъклен дом". Не само заради най-дългата си екранна история, но и защото това е продукцията, чийто успех даде основа за възраждането на българските сериали. Новото представяне ще е под мотото "Щастието не се купува с пари" и отдавна по форумите се правят залози

кой от героите ще умре

след като преди – в "Наказанието – някой трябва да умре", никой не отиде в отвъдното. Аудиторията определено харесва "Стъклен дом". Премиерата на четвъртия му сезон събира рекордните 1.5 млн. зрители пред телевизорите и отчете 53% пазарен дял. Сериалът се излъчва в осем страни, сред които Хърватия, Словакия, Румъния, Гърция и др. Стефан Данилов и колегите му са се изявявали и пред турската публика, но за кратко. Първо се очакваше продукцията да бъде показана по турския Канал Д, само че медията се отказа, тъй като била прекалено разкрепостена. После пък "Фокс Турция" купи първия сезон, но не посегна към втория.
Независимо че има доста нереални сюжетни хрумвания, "Стъклен дом" откри и отгледа няколко млади актьори като Явор Бахаров и Бойко Кръстанов. Популярността споходи и нетолкова убедителните дамски персонажи покрай неубедителните актьорски изяви на Елена Петрова. И този път обаче не мина без присъствието на преквалифицирана в актриса манекенка – Диляна Попова.
Подобна е съдбата и на колежката й Ирена Милянкова, която се представя в "Под прикритие". Криминалният сериал по БНТ 1

има много малко недомислени неща

като, да речем, избора на актьор за главната мъжка роля – Ивайло Захариев. Той откровено не пасва за полицай под прикритие, репликите му са декламативни, далеч от разговорните. Във форумите се говори, че в следващия – трети сезон, героят му ще изчезне точно заради недоволството на зрителите от неговата игра. Но тепърва предстои да видим дали продуцентите от "Камера" ще се съгласят с мнението на аудиторията и ще направят резки промени и в "Стъклен дом" по отношение на Петрова, и в "Под прикритие" по отношение на Захариев. Така или иначе, "Под прикритие" върна доверието в националната държавна телевизия. Независимо че не догонва по рейтинг основните си конкуренти, тя даде сериозна заявка за правенето на качествени български сериали. А и за популяризирането им. Все пак "Под прикритие" е най-скъпият сериал, сниман у нас – една серия е приблизително четвърт милион лева. Може би и затова има не само стегнат сценарий, атрактивно заснемане, но и огромен арсенал от гостуващи актьори – от Чочо Попйорданов през Христо Мутафчиев до Цветана Манева. Третият му сезон ще се излъчи през есента, а вече е продаден в няколко държави като Великобритания, Германия и дори Китай.
Евентуалният триумф в "сектора" може да бъде допълнен от "Етажна собственост", който има свеж диалог, симпатични актьори и герои, чиито проблеми са близки до тези на средностатистическия гражданин.

Проблемът на тази продукция

е в нерационалната стратегия за нейната популяризация, която е далеч от силно рекламирания сериал "Домашен арест". Последният е опит за ситуационна комедия, но се вижда, че е правен набързо, а задкулисният смях отдавна е знак за подценяване на публиката, подсказвайки й къде трябва да се смее. На всичко отгоре създателите му откровено има нужда от помощ за нацелването на тези моменти.
Две нови и шумно рекламирани продукции очакват зрителите на Нова тв – "Отплата" и българският вариант на "Женени с деца". Първият сериал отново залага на дами от типа – легнала си манекенка, събудила се актриса, което може би подсказва за недостига на изпълнителки в българското кино и театър. Известни подозрения има и около актьорските заложби на певеца Орлин Павлов, но да се надяваме, че те ще бъдат компенсирани от присъствието на Джоко Росич. Като цяло опитите са за криминална драма, а сюжетът не е нещо нестандартно.
Много по-големи са резервите към побългарения вариант на "Женени с деца". Най-малкото защото копието никога не е по-добро от оригинала, а американският сериал за семейството на Ал Бънди е изключително свежо написан. В него има и чудесна актьорска игра, и удивително сценарно присъствие. А то липсва на българския вариант. Ако приемем, че с всяка следваща изява актьорите ни все повече ще се научават да се държат пред камерата по начин, различен от този на театралната сцената, то същото не важи за сценаристите. Те са
основният проблем за българското кино
и за сериалите в частност. Затова не можем да направим неща дори като испанците – няма как да имаме нито техните "Щури съседи", нито "Моите мили съседи", все продукции, които не са глътнали милиони, но зад които стоят отлични сценаристи.
Хубаво е, че го има цялото това разнообразие от български сериали. Най-малкото защото дава хляб на много хора и развива качеството. А и защото поизмести, макар и не напълно, турските поредици от праймтайма. В Турция обаче създаването на този тип изкуство е национална политика. Дори се заговори за ново турско присъствие – телевизионно. У нас такова нещо няма и няма и да има. Вярно е, че имаме сериали, които преживяха първия си триумф, но сега им предстои по-отговорната задача – да го затвърдят. Другият вариант е да се раздадат главните роли на Борисов и подчинените му министри, които сами ще си режисират четиригодишния сериал.

Стр. 35

Продуценти печелят и европари

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 12.11.2011

Милиони левове държавни и европейски пари усвояват най-големите български продуценти на развлекателни тв предавания като Магърдич Халваджиян, Димитър Митовски, Борислав Чучков, Христо Тучев или Иван и Андрей. Най-много средства са раздадени по Оперативната програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икомоника", управлявана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Според списъка на ведомството почти 2.5 млн. лв. е взел доставчикът на интерактивни услуги "Интерактив медиа сървисиз". Компанията осигурява есемес гласуванията в различни тв игри и предавания, разработва формати като телевизионна лотария, Call TV продукции, праймтайм шоута, новини и др.
Собствеността в "Интерактив медиа сървисиз" е разделена между продуцента Христо Тучев и "ЮМС" АД, показва проверка в Търговския регистър. Тучев е и в съвета на директорите на "ЮМС Интернешънъл" АД, заедно с Николай Иванов, Теодор Марков, Любен Йовчев и Марио Караконовски. Последният е бивш служител на "Мтел". Името на Каракановски нашумя преди няколко години, когато бе уволнен от мобилния оператор след обвинение в кражба на софтуер и предлагането му на конкурента "Глобул".
Христо Тучев е в управата и на "Макс ченъл" АД, а също на "Контравърджант медиа" ООД. Той е процудент на предаването "Пряка демокрация", излъчвано по ТV7.
"Интерактив медиа сървисиз" бе и сред кандидатите в първия конкурс за изграждане на двата мултиплекса за разпространение на тв програми през май 2009 година.
Продуцентът на предаванията "Господари на ефира", "Море от любов", "На кафе" и др. Магърдич Халваджиян е одобрен за получаването на финансова помощ от 1 073 000 лева. Една от фирмите му – "Глобал филмс", е кандидатствала по оперативната програма и с парите ще закупи нова снимачна техника. Освен продуцента, неин собственик е и "Ентреа Кепитъл партнърс" АД. Халваджиан и семейството му притежават няколко продуцентски компании, които създават предавания за ефирните телевизии. Така например водещата на "На кафе" Гала се явява и продуцент, тъй като е съдружник във фирмата собственик на продукцията "Глобал мегазин" ООД.
На европейски пари се радва и американското акционерно дружество "Ню Бояна филм", което притежава Киноцентъра в столичния квартал "Бояна". По споменатата оперативна програма за развитие на конкурентоспособността студията получава 1.7 млн. лева. Парите ще отидат за "внедряване на иновативно високотехнологично оборудване за развитие на продукти и услуги с висока добавена стойност".
Продуцентът Димитър Митовски взема 1 млн. лева. Оказва се, че неговата "Камера" ООД също има спешна нужда от нова техника. Митовски е подпомогнат и с държавни пари. Филмът му "Мисия Лондон" бе финансиран от Министерството на културата. Според Търговския регистър той притежава палитра от фирми, които се занимават с производство на тв програми и филми. Собственик или съсобственик е на "Българска кастинг агенция" ООД, "Дарак" ООД, "Сиа адвъртайзинг" ЕООД, "Камера" ООД, "Брада"ООД, "Некс крийетив фактори" ООД, "Рабит филм" ООД, "Бългериан филм продъкшън сървисис" ЕООД. Едно от дружествата му – "А плюс синема", е продуцент на новия филм "Кецове", който откри Фестивала на българската култура в Брюксел през октомври.
И продуцентската къща "Чучков брадърс" ООД не може да се оплаче от липса на внимание. Нейните собственици Виктор и Борислав Чучкови , чрез "СИФ 309 филм мюзик " ООД , вземат почти половин милион лева от европейската програма. С държавни пари пък бе създаден игралният им филм "Тилт".
Продуцентите на тв предаването "Станция Нова" Иван Христов и Андрей Арнаудов ще получат безвъзмездно по линия на европрограмата 475 000 лв. за закупуването на нова снимачна и звукозаписна техника. Близо половин милион лева ще отидат и в продуцентската къща "Страйп медия" ЕООД.
Проектът за финансиране на високотехнологично оборудване на "Дарик радио" АД също е одобрен, но засега е сред резервите, тъй като не е осигурено налично финансиране по процедурата. Става дума за 1 729 728 лева.
На "опашката" за средства от Оперативната програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" е и димитровградският фолкгигант "Пайнер медиа" ООД. Той чака 1 918 232 лева.
Компанията "Хит вижън плюс", която притежава кабелната "Икономика тв" и марката "Хит тв", е одобрена да получи 1 167 140 лв., а новата телевизия "България он ер"- 1 279 437 лева. Продуцентските къщи "Дрийм тийм" и "Телеман" също очакват съответно 461 083 и 220 225 лева. Такива грижи обаче нямат студиото за озвучаване на филми и тв продукции "Доли", взело 995 881 лв., и ямболската кабелна телевизия "Диана", която е получила 351 540 лева.
Като продуцент се изявява и актьорът от най-новата продукция на btv "Седем часа разлика" Калин Николов Сърменов. Неговата фирма "Студио Златен век" е получила над 500 000 лв. по линия на програмата за развитие на селските райони, управлявана от Министерството на земеделието. С парите актьорът ще пропагандира биоземеделието и ще прави рекламни клипове. Те ще се излъчват по 60 национални и регионални телевизии във версии от 30, 20 и 10 секунди. Ще ги разпространява консорциумът "Тандем-Труд", който за труда си ще вземе почти 550 000 лева.

Стр. 35

В мол ходя само на кино

в. Стандарт, Weekend | Валерия ВЕЛЕВА | 02.07.2011

Останах в България, защото ние можем да си оправим държавата. С Чаплин си приличаме само по ръста, казва Димитър Митовски

"За филмите ще разкажа всичко, но не казвам нищо за семейството си и нищо, свързано с лични неща. Възприел съм такъв принцип в живота си и няма да го наруша. Личният живот е лична територия и нямам намерение да го правя достояние на публиката." С тези думи, казани с полуусмивка, сядаме на кафе с Димитър Митовски. Режисьорът на едни от най-успешните български филми в последните години – "Мисия Лондон", "Стъклен дом", "Под прикритие", на десетки телевизионни формати и на стотици шеметни реклами от типа на "О, Пепи", които оставиха трайна диря в съзнанието на масовия зрител, ме гледа дяволито. Полека-лека разтваря диплите на душата си, там, където са скрити възприятията за Бог, за добро и лошо. Роден в Пловдив през 1964-а под знака на Лъва, завършил филмова и анимационна режисура в класа на Доньо Донев. Днес Митовски е на върха на славата. Дебютът му е заедно с Камен Калев – "Източни пиеси", с който обра куп награди. И оттогава суперлативите за него не спират. Работяга с хъс, Митака, както го наричат приятелите му, паралелно движи 3-4 проекта. И ако това не се случва, се чувства некомфортно. След "Мисия Лондон" идва ред на "Мисия Москва" и на "Черната кутия". Любимата му книга е "Спасителят в ръжта". Купува си я всеки път, когато я види някъде в книжарница. Сам не знае защо.

- Славата здраво те полази. Не е ли опасно за нашите нрави?

- Не чувствам, че ме е полазила славата, и не смятам, че в страна като България това има някакво значение. Не знам как се чувстват американските звезди, но в България много трудно може да се говори за звезди, за слава.

- Не се прави на скромен! Четеш в пресата "Човекът, който промени представата за българското кино" и нищо не ти трепва? Не мога да повярвам!

- Да, има известно ласкателство в това. Много се радвам, че тази оценка я дават хора, които са дистанцирани от процеса в киното. Защото точно те имат най-обективния поглед за нещата и щом го казват, сигурно е така. В крайна сметка обаче само времето е единственият и абсолютен критерий дали тази оценка е вярна, или е моментна.

- Очакваше ли такъв огромен успех на "Мисия Лондон"?

- Да, очаквах успех на "Мисия Лондон", защото когато заснех филма и го събрах, вече ми беше ясно, че той ще събуди зрителски интерес. Но, признавам си, такъв огромен успех никога не съм очаквал. Допусках, че ще събере около 100-150 хиляди зрители – това бе върхът в мечтите ми! А ето, вече са го гледали над 400 000 души. Бихме американските блогмастери. "Мисия Лондон" е най-успешният филм за последните 20 години у нас. И най-касовият филм за всички времена. Явно е направен точно така, както хората са очаквали. Освен това той им показва живота такъв, какъвто е. Винаги съм искал да снимам филми, които могат да се гледат от най-широка публика и в същото време да носят послания с важните за мен неща.

- Оттогава усещаш ли особеното внимание към теб?

- Да. Сигурно има много хора, които ми се кефят, и още толкова, които не ме приемат. Това е нормално. Срещам и мнозина, които не са в бизнеса и които искрено ми казват: "Страхотно! Мерси, че най-накрая имаме възможност да гледаме нещо различно, нещо, което следим." Но знам, че всичко това е преходно, временно. Не искам да го приемам като даденост, а като нещо, което съм го изработил. То се случва сега, но човек не знае дали ще го има след година, дори след ден. Далеч съм от идеята, че има вечни неща, че като си направил нещо, си предпазен от "изненади".

- Ходиш ли да палиш свещ в църква?

- Ходя чат-пат, без конкретни поводи.

- А специално преди премиера или за нещо, за което се притесняваш?

- Не.

- Нямаш ли чувството, че някой свише ти помага?

- О, човек винаги има такова чувство. Благодарен съм на късмета, който имам, за нещата, които ми се случват. Не мога да кажа, че някой специално ми помага. Не бих искал да говоря за Господ и за неща, които просто няма как да формулирам. Нося ги в себе си и толкоз!

- Не си ли си задавал въпроса: защо съдбата мен ме избра за този успех?

- До голяма степен знам защо. Защото полагам неимоверни усилия и се трудя страхотно много и целенасочено. Успехът е труд. И малко късмет. И малко талант. Но трудът е на първо място. Съдбата няма да избере никого, ако той седне да я чака да го избере. Човек сам избира съдбата си, а не тя него. Трябва да обичаш работата си. Всичко, което правя, правя го с любов, отделен е въпросът, че като го направя, въобще не го харесвам.

- Много ли си амбициозен?

- Не, не съм много амбициозен и не вярвам в прекомерната амбиция. Смятам, че тогава нещата се изсушават и не се получават така, както би ти се искало. Творческият процес е по-различен – да, трябва да се стремиш да постигнеш нещо, но в никакъв случай с болна амбиция.

- Има ли нещо Чарли-Чаплинско в теб?

- Само ръста, може би! (Смее се.) Не знам, не съм се замислял. Страхотно уважавам Чаплин, за мен той е един от най-великите в киното и в изкуството въобще. Никога не ми е хрумвала идеята да се сравнявам с когото и да било. Всеки творец трябва да носи своята индивидуалност и да конструира спрямо своите възгледи и творчеството си, и плановете си, и това, което се опитва да прави.

- Кой от уроците на Доньо Донев ти е останал в съзнанието?

- Най-ценният урок, който той ми даде и който спазвам, е – да не се бъркам в неща, които не разбирам и които не мога да свърша. Той ми го показа веднъж и разбрах колко ценно е това качество.

- Какъв бе поводът за този ценен урок?

- Трябваше да направя видеоклип в стил МТВ. Обърнах се към него за съвет, а той ми каза: Не разбирам от тези неща, пробвай сам! Странно за българин да каже, че не разбира от нещо, но Доньо беше честен. Затова го уважавам. Той е един от много достойните хора, които съм срещал в живота си.

- От кого си готов да "купуваш" съвет, на чия преценка най-много вярваш?

- Част от успеха е умението да избереш на кого за какво да се довериш и той да не те подведе с мнението си, с оценката, която ще даде. Създаването на екип е майсторство.

- А съмнението в успеха не те ли гложди ли в дадени моменти?

- За да се захвана с дадено нещо, аз вярвам, че то е правилно и ще го изведа до успешен финал. Иначе просто казвам – не, това не става. И спирам да се занимавам.

- Сънуваш ли някои от сцените на филмите си?

- Сънувам, да. Всеки човек, който се занимава с изкуство, има интуиция, която в определени моменти го тласка в дадена посока.

- "Стъклен дом" или "Под прикритие"?

- Винаги и двете заедно. Първо, тези филми не бива да бъдат сравнявани. Това са два сериала в два различни жанра. Имат различни стойности и различни правила, по които се правят. Нелепо е да бъдат сравнявани. Второ, и двете продукции са много успешни и, слава Богу, имат си своята публика. Но най-радостното е, че има много хора, които гледат и двата сериала.

- Готов ли е вторият сезон на "Под прикритие"?

- Да, структурираме втория сезон на "Под прикритие"и наесен ще почнем да го излъчваме. Влизат нови нишки, нови герои, сюжетната линия ще се преобърне изцяло. Имаме сериозно намерение да вкараме във филма и Микеле Плачидо. Имаме обещанието му, сега изграждаме неговия образ, правим разчети дали ще можем да изпълним финансовите му условия и дали ще можем да се нагодим спрямо неговата програма. Той е много зает и ако имаме добро стечение на обстоятелствата, със сигурност ще го видим в сериала.

- Гледаш ли сериите в реалното им излъчване по телевизията и виждаш ли грешките им?

- Да, гледам ги и тогава ги възприемам по различен начин. Правя си изводи за детайли, които е можело да бъдат изработени по-добре, по-интересно.

- Пазаруваш ли в мол?

- Рядко ми се случва, два-или три пъти в годината. И двата пъти обикновено отивам на кино.

- Как работиш със Стефан Данаилов? Имаш ли респект пред него?

- Естествено! Ако някой ми каже, че няма респект от Стефан Данаилов, би звучало несериозно! Той е един от творците с голям опит, с огромен талант, човек, от когото можеш само да се учиш. Има и невероятно присъствие. Пожелавам на всеки да има късмета да работи със Стефан Данаилов. Той е един от малкото достойни хора, които биха обединили по някакъв начин нацията.

- Какво мислиш за българските политици?

- В България има още дълъг път да се извърви, за да станат политиците ни такива, каквито на мен би ми се искало.

- А смяташ ли, че в тези 20 години се провалихме, че преходът ни е сбъркан, каквито мнения се чуват?

- Не мисля, че сме се провалили тотално. Но други източноевропейски държави успяха много по-бързо и много по-безболезнено да достигнат нивото на средноевропейските страни. Ние все още сме далеч от тях, не знам защо. Може би манталитетът на българите е такъв. Не съм от хората, които биха търсили вината само в политиците. Бих търсил вината и в народа. В крайна сметка народът е този, който избира политиците, и пак народът е този, който търпи тези политици.

- Какво те накара да останеш в България?

- Имах очакване, че процесите в България ще се развият по друг начин, така както става в Европа, и това бе една от причините да остана в България. За съжаление огромна част от моето поколение се изнесе. Половината ми приятели емигрираха. И до ден днешен, независимо от всичко, аз не смятам, че това е по-добрият изход. Но в едни момент си казваш: защо да стоя тук? Жалко за нещата, които не се случват у нас. Но съм оптимист. Смятам, че само ние можем да променим това, което става в държавата. Просто трябва воля.

- Като наблюдаваш политиците, има ли някой, когото искаш да включиш във филмите си като реален актьор?

- Не. Киното е фикция, няма нужда да вкарваш реални образи. За "Мисия Лондон" ми беше много смешно, като почнаха едни дебати – кой точно е президентът. Ами нито единият, нито другият. Това е събирателен образ на българския политик като цяло. Не е биографичен филм, та да се фокусираш върху дадена личност. Дори и прототип няма в "Мисия Лондон".

- Какъв си бил като дете?

- А, много странен въпрос, за първи път ми го задават. Не знам дали съм бил добро или лошо дете. Според мен добри и лоши деца няма. От малък бях много фокусиран в идеята да се занимавам с изкуство. Усетих по някакъв начин, че там ми е силата, а не в математиката. Имах една учителка в основното училище, която до ден днешен си спомням как ми каза: Митко, от тебе ще излезе артист! Казах си: Какъв артист ще излезе от мен, аз не искам да играя в пиеса. Тогава още не разбирах общия смисъл на думата "артист". По-късно разбрах какво всъщност е искала да ми каже. Занимавах се много с рисуване. Завърших художествено училище, после ВИТИЗ и ето докъде стигнах.

- Връщаш ли се в Пловдив по местата, където си тичал като малък?

- В Пловдив скоро снимах един клип за "Каменица" и се почувствах много добре. Върнах се в спомените си, срещнах хора, с които съм израснал. В Пловдив нищо не е мръднало, от мен да го знаеш.

- Как приемаш написаното за теб: "Талантът е паднал в плен на алкохола"?

- Объркали са ме с Чарли Шийн. Чел съм какви ли не небивалици за мен. Ясно е, че на този етап жълтата преса е непобедима. И много жалко за това! Евала на Слави Трифонов, че ги осъди, но той получи само морално удовлетворение. А не би трябвало да е така – тези хора трябва да си понасят последствията. Не може да се пише на когото каквото му хрумне.

- Като седнете с приятели на чаша, дават ли ти акъл за филмите?

- Не. Като сме на чаша с приятели, си говорим за живота.

- Умееш ли да готвиш, или си само на пържени яйца?

- Мога да готвя и не само вкъщи. Ако някой ме покани на гости, мога да му сготвя агнешка плешка. Няма да забравя, бяхме във Виена за Великден, при приятел, който там живее. Предложих му да направим агнешка плешка. Но не знаехме как се приготвя. Звъннахме на Ути Бъчваров и всичко бе точно. (Смее се.) Човек, който е участвал в първото кулинарно шоу, все ще му намери цаката. Сръчен съм. Не съм схванат в ръцете.

- Как се зареждаш?

- Нямам нещо конкретно, което да ме зарежда. Не спортувам активно. Карам сноуборд, но от една година не съм се качвал. Зареждам се от различни неща в живота – от случки, от приятели. Но най-вече се зареждам от постижения, направени преди мен, които ме карат да се вдъхновявам и аз да направя същото.

- Обсебен си от проектите си?

- Не, по-скоро не мога да спра да работя в тази посока. Ето, скоро си мислех – кога ще дойде това време да спра да се занимавам само с глупости и ще почна отново да рисувам. При това съвсем целенасочено. Защото продуцирането на кино е огромна бюрокрация, има неща, които ти изпиват енергията. Докато рисуването те зарежда.

- Когато си ядосан, как изглеждаш?

- Ядосан! Не знам. Хората казват, че не е добре да седиш около мен, когато съм ядосан. (Смее се.) Но аз не мога да преценя. Старая се да не крещя. Имам други начини, с които да покажа на хората, че това, което са направили, не е добре според мен. Когато си продуцент-режисьор, трябва да имаш респект. А той не се постига с крещене, хвърляне, търчане или с други подобни външни изблици. Постига се с професионализъм, единствено и само с професионализъм – да накараш хората да ти вярват и когато те ядосат, да знаят, че има ясна и точна причина за това, а не някаква моя прищявка.

- В тв сериалите се съревноваваш сам със себе си. Това не те ли притеснява?

- Не. Не бих казал, че е така. В последно време има доста успешни български филми. Предстоят да излизат и много нови тв продукти. Колкото повече се развива пазарът, толкова по-добре. Случи се така, че ние първи направихме много първи продукции, но то не е от вчера. Ние първи докарахме в България големите тв формати "Стани богат", "Биг брадър", първи направихме най-комерсиалния филм, най-гледания филм. Явно предугаждаме посоките в нашата си област. Да го наречем, имаме нюх.

- Страх ли те е от неуспеха?

- Не. Във всеки момент всеки може да направи нещо неуспешно. Аз съм от хората, които каквото и да им се случи, след това ще станат и ще продължат напред. Ще се боря да постигна следващия успех.

- И не ти ли се е случвало да си кажеш: Митак, този успех е много голям, спри се!

- Не, никога не си казвам така, защото винаги има следваща цел. И винаги се стремя към нещо повече от това, което съм постигнал дотук. Това е заложено в най-големите творци, които никога не са спирали да мислят и да измислят нови проекти. И да ги реализират. До смъртта си.

- Кога си плакал?

- А, много често си плача.

- Сериозно?

- Да. Като ходя на кино, постоянно плача в салона. Вълнувам се. Не си мисли, че съм някакъв корав варварин. Аз съм чувствителен човек и се вълнувам от това, което става наоколо. За други неща съм много корав, но киното ме вълнува.

- Как постигаш баланса?

- Той е вътре в мен. Различните ситуации извикват на преден план различни качества, които имам.

- Вярваш ли в другия живот?

- Имам страхотни противоречия в себе си по този въпрос дали има друг живот или не. Не изключвам да има и други възможности на живот, защото ние знаем много малко за света. Но настройката ми е, че животът е тук и сега. И сега трябва да правиш нещо, а не да чакаш то да се случи в някой друг живот. Трябва да се радваме на живота такъв, какъвто е, и да го живеем по най-добрия начин.

- Мислил ли си за смъртта?

- Да. Това е едно от нещата, които са неизбежни и трябва да се приемат философски. Но… странно е, все пак.

- А как печелиш доверието на хората?

- Ето на този въпрос нямам отговор. Знам едно основно правило, което прилагам винаги – да бъда максимално откровен и честен с хората. И да им казвам всичко директно и на момента. Другото вероятно е чар.

Стр. 4-5

Телевизионни хипермаркети

в. Труд | Соня СПАСОВА, Ваня ЕМИЛОВА | 01.07.2011

В последните години във всеки по-голям град има поне един хипермаркет. Търговските вериги се настаниха във всекидневието на хората и лека-полека започнаха да изместват кварталните магазини. Подобен процес върви и на тв пазара.

От няколко месеца у нас се настаниха две големи и силни продуцентски компании -"МедиаПро Ентъртейнмънт" и "Паприка Латино".
Първата и е част от американската "Сентръл Юропиън Медиа Ентерпрайсес" (СМЕ) – компанията, собственик на Би Ти Ви. Тя обезпечаваше технически кулинарното състезание "Лорд ъф дъ шефе", прави и Би Ти Ви Новините, "Шоуто на Слави", "Комиците", "Нека говорят с Росен Петров" и др. Наесен "МедиаПро Ентъртейнмънт" ще се заеме с нов комедиен проект, разказа пред "Труд" Мирослав Янев, изпълнителен директор на компанията.
Втората подобна фирма -"Паприка Латино", е румънска продуцентска компания, която е натрупала опит от работата си с телевизии от Унгария, Сърбия, Словения, Словакия и Румъния. У нас тя работи за Нова тв, като в момента прави "Черешката на тортата", а наесен ще се заеме с музикалното "Екс фактор" и "фермер търси жена". Трайното настаняване на големите интернационални компании в България вече започва да свива работата на "традиционните" български продуценти като Нико Тупарев, Магърдич Халваджиян, Иван и Андрей, Милена Будинова и др.
Известно е, че телевизиите нямат технически, човешки и идеен ресурс, за да произведат сами най-големите си проекти. По закон те са длъжни да излъчват и определен обем външна продукция. И появата на мощните и с добри технически и човешки ресурси "МедиаПро Ентъртейнмънт” и "Паприка Латино" е добре дошла. Очаква се телевизиите да работят главно с тях. Но загубата ще е тотална за най-големите български продуценти от "СИА", "Олд Скуул" и "Глобал филмс".
"Навлизането на нови продуцентски къщи на пазара е най-вече от полза за зрителите. Колкото повече компании, толкова повече свежи идеи и различни подходи при създаването на тв продукции", казват от Би Ти Ви. И отричат, че ще започнат да работят само с "МедиаПро Ентъртейнмънт". Малките продуцентски компании щели да продължат да работят независимо от появата на нови играчи на пазара.
"Няма да се наложи двуполюсен модел на продуцентите у нас. Аз гледам по-скоро оптимистично на навлизането на големите компании", каза пред "Труд" и Мартин Захариев – един от продуцентите на бъдещото предаване "Преди обед", което ще се излъчва от есента по Би Ти Ви.
В "немилост" обаче е много силният допреди две години Нико Тупарев. Последните
му предавания "Биг брадър фемили", "Цената на истината", "Истината за нас" и "Байландо" не се радваха на голяма гледаемост.
С напускането на Олга Лозанова и с идването на Светлана Василева като програмен директор в Нова тв "Олд Скуул" загубиха отличните си позиции в телевизията, а Би Ти Ви засега не планират да работят с тях.
В Нова тв Тупарев остана само със "Стани богат". Той не отрича да е в криза, но отказва да коментира дали се страхува от новите големи продуценти.
Магърдич и Джуди Халваджиян и техните "Глобал филмс" и "Глобал вижън" са в по-добри позиции. "Нормално е да има нови играчи на пазара и да има притеснения. Ние се свързахме и с двете нови компании и ги поканихме да станат членове на Асоциацията на продуцентите, коментира Магърдич Халваджиян. – Ние не сме мафиотска структура, за да пречим на някого. Това са компании, които имат тепърва да се доказват, ние се доказваме вече 12-13 години, затова не ме е страх, че ще останем без работа", добави той. От следващото лято Глобал филмс и "Глобал" вижън" имат и теоретична възможност за съвместни проекти с Нова тв. Причината е, че тогава изтича договорът им с Би Ти Ви. Халваджиян обясни, че е минало времето на ексклузивните договори и че вероятно ще преподпише за предавания като"Господари на ефира" и "Пълна лудница", а за другите не е ясно.
Чрез договори за по още един сезон на сериалите "Стъклен дом" по Би Ти Ви и "Под прикритие" по БНТ компанията "СИА адвъртайзинг" е сред най-стабилните на пазара. Същото е и с "Дриймтийм продакшънс", които произвеждат двете най-гледани заглавия за сезона "Столичани в повече" и "Комиците". Бизнесът на компанията е силен, макар че няма изгледи за подновяване на българския "Сървайвър" в следващите 12 месеца.
Големият риск пред Евтим Милошев и Любо Нейков е налагащата се тенденция от страна на Би Ти Ви да пренасочва външните си продукции към компанията на Слави Трифонов и братската "МедиаПро".
Други по-малки местни продуценти обаче разчитат на максимата, че дори стабилната позиция по време на криза, е отлично постижение.
Сред тях е Милена Будинова, продуцент на поредицата "Такъв е животът" по Би Ти Ви и спряното сутрешно предаване "Денят е прекрасен".
Тя е доволна, че наесен ще продължи с нови епизоди от "Такъв е животът". Те ще са на тема "Геройството да си родител".
Големите фирми, които навлизат на пазара според Будинова дават шанс на малки продуценти като "Супер Нова медиа", които са се доказали в документалното риалити, да продадат продуктите си в чужбина. Будинова уточни, че тя самата води конкретни преговори за продажба на марките "Такъв е животът" и "Нашите момичета".
***
Текст под снимка
Предаването "фермер търси жена" ще стартира наесен по Нова тв. Продуцентите му от румънската компания "Паприка Латино" обещават да намерят приятелка на всеки един от 10-те младежи, занимаващи се със земеделие. Само два дни след излъчването на пилотния епизод близо 300 дами са "кандидатствали" за своите фаворити.
***
Текст под снимка
"Комиците" по Би Ти Ви е продукция на "Дрийм тийм прадакшънс", но също се осигурява технически от "МедиаПро".
***
Продуцентите на предавания в телевизиите се ангажират с цялостното им създаване и обезпечаване. Възможно е обаче отговорностите да са разделени, както например в музикалното шоу "Гласът на България" по Би Ти Ви. Продуцент на предаването в случая е медията. Тя притежава правата за формата, одобрява и контролира целия
процес по изработката му. Изпълнителен продуцент е "Седем осми", която се е заела творчески да изпълни проекта, а "МедиаПро" е подизпълнител, който ще реализира продукционното обслужване. То включва пълно техническо оборудване и осигуряване на специалисти като видеооператори, монтажисти и звукорежисьори.
***
Текст под снимка
Предаването на Би Ти Ви "Лорд ъф дъ шефе", което приключи неотдавна, е технически осигурено от новия играч сред продуцентите "МедиаПро ентъртейнмънт".
***
Текст под снимка
"Черешката на тортата" по Нова тв е другият голям проект на "Паприка Латино".
***
Текст под снимка
Сериалът на Димитър Митовски "Под прикритие", който се излъчва по БНТ, му спечели добра слава на продуцент с бъдеще.

Стр. 18 – 19

ДВА НОВИ БЪЛГАРСКИ СЕРИАЛА

в. Седем | Емил СОФРОНИЕВ | 23.02.2011

 

Нито лош, нито добър ще е героят на Христо Мутафчиев в проекта на продуцентската компания СИА и БНТ "Под прикритие". Актьорът присъства на представянето на екипа в студио 3 на БНТ, който ще реализира продукцията. Работата по проекта на режисьора Димитър Митовски и Христо Мутафчиев започнала, преди да се случи "тъпата случка", както двамата сами я определиха. На 26 октомври миналата година Мутафчиев получи инсулт по време на снимки на нов филм в Бургас. Оперираха го същия ден в столичната болница "Св. Иван Рилски", за да отстранят голям съсирек от мозъка му.
Продуцентите все още крият в кой от 12-те епизода ще се включи актьорът. Димитър Митовски каза загадъчно, че Христо Мутафчиев ще участва през цялото време, ще е "суперинтересен образ и ще бъде много любопитно".
Сериалът тръгва напролет. Сред другите актьори в проекта са Захари Бахаров, Ивайло Захариев, Михаил Билалов и манекенката Ирена Милянкова.
Стоянка Мутафова, Иван Юруков, Виолета Марковска, Силвия Лулчева и любимите комедийни актьори на България пък са сред звездите на друга мащабна тв продукция. bTV съвместно с Dream Team Productions започна снимките на новия български сериал "Столичани в повече", който от месец март ще радва зрителите с неповторим сюжет и ярки персонажи.
Сериалът е в жанра комедийна драма. "Столичани в повече" се снима с най-съвременната дигитална кинокамера, използвана и при заснемането на холивудските мегапродукции "Хобитът", "Социална мрежа", "Карибски пирати" 4.
Стоянка Мутафова, Иван Юруков, Любо Нейков, Виолета Марковска, Кръстьо Лафазанов, Силвия Лулчева, Албена Павлова, Ева Тепавичарова, Руслан Мъйнов, Христо Гърбов, Ненчо Илчев, Васил Драганов и 12-годишната Мина Маркова са сред звездите, които зрителите ще видят в ролите на вълнуващите персонажи в комедийната драма.
Сериалът пресъздава съвременния живот в едно софийско предградие, като проследява драматичните и комични отношения между две големи съседски фамилии. Щастието за едното семейство задължително означава нещастие за другото. Безценна историческа находка провокира мечтите за бързо забогатяване и изостря съревнованието между двете фамилии. Интригите, алчността, корупцията, завистта, но също така и смелостта, романтиката и веселието са неизменна част от живота на героите всеки ден. Когато обаче немислимата любов се случи, идва сблъсъкът с разума, честта и семейното щастие и историята тръгва в неочаквана посока…
Продуцент на "Столичани в повече" от страна на творческия екип на Dream Team Productions е Евтим Милошев. Креативен продуцент е Иван Спасов, а главен сценарист – Емил Марков. Режисьори на сериала са Виктор Божинов и Александър Косев. Оператори са Ненад Бороевич и Антон Огнянов.

Стр. 28-29

Трите тв дами на таен обяд с 6-има продуценти

в. 24 часа| 04.02.2011
 
Вяра Анкова, Вики Политова и Светлана Василева – трите шефки съответно на БНТ, Би Ти Ви и Нова тв, влязоха вчера почти една след друга в софийски ресторант към 13,30 ч. И седнаха на една маса да обядват. Но не сами. Шестима известни продуценти ги чакаха, като поканата за обяда идва от тях. Димитър Станчев, Димитър Митовски, Боян Петков, Магърдич Халваджиян, Евтим Милошев и Мартин Захариев – бордът на Асоциацията на тв продуцентите, преговаряха с големите медии за едно-единствено предаване. Искат да раздават годишни тв награди, като направят с общи усилия грандиозно шоу, в което ще участват всички звезди, които работят за тях. А трите телевизии да го излъчват едновременно. "Пресата има наградите "Черноризец Храбър", а телевизията си няма нищо. Хората там също заслужават признание", каза един от участниците в срещата. Ако всички се съгласят, концертът може да е на 24 май.
 
Стр. 40

БНТ бутна на тъмно 3000 000 на СИА

в. Торнадо | Светлозара КИРИЛОВА | 04.12.2010

Държавната телевизия за първи път призна пред "Торнадо", че вече има готов победител в конкурса за нов сериал. Боряна Пунчева, която е шеф на Студио за телевизионни филми "Екран", беше учудена, че вече трети месец никой не е съобщил на участниците, че състезанието за нов БГ-сериал е спечелено от СИА "Адвъртайзинг". Според ръководството на медията сезонният сериал по актуална тема ще е гвоздеят в програмната схема на новия програмен шеф в БНТ – Севда Шишманова. Още преди първия дубъл обаче той потъна в мъглата на институционалните хватки. Конкурсът бе обявен през юни, а предложенията се събираха до 6 август. Участват десетки екипи, заседава 14-членна комисия. Въпросната комисия също се оказа скалъпена по стар обичай – в нея влизат хора, които са с конфликт на интереси. Две от правилата на обявения конкурс дискриминират част от участниците. Първото правило е, че за да бъде одобрен един проект, претендентите в него трябва да са работили вече с БНТ. Следствие от това правило е и изискването кандидатите да са свършили работата си с държавната медия на добро ниво. Телевизията, за която упорито се говори, че е пред фалит, предвижда цели 3 милиона за сериала Всяка от 12-е му серии трябва да бъде с продължителност 54 минути и бюджет, не по-нисък от 160 хил. лв. Сам по себе си такъв бюджет е апетитна хапка. В СИА "Адвъртайзинг" работи Росен Христов, доведеният син на бившия културен министър и настоящ депутат Стефан Данаилов, а посветените в този бизнес твърдят, че това не е без значение.
На 15 септември трябваше да бъде обявен изходът от конкурса, но това така и не се случи. Междувременно, преди да бъде отличен печелившият проект, Шишманова сподели, че би искала да види по БНТ роден адвокатски сериал. От радио ефира тя заяви: "Аз си представям например тема, която е свързана с най-съвременните ни събития, с начина, по който живеем. Могат да бъдат дела, които ежедневно са в новините, с пускане, с хващане на престъпници и на мафиотски групи, с които се справя МВР, до бракоразводни дела, до адвокатска кантора с личните им взаимоотношения. Представям си един съвременен градски филм, в който всеки може да разпознае своя граждански и личен интерес". Така шефката недвусмислено намекна, че вече е избрала проектът на СИА който е акцентирал като сюжет върху интригите в адвокатска кантора. Странното за останалите участници е, че никой друг до този момент не знае, че продуцентите на Ути Бъчваров по БНТ са лапнали 3-те млн. лв. Предрешеният избор вече е факт, но досега Шишманова, която има решаващ глас за финала, не е разкрила по какви критерии е избран печелившият. Вместо нея Димитър Митовски, един от собствениците на СИА, коментирайки работата им със "Стъклен дом", съобщи: "Наистина имаме проект, спечелен в БНТ, но това няма връзка със "Стъклен дом", защото е хитов – нещата не си пречат. Би станала революция, ако сериалът спре".
Пунчева заяви още, че ще бъде пусната цялата информация от заседанието на комисията в сайта на БНТ в най-скоро време. Тогава щяло да стане ясно защо останалите проекти са отхвърлените. Три месеца по-късно, обаче, тази информация изглежда протоколна и дори излишна. По нейните думи, причината за гафа е промяната на ръководството в БНТ и избора на нов програмен директор. Любопитен факт е, че един от най-опитните в бранша Нико Тупарев и продуцентската фирма "Синемакс" също са участвали в битката, но са останали съответно на второ и трето място.
Поведението на ръководството на БНТ е достойно да се превърне в телевизионен сюжет, но то поражда и няколко актуални въпроса: Как официалните конкурси в БНТ се печелят тихомълком? Защо винаги и по всички големи телевизии победител е все една продуцент-ска къща? Кой ще обясни на зрителя как Севда Шишманова знае победителя още в деня на своето избиране за началник? За участниците в конкурса за нов сериал е почти ясно, че мафиите управляват голямата къща на "Сан Стефано" 29 така, както са го правили преди 10 или 20 години. Мечтите за обществена телевизия остават в приказките.
Вероятна алтернатива на ставащото в БНТ е идеята на бивша звезда от медията. Тя предлага сценариите на участниците в тайнствения конкурс за нов сезонен сериал да бъдат публикувани, а зрителите да гласуват за по-добрия проект. Така 3 милиона няма да влязат в джобовете на предварително избрани кандидати.

Стр. 59

Гочев, Митовски и Цанков – “Мисия Безкомпромисно”

сп. Мениджър | 11.07.2010

Собствениците на най-голямата българска продуцентска компания – СИА, за особеностите на мениджмънта в изкуството, за таланта да се намират таланти, идеи и пари, за държавата и хленченето в културата и за пробива на киното ни

Димитър Гочев: Хубаво е, когато правилата може рязко да се зачеркнат, за да се върви напред

- Господин Гочев, тримата съдружници в СИ А не се разделяте от 1993 г. – за разлика от много други компании, където партньорите не могат да си поделят успеха. Как работите – имате ли ясно разграничени функции и правомощия, или решавате заедно, някой има ли право на вето?

- Ако разсъждаваме само от финансовата страна на една компания, тогава е по-голяма вероятността тя да се разпадне. Стремежът на един от съдружниците да бъде финансово по-облагодетелстван от другите не съществува при нас в този вид, в който съществува сигурно в други компании. Аз, Росен и Митовски сме завършили заедно и
има някакъв сантимент, който в годините надделява и ни помага да побеждаваме възникналите проблеми много по-лесно. Заедно сме преживели както доста добри, така и много трудни периоди и съм сигурен, че всеки от нас в някакъв момент си е задавал въпроса дали не трябва да напусне тази компания и да направи нещо свое. Нямаме ясно разграничени функции – всеки прави неща, които му харесват, и си е в някакво собствено творческо пространство. Никой няма право на вето – животът е прекрасно приключение и да се занимаваме с такива неща е безсмислено. Ако трябва да си разграничаваме функциите категорично, ще бъде необходима много администрация, а по-благоприятно е да цари артистичността и да не бъдем фирма според представите за фирма… Творческото винаги е вземало превес в СИА и "Камера" и предстои да бъде доразвит този потенциал – в последните години се опитваме да се разгърнем и да завоюваме по-сериозни творчески успехи.

- Има ли особености мениджмънтът на творческа компания, или принципите са като във всеки друг бизнес? Кои са вашите най-важни мениджърски правила?

- Едва ли има такъв мениджмънт, какъвто прозира във въпроса ви – не бих могъл да дефинирам 5 или 10 правила, или въобще някакви правила, които винаги се спазват. По-скоро зависи от проекта и от екипа, с който работиш. Според мен е много хубаво, когато правилата може да бъдат рязко зачеркнати, за да се върви напред. Качеството е това, с което не правим компромис. Запазили сме го през годините и е общовалидно за всеки наш проект. Дори и когато не са ни достигали средства, не сме си позволявали да претупаме нещата. Ако трябва да формулирам някакъв съвет, който рано или късно води до успех, ще бъде точно такъв – да се работи безкомпромисно, независимо дали е в индивидуален или в професионален план. Не е необходимо да се мисли само за печалбата. Естествено, плод на много по-дълбоки разсъждения е къде е България,
къде сме ние, но така или иначе стремежът при тези условия и възможности да постигаме максимално качество винаги е бил нашата политика. Това е наистина мениджмънт.

- Казано максимално популярно, продуцентът е човек, който намира идеите и парите, за да ги осъществи. Какви качества са нужни за това? И идеите ли се намират по-трудно или парите?

- Първо да уточним, че има разлика между продуциране на реклами и продуциране на кино и телевизионни предавания. Когато говорим за реклами, това е много сложен процес между клиент, агенция и продуцентска компания, каквато се явяваме ние. Продуцентът трябва да постигне максимален production volume, да направи възможно най-качествения продукт, който да покрива най-високата летва за дадения пазар. Идеите са генерирани от рекламните агенции и са съобразени с изискванията на клиента и с пазара, а ние като последно звено ги изпълняваме. Смятам, че имаме потенциала да реализираме проектите си, както всички компании по света го правят.
Продуцирането на кино и тв програми – това е нещо съвсем различно и е свързано с вярата в идеи и проекти, в търсенето на сценарий. Аз много се потиснах, когато след 18 години работа осъзнах, че финансирахме филмите си само в България, смятахме, че единственият вариант да реализираш проектите си са националните фондове. Никой не поглеждаше навън, което е същността на професията продуцент – създаването на филми не е задължително да става само в пределите на страната ни. Това е процес, който се осъществява във всички точки на света. А ние не сме имали желание да разширим възможностите си. Димитър Митовски за първи път погледна по-широко и създаде българска мащабна продукция. Възможностите му позволиха да покани актьорите, които искаше да участват в "Мисия Лондон", и успя да пречупи онази бариера, която казваше, че всеки български филм е неуспешен, негледаем и нещата винаги ще си останат такива. За мен е много важно младите хора и хората въобще да разберат, че ако работиш във всички точки на света, това ще те направи по-добър професионалист. България изостава със законовата база, която помага на киното да се развие. Държавата трябва да подпомага културата със закони и финансови средства, филмовата индустрия в Европа е субсидирана и ние няма как да бъдем различни – трябва да вървим напред.
Продуцентът трябва да се научи да намира парите -това е неговата работа. Естествено, всеки в този бизнес се стреми да намира добри сценарии и да прави добри проекти – това е част от световната игра. Състезанието е кой ще направи по-добър филм, кой ще вземе "Златна палма",
кой ще вземе "Оскар" и т.н. България не трябва да бъ де разглеждана като отделна част от този свят. В последните години видяхме, че български филми доста сериозно се позиционираха на фестивали, "Мисия Лондон" сериозно се позиционира като зрителски интерес – той спечели повече зрители за две седмици, отколкото скъпоструваща продукция като "Аватар".

- Вашата компания е продуцент на едни от най-успешните телевизионни формати – "Биг Брадър", " Стани богат ", " Стъклен дом". Това късмет ли е или резултат от пазарни анализи? Как избирате с какво да се занимавате?

- Когато говорим за телевизия, едва ли е изцяло късмет. Започвайки със "Стани богат", рискувахме много, защото притежавахме правата на предаването много преди да ги продадем на телевизията. В крайна сметка си свършихме добре работата и това даде резултат – зрителите харесаха новите предавания. След нас започнаха и други продуцентски компании да реализират подобни формати – получи се състезание, в което може би се прояви нашият късмет. Преди година започнахме да разработваме идея за български сериал в романтичен план с надеждата, че ще можем да я осъществим. Тогава не вярвах, че телевизиите ще са склонни да реализират такива проекти. Спомням си, че четох статистика, според която в Англия най-гледаното телевизионно предаване от 20 години е някакъв сериал. Това може би провокира у мен желание да направя нещо, което наистина да се гледа, да е правено в България и да е приравнено към качеството на световни продукции. Тук е мястото да благодаря на bTV, че ни повярваха и ни дадоха възможност да осъществим "Стъклен дом". Аз съм сигурен, че с този сериал отворихме нова страница, защото много български продуцентски компании ще тръгнат по нелекия път и като че ли съревнованието с друг български сериал ще бъде видно – ще има конкуренция и нещата ще се развиват. Смятам, че засега това, което направихме, е равностойно на онова, което се прави по света, и е хубав повод да повярваме, че можем да правим конкурентоспособни продукции. В България в момента има доста сериозна група от млади хора, които имат знанията и амбицията да произведат качествени български продукции и това ще си проличи в следващите две-три години.
Практически няма как да избираме проектите си, ние от 18 години се занимаваме с производство на реклами, през произвеждане на игрално кино и създаване на телевизионни предавания. Понякога един проект може да се развие от един разговор, от купуването на една книга… Постоянно има много аналитичен избор, който много ми се е искало да е подчинен на подреденост и правила, но уви, не е. За съжаление ситуацията в България чисто финансово се влошава и не знам как ще рефлектира специално върху киното – надявам се да не бъдат лоши последствията, защото дълго време това изкуство излизаше от летаргия. Напоследък филмите ни бележат сериозни успехи и бавно стигнахме до 2009 г., когато се заговори за нас по света.

- За широката публика по-неизвестната част от вашия бизнес са рекламите – вие сте направили повече от 2000. С кои се гордеете и смятате за визитка на компанията?

- Да, започнахме така, със снимане на реклами. Имаше период, в който единственият начин да преживяваш в тази сфера беше рекламата. Тя не бива да бъде разделяна от киното, защото брилянтният разказ на една история в 30-секунден клип е висш пилотаж. Създаването на реклама изисква много сериозно познание – факт е, че едни от най-талантливите режисьори, като Робърт Олтман, Кустурица, плеяда големи имена, създават кратки шедьоври. Според мен тази индустрия ще поддържа младите хора в нашата сфера, които искат да се развиват в България.
Няма как да се гордея – за мен това е било работа. Смело мога да твърдя, че няма рекламен клип, в който да не сме вложили максимално количество професионализъм. Не се сещам в момента за такъв, който да не е визитка за компанията.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на сп. "Мениджър", бихте ли казали какво трябва да знае един рекламодател, за да ви стане клиент? Например да не ви казва как да му снимате рекламата?

- Рекламата е процес между клиент, рекламна агенция и продуцентска компания, а стремежът на клиентите е да намерят талантливите хора, които да оформят идеи и да ги реализират. Всички ние искаме да създаваме продукти, които на нас ни харесват, а компаниите искат да бъде създаден продукт, който ще продава стоката им, и тук възниква сериозен конфликт. Ако рекламата е просто произведение на изкуството, а не продава, за клиента няма никакъв смисъл. В началото, когато тази индустрия започна да се развива, рекламодателите нямаха доверие в екипите на агенциите и продуцентските компании. Сега вече е изградена добра връзка и работата върви. Единственото, което клиентът трябва да направи, е да се довери на професионалистите, с които работи.

- "Мисия Лондон" има рекламна кампания, каквато не е правена за български филм. Доколко това имаше значение за пазарния успех и въобще това урок ли е за българския бизнес, че рекламата не трябва да се подценява?

- Аз много често си мисля какво е било преди 200 години, когато е имало само два сапуна… В наши дни продуктите по рафтовете на магазините са хиляди и не мога да си представя как без реклама някой ще разбере за нещо, което никога не е виждал.
"Мисия Лондон" следва международни правила за реализиране на такава кинопродукция. Ако не ги спазиш, ти ще загубиш. Ако не направиш добра реклама, за да стигнеш до максимален брой потенциални зрители, колкото и да е добър филмът ти, може залите да се окажат празни. Митовски реализира много добра маркетингова стратегия и успя да позиционира филма така, че резултатът да бъде пълни киносалони. Разбира се, от изключителна важност е и продукцията, която рекламираш, да е стойностна – в противен случай гледаемостта ще бъде засилена при релийза на филма, а след това рязко ще спадне. "Мисия Лондон" излезе в правилния момент – от много време се очакваше жанрово кино и съчетанието с добрата реклама донесе впечатляващия резултат от 337 503 зрители до момента (точната дата е 13 юни). По време на социализма имаше добри филми с по 1 млн. зрители и ако някой продуцент успее да вкара толкова хора в киносалон на българска продукция, това ще бъде сериозно постижение. Следващата стъпка в България ще бъде да се прескочи бариерата от 500 хил. зрители.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Бих искал да кажа нещо много важно по този въпрос – държавата не бива да загърбва културата си, не е редно да се съкращават дори и малкото отпускани пари. Тази сфера изисква отглеждане и ако процесът се прекъсне, оставаме без култура, което ще бъде пагубно. В рекламната индустрия скъпият режисьор си остава търсен, но в киното, ако направиш нещо добро, това не означава, че ще те потърсят да направиш следващото. Може да минат години и никой да не ти обърне внимание. А професионалистите в тази област ще развият културата. В миналото проектите се създаваха на база лични контакти, но смятам, че сега се промениха нещата и държавата не трябва да абдикира точно в този момент. В противен случай всичко ще се превърне в консумация… Едно цяло поколение ще остане без световно присъствие – ако го има, тогава ставаш ценен като
държава на световната карта. Давам прост пример с Кустурица, който изведе сръбското кино в света и всички разбраха за тях. Културата се изнася най-мащабно от една държава и не бива парите да бъдат извеждани на първо място.

НАЙ-КАСОВИЯТ български игрален филм "Мисия Лондон", телевизионният сериал "Стъклен дом", прословутата реклама "0, Пепи" са хитове на Агенцията за филмиране на фантазии, собственост на Димитър Гочев, Димитър Митовски и Росен Цанков. Името на продуцентската компания СИА е съкращение на Screen Imagination Agency (SIA). Създадена през 1993 г. и допълнена през 2000 г. от дъщерната "Камера", тя произвежда игрални и документални филми, телевизионни предавания, рекламни и музикални клипове. Подписът й стои под повече от 2000 реклами на най-големите компании, под най-популярните риалити предавания – Big Brother и VIP Brother (първите издания), "Стани богат", "Сделка или не".

ДИМИТЪР ГОЧЕВ обича да се шегува с хората, които го бъркат с адаша му режисьор, че е ходил в Тибет и там се подмладил. Той е на 53 години и открай време е кинаджия – първо чиракува в Киноцентъра в Бояна, после следва операторско майсторство в НАТФИЗ. Снима и продуцира документални и игрални филми, телевизионни предавания и реклами. Оператор е на "Пазачът на мъртвите" -филма, спечелил "Златна роза" от кинофестивала във Варна.

Димитър Митовски: Импровизациите са за артистите, аз предпочитам термина "нестандартен подход" в бизнеса

ДИМИТЪР МИТОВСКИ е 4 в 1 – продуцент, режисьор, сценарист и художник. Завършил е гимназия по изящни изкуства и НАТФИЗ. Заедно с Камен Калев е режисьор на късометражните филми "Върнете заека" и "Лошият заек", номинирани в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан през 2005 и 2007 г. Режисьор е на "Мисия Лондон". От тримата собственици на СИА и "Камера" той е най-отвореният към медиите.

- Странно, господин Митовски, вие сте от малкото български артисти, които не се жалват от липса на пари и казват, че в крайна сметка за добрите идеи пари се намират.

- Навсякъде по света се намират пари за добрите идеи. Сега като се замисля, всичко в света се крепи на добрите идеи. Нещо като Рокфелер, ако не се беше сетил да излъска "ябълката", нямаше да може да я препродаде на цената за две и щеше да остане беден и неизвестен. Разбира се, когато става въпрос за изкуство, е доста по-различно, защото не всеки артист е добър търговец. Авторите, които не могат да продават сами идеите си, трябва да помислят за мениджър, импресарио, агент или нещо такова. Тази стъпка е особено трудна за нас, българите – ние, както знаем, разбираме и можем всичко.

- Тази ваша максима за парите изпитана ли е в практиката?

- Нашите продуцентски компании СИА и "Камера" и екипите, с които работим, доказаха тази максима особено с последните ни два много успешни проекта – "Мисия Лондон" и "Стъклен дом". Това са изключително трудни за реализиране проекти от финансова гледна точка, но ето че имаме най-гледаните и харесвани филм и сериал.

- СИА може ли да си позволи да прави само кино и да се откаже от рекламите например?

- Не виждам причина да се отказваме да снимаме реклами. Ние държим най-голям дял от пазара и това е съществен процент от приходите ни в компанията. Чрез снимането на реклама развиваме и много различни стратегии за развитието на продуцентския бизнес в България.

- Комерсиален и значим филм едновременно – това, изглежда, е пресечната точка между бизнеса и изкуството. Вие успявате ли да я намерите и как – по интуиция, със социалнопсихологически анализи на вкусовете на публиката, с (из)следване на чуждия опит?

- Наблюдавам, чета, търся, опитвам се да разбера съвременния свят, нуждите и душата на хората, инту ицията никога не е излишна, но трябва и малко талант.

- Разказвате, че навремето с ези-тура сте решили във ВИТИЗ ли да кандидатствате или в Художествената академия…

- Наистина това беше дилема, която нямах време да обмислям сериозно, и трябваше да взема решението бързо и спонтанно. Нека не забравяме, че във времето, в което се случи всичко това, всяко едно от решенията щеше да бъде печелившо. От нешна гледна точка езито ми "спечели" още две професии – режисьор и продуцент.

- Хазартен тип ли сте?

- По-скоро съм артист.

- Има ли във вашата компания мениджърски импровизации?

- Импровизациите са присъщи за артистите, но аз предпочитам термина "нестандартен подход", ако става въпрос за бизнес.

- Продуцент, режисьор, сценарист, художник – често сменяте ролите си. Значи ли това, че не се доверявате да оставите определена работа на друг и се заемате да я свършите сам?

- Тези роли са пряко свързани с изкуството и затова ще ви отговоря с култова реплика от български филм – "представяш ли си на Луис Армстронг чичо му да му надува тромпета".

- В "Мисия Лондон"разказвате история за политици, в "Стъклен дом" – за бизнесмени. Всъщност какво мислите за новия елит и защо според вас българите не го уважават – сменят политическите си фаворити на 4 години, а богатите просто мразят.

- За да уважаваш някого, първо трябва да уважаваш себе си. За да се уважаваш, трябва да постигнеш душевен мир. За да постигнеш душевен мир, трябва да опознаеш света около себе си и самия себе си. Това е тежък и сложен процес, особено за някои националности, явно ние попадаме сред тях. Докато мразим себе си, няма как да обичаме живота, а животът е прекрасен!

- Списание "Мениджър" събира идеи как може да се промени образът на България пред света. Според вас какво трябва да се прави?

- Да направим Пловдив Амстердам на Балканите. Ще прокопаем канали около Марица, ще се обръщаме към ромите с термина "хора с по-цветен цвят на кожата" и ще легализираме "Петричката зелена превъзходна".

Росен Цанков: И в изкуството пазарът отсява сам. Понякога по-бавно, но винаги се случва

- Господин Цанков, вие сте трето поколение човек на изкуството, но любопитното е, че сте и трето поколение мениджър – дядо ви Христо Цанков е бил директор на Народния театър, баща ви Вили Цанков също беше театрален директор. Известно е, че артистичният талант често се предава по наследство, но важи ли това и за мениджърските умения?

- Да, може би се предава. Но това не означава нищо – това са три различни времена. За дядо ми не знам как се е справял, но баща ми не беше добър мениджър – той не разбираше от пари, а от изкуство и беше много добър в това, което правеше. По негово време мениджърът беше държавата. Съвременната бизнес среда, в която аз работя, е много по-различна от времената на баща ми и дядо ми.

- Как избирате хората, с които работите? Можете ли да понесете талантлив, но недисциплиниран човек и как се справяте в такива случаи?

- Аз притежавам странния талант след едноминутен разговор с когото и да е да разбера този човек притежава ли определени качества и отговаря ли на дадените изисквания или не. А що се отнася до таланта и дисциплината – няма талант без дисциплина, а ако има, той много бързо се изгубва.

- Конкуренцията във вашия бранш почтена ли е – имам предвид главно телевизионните предавания и рекламите. На мен като на зрител ми се струва, че често се среща доста неинтелигентно копиране на печеливши образци.

- Вижте, не мога да кажа дали е почтена или не, но пазарът отсява сам, защото е като жив организъм – сам се контролира, свива се, отпуска се, изчиства се от паразити, от нелоялни хора, от спекула и т.н. Понякога този процес е по-бавен, но винаги се случва.

- Как се отнасяте към дежурното оправдание, че държавата е длъжник на българската култура и затова културата ни е в незавидно състояние? Това ли е цялата истина?

- Като ми зададат този въпрос, винаги имам чувството, че ние сме най-културният народ на света и как, видите ли, ние си губим културата. Какво имаме да пазим толкова -нямаме една Нобелова награда, нямаме един "Оскар", имаме едно "Грами", но то е за аранжимент на чужда песен… нямаме "Златен глобус" или "Златна палма". Какво пазим?
Никой не ни знае и не се интересува от нас. Преди всичко трябва да отделим внимание на личната си култура и след това да виним държавата. Лично аз виня държавата само за едно – че не забрани чалгата. Оттам изтича културата на България. Малко по-оптимистично съм настроен, след като видях стадион "Васил Левски" пълен на концерта на AC/DC. И си казах: "Мамка му, има светлина в тунела!". България не е люлката на световната култура – това са някакви националистически истерии, които трябва да спрат. Какво да кажат държави като Гърция и Италия – те със сигурност имат какво да пазят.

- Вашата компания е пионер в риалити форматите с "Биг Брадър". Вярно ли е, че има "опростачване на нацията", и вие имате ли заслуга за това?

- Не, форматът "Биг Брадър" не ме притеснява – това е бизнес. Безпокои ме фактът, че хората го гледат. По-горе казах, че пазарът сам се регулира – щом го гледат, това означава, че има потребност. Вие сами си направете изводите за нацията.

- След бума на риалити шоуто в българските телевизии дойде бумът на сериалите. Кой ще е следващият бум?

- Порно каналите.

РОСЕН ЦАНКОВ е трето поколение човек на изкуството – внук на писателя Христо Цанков-Дерижан, син на режисьора Вили Цанков, а майка му Мария е омъжена за актьора Стефан Данаилов. Завършва операторско майсторство в НАТФИЗ и започва кариерата си като оператор, но и пише – съсценарист е на филма "Върнете заека", номиниран в "Седмицата на критиката" на кинофестивала в Кан. Продуцент е на едни от най-гледаните телевизионни предавания и на сериала "Стъклен дом".

Стр. 66 – 67, 68 – 69, 70 – 71, 72 – 73