в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 31.08.2010
Медиите произвеждат непрекъснато оди за телевизионни балони. И вече са забравили, че са съучастници в престъплението, когато същите тези балони започнат да се пукат в лицето им. Не чувстват никакво угризение, когато поредният шедьовър се окаже поредният боклук. Не се сещат, че и те са имали наивността да се доверят на фантазиите на продуценти и автори и на останалите телевизионни кинкалеристи. Да сте чули някой телевизионен трътльо някога да е казвал, че се притеснява за онова, което се къдри в главата му. Не че е нещо оригинално – известно е, че днес великият телевизионен инструмент е индигото, и все пак. Не съм срещнал досега нито един от тези типове, който да изпитва и най-малкото съмнение във величието на проекта си, с което иска да подскаже на недосетливите и за собственото си величие.
Известно е, че открай време телевизиите са пълни със самопроизвели се гении, но въпреки това днес ни идват в повече. Това е една болест, която е силно заразна, от вида на вирусите, които някои служби отглеждат в тайните си лаборатории за всеки случай – ако, примерно, Путин реши да си сложи черния колан. Предполагам, че дори и на оня свят -
надявам се да е в ада
- има специален проект за тези щастливци.
През годините съм се разминавал с доста от тях – вечно приповдигнати, търчат нагоре-надолу по стълбите с великите си проекти. И неусетно настъпва забравата. Миличките ми харисънфордовци. Всички те са вярвали, че и с тях може да се случи чудото с актьора Харисън Форд – отишъл да поправи вратата на Джордж Лукас, а онзи го харесал и така тръгнала кариерата му. Повечето от нашите маниаци обаче и за дърводелци не стават.
От друга страна не мога да си представя, тръгвайки за Ню Йорк, Томето (Тома Томов) да е особено словохотлив за новия си проект с Кристо. В замяна на което ще се върне с поредния си великолепен филм и ще си го получи: никой няма да каже и две думи за него. Медиите са заети с друго – полуразвалената храна от по начало невъзможните обещания им е напълно достатъчна.
Когато преди 6 години трябваше да разговарям с инж. Божидар Янев, властелина на нюйоркските мостове, бях омръзнал дори на себе си в желанието да науча предварително всичко възможно за този човек. Да, обаче, знаех, че Томето е направил вече филм за него. А нашият занаят живее единствено заради стръвта да правиш крачки, макар и ситни, но все по-напред и напред. Не че това е възможно всеки път, но все пак не е лошо да се опиташ.
Онези трътльовци имат и друг номер, който също се услажда на медиите. Да оправдават всеки пореден боклук с манталитета на публиката, с особеностите на българския характер, с несвободата по време на соца и пр. Абсолютни нелепици, обаче удобни, както поне на тях им се струва.
Тези нелепици поощряват допълнително лудостта в телевизиите, които все по-охотно се ровят в септичните ями. И все по-нахално твърдят, че те са пълни с розова вода. Да не споменавам отделни продукции, за да не си разваляме вкуса. Необразовани момчета си въобразяват, че дописват Иван Хаджийски, макар повечето от тях изобщо да не знаят кой е той. Прости момичета обясняват дълбокомислено, както им се струва, въпросните проекти – срещу някой лев, разбира се. Тия хора иначе не могат да издържат и най-елементарния тест в най-достъпния частен “университет". То и някои посланици вече сигурно биха се затруднили – дали Том Улф е баскетболист от NBA или писател, както обича да пита вашият дописник.
При това положение шансовете за оцеляване на малцината свестни хора в телевизиите са минимални. Одите за повсеместния боклук ги обезсърчават. Имаше една песен “Слуховете погубиха Мери". Можем да допълним, че лъжливите оди отчайват кадърните хора в телевизиите.
Известно е, че най-бързо се разпространяват лошите новини. Обаче за лошите телевизионни предавания новините изобщо не се движат – и как да го направиш, когато си слушал ококорено някой,
все едно, че е Далай Лама,
докато те залъгва с новия си проект, а сетне те е срам дори да хвърлиш едно око на произведения боклук.
Тия дни четох в списание Light за англичанина Том Скот – той се сетил да слага стикери, които “изобличават недостойните практики на медиите". Чудна идея. Може да се използва за всяка поредна телевизионна дандания.
Мълвата и много често лъжата за поредния нов проект предварително задръстват съзнанието на публиката. Дори политическите обещания не са поднасяни вече с подобни чудовищни лъжи. Все пак те са някакви мечтания, докато един телевизионен проект си е чисто търговски продукт. И когато заблуждаваш публиката с неуместни хвалебствия и реклами, ти й продаваш телевизионни дупета – като ония смрадливи месни продукти, за които някои все още търсят всевъзможни оправдания. Искаш да похвалиш някоя манекенка, кандидат-водеща, добре, сложи стикер “Приятелка на Х". Да подмамиш лековерните за някое ново “риалити" – хайде стикерчето “Картинки от WC". Иначе залъгваш зрителите да се тътрят със завързани очи към поредната телевизионна мерзост или катастрофа. А това е опасно – може да се появи и някой нашенски Скот и да започне да лепи стикерчета: “Скрита реклама", “Поръчка под масата на продуцента", “Нает, за да лае" и пр.
Силата на мълвата не е за подценяване. Освен това значителна част от промоциите на телевизионните продукти минават под знака на сплетните, това е точната дума. Този щял да направи не знам какво си, онази щяла да преспи с шефа на продукцията и пр. Извинявайте, последното май още не съм го чувал. Сплетни, в които се удавя реалната стойност, прикриват се непосилни амбиции и пр. Никой не се и интересува от реалностите. Клюките поощряват единствено воайорството и ексхибиционизма. Малкото качествени предавания са като оазиси сред пустинята на сквернословието и празноглавието и оцеляването им е под въпрос.
И там нещата не са розови – като в онзи анекдот, да ви го припомня пак. След многодневно изнурително тътрене из пустинята българинът най-сетне се довлякъл в един оазис. Но, – о, Господи! – такъв е вечният ни български късмет, заварил край извора четириглав змей. Нашият човек мислил известно време, накрая грабнал една тояга и започнал поредната си битка. Налагали се известно време, докато останали съвсем без сили и змеят промълвил: “Какво искаш, бре?" “Да пия водица" – отвърнал нашият герой. “Ами пий де, кой ти пречи, защо започна да се биеш!" – рекъл змеят. Долу-горе нещо подобно се случва в нашите политически дискусии.
Мълвата има унищожителна сила. Тия дни открих в новата книжка на Том Кейн “Оцеляващият" нещо, което никак не е забавно. Един от героите, макар и съвсем епизодичен, се казва Владимир Матов, известен сред своите приятели като Влад Бияча. Той е “опитен убиец на руската Федерална служба за сигурност", а в доброто старо време е работил за КГБ. По произход българин “като повечето от най-добрите им убийци…"
Дивотия. Обаче е излязла в стотици хиляди копия. Всички усилия да бъде заличена една скверна лъжа отпреди 30 години останаха напразни. Дори онзи кретен Али Агджа вече не може да помогне. Отгоре на всичко, съжалявам да го кажа, но ние сме най-добри не другаде, а в дребните хитрини, в дупедавщините, в производството на всевъзможни “дупета" и пр.
***
Авторите на одите за балони са прекалено заети – и дори, когато пред очите им е нещо свястно или направо талантливо, пак гледат да открият под балатума нелепото и псевдосензационното.
Така е и в случая с Виктория.
От известно време я наблюдавам внимателно и все повече се убеждавам в качествата й. Но вместо да се вглеждат в работата й, вестниците се занимават с развода и изневерите й, ако изобщо има подобно нещо. И това е една от причините хората от телевизията да нямат самочувствие понеже са наясно, че личният им живот, колкото и скромен да е той, е по-интересен за колегите им от печатните медии. Усилията им остават незабелязани, самобитността им не се поощрява. Отгоре на всичко фаворизирането на двама-трима абсолютни некадърници, качили се по волята на случая на черешата, сигурно им действа угнетяващо. Те знаят за какви плъхове става дума, за какви измамници, които при това говорят така, сякаш чукат орехи, но всичко това се толерира, а това им действа тягостно.
През миналия месец (16 юли и следващите дни) Виктория Петрова (Би Ти Ви) заместваше за няколко дни Ани Салич и прекрасно се справи с тази роля, въпреки че тя беше убедителна преди време и в двойка с Цветомир Семов, който пък изчезна от екран изневиделица. Направи много динамичен разговор със социалния министър Младенов, темпото, което наложи в този разговор, а и изобщо в емисията, би трябвало да е направо обезсърчаващ за колегите й. Успя да придаде динамичност дори и в едно директно включване от Търново, в което събеседникът й, местен полицейски шеф, не беше особено членоразделен.
Качествата й се препотвърждават и днес. Тя се приближавамного по-близо до представата за истински водещ – а не четец/говорител на текстове – от мнозина други. По-свободно общува с камерата, а и камерата я обича несъмнено. При нея липсва всякаква вдървеност, нещо, което е обичайната отличителна черта на т. нар. водещи. Свободното й поведение не е насилено или изиграно, то е напълно естествено. Притежава бърз език, по-близък като темпо на разговорния. Свободно пренася репортерското си поведение, също много добро, и в студиото. Интонации, лицеизражения, жестикулации – всичко е напълно естествено. Много свободна е и в общуването си с Юксел Кадриев, което си е постижение само по себе си, а и той почти не прави обичайните си лапсуси. Когато го поглежда и се усмихва, това е наистина непринудено,
и той почти се разтапя.
Сега е по-различна, отколкото преди месеци, когато работеше с Цветомир.
В крайна сметка всичко е наред с Виктория. Обаче тя си е живо неудобство за някои от останалите водещи и по-вероятно е да не поощрят подобно поведение, което ще бъде жалко. Надявам се, че бъркам.
Но натискът върху нея никак не е малък. Мълвата взема нови измерения, подробностите, макар и очевидно нелепи, стават все по-шокиращи. Не знам дали не бъркам, но мисля, че в някои дни Виктория трудно понася тази тежест. Не може да й се помогне. Тя просто трябва да се примири, че това е едно от неизбежните неудобства, когато си дал лицето си под наем, и с времето ще свикне. Не е справедливо, но всички сме безсилни пред духачите на оди за негодници. Едно обаче е ясно – на нейния стикер ще пише “Качествено".
В края на краищата хората от нашия занаят трябва да знаят, че и способният човек – като жената – е “негърът на света", ако ви припомня думите на един музикант, когото всички обичате.
***
Имал съм повод и друг път да пиша за Юрген Рот, несъмнено един хрантутник на мълвата. Напоследък се цитира един любопитен факт от новата му книжка. Природозащитничката Албена Симеонова му казала, че представители на “Атомстройекспорт", дъщерна фирма на “Газпром", влезли с автомати в общината на Свищов, за да преговарят с градските власти за АЕЦ “Белене".
Много бих искал да се свържа с Албена Симеонова. Ще й бъда благодарен, ако се обади. Не е нужно да носи автомат калашник.
Дали някой не поощрява хора като Червения Юрген (“червен" на немски е “рот" – бел. ред.) да прикриват със своите небивалици същинската истина за българския криминален преход?
Опасявам се, че и историческото ни познание вече се попълва от “дупета".
Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" , в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 13 хиляди 462 души и бе коментирана от 98 от тях.
Стр. 16
