5 истории на Максим Бехар

в. Сега I Албена БОРИСОВА I 9.12.2005

Бизнесменът, бивш журналист, започнал работа на 15 г.като дърводелец и… преводач от английски

1. Урок по английски…

Работя, откакто се помня. И винаги ми е доставяло удоволствие. Бях на по-малко от 15 години, когато татко, високопоставен директор с "Мерцедес" и много служители, ме повика една вечер в кухнята на малкото ни жилище в кв. "Бъкстон" и ми каза: "Максим, това лято трябва да започнеш да работиш, не можеш да се шляеш по улиците." Имах изключителен респект от него и през ум не ми мина да му противореча. Заради възрастта ми трябваше да вземем разрешително от профсъюзите, чаках с татко няколко часа в един дълъг и тъмен коридор, той се примоли на някакъв чиновник и на следващата сутрин пристигнах на работа в дърводелския цех на софийския млекозавод "Сердика". Ковях касетки, в които в съседния цех слагаха стъклените бутилки, пълни с прясно мляко. Само си гледах часовника кога ще дойде обедната почивка и после пак – кога ще свърши работното време. Беше ми скучно, тягостно и монотонно.
На третия ден в цеха внезапно влезе официално облечен мъж, по строгото изражение на лицето си личеше, че е голям началник, и ни в клин, ни в ръкав каза: "Кой тук е Максим Бехар?". Направо замръзнах и за секунди през главата ми мина всяка една минута от тези първи работни дни в живота ми, опитвайки се да засека къде съм сгафил… И понеже всички погледи вече бяха обърнати към мен, а и си личеше, че съм новакът, директорът на завода, оказа се лично той, вече малко по-дружелюбно попита: "Вярно ли е, че знаеш английски?" Кимнах му и той нетърпеливо махна с ръка: "Хайде, идвай при мен, че кабинетът ми е пълен с швейцарци и никой не може да се разбере с тях." Така се озовах на работа в секретарската стая на директора на най-големия в България млекозавод.
Швейцарците бяха дошли да монтират първата, за времето си революционна, машина за пакетиране на мляко в пластмасови опаковки, които само година по-късно изхвърлиха от употреба високите и грозни шишета. През целия този месец, докато с моя, тогава доста скромен, английски език се опитвах да улесня комуникацията между българските и швейцарските инженери, разполагах с огромно количество свободно време и започнах сам да си издавам вестник на една от пишещите машини: един оригинал и десет копия с индиго на много тънка хартия, който Бог знае защо нарекох "Daily news". В него имаше само новини от славната махала в кв. "Павлово", където живеех, но се продаваше като топъл хляб за 20 стотинки – точно 10 пъти по-скъпо от тогавашната цена на всеки вестник в България. Всеки ден късно следобед с приятели похарчвахме в единствената сладкарница наоколо спечелените 2 лева и така завършваше работният ми ден. Не съм и могъл за миг дори да предположа, че оттогава, от лятото на 1969 година, винаги ще правя само това – ще помагам на хората да комуникират, ще се занимавам с писано слово и… ще правя бизнес, за да могат приятелите ми, екипите ми, да са доволни…

2. Писмо от принц Чарлз

През 2002 г. тогавашният премиер-цар ме покани да посетя с него Великобритания. Беше съвсем логично. Година и половина вече бях председател на Българския форум на бизнеслидерите, част от световния форум на принца на Уелс, поддържах изключително близки контакти с много британски фирми, но никога не се бях срещал с него на живо. Точно тогава няколко души във форума създадохме уникалния и за първи път в България Стандарт за бизнесетика и аз много се гордеех с него. Въпреки че не беше чак толкова отдавна, все още бяха времена, в които понятия като "етика", "прозрачност" и "морал" в бизнеса се приемаха или с леко недоверие, или дори с насмешка.
Отпечатахме два специални екземпляра от Стандарта, надписахме ги персонално – за премиера и за принца, и ги сложихме в луксозни рамки. Имах идеята да ги връча и на двамата по време на бизнесфорум в българското посолство в Лондон. Минути преди да започне форумът обаче, стана ясно, че принц Чарлз няма да може да дойде или пък че въобще не се е и планирало да дойде, ама само така сме очаквали… Там беше една от най-важните особи в неговия международен форум – г-жа Сюзън Симпсън, която познавах много добре, тъй като тя присъстваше на избора ми за председател година по-рано в София.
Произнесох кратката си реч пред около 500 бизнесмени в голямата зала на посолството, връчих персоналния Стандарт за бизнесетика на царя-премиер и когато дойде времето за втория екземпляр, за да изляза от ситуацията, казах на Сюзън: "Виж, ето това е за Негово кралско височество, моля те, предай му го, но му кажи, че ако догодина не дойде в България, да си ми го върне…" Страшно исках принц Чарлз да дойде в България, макар да знаех, че това е невъзможно – той беше посетил България 4 години преди това, а никога не беше ходил в източноевропейска страна официално два пъти. Исках да дойде, защото това щеше да е поредната блестяща промоция на страната ни, много по-добра от милиони, хвърлени за реклама. А щеше и да е признание за всичко, което заедно с моите колеги и приятели правехме във Форума… Казах тази шега на Сюзън, залата естествено се разшумя и бях сигурен, че си остава там.
Само дни след като се върнах в София, получих много изпипана покана (и до днес тя е на стената в офиса ми), с която принц Чарлз ме канеше на обяд в двореца Сейнт Джеймз точно в толкова часа на тази дата… Говорихме дълго с него за какво ли не, снимахме се, предадох му много тържествено неговото копие от Стандарта, както и официална покана да дойде на гости на нашия Форум в България… И пак не вярвах, че ще стане. След около месец тогавашният британски посланик Йън Сутър ми се обади и ме попита: "Идваш на приема довечера, нали, трябва да говоря спешно с теб, но в градината… много е тайно!" Прегърна ме през рамо и когато се отдалечихме достатъчно от всички, страшно развълнувано ми каза: "ТОЙ идва…" Разбира се, поканата беше официално направена от президента Първанов, който беше неговият протоколен партньор в България, но трите часа на принц Чарлз с членовете на Българския форум на бизнес лидерите, репортажите на Би Би Си за тази среща, много близките ни отношения с неговия екип останаха и досега и страшно много помагат на България, на нейния имидж и нейния бизнес.
Тази история има и друг край. Стандартът за бизнесетика, който още в Лондон връчих на царя-премиер, беше единственото нещо на стената в премиерския му кабинет, точно зад неговия стол, до последния му премиерски ден. Винаги съм приемал този факт като изключително послание към българския бизнес.

3. Пирамидата на бизнеса

Бях от няколко години в бизнеса. Точно преди десет години се разделих с журналистиката заради златната фраза на Уинстън Чърчил: "Можеш да постигнеш много неща с журналистиката, но само ако знаеш точно кога да се откажеш от нея." Нямах идеи с какво точно ще се занимавам. Имах малък офис – стая и кухничка, компютърът на децата ми и съвсем малък принтер, купен месеци преди това с хонорарите, които Националната телевизия ми плати за водените от мен преки предизборни дискусии няколко месеца преди това. Бяха първите в цялата българска история на живо и заедно с колегите ми и мои близки приятели Джими Найденов, Евгени Станчев и Крум Благов се бяхме справили добре с неимоверно напрегнатата работа. Чисто материалният резултат от нея обаче беше въпросният принтер. Компютърът се появи след заем от сестрата на жена ми, който изплащах поне година, а наема за офиса платих на приятеля ми Петко Арнаудов, сега успешен кмет на град Царево, едва в края на шестия месец.
Четях като луд всичко свързано с пъблик рилейшънс, все още нямаше интернет, или поне такъв, какъвто го познаваме сега, и затова всяка попаднала ми книга на английски за този бизнес биваше изяждана с кориците веднага. Но въпреки първите клиенти, въпреки първите успехи, това въобще не беше достатъчно.
Затова няколко години по-късно обиколих 12 американски щата, посетих много PR компании и за около месец разбрах всъщност за какво става дума. Когато се прибрах, получих имейл от президента на най-голямата PR корпорация в света Hill & Knowlton, че те проявяват интерес да работим заедно и биха се радвали, ако се срещна с техния изпълнителен вицепрезидент Терънс Билинг където и да е в Европа. След дълги дискусии кога той е свободен и кога аз съм свободен, една гореща лятна неделя късно следобед с Терънс Билинг седяхме на чаша студено бяло вино в прекрасния старинен франкфуртски хотел "Хесише Хоф". На втората минута стана ясно, че ще бъдем приятели. И то близки. Терънс е служителят с най-голям стаж в Hill & Knowlton в целия свят – повече от 32 години, и безспорно един от най-добрите PR специалисти. Говорихме си за общи приятели, които веднага открихме, за България, за живота…но аз все напирах да му разкажа за M3 Communications Group, Inc., все пак за това бях дошъл, да видя можем ли да работим заедно.
Когато най-накрая започнах да му разказвам за нашите ценности, принципи, мениджърски формули, той ме попита: "Кое е най-важното за теб сега в бизнеса?" Исках много да покажа, че и ние, в България, страна в толкова труден преход, имаме скала от ценности и веднага му казах: "Е, как кое? Виж сега, на първо място е честността. След това моралът. После професионализмът, екипът, добрата организация…" Терънс Билинг ме гледаше леко примижал и докато отпиваше от студеното вино, отсече: "Виж сега, приятел, ако продължаваш така, да знаеш, че си фалирал…"
Останах с отворена уста на средата на изречението и го погледнах, не вярвайки: не бях в "Илиянци", а в центъра на Европа, и говорех с гуруто на световния PR, а не с продавач на една от сергиите. "Виж, Максим, най-важното е печалбата, трябва да печелиш и нищо друго. Всичко останало е съпътстващо. Какво като си етичен, какво като си морален… Много е важно, разбира се, много. Ама ако не печелиш в бизнеса, просто ще си останеш такъв." Това беше ключовата фраза, която изкристализира и до днес съществуващата пирамида за управление на нашата компания, на чийто връх е печалбата, подкрепена от две също много важни неща – клиентите и опита. С всяка изминала година те стават все повече…

4. Нощ с губернатор Милър

Телефонът ми звънна. Както казва моят добър приятел Жоро Мамалев, някак си международно звънна. Беше приятелят ми от Лос Анжелис, вече от няколко години в България, Яков Джераси, чието основно хоби е да запознава едни хора с други хора. "Виж сега, нали знаеш, президентът Клинтън идва утре и тук е губернаторът на Невада Боб Милър. Аз просто смятам, че трябва да пиеш кафе с него…" Наистина, идваше Клинтън, за първи път в цялата българска история идваше американски президент и София беше като под обсада.
Добрах се със сложни маневри до "Кемпински" и на петата минута вече си говорехме с губернатор Милър все едно, че се познаваме от пет години. Допаднахме си, станахме приятели, направихме обща консултантска фирма, единствената, която той има извън Америка, всяка година правим най-успешното международно туристическо събитие – конференцията "България – страна на мечтите". Тогава обаче беше особена вечер. Очакваха президента късно през нощта и като за запознанство с губернатора решихме да отидем да пием по едно питие в нощна София, въпреки че Милър остана, и досега е така, само на любимата си "Фанта Портокал".
Прибрахме се някъде към 2 след полунощ и още докато паркирах колата пред хотела, усетих, че нещо не е наред. Заобиколиха ни агенти от охраната, на мен никой не ми обърна внимание, всички гледаха Милър – дали е жив и здрав, пипаха го, оглеждаха го внимателно. Действащ губернатор, а и председател на Асоциацията на губернаторите на САЩ! "Къде бяхте – каза един от охранителите леко ядосано, – президентът пристигна по-рано и искаше да вечеря с Вас. Все пак Вие сте този, който познава България, Вие го убеждавахте да дойде тук…"
По-нататък историята е преразказана от единия от двамата участници в ранната закуска – губернатор Милър.
"Боб, какво става? Аз съм вече тук, в хвалената ми от теб България, теб те няма… Какво става?" Губернатор Милър невъзмутимо отговаря: "Виж сега, президент. България е известна с три неща. Първо – те са открили киселото мляко. Второ – имат страхотни червени вина. И трето – невероятно красиви жени… " Клинтън, явно очакващ отговор как Боб Милър си е легнал по-рано, защото е бил уморен от пътя, пита озадачен: "Е, и ти какво прави цяла нощ, че те нямаше?" "Как какво – отговаря му Боб Милър, – с един приятел цяла нощ търсихме кисело мляко…"
Тази история така ни сближи, че и досега щом губернаторът пристигне – сега през януари, мисля, ще е неговото 20-о посещение оттогава, винаги му казвам: "Първата вечер сме на кисело мляко", т. е. ще се отбием в някое нощно заведение, пък после ще видим. Приема винаги. Все пак, освен че е приятел, е и от Лас Вегас…

5. Царят излиза изпод земята…

Беше лятото на 1998, събота късно вечерта, и докато си работех нещо в офиса, Мони Паси звънна, минавайки случайно. Седнахме да пием по едно, а и да си поговорим за предстоящото ни пътуване за поредната атлантическа асамблея, която тогава щеше да се състои в Португалия. Мони тогава беше президент на Атлантическия клуб, добър приятел, човек с изключително оригинални идеи. Една от много силните му страни и до днес е, че много обича да обсъжда идеите си с приятели. Тогава му казах: "Виж, Мони, царицата майка живее в Португалия, защо да не направим една вечеря с царя, така ще си поговорим с него, ще има още няколко души с нас и на тях ще им е интересно… Със сигурност и на царя ще му е интересно да знае какво става в България, да го чуе от първа ръка." Веднага почнахме да пишем дълго и убедително писмо до Мадрид, писахме, все не ни харесваше стилът, късахме, пак писахме… и така към 5 сутринта пратихме факс до царя.
Отговори ни след два дни. Кратко и много любезно. С удоволствие ще вечеря с нас. Ще бъде тогава в Лисабон… Точно на тази дата. Само да му кажем в кой ресторант. Избрахме малък рибен ресторант, но тъй като в Атлантическия клуб с всеки изминат ден групата нарастваше, сменихме мястото и за да сме сигурни, че ще има достатъчно пространство, избрахме петзвездния "Меридиен". Бяхме наистина внушителна група.
Два часа преди вечерята казах на Мони: "Нека звъннем на царя в Ешторил, все пак да се уговорим, да знаем дали и царицата ще дойде…" Мони Паси се обади, каза му, че сме вече в хотела, че го чакаме и на въпроса колко сме, някакси между другото отговори "106!". От другата страна настана дълго мълчание и после изненаданото "Моля?!!" Бяхме наистина толкова. Най-голямата, вероятно в цялата ни история, група, излизала някога от България за една вечеря.
Очаквахме царя пред хотела и аз, като човек от този бизнес, разполагах кой къде да стои, кой кога да подаде ръка, строявах охраната да не ни пречи, пиколата да не се мотаят и през цялото време си гледахме часовниците. Царят закъсняваше малко, нещо невероятно за него. И докато все гледахме към потока от минаващи коли дали някоя няма да се отдели към хотела, някой леко ме потупа по рамото. Обърнах се – беше царят. Гледахме го изумени и невярващи, че може да се появи, без да го забележим. Той беше дошъл… изпод земята, в точния смисъл на думата: като опитен европеец беше паркирал колата си в подземния паркинг и беше излязъл от вътрешния вход на хотела. Цялата церемония по посрещането пропадна, смяхме се от сърце и цялата тази история си припомнихме… седем години след това.
Защото същата вечеря, със същите хора, повторихме седем години по-късно – преди по-малко от месец в хотел "Феста Барсело" на Петя Славова, една от нас тогава в Лисабон. И както казах на царя, докато откривах вечерята, май си струваше онази "лисабонска група": един от нас после стана министър-председател, друг външен министър, а и това, че повечето от нас си останаха в бизнеса и не се отказаха, също е голямо постижение.

Максим Бехар (49) управлява водещата в България PR компания M3 Communications Group, Inc. (http://www.m3bg.com), изключителен представител на най-голямата PR корпорации в света Hill & Knwolton. Той е председател на Българския форум за бизнес лидери, част от Международния форум на Принца на Уелс, член на десетки бордове и управителни съвети. Почетен консул на Република Сейшели в България. Първият българин член на International Public Relations Association, от два месеца и на Public Realtions Association of America. Бил е дълги години журналист, основател и съиздател на вестник "Стандарт", преди това кореспондент в Полша, автор на книгата "Вторичен инстинкт", както и на два филма за Полша, излъчвани многократно по БНТ.

В компанията му, създадена преди 11 години, работят около 45 души и обслужват клиенти като Cisco Systems, Nokia Networks, Lockheed Martin, Tishman International, TNT Worldwide, MIchelin, Danone, Домейн Бойяр, Шератон София, веригата ресторанти Uno и др. Издател е на англоезичния онлайн всекидневник Sofia Morning News и на електронната новинарска агенция novinite.com. Известен със страстта си към всичко ново в електрониката. Зодия Стрелец.

Оригинална публикация

Основната тема са конкурсите за външни продукции на БНТ

Дарик радио, България следобед | 11.03.2011

Водещ: Следобедният блок, драги слушатели продължава с подновената медийна рубрика с автор Светослава Кузманова, която отново се завръща в ефира на Дарик всеки петък. Основната тема днес са конкурсите за външни продукции на БНТ, за които се говори от есента на миналата година и които още не са приключили макар да е вече почти средата на месец март. Както всичко около БНТ, така и този път казусът не е прост. При някои от обявените позиции надпреварата е приключила, при други не, но и при приключилите не е ясно кой ще прави предаване, защото комисията е класирала на първо място повече от 1 кандидат. Ако вече сте се объркали в този анонс сега Светослава Кузманова ще се опита да подреди пъзела. В медийната рубрика днес ще разберете и подробности около наградата за тв журналистика, която ще се връчва за първи път тази пролет и която ще носи името на курорта Св. Влас.
Репортер: През ноември 2010 управителният съвет на БНТ обявява конкурс за 4 нови предавания. Заповедта на генералния директор е от средата на декември. През февруари тази година става ясно кой ще прави детско предаване тип Кид айдъл. На първо място е класиран проектът Феномени на Урбан медия. За другата позиция ежедневно, късно, вечерно, забавно предаване тип Лейт найт шоу победителите са двама. Продуцентската къща на Марта Вачкова и проектът Денис и приятели. Зад последното се крие името на музикантът Денис Риозв.
Денис Ризов: Не е стенд ъп комеди шоу, няма актьори. Музика, разговори, гости.
Репортер: Защо Денис и приятели е кръстено?
Денис Ризов: Защото ще участват Ахат и защото общо взето се търси някакъв контакт с много наши приятели. Идеята е просто да ги викаме в студиото, да обсъждаме теми, би трябвало да има ко-водеща, която да е жена. Идеята е или да я сменяме на всеки месец. Примерно ако 1 месец ни е ко-водещ някоя спортистка това ще е един спортен месец. Ако е актриса, ще говорим по-скоро за изкуство. Примерно има идея да речем единият месец ко-водещ да е криминален репортер. И шоуто е по-скоро градски тип мъжко предаване, отколкото семейно. Хората, които гледат тв в този часови пояс са малко по-добре образовани, с малко по-добър приход от тези, които гледат между 10 и 11,30. Няма да е толкова ограничено от към сценарий предаването. По-скоро ще разчитаме на хей така да се случват нещата по време на записа и да е малко по-непринудено и не толкова сковано от сценарий. С цел да изглежда малко по-риалити.
Репортер: Продуцент на предаването, което ще води Денис Ризов е Георги Кузмов. Репетициите им са в доста напреднал стадий, но договор с БНТ се надяват да подпишат идната седмица. А дали Денис и приятели или продуцентската къща на Марта Вачкова ще забавлява зрителите всяка вечер от понеделник до четвъртък половин час преди полунощ не е ясно. Тепърва предстои одобрение на управителния съвет на телевизията. Още по-заплетено изглеждат нещата около конкурсите за другите две предавания – ежеседмично предаване на съвременния начин на живот, тип лайфстайл токшоу и ежеседмично предаване за културата, изкуството и средата на младите. Месеци след обявяването на конкурса краят му не се вижда. Срокът е удължен до 31.03. Позицията на БНТ тук липсва макар още в началото на седмицата да бяха поканени за коментар. Кандидати за двете позиции е издателят и продуцент Мартин Захариев.
Мартин Захариев: Времето определено не работи в полза на БНТ. Виждате колко проактивни са другите национални телевизии.
Репортер: Всъщност техните проекти вече почти стартират, а БНТ все още не е приключило с конкурсите.
Мартин Захариев: Аз очаквах радикални промени в програмно отношение още през изминалата есен. За моя изненада обаче така дългоочакваните промени в БНТ все още не мога да кажа, че са факт. Задавам си въпроса защо редица от предавания все още стоят на ефир. Например защо в праймтаймово време БНТ продължава да подържа една 40 или не знам колко годишна рубрика, каквато е Лека нощ деца. Тя изглежда абсолютно комично, направена като от младежи на ТНТМ на фона на 24-часовите супер детски канали в лицето на Картуун, на Дисни ченъл, който вече вървят и с български дублажи, направени с милионни бюджети. В 8 без 10 ние не слагаме децата си да си легнат. Нашите деца си лягат един час по-късно.
Репортер: А програмирането на тези две позиции, за които кандидатстваш – токшоу и предаването за култура – едното е в събота…
Мартин Захариев: Другото е в събота вечер, когато е заложено, че ще тече и т.нар.лейтнайт шоу по БНТ в същото време. Това е според мен механическа грешка в заповедта. Тъй като двете продукции – младежкото предаване и т.нар.лейтнайт шоу се застъпват в един и същи час. И питам по силата на тази заповед това предаване, за което ние кандидатстваме, т.нар.младежко предаване за кога е планирано? От друга страна да правим предаване за младежи 16-25 таргет в 23 часа ми се струва неадекватно като време.
Репортер: А изобщо обединяването на култура, изкуство и средата на младите?
Мартин Захариев: Аз съм намерил в своята концепция много пресечни точки на тези категории. Младите днес имат съвършено друг начин на възприемане на света. Дигиталната среда е това, в което се случва голяма част от техния живот. Така че и нашето предаване в голяма степен минава през подобна концепция. Дори и декорът, визуализацията му е така близка до това, което гледахме напоследък във филма Трон. Водещите в него комуникират през таблети.
Репортер: А това, което предлага БНТ като позициониране на токшоуто посветено на лайфстайл, там ли му е мястото? Това е на гърба на политиката на Светла Петрова по БТВ и социалните теми, понякога доста тежки, които показва Нова ТВ по това време?
Мартин Захариев: Големият проблем, който в последните години забелязвам н националните телевизии е, че те програмират един срещу друг еднакви формати. Ако едните ще правят ВИП денс, другите ще правят Денсинг страс. Ако едните ще правят Мюзик айдъл, другите ще правят Пей с мен. Ако едните ще правят турски сериал, другите ще пускат също турски сериал или индийски. Дали е правилно лайфстайл предаване да се сложи на гърба на тежка публицистика пийпълметрията ще измери и ще каже. БНТ имат своя шанс, слагайки едно по-лежерно, по-забавно, по-магазинно предаване, каквото си представят, че биха получили от външния продуцент.
Репортер: Какво ще преследват по принцип телевизиите през 2011? Някак си всички побързаха да кажат, че това било завръщането на българските сериали и умирането на риалити шоуто.
Мартин Захариев: Това е точно така. Защото това е процес, който следва утвърдени бизнес модели на големи европейски телевизии и пазари най-вече, където се залагат тенденциите. Аз също считам, че риалити форматът премина своя пик. Без съвсем да е умрял. Примерно сега пореден сезон на Сървайвър би бил отегчителен.
Репортер: А на Биг брадър?
Мартин Захариев: Със сигурност и на Биг брадър.
Репортер: Какво риалити смяташ, че ще бъде интересно на българския зрител?
Мартин Захариев: Пълно е с формати по големите тв пазари, които се случват и в Кан, и в (…) в Будапеща, в близкия Изток има много сериозен такъв пазар.
Репортер: Все повече хора от медийния бранш продължават да живеят с мисълта, че в тази тв се наливат едни огромни средства, а тя всъщност се опитва да догони частните тв и все не успява. И докато другите стартират, тя все още не е приключила с конкурсите.
Мартин Захариев: Няма да стане това догонване, защото каручката е изпусната окончателно. Тъй като участвах последните месеци в една работна група към министерски съвет, чиято цел беше да подготви концепция за нов закон за радио и телевизия групата произведе един документ, в който около темата БНТ ние произведохме тезата, че БНТ се нуждае от предефиниране в новия закон на своята обществена мисия. Тя трябва да бъде имплицитно разписана. Значи трябва да е ясно колко пъти БНТ ще снима заря. Това БТВ никога няма да го снима, нито Нова ТВ бидейки комерсиални. Но БНТ има задължението да отразява националните празници, когато има заря. Тази заря има някаква цена, за да бъде заснета. Трябва да бъде остойностено и ще се получи една реалистична рамка, в която разбира се има и още много пера. И да се получи един адекватен бюджет, с който тя да изпълнява обществена си мисия. Едно от много важните неща, които БНТ трябва да направи е структурната си реформа. А именно да съкрати част от персонала, защото не може тв, които генерират 70 и кусур % от гледаемостта да разполагат с от 300 до 400 души персонал. БНТ е около 1500 човека. Тази тромавост и това забавяне е в голяма степен много отблъскващо за нас, хората, които сме в този бизнес, тъй като сама разбирате, че подготовката на едни документи, писането на едни концепции, бюджетирането им, договорките с всякакви водещи, сценаристи, режисьори, технически персонал и т.н. кара тези хора да седят сега на тръни, защото те не знаят ще полчат ли работа от мен или няма да получат, защото самият аз не знам дали ще получа работата от БНТ. Което в една комерсиална тв тези неща стават доста по-бързо, защото собствениците й, най-малко мениджмънта знаят какво искат, от кого го искат и как да си го поискат, и колко да платят. Парите отиват в тези тв, които са гъвкави и програмират умно.
Репортер: Как ще програмира БНТ и дали тези предавания ще видят ефир тепърва ще разберем. Отново на тв е посветена и последната минутка в медийната рубрика на Дарик. Награда на телевизионна журналистика учредиха 11 известни българи. Председател на т.нар. Кръг 11 е Иван Гарелов. Според него целта на награда Св.Влас е…
Иван Гарелов: Да поощрява всяка година най-добрите постижения в тв журналистиката.
Репортер: Наградата ще се връчва ежегодно в края на пролетта на специална церемония в курорта Св.Влас. В кръг 11 ще срещнем още имената на Джими Найденов, Петко Бочаров, Стефан Димитров, Павел Васев, проф. Ивайло Знеполски. Един от тях е и писателят Георги Тенев.
Георги Тенев: Номинации за наградата могат да се правят по два начина. Единият така да се каже е вътрешен. Членове на кръг 11 ще предлагат за обсъждане в самия кръг тв продукции, журналистика дело на отделни журналисти и екипи през изминалия период от време, за който говорим. И вторият начин за предлагане на това са самите автори, самите журналисти, самите журналистически екипи. В най-общото разбиране на журналистика, без да се ограничаваме в жанрове и формати. 20 финалисти ще бъдат обявени през месец май. След обявяването на тези 20 финалисти, които и ще бъдат публикувани на интернет страницата с откъси от тв предавания, след не повече от 30 дни журито, което ще бъде обявено също тогава през май ще вземе своето решение.
Репортер: Наградата за тв журналистика ще е на стойност 10 000 лв. 

PR-виагра за министри

www.segabg.com I 14.07.2003

Почти всеки член на правителството има агенция, която се грижи за личния му имидж. Никой обаче не го признава публично, нито пък казва колко плаща за услугата. Със сигурност обаче от този бизнес се печели добре

Тази власт май твърде много разчита на PR-виагра, за да не се изложи. Доста консултанти и имиджмейкъри се навъртат около министрите, но отношенията на отделните министерства с PR-агенциите остават забулени в мъгла. Не е ясно как властта се разплаща за тези услуги, но се говори, че от държавния бюджет изтичат милиони.

Има поне

три начина властта да се отблагодари на съветниците си

Първият е, като направо сключи договори с определени агенции. Неудобство е, че ако услугата надхвърля 10 хиляди лева, трябва да се обяви търг по закона за обществените поръчки. Освен това винаги изглежда някак неморално да се плаща на външни хора, при положение че всеки министър има по 5-10 чиновници в пресцентровете си. А и тези пари трудно се отчитат, защото в бюджетите на ведомствата не са предвидени харчове за имидж.

Вторият начин е чрез средства по проекти от заеми от ФАР и Световната банка. Публична тайна е, че чрез тези програми щедро се пилеят пари както за т. нар. консултантски услуги, така и за разни презентации, семинари и други занимания.

Третият начин е може би най-опасният, защото е най-трудно уловим и доказуем. PR-ите вършат услуги на властта, а тя им се отплаща като обслужва интересите на техни клиенти. Според шефа на агенция "Кота 97" Джими Найденов това е т. нар. модерна корупция, разпространена както в Европа, така и у нас. При нея се продават права за тиражиране на влияние. Корупция има и тогава, когато един политик получи услуга, която струва 3000 лева например, а заплати за нея само 300. За остатъка се издължава по друг, нерегламентиран начин – назначения на хора на ключови места, даване на поверителна информация и какво ли още не.

Почти всички министри отричат да ползват услугите на PR-агенции и да им плащат за това. Повечето обаче признават, че имат много приятели имиджмейкъри, до които се допитват.

Социалният министър Лидия

Шулева ползва услугите на агенция "Янев и Янев"

С една от съсобственичките на агенцията – Елена Вълчева, я свързва старо приятелство. Министърката рядко предприема нещо без да се посъветва с нея. Агенцията обслужва и "Албена инвест", начело на която Шулева беше преди да влезе в правителството.

"Янев и Янев" получават пари за популяризирането на социални проекти, които обаче стартираха още при предишното правителство. Единият е "Реформа за повишаване благосъстоянието на децата", финансиран от Световната банка, а другият – "Пенсионна реформа", субсидиран от Американската агенция за международно развитие. За тези проекти агенцията е избрана от СБ и ААМР.

"Янев и Янев" пое и PR-а на програмата за отпускане на царски кредити. По принцип Шулева развива активна дейност за популяризиране на идеите си. Платени страници, репортажи и програми има в столични вестници, по Българското национално радио и двете национални телевизии. Преди 2 месеца в "Държавен вестник" беше обявен конкурс за 50 филма, които да популяризират новата социална политика.

Министерството на здравеопазването имаше 8 договора

за консултантски услуги с 5 български и 3 чужди фирми. Например на PR-агенцията "Маг адвъртайзинг" трябва да бъдат платени 831 000 евро за медийно обезпечаване на реформата в болниците. Договорът е за 5 години и е единственият за PR-услуги, който още е в сила. Останалите подобни договори вече са приключили и платени, но това не ги прави по-малко скандални. Така например за обучение на журналисти PR-агенцията "Мотив" е получила 92 000 евро. Парите са основно за няколко семинара за журналисти и за служители в пресцентрове на здравната каса. Над 1.5 млн. евро пък следва да вземат консултантите на швейцарската ITS за съветите си за управление на информационната система на касата.

8 млн. евро за консултантски услуги и още толкова за обучение на кадри трябва да бъдат изхарчени по заем от Световната банка за здравната реформа у нас, съобщиха преди време от здравно министерство. За сравнение по същия заем за реформата в болниците се предвиждат едва 10 млн. евро. Парите са част от договора между банката и България за 63.5 млн. долара, подписан през 2000 г. Проектът е за общо 86 млн. долара, като остатъкът се осигурява от българското правителство. Те се инвестират в срок от 5 години, а ще се връщат на Световната банка до 2020 г.

Повече от половината от 8-те млн. евро вече са похарчени за консултантски услуги. На експертите се плащало за съвети в областта на финансите, мениджмънта и връзките с обществеността. Би трябвало да се обучават ръководствата на МЗ и НЗОК, медиите и лекари.

Преди време министър Божидар Финков показа 3 страници съвети как трябва да се оборудва кардиологична клиника.

"Ще паднете от смях, ако ги прочета",

каза тогава той. За творението трябва да бъдат платени 12 000 евро на българска фирма, чието име Финков не пожела да каже.

"Извън договорите по заема от Световната банка здравното министерство няма други отношения с PR-агенции", твърдят от ведомството.

"От година и половина работим само с една фирма, която има договор с Министерството на здравеопазването за информационното обслужване на реформата", казват от НЗОК. Фирмата е "Маг адвъртайзинг". Досега тя е издала брошура за правата на пациента, която се разпространяваше в кабинетите на личните лекари и по районните здравни каси. Предстояло и отпечатване на плакат за потребителската такса. Допреди 1.5 години обаче касата работела с повече PR-фирми.

В Министерството на икономиката неведнъж са ползвани PR-агенции

за консултации и съвети. След като Николай Василев се раздели с първата директорка на "Връзки с обществеността и протокол" Мариана Личева, назначи човек, на когото бе отделена функцията на мъртва душа. Реалната дейност по PR-а трябваше да извършва агенцията на Максим Бехар "M3 Communicaton". Постепенно обаче Бехар бе изместен от Димитър Найденов и неговата агенция "Кота 97". Твърди се, че заслугата за това е на зам.-министър Милен Керемедчиев, който и днес се ползва от съветите на Найденов.

"Кота 97" и "Маг адвъртайзинг" бяха натоварени да организира представянето на България по най-големите туристически борси по света – Москва, Берлин и Лондон. Служители на "Кота" правеха пресклипинг за министъра, даваха му съвети как да се облича и как да се държи, уреждаха интервюта. Практически

функциите на пресцентъра бяха иззети от външния консултант

След назначаването на Димитър Димитров за шеф на дирекцията "Връзки с обществеността" официално консултантските договори са прекратени. "По мое настояване не бе подновен договор с външна агенция, която до този момент бе давала съвети на вицепремиера Николай Василев. Моето убеждение е, че би трябвало директорът на дирекцията, който е и член на политическия кабинет на министъра, да знае най-добре какви са приоритетите в дейността и как те да се представят пред обществото", обясни Димитър Димитров. Според него по-лесно се търси отговорност за несвършената работа от човек, назначен в министерството и ангажиран само с него, отколкото от агенция, на която ведомството е само един от множеството клиенти.

Не така стои въпросът с подресорните на икономическото ведомство държавни фирми. "Булгартабак холдинг" например ползва поне 2 PR-агенции. Едната – "Нота бене", беше наета от скандалния шеф на тютюневия гигант Георги Попов и се занимаваше предимно с лъскането на неговия имидж. "Би трябвало да знаете, че търговските договори на търговските дружества са конфиденциални", заяви шефът на агенцията Иван Стамболов в отговор на въпроса действа ли още договорът. Той обаче призна, че доколкото все още е 2003 г., договорът му действа, тъй като се подновявал за всяка календарна година.

Прессъобщението за решенията на общото събрание на холдинга за 2002 г., което се състоя на 10 юли, бе изпратено от друга PR-агенция – "Икона комюникейшънс". Компанията обслужваше информационно "Булгартабак холдинг" по времето на предшественика на Георги Попов – Бойко Кишков. Днес "Икона" има договори със "София БТ" и "Благоевград-БТ".

Образователният министър

Владимир Атанасов също потърси помощ от агенцията на Джими Найденов "Кота 97"

миналата година. По идея на Найденов Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната и отговаряше на ученически въпроси, а последният урок беше проведен в НДК. Там образователният министър се срещна с ученици, на които им предстои матура и с техните родители. Тогава Атанасов беше освиркан и наречен "свиня".

Между министерството и "Кота 97" няма договор, твърдят от двете страни. Още миналата година Атанасов обясни, че от МОН не е отклонен и лев към тази PR-агенция. Джими Найденов също е категоричен, че екипът му е работил без пари в продължение на месец. Около 2 000 лева били разходите за отпечатване на разяснителни брошури за матурите, но тях агенцията ги осигурила от спонсори.

Бившият университетски преподавател Владимир Атанасов, за когото се знае, че не е богат, предложил да плаща някакви суми от джоба си в продължение на дълъг период от време, за да се издължи на агенцията. "Аз обаче отказах", разказа Найденов.

Със сигурност енергийният министър Милко Ковачев се допитва до много добър PR, извън чиновниците във ведомството си, твърдят специалисти, които разбират от професията. Според тях Ковачев реагирал адекватно в кризисни ситуации.

Максим Бехар не крие, че отдавна се познава с Ковачев, с когото имат общи приятели.

Милко Ковачев е женен за сестрата на Петьо Пунчев,

с когото Бехар е близък приятел от 20 години. "Разбира се, че не бих му отказал съвет, когато го поиска", признава Бехар.

От енергийното министерство официално твърдят, че не са наемали външна фирма, защото нямат бюджет за такива разходи. Двете регулаторни комисии в енергетиката и в съобщенията – Държавната комисия за енергийно регулиране и Комисията за регулиране на съобщенията, също не са наемали външни фирми за връзките с обществеността.

Столичното електроразпределение има договор за консултантски услуги с PR-агенция "Леа консулт". Той е за една година и е сключен след конкурс, обявен преди два месеца по закона за обществените поръчки.

През февруари и столичната топлофикация обяви конкурс за PR-агенция. Парите ще дойдат от Световната банка. Очаква се фирмата да бъде избрана всеки момент, но нейната дейност ще се съсредоточи единствено до големия проект за рехабилитация на мрежата и абонатните станции в столицата, което се финансира от Световната банка.

Докато шеф на АЕЦ "Козлодуй" беше Йордан Йорданов,

атомната централа се обслужваше от агенциите на Джими Найденов

Сегашното ръководство отрича да ползва външни услуги от такова естество.

Същият е отговорът и от министерство на транспорта и съобщенията. "Никога не сме мислили да наемаме външна фирма, която да гради имиджа на министерството или на министъра, защото смятам, че се справяме добре, с променлив успех, разбира се", каза шефката на пресцентъра Соня Момчилова.

Големите държавни фирми от двата отрасъла обаче използват PR-агенции. БТК например наема външни фирми, но обикновено договорите са кратковременни и само във връзка с някаква нова услуга или промяна на условията за работа с клиенти. За последно БТК има договор с агенцията на Диана Дамянова "Ди енд Ди". "Договорът е съвсем краткосрочен, защото сме в приватизация и не можем да подписваме дългосрочни договори", каза изпълнителният директор на телекома Бойко Димитрачков. Той обаче не уточни срока, но каза, че при избора на агенция са спазени всички законови изисквания. "Явихме се на конкурс и спечелихме. Договорът ни е до края на годината", обясниха от "Ди енд Ди".

"Финансовото министерство и другите администрации, които са под неговата шапка, не ползват услуги на PR-агенции и нямат договори с такива за обслужване и консултации", съобщи шефът на пресцентъра на МФ Татяна Митова. Договор с подобна компания е сключен само по проект, свързан с Националната агенция за приходите (НАП). Наета е PR-агенция, защото по договор за безвъзмездна помощ от японското правителство, предоставена през Световната банка, са били икономисани средства и се взело решение с тях да се изработи комуникационна стратегия за НАП. Миналата година по това време е организиран конкурс за изработване на такава стратегия като са приложени правилата на Световната банка за такива процедури. Четири фирми са подали оферти, а конкурсът е спечелен от PR-агенцията на Елена Вълчева "Янев и Янев". По правилата на конкурса максималната цена е била $20 000, а е победителят е предложил по-ниска оферта. Изработената комуникационна стратегия включва анализ на ситуацията и потребностите, стратегия за ефективни комуникации и разработка на графичен дизайн на лого.

"Министерството на регионалното развитие и благоустройството не работи с PR-агенция и не възнамерява да наема такава, за да се грижи за имиджа на ведомството", казаха от пресцентъра на министър Валентин Церовски.

Земеделското министерство също не работи с агенции. Такава дори не е наемана покрай кампанията около преброяването на земеделските стопанства, което вече върви в страната, каза шефката на пресцентъра на Мехмед Дикме.

От външно министерство също отричат да ползват услугите на PR-агенция, макар че според конкурса по закона за обществените поръчки, обявен по комуникационната стратегия за присъединяването ни към ЕС, се готвят да направят точно това. В един от проектите, за който се кандидатства, се предвижда да се плаща на агенция, за да организира публични лекции на министрите Паси и Кунева, които да ни разясняват европейското бъдеще, да се плаща за публикации и за участия в тв и радио предавания.

"Моите най-големите PR-консултанти са таксиметровите шофьори",

твърди външният министър Соломон Паси. "15 минути разговор с шофьор се равнява на час и половина разговор с PR-консултант. А и накрая плащаш само за возенето", обяснява е той.

Паси, който е известен с прекалено много екстравагантни публични акции, има слабост към PR-а. Допитва се до приятелите си Максим Бехар, Максим Минчев, който доскоро беше пресдиректор на Атлантическия клуб, а сега е шеф на БТА, до Елена Вълчева и до хората, които разбират от избори като Миро Севлиевски и Евгени Михайлов.

Паси твърди, че на никой не е плащал за съвети и консултации. Той си признава, че не слуша и най-големите авторитети, ако идеята не му харесва. Най-мащабната му акция беше качването на генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер в прословутия атлантически трабант. "Мнозина си мислят, че това беше случайно, но истината е, че това беше много добре обмислено упражнение", признава външният министър. Според него в такава ситуация е важно да се предвидят всички детайли. "Ако трабантът е паркиран на място, от което КАТ може да го вдигне, това ще провали цялата операция", казва министърът-атлантик.

За разлика от всички останали министри в кабинета, той се смята за почти професионален PR специалист. Първият му завършен професионален курс по политически маркетинг и реклама е през 1990 г. в Лондон. Минал е през всички политически централи, през BBC, през големите PR-компании, особено се е учил от "Сачи&Сачи". Голяма школа по PR е била и визитата на президента Бил Клинтън, когато е имал много тясна връзка с неговия екип. Най-голямата школа си остава Атлантическият клуб. "Можеш да си строшиш главата обаче, ако се опиташ да приложиш опита на една неправителствена организация директно към правителствена институция", обобщава Паси

Министърът на спорта

Васил Иванов-Лучано пък непрекъснато се допитвал до своите приятели

журналисти Явор Цаков и Джими Найденов. "Броя го за един от най-близките ми приятели, но отричам каквото и да било свое участие в изграждане имиджа на Васил Иванов-Лучано", казва обаче Найденов.

Шефката на пресдирекцията на правителството Цветелина Узунова е категорична, че не са ползвали външни услуги, защото нямали бюджет. Не е ясно кой организира и колко струват различните рекламни правителствени инициативи. МС категорично отказва да каже подробности около финансирането на кампанията "България Да – това е моята природа", например. Единственото обяснение, което дават, е, че инициативите били децентрализирани по области, а и повечето събития били безплатни.

Премиерът има сред приятелите си изявени PR-специалисти – Жак Сегала и Максим Бехар, но според запознати никога не се е обръщал към тях с молба за съвет в тази област.

Текст под снимки:

По идея на PR-а си миналата година образователният министър Владимир Атанасов изнасяше открити уроци по литература в страната.

Максим Бехар от години е познат и предпочитан събеседник от премиера Симеон Сакскобургготски. Той се среща с него не само в ролята си на председател на Българския форум за бизнеслидери, но и за да пият кафе. Нито веднъж не е споменал пред мен име на журналист, казва Бехар.

Културният министър Божидар Абрашев можеше да има и по-добър имидж, ако се бе доверил на професионален PR, а не само на съпругата си Люлина.

Външният министър Соломон Паси изненада всички, като се появи на правителствено заседание с такси. Оказа се, че това не е случайност – той смятал таксиметровите шофьори за най-добрите си PR-консултанти.

Бившият шеф на "Булгартабак" Георги Попов нае специална фирма, която да се грижи за имиджа му. Това обаче не го спаси от гафове.

Оригинална публикация

Тв шефът да разбира от медии и пари

в. Стандарт | Джими Найденов, медиен експерт | 13.07.2010 

Какъв генерален директор е нужен на БНТ? В дните до избора на тв шеф, който ще се състои на 15 юли, "Стандарт" предоставя трибуна на известни телевизионери, за да кажат мнението си кой трябва да седне на горещия стол на "Сан Стефано" 29 във време на криза и предстояща цифровизация.
Смятам, че е много важно БНТ да се ръководи от човек с визия не просто за медията, а за нейната обществена роля. В телевизията има страшно много неща, които трябва да се разчистят. Нужна е мълниеносна реформа, дори на концептуално равнище, а не само на програмно и кадрово. Човекът, който ще заеме поста генерален директор, трябва да разбира както от журналистика, така и от финанси.

Стр. 12

Пиар експертът Джими Найденов: За Топалов щеше да бъде по-удобно, ако мачът с Ананд не е в София

www.vsekiden.com | Христо ДЕНЕВ | 2010-04-23

Г-н Найденов, утре е първата партия от сблъсъка за световната титла по шахмат между Веселин Топалов и Вишванатан Ананд. Какво значение, според вас, има фактът, че двубоят ще се играе в България и какво ще донесе това на страната ни?

Това е изключително, изключително позитивно. И не трябва да гледаме само приказките за “стените”, “домашната обстановка”. Става дума за това, че който организира такъв мач печели винаги. Много сериозен имиджов ресурс. Така или иначе в продължение на доста време в световните новини ще влиза мачът в София. Сега ще видите едно друго нещо – който се е хванал да бъде спонсор на този мач, който е участвал с реклама, ще извади огромен успех от това. Това печели България. Освен това мисля, че ще има огромната възможност вниманието на нашата общественост да се фокусира върху една много хубава игра. Говорим специално за въздействието върху децата.

Вероятно и напрежението върху Веселин Топалов ще бъде голямо? Той вече игра един подобен мач срещу Гата Камски в София…

Ще има със сигурност. Сигурен съм, че на него щеше да му е по-удобно, ако мачът не бе в София.

В България сме свикнали да се оплакваме за какви ли не неща, а излиза, че имаме един от най-добрите шахматисти в света, един от най-добрите сумисти и един от най-добрите футболисти. Защо се получава така? Ето, хората успяват.

Да не забравяме, че имаше период, в който световните шампиони за мъже и за жени в шахмата бяха българи – Веселин Топалов и Антоанета Стефанова. Но оплакванията са въпрос на нагласа на обществото. Аз не съм сигурен, че много искрено се оплакваме, но тук има въпрос, че е важно тия високо-разредни спортисти какво водят след себе си. Т.е. за мен поне е важно дали ще има Бербатов, Топалов, Махлянов и всичките други и след 10 години. Дали те ще имат наследници. Това е най-важното. И поради тази причина е хубаво и важно, че двубоят за световната титла по шахмат ще бъде в София.

Оригинална публикация

PR Reputation, или… колко дълъг е пътят от любителя до експерта в PR

M3 Communications College I 2010-02-05

Тази седмица в PR Thursday гости бяха редакторът на отдел „Новини“ във в. „24 часа“ Паола Хюсеин и Албена Чешмеджиева, редaктор в списание Sign Cafe, която отговаря за новата рубрика в изданието, посветена на PR .
Както беше обявено преди това, този четвъртък говорихме за репутацията на PR в България. Според Паола Хюсеин проблемът на тази сравнително нова професия е, че няма достатъчно добро образование по специалността и затова PR дейността все още бавно навлиза в нашия живот, макар и винаги да е присъствала в него под една или друга форма – Паола познава PR още от студентските си години, макар и тогава нейният професор да го е наричал пропаганда. И до ден днешен двете понятия са едно и също нещо за журналистката. В ресора „Медии“ на „24 часа“ често наричат PR „говорители. Г-жа Хюсеин класифицира PR експертите в две категории.
Към едната спадат тези PR специалисти, които разбират работата на журналиста и подхождат внимателно към него, защото знаят, че чрез успешната им съвместна дейност посланието, което искат да отправят, ще стигне там, където трябва – до потребителите.
Другите са тези PR специалисти, които нямат понятие от работата си и работят на принципа „Ние ви изпратихме еди-какво си, кога ще го публикувате“…
Младата и чаровна журналистка от Sign Café Албена Чешмеджиева също е на мнение, че репутацията на PR специалистите ще продължава да се изгражда, защото тази професия присъства на местна сцена едва от 15 години. Според нея лошият имидж на професията се дължи на шуробаджанащината, която е типична за държавата ни. В резултат на това абревиатурата PR често е приемана като Play and Relax.
На въпроса на водещата до каква степен отразеното в медиите е дело на PR, Паола Хюсеин споделя, че за нейно съжаление рядко интересните новини се получават от PR експертите, защото те са доста субективни и има разминаване между техния интерес и този на журналистите – те са лоялни към клиента си, а журналистите са лоялни към медията, за която работят.
Тя разказва и за една представителна извадка на професионалистите в PR сферата – Клуба на „Сеньорите“. Тя ги определя така: „Те са успели хора в професията PR, които преди това са били и успешни журналисти. Аз отдавам това на факта, че в България няма добре образовани PR, a бившите журналисти са добри PR именно защото знаят какво търсят техните колеги. „Сеньорите“ са също така добре запознати с кухнята на цялата политика“. Тя припомни, че сред сеньорите се открояват имена като Максим Бехар, Нери Терзиева, Джими Найденов.
Албена Чешмеджиева пък е човекът, който списва новата рубрика за PR в специализираното списание за медии Sign Café. Нейната аудитория са самите PR, тя търси интересни гледни точки, професионални и бизнес проблеми и целта й е да подпомага комуникацията между PR и бизнеса. Според Албена дълготрайната репутация се изгражда чрез открита и честна комуникация с медии и публики. А задължителните качества, които един PR трябва да притежава, са умението да анализира огромен поток от информация и да не мълчи в кризисни ситуации.
Албена смята, че хората са отворени за този разговор, който инициират PR специалистите, въпросът е как е поднесена тази комуникация. Рекламните послания вече не са достатъчни сами по себе си да спечелят доверието на потребителя, обществото има нужда и от комуникацията, която предлага PR специалистът. Докато PR на запад имат роля, която участва в корпоративния живот, в България все още за съжаление всеки втори е PR.
Чешмеджиева споделя мнението за една тъжна реалност в България, а може би и не само тук, а именно, че журналисти и PR експерти гледат един на друг като на потенциални врагове. Изход за подобряване на комуникацията между двете сили е в познаването от страна на PR на ресорните журналисти, за да бъде работата им съвместна и максимално ефективна.
Хюсеин продължава: „Ролята на PR е да намери най-подходящия човек от компанията, който да коментира даден проблем“.
Заговорихме за „черния“ PR и попитахме събеседниците си дали според тях той присъства в случая „Румяна Желева“. Хюсеин даде положителен отговор. Тя смята, че кандидатката за еврокомисар е била подложена на нападки и сериозни удари месеци преди появата й.
Тя завърши участието си в PR Thursday така: „Световна тенденция е, че PR изместват чистата журналистика. Факт е, че информацията, изпратена от PR, е повече от тази, която са изпратили журналистите“. Албена пък от своя страна завърши оптимистично: според нея нивото на PR експертите в България все повече се покачва.

Оригинална публикация