в. 168 часа | Георги ИВАНОВ | 03.01.2014

Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев преговарят с румънски, турски и италиански канали заради драматичния спад в приходите

Родните телевизионни продуценти все по-активно обмислят как да реализират свои шоу-програми, сериали и риалитита в чужбина заради драстичното свиване на приходите в българските телевизии. Кризата вече е ударила сериозно бранша и най-големите играчи са принудени да търсят печалби зад граница. Родният пазар вече е много свит, пренаситен е и е с лоши перспективи. Като изход от ситуацията някои от големите играчи дори замислят грандиозен проект за създаване на собствена телевизия.
"168 часа" научи, че наши продуценти вече са водили преговори със сръбски, турски, румънски и италиански телевизии за съвместни проекти. Според неофициална информация става въпрос за шоу програми и сериали. Спрягат се имената на Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев.
Всеки от тях е на различно ниво в преговорите с чуждите телевизии. Заради по-различните условия за продуциране в чужбина самите разговори вървят и по-бавно. За да станат реалност проектите там, е необходимо продуцентите сами да финансират кампанията, а след това да разработят и печеливша рекламна стратегия. Родните продуценти обаче не са толкова добре запознати с пазарите зад граница, дори и в балканските страни което може да наложи и наемането на консултанти. Това допълнително ще оскъпи проектите.
В момента преговорите продължават с пълна сила
Друга форма на работа с чужди компании и телевизии е сключването на договори за авторски права. По този начин се реализират сериали и се отдават техника и ноу-хау от страна на българските фирми. Това обаче е по-сложен процес, който изисква повече време и гъвкавост в отношенията и продуктите.
Така новите реалности налагат и нови действия. Със сигурност кризата ще извади от играта някои от сега действащите родни продуценти. Други ще продължат да работят. Промени обаче ще има. Те ще се случат съвсем скоро и ще дадат нов облик на бранша.
Под сурдинка вече се говори, че някои от продуцентите смятат да си направят и собствена телевизия, която да се разпространява по кабел и сателит. Програмата щяла да бъде изцяло развлекателна, което би трябвало да привлече много реклами. Проблем обаче остава скъпата реализация на подобно начинание. Сумата, която трябва да се инвестира, е поне 40 милиона евро. Освен това трябва да се осигури и ресурс за покриване на разходите през първата година, която със сигурност ще е на загуба.
В момента родните тв продуценти дори и заедно не могат да осигурят тези пари. Възможно е да се вземе голям банков заем, но този вариант не е приемлив заради високия риск и залог.
Пуснати са в ход всички видове контакти, за да се открие инвеститор, който да осигури средствата, а след това да даде възможност за реализация на новите проекти. Този вариант обаче все още е на ниво предварителни разговори и няма реални стъпки в неговото осъществяване.
Ясно е, че тв продуцентите ще търсят всякакви начини, за да оцелеят в трудните години.
Един от печелившите бизнеси в последно време бе доста засегнат от икономическото статукво у нас. До скоро тв продуцентите печелеха много добри пари за родните стандарти и се радваха на прилични приходи от договорите с различните телевизии.
Картината обаче се промени динамично само за година и половина
Пазарът на този тип дейност се сви значително.
Самите телевизии ограничиха бюджетите си за външни продукции с 20-25 процента. Това в цифри означава над 15 милиона лева на година. Тази сума е значителна за родните стандарти, още повече че разходите за реализация на предавания, шоупрограми и сериали се повишават постоянно. Дори и надниците на статистите са се качили с 50 до 100 процента. Вече не може да се намерят хора, които да стоят по цял ден за 15 лева. Сумата е скочила на 25-30 лева в зависимост от самия ангажимент.
Актьорите в сериалите също са си повишили изискванията и искат значително по-високи хонорари
Това важи за всички роли, включително и тези с по-малко значение и времево изражение. Оказва се, че продуцентските компании трябва да работят в условията на значително посвит пазар и нарастващи разходи. Това поставя нови предизвикателства пред тях като управление и мениджмънт, при положение че качеството на продукциите трябва да остане на високо ниво.
Бедите за продуцентите започнаха, след като водещите телевизии у нас се сблъскаха с кризата и финансовите трудности. Справка показва, че Би Ти Ви официално е регистрирала загуба за 2012 г. Тя е в размер на 1,974 милиона лева. Проблемът тук не е в размера на самата загуба, а във факта, че изобщо я има. Телевизията обявява пасив за първи път в своята история.
За 2011 г. Би Ти Ви е на печалба от 7,374 милиона лева, а за 2010 г. тя е 31,205 милиона. 2008 г. пък е била особено успешна за медията, след като печалбата е в размер на 69.562 милиона лева.
Цифрите показват много сериозен спад на финансовия резултат само за пет години. Това е показателно за тв индустрията като цяло.
Друга водеща електронна медия – Нова тв е на още по-голяма загуба за 2012 г. – 2,548 милиона лева. Този пасив обаче може да се сметне за добър показател, защото справката показва, че през 2011 г. загубата е 49,986 милиона лева, а през 2010 г. 44,759 милиона. В последните години телевизията постоянно е на "червено", а финансовите й показатели не са добри
Тв 7, която набира стремително скорост с много инвестиции в различни програми и продукти, също е на сериозна загуба. За 2012 г. пасивът е 30,297 милиона лева, като предната година е с шест милиона по-малко. Телевизията е постоянно на загуба в последните 6-7 години. Това обаче не пречи капиталите там да се наливат с широка ръка.
Ситуацията в обществената БНТ 1 е още по-тежка. В година, когато разходите на телевизията ще бъдат завишени чувствително, защото трябва да произведе много повече продукция заради цифровизацията, бюджетът й не само не бе увеличен, а напротив -намален с 5 милиона лева. Това налага в момента свиване на разходите за всички вътрешни и външни продукции, което същевременно не бива да засегне качеството им.
Проблемите за медиите като цяло дойдоха от свития рекламен пазар в последните години
Заради кризата и намаленото потребление в България големите компании свиха рекламните си бюджети. Това важи за всички видове ракламодатели. Парите за този тип дейност бяха редуцирани с 30-40 процента.
Самите фирми станаха предпазливи в разходите си и внимателно и по-прецизно формират бюджетите си по разходните пера. Така реално на пазара влизат по-малко свежи пари. Това пък удря директно по водещите телевизии, които разчитат предимно на рекламните приходи.
Тези процеси изостриха и конкуренцията между тях, което пък облекчи самите рекламодатели. Освен по-добри тарифи те получаваха и много изгодни отстъпки при договори за по-големи обеми рекламно време. Това обаче удари върху реалните приходи в медиите.
Така се стига до една картина, при която телевизиите изпитват финансови проблеми, а тв продуцентите се множат като зайци, но пък се борят реално за по-малка печалба.
Фирмите, които искат да отхапят дял от тази индустрия, стават все повече. Примамени от първите успехи на колегите си, все повече кадри от тв бизнеса се насочват към продуцентство.
Сега обаче условията са значително по-различни отпреди две или три години. Парите са по-малко, а конкуренцията расте стремително. Тези процеси удариха и самите продуцентски компании.
Дори и динозавър като Слави Трифонов вече изпитва ударите на кризата и новите реалности. Неговата продуцентска фирма "Седем осми" е на печалба от 942 хиляди лева за 2012 г. Това обаче е най-малкият плюс в историята на компанията, която в силните си години е стигала до 12-15 милиона лева печалба.
За 2011 г. Слави е реализирал положителен финансов резултат от 1,528 милиона, а през 2010 година сумата е 3 милиона лева. Паралелно с това той е натрупал и дългове за 618 хиляди лева. Но все пак да не забравяме, че шоуто на Трифонов се излъчва вече цели 13 години и продължава да бъде с много по-успешен рейтинг от десетки нови предавания.
Друг великан в бранша – Магърдич Халваджиян, също изпитва проблеми. Компанията му "Глобал вижън" е на печалба от 166 бона за миналата година. Тази сума обаче е мизерна в сравнение с отчетените в предните години. Те са съответно 2,548 милиона лева за 2011 г. и 2,727 милиона за 2010 г.
Другата му компания "Глобал филмс" пък е на загуба от 1,851 милиона лева. В предните години тя е регистрирала печели от 1,570 милиона и 1,356 милиона лева. Така дори и печеливши проекти като "Господари на ефира" и "X фактор" не могат да изведат компаниите на Халваджиян до сериозни печалби.
Нико Тупарев, който участва в бранша с множество предавания, но е известен най-вече с "Биг брадър", притежава няколко фирми. И те обаче регистрират скромни печалби от 30 до 90 хиляди лева, при положение че преди година-две са отчитали милиони левове на плюс.
"Дрийм тийм" на Евтим Милошев и Любо Нейков стои сравнително добре на пазара с приходи от 5,149 милиона лева и печалба от 496 хиляди лева за 2012 г. Само година преди това обаче цифрите са били 7,828 милиона приход и печалба от 2,691 млн.
Видимо е едно сериозно отстъпление
"Междинна станция" на Иван и Андрей е на печалба от 544 хиляди лева и приходи от 3,251 милиона. През 2010 г. обаче приходите са 6,246 милиона лева, а печалбата им е 1,806 млн.
Дори и компания като "Камера", която продуцира най-успешния роден сериал " Под прикритие ", гледан от стотици милиони по цял свят, отчита скромна печалба. Тя е 360 хиляди лева при приход за годината от близо 9 милиона. За 2011 г. фирмата е на загуба от 193 хиляди лева.
Примерите са много и е невъзможно да бъдат изброени всички. Факт е, че продуцентският бранш изпитва трудности и е в криза
Само за една-две години е видно, че дори и големите компании са свили значително печалбите си, а някои дори са и на загуба. При положение че този бизнес бе смятан за един от най-печелившите.
В България обаче трябва да се отчетат и някои особености при т.нар. външни продукции. В Западна Европа подобни проекти са независими и получават своето финансиране от рекламното време или от спонсори. Самите телевизии там не плащат нищо на външните продуценти, а предлагат само програмно време, което след това се продава от тези, които го получат.
В зависимост от рейтингите варират и тарифите, по които се продава рекламното време. Така продуцентските компании на Запад действат в една реална пазарна среда и са сравнително независими от медиите.
У нас нещата са различни. Реално самите телевизии осигуряват бюджетите на отделните проекти. Продуцентите получават парите на база на представени бизнес планове или различни идеи за реализацията. Те рамкират определен бюджет, който е съобразен с отделното шоу, предаване или сериал. Телевизията плаща всичко. Приходите от реклами пък се прибират по определена схема и договор между продуцентската компания и медията.
Самите бюджети трябва да се защитят по всяко едно перо
Доскоро представените проекти обикновено бяха одобрявани и средствата се осигуряваха без особени трудности. Новите условия обаче направиха ръководствата на телевизиите много по-предпазливи. Вече се прецизира всеки разход, дори и тези за консумативи.
Съвсем наскоро в Би Ти Ви е имало сериозен скандал между известен продуцент и шефовете на медията. Те са поискали обяснение за необичайно високи разходи за – забележете – минерална вода. Оказало се, че участниците в дадения проект за около месец са изпили над 6 хиляди бутилки с вода. Това се е сторило странно на хората от медията. В крайна сметка разходите са били приети, но случката е показателна за ситуацията в бранша.
Годините на леките пари вече са минало. Всеки един лев, който се иска от телевизиите, вече трябва да бъде защитен и добре мотивиран. Това важи както за парите за сапун, така и за хонорарите на водещите, актьорите или на режисьорите. Новите условия са изнервили голяма част от тв продуцентите.
Част от тях в последните години са направили значителни разходи и инвестиции в оборудване, техника, софтуер, дори и в човешки ресурси. И сега ще търсят всякакви начини, за да си върнат вложенията.

Стр. 1, 50, 51 

Anett & Co. I 4.04.2013

В конферентна зала „Варна” , хотел „Черно море”, се състоя седмото издание на Biz2Bizi форум. Гост лектор на събитието този път бе един от най-известните български продуценти и режисьори – основател и собственик на продуцентски къщи "Глобал филмс" и "Глобал вижън" – Магърдич Халваджиян, а тема на лекционно – дискусионната част: „Трудности по пътя на успешния предприемач“.
Седмият форум бе овенчан с изключителен успех. Над 160 гости, сред които мениджъри на различни отдели, изпълнителни директори, собственици на бизнес, активни студенти с воля за успех, уважиха събитието. Сред гостите бяха представители на водещи фирми в града – Адрес Недвижими Имоти АД, Планекс , Ола Taste of MED, Ера България, Мтел, DM-България, Берьозка, LZ yachting 1991 AD, Пристанище Варна, Барт ООД, Алфа Банк, УниКредит Булбанк АД, Сосиете Женерал Експрес Банк, Интернационал хотел и Казино и много други. Повече от половината присъстващи се включиха и в коктейла за лична среща с Маги Халваджиян, който се състоя по-късно в панорамния бар на хотел „Черно море”.
Лекционната част премина изключително интересно, като г-н Халваджиян запозна публиката с пътя, който е извървял от единственото по рода си в света цирково училище в Москва до днес, когато ръководи най-успешните продуцентски къщи в страната. Интересни, трудни, забавни, късметлийски или не – всички преживявания по този път той оцени като значими за старта и развитието на неговата кариера. Изключително сладкодумен, завладяващ, позитивен и харизматичен – така определиха присъстващите госта на събитието. Едно от най-впечатляващите твърдения на г-н Халваджиян бе, че ако усети, че е загубил сърцето си в бизнеса, който практикува, си тръгва от там. След близо час и половина, които минаха неусетно, заради интригуващия подход, по който беше поднесена лекцията, думата да зададат своите въпроси, получиха и гостите.
Форумът бе и своеобразна платформа за бизнес контакти, някои от които се превърнаха в успешни сделки. Представители на строителния бизнес срещнаха производители на врати и интериорни елементи, голяма компания от Пловдив, занимаваща се и с благотворителност, привлече нови партньори за своята кауза, присъстващи продуценти от Англия привлявакаха вниманието на г-н Халваджиян със свои проекти за България.
Седмият Biz2Bizi форум бе подкрепен от над 40 фирми. Мисията на Biz2Bizi е да провокира сред обществото предприемаческо мислене и да помага за устойчиво развитие на бизнеса, организирайки периодични срещи. Те преминават през два етапа – лекционна част, водена от все по-атрактивни гост лектори, дискусионен панел и уъркшоп, като всичко това се случва в рамките на по малко от 2 часа.

Накратко за Магърдич Халваджиян:
Магърдич Халваджиян – продуцент и режисьор, основател и собственик на продуцентски къщи "Глобал филмс" и "Глобал вижън". Председател на Асоциацията на телевизионните продуценти от 2009 г. до средата на 2012 г. Режисирал над 100 рекламни спота, за едни от най-големите български и чуждестранни компании. Името му се свързва с най-популярните телевизионни предавания и сериали: "Седем часа разлика", "България търси талант", "Господари на ефира", "Море от любов", "Сладко отмъщение", "Като две капки вода" и други. До момента е заснел над 500 музикални видеоклипа на изпълнители от всички жанрове.

www.dnevnik.bg I 22.04.2012

Би Ти Ви завежда дело срещу продуцента на "Господари на ефира" и "Пълна лудница", съобщи частната телевизия. Едновременно с това медията е прекратила договора на Магърдич Халваджиян като лице на шоуто "България търси талант".

След десетдневно изчакване на писмено съгласие от страна на Global Vision Би Ти Ви да оповести договорите за предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница" телевизията прекратява публичната дискусия по частния търговски спор между двете страни, се казва в официалното съобщение. Оттук нататък спорът ще бъде решен по съдебен път, като екипът на медията ще заведе дело срещу продуцентите, за да защити доброто си име от техните клеветнически твърдения и абсурдни обвинения в цензура.

На 12 април Би Ти Ви се съгласи да участва в обща пресконференция с Global Vision, след като договорите между страните бъдат предварително публично оповестени, припомнят от медията. След като и до вчера обаче официална реакция от страна на продуцентите не дошла, за медията това е ясен знак, че продуцентът не желае да даде на телевизията възможност да се защити от клеветите му по друг начин освен в съда.

След като Магърдич Халваджиян не прие поканата на Би Ти Ви да се оттегли достойно от всичките си съвместни проекти с телевизията, Би Ти Ви прекрати едностранно договора му като жури на "България търси талант", заявяват още от Би Ти Ви и уточняват, че решението за това е във връзка с гореописаните факти, заради многобройни договорни нарушения в качеството му на жури и на представляващ компанията Global Films, изпълнителен продуцент на "България търси талант".

На 11 април продуцентите от Global Vision Магърдич Халваджиян и Джуди Халваджиян дадоха специална пресконференция, на която обясниха, че са прекратили предаванията си по Би Ти Ви "Пълна лудница" и "Господари на ефира" заради опитите на телевизията да им налага цензура. Би Ти Ви отхвърли обвиненията и обяви, че всъщност продуцентите се опитват да продадат на друга медия проектите си, заради което поиска договорите да бъдат разкрити.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 11.04.2012

Продуцентите на "Господари на ефира" и "Пълна лудница" обясниха защо са прекратили отношенията си с най-голямата телевизия

"Никога, никога, никога няма да допуснем някой да ни каже какво може и какво не може", каза продуцентът Магърдич Халваджиян по повод решението на фирмата му "Глобъл Вижън" да прекрати договорите с bTV за излъчване на предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница". Според него в последните 6-7 месеца ръководството на телевизията е започнало да налага цензура над тези предавания. Халваджиян съобщи, че в близките дни Асоциацията на независимите продуценти ще разпространи позиция по случая, защото според него "тук става дума за свобода на словото". По време на пресконференцията в залата присъстваха продуцентите Димитър Митовски, Евтим Милошев, Мартин Захариев.

Продуцентът на предаванията Джуди Халваджиян изреди конкретни примери, сред които и опит да бъде спрян репортаж за злоупотреби по кампанията "Българската Коледа", които "нямало да се харесат на президента". Представителите на "Глобъл Вижън" твърдят, че в последните месеци бТВ е бавила парите, които им дължи по договор.

В единствен коментар засега bTV посочи, че предаванията са загубили сериозна част от публиката си през последните месеци: "Независимо от факта, че рейтинговите резултати на "Господари на ефира" за изминалото шестмесечие са с близо 28% по-ниски спрямо периода октомври 2009 – март 2010, когато предаването стартира в ефира на bTV (Източник: GARB, TG18-49) и независимо от увеличаващите се финансови ангажименти на медията по отношение на предаванията, bTV продължи да изпълнява коректно своите задължения."

Още по темата ще прочетете в новия брой на "Капитал".

Оригинална публикация 

в. Капитал | Тодор БОЖИНОВ | 30.04.2011 

Дългият път на Магърдич Халваджиян от емоцията до икономическата логика

На снимачната площадка в киноцентъра в Бояна Магърдич Халваджиян е в любимата си роля – на режисьор. Прави нов сериал за bTV. Съсобственикът и управител на продуцентската компания "Глобал филмс" не крие, че предпочита да бъде повече режисьор, отколкото мениджър. И това личи в подхода му при управлението на фирмата.
Халваджиян се занимава повече с креативната част в проектите на "Глобал филмс". В началото на всеки от тях участва лично, преди да го остави в ръцете на други. В същото време открито заявява, че не харесва прагматичното мислене, което би трябвало да е присъщо за един мениджър. Понякога се налага колегите му да го приземяват с числа и бизнес аргументи. Постепенно обаче въпреки вътрешната си съпротива мениджърът се научава да разбира механизмите на управлението и днес при него икономическата логика винаги надделява над сантиментите.
"Честно казано, не съм искал да имам никаква компания. Исках само да снимам", казва Халваджиян. Първият сблъсък на режисьора с нуждата от организация на бизнеса е в средата на 90-те, когато прави музикални и рекламни клипове. "Поръчките ставаха все повече, едни ми плащаха в долари, други в левове, стана абсолютен хаос. Но аз не исках да се занимавам с пари, а с това, от което разбирам – с творческия процес в работата." Оглежда се за помощ и се свързва с Асен Чанков, който поема финансите.
Петнайсет години по-късно Халваджиян участва в цели три компании – "Глобал филмс" (управител и собственик на 95%), "Глобал вижън" (собственик на 40%) и "Глобал рент" (също 40%), която отдава техника под наем на двете продуцентски компании. За деветте години от създаването им насам тези фирми са направили за българските телевизии предавания като "Господари на ефира", "Море от любов", "Великолепната шесторка", "България търси талант", "Ясновидци", "Пълна промяна", "Стар академи", "Пълна лудница" и много други, включително музикални и рекламни клипове.
В момента "Глобал филмс" и "Глобал вижън" имат ексклузивен договор с bTV, който ги обвързва до есента на 2012 г. (виж "Трудното решение"). Магърдич Халваджиян не е сигурен дали след това иска да работи ексклузивно с конкретна телевизия. Все пак предпочита да е свободен да избира партньорите си. Още повече че очаква "Нова тв" и някои други телевизии, включително БНТ1, да продължат да се борят за по-голям пазарен дял.

Малкият размер ли е основният проблем на българския телевизионен пазар?

Това е един от сериозните проблеми. От него произтичат още куп други. В Турция например една серия от тв сериал може да струва 200 хил. евро, което тук няма как да се случи. А в киното и телевизията парите до голяма степен определят качеството на продукта – как ще изглежда визуално, кои актьори ще се поканят и колко ще им се плати. Все пак мисля, че се справяме доста добре въпреки не много високите приходи. Защото, като знам разликата в приходите между турските и българските телевизии, ние не би трябвало да имаме телевизия въобще. Но имаме и тя в много от случаите не е лоша.
Ние и технологично сме назад. Аз се опитвам да изпращам от нашите хора в страни като Англия и Италия, където се появяват куп нови неща, чисто технологични, които ние не знаем. Каквото и да си говорим, България е провинция за Европа. Нещата там вървят напред и на идейно, и на креативно ниво. Липсата на кадри е друг проблем. Тук няма значение колко пари ще платиш – хиляда или 10 хил. лв. Изобщо не получаваш гаранция, че ще получиш най-доброто. Просто защото него го няма. Няма добре обучени хора. Особено с драматурзите проблемът е генерален – няма такива, които могат да пишат в правилната посока както за кино, така и за телевизия. Няма школа, която да научи хората как да пишат и да работят за телевизията. Така че проблеми имаме много, не е само малкият пазар.

Това ли е причината да се налагат предимно чужди и вече изпитани формати?

Можете ли да ми дадете пример с предаване, което не е по чужд формат и е имало страхотен успех в България? За съжаление такова няма. Много хора идват тук, предлагат ми сценарии, идеи, нови предавания. Отварям да ги чета и вариантите винаги са два. Или идеята е трагична и объркано написана и аз започвам да се чудя този човек гледал ли е някога телевизия, или е нещо копирано – от няколко различни места са взети най-силните идеи и са обединени в нещо уж ново и българско. Не става. И аз не мога да си отговоря защо се получава така. Така че не са обосновани обвиненията към телевизиите, че непрекъснато залагат на сигурно и взимат готови формати. Преди години те опитаха да инвестират в нови и чисто български продукции, но нито една не се задържа дълго на екран. И телевизиите в един момент се отказаха, защото си дадоха сметка, че харчат едни пари, които може и да са по-малко от цената на един западен формат, но пък нямат никаква възвращаемост.

Налага ли ви се да правите компромиси?

Преди години си представях, че колкото повече растем, толкова по-свободни ще бъдем. Но се оказа, че колкото по-големи ставаме, се превръщаме в по-големи роби на работата си. Растежът непременно оказва влияние върху начина, по който мисли един мениджър. Преди винаги бях готов с куфарите – ако нещо не ми харесаше, можех да си събера багажа и да си замина. И никой не можеше да ме спре. Сега не мога да го направя, защото не отговарям само за себе си, а и за много други хора. Вече при всяко по-важно решение се мисли за цялата компания, а не само за моите желания.
Ако бях сам и се грижех само за себе си, никога нямаше да се съглася на някои проекти. Просто защото са против разбиранията ми за начина на работа и философията за живота въобще. Но по едно време бяхме стигнали до 320 служители в "Глобал вижън" и "Глобал филмс". Тези хора не ги интересуваха моите принципи, те трябваше да си вземат заплатите и да си гледат семействата. Затова трябваше да поемаме и такива поръчки, които налагаха компромиси с качеството на продукцията или с принципите ми. Това беше изключително неприятно, но поне знаех защо го върша. Когато колеги от компанията ме питаха какво правя, аз отговарях: "Спасявам компанията." Има моменти, в които трябва да се взимат такива решения. Без значение дали това те прави щастлив или нещастен, доволен или недоволен. В началото бях много твърд по отношение на принципите си. С времето поомекнах в това отношение, защото разбрах, че тази игра е отборна и никой не може да я играе сам.

Кое е по-важното – формата и визията или съдържанието?

За мен най-важно е съдържанието. Но докато човек си щрака с дистанционното, визията е това, което може да задържи вниманието му. Оттам нататък ще се заслуша и какво му говорят и ще остане на този канал. Когато е мрачно и грозно, и най-умните неща да ти говорят, ти подминаваш. Нещата са взаимно свързани, но винаги ще казвам, че съдържанието е най-важното. Ако успяваш да съчетаваш двете неща достатъчно добре, резултатът ще е добър. Това е ясно на много от колегите, но нещата опират до критериите на всеки отделен продуцент и режисьор. Защото твоето мнение може да съвпада с това на зрителите, но може и само ти да мислиш, че преценяваш нещата правилно. Този проблем дълги години съсипваше българското кино, защото голяма част от продуцентите и сценаристите в киното правеха точно това – сценарий, който харесваше само на тях и на режисьора. Филмът се снимаше и после никой не го гледаше. Това съсипа българското кино, а не липсата на пари. Правеха се негледаеми и безинтересни филми.

В телевизията има ли подобен проблем?

За щастие в телевизията подобни продукции много бързо падат от екран, защото рейтингите се следят постоянно. Някои продуценти така отпаднаха от играта. Други пък се опитаха да направят прекалено лесни неща и това също не проработи. Така че балансът е много труден и правилната преценка е изключително важна. На този пазар се задържат тези, които успяват да уцелят вкуса на зрителя. Защото ние правим вид изкуство, правим забавление за масите. Трябва да забавляваме трите милиона тв зрители в България. Много е трудно да налучкаш масовия вкус на такава съвкупност и да гониш дял от 50 или 55%. Само за сравнение, в Италия най-гледаните предавания имат дял от около 25%, защото там конкуренцията е по-голяма. Ако достигнеш 27-28% дял в Италия, значи си гений. Но тук не е така. bTV например искат от мен дял от 55-60%. Което означава, че конкуренцията е слаба.

Защо това ви притеснява, щом сте от страната на печелившите?

За нас е важно на телевизионния пазар да има баланс, защото колкото повече конкуренти има, толкова повече работа ще имаме и ние. Ако има един силно изявен лидер, това не е добре за свободния пазар, на който се конкурират продуцентите. То е добре само за лидера – монополът е хубаво нещо, ама само ако е твой. Рискът от този дисбаланс е, че телевизията лидер може да спре да инвестира сериозно в каквото и да било. Няма икономическа логика тя да инвестира в нови неща, защото е постоянен пазарен победител. Ако имат дял от 60%, защо да дават милиони за нови предавания, при положение че пазарът не може да върне толкова пари от реклама? Засега не се наблюдава такава пасивност, но подобно разпределение е вредно за пазара.

Как ви се отрази свиването на рекламния пазар?

Бяхме свикнали на някои разходи, които трябваше да съкратим. Реорганизирахме и работата си с повечето от нашите служители. Имахме около 220 души, които се наложи да свием до около 70. Вътрешен одит показа, че при нас има хора, които от години не са работили. Взел съм някого за някакъв важен проект и съм го назначил на трудов договор. Проектът е свършил пет месеца по-късно и човекът е останал да чака следващия, но той така и не се е появил. В един от случаите въпросният служител три години беше пил кафе. Имаше още двама-трима подобни. Това се беше случило, защото аз много мразя да се разделям с хора. Особено с такива, които са ми направили впечатление и са се справили добре. Тази моя логика се оказа грешна, особено в кризата. Когато тя дойде, вече трябваше да се разделим с тези служители. Ако икономическата ситуация беше добра както допреди три години, не беше проблем да ги държа на работа – пет месеца няма да работят, но на шестия знам, че ще излезе проект, в който да ги включа.
С голяма част от служителите се наложи да преминем от трудови на граждански договори. Примерно отделът ни, който се занимаваше със снимане на реклами, се развиваше прекрасно. Но когато кризата засегна рекламния пазар, 15 души там стояха седем-осем месеца без работа. Заради кризата нямаше реклами или пък бяха толкова малко, че не си заслужаваше да държим хора на заплата, за да снимат три реклами, при положение че преди са снимали по 40 на година. А и голяма част от нашата работа не е постоянна, а на парче – по отделни проекти. Сега продължаваме да работим с много от тези хора, но на граждански договор. Когато ни потрябват – свързваме се с тях, идват за даден проект, свършват си работата и си получават хонорара.

Този модел работи ли?

Работи, но лошото е, че обучени от мен хора ги ползва някой друг. Неприятно ми е, че мои кадри работят по чужди продукции, но това е едно от нещата, които причинява малкият пазар. На мен тази реорганизация не ми харесва и не обичам да работя по такъв начин. Съпротивлявах се дълго време, преди да предприемем тази стъпка. В нашия бизнес ние бяхме последните, които направиха такава промяна, и то именно заради моята съпротива срещу подобен начин на работа. Но накрая клекнах, защото икономическата логика го изискваше. Моят проблем е чисто сантиментален. Аз си ревнувам хората.
***
Компанията
- Брой служители – 18
- Оборот за 2010 г. – 4.9 млн. лв.
- Ръст спрямо 2009 г. – 11.5%
***
Визитка
Житейски факти
- Роден на 18 февруари 1967 г.
- Женен, с един син
Образование
- Нов български университет, "Режисура" (1995-2002)
Професионален опит
- "Макс груп" ООД, режисьор (1997-2001)
- "Глобал филмс", съсобственик и управител (2002 – )
- "Глобал вижън", съсобственик (2002 – )

Фотограф: Надежда Чипева

Стр. 60, 61-62 

сп. Всичко за жената | 28.10.2010

Ани е от известната фамилия Халваджиян и е nuap-мениджър на Global films. Енергична и усмихната, тя е изключително приятна и коректна в общуването. И разбира се, хубава жена, с момичешка визия за своите 32 години. Дали видът и излъчването й са ген или плод на диети и тренировки – за това си говорим с братовчедката на Маги и Джуди Халваджиян.
Имала съм периоди, в които теглото ми варираше, но те са минало, разказва Ани. – Това се дължи на йогата, която открих преди три години. Още при първото посещение, бях убедена, че ще е за мен. Харесвам източната философия и знам, че хората от Изтока са измислили всичко полезно и за здравето, и за дма, и то преди хиляди години." Единственото, което преди това я е спирало да отиде на йога, е, че не е гъвкава. Дори се шегува, че е "абсолютно дърво". Днес не без самочувствие твърди, че е доста по-гъвкава, но лотос така и не може да направи и вероятно никога няма да може. Но перфектното изпълнение на асаната не е важно и съществено. Спомня си, че и първата й преподавателка по йога не можела да прави лотос. "В началото тя все ме питаше какво ми е на гърба, какъв проблем имам с лакътя, с глезена? Отговарях й, че нямам травми, но като се оглеждах около себе си, виждах, че жени на 50-60 години се справяха много по-добре. Една " от тях беше Анахид Тачева, който не знам на i колко години е, но изглежда прекрасно. Реших, че ще продължа да играя йога, въпреки че се справям • най-зле. След година и нещо вече имах видим I прогрес. А сега съм като жената-каучук." Ани споделя, че бавно и полека по време на сеансифе започнала да усеща как се стягат мужули те й, а главата й се прочисъъа. Дава си сметка, че проблемите, които преди това е имала със стомаха, схващанията в герба, са били заради стреса. И все търсила спасение в масажите, а днес рядко се сеща 3а тях.

Три пъти в седмицата играя йога

Редува посещенията си ту в един, ту в друг център, в зависимост дали е в офиса или вкъщи. Ходи във фитнесцентър "Атлетик" и в "Данс Академи" при различни преподаватели – Ралица и Ани, които имат различни стилове на преподаване. При гостуването си в Щатите при братовчедка й имала възможност да взима частни уроци по йога. Учителката била около 70-те, но изглеждала с 20 години по-млада. "Беше със страхотно тяло, казва Ани. – Стегнато, гъвкаво, гласът й беше нисък, леко дрезгав и припевен, което още повече ми действаше успокояващо и отпускащо. Но истината е, че няма нищо екзотично в йога. Установих, че много от движенията присъстват и в пилатес, и във физзарядката. която някога съм правила. За мен йогата е най-доброто За тялото, което е измислено преди 4-5 хиляди години. Отстрани човек вижда бавни движения, които изглеждат лесни, но като ги правиш, не е точно така, защото ти разтреперват краченцата. В началото не можех да направя една лицева опора. С времето мускулите се стягат, а не си даваш зор и не усещаш болка." Да няма напрежение, насилие и болка е основното в йогата. Упражненията трябва бавно и постепенно да се правят, не е най-важно точно да се изпълни асаната. Преди да открие йога, Ани е ходила на аеробика, на фитнес, но и в двата случая й е омръзвало да подскача и кляка. Тогава е смятала, че понеже е динамичен човек, трябва и тренировките й да са подобаващи. Сега знае, че теорията й не е била правилна. Йога, макар и да изглежда бавна, ангажира и мисълта и през този един час човек не мисли за нищо друго, буквално се изчиства от всичко. Хубавото е, че това състояние те държи и в остатъка от деня.

След фитнес изпитвах ужасен глад

Това признава Ани и допълва: "Ако изгориш 10 калории, след това си набавяш 50. Явно главата ми казва, че трябва да си получи наградата и като започна да се награждавам, не мога да спра. Като ходех на фитнес, качих няколко кила. След като започнах да правя йога, свалих може би 3 килограма, но изглеждам така все едно съм отслабнала повече. Това и искам, не да тежа 48 кила. Искам да си ям и си ям. Никога не съм правила дълги диети. Веднъж допуснах генерална грешка като спрях шоколада и отново качих. Явно като съм се лишила от това, което ми се яде, хапвам повече други неща, за да си набавя тази липса, но се получава обратен ефект. Така че дори и здравословни да са заместителите, като изядеш едно …a Ани пробвала да яде само месо и зелен-но не издържала, още повече, че не обича месо. Убедена е, че диетите са вредни. Стреми се да не преяжда и вечер да се храни 2-3 часа преди сън. Сега си хапва орид, паста, шоколад, въобще каквото й харесва. Обича суши и твърди, че само с четири ролца може да се насити. Теорията й е, че когато яде нещо, което й е вкусно, не преяжда. А когато приема здравословна храна, която не е вкусна, се тъпче, за да се насити. "Явно Изтокът ме влече и в храненето. Още не съм ходила там* но ме е страх, че ако отида и ми ‘ хареса, няма да се върна.

Стр. 19

сп. Всичко за жената | Надежда ЙОСИФОВА | 2010-06-10

"Много се забавлявах в "България търси талант", въпреки че в началото ми беше доста трудно, защото за първи път не можех да следя работата на екипа, признава продуцентът и собственик на "Глобал Вижън". – Това, че бях пред камерата, не ме притесняваше, артист съм, завършил съм цирково майсторство в Москва (и режисура в НБУ, б.а.)". С Магърдич Халваджиян говорим откровено за шоуто и за пътя, извървял, за да е сред известните и успели личности в България.

Трудно ли правеше своя избор в шоуто?

- Имам точен критерий 3а това какво ми харесва и какво не. Но е трудно, когато трябва да кажеш "не" на деца, което по-скоро е проблем на родителите с болни фантазии и амбиции, които нямат реална преценка дали детето им наистина прави нещо уникално. Проблемът със самооценката по принцип е тежък 3а българина, а и не само 3а него. Но при нас като че ли е по-силно изразен по простата причина, че до 1989-а не можеше да си различен. Как българинът изведнъж да промени съзнанието си? Но има и такива, които искат на всяка цена да са различни, без да си дават сметка, че талантът е от Господ, а те трябва да го развият, ако са работливи, разбира се.

Направихте и много компромиси…

- Все пак е шоу. Но най-хубавото е, че в него няма нищо пошло и можеш да го гледаш и с децата си. Е, имаше по-ексцентрични участници, но те бяха единици. Но 3а да оцениш талантливото и да можеш да отсееш доброто, трябва да видиш и посредственото, и абсурдното.

Личеше личното ти отношение към цирковите изпълнения?

- Може и да не съм бил достатъчно обективен в преценката си понякога. Като се върна назад, се сещам каква световна сила бяхме в цирка и как държавата упражни геноцид върху него. Много други сфери, в които сме били добри, също бяха унищожени. Но това сме ние… На някои държави Господ не им е дал нищо и те станаха световна сила, а на нас ни е дал толкова много и ние се самоунищожаваме всеки ден.

Какви бяха първите ти момчешки амбиции – едва ли на 18 г. ти е било ясно, че ще се занимаваш с кино и телевизия?

- За твое разочарование ще ти кажа, че на 18 г. знаех много добре какво ще правя. И на сина си се опитвам да внуша, че колкото по-рано разбере какво иска да прави с живота си, толкова повече време ще има, 3а да го постигне. Ако се осъзнаеш на 30 г., когато си пропилял живота си в купони, веселби и жени, ще ти е трудно да се пренастроиш на вълна работа и да започнеш от нулата. И ще станеш на около 60 г., когато все пак успееш да постигнеш нещо, но ще е късно. Много по-добре е, когато цялата енергия кипи в един младеж, тя да се насочи в правилната посока. Майка ми, която е балерина, и баща ми, който е актьор, винаги са ме бутали в тяхната посока. Отраснал съм в Кукления театър и Операта. Опитах в балетното училище, но циркът беше no-добро попадение 3а мен. И когато ме приеха да уча в Москва през 1981-а, през 1982-а си купих 8-милиметрова камера и се научих сам да проявявам лентите. Снимах филмчета с момичетата и момчетата, с които учех. Впоследствие правех нещата така, както аз ги виждах – давах команди кой къде да застане, без 9а подозирам, че това е режисура! Бил съм 15-годишен. На 18 г. вече знаех, че ще снимам и завършвайки цирковото училище, кандидатствах в московския факултет 3а кино. Но понеже съм българин, ми казаха, че трябва да ме приемат във ВИТИЗ u след това да се прехвърля, ако евентуално ме предложат.

Малко хора отрано са наясно какво искат Това въпрос на възпитание ли е или на характер?

- Комбинация от много неща е… За 43 години се убедих, че няма случайност и късмет. За всяко нещо има причини. И като някой ми каже – "това е късмет или случайност" – умирам от смях.

Е, късмет понякога има?

- Късметът не спохожда случайни хора. Идва, когато го търсиш и работиш 3а него. Ако стоиш и гледаш тавана, и нямаш идея какво искаш да правиш с живота си, се превръщаш в хейтър, който мрази всичко. За съжаление голяма част от българските младежи са такива. Не обвинявам училището или правителството 3а това, а родителите. Те показват пътя и създават вкуса към живота. Без да са крайни, но да са леко манипулативни, те трябва да насочват детето си, така че то да смята, че само взима решенията.
Но трябва да виждат и потенциала му. Не може да искам да рисувам и да ми казват, че трябва да стана адвокат. Да, може и да стана посредствен, но никога няма да съм най-добрият. Така че 3а бъдещето на младите семейството е от значение 80 %, останалите 20 % са училище, среда, държава. Приятелите, с които съм расъл, преди да Замина 3а Москва, станаха или наркомани, или алкохолици, или влязоха в затворите. Aз не станах като тях, защото имаше хора, които разговаряха с мен вкъщи и ме обичаха. И аз съм правил грешни крачки, но се връщах в правия път. Когато не си приятел с родителите си и не си говорите, губиш представа кое е добро и кое лошо.

Винаги ли си искал да бодеш най-добър в това, което правиш?

- Когато бяхме много близки със Слави (Трифонов, б.а.), той ми казваше: "Хем си амбициозен, хем не си – не мога да разбера тази странна комбинация при теб!" Замислял съм се върху тези думи и той е прав. Не правя нещата от амбиция да съм най-добрият и някой да ми каже "евала", а 3а да ми харесват на мен, 3а мое удовлетворение. Не се интересувам от мнението на околните, защото знам кой съм.

Кой си?

- Един пич, на когото Господ му е дал 5 % талант и той е вложил още 95, 3а да може да работи и да се развива. Знам какво ми е коствало това и знам, че преценката ми е правилна. Тя може да е моята истина, но е факт, че това, което правя, се харесва на 50-60 % от хората, което означава, че съм прав. Първото нещо, което казвам на младите хора, с които работя и на които преподавам в НБУ, е да си повярват, от там нататък всичко останало става много лесно. Ако се влияеш от преценката на другите, губиш самоличността си, не знаеш това, което правиш добре ли е или не е. Не искам посредствени хора, които не са направили нищо в живота си, да ме критикуват, 3а да покажат на околните, че са направили нещо. Нека ме критикува някой, който се е доказал и когото уважавам. Тогава се вслушвам и замислям, защото той е авторитет.

И отново стигаме до това, че не е важно какво ти казват, а кой ти го казва?

- Точно така. А в България, както Знаеш, не уважават авторитетите. Затова няма и звезди. Няма и ценностна система и докато това не се промени, ще си тъпчем на едно място.
Дай Боже да няма още 20 такива години, които бяха като ходене по фитнес пътека.

Защото през това време хората, които не бяха върху нея, стигнаха далече. Успял човек ли си?

- Да си успял в България е трудна работа – имаме много кратка памет и 3а доброто, и 3а лошото. И се лутаме в безтегловно пространство, и повтаряме едни и същи грешки. Не уважаваме хората, които постигат нещо. Как да кажа, че съм успял в тази държава? Направил съм си собствен свят, в който живея, 3а да се изолирам от това, което Знам, че няма да променя. Имам моята кола, моята къща и моя офис. В момента, в който изляза от тях, попадам в свят, който не ми харесва. Това не е България, в която искам да живея.

Като че ли има лек снобарски момент в това, което казваш?

- Не, защо да има снобарски момент? Снобарията е друго, страшно мразя сноби. A3 не отивам в скъп ресторант, 3а да платя 200 лева или Защото е модерно да се ходи в него. Странно е, но в България, ако си успял, имаш пари и си добре, трябва да се чувстваш виновен. Българинът е беден и завистлив и когато не е добре, не признава успехите на другите. Всички революции в света са направени от лумпени и бедни хора – лоша работа, но това показва историята! В живота си не съм откраднал нито един лев, работил съм по 18 часа на ден през последните 15 години, но не защото някой ме е карал – така ми харесва. И Затова съм постигнал много неща. Как да обясня това на някого, който си бърка в носа, прави далавери и иска да живее добре. То така не става, става с работа. И да се оправдавам пред такива хора защо имам пари! Не искам да се оправдавам пред никого! Чувствам се ок, щастлив съм и си сбъдвал мечтите. Дали ми харесва начинът ми на живот в тази държава, е друг въпрос. Но така съм устроен, че по всяко време мога да си събера куфарите и да си тръгна. Нищо не ме задържа, освен че много хора разчитат на мен, 3а да получат Заплатите си и имам отговорност към тях. Заради това, което мога, имам самочувствие, че и в Италия, и в Америка ще постигна същото, което съм направил тук. Кадърният човек е кадърен навсякъде. Така че в момента, в който на Магърдич Халваджиян му падне пердето, взима жената и детето, заминава и не поглежда назад. Имам предложение от Джон Кюсак да снимам филми в Америка. Чакам да видя докъде ще издържи тази държава и дали лудницата тук ще приключи или не. По-скоро не, така че моментът с моето Заминаване предстои.

Освен че си отговорен шеф, какъв си oщe на тази позиция?

- По-добре хората да говорят 3а това…

Значи ще се хвалиш, смятах, че ще кажеш, че си строг например?

- Знам, че съм готин шеф и не 3а друго, а защото е въпрос на характер. Философията ми е, че хората не се променят. Когато са бедни, но са кофти, като забогатеят, стават още по-кофти.

Вярно ли е, че парите развалят всеки?

- Не. Парите не могат да променят един добър и нормален човек. Могат да помогнат някои неща да се случат по-добре. Генетично е заложено да си добър, макар и беден, или добър, дори и богат. Като пример ще дам Денис (Ризов, б.а.), който независимо дали има милиони или няма нищо си остава пич. Това че парите променят, важи 3а хора, които не са прозорливи.

Имал ли си толкова трудни моменти, че да се откажеш от това, с което се занимаваш?

- Определям отношението си към работата по събуждането си сутрин. В момента, в който тръгвам и поглеждам часовника, защото закъснявам, означава, че си обичам работата. Ако започна да се почесвам зад врата, значи моментално трябва да си сменя работата. И съм го правил два пъти, и съм започвал от нулата. Навремето имах голяма търговска компания, като целта ми беше да изкарам пари и да направя бизнес, който да ме кефи. Щом усетих, че не ми се занимава със складове и с "Илиянци", си изтеглих дяловете и приключих с търговията. Започнах да снимам клипове, но ми трябваше доста време, 3а да пробия манталитета на БНТ, където се снимаше без пари и клиповете нищо не струваха. Защото казвах – дайте, ще снимам, но ще си платите 3а това!
И когато пробиеш с глава една такава стена, си казваш, че няма стени, които не можеш да събориш. Всичко е борба, издържа този, на когото му е най-твърда главата. Така че трудни моменти, в смисъл да се откажа от нещо, не съм имал. По-скоро съм се разочаровал от конюнктурата. Например да отида на нагласен конкурс, 3а който месец преди това знам кой ще го спечели. Човек минава през всякакви неща, 3а да си създаде собствена философия. Мисля, че в 90 % от случаите съм взимал правилни решения 3а компанията, в която работя и затова сме на прилично ниво в България. А след като вече има желаещи и да ни купуват, означава, че сме интересна хапка 3а този пазар. Зад всичко това стои големият ми опит в търговията, където научих много 3а взаимоотношенията между хората. А другото вероятно е арменската ми кръв. Но нито едното, нито другото ме научиха да имам специално отношение към парите. Винаги мога да похарча повече, отколкото съм спечелил. Тук надделява режисьорът, който е готов да даде повече, 3а да стане едно предаване по-хубаво. Затова имам добра спирачка – Асен Чанков, който е икономист. С него сме от самото начало в компанията и комбинацията между нас свърши добра работа. А брат ми, който завърши продуцентство в Италия и малко по-късно се присъедини към нас, е по средата.

Стр. 32-33