Нова заменя Ани Цолова с Ади Радева

CLUBZ.bg I 5.01.2018

Водещата на "Още от деня" подписва договор в понеделник

След като ководещата на сутрешния блок на Нова тв Анна Цолова излезе в т.нар. творчески отпуск миналата есен, сега от телевизията са решили да запълнят мястото й. Екранна партньорка на Виктор Николаев в "Здравей, България" ще стане Аделина Радева, научи Клуб Z от източници в БНТ и Нова тв.

Радева води публицистичното предаване "Още от деня" по БНТ, както и новинарски емисии. Очаква се новото лице на Нова да подпише договор следващия понеделник, но няма да влезе в ефир веднага. Новината все още не е потвърдена официално от нито една от двете национални телевизии. Но днес Радева се е сбогувала с колегите си.

Неофициално от Нова разказаха, че "оферти" за работата са получили и колежките на Радева от БНТ – Поли Златарева и Добрина Чешмеджиева. Златарева води "Още от деня" заедно с Радева като двете се редуват през различните дни, а Чешмеджиева – "Референдум" във вторник вечер.

От Нова тв засега не коментират и какво се случва с новия лайфстайл проект на Анна Цолова, който бе посочен като мотив за свалянето й от екран преди старта на тв сезона – миналия септември. Засега е в творчески отпуск. Това бе втората промяна в Нова тв само за месец. Точно преди Цолова, свалена от поста си бе и шефката на новините и актуалните предавания Дарина Сарелска.

"Оставката" на ексводещата предизвика брожения в публичното пространство – дали това са истинските мотиви тя да бъде свалена от екран.

Новинарският екип на Нова бе поет малко по-късно от бившата дългогодишна директорка на БНТ Вяра Анкова.

Оригинална публикация

 

Добрина Чешмеджиева взе голямата награда за телевизионна журналистика “Свети Влас”

www.24chasa.bg  I 09.06.2014

Добрина Чешмеджиева, Десислава Ризова, Ани Цолова и Виктор Николаев са най-добрите телевизионни журналисти през последната година. Така реши авторитетното 5-членно жури, което им връчи журналистическите награди"Свети Валс" в събота вечерта. Добрина Чешмеджиева взе голямата награда от 15 хиляди лв. за "Референдум" по БНТ и обективността, с която го прави.

Журито оцени репортажите на Десислава Ризова от Украйна като най-добрите в тв ефира, за което присъди специалната награда от 5 хиляди лв. Толкова е и наградата на зрителите, която е за Ани Цолова и Виктор Николаев като водещи на "Здравей, България" по Нова телевизия. Това е третият приз, който се дава на конкурса. За него социологическата агенция "Сова Харис" прави представителна анкета, като пита над 1000 души кой заслужава наградата. Двамата водещи печелят над 19% одобрение, като вторите след тях – Генка Шикерова и Константин Караджов, са около 7%. Победителите в четвъртото издание на наградата "Свети Влас" се състезаваха с 40 все изтъкнати журналисти от всички телевизии. Избра ги 5-членното жури, в което влизат Петко Бочаров, проф. Ивайло Знеполски, Копринка Червенкова, Стефан Димитров и Антоний Георгиев, издател на сп. "Вагабонт". Петимата са членове на "Кръг 11" – интелектуалното сдружение, което преди 4 г. измисли наградата и организира връчването .

"Няма такава парична награда в България, колкото голямата от 15 хиляди лв. Нарочно искаме да е в голям размер, за да може победителят, ако иска, да не работи 1 г. и да се занимава с разследване, документален филм или написване на книга", обясни Иван Гарелов, председател на "Кръг 11". В него влизат още Любен Дилов, Павел Васев, Георги Лозанов, преподавателят по журналистика в Софийския университет Димитър Найденов и писателят Георги Тенев. 

Всяка година те избират 5-членно жури. В него не могат да участват онези, които имат свои телевизионни предавания, като Дилов и Гарелов. "Много съм горд, че тези награди носят името "Свети Влас" и се раздават в курорта, защото журналистите, които формират общественото мнение, са изключително важни за живота ни", каза Йордан Динев, един от собствениците на "Диневи Груп". Освен паричната награда победителите получават и екскурзия до винарска изба в Италия.   

Оригинална публикация

Какво е бъдещето на българските медии

 www.vesti.bg | 19.11.2013 

След дискусиите за пазарната икономика и съдебната система, третият “Диалог с гражданите” по инициатива на президента ще бъде на тема медии. 

Третият дебат от инициативата на президента Росен Плевнелиев "Диалог с гражданите" ще се проведе на 27 ноември (сряда) от 14:00 часа в Централния военен клуб в столицата. Дискусията от поредицата дебати е на тема "Какво бъдеще за българските медии?"
Като продължение на провелата се в София дискусия със заместник-председателя на Европейската комисията Вивиан Рединг в рамките на Европейската година на гражданите 2013, президентът Росен Плевнелиев пое ангажимент да продължи диалога с гражданите по посочените от тях теми – пазарна икономика, система на правораздаване и медийна среда.
Първата дискусия в рамките на инициативата постави акцент на решенията за ефективното функциониране на пазарната икономика. Вторият дебат беше посветен на ефективната и справедлива съдебна система.
За участие в третата дискусия има задължителна електронна регистрация, която може да се направи до 18:00 ч. на 26 ноември на интернет страницата на Президента. В дискусията освен регистриралите се граждани ще вземат участие журналисти и медийни експерти.
На електронен адрес dialog@president.bg и в страницата на инициативата във "Фейсбук" желаещите могат да задават въпроси и да споделят позиции по темата на дебата.
Модератор на дискусията ще бъде Добрина Чешмеджиева, водещ на предаването "Референдум" на БНТ1, срещата ще се излъчва на живо в интернет и по Българската национална телевизия.

Оригинална публикация

Водещата на “Референдум” – най-успешното предаване на БНТ, Добрина Чешмеджиева: От опит знам, че в телевизията можеш да успееш без връзки и протекции

в. 168 часа | Красимир БОЕВ | 05.06.2012 | 00:01 | Стр. 52, 53

- Добрина, пушиш ли?

- Пуша, но смятам, че трябва да дадем шанс на новия закон. Не мога да си обясня защо, като отидем някъде в Европа или Америка, нямаме никакъв проблем да се съобразяваме с правилата. Свикваме на втория час и влизаме в ритъм. А тук се борим на всяка цена да ни е позволено всичко, което ни се прави. Разбирам притесненията на собствениците на заведенията, но нека поне опитаме. Мисля, че в Хърватия въведоха подобен закон, но след това го отмениха. Проблемът е изключително дискусионен, все едно да дебатираме добри шофьори ли са жените. Това са вечни теми. Ако го закъсаш в разговор или в предаване, винаги може да опреш до тях и пак да си актуален.

- Пушачите за пореден път доказаха, че са силно лоби и няма да се дадат без битка. Наистина ли новият закон нарушава личната им свобода и има дъх на соцпопулизъм?

- Имаше доста коментари в тази посока във Фейсбук страницата ни. Не вярвам на един пушач в България да му се пуши повече, отколкото на този в Америка. Всичко е въпрос на психологическа нагласа. Никой не ни е забранил този навик, просто не можем да го правим на определени места. Леко съм скептична в сериозния успех на закона. Поне в началото ще бъде много трудно.

- Цигарите са втората най-обсъждана тема. Първата е земетресението. Появиха се упреци към БНТ, че е реагирала твърде късно за разлика от държавното радио.

- Не бих искал отговорът ми да изглежда като оправдание, по-скоро ще обясня фактите. Винаги когато има изключителност в събитие като земетресението, първи са радиата. Телевизията не може да надмине едно радио, ако изпълни своите ангажименти да покаже картина и коментар на събитието. Ние бяхме първите, които пуснахме надпис в ефира на БНТ и направихме пряко включване от Перник. В 5 сутринта вече имахме екип в БАН, където да обяснят повече за труса.

- Хората сигурно си представят, че в телевизиите има екипи през нощта, които да реагират на подобни ситуации. Как е в действителност?

- Важно е да обясним на зрителите, че големите национални телевизии не са 24-часови новинарски канали.
В България нямаме ВВС и CNN. Въпреки това ние имаме подготовка да реагираме по най-бързия начин. На стената всяка седмица имаме график с нощни дежурства за репортер, оператор и техник, които трябва да реагират в извънредна ситуация.
Но едно е да разполагаш с план "Б" при извънредна ситуация, и съвсем друго е да имаш преки новинарски емисии през нощта. В тази връзка е предизвикателство за една телевизия да задвижи цялата машина. Не приемам да се използва въпросната критична ситуация като повод да се пуснем в луда надпревара кой ще е първи. В бързането могат да бъдат допуснати грешки, които да костват много на хората. Трябва да си изключително прецизен и да предадеш на зрителите максимално точна информация.

- Ти какво направи веднага след труса?

- Влязох в интернет, но нямаше връзка. Пет минути по-късно вече се бях заровила в сайтовете. Почти моментално започнахме да се чуваме с останалите колеги и да наместваме пъзела и да решаваме кой къде отива. Един от репортерите ни се беше притеснил сериозно, тъй като живее със семейството си на висок етаж. Колегата тръгнал към вилата си в Ботевград, както са сторили и много други хора от София и Перник.
20 минути след труса му звъннах и той каза, че обръща колата
и се връща. След това отиде в Рударци, където ситуацията беше много тежка. Затова и съм убедена, че реагирахме адекватно. Разбирам хората, които са искали веднага да видят и научат какво се е случило. Но в същото време си мисля, че в толкова критичен момент гледаш да грабнеш детето, жената, майката, близките хора и да излезеш навън. А там какво да правиш освен да слушаш радио.

- В дните след труса някои потърсиха сензацията, а други се скъсаха да ги критикуват. Как се постига балансът между интересното и коректното отразяване на природното бедствие?

- Ще ти отговоря с конкретен пример. Късмет е, че имам колеги като Христина Христова и Радостин Любомиров от спортната ни редакция. Те двамата работиха близо 40 ч, без да почиват. Хриси звучеше притеснено, когато говорихме по телефона. След това в прякото си включване пред силно пострадалата пернишка църква успя да извади най-важните теми от случващото се. Хриси първа се сети да постави въпроса за матурите, а министерството обясни, че няма реална причина да бъдат отменяни. Включихме репортерката ни в "Референдум" и тя разговаря с момиче, на което му предстоеше матура. Детето обясни, че няма да може да се справи, тъй като все още изживява стреса от случилото се. Час по-късно отмениха матурите. Позволявам си да си мисля, че журналистика като тази помага на политиците да преосмислят най-важните решения в подобна критична ситуация. Това е добрата журналистика. Показва човешкото лице на проблемите и ни помага да вземем правилни решения. Тук не търсим жълтото, а конкретния проблем и начините за неговото разрешаване. Това е трудно и се удава на най-добрите репортери. Лично съм го изпитала по време на репортажите ми от Италия.

- Какво видя там?

- Един сринат до основи град. Заминах специално, за да отразя последствията от труса. И сега се сещам отново за въпроса ти за преследването на сензация. Престоях в Италия една седмица, направих репортажи, говорих с десетки хора и усетих личната им драма. Когато се качвах във влака за Рим ми се прииска да се върна там, но вече като доброволец.
Стана ми гадно, че сякаш съм отишла да се поровя в нещастието на хората, да си направя репортажите и да си замина. Сетих се и за една жена, с която разговарях по време на масовото погребение на жертвите. Тя ми каза: "Моля само за това камерите да не си тръгнат". И моментално проумях колко е права. Всяко нещо е събитие и случка, когато камерите са там. Тръгнат ли си, нещата стават по-сложни за хората, които са пострадали и които остават там и след края на репортажа. Една от най-важните ни мисии е да убедим хората, че няма да ги изоставим, след като разкажем за тяхната драма.

- Звучи много добре, но и още по-трудно за изпълнение.

- Не е трудно. Давам пример със село Бисер. Бях там дни след наводнението. Нещата там се получават, въпреки че пораженията бяха много тежки. Кампанията на БНТ, фирмите и дори обикновените хора все още работят усилено да върнат живота на хората, които изгубиха всичко само за един миг.

- Нали знаеш, че винаги около подобна масова благотворителност се появяват слухове, че някои са по-подпомагани от други, че изчезват пари, храни, дрехи…

- Не мога да съдя пострадалите хора за тяхната реакция след ужаса, който са изживели. Убедена съм, че сега много хора се грижат прецизно за правилното разпределение на събраните пари. Въпросът е, че всеки човек сякаш има различни нужди, след като е пострадал. Някой може да каже, че е изгубил много ценен лаптоп и в това няма нищо лошо, но сякаш има други по-важни проблеми за решаване в началото. Сложна е оценката за това кой какво е загубил и от какво се нуждае. А има и случаи, когато частните дарители искат да помогнат на конкретен човек. И тогава околните остават с впечатление, че са пренебрегнати.

- Как оценяваш реакцията на хората след земетресението?

- Струва ми се, че пораженията не са толкова страшни, колкото хората бяха уплашени.
Възмущават ме усилията на гадателки и екстрасенси да нагнетяват излишно напрежение Вълнува ме и въпросът за усилията ни да помогнем в този момент. След убийствения трус в Италия се вдигна огромна доброволческа вълна. Там имат цивилни структури, наподобяващи Гражданска защита. Хора от цяла Италия се бяха събрали да помагат на своите съграждани. Бях в Америка, за да направя филм за доброволчеството, който ще бъде показан на 25 юни. Видях уникални неща.

- В България също има хора, които искат да помогнат. Но как биха могли да го направят?

- Наистина има огромно желание, но организацията ни не е на най-доброто ниво. А има толкова начини. Най-простото е да създадем един сайт, какъвто видях в САЩ. Влизаш в сайта и отиваш на календара, където се осведомяваш по дни и часове къде може да си полезен.
При възникване на критична ситуация също в сайта научаваш с какво може да си полезен. След природно бедствие има определени етапи за справяне с щетите и в тези етапи се търсят различен тип специалисти и доброволци. След като се върнах от Италия, наистина се обадих да питам дали мога да се върна като доброволка. Обясниха ми, че в конкретния момент нямат нужда от мен. По-добрата организация не само ще увеличи чиелеността на доброволците, но и ще помогне за издирването на точните хора като лекари, строители, инженери за точния момент.
Стига сме чакали помощ единстветно от държавата и нейните институции
Нейната роля е да координира на по-генерално ниво, но усилията на отделните хора също са жизненоважни.

- Хората тези дни гледат повече телевизия. Интиресуваш ли се от рейтингите и валидни ли са те за обществена телевизия, каквато е БНТ?

- Много дискусионен въпрос. От една страна, БНТ трябва да прави много неща, които другите телевизии не са задължени да правят. Това не означава, че продуктът трябва да е лош и да се излъчи на всяка цена. Понякога дори и добре направени предавания не могат да съберат голяма аудитория. От години ми прави впечатление един интересен феномен. Когато БНТ предава тържествена церемония по случай празници като 3 март, 24 май или 2 юни рейтингът ни е страхотен. Парадът на 6 май беше абсолютен фаворит по гледаемост в сравнение с предаванията на другите телевизии. Винаги се чудим дали не трябва да направим нещо по-така, по-различно, за да привлечем хората. И в същото време се оказва, че традиционното има висока стойност за зрителите. Те очакват от теб да им го покажеш.
БНТ не трябва да се отказва от тазит. нар. модерна класика

- Рейтингите показват, че футболните мачове от "А" група също се радват на висок интерес. Решаващият сблъсък ви беше отнет в последния момент, а феновете сигурно обвиняват БНТ.

- Не би било справедливо да държат нас отговорни за този случай. Слава Богу, колегите от спортната редакция успяха много добре да обяснят за какво става въпрос. Страшен футболен фен съм, но българското първенство не е любимата ми част от този спорт. Това си е мое, лично мое мнение, и пристрастие. Най-важното е, че сега БНТ ще излъчва европейското. В телевизията кипи трескава подготовка, която е напълно нормална за събитие от подобен ранг.

- Кой ще спечели титлата?

- Не съм подготвена да дам категорична прогноза. Лесно е да кажа Испания, но като гледах финала на Шампионската лига, ми се струва, че е по-добре южняшкият футбол да отстъпи за сметка на англосаксонския стил на игра. Англичаните трудно ще стигнат до финала. Имат много проблеми в състава, а звездите им не са в необходимата форма. Имам специална компания, с която гледам мачовете. Няма да има и" Референдум" в някои от дните, така че ще мога да се отдам на това удоволствие.

- Случва ли ти се политик, шоузвезда или спортист да откаже участие в "Референдум" от страх да не го помислят за глупав?

- Спомням си, че ни беше много трудно да намеря участници за предаване преди време, в което пак дискутирахме темата с цигарите. Публичните хора пушат, но не искаха да бъдат идентифицирани с този навик.
Харесвам участниците, които преди началото са се подготвили специално и имат стратегия за своето участие. Това означава, че имат респект към аудиторията.

- Или са респектирани от теб. Изглеждаш толкова сериозна на екран.

- Не съм го търсила като специален ефект. По принцип съм лежерна в отношенията си с близките ми хора. Лаская се да смятам, че имам готино чувство за хумор. Може би това, за което говориш, е останал рефлекс от едно време. Започнах да водя доста малка и подсъзнателно съм смятала, че трябва да изглеждам сериозно, за да не дразня зрителите.

- Как влезе в БНТ?

- Трябваше ми бележка за стаж, но след един месец ми предложиха да остана. Няма смисъл да ти разказвам цялата си кариера. По-важен е друг извод от всичко това, което ми се случи в телевизията. Сто процента съм убедена, че всичко може да ти се получи без връзки и протекции. Не харесвам тази амбициозност която минава като БТР през всичко и всички. Никога не съм била вманиачена да водя предаване. Не съм привлечена от излъчването си, трудно се гледам след това и въпреки това нещата се получиха.

- Има голям интерес към личния ти живот, затова ще се включа в общия хор и ще попитам дали имаш мъж до себе си?

- Странно ми е някой де се интересува от личния ми живот. Бих го разбрала, ако делях едно легло с публична личност, която вълнува хората. Но ако той е звезда само в моите очи, какво толкова пикантно има? Ако ме питаш, имам мъж, от когото се вълнувам, но това е всичко. Няма нищо друго чак толкова интересно.

- Личният ти живот страда ли за сметка на професията?

- Може би е пострадал. Имаме твърде разнообразно работно време. Не казвам, че сме се счупили от работа в сравнение с хората с други професии. Задълженията ни са по-различни. Не съм омъжена и нямам още дете, но ако бях, 20 минути след земетресението трябваше да се обуя и да отида на работа. А близките биха очаквали да остана до тях.

Стр. 52, 53 

Образованието по журналистика в Югоизточна Европа

Фондация “Медийна демокрация” I 10.06.2011

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” и фондация “Медийна демокрация” организират международна конференция

ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА:
ОСНОВА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ В МЕДИИТЕ

ПРОГРАМА на конференцията

10 юни 2011, Хотел Арена ди Сердика, ул. Будапеща 2-4, София

10.00 – 10.15 откриване
МАТИАС БАРНЕР | Директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Председател на Съвета за електронни медии, България

10.15 – 11.30 І сесия
ФАКУЛТЕТИТЕ ПО ЖУРНАЛИСТИКА – ПРАВИЛНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗА БЪДЕЩАТА ИМ ПРОФЕСИЯ?
МИРОЛЮБ РАДОЙКОВИЧ | Белградски университет, Сърбия
ТОТКА МОНОВА | Декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, Софийски университет, България
СТЙЕПАН МАЛОВИЧ | Задарски университет, Хърватска
ДИНКА СПИРОВСКА | Ръководител на Департамента по журналистика и масова комуникация, Американски университет в България

Модератор: ОРЛИН СПАСОВ | Фондация „Медийна демокрация”

11.30 – 11.45 кафе пауза

11.45 – 12.00 специална презентация
ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ГЕРМАНИЯ
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

12.00 – 13.15 ІІ сесия
ОБУЧЕНИЯ НА ЖУРНАЛИСТИ: НАЦИОНАЛНИ ПРАКТИКИ И ТРАНСГРАНИЧНИ ИНИЦИАТИВИ
ЛИЛЯНА ЗУРОВАЧ | Съвет за печатни издания, Босна и Херцеговина
ОЛИВЕР ВУЙОВИЧ | Югоизточноевропейска медийна организация (SEEMO), Австрия
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

Модератор: ОГНЯН ЗЛАТЕВ | Център за развитие на медиите, България

13.15 – 14.15 обяд

14.15 – 15.30 ІІІ сесия
ПРАКТИЧЕСКА ПРОВЕРКА: ПРАВИЛНО ЛИ ОБРАЗОВАМЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ?
ДАРИНА САРЕЛСКА | Изпълнителен продуцент на bTV Новините, bTV Media Group, България
ШКУМБИН АХМЕТЧЕКАЙ | Редактор, Телевизия Косово RTK, Косово
ИГОР БОЖИЧ | Изпълнителен редактор на Блиц, Рингиер Аксел Шпрингер, Сърбия

Модератор: ДОБРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА, Българска национална телевизия

15.30 – 15.45 кафе пауза

15.45 – 16.30 ІV сесия
БЪДЕЩЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА В СТРАНИТЕ В ПРЕХОД: МЕЖДУ WEB 2.0 И ФОРМИРАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯ
БЕСАР ЛИКМЕТА | Журналист, Балканска мрежа за разследваща журналистика (BIRN), Албания
ДАН ТАПАЛАГА | Редактор, HotNews, Румъния
СТОЯНА ГЕОРГИЕВА | Главен редактор, Медиапул, България

Модератор: ВИОЛЕТА СТАНИЧИЧ | Информационно бюро на Европейския парламент в България

16.30 закриване на конференцията
ОРЛИН СПАСОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”, България

Шефът на “По света и у нас” Добрина Чешмеджиева: Излезе ни по-евтино от сватба в български ресторант

сп. Тема | 07.05.2011 

- Освен с картина, ВВС помогна ли на БНТ и по някакъв друг начин при отразяване на сватбата?

- Много преди 29 април тя изпрати на всички членове на EBU информация за пакета, които можем да ползваме като нейни партньори. В него влизаше трасе, което излъчва от 10 сутринта наше време до 4 следобед картина и звук от събитието. Освен него предложи и втори канал, по който в различни отрязъци от време като voice over (глас зад кадър) вървеше различна информация свързана със сватбата, с церемонията и с интересни факти за Лондон и Великобритания. Именно този voice over нашият преводач превеждаше, докато младоженецът Уилям и брат му Хари пътуваха с бентлито от Бъкингам към абатството. По време на същинската церемония нямаше voice over, защото трябваше да се чува атмосферата. Отделно ВВС изпрати и подробен сценарий, който включваше всичко, което ще се говори и слуша. След интервю то с представителя на Кентърбърийския епископ на Балканите Патрик Ъруин аз го попитах кога е уместно гостите в студиото да говорят и кога е задължително да мълчат. Той каза, че може да говорят, докато в църквата се четат пасажи от Библията. След това направихме репетиция с участието на водещите и на преводача. Освен двата канала, ВВС ни предостави и най-новия си филм – "Уилям и Кейт – един кралски годеж", който излъчихме непосредствено преди началото на церемонията.
Държа да подчертая, че излъчването на тази сватба струва на БНТ по-малко, отколкото ако бяхме отразили сватба в ресторант в България. Картината на ВВС за нас беше абсолютно безплатна. Казвам го, защото знам, че за някои хора основната тема е как, докато работи, БНТ яде данъците на хората.

- Смятате ли, че се справихте по-добре от конкурентите си?

- Знам, че си свършихме работата добре. Не искам да коментирам другите. За мен беше важно БНТ да се справи. Ако една телевизия е наистина добра и претендира, че е политематична, каквито сме националните ефирни телевизии в България, тя трябва да може да се справи с всичко – и с войната в Либия, и с шапа в Странджа, и със сватбата на Уилям и Кейт. Мисля, че не е нормално да си силен само в забавленията или на избори.

- Появиха се коментари, че се е прекалило с истерията около сватбата. България май беше единствената страна, в която три национални канала я предаваха live.

- Трудно е да угодиш на всички, колкото и да опитваш. БНТ бе телевизията, която по статут бе длъжна да излъчи това събитие. Ние не изсипахме една торба пари, за да сме там. В същото време на никого не бе забравено да го направи. Мисля, че подобни разсъждения са напън на всяка цена да се говори против. Сватба от този род се случва веднъж. Тя продължава три-четири часа, не повече. Какъв е проблемът човек да прояви малко позитивизъм и да види нещо, което никога друг път няма да види? При това не е нещо парвенюшко, а е събитие, което със сигурност ще остане в историята.
CNN например беше там от първата до последната секунда, а всички добре знаем, че за нея обикновено важните теми са други.

- Имаше ли някой куриоз, който зрителите не видяха?

- Имаше такъв, който всички видяха и с който още се забавляваме. В първите минути на студиото водещият Андрей Захариев толкова много се бе настроил всичко да започне, че обяви първата жена, която видя в бяла рокля, за булката. А пък се оказа, че това е сестра й Пипа, която бе нейна шаферка. Явно Андрей добре бе запомнил информацията, че никой от гостите няма право да носи бяло, но бе пропуснал, че това Все пак не се отнася за шаферката. Наложи се всички да крещим в слушалката му, че това все още не е Кейт, а той пък се извини на зрителите.

Стр. 46, 47

Милена Цветанска оглави дирекция “Информация” в БНТ

www.dnevnik.bg | 20.12.2010 

Милена Цветанска оглави дирекция "Информация" в БНТ, съобщиха от телевизията. На изслушване вчера Управителният съвет е избрал единодушно Цветанска за поста.
В дирекция "Информация" има три основни направления – "Новини", "Спорт" и "Актуални предавания", припомнят от националната телевизия. Главен редактор на заеманата от Цветанска досега длъжност Главна редакция "Новини" ще бъде Добрина Чешмеджиева.
Цветанска e родена на 3 април 1967г. в София. Завършила е английска гимназия в София и специалност "Българска филология" в СУ "Климент Охридски. От 1993г. досега работи в БНТ.
Започва като репортер по здравни и екологични теми, работи и като репортер в Народното събрание и президентството. Няколко години е редактор, репортер и коментатор в предаването "Панорама". Цветанска е била водещ и на "По света и у нас". От началото на 2009 г. е Главен редактор на Главна редакция "Новини" в БНТ.

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 18.12.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.12.2010

Водещ: Обикновено журналистите контролират властта. Но пътя е този модел да бъде окончателно демонтиран не само у нас. Променят ли се отношенията между различните власти. Променят ли се правилата, по които работят медиите.р егулация или саморегулация? Възможен ли е днес нов Уотъргейт? Къде е мястото на гражданската журналистика и кое е журналистика? Безспорно случая Уикилийкс е о собено шумен, но дали това е журналистика? Защо журналистите залагат капани на политиците, даде ли отговор Верту аферата за депутати на този въпрос? Предизвикателство ли е за медиите взетото решение за отлагане на цифровизацията? От телевизора и с интервюта ли се управлява България? Как се променят нагласите на хората – повече от новините или от дискусиите? Станаха ли политиците журналисти? Свободно ли е българското слово? И какво се случва с коментарите в българските медии. Има ли запомнящи се разследвания? Какви граници очертават класациите на Репортери без граници. Защо попаднахме на 70-то място? Какво се случва с разследващата журналистика? И изобщо какво се случи в медиите за една година, какво не се случи? Ще има ли нов медиен закон, очаквайте коментара на доц. Георги Лозанов. Как медиите започнаха да променят обществените нагласи, какво ново да очакваме от новините на БНТ, в студиото вече е и Добрина Чешмеджиева. Какви изненади да очакваме от т.нар. нови медии – опит за прогноза ще направим с Ели Александрова, експерт във фондация Медийна демокрация. Обикновено журналистите контролират властта, на път ли е този модел да бъде окончателно демонтриран? 2010 ли е годината, която ще даде този отговор?
В "Клубът на журналистите" добър ден на доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ.
Георги Лозанов: Добър ден.
Водещ: И на Добрина Чешмееджиева от БНТ 1, шеф на новините вече.
Добрина Чешмеджиева: Добър ден.
Водещ: Да ви попитам в началото, защото б езспорно това е най-шумната медийна тема – Уикилийкс. Възможен ли е нов Уотъргейт?
Георги Лозанов: Аз да се намеся пръв, макар че новинарите тук са може би по-наясно,т ака да се каже. Но аз не знам какви са последствията, така да се каже. Вероятно ще Има и последствия, които още не са прогнозирани, не са се проявили, тъй като това е централен сюжет и дълго време ще бъде такъв. Не мисля, че ще се разминем просто с поредния скандал. Защото има нещо общо и глобално, което засяга цялата тази история. Много дълго време, векове наред, дори така да кажа, е създадено твърдото убеждение, даже се е превърнало в морал, това че се управлява чрез тайни. Това, че за да управляваш, за да така да се каже трябва да пазиш тайни, опазването на тези тайни е част от властта, властта се заявява и се гарантира честта и. Тая работа чисто вече технологично започва да се преформулира. Властта все по-малко ще може да се управлява чрез тайни. Това беше ясно още когато интернет започна да има такова голямо влияние не само върху комуникациите, върху останалите отношения и върху мисленето. И това е първата история, която заявява това, което преди беше концепт, теза, го заявява като практика. Огромен масив от тайни и сега са явности. И какво да кажа, може би като човек, който е институционално принадлежащ и т.н. би трябвало да имам друго отношение, но мен някак си дълбоко това ме радва.
Водещ: Обаче това не е ли и предизвикателство за медиите? Защото аз не мисля, че това е журналистика – публикуването на тайни.
Георги Лозанов: Не, разбира се, че не е журналистика, но няма никакво съмнение, че ако традиционните медии не се бяха превърнали в канал на тази информация, те нямаше да добият това значение като влияние върху мисленето, върху общественото мнение и т.н. просто аз искам да кажа, че много по-важно от това какво пише в тези грами и в тези разменени информации, какво съдържат те е това, че въобще вече да пазиш информация в тайна е трудно. Така че това за мен е същинската страна на този проблем. Иначе вече вътре може да влезе в детайлите на самата така да се каже загубила своята секретност информация и да се види това по какъв н ачин политически тук или таме ще повлияе, макар че това, което аз чета, което четох тогава, когато всичко това излезе, доста ми се стори близко до акъла и до това, което вече знаем. Нямаше нещо, което да е много шокиращо и изненадващо. Просто малко е като някаква …
Водещ: Предизвестеност?
Георги Лозанов: Не, като някакво заклинание на властта. Тя за да се чувства власт загражда едно парче от информация и казва – това е тайна.даже няма значение какво точно съдържа таз информация. Въпроса е да има тайна, защото така се възпроизвежда властта. Както в, извинявам се за свободната аналогия, но както в рая дървото на познанието няма данни, че се е различавало от другите дървета, но просто единственото дърво, за което Господ е казал, че няма да го берете този плод. Горе долу и с тази информация е така. Не е много по-различна от другата явна информация, но е казано, че това е тайна информация.
Добрина Чешмеджиева: Абсолютно съм съгласна, защото смятам, че от една страна това, което като съдържание беше публикувано в Уикилийкс, то наистина не е изненадващо, но то по някакъв начин поне за мен на ляво дава в мелницата на тази теория, че има едни много важни хора, които много тайно се срещат и решават някакви важни въпроси. Но по някакъв начин аз си спомням часовете, два или три часа преди публикуването на Уикилийкс на всичките тези секретни документи, а зси спомням как бях на работа и как започнаха да валят тревожни съобщения от всякакви европейски столици и лидери, колко са притеснени те за това, което ще се случи, колко страшни неща могат да се случат. В крайна сметка нищо толкова чак страшно не се случи, освен че малко неприятности се създадоха за Адриан Асандж. Но смятам, че по някакъв начин политиците харесаха тази игра. На тях им харесва самото мислене, самото усещане, ние сме вършили нещо тайно, ние наистина сме участвали в това, сега вие ще разберете какво ли ще последва, смятам че те не искаха да пада този ореол на тайнствеността в голяма част от начина, по който се прави световната политика.
Водещ: Обаче ако това традиционна медия го беше поднесла какво щеше да се случи? А не хакера, както го наричат напоследък, Асандж?
Георги Лозанов: Ами какво щеше да се случи – не би трябвало нищо по-различно да се случи, защото тя в крайна сметка мина през традиционна медия, независимо от това, че се позовава на интернет източник, така да се каже. Но това е един голям друг дебат, който ние тука сме водили, за това ако се огласи тайна, класифицирана информация, да не носи отговорността този, който я е огласил, а този, който я е издал. Ние имаме склонност по този начин да се охранява информация, като се стоварва върху журналистите основно отговорността за това нещо, което е секретна информация да се превърне в явна. Макар че често пъти това не е самоочевидно. Ти можеш да издадеш, така да се каже, държавна тайна въобще без да знаеш, че това е държавна тайна. За това е абсолютно нормално този, който трябва да я пази, той да носи отговорността ако някой друг я е издал. Така че действително онова, ако беше минало през традиционна медия можеше да има процеси, съдени журналисти и да имат журналистите големи неприятности.
Водещ: Което разбира се поставя на дневен ред като че ли понятието за правилата, по които се р азвива журналистиката – писаните и неписаните.
Георги Лозанов: Ами … журналистиката това е един честен нагон на професията колкото се може по-голяма информация да даде на своята аудитория журналиста, да каже, а не да играе на страната на институциите, които и да са те, за да им пази тайните. И така още повече аз споменах това, че това самото се преформулира вече, че трябва властта да се пази непременно през тайни и че това е, как да кажа, част от властта и даже от неговото достойнство. Това е съвсем друга тема. Тази идеализация на разузнавачите, които ги има навсякъде и в някакъв смисъл това действително е така. Но това … вижте, те са едно неизбежно зло, те не са добро. Това е тъй като те така или иначе действат в нарушение на човешки права, за да си вършат работата. Но да ги превръщаме, да патетизираме тяхната роля и то до толкова, че чрез тази роля тук в България специално да се опитваме да оправдаваме Държавна сигурност и нейното място в онова общество, което се разигра също като сюжет тук напоследък е вече граничи с абсурда. Така че и при този скандал даже тази нагласа, че разузнавачите, тези герои, са герои, започва да се разклаща по някакъв начин, което мен също ме радва.
Добрина Чешмеджиева: Освен това само да вметна, че специално ако говорим за нашите медии тук и начина, по който ние запознахме българската аудитория с ефекта Уикилийкс, всеки вкъщи вече почти има интернет и той може да си прочете материалите там, където иска. Медиите тук смятам, че тяхната роля и това, което беше интересно е да повдигнат въпросите и да се говори не толкова за фактите вътре, а за ефекта от тези факти. Но аз съм абсолютно съгласна, че не смятам, че вътер имаше някаква кой знае каква изненада специално за България например, това което излезе за страната ни, ние трябва да сме големи наивници ако си мислим, че някой не следи как се развиват нещата с подземния свят, с организираната престъпност, с корупцията, с отношенията с колегите…
Георги Лозанов: Абе добре, че пак не се о бидихме, защото обикновено като излязат някакви …
Добрина Чешмеджиева: Да, мъжки го приехме.
Георги Лозанов: Да, ние много се обиждаме и започваме да ругаем света. Сещам се последния път… но ние се обиждаме главно заради изкуство. Заради секретна информация изглежда не, защото последния път се обидихме заради една тоалетна чиния. За една автоинсталация. От нея се обидихме. Тука тоя път действително мъжки го..
Добрина Чешмеджиева: Явно по някакъв начин ни хареса, че … може би щяхме да бъдем разочаровани ако не присъствахме.
Водещ: Може би защото това се отнасяше до една избрана, представителна част от обществото ни, а не до всички. Докато инсталацията – там нямаше … тя беше за всички.
Георги Лозанов: Да. А освен това и за другите там не бяха много хубаво… така да се каже никой не щади много в тази дипломатическа поща…
Водещ: В смисъл, че (?) нещата , за това си дойдоха по местата. Какво се случи за една година и какво не се случи? Останете с нас, за да разберете след малко.

/…/
Георги Лозанов: … от държавата, но от друга страна играят в конкурентни отношения с частните медии на рекламния пазар и въобще на медийния терен и за това ако искаме лоялност и равнопоставеност на конкуренцията, абсолютно задължително трябва да бъдат регулирани чрез общи текстове частните медии и обществените. Да ги разделим в два закона, един начин фактически да се капсулира и маргинализира обществените медии, като да бъдат извадени от голямата медия.
Водещ: Но от друга страна няма да бъдат непрекъснато виновни за това, че са финансирани от държавата, защото това е винаги едно обвинение към нас, че ние нямаме нищо общо…
Георги Лозанов: Даже независимо дали са в един закон или в два, те са финансирани от държавата и това е нормално. Даже сега последните европейски документи отново в новата цифрова среда поставят акцент върху изключителната роля на обществените медии. Въобще обществените медии не са заплашени от недоверие, нито политическо, нито на ниво законодателство.и така да се каже да го омаловажават. Аз съм говорил за това , включително и в това студио, че в цифрата ситуация, ролята на обществените медии нараства, а не обратното и се зарадвах, че видях, че има потвърждение в европейския дебат по този въпрос.
Водещ: Мен ми се струва след кратката анкета, която направих сред колегите, че без претенцията за изчерпателност или достоверност, че като че ли всички са обединени около становището, че мястото, където се променят нагласи на хора стана Референдум. Това е едно от най-отличилите се медийни събития на годината. Ще се съгласите ли с мен?
Георги Лозанов: Ами аз …
Водещ: Аз умишлено не се обръщам към Добрина.
Георги Лозанов: Аз влизам в някакъв конфликт с институционалната си роля, ако давам оценки наконкретни предавания и журналисти. Особено пък в такава куртоазна сега ситуация, когато…
Водещ: Тя е срещу вас.
Георги Лозанов: Сеаг да се хвалим ще бъде … може да не прозвучи достатъчно искрено, пък аз наистина харесвам това предаване и за това по-хубаво да не се впускам в оценки.
Водещ: Трудно ли се прави, Доби? Как се роди идеята за Референдум?
Добрина Чешмеджиева: Идеята за Референдум е нещо, което се е родило преди аз да стана част от екипа. Предаването има автор и продуцент, това е Робърт Ковачев, който дълго работи върху тази концепция с други колеги в телевизията. Смятам, че … аз също не искам да давам някаква висока оценка, защото това.. не знам, изглежда ми прекалено…
Водещ: Всеки брой е сам за себе си.
Добрина Чешмеджиева: Изглежда ми напудрено и най-малкото не е необходимо. Аз се радвам с това, че съм успяла да запазя качеството си когато изляза от работното си място да се превръщам в зрител. Аз гледам всякакви неща и смятам, че трябва да Има различни формати, различни предавания. Не смятам, че всички трябва да правят такъв тип предавания. Понякога то е успешно, понякога е много добро, понякога е много гледано, понякога не чак толкова. Интересното е, че това предаване се прави трудно, защото най-важното нещо в него е да намериш точните хора, да се формулира точно въпроса е едната сложност, в която ние водим непрекъснати разговори зс Алфа Рисърч, които правят социологическото изследване и ние трябва д анамерим най-добрия вариант, който да е добър и за социолозите, защото те имат определени принципи, от които не трябва да излизат. Но да е добър и за нас. И най-трудното е да намериш хората. Имаме двама редактори, Татяна Тасева основно се занимава с търсенето, намирането на интересни гледни точки и още един редактор. Ние сме като съдържание много малък екип. Това сме хорат,а които решаваме каква да е темата и търсим точните събеседници. Но само ще ви дам един пример. Едно от най-гледаните предавния тази година е предаването ни за 62-годишната жена, която роди близнаци. То не е политически скандал, то не е за бюджета, то не е за парите, а една човешка история, която явно впечатли хората, допадна им да изразят мнение. Предаването наистина се получи добре, защото ние успяхме наистина за първи път тогава да вкараме в студио и да покажем на аудиторията човека, който беше направил това инвитро оплождане. Лекаря, който избра Референдум, за да дойде, не му беше лесно, защото там имаше доста противници на това. Все едно, няма да влизам в самия казус. За мен Референдум е добър тогава, когато той поставя във вторник вечер темата, която в момента хората най-често обсъждат, докато си пият кафето, докато се срещат с приятели, докато вечерят заедно. Това смятам, че го прави интересно. Че то няма твърдия профил – ние сега ще правим само политически дебати, ние сега ще каним само фолк певици и шоумени. Дискусията е смесена, но на мен честно казано най-много ми допада когато тя е смесена. Когато има и хората, които правят законите и тези, които търпят последствията от тях, различни гледни точки. Това го прави любопитно.
Георги Лозанов: Нека да кажем, че може би това е като модел, това е вярната представа за обществена медия, Референдум, като територия, през която да минават основните дебати в обществото. Това е част от мисията, важната мисия на о бществената медия – да представя тия факти.
Добрина Чешмеджиева: И само още нещо да допълня, защото много пъти ние сме си говорили в нашия малък сплотен екип – когато хората казват – това се е получило добре или коментират ефекта от предаването – това всъщност е най-простата формула, по която се прави едно телевизионно предаване. Имаш една теза, имаш контратеза и просто сблъскваш две гледни точки. Просто може би във времето, търсейки различен формат, търсейки различна част от обществото, много п редавания по някакъв начин напуснаха този дискусионен елемент, но той не е нищо уникално. Това е класиката в жанра публицистика. Имаше …
Георги Лозанов: То уникалността по някакъв начин се носи от заглавието. Това усещане за пряка демокрация. За това, че в… аз за това казвам – обществената медия трябва да е един непрестанен референдум. Действително не в смисъла на предаването, а в смисъл на това да дава възможност на хората да защитят позициите си, да си формират позицията те самите по основните въпроси, независимо от това, че имат своите представители във властта, които от тяхно име да решават.
Водещ: А как би изглеждала обществената мисия в законодателен, в юридически текст написана? Обществената мисия на обществените медии? Дали това е възможно да се случи?
Георги Лозанов: Абсолют но възможно е, освен това е правено, даже в някои страни е и задължително. Защото …
Водещ: Да, те се дават за пример.
Георги Лозанов: Да, защото ние трябва да можем да се формулираме сега в България, в този момент какви са очакванията. Разбира се хем достатъчно общо , хем конкретно изпълнимо, формиране на очакванията към обществената медия. Сега това някак си се оставя да се разбира от само себе си и заради това започва винаги да бъде смътно до къде е обществената функция на медиите, от къде престава да бъде, дали тя изпълнява, така ли трябва да се изпълнява, обществената функция значи ли непременно да е скучна или пък огато стане скучна престава да бъде гледана или слушана, това не е ли напускане на обществената функция и т.н. Ние се въртим в един кръг, малко омагьосан на въпроси около обществените медии, задавани вече 15 години и изхода от този кръг е само ясно, на базата разбира се на публичен дебат да се по точки да се изясни какво представлява обществената мисия, което означава техните очаквания основни към двете медии. Аз в това отношение направих един о пит и представих един текст във вестник Култура, струва ми се, че вестник Култура е специализирано издание за такъв тип дебати, очаквайки да се чуят и други гледни точки, защото формулирането на тази обществена мисия е много … трябва така да се каже тя самата да мине през много голям обществен дебат, за да се стигне накрая до нещо, което да носи в себе си действително усещането за това, че това обществото го е пожелало, не персонални визии. Но вместо да се чуят други идеи за обществената мисия, аз чух по-скоро разни към мен самия недоволства и критики, което също е хубаво, разбира се и правилно, но то не придвижва много напред дебата з аобществената мисия.
Водещ: Всъщност този дебат се върна много отдавна. Защо до сега не успя да завърши? И отложената цифровизация има ли нещо общо с това?
Георги Лозанов: Не, знаете ли каква е истината, колкото и да е странна и в някакъв смисъл и аз самия се изненадвам от нея, но ясно да се каже, че трябва да се формулира обществена мисия и да започне такъв дебат никога не е правен. Въобще не искам да се самоутешавам, че аз имам някакви особени заслуги и роля, но просто сега пишейки закона аз започнах да казвам – айде най-после, ама до сега не беше просто като че ли възниквало това. Най-общо се говори за това каква обществена мисия, каква трябва да бъде, каква е по света, но формулирането и за България по точки, което се свежда въпроса…
Водещ: Коя е първа точка?
Георги Лозанов: Вижте, когато се видят обществените мисии на другите обществени телевизии и радио програми, не мога да кажа дума радиа, както и да е, множествено число, се вижда, че те имат много общи неща, не се открива топлата вода, и заедно с това има отделни елементи, които идват от горещите проблеми на обществото. И за мен контрола на властта и корупцията като програмни линии би трябвало да е една от водещите точки на тази обществена мисия за България в момента. Законово основание така да се каже и законова защита на критическата позиция по отношение на властта на тези медии, на разследващата журналистика, тези линии да бъдат още от там пожелани, така да се каже, от обществото. Моето , аз го казвам, защото аз мисля така, но аз съм в себе си убеден, че това ще бъде и очакването, ако се направи анкета, ако се направи социология. Ето, Алфа Рисърч, няма значение, тези обществени мисии когато се стигне до това да бъде формулирана в закон накрая, тя преди това трябва да бъде тествана, включително социологически сред аудиторията на тези медии, за да се види какво от … разбира се хората няма как да я измислят, но те могат да подкрепят едни такива идеи и да не подкрепят други, това трябва да се направи. Този референдум, за който говорим и който се прави в предаването Референдум, на първия Референдум на обществената медия така да се каже трябва да е за нея самата, за собствената и мисия. И от там нататък вече ще се … когато то се запише в текст, след това всяка година обществените медии ще трябва да дават отчет пред обществото по какъв начин са реализирали тази мисия. След това пък да се види колко струва реализацията на тази мисия. След това как се определя бюджета. И т.н. , всичко да почне да се подпасява, за да почне да излиза.
Водещ: Но без да се стига до обсъждане на конкретни предавания, защото имаше и такъв прочит на написаното от вас?
Георги Лозанов: Кои конкретни предавания, не можах да разбера?
Водещ: Това беше един от прочитите, че всяко предаване ще се финансира според нивото на изпълнимост на обществената си мисия.
Георги Лозанов: Не. Единственото, което е всички те програмни линии, които реализират мисията, на базата на това ще се изчислява бюджета на телевизията, а не предаването да се финансира според това до колко изпълнява мисията.
Водещ: Което е доста по-различно.
Георги Лозанов: Ами да, разбира се, различно. Сега е доста трудно да се каже как се определя бюджета. Доста трудно. Малко с поглед, вперен в тавана общо взето. И се вижда, сега БНТ беше и за съжаление до голяма степен все още стои във финансова криза тъкмо защото всичко това тръгва от един нереалистичен бюджет. И лошо изпълнен, включително и от държавата. Но въобще за да се знае данъкоплатеца, то н али това е цялата работа, да е с чувството, че той финансира нещо, което знае какво е и иска да го прави. Защото аз съм абсолютно убеден, че ако…
Водещ: Тук обаче има заложен един конфликт – данъкоплатеца никога не желае да дава повече.
Георги Лозанов: Нищо подобно. Аз съм абсолютно убеден, че ако се попитат хората какво биха искали да чуят и да гледат и т.н. и ако им се каже, че обществените медии са за това – да изпълнят тези техни потребности, те ще имат ясно съзнание, че част от бюджета е от данъците, трябва д аотиде за това. Сигурен съм, че няма да има никаква съпротива. Съпротивата идва по един и същи начин, винаги става скандал, когато се заговори за такси, което е добра практика, защото те казват – още отгоре.
Добрина Чешмеджиева: Но иначе аз говоря на базата на абсолютно реалния си опит – това, че всеки от нас когато е в нюзрума и трябва да вдига телефони, а з не смятам, че хората не …. на хората им липсва това усещане, че … защото най-често, не знам при вас как е в радиото, но при нас някой се обажда и казва – спрели са ни тока от 2 часа, аз ви плащам заплатите и искам сега вие да ми кажете защо са ни спрели това и да ги направите тези на 2 стотинки. Но някак си хората имат … аз по никакъв начин не искам да се отделям от тяхното усещане за това, че телевизията или радиото трябва да изпълнява тази обществена функция и парите идват от държавата и чрез събирането на тези данъци и за това много пъти съм се чудила – а защо аз не мога да кажа на хората – да, така е, но аз плащам на вашия баща пенсията и когато утре някой има нужда от помощ в болница, аз плащам, защото ние сме хората, които си плащат всеки месец всички издръжки, данъци и сме абсолютно коректни по автоматичния принцип.
Георги Лозанов: Разбирам това, но според мен това са екзотични дебати. По същество хората нямат вътрешна съпротива за това, че трябв ада се поддържат обществените медии И че те трябва да съществуват в една държава. Мисля,ч е това общо място, по отношение на което … не е там дебата. Дебата е вече какво точно трябва да правят, колко струва това нещо, дали изпълняват функцията си и т.н. Но по същество аз винаги съм забелязвал една цялостна готовност, с изключение на екзотични мнения, България да има обществени медии и те разбира се да се финансират частично …
Водещ: Лошото е, че тези екзотични мнения доста често се появяват и според някои експерти те са, как ги нарича Радомир Чолаков, … китайската капка Или индианската капка.
Добрина Чешмеджиева: Китайска, най-вероятно.
Георги Лозанов: Е, сега, няма значение. Но те пък имат хубава страна тези екзотични мнения, че това притиска обществените медии да се развиват, да търсят лицето си, да се защитават в добрия смисъл на думата със собствените си продукти и т.н. Вижте, обществената медия тъкмо защото е обществена трябва да е непрестанно обект на обществен контрол, на обществено обсъждане и обществено недоволство .
Водещ: И по възможност да не е през 3 месеца на обществена продажба.
Добрина Чешмеджиева: Има нещо друго, което според мен също е важно. И това е обществената функция, изпълнена обаче по един може би малко странно ще се и зразя, по-бляскав начин. Това на мен ми се иска. Ето днес аз когато идвах насам гледах имаме едно ново предаване, което се казва Малки истории, то се занимава със социални теми. То е направено хубаво. То е хубаво. То разглежда теми, които на някого са близки, на друг не толкова, това е едно предаване за мен класически пример за това как може да се изпълнява една обществена функция, защото то се концентрира върху конкретни човешки истории и те се коментират и от институции и т.н. Но то е красиво. Направено е добре. Това разбира е старо клише да се каже, че за да правиш хубава телевизия ти трябват добри пари, това смятам, че няма никой, който не го разбира, защото хубава телевизия не се прави с една маса и два стола. Аз не вярвам в това, не го харесвам, не го приемам, смятам, че това , че ти си обществена медия и трябва да разглеждаш и имаш предаване за фоклор и предаване като това, което споменах и различни, не значи че те трябва да изглеждат н аправени с малко пари.
Георги Лозанов: Трябва нещо повече да кажем. Въвеждането на … техническите нововъведения, високия професионализъм и качеството на продукта са задфължителни точки в обществената функция, които са записани за всички медии. Така че това е много важно за качествено, професионално, а и да води играта в професионално отношение обществените медии. Изключително технологично и т.н., защото това им е част от функцията. Част от функцията им е не само те самите да са, а въобще да променят средата в определена посока. Абсолютно клише има освен това, което трябва да се разбива, а то се разбива чрез практика, а не чрез говорене, че изпълнението на обществената мисия е досадно. Така …
Добрина Чешмеджиева:
Водещ: Няма как да е досадно.
Георги Лозанов: Да, не е досадно, да не говорим в обществата в п реход като нашето, където според мен най-продаваеми са теми, пряко свързани и съдържание, пряко свързано със социалния живот, с гражданския дебат, което пък е център на обществената мисия. И даже за това дълго време много трудно беше да се разграничи обществената медия в България, защото и частните медии играеха на същия съдържателен терен. Сега, разбира се вече се търсят по-комерсиални форми, особено след реалитата, почна…
Водещ: И техния залез.
Георги Лозанов: Да, и техния залез. Нещо друго ще дойде, но почнаха да се (?) програмно. Но в началото частните телевизии бяха едни малки БНТ-та. Нека да го кажем така като начин на мислене, като програмиране, пък даже и като кадри, които мин аваха от там, а част от кадрите идваха и от радиото, разбира се.
Водещ: Какво да очакваме от бъдещето – останете с нас, за да чуете след малко.

Безспорно когато стане дума за нови медии става дума за Facebook, за Twitter. До колко тези нови медии могат да променят обществени нагласи и там ли е мястото на т.нар. гражданска журналистика? Какво ще се случи в идващата година? Опит за прогноза сега искам да опитаме да направим с Ели Александрова, експерт от фондация Медийна демокрация. Добър ден.
Ели Александрова: Добър ден.
Водещ: Като че ли коледния дух поникна във Facebook, в Twitter на двата полюса. Това изненада ли е?
Ели Александрова: По никакъв начин. Facebook абсолютно винаги е бил противоречива територия и още в началото,когато започнахме да правим изследванията през миналата година забелязахме тенденцията, че като цяло негативните каузи, негативния вот събира вниманието на повече потребители. Така че по никакъв начин този полюс не е нещо ново и мнозинството от хората като че ли са привлечени повече от фразите, които отричат нещо – дадено явление или човек, така че това не е по никакъв начин нещо ново.
Водещ: Но пък Няма ли противоречие между това, че там като че ли изказват мнения хора, които оби1ат по принцип да си изказват мнението, а обществената Нагласа е различна?
Ели Александрова: Ами това е територия, в която всеки може да к аже и напише каквото си иска. Всъщност значимото може би е това кои каузи и какви явления събират повече внимание там, тъй като всичко наистина там има абсолютно всякакъв вид съдържание, изречено от всякакъв вид хора. Може би значимите каузи са тези, които привличат по-голямо внимание. И може би също така голяма степен отражение на това Има и в традиционните медии, тъй като някои от групите във Facebook предизвикват такъв обществен отзвук, че остават не само в рамките на сайта. Биват широко дискутирани и извън него.
Водещ: А всъщност традиционните медии не биха ли могли по някакъв начин да заявят присъствието си във Facebook, очаквате ли нещо подобно да се случи?
Ели Александрова: Не ви разбрах, изивинявайте, да увеличат присъствието си? Разбира се, вече това е.. има такава тенденция и от началото на годината, има много предавания от традиционните медии, които събират почитатели в социалната мрежа. Има много профили на телевизии, които също събират вота на много от потребителите на сайта. Така че има такова взаимодействие между традиционните и новите медии, които най-вероятно ще продължи и ще се задълбочи.
Водещ: От тази гледна точка не е ли много формално делението нови и стари медии?
Ели Александрова: На мен ми се струва, че се случват все по-сериозна конвергенция между двете понятия и че в много близко бъдеще може би разликите между двете ще бъдат много несъществени.
Водещ: Какъв е резултата между признаващите Дядо Коледа и отричащите го във Facebook?
Ели Александрова: Ами трудно е да измерим такава тенденция, разбира се. Предстоят ни много хубави празници и това, че има хора, които по някакъв начин се чувстват негативно към случващото се около тях е нещо нормално. Но като цяло разбира се групите около Коледа и изобщо за Коледа във Facebook са много. На мен лично най-голямо впечатление ми правят благотворителните каузи, които са традиционни за това време от годината.
Водещ: И изобщо за българската изява във Facebook можем да кажем, че от нея пострада само Джордж Майкъл май.
Ели Александрова: Ами от българската изява във Facebook за сега не бих казала, че има сериозно пострадали хора като цяло. Но случват се интересни неща там и може би по отношение специално на политическата, това което предстои следващата година като изборна, ще бъде интересно да наблюдаваме, така че това раздвижване в него, което се случва около избори е нещо, което заслужава интереса на всякакви анализатори. Тази година нямаше такива изборни мобилизации, така че предполагам следващата ще бъде много По-интересна.
Водещ: Безспорно ще следим тази тема. Благодаря на Ели Александрова. И така, да оставим страданията на Джордж Майкъл, за които той не подозира.
Георги Лозанов: Тя го каза, Дядо Коледа е много хубаво, че всяка година той го отнася, повече или по-малко, не мога да разбера защо, но си мисля, че това е свързано с трупане на неадресиран негативизъм. Нашата някак си публична среда ли да кажа, произвежда повече негативизъм от колкото дори (?) елити, които по начало не са долюбвани, които в някаква степен всички принадлежим и го усещаме, професионални елити, политически и всякакви , но и те не са достатъчни, за да могат дафокусират събудения негаитивизъм. Та така, и накрая вече и фестивални персонажи попадат под него.
Добрина Чешмеджиева: Има също така нещо интересно, като говорихем за Facebook, защото Референдум например е предаване, което е в непрекъсната връзка със своите зрители и приятели във Facebook, огромна част от … ние дори понякога сме в ситуация – хора, това ли да направим или това, за вас кое е по-интересно. Ние сме зависими от тяхното усещане за дискусията, те след това винаги Ни пишат дали се е получило добре, как е. Тоест това вече го има. аз искам много да направим същото за новините,а з съм фен на Facebook, харесвам го, не се страхувеам, не съм от онези, които се притесняват, че някой влиза в личното пространство, защото доброволно има неща, които искам да споделя и да прочета. Но негативизма, за който вие говорите – наскоро влязох, за да погледна колко групи има, нещо ми трябваше да проверя за точкови системи, пенсионна реформа и там има сигурно 15 групи – не, как не ви е срам, но тези групи съществуват и от долу има по 100 човека, 15 човека….
Водещ: И те са независими една от друга…
Добрина Чешмеджиева: Има не, но няма … това е може би допълнение към това, което казахте вие. Хората казват не, но повече не им се занимава. Не искат да влизат в този разговор, не искат да мислят защо са казали не.
Водещ: Част от обществената функция ли ще бъде обществените медии да се сливат с т.нар. нови медии?
Георги Лозанов: Не, то това не е… не знам дали е част от обществената функция, но е някак неизбежно. Д аже когато сега обсъждахме новия закон за медиите…
Водещ: Защото имаше преди 2 години мисля дискусия в Германия дали обществените медии трябва да пръскат пари за развиване на сайтове, да кажем. Този спор вече отминал?
Георги Лозанов: Да, и то много е много бито. Той не е свързан толкова с възгледа и философия за вид на медия, защото тя няма никакво съмнение, че праговете между различните медии в новата комуникативна среда изчезват. То смисъла на цифровизацията, която толкова говорим е намаляването на тия прагове. Аз даже си позволих да предложа на групата, която пише закона вече да не говорим за медийни пазари, а за един общ пазар на аудио-визуални медийни услуги, който да включи всичко, но още не сме готови за подобна генерализация, макар че тенденцията е очевидно там. И вече на този пазар да търсим границата, концентрациите и т.н. Защото ето интернет става инструмент за влияние на общественото мнение. До скоро не беше. До скоро беше хайд парк – всеки си говори каквото иска.
Добрина Чешмеджиева: Неформално се говореше, точно така.
Георги Лозанов: Така, но сега все повече почва да бъде. Освен това той не може да го направи все още сам, винаги го прави чрез традиционната медия. И се получава един …
Добрина Чешмеджиева: В случая Уикилийкс.
Георги Лозанов: Да. И се получава за сега в момента една сглобка, която все повече движи комуникацията.
Водещ: Но парадокса си е парадокс. Ако медия традиционна беше направила това, което направи Уикилийкс, вие сам казахте – щеше да има дела.
Добрина Чешмеджиева: Но има нещо друго, което е предизвикателство, много бързо искам да го кажа, към традиционните медии. Начина, по който ти играеш и се показваш в това пространство, защото на мен ми прави впечатление покрай това, че искам да развием повече нашата страница във Facebook, нашите репортажи в YouTube, Vbox. Ти не можеш да сложиш всичко там, защото вие за това говорихте – ти трябва да сложиш интересния репортаж, различното, странното, защото иначе ти можеш да качиш всеки друг репортаж и никой няма дори да има едно харесване. Аз ще си позволя да кажа нещо, което е на базата на този мой опит, понеже се говореше и за избори. Смятам, че до голяма степен не е силно да се каже, че изборите ще ги спечели този, който успее да спечели това пространство с някакъв нетрадиционен поглед. Защото това са хората, които са активни, но които слабо се интересуват и е много интересно ще успее ли някой да ги заинтригува, влизайки там и подлагайки се на този експеримент.
Георги Лозанов: Още и миналите избори интернет вече беше станал аргумент във формирането на вота, но и следващата…
Водещ: Но като че ли по-скоро като желание и като …
Георги Лозанов: … особено по отношение на определени части от обществото, особено по отношение на реализация на критически нагласи, защото традиционните медии така или иначе пазят един друг тон.
Водещ: А обществените медии…
Добрина Чешмеджиева: Само най-общо казано можеш да видиш точно кой какво мисли за теб.
Георги Лозанов: Аз няколко пъти разбирам подтекста на въпроса за това, че в интернет няма тази регулация, която има в … а пък те все повече разпространяват едно и също съдържание – едното е регулирано , докато другото не е. Това е една симетрия, която постепенно ще изчезва. Но в момента още обществото не е готово за това да влезе регулаторно, с регулаторните танкове в интернет. Той се преживява като комуникативен остров на свободата. И то на моята собствена свобода. Не на говорещите другите, както е п оотношение на традиционните медии. Когато говорим за свобода на словото по отношение на традиционните медии общо взето се разбират на първо място привилегии на журналистите. Когато се говори за свобода на словото в интернет се разбира моето говорене, говоренето на аудиторията. И за това там много по-сложно ще бъде създаването на обществена критична маса, която е за регулация в интернет.
Водещ: Но пък от друга страна традиционните медии могат да благодарят на интернет, защото само така могат да поставят изискванията си за повече свобода като че ли.
Георги Лозанов: Да, друг режим на свобода е, и разбира се от там пък и друг режим на липса на отговорност към казаното, което е обратната страна. Има хора, които се чувстват пострадали от интернет, като почнем от политиците, които винаги са най- в това отношение изнежени. Но и не само политици, всякакви други хора. Има които са пострадали, съвсем непрестанно идват жалби за интернет, ние отговаряме на всяка една жалба, нека даг о кажа и на слушателите. Имаме такава практика. Няма нито една жалба, на която не е отговорено или сигнал. И на тях отговаряме малко бланкетно, че СЕМ не се занимава с интернет. Сега, мога да сложа една плашеща запетайка и да кажа – все още. Но някакво изравнение на регулациите ще има, тъй като до колкото традиционната медия влиза в интернет, тя носи със себе си регулация.
Водещ: Като традиционна медия.
Георги Лозанов: Да. Така да се каже вие ще ги заразите това пространство с регулация.
Водещ: Пак ние ще излезем виновни.
Георги Лозанов: Не, това не е вина, това е добре, тази асиметрия така или иначе трябва. Мисля регулацията по отношение на традиционните медии все повече трябва да олеква, а пък някаква регулация трябва да се пренесе и в интернет.
Водещ: И понеже сме в сезона, в който поднасяте новини, горе долу миналата година по това време казахте, че ще ни сливате. Ще ни сливате ли?
Георги Лозанов: Не, хубава работа. Първо аз никого не мога да слея, второ (?)… Трето това за съжаление беше една тема,, сега си давам сметка, която много деформира дебата за обществения закон, за това аз без да се о тказвам от собствените си позиции до голяма степен я оттеглих като зона на дебата. Предполагам, че в някакъв по-сетнешен етап ще възникне отново, но много по-важни неща са тези, за които сега говорим. За обществената мисия, тя да бъде формулирана. А как точно институционално, дали администрацията ще е обща или ще са две администрации, дали администрацията ще има по-големи управленчески функции или ще бъде повече услуга, това са въпроси, които се преживяват доста болезнено, а са доста дребни. По-скоро искам аз да се възползвам от това, защото разбрах, че моя стар приятел и колега от СЕМ Стефан Димитров е станал директор на програма Христо Ботев, да го поздравя, да му пожелая да направи от програмата една още по-добра обществена медия за култура. Няма нищо, което повече да си отиват две понятия от култура и обществени медии. Радвам се, че Стефан е на тая пресечна точка застанал.
Водещ: Аз съм в позицията на притеснения. Само да попитам накрая Добрина – Дядо Коледа става ли за Референдум?
Добрина Чешмеджиева: Да, става. Дядо Коледа е нашия герой. Героя на това, което ще се случва следващите седмици. Иска ми се всички хора да се чувстват по-спокойни, да не ги взимаме, да не го удряме много на емоции, които смятам, че много често ни пречи. Има място за всички, всеки от нас трябва да се чувства спокоен и да има самочувствието.
Водещ: Не воювайте с Дядо Коледа. Радвайте му се. Това е пожеланието от всички ни.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 20.11.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 20.11.2010

Водещ Каквото и да си говорим за медиите, става дума не само за пари, но и за влияния. Ако опитаме да редактираме формулата пари – пари прим, заменяйки парите с влиянието в медиите, какво бихме разбрали? Какво показват данните от картата за медийните зависимости и само по избори ли е актуално такова четиво? Добре ли е да се следи по-често? Имаше една такава карта, данните в нея дали се подновяват и как се променят? Важно ли е да има дистанция между управлението на една медия и редакционната политика? По-важно ли е да има дистанция между медиите и управлението? Липсата на такава дистанция значи ли, че медиите се лишават сами от правото си да бъдат четвърта власт? Опозиционната роля на медиите страда ли от кризата? Казано по-просто, също както е при хората, за медиите е важно да си пазят името. А това става с дистанция от хората на властта и с тези с икономически амбиции. Иначе, простото правило, когато става дума за обществени медии, е трудно за спазване. Как кризата и правилата разрешават на медиите да си пазят доброто име, особено обществените? Седмицата донесе немалко оценки, които претендират да дават отговори на тези въпроси. Обикновено, журналистите контролират властта. „Все повече обаче в Европа наблюдаваме случаи, в които властта контролира журналистиката и това преобръщане е опасно!”, заяви Мартин Шулц. Като пример той посочи Италия, където премиерът е и собственик на медии, и бизнесмен. Според него, проблем със свободата на словото имат и други страни от Европейския съюз с десни правителства като Франция, Унгария и други. Лидерът на европейските социалисти се обяви за създаване на общо европейско законодателство, което да раздели икономическата от медийната власт, тъй като хората, които упражняват икономически натиск, се опитват и да наложат определена политическа линия на медиите. Шулц посочи още, че провеждането на конференцията за медийната свобода в София, е много подходяща, тъй като у нас подобни проблеми били ежедневие. Обаче не коментира дали такива проблеми е имало при предишното правителство. Предадено в заглавия „Държавата се управлява чрез медиите, а медиите-чрез SMSи!” Сигурно помните, преди години се говореше, че мобифоните управляват журналистите. Очевидно вече има напредък в усвояването на нови технологии. Не така стои обаче въпросът с правилата. През седмицата стана ясно, че цифровизацията се отлага. Но, пишещият се в момента медиен закон, е задължителен за нея. Предизвикателство ли е за новия закон за медиите, който се пише в момента, взетото решение за отлагане на цифровизацията? Ще попитаме след малко председателя на парламентарната медийна комисия Госпожа Даниела Петрова. От телевизора и с интервюта ли се управлява България? Очаквайте коментари след конференцията „Свободата на медиите и демокрацията под заплаха” на Явор Дачков и Велислава Дърева, преки участници в конференцията и от експертите на фондация „Медийна демокрация”. Какво променя нагласите на хората повече – новините или дискусиите? Ще попитаме и Добрина Чешмеджиева от БНТ 1. Добре дошли в „"Клубът на журналистите"”, Ви казваме Ралица Неделчева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и Ася (..). Останете с нас. Предизвикателство ли е за новия закон за медиите, който се пише в момента, взетото решение за отлагане на цифровизацията? Добър ден на председателя на парламентарната медийна комисия Госпожа Даниела Петрова.
Даниела ПетроваДобър ден!
Водещ И така, предизвикателство ли е това отлагане?
Даниела Петрова Не мисля, че отлагането е предизвикателство. То е по-скоро едно разумно решение като към настоящия момент не е започнала и информационната кампания за самата цифровизация. Касае се, както за нормативната уредба, така и за финанси, които са необходими, за да бъде изпълнен срокът, който беше поставен до 2012 година от една страна и от друга страна и самите технологични процеси, които трябва да се извършат, за да може цялата територия да бъде обхваната и цялото население на държавата.
ВодещОбикновено, когато се предприемат стъпки към подобни новости, се има в предвид, разбира се, слушателя, зрителя – всъщност това е целта на цифровизацията – да има повече свободни канали, които се разпространяват по цифров път. Това, че у нас до сега не се взе решение как ще бъдат подпомагани хората да получават този сигнал – това ли е основната причина?
Даниела Петрова Не, не мисля, че това е основната причина. Аз и първоначално казах, че самата цифровизация, самият процес, за да бъде завършен, изисква промяна и в техническите съоръжения, на техническата база за приемане и предаване на сигнала. Съответно, различна е територията – има пресечени райони. Възможно е, ако се започне и се достигне до момента, в който 2012 година трябва да е изцяло приключил този процес без да има паралелно предаване на цифров и аналогов сигнал, да останат територии, непокрити. Това е от една страна. И от друга страна, по време на криза се е взела разумната преценка, че няма да успеят да се справят с тази задача.
Водещ Най-важният въпрос ли беше „Чака ли ни санкция от Брюксел?” Като че ли той най-много се задаваше по темата.
Даниела Петрова Ами, към настоящия момент мисля, че санкция не ни чака, тъй като и други европейски държави са уведомили европейската комисия, че отлагал цифровизацията. Има обекти причини за това, както и технически, така и финансови причини.
ВодещОсвен за Румъния за коя друга страна става дума?
Даниела Петрова Ами, мисля, че за още една държава, но не съм сигурна дали (..)
ВодещКакво губим от отлагането на цифровизацията?
Даниела ПетроваАми, смятам, че с отлагането на цифровизацията трябва просто действително до края на януари да има една разписана програма, която стъпка по стъпка действително да се започне упорита работа по нея и да се съблюдават сроковете, за да може действително да се изпълни и да се коментира примерно, като станат една-две години, че отново не можем да се справим и нещо друго ни пречи. Смятам, че в рамките на тези пет години, това е един възможен и разумен срок, който си поставя правителството.
Водещ В едно интервю казвате, че новият медиен закон е задължителен за цифровизацията. При положение, че се отлага цифровизацията, какво да мислим за новия медиен закон?
Даниела Петрова Новият медиен закон действително трябва да постави новата философия и новите задачи, които предстоят във връзка с цифровизацията. Той не смятам , че ще се забави толкова много, колкото може би са очакванията и че това е апликиране от писане на нов медиен закон. Нещо повече- работната група концептуално до края на месеца трябва да представи на сайта на Министерски съвет това, което е изготвила, отговорите на въпросите, по които е постигнато съгласие и консенсус. Той ще стои на сайта на Министерски съвет един месец, за да могат всички заинтересувани да се запознаят, да изразят своите позиции и становища и едва тогава месец януари ще започне отново обсъждането, за да се чуят, разбира се, заинтересуваните страни.
ВодещДобре, вече чухме първите коментари на експертите, които се занимават с написването на този закон. Нека да Ви попитам за нещо. „Ако БНТ и БНР решат да правят нова програма, тя първо трябва да има финансова обосновка и да бъде преценена обществената и функция.” Край на цитата. Как съотнасяте това правило към една редакционна независимост и към една конкурентност на медийния пазар?
Даниела ПетроваАми, аз смятам, че всяка от медиите има свободата и съответно рамката, в която да работи самостоятелно, да може творчески да представя своите виждания за програмна политика, разбира се, и за съдържание. Смятам, че трябва да има самостоятелност.
ВодещПовече самостоятелност. Да, ами и такива коментари се чуха. Разбира се, в края на месеца предстои обсъждане на най-общото, което ще влезе в този медиен закон. Мислите ли, че експертите биха се вслушали в мнението на колегията?
Даниела Петрова Ами, аз си мисля, че към настоящия момент няма промяна във фактическата ситуация – нито финансова, нито политическа воля и решение. Радиото и телевизията – на този етап не се коментира за обединяване, независимо че има такива идеи. Но за да се защитят те и съответно, за да бъдат представени, трябва да бъде направена и икономическата експертиза. Когато цифрите говорят смятам, че най-разумно могат да се вземат решенията. По време на криза едно такова решение е скъпо струващо решение и за реформа в тези две обществени медии. Смятам, че не би довело до положителен резултат.
Водещ Също така, няма да пропусна да Ви помоля да коментирате и една друга стара идея, която беше лансирана по повод този медиен закон за, как да кажа, за рекламата.
Даниела Петрова За увеличаване на рекламното време ли?
ВодещО, не, не. Става дума за изказаните през седмицата мнения за това, че обществените медии трябва да бъдат напълно лишено от реклама.
Даниела Петрова Да, действително, такава е тенденцията. Обществените медии да им бъдат сменени именно функциите, които се изискват като обществени медии. Съответно рекламата да мине в търговските оператори, в търговските медии. Но смятам, че това няма да се реши категорично отведнъж да бъде спряна реклама. Още при самото обсъждане се изказаха и позиции в този смисъл, че рекламата трябва, съответно, да бъде намалена до евентуалното изцяло изключване от дейността на обществените медии. Като смятам, че по време на криза, може би, може да се мисли и за увеличаване на рекламното време като идея, независимо че категорично самата комисия и депутатите бяха против увеличаването, защото по този начин, все пак, може би ще се даде глътка въздух, както на Българска национална телевизия, примерно. Или ще бъде с рекламата, или с промяна в позициониране на предавания, може би трябва да се търси и промяна и в този смисъл, за да може една обществена медия да продължи да изпълнява своите функции.
Водещ Да Ви помоля и за коментар на другото медийно събитие от седмицата. Това, което беше изказано на Международната конференция, че България се управлява чрез медиите и че медиите се управляват чрез SMSи.
Даниела ПетроваМисля, че това е било изказване на журналистката Дърева и не мога да коментирам думи, които някой дали така по-екстравагантно се е изказал или действително е направил един разумен анализ за това. Не смятам, че това е така. Може би и вашето усещане като медии, които сте на пазара в конкуренция с всички останали и, разбира се, мисля, че не се оказва този натиск.
Водещ Много Ви благодаря за този коментар. Даниела Петрова- председател на парламентарната медийна комисия, пред „Клубът на журналистите”.
ВодещКогато говорим за медийни зависимости, трябва да имаме предвид и правилата, които спазват медиите. Ето, преди малко стана дума за правилата, които ще залегнат в новия медиен закон. Мен обаче ми се ще да започнем от едно припомняне за старите медийни зависимости. Добър ден на Николета Даскалова и Калина Петкова, и Мая Цанева от фондация „Медийна демокрация”. Имаше една карта на медийните зависимости, изготвена при предишните избори. Дали тази карта продължава да се попълва с нови данни?
Калина Петкова Картата на медийните зависимости продължава да се попълва с нови данни. Доколкото наблюденията на фондация „Медийна демокрация” продължават. Към края на годината тези данни ще бъдат обобщени и представени. Могат да се коментират отново.
Водещ Предстои, разбира се, излизането им в една книга. Може би и тези данни ще попаднат там.
Калина ПетковаДа, става дума за сборника „Медиите и политиката”. Разбира се, там ще има и коментар върху тези данни, но целта на този сборник е по-обзорно да обхване картината на отношенията межди медиите и властта в България и на базата на развитията, които видяхме през 2010, да направи по-цялостни изводи за хода на процесите в българската публичност.
Водещ А какви са взаимоотношенията между медиите и властта? Както напоследък немалко се говори – твърде близки.
Калина Петкова Темата за натиска над медиите, според малко нееднозначно обаче се интерпретира. Когато се говори за това, че властта е твърде близка с медиите и оказва натиск върху тях, обикновено се имат предвид понятия от роза на цензура и така нататък. По-интересно е да се види, да се видят нежните форми на този натиск, така да се каже, До много голяма степен властта флиртува с медиите. Настоящото управление е по-силно медиатизирано от всяко друго. Потокът от информации, които то осигурява за медиите, някак кара медиите сами да го търсят. Бойко Борисов е, може би, най-атрактивният за камерата министър-председател, който ние сме имали. Тук се изкушавам да дам едни пример от изтичащата вече година. Става дума за рождения ден на Бойко Борисов – 13 юни, който беше отбелязан като частно парти в публичния ефир. Всъщност, не можем да обвиним медиите, специално телевизията, защото аз наблюдавам най-вече телевизия, за това обширно напоително отразяване. Все пак имахме посещение на чужд премиер, имахме кадри от зоологическата градина, където депутатите от ГЕРБ бяха дарили някакви пари, имахме откриване на паметник в центъра на София с участието на кмета на София и всевъзможни важни гости. Това са все неща, които е редно да бъдат отразени. Това, което можем да коментираме – как телевизията ги отрази? Дори и при лека насмешка, всички се ограничиха до официалната версия. Тоест, за обърнатите към пазара новини, беше достатъчно интересно да се предостави този изобразителен материал и да се обговори всичко това, което е осигурено като зрелище за народа. Всъщност, никой не зададе въпроса колко струва рожденият ден на премиера Борисов. Какво означава като организация посещението на един чужд премиер? Версията, че тези събития са случайно датирани, някак не е достатъчно сериозна. Тази интерпретация не се видя и не се чу.
ВодещТака, благодаря на Калина за сега. Мая Цанева е докторант по европеистика и следи много и европейските медии. Как такива всенародни тържества се отразяват в европейските медии? Само италианските се доближават до нас.
Мая Цанева В този ред на мисли искам да припомня съвсем наскорощното посещение на премиера Путин в България и как европейската преса, включително за тях акцент от събитието не беше дори сключването на договореностите за „"Южен поток", а подаряването на кученцето Йорго, Серго или както там се казваше. Няма значение. Става дума за това, че един дребен и много личен жест, според мен подаръка на животно, да домашен любимец, се превърна в акцент на цял процес от преговори, сложни преговори за общоевропейската енергийна политика. В същото време, за медиите това събитие беше личен жест, който се оказа отправна точка за нов тип коментари – за връзката между България и Русия и за това как кучето Йорго или както ще му бъде името, е новата метафора за влизането в европейския контекст с Троянски кон. Не искам да се изразявам толкова рязко, но по този начин прозвучаха коментарите, които аз проследих. Искам да кажа също, че всъщност, България влиза в европейските медии по повод, за мое голямо съжаление, наши издънки. Най-личният пример, разбира се, изслушването на кандидата за комисар – Госпожа Румяна Желева. И това се повтаря. За съжаление тези български лица в европейската политика, слава Богу, от тях има и положителни герои. Това е Госпожа Кристалина Гергиева. Именно чрез нейното име и това, че тя, преди да стане европейски комисар, тя е била, очевидно мислена и като член на Правителството, а в момента има изключително високи политически рейтингови позиции. Тя подмина по популярност премиера Борисов. Прави я интересен герой от европейската политическа реалност за българските медии. Ако не беше тя, никой в България не би писал за европейската политика при бедствия и кризи, а още по-малко би обърнал внимание на този много важен ресор, който очевидно ще има много важно значение за бъдещето на Европейския съюз.
Водещ До колко е интересна темата за европейските правила, за българските медии. Трябва ли еврокомисар в тази комисия да има интерес?
Мая ЦаневаОчевидно, ако има ресор действия при спешни ситуации, при спешни проблеми, то той трябва да бъде оглавен от българин, защото европейският контекст влиза в българските мерки през заплахата за санкции или при спешни ситуации, при които очевидно трябва да се вземат много бързи действия или когато става дума за пари. Ако обърнете внимание, основните поводи за гордост на българското правителство са свързани с това колко пари сме усвоили от Европейския съюз. И напоследък има тенденция Министър Дянков да обяснява как ние днес сме усвоили повече, отколкото сме дали, но и това не е съвсем сигурно. Но има ли заплаха за санкции или процедура, в която европейската комисия е започнала срещу България, тогава ще за почне голямото оправдаване от страна на политици, министри. Видиш ли, че това не е точно така. Ни всъщност сме си изпълнили това, което е било необходимо.
Водещ Усещате ли дефицит по отношение на европейските медийни правила в българските медии?
Мая Цанева Да, в този ред на мисли искам да кажа нещо, което в България липсва дебат по него. Това е така наречената европейска публична сфера. Тази година Европейският парламент прие един доклад, който призовава за по-голямо участие на медиите в информирането на гражданите за Европейския съюз и в този доклад Парламентът призовава комисията да следи честотата на европейски новини в обществените медии и в транснационалните медии, също така и частните. Ако този доклад, който вече е предложен за одобрение, да влезе в Европейската комисия, съответно да бъде направен във вид на правила, да бъде приет. Според мен остава открит въпросът до колко, не толкова българските обществени медии, но българските частни медии, биха могли да отговорят на изискването за честота на европейски новини, защото в България за европейски новини минава това, което според някои експерти са така наречените европеизирани новини. Това са новини, в които акцентът е върху националната позиция. Много рядко в това, което съм засякла основно в онлайн изданията, бихме могли да говорим за новини, свързани с това какво става в Европейския съюз като общност. И това е сериозен проблем, тъй като нас ни интересува, защото реално погледнато европейско не е националното, Европейският съюз има двадесет и седем страни членки. Аз си спомням преди година, преди известно време, може би е било по време на изборите за Европейски парламент, как акцентът беше на всички евродепутати – какво ние ще правим, български евродепутати за българските граждани в Европейският парламент, а не за това, че българските евродепутати са представители на гражданите на Европейския съюз в Европейския парламент. И това е изключително важен проблем, според мен. Все още няма медийно мислене за Европа като общоевропейска общност, а не просто като далечна реалност.
ВодещДоколко това зависи от правилата в контекста на дългопишещия се медиен закон?
Мая Цанева Може би, ако в този бъдещ медиен закон, бъдат заложени тези препоръки, които Европейският парламент прие за честота на европейските новини и предавания, свързани по тематиката, които да се излъчват и медиите да бъдат по някакъв начин задължени това да не бъде просто периферен интерес, когато бъдем под заплаха. Това би могло тази картина да се промени.
ВодещПравилата или нещо друго създават поводи? Колегите коментират това, че българската журналистика е в криза. Останете с нас. Продължаваме след малко.
Водещ На конференция в София лидери на европейската левица заявиха, че властите в България застрашават свободата на словото. На тази конференция се събраха много колеги. Ето два коментара в „"Клубът на журналистите". Какви са рисковете пред българската журналистика? Питаме сега Явор Дачков.
Явор Дачков Ами, боя се вече, че не можем да говорим за рискове, рискове преди катастрофата. Тя катастрофира много отдавна. И не съм сигурен, че нещо може да се поправи оттук нататък. Тя си падна във всичките капани, в които можеше да попадне. Като се започне от най-големия. Всъщност, как се роди тази свободна журналистика и кой финансира така наречените свободни медии? След разпада на комунизма, това стана, както и с всичко държавно останало, то мина в ръцете на или директно на хора от висшата номенклатура или на техни високопоставени лица. И всъщност тя се роди не като свободна журналистика, а като журналистика, която трябваше да обслужва определено икономически интереси. И със засилването на икономиката, се засили и съответно начинът, по който медиите филтрират информация или така наречената цензура. Цензурата отдавна в България не е идеологическа – тя е икономическа. Всъщност винаги е била икономическа, като се замисля.
Водещ Една доста мрачна картина.
Явор Дачков Да, дълго време съм бил идеалист, обиколил съм доста медии и познавам доста хора в този бранш, и мога да Ви кажа, че няма медия, която да е напълно независима и да говори, да поднася пълнотата на някаква истина за обществения живот. Има малки островчета, но те пък са незначителни от гледна точка на интерес, на тежест, на популярност и тях просто не ги включвам в списъка.
Водещ Коя медия Ви даваше възможност да говорите най-свободно?
Явор Дачков Сега „"Галерия" и моя вестник – „Гласове” и „(..)гласове”. Но вестикът ми гласове, където се опитвам да поддържам един сериозен журналистически тон, са в много малък тираж и много,така, непопулярни. „"Галерия", от друга страна, е масов вестник. Така популярното име за тези вестници – Жълти.
Водещ Вашата теза беше, че държавата се управлява чрез медиите, чрез телевизионни интервюта, даже с това уточнение. Как се случва това?
Явор Дачков Напоследък това е революцията в правителството на ГЕРБ, когато реши да управлява държавата чрез думи, а не чрез действия. Вие виждате какво насищане има на министри в сутрешните телевизионни блокове на трите телевизии. Сега вече има и четвърта ефирна телевизия, имам предвид ТВ7. И по нея можете да видите това текучество. Няма седмица, в която различните министри от кабинета да не дават по едно интервю. Някой път даже по две и по три. Целият кабинет участва непрекъснато в телевизионни предавания и вижте, няма физическо време, през което тези министри да извършват нещо, което да коментират в следващото си гостуване, разбирате ли? А най-любимото занимание на журналистите е да се коментира нещо, което някой е казал в предишно предаване.
Водещ Обикновено има нужда от такъв коментар.
Явор Дачков Може би има, обаче никъде няма такова насищане на говорене от страна на изпълнителната власт и сега забележете, напълно безкритично говорене. Тоест, министрите ходят там , където знаят, че няма да бъдат сблъскани с по-сериозни въпроси.
Водещ Какво трябва да правят журналистите според Вас?
Явор Дачков Аз и онзи ден на онзи семинар го казах. Проблемът днес, в българската журналистика, е компетентността, задълбочеността и задържането на вниманието по-дълго върху един проблем, докато той не се разреши. Виждате, че много от журналистите говорят почти без да познават проблема, за който говорят. Независимо дали става въпрос за съдебна власт или за здравна реформа. Повечето от журналистите не познават производството на едно, да кажем, дело, начинът по който то влиза в съда. За това и толкова лесно Цветан Цветанов обвинява (..) нарушава закона, някого си. Значи, аз съм симпатизант на Никола Филчев, но той онзи ден изнесе една много проста лекция по една от телевизиите, точно по тези неща. МВР трябва да събере доказателства, да ги даде на следствието, то с прокурора да ги облече в подходяща юридическа форма, те да влезнат в съдебна зала. Това са различни фази, които дори и журналистите не различават и за това вече в България се говори за виновни или за невинни преди въобще да се е случило нещо в съда, което е ужасно, защото така се действаше по времето на комунизма. Просто достатъчно беше партията да обяви някой за виновник и за подлец, и той да стане такъв. Проблемът на журналистите е преди всичко в потентността и в липсата за задълбоченост, когато се пише за нещо или когато говори за нещо, разговорът винаги минава по повърхността на най-общи въпроси. По-безумно нещо от телевизията пък едва ли може да си помисли човек, където понякога само министри говорят по четиридесет минути, но по-важни въпроси има време за дискусия по пет минути или за десет минути, където никаква теза или никаква мисъл не може да се развие. Вестниците обикновено ходят по следите на някакъв скандал, почти вече не се случват разследвания. Забележете, че медиите не раждат вече новини, а раджа ги изцяло устата на министър Цветанов в последната седмица или устата на Бойко Борисов, или устата на някой друг от изпълнителната власт. Медиите по-скоро тичат след събитията, вместо да ги изпреварват, вместо да кажат какво следва оттук нататък, вместо да предупреждават за едни или други рискове. Но впрочем, това е било и по време на целия преход, ако си спомняте, медиите не подготвиха хората за кризата, когато изчезна всичко по времето на Лукановата зима, после това всичко се повтори, не ги подготвиха за пирамидите , така наречените, които обраха парите на хората. Медиите не ги подготвиха за кризата по времето на Жан Виденов. Така че, те винаги, както и за предстоящата финансова криза, така че, те винаги по някакъв начин вървят след събитията.
Водещ След победителите.
Явор Дачков И след победителите, за съжаление. Това е схемата, в която властта си купува медии в България.
Водещ Има ли, все пак, обективни медии?
Явор Дачков Ами, има, част от обективност може да се намери. Аз, например, чета вестник „Сега”, защото смятам, че той е обективен. Слушам новините на Националното радио или предпочитам да слушам коментари по радио, защото телевизията в момента е във фокуса на политиците и през радиото минават по-лесно разни неща. И понеже знам кой кой е и в медиите чета ги почти всичките и такава ми е и професията и слепвам пъзел сам, но това е един обикновен човек, който има работа съвсем различна от моята, има си други грижи и не може да прави такива сложни маневри. За това и казвам, че обективните медии са много, много малко, да не кажа, че ги няма почти.
Водещ Към песимизма на Явор Дачков се присъедини и Велислава Дърева, която коментира кои са най-големите заплахи пред българската журналистика.
Велислава Дърева Най-голямата заплаха е небивалият натиск, който се упражнява върху българските медии и откровената цензура, такова чудо просто не се е случвало в България за последните двадесет и една години, когато директно главният цензур за държавата е (..) министър-председател. Това е първата голяма опасност. Втората голяма опасност е, че самите журналисти са беззащитни, незащитени, тъй като между тях не съществува никаква солидарност. Всеки оцелява сам за себе си.
Водещ Всъщност как изглежда цензурата?
Велислава Дърева Най-напред, всички много добре знаем, че всяко едно издание, говоря особено за частните издания, има писан или неписан списък със забранени и разрешени теми, теми табута хора табута, хора, които не трябва да бъдат допускани до страниците на един вестник, хора, за които може да бъде писано само лошо или само добро. Като споменах за главния цензур на Републиката, като се започне от SMSите и телефонните обаждания на министър-председателя и се свърши с апотеоза на цензурата. Това беше писмото, което министър-председателят изпрати до собствениците, издателите и главните редактори на медиите с най-ехидния въпрос – „Аз никога не съм Ви оказвал натиск?” И всички дружно отговориха „Не, не, не – ти много ни обичаш!” Това, според мен, беше най-драстичното покушение върху свободата на словото. И е позор за българските медии, които реагираха по този начин. Самоунижението на журналистиката се случи и се случи документирано – черно на бяло написано. Самите медии станаха съучастници в провъзгласяването на грубата политическа цензура за най-чиста свобода на словото. Какво повече има да се случва? То вече се е случило!
Водещ Как трябва медиите да защитят себе си?
Велислава Дърева Най-напред самите журналисти трябва да се научат да разговарят помежду си. Ние сме приятели помежду си, без значение кой къде работи и кой какви възгледи има, дали е ляв или десен. Но това е само началото, това е някаква първа стъпка. Ние помежду си не сме солидарни, както казах. Ние нямаме истинска гилдия и това е големият проблем. И ето, сега, когато беше тази голяма дискусия, организирана от ръководството на партията на европейските социалисти и от ръководството на парламентарната група на европейската левица, показа, че този диалог е абсолютно не просто възможен, а той е абсолютно необходим, защото в тази кръгла маса участвахме журналисти от най-различни медии, с най-различни политически възгледи и между нас нямаше никакво разминаване, ние говорихме едно и също, което е показателно, че такъв диалог е изключително необходим и за мен това е само една първа стъпка.
Водещ Всъщност колко пъти българските журналисти се събират да говорят помежду си по инициатива на европейски организации и по инициатива на български?
Велислава Дърева По инициатива на български организации или по собствена инициатива не се събират. Няма такъв акт досега, документиран.
Водещ Това дали не е всъщност един от скритите критерии за оценка на свободата на словото?
Велислава Дърева Именно, именно. Свободата на словото, така изглежда много призрачно понятие поне в България, тъй като според последното изследване на репортерите (..) ние сме на седемдесето място по свобода на словото. А според (..) – на седемдесет и шесто. Тоест, по нататък няма на къде вече, както се казва – по назад е само Северна Корея. Това е трагично, това е драматично и за това е изключително важно усещането за солидарност в самата гилдия, чувството за самосъхранение и чувството за собствено достойнство.
Водещ При толкова много медии обаче, това дали е възможно да се случи/
Велислава Дърева При толкова много собственици, може би, е по-точният въпрос. Вие сте права като казвате за толкова много медии, защото има медии, които съществуват просто, за да перат едни пари и хората, които работят там, знаят какво правят. Те знаят, че тези пари ще бъдат изпрани между половин и една година и после ще си търсят работа някъде другаде. Това не е журналистика. Значи, картината е много по-мрачна, отколкото аз я очертавам и естествено, че влияе върху доверието на хората. За това в България, по-голямата част от хората казват „Четох го във вестника” или „Казаха го по телевизията”, или по радиото, ама когато попиташ в кой вестник си го чел, той не може да ти каже и по коя телевизия го гледа – пак не се сеща. Така че , освен пряката политическа цензура, която се упражнява в държавата, има и още два вида много специфична цензура. Първата – това е тоталното опростачване на българския народ, който не може да възприеме текст, по-дълъг от три реда и с изречение, по-дълго от три думи, което беше напълно съзнателно извършено последните двадесет и една години. Това е първият вид цензура, а тоталното непонасяне на всеки инакомислещ. Като отворите интернет форумите и ще видите какво се случва. И, разбира се, това е жълтата преса. Защото българина, поради своето масово чалгаризиране, чете жълта преса, той не чете друго. Жълтата преса му доставя особен вид удоволствие.
Водещ И така. Какво е мястото на медиите – стари и нови пък в Европа? Мая Цанева от фондация „Медийна демокрация” има щастието да работи с евродепутати.
Мая Цанева Да.
Водещ За да бъде по-рязък преходът?
Мая Цанева Бих искала да кажа, че в случая не става дума просто за работа с европейски депутати, а просто искам да цитирам един доклад на Европейския парламент относно журналистиката и новите медии, в който се признава специфичната роля на медиите като посредници в процеса на формиране на демократичната роля и общественото мнение, както необходимостта от надеждна политическа информация, включително в сферата на новите медии. Според мен можем да поставим под въпрос доколко тази роля е призната в рамките на България, имайки в предвид фактът, е за 2010 година, включително и за наближаващата вече 2011 година, Правителството дори не отваря дебат относно комуникационна стратегия за Европейския съюз, която знаем, че съществуваше в периода 2002-2009 година, а за тази година има само работна програма и то с международен аспект. И ако приемем, че Европейският съюз е акцент в работата на правителството на ГЕРБ, което се обяви за връщане на доверието на българина в Европейския съюз и връщането на доверието на Европейският съюз в България, то тогава медиите са просто забравени в този процес и те са приети просто като субект на такава комуникация, а не като активен участник на тази комуникация, което е грешка и според мен ще ни се връща като проблем в бъдеще.
Водещ Малко знаем за европейските правила, знаейки малко – правим лошо нашите. Това ли е връзката? Това ли е логиката?
Мая Цанева Да, а също логиката е в това, че може би медиите в голямата си част не проявяват истински интерес към това какво се случва в Европейския съюз.
Водещ Как коментират зависимостите на българските медии? Как се коментират тези зависимости на българските медии в българските медии? Калина? И тука ли пазарът е важен?
Калина Петкова Зависимостите на медиите влязоха в дневния ред на медиите най-вече покрай писмото, за което стана дума и в интервютата. Явно темата става все по-популярна. Дали зависимостите стават все по-големи или стават все по-очевидни? Не може да се прецени, но със сигурност темата все по-силно влиза в дневния ред. Не мога да кажа, че се коментират с някаква ясна и открита позиция. Факт е, че усещането на обществото на Републиката за контакт с властта все повече се осигурява не от граждански форми за контрол, а от гледането в телевизора. Не мисля, че самата телевизия, например, има интерес от това да коментира тези форми на зависимост.
Водещ Какво променя повече нагласите на хората? Дали новините или дискусиите. Останете с нас. След малко ще чуем коментара на Добрина Чешмеджиева от БНТ1. Какво променя нагласите на хората повече? Новините или дискусиите? Добър ден на Добрина Чешмеджиева от БНТ1.
Добрина Чешмеджиева Здравей, Рени, на теб и на слушателите на БНР!
Водещ Можеш ли да направиш разликата между новините и между референдум, където има остри спорове. Какво въздейства повече на хората?
Добрина Чешмеджиева Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото отговорът не може да бъде еднозначен. В новините един кадър и една изпусната реплика смятам, че може да промени на 180 градуса нагласите на хората и позицията им по конкретна тема, а когато става въпрос за дискусия в студио, която сблъсква и пресича различни гледни точки, тогава е съвсем различно. Тогава хората имат възможност да чуят, да видят как някой е готов да се бори за идеята си и за своята гледна точка, но като цяло смятам, че хората не променят лесно позицията си. Поне това показват социологическите данни на референдум всеки вторник вечер по БТН, защото ние виждаме, че много малка част от хората, когато слушат дискусията с всички аргументи в нея, са склонни да променят нагласите си. Обикновено, така средностатистически да кажа за предаването, това са не повече от два-три процента от хората.
Водещ Всъщност кое най –лесно променя нагласите? Дали европейските правило, които ние твърде малко познаваме, са в състояние да предизвикат ефекта на репликата в новините, както ти каза?
Добрина Чешмеджиева Ами, трудно ми е да преценя това. Смятам, че европейските правила понякога изглеждат на нас, тук хората в България, доста странни, доста особени. Ако имаме в предвид ситуацията с Гърция, ситуацията с Ирландия, ситуация, в която на нашето общество се казва, че ние трябва да спазваме дисциплина и това наистина трябва да бъде така и в същото време ние виждаме как хора в държави, които очевидно, да вземем някой от тези примери, не са направили добре сметките си и не са спазвали всички европейски правила. Всъщност в нашите представи живеят много по-добре. Това е доста трудно за осъзнаване, според мен.
Водещ Но пък не пречи всичките тези неща да бъдат цитирани и показвани, защото в крайна сметка(..) Благодаря на Добрина Чешмеджиева, която е на път, а ние продължаваме в студиото. Една реплика в новините може да промени на 180 градуса общественото мнение. Как ще го коментирате? Калина?
Калина Петкова Много интересно от гледна точка точно на настоящето управление, за което стана дума, че е силно медиатизирано. Особено, когато репликата е изпусната в приятен (..)( стил, когато са, така, атрактивен жест с махване на ръка, неща, които са в полето на министър-председателя Бойко Борисов. Да, може би, наистина една такава реплика създава много повече нагласи и действа много по-ефективно от един разумен разбор, който е представен в рамките на цялото предаване „Референдум”. По-скоро съм съгласна с това нещо. Даже мисля, че го виждаме редовно.
Водещ Как стоят, така, подобни медийни продукти на пазара в Европа?
Ами, моето лично мнение е, че не стои добре., но това е моето лично мнение. Имайки в предвид, че премиерът Бойко Борисов много често цитира своите лични добри отношение с европейски (..) като Силвио Берлускони, Ангела Меркел, в момента не мога да се сетя з атрети пример, показва, че независимо от тези изпуснати фрази в национален контекст, това не повлиява на неговото представяне в европейски мащаб. Вероятно, изпуснати подобни реплики на международни форуми, които обаче не достигат до нас поради различни причини, може би променят представите, но те ги променят в един друг план, който е много над медии и по-скоро невидим за масовата публика. Но всички си спомняме една реплика, мисля, че от края на миналата година, беше за (..) Капели някъде беше в германски инвеститори, които, да кажем, че беше предизвикала доста, така, смесени чувства сред гостите на форума.
Водещ Вероятно преводът и е бил доста затруднен.
Да, най-малкото това.Но, според мен, най-очевидното е, необходимостта, да го наречем, PR стратегия за това как трябва да се говори по европейските теми, не само на ниво национални изяви, но на ниво международни изяви. А такава насока, ясна насока, следване на такава насока липсва. Има единомислие, но има разно(..)
Водещ Какъв ще бъде общият тон на книгата на фондация „Медийна демокрация”? По-скоро песимистичен или по-скоро оптимистичен за българската журналистика, Калина?
Калина Петкова Тонът ще бъде най-вече изследователски. Амбицията е проблемите и състоянието да бъде констатирано, а не толкова да се слага в емоционална рамка. Тоест да стане ясно къде се намираме в момента. Голяма част от развитията в българската публичност са чисто български, но много голяма част от тези развития са не само общоевропейски, но и световни и се дължат на културната рамка, в която ние попадаме в по-едър план. Така, че желанието на тази книга ще бъде да проследи тези развития и да ги посочи. От там нататък със сигурност ще има песимистични моменти, ще бъдат констатирани нерадостни реалности, но не може да очакваме твърдо положителен или твърдо отрицателен знак.
Аз не мога да кажа същото като отговоря конкретно на този въпрос, но – да, съгласна съм , че тонът ще бъде експертен и смятам, че аз и колегите ще сме успели да установим тенденции и се надявам да зададем евентуално развитието на тези тенденции.
Водещ И понеже следите журналистиката – в криза ли е българската журналистика?
Калина Петкова Бих казала, че все повече трябва да правим разграничение между журналистика и медии. Това да правиш медия не означава автоматично, че правиш журналистика. Не бих казала, че медиите са в криза, напротив – те се оказват успешен бизнес, успешно бизнес начинание. Може би, чисто професионално, журналистиката наистина е в криза.
Водещ Какви са измеренията?
Калина Петкова До много голяма степен това, което споменахме няколко пъти за пазара, за начина, по който атрактивните новини, така понятието (..) , се използва от политика и забавление, начинът по който този политикотеймънт се предоставя щедро от управлението, приспива журналистическите рефлекси. Като че ли много по-често журналистическата работа се свързва с добро отношение с властта, добри контакти, за да идват пред теб, да се показват, да говорят пред теб интересните лица и все по-малко се свързва с търсене, с извличане и с формулиране на проблеми.
Водещ Мая?
Мая Цанева Аз съм съгласна с Калина, но бих добавила, че проблем за журналистиката, не за медиите, все повече се превръща компетентността. Компетентността на журналистите да задават първо добре обосновани въпроси и второ – да следят динамиката на процесите. Аз лично смятам, че от голямото разнообразие от медии, собственостти, процеси, които в случая не искам да коментирам, проблем е това, че една тема се захваща, на следващия ден се изоставя. Имаме твърде голямо разнообразие от теме и твърде малко хора, които да иг проследяват напълно.
Водещ Ами, благодаря Ви за това участие. Всъщност, може би е добре да завършим с едно пожелание. Нека се придържаме към класиката и действително, доколкото влияе на българските медии, то да става дума за невидимата ръка на пазара. Нека тя да не е толкова видима. Хубав ден е пожеланието от всички ни. Ралица Неделчева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен – Ирен Филев.

Великолепната ПЕТОРКА

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 14.11.2010 

БНТ прави политическо предаване с петима водещи. Телевизията твърдо е решила да бори кризата и конкуренцията, но дали вече не е твърде късно

Който зло не мисли, излъчва "Байландо" и "Великолепната шесторка", а на когото не му стига рейтинг, нагазва по-надълбоко в политиката. Така горе-долу би могъл да звучи тази есен телевизионният вариант на известната народна поговорка. По всичко личи, че от държавната телевизия ще долети анонсът за най-интригуващото предаване през 2010-а. БНТ подготвя чисто нова рубрика с обществено-политическо съдържание. Засега медията още не говори официално за нея. Въпреки това през седмицата синдикалният лидер в телевизията Венка Ризова разкри във Facebook за плановете на ръководството. Според хора от "Сан Стефано" 29 работното заглавие на проекта е "Екип 5". Името прави аналогия както с по-стария "Екип 4", така и с формата на новото предаване, което ще се излъчва във всичките пет делнични вечери и ще се води от петима различни водещи. В телевизията броят за сигурни Милен Цветков и Иван Гарелов. Преди дни Цветков спря старта на предаването си по Канал 3 с пояснение, че е получил предложение и от други телевизии. Хора от БНТ разказаха, че в последните дни бившият новинар от Канал1 прекарвал часове в нюзрума и в студиото за репетиции. В същото време и хора от "Нова" издадоха, че Милен е преговарял с нейните шефове за възстановяването на "Часът на Милен Цветков" и че резултатът от срещите ще стане ясен през следващите дни. Иван Гарелов също не крие, че иска да работи отново в бившата си телевизия. Последно той говори за това в началото на сезона, когато отказа да води "Байландо" по "Нова".
Из коридорите на държавната телевизия се чува, че друг водещ на "Екип 5" ще бъде Мартина Шопова. Доскоро тя бе едно от лицата в сутрешния блок на TV7. Като възможно лице на "Екип 5" се спряга и името на Мариета Фидосиева. Преди години тя работи в Ефир 2, а в момента е глас в сутрешния блок на БНР. Пак според все още неофициална информация друг замесен в проекта е Георги Кузмов. Той дълги години бе в новините на БНТ, преди да се заеме с медийния фестивал в курорта "Албена".
Делничният вечерен блок няма да е единствената задаваща се новост в програмата на държавния канал. Промени скоро ще има и в сутрешния блок. Засега се знае, че той ще започва в 6.30. Рокади ще има и на по-високите етажи – до дни за шеф на дирекция "Информация" ще бъде обявена Милена Цветанска, която в момента е главен редактор на "По света и у нас". На новата позиция тя ще наследи Вяра Анкова, която през юли СЕМ избра за генерален директор. Досега функциите на Анкова в "Информация" временно бяха поети от Бойко Василев. Мястото на Цветанска в "По света и у нас" пък ще заеме водещата на "Референдум" Добрина Чешмеджиева, която ще продължи да се занимава и с вечерното токшоу във вторник.
БНТ всъщност вече започна да обновява програмата си още преди в публичното пространство да се появи мълвата за "Екип 5". Преди дни място в нея намери блокът "България днес". През лятото Анкова обеща да даде всичко от себе си и от колегите си, за да измисли предавания, с които да вдигне гледаемостта и да спре срива в рекламните приходи. Усилията вече започват да виждат малък екран. Въпросите сега са не само дали публиката ще хареса промените и ще спре да разсъждава за БНТ като за по-старомодната телевизия, за което ще е необходимо време, а и дали "Сан Стефано" 29 изобщо разполага с време. През лятото "Виваком" обяви, че БНТ й дължи близо десет милиона лева за разпространение на сигнала, след като още през лятото на 2009-а телевизията е спряла да обслужва задълженията си. През есента компанията допълни информацията с уточнение, че сумата с лихвите вече е стигнала над 13 милиона и че събирането й най-вероятно ще стане по съдебен път. През седмицата от държавния канал поясниха, че "преговорите за намиране на взаимно приемливо решение продължават". В същото време медийната комисия към Народното събрание отказа да увеличи субсидията, която телевизията ежегодно получава от държавния бюджет. За догодина ръководството й поиска 93 милиона лева. финансистите й изчислиха, че за една година медията произвежда 29 200 часа продукция и че всеки час струва не по-малко от 2500 лева – 1400 лв. за разпространение, около 200-500 лева – за авторски и сродни права, около 900 лева – за заплати и възнаграждения, и т.н.
Цифрите не трогнаха депутатите и на първо четене те запазиха дотацията в тазгодишния й размер – малко над 60 милиона. Членовете на медийната комисия припомниха, че законът позволява на телевизията да се дофинансира, продавайки рекламно време – по 15 минути на ден, от които обаче само 5 във вечерния прайм-тайм. За сравнение частните оператори разполагат с по 12 минути на час без допълнителни ограничения. Народните представители не се впечатлиха от забележката, че текстовете в Закона за радио и телевизия са писани в години, в които единствената друга национална телевизия е била частната bTV, и че оттогава досега на рекламния пазар са се появили десетки частни програми, сред които и три национални – "Нова", Pro.bg и TV7. Парламентаристите не обърнаха внимание на думите на Анкова, че доскоро финансовата инжекция за БНТ е била с около 20 милиона лева по-голяма – почти 82 милиона през 2008-а и 2009-а. Вместо това народните представители препоръчаха на шефката да се вмести в отпуснатата сума и при необходимост да направи и съкращения. От телевизията отговориха, че тежкото финансово положение не може да се оправи само със съкращения и че механичното съкращаване на щата на една структура първоначално винаги води до повече разходи, които медията не може да си позволи. Така пинг-понгът между парламентаристи и тв босове като че ли се отложи за след година, през която може да се случи какво ли не.

Стр. 50, 51