www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

www.aej-bulgaria.org I 19.06.2015г.

Как българските журналисти оценяват медийната среда в България, своята независимост и условията, в които работят? Това са част от въпросите, които поставя третото поред национално, онлайн проучване на свободата на словото в България, което се провежда от Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) в периода 19 юни -20 юли, 2015 г.

Традиционно анкетата обхваща проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд. Нейната цел е да установи състоянието на журналистиката и качеството на медийната среда в България, в контекста на свободата на словото.

Професионалните журналисти ще могат да попълнят анкетата чрез уеб сайта на АЕЖ-България – (към анкетата) като анонимността им ще бъде напълно гарантирана. Събраната информация ще се използва само в обобщен вид за всички участници. Осигурена е и солидна защита от евентуални онлайн атаки и опити за манипулации.

Отговорите ще се приемат до 20 юли, включително. Резултатите от проучването и ще бъдат представени през септември по време на публичен дебат по темата. Проучването е част от проект „Медиатор“ на АЕЖ-България с финансовата подкрепа на Фондация Америка за България.

Оригинална публикация

www.manager.bg I 18.06.2015г.

www.aej-bulgaria.org I 05.03.2015г.

Европа стабилно се движи надолу в Индекса за свобода на словото през последните години, отбелязват от „Репортери без граници“ в доклада си за европейските страни за 2015 г, който поставя под съмнение устойчивостта на европейския модел на медиен плурализъм. Ето кои са основните изводи на организацията за състоянието на медийната среда в Европа.

Приплъзване на върха

Финландия (1-во място), Норвегия (2-ро) и Дания (3-то) продължават да оглавяват индекса, но въпреки това и тяхното представяне се влошава. Във Финландия засилващата се конкуренция накара медиите да прибегнат до сливания, за да намалят разходите си за служители. В резултат от това е налице неизбежен спад в обема медийно съдържание, достъпно за аудиторията. Страничен ефект от по-малкия брой медии е и загубата на независимост.

Поставена под номер 2 в миналогодишния индекс, Холандия изпада до 4-то място през 2015 г. в резултат на явни нарушения като атаки над журналисти по време на демонстрации и сериозно влошаване на отношенията между институциите и журналистическия сектор. Очебиен пример е забраната, наложена през септември, върху снимането в сградата на парламента без изричното съгласие на парламентаристите

Пропадането на Холандия в индекса позволи на Норвегия да се завърне в топ 3 – обичайно място за страната от създаването на класацията през 2002 г. При все това, съществуват известни притеснения относно капацитета на норвежките медии да се боравят с чувствителни и важни теми. Медиите могат да са свободни, но как използват своята свобода? Кампания на Медици без граници подчерта обезпокоителна липса на отразяване на международни кризи от норвежките медии.

В Дания глобиха през октомври 2014 г. двама журналисти, които оповестиха скандални данни в здравния сектор. Това определено се отрази негативно на страната, която разгорещено дебатира свободата на изразяване от 2005 г. Адвокатът на двамата журналисти обвини властите, че преследват „вестоносеца”, вместо да се насочат към разрешаване на разкритите проблеми.

Европейските механизми не могат да се справят с ерозията на плурализма

Правителствената намеса в медиите е реалност в много страни от Европейския съюз (ЕС). Тя е подпомогната от концентрацията на медийна собственост във все по-малко ръце, комбинирана с липсата на прозрачност по отношение на тази собственост. Това е основен проблем в Унгария (65-то място, -1), където Медийният съвет – чийто президент се назначава от министър-председателя, се меси директно в редакционната политика. ЕС не успя да се справи с този проблем

Провалът на ЕС да разпознае медиите като изключение от неговите закони за конкуренцията е друг проблем. Доминантната позиция на главните медийни групи, както и наличните пречки за навлизане на пазара на нови такива, представляват преки заплахи за медийния плурализъм. Той (плурализмът) е водещ принцип на ЕС, но сякаш европейското право не прави истинска разлика между новинарска организация и фирма за внос-износ.

Иронично, правилата за конкуренцията не успяват да парират и унгарските реформи, които правят възможно изземането на лицензи на медии, независимо, че тези действия противостоят на така ключовите за ЕС принципи на свободния пазар.

ЕС към момента няма правила, по които да се извършва разпределянето на държавните поръчки за медиите. Разпределението на държавна реклама също не е регулирано, въпреки че това е ефективен способ за упражняване на натиск върху медии, особено на местно ниво. Във Франция (38-мо място), например, Le Ravi, сатирично списание, познато като „Марсилското Шарли Ебдо“, загуби около 40 000 евро публични средства през 2014 г. поради решение на местните власти, което подозрително много прилича на наказание. Le Ravi може и да не успее да оцелее без тази сума.

Нещо повече – ЕС не изисква тези, които управляват държавните медии, да бъдат назначавани по прозрачен начин, а също и не изисква държавните медии да са независими от политиците на власт. Това остава широко отворена вратата за злоупотреби. В Италия (73-то място) начинът, по който се назначават мениджърите в държавната радио и ТВ медия RAI , създава възможности на управляващата коалиция да упражнява известен контрол над редакционните политики на медията. Аугусто Минзолини, ръководител на RAI 1, водещият обществен телевизионен канал, съобщи през 2009 г., че медията няма да отразява личните афери на министър-председателя Силвио Берлускони. Сегашният президент на RAI е назначената през 2012 г. от министър-председателя Марио Монти, бивша директорка на Bank of Italy – Ана Мария Тарантола.

Популистки натиск върху медиите

Няколко са европейските страни, поставени между 30-то и 70-то място в индекса. От началото на финансовата криза през 2007 г., развитието на държавите членки беше спъвано от редица трудности, включително растяща безработица и все по-малка покупателна способност. Това е идеална среда за популистки движения, които обвиняват елитите за кризата, а медиите за това, че са част от „системата”.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан продължава да преследва независимите медии. През 2014 г. той насочи своя гняв към медийната група на RTL като наложи такси върху рекламирането, които таргетират специфично тази медия. Благодарение на широко подкрепяна кампания, обществото успя да предотврати налагането на Интернет такса върху потреблението на данни, целяща намаляването влиянието на независимата журналистика, намерила убежище онлайн през последните години.

Крайно десният френски Национален Фронт, който днес твърди да е водещата политическа сила в страната, се прочу с това, че забраняваше на определени журналисти да посещават неговите събития. Това действие едва ли изненада някого, имайки предвид, че идва от партия, която състави „медиен план”, целящ да „атакува журналисти до смърт”. Далеч не само крайно десните във Франция декларираха своята враждебност към журналистите. Те често са таргетирани по време на протести, както от демонстранти, така и понякога от полицията.

В Италия движението Пет звезди (M5S) на Бепе Грило няма равно, когато става дума за контрол на информацията. То стриктно регулира възможността на своите парламентарни представители да дават интервюта и изглежда, че желае да контролира и самите журналисти, демонизирайки ги, когато се опитват да запазят своята независимост. Грило обвинява журналистите, че са продажни и забрани на националната медия да присъства на някои сбирки на движението.

Проблемните страни: Гърция, България, Италия и Люксембург

Гърция (91-ва) завърши пропадане с 60 места, което започна през 2009 г., след като изглежда правителството най-накрая взе необходимите мерки за борба с нео-нацистката партия Златна зора, която не се свенеше да използва насилие над журналисти. И все пак, полицията продължава да се радва на пълна безнаказаност при съприкосновенията си с протестиращи. Гърците не се изкачиха в индекса и заради провала в запълването на дупката, оставена от внезапното затваряне на държавната ERT през 2013 г. Много служители напуснаха наследника на ERT – New Hellenic Radio, Internet and Television (NERIT), след като първият президент на новата медия си тръгна. Сириза обеща да съживи ERT.

Демонстрациите и актовете на насилие срещу журналисти, които белязаха 2013 г. в България (106-та) бяха последвани през 2014 г. от вълна на паника, стартирана от проблеми в банковия сектор. В отговор на загубата на доверие в банковия сектор, правителството предложи закон, целящ да бетонира същия. Комисията за финансов надзор, която е държавна агенция, на практика бе превърната в медиен полицай. Налагането от нейна страна на глоби и заповеди за разкриване на източниците на журналисти, ясно разкрива правителственото желание да бъдат заглушени медиите, които дръзват да посочат проблемите в банковите и регулаторни системи.

Притеснителното увеличение на насилието над журналисти в Италия (73-та) съживи уплахата у медиите от мафията. Към момента 12 журналисти са под полицейска закрила, според Ossigeno per l’Informazione. Двама от „информационните герои“ на Репортери без граници – Lirio Abbate и Giuseppe “Pino” Maniaci, са сред основните мишени. Двете кучета на Маниачи бяха открити обесени в неговия дом няколко дни след като колата му бе запалена. Битката срещу свободата на изразяване се води и в съда. Ossigeno per l’Informazione съобщава за 129 заведени дела за клевета през последните 12 месеца преди средата на октомври 2014 г. – увеличение с 53%, сравнено с предходните 12 месеца.

Люксембург (19-ти) попадна в новините в края на 2014 г., поради разкритията LuxLeaks относно правителствените сделки със стотици чужденци, касаещи укриване на данъци. Страната се върна на нивото си от 2009 г. (20-то място) след година на смесица от надежда и гняв. Позитивните сигнали през 2014 г. включваха създаването на награда за разследваща журналистика. И въпреки това близките връзки между правителството, бизнес сектора и медиите сериозно пречи на упражняването на журналистическата професия.

Оригиналният текст на доклада на английски език можете да откриете на интернет страницата на индекса.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

Оригинална публикация

www.segabg.com I 19.01.2015г.

Оригинална публикация

www.aej-bulgaria.org I 02.12.2014г. 

Медиите имат нужда от разумен и легитимен партньор в законодателната власт. Състоянието на медийната среда е такова, че е недопустимо ресорът да се неглижира и да се предлага като утеха на политици без опит в тази област, на които им е отказано да поемат други комисии, например тази по контрол на еврофондовете.
Особено притеснително е, че новият председател на комисията по култура и медии е в неприкрит конфликт с обществените медии – БНТ и БНР – а кандидатурата му предизвика остра реакция на различни професионални организации и изявени журналисти. Слави Бинев не притежава нито експертизата, нито авторитета, които биха му позволили да се занимава с проблемите на медийната среда, със статута, с гаранциите за независимостта или с професионалните стандарти в обществените медии. Всичко това поставя под въпрос възможността ръководената от него комисия да работи в конструктивен дух и изобщо да си сътрудничи с важна част от представителите на българските медии.

АЕЖ-България е на мнение, че страната, заемаща едно от последните места в ЕС по свобода на словото, не може да си позволи да губи нито година, а трябва незабавно да предприеме стъпки за подобряване на тази ситуация.

Неслучайно преди няколко дни, АЕЖ-България и редица водещи журналисти и общественици предложиха на парламента и правителството съвсем конкретни стъпки в подкрепа на отговорната журналистика.

Оригинална публикация  

www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

Дарик радио, Денят | 21.03.2012

Тема: Медийната среда в България
Гост: Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: В предаването „Денят” следва критичен поглед към медийната среда в България. Кои са темите табу в българската преса – полицейското насилие, европейските средства, усвоени в България, кадруването в съдебната система или пък съмненията за тъмното минало на премиера Бойко Борисов? Това ще покажат резултатите от съвместно изследване на Фондация „Фридрих Науман” и Института за модерна политика. Проучването е инициирано от медийния експерт в института Иво Инджов и се очаква към края на лятото да бъде определен Топ 10 на темите табу в българската преса. Кои са причините медиите да заобикалят някои от важните теми за българите и оказва ли се корпоративен или политически натиск, за да пропускат определени новини? Това са, част от въпросите, отговор на които потърси Димитър Панев в разговора си с Иво Инджов.
Д-р Иво Инджов: Значи, аз инициирах този проект, провокиран от две неща. Първо, моите лични наблюдения върху медийната среда в България и темите, които отразяват, респективно не отразяват медиите. Ние сме се концентрирали върху водещите вестници. И второ, моите научни занимания по един предходен проект, където се занимавах с различни форми, изследвах, включително различни форми за подобряване на медийната среда от различни медийни демокрации, сред които и граждански контрол. От там съответно почерпих опит и идеи за едни сходни инициативи и начинания в Съединените Щати и Германия. Сега се опитваме да приложим това на българска почва.
репортер: Говорите за изкривена медийна ситуация, за частично свободни медии, за корпоративна журналистика. От кога наблюдавате подобна ситуация? Тази, която описвате. Свързана ли е например с управлението на някое правителство или с появата на някой монопол?
Д-р Иво Инджов: Значи, такива явления са се наблюдавали винаги в България след 1989 г., но има една коренна разлика от, да речем, началото и средата на 90-те години и сега. Тогава медиите бяха трибуна на свободното слово. Знаеше се коя медия действително какви пристрастия и какви обвързаности има, но се дискутираше много по-свободно, имаше много повече гласове, които влизаха в сблъсък помежду си и действително медиите бяха терен на една критична публичност. В наши дни, особено през последните години, някъде от средата на 2005-6 г. започнаха да се влошават тенденциите в медиите, когато първо от една страна водещ при тях стана комерсиалният им интерес, т. е. печалбата. Значи, много теми, важни за обществото, отидоха в периферията, защото не са пазарно продаваеми. А от друга страна нарасна политическият натиск и политическата обвързаност на медиите. Категорично, в това съм категоричен, по време на управлението на ГЕРБ то е очевидно, че медиите правят PR на министър-председателя Бойко Борисов и на някои водещи фигури от управляващата партия. Дори изследвания на други колеги пък показват, че Бойко Борисов и всички негови действия и изказвания – това е основната тема в медиите.
репортер: Това трябва ли да ни притеснява и какви са мерките за лечението на тази ситуация?
Д-р Иво Инджов: Това трябва да ни притеснява, защото от една страна има свръхпредставеност на дадени теми, а от друга – важни теми от обществен интерес отсъстват и са подценени. На няколко нива са моите притеснения. Първо, защото гражданите нямат възможност да се информират изчерпателно за теми, които ги засягат тях самите, като граждани, като потребители, но и цялото, в което живеят – в обществото. След това, когато няма сблъсък на мнения, когато няма …, когато няма търсене на компромиси след като се излагат различни гледни точки, от това страда качеството на самата демокрация. Това влияе отрицателно върху политическите решения. Политиците не са стимулирани да се съобразяват с общественото мнение. От това страдат и самите медии, които вместо да бъдат кучета пазачи на обществения интерес, те се превръщат… позиционират се в сферата на услугите. Те просто представляват в момента, голяма част от печатните медии, а и не само печатните – електронните и в интернет, като една фуния, в която се изсипват разни мнения, факти, които няма кой да организира, нямат критичен прочит. И точно затова ние се опитваме да създадем такива малки кръгове на критична контрапубличност, която да стимулира медиите да се обърнат към дневния ред на хората и на обществото, а не към корпоративните си и политически интереси. А кой може да ги стимулира? Значи, най-много може да ги стимулира, когато, когато им паднат тиражите и слушаемостта, гледаемостта, но също така и различни форми на граждански контрол на диалог с гражданското общество, каквито ние се опитваме да реализираме.
репортер: Жълтата преса става все по-сериозна, а сериозната все по-жълта. Това са ваши думи.
Д-р Иво Инджов: Това е факт. Задава се една конвергенция. Някъде от втората половина на 90-те години по-сериозните вестници започнаха да пожълтяват, за да разширят тиражите си и да обхванат по-широка група от читатели. А жълтите вестници, които бяха много жълти през първите години от съществуването си, след това пък, за да имат по-голямо влияние, т. е. не само по-големи продажби, а влияние върху общественото мнение, върху политиката, започнаха да вкарват и по-сериозни теми, дори по-щекотливи теми, от които традиционните вестници бягат, преследвайки свои политически и икономически интереси. И така се получава едно сближаване – хибридни вестници, в които сериозното се съчетава с развлекателното, жълтото с обществено по-значимото, но резултатът е, че в България няма истинска качествена преса. Има само едно-две издания, които трудно съществуват. Няма истинска качествена преса. Няма и истински булевардни вестници.