Даниела Петрова, председател на Комисията по културата, гражданското общество и медиите в 41-вото НС: Отлагането на цифровизацията е разумно решение

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 22.11.2010 

От края на ноември концепцията на работната група на Министерския съвет за нов Закон за радиото и телевизията ще бъде представена за дебат

Госпожо Петрова, правителството преразгледа плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване, който предвиждаше до края на 2012 година да се извърши цифровизацията в България. Какво наложи промяната на срока?

Отлагането на приключващия етап за цифровизация, който бе обявен за 2012 г., се оказа едно разумно и навременно решение. Министерският съвет се основава на разумната си преценка, че в контекста на кризисната ситуация, в която се намираме, не са налице предпоставките, които осигуряват технически да се реализират процесите. От друга страна, не е налице информационната кампания, която трябва да информира населението за процесите на цифровизацията. Трябва да отбележа не на последно място и липсата на нормативна база, за която в момента се работи упорито и е в процес на стартиране. В момента сме в етап на обсъждане в работната група на новия медиен закон. Той трябва да приключи в края на ноември, което ще даде визията по решението на концептуалните въпроси на новия медиен закон. Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, който ръководи работната група, информира комисията по култура, гражданско общество и медии, че в периода ноември-декември, на сайта на МС, ще бъдат оповестени публично концептуалните решения, до които е достигнато. Те ще бъдат изложени публично, за да могат всички да се запознаят и да изразят своята позиция. През месец януари 2011 г. ще се мине отново през дебат, който ще е продължение на процеса. Искам да подчертая, че не следва да се бърза и в двете посоки – както с писането на новия медиен закон, така и с процесите на цифровизацията. Към настоящия момент нас не ни заплашват санкции от ЕС. От друга страна, не сме единствената страна, която отлага процесите. Те се отлагат и по обективни причини, породени от икономическата криза – ситуация, в която се намират и останалите държави. Смятаме, че когато се готви един закон, той не следва да се прави набързо, а трябва да отговаря на потребностите на обществените отношения и на заложените принципи. Едно прибързване при предлагането на законодателната инициатива би предпоставило възможността да се допуснат грешки и той често да бъде поправян факт, който е съотносим към настоящия Закон за радио и телевизия. Все пак той е актуализиран и към настоящия момент е адекватен към ситуацията. В него е транспонирана и Европейската директива от февруари месец 2010 г. Даден е срок за сформиране на нова работна група по отношение на процесите на цифровизацията, която трябва да направи план с разписаните стъпки и етапи. Срокът е до края на месец януари.

Има ли все пак конкретни срокове за написването на новия ЗРТ?

Към настоящия момент не съм информирана за конкретни срокове за писането на Закона за радио и телевизия. Тук няма отказ от законодателна дейност. Идеята е по-бързо да се стигне до общи консенсусни решения, за да се пристъпи към писането на текстовете, като се чуе и мнението на всички заинтересовани страни в процеса.
Казахте, че няма опасност от санкции на ЕК заради срока за цифровизацията. Но има ли някаква специална процедура, която трябва да бъде спазена? ЕК трябва да бъде запозната с това решение на правителството. Тя трябва да изрази съответно своята позиция. Смятам, че решението е по-скоро информационно и не носи негатива за отлагането, след като то е мотивирано.

Дойде ли времето, в което трябва да бъде затворена главата на дискусията "За или против" обединението на обществените електронни медии – БНТ и БНР?

Категорично не бих могла да кажа, че трябва да се затвори тази глава. Към настоящия момент няма нито политическа воля, нито ситуация, която да съответства на такъв вид реформа. Такава стъпка към обединяване на радио и телевизия по време на криза би довела до несправяне с обществената функция на двете медии – те са различни както във финансово, така и в технологично отношение. По този начин – функционирайки самостоятелно, им се дава възможност да се изпълнява основният принцип на плурализма – представянето на различните гледни точки. Към настоящия момент смятам, че няма да има обединение! Въпросите ще останат открити и дискусионни. Всяко решение, разбира се, търпи развитие. Това не значи, че има опасност това решение да бъде коригирано. Ако се налагат някакви корекции, то те биха могли да бъдат направени едва след като бъдат представени икономическите и финансовите експертизи по отношение на функционирането самостоятелно и във вариант обединение на двете медии. След като имаме цифрите, едва тогава могат да се направят правните анализи и съответно – изказвания по отношение на функциите и потребността за обединение. На този етап не трябва да се отваря кутията на Пандора и да се създават настроения и безпокойство в двете медии. Те трябва да продължат да функционират, като се стремят да се справят с възложените им задачи и с финансовите предизвикателства.

Остава ли на дневен ред въпросът, който Вяра Анкова поставя непрекъснато – за увеличение на рекламното време на БНТ?

В европейската практика – и като решения, и като дискусия, се наблюдава тенденцията при процеса на цифровизация обществените медии да сведат рекламата си до нула, като тя бъде предоставена на търговските оператори в съответната страна. Ситуацията у нас в момента не предполага това. Дори и да бъде разписан новият медиен закон смятам, че е правилна постановката, според която рекламата по принцип трябва да бъде намалявана постепенно. Но трябва да се съобразим със ситуацията, в която се намира държавата. Рекламата е също така и възможност отделните обществени медии да набавят финансов ресурс за своето функциониране. Нещо повече – към настоящия момент може да се помисли и да се обсъди, дали не е възможно да се направи промяна в сега действащия Закон за радиото и телевизията като стъпка и да се увеличи малко рекламното време.
Или респективно, ако не се увеличи рекламното време, да се помисли за позиционираните търговски съобщения. Смятам, че има възможности, върху които може да се мисли, за да могат обществените медии да се справят със ситуацията, особено това важи за БНТ. Докато разпишем новите текстове, е хубаво да се прецени възможността за конкретни промени в тази посока.
Нужни ли са успоредни корекции и на други закони, които подпомагат всички процеси на цифровизацията, или не?
Може би трябва да се огледа и законодателството не само по отношение на ЗРТ. Цифровизацията засяга както МК, така и МИЕТ. Може би и в други закони ще се наложат корекции. Необходимо е съвсем критично да се разгледа и да се прецизира нормативната уредба в останалите сфери от действащото законодателство.

Коя е първата и най-актуална стъпка от процеса на цифровизацията засега?

Като начало е необходимо сформираната работна група да спази сроковете по изготвянето на програмата за самата цифровизация.
След като тя бъде приета, респективно – да започне нейното изпълнение. Паралелно трябва да върви и работата по новия медиен закон, и оглеждането на съществуващото законодателство. Разбира се, съответните работни групи трябва да информират заинтересованите страни за етапите, които предстоят, и тези, които са приключили.

Стр. 15

Георги Лозанов: Съвсем нормално е Бареков отново да е на екран

www.news4000.bg | 20.11.2010

Политиката продължава да прави рейтинга по телевизиите, посочи председателят на СЕМ Георги Лозанов. Зе него е съвсем нормално известният журналист Николай Бареков да поеме нов път след бТВ. Лозанов очаква, че конкурецията на медийния пазар ще се засили, както и, че интернет ще завладява нови позиции в сектора.

Господин Лозанов, както стана ясно, процесът на цифровизация ще се забави. Как ще се отрази това на електронните медии?

Аз се надявам да не се забави. Отлага се крайният срок – денят, в който трябва да дръпнем шалтера на аналоговия телевизионен ефир. Много ми се иска това да не е повод да изпаднем в балканска меланхолия, да чакаме последния момент и всичко да ни се случи в много забързани темпове. По начало ние сме се забавили с цифровизацицята в сравнение с други европейски държави. Вече започна един процес, включително и като инвестиционна програма, вложени са милиони евро, изгражда се и мрежата за пренос. Има конкурси, които са дали своя резултат. Направени са стъпки и всичко това трябва да продължи в ускорен темп. А това, че отлагаме срока, е свързано преди всичко и е в полза преди всичко на малките общности в малките градове, където по- трудно може с тези темпове да стигне цифровата телевизия. Това ще даде възможност достатъчно да се развият комуникациите, да не останат изолирани общности.

Подготвя се нов медиен закон. Какво трябва да залегне в него според Вас?


Върви дискусия по този въпрос. Има група, която е създадена към Министерския съвет, аз съм неин председател. Опитваме се да работим по пътя на бавните консенсуси. Това е експертна група, там няма някаква воля, която диктува. Има сближаване на позиции, което не е лесна работа. Няколко са основните теми, по които са дебатите. Основен въпрос е реформата в обществените медии . Няма съмнение, че такава реформа е необходима, че моделът на сега действащите медии не носи характеристики на съвременния модел на обществена медиа. Има много кусури, които трябва да бъдат отстранени. Дебатът обаче беше до голяма степен фалшифициран, защото въпросът за обединението на БНТ и БНР като че ли измести цялата проблематика.

Тук става въпрос преди всичко за формулиране на мисия на обществените медии. Да стане ясно какво се очаква от тези медии и това да се разпише конкретно и ясно. Да има финансиране обвързано пряко с изпълнение на мисията. Съответно онези предавания, които не съответстват на мисията, да могат да сами да се издържат, тъй като финансирането на БНТ и БНР е двойно. Те играят и на рекламния пазар, ползват се от спонсорството. Най-после да се структурира реално картината на тези две медии, включително и по отношение на финансирането, включително и по отношение на техните ангажименти към обществото. Тогава може да възникне въпросът дали трябва наново структурираните медии да създават една институция и да изпълнят обща административна услуга. Ако се тръгне към това, трябва да се мине през анализ, финансов, анализ на възможните последствия,така че това да залегне вероятно ще залегне в по-далечна перспектива.

Има и други важни дебати. По начало телевизията и радиото все по-малко, включително и като понятия, функционират в медийното право. Все повече говорим за аудиовизиални услуги. Това не е просто промяна на думите, а средата ще става все по-хомогенна и праговете между различните медии все повече ще губят своята отчетливост, особено във връзка с интернет. Този закон трябва да погледне натам, така че ние искаме да преформулираме пазара, не отделни пазари, а един пазар на аудиовизиулни услуги. Тук става много важен въпросът за концентрацията, дали трябва да има разпоредби за това, доколко можеш да притежаваш дялове на този пазар. В това отношение има различни европейски практики.

Ще ни кажете, когато вземете решение…


Това няма да е лесно. Ще има един доклад, вариант на закона като предложение. Той ще бъде подложен на публично обсъждане. Тогава се надявам, че и вашата медиа ще присъства.

Искам да Ви попитам как оценявате нивото на сутрешните блокове по телевизиите?

Вижте, със сутрешните блокове създадохме една особена своя специфика. В смисъл изнесохме политическия праймтайм там. Това общо взето не е характерно за европейските държави. Там сутрешните блокове са много повече сервизно развлекателни. Пикът на този тип правене на сутрешна телевизия като че ли премина. Така че хем сме сега в нещо, което е ясно, че в някаква степен е отминало, хем няма нищо друго ново насреща. И фигурите, имената, темите продължават да бъдат в границите в един политически разговор. Политиката продължава да прави сутрин рейтинга. Това е странно и аз не знам колко време ще продължи.

В момента печелят тези, които успяват да направят най-актуалните политически интервюта, в някакъв смисъл най-провокативните. Въобще сутрешните блокове продължават да бъдат точката на важно политическо говорене, колкото и странно да ми се струва това от гледна точка на това, че аз познавам историята на медиите в европейски мащаб.

Гледахте ли новият сутрешен блок на ТВ7 – „Бодилник"?

Гледах.

Какво е мнението Ви?

Завръщането на Бареков. Имаше такова очакване. Аз мисля, че Бареков имаше един свой път в бТВ. Там той се превърна в медийна звезда, казано в хубавия смисъл на думата. От друга страна, влезе в сложни отношения и това е неизбежно. Аз не знам журналист, който да не е минал през крива на разнообразни движения и промени, стига до един пик, и след това до един залез. Бареков стигна до залеза там, след това имаше една задължителна карантина на живот извън телевизията. Съвсем нормално е сега да има нов път и аз му го пожелавам от сърце.

Очаквате ли сериозни трусове в медийното пространство?

 Очаквам, разбира се. Аз казах, че се чувства тътенът на новата медиа. Интернет само след пет години ще има много по-решаваща роля въобще в сферата на комуникациите, в сферата на създаването на обществено мнение. Сега интернет е на границата на домашната комуникация. С такова чувство нямаш усещането за авторитетна медиа, каквито са телевизиите например. Все повече тази значимост ще придобива новата медиа, особено по отношение на активните млади. Не бива забравяме, че това е таргетът, към който се целят тези, които искат да правят активна гражданска медиа. Нека видим социалните мрежи. Много голяма част от комуникацията излиза от традиционните медии. Аз имам приятели, които имат 4-5 хиляди приятели в Фейсбук и всичко, което има да научат, да си кажат, си го казват там. И аз, ако спомена какво се давали по телевизията, какво съм прочел във вестника, това им звучи като нещо екзотично и странно.

А какво мислите за рокадите в медиите? Например, беше сменен програмният директор на Нова телевизия.

Да, сестра ми.

Нов главен изпълнителен директор отива там.


По начало в медиите… професионалният мениджмънт хората го правят. Те не са много, но непрестанно сменят местата си, тъй като никога резултатите не са достатъчно удовлетворителни. Този пазар е труден, с много остри и конкурентни сблъсъци, особено във връзка с кризата те станаха драстични. Всичко това се предизвиква от хората, които трябва да правят медиа, особено търговска медиа, и трябва да печелят пари. От друга страна, те трябва да го понесат като отговорност. Има непрестанно въртене и това е въртене в един кръг от професионалисти. Очаквам, че конкуренцията ще става все по-остра, форматите все по-изненадващи. Танцувалните формати малко миришат на минало, даже още преди да се случат вече са приключили в съзнанието на аудиторията. Моето очакване е, че има едно затишие преди остри силни креативни ходове. През последната година и половина медиата загуби креативност. Не съм видял някакъв впечатляващ ход. Това няма как да не се случи, защото самият пазар го изисква. Така че мисля, че ще има изненадващи гледки.