в. Земя | Ивайло ПЕТКОВ | 28.10.2013

- Кои са табутата в днешните ни медии и защо според вас именно те попадат начело на класацията?

- Тук трябва да направя едно уточнение. Тази година проектът на Института за модерна политика, направен съвместно с Фондация "Фридрих Науман", изследва табутата в онлайн медиите. На първо място е темата за финансирането на медиите. Знае се, че държавата дава много пари за популяризиране на европейските програми, такива са изискванията на ЕС, но много малко се знае до кои медии като краен получател достигат тези пари. Държавата се превръща в най-голям рекламодател за печатните медии например, създават се определени зависимости и влияние върху редакционната политика. Може да се изследва как един вестник, който получава пари от Министерството на земеделието, отразява работата на министъра му да речем. Отделен спектър от тази тема е и финансирането на определени медии от чуждестранни организации, в този смисъл интересно е финансирането на "Икономедиа", БНТ и др. от фондация "Америка за България" по критерии, които от фондацията твърдят, че са ясни и прозрачни. Много малко може да се прочете по тази тема,/а когато една фондация, зад която стои американската държава по някакъв начин, това трябва да е обект на по-широка дискусия, за да не възникват съмнения, че това влияе на редакционната политика. Друг аспект е и как се финансират регионалните медии. Публична тайна е, че те са зависими от местни феодали, но за това почти нищо не се пише.
Втората тема е за предполагаемото тъмно минало на бившия министър-председател Бойко Борисов. Повечето онлайн медии се задоволяват само с препечатки, без да задават въпроси и да се опитват да изяснят проблема или да правят собствени проучвания. Темата за определени икономически групировки, например ТИМ, също заема челно място. По темата има публикации. Дори голяма онлайн медия беше взела интервю с Марин Митев, в което той подробно обясни какво означава абревиатурата, каква е дейността на групировката и пр. Антипотребителските практики на банките са друг общественозначим проблем, попаднал в класацията.
Очевидно български медии се страхуват да пишат срещу свои бивши и настоящи рекламодатели, но има и друго усложняващо обстоятелство рестриктивния Закон за кредитните институции, който предвижда санкции за увреждане репутацията на банките. Явно тук законодателят е счел, че банковата тайна и добрият имидж на банката е по-важен от обществения интерес.

- Има ли истинска разследваща журналистика у нас? И ако не – защо?

- Този въпрос е свързан с темата за автоцензурата в медиите. Пресилено ще е да се каже, че истинска журналистика въобще в България няма, но и че цялата система отговаря на представите ни за медийна демокрация е пресилено твърдение. Има отделни острови на медийна свобода, но като цяло медиите се плъзгат по повърхността. В условията на световна финансова криза, която се отрази тежко в България и доведе до рязко свиване на рекламния пазар, медиите станаха все по-зависими от спорни източници на финансиране. Разбира се, тук трябва да добавим и корпоративните интереси на много от издателите. Знаете, че голяма част от българските медии се намират в рамките на икономически и финансови структури. Основният бизнес на техните издатели е съвършенно различен от медийния и използват медиите си за търговия с влияние, за провеждане на PR акции, както и черен PR, за получаване на политически индулгенции, за осребряване на извършени услуги и т.н. Освен това в много от медиите се чувства и силен политически натиск, независимо кой управлява. Показателни бяха контактите на бившия премиер Бойко Борисов с много от редакторите на.водещи медии в България.

- Заради тази търговия с влияние ли собствениците на някои медии не излизат на светло?

- Риба най-добре се лови, както знаете, в мътни води. Когато медиите се ангажират активно в политическите процеси или когато защитават определени икономически интереси, излиза, че е найдобре да не се знае кой е реалният им собственик. При управлението на ГЕРБ бяха направени опити да се изсветли собствеността на медиите. С промените в закона за задължителното депозиране на печатни издания се предприеха някои половинчати мерки, специално за вестниците. Трябваше да бъде създаден един регистър към Министерството на културата и той да следи какво се случва там, но в крайна сметка този регистър не се поддържа пълноценно.

- Можете ли да оцените по шестобалната система медийното поведение на актуалните политици в момента?

- На Орешарски бих му писал 3. Той самият е много добър експерт. В една ситуация на недоверие към упраляващите той трябва много по-активно да обяснява своята политика – той трябва да присъства в медиите много по-активно. Очевидно това не е неговият натюрел, но тук идва ролята на неговите съветници и политическите PRи, които да го изкарат под светлината на прожекторите. Освен това той трябва да има и говорители за своята политика политици, икономисти, общественици, които също присъстват слабо в публичното пространство. Бойко Борисов като медийно присъствие, ако преди се доближаваше до 6-цата, сега се е укротил някъде на около 5. Сега не предизвиква такъв голям фурор в медиите, защото не е на власт. Той има вродено усещане за силата на медиите и се позиционира много добре в тях, продължава да го прави с тези непрекъснати парламентарни циркове – това също допринася за интереса към него, но явно неубедително търси, или по-точно недостатъчно убедително навлиза в опозиционната си роля, защото очевидно сюжетът с рязането на лентичките няма как да се повтори. Телевизиите сега не проявяват интерес как играе тенис или футбол, защото не е премиер. Сега се включи във фейсбук, но прави впечатление, че няма правописни грешки, което ме навежда на мисълта до колко "автентична" е тя.
Росен Плевненлиев получава 4-ка. Той стана доста активен покрай протестите, взе категорична позиция и много недалновидно за един президент, който трябва да е обединител на нацията, взе страна.в политическите спорове. Изказваше се по много и различни теми, но сега е притиснат с неудобни въпроси, и именно сега вече активността му спадна. Говоря за скандала около собствеността му в Гърция. Ако обаче продължава да не реагира и да излиза само с прессъобщения от президентството, тогава може би ще трябва да коригирам оценката надолу. На Сергей Станишев мога да пиша 4 – 4,50. Той не е медиен тип, присъства в медиите доста активно по силата на това, че е председател на най-голямата партия в България, но медйната харизма на него му е чужда. Волен Сидеров в момента е датш-от своя апогей, бих му писал AJHl но той винаги има запазено място в медиите със своите нестандартни и провокативни постъпки.

- Колко струва да създадеш медия? И може би по-важният въпрос е колко струва издръжката на тези медии?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото различните медии изискват различен капитал и различни, инвестиции, но сигурно не е толкова скъпо, след като въпреки кризата непрекъснато възникват нови медии и бизнесмени имат интерес да придобиват нови медии. Очевидно медийният бизнес е сладък, не защото носи възвръщаемост на инвестициите. За да съществуват повечето от медиите в България в момента, те се нуждаят от субсидии от техния собственик, който трябва да им прави финансови инжекции, а тези пари очевидно идват от негови други бизнеси или от сивата икономика.

- Как медийните проблеми са решени в европейските страни?

- Мога да дам пример с Германия, която е утвърдена медийна демокрация. Там например всяка федерална провинция има Закон за печата, това не са рестриктивни закони. Гарантирана е пълна прозрачност на собствеността, гарантирана е и прозрачността на медийните бизнеси на _ собствениците на печатни издания. Тоест ако собственикът има бизнес с телевизия, радио, той е длъжен да декларира два пъти в годината това. Гарантиран е равен достъп на печатните медии до разпространителс-ката мрежа, за да има честна и свободна пазарна конкуренция това също е голям проблем в България, който тепърва трябва да бъде решаван. Гарантирано е по законов път правото на отговор на засегната личност, а след това редакцията няма право да дава втори отговор и по този начин да обезсмисля отговора на лицето. Гарантирано е, че в печатните медии няма да има скрита реклама, също голям проблем в България. Преди избори наблюдаваме феномена платени новини, когато има много PR съобщения изпратени от щабовете на политическите партии и кандидати, а те се преписват едно към едно във вестниците, без да се обозначи, че това е платена публикация, а тя е такава, защото съответни партии са платили за отразяването на предизборната им кампания.

Стр. 17

Дарик радио, Денят | 21.03.2012

Тема: Медийната среда в България
Гост: Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: В предаването „Денят” следва критичен поглед към медийната среда в България. Кои са темите табу в българската преса – полицейското насилие, европейските средства, усвоени в България, кадруването в съдебната система или пък съмненията за тъмното минало на премиера Бойко Борисов? Това ще покажат резултатите от съвместно изследване на Фондация „Фридрих Науман” и Института за модерна политика. Проучването е инициирано от медийния експерт в института Иво Инджов и се очаква към края на лятото да бъде определен Топ 10 на темите табу в българската преса. Кои са причините медиите да заобикалят някои от важните теми за българите и оказва ли се корпоративен или политически натиск, за да пропускат определени новини? Това са, част от въпросите, отговор на които потърси Димитър Панев в разговора си с Иво Инджов.
Д-р Иво Инджов: Значи, аз инициирах този проект, провокиран от две неща. Първо, моите лични наблюдения върху медийната среда в България и темите, които отразяват, респективно не отразяват медиите. Ние сме се концентрирали върху водещите вестници. И второ, моите научни занимания по един предходен проект, където се занимавах с различни форми, изследвах, включително различни форми за подобряване на медийната среда от различни медийни демокрации, сред които и граждански контрол. От там съответно почерпих опит и идеи за едни сходни инициативи и начинания в Съединените Щати и Германия. Сега се опитваме да приложим това на българска почва.
репортер: Говорите за изкривена медийна ситуация, за частично свободни медии, за корпоративна журналистика. От кога наблюдавате подобна ситуация? Тази, която описвате. Свързана ли е например с управлението на някое правителство или с появата на някой монопол?
Д-р Иво Инджов: Значи, такива явления са се наблюдавали винаги в България след 1989 г., но има една коренна разлика от, да речем, началото и средата на 90-те години и сега. Тогава медиите бяха трибуна на свободното слово. Знаеше се коя медия действително какви пристрастия и какви обвързаности има, но се дискутираше много по-свободно, имаше много повече гласове, които влизаха в сблъсък помежду си и действително медиите бяха терен на една критична публичност. В наши дни, особено през последните години, някъде от средата на 2005-6 г. започнаха да се влошават тенденциите в медиите, когато първо от една страна водещ при тях стана комерсиалният им интерес, т. е. печалбата. Значи, много теми, важни за обществото, отидоха в периферията, защото не са пазарно продаваеми. А от друга страна нарасна политическият натиск и политическата обвързаност на медиите. Категорично, в това съм категоричен, по време на управлението на ГЕРБ то е очевидно, че медиите правят PR на министър-председателя Бойко Борисов и на някои водещи фигури от управляващата партия. Дори изследвания на други колеги пък показват, че Бойко Борисов и всички негови действия и изказвания – това е основната тема в медиите.
репортер: Това трябва ли да ни притеснява и какви са мерките за лечението на тази ситуация?
Д-р Иво Инджов: Това трябва да ни притеснява, защото от една страна има свръхпредставеност на дадени теми, а от друга – важни теми от обществен интерес отсъстват и са подценени. На няколко нива са моите притеснения. Първо, защото гражданите нямат възможност да се информират изчерпателно за теми, които ги засягат тях самите, като граждани, като потребители, но и цялото, в което живеят – в обществото. След това, когато няма сблъсък на мнения, когато няма …, когато няма търсене на компромиси след като се излагат различни гледни точки, от това страда качеството на самата демокрация. Това влияе отрицателно върху политическите решения. Политиците не са стимулирани да се съобразяват с общественото мнение. От това страдат и самите медии, които вместо да бъдат кучета пазачи на обществения интерес, те се превръщат… позиционират се в сферата на услугите. Те просто представляват в момента, голяма част от печатните медии, а и не само печатните – електронните и в интернет, като една фуния, в която се изсипват разни мнения, факти, които няма кой да организира, нямат критичен прочит. И точно затова ние се опитваме да създадем такива малки кръгове на критична контрапубличност, която да стимулира медиите да се обърнат към дневния ред на хората и на обществото, а не към корпоративните си и политически интереси. А кой може да ги стимулира? Значи, най-много може да ги стимулира, когато, когато им паднат тиражите и слушаемостта, гледаемостта, но също така и различни форми на граждански контрол на диалог с гражданското общество, каквито ние се опитваме да реализираме.
репортер: Жълтата преса става все по-сериозна, а сериозната все по-жълта. Това са ваши думи.
Д-р Иво Инджов: Това е факт. Задава се една конвергенция. Някъде от втората половина на 90-те години по-сериозните вестници започнаха да пожълтяват, за да разширят тиражите си и да обхванат по-широка група от читатели. А жълтите вестници, които бяха много жълти през първите години от съществуването си, след това пък, за да имат по-голямо влияние, т. е. не само по-големи продажби, а влияние върху общественото мнение, върху политиката, започнаха да вкарват и по-сериозни теми, дори по-щекотливи теми, от които традиционните вестници бягат, преследвайки свои политически и икономически интереси. И така се получава едно сближаване – хибридни вестници, в които сериозното се съчетава с развлекателното, жълтото с обществено по-значимото, но резултатът е, че в България няма истинска качествена преса. Има само едно-две издания, които трудно съществуват. Няма истинска качествена преса. Няма и истински булевардни вестници.          

Тема: Има ли и кои са темите табу в полето на печатните медии? Проект на Института за модерна политика и фондация „Фридрих Науман”.
Гост: Д-р Иво Инджов, ръководител на проекта
Водещ: Има ли и кои са темите табу в полето на печатните медии специално? Тази задача си поставя един проект, осъществяван от Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман”. Ръководител на този проект е д-р Иво Инджов. Здравейте, г-н Инджов!
Д-р Иво Инджов: Здравейте! Добро утро!
Водещ: Нали, озаглавен така, проектът означава, че със сигурност има теми табу в печатните медии.
Д-р Иво Инджов: Ами значи, ние всички, и като читатели и като изследователи, експерти, знаем, че има такива теми табу. Въпросът е, че трябва да го докажем, за да бъдем убедителни.
Водещ: Може ли това да бъде доказано – че има теми, които са забранени в някои медии? И разбира се, по-важният въпрос е причините, поради което това е така?
Д-р Иво Инджов: С колегите от Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман” сме адаптирали методология, която се използва в модерни медийни демокрации, например при реализацията на project … в Съединените Щати или пък има един аналогичен немски проект …, като се опитаме да нагодим методологията към българските медийни реалности. Действително би могло да бъде доказано, че има теми табу, т. е. теми, които са цензурирани, теми, които не се появяват, защото са в следствие на журналистическа автоцензура или такива пък, към които журналистите не проявяват интерес, защото според тях имат ниска новинарска стойност. Но всички тези теми, които изследваме, са от значим обществен интерес. Втората стъпка в развитието на проекта ще бъде да бъде доказано защо действително важни теми от обществен интерес, за които гражданите имат право и трябва да бъдат информирани, отсъстват или са периферийно представени в дневния ред на печатните медии.
Водещ: изброихте няколко причини, поради които това евентуално е така – цензура, автоцензура или недостатъчна стойност, чисто журналистическа, новинарска, за това определени теми да отсъстват. Процентно можем ли да кажем поради какво тези теми отсъстват – цензура, автоцензура или редакционна политика, да го кажем?
Д-р Иво Инджов: Ами, все още не сме почнали, не сме стигнали в етап на реализация. В процес на реализация е първият етап на проекта, когато проверяваме дали темите, които стотина експерти са ги номинирали като забранени дали действително те отсъстват от медиите. Това трябва да бъде проверено. След това трябва да бъде втората стъпка вече – изследване на причините. Но моето предположение е, че най-много такива важни теми, които са от значим обществен интерес, не се появяват във водещите вестници най-вече в следствие на автоцензура. Автоцензурата е пряко свързана с редакционната политика. Много от вестниците се съобразяват със своите рекламодатели, с икономическите групировки, към които принадлежат, с образността си, с определен…
Водещ: Това доколко се разминава с европейската практика?
Д-р Иво Инджов: Ами, в европейската практика има много по-ясни критерии и много по-ясно разграничение между сериозната преса и булевардните издания, от една страна и безплатните вестници, които си позволяват действително да правят скрита реклама, да се замесват в, така, корпоративни редакционни линии. Но там традицията и практиката позволяват, поне в много по-голяма степен, отколкото в България, медиите да следват в много по-голяма степен обществения интерес и в много по-малка степен да се съобразяват с корпоративни интереси, икономически, рекламни и други подобни.
Водещ: Колко от темите… всъщност, повече теми, свързани с политика, политици ли са сред липсващите от, така, обществения дебат?
Д-р Иво Инджов: Значи, стотина експерти номинираха теми. Някои от тях се препокриваха. В крайна сметка ние ги обединихме на 55 теми, за които бяха проверени дали действително има подавки, че те действително съществуват по някакъв начин в публичното пространство, но са подценени от утвърдените всекидневници и седмичници. След това тези 55 теми бяха, селектирахме двайсетте най-важни, които според нас, според работната група от Института за модерна политика и Фондация „Фридрих Науман”, които са най-важни за обществото, но по един или друг начин са били подценени. Сред тези теми има политически, свързани с големите монополи и с отделни личности, отделни олигарси.
Водещ: Добре. А склонен ли сте да поразсъждаваме върху това какво би се променило ако не съществуваха тези теми табу, както Вие ги наричате?
Д-р Иво Инджов: Ами, медиите биха изпълнявали, разбира се, така, по-свободно своята информационна функция. Гражданите биха били информирани за скритите механизми на властта, на вземането на важни решения, свързани с икономическото развитие, важни процеси в обществото. Една по-висока степен на информация. Значи, ако тези теми присъстват в дневния ред на медиите, логично е те да присъстват и в дневния ред на обществото. След това обществото ще има възможност да разсъждава върху тези теми. Дали то ще ги възприеме като важни, дали ще се мотивира да иде да гласува на изборите, за да промени нещо, това е вече съвсем друг тип мотивация и разсъждение. Обаче отсъствието на тези теми от дневния ред на обществото пречи да се развие един такъв тип рационално политическо поведение или пък поведение на отговорни потребители. Значи медиите крият нещо, крият нещо. Нещо, което изпада от дневния ред на медиите, съответно изпада от дневния ред на обществото. Обществото е лишено от правото си да бъде информирано.
Водещ: Да. Ако обобщаваме обаче, че изпада от обществения ред на медиите. Но ние нали все пак говорим за ОПРЕДЕЛЕНИ МЕДИИ. Тоест, не можем да кажем, че има теми, които отсъстват като цяло от медиите. Нали не твърдите това нещо?
Д-р Иво Инджов: Като цяло, това може би… биха отсъствали ситуативно такива теми, но това по-скоро би било изключение. Значи, те ще отсъстват в една или друга степен от различните водещи издания. Значи, ние подлагаме на мониторинг десет водещи издания – осем всекидневника и два седмичника. В една или друга степен те са подценени, забранени, цензурирани или автоцензурирани. Не може да се каже, че те отсъстват от всички вестници. В края на краищата не живеем при тоталитарен режим.
Водещ: Добре. Доколко отсъствието на определени теми дава възможност на тяхно място да се настани, така, класическа политическа реклама? Да речем в случая, когато става дума за някакви политически сюжети, които… дори ако щете, по време на предизборна кампания биват употребени в един момент и стават част от разговора.
Д-р Иво Инджов: Ами, аз ще Ви кажа един конкретен пример. Кандидатът за президент Меглена Кунева имаше много слабо отразяване в изборите. Дори в момент, когато се водиха всевъзможни спекулации, имаше спекулативни и манипулирани социологически проучвания, че тя ще се класира на второ място. Защо гражданите не получиха право да бъдат информирани за нейната програма, за нейните политически намерения, за нейните визии? Ето, това е една тема, която отсъстваше в голяма степен от медиите. Не казвам, че отсъстваше 100%, но в голяма степен. Ами, защото имаше такова ново законодателство с новия изборен кодекс, който позволяваше да се заплаща за политическа информация.
Водещ: Да, но тук е пак в полето на политиците, г-н Инджов. Просто, регламентът, който са създали, е такъв, а ние, медиите, част от медиите, работим по този регламент. В конкретния случай.
Д-р Иво Инджов: Ами, тук е въпрос на саморегулация на медиите. Значи, за тях важно ли е те да информират своите читатели, зрители, слушатели за един важен политик, за една важна политическа сила. Аз лично не съм привърженик на г-жа Кунева, но давам един пример, който е принципен. Същото се получава и с мобилните оператори. Медиите са залети… В смисъл, тук малко е по-различен примерът, но важен е принципът. Медиите са залети с информация за промоции, за нови продукти, предлагани от мобилните оператори, а в същото време читателите не научават много важни неща – как се злоупотребява с техните лични данни, колко забавена е преносимостта на номерата, колко вредни са част от GSM антените. За тях се пише в дребни колонки, в малко редове, ако въобще се пише, защото печатните медии са зависими от мобилните оператори.
Водещ: Да. И един въпрос, който бих искала да Ви задам, за да чуя вашето мнение, като човек, който следи медиите, медиен експерт. Появи се една препоръка в доклад на Съвета на Европа, която препоръка ни съветва да позволим на малцинствата да провеждат предизборните си кампании на майчин език, и на майчин език. Как бихте го коментирал?
Д-р Иво Инджов: Ами, може би трябва да се позволи такова нещо, но в някакви добре регламентирани граници. Това не може да бъде… Ало! Има някакви звукови смущения.
Водещ: Чуваме Ви, г-н Инджов, обаче.
Д-р Иво Инджов: Това може би трябва да стане чрез един широк обществен дебат и то за кои малцинства, може би за по-големите малцинства. Така, както Националната телевизия и Националното радио имат право да излъчват, за радиото не съм сигурен, но за телевизията, новини на турски език, защо по време на предизборна кампания хората, които тъй или иначе ползват слабо български език, да не бъдат информирани на своя роден език? Но това трябва да стане и би трябвало да стане само след широка обществена дискусия и чуване на различни гледни точки.
Водещ: Обществена дискусия. А регламентът тук как би помогнал? Всъщност, какъв би бил, според Вас, възможният регламент, така че да остане усещането за, как да кажа, справедливо решение на този въпрос? Ако въобще се стигне до неговото обсъждане, естествено.
Д-р Иво Инджов: Ако въобще се стигне, би следвало в регламента да залегне правилото, че трябва да има предавания на майчин език в най-гледаните, най-слушаните медии в определен час и съответно да важат всички други правила за предизборна агитация и пропаганда, т. е. да не се пропагандира дискриминация на расова, теническа или религиозна основа, да не се призовава към насилие и т. н.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този коментар! Д-р Иво Инджов, ръководител на един проект, който цели да изследва това има ли теми табу и кои са те в част от медиите.