БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.12.2011

Водещ: Когато експертите в критиките си за медиите говорят за усещания, а журналистите имат новини с къс срок на годност, когато има гневни от настоящето, а никой не обяснява защо коланите трябва да се затегнат още, по света и у нас е дошло времето хората да започнат да различават позицията на журналистите от позицията на собствениците. И дали е дошло времето публиката да различава собствениците от журналистите? Дали идва краят на двете крайни позиции – повече свобода или повече правила? Отговорите или поне посоката, в която са отговорите, ще потърсим днес в „Клубът на журналистите” в събитията от седмицата, някои, от които и в момента. С Капка Тодорова – специален кореспондент на „24 часа” в Есен, понастоящем, в Брюксел, със Спас Къосев от БНТ 1, с професор Ивайло Знеполски, който е в новата конферентна зала на „Софийски университет”, заради международната конференция „Демокрацията, болна от своите медии” и с Марио Гаврилов, който пък е на отбелязването на осмата годишнина на икономическия и социален съвет. Тържествата отминаха. Ще поговорим повече за предстоящото. Еврото и спасителният план в Брюксел. Демокрацията, болна от своите медии. Едно е ясно – често медиите са виновни. Какви вини им вменяват в така наречените стари демокрации? За какво са виновни медиите у нас? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владимир Тошев, Жанет Николова, Мария Рачева, Цвети Бахриева и аз Ирен Филева. Останете с нас, защото по теория медиите правят ето това. Един за всички – всички за един. Могат ли го това медиите за хората? Такъв беше скритият въпрос на музикалния редактор Снежа Спасова преди малко и до колко им разрешават разбира се на медиите да бъдат един за всички и всички за хората? Думата първо даваме на експертите. Тази сутрин в новата конферентна зала на „Софийски университет” започна международна конференция, която е предизвикателна тема – „Демокрацията, болна от своите медии.” Подозрение или обвинение според професор Ивайло Знеполски.
Ивайло Знеполски: Ами, вижте, това е и един въпрос, и една констатация под въпроса.
Водещ:А чия е тази констатация под въпрос?
Ивайло Знеполски: Ами това е констатация на хората, които се занимават с анализи на обществото и на медиите, и по някакъв начин интиутивното чувство на една голяма част от публиката.
Водещ: Какво включва интуицията на публиката?
Ивайло Знеполски:Интуицията на публиката включва, че има една голяма несигурност, можем да я наречем информационна несигурност, в степента, в която може да се вярва на достоверността на поднесената ни информация. Съмнения, че има манипулиране на тази информация, че тя се използва за корпоративни частни цели, че има съучастничество между елементи от властта и самите медии, че се разменят услуги, показване срещу привилегии и т.н. Хората са убедени и напоследък ние получихме доста убедителни аргументи в тази посока, че медиите се превръщат в едно индустриално предприятие като всяко останало. На тях се гледа като… От собствениците им се гледа като на инструменти на защита на инструментите на групата, на бизнеса. Т.е. медиите все повече, за съжаление през тези 20 години, се отдалечават от това, което го знаем по теория – като едни бранители „контра власт”, като едни бранители на публичния интерес, като пространство, в което може да се развие един истински публичен дебат за проблемите на обществото. С една дума – резервите едновременно към начина, по който строим нашата демокрация, и към медиите като инструмент на демокрацията се засилват днес.
Водещ: Понеже говорим за интуиция у хората – тази интуиция различава ли собствениците от самите журналисти все пак?
Ивайло Знеполски: Ами това е големият проблем. Значи в регламентите на напредналите демокрации (там също този модел се пропуква), има залегнало едно основно положение, че има разлика между собственост и редакционна политика. Преди няколко месеца прочетох за Франция, че вестник „Figaro”, който е един десен вестник, знаете, е купен от една голяма мултинационална компания. Във връзка с дебата около еврото и европейската задлъжнялост, собственикът на вестника публикува свое мнение по въпроса в един друг вестник. Когато го запитват в интервю „Защо Вие не публикувахте своето мнение във вестник „Figaro”?” той отговаря „Вие не знаете. Журналистите са по-гадни и от синдикалистите.” Т.е. журналистите решават, че мнението на техния собственик не отговаря на редакционната политика и отказват да публикуват неговата статия. Значи, ние за съжаление, сме много далеч от тази практика. При нас все повече се убеждавам и даже някои директно го заявяват, че собственикът е този, който диктува редакционната политика. Ако собственикът е един крупен предприемач и диктува политиката на вестника, много ясно хората си мислят, че този вестник не ни осведомява за нещата, такива, каквито са, а ни представя една картина в интерес на неговата позиция1 в обществото, на неговия бизнес, на неговите взаимоотношения с други партнъори от областта на бизнеса и т.н. Значи, ние се нуждаем повече от всякога от един регламент и разбира се тук журналистите имат много важна дума да кажат. Журналистите у нас, аз нямам чувството, че са синдикално организиране, че имат общите интереси, че са поставили исканията и че се съпротивляват. Ще бъде много жалко, ако се окаже, че голяма част от журналистите са просто изпълнители на поръчки.
Водещ:Но понеже заговорихте за Франция, на мен ми се ще още мъничко да Ви върна във Франция. Там пък регионалните издания, голяма част от регионалните издания бяха закупени от банки и това беше много сериозен проблем. Искам да кажа, че…
Ивайло Знеполски: Аз не казвам, че не е проблем навсякъде – в Америка, във Франция, в Италия. Ние знаем за монополите върху каналите и върху пресата. Има острови на съпротива и има големи пространства, които страдат точно от този проблем. Този проблем не е чисто български. Това е тревожното, че се забелязва в един глобален мащаб. Той е свързан с проблемите на глобализацията, налагането на либералната политика и оттеглянето на държавата от редица публични сфери, регламентирането на редица публични сфери, от икономизирането на политиката т.е. ефективността, бизнесът, продуктивността в центъра на политическия дебат. Т.е. това е една цяла поредица. Светът се променя. Типът демокрация се променя. Пропукват се някакви модели и медиите се включват в този протест.
Водещ:Казахте, че подозирате, че журналистите нямат синдикална организация. Как си представяте една такава организация и как си представяте журналистите да могат да бъдат чути? Къде те трябва да…
Ивайло Знеполски: Ами в една голяма институция, да кажем радиото или пресгрупа – журналистите могат да се съберат, да направят своя синдикална организация, да сключат трудови договори, които регламентират отказа да се помести едно становище, което редакцията не е съгласна. Може да бъде оспорвано и т.н. Може… Не знам. Имам чувството, че журналистите не защитават правата си.
Водещ:Кои права те трябва да защитят на първо време според Вас?
Ивайло Знеполски: Правата си на свобода на професионалната съвест, за спазване на високите изисквания на медиите като работещи в подкрепа на обществото, за прозрачна информация, за точна информация.
Водещ:Ами то има и ред колеги в изданията, аз съм сигурна, че има и синдикални организации. Може би, според Вас, става дума за някакво по-голямо образование, по-обединено представителство?
Ивайло Знеполски: Не знам. Това е работа на журналистите. Нека видят какъв е образа в по-развитите и по-големите страни. По някакъв начин вините са разпределени, защото не може да се оправдаваме само със собствениците или само с властови структури.
Водещ:От какво са недоволни френските медии?
Ивайло Знеполски:Французите са много напред в критиката на медиите. Освен това самите медии са много напред в критиката на собственото си положение.
Водещ:Как се критикуват помежду си? Не се ли приема това като нарушение на добрия тон?
Ивайло Знеполски: Ами, когато става въпрос за защита на определени ценности, високо демократични ценности, няма добър тон. Премълчаването е липса на добър тон. Вижте, основната теза е, че четвъртата власт – такава, каквато беше формулирана в класическата епоха на демокрацията, като една контра власт, власт, която в някаква степен ни осведомява за злоупотребите, отклоняването, не изпълняването на задълженията на другите власти – постепенно с развитите на медийната епоха, с умножаване на каналите и с медиатизиране на политиката, тъй като политиката все повече се премества от парламентарната зала и министерските кабинети върху малкия телевизионен екран или върху страниците на вестниците – само това, което е видимо, съществува като политически акт. Самите медии започват да се превръщат в нещо друго. Престават да бъдат тази четвърта контра власт и се превръщат в една власт сама по себе си. Те се превръщат във властови механизъм, който започва на няколко нива да упражнява определена власт. Вече не контрол, не информация и не пространство за дебат, а да упражнява собствена власт. Най-типичният случай е тогава, когато има връзка между властта и медиите. В теорията тогава говорят за медиакрация – т.е. управляване през медията, която внушава, налага дневния ред, елеминира едни събития, налага на вниманието други събития, показва едни личности – не показва други, развива едни модели – не толерира други модели. Т.е. внушава масови нагласи и по този начин манипулира и направлява обществото. Второто е, когато медията, вътре в самата себе си, не е свободна, тъй като в качеството и на индустриално предприятие, частна собственост, защитава интересите на собствениците и това се чете ясно. И най-накрая – тогава, когато медията започне да се изживява като политически субект. Започва да се намесва директно в политиката. Ние познаваме от близкото минало няколко български известни журналисти, които ръководеха вестници, които се изживяваха като политически фигури, които утвърждават една политика или отричат друга политика.
Водещ:Кого имате в предвид?
Ивайло Знеполски:Т.е. използват вестника не за икономически интереси, а за лично политическо влияние.
Водещ:Кого имате в предвид?
Ивайло Знеполски:Вие сигурно се сещате за кои фигури става дума.
Водещ:Ами, аз заради това Ви питам кого имате в предвид, защото не се сещаме.
Ивайло Знеполски:Оставям на Вашата интелигентност сама да се досетите.
Водещ:А каква е кризата на старата демокрация?
Ивайло Знеполски:Ами кризата е, че тя все повече се управлява през медийни репрезантации и все повече отказва един истински дебат.
Водещ:А каква е разликата между медийната криза на старите и на новите демокрации?
Ивайло Знеполски: Е, медийната криза на старите демокрации! Старите демокрации са утвърдени именно и благодарение в полза на демократичните медии. Свободните медии правят съвременните европейски… Кризата започва в последните две десетилетия, именно с глобализацията, приватизиране тотално на медиите, увеличаване броя на медиите и превръщането им в частни икономически субекти, които се появяват и започват да играят на полето на властта.
Водещ:Има ли връзка между улицата и медиите? Или тя е прекъсната според Вас?
Ивайло Знеполски:Не мога да кажа, че има връзка между улицата и медиите. Медията по някой път отразява настроението на улиците, когато това е попътно на нейните интереси, но улицата все по-рядко влияе на медията.
Водещ:А какъв е начинът да влияе по-често на медията?
Ивайло Знеполски: Това е на всеки да го намери и да го измисли. Мога да Ви задам една рецепта как да влияем на медиите. Големият проблем и това е отвореният проблем, който се надявам, че… Отвореният проблем на самата конференция – тъй като медиите, които са се конструирали като една от властите, днес като всяка власт подлежат на критика. От друга страна критиката на медиите не трябва да ни връща в една минала епоха, когато се превръща в забрани, защото това ще бъде не демократична. Големият проблем е как да формулираме една демократична критика на медиите, така че медиите да възстановят със своята собствена свобода и демокрацията да открие пълноценния си дебат, но трябва да има водещи журналисти и водещи главни редактори, и екипи, които да са наясно каква политика провеждат и как трябва да я провеждат.
Водещ: А кой трябва да конструира редакционните политики? Как си представяте, че това може да се получи?
Ивайло Знеполски: Ами ние разискваме само теоретично как седят нещата. От тук нататък как седят медиите, това е технически въпрос и разбира се само срещу много голям хонорар някой може да им го измисли.
Водещ: Колко трябва да бъде голям този хонорар?
Ивайло Знеполски:Не знам. Нямам никаква идея.
Водещ: Ако в началото на демокрацията градският фолклор ни даваше мъдрия съвет, когато имаме нужда от доктор да вземем такси, днес така ми се ще, докато тече конференцията „Демокрацията, болна от своите медии”, да излезем на улицата и да хванем едно телевизионно такси. Добър ден на Спас Къосев.
Спас Къосев: Здравейте.
Водещ:И така, виновни сме за това, че внушаваме масови нагласи, че не сме свободни и че се изживяваме като политически субект.
Спас Къосев: Виновни. Доколкото съм срещал, включително в учебниците, пише, че независими медии няма. Професорът, слушахме го внимателно, говори за последните 20 години. Сякаш всичко това, което той изсипа като критика, че се случва в медиите, се случва в последните 20 години. Какво беше преди това? Медиите защитаваха хората или?
Водещ:Е, защитаваха ги, в смисъл такъв, че разгръщахме последната страница – прогнозата за времето, спорта и програмата на телевизията.
Спас Къосев: Аз съм бил твърде млад преди 20 години. Така, дори да приеме, че независими медии няма, всъщност има нещо, което много сериозно се е променило последните 20 години и това е, че зрителите са независими. Разсъждавайки, говорейки с колегите – нали аз вече работя в обществена телевизия близо 9 години, съм стигнал до следния извод – какво се промени всъщност. Едно време боговете на телевизията бяха тези, които я правеха. Сега за мен боговете на телевизията са тези, които я гледат. Т.е. едно време почти без значение какво се е давало по телевизията, хората са били склонни да гледат телевизия заради технологията, заради самия телевизор. Сега обаче всеки е свободен, има дистанционно и може да ходи, където си иска. Т.е. едно време медията е имала много по-голяма функция за това да не бъдем граждани, отколкото днес телевизията има тежест за това да ни направи граждани. Има Интернет – всеки е свободен. Има Интернет, има форуми. Всъщност това да бъде граждани, то няма как да стане по телевизията. Ние може би и като зрители…
Водещ: Няма да стане и по медиите, разбира се, в самите медии.
Спас Къосев:Да. Тези усещания, за които говори професорът, те може би са остатък от един друг тип мислене.
Водещ:Аз тъкмо за усещанията исках да поговорим, защото усещанията лесно се различават в телевизионното такси. Разбира се това е една естествена метафора. Такива ли са усещанията на хората за нас – медиите, че манипулираме събитията?
Спас Къосев: Има такива усещания между другото. То е клише, което битува отдавна сред нас, но пак искам да върна топката към зрителите. Наистина, едно време информацията е била контролирана, имало е един източник. Сега има толкова много медии, сега има Интернет, сега има форуми, така че всеки може да си сглобява позицията, да си сглобява мнението, да си събира информацията, откъдето и както пожелае. Въпрос е вече обаче на лично усилие. Тук има едно нещо, което също може би пречи и това е клишето, че журналистът, смисъл какво означава журналистът да бъде обективен. Означава той да няма позиция. Ами не е така за мен. Естествено е добре, нали, позицията, когато се защитава, да бъде в публицистично предаване. Те публицистичните предавания са за позиции.
Водещ: То за това трябва да има разлика в жанровете, разбира се.
Спас Къосев: Да, но и в новините. Значи, не може в новините дори репортерът, журналистът да няма позиция. Единствената универсална позиция обаче е гражданската позиция. Т.е. ако трябва да реагираме на това с какъв цвят е оцветен проблемът, чисто гражданското съдържание в него. И демокрацията в България ще дойде тогава, когато имаме гражданин, но гражданин – това е едно голямо усилие.
Водещ:До колко ние, медиите, можем да предизвикаме гражданите наистина да мислят и да имат желание да коментират пред нас? Останете с нас. Ще опитаме да разберем това след малко. Когато експертите критикуват медиите с фразата „усещане за манипулативност”, как отговаряме ние журналистите? Изобщо как се чувстваме ние, журналистите, тук и как се чувстват колегите в по-старите демокрации по реда на усещанията? Първо Марио Гаврилов от БНТ.
Марио Гаврилов: Много често нашите критици недооценяват един факт – ето, да кажем каква е икономическата криза. Казват „ако медиите не пишат за икономическата криза, тя няма да се случи”, което не е истината. И все пак медиите основната им функция е да информират хората. И сега – задължение е на медиите да информират хората, че има някакви проблеми в икономиката. Естествено, че е задължение. Има ли вторичен ефект от това, че хората се уплашват и това допълнително засилва кризата? Може би има такъв ефект. Но, ако ние си замълчим, това не означава, че кризата ще си отиде. Това е като все едно да не взимаме лекарства, когато имаме грип.
Водещ: Това е малко като яйцето и кокошката.
Марио Гаврилов: Абсолютно, да. Но медиите, ако не говорят за криза, ако не говорят за лоши неща, много казват „ето, медиите като внесат някакъв скандал, ние заради тях паднахме от власт”. Просто не е вярно. Пак щяхте да си паднете от власт, само че нямаше да бъде днес. Щеше да бъде утре.
Водещ:Как се чувстват пък медиите и как отговарят на такива критики в Германия. Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен.
Капка Тодорова: Ами то е тема, да. Да, тема е. Германците също имат проблеми със своите медии. Германските медии имат проблеми със своите критици. Стара тема, която продължава една такава борба и в Германия заради примерно силния контрол понякога на политиците върху медиите. Германия е демократична държава и заради историята си от 20 век спазването на всички демократични принципи е изключително важно. Както знаем, това са свободата на медиите, функциониращите медии, уважението към медиите. Също така уважението и независимостта на политиците, на съда, на полицията. Това са категории, с които тук се работи. Докато да, в България общо взето го има този момент, че някак си всеки ни е виновен. Политиците са виновни. Полицаите са виновни и медиите са виновни. Не знам на тази кръгла маса до какъв извод ще стигнат. Дали това е реалността или… То малко е като кокошката и яйцето този въпрос. Медиите ли са виновни или обществото е виновно.
Водещ:До колко някакво синдикално обединение между журналистите може да помогне в този случай, защото това е една от препоръките?
Капка Тодорова: Аз… Извън синдикатите, класическите, които защитават правата изобщо на работещите и на служителите в Германия. Германските медии са обединени в една институция, която се нарича „Bundespressekonferenz”или „Конференция на федералната преса”. Това е един независим инструмент, в който участват всички медии, включително и чужди кореспонденти. Те разполагат със своя сграда и при тях, това е един от малкото случаи между другото в Европа, при тях политиците отиват при журналистите, а не журналистите да тичат при политиците. Т.е. този инструмент, тази „Конференция на федералната преса” – тя си има и свои правила, има и свои адвокати. Там се наблюдава медиите да спазват стриктно правилата. Има естествено и задължителен кодекс на медиите в Германия, който между другото е и правен. Смисъл тук не са само пожелателни нещата. Има за грубо нарушение на журналистическия морал или… Всъщност, те са обвързани със законови наказания, които разбира се не са в Наказателния кодекс. В Германия не се влиза в затвора за нарушаване на журналистическата етика. Така че това е може би един добър пример. Една такава конференция, която всъщност всички медии заедно, те се контролират помежду си, но и се защитават.
Водещ: И така. Усещане за манипулативност. Това е обвинението. Дали не сме в ролята на бистришките тигри? Защото яйцето и кокошката го споменахме вече няколко пъти.
Спас Къосев: Хубаво е да не сме доволни от медиите си. Това също е символ на демокрацията.
Водещ: Но е хубаво да си даваме сметка, че медиите са различни. Няма как да бъдат поставени под един знаменател.
Спас Къосев:Абсолютно и колкото повече са, и колкото по-различни са, толкова повече зрителят, слушателят има избор. Значи е толкова повече демокрация. Да, провинил се журналист, нарушил етиката, не отива в затвора, но когато това се случи в една работеща демокрация, в едно гражданско общество, сгрешилият журналист е наказван от своите зрители, от своите почитатели. Най-лесното е с дистанционното.
Водещ:Това между другото се е случвало. Случи се с „24 часа”, но се случи много отдавна. От тогава май спря да се случва. Говоря за случая, в който те публикуваха една партийна книжка, която се оказа фалшификат. Но от тогава такова наказание не сме виждали за медия, май.
Спас Къосев: Е, сигурно се случва. Няма как да разберем. Знаем, че дори рейтинговите агенции, които ни дават някаква информация все пак за нашата гледаемост, съм учил маркетинг. Знам, че те винаги са изключително относителни, пожелателни, така че вероятно в къщи хората наказват тези, на които не вярват. Искам да дам обаче пак пример за това какво липсва в нашите зрители, за да бъдат истински граждани. Спомняте си вероятно, скандалът беше съвсем скоро с телефоните „Vertu”, депутатския телефон „Vertu”. Една брилянтна за мен постройка, чисто журналистическа. Нещо, което трябваше да предизвика огромни катаклизми и реакция обществена.
Водещ:До подаването на оставки.
Спас Къосев:Да, нещо, което обаче беше изгледано като някакъв сеир и забравено за няколко дни. Значи това за мен е пример за брилянтно свършена журналистическа работа, която обаче не покълна нищо от нея. Така че – ето Ви пример за виновни медии и виновни зрители.
Водещ:Още един пример. Журналистите от BBC, които уличиха в корупция Славков, бяха лоши, си спомняте, и за властта, и за голяма част от хората.
Спас Къосев:Лоши, да, защото нападнаха нас, нали?
Водещ:Да.
Спас Къосев: И още нещо ще Ви кажа. Ще Ви цитирам финала на едно от предаванията ми, понеже ме попитахме за такси и усещанията от него. Финалът на едно от предаванията миналата седмица. /…/което аз даже не го попитах за името, „БНТ такси” не се казват имената. Срещаме се и се разделяме. Та, накрая той каза следното нещо. Той наистина обичаше България и каза, че много държи да ми покаже, че това е важно и че той наистина много обича България, и накрая каза „Вие българите, страхотно е да общувам с Вас, Вие имате много енергия, Вие сте много търпеливи. Търпяхте 500 години турско робство. После търпяхте комунизма. Сега търпите какво ли не. Карате толкова хубави коли. Е, как да не Ви обича човек?”
Водещ:Аз си мисля, че има едно друго нещо са обичане и сега мисля да те предизвикам. Да те предизвикам с едно друго проявление, което е хубаво да обичаме, което се среща у хората и което е много близо до една много почтена гражданска позиция. Снежа Спасова ми е помощник. Какво усещане – ключът към вълшебството. Правилно ли съм запомнила? Тази жена, която отглежда сама своите две болни деца и не се оплаква.
Спас Къосев:Да, всъщност магията се превърна в една много интересна метафора в това предаване. Говорим за предаването онзи ден. БНТ такси.
Водещ:От 8-ми декември, да.
Спас Къосев: Изключително тежка, чиста и истинска история, която в себе си съдържа страшно много неща. Който не го е гледал, може да го гледа в Интернет и да мисли върху това предаване.
Водещ: На фона на всички социални протести е хубаво да отбележим.
Спас Къосев:Да, магията. Всъщност в момента, в който тя каза, ми каза, че всъщност…Между другото тази жена има 4 деца. Две от тях са в тежко състояние, болни инвалиди. Каза, че живеят с 300 лева и тогава я попитах „Как така успявате?” и тя каза „Ние, българите, сме магъосници.” И тогава аз и казах „Добре, направете ми една магия тогава.” И тя каза „Ами ще Ви направя магия. Пробвайте Вие да живеете с 300 лева” Т.е. оказа се, че българите не сме магъосници, а ни се иска. Къде е ключът от магията? Ключът от магията – тя каза, че това е единственото нещо, което може да завещае на децата си. Уви, е ключът от магията. Ключът от магията е, уви, все още се затваря вътре в семейството и помежду ни.
Водещ: И не е работа на медиите да влизат в тези по-индивидуални територии по един жълт начин, така да го кажа.
Спас Къосев:Да.
Водещ:Някак не е предизвикано.
Спас Къосев:Всъщност, да. Мисля, че това предаване от 8-ми декември, има вътре страшно много неща наистина, които остават зад кадър, които остават не смлени за зрителя, който ако е гражданин, ще ги открие.
Водещ:Ще може да си представи.
Спас Къосев:Да. Само одеве ми казахте, като дадох пример за господина, с който обясних защо обича българите. Всъщност той е от Коста Рика. И странното беше колко добре ни познава.
Водещ: Той и доста добре говореше български.
Спас Къосев: Да. Каза, че всъщност 89-та година е учил в България и сега се е върнал от няколко години.
Водещ:Ами, сигурно е имало защо да се върне.
Спас Къосев:Говорим за скъпата кола на митрополит Кирил.
Водещ:Скъпата кола на митрополит Кирил, да. Оказа се, че има оставка. Пък после нямаше оставка. Така и не стана ясно за какво става дума.
Спас Къосев:Няма значение, както няма значение и точно колко струва колата, защото тя наистина не е толкова скъпа. В никакъв случай. Тази кола, макар и толкова нова, всъщност е едва на половина на колите на другите митрополити, които са купили места. Просто всичко това се превърна в един символ.
Водещ:Да. Но пък от друга страна е хубаво да не живеем само с метафори, защото после ние, медиите, излизаме виновни. Нека обаче да се върнем към някои по-актуални събития сега с Капка Тодорова.
Капка Тодорова: Немските медии, както и всички останали медии, бяха твърде объркани от станалото през последните 48 часа, тъй като то наистина се промени коренно поне 4 пъти в рамките на официалната вечеря, която започна в четвъртък вечерта, в 19 часа и завърши в петък в 5 сутринта. За тези 15 часа лидерите успяха да се договорят и разоговорят 3 пъти, така че в крайна сметка в петък на обяд имахме съвсем нови решения. Решенията са ясни. Всъщност ЕС – 26 членки от ЕС ще се съюзят в нов фискален пакт. Само и единствено Великобритания отказа да подпише този пакт и се постави сама в изолация. Как реагират на това германските медии? Скъпа победа за Меркел – това е водещият извод в тях след вчерашната среща. Пробивът е направен. ЕС реши да проправи следващите си стъпки за стабилизиране на еврото. Това е добрата новина. Лошата новина е, че един от важните играчи в ЕС, Великобритания, остава извън новата общност, която бе решено да се формира след срещата вчера.
Водещ:Но пък от друга страна това, като че ли, не е новина.
Капка Тодорова: Да, ако медиите… Има различни коментари – разцепена Европа или по-точно отцепена Европа. В крайна сметка германските медии си задават въпроса наистина колко ще излезе това и няма ли да постави в опасност целия ЕС изолационната политика на Великобритания в момента. Проблемите, които могат да дойдат, са най-вече със ситуацията около паунда. Ще накажат ли пазарите Великобритания за това, обединявайки се срещу паунда?Той ли е следващата жертва след еврото? И ако да, какъв ще е ефектът върху общата валута? Това са въпроси, на които още никой няма отговор.
Водещ:Преди тази среща най-често за нея се говореше като за залози. Кой какво залагаше в крайна сметка?
Капка Тодорова: Да. Говореше се за пазарлъци, дори за нещо като игра на покер, в която просто този с най-силни нерви трябваше да спечели. Явно това се оказа германският канцлер Ангела Меркел, тъй като голяма част от планът, който беше приет, е нейният план. Макар че това не е най-точно нейният план А, а е нейният план Б. Тя се стремеше към подписване на нов договор или промяна в договора от Лисабон. Това не може да се състои заради съпротивата на Великобритания, заради това се стигна до план Б – нов фискален пакт. Кой какво заложи? Великобритания се опита, такива бяха и коментарите на германските медии, може би заложи твърде високо – тя поиска отделни правила за нея при регулирането на финансовите пазари и право на вето върху решенията на евро зоната, въпреки че няма намерение да се присъединява към нея. Унгария имаше изненадваща позиция. Тя първоначално се присъедини към Великобритания, което учуди всички журналисти в пресцентъра, тъй като положението на Унгария далеч не е розово. Нейният рейтинг вече е свален. Тя е пред фалит. Ще има нужда и вече има нужда от помощ от МВФ. Така че точно за държави като Унгария новият стабилен пакт, пак на стабилност, новият финансов пакт е вероятно лекарството, което може да ги излекува. Явно унгарският премиер Виктор Орбан съзна сам това положение. За това няколко часа, след като заяви подкрепата си за Великобритания, той все пак размисли и премина директно в другия лагер, и се присъедини към новия финансов пакт. България на този етап продължава да взима повече задължения, отколкото права. Все още не е ясно дали ние ще имаме достъп до европейския стабилизиращ механизъм. Това е онзи инструмент, който ще замести спасителния евро фонд в момента от средата на 2012 година и който ще спасява държави, които имат проблеми, както Гърция в момента. Не е договорено дали държави извън Евро зоната ще имат право на помощ от този механизъм. Въпреки че те ще спазят всички задължения от страните в Евро зоната. Дали ще има голяма промяна за България? Не, тъй като България от години спазва поне макроикономически изискванията на Евро зоната. 3% в бюджетен дефицит и не голям външен дълг. В момента по националните данни той е 16-18%. Така че, да. България няма да затяга повече колана, но няма и да го отпуска повече на този етап. Това златно правило, което трябва да приемат всички страни, а т.е. 3% граница – едно от новите правила на новия пакт е тази горна задължителна граница да бъде вкарана в конституциите на всяка държава. Това би означавало със сигурност, че България трябва да промени конституцията си и да вкара тази граница в основния си закон.
Водещ: Което е една доста трудна задача, познавайки българския парламентарен живот.
Капка Тодорова: Да, трудна задача. Премиерът Бойко Борисов каза пред журналистите в Брюксел, че се надява на подкрепа все пак в Парламента. Надява се. Той е водил предварителни разговори с повечето партии, със СДС, със Синята коалиция, с ДПС, с РЗС. Каза, че дори Синята коалиция се е ангажирала с подкрепа, тъй като те са приели. Техен плод е всъщност Валутният борд в България. А този нов пакт представлява просто един по-стабилен борд. Но все пак за промяна на конституцията са нужни три четвърти от парламента. Дали ще успее и как ще успее да ги събере? Това все още са въпросителни, които до март между другото е срокът и трябва да намерят своя отговор.
Водещ: Кои журналисти бяха най-остри във въпросите си към лидерите до толкова, доколкото имахте достъп разбира се до тях?
Капка Тодорова: Да. Те периодично дават пресконференции. Естествено умората си каза думата. 48 часа без сън минаха не само за лидерите, но и за журналистите. Но основната, голямата жертва е Дейвид Камерън – британският премиер. Имаше дори въпроси като не смята ли, че Великобритания трябва изцяло да излезе от ЕС и да се ориентира по примера на Швейцария, която не е член на ЕС, но има икономическо сътрудничество и спазва доста от икономическите правила в ЕС. Да, той беше основната жертва. Саркози и Меркел се показаха като победители, макар че има и съмнение дали изобщо има победител в тази среща, тъй като всеки направи компромиси. Така че ще видим дали атаките срещу Камерън ще продължат и дали са основателни.
Водещ: Позволяват ли си немските журналисти да употребяват термина „Меркози”, което доби популярност в последните дни?
Капка Тодорова: Тандемът „Меркози” е любима тема просто в Германия. Германските медии и не само германските медии, между другото германските кабарета – това е един стар жанр в Германия, който продължава да процъфтява , това са основните комични фигури и основните фигури във всяко шоу са именно семейство мосю и мадам Меркози. Забавляват се от една страна журналистите с тази стара – нова любов – омраза между двамата. Но да, така или иначе за тях е може би дори има малко злорадство, че Германия показа, че е по-силната, както и не отдавна „Шпигел” си позволи дори да пише „Меркел командва с едно подсвиркване кученцето Саркози”. Така че, да. Пише се много на тази тема.
Водещ:Всъщност тази лексика познаваме от времето на Тони Блеър. Той беше в тази роля. В ролята на Саркози. Обиждат ли се лидерите на подобни неща? Демонстрират ли обидата си всъщност пред журналистите?
Капка Тодорова: Не. Но те са медийно много обиграни и е ясно, че те ще понасят солидна доза критика и солидна доза хумор на техен гръб, след като са в ролята си на водещи. Но трябва все пак да признаем и че това забавление на гърба на тандема Меркози е само част от пейзажа. Основните коментари и новини са сериозни.
Водещ:И така. Как тези 300 лева, за които говорихме със Спас Къосев се вписват в тези решения за еврото, големи и как българските политици реагират на критики?
Спас Къосев: Тези 300 лева се вписват. Все още големите проблеми с еврото на нас ни звучат абстрактни. Може би на нас повече, отколкото на правителството, което в тази тежка ситуация държи да бъде отличник. Нещо, което се разбира трудно от хората, с които разговарям в таксито всеки ден. Разбира се, това да има демократични медии в България, има и друг проблем, има и друга посока – не само в зрителите и тяхното гражданско самосъзнание. Все още има проблем в контакта на медиите с власт имащите. По мое мнение все още политиците у нас не са се научили, не са разбрали, не са приели, не са повярвали, че когато има някакъв проблем, е по-добре той да бъде говорен…
Водещ:И по някакъв начин решен. Вместо да стават…
Спас Къосев:И дискутиран,да. Вместо да мълчим е по-добре да говорим. Въпреки, че новото правителство, трябва да призная, прави някакви крачки в тази посока и това от друга страна обърква медиите, които по някой път се чудят как да реагират и как да действат с това внимание от страна на управляващите, и се объркват в посланията. Но там пък вече трябва да мисли зрителят. И така. И не е лесно обаче.И на зрителя не е лесно, трябва също да признаем, защото – да обърнем внимание. В седмицата на протестите с какво се занимавахме в медиите на фона на протестите. Това беше една седмица, в която се занимавахме с бистришките тигри, занимавахме се с подпалени коли и се занимавахме с футболист на годината.
Водещ:Ние ще продължим да се занимаваме, което е по-страшното. Ние ще продължим да се занимаваме с всичките тези сюжети.
Спас Къосев: Има защо да се занимаваме с тях – защото се превърнаха в едни символи. Но на фона на едни протести – всъщност това бяха едни от водещите теми, така че и на зрителите не им е лесно да сеят къде е същественото.
Водещ:Трябва ли да направим кабаре, какъвто е немският опит, германският опит? Трябва ли да създадем, как беше, как го каза Капка? Такъв съвет, в който журналистите да очакват при тях да дойдат политиците и това дали е възможно да се случи?
Спас Къосев: Надявам се, че е възможно. Надявам се, че скоро ще бъде възможно и наистина това, което имах в предвид е, че всъщност у нас още не е станало. Така че политиката търси медията. Обикновено медията трябва да търси политиката, което ги поставя в една особена ситуация един спрямо друг. В момента, в който политикът най-накрая се съгласи да дойде и да изкаже своята позиция и то когато става въпрос за скандал, в който той е накърнен и ощетен, т.е. журналистът му се обажда, за да му даде възможност да се защити, политикът поставя условие. Скоро, съвсем скоро Мартин Карбовски имаше такава публикация и в нея той пишеше, че все още в България интервю не се дава, а се взима. Така че може би мечтаем да организираме, да имаме такова място, в което политиците ще идват и ще молят за интервюта.
Водещ: А липсата на ясни отговори от страна на институциите или липсата на ясна информация от страна на институциите е по-големият проблем днес за журналистите? И каква е връзката с усещането за манипулация, която пък имат експертите за вината на журналистите?
Спас Къосев: Информацията е разнопосочна. Нещо, което също ми направи впечатление покрай коментарите за промяната в пенсионната система е първо начинът, по който това предложение беше внесено в Парламента. Не лично от финансовия министър, защото то задължително трябваше да мине през Тристранния съвет, а през депутат. Т.е. заобикаляйки Тристранния съвет. Интересно послание към преговарящите. И информацията, да, може би не е много ясна, но да се съгласим обективно. Ако колата ми пред блока гори, това ще ме интересува много повече, отколкото дали на площада са се събрали да протестират зърно производители.
Водещ:Между другото в миналия брой го коментирахме, но изглежда трябва да го коментираме още. Протести или обиди, протести или подмяна на дебата? Кое повече отива за заглавие?
Спас Къосев: Подмяна на дебата. Ами, то дебат май нямаше.
Водещ:Така де. Той беше подменен. Имаше едни доволни и едни недоволни хора и накрая никой нищо не разбра освен това, че дойдоха едни трактори посред нощ, паркираха се. После се раздаваха цървули и толкоз.
Спас Къосев: Добре. Аз, маркирайки седмицата с тези три различни псевдоскандали, с елементи на забавление в тях- значи и трите теми всъщност са значими. Има за какво да бъдат изговорени и да бъдат дискутирани. Искам да обърна внимание обаче на момента, в който се появяват. Дали наистина не служат за изместване на дебата?
Водещ: Кога коментарът ще излезе извън тясната дрешка на пожелание, на забавление за зрителите, за слушателите, за читателите? И до колко зависи това от нас – журналистите?
Спас Къосев: Ще Ви кажа. Скоро, покрай изборите, си мислех кой би могъл да бъде моят политик. И стигнах до извода, че това би бил политикът, който не ме подценява като избирател. След това помислих още малко и стигнах по-далеч. Зададох си въпроса кога България ще се оправи? Разбирайте кога ще бъде демокрация? Кога ще дойде гражданското общество? България ще се оправи тогава, когато се окаже, че политиците наистина са подценили този път избирателите.
Водещ: И когато на избирателите им бъде ясно, че те трябва да им го покажат недвусмислено. А пък ние с удоволствие ще опишем тази история. Шоуто трябва да продължи, защото шоуто трябва да продължи, но поне да се доближи по-близо до класическите модели. Ето такива. Хубав съботен следобед от всички ни – Владимир Тошев, Жанет Николова, Снежа Спасова, Мария Рачева и от мен Ирен Филева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.09.2010 

Какво разбраха медиите за Бюджет 2011. Медийната тематика онлайн

Водещ: Цяла седмица икономическата тематика мъчи всички ни. И хората, и журналистите се опитвахме да разберем какво точно предстои да се случи – защото както винаги посланията бяха неясни и противоречащи си. Довчера, когато оценката дойде в метафора. Днес всички четем за бутилката вода, полетяла от ръката на гневен доктор към зам.-министър. Всъщност метафора или реалност – оценката всеки трябва да направи сам. Оптимистите ще останат мълчаливи в неодобрението си, а песимистите сигурно крайно удовлетворени. Реалистите биха казали: време беше. Цяла седмица проумявахме метаморфозите на бъдещия бюджет. Първо пицата стана по-тънка, после се оказа подсладена и най-накрая се оказа, че ще усетим вкуса на палачинка. Това е най-често даваната в образ прогноза за бюджет 2011. За гарнитура към палачинката изобщо не става дума. Но пък и за саламите много неща станаха ясни, че дори „Стара планина” не е мерило за качество, а само повод за ръст на цените. Възрастта за пенсиониране няма да се повишава, може би, но стажът – да. Научихме още тази седмица. Не че има особено разлика какво ще събираме – стаж или възраст, за да достигнем нормата точки, за да се пенсионираме. Логиката на пенсионната реформа медиите ще трябва да продължим да търсим. Както и логиката на една друга болезнена реформа – здравната. Диагнозата е една и съща – пари няма, течове на малкото пари бол, а за реформи винаги се говори само в бъдеще време. И докато пишещите новия медиен закон се опитват дефинират какво значи предаване с обществена функция, журналистите не спират да търсят отговори на въпросите, които всички ние си задаваме. Оценката за този труд, както винаги е според зависи. Едно трайно клише в медийната ни реалност. Според това коя медия се оценява, според това дали става дума за търговска или обществена медия. Всъщност може би това е първородният грях на всички писани досега медийни правила от началото на прехода. Дали ще бъде направена разликата между рейтинг и доверие, оценката на хората и оценката на експертите за качеството на работа на медиите и всичко това ще бъде логичен аргумент при писането на новия медиен закон само времето ще покаже. Инак продължаваме да живеем във времето на пожеланията. Те са предимно за обществените медии. Тази седмица „Сан Стефан” 29 се сдоби с едно такова пожелание да контролира управляващите. Нещо, което всеки един честен журналист върши, но пък не винаги финансите стигат за това. Да, лесно е да се пожелае повече разследваща журналистика, но тя е най-трудоемка и най-скъпа в професията. Да се върнем обаче към наученото от медиите през седмицата. Какво научихме за Бюджет 2011, за пенсионната, за здравната реформа, за бъдещето на заплатите и пенсиите, които май пак ще бъдат пратени във фризера? Това ще коментираме след малко с Марио Гаврилов от БНТ1. Медийната тематика онлайн, в „Клубът на журналистите” започваме да следим и това. Днес коментарът ще бъде на Стояна Георгиева от „Медияпул” и Калина Петрова от Агенция „Крос”.
Какво научихме за Бюджет 2011, за пенсионната, за здравната реформа, за бъдещето на заплатите и пенсиите, които май пак се упътват, или ги упътват към фризера – това ще коментираме сега с Марио Гаврилов от БНТ1. Историята на една пица, която всъщност ще се окаже палачинка – ето това заглавия звучи най-реално за казаното, показаното и написаното за Бюджет 2011 от медиите през седмицата. Да оставим обаче заглавията настрана и да се опитаме да систематизираме наученото по темата. Добър ден на Марио Гаврилов. И така, пица или палачинка?
Марио Гаврилов: Очевидно, че палачинка, но според мене неяснотите все още са повече от това, което е ясно, тъй като бюджетът тепърва ще влиза в НС. При разглеждането на всеки бюджет знаете, че отделните професионални групи упражняват регламентиран и нерегламентиран натиск. Така че тепърва ще видим какви ще бъдат размерите на палачинката. Обичайно палачинката е доста по-нехранителна от пицата, но може да се окаже, че пък тази е по-голяма, което според мене е малко вероятно.
Водещ: Е, вече имахме обещание, че ще е сладка, в смисъл, че ще има и малко захар в нея май?
Марио Гаврилов: Ами зависи кой как я харесва. Някои я обичат сладка, други солена, но ако излезем от хумористичния тон на разговора, който започнахме, очевидно е, че следващата година няма да има увеличения на пенсии и на заплати. Това според мене е категорично политическо решение и надали ще се стигне до неговата промяна.
Водещ: Обаче може да се стигне до промяна в обратна посока, обещанието за фризера звучи като обещание за намаляване?
Марио Гаврилов: Аз не смятам, че ще се стигне до подобно нещо, още повече, че правителството е готово дори да вземе и кредит от МВФ, ако се наложи. Дано да не се налага. България досега все още не е стигала до подобно нещо, към което прибягнаха много други държави от ЕС – Гърция и Румъния например. Така че смятам, че следващата година доходите просто ще бъдат замразени на сегашното си равнище, което практически означава известно намаляване, особено като гледаме последните данни за инфлацията.
Водещ: Какво бъдеще ни чака според бюджет 2011 и не е ли работа именно на нас журналистите тези сложни тези да опитаме да ги говорим в образи, за да стане ясно това бъдеще на всеки? Знаем, даваме си сметка колко пъти някой ни е казвал „вие журналистите”.
Марио Гаврилов: Очевидно, че според мен ни чака не по-богато бъдеще от начина на живот, който живеем сега. Има обаче някои много сериозни, много тънки моменти в цялата бюджетна верига, които могат да катурнат цялата кола. Такъв се очертава например здравеопазването. Там се задават много сериозни социални протести. Здравеопазването не е нещо, което пълни бюджета. Напротив, то го празни, но ако се стигне до срив в здравеопазването, просто се опасявам, че цялата система би могла да рухне. Доколкото нас журналистите, ние сега тепърва ще следим разговорите, които ще се водят, това, какво ще успеят да отвоюват отделните професионални групи, лекари, туристическия бранш и т.н., за да преценим и да информираме нашите зрители и слушатели по съответния обективен начин.
Водещ: Случилото се вчера с бутилката вода метафора ли беше или нещо друго?
Марио Гаврилов: Мисля, че това е директен сблъсък между все по-утъняващите социални нерви на отделни обществени прослойки, които усещат много рязко по джоба си свиването на държавния бюджет и между политиката, която води правителството, което очевидно е решено да води една дясна политика на ограничения. Трябва все пак да се върнем примерно едно 15 години назад, във Виденовите времена в България, в които правителството започна много щедро да раздава заплати и пенсии и си спомняме докъде се стигна. Така че аз лично по-скоро съм привърженик на бюджетните и социалните ограничения, колкото и болезнено и трагично да е това. Миналата седмица ни даде един пример, но нека да си припомним в годините съдбата на предприятието „Кремиковци”…
Водещ: Да, вчера имаше блестящ репортаж по „Панорама”.
Марио Гаврилов: Да, и аз го гледах, беше много интересен. Ако „Кремиковци” беше фалирано преди 15 години, всичките тези хиляди хора, които днес се чудят къде да си намерят работа, вече щяха да са се преориентирали и да имат своето място в обществото – дали ще бъде друга професия, дали ще бъде друго предприятие. Следваха десетина години на изключително мъчително съществуване, на къртене на бюджетите, на болезнено решение на всеки министър, който управляваше по това време обществото дали да се случи фалита на „Кремиковци” точно по негово време, който беше предначертан, той беше ясен. Затова колкото и да е болезнено, колкото по-рано, толкова по-добре. колкото по-рано се направи една хирургическа операция, толкова по-добре.
Водещ: За болния, да. И толкова по-добри перспективи за неговото оздравяване. Коя е най-болезнената от всички икономически теми, за които говорим в момента – здравната реформа, пенсионната реформа или бюджетът?
Марио Гаврилов: Аз мисля, че доколкото българските пенсионери са свикнали да живеят в мизерия, и малко цинично звучи това и вулгарно, но това действително е така, най-болезненият проблем, който ще усетим е действително състоянието на медицината и на здравеопазването в България, тъй като ние българите имаме един навик всичко това да се случва безплатно или с много минимални разходи от наша страна, и много болезнено ще осъзнаем истината, че просто всичко струва пари. И сиренето струва пари, и медицината и здравеопазването струват пари. И за съжаление, тези пари ги няма отгоре на всичкото. Бюджетът е доста… доста са скромни неговите възможности да финансира подобни мащабни системи.
Водещ: Всички знаем, здравето е безценно, а здравната реформа е болезнена. На този фон обаче споровете за трупането на „терапевтична практика” и „изследователска дейност” не отместиха ли основния акцент, и това ли е основното, което предвижда здравната реформа? Защото цяла седмица се занимаваме с този сюжет.
Марио Гаврилов: Аз мисля, че това е един страничен проблем, но много често страничните проблеми са толкова цветни, че изместват централния. За мене основният проблем е какво ще се случва с болниците, какво ще се случва с окръжните болници? Ние онзи ден в новините в 10 часа пуснахме един репортаж, и имахме разговор в студиото и от София, и от Благоевград, например какво се случва с четирите диспансера в Благоевград.
Водещ: Ами ще фалират както стана ясно.
Марио Гаврилов: Да, очевидно те са пред едно неясно бъдеще. И същевременно от другата страна показахме едни болни, които казват, че без тези лечебни заведения те са загубени. Въпросът сега е тези диспансери дали ще фалират, дали ще бъдат влети в болницата, това е процедурен въпрос. Въпросът е какво ще се случи с тези хора, ако няма да има кой да ги лекува и кой да се погрижи за тях.
Водещ: Е, лошото е, че обикновено не получаваме отговори точно на тези въпроси, колкото и пъти да ги задаваме, както ни учи най-доброто в занаята. Сега за нещо друго. Сигурно има значение какво ще нарежем в една шопска салата за крайната цена – доматите, краставиците и чушките, знаем, са с различна цена. Ти каза, че и сиренето е с пари. Стана ли ясна цената на пенсионната реформа? Защото дали ще събираме възраст и стаж съвсем не е без значение в период на дълга криза, у нас не само икономическа, а и криза на прехода.
Марио Гаврилов: Така е, пенсионната реформа е нещо изключително болезнено и много трудно се случва. Ние виждаме и в други държави, и в Холандия, във Франция от ЕС. Огромната разлика е, че едно е да режеш 25% примерно, или да увеличаваш възраст и стаж от заплата 1000 евро, и съвсем по друг начин е, когато… прощавайте пенсии от 1000 евро, и съвсем по друг начин стоят нещата, когато тази пенсия възлиза на 100 евро.
Водещ: Да, така е, разликата е огромна. Един цитат искам да коментираме и да се опитаме да разберем дали това не е основата. Цитатът е на социалния министър Тотю Младенов: „Новите изисквания няма да затруднят стотици хиляди хора, работещи честно. Ще затрудни само заетите в сивата икономика. Аз няма да защитавам хора, които работят в сивата икономика.”
Марио Гаврилов: Ами битката със сивата икономика се води дълги години, засега с доста малък успех…
Водещ: Ама дали битката се води със сивата икономика или с хората, работещи в сивата икономика?
Марио Гаврилов: Не, не, аз мисля, че абсолютно почтени са намеренията. Въпросът е, че сивата икономика е толкова вкоренена в психологията на българина. Аз много често, като имам мои колеги, познати от чужбина, от Германия да кажем, и когато им разказвам сюжета на Андрешко от Елин Пелин, те просто не могат да разберат защо Андрешко е положителен герой. А по принцип българите винаги Андрешко си е бил някак си симпатичен. Знаем, че върши нещо нередно, ама е бил някак си симпатичен, докато чужденците не могат да го разберат. Така че това е. Мисля, че намеренията са почтени, но целта, която е поставена, е изключително трудна за постигане.
Водещ: Не прилича ли това обаче малко на закон с обратна сила? Защото в крайна сметка правилата са били такива, че са накарали хората да идат в сивата икономика. Сега на тях им се представя една сметка, която трябва да платят, и тя е доста висока.
Марио Гаврилов: Така е. Вижте, сива икономика сигурно навсякъде по света, включително и в най-напредналите държави, и в най-уредените общества…
Водещ: Но и там сивата икономика е по-добре платена, отколкото у нас.
Марио Гаврилов: Така е, просто съвсем различни са нивата на заплащане. Въпросът със сивата икономика стои точно както с престъпността. Тя трябва да бъде свита до обществено търпима рамка. Защото пък, съгласете се, че от друга страна, средната класа, която честно работи, почтено си плаща данъците, да кажем, собственикът на един квартален магазин, той какъв стимул има да работи по правилата, ако знае, че съседът му в съседния магазин не работи по правилата?
Водещ: Да, но пък често се случва да ставаме свидетели и да трябва да отразяваме, ние журналистите, такива андрешковски сюжети. Аз ще дам за пример уличните търговци под колоните на „Граф Игнатиев”. Спомняш си сигурно какви сериозни подписки правеха.
Марио Гаврилов: Да, и това е нормално, на тези хора това им е бизнесът, това им е хлябът, по този начин те си издържат семействата. А от друга гл.т. са толкова минимални печалбите им, или мизерни, че те не могат да си позволят дори да играят по правилата. Много е сложен един такъв въпрос – дали да фалираш един дребен търговец, или да му наложиш някакви правила, които за него са непосилни за изпълнение, за да наложиш изобщо правила в държавата. Много често този въпрос няма отговор.
Водещ: Ние журналистите можем ли… къде трябва да стоим между Андрешко и между реформите, липсващите и тези, които трябва да бъдат направени?
Марио Гаврилов: Ние журналистите трябва да стоим винаги на позицията на свободни граждани. Значи, на някой журналист може Андрешко да му е много симпатичен. На мен например не ми е чак толкова симпатичен. Но разбирам неговите мотиви и защо той действа по този начин. Така че журналистите трябва да бъдат част от свободното гражданско общество. И ние затова сме повече журналистите – едните защитават една позиция, други защитават друга позиция. Въпросът е винаги честно и обективно да информираме хората, как стоят проблемите…
Водещ: Повечето гледни точки винаги доближават до истината.
Марио Гаврилов: Разбира се, да, разбира се, нали това е смисълът от демокрацията и от свободата на словото.
Водещ: Един последен въпрос. Знаем, че сега се пише законът за електронните медии, както и да се казва той, ще разберем това в бъдеще, но експертите търсят обяснение на хайде да го наречем феномена предаване с обществена с обществена функция. Има ли такова обяснение, може ли да бъде намерено такова законодателно обяснение?
Марио Гаврилов: На мен ми е малко трудно да отговаря, защото, да кажем, ако някой е привърженик на кърлинга, за него предаването за кърлинг със сигурност ще бъде най-обществено значимото предаване. Аз от времената, в които съм влязъл в този занаят, знам само едно нещо – винаги значимостта на една тема, на едно предаване, на едно становище се определя от това колко като брой хора засяга. Защото, да се върнем на примера с кърлинга, то засяга примерно 20, 30, 50, 100 души в тази държава, докато проблемът с пенсиите и с парното засяга почти всеки българин. Така че предаване, което се занимава с обществено значими теми, предвид броя на хората, които засяга, може да бъде квалифицирано като обществено значимо. Разбира се, аз съм много далеч от тази тематика и нямам представа какво ще запишат доста по-компетентните хора в закона.
Водещ: Но в замяна на това вложи доста икономическа логика в това определение. Благодаря на Марио Гаврилов от БНТ1 с коментар за най-актуалното, което написахме, казахме и показахме ние журналистите за икономическата тематика.

Медийната тематика онлайн, в „Клубът на журналистите” започваме да следим и това. Добре ли е да има повече място за медийната тематика онлай? В годините на прехода нееднократно установихме, че саморегулацията в професията не е достатъчна. Добър ден казвам на Калина Петрова, главен редактор на Агенция КРОСС. Добре ли е да има повече място за медийната тематика онлайн?
Калина Петрова: Разбира се, че е полезно, тъй като читателят би могъл да се включи по-активно и да дискутира на страниците на информационните агенции както с политици, така и с експерти.
Водещ: Това всъщност е един друг вид саморегулация. В професията ни говоря, защото ние все пак всички сме журналисти независимо дали работим в радио, телевизия, вестник или информационна агенция. Достатъчна ли е тази саморегулация, защото както казах в годините на прехода установихме нееднократно, че ето, да кажем етичния кодекс е подписан от някои медии, от други не е подписан, той е доста пожелателен?
Калина Петрова: Разбира се, етичният кодекс засега остава доста пожелателен и е добре в тази насока да бъдат извършени някакви промени. Може би е необходим и нова закон, в който да се случат нещата в посока на това да не се краде примерно, защото и в нашата професия това се случва, медии крадат други медии. Да има едно по-сериозно авторско право.
Водещ: Да, това обаче също е доста пожелателно. Има нещо по-съществено обаче. Като че ли всички дискусии досега за новия медиен закон се съсредоточават около определението що е то предаване с обществена значимост. Това дали е възможно да се уточни в законодателна форма?
Калина Петрова: Ами би било твърде трудно според мен всичко това да бъде уточнено в законодателна форма. Отново смятам, че ще бъде пожелателно, защото всяка медия вижда нещата през отделна призма и има свой поглед.
Водещ: Дали е вярно определението, че сега сме все още в ерата на пожеланията и когато експерти или законодатели оценяват медиите, те ги оценяват според зависи, според това дали са обществени или търговски?
Калина Петрова: Да, има го този момент. Макар че не само експертите оценяват медиите. Медиите в крайна сметка трябва да бъдат полезни за читателя. И за мене оценката на читателя или слушателя е толкова важна, колкото и тази на експерт.
Водещ: Важно ли е да направил разлика между рейтинг и доверие, оценката на хората и оценката на експертите за работата на медиите, и изобщо може ли да бъде направена такава разлика?
Калина Петрова: Ами мисля си, че да. И специално в много от електронните медии би могло това да се случи, а не само и при тях, както и при хартията носител това може да се случи. Тъй като има едни ясни статистики, които и самата медия може да се следи в отделните класации къде се намира тя, а не за нея да говорят самите експерти само.
Водещ: Един пример от седмицата. „Сан Стефано” се сдоби с едно пожелание от страна на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов да контролира управляващите. Нека да се опитаме да дешифрираме това пожелание, какво точно значи то?
Калина Петрова: Ами за мен това означава наистина медията да бъде за зрителя, за слушателя или за читателя. Тъй като може би тук се има предвид, че една държавна медия се съобразява по някакъв начин с всичко, което… прокарва през призмата новините, така че да не засегне нечии интереси.
Водещ: Предвиждате ли повече място за медийната тематика онлайн в агенцията, в която работите?
Калина Петрова: Да, разбира се. Ние имаме една традиция, при която правим онлайн дискусии, които са на най-наболелите теми.
Водещ: Да, ние след малко ще продължим разговора точно с една такава предстояща дискусия. Но нека преди това да чуем дали пък хората се интересуват от тази тематика и доколко са склонни да дискутират след една публикация онлайн?
Калина Петрова: Ами трябва да ви кажа, че хората, да, хората са склонни да дискутират. По-скоро много често се случва институциите да откликват, или политиците да откликват с по-голяма трудност. Но в крайна сметка мисля, че нещата се случват.
Водещ: Основно правило в професията на журналистите е, че ние винаги сме от едната страна заедно с хората, а управляващите и хората с икономически амбиции и интереси са от другата страна. Да оставим обаче това настрана. Имайки предвид къде стоим е добре да се опитваме да променим правилата, неписаните правила на политиците. Откъде да започнем – ами бихме могли писаните правила. Може би това е амбицията, която си поставя с една дискусия, която предстои в понеделник, Агенция КРОСС. Продължаваме този разговор с главния редактор на агенцията Калина Петрова. И? Можем ли да променим неписаните правила чрез промяна в писаните?
Калина Петрова: Ами аз лично още вярвам, че медиите могат да влияят и имат решаваща роля. Не случайно някои са ги определили като четвъртата власт. Те са и длъжни да защитават интересите на хората. Така че мисля си, че това е основната цел и на онлайн дискусиите, които ние правим. Най-малкото, което е, да се чуе гласът на хората, политиците да чуят и гласа на хората.
Водещ: Успяват ли да го чуят, успяват ли да се концентрират и когато този глас не им е симпатичен как постъпват? Досегашният ви опит.
Калина Петрова: Ами мисля си, че все пак, дори и да не им е симпатичен понякога гласът на хората, те го чуват. Друг е въпросът дали всеки път се съобразяват с него.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Калина Петрова: Ами мисля си, че много, мисля си, че няма политик, който все пак да не се съобрази с гласа на народа и на журналистите.
Водещ: Откъде ще започнете тази онлайн дискусия за изборното законодателство? Защото наистина е много важно по какъв начин политиците биват избирани.
Калина Петрова: Ами значи аз…
Водещ: Основният проблем, който според вас трябва да бъде изчистен?
Калина Петрова: Мисля, че този изборен кодекс, както вие казахте, е еднакво важен както за българите в страната, така също и за тези в чужбина. Ние по принцип сме отсели няколко въпроса, които поставяме на вниманието както на читателите ни, така и на политиците. Питаме полезно ли е интернет гласуването при избори? Подобно на други държави ще улесни ли то българските в страната и извън нея? Акцентираме и върху това трябва ли българските граждани, имащи и друго гражданство, да получат правото да бъдат избирани за народни представители. Което всъщност повелява чл. 6 от Лисабонския договор. И освен това след приемането на страната ни в ЕС чужди граждани, щом като могат да са кметове в България и български евродепутати, защо пък да не бъдат и депутати в нашето НС? И всички тези въпроси, очакваме да получим отговор на тях. Дали българите също трябва да гласуват само в дипломатическите ни мисии, които са в чужбина…
Водещ: И може би дали трябва да има финансов ценз, за да се гласува по интернет, защото не всеки притежава електронен подпис.
Калина Петрова: Да, разбира се.
Водещ: А това може да се погледне и да се види точно това, финансов ценз в едно подобно изискване.
Калина Петрова: Да, и дали нашата държава все пак е готова да направи едно такова гласуване. Ние знаем, че… г-жа Фидосова каза, че ще има пробно гласуване. може би тази проба на президентските избори ще покаже дали сме готови за едно подобно гласуване.
Водещ: Доколко ще бъде дискутиран и въпросът дали ще има сливане на избори? Защото това също е една тема, която…
Калина Петрова: Която е твърде щекотлива дали трябва да бъдат разходвани средства, когато изборите примерно са в кратък период от време. Това също.
Водещ: Доколко политиците ще бъдат склонни да бъдат искрени в една такава дискусия? Опитът ви досега какъв е?
Калина Петрова: Ами мисля си, че политиците са искрени. Още повече, че в момента те поднасят едни проекти и законът е преди гласуване. Така че те ще се опитат според мен да защитят своите идеи. Ще се опитат, надявам се, да отговорят и на многото въпроси на читателите ни както в България, така и в чужбина.
Водещ: Мисля, че основната думичка, която вълнува хората по една такава тема е оставка, как се подава оставка. Защото отговорността се поема с оставка, по цял свят е така. У нас този процес е силно затруднен, да го кажем така.
Калина Петрова: Ами да, със сигурност това вълнува и хората. Този въпрос, ето, вие ме подсещате, ще бъде поставен в онлайн дискусията.
Водещ: Накрая да кажем нещо и за досега потвърдилите участието си в тази предстояща дискусия?
Калина Петрова: Ами досега потвърдилите участие, значи ще има представители на официалните институции, надявам се, че в нея ще се включи и министърът без портфейл Божидар Димитров…
Водещ: Това безспорно е обещаващо.
Калина Петрова: Да, от МВнР, които също работят по този законопроект. Освен това ще се включат и представители на парламентарно представените групи, както и на извънпарламентарно представени партии.
Водещ: И сега за заинтригуваните слушатели да кажем часа на срещата, буквичките, които трябва да напишат, за да отидат на мястото на срещата.
Калина Петрова: дискусията ще се състои на 20 септември от 14 часа на страницата на КРОСС – www.cross-bg.net в 14 ч. Лентата, която е в синичко, най-горе в агенцията, ще бъде активирана и те ще могат да започнат да задават своите въпроси.
Водещ: Колкото повече въпроси зададат хората, толкова по-добре за една такава дискусия.
Калина Петрова: Разбира се. Тези въпроси разбира се ще бъдат поставени след това от страна на ИА КРОСС и на институциите, както и внесени в НС.
Водещ: Досегашната полза от подобни дискусии?
Калина Петрова: Ами аз мисля, че има полза. Ние правихме една дискусия за осиновяванията. Там след това беше свикана среща при омбуцмана на Република България Гиньо Ганев, имаше представители на Министерство на правосъдието, имаше представители на НПО, взе се решение за едни промени в правилника. Така че мисля, че подобни дискусии са полезни.
Водещ: Предвиждате ли и една дискусия за медийното законодателство?
Калина Петрова: Ами да, би било хубаво да направим и подобна дискусия. Мисля, че и от страна на читателите и на политиците ще има интерес.
Водещ: Благодаря ви затова включване!

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-06-12 

Водещ: 16 минути след 12 часа, изтърпяхме всичките своенравия на техниката. Нали знаете живота е така, техниката отказва, хората никога. Ние сме тук и сме готови да започнем „Клубът на журналистите”. Правилата правят живота на хората по-добър, за това се създават. И тъй като това е важно, важно е какви са правилата и кой ги пише. Това се отнася и до медийните правила. Тази седмица беше създадена работна група, която до 30 ноември да изготви проект за закон, който да регулира дейността на електронните медии. Каква ще бъде философията на този закон, кой ще я облече в юридически фрази, ето това е добре да знаем. Защото електронните медии са навсякъде и е важно на какво имат право. Важно е в крайна сметка за всички ни, дори в задръстването когато радиото напоследък ни става най-добрия приятел, освен дето сутрин ни буди и през деня ни информира и ни забавлява без да се натрапва. Важно е този приятел, да бъде подлаган на натиск. Същото се отнася и за телевизиите, тъй пък като вечер най-често те ни гостуват. В крайна сметка новините за живота на хората трябва да са повече от протоколните вести за институциите и цитатите на политици. Каква ще бъде философията на новия медиен закон ще разберем днес от председателя на парламентарната медийна комисия, г-жа Даниела Петрова. Какво е добре да има в новия медиен закон, ще попитаме зам. председателя на работната група, медийния експерт Радомир Чолаков. Пиратството ли е новото лице на популизма в политиката, ще коментираме пък със Симеон Василев. Защото все по-често се споменаваме тази думичка, без да си даваме сметка за това. Пиратите изместиха една държава и влязоха трайно в новините. Пиратите влязоха във властта в Скандинавия, как се случва в икономическата криза, чрез обещание за бяла мечка се печелят избори, до сущ по пиратски. Светът вече е вече футбол и ако антагонизмът мъже-жени се решава простичко с два телевизора, какво се случва с икономическите новини по време на футболната лудост, ще коментираме с Марио Гаврилов от БНТ1. Цената на парното или футбола? Стабилността на еврото ли или футболът? Имаме ли избор по време на Световното първенство по футбол, и по-важното, имаме ли достатъчно информация? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Владимир Тошев, Ася Челебиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас!
Водещ: Добър ден на председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Тази седмица бе създадена работната група, която да напише нов закон който да регулира дейността на електронните медии. Каква ще бъде философията на този закон?
Даниела Петрова: Действително има издадена заповед за която съм уведомена от 9-ти юни 2010 година, в чиито състав влизат разнородни експерти, които са свързани с дейността на медиите. Срока който е даден на работната група, е до 30 ноември да представи проект на Министерски съвет за познаване на нов медиен закон, като съответно още не е осъществена среща с оглед краткия срок с работната група, за да може да се получи малко повече информация за събирането на групата и респективно за обсъждане на закона, по-скоро за неговата философия, това което искаме да уточним.
Водещ: Но какъв да бъде духът на новия закон?
Даниела Петрова: Разбира се, духът на новия закон трябва да бъде съобразен със ситуацията която е, с важността на медиите, със собствеността отношение на медиите, както и с процесите, които следва да бъдат регулирани, именно процесите свързани с цифровизацията.
Водещ: Повече регулация или повече саморегулация ще вменява на електронните медии, този нов закон. Защото безспорно за всички е важно натискът върху журналистите да бъде по-малък?
Даниела Петрова: Аз мисля, че по-скоро саморегулация трябва да се търси. Но саморегулацията както всички знаем, тя не се разписва в закон, там по-скоро можем да маркираме насоката, самата саморегулация се осъществява извън рамките на закона във връзка с поведението и /…/ към отделните неправителствени организации, към които членуват журналистите.
Водещ: Защото това е важно наистина, не само зареди класациите по свободата на словото, но и поради доверието, което хората имат в нас!
Даниела Петрова: Да, действително, трябва на настоящия етап да се подходи и да се направи един нов закон, като се съобразим с всички тези насоки, след като той бъде изготвен, както и още в началото, към момента който се поради идеята за изготвяне на такъв. Той ще бъде обществено обсъден и предполагам, че до края на годината ще успеем да проведем, ако групата се вмести в дадения срок, едно обществено обсъждане, за да може да се чуят нагласите и съответно становищата на всички участници в процеса.
Водещ: Безспорно една такава, едно такова обществено обсъждане ще осигури повече прозрачност, а прозрачността знаем винаги е гаранция за по-добър резултат. Започна ли обсъждането на ветото на президента за промяната, с която беше намален съставът на СЕМ и кога да чакаме решения в парламентарна зала?
Даниела Петрова: Ами значи в комисията като обсъждане тази точка вече е преодоляна, разгледан е въпроса, депозиран е доклад и изключва в дневния ред на Народното събрание /…/ правилник. Предполагам, че в сряда ще бъде точка която ще се гледа в пленарна зала.
Водещ: А всъщност позицията на комисията ще бъде?
Даниела Петрова: Комисията подкрепя закона, т.е. не подкрепя ветото на президента!
Водещ: И накрая да ви попитам…
Даниела Петрова: И неговите мотиви.
Водещ: Тъй като след малко ще чуем и зам. председателя на създадената работна група, която ще пише новия медиен закон. Ще попитам разбира се и него, но и вас искам да попитам, понеже зависи и от вас, какъв ще бъде духът на закона! По-скоро „да” или по-скоро „не” за обединяването на Българското национално радио и Българската национална телевизия, вашата позиция лична?!
Даниела Петрова: Личната ми позиция е за не обединяване или ако действително се прави такова, то би могло да се направи обединяване по отношение на орган който осъществява надзор. Смисъл ръководна функция да има. Поне така би могло, но по самата си всъщност, те не могат да бъдат обединени, нито на този етап, нито в малко по-късен, защото считам, че още процесите, които се развиват в двете медии са съвсем различни, това съм го споделяла многократно, не съм променила своята позиция. Какво казвах в предвид, че евентуално административно обединение, да има един директор, но те да си съществуват самостоятелно.
Водещ: Да, благодаря ви за този коментар. Г-жа Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Регулация или саморегулация в медиите, какво да има в новия медиен закон. Ледът по който стъпват политиците, които създават правилата, по които работим в електронните медии е тънък, от една страна от тях зависи регулацията, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, какво трябва да има в новия медиен закон? Добър ден на зам. председателя на работната група, която ще го пише, медийният експерт Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден, г-жо Филиев.
Водещ: И така, регулация или саморегулация, и какво да има новия медиен закон?
Радомир Чолаков: Е то няма противоречие между едното и другото…
Водещ: Има, има, обаче е по-тайно!
Радомир Чолаков: Самата семантика на думата медиен закон предполага регулации. След като има медиен закон или нужда от медиен закон, това означава, че има нужда от регулация. И то наистина има нужда от регулация, защото има доста неща чисто институционални, които няма как да бъдат решени на плоскостта на саморегулацията. Саморегулацията в крайна сметка може да помогне, в плоска на чисто журналистическата етика, в плоскостта на съдържанието, дали едно нещо съответства на някакви етични норми или не съответства, дали се харесва или не се харесва, закона не може да работи с понятието качеството, да го кажа така. Съдържателно качество. Той трябва да изгражда институционална рамка. И очевидно мнението, то не само на политиците, мнението на гилдията е, че до сега съществуващата институционална рамка е вече е докрайно амортизирана. Сега действащия Закон за радиото и телевизията, не върши работа. И явно се взима решение да се върви към нов закон.
Водещ: А в каква посока ще бъде този нов закон?
Радомир Чолаков: Откровено да ви кажа, аз поне не знам да има някакви инструкции, ако това питате.
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Факт е обаче и аз съм го казвал също многократно, че досегашния Закон за радиото и телевизията, значи той беше създаден 98-ма година в една съвсем друга историческа среда, но той трябваше да създаде така рамката в която да се либерализират медиите, да се либерализира медийното пространство, на електронните медии. Ако си спомним 98-ма година всъщност имаше Българска национална телевизия, Българско национално радио мисля, че имаше Дарик Радио и мъждукаше нещо като Нова телевизия в Софийския ефир.
Водещ: Да, така беше.
Радомир Чолаков: Това бяха… а и няколко частни радия малки, музикални. Т.е. процеса на либерализация не беше започнал и всъщност идеята на закона през 98-ма година да създаде рамката в която да се случи либерализацията на ефира. Сега всички виждаме начина по който се случи тая либерализация, т.е. пак нещо което винаги съм казвал и няма да повтарям да го казвам. Значи Закона за радиото и телевизията във вида, в който беше направен, беше едни /…/, една колиса от демократично звучащи думи, зад която трябваше да се раздадат едни лицензи. Лицензите се раздадоха, очевидно минаха колко, 12 години, пазара започна да се намества и като чели сега е време просто този стар закон, който си свърши работата в кавички да го кажа, да бъде хвърлен. Да се види до къде са стигнали медиите, до къде е стигнала регулацията, къде са проблемите и да се потърси някакво ново решение, за следващите 10-15 години поне.
Водещ: Няма как да не ви…
Радомир Чолаков: Така, че ви го обяснявам, разбирате ли.
Водещ: Да, да, няма как да не ви попитам обаче, какво мислите за твърде често коментираната напоследък идея за сливането на Българското национално радио и Българската национална телевизия? Защото подозренията са, че този закон ще изпълни ето и тази задача!
Радомир Чолаков: Знаете ли какво мисля, ще ви кажа честно. Значи аз самия за първи път произнесох на глас тази идея през 1995 година и тогава за малко щях да бъда уволнен! Работих тогава в БНТ. Значи тази идея беше чудовищна ера, защото се привиждаше на хората като възстановяване на Комитета за радио и телевизия, които нали беше съществувал само пет години преди това, чрез който фактически комунистическата партия инструментализираше влиянието си върху двете големи медии, българското радио и българска телевизия!
Водещ: Така е, да.
Радомир Чолаков: Значи тогава, пак ви казвам, щяха да ме бият. Отървах се с леко /…/
Водещ: Ние сме ….
Радомир Чолаков: Учудвам се как 15 година по-късно тази идея се ражда като нещо ново, много модерно. Вижте, значи и когато аз съм го казал 95-та година, това е един теоретичен модел. Значи това е един теоретичен модел и възможност, която да разбира се съществува в България организацията на радиото и телевизията 20 години, преди демокрацията е съществувал точно в този модел. В маса европейски страни съществува точно този модел на организация на обществените медии, радио и телевизия заедно. Значи по някакви съображения други страни са избрали другия модел на разделените две медии.
Водещ: От друга страна пък цифровизацията разделя радиото и телевизията все по-често напоследък?
Радомир Чолаков: Не, не вижте нека да ви поясня още малко мисълта си. Значи това което ме притеснява сега в момента е, че точно както как да кажа, в някаква първична реакция 95-та година идеята беше отхвърлена, сега някак си много бързо се прегръща и давайте другари сега юруш да обединяваме радиото и телевизията. Значи мен ме притеснява скоростта с която се отказваме от едни схващания и започваме да харесваме нови схващания или нали това люшкане което не е подплатено с аргументи сериозни. Да има аргументи в посока обществените медии да бъдат в едно, икономически аргументи, може би и административни, финансови от този порядък. Но например аз още не съм чул програмните аргументи. Като се обединява примерно двете медии, с какво това ще допринесе за обществения характер на програмите, с какво това ще допринесе до защитата на обществения интерес чрез програмите на радиото и телевизията.
Водещ: Нали знаете, че по време на криза се говори предимно за пари, а в останалото време каквото и да си говорим, винаги става дума за пари?!
Радомир Чолаков: Но нали с вас знаем, че специално тези две медии са преди всичко култура, значи са културен феномен.
Водещ: Така е, да.
Радомир Чолаков: И имат някаква от конституцията зададена малко висша задача, от колкото задачата да печелят пари си мисля аз!
Водещ: Безспорно това е така.
Радомир Чолаков: Така, че във всеки случай когато се говори за организацията на радиото и телевизията, пак трябва да кажа, има различните ли, организационни модели. Важно е обаче в една предварителна дискусия и на мен много ми се иска и ще настоявам да се води много интензивно такава дискусия в целия сектор, какви са очакванията от радиото и телевизията, какво обществото иска да получи от радиото и телевизията. И като дефинираме какво обществото иска да получи, след това вече може да говорим, чрез каква организационна форма това най-лесно би могло да се случи. Иначе другото е само теоретична дискусия, пак казвам.
Водещ: Да, до тука две добри новини. Едната е научихме от председателя на Парламентарната медийна комисия, ще има обществено обсъждане на закона който ще напишете, другата е, че вие искате да има дискусии за очакванията на хората, в крайна сметка ние за тях работим и това също е много важно.
Радомир Чолаков: Така де.
Водещ: При избора на ген. директор на БНР, председателя на СЕМ, доц. Георги Лозанов препоръчва в преходните и заключителни разпоредби на един нов закон да бъдат предвидени гаранции за мандатите за генерираните директори. Знаете предстои избора на ген. директор на БНТ! Аргументът му беше, че не бива да се пишат закони, за които да се подозира, че са писани срещу някого и за някого. Вие какво мислите за това?
Радомир Чолаков: Абсолютно прав е г-н Лозанов, разбира се. Напълно съм съгласен с него, аз бих добавил само още едно нещо, което понякога така се забравя. Значи вижте, медиен закон и мен това са ме учили в Германия е закона, който когато се пише, когато правителството го приема, то трябва да разсъждава сякаш е в опозиция. Разбирате ли, всеки закон да кажем Търговския закон, примерно си експертен закон, значи там няма много какво да се изфантазираш, ООД-то си е ООД, търговския закон и нека да го кажа така, е политически неутрален закон. Да кажем някои други по-специфични закони за отдени отрасли, в тях може да се чувства така влиянието на съответно в момента управляващата политическа сила, до колкото тя трябва да провежда някаква своя политика, която е обещала на избирателите си и тя няма как да бъде друго ядче проведена, освен в изменение на закони, за да може да се случи тази политик. Ако говорим за земеделие, екология или примерно някакви такива неща. Закона за медиите обаче до такава степен е специфичен закон, че той в никакъв случай не бива да се прави, а тази грешка до сега винаги се прави, управляващото мнозинство да го прави сякаш винаги то ще е на власти и сякаш винаги то ще регулира този сектор. Защото може да се случи управляващото мнозинство да не е на власт, а да е създало междувременно един юридически Франкенщайн, който след това да дойдат следващите и да го инструментализират срещу него. Това между другото мисля, че в някакъв смисъл беше започнало да се случва в предишния мандат. Да се създава Франкенщайн, който уж трябваше да е в услуга на предишните управляващи, пък май се оказа, че се обърна срещу тях. Така, че Закона за медиите пак да кажа, значи той трябва да се пише от гледна точка на обществения интерес и на второ място от политическия интерес, ако политиците имат здрав разум.
Водещ: Да, може би тук могат да ни заподозрат в някаква крайна утопия, но оставим това на страна, моля ви да коментираме…
Радомир Чолаков: Ама не, вижте пак казвам, това е здрав разум!
Водещ: Това е така.
Радомир Чолаков: Значи ти сега си на власт и приемаш закон който е удобен за тебе, ами ако утре не си на власт, ако дойде твоя опонент и го яхне тоя закон и го инструментализира срещу тебе?! Тогава какво правим? Това е логиката, казвам я абсолютно банално.
Водещ: Моля ви да коментирате още една тема за конвергенцията на медийните регулатори, КРС и СЕМ! От вчера се опитвам да намеря българска думичка, но не успявам. Може би ще ми помогнете.
Радомир Чолаков: Не успява! Ами тя не е започнала, за да знаем дали е успяла или не е!
Водещ: Не, не аз българската думичка говорих! За конвергенцията!
Радомир Чолаков: А за конвергенцията!
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Ми де да знам, синхронизиране, обединяване, сливане. Все едно. Вижте, наистина се върти тази тема във въздуха, също както темата за сливането на БНТ или БНР, или за обединяването им под обща шапка и това е също един възможен теоретичен модел. Бих казал, че ако се тръгне към обединяване на БНТ и БНР, задължително преди това, трябва да се обединят КРС и СЕМ! Значи то не може, вижте причината, първичното е конвергентния орган. Конвергентната обществена медия да го кажем така е следствие! Значи, ако следваме чисто теоретичния модел, първо ще трябва да се конвергират двата органа, след това трябва да се конвергират евентуално обществените оператори. Но едното без другото няма как да стане. Така, че пак да кажа, теоретичен модел е възможен модел е, въпроса е, че ако се тръгне в тази посока, то тогава конвергенцията на двата органа трябва предхожда следващата дискусия. Иначе технологично е възможно, не е проблем.
Водещ: Но и тук няма оказания, политически оказания имам в предвид.
Радомир Чолаков: Не, не, наистина.
Водещ: Това също е една добра новина. Ми желая ви спорна работа и повече обществени дискусии…
Радомир Чолаков: Да и на мене ми се иска също повече мнения да чуем на колеги, защото това ще бъде много важно. В крайна сметка вижте, знаете, че винаги медийния закон така неговото писане, съставяне винаги е било е било съпровождано от много истерии. Не знам защо. Мисля, че в крайна сметка вече всички сме достатъчно момъдрели, за да може в една по-спокойна обстановка да направим анализа на досегашните практики, да видим до къде стигнахме, кое не ни харесва и да се разберем просто как да го поправим!
Водещ: Дали ще ви помогнат класациите за свободата на словото, да кажем на Фрийдъм Хаус, сложени в една рамка?!
Радомир Чолаков: Ами във всеки случай няма как да ги пренебрегнем.
Водещ: Да се вижда по-често, това имах предвид.
Радомир Чолаков: Със сигурност.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Радомир Чолаков, зам. председател на работната група, която ще напише новия медиен закон, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Как журналистите мога да променят неписаните правила за политиците, трябва ли да ги коментираме по-често, важно ли е освен новините да чуваме повече коментари за тенденциите в политиката в света. Все по-често чуваме в новините темата пиратство. Дава ме ли си сметка какво точно значи и дали неусетно пиратството не стана новото лице на популизма в политиката. Добър ден на Симеон Василев.
Симеон Василев: Добър ден, здравейте.
Водещ: Е едва ли има човек който да не знае, че пиратството измести една държава на територията на Сомалия, разбрахме защо се случи това или не коментирахме достатъчно?!
Симеон Василев: Много интересно сте задали темата първо, но нека да направим едно малко уточнение и това е важно. Знаете ли, че още на 100-та година преди Христа, един историк /…/ си е дал труда да дефинира пиратството. И той го е казал много просто, този който атакува без законово основание, не само кораби, но и морски градове. Значи виждаме, че от тези времена до днес пиратството може да го сложим на почти всички плоскости, и на живота на политиката, включително и на живота на културата. Напоследък страшно модерни сомалийските пирати, страшно модерни са софтуерните пирати и изобщо в крайна сметка за какво става дума по същество. Значи по същество става дума, че някой извършва грабеж и разбойничество, нали това е пиратството в крайна сметка.
Водещ: Това е класическото определение, да.
Симеон Василев: А до колкото до пиратството в политиката, ако си поиграем малко с тези дефиниции, … между 82 година, 82 година има една конвенция на ООН за морските закони. Там пиратството също е дефинирано, това е нелегален акт на насилие, задържане и отнемане, най-просто казано! А ние с вас ако се опитаме да дефинираме политическото пиратство, то във всички случаи ще излезе, че това е ограбване на доверието на избирателя, чрез лъжа или измама.
Водещ: Много познато звучи!
Симеон Василев: Еми то звучи познато, защото в крайна сметка това е и играта в кавички естествено го казвам, на политика. Защото от тук нататък, ние поне в нашите години на преход сме така доста дълго живели с лъжа, и с измама, с ограбване на доверие и т.н. Така, че от тук нататък според мене, топката е в самия избирател. Той с неговите сензори и усещания, може много простичко да разбере дали го мамят или не.
Водещ: А защо пиратството вкара във властта хора в Скандинавия, всъщност става дума за една партия, която обединява хората срещу звукозаписната индустрия?!
Симеон Василев: О, да, да вижте. Значи тука, тука има малка /…/ грешка пак в кавички, защото тази партия, която възникна в Швеция, между впрочем такава пиратска партия има и в България. До колкото аз съм запознат, те имат вече 32 клона по цял свят, от Аржентина до Уругвай, през Европа, в Русия, в САЩ и т.н. Общо взето те какво изповядват, те искат защита на гражданските права, да се освободи културата, да не се пораждат монополи, включително и в политиката, нали. Те много така чувствително се отнасят с политиката към софтуерното пиратството и изобщо пиратството вътре в културата и искат повече свобода за хората, най-просто е това казано. Казвам всичко това, за да не се объркат слушателите, нали пиратската партия никой да не си представи, че това наистина са хора, с черна превръзка липсващо око и т.н.
Водещ: Всъщност като чели трябва да го задраскаме този образ в съзнанието си, защото пиратството днес изглежда по съвсем друг начин!
Симеон Василев: Пиратството изглежда по съвсем друг начин разбира се, но то си има и неговите корени, защото вие споменахте за сомалийските пирати. Ми какво правят те, те правят точно това което са правили 100 години преди Христа, когато е трябвало за първи път да се дефинира що е туй пиратство! После Омир да го опиши в одисеята. Т.е. нищо ново под небето, тука става дума за интелектуалното пиратство, някой го бъркат с плагиатството. Що се отнася за пиратството в политиката, то просто намирисва на плагиатство и на идеи, с цел да се спечелят избирателни гласове и после нали каквото дойде.
Водещ: Нека да разведрим още обстановката. Как се случва така, че по време на една икономическа криза, обещание за бяла мечка в зоопарка, дава немислима победа в избори? Просто гражданите подменят политиците или друго се случва?
Симеон Василев: Как го казахте, бихте ли го повторили за бялата мечка?
Водещ: Ами по време на икономическа криза, едно обещания за бяла мечка в зоопарка дава немислима победа в избори?
Симеон Василев: Така, вижте. Ние всички сме хора, и всички които отиваме на избори, в крайна сметка боравим с очаквания. С нашите очаквания, очакванията на хората, политиците за това са политици или да изпълняват това което са обещали, независимо от факторите, те ако са добри политици, могат да предвидят и финансови кризи и всякакви такива неща или да работят. По принцип политика трябва да работи в условия на криза, нали. Защото аз от както съм се родил, с извинение не съм много стар, но аз не си спомням да не съм живял не в криза!
Водещ: Ми така сме повечето!
Симеон Василев: Независимо каква е тя!
Водещ: Да, така сме повечето.
Симеон Василев: И повечето. Въпроса е да не свикнем с това понятие за криза,защото свикнем ли ние като обикновени граждани, това означава дадем една хранителна почва на всякакви политически пирати, от всякакъв характер.
Водещ: А дали политиците, на политиците не им харесва да слагат тази маска върху популизма, защото популизма вече е доста поизтъркан като понятие?!
Симеон Василев: Популизма аз лично не очаквам да се изтърка като понятие въобще, защото и в най-модерното обществото в което живеем или ще живеят нашите наследници, популизма пак ще бъде фактор. Това ще бъде онази сладка отрова за избирателя, която ще го подтикне да отиде до избирателните урни и да избере тази или онази партия, с надеждите, че неговите скромни надежди ще бъдат защитени.
Водещ: Въпросът е да не по пиратски начин направено!
Симеон Василев: Не разбрах!
Водещ: Въпросът е да не бъде направен по пиратски начин!
Симеон Василев: Всичко това е вече въпрос на гражданско обществено, на нашето самочувствие като избиратели. Да ви кажа по някой път ние сме склонни така да виним политиците, едно към едно, само тя тая работа си има, крушката винаги си има опашка. Де да можехме да отидем на избори, малко по такъв период не на четири, а на две примерно. Тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин. Това би решило проблема с политическото пиратство!
Водещ: Да, защото тогава пак ще стане дума за пари!
Симеон Василев: Е то, винаги става дума за пари. В условията на финансова криза, защото с това се събуждаме и с това лягаме, най-вече се говори за пари. За съжаление всичко това нещо между впрочем беше прогнозируемо, т.е. можеше да се предвиди, че такива неща, които засягат конкретно политически партии, които по принцип управляват, не говоря само за България, в условията на финансова криза са склонни да поизместят ценностите си дейности и смисъла на това, на собствените си партии, за да вършат неща, не само че не са обещавали, а са абсолютно противоположни на техните ценности като политически формулирания. Това е повече от очевидно между впрочем.
Водещ: Да и то навсякъде по света, не само у нас, слава богу!
Симеон Василев: Разбира се. Това не трябва да ни успокоява. Значи много често ние се наемаме какво е по света, какво е у нас. Аз с интерес слушах така добрия юрист…
Водещ: Радомир Чолаков.
Симеон Василев: Да, за обединението, за конвергенцията и всички тия неща. И нека все пак да използвам 5 секунди да кажа, защото много се говори за модела „Би Би Си”, който трябва да бъде въведен в България. Не знам тези, толкова много хора, които говорят за „Би Би Си” модела, дали са стъпвали в „Би Би Си”!
Водещ: Е може би са стъпвали!
Симеон Василев: Но ако стъпят, ще видят, че това „Би Би Си” се базира на онази обществена спектъра, чрез която се отразява общественото доверие към тази медия, разбирате ли. Това е най-важното, не е толкова дали две медии ще бъдат обединени или няма да бъдат обединени. По-скоро да се обединяват тези регулаторни органи, които имаше моменти, които те регулираха, а не регулираха. Защото си говорим за политическо пиратство, нали?
Водещ: Да, да за това говорим. За това говорим пряко, да. Има, връзката наистина е много топла, нека така да го кажем.
Симеон Василев: Да.
Водещ: Благодаря за този коментар, Симеон Василев пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Преди малко със Симеон Василев коментирахме пиратството в политиката, защото малко си даваме сметка дали прозираме истината за тази думичка, която твърде често употребяваме, ето и днес имам информационен повод да говорим за пиратството. Ние в медиите, защото с осемте български моряци на борда на „Елшън Глори” вече са свободни след шест месеца и десет дни на сомалийските пирати. Те вече са пуснали срещу откупа отвлечения кораб. Българите са добре, живи са и здрави, плават към Оман и се очаква да се върнат в родината средата на идната седмица.
Водещ: Се по-трайно ще затъваме в клишетата, Светът е футбол. И антагонизмът се решава с два телевизора, какво се случва с икономическите новини по време на футболната лудост. Ето това искам да коментираме сега с Марио Гаврилов от БНТ1. Добър ден.
Марио Гаврилов: Добър ден.
Водещ: Какво се случва с икономическите новини, докато светът е футбол?
Марио Гаврилов: Специално икономическите новини по времето, когато има Световно първенство се въртят така около по забавни и по-разнообразни теми. А именно това каква е печалбата около индустрията наречена Световно първенство по футбол. Не случайно Африка беше избрана този път, тъй като това дава мощен икономически импулс. А иначе що се отнася до икономическите новини по БНТ1, известно време те излизат в почивка, докато хората са отдадени на футболните страсти, ние отстъпваме.
Водещ: Обаче пък от друга страна икономическите новини се случват, независимо от това дали ние ги поднасяме или не?
Марио Гаврилов: Безспорно така е. За сметка на това, ние имаме други информационни емисии, това просто нямаме да имаме пособени икономически новини в емисията в 10:30 тъй като просто няма да имаме емисии в 10:30.
Водещ: Да, но те ще влизат в рамките на другите новинарски емисии, разбира се!
Марио Гаврилов: При всички положения. Стига да е нещо значимо и интересно.
Водещ: А случват ли се по-малко икономически новини по време на такива спортни форуми, какви са досегашните наблюдения?
Марио Гаврилов: Не мисля, по-скоро лятото има едно затишие, просто хората тръгват по почивки и голяма част от икономическите центрове опустяват, сезона е такъв, но за сметка пък на това има други любопитни новини. Например всяко лято се вдигат цените на горивата, тъй като нараства търсенето!
Водещ: И всяко лято се говори, че това няма нищо общо с това, че пътуваме по-често, нали така?
Марио Гаврилов: Не, напротив, точно обратното. Всяко лято, тъй като хората тръгват да пътуват, ползват повече самолети, коли, всякакви превозни средства. Нарастват търсенето и нормално това се отразява върху цената на горивата.
Водещ: Цената на парното или футбола, стабилността на еврото или футбола! Имаме ли избор по времена Световното първенство по футбол, най-важното имаме ли достатъчно информация?
Марио Гаврилов: Ами поне за известно време може да забравим, да загърбим грижите отдадени на футболните страсти и емоции, да не мислим толкова много, да не се фиксираме върху това какъв ценови удар ни очаква в енергосектора, особено за хората, които се отопляват с парно. До колкото разбираме, повишението на цените на тока, няма да бъде толкова висока. Така, че потребителите на еленергия няма да бъдат толкова засегнати. Но тези, които се отопляват на парно, действително ще понесат доста сериозен ценови шок.
Водещ: Всъщност обсъждането на темата точно сега не показва ли един завиден новинарски усет?
Марио Гаврилов: От гледна точка на регулатора ли? Да безспорно регулатора винаги гледа да вдигне лятото, когато хората така имат няколко месеца преди да започнат да заплащат първите си сметки и в първия момент това не ги удря директно в джоба, това е така старт и изпипан трик в нашата държава. Обикновено лятото се вдигат цените на парното.
Водещ: Да, а се поднасят по време на Световното първенство по футбол, за да останат по незабележими може би?
Марио Гаврилов: Ами да, аз лично не мога да намеря такава връзка между едното и другото. Просто съвпаднаха нещата, предварително се знаеше, че от 1-ви юли влизат в сила нови енергийни цени. Просто този път наистина съвпадна със Световното първенство по футбол. Но пак казвам, това ще бъде като един временен мехлем върху душата на хората, които се отопляват на парно и имат проблем да си плащат сметките.
Водещ: Какво да очакваме, какви още летни икономически новини да очакваме. Очевидно няма да дочакаме края на кризата у нас, който беше обявен май на 1-ви юни!
Марио Гаврилов: Да, очевидно… очевидно това е така и очевидно има някои сектори, които са трайно увредени, например сектора на строителството, на жилищни и на офисни имоти, очевидно, че цените твърде дълго време ще им отнеме няколко години, може би десетилетие да се върнат на онези нива, които бяха познати преди 2-3 години. Обикновено лятото ние се концентрираме и за мен сега ще бъде много интересно да видим, как ще, каква ще бъде ситуацията около туристическия сектор в България, защото той дава препитание на голяма част от хората. Също така ми е интересно какво ще се случи в Гърция, където туризмът, нали така е представляваща част от БВП на държавата.
Водещ: Да и вече започват да се появяват все повече новини за как да кажа, конкуренцията между нашия туризъм и гръцкия туризъм, ние имаме амбицията да им отмъкнем меко казано туристите!
Марио Гаврилов: Ами честно казано за мен подобни амбиции са малко прекалени, тъй като само да сравним нашата брегова ивица на Черно море, колко да кажем от порядъка на 200-300 километра максимум. Докато Гърция разполага с милиони плажове, с много девствени острови, просто с огромен, нахранило огромна плажна ивица в сравнение с нашата държава. И със сравнимо по-голямо опит. Разбира се, там има така предназначение за различен тип туристи. Много богати, за по-бедни, по-средна класа. Така, че малко ми се вижда не естествено да се опитваме да отмъкваме от Гърция туристи, но си струва да опитаме.
Водещ: Да винаги си струва да опитаме. Всъщност има ли някаква икономическа логика, чрез която по-лесно да се разреши бетонния проблем на нашия морски туризъм главно?
Марио Гаврилов: Ами то там проблемите, така са заложени, че трудно биха могли да се разрешат с така един замах, виждаме това презастрояване, е един изключително тежък и сложен проблем, който отблъсква туристите. Аз лично миналата година ходихме в много луксозен комплекс, около него беше такава пушилка, такова строителство, че просто втори път няма да стъпим там. Мисля, че това е което прогонва така и по-платежоспособните западни туристи от България. Просто те не могат да дойдат в България на почивка, идват да изкарат, но не могат да починат лятото на море.
Водещ: Което разбира се е един много лош, това е една много лоша реклама за нас. По-често ли трябва да се връщаме към чуждия опит, към испанския, към френския опит, защото там също имаше подобни неща, но доста по-отдавна?
Марио Гаврилов: Ами да очевидно е, че е полезно да се поучим от техния опит. Специално в Испания нали с бутане на хотелите, но пък знаете, че около тях има много сериозни интереси, това е въпрос на много сериозна политическа воля да се стигне до там, а и юридически нещата са много объркани. Просто не е толкова лесно да решим, ето сега да кажем, най-застроените ни курорти да поразредим малко хотелите и да бутнем част от тях.
Водещ: Юридическата криза помага или пречи по-скоро за намиране на някакво по-човешко разрешение на този въпрос?
Марио Гаврилов: Аз мисля, че помага, макар, че ние не можем да го усетим в така в… нашето ежедневие, тъй като всяка криза помага за оцелява жизнеспособния бизнес и така затрива онзи, който не се подчинява на закономерностите. Така, че мисля, че кризата ще отсее истинските хотелиери от онези, които са дошли и искат за 2-3 години да направят бърза печалба. Истинските ресторантьори, които дългосрочно да развиват бизнес и да поддържат една така сериозна клиентела, която с удоволствие да се връща в тяхното заведение да кажем. Мисля, че кризата ще помогне в това отношение.
Водещ: Безспорно кризата накара хора да следят с по-голям интерес икономическите новини. Ние научихме ли се да ги поднасяме по-ясно?
Марио Гаврилов: Ами поне се стараем, специално в БНТ1 се опитваме да стигнем дори до най-образованата част на българското население. Така, че то да може да разбере икономическите зависимости и да се опитваме да ги преведем на техния … ежедневен език, така че е достъпно дори и за най-неграмотната част от населението.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Марио Гаврилов от БНТ1 пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Казват „Светът е футбол” и ние в „Клубът на журналистите” се подчинихме на това клише, макар че избрахме по-музикален подход. То определено ни достави удоволствие, благодарим на Галя Траянова за това. След час и пет минути започва първия мач, днес са предвидени три мача, Южна Корея – Гърция, Аржентина – Нигерия, Англия и САЩ. Ами гответе се, хубав ден и да изпитате удоволствие от гледането. Това ви желаем Владимир Тошев, Ася Челебиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-10

Водещ: Каквото и да си говорим за медиите става дума не само за пари, но и за влияние. На всеки три години става дума и за два стола. Разбира се, възможността да се седне на стола на генералния директор не винаги значи много. Историята на Старата къща, както добронамерени наричат радиото, помни директор, който не успя да седне в заветния стол. Както отбелязват и най-върлите критици, в радиото наистина духът на свободното слово се чувства добре. Какво прави обаче духът на свободното слово, докато навсякъде говорят и пишат за обичайните заподозрени с амбиции към стола? Ами пита, не за имената, а за принципите. Важно е кой директор как ще бъде запомнен, но е по-важно медията да запази лицето си независимо от обитателя на големия кабинет. Все още няма подадена нито една кандидатура за шеф на БНР. Днес обаче вестниците залагат на четири имена: Валери Тодоров, настоящ генерален директор; Стефан Радованов, в момента програмен директор; Поля Станчева, имаща зад гърба си два управленски мандата на „Драган Цанков” №4; и Чавдар Стефанов, работил над 28 години в радиото. Как ще бъдат избрани новите шефове на националните медии, ще има ли сливане на администрациите на БНР и БНТ, да бъде ли редуциран броят на членовете на СЕМ, ще има ли нов закон за радиото и телевизията, ще успеем ли да догоним цифровизацията, как ще изглеждат медиите на бъдещето, еретично ли звучи идеята за закон за печата? Това са въпросите, чиито отговори ще търсим след малко с новия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов. Защото е много важно да има дистанция между управлението на една медия и редакционната й политика. В крайна сметка всички знаем, че е добре да пазим източниците на информация, но трябва и да ги знаем, за да не попаднем в чужда схема, където общественият интерес е съмнителен. Също както и при хората, и за медиите е важно да пазят името си. А това става с дистанция от хората във властта и тези с икономически амбиции. Иначе просто правило, но понякога, когато става дума за обществени медии, трудно за спазване. Всички обичат да забраняват на националните медии. Да, за политиците сигурно е много важно при кой генерален директор ще се проведат следващите избори, но за хората по-важно е икономическите и политическите решения да се вземат прозрачно и те да знаят истината за мотивите. Останалото са пари, влияние и за които винаги става дума. Дойде ли му времето да се променят забраните, които правят неконкурентни обществените медии по време на избори? И на този въпрос не е зле експертите, които работят по новия закон да се замислят. След най-медийната тема от седмицата ще коментираме и най-невралгичната – ще удари ли високото напрежение национализация на електроразпределителните дружества? С Марио Гаврилов от БНТ1 няма да пропуснем да коментираме и факта, че амбициите ни да влезем в чакалнята на Еврозоната се изпариха. Финалният спринт ли ни изнерви или кризата в Гърция ни препъна? И у нас испаноговорящата общност ще има вестник, за него ще говорим с Къдринка Къдринова от сп. „Тема”.

Водещ: Комитет за телевизия и радио не изключвате? Добър ден вече на битността ви на председател на СЕМ, г-н Лозанов!
Георги Лозанов: Да, не изключвам, в смисъл евентуално възможността да се съберат двете обществени медии в някаква перспектива, но в никакъв случай не като комитет за радио и телевизия, с тази аналогия към соца, а точно бягайки от този модел, и в да кажем в някакъв български вариант на Би Би Си. Въобще да направим най-после един модел на обществена медия, която да се утвърди в представата на българското общество като такава, защото сега, все още, 20 години след началото на прехода, независимо от тези магически думи, написани в закона, това остава относително неразбрано, относително частично. Обществените медии приличат на нещо средно между частни и държавни. И т.н., много стари проблеми. А пък сега, в предстоящата нова цифрова ера ще е страшно важна ролята на обществените медии, на БНР и на БНТ. Защото, вижте, преди, някак си през 20-те години на преход гражданската проблематика, социалните теми, онова, което е същинската работа на обществената медия, беше комерсиално, беше продаваема. А сега, така или инак, вече е започнала все по-голяма комерсиализация на частните медии, така че те полека-лека ще оставят основния товар на обществения ангажимент на медията на БНТ и БНР. И БНТ и БНР трябва да са структурирани така, че и финансово, и професионално, а и като начин на функциониране да могат да извършат тази работа. Да бъдат този анклав, в хубавия смисъл на думата, на обществената медия сред тази иначе комерсиализирана среда. И точно, обаче бягайки от социализма, защото, вижте, практически вие работите тук и аз може би не е много правилно и не много вежливо, но нека да го кажем, че БНТ и БНР като структури социални са най-слабо реформирани в медийната сфера. Носят през тези години едни белези, които имат своята голяма традиция, но не са достатъчно съобразени с една все пак радикално променяща се среда. И хайде, в тази аналогова ера това вървеше някак. Но след няколко години, когато днешните медии, убеден съм, много малко ще приличат на тогавашните, е необходим някакъв ход. Но разбира се, не комитет за радио и телевизия, в смисъл над двете медии една трета шапка, а падане по-скоро и на двете други шапки и създаване на една администрация много по-малка, и с много по-малка роля, за сметка на ролята на една обществено тяло, което управлява медията в програмен план (…) и за сметка на излизане напред на творческите професии пред тези, които взимат административни решения.
Водещ: Имайки предвид обаче обстоятелства и някои характерни особености на нашата медийна среда, и знаейки колко трудно се прави английска ливада, как смятате, че този модел би могъл да заработи?
Георги Лозанов: Ами знаете ли, ние според мен правихме английска ливада в медиите всичките тези 20 години, когато все очаквахме да има обществени медии и все не се случваха такива, каквито ни се иска, даже някои продължават да си ги наричат държавни, но не искат да признаят въобще, че има опити в това отношение. Аз не съм толкова радикален критик, но тъкмо това очакване според мен може да подготви една реформа същинска, която да е свързана и с това да се намали администрацията, да се намали, да се намали въобще огромният бюджет за издръжка на това тяло, за да отидат повече пари в продукта, да го кажа най-грубо икономически.
Водещ: Какво бихте казали на скептиците, които веднага ще контрират с тезата, че досегашната практика на обединяване води винаги до по-големи разходи, отколкото по-малки?
Георги Лозанов: Ами какво да кажа на скептиците, освен че пак може да стане така (…), но смисълът на цялото това упражнение би бил, като пак повтарям, това е само една хипотеза, съвсем не е задължително да е най-добрата, но смисълът на това обединяване би бил точно в това да се намали целият, както го наричаха Илф и Петров, „административен възторг” по отношение на медиите. Освен това да се разклати малко доста твърдата роля и ръка по самия замисъл на модела на генералния директор. Защото вижте, генералният директор поради това, че доста е събрал в свои ръце цялата власт, сега ние треперим какъв ще бъде. И ако случайно успеем, което е трудна работа, хубаво, но ако не успеем пък провалът е голям, защото когато цялата медия я сведеш до един човек, ако този човек е в някакви корпоративни връзки, политически да кажем, с президента, няма значение с кого, то фактически медията се управлява от този, с който той е в корпоративни връзки. Ето това… естествено то опира до персонални качества и до персонална воля до независимост, но вън от това може и на чисто моделно ниво все пак да се създадат някакви защитни механизми по-големи.

Водещ: Продължаваме един дълъг разговор за закон за радиото и телевизията, който с председателя на СЕМ Георги Лозанов няколко пъти сме водили досега. Безспорна е необходимостта от един такъв закон. Досега винаги сте бил скептично настроен. Сега?
Георги Лозанов: Скептично съм настроен за това дали ще се направи такъв закон. Сега, какво да кажа, има относително нови управляващи. Винаги като дойдат едни управляващи те искат да правят нов закон, влагат усилия и този първи порив трябва да се използва разбира се от медийната среда, за да придвижи собствената си нормативна база, която помага и на нейното развитие. Освен това управляващите у нас са декларирали, че ще правят такъв закон. Освен това сега тук вече не е въпрос и на смяна на едни управляващи с други, а на смяна на цял един свят – аналоговия с цифровия. И аз съм сигурен, че след 5-6 години дори няма да има смисъл да говорим за медии със съдържанието, което влагаме сега. Ще е отпаднала думата. Аз си представям един закон, който да либерализира много медиите и да ги приближи до Интернет като норма на свободата, защото иначе тези дисбаланси почват да ги поставят в много неравностойно положение и те губят, така да се каже, влияние, което значи много по-малко на брой забрани, но с много повече гаранции за спазване. Включително, аз иначе съм много мек и не обичам санкцията като инструмент, но включително и санкция. Ако забраните са много малко и са смислени, а не както досега е имало все опит, не само в сферата на медиите, някак си да опаковаме със забрани цялата реалност социална, пък да го направим така да се каже на хартия, знаейки, че е хартиена опаковка, която няма да попречи на нищо. Затова аз сега си представям, че ще има една много по-либерална нормативна база и действително само там, където е абсолютно необходимо ще се намеси законодателят, т.е. държавата, а иначе като цяло тя ще се оттегли. Заедно с това, видимо има една променена нагласа за появата на закон за печата, защото самите издатели основните видяха, че има две много големи заплахи, от които само законът може да ги спаси. Едната е бумът на жълтата медия, и тя е жълто-компроматна често пъти, която, вярно, че тъй като си позволява много повече често пъти и казва повече, но нарушава стандарти, които криво или ляво другите медии спазват. По този начин тя печели с нелоялна конкуренция фактически. Така че там именно стандартизирането на поведението става важно, за да могат другите медии да оцелеят. Иначе много скоро аз си представям как основните тиражни вестници ще бъдат основни жълти заглавия, а пък да кажем вестници като „Сега”, и като „Труд” и „24 часа” ще бъдат бутикови малки вестничета, ако не се намери друг баланс.
Водещ: Факт е, че самите издатели поискаха от премиера…
Георги Лозанов: И освен това се появяват абсолютно неизвестни играчи, които по доста брутален начин разширяват влиянието си с икономически инструменти, а пък информацията не е просто стока. Знаем за това, да не влизаме в този голям дебат, тя е и право, право на информация. Ти можеш да купуваш стока, но човешки права не се купуват в съвременни свят, така че към тях има специални изисквания, които също трябва да бъдат въведени през закон. И аз си представям един закон за медиите въобще, в който даже думата „медии” я няма, защото тя ще е останала в музея, а един закон за информационните услуги, в който много по-либерално, по-свободно и същевременно с много малко на брой точки с много твърда ръка да се преформулират отношенията в медийната среда.
Водещ: Закон за информационните услуги или закон за радиото и телевизията по-напред?
Георги Лозанов: Аз мисля, че сега като се прави трябва да се направи в една перспектива. Защото вижте какво стана със стария закон. Той не беше никак лош, аз съм участвал в работата по него в далечната 98-а, 97-а, благодарение на него се затвори глава „Теливизия”, аудио-култура и аудио-визия и т.н. Но той този закон го няма, той се е върнал в индианско одеало…
Водещ: Е той е целият в кръпки…
Георги Лозанов: При това много от кръпките са правени с много конкретни цели – да махнат тоя, да сложат тоя…
Водещ: Имат си имена кръпките.
Георги Лозанов: И това цялото не е нормативна база вече, то ни се разпада в ръцете. Както като вземеш много стар вестник и като опиташ да го вдигнеш, фактически той, хартията се разкъсва. Така някак си ми изглежда сега законът. Така че много бързо трябва да се направи един нов закон. Трябва да го направят хора с философско мислене за медиите, в смисъл да могат да гледат в перспектива, и то тенденции, и заедно с хора, които могат да изговарят сложни, бъдещи, дори хипотетични процеси на правен език, особено от втората група, пък и от първата са толкова малко, бих казал на пръстите на едната ръка, но това е хипербола.
Водещ: Спомняте ли си онази метафора за експертите в къщата, които да напишат закона? Само това ли е спасението?
Георги Лозанов: Винаги накрая през нечия експертна ръка. Знаете ли писането на един текст на закон, дори експертът, който го пише, юристът в областта на медийното право в случая, нищо да не вложи от себе си, да му дадат съдържанието, само преводът му на правен език е невероятно усилие, защото всеки закон, знаете, е обвързан с десетки други закони. Сега вече има и общностно право. Да познаваш цялата тази материя е нещо, което тук има политическа воля или професионалната колегия го иска, за да може да звучи като норма, която да работи, това е огромно усилие. В нашата страна, даже какво да кажа, в момента няма потенциал и достатъчна оценка на интелектуалния труд, който въобще да плати такова нещо. Така че отново това трябва да е благотворителен жест.
Водещ: Смятате ли, че ще ви стигне времето до излизането на един такъв нов закон? Защото, медиите ви цитират, че засега забавяте процедурата за избор на шеф на БНТ.
Георги Лозанов: Забавям ли? Аз нищо не забавям. Но първо трябва да се избере на радиото директор, на БНР, защото така е по време, а някъде до есента трябва да се избере и директор на БНТ. Знам обаче, че има ангажимент да се редуцират във връзка с кризата съставите на регулаторните органи, така че между тези два избора може би ще се състои тази редукция. Но за това трябва да се води разговор със законодателя.

Водещ: Има логика да се намали броят на членовете на СЕМ в условията на криза. Това е една ваша теза…
Георги Лозанов: Не е моя, за съжаление. По-скоро е на законодателя, който започна редукцията с КРС. Да, няма смисъл от много раздути органи. Аз съм работил на времето в НСРТ, което беше 7 души, не мога да кажа, че ставайки 9 кой знае това помогна на нашата работа. Но има едно такова нещо, за което и друг път съм споменавал, че това не бива да става механично, защото все пак повечето членове са гаранция за по-голяма независимост на органа, тъй като най-просто и най-цинично казано, шансът да ги купиш е по-малък. А пък да се надяваме, че членовете на (…) в България имат персонално достойнство и воля за справедливост и заедно с това живеем в доста сенчеста страна, така че да се предпазваме от такива рискове е полезно.
Водещ: Да ви попитам и за продажбата на предавателите, попадането в зоната на кипърска офшорна фирма, какво ще се случи с предавателите на обществените медии?
Георги Лозанов: Много отдавна те трябваше да станат собственост на самите медии. Това не стана, не се случи. Оттам нататък това беше предизвестен сценарий. Нищо няма да се случи обаче, надявам се. Просто продължават да осигуряват услугата. Разбира се, въпрос е на цена. И когато държавата не си направи труда навремето да ги преотстъпи на БНР и БНТ, в което има не само икономика, има и идеология, за да гарантира тяхната независимост, сега ще трябва да води винаги едни сложни търговски преговори.
Водещ: Те до известна степен са и „пунически войни”, защото как се мотивира частен собственик да прави инвестиции?
Георги Лозанов: Ами да, точно така, но пък от друга страна услугата се плаща, така че всеки, който плаща, може да изисква качество на услугата. Сега, влизаме в една сфера, която можеше да бъде, ако беше извадена тази собственост и дадена на БНТ и БНР и гарантирана. Но това е положението. То толкова много, какво да кажа, недоразумения са зарити в дворовете на двете обществени медии, че това даже не ми се вижда най-страшното.
Водещ: Как ще изглеждат медиите на бъдещето?
Георги Лозанов: Труден въпрос е този. Какво да ви кажа, може човек да си отпусне въображението и така да се каже да направи една вътрешна почивка от настоящето, да напише една фикция, но аз имам някаква известна експертна отговорност, затова мога да кажа нещо, което ми се струва сигурно, че медиите на бъдещето няма да са много медии. А ще живеем в една цялостно медитизирана среда, в която всичко ще може да бъде медия, включително и пространството при нас под формата на холограми ще присъстват посланията и образите. Разбира се, аз малко много в плама (?) на научната фантастика имам надежда, че телепатията ще се развие като форма на комуникация и това ще постави човека пред много големи морални отговорности, защото ще можеш да общуваш с другия независимо от неговото желание, или поне частично, така да се каже, да заобикаляш вътрешните бариери, които сега поставяме това, че потокът на съзнанието си е само наша територия, ще може да променя облика на (…), моралното качество на човека и т.н. и т.н. Може да гледаме колкото си искаме напред, но дали не е по-добре да поприказваме за по-близка перспектива, когато, аз и друг път съм казвал, смятам, че скоро частните телевизии например, пък и радиопрограми, ще загубят политематичния си формат, не 100% и не изведнъж, но постепенно, и ще стават все по-специализирани канали, които разбира се ще бъдат цифрово разпространени, кабелно и сателитно, и тогава именно БНТ и БНР, аз си позволявам да говоря за един анклав, в хубавия смисъл на думата, в медийната среда, ще останат именно гарантиращи едни политематични програми с обществена функция, с граждански ангажименти, обърнати към цялата аудитория, или към всеки от аудиторията, програми, чиито адресат не са мнозинството, а са различните малцинства, на които всяко мнозинство се разпада. Такава ще е близката перспектива в следващите няколко години според мен. А най-близката перспектива е, че трябва на 1 януари 2012 г. да сме минали в изцяло цифровата ера, т.е. да кажем довиждане на аналоговото разпространение. Закъснели сме ужасно, скандално бих казал, но ако не го направим, ще бъдем един европейски изоставач и повтаряч, маргинален, с мръсни уши…
Водещ: Надолу в скалата на свободата на словото…
Георги Лозанов: То всичкото това води след себе си, и въобще способността да бъдеш медийно интегриран в един свят, към който искаш да принадлежиш. Така че в тази година трябва да направим чудо. И един от големите ми мотиви да вляза отново в СЕМ, и да поема председателската роля, е да направя всичко възможно, независимо какво мислим за цифровизацията, дали има смисъл от нея и т.н., тя е политически знак за принадлежност в момента. Което значи нещо много просто. Това не значи да изчезнат кабелните и сателитните програми. Но значи всички, които в момента се разпространяват в аналоговия ефир, да се разпространяват цифрово. Не е невъзможно, може да кажа и аз като Георги Димитров, за една година да направим това, което за 10 не направихме, но което сме абсолютно длъжно да извършим, но това е моята прогноза, която граничи с надежда…
Водещ: А законът за информацията, колко време?
Георги Лозанов: За информационните услуги ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Може и през това време да се напише… Може… да, да започнем 2012 г. 1 януари с нов закон, да влезем в цифровата ера, и то стъпили на летящото килимче на един съвсем друг като философия и инструменти законов текст.
Водещ: Доц. Георги Лозанов, новият председател на СЕМ, гост в „Клубът на журналистите”. Закон за информационните услуги, който да регулира и печата – това е необходимо, за да влезем подготвени в цифровата ера.

Водещ: Безспорно най-невралгичната тема в медиите на седмицата беше започналата дискусия за електроразпределителните дружества. Ще удари ли високото напрежение национализация тези дружества? Добър ден на Марио Гаврилов от БНТ! Отвъд политическите залагания, които стигнаха чак до печелене на следващите избори, започвайки тази дискусия, отличихме ли възможното от невъзможното? Изобщо има ли нещо възможно в хипотезите, които бяха изнесени през седмицата?
Марио Гаврилов: Ами има, теоретично много възможни неща могат да се случат, включително национализация. Но практически според мене чак до такъв краен сценарий надали ще се стигне. Така че това е границата, разделът, който аз бих сложил между възможно и невъзможно.
Водещ: Всъщност е достигнал пределът във възможностите за заплащане на хората, или някаква друга граница икономическа е достигната?
Марио Гаврилов: Според мене правителството е изправено пред една крайна необходимост, трябва да набави отнякъде приходи, за да може да върже бюджета по някакъв начин. И лично моята хипотеза е, че точно затова беше натискът върху електроразпределителните дружества. Друг е въпросът, че впоследствие се оказа, че дори и те да донесат дивиденти на държавния бюджет, става въпрос за една скромна сума, от гл.т. на мащабите на бюджета.
Водещ: Доколко може да се вярва на поставяне на подобна хипотеза – държавата имала паралелен живот, имайки предвид енергетиката изобщо?
Марио Гаврилов: Малко ми е трудно да разбера въпроса ви…
Водещ: Това е една хипотеза, изказана от президента на „Подкрепа” Константин Тренчев, която е революционна разбира се, той твърди, че има паралелен живот в енергетиката, отделен от държавата.
Марио Гаврилов: Всъщност политическите сили в България твърде често се заиграват и обичат да използват действително държавен (…) в енергетиката, и много често той се подчинява не толкова на икономически, колкото на политически интереси и на политически закономерности и зависимости. Това е вярно, особено когато се разгледа съдбата на НЕК. НЕК действа на регулиран пазар, също както електроразпределителните дружества, но много често политическите партии изтърсват като брашнен чувал и взимат от нея и пари за проекти, и за решаване на социални проблеми. Така че да, действително съгласен съм с една подобна теза.
Водещ: И някаква прогноза може би, дивидент ще има ли?
Марио Гаврилов: Да, ще има някакъв дивидент, но той ще бъде прекалено скромен, за да реши проблемите на държавата в бюджета, за да запълни дупката, която зейна в бюджета след решението на Конституционния съд през тази седмица.
Водещ: Веднъж започнал обаче този разговор, тази обществена дискусия, нека така да я наречем, как мислите, че ще завърши, при положение че ако се стигне само до този малък дивидент…
Марио Гаврилов: Най-същественото според мене е електроразпределителните предприятия, които представляват едни фирми, които не си позволяват в собствените си държави да се държат по начина, по който се държат в България, да разберат, че българинът е действително европейски клиент. Искам да ви припомня как едно от ерепетата дълго време се съпротивляваше срещу решение на регулаторния орган, който в една демокрация, основана на закони, това е абсолютно недопустимо. Така че смятам, че клиентите ще успеят да извлекат някакви облаги. Също така смятам, че регулаторният орган оттук нататък ще бъде много внимателен при определянето на цените на електричеството. Дори ето и вчера, шефът на регулаторния орган Ангел Семерджиев даде да се разбере, че е твърде вероятно, твърде е възможно от 1 юли, когато в новия си състав комисията за първи път ще определя цени на тока, твърде е възможно да има известно поевтиняване на електрическата енергия. Дето се казва, да има малко радост и за потребителите.
Водещ: Т.е. големият печеливш едва ли ще бъде потребителят, но и той ще може да извлече своите ползи.
Марио Гаврилов: Ами както се казва в един виц, с малко, обаче ни стана приятно. Общо взето това очаквам да се случи с потребителите. Така или иначе досега тези дружества се държаха действително като монополисти, защото те са регионални монополисти. И да кажем аз като потребител в София не мога да кажа да съм недоволен от досегашния си доставчик и да се обърна към друг. Надявам се да се стигне действително до либерализация на пазара, за да има някаква конкуренция, но това е една по-дългосрочна и по-неясна засега перспектива.
Водещ: Всъщност досега единствената опозиция на тези дружества бяхме ние медиите. Имаме ли полезен партньор вече в лицето на изпълнителната власт след дадените заявки?
Марио Гаврилов: ами надявам се така да се случи. Очакваме с нетърпение да видим какво ще се случи при проверките. Общо взето в тях участват доста авторитетни правораздавателни институции, ДАНС, данъчни – да видим какво ще излезе. Защото действително премиерът е прав в едно, въпреки че всичките тези компании говорят за многомилионни инвестиции, аз да кажем в моя квартал в София, откакто дойде частен оператор на електроразпределителната мрежа не съм видял нещо да се е променило.
Водещ: В смисъл, че са по-малко инкасаторите и че…
Марио Гаврилов: Имам предвид като инфраструктура на електропреносната мрежа. Оттам нататък всичките онези проблеми, които ние като клиенти се сблъскваме, тримесечно отчитане, едномесечно отчитане и т.н., са ясни мисля на хората и всеки от нас го е преживял това.
Водещ: Нека да опитаме да оценим новината, че се отказваме от амбициите си да влезем в чакалнята на Еврозоната. Всъщност не успяхме с финалния спринт, препъна ни кризата в Гърция или нещо друго?
Марио Гаврилов: Изключително неприятно. Аз мисля, че правителството беше малко неподготвено, когато педи месец каза, че ние при всички положения ще кандидатстваме. Действително много е неприятно. Неочаквано е да излязат такива дефицити в бюджета, но мисля, че правителството е било наясно, че такъв риск съществува и трябваше малко по-внимателно да оповести така фанфарно нашата кандидатура преди около месец. Още повече, че за всички е ясно, че ЕК и ЕС по друг начин смятат бюджетен дефицит, а не по формулата, която е приета в България. И за съжаление, ще трябва засега да се откажем от амбициите си. А може би единственото положително е това, че действително обстановката сега беше неприятна и щеше да е още по-неприятно, ако ние изпълнявахме критериите, но не бяхме допуснати в Еврозоната. Да се надяваме, че все пак ще дойдат добри времена и от третия опит България ще успее.
Водещ: Това значи по-малко рестрикции или значи нещо друго?
Марио Гаврилов: Напротив, при това положение е твърде вероятно ние да бъдем подложени на рестрикции от страна на ЕК, която при този свърхдефицит може да започне процедура на мониторинг. Там най-крайната фаза е именно – те могат да ни наложат ограничаване насилствено на някои разходи.
Водещ: Значи разхлабването на колана е хубава новина, но не е истинска?
Марио Гаврилов: Да, засега трябва да забравим за разхлабването на колана, още повече че продължава да зее тази дупка, тази пропаст в бюджета, която засега не е ясно как ще бъде запълнена. Вчера финансовият министър Дянков каза, че имал някакви идеи, но предстои да ги чуем, за да видим дали те са осъществими.

Водещ: „Новина” е новият месечен вестник, който ще се появи у нас през май. Той ще зарадва всички, които говорят езика на Сервантес. Какво очакват те – добър ден на Къдринка Къдринова, председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти и зам.-главен редактор на сп. „Тема”. Какво се очаква от този вестник на испански език?
Къдринка Къдринова: Вестникът фактически вече е на пазара, тъй като излезе нулевият му брой. В момента се подготвя и първия брой, който ще бъде представен в понеделник в изложбената зала на рока в София от неговия хубав млад екип, начело с Мирей Харалампиева, също така и Исмаел Фернандес, Пилар Илескас. Това са млади испанци. Въпреки че едното име, както ви направи впечатление е българско – Мирей Харалампиева. Тя е инициаторката и директор на вестника. Това е българско момиче, т.е. с родители българи и израсло в Испания и испанска гражданка. Така че сега се опитва да сътвори този проект тук в своята стара родина, така да се каже. Идеята е вестникът да съобщава информация и новини за България на испаноезична публика , също така информация и новини за културния живот в испаноезичните страни, не само в Испания, но и в Латинска Америка, за българи, които ползват езика на Сервантес.
Водещ: От книгите и от филмите имаме една много романтична представа за борбите, които се водят за излизане на испански на медии. Такъв ли е случаят в реалността или в живота нещата стоят по друг начин?
Къдринка Къдринова: Всеки нов проект е труден, но по принцип това не е нещо съвсем непознато за България, тъй като, нека си спомним, преди много, много години Агенция „София прес” издаде също един вестник на испански, който се казваше „Нотисия де София”. Така че общо взето има традиция в българското общество да се приема радушно един такъв опит, който е опит всъщност за сближаване на културите. Знаете, колко е популярна испаноезичната култура в България и в рамките на музиката, и в рамките на литературата, и на всички видове изкуства, които са най-прекия път между народите. Разбира се, че е трудно в днешните кризисни времена да се почва какъвто и да е нов проект. Още повече тук идеята е вестникът да се разпространява безплатно. Но той се ползва с подкрепата на всички посолства на Испания, на латиноамериканските държави, на Аржентина, Куба, Венецуела, които са представени в България. Разбира се разчита и на помощта на испански фирми, които имат интерес да се разпространява повече испаноезичната култура в България. Трудно е всяко начало, но амбицията и ентусиазмът е голям, така че надявам се младите ни колеги да имат успех.
Водещ: Да им честитим! Само накрая да ви попитам, по-далечната перспектива е може би този вестник да излезе и отвъд границите ни?
Къдринка Къдринова: Защо не? Още повече, част от него е посветена именно на един много позитивен образ на България, на културния образ на България, на това, което България може да представи извън този клиширан образ, на страна, в която има корупция, престъпност и т.н. Тук се показва какво още може България, а тя може много. Така че наистина много се надяваме това да допринесе и за популяризиране на хубавия образ, който би могла да представи нашата страна пред света.
Водещ: Благодаря ви за този коментар! Да пожелаем успех на новия вестник „Новина”. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-20