в. Стандарт | Мартин КАРБОВСКИ | 2009-11-21

Дойде времето за живо порно с политиците в студиата

Хората в България трудно дават интервюта. За тях е срамно да те показват по телевизията, независимо дали имат мнение, или наоколо съществува проблем. За разлика от други нации, които говорят смело и красиво, българите пред камера и микрофон включват на режим "официозно говорене", познато им от политиката и медиите. И не казват нищо. Ето защо напоследък са така успешни циганските интервюта – ромите не знаят официозен език и ползват нормалния.
Затова е много интересна тенденцията хора да разказват ужасяващите си биографии в някакво шоу и срещу това да получават само едно – надежда, че ще спечелят от новия вид тото – със съдбите им (често измислени – за да са по интересни) и с мнението на околните. Получи се парадокс – на хората, които най-много държат на това, "какво ще кажат хората", сиреч на българите, спря да им пука и вадят всичките си кирливи ризи срещу награда от 2000 лева.
Кризата в жанра се опитва да убие истината
Всичко започна някак на шега със Сашка Васева, която публично бе унизена от Нешка Робева. С особена доза мазохизъм Сашка отиде на крака (няколко пъти) при Робева и се опита да спори с нея. От позицията си на странстващ телевизионен съдник (напоследък) Робева даде мнението си за Сашка – а това са хора, които никога няма да седнат на една маса. Състезанието се превърна в особен спорт – плуване в слюнка. Това при някои публични личности минава за реклама. Нямало лоша реклама. Обаче има, когато става дума за безсмислени обиди между хора, мълчащи си в различни стаи.
Всичко можеше да свърши дотук. Но се очерта тенденция. Все повече хора отиват в телевизията, за да се унижават. Правят го с кеф. Примерно един от братята Юзеирови отиде в "Челюсти", за да не може да каже нищо. Не успя да си отвори устата. Това също е шоу. Малко е шизофренично, но в двете роли на гост и на водещ гледаме само водещия. Чуваме мнението му непрекъснато вместо това на госта. Което е прекрасно, журналистиката се персонифицира. Но ако се направи сметка като във футболен мач колко време е държал топката водещият и колко гостът, се оказва, че през цялото време топката е държал водещият, и то с ръце. Диана, остави хората да се излагат сами по телевизията, често усилия от страна на водещия не са нужни. Ако са нужни пък, трябва да са незабележими.
Все по-често се случва извън шоупрограмата в публицистично предаване
политикът да бъде мачкан като стара баница
С новите баници обаче се отнасяме нежно. И затова има недоумение – как политици и публични фигури тичат с мазохистично настървение и се татуират завинаги при журналистите. Тенденцията беше добра – преди време в публицистичните предавания не се казваше нищо. Сега обаче се говори само за "кюфтаци". Ставаше дума журналистите да превеждат на обикновените хора на ясен език живота. А те почнаха да псуват живота. Езикът е особено нещо у нас – или е в състояние на запек (констипация), или в положение на сюргюн (разстройство, диария). Средно твърдо положение няма. Унижението се превърна във фабрика. И в това нямаше да има нищо лошо, но унижението по телевизиите е винаги за хората в слаба позиция. Да обидиш Сашка Васева – по-лесно е да ритнеш кокершпаньол. Да накараш обикновен българин да признае как са му пикали в устата като дете – това щеше да е проблем, ако не беше признание за пари. Днес е само шоу.
В никакъв случай гадостта не трябва да се ограничава. Нито пък да сме мили с политиците. Но прави впечатление, че напоследък ни се сервира измислена, фабрикувана гадост.
Милостта към политиците в "Панорама" се превърна в бой с черпака по п..ката в Шоуто на Азис. И политиците ходят ли, ходят. Политиците винаги са били най-големите звезди у нас, което е голяма грешка. Днес просто е време за порно на живо с тях. Ако може да са от опозицията, моля ви.
В такива моменти нормалният въпрос би бил – кой има полза от телевизията на унижението? Рейтингите на точно тези предавания не са от най-високите. Полза обаче имат продуценти и водещи, които пионерстват в новия жанр. А новият жанр не е да отидеш и да видиш как биват унижавани хората, и защо, и от кого, а да ги сложиш в аквариума си и те там да си признаят за някой лев колко са скапани. Никога не става дума за библейски ясен сюжет, за титанична битка на ценности или позиция "трябва – не трябва". Става дума за ситуация, използвана във филма "Бруно" – седи един гей и казва, че е осиновил дете, разменено за един айпод. Публиката в шоуто го наби. У нас става обратното, поне в малко останалата истинска журналистика – публиката е съставена от бруновци, които
не могат да бъдат набити от единствения водещ
Но явно на него му се иска да я унижи и го прави добре.
За какво е всичко това? То е като онова, което пълни и чалга клиповете – за какво са им циците на жените в чалга клиповете? От тях не тече мляко, не се ползват за турски акробатики, нито за съзерцание. Циците на жените в чалга клиповете са символ на мечтата на нацията, те са парите, които можеш да имаш, ако те содомизират често. Историите, които ни се разказват, са същият материал – силикон подкожно. Пари срещу сфинктер. Хем да станеш известен (със сфинктера си), хем да вземеш някой лев. Мислехме, че оттук по-надолу няма.
Телевизията все по-често подменя живота, така както подменя фаворитите си. Реално по-добър сценарист от живота не съществува, но мързелът на телевизията винаги у нас се е изразявал именно в това – да не слизаме долу при живота, ние живеем добре в аквариума. Но ние напоследък включихме аквариума към канализацията. И то без цел – примерно да пoчистим наоколо. Това е проблемът.

Стр. 12
 

Снимка: e-vestnik.bg

 www.dariknews.bg | 2009-11-20 | 18:02:38

Финансовият министър Симеон Дянков се извини лично на журналиста на Дарик Кирил Вълчев, след като го обвини в неплащане на осигуровки. Той се срещна и с изпълнителния директор на Дарик радио Радосвет Радев, който му предостави данъчните декларации на медията, като по думите му осигуровките, които ще бъдат внесени в Националния осигурителен институт за тази година, са в размер на повече от половин милион лева.

Вчера министър Дянков обвини по време на интервю за списание „Правен свят" журналиста на Дарик Кирил Вълчев, че не си плаща осигуровките, а след като беше запитан откъде знае за това, той прекъсна разговора и си тръгна.
Извинението на министър Дянков беше прието чак след като той увери изпълнителния директор на Дарик Радосвет Радев, че правителството не следи колеги журналисти:
Радосвет Радев: „Получих съвсем мъжките думи на извинение на министър Дянков, аз ги приех. Получих уверение, че никой в журналистическата колегия не е следен за каквото и да е било".
Ето как министър Дянков обясни своите обвинения:
„Поводът на днешното ми идване в Дарик радио е да се извиня на журналиста. Вчера наистина си изпуснах нервите. Може би, понеже е бюджетно време и няма достатъчно пари, за да удовлетворим всичките желания, които имаме. Моля, извинението ми да бъде прието".
След като Дянков прегледа здравните осигуровки и въобще данъците на Дарик и на Кирил Вълчев той заяви: „Мога да потвърдя: и Дарик, и журналистът си плащат данъците."
Самият Кирил Вълчев заяви, че сега вече има още по-голяма амбиция да плаща своите данъци: „От днес имам най-силния аргумент да си плащам осигуровките и това е да бъда свободен, за да задам всеки един въпрос на финансовия министър, както и да се казва той, без да бъда уязвим".
Вълчев и Дянков се разбраха да продължат прекъснатото интервю за списанието „Правен свят" през утрешния ден.

Оригинална публикация

 в. Уикенд | Надя КОСТОВА | 2009-11-20 

Чаровната водеща Миа Сантова е една от емблемите на Нова телевизия още от създаването й. Преди две години красивата блондинка сензационно напусна националната медия и се озова в „Диема". След което сякаш изчезна от светското пространство. Това обаче не понижи интереса към нея. Напротив – верните й фенове продължиха с трепет да очакват завръщането й. „Уикенд" се свърза с първата водеща на „Здравей, България’*, за да научи лично от нея как се е променил животът й далеч от екрана и как оценява журналистиката днес.

- Миа, отдавна изчезнахте от телевизионния екран. Какво се случва с вас?

- Не мога да кажа, че съм изчезнала някъде. Тези 12 години, през които бях на екран в Нова, се чувствах великолепно. Това са най-хубавите мигове в живота ми, а в телевизията все още са най-добрите ми приятели. В един момент обаче започнах да усещам застой. Улучих времето, когато Нова телевизия даде началото на всичко и имаше накъде да се развивам. Когато се появи Би Ти Ви, голяма част от екипа й беше създаден от хора на Нова. Лично съм обучавала тези журналисти. Гена Трайкова, Габриела Наплатанова бяха деца, когато дойдоха при нас. След цялото това време и всичко, което бях направила за Нова, си дадох сметка, че трябва да търся нещо друго, в което да се развивам.

- Изпитвате ли носталгия по телевизията?

- Чувството е много странно. Сякаш сменях дома си, когато напуснах. Имаше и тъга, и носталгия. Беше ми мъчно тогава. Не съжалявам, че предприех тази промяна, защото човек не трябва да стои на едно място. Смисълът е да се върви напред.

- Какви компромиси ви се е налагало да правите, докато бяхте на екран?

- Не мога да кажа, че съм се жертвала кой знае колко. Може би от работата ми страдаше главно личният живот. Сега малко съжалявам. Иначе и в интимен, и в служебен план не правя компромиси по отношение на достойнството си.

- Няколко месеца след трансфера ви в „Диема" отново напуснахте. Защо?

- Където и да бях отишла след Нова, щях да напусна. В „Диема" ми направиха едно много добро финансово предложение което допълнително ме мотивира да сменя обстановката. Никога не съм залагала на тази телевизия. В последните 2-3 години, докато бях в Нова, исках да си тръгна, но все не събирах смелост. Приех да отида в друга медия само за да се ориентирам какво се случва извън познатия ми периметър и да преживея така нужната ми промяна. Не на последно място искам да споделя, че тогавашните собственици на „Диема" не бяха много коректни към мен. Те продадоха телевизията малко след като отидох, и се оказа, че новите купувачи няма да правят никаква публицистика. Това обезсмисли оставането ми.

 - Сигурно сте имали предложение от друга телевизия?

 - Така е, но аз не държа да съм непременно на екран. Има хора, които са готови да продадат майка си и баща си само и само да ги познават в местната бакалия. За мен популярността не е най-важното нещо. Просто искам да правя това, което обичам.

- В какао предаване бихте се завърнали на екран?

- Чувствам се много комфортно, когато работя с чужди езици. Искам да участвам в сериозно публицистично предаване. Струва ми се, че медиите прекалено много заложиха на шоуто. Не подценявам този жанр, но според мен се появиха доста предавания, които са срам за телевизиите. Интересна ще ми е следващата стъпка, защото всички тези пошли програми се изчерпват. Липсва ми времето, в което имаше добри журналисти.

- Какво липсва на младите лица, за да са добри?

- Онзи интелект и изтънченост. Липсва начетеност и амбиция – все неща от нашето детство. Сега за добър журналист се смята този, който лае срещу някого.

- Не ви ли харесва агресивната журналистика?

- Тя е много тънък лед. Ако един зрител е критичен към това, което гледа, той знае, че колкото по-несигурен е човекът, който води, толкова по-агресивен става. Когато професионалистът е сигурен в знанията си, стои достолепно в студиото. Липсва ми надменното спокойствие на Кеворк Кеворкян, изтънчеността на Иван Гарелов, безкрайният интелект на Тома Томов. Няма такива хора сега.

- Участвате в новото предаване „Надхитри блондинките". Чувствате ли се като типична блондинка?

- Никога не съм се сблъсквала с този предразсъдък, защото истинският цвят на косата ми е черен. Мисля, че това с блондинките е приятна шега. Много съм благодарна за поканата да участвам в това предаване и искрено се радвам иа екипа, който е съставен от невероятни професионалисти.

- Говореше се, че докато не сте били на екран, сте започнали туристически бизнес. Как стана?

- Майка ми има туристическа фирма, но аз нямам нищо общо с това. Не разбирам от този вид дейности.

- С какво се занимавахте през тези две години?

- Последната година прекарах много хубаво.
Получих възможност да пътувам и това ме накара да се чувствам страхотно. Понякога съжалявам, че останах в България. Никога не съм си мислила, че ще го кажа, но е така. Моето поколение стана жертва на един нестабилен, криминален период от историята на страната и всички страдаме.

- Страх ли ви е да живеете в България?

- В никакъв случай не се плаша. Просто ми е много мъчно. Най-вече, че стойностните хора седят в периферията, а парвенютата, дошли от село, които до вчера са си оставяли обувките пред входната врата, очакват, че творят хайлайфа у нас. Не искам да завися от такива хора.

- Вярно ли е, че сте били гаджета с Ники Дойнов?

- Тази клюка тече от години. Никога не сме били гаджета или нещо такова.
С Ники Дойнов сме като брат и сестра. Аз го обичам толкова много, че не мога да си го представя по друг начин освен като много близък приятел. Той е прекрасен човек и щяхме да сме хубава двойка, ако се бяхме събрали (смее се).

- Поддържате ли контакти с него?

- Разбира се. Скоро ходихме да пием вино и да си поговорим. Ники е много интелигентен и ми разказваше интересни неща.

- Гледате ли телевизия?

- Не, дразнят ме прекалено много неща, натоварвам се. Предпочитам филмите.

- Коя новинарска емисия предпочитате?

- Всички. Малко трудно правя разлика межди Нова, Би Ти Ви и Канал 1. Конкуренцията стигна до там, че добрите идеи се копират и това обезличава медиите. Гледам ги на случаен принцип.

- Как се държат хората, когато ви видят на улицата? Забравили ли са ви?

- Не мога да кажа. На моменти ми е много приятно да ме разпознават, но понякога ми идва в повече. Известността в България е жалка. Плюсовете са толкова малко, че не си заслужава злобата и завистта която те залива от всякъде. При икономическата ситуация у нас е нелепо да се твърди, че популярните лица са успели хора. Повечето от тях карат от заплата до заплата, живеят в обикновени панелни жилища на кредит и по нищо не се различават от обикновените граждани.

- Как минава един ваш ден?

- Зависи какво имам да правя. Преди работих като главен редактор в списание „Мадам Фигаро". Беше като да съм е училище – всеки ден усвоявах нови неща. Това предизвикателство ми хареса, макар отново да беше опорочено от мутренския манталитет.

Стр. 23

Снимка

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2009-11-20

Николай Бареков днес вероятно ще бъде приет в болница за 2-3 дни.

„Пътувам за изследвания. Ако лекуващият ми лекар Любомир Спасов – шефът на Правителствена, реши утре (днес – б.а.) може да вляза за малко там", каза вчера водещият на сутрешния блок на Би Ти Ви.
В понеделник след предаването получил световъртеж, започнало да му се гади. Следващите 2 дни изкарал на легло, като се обезводнил напълно заради повръщане и разстройство.
„За цялото това време съм изял 2 пакетчета солети", казва той. Преди това синът му изкарал свински грип.
Докато Бареков лежал, не вдигал двата си мобилни телефона, а когато ги погледнал, имал по 50-60 обаждания.
„Когато изчезна от екрана, веднага започват слухове, че са ме уволнили. Не знам защо", каза тв водещият. За да се застрахова срещу бъдещи клюки, съобщи още сега, че след Нова година заминава за няколко седмици в САЩ на специализация. „Днес (вчера – б.а.) разговарях с Люба Ризова (шефката на новините ■ б.а.) и тя напълно ме подкрепя за специализацията", обясни Бареков.
Преди това журналистът има намерение да залегне здраво над английския. Искал да го владее до степен да води предаване в ефира. „Ако някой журналист получи добро предложение, няма ли да приеме", така отговори на въпроса в чужбина ли смята да работи.

стр. 4

 в. 24 часа | 2009-11-20 

Димитър Анестев е репортер на годината в Би Ти Ви. Новините на първата частна национална телевизия навършиха девет години и по традиция журналистите избраха помежду си най-добрия репортер сред тях.
Анестев работи за Би Ти Ви от 6 години, преди това беше в БТА.
Две нови категории награди влязоха в сила тази година. За продуцент на 2009-а бе избран Цветомир Семов, който от година продуцира новините. Затова е и по-рядко на екрана. Неговата тв партньорка Виктория Петрова не можа лично да му честити, тъй като е на специализация във Великобритания.
Другата награда, връчена за първи път, отиде при екипа на „Тази сутрин". Отличието „Най-активни новинари в btv.bg" се дава заради интерактивната връзка между зрителите и гостите в студиото.
За „Оператор на годината" посмъртно беше награден Хари Васев, който почина това лято.

стр. 29

EVENTS.dir.bg I 2009-11-15

Петко Бочаров, доайенът на българските активни журналисти, навърши 90 години през месец Февруари. Той е най-възрастният действащ журналист в света, но изглежда по-млад от възрастта си. Млад е и духът му. В НБУ ще разговаря с преподаватели, студенти и гости на департамент „Масови комуникации” и департамент "Право".

Студентски Правен Клуб "Fiducia est audacia", Департамент "Право" Нов български университет(НБУ) съвместно с “Клуба на журналиста и РR-а”, Департамент "Масови комуникации", НБУ организират публична лекция с тема: "ТРОЙНОТО "НЯМА" – "Ако искаш да не бъдеш критикуван – не прави нищо, не казвай нищо, бъди нищо!" с лектор Петко Бочаров- български юрист и журналист.

Лекцията ще се състои в Нов Български Университет на 16.11.2009 г., 15.00 часа, София бул.”Монтевидео” 21, зала "Малка аула".

Водещи:
Лефтер Василев
Андрей Велчев

Гостът е роден през 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. От 1952 година работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор.

През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя”.

Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”. На 23 февруари 1992 в предаването "ТВ око" произнася фразата „Да, ама не”, с която става известен. Днес пише предимно за вестник „Новинар”.

Петко Бочаров, доайенът на българските активни журналисти навърши 90 години през месец Февруари. Той е най-възрастният действащ журналист в света, но изглежда по-млад от възрастта си. Млад е и духът му. Сините му очи не са загубили блясъка си, излъчват интелигентност, любознателност и жажда за живот. В НБУ ще разговаря с преподаватели, студенти и гости на департамент „Масови комуникации” и департамент "Право".

Информация за Публична лекция на тема: "Тройното "НЯМА" на Петко Бочаров, 16.11.2009 г. от EVENTS.dir.bg

Оригинална публикация

Karieri.bg I 2009-11-04

Ирина Алексиева е новият изпълнителен директор на Българското училище за политика.

Алексиева е автор и водещ на седмичното икономическо предаване на Би Ти Ви "Бизнесът". Преди това тя ръководи икономическия отдел на Дарик радио и е автор на предаването "Портфейл".

Алексиева е завършила МВА в Американския университет в България и магистратура по икономика в Университета за национално и световно стопанство. Специализирала е журналистика в САЩ и е изучавала в развитието на гражданския и политически диалог в страните от Югоизточна Европа и бившия Съветски съюз в Норвегия.

Оригинална публикация

в. Уикенд | Любомира ТОНЕВА | 2009-10-30

 - На Коледа стават две години, откакто заедно с екипа си правиш „БНТ такси". Най-интересното, случило ти се за това време?

- Случиха ми се страшно много неща, наистина натрупах голям опит с това предаване. За мен то е огледалото на живота. От него разбрах, че любов наистина има, във всичките й форми. Всяко нещо, което се случва в колата, минава през сърцето ми.

- Ти самият ползваш ли таксита?

- Отдавна не, защото се придвижвам с моята копа. Понякога обаче се случва някой таксиметров шофьор да ме разпознае и да ме нарече „колега".

- Каза, че имаш кола. Каква е?

- Едно старо ауди, на 20 години. Стар и верен автомобил, нов не ми трябва!

- Спират ли те често от КАТ?

- Рядко, защото гледам да съм дисциплиниран. Наскоро обаче имах нарушение – ударих задния фар на колата пред мен. Понесох си последствията, защото бях виновен.

- Играеш баскетбол. Остава ли ти време за това?

- Опитвам се да тренирам поне два пъти седмично по няколко часа, обикновено между 9 и 11 вечерта. Това ме разтоварва страшно много от натрупания адреналин.

- Имаш ли травми от баскетбола?

- Не може без тях. Преда време ми бяха сцепили веждата, наложи се да не ходя на работа две седмици. Наскоро пък се появих в телевизията с голяма синина под окото, но гримьорите се справиха с нея и успяха да я прикрият с повече пудра.

- Родният ти град е Пазарджик. дошъл си в София в шести клас. Трудно ли ти беше да се адаптираш в новата среда?

- Разбира се, както на всяко дете и на мен ми беше трудно, все пак идвах в голям град. Първото, което ми направи впечатление, беше, че децата в София бяха много по-информирани, с по-богата обща култура. Аз обаче успях бързо да се адаптирам, бях примерен ученик, а и нямах диалект, който да издава, че съм от провинцията.

- Отличник ли беше?

- Да, в гимназията бях отличник, но после ме приеха в Университета, започнах работа и нещата малко се промениха.

- Какво работеше тогава?

- Бях охрана, а после станах чистач в един офис.

 - Не се срамуваш да го признаеш…

- Не. Срамен труд няма. Бях решил, че колкото по-рано започна работа, толкова по-добре. Един приятел беше в този офис и ми каза, че е много готино да се работи там.Така започна всичко.Честно казано, не съжалявам за това. Заплатата беше малка – 200 лева, но като за студент бях доволен и на тези пари.

- Имаш ли приятелка?

- Да, от три години.

- Мислиш ли за брак, за деца?

- Всеки човек, който има сериозна връзка, се замисля за тези неща. Животът ще покаже…

- Целият ти ден минава в телевизията, после си на баскетбол. Остава ли време за приятелката ти?

- Така е, зает съм и за съжаление рядко имаме възможност да прекараме дълго време заедно. Но моето момиче ми влиза в положението.

- Какъв е твоят тип жена?

- Това, което най-много ми харесва в една жена, е нейната естественост. Не харесвам момичета със силикон. Предпочитам да са максимално естествени, по възможност без или с много лек грим.

- Водиш „По света и у нас" заедно с Радина Червенова. Какво помниш от първата си среща с нея?

- Първата ни среща продължи около 5 минути. Всички новинари бяхме събрани заедно в нюзрума. С Радина само се запознахме, казахме си имената и нищо друго. Това беше.

- Освен за работа и новини, говорите ли си по някакви други теми?

- Понякога обсъждаме какво ни се е случило през деня, но обикновено нямаме време, заети сме с подготовката на емисията.

- Заедно ли сте по празниците?

- Само когато сме на работа.

Стр. 21, 22 

в. Марица, Пловдив | 2009-10-26