M3 Communications Group I 23.01.2012

23 януари 2012 г., Прага. Максим Бехар, утвърден български специалист в PR и социалните медии, е назначен за председател на чешкия офис на Hill+Knowlton Strategies. Той е избран и за член на регионалния борд, с отговорност за развитието на чешкото представителство.

Бехар остава изпълнителен директор и председател на управителния съвет на М3 Communications Group Inc. в България, която е партньор на Hill+Knowlton Strategies (бившата Hill&Knowlton) в продължение на почти 12 години.

Максим Бехар е ковчежник и член на Изпълнителния съвет на ICCO, има два мандата като председател, а сега е заместник-председател на Българския форум на бизнес лидерите. Бил е и председател на Българската асоциация на ПР агенциите (2009–2011 г.). The Holmes Report обяви компанията на Максим Бехар – M3 Communications Group, Inc. за „Най-добра PR агенция в Източна Европа“ за 2011 г. Бехар основава своята компания през 1994 г.

„Ние сме убедени, че знанията и опитът, които Максим е натрупал от успешното създаване и утвърждаване на неговата компания, ще бъдат много полезни за развитието на чешкия офис. Очакваме, че познанията му за чешкия пазар ще засилят нашето присъствие там и ще покажат, че инвестираме във висококвалифицирани и признати лидери“, каза Ларс Ерик, президент на Hill+Knowlton Strategies за Европа.

Новият председател на Hill+Knowlton Strategies Чехия завършва висше икономическо образование в университета в Прага, има дългогодишен журналистически опит в чешките медии и в други страни. Преди 17 години той създава и все още ръководи M3 Communications Group, Inc., един от лидерите на българския PR пазар. Освен това е и почетен консул на Сейшелите в България.

„Приемам предизвикателството много сериозно и съм сигурен, че Hill+Knowlton Strategies има потенциал да бъде сред най-добрите на чешкия PR пазар“, каза Максим Бехар.

*Това съобщение за пресата е изготвено и изпратено от офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага.

За повече информация, моля, свържете се с M3 Communications Group, Inc.,
тел. 02/818 70 10. 

PR Kernel I 3.12.2011

PR компанията Hill & Knowlton се ребрандира и вече ще се назовава Hill+Knowlton Strategies. Относно промяната, Джак Мартин, глобален председател на борда и изпълнителен директор на Hill+Knowlton Strategies, заяви, че компанията инвестира сериозно в дигиталните и изследователските си проекти. Освен това, фирмата планира да наеме нови талантливи служители в различни офиси и сфери на дейност в предстоящите месеци.

В прес-съобщение до медиите Мартин обяви: “Проучването – доставянето на метрики и анализи, е жизнено важно за това, нашите клиенти да разбират публиката. В политическите и потребителските светове, участниците са принудени да изучават публиката и да се адаптират бързо. Ако не го направят – те губят. Корпорациите също трябва да се придържат към това, след като публиката винаги еволюира, като участник в пазара.”

Hill+Knowlton Strategies е основана през 1927. Компанията е собственост на WPP и има 86 офиса в 46 държави.

Видео с Джак Мартин за промяната в компанията, можете да видите тук.

Оригинална публикация

в. Сега I Албена БОРИСОВА I 9.12.2005

Бизнесменът, бивш журналист, започнал работа на 15 г.като дърводелец и… преводач от английски

1. Урок по английски…

Работя, откакто се помня. И винаги ми е доставяло удоволствие. Бях на по-малко от 15 години, когато татко, високопоставен директор с "Мерцедес" и много служители, ме повика една вечер в кухнята на малкото ни жилище в кв. "Бъкстон" и ми каза: "Максим, това лято трябва да започнеш да работиш, не можеш да се шляеш по улиците." Имах изключителен респект от него и през ум не ми мина да му противореча. Заради възрастта ми трябваше да вземем разрешително от профсъюзите, чаках с татко няколко часа в един дълъг и тъмен коридор, той се примоли на някакъв чиновник и на следващата сутрин пристигнах на работа в дърводелския цех на софийския млекозавод "Сердика". Ковях касетки, в които в съседния цех слагаха стъклените бутилки, пълни с прясно мляко. Само си гледах часовника кога ще дойде обедната почивка и после пак – кога ще свърши работното време. Беше ми скучно, тягостно и монотонно.
На третия ден в цеха внезапно влезе официално облечен мъж, по строгото изражение на лицето си личеше, че е голям началник, и ни в клин, ни в ръкав каза: "Кой тук е Максим Бехар?". Направо замръзнах и за секунди през главата ми мина всяка една минута от тези първи работни дни в живота ми, опитвайки се да засека къде съм сгафил… И понеже всички погледи вече бяха обърнати към мен, а и си личеше, че съм новакът, директорът на завода, оказа се лично той, вече малко по-дружелюбно попита: "Вярно ли е, че знаеш английски?" Кимнах му и той нетърпеливо махна с ръка: "Хайде, идвай при мен, че кабинетът ми е пълен с швейцарци и никой не може да се разбере с тях." Така се озовах на работа в секретарската стая на директора на най-големия в България млекозавод.
Швейцарците бяха дошли да монтират първата, за времето си революционна, машина за пакетиране на мляко в пластмасови опаковки, които само година по-късно изхвърлиха от употреба високите и грозни шишета. През целия този месец, докато с моя, тогава доста скромен, английски език се опитвах да улесня комуникацията между българските и швейцарските инженери, разполагах с огромно количество свободно време и започнах сам да си издавам вестник на една от пишещите машини: един оригинал и десет копия с индиго на много тънка хартия, който Бог знае защо нарекох "Daily news". В него имаше само новини от славната махала в кв. "Павлово", където живеех, но се продаваше като топъл хляб за 20 стотинки – точно 10 пъти по-скъпо от тогавашната цена на всеки вестник в България. Всеки ден късно следобед с приятели похарчвахме в единствената сладкарница наоколо спечелените 2 лева и така завършваше работният ми ден. Не съм и могъл за миг дори да предположа, че оттогава, от лятото на 1969 година, винаги ще правя само това – ще помагам на хората да комуникират, ще се занимавам с писано слово и… ще правя бизнес, за да могат приятелите ми, екипите ми, да са доволни…

2. Писмо от принц Чарлз

През 2002 г. тогавашният премиер-цар ме покани да посетя с него Великобритания. Беше съвсем логично. Година и половина вече бях председател на Българския форум на бизнеслидерите, част от световния форум на принца на Уелс, поддържах изключително близки контакти с много британски фирми, но никога не се бях срещал с него на живо. Точно тогава няколко души във форума създадохме уникалния и за първи път в България Стандарт за бизнесетика и аз много се гордеех с него. Въпреки че не беше чак толкова отдавна, все още бяха времена, в които понятия като "етика", "прозрачност" и "морал" в бизнеса се приемаха или с леко недоверие, или дори с насмешка.
Отпечатахме два специални екземпляра от Стандарта, надписахме ги персонално – за премиера и за принца, и ги сложихме в луксозни рамки. Имах идеята да ги връча и на двамата по време на бизнесфорум в българското посолство в Лондон. Минути преди да започне форумът обаче, стана ясно, че принц Чарлз няма да може да дойде или пък че въобще не се е и планирало да дойде, ама само така сме очаквали… Там беше една от най-важните особи в неговия международен форум – г-жа Сюзън Симпсън, която познавах много добре, тъй като тя присъстваше на избора ми за председател година по-рано в София.
Произнесох кратката си реч пред около 500 бизнесмени в голямата зала на посолството, връчих персоналния Стандарт за бизнесетика на царя-премиер и когато дойде времето за втория екземпляр, за да изляза от ситуацията, казах на Сюзън: "Виж, ето това е за Негово кралско височество, моля те, предай му го, но му кажи, че ако догодина не дойде в България, да си ми го върне…" Страшно исках принц Чарлз да дойде в България, макар да знаех, че това е невъзможно – той беше посетил България 4 години преди това, а никога не беше ходил в източноевропейска страна официално два пъти. Исках да дойде, защото това щеше да е поредната блестяща промоция на страната ни, много по-добра от милиони, хвърлени за реклама. А щеше и да е признание за всичко, което заедно с моите колеги и приятели правехме във Форума… Казах тази шега на Сюзън, залата естествено се разшумя и бях сигурен, че си остава там.
Само дни след като се върнах в София, получих много изпипана покана (и до днес тя е на стената в офиса ми), с която принц Чарлз ме канеше на обяд в двореца Сейнт Джеймз точно в толкова часа на тази дата… Говорихме дълго с него за какво ли не, снимахме се, предадох му много тържествено неговото копие от Стандарта, както и официална покана да дойде на гости на нашия Форум в България… И пак не вярвах, че ще стане. След около месец тогавашният британски посланик Йън Сутър ми се обади и ме попита: "Идваш на приема довечера, нали, трябва да говоря спешно с теб, но в градината… много е тайно!" Прегърна ме през рамо и когато се отдалечихме достатъчно от всички, страшно развълнувано ми каза: "ТОЙ идва…" Разбира се, поканата беше официално направена от президента Първанов, който беше неговият протоколен партньор в България, но трите часа на принц Чарлз с членовете на Българския форум на бизнес лидерите, репортажите на Би Би Си за тази среща, много близките ни отношения с неговия екип останаха и досега и страшно много помагат на България, на нейния имидж и нейния бизнес.
Тази история има и друг край. Стандартът за бизнесетика, който още в Лондон връчих на царя-премиер, беше единственото нещо на стената в премиерския му кабинет, точно зад неговия стол, до последния му премиерски ден. Винаги съм приемал този факт като изключително послание към българския бизнес.

3. Пирамидата на бизнеса

Бях от няколко години в бизнеса. Точно преди десет години се разделих с журналистиката заради златната фраза на Уинстън Чърчил: "Можеш да постигнеш много неща с журналистиката, но само ако знаеш точно кога да се откажеш от нея." Нямах идеи с какво точно ще се занимавам. Имах малък офис – стая и кухничка, компютърът на децата ми и съвсем малък принтер, купен месеци преди това с хонорарите, които Националната телевизия ми плати за водените от мен преки предизборни дискусии няколко месеца преди това. Бяха първите в цялата българска история на живо и заедно с колегите ми и мои близки приятели Джими Найденов, Евгени Станчев и Крум Благов се бяхме справили добре с неимоверно напрегнатата работа. Чисто материалният резултат от нея обаче беше въпросният принтер. Компютърът се появи след заем от сестрата на жена ми, който изплащах поне година, а наема за офиса платих на приятеля ми Петко Арнаудов, сега успешен кмет на град Царево, едва в края на шестия месец.
Четях като луд всичко свързано с пъблик рилейшънс, все още нямаше интернет, или поне такъв, какъвто го познаваме сега, и затова всяка попаднала ми книга на английски за този бизнес биваше изяждана с кориците веднага. Но въпреки първите клиенти, въпреки първите успехи, това въобще не беше достатъчно.
Затова няколко години по-късно обиколих 12 американски щата, посетих много PR компании и за около месец разбрах всъщност за какво става дума. Когато се прибрах, получих имейл от президента на най-голямата PR корпорация в света Hill & Knowlton, че те проявяват интерес да работим заедно и биха се радвали, ако се срещна с техния изпълнителен вицепрезидент Терънс Билинг където и да е в Европа. След дълги дискусии кога той е свободен и кога аз съм свободен, една гореща лятна неделя късно следобед с Терънс Билинг седяхме на чаша студено бяло вино в прекрасния старинен франкфуртски хотел "Хесише Хоф". На втората минута стана ясно, че ще бъдем приятели. И то близки. Терънс е служителят с най-голям стаж в Hill & Knowlton в целия свят – повече от 32 години, и безспорно един от най-добрите PR специалисти. Говорихме си за общи приятели, които веднага открихме, за България, за живота…но аз все напирах да му разкажа за M3 Communications Group, Inc., все пак за това бях дошъл, да видя можем ли да работим заедно.
Когато най-накрая започнах да му разказвам за нашите ценности, принципи, мениджърски формули, той ме попита: "Кое е най-важното за теб сега в бизнеса?" Исках много да покажа, че и ние, в България, страна в толкова труден преход, имаме скала от ценности и веднага му казах: "Е, как кое? Виж сега, на първо място е честността. След това моралът. После професионализмът, екипът, добрата организация…" Терънс Билинг ме гледаше леко примижал и докато отпиваше от студеното вино, отсече: "Виж сега, приятел, ако продължаваш така, да знаеш, че си фалирал…"
Останах с отворена уста на средата на изречението и го погледнах, не вярвайки: не бях в "Илиянци", а в центъра на Европа, и говорех с гуруто на световния PR, а не с продавач на една от сергиите. "Виж, Максим, най-важното е печалбата, трябва да печелиш и нищо друго. Всичко останало е съпътстващо. Какво като си етичен, какво като си морален… Много е важно, разбира се, много. Ама ако не печелиш в бизнеса, просто ще си останеш такъв." Това беше ключовата фраза, която изкристализира и до днес съществуващата пирамида за управление на нашата компания, на чийто връх е печалбата, подкрепена от две също много важни неща – клиентите и опита. С всяка изминала година те стават все повече…

4. Нощ с губернатор Милър

Телефонът ми звънна. Както казва моят добър приятел Жоро Мамалев, някак си международно звънна. Беше приятелят ми от Лос Анжелис, вече от няколко години в България, Яков Джераси, чието основно хоби е да запознава едни хора с други хора. "Виж сега, нали знаеш, президентът Клинтън идва утре и тук е губернаторът на Невада Боб Милър. Аз просто смятам, че трябва да пиеш кафе с него…" Наистина, идваше Клинтън, за първи път в цялата българска история идваше американски президент и София беше като под обсада.
Добрах се със сложни маневри до "Кемпински" и на петата минута вече си говорехме с губернатор Милър все едно, че се познаваме от пет години. Допаднахме си, станахме приятели, направихме обща консултантска фирма, единствената, която той има извън Америка, всяка година правим най-успешното международно туристическо събитие – конференцията "България – страна на мечтите". Тогава обаче беше особена вечер. Очакваха президента късно през нощта и като за запознанство с губернатора решихме да отидем да пием по едно питие в нощна София, въпреки че Милър остана, и досега е така, само на любимата си "Фанта Портокал".
Прибрахме се някъде към 2 след полунощ и още докато паркирах колата пред хотела, усетих, че нещо не е наред. Заобиколиха ни агенти от охраната, на мен никой не ми обърна внимание, всички гледаха Милър – дали е жив и здрав, пипаха го, оглеждаха го внимателно. Действащ губернатор, а и председател на Асоциацията на губернаторите на САЩ! "Къде бяхте – каза един от охранителите леко ядосано, – президентът пристигна по-рано и искаше да вечеря с Вас. Все пак Вие сте този, който познава България, Вие го убеждавахте да дойде тук…"
По-нататък историята е преразказана от единия от двамата участници в ранната закуска – губернатор Милър.
"Боб, какво става? Аз съм вече тук, в хвалената ми от теб България, теб те няма… Какво става?" Губернатор Милър невъзмутимо отговаря: "Виж сега, президент. България е известна с три неща. Първо – те са открили киселото мляко. Второ – имат страхотни червени вина. И трето – невероятно красиви жени… " Клинтън, явно очакващ отговор как Боб Милър си е легнал по-рано, защото е бил уморен от пътя, пита озадачен: "Е, и ти какво прави цяла нощ, че те нямаше?" "Как какво – отговаря му Боб Милър, – с един приятел цяла нощ търсихме кисело мляко…"
Тази история така ни сближи, че и досега щом губернаторът пристигне – сега през януари, мисля, ще е неговото 20-о посещение оттогава, винаги му казвам: "Първата вечер сме на кисело мляко", т. е. ще се отбием в някое нощно заведение, пък после ще видим. Приема винаги. Все пак, освен че е приятел, е и от Лас Вегас…

5. Царят излиза изпод земята…

Беше лятото на 1998, събота късно вечерта, и докато си работех нещо в офиса, Мони Паси звънна, минавайки случайно. Седнахме да пием по едно, а и да си поговорим за предстоящото ни пътуване за поредната атлантическа асамблея, която тогава щеше да се състои в Португалия. Мони тогава беше президент на Атлантическия клуб, добър приятел, човек с изключително оригинални идеи. Една от много силните му страни и до днес е, че много обича да обсъжда идеите си с приятели. Тогава му казах: "Виж, Мони, царицата майка живее в Португалия, защо да не направим една вечеря с царя, така ще си поговорим с него, ще има още няколко души с нас и на тях ще им е интересно… Със сигурност и на царя ще му е интересно да знае какво става в България, да го чуе от първа ръка." Веднага почнахме да пишем дълго и убедително писмо до Мадрид, писахме, все не ни харесваше стилът, късахме, пак писахме… и така към 5 сутринта пратихме факс до царя.
Отговори ни след два дни. Кратко и много любезно. С удоволствие ще вечеря с нас. Ще бъде тогава в Лисабон… Точно на тази дата. Само да му кажем в кой ресторант. Избрахме малък рибен ресторант, но тъй като в Атлантическия клуб с всеки изминат ден групата нарастваше, сменихме мястото и за да сме сигурни, че ще има достатъчно пространство, избрахме петзвездния "Меридиен". Бяхме наистина внушителна група.
Два часа преди вечерята казах на Мони: "Нека звъннем на царя в Ешторил, все пак да се уговорим, да знаем дали и царицата ще дойде…" Мони Паси се обади, каза му, че сме вече в хотела, че го чакаме и на въпроса колко сме, някакси между другото отговори "106!". От другата страна настана дълго мълчание и после изненаданото "Моля?!!" Бяхме наистина толкова. Най-голямата, вероятно в цялата ни история, група, излизала някога от България за една вечеря.
Очаквахме царя пред хотела и аз, като човек от този бизнес, разполагах кой къде да стои, кой кога да подаде ръка, строявах охраната да не ни пречи, пиколата да не се мотаят и през цялото време си гледахме часовниците. Царят закъсняваше малко, нещо невероятно за него. И докато все гледахме към потока от минаващи коли дали някоя няма да се отдели към хотела, някой леко ме потупа по рамото. Обърнах се – беше царят. Гледахме го изумени и невярващи, че може да се появи, без да го забележим. Той беше дошъл… изпод земята, в точния смисъл на думата: като опитен европеец беше паркирал колата си в подземния паркинг и беше излязъл от вътрешния вход на хотела. Цялата церемония по посрещането пропадна, смяхме се от сърце и цялата тази история си припомнихме… седем години след това.
Защото същата вечеря, със същите хора, повторихме седем години по-късно – преди по-малко от месец в хотел "Феста Барсело" на Петя Славова, една от нас тогава в Лисабон. И както казах на царя, докато откривах вечерята, май си струваше онази "лисабонска група": един от нас после стана министър-председател, друг външен министър, а и това, че повечето от нас си останаха в бизнеса и не се отказаха, също е голямо постижение.

Максим Бехар (49) управлява водещата в България PR компания M3 Communications Group, Inc. (http://www.m3bg.com), изключителен представител на най-голямата PR корпорации в света Hill & Knwolton. Той е председател на Българския форум за бизнес лидери, част от Международния форум на Принца на Уелс, член на десетки бордове и управителни съвети. Почетен консул на Република Сейшели в България. Първият българин член на International Public Relations Association, от два месеца и на Public Realtions Association of America. Бил е дълги години журналист, основател и съиздател на вестник "Стандарт", преди това кореспондент в Полша, автор на книгата "Вторичен инстинкт", както и на два филма за Полша, излъчвани многократно по БНТ.

В компанията му, създадена преди 11 години, работят около 45 души и обслужват клиенти като Cisco Systems, Nokia Networks, Lockheed Martin, Tishman International, TNT Worldwide, MIchelin, Danone, Домейн Бойяр, Шератон София, веригата ресторанти Uno и др. Издател е на англоезичния онлайн всекидневник Sofia Morning News и на електронната новинарска агенция novinite.com. Известен със страстта си към всичко ново в електрониката. Зодия Стрелец.

Оригинална публикация

webcafe.bg I 24.08.2010

За Максим Бехар комуникацията е бизнес, начин – и качество – на живот. А също и движението – обиколил е света пет пъти.

18 часа е онлайн. Освен че е абсолютно запален по всякакви технологични джаджи, които могат да облекчат, улеснят и забързат…още повече бързането.    

За човек, започнал кариерата си като журналист и работил повече от десетилетие като такъв, се е разделил с журналистиката точно… когато е дошло времето за раздяла. Рационална преценка, в която цитира и Уинстън Чърчил: "Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва да знае точно кога да се откаже от нея".

(Добър съвет, но мнозина са безнадеждно – често и бездарно, пристрастени.)

Ако на някой му се струва лесно да напуснеш журналистиката и да се занимаваш с PR, лесно е само на пръв поглед. Независимо от многото "преквалифицирали се". Може да си супер добър журналист и да се провалиш като PR експерт. Само опитът и познанията от професията не са достатъчни, за да направиш успешен бизнес. Особено ако започваш през 1995-а…

Събитието

Те се случват всеки ден. Имаше събития, които преобърнаха живота ми, защото преобръщаха планетата.

В самото начало на 1989-а, в една много късна съботна вечер седях във варшавския си апартамент и единственият тогава източник на що-годе добра информация – телевизията, прекъсна програмата си, за да съобщи, че пряко от Гданския университет ще бъде излъчен дебатът между Александър Квашневски и Адам Михник. Първият – тогава един от младите лидери на комунистическата партия, по-късно два мандата президент на демократична Полша.

Вторият – тогава един от легендарните лидери на антикомунистическата опозиция, блестящ публицист и до днес главен редактор на най-тиражния полски всекидневник "Газета виборча". За онези години това беше толкова абсурдно и невъзможно, дебатът беше наситен с толкова интелект и напрежение, че когато свърши, аз се обърнах към жена ми и простичко казах: "Комунизмът свърши".

Такива събития, макар и много по-незначителни за историята, но далеч по-значителни за всекидневието ни, наистина има постоянно. Смятам, че появата на царя в българския политически живот беше знаменателно събитие. И тонове хартия да бъдат изписани колко неуспешно е било то, ако се върнете десетина години назад във времето, много лесно ще се убедите, че ако това не се беше случило, България и досега щеше да бъде раздирана от синьо-червени политически крамоли, които още повече щяха да спират развитието й.

Професионално – първият брой на вестник „Стандарт" през далечната 1992 г. Създаден без легенди, без ореоли или догадки, създаден със страшно много труд. Оттогава на този ден, 10 август, винаги обядваме или вечеряме с Валери Запрянов, тогавашния ми главен редактор.

"Стандарт" наистина създаде нови стандарти в българската журналистика и когато същия този ден свалих от машината първия, ама съвсем първия брой на вестника и помолих всички колеги в редакцията да се разпишат на него, Валери написа в горния ляв ъгъл с дебел флумастер: "Максо, връх си!".

15 години по-късно тази първа страница се върна при мен – откупих я на благотворителен търг, организиран от вестника, и сега е неизменна част от хрониката на времето в офиса ми.

В бизнес план – денят в края на 1995, в който късно вечерта звъннах на вратата на малкото ни софийско апартаментче, носех стотина вестника в ръце, и уморено казах на жена ми, която ми отвори: "Край с журналистиката, трябва да пробвам мога ли да започна бизнес". Започнах. Дали успях…

И до днес нямам отговор на този въпрос. Отстоявам своя бизнес всеки ден. С много успехи, част от тях световни, с много грешки, за радост местни и поправими. Но всеки ден уча нови уроци и всеки ден полагам огромни усилия, за да се променя към по-добро и това да правят и хората край мен. 

И накрая – много лично. Естествено, раждането на сина ми и дъщеря ми. Помня всяка секунда – как очаквах обаждане, как самият аз се обаждах. И после смъртта на баща ми, само пред пет години. Като че ли целият свят се срути в един миг и трябваше да го събирам частичка по частичка, и над всяка една от тях да мисля какво ли би направил татко ми сега.

Знам, че събитията често се преплитат по начин, който не позволява да се разграничават така рязко едно от друго. Те обаче често имат своите особености и ако намерим сили да ги отделяме и разглеждаме в тяхната цялост, винаги ще имаме силата и позитивизма да предизвикване нови, още по-добри събития. Доколкото можем.

Личността

Предпочитам да вярвам на реални личности, не на медийни образи.

Ето защо номер едно е баща ми. Най-важният. Изминал пътя от дванайсетгодишен работник до човек, от когото зависеха хиляди хора и най-голямото в тогавашна България промишлено производство. Не промени отношението си към хората, не се промени вкъщи, просто работеше и постигаше успехи. Това според мен е велико постижение. Да си един от многото и в същото време да си незаменим.

В бизнеса това е Терънс Билинг, единственият все още практикуващ PR експерт, който е работил с легендарните господа Hill и Knowlton някъде през 70-те  в Щатите, а сега е изпълнителен вицепрезидент на най-голямата PR корпорация в света  Hill & Knowlton.

От първите му съвети, когато го срещнах преди десет години ("В бизнеса постоянно гледай три неща – етиката, професионализма и печалбата"), до думите му само отпреди десетина дни ("Ако искаш да успееш в бизнеса, гледай внимателно към Изтока, оттам вече идват всички нови неща, не от Запада…").

Терънс е човек, с когото прекарвам цели дни в разговори, на безброй чаши бяло вино, и когато си тръгвам обратно за вкъщи, в самолета често преглеждам записките от разговорите ни и се чувствам страшно зареден – не само с бизнес идеи, но и със сигурността, че ако можеш да гледаш поне три-четири години напред, то няма защо да се притесняваш за бизнеса.

Личностите… Те са толкова много. Големите личности. Животът ми ме срещна много пъти с папа Йоан-Павел Втори, с принц Чарлз, с баща му принц Филип, с Хилари Клинтън, с Шимон Перес, със стотици премиери, президенти, крале и кралици, бизнесмени, които управляват милиарди…

И всеки път, на всяка една среща влагах всичко от себе си, за да открия един човешки елемент, една човешка дума, която не само аз, но и всеки друг може да проумее и да промени живота си. Защото в крайна сметка смисълът да има истински и големи личности край нас е да можем бързо да откриваме нови светове и да се променяме. Просто винаги да се променяме…

Откритието

Всеки ден правя открития. По едно или по две. Понякога пропускам от многото ангажименти и след това наваксвам.

Смятам, че открития трябва да се правят постоянно, малки или големи, те ни променят, те ни движат напред… Последното ми истинско откритие е най-новата ми дефиниция за бизнеса, в който съм през последните почти две десетилетия – Public Relations. А тя е: да казваш истината така, че да се хареса.

Има три ключови думи в тази дефиниция, степенувани според важността им: истина, казвам, харесвам. Ако ги спазваме, бизнесът ни със сигурност ще е това, което трябва да бъде.

Творбата

Децата ми, Мишо и Ралица. Достатъчно зрели и добри, за да съм доволен. Компанията ми – M3 Communications Group, Inc., създадена с толкова любов, развивана в бурни и променливи години, с бурни и  променливи успехи, но в крайна сметка една прекрасна бутикова компания. И много хора, убеден съм, се гордеят, че са работили в нея.

iPad – със сигурност е творбата, без която сега не мога и в която съм качил хиляди творби на други хора; устройството, с помощта на което пиша следващата си творба – моята нова  книга, посветена само на PR опита ми. В нея ще има доста спорни гледни точки, но и уникални случки, неразказвани никога досега, както и много интересни примери от бизнеса.

Творбата… Това ще е дори и следващият ми PR проект, който и да е той, защото всеки един от тях изисква творчество, последователност и много, много работа.

Явлението

Новите технологии. Социалните мрежи. Имейлите в движение, независимо дали са доставяни на BlackBerry, iPhone или друго устройство. Но все пак сега, в 2010, бих извел социалните мрежи на доста по-предно място сред технологичните явления или като следствие от технологичното развитие на света. Беше лесно да се предположи. Facebook на практика събра на едно място всичко, което досега имахме поотделно: електронна поща, чат в реално време, снимки, видео, профили… 

И с това промени света поне в три посоки. Затова смятам, че е явление. Първо – всеки вече стана публична личност. Всеки, наистина. Само допреди две-три години публични личности бяха хората на шоубизнеса, политиците, известните журналисти, певци, актьори…

Сега влезте в който и да е профил във Facebook и ще намерите много повече информация за когото и да е, отколкото един вестник публикува например за един политик. И тази информация е достъпна за над 500 милиона души по целия свят. Второ – всеки е вече журналист.

Върнете се само няколко години във времето и ще си спомните, че от журналистите се изискваше да имат образование, редакция, карта… Сега просто влизаш онлайн, в блог страницата си, във Facebook, където и да е, и пишеш. С всичките му отговорности и задължения. И често ще те прочетат повече хора, отколкото е тиражът на всички вестници в България, взети заедно.

И накрая, трето – всички вече са и PR специалисти или поне искат да бъдат. Защо иначе ще имаш свой профил онлайн, ако не искаш да имаш добър имидж, да се представиш по-добре, да сложиш най-добрите си или дори най-провокативните си снимки… За да се представиш, както искаш, пред публиките, които се интересуват от теб… Ами това си е просто част от PR техниките, които ние използваме всеки ден.

Това е истината. Явленията се променят. Слава Богу. Появяват се все по-често и носят само добри неща – развитие на комуникациите, а с това и развитие на обществата.  

Повратната точка

В личния ми живот… Струва ми се, че това е заминаването ми да уча в Прага. Попаднах в непозната за мен среда на свободно мислещи хора, на анализатори и коментатори в дълбочина – професорите от Икономическия университет, както и колегите в едномилионното като тираж списание "Младий свет". Стояхме по цели нощи в редакцията или на чаша бира в пражките кръчми и светът ставаше по-добър, по-човечен и много по-интересен.

"Навън" беше все още комунизъм, но вътре в нас се беше зародило нещо съвсем различно, ново и свободно.

Журналистическият импулс и неистовото ми желание да отразя отвътре промените в системата ме отведоха във Вилнюс, когато малката и горда прибалтийска република се опитваше да се отдели от Съветския съюз. На границата конфискуваха всичките ми пари, във Вилнюс имаше забрана за излизане вечер, а аз се оказах точно тогава в центъра на града. Приютиха ме млади хора, с които и до ден днешен съм приятел, истински приятел.

На следващия ден попаднах в парламента, който само часове по-късно беше обкръжен от литовци, за да не допуснат вътре съветски войници. Изкарах близо месец в целия този хаос, бях един от двамата журналисти вътре в парламента по това време, върнах се обратно във Варшава, опознал какво може да причини една тоталитарна система и колко огромно е съпротивлението й в нежеланието да си отиде.

Психологически, дори политически, разбира се, и лично това беше един от най-важните обрати в живота ми. Върнах се във Варшава, опаковах багажа си и се прибрах в София. Със сигурност бях нужен тук повече отвсякога.  

После дойде невероятното изживяване, наречено вестник "Стандарт", огромна повратна точка не само за мен, за екипа, но, мисля, и за цялата българска журналистика.

После се появи и бизнесът, истинската повратна точка, когато трябваше, а и все още трябва всеки ден да вземам стотици решения с минимален брой грешки в тях. Вече бях набрал скорост и се оправях в сложната материя, когато заминах за месец в Япония, за да уча модерен мениджмънт в Международния икономически център в Йокохама.

Всичко беше толкова чуждо, толкова странно и – да го кажа точно – извънземно за мен, че се съпротивлявах на това, което учех, с цялото си същество, с всичките си рецептори. Прибрах се в България с отлична и ценена навсякъде диплома, но все още не исках и да чуя за Япония.

Месец по-късно отворих бележника със записките си, прочетох ги няколко пъти, започнах да ги тълкувам съобразно нашите, европейските условия и реших че ми липсва още нещо, за да има истинска повратна точка. Заминах за Съединените щати, обиколих за месец повече от 30 PR компании, питах, разпитвах, записвах.

Прибрах се в България и вече знаех какво искам от бизнеса и как той може и трябва да бъде честен, почтен и креативен. Събрах екипа си, взехме голям флипчарт с над 100 листа, стояхме часове пред тях и… Това беше повратната точка в моя бизнес.

Незабравимото

Първата ми пищеща машина. За 25-ия ми рожден ден. Татко я донесе вечерта у дома директно от завода в голям кашон от груб картон.

Падането на комунизма. И с това началото на трудната и мъчителна за всички смяна на системата. 

Войната в Литва и безкрайните денонощия на неизвестност в обкръжения парламент, докато дъщеря ми Ралица във Варшава навършваше една годинка.

Първият компютър за офиса ни в малко апартаментче на тиха софийска уличка. Малката табелка с надпис M3 Communications Group, Inc. Поръчах я в една работилничка в Кардиф, където бях на продължително обучение за свободата на медиите. Все още я пазя.

Първата една страничка с няколко цифри какво ще ми е необходимо, за да започна бизнес – бюро, принтер, два стола… И нея пазя.

Раждането на Мишо и на Ралица. Притесненията, вълненията, надеждите. Досега всички се сбъдват.

Денят, в който си отиде майка, бях едва на 13 години, и денят, в който се сбогувах с татко, само няколко месеца преди 50-ия ми рожден ден. Помня всяка секунда и от двата дни.

Денят, в който станах Почетен гражданин на родния ми Шумен – града, който толкова много обичам. Почетната титла все още приемам като огромен кредит, който тепърва трябва дълго, внимателно и отговорно да връщам на града си.

Първото ми докосване до друго любимо място – Сейшелите. Първите запознанства, хората, природата, общуването, непознатият прекрасен и спокоен свят. Друга планета…

Първото BlackBerry и срещата с концепцията да можеш да четеш имейлите си където и да се намираш.

И накрая – всеки ден, в който се е случило нещо интересно в бизнеса ми и в живота ми. 365 на година. Ако е високосна, просто прибавете още един ден.  

Информационна агенция КРОСС I Десислава КОНАКЧИЙСКА I 11.08.2010 

Ние сме в Европа. Няма връщане назад и правилата на управление на пазара, на търговията и на бизнеса, които от години са фундаментални в ЕС, със сигурност ще се прилагат и в България, убеден е PR експертът

Г-н Бехар, навършиха се 10 години от членството на Вашата PR компания M3 Communications Group, Inc. като асоцииран член на американската компания Hill & Knowlton Inc. Какво Ви донесе това сътрудничество?
Първо, донесе ни принадлежността към голяма световна компания с близо 100 офиса в целия свят. Второ, което е свързано с първото е, че огромно количество опит и професионализъм във вършенето на PR-дейността всъщност се пренесе към компанията M3 Communications Group, Inc от офисите на Hill & Knowlton Inc. И трето, което може би е най-ценното е, че се запознах с хиляди мои колеги от целия свят, станахме приятели, обменяме информация, обменяме опит. Това не е малко. Не е само до клиентите. Почти нямаме международен клиент, който да е дошъл в България, заради това, че ние сме част от Hill & Knowlton Inc., но опитът, който ние сме показали, благодарение на това, че членуваме в мрежата е задържал много от клиентите, които идват при нас.

Имаше ли и български идеи, които привлякоха вниманието в чужбина?
Нашият бизнес е локален. Една стратегия, която работи в България трудно може да работи в Полша или в Чехия. И обратното, една стратегия, която работи в Унгария или в Белгия е почти неприложима в България. Но въпреки това, на нашите срещи, които имаме периодично, обменяме опит и много от нещата, които ние тук сме направили представляват голям интерес за нашите партньори, главно от Европа. Българският офис на Hill & Knowlton Inc. е най-големият в Централна и Източна Европа като брой на хора, като обороти. Много мои колеги от Централна и Източна Европа гледат с интерес към нашите постижения.

Каква е рецептата за добрия имидж и PR? Има ли някакви основни правила за това?
Не. По-скоро бих казал, че трябва да обръщаме 24 часа в денонощието внимание на това, което се случва в интернет, да полагаме много прецизни усилия, за да може нашите клиенти да имат добър имидж и да са добре позиционирани в бизнеса, който правят. Трябва да знаем и помним, че това е процес, който може да се промени буквално не всеки ден, а всяка минута. Т.е., ако си имал добър имидж, добър брандинг във вторник, вече в сряда може да го нямаш по много причини. Една от тях е, че можеш да имаш атаки он лайн, може ти самият да направиш нещо грешно. Това не е статукво. Това е процес, който трябва да се съблюдава много прецизно всеки ден.

Преди две години в едно интервю Вие казахте, че звезди в България няма и същевременно посочихте, че „истинските звезди могат и без имджмейкър". Това важи ли и днес?
О, разбира се, че важи. Защото истинските звезди са тези хора, които правят стойностни неща. Разбира се, много е важно как това, което си направил ще го представиш пред обществото. В крайна сметка, има хора, като Валери Петров /да е жив и здрав/, който с всички тези свои творби и преводи, Недялко Йорданов със своята поезия, Тодор Колев със своя невероятен талант на филмов актьор – са хора, които имат нужда от по-добро представяне, но не би им минало през акъла да наемат специална компания или специален консултант и в същото време те са много повече звезди, неимоверно повече, отколкото, която и да е певица или актриса, показала се мимолетно в медиите, видяла си е снимката във вестника и много се е възгордяла. Но разбира се, дори и най-големите експерти или творци имат нужда да изпращат своите послания към обществото малко по-добре, защото обществото ни вече е друго. Ние живеем в свят, в който две поколения паралелно се движат. Едното е това, което аз наричам „хейтърс" /идва от английската дума „hate", която в превод „мразя" бел. на ред./, или поколението на тези, които мразят. Обикновено мразят сутрин себе си, след обед останалите или обратното. Но така или иначе,това са хора много негативно настроени, много агресивни. И другото поколение е това, което аз наричам „фейсбук дженерейшън" /Facebook generation/. Това са хората, които са несъмнено по-открити, по-прозрачни, по-легитимирани, по-персионализирани, по-позитивни. И слава Богу, те започват да взимат много по-голям превес. Говоря за двете он лайн поколения, за да подчертая, че тези звезди, за които говоря – писатели, поети, актьори и т.н., те трябва да се съобразяват с това – как говорят, как мислят младите хора, или хората, които са в интернет и да изпращат своите послания така, че те да са разбираеми. Това е единствената причина, поради която някой от тях има нужда от добра PR-консултация.

Значението на рекламата разбира ли се вече напълно от българския бизнес?
Бизнесът го разбира много добре, защото знае, че има изключително пряка зависимост между приходите, печалбите и по-доброто позициониране и разпознаваемост на марката. Бизнесът от много години го разбира. Единственото, което може би по-бавно се възприема е голямата динамика на развитието на нашия бизнес.

А българските политици наясно ли са с това?
Не много. Според мен, там по-скоро идеята е това, което често аз наричам „попал в газету" или по-точно целта е нещо да напишат за тебе, да те покажат, да ти публикуват някъде снимката. За съжаление, наблюдаваме все по-лошо представяне на българските политици пред медиите и пред обществото. Това за мен една изненада. Мислех, че ще има промяна с обратен знак, но в последните няколко години като че ли не се случва. И ми се струва, че политиците трябва много, много да работят върху себе си.

Преди две години казахте, че „едва след 20-30 години ще е лесно да си честен в бизнеса. В годините на прехода това е трудно". Дали свърши този преход, както казват някои или вече е все по-лесно да си честен?
Преходът никога няма да свърши. В този смисъл – на пазарните отношения винаги ще бъдем в преход и това ще продължава години, защото нещата се променят изключително бързо и то фундаментално. Не се променят само на повърхността. Но ми се струва, че да ставаш честен в България става все по-лесно, става все по-престижно и все по-задължително. Това не е малко.

Т.е. тенденцията е положителна. 
Със сигурност, особено по отношение на прозрачността, по-отношение на пазарните правила, на честната игра. Ние сме в Европа. Няма връщане назад и правилата на управление на пазара, на търговията и на бизнеса, които от години са фундаментални в ЕС със сигурност ще се прилагат и в България.

Оригинална публикация

МЕНИДЖЪР.NEWS I 11.08.2010

„Съветвам всички в бизнеса да наблюдават все по-често Далечния изток, това, което се случва в Китай, Индия, Корея, дори Турция. Оттам в световен мащаб ще дойдат доста изненади, които ще повлияят и на нашия бизнес – публичните комуникации, брандинга и имиджмейкинга“. Това препоръча един от световноизвестните PR експерти Терънс Билинг, който е и изпълнителен вицепрезидент на Hill & Knowlton Inc.

Билинг пристигна специално за изискания коктейл, който шефът на M3 Communications Group, Inc. Максим Бехар даде по повод 10-годишнината от асоциирането на компанията с най-голямата PR корпорация в света.

Hill & Knowlton Inc. има близо 100 офиса в 72 страни и обслужва 380 от компаниите в класацията Top 500, подготвяна всяка година от списание Fortune.

Максим Бехар обяви решението на борда на компанията изпълнителният вицепрезидент на Hill & Knowlton Inc. Терънс Билинг да бъде избран за Почетен председател на Борда на директорите на M3 Communications Group, Inc.

Оригинална публикация