Съюзът на българските журналисти връчи годишните си награди

СБЖ I 22.03.2012

ГОДИШНИ НАГРАДИ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ
2010 – 2011 г

ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ:

РАДИО – „ДЕНЯТ НА СОВИТЕ”, РАДИО ШУМЕН

ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ:

ТЕЛЕВИЗИЯ – БОЙКО ВАСИЛЕВ, БНТ

Номинации:
ДОБРИН КЕРЕСТЕЛИЕВ за филма „Великата рилска пустиня” , БНТ
ЕМИЛ РАФАИЛОВ за ТВ програма „Термометър” в ТВ „Евроком”

ИНФОРМАЦИОННИ АГЕНЦИИ

СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ – БТА

ПЕЧАТ

КЪДРИНКА КЪДРИНОВА – СП.ТЕМА

Номинация:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ -в.”Дума”

ФОТОЖУРНАЛИСТИКА

БЛАГОВЕСТА ЦВЕТКОВА – в.”Дума”

Номинация:
ПИЕР ПЕТРОВ -в.”24 часа”

ЧУЖДЕСТРАНЕН КОРЕСПОНДЕНТ

ВЛАДИМИР КУЗМИН – В.”РОССИЙСКАЯ ГАЗЕТА”

КНИГА

ЦВЕТАН ТОМЧЕВ – ”ГОЛЕМИТЕ ФОТОРЕПОРТЕРИ НА БЪЛГАРИЯ 1960-1989”

Номинации:
МИЛКО ПЕТРОВ
„Америка-социалният тропик”
ВЕСЕЛ ЦАНКОВ
„Блогът на местния идиот”
ИВАН АНГЕЛОВ
„Притча за пшениченото зърно”

КОРЕСПОНДЕНТ НА ЦЕНТРАЛНА МЕДИА

БЛАГОЙ БЕКРИЕВ – НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ,Пловдив

Номинация:
ЕЛКА РОБЕВА – кор.на БТА, Перник

МАТЕРИАЛ В РЕГИОНАЛНА МЕДИА

РОСИНКА ПРОДАНОВА – РАДИО БЛАГОЕВГРАД

ЕЛЕКТРОНЕН САЙТ

„DNEVNIK.BG”

Номинации :
Newmedia21.eu , издание на ФЖМК
Media-journal.info издание на УНСС

БЪЛГАРСКИ МЕДИИ В ЧУЖБИНА

В.”БЪЛГАРСКИ НОВИНИ", Гърция – БОЙКА АТАНАСОВА

ГРАМОТА И ПОЧЕТНА ЗНАЧКА „Златното перо”

ТОМА СПРОСТРАНОВ – Програма „Хоризонт” БНР

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА

МИЛЕН ВЪЛКОВ /посмъртно/

Оригинална публикация 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 19.06.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.06.2010

Водещ: Ако журналистите бяха законодатели, едва ли вчера американският посланик у нас щеше да попита защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори. Даже ако само някой беше отговорил на журналистите, когато задаваха този въпрос, пак нямаше да се налага в присъствието на посланици издатели, главни редактори, депутати и медийни експерти, събрани от фондация „Конрад Аденауер”, да си разменят реплики кой кой е и има ли групировки, управляващи българските медии. Всъщност май е крайно необходимо някой да научи детето, което казва на царя, че е гол, да каже на издателите. Важно е да се знае кой е собственикът, защото има значение кой говори. Останалото е манипулация и конюнктура. А от нея никой, ама никой няма нужда, дори май вече и леля Мария, която иначе знае всичко за прането. Защото и политиците трябва един ден да свикнат да не се правят на журналисти. Не може те да пишат заглавията и да напътстват медиите да не бъдат критични. Медиите не са пиари на политиците, по-точно не бива да бъдат. Те са от едната страна заедно с хората и така да правят гражданското общество. От другата страна са политиците и ангажираните с икономически интереси. Това е смисълът на журналистиката. Сега е добре освен журналистите това да го проумеят и останалите, от които зависи какви правила създават. Два закона ще правят прозрачни парите на вестниците и телевизиите. Заявените вчера намерения ще коментираме след малко с Весислава Антонова от в. „Капитал”. И той като винаги, когато има някакви критики към медиите отвън, накрая става дума за БНР и БНТ, няма как да не подминем и започналата вече дискусия как да бъдат финансирани обществените медии у нас. След позабравените в миналото екзотични предложения за такси водомер и електромер, отново се заговори за тях. Логично ли е и кой има полза от това? Защото каквото и да си говорим, винаги става дума за един пари, които едните ще дадат, а другите ще вземат. Какви са нашите и какви са европейските правила и какво се прави в криза – ще коментираме с Бойко Станкушев. И тъй като навлизаме вече в сезона на отпуските, ще се опитаме в аванс да коментираме една предстояща медийна дискусия „Испанското председателство на ЕС и българските медии”. Защо предстои да се говори за това ще коментираме с Копринка Червенкова.

Чии пари стоят зад българските медии, дали дойде времето да се получи някакъв отговор на този въпрос, защото журналистите го задаваме много отдавна? Добър ден на Весислава Антонова от в. „Капитал”!
Весислава Антонова: Благодаря за поканата да говоря по тази тема! Тя, нека да кажа, че е любима на „Капитал”. Казвам го с лека ирония, но иначе съвсем сериозно, това е тема, на която ние много държим в секцията „Медии и реклама”…
Водещ: Тя и на нас ни е много любима тази тема.
Весислава Антонова: Честно казано, времето много отдавна би трябвало да е дошло да говорим за прозрачната собственост на медиите. Сега, нека да кажем, че новото правителство и експертната група, която то е одобрило да пише нов медиен закон, имат нова воля и желание в текста на медиен закон, който да регулира не просто радиото и телевизията, да има записани текстове, които по някакъв начин да са свързани и с печатните медии, и да могат да осветляват собствеността в печатните издания, което е изключително необходимо.
Водещ: да, защото който създава мнение няма право да бъде анонимен, нали така?
Весислава Антонова: Точно така, няма право да бъде анонимен. Защото всеки, който е анонимен съществува риска да бъде и манипулативен. Почти го римувахме с теб, Ирен.
Водещ: Да. Трябваше ли американският посланик да зададе въпроса, който журналисти отдавна задават за собствеността на българските медии, за да тръгнем да търсим отговора?
Весислава Антонова: Бих казала, че по-скоро е тъжно американският посланик да ни го казва, защото за пореден път става ясно, че ние не можем сами на себе си да кажем, че секторът ние журналистите и издателите не разчитаме толкова на саморефлексията, а винаги чакаме някой отвън да ни каже. Би трябвало тези времена вече да са отминали и да са много далеч от нас и самите ние да се опитваме да съхраним здравето и свободното изразяване на медиите. Защото в противен случай демократичното общество означава, че не се е случило. Но пък от друга страна, американският посланик. Америка е държава с традиции в свободата на изразяване. Щом дотам сме го докарали да ни го каже американският посланик, значи…
Водещ: От друга страна пък ,ние журналистите да му благодарим, че…
Весислава Антонова: Знаете ли, направи ми впечатление между другото в неговото изказване и в неговия анализ, че е човек, който се е постарал много добре да се запознае със средата. Разбира се един дипломат много рискува, когато се опитва да навлезе в толкова деликатна сфера, да я коментира и да дава оценка на чужда журналистика. Знаете, че дипломатите обикновено не правят това. Но съдейки по детайлите, по някои от детайлите в изказването на този човек, останах с впечатлението, че той доста добре се е подготвил и доста добре се е запознал със ситуацията. Независимо от факта, че в неговия доклад не фигурираха имена, фирми, компании и т.н. Естествено, че няма как да фигурират, защото наистина едно дипломатическо лице, първо, не може да се ангажира да ги споменава и да говори за тях, и второ, не е нужно. В смисъл, ние достатъчно добре познаваме сектора.
Водещ: А и разменените реплики в залата като че ли поставиха нещата на местата им?
Весислава Антонова: Да, разбира се. В смисъл, това, което трябваше да се каже, се каза от хората, които трябва да се каже. Посланикът просто зададе тона и се опита да каже, че това, което се случва с българските медии не е толкова непрозрачно и за диплотатите и за чужденците в тази страна и че когато една медия е манипулативна и несвободна, това се забелязва от всеки интелигентен човек независимо дали той е българин или просто е чужденец и чужд дипломат в дадена страна. Всеки следи достатъчно добре и политическите процеси, и процесите на формиране на журналистиката, доста добре е запознат с изданията. Така че мисля, че тези обвинения бяха доста пресилени към него.
Водещ: Нека направим една прогноза. Ние с теб много отдавна следим реакциите по повод предложението да има текст в медийния закон, който да регулира по някакъв начин или донякъде и вестниците и печатните медии. Докъде се стигна в тази посока, защото имаше отчетливи реакции срещу такъв текст?
Весислава Антонова: Нека да кажем, че реакции срещу този текст на издателите като цяло, на Съюза на издателите изобщо не е имало. Имаше остра реакция срещу изказванията, че трябва да има закон за печата, което абсолютно не е необходимо и… в смисъл, да не навлизаме в този един друг дебат. Но от друга страна, да, наистина имаше известна съпротива, има известна съпротива от страна на един точно определен издател Ирена Кръстева, управителя на Нова българска медийна група. Нека да кажа, че около нея са вестниците „Монитор”, „Политика”, „Телеграф”, това са основните по-тиражни вестници. Има и други регионални и спортни издания, телевизията ББТ. Та Ирена Кръстева, тя е издателката, която може да се каже, че предизвика най-голямо любопитство и интерес у всички най-остри въпроси, защото през последните няколко години, откакто тя придобива медии и начина, по който ги придобива, особено скандално, не е съвсем по правилата, накара хората така да реагират. Тя произведе новината, искам да ви кажа там. Тя каза, че има нов съюз, алтернативен съюз на издателите и покани всички, които искат да участват в него. И също така каза, че няма абсолютно никаква нужда от нов закон за медиите, а пък още повече за закон, в който да се описва собствеността на печатните издания, защото, ето, дори нейната собственост е прозрачна и всеки, който иска да провери, ще види, че тя е едноличен собственик на нейните издания. Та от тази гл.т. има някаква съпротива, но аз не бих казала, че тя е толкова мощна. Това, което мен по-скоро ме притеснява е, че работните групи, които пишат медиен закон, се опитват много отдавна да го пишат. Много отдавна се опитват да регулират пространството, много отдавна се опитват да вкарат професионални текстове, които да гарантират стабилност на развитието на медийния бизнес като такъв, като свободен, като прозрачен, като такъв, какъвто трябва да бъде и е в повечето развити европейски държави. Притеснявам се те да не бъдат отегчени отново. И както аз написах в моя блог към в. „Капитал”, дано не бъдем свидетели на поредния закон за медийни мечтатели. Дано той все пак се случи, защото това е добре не само за нас журналистите и за издателите на вестници и списания, добре е за аудиторията. Така ще бъдем по-искрени, по-откровени към нея и ще й предлагаме журналистика, каквато тя заслужава.
Водещ: По принцип журналистите винаги помагат на гражданското общество, или поне трябва да го правят.
Весислава Антонова: Трябва сега и гражданското общество по някакъв начин да ни подкрепи, да покаже, че има необходимост от такъв тип журналистика.
Водещ: Но това разбира се е един доста бавен и труден процес…
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А дотогава все пак трябва да се напише този медиен закон. Дали…
Весислава Антонова: Оптимистичният вариант е, че той ще се напише през лятото и през есента ще се обсъжда, но песимистичният вариант е, че това може и да не стане и може всичко да отиде в следващата година. А пък ние с тебе като хора, които сме следили медийната проблематика, отлично знаем, че започне ли нещо да се отлага, да се забавя, нещата стават по-лоши и не се получава.
Водещ: При един поставен срок 30 ноември нещата едва ли ще могат да се случат тази година обаче? Защото това е срокът, поставен на работната група да напише закона и да го предложи в МС.
Весислава Антонова: Аз искрено се надявам, че все пак тази работна група би могла да успее, първо, защото като не коментирам някои изключения и пропуски от моя лична гл.т., без да искам да конкретизирам защо в случая, това не е толкова важно, има достатъчно добри експерти, които много пъти са се опитвали да пишат закони, които добре познават добрите световни практики…
Водещ: Но те са вън от тази група.
Весислава Антонова: Ами на работната група към МС всъщност не мисля, че не й стои в правомощията да покани и тези, които разбират, и тези, които могат, и независимо от това, че те не са влезли в един протокол, в един документ чисто формален, биха могли да бъдат поканени от тази работна група по уважителен, достатъчно адекватен начин, зачитайки усилията им и те да помогнат. Нека… аз лично нямам абсолютно никакви притеснения и не искам да говорим с кодове. Едно от имената, които се наложи през последните повече от 10 години…
Водещ: Нели Огнянова.
Весислава Антонова: Е Нели Огнянова, да, която с огромно внимание следи, първо, всички процеси на промяна в Европа, и второ, винаги е участвала в писането на медийни закони. Надявам се, че независимо, че нейното име не фигурира в списък, подписан и подпечатан от Бойко Борисов, има начин тя да бъде поканена и да бъде консултант на този текст по уважаващ персоната й начин.
Водещ: Защото в крайна сметка не са ни много добрите експерти медийни в България.
Весислава Антонова: Факт, така е, не са много добрите ни медийни експерти. Сега, не го казвам от теоретична гл.т., защото на теория много хора могат да бъдат добри. Нека да кажем, че става дума за добри медийни експерти, в смисъл такъв, да не се подхлъзнат по определени политически влияния и отново да бъдем свидетели на един осакатен медиен закон.
Водещ: Или пък медиен закон с име.
Весислава Антонова: И един закон, който пак трябва за пореден път да бъде поправян, защото пак в него нещо не е доогледано и ненаписано.
Водещ: Да, другата много сериозна опасност е да му бъде лепнато някакво име, защото много често и това се случва в медийните закони.
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А това в никакъв случай не помага нито на журналистите, нито на гражданското общество.
Весислава Антонова: Издава незрялост, за жалост, издава незрялост. Не знам колко време и колко усилия още и колко отегчения трябва да преживеем, за да докажем, че всъщност би могло да има един такъв нормален закон.
Водещ: да се надяваме и на обещаните обществени дискусии. Такива обещания чухме в „Клубът на журналистите” миналия път и от Даниела Петрова, която е председател на медийната парламентарна комисия по култура, гражданско общество и медии, и от Радомир Чолаков, който пък е член на работната група, която работи по написването на закона. Дано тези дискусии ангажират и хората, а не само специалистите.
Весислава Антонова: Дано наистина да има широк кръг от експерти, въпреки че дори и включването на прекалено пък много хора, може да забави и да разводни работата на комисията. Но в смисъл, казвайки това, съвсем не приемайте, че не съм привърженик на откритите и сериозни дебати. Естествено, че трябва да има и естествено, че трябва да има прозрачност. Най-малкото поне текстът да бъде слаган в съответен сайт, така че заинтересованите и образовани хора да могат да го прочетат и всеки, който има желание да изрази мнението си, да го направи.
Водещ: Защото наистина е много важно кой говори и какво говори и да е ясно кой е този, който говори.
Весислава Антонова: Точно така. Но ако ми позволиш накрая да кажа. Нямаме нужда дискусиите за медийния закон да бъдат като дискусиите какво е бъдещето на обществената телевизия и общественото радио. Защото не мисля, че те са емблема на журналистически професионализъм и загриженост за това какво се случва в тези медии. Така че дискусията за медийния закон е сериозна дискусия и в нея при всички случаи няма място за придърпване на килимчето към някакви лични казуси да ни се разрешат.
Водещ: Е, ама те по принцип дискусиите винаги са сериозно нещо и на тях няма място за лични казуси, но за съжаление, нещата така се случват…
Весислава Антонова: Може би трябва да има един форум в интернет, където да има текста на закона и всеки да коментира. И за има някой, който да следи този форум. Така може би ще е по-модерно и демократично.
Водещ: Или може би трябва да завършим с горчивата ирония да поканим американския посланик на тези дискусии.
Весислава Антонова: Ами да, той може би ще ни даде добра идея и модерен подход за провеждане на подобен полезен дебат за нов медиен закон и за прозрачна собственост.
Водещ: А и засега има място за оптимизъм, дано той не се изпари бързо-бързо. Благодаря ти, Веси, за този коментар.

Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме по темата. Критики към българските медии, дошли отвън. Вече коментирахме, как да кажа, въпроса, който зададе американския посланик. Сега продължаваме по този коментар с Бойко Станкушев. Добър ден! Трябваше ли американският посланик да повтори въпросите, които ние журналистите отдавна задаваме за собствеността?
Бойко Станкушев: Е, след като толкова отдавна ги задаваме и нищо не се случа, не само американският, но и всички посланици може би трябва да кажат нещо, за да се размърдат нещата. Лично аз съм скептик, че ще се реши проблемът скоро време. Въобще не вярвам, че до края на годината ще се случи това нещо. Както имам и известни притеснения около тази работна група, който ще прави закона. Тя може да е работна, ако работи, но дали е експертна, след като е работна. Едното не следва от другото.
Водещ: Вече коментирахме липсата на един много сериозен експерт.
Бойко Станкушев: Ще си позволя да взема частично отношение по казаното преди малко от колегата Весислава Антонова от в. „Капитал”. Съгласен съм с всичко, което каза тя и считам, че не е забранено и не е срамно гилдията, т.е. ние, когато настъпват така поне привидно съдбовни моменти за медийната регулация, да си казваме много ясно мнението, а не да използваме кодове наистина. Много странно е, че… за мен лично, човекът с най-голям опит, доц. Нели Огнянова не е в тази работна група. Защото първо тя е експерт, това е мое лично мнение, но аз държа да го чуят хората в ефир…
Водещ: Едно допитване до гилдията би…
Бойко Станкушев: Да, много бих искал и премиерът да го чуе. Второ, тя е човек, който има освен експертни качества високи, има чисто морални качества много високи, и третото нещо, много, много голям опит, главно горчив, което е важно. Защото едно общество, едно съсловие, една гилдия, ако не се учат от грешките си, става много лошо. На път сме това да стане.
Водещ: Всъщност авторитетът в гилдията на проф. Нели Огнянова е толкова голям, защото въпросите, които ние журналистите задаваме и не получаваме отговори, обикновено са и на нейния блог. Това е много важно.
Бойко Станкушев: То в нейния блог през последните години практически всичко е написано. Хубавото е, че е написано, хубавото е, че тя е достъпна. Можеш, ако наистина си изкушен, или пък дори ако направо страдаш от тази проблематика, да отидеш, да се посъветваш, да си изкажеш мнението. За съжаление, в България, която 20 години върви нанякъде с претенцията, че се е върнала в Европа, това не е обичайна практика. Както е тежко нарушена комуникацията между журналисти, не казвам медии, между журналисти и политици, тя е мутирала, защото нито едните, нито другите тогава, когато влязат в някакъв диалог са напълно искрени, така е изкривена комуникацията и между експертите и законодателя и изпълнителната власт също така.
Водещ: Всъщност за да бъдем по-ясни, нека да кажем, не може политици да пишат заглавията, нали така?
Бойко Станкушев: Не, не, това ти го каза в началото. Разбира се, не. Просто…
Водещ: Искам да кажа, че тази деформация води до това.
Бойко Станкушев: Да. И значи, най-убийственото е, че автоцензурата се проявява не само в материалите на електронните и печатните медии, ами се проявява дори и в това неформално общуване и комуникация по кафенета и насам-натам между журналисти и силни хора. Те не си говорят истината. Т.е. отношенията не са искрени. Аз го наблюдавам много години това. Патил съм си заради това. Вярвал съм, че ако си кажа мнението, разбира се по подходящия начин с подходящия тон, ще има полза. Оказа се, че няма полза. Няма полза, защото ние практически не сме имали за всичките тези години, или почти не сме имали хора с държавническо отношение там горе.
Водещ: Може би и не сме мотивирали хората да проумеят, че е много важно правилата да са ясни и точни. И не случайно в крайна сметка всяка една Конституция в демократична страна защитава правото на информираност на гражданите си.
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Това не е случайно.
Бойко Станкушев: Да де, ама в България така са разписани и Конституцията, защото тя има много сериозни трески за дялане, и специфичните закони, защото сега говорим нали за медийния закон, че всъщност обслужват, и то по един безпардонен начин интересите на представителите на големи корпорации. Преходът, някои твърдят, че е свършил, да, той свърши като преход от преминаване от централизирана към пазарна икономика, но това не е демократично общество. Дефицитът на принципи означава, че ние не сме демокрация. Не сме. И на все повече хора им става ясно. След няколкото вълни на адска еуфория им става ясно. И наистина, ако иска това правителство и това мнозинство да остане в историята, трябва да рискува, защото не е лесно. Дори когато си най-горе има риск. Да размърда нещата и да създаде условия за преподреждане на всичките сегменти в този пъзел, за да стане той кристално чист и да започне да функционира една нормална медийна регулация. Ние сме свидетели на абсолютна тъпотия да се дискутира трябва ли, не трябва ли, доколко трябва и как да става ясна собствеността на медиите. Ами извинявайте, ако аз утре отида и си купя нов джип мерцедес веднага ще дотупат онези и ще ме питат: абе, ти откъде имаш тези пари. В същото време, ако аз съм Ирена Кръстева и си купя няколко вестника и телевизии, никой няма да дойде да ме пипа.
Водещ: Да, това е нелогично най-малкото.
Бойко Станкушев: Че къде е принципът? Сега, не казвам, че всички трябва, всички срещу Ирена Кръстева. И в неин интерес е да каже как до еди –коя си година тя, която не е имала нищо, изведнъж става магнат. Нищо страшно. Много други хора бяха поставени, от други сектори бяха поставени под микроскоп. И къде с известен успех, къде без успех обаче нещо почна да се прави. Очевидно, че невъзможността да се види, да се опише , да се докаже собствеността на една или друга медия, води до нейната зависимост. Точка.
Водещ: Може би тук работи правилото, неписаното правило за политиците: не воювай с медиите. Или става дума за друго.
Бойко Станкушев: Това е вярно в демократичните страни. В България има една симбиоза между олигарси, политици и собственици на медии. Някои от които са част от олигархията. Определено. И каква прозрачност ще има, няма да има прозрачност. За съм скептик.
Водещ: Всъщност за каква истина може да се говори, след като винаги съществува подозрението в корпоративни интереси и манипулативност.
Бойко Станкушев: Значи за да няма зависимост, първо, медията Х трябва да е ясно какъв й е произходът на парите. Както идват данъчните и те питат: абе ти защо си си купил апартамент за 500 000, пък доходите са ти 500 лв. на месец. Така. Както например и двете обществени, в кавички, медии БНТ и БНР, вашата, също са тежко зависими. Защото всъщност те са медии на изпълнителната власт.
Водещ: Е, не. Не съм съгласна.
Бойко Станкушев: Къде е гаранцията? Извинявай, как се финансирате…
Водещ: Ами ние с имената си…
Бойко Станкушев: Абе вие, аз не ви обиждам имената, обаче вашето финансиране, значи то идва само от една-единствена тръба и това е субсидията. Ако искаш да ми кажеш, че много печелите от реклама, няма да ти повярвам.
Водещ: Е, аз няма да кажа въобще, че много печелим, защото не е истина.
Бойко Станкушев: Записаният в неизпълянващия се закон текст за финансирането ви не работи. Министърът на финансите ти дава или не ти дава еди-колко си пари. Това е в момента дереджето.
Водещ: Той затова е толкова важен, защото…
Бойко Станкушев: Аз не говоря за г-н Дянков или за всичките му предшественици, говоря за… така или иначе ситуацията, в която са нахендрени.
Водещ: Нека след малко да продължим по темата и да направим някакъв паралел в Европа как това се случва и у нас как може да се случи в условията на икономическа криза.
Появят ли се критики отвън към българските медии и задължително става въпрос за начина на финансиране на БНР и БНТ. Бойко Станкушев ми е гост. Защо има такава странна тенденция или навик, или как да го наречем?
Бойко Станкушев: Защото дори и дотолкова доколкото има някакъв закон, хубав-лош, според мене не е достатъчно добър, аз не съм краен критик на действащия закон, но по-лошото е…
Водещ: Всъщност от действащия закон няма нищо, той е кръпки.
Бойко Станкушев: По-лошото е, че той не действа в частта финансиране, въобще не действа. Ние много добре си спомняме, бе общо взето канавата на този закон се появи, за да бъдат обслужени интересите на новопоявили се тогава частни големи медии, телевизии, първата по-специално Би Ти Ви, с обяснението, че по този начин се стимулират чуждите инвеститори и те влизат. Това е вярно. Но с уговорката, че се прави за известен период от време. По този начин бяха редуцирани възможностите за рекламни постъпления на обществените оператори. Това си продължава и досега.
Водещ: Така е, да.
Бойко Станкушев: А през това време големите телевизии се препродадоха по един-два пъти за суми, които са известни в публичното пространство. Друг е въпросът дали са истински.
Водещ: А съвсем трети е дали има платени данъци.
Бойко Станкушев: Така. Крайно време е, първо, това по един елегантен начин, отчитайки интересите и на търговските, и на обществените медии, да бъде прекратено. Второ, да се създаде действащ законов текст, и респективно орган, който да може във всеки един момент да доказва, поемайки отговорност, че произходът на капитала на една, втора или трета медия е еди-какъв си и еди-колко си. И тогава нещата ще се оправят.
Водещ: Обаче, то вече звучи като сатира, такса електромер, такса водомер…
Бойко Станкушев: Да, общо взето този разговор е безсмислен, но в края на краищата е отговорност на законодателя като е законодател това да направи.
Водещ: Дали обаче това е възможно, имайки предвид…
Бойко Станкушев: Отговорност на журналистите е да ги ръчкаме, да ги подсещаме и евентуално да даваме съвети, включително и експертни.
Водещ: Доколко обаче това е европейската практика?
Бойко Станкушев: Ирен, в голяма част от цивилизованите страни има действащи, перфектно действащи обществени медии, някои от които в Европа годишните бюджети са по 1,2 – 1,3 млрд. евро. Те си работят, обществото е доволно, ничии интереси не са накърнени, дори политиците са доволни. Ако всичко това не означава, че няма как да се вземе тертип и да не се изпада в популистко говорене за електромер, водомер и т.н., здраве му кажи.
Водещ: Всъщност може ли този разговор да отиде по-далеч от електромера и водомера?
Бойко Станкушев: Но с тази работна група тука, която гледам, аз не вярвам това да се случи.
Водещ: И дали е възможно да се случи по време на икономическа криза обаче? Защото…
Бойко Станкушев: Икономическата криза не пречи на произвеждането на правилно законодателство. Икономическата криза…
Водещ: Дали това законодателство ще може да заработи?
Бойко Станкушев: Икономическата криза се казва криза, защото има рамка. Започва, протича и свършва. Те нека да си направят едно нормално законодателство, могат да вкарат някакви временни мерки, с уговорката, че те ще действат примерно до деня Х 2011-2012 г., или нещо такова, или да се обвърже с някакъв коефициент. Например, тогава когато, да речем, стигне ръстът на БВП Х. Нещо такова, това е лесно. Да се сложи един ред, и в момента, в който бъде достигнат, да паднат тези временни мерки. Не пречи. Както нормално се прави във всички държавни в криза, включително и в нашата. В това отношение правителството взима едни не лоши мерки. Не виждам конфликт тук.
Водещ: А има ли смисъл да се задава въпросът, в този закон трябва ли да фигурира евентуалното събиране на БНР и БНТ в едно? Защото това също се превърна във, как за кажа, един вид сатира.
Бойко Станкушев: Този въпрос има смисъл, само ако в доказателствената част на субектите, пледиращи в тази посока, бъде ясно изведено, че ще има икономическа полза, нищо друго. Аз не мога да преценя. Струва ми се, че няма да има, че няма да има икономи, че няма да бъде по-щастлив министър Дянков, ако това се случи.
Водещ: Още повече, че ние имаме съвсем различен опит в това отношение. Вярно, че той е стар, но в никакъв случай не бива да бъде забравян. Говоря за Комитета за радио и телевизия.
Бойко Станкушев: Е, това беше в едно друго време. Хем е пример това, което даваш, хем не е. Защото тогава не беше от икономически съображения сложена под една шапка телевизията с радиото, или обратно, хайде телевизията към радиото, защото радиото е по-старо, от някакви идеологически и други, главно според мене те са си правили някакви илюзии тогавашните партийни лидери на комунистическата държава, че така ще контролират по-лесно гилдията.
Водещ: От друга страна няма разлика между идеологически и икономически причини.
Бойко Станкушев: Когато едно уравнение бъде добре решено икономически, то дава и добър идеологически ефект накрая. Хората се научиха да мислят с главите си, гледайки хладилниците си. Това е разликата от преди 20 години. Видяха свят, бих казал, че доста догми са мъртви, доста илюзии са мъртви, това е добре. Ако трябва да отговоря еднозначно, за не бих си позволи експеримент като възстановяване на Комитет за телевизия и радио. Самата процедура ще е скъпа.
Водещ: А доколко пък е възможен вариантът, моделът Би Би Си? Имайки предвид, че ние не разполагаме с британски, а с български политици.
Бойко Станкушев: Значи, бих могъл да започна да говоря за това дали е възможен моделът Би Би Си, ако преди това се случат няколко неща, от които, пак си почвам аз за краставичката, се реши въпросът с произхода на капитала на медиите. Този въпрос не стои в Обединеното Кралство, не стои в САЩ…
Водещ: И гнилото не е в Дания.
Бойко Станкушев: Това е много важно. Можеш да прегрупираш, да обединяваш, да консолидираш определени сегменти и т.н. в един специфичен пазар, ако можеш преди това да ги дефинираш един по един и ако те са ясни и видими. А тек не знам как ще стане това нещо. Това според мене е невъзможно.
Водещ: Сега се сещам един комичен вариант – данъчните да влязат в тази работна група.
Бойко Станкушев: Разбира се, аз съм голям фен на данъчните.
Водещ: Стана вече ясно.
Бойко Станкушев: Не, не, ние говорим ни повече, ни по-малко за намиране и задействане на механизми за прозрачност. Ние в момента имаме нужда от…
Водещ: Операция „Чисти ръце”.
Бойко Станкушев: Чисти ръце. Значи да се почне – гласност, прозрачност, влиза се в действената фаза чисти ръце, неутрализиране на мръсните, изкарване на бял свет и да бъдат пратени там, където им е мястото.
Водещ: За да може да има наистина…
Бойко Станкушев: Ако Бойко Борисов има намеренията, които афишира, значи веднага трябва да почне да строи поне два нови затвора. Защото ако успее, ще възникне проблем къде да ги подреди, където ще имат време да мислят тези хора и разбира се тези, които бъдат осенени от него, да се поправят и да излязат като други.
Водещ: Лошото е, че няма пари в момента дори за това.
Бойко Станкушев: Защо да няма? Строителството е в криза обаче има работна ръка, която не е скъпа. Имаме си строителни материали, всичко. Според мене това ще бъде един облагодетелстващ кризата ход. Да се направят два национални обекта. Ако ще строят примерно „Белене”, защо не направят един хубав затвор там? Ще има работна ръка, ще има всичко.

Водещ: След като американският посланик се изказа, ние сме в очакване на следващите изказващи се посланици, а такива ще има определено. Шегата настрана разбира се. Испанското председателство на ЕС и българските медии, защо предстои една такава дискусия? Сега, първо рязко ще сменим темата, а после ще се върнем на същата. Добър ден на Къдринка Кърдинова от сп. „Тема”!
Къдринка Кърдинова: И от сдружението на испаноговорящите журналисти.
Водещ: Което също не е маловажно. Защо трябва да се говори, защо испанското председателство иска да разбере за българските медии нещо повече?
Къдринка Кърдинова: Инициативата всъщност е на нашето сдружение. Разбира се посолството ни подкрепя. Срещата дискусия ще ни домакинства Информационното бюро на ЕП. Така че целта е да кръстосаме няколко теми. Какво се случва в България и в българските медии през последните 6 месеца, когато е Испанското председателство? В същото време доколко тези български медии са носители на европейски ценности, самите те, не само като отразител на испанското или което и да е друго председателство. Доколко сме в такт с най-демократичната институция в ЕС – ЕП, където има сблъсък на най-различни мнения, където се ражда истината в един такъв открит спор. Дали нашите медии са достатъчно открити за всички гледни точки днес в ситуацията, в която всички се опитваме да оцеляваме. Доколко кризата влияе и как се отразява на независимостта, има ли я въобще тази независимост на медиите и на отделния журналист. Всичко това ще се опитаме да изясним в един много свободен разговор, за който сме поканили широк кръг колеги от всички медии, до които можахме да изпратим покани. И мисля, че това е една тема, която… разбира се, че няма да стигнем до единна истина, това е ясно, но си заслужава да поговорим за нея. Сега, дали посланици ще се изказват по тази тема, или няма да се изказват, защото аз мисля, че по-важното е ние какво ще си кажем, ние журналистите. Разбира се на нашата среща ще присъства испанският посланик. Поканили сме и белгийския посланик, който е следващият, той ще поеме председателството, белгийското председателство от 1 юли. Поканили сме и унгарската посланичка, която пък е следващата. Т.е. посланици ще има, но нека да не акцентираме всичко върху присъствието на посланиците. По-скоро тяхното присъствие за мене е един вид живия контакт с Европа и диалогът, който се опитваме да постигнем с всички тези така условно наречени европейски ценности. Много ги фетишизирахме вече, но ще се опитаме да разберем за какво става дума всъщност в нашата реална медийна среда.
Водещ: Бойко, смяташ ли, че това ще бъде наистина стимул за един сериозен разговор? Изобщо, ще се превърнал ли европейските посланици в България първи приятели на българските журналисти?
Бойко Станкушев: Ами крайно време беше да спрат да се снимат с някакви набедени за политици хора и да се обърнат към по-нормалните. Бих приветствал, аз се чувствам от много отдавна европейски гражданин. Просто считам, че въпросът е риторичен. Много добре би било, Испания е една страна с големи традиции в демократичния печат, с в известен смисъл сходна историческа съдба, хора, които знаят какво е диктатура, знаят какво е потъпкване на човешкото достойнство, знаят какво е да си несвободен, да ни дават съвети. Прекрасно би било.
Водещ: Дали успяваме да се възползваме от тези шансове или ги пропускаме обаче?
Бойко Станкушев: Ще трябва да се опитаме. Ето, Къдринка каза нещо много интересно. Това означава, че може би тези инициативи не са просто лични инициативи на Негово превъзходителство американския посланик, Негово превъзходителство испанския посланик. Може би това издава някаква грижа, която е координирана грижа. И така се прави обикновено, като почнат да се бият децата в детската градина идва лелката и ги разтървава и им казва: не така. Когато тръгнат да ядат с мръсни ръчички, след като са си играли с кофичките, идва пак лелката, и казва измийте си ръчичките и тогава ще папкате. Така трябва. Казвам го разбира се с…
Водещ: Горчива ирония.
Бойко Станкушев: Не знам, аз не мога да се самоопределям дали съм ироничен или самоироничен, обаче това даже е леко, бих казал обидно, защото моята представа преди 20 години за това, което сега трябваше да бъде, не съвпада с действителността. Аз се чувствам много унизен.
Къдринка Кърдинова: Бедата е, че наистина много мислещи хора в България така се чувстват.
Бойко Станкушев: Нашите усилия доникъде не доведоха. Правиха се независими журналистически организации, Свободно слово, Медийна коалиция. Част от тях имаха високо експертно равнище, част от тях участваха много активно с проф. Неили Огнянова, и с доц. Георги Лозанов и с други експерти в правенето на медийни закони…
Водещ: Но всички си останаха едни мечтатели.
Бойко Станкушев: И какво от това? Нищо не се случи.
Водещ: Можел ли да говорим вече за една по-различна тенденция и доколко трябва да включим и гражданското общество, каквото е равнището му в момента, в такава една дискусия и как да го направим?
Бойко Станкушев: То ние не можем да го включим. То ако не се включи само, просто няма смисъл. Аз малко искам да върна…
Водещ: Достатъчно интересно ли обясняваме това, което се случва?
Бойко Станкушев: Аз не мога да си отговоря ние имаме ли гражданско общество, или това са просто все още едни такива недовършени ферментации, нещо фрагментарно се случва, но ако това е гражданско общество, здраве му кажи. Прекалено много конформизъм, пресъобразяване и мълчание има в това нещо, което ние искаме да стане гражданско общество. Няма нетърпимост. Аз съм свидетел, давам пример, бивши социалистически страни, където, уж, трябва, нали, поради сродната ни съдба, последствията, резонансите, проблемите да са еднакви, но не са. Това ако се случи на един поляк, на един унгарец – абсурд е да мълчи. Хората си изказват без страх мнението, свободно. Те за разлика от нас могат да се самоорганизират и го правят. По различни проблеми. Говорят, оказват натиск в рамките на закона разбира се и принуждават политиците да действат по посока защита на обществените интереси.
Водещ: И не чакат да се случи криза, за да реагират, защото при нас реакциите са винаги и само в ситуации на много остра криза.
Бойко Станкушев: Ще цитирам една от десетте си любими пословици. Тя е турска. Турчинът казал: Ех, да имах на българина акъла, ама дето му идва (…). Така е.
Къдринка Кърдинова: Аз си мисля, че тези общества, за които говорим, и полското, и чешкото, те имат една историческа традиция, все пак, която е доста по-различна от нашата. Можем да се върнем в други времена, когато те бяха, и тогава бяха гражданско общество, докато у нас малко другояче са се развили историческите обстоятелства. На мен ми се иска тук обаче да вмъкна, и все пак нека да бъдем малко и самокритични и да си поговорим за ролята на медиите в този наш дълъг преход. Защото в крайна сметка, има разбира се хубави и щастливи изключения, сериозни медии, включително радио „Христо Ботев”, да е живо и здраво, но нека да погледнем какво се случва в телевизионния ефир. Значи, тази чалгизация, която преля и в политиката, нали тръгна оттам, от телевизионния екран. Аз не знам, не мога да кажа, че… далеч съм от тази вечна позиция на политиците да обвиняват за всичко медиите, абсурд, в никакъв случай не съм на това мнение, но има огромно влияние. Това са скачени съдове. Това гражданско общество откъде да се роди, от Биг Брадър или от разни други такива формати, които възпитават плейметки. Просто няма как да се случи. В крайна сметка тази чалгизация завладя не само избирателите, вече завладява и политическата класа. За съжаление, това е резултатът от тези скачени съдове, които някак си не могат да се разкачат.
Водещ: Как да намерим начин да се самоорганизираме? Ето Бойко ти каза, трябва да се самоорганизираме, както тези общества умеят да се самоорганизират. Как да го направим?
Бойко Станкушев: Ами то и в момента, слагайки на масата тази тема в твоето предаване, ти си започнала да го правиш.
Водещ: Е така де, ама много бавно става.
Бойко Станкушев: Е, с този човешки материал е така. Не си правете илюзии. Между другото има една доста видима дори с просто око корелация. Значи тези медии, които имат ясна собственост, са много, много по-малко изкушени, податливи на чалгизирането на ефира и на печата. И обратно. Не ви ли е направило впечатление?
Водещ: Така е, но то е обяснимо, то е логично.
Бойко Станкушев: Да. Фактически ако трябва да говорим с абсолютни стойности, това изобщо не се случва в БНР и БНТ.
Водещ: Когато знаеш кой ти говори, тогава някак си този, който ти говори има повече отговорност.
Бойко Станкушев: Моралната отговорност. Ако един човек стои в сянка, той е някакъв магнат, обаче не иска да каже откъде са му парите, и дори има случаи, в които не се знае кои са реалните собственици, в България има много такива случаи. Т.е. не може да се докаже. И ако кажа в ефир, някой ще ме осъди за клевета, набедяване и кой знае какво, защото аз не мога да докажа това. На тях това им е силата, че когато усетят, че гражданското общество, по-просветени, по-загрижени за народа си политици се опитват да тръгнат по посока прозрачност, било на капитал, било на други работи, те веднага реагират и светкавично предприемат действия, които обаче с в тъмната част на сектора. Те са конспиративни. Винаги когато се започне дебат що-годе енергичен и честен за съдбата на медиите в България, се започват едни някакви много странни действия, свързани с вадене на компромати, с плювни, със заплахи…
Водещ: Значи да очакваме горещо лято?
Бойко Станкушев: Да, да, разбира се. Хората, които ограбиха страната и осакатиха общественото съзнание и за съжаление може би това ще има тежки последствия за по-младото поколение след време, то вече има сериозни видими наченки, тези хора няма лесно да пуснат кокала. Те в момента инвестират, подчертавам, конспиративно, което значи невидимо, в дискредитирането на свободните гласове, на хората, които искат действително да се изработят правила и механизъм за тяхното спазване, и ще има сблъсъци. Ще има много тежи сблъсъци. Аз очаквам още другата седмица да почнат да излизат гадости в тези издания, които не се свенят да ги публикуват.
Къдринка Кърдинова: Аз се притеснявам и за още един чисто практически рефлекс от всичко това, което се случва, включително и от кризата, която настъпва по частни медии, които се опитват да бъдат независими. Наясно сме, че в повечето медии приходите идват от рекламите. Рекламният пазар в момента е много свит. Какво се случва с голяма част от журналистическата колегия, има много съкращения на журналисти…
Бойко Станкушев: Той е свит и манипулиран.
Къдринка Кърдинова: Естествено. И той се насочва там, където…
Бойко Станкушев: То си е от край време така.
Къдринка Кърдинова: И съответно много хора в колегията в момента са под сатъра на очакваното съкращение. За каква независима журналистика в такава ситуация можем да говорим? За мен това е много притеснителна ситуация.
Водещ: Аз сега се сещам за една друга пословица: който слушка папка.
Къдринка Кърдинова: Да, точно, дотам стигаме. А това е много тъжно за реалното положение на свободата на словото.
Бойко Станкушев: От една страна, ще се почнат много активно платени пиарове мощни и кампании за дискредитиране на една или друга личност от тази страна, от която аз имам претенцията, че съм.
Водещ: Да, защото има хора, за които автоцензурата не работи, независимо от икономическата криза… Накрая да кажем, Къдринка, какво се случва в момента?
Къдринка Кърдинова: В момента има един много хубав празник, в института „Сервантес”, тъй като днес е Ден на испанския език. Дойдох в студиото директно от този празник. Той започна с едно изсипване на буквички, изрязани от хартия от прозорците на института. Имаше игра с думи, с един кубчета на едно пано на паважа, салса, испанска кухня и други такива интересни неща. Всичко това до 3 ч, който желае може да се включи.
Водещ: Очевидно ние журналистите трябва да се възползваме от този метод на привличане на вниманието на гражданското общество, защото очевидно трябва и гражданското общество да се включи в този момент в тази дискусия, тъй като наистина е много важно какви ще са правилата за българските медии.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 10.04.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-10

Водещ: Каквото и да си говорим за медиите става дума не само за пари, но и за влияние. На всеки три години става дума и за два стола. Разбира се, възможността да се седне на стола на генералния директор не винаги значи много. Историята на Старата къща, както добронамерени наричат радиото, помни директор, който не успя да седне в заветния стол. Както отбелязват и най-върлите критици, в радиото наистина духът на свободното слово се чувства добре. Какво прави обаче духът на свободното слово, докато навсякъде говорят и пишат за обичайните заподозрени с амбиции към стола? Ами пита, не за имената, а за принципите. Важно е кой директор как ще бъде запомнен, но е по-важно медията да запази лицето си независимо от обитателя на големия кабинет. Все още няма подадена нито една кандидатура за шеф на БНР. Днес обаче вестниците залагат на четири имена: Валери Тодоров, настоящ генерален директор; Стефан Радованов, в момента програмен директор; Поля Станчева, имаща зад гърба си два управленски мандата на „Драган Цанков” №4; и Чавдар Стефанов, работил над 28 години в радиото. Как ще бъдат избрани новите шефове на националните медии, ще има ли сливане на администрациите на БНР и БНТ, да бъде ли редуциран броят на членовете на СЕМ, ще има ли нов закон за радиото и телевизията, ще успеем ли да догоним цифровизацията, как ще изглеждат медиите на бъдещето, еретично ли звучи идеята за закон за печата? Това са въпросите, чиито отговори ще търсим след малко с новия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов. Защото е много важно да има дистанция между управлението на една медия и редакционната й политика. В крайна сметка всички знаем, че е добре да пазим източниците на информация, но трябва и да ги знаем, за да не попаднем в чужда схема, където общественият интерес е съмнителен. Също както и при хората, и за медиите е важно да пазят името си. А това става с дистанция от хората във властта и тези с икономически амбиции. Иначе просто правило, но понякога, когато става дума за обществени медии, трудно за спазване. Всички обичат да забраняват на националните медии. Да, за политиците сигурно е много важно при кой генерален директор ще се проведат следващите избори, но за хората по-важно е икономическите и политическите решения да се вземат прозрачно и те да знаят истината за мотивите. Останалото са пари, влияние и за които винаги става дума. Дойде ли му времето да се променят забраните, които правят неконкурентни обществените медии по време на избори? И на този въпрос не е зле експертите, които работят по новия закон да се замислят. След най-медийната тема от седмицата ще коментираме и най-невралгичната – ще удари ли високото напрежение национализация на електроразпределителните дружества? С Марио Гаврилов от БНТ1 няма да пропуснем да коментираме и факта, че амбициите ни да влезем в чакалнята на Еврозоната се изпариха. Финалният спринт ли ни изнерви или кризата в Гърция ни препъна? И у нас испаноговорящата общност ще има вестник, за него ще говорим с Къдринка Къдринова от сп. „Тема”.

Водещ: Комитет за телевизия и радио не изключвате? Добър ден вече на битността ви на председател на СЕМ, г-н Лозанов!
Георги Лозанов: Да, не изключвам, в смисъл евентуално възможността да се съберат двете обществени медии в някаква перспектива, но в никакъв случай не като комитет за радио и телевизия, с тази аналогия към соца, а точно бягайки от този модел, и в да кажем в някакъв български вариант на Би Би Си. Въобще да направим най-после един модел на обществена медия, която да се утвърди в представата на българското общество като такава, защото сега, все още, 20 години след началото на прехода, независимо от тези магически думи, написани в закона, това остава относително неразбрано, относително частично. Обществените медии приличат на нещо средно между частни и държавни. И т.н., много стари проблеми. А пък сега, в предстоящата нова цифрова ера ще е страшно важна ролята на обществените медии, на БНР и на БНТ. Защото, вижте, преди, някак си през 20-те години на преход гражданската проблематика, социалните теми, онова, което е същинската работа на обществената медия, беше комерсиално, беше продаваема. А сега, така или инак, вече е започнала все по-голяма комерсиализация на частните медии, така че те полека-лека ще оставят основния товар на обществения ангажимент на медията на БНТ и БНР. И БНТ и БНР трябва да са структурирани така, че и финансово, и професионално, а и като начин на функциониране да могат да извършат тази работа. Да бъдат този анклав, в хубавия смисъл на думата, на обществената медия сред тази иначе комерсиализирана среда. И точно, обаче бягайки от социализма, защото, вижте, практически вие работите тук и аз може би не е много правилно и не много вежливо, но нека да го кажем, че БНТ и БНР като структури социални са най-слабо реформирани в медийната сфера. Носят през тези години едни белези, които имат своята голяма традиция, но не са достатъчно съобразени с една все пак радикално променяща се среда. И хайде, в тази аналогова ера това вървеше някак. Но след няколко години, когато днешните медии, убеден съм, много малко ще приличат на тогавашните, е необходим някакъв ход. Но разбира се, не комитет за радио и телевизия, в смисъл над двете медии една трета шапка, а падане по-скоро и на двете други шапки и създаване на една администрация много по-малка, и с много по-малка роля, за сметка на ролята на една обществено тяло, което управлява медията в програмен план (…) и за сметка на излизане напред на творческите професии пред тези, които взимат административни решения.
Водещ: Имайки предвид обаче обстоятелства и някои характерни особености на нашата медийна среда, и знаейки колко трудно се прави английска ливада, как смятате, че този модел би могъл да заработи?
Георги Лозанов: Ами знаете ли, ние според мен правихме английска ливада в медиите всичките тези 20 години, когато все очаквахме да има обществени медии и все не се случваха такива, каквито ни се иска, даже някои продължават да си ги наричат държавни, но не искат да признаят въобще, че има опити в това отношение. Аз не съм толкова радикален критик, но тъкмо това очакване според мен може да подготви една реформа същинска, която да е свързана и с това да се намали администрацията, да се намали, да се намали въобще огромният бюджет за издръжка на това тяло, за да отидат повече пари в продукта, да го кажа най-грубо икономически.
Водещ: Какво бихте казали на скептиците, които веднага ще контрират с тезата, че досегашната практика на обединяване води винаги до по-големи разходи, отколкото по-малки?
Георги Лозанов: Ами какво да кажа на скептиците, освен че пак може да стане така (…), но смисълът на цялото това упражнение би бил, като пак повтарям, това е само една хипотеза, съвсем не е задължително да е най-добрата, но смисълът на това обединяване би бил точно в това да се намали целият, както го наричаха Илф и Петров, „административен възторг” по отношение на медиите. Освен това да се разклати малко доста твърдата роля и ръка по самия замисъл на модела на генералния директор. Защото вижте, генералният директор поради това, че доста е събрал в свои ръце цялата власт, сега ние треперим какъв ще бъде. И ако случайно успеем, което е трудна работа, хубаво, но ако не успеем пък провалът е голям, защото когато цялата медия я сведеш до един човек, ако този човек е в някакви корпоративни връзки, политически да кажем, с президента, няма значение с кого, то фактически медията се управлява от този, с който той е в корпоративни връзки. Ето това… естествено то опира до персонални качества и до персонална воля до независимост, но вън от това може и на чисто моделно ниво все пак да се създадат някакви защитни механизми по-големи.

Водещ: Продължаваме един дълъг разговор за закон за радиото и телевизията, който с председателя на СЕМ Георги Лозанов няколко пъти сме водили досега. Безспорна е необходимостта от един такъв закон. Досега винаги сте бил скептично настроен. Сега?
Георги Лозанов: Скептично съм настроен за това дали ще се направи такъв закон. Сега, какво да кажа, има относително нови управляващи. Винаги като дойдат едни управляващи те искат да правят нов закон, влагат усилия и този първи порив трябва да се използва разбира се от медийната среда, за да придвижи собствената си нормативна база, която помага и на нейното развитие. Освен това управляващите у нас са декларирали, че ще правят такъв закон. Освен това сега тук вече не е въпрос и на смяна на едни управляващи с други, а на смяна на цял един свят – аналоговия с цифровия. И аз съм сигурен, че след 5-6 години дори няма да има смисъл да говорим за медии със съдържанието, което влагаме сега. Ще е отпаднала думата. Аз си представям един закон, който да либерализира много медиите и да ги приближи до Интернет като норма на свободата, защото иначе тези дисбаланси почват да ги поставят в много неравностойно положение и те губят, така да се каже, влияние, което значи много по-малко на брой забрани, но с много повече гаранции за спазване. Включително, аз иначе съм много мек и не обичам санкцията като инструмент, но включително и санкция. Ако забраните са много малко и са смислени, а не както досега е имало все опит, не само в сферата на медиите, някак си да опаковаме със забрани цялата реалност социална, пък да го направим така да се каже на хартия, знаейки, че е хартиена опаковка, която няма да попречи на нищо. Затова аз сега си представям, че ще има една много по-либерална нормативна база и действително само там, където е абсолютно необходимо ще се намеси законодателят, т.е. държавата, а иначе като цяло тя ще се оттегли. Заедно с това, видимо има една променена нагласа за появата на закон за печата, защото самите издатели основните видяха, че има две много големи заплахи, от които само законът може да ги спаси. Едната е бумът на жълтата медия, и тя е жълто-компроматна често пъти, която, вярно, че тъй като си позволява много повече често пъти и казва повече, но нарушава стандарти, които криво или ляво другите медии спазват. По този начин тя печели с нелоялна конкуренция фактически. Така че там именно стандартизирането на поведението става важно, за да могат другите медии да оцелеят. Иначе много скоро аз си представям как основните тиражни вестници ще бъдат основни жълти заглавия, а пък да кажем вестници като „Сега”, и като „Труд” и „24 часа” ще бъдат бутикови малки вестничета, ако не се намери друг баланс.
Водещ: Факт е, че самите издатели поискаха от премиера…
Георги Лозанов: И освен това се появяват абсолютно неизвестни играчи, които по доста брутален начин разширяват влиянието си с икономически инструменти, а пък информацията не е просто стока. Знаем за това, да не влизаме в този голям дебат, тя е и право, право на информация. Ти можеш да купуваш стока, но човешки права не се купуват в съвременни свят, така че към тях има специални изисквания, които също трябва да бъдат въведени през закон. И аз си представям един закон за медиите въобще, в който даже думата „медии” я няма, защото тя ще е останала в музея, а един закон за информационните услуги, в който много по-либерално, по-свободно и същевременно с много малко на брой точки с много твърда ръка да се преформулират отношенията в медийната среда.
Водещ: Закон за информационните услуги или закон за радиото и телевизията по-напред?
Георги Лозанов: Аз мисля, че сега като се прави трябва да се направи в една перспектива. Защото вижте какво стана със стария закон. Той не беше никак лош, аз съм участвал в работата по него в далечната 98-а, 97-а, благодарение на него се затвори глава „Теливизия”, аудио-култура и аудио-визия и т.н. Но той този закон го няма, той се е върнал в индианско одеало…
Водещ: Е той е целият в кръпки…
Георги Лозанов: При това много от кръпките са правени с много конкретни цели – да махнат тоя, да сложат тоя…
Водещ: Имат си имена кръпките.
Георги Лозанов: И това цялото не е нормативна база вече, то ни се разпада в ръцете. Както като вземеш много стар вестник и като опиташ да го вдигнеш, фактически той, хартията се разкъсва. Така някак си ми изглежда сега законът. Така че много бързо трябва да се направи един нов закон. Трябва да го направят хора с философско мислене за медиите, в смисъл да могат да гледат в перспектива, и то тенденции, и заедно с хора, които могат да изговарят сложни, бъдещи, дори хипотетични процеси на правен език, особено от втората група, пък и от първата са толкова малко, бих казал на пръстите на едната ръка, но това е хипербола.
Водещ: Спомняте ли си онази метафора за експертите в къщата, които да напишат закона? Само това ли е спасението?
Георги Лозанов: Винаги накрая през нечия експертна ръка. Знаете ли писането на един текст на закон, дори експертът, който го пише, юристът в областта на медийното право в случая, нищо да не вложи от себе си, да му дадат съдържанието, само преводът му на правен език е невероятно усилие, защото всеки закон, знаете, е обвързан с десетки други закони. Сега вече има и общностно право. Да познаваш цялата тази материя е нещо, което тук има политическа воля или професионалната колегия го иска, за да може да звучи като норма, която да работи, това е огромно усилие. В нашата страна, даже какво да кажа, в момента няма потенциал и достатъчна оценка на интелектуалния труд, който въобще да плати такова нещо. Така че отново това трябва да е благотворителен жест.
Водещ: Смятате ли, че ще ви стигне времето до излизането на един такъв нов закон? Защото, медиите ви цитират, че засега забавяте процедурата за избор на шеф на БНТ.
Георги Лозанов: Забавям ли? Аз нищо не забавям. Но първо трябва да се избере на радиото директор, на БНР, защото така е по време, а някъде до есента трябва да се избере и директор на БНТ. Знам обаче, че има ангажимент да се редуцират във връзка с кризата съставите на регулаторните органи, така че между тези два избора може би ще се състои тази редукция. Но за това трябва да се води разговор със законодателя.

Водещ: Има логика да се намали броят на членовете на СЕМ в условията на криза. Това е една ваша теза…
Георги Лозанов: Не е моя, за съжаление. По-скоро е на законодателя, който започна редукцията с КРС. Да, няма смисъл от много раздути органи. Аз съм работил на времето в НСРТ, което беше 7 души, не мога да кажа, че ставайки 9 кой знае това помогна на нашата работа. Но има едно такова нещо, за което и друг път съм споменавал, че това не бива да става механично, защото все пак повечето членове са гаранция за по-голяма независимост на органа, тъй като най-просто и най-цинично казано, шансът да ги купиш е по-малък. А пък да се надяваме, че членовете на (…) в България имат персонално достойнство и воля за справедливост и заедно с това живеем в доста сенчеста страна, така че да се предпазваме от такива рискове е полезно.
Водещ: Да ви попитам и за продажбата на предавателите, попадането в зоната на кипърска офшорна фирма, какво ще се случи с предавателите на обществените медии?
Георги Лозанов: Много отдавна те трябваше да станат собственост на самите медии. Това не стана, не се случи. Оттам нататък това беше предизвестен сценарий. Нищо няма да се случи обаче, надявам се. Просто продължават да осигуряват услугата. Разбира се, въпрос е на цена. И когато държавата не си направи труда навремето да ги преотстъпи на БНР и БНТ, в което има не само икономика, има и идеология, за да гарантира тяхната независимост, сега ще трябва да води винаги едни сложни търговски преговори.
Водещ: Те до известна степен са и „пунически войни”, защото как се мотивира частен собственик да прави инвестиции?
Георги Лозанов: Ами да, точно така, но пък от друга страна услугата се плаща, така че всеки, който плаща, може да изисква качество на услугата. Сега, влизаме в една сфера, която можеше да бъде, ако беше извадена тази собственост и дадена на БНТ и БНР и гарантирана. Но това е положението. То толкова много, какво да кажа, недоразумения са зарити в дворовете на двете обществени медии, че това даже не ми се вижда най-страшното.
Водещ: Как ще изглеждат медиите на бъдещето?
Георги Лозанов: Труден въпрос е този. Какво да ви кажа, може човек да си отпусне въображението и така да се каже да направи една вътрешна почивка от настоящето, да напише една фикция, но аз имам някаква известна експертна отговорност, затова мога да кажа нещо, което ми се струва сигурно, че медиите на бъдещето няма да са много медии. А ще живеем в една цялостно медитизирана среда, в която всичко ще може да бъде медия, включително и пространството при нас под формата на холограми ще присъстват посланията и образите. Разбира се, аз малко много в плама (?) на научната фантастика имам надежда, че телепатията ще се развие като форма на комуникация и това ще постави човека пред много големи морални отговорности, защото ще можеш да общуваш с другия независимо от неговото желание, или поне частично, така да се каже, да заобикаляш вътрешните бариери, които сега поставяме това, че потокът на съзнанието си е само наша територия, ще може да променя облика на (…), моралното качество на човека и т.н. и т.н. Може да гледаме колкото си искаме напред, но дали не е по-добре да поприказваме за по-близка перспектива, когато, аз и друг път съм казвал, смятам, че скоро частните телевизии например, пък и радиопрограми, ще загубят политематичния си формат, не 100% и не изведнъж, но постепенно, и ще стават все по-специализирани канали, които разбира се ще бъдат цифрово разпространени, кабелно и сателитно, и тогава именно БНТ и БНР, аз си позволявам да говоря за един анклав, в хубавия смисъл на думата, в медийната среда, ще останат именно гарантиращи едни политематични програми с обществена функция, с граждански ангажименти, обърнати към цялата аудитория, или към всеки от аудиторията, програми, чиито адресат не са мнозинството, а са различните малцинства, на които всяко мнозинство се разпада. Такава ще е близката перспектива в следващите няколко години според мен. А най-близката перспектива е, че трябва на 1 януари 2012 г. да сме минали в изцяло цифровата ера, т.е. да кажем довиждане на аналоговото разпространение. Закъснели сме ужасно, скандално бих казал, но ако не го направим, ще бъдем един европейски изоставач и повтаряч, маргинален, с мръсни уши…
Водещ: Надолу в скалата на свободата на словото…
Георги Лозанов: То всичкото това води след себе си, и въобще способността да бъдеш медийно интегриран в един свят, към който искаш да принадлежиш. Така че в тази година трябва да направим чудо. И един от големите ми мотиви да вляза отново в СЕМ, и да поема председателската роля, е да направя всичко възможно, независимо какво мислим за цифровизацията, дали има смисъл от нея и т.н., тя е политически знак за принадлежност в момента. Което значи нещо много просто. Това не значи да изчезнат кабелните и сателитните програми. Но значи всички, които в момента се разпространяват в аналоговия ефир, да се разпространяват цифрово. Не е невъзможно, може да кажа и аз като Георги Димитров, за една година да направим това, което за 10 не направихме, но което сме абсолютно длъжно да извършим, но това е моята прогноза, която граничи с надежда…
Водещ: А законът за информацията, колко време?
Георги Лозанов: За информационните услуги ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Може и през това време да се напише… Може… да, да започнем 2012 г. 1 януари с нов закон, да влезем в цифровата ера, и то стъпили на летящото килимче на един съвсем друг като философия и инструменти законов текст.
Водещ: Доц. Георги Лозанов, новият председател на СЕМ, гост в „Клубът на журналистите”. Закон за информационните услуги, който да регулира и печата – това е необходимо, за да влезем подготвени в цифровата ера.

Водещ: Безспорно най-невралгичната тема в медиите на седмицата беше започналата дискусия за електроразпределителните дружества. Ще удари ли високото напрежение национализация тези дружества? Добър ден на Марио Гаврилов от БНТ! Отвъд политическите залагания, които стигнаха чак до печелене на следващите избори, започвайки тази дискусия, отличихме ли възможното от невъзможното? Изобщо има ли нещо възможно в хипотезите, които бяха изнесени през седмицата?
Марио Гаврилов: Ами има, теоретично много възможни неща могат да се случат, включително национализация. Но практически според мене чак до такъв краен сценарий надали ще се стигне. Така че това е границата, разделът, който аз бих сложил между възможно и невъзможно.
Водещ: Всъщност е достигнал пределът във възможностите за заплащане на хората, или някаква друга граница икономическа е достигната?
Марио Гаврилов: Според мене правителството е изправено пред една крайна необходимост, трябва да набави отнякъде приходи, за да може да върже бюджета по някакъв начин. И лично моята хипотеза е, че точно затова беше натискът върху електроразпределителните дружества. Друг е въпросът, че впоследствие се оказа, че дори и те да донесат дивиденти на държавния бюджет, става въпрос за една скромна сума, от гл.т. на мащабите на бюджета.
Водещ: Доколко може да се вярва на поставяне на подобна хипотеза – държавата имала паралелен живот, имайки предвид енергетиката изобщо?
Марио Гаврилов: Малко ми е трудно да разбера въпроса ви…
Водещ: Това е една хипотеза, изказана от президента на „Подкрепа” Константин Тренчев, която е революционна разбира се, той твърди, че има паралелен живот в енергетиката, отделен от държавата.
Марио Гаврилов: Всъщност политическите сили в България твърде често се заиграват и обичат да използват действително държавен (…) в енергетиката, и много често той се подчинява не толкова на икономически, колкото на политически интереси и на политически закономерности и зависимости. Това е вярно, особено когато се разгледа съдбата на НЕК. НЕК действа на регулиран пазар, също както електроразпределителните дружества, но много често политическите партии изтърсват като брашнен чувал и взимат от нея и пари за проекти, и за решаване на социални проблеми. Така че да, действително съгласен съм с една подобна теза.
Водещ: И някаква прогноза може би, дивидент ще има ли?
Марио Гаврилов: Да, ще има някакъв дивидент, но той ще бъде прекалено скромен, за да реши проблемите на държавата в бюджета, за да запълни дупката, която зейна в бюджета след решението на Конституционния съд през тази седмица.
Водещ: Веднъж започнал обаче този разговор, тази обществена дискусия, нека така да я наречем, как мислите, че ще завърши, при положение че ако се стигне само до този малък дивидент…
Марио Гаврилов: Най-същественото според мене е електроразпределителните предприятия, които представляват едни фирми, които не си позволяват в собствените си държави да се държат по начина, по който се държат в България, да разберат, че българинът е действително европейски клиент. Искам да ви припомня как едно от ерепетата дълго време се съпротивляваше срещу решение на регулаторния орган, който в една демокрация, основана на закони, това е абсолютно недопустимо. Така че смятам, че клиентите ще успеят да извлекат някакви облаги. Също така смятам, че регулаторният орган оттук нататък ще бъде много внимателен при определянето на цените на електричеството. Дори ето и вчера, шефът на регулаторния орган Ангел Семерджиев даде да се разбере, че е твърде вероятно, твърде е възможно от 1 юли, когато в новия си състав комисията за първи път ще определя цени на тока, твърде е възможно да има известно поевтиняване на електрическата енергия. Дето се казва, да има малко радост и за потребителите.
Водещ: Т.е. големият печеливш едва ли ще бъде потребителят, но и той ще може да извлече своите ползи.
Марио Гаврилов: Ами както се казва в един виц, с малко, обаче ни стана приятно. Общо взето това очаквам да се случи с потребителите. Така или иначе досега тези дружества се държаха действително като монополисти, защото те са регионални монополисти. И да кажем аз като потребител в София не мога да кажа да съм недоволен от досегашния си доставчик и да се обърна към друг. Надявам се да се стигне действително до либерализация на пазара, за да има някаква конкуренция, но това е една по-дългосрочна и по-неясна засега перспектива.
Водещ: Всъщност досега единствената опозиция на тези дружества бяхме ние медиите. Имаме ли полезен партньор вече в лицето на изпълнителната власт след дадените заявки?
Марио Гаврилов: ами надявам се така да се случи. Очакваме с нетърпение да видим какво ще се случи при проверките. Общо взето в тях участват доста авторитетни правораздавателни институции, ДАНС, данъчни – да видим какво ще излезе. Защото действително премиерът е прав в едно, въпреки че всичките тези компании говорят за многомилионни инвестиции, аз да кажем в моя квартал в София, откакто дойде частен оператор на електроразпределителната мрежа не съм видял нещо да се е променило.
Водещ: В смисъл, че са по-малко инкасаторите и че…
Марио Гаврилов: Имам предвид като инфраструктура на електропреносната мрежа. Оттам нататък всичките онези проблеми, които ние като клиенти се сблъскваме, тримесечно отчитане, едномесечно отчитане и т.н., са ясни мисля на хората и всеки от нас го е преживял това.
Водещ: Нека да опитаме да оценим новината, че се отказваме от амбициите си да влезем в чакалнята на Еврозоната. Всъщност не успяхме с финалния спринт, препъна ни кризата в Гърция или нещо друго?
Марио Гаврилов: Изключително неприятно. Аз мисля, че правителството беше малко неподготвено, когато педи месец каза, че ние при всички положения ще кандидатстваме. Действително много е неприятно. Неочаквано е да излязат такива дефицити в бюджета, но мисля, че правителството е било наясно, че такъв риск съществува и трябваше малко по-внимателно да оповести така фанфарно нашата кандидатура преди около месец. Още повече, че за всички е ясно, че ЕК и ЕС по друг начин смятат бюджетен дефицит, а не по формулата, която е приета в България. И за съжаление, ще трябва засега да се откажем от амбициите си. А може би единственото положително е това, че действително обстановката сега беше неприятна и щеше да е още по-неприятно, ако ние изпълнявахме критериите, но не бяхме допуснати в Еврозоната. Да се надяваме, че все пак ще дойдат добри времена и от третия опит България ще успее.
Водещ: Това значи по-малко рестрикции или значи нещо друго?
Марио Гаврилов: Напротив, при това положение е твърде вероятно ние да бъдем подложени на рестрикции от страна на ЕК, която при този свърхдефицит може да започне процедура на мониторинг. Там най-крайната фаза е именно – те могат да ни наложат ограничаване насилствено на някои разходи.
Водещ: Значи разхлабването на колана е хубава новина, но не е истинска?
Марио Гаврилов: Да, засега трябва да забравим за разхлабването на колана, още повече че продължава да зее тази дупка, тази пропаст в бюджета, която засега не е ясно как ще бъде запълнена. Вчера финансовият министър Дянков каза, че имал някакви идеи, но предстои да ги чуем, за да видим дали те са осъществими.

Водещ: „Новина” е новият месечен вестник, който ще се появи у нас през май. Той ще зарадва всички, които говорят езика на Сервантес. Какво очакват те – добър ден на Къдринка Къдринова, председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти и зам.-главен редактор на сп. „Тема”. Какво се очаква от този вестник на испански език?
Къдринка Къдринова: Вестникът фактически вече е на пазара, тъй като излезе нулевият му брой. В момента се подготвя и първия брой, който ще бъде представен в понеделник в изложбената зала на рока в София от неговия хубав млад екип, начело с Мирей Харалампиева, също така и Исмаел Фернандес, Пилар Илескас. Това са млади испанци. Въпреки че едното име, както ви направи впечатление е българско – Мирей Харалампиева. Тя е инициаторката и директор на вестника. Това е българско момиче, т.е. с родители българи и израсло в Испания и испанска гражданка. Така че сега се опитва да сътвори този проект тук в своята стара родина, така да се каже. Идеята е вестникът да съобщава информация и новини за България на испаноезична публика , също така информация и новини за културния живот в испаноезичните страни, не само в Испания, но и в Латинска Америка, за българи, които ползват езика на Сервантес.
Водещ: От книгите и от филмите имаме една много романтична представа за борбите, които се водят за излизане на испански на медии. Такъв ли е случаят в реалността или в живота нещата стоят по друг начин?
Къдринка Къдринова: Всеки нов проект е труден, но по принцип това не е нещо съвсем непознато за България, тъй като, нека си спомним, преди много, много години Агенция „София прес” издаде също един вестник на испански, който се казваше „Нотисия де София”. Така че общо взето има традиция в българското общество да се приема радушно един такъв опит, който е опит всъщност за сближаване на културите. Знаете, колко е популярна испаноезичната култура в България и в рамките на музиката, и в рамките на литературата, и на всички видове изкуства, които са най-прекия път между народите. Разбира се, че е трудно в днешните кризисни времена да се почва какъвто и да е нов проект. Още повече тук идеята е вестникът да се разпространява безплатно. Но той се ползва с подкрепата на всички посолства на Испания, на латиноамериканските държави, на Аржентина, Куба, Венецуела, които са представени в България. Разбира се разчита и на помощта на испански фирми, които имат интерес да се разпространява повече испаноезичната култура в България. Трудно е всяко начало, но амбицията и ентусиазмът е голям, така че надявам се младите ни колеги да имат успех.
Водещ: Да им честитим! Само накрая да ви попитам, по-далечната перспектива е може би този вестник да излезе и отвъд границите ни?
Къдринка Къдринова: Защо не? Още повече, част от него е посветена именно на един много позитивен образ на България, на културния образ на България, на това, което България може да представи извън този клиширан образ, на страна, в която има корупция, престъпност и т.н. Тук се показва какво още може България, а тя може много. Така че наистина много се надяваме това да допринесе и за популяризиране на хубавия образ, който би могла да представи нашата страна пред света.
Водещ: Благодаря ви за този коментар! Да пожелаем успех на новия вестник „Новина”.