www.focus-radio.net | 11.07.2013 

Шумен. От 10 часа в зала 203 на община Шумен ще бъде проведена заключителна пресконференция, относно осъществяването на дейностите по проекта "Шумен – живият град".
Шумен. От 11 часа в офиса на обществения посредник Иван Капралов на пресконференция ще бъдат представени изводите от анализа на дейността му през първите шест месеца на годината.
Шумен. От 11 часа PR специалистът Максим Бехар ще представи книгата си „Поколението F” в Шумен. 

M3 College I 8.02.2013

topnovini.bg I 8.02.2013

Над 50 души – ученици, студенти и преподаватели участваха вчера в PR Thursday (ПР четвъртък) в Шумен.

Организатор на PR Thursday е M3 College, професионален учебен център по PR, маркетинг и бизнес комуникации, а модератор на дискусията бе Милена Стратиева, мениджър „Образование“ в колежа.

Инициативата е по проекта „Шумен – живият град“ в подкрепа на кандидатурата на Шумен за Европейска столица на културата през 2019 г.

Основна тема на срещата бе „Трябва ли да пишем на кирилица в интернет и особено в социалните мрежи?“. Това съобщават организаторите на събитието в Шумен.

На срещата е обсъдено бъдещето на Кирилицата при общуването в интернет пространството, както и това, че младежите днес масово използват Латиницата за комуникация в социалните мрежи.

Основният лектор на срещата Жюстин Томас защити тезата, че зародилата се субкултура сред младите е ценна по свой начин и развива творческото им мислене.

Според присъстващите учители използването на Латиница в интернет общуването не пречи на младите, а лошият правопис на български е плод на неграмотност и недостатъчна подготовка.

В дискусията се включи и омбудсмана на Шумен Иван Капралов, който защити тезата, че Кирилицата няма да загуби своето място в културното пространство на младите българи. Тази позиция защити и Стоян Стоянов, PR директор и собственик на комуникационна агенция ProWay, че използването на латински букви е удобен начин за прикриване на неграмотното писане.

Според организаторите темата е от голяма важност за

Гостите на дискусията участват днес в уъркшопа днес, организиран за ученици от хуманитарната гимназия, профил „Журналистика“, информират още организаторите на дискусията.

Оригинална публикация 

M3 College I 5.02.2013

PR Thursday за първи път ще се проведе в Шумен. Това е ежемесечно събитие с отворени врати, по време на което PR специалисти, бизнес лидери и преподаватели дискутират важни и актуални въпроси. Темата на предстоящата дискусия е „Трябва ли да пишем на кирилица в интернет и особено в социалните мрежи?“.

в. Топ новини, Шумен | 24.01.2013

Hag 90 души посетиха лекцията "За" или "против" споделянето в глобалната мрежа", в която Максим Бехар представи позицията си за ползите и вредите при споделяне на лична информация в интернет и социалните медии. Това стана на четвъртата лекция от проекта "Шумен – живият град". Събитието е част от инициативите в подкрепа на кандидатурата на града за европейска столица на културата.
Темата "За" и "против" споделянето в глобалната мрежа" е част от поредицата публични дебати, свързани с българската писменост и нейната употреба в интернет комуникациите. Форматът на събитието дава възможност на присъстващите да вземат участие в дискусията и да изразят своето мнение, съобщиха от МЗ Communications Group, Inc.
"Използваме facebook от 1994 г. Преди това публични личности бяха политици, спортисти и хора от шоубизнеса. Днес всеки, който има профил в социалната медия, е публична личност и споделя свободно огромно количество информация. Всеки в социалната мрежа е журналист, стига да има какво да каже и да го изрази по разбираем за хората начин", каза Максим Бехар.
Интерес предизвика въпросът за бъдещето на регионалните новинарски сайтове и не е ли интернет инструмент за разсейване. В обсъждането взеха участие Иван Капралов, омбудсман на Шумен, и Юрий Проданов, ръководител на катедра "Журналистика" към шуменския университет.
Почетният гражданин на Шумен Максим Бехар управлява водещата PR компания МЗ
Communications Group, Inc., част от веригата на световната корпорация Hill + Knowlton Strategies, чийто офис в Прага също е под ръководството на Бехар. Той е изнасял десетки лекции в университети както в страната, така и по целия свят.
Сред останалите лектори в рамките на проекта са омбудсманът на Шумен Иван Капралов, професорът по шрифт и калиграфия Димитър Трендафилов, експертите в сферата на маркетинга и PR Стоян Стоянов, Жюстин Томс и други.
Проектът "Шумен – живият град" се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България. Той е проект на Община Шумен, който в продължение на една година ще обогатява културния живот на жителите на Шумен и ще работи за утвърждаването на града и региона като център на духовността, знанието и творчеството, съобщават още от МЗ Communications Group, Inc.

Стр. 12 

Списание b2b legal I Иван Капралов I 20.04.2011

Когато говоря на студентите по журналистика за Закона за авторското право и сродните му права, обичам да поставям въпроса за авторството на новините. Има ли авторско право върху новината? Младите реагират различно, но в повечето случаи заявяват, че авторите на новините би следвало да се ползват със защита.

Новината е оставена извън приложното поле на Закона за авторското право съвсем умишлено. Защото е в обществен интерес новината да обиколи света. Да я научат всички. Да се ползват от нея. Същностната характеристика на новината изключва възможността от защита на правото на нейния автор.

Но, грешат ли младите студенти, когато се обединяват около въпроса за защитеното авторство? Лишени от основания ли са нервите на действащите журналисти, когато нервничат, че някой е преписал новината им? Професионално ли си върши работата журналист, чието основно усилие е да размести думичките във вече написана информация и да я преподпише?

Авторството на новините е един от кристалните примери, когато правото предпочита да остави регулацията на морала.

Един от ясните примери, че моралът също е социално-регулати-вен механизъм, който, подобно на правото, представлява система от норми. Система от нравствени и етични норми.

Кражбата на новината не е закононарушение, но при всички случаи е в разрез с етиката. Представлява елементарно, колегиално неуважение и би следвало да се счита за проява на сериозен непрофесионализъм. Поне теоретично.

Новинарството е бизнес Производството и разпространението на новини е бизнес. От него печелят медиите и отделните журналисти. Точно поради това темата вълнува журналистическата гилдия, която принципно счита новината за изпуснат от бутилката дух. с който всеки може оа си играе.

Разминаването между правната и моралната регламентация Кара отделния журналист да се отнася фриволно към чуждата новина, която се наема да заимства исилно ревниво към собствения медиен жиВот на негоба си разработка. ТоВа е така, защото мнозинството от днешните представители на журналистическата гилдия приеха, че липсата на правна защита над авторството на новините всъщност решава въпроса със свободното им ползване. В резултат на това схващане и развитието на новите медии се получава изкривяванена пазара, вследствие на което много журналисти остават без работа.

Отказът от саморегулация на материята всъщност реже клона, на който голяма част от самите журналисти стоят, благодарение на Интернет днес новините са много по-достъпни. Възприемана като „освободен дух от бутилка" информацията се търкаля и повтаря в цялото медийно пространство без дори да се обогатява.

Това дава възможност на мениджърите в медиите да съкращават отредените за новинари бройки без да изпитват притеснения за това как ще напълнят страниците на вестниците си или информационните си емисии в електронните медии. Когато липсват правила в медийната джунгла, просто сработва законът на по-силния.

Така големите медии просто си взимат изработените новини от по-малките и пазейки своята идентичност не се считат за длъжни да цитират източника. Националните медии се захранват от регионалните, а така наречените новинарски агенции се чудят как да убедят всички, че новината е стока, за която трябва да се плати.

Новинарството е отговорност.

Производството и разпространението на новини е отговорност. На първо място пред обективното задоволяване на обществения интерес. Новините са лицето на една медия. Чрез тях се постига или губи доверието. Въпрос на време е публиката да разкрие премълчания източник.

Въпрос на време е да улови потока, който определена редакция следи и представя като свой. Неразбирането на тази отговорност води до единственото, с което медиите оперират на пазара – доверието на своите потребители, читатели, слушатели или зрители.

Новинарството е професионализъм Професионалното производство и разпространение на новини трябва да се осъществява по определени правила. Това днес е и единствената разлика между професионално занимаващия се журналист и всеки обикновен потребител на социалните мрежи. Силно конкурентния новинарски.

отговорността на медиите и техния професионализъм. Това, че правото съзнателно се е отдръпнало от регулация не означава, че няма нужда от такава. Тя може да се осъществи единствено чрез принципа на саморегулация в дейността на журналистическата гилдия.

Емоционалният ми аргумент, че има смисъл от тези правила е свързан с често срещаните глупави ситуации, породени от „откраднати" новини. Примерно, централната емисия „Календар" на НОВА ТВ от 8-ми ноември 2010 г. Същият ден вестник „24 часа" забива за чело на броя информацията за прихванати разговори между престъпни босове, уговаряли се за организирането на покушение над премиера Бойко Борисов за сумата от 400 000 евро. Сочна новина, с която другите медии очевидно не разполагат.

Информацията обиколи интернет порталите, а ресорните репортери цял ден очакваха потвърждението на Борисов. На фона на всичко това водещият на.Календар. Николай Дойнов стартира централната новинарска емисия с анонс от сорта, че „информацията е разпространена от столичен всекидневник".

Смешно някак. Да не говорим как точно определиха „24 часа" като столичен всекидневник. Не стига това, ами и след анонса започна видео, в чието първо изречение коректно се цитира изданието, автор на новината.

Пример, че от тези правила има нужда. Пример, че „открадната" новина и породените от нея морални терзания често ни поставят в глупави ситуации. От онези глупави ситуации, в които знаеш, че не си прав, но все пак продължаваш да забъркваш кашата.

*Авторът води курс „Правни професионални етични норми в журналистиката" на студенти от специалностите Журналистика и Масови комуникации в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски". Управител е на регионалната радиостанция „Форте" и ръководи екипа на електронното списание: www.fortisimo.eu.

Оригинална публикация

Видяно за първи път в СБЖ