Милиони за реклама без ефект

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 22.10.2011

Над 15 млн. лв. са похарчили министерствата за популяризиране на оперативните програми и на тази за развитие на селските райони. До края на 2013-а те ще профукат още 150 млн. лева. Други милиони отиват за билбордове и реклами на отделните проекти по еврофондовете, които се реализират от общините, пътната агенция и други институции. Ефектът обаче е нулев. Нито "публиката" е по-наясно, нито усвояването на средства е нараснало сериозно. Над две трети от българите дори не си спомнят каквато и да било рекламна кампания.
Всичко това недвусмислено показва, че прахосването на купища пари за брошури и клипове въобще не постига заложената от Европейския съюз цел – обществото да е информирано. За слабата ефективност на рекламите призна и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. "Те изпълняват задължителните цели – да се информират определен брой хора, че съществува даден финансов инструмент и какво се прави с него, но не постигат голямата цел – съпричастност към проектите", каза той пред "БАНКЕРЪ".
По-неприятното е, че няма изгледи нещата да се променят. Причината е, че всяка оперативна програма си има комуникационен план, който е писан още в началото на програмния период през 2007-а, а днес, когато се изпълнява, ситуацията вече е съвсем различна. Независимо от това никой не се наема

да обнови медийните планове

В момента продължават да се рекламират мерки, по които средствата са изчерпани. А други, които не са популярни, тънат в неведение. "Има дефекти още в изначалната кройка, докато са мислени оперативните програми. Като обясним на обществото например, че програмата "Регионално развитие" финансира ремонти в публични сгради, това по принцип не е лошо. Хората, като видят, че се ремонтира детска градина или училище, знаят, че се прави с пари от Евросъюза. Каква е обаче добавената стойност от това? Нима очакваме някой да се ентусиазира и да кандидатства сам по оперативната програма, чиито бенефициенти са общините?", чуди се министър Дончев. Според него "не е достатъчно еднопосочно да подаваме сигнал, че правим даден проект и точка. По-скоро трябва да се опитаме чрез използването на различни интерактивни методи да разберем какво искат хората. За съжаление за това досега никога не се е говорило".
Какво всъщност се случва у нас? Прави се проект и се провежда някаква информационна кампания по време на изпълнението му. Но не и в периода на неговата подготовка, когато необходимостта от такава кампания е най-голяма. Или, ако продължим с примера на министър Дончев за училищата, има решения кои обекти да бъдат ремонтиран и кои не, по какъв начин да се извърши реконструкцията и т. н., само че никой не разбира как всъщност се вземат тези решения. Далеч по-разумно и целесъобразно би било съответните местни власти предварително да разясняват, да съгласуват и да събират мнения за подготвяната инвестиция. Така и съпричастността на обществото ще е по-голяма, и информираността му, което няма как да се постигне само с рекламни елементи.
Противно на тази логика през следващите години разходите за листовки, билбордове и неразбираеми клипове

ще набъбнат значително

Подсказва го общият бюджет на комуникационните планове на еврофондовете – над 165 млн. лева. С други думи, до края на 2013-а ще бъдат похарчени десет пъти повече от средствата за последните пет години. И най-интересното е, че никога не може да се хване колко листовки точно са отпечатани и раздадени. От хвърчащи листчета се краде най-лесно.
Безспорно най-промотираната програма ще продължи да бъде тази за развитието на селските райони. Комуникационният й план надхвърля 36 млн. лв., от които досега са похарчени едва около четири милиона. Сумата обаче бързо ще нарасне, тъй като само през последните няколко месеца Министерството на земеделието и храните е обявило една дузина нови обществени поръчки за информационни дейности на обща стойност няколко милиона лева. До броени дни например предстои да стане ясно кой ще прибере 680 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. През 2010-а за същата поръчка бяха дадени 720 хил. лв. на ГД "Консорциум Евроинфо", в който влизат "Аргент 2002" (чиито собственици са Владимир Денев и Йоана Даракова) и едноличният търговец "Агроформ – Татяна Йончева". Според документацията цялостната концепция, идейните проекти за рубриките и графикът за производството им трябва се съгласуват със земеделското министерство или консултанта, за избора на който все още върви процедура. Но е известно, че за съветите си въпросният консултант ще получи 200 хил. лева.
Пред приключване е и

търгът за идейни проекти

печат и монтаж на външна реклама на програмата за селските райони. Предвидената сума е 500 хил. лв., а изискването е билбордовете да ни информират в продължение на 12 месеца. За изготвянето им през тази година бяха похарчени 400 хил. лв., като за целта бе избрана "Рекламна агенция Киви". Нейни собственици според Търговския регистър са Илия Ел-Фелеки и Венцислав Олеков, а управител е Даниела Панайотова. През септември 2010-а същата фирма бе избрана от земеделското ведомство и за изработка и доставка на печатни материали, а в края на 2008-а тя извършва подобна услуга, но за здравното министерство, за което получава над 450 хил. лева.
Търси се и нова компания за разработване и излъчване на специализирани консултантски рубрики в регионални радиостанции, като предвидените пари са 280 хил. лева. Досега с тази задача бе натоварен консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", чийто собственик е Светослав Димитров. Управител на консорциума е Мариана Цуцекова, която държи и 50% от дяловете на "Прайм тайм". Другата половина е собственост на Мила Попова.
За популяризиране на Програма за развитие на селските райони и тази година ще бъде направен специален филм (в 100 хил. тираж), който ще се разпространи чрез някои от националните всекидневници. Заделените средства са 450 хил. лв. – със 150 хил. повече от миналогодишната процедура, когато за изпълнител бе избран регистрираният по Закона за задълженията и договорите консорциум "Европейско бъдеще". В него влизат "Мъгъл трейдинг" (сега "Бранд ПР"), "От-до консулт", както и група нефизически лица. Според информационната система "Дакси" управител на консорциума е Калин Грозданов, който ръководи и "Бранд ПР". В "От-до консулт" пък собственици са Десислава Тодорова-Олованова, Олга Лозанова и Мирослава Баджева.
Други 500 хил. лв. ще бъдат дадени за интернет рекламирането на същата тази "селскостопанска" програма. Избраната за изпълнител фирма ще трябва да направи и публикува не по-малко от 30 банера в национални интернет сайтове, социални мрежи и блогове и още 50 в регионални сайтове. Същият брой ще са експертните и информационните материали.
Добре с поверената му оперативна програма,

чийто комуникационен план е 23.5 млн. лева

се справя и транспортното министерство. Близо половин милион ще бъдат дадени за рекламни и информационни материали, като процедурата е разделена в три обособени позиции. Така кандидатите ще могат да участват само за изработването на рекламни диплянки, на печатни материали или клипове и интернет банери.
Далеч по-апетитна хапка обаче е процедурата за избор на фирма, която да разработи информационна кампания в печатни медии с национално и регионално покритие. Бюджетът, с който победителят в конкурса ще разполага, е почти един милион лева. Изискването е да се подготвят различни рекламни карета (с размер най-малко 1/4 вестникарска страница), да се представи график за публикуването им и да се посочат най-подходящите издания за поместването им. Според документацията каретата трябва да са поместени в не по-малко от десет всекидневника и две седмични издания с широко национално и регионално покритие, както и в пет регионални вестника. Освен това е предвидено да има експертни и информационни публикации за допълнително разясняване и съветване към целевите групи. Под такива пък се разбира специалисти, интересуващи се от транспортна политики и икономически въпроси, транспортния и строителния бизнес, неправителствени организации, държавни и общински служители, народни представители, други държави-членки на ЕС, международни организации, бизнес консултанти и правни компании, изследователи и студенти, журналисти, медийни организации…
От Министерството на транспорта обясняват, че целта на тази кампания е "да се осигури необходимото ниво на информираност на обществото за проектите, финансирани по оперативната програма "Транспорт", както и да се насърчи активното споделяне на мнения и коментари от страна на физическите и юридическите лица с потенциал да изпълняват дейности по тази програма". Всеки обаче може да прецени доколко подобни намерения могат да се постигнат само с рекламни карета. Още повече че видяхме резултата от такава кампания, само че при селските райони.
Сериозни реклами ще има и за другите оперативни програми. След като през последните две години "Административен капацитет" съвсем зацикли, финансовото министерство се зае

да я промотира сред обществото

Сега ведомството търси фирма, която да проведе медийна, информационна, рекламна и интернет кампания, както и да отпечата и разпространи съответните материали. В заданието на поръчката е записано, че популяризирането ще стане "чрез публикации в медиите, платени обяви и съобщения". Предвидените за целта средства са 347 775 лева.
Подобно е положението и при програмата "Човешки ресурси". За нея Агенцията по заетостта е обявила поръчка с предмет "Изработване и доставка на печатни, информационни и рекламни материали, публикации в медии", като прогнозната стойност е над 360 хил. лева. За популяризирането на програма "Регионално развитие" в началото на месеца бяха дадени близо 130 хил. лв. на "БГМАП" ООД, чийто мажоритарен собственик и управител е Виолета Костова. Сега върви и втора поръчка, но този път за рекламни сувенири. Така за химикалки, папки и ключодържатели ще бъдат похарчени 3000 лева. За по-луксозните им разновидности, изработени от кожа и метал, са предвидени 45 хил. лв., а за тези от стъкло и дърво – 21 хил. лева. За флаш памети, часовници и други електронни сувенири има 30 хил. лв., а още 10 хил. лв. са заделени за порцеланови чаши.

Стр. 1, 23

Председателят на СЕМ, Проф. Георги Лозанов: Ще проверяваме връзката Алексей Петров – БНР

в. Торнадо | 14.07.2011

- Г-н Лозанов, защо личностните конфликти или нечия смърт винаги изместват на втори план в медиите важните политически теми?

- Аз не вярвам в големите сценарии. Ако говорите за Васа, Бог да я прости, смъртта й беше отразена от всички медии. Не мисля, че някой е диктувал това, за да прикрие някакъв закон и пр. Действително има глухота около сериозните политически теми. Това се дължи на постепенното недоверие към публичното говорене през последните години на прехода – и в политиката, и в медиите. Когато човек застане в публичната си роля, той не казва нещо кой знае какво важно и затова се засилва интересът да бъде
спипан "по беди гащи"
Има криза на елитите. Празнодумието, което отегчи зрителя или читателя, доведе до тази ситуация медиите. Точно затова не бих искал да обвинявам или да съдя аудиторията, че в България не се създадоха достатъчно авторитети и експерти. За мен преходът в България ще свърши, когато се постигне баланс между жълтото и сериозните социални теми и анализи.

- Докъде стигна скандалът със скритата камера, заснела Васа Ганчева, СЕМ може ли да се намеси?

- Васа показа, че срещу определена сума може да промени мнението си. Това е дребен сюжет на фона на общото състояние на журналистиката ни. Преди да стана председател на СЕМ, направихме с колеги проучване, което показа, че 50% от журналистиката са пиарски публикации. В частната медия това не е забранено. Това, което направи Васа, по отношение на нея се оказа много голямо обвинение,
а в много други случаи всъщност това е норма. Имаше двоен стандарт спрямо нея, защото не е извършила нищо повече, тя е периферията на тези практики. Несправедливо върху нея се стовари едно обвинение за нещо, което не започва от Васа. Относно СЕМ в закона за радио и телевизия няма разпоредби, свързани със скритите камери.
СЕМ не може да се намеси в случая с Васа Това може да е обект на престъпление по НПК и по Конституция, когато един човек е сниман без негово желание, освен ако така не се извършва престъпление. В случая с Ганчева е много спорно да наречем постъпката й престъпление.

- Какви мерки ще предприемете относно безразборното подмятане на флашки и скритите камери?

- При всички случаи ще настоявам в Закона за радио и телевизия да бъдат направени някои промени, които да вкарат в някакви граници флашките и скритите камери. При всички положения скритата камера е инструмент на журналистиката, без който не може. Ако флашката е анонимна, но съдържа обществено важна информация, медията трябва да направи проверка за истиността й и за това откъде идва тя. Въпросите са два -какво се казва и откъде идва, а не един, както е в момента. Изнасянето на секретна информация от тайните служби е не по-малко важен обществен проблем от съдържанието на флашката. Ние не търсим големия проблем, а изкупителни жертви като Васа Ганчева, Иван и Андрей и пр. Реалните виновници са тези, откъдето идват поръчките – бизнесмени и политици, както и онзи кръг от журналистите, които ги обслужват.

- Прави впечатление, че Алексей Петров два пъти в рамките на месец гостува в "Неделя 150" на БНР. Има ли държавното радио симпатии към определени хора?

- Това за мен е изненадваща информация. Съветът за електронни медии задължително ще направи мониторинг в предизборната ситуация, която започна, и ще проверява всеки случай на злоупотреби. БНР и БНТ са длъжни да спазват плурализма. Ако има дисбаланс, защото фактически вие в момента ме сезирате, ще има санкции. Ако за частните медии можем да говорим само в плана на етиката, за държавните обществени медии става дума за закони.

- Какъв трябва да е следващият президент?

- Със сигурност без агентурно минало. Трябва да не е прекалено обвързан с някаква национална кауза като Божидар Димитров например, а да е модерен политик. В света модерната политика не е за нацията, а за човешките права например, а в България това липсва.

- Меглена Кунева и Алексей Петров са издигнати от граждански инициативи. Те няма ли да защитят правата, за които говорите?

- Има нещо, което недокрай отговаря на демокрацията – когато политици говорят за гражданско движение. Гражданското общество, ако има проблеми, то те винаги идват заради топлите му връзки с политиците. Гражданският сектор е трети, а политиката – първи. Ти искаш някак си да минеш през третия сектор, за да влезеш в първия.
Това е объркан маршрут
Навремето ДСБ беше формирано като гражданско движение. Виждаме, че това е една партия, която няма нищо общо с гражданско движение. Това е избиване на топката извън игрището.

- Приемате ли нахлуването на политиката в шоуто? Например стартът на Меглена Кунева беше представен от сценаристите на Слави Трифонов?

- Това не беше добър ход. Кунева е европейски човек и знае, че всичко трябва да бъде балансирано. В момента тя поема ангажимент към едно шоу, което също се ангажира с подкрепа към нея. Когато Слави кани всички кандидати предизборно,
е най-добре и за двете страни, както има такава практика. За съжаление българските медии с приближаването на вота все повече излизат от периода на плурализма и започват все по-голяма политическа идентификация. Това е характерно за Западния свят, където обаче има стабилна гражданска среда. В България медиите решават нещата вместо хората.

- В каква степен лозунгите и рекламите могат да печелят избори?

- Политическата реклама и лозунгите са слаб инструмент. Много повече работа върши политическият пиар, а още по-добре е отразяването на реална работа от даден кандидат в информационните емисии и политически предавания. Политическата реклама влияе до 1% напред-назад, а може и по-малко. Това е парадоксално, защото в нея се влагат най-много пари.
С моите колеги, преди да бъда в СЕМ, направихме изследване и се оказа, че колкото повече пари се наливат в реклама, толкова по-малко гласове след това се печелят. Всичко е обърнато. В нашите кампании най-голям резултат дават гафовете на пиарите. Спомнете си компроматната война Стоянов-Бонев и секирата, която БСП "извадиха" в клипа си през 2009 г. Това се помни. Аз не мога да се сетя за добра политическа реклама, но помня много гафове. Хората с годините си изградиха рефлекс и не обичат политиците, които атакуват. Казват си: "Да, той го напада, но той също е част от този политически елит". Тогава хитростта у хората се отключва и те приемат всичко това като вътрешнополитическа игра, която иска да ги измами.

- Имахте ли проблеми със сестра си Олга Лозанова, когато беше шеф в Нова ТВ, и защо беше освободена?

- Да, защото постоянно ме обвиняваха в конфликт на интереси, което по закон не беше така. Можете да видите решенията на СЕМ. При положение, че сестра ми работеше там, съветът беше най-строг към Нова ТВ, за да не останат никакви съмнения, че има нещо незаконно. Медията беше купена на една много висока цена, дойде кризата и много трудно можеше да се върне инвестицията. В такава ситуация има несигурност в бизнес модела – сменят се лицата, търсят се нови стратегии… Освен това сестра ми за втори път напусна Нова ТВ. Това е място, където не се остава много дълго. Тази телевизия влезе криза, когато изпусна предаването "Господари на ефира" то се премести в bTV. Шоуто беше късният прайм таим, на който беше лице. Аз бих искал да се развиват всички национални телевизии, които са много малко за България. Надявам се цифровизацията да даде повече програми на аудиторията.

- Обиждате ли се на образа Лозан Гогов, в който Мариян Бачев ви имитира?

- О, не, разбира се. Как ще ме обижда?! Този образ дори ме забавлява. По-скоро очевидно от "Шоуто на Слави" са ми обидени, защото отдавна не са показвали Лозан Гогов.

Стр. 15

Сигурността преди всичко

в. Капитал | 30.04.2011 

Отказахме се от свободата си, за да си осигурим стабилност по време на кризата

След дълго сътрудничество с "Нова тв" през 2009 г. получихме предложение от bTV за тригодишен ексклузивен договор. Освен дългосрочна офертата беше и много добре финансово подплатена. До този момент никога не бяхме работили ексклузивно за някого. Дилемата беше между това да си запазим свободата, която винаги е свързана с несигурност, или да се обвържем с конкретна телевизия и да получим сигурност. Колебаехме се и заради лоялността към "Нова тв", с която имахме доста успешни съвместни проекти. Осъзнавахме, че заради кризата на телевизионния пазар предстоят големи сътресения. Един такъв договор щеше да осигури на компанията стабилност през трудния период. Да си гарантираме такава сигурност беше много важно за нас. Тук работят доста качествени хора, които сме събирали с години, и не можехме да рискуваме да останем без проекти за дълъг период – все пак заплатите трябва да идват отнякъде. Решението беше много трудно, защото в компанията се бяхме разделили на три – брат ми (Джуди Халваджиян) категорично държеше да останем в "Нова тв" въпреки рисковете, Асен Чанков – другият ни партньор, беше твърдо за преминаването в bTV, а аз бях по средата и се опитвах да балансирам. Най-напред решихме да опитаме да останем в "Нова тв". Срещнахме се с тях и съвсем открито и честно им казахме за полученото предложение и че за да ни задържат, искаме едно-единствено нещо: дългосрочен договор, който да ни даде сигурност. Отговориха ни, че нямат такава практика. Тогава програмен директор там беше Олга Лозанова. Тя направи всичко възможно да останем, приемайки всички наши искания. Основният проблем дойде от страна на новите собственици, които не бяха наясно какво е "Господари на ефира" и каква марка е това предаване за телевизията. В крайна сметка не се разбрахме с "Нова тв" и подписахме договора с bTV. Сътрудничеството ни тръгна с успешното завъртане на "Господари на ефира", после добавихме "Пълна лудница", която също се прие добре, направихме и "България търси талант". Общо взето, в bTV са доволни и ние сме доволни, значи сделката е успешна, а решението – правилно. Осем месеца след тези събития от "Нова тв" се свързаха с нас, за да ни кажат, че са допуснали голяма грешка. Поискаха отново да преговаряме. Разбира се, вече беше късно.

Стр. 62 

Защо телевизията стана по-скучна

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 03.03.2011

Кризата на рекламния пазар е основната причина качествените програми да намаляват, може ли това да се промени
Вземете дистанционното и да се разходим заедно по сергията – телевизиите все повече започват да напомнят на мърдащи таблоиди. Праймтаймът е окупиран от турски сериали. Политиците бръщолевят из сутрешните блокове и имитират смисъл в дружелюбни разговори с водещите. Екранът се задушава от постоянното присъствие на едни и същи публични личности, които предъвкват изтъркани послания. Публицистиката все по-често подава микрофона на шоубизнеса, вместо да задава остри и критични въпроси на властта. Жанрът на интервюто измести разследванията, превръщайки телевизиите в сцена за изява на силните на деня вместо в коректив на управляващите. В новините пък протестите в арабския свят се редуват с авторекламите на шоупроектите на тв каналите.
Доскоро това не беше така. Помните ли времето, когато телевизорът се включваше не толкова по навик и за убиване на скуката, колкото с онова приятно нетърпение да видиш нещо интересно. Нещо, за което утре ще си говориш с приятели и колеги.
Разбира се, усещането, че телевизията става по-скучна, е доста субективно. Няма как да измериш дали шегите в "Шоуто на Слави" са станали по-плоски, нито да сравниш "Дързост и красота" с "Листопад". (Между другото България е вторият най-голям вносител на турски сериали след Казахстан). Естествено също, че в ефира има и интересни предавания. Въпросът е дали те не стават все по-малко?
Въпреки че се измерва трудно, качеството на телевизионната продукция се подчинява на определена логика. То е следствие на сложните отношения между самите телевизии, рекламния пазар, от който те се финансират, интересите на собствениците им за високи нива на печалби и капацитета на независимите продуценти да произвеждат смислено съдържание. Всички тези фактори в момента се пресичат по начин, който не предполага много добро качество.
Рекламният пазар през последните три години се сви значително. Това ограничава възможностите на телевизиите да инвестират в собствено, качествено съдържание. В същото време двата най-големи канала – bTV и "Нова тв", смениха собствениците си сравнително скоро. И двете компании, които дойдоха в България (особено MTG, която плати немислимата сега сума от 620 млн. евро за "Нова тв"), имат интерес да възвърнат инвестициите си и това е по-голям приоритет за тях от високото ниво на програмите. Освен това през последните години се наложи практиката телевизиите да се конкурират през едно и също съдържание и това допълнително прави синия екран повече сив.
Засега най-големият губещ от това е аудиторията, която привиква да занижава стандартите и изискванията си към телевизионната журналистика. Дългосрочно обаче от тази политика ще изгуби целият телевизионен пазар, който вече започна да се сбогува с една важна част от своята аудитория – младите и активни хора, които избират да се информират и забавляват онлайн.
Това доказват и данните от пийпълметричните и маркетинговите агенции, според които общата телевизионна гледаемост не спада, но все повече намалява времето, което прекарваме пред малкия екран. Според Market Test/TGI България това е най-видимо през почивните дни. Така например в неделя средното време пред телевизора е спаднало от 4 часа 20 мин. на 3 часа и 25 мин. за последните четири години. "Паралелно с това непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира – от 62% през 2006 до 50% в края на 2010", обяснява Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България.
И още нещо – националните канали вече осезаемо губят модерните градски хора в посока на интернет и алтернативните, нишови телевизии. "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare и добавя, че тъкмо тази аудитория е най-интересна на рекламодателите.
Телевизионен таблоид
"Проблемът със съдържанието е въобще един от централните проблеми на българската медийна среда и той е свързан с начина, по който медиите се разгърнаха в хода на прехода", коментира доц. Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика към Софийския университет и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация". По думите му хибридизацията на сериозното и популярното съдържание е започнала първо в пресата, но след това се е прехвърлила отчетливо и в телевизията. Според него тази тенденция е най-видима в сутрешните предавания, които все по-категорично се оформят като зони на таблоидната телевизия в България. Това минава през преекспонирането на скандала, търсенето на сензация, доближаването на всяка цена и по всяка тема до социалното, до гледната точка на средния българин. Вместо журналисти на преден план излизат инфотейнърите, специализирани в смесването на популярното съдържание и чистата информация. При тях отсъства експертността и задълбочената подготовка по определени теми, а разговорите са управлявани от спонтанното любопитство на водещия.
В изследванията на фондация "Медийна демокрация", фокусирани върху взаимоотношенията медии и власт, се вижда, че интервюто в българския ефир доминира като жанр над разследванията. Още, че повечето публицистични предавания се захващат с теми, които не са чак толкова конфликтни, а тв интервютата с публични личности се разгръщат на принципа един-два по-остри въпроса, после един-два по-меки за баланс. Според Орлин Спасов, ако една публицистика бъде сведена само до интервюто, това е сериозен проблем. По този начин телевизиите остават единствено трибуна на политическия елит, без да навлизат в дълбочината на важните теми и да бъдат критични.
В подбора на новини и теми в тв предаванията от "Медийна демокрация" наблюдават два противоречащи си процеса – от една страна, умора от прекаленото политическо присъствие и, от друга страна, невъзможност да се избяга от него. "След идването на ГЕРБ на власт има много активна ре-политизация на публичния живот", обръща внимание ръководителят проекти във фондацията Орлин Спасов. Данните от анализа на "Медийна демокрация" сочат, че има възход на политическото в медиите. Те са централната сцена, през която властта се упражнява.
Според съсобственика на продуцентската компания No Frame Media и водещ на политическо токшоу по TV 7 Емил Кошлуков друг сериозен недостатък на тв публицистиката е липсата на позиция. "Счита се, че е проява на лош вкус или нарушение на всички правила, ако имаш мнение. Бягството от позиция на водещите се наложи в България. Произходът на това е да не си партийно пристрастен, но това не означава, че не можеш да имаш идеологически ценности. По света е тъкмо обратното", аргументира се той. По думите му, както телевизиите, така и пресата са се отдалечили от функцията си да редактират, да обясняват света на своите аудитории. "Целта на повечето разговори в публицистичните предавания е или скандалът, или да се избута на преден план определена теза. Не се прави анализ, водещите не се готвят за разговорите. Сриването на образованието в България е най-видимо на екран", коментира Кошлуков.
Медийният консултант и бивш програмен директор на "Нова телевизия" Олга Лозанова поставя и друга тежка диагноза на българските телевизии, извлечена от опита: "В българския ефир досега "оцеляват" само най-прости и крайни жанрове и форми. Ако ще е риалити, ще е или музикален формат, или "Биг брадър", ако ще е хумор, ще е на ръба, а често и отвъд, ако ще е сутрешен блок, ще е с двама водещи и тежки политически теми и.т.н ." По думите й остро се усеща липсата на по-фини, междужанрови, самоиронични или общо казано – по-сложни предавания.
Една от много болезнените липси в ефира е на силна и качествена документалистика по важни теми. Телевизиите са предпазливи, когато решат да инвестират в подобни проекти, тъй като те са скъпи и изискват много време за реализация. Почти няма и предавания, посветени на култура и изкуство. В ефира отсъстват и икономически предавания, които да обясняват на достъпен език какви са ефектите от икономиката върху реалния живот на хората и които да ги съветват как да си управляват парите. "Предлагали сме на телевизиите около десет различни идеи за предавания за популярна икономика. Всички казват: "Не сега, дай през септември ще помислим", констатира собственикът на продуцентската компания Old School Productions Никола Тупарев.
Гледната точка на телевизиите обаче е по-различна. По мнението на Люба Ризова, директор "Новини и актуални предавания" в bTV Media Group, икономическите теми не би трябвало да се отделят в специализирани предавания, тъй като са неделима част от новините и другите актуални предавания, където проблемите се коментират общодостъпно. "Специализираното звучене и високото ниво на говорене по икономика имат своето място в интернет и може би в някои новинарски канали", смята Ризова.
От всички тези дефицити и изкривявания на телевизионната медийна среда губят зрителите. Но губи и целият пазар, който спъва възможностите си да се развива. "Големият ощетен е зрителят, който получава нискокачествен продукт и трайно възпитание към невзискателност към съдържанието, което му се предлага", коментира програмният директор на БНТ Севда Шишманова.
Защо спада качеството на телевизиите
Един телевизионен пазар се разгръща и професионализира тъкмо през инвестициите в съдържание, защото така увеличава възможностите за приходи на всички играчи на него и възпитава лоялна аудитория. В условията на намалени рекламни бюджети и изискванията на чуждите медийни компании за стабилно ниво на печалба обаче телевизионните мениджъри трудно могат да запазят разходите за програма непроменени. Естествено е и да избягват експериментите и рисковите начинания, защото нямат увереността в растящия рекламен пазар от времето на мащабни проекти като "Big Brother" и "Survivor". В същото време търсят предавания, които да се харесват на всички общности – малки и големи, в села и градове и т.н. "Когато търсиш най-малкото общо кратно за такава голяма общност, няма как да не падне нивото", коментира Емил Кошлуков, изпълнителен директор на No Frame Media. (Компанията продуцира предаванията "В джаза в събота вечер", "Споделено с Камелия", "Какво ви забърка Лео").
Има и още нещо, което пречи на разнообразието в тв ефира. Една от болестите на малките пазари е, че се развива на телевизионни моди и вълни, които бързо отшумяват и пренасищат интереса на зрителите. Всички помните господството на риалити форматите, които бяха монополизирали ефира допреди две години. Сега идва ред на сериалите. "Това е толкова закономерно на един малък пазар, който освен това е в стагнация – да залага на отработени територии", коментира продуцентът Магърдич Халваджиян.
Според програмния директор на bTV Апостол Пенчев липсата на инвестиции може да се отрази единствено на качеството на заснемане и продуциране на тв продуктите. Той обаче е категоричен, че независимо от икономическата ситуация bTV не е допуснала компромис с програмното си съдържание. Действително, през последната година телевизията успя да наложи български сериал с качество на филмов продукт – "Стъклен дом". Изхождайки от успеха на този проект, тази пролет bTV инвестира в още три български сериала в праймтайм и кулинарно риалити шоу.
Изпълнителният директор на конкурентната "Нова тв" Светлана Василева обяснява отсъствието на мащабни продукции като сериали и скъпи риалити формати тази година и с малкия размер на българския пазар. "Националните телевизии могат да стартират годишно ограничено количество програми от този тип. За да подсигурят достатъчно висок бюджет за целта, понякога се налага да съкратят разходите на голяма част от останалите продукции, особено предвидените за излъчване в дневния часови пояс. Неминуемо това рефлектира върху тяхното качество или поне не позволява те да се развиват", честна е Василева. По думите й това съвсем логично води и до по-малко новаторски проекти и залагане на сигурни и наложили се продукти.
Аргументите на медийните мениджъри се подкрепят и от финансовите анализатори, които следят поведението на компаниите майки на двете най-големи национални телевизии в България – MTG (собствениците на "Нова тв" и каналите от групата Diema) и CME (на bTV) на всички пазари, на които те оперират. Стефан Нелсон, който покрива медийната индустрия в Skandinaviska Enskilda Banken, и по-специално операциите на MTG, потвърждава, че политиката на намалените инвестиции в съдържание следва логиката на свиването на рекламния пазар. "MTG са по-предпазливи в програмните си инвестиции в България, отколкото на други пазари. Причината е, че от всички страни, в които оперират, България и Балтийските страни са тези с най-слаб рекламен пазар", обяснява Нелсон. По думите му стратегията на MTG е да имат колкото се може по-висока печалба в настоящата бизнес среда, без да загубят пазарен дял. Ако обаче рекламният пазар в страната започне да се възстановява през 2011г, Нелсон прогнозира, че и MTG, и CME ще инвестират много повече в програма, защото тогава пазарният им дял ще бъде от много по-голямо значение.
Друг важен фактор, който влияе на качеството на телевизионното съдържание, е неравномерното разпределение на рекламния пазар в България. Лидерът в ефира bTV заедно с останалите канали от b Media Group държат 63% от телевизионния рекламен пазар. Едва 31% се падат на каналите на MTG ("Нова" и телевизиите "Диема"). За държавната БНТ остават 4%. А всички останали си поделят останалите 2% според данните на TNS/TV Plan за 2010 г. (виж графиката). При такова разпределение на рекламните пари е очевидно кой може да си позволи повече инвестиции в телевизионно съдържание и кой трябва да прави икономии от това. Проблемът според медийния анализатор и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, е че монополизираният от водещата медийна група рекламен пазар "оказва влияние директно върху съдържанието, защото обемите предавания (програми) трябва да останат същите, а в условията на криза и намалени рекламни бюджети тези обеми трябва да се произвеждат с все по-малки ресурси."
Отвъд ефектите от икономическата криза обаче можем да търсим причините за спада на качеството на тв съдържанието и в особеностите на българския телевизионен пазар. През годините двете комерсиални телевизии наложиха практиката да се конкурират с едно и също програмно съдържание в един и същи часови пояс. Ако по bTV върви танцувално шоу в праймтайм, и в "Нова тв" гледаме същото в същия час. И обратното. Този установен ред обаче ограничи пазара и продуцентите в развитието на едни и същи формати, а аудиторията – в избора й какво да гледа. "Когато има само два играча, по-големият винаги запушва по-малкия. Ходът на bTV е да не позволява в "Нова тв" да има иновации", коментира продуцентът Никола Тупарев.
"Прилича почти на картелно споразумение помежду им", казва Севда Шишманова от БНТ за поведението на двете частни национални телевизии.
Мениджърите на телевизиите обаче регистрират и още един проблем, който влияе върху качеството на телевизионните продукти. "Смятам, че има и творческа криза от страна на външните продуценти. Не сме наблюдавали особено интересни концепции за нови формати, а по-скоро има завръщане към сериали и филми", обръща внимание изпълнителният директор на "Нова тв" Светлана Василева. По думите й това не е тенденция, характерна само за България. Тя обаче очаква откриването на нови лица и таланти да се съживи и развие оттук нататък.
Какво всъщност ще се случва през следващите месеци зависи не само от вдъхновението на продуцентите, но в много голяма степен – от конкуренцията между телевизиите и възстановяването на рекламния пазар. Ако беше спазен първоначалният срок за цифровизация на ефира, през 2012 г. щеше да е ясно, че веднага след това състезанието между каналите щеше да ги накара да увеличат качество на програмите си. Сега това ще се случи след още няколко години. Перспективите пред рекламния пазар за тази година са за спиране на спада и в добрия случай – минимален ръст. Това, уви, не предполага някаква генерална промяна в ефира на частните телевизии. Надежда има в БНТ (вижте допълнителния текст), но иначе свиквайте – филмите тази година ще продължат да бъдат стари, шегите – тъпи, а вместо телевизионна журналистика да ни облъчват с политически буфосинхронисти.
За националните частни канали остава санкцията на зрителите, които все повече ще се отдалечават от телевизията като източник на информация и забавление. А за да се върне активната аудитория отново пред малкия екран, нужно е много по-голямо усилие от инвестирането в български сериали. Спасението е в силната и качествена телевизионна журналистика. Ако тя продължава да изчезва обаче, скоро големите канали няма да бъдат нищо повече от ефирен чалга клуб – кичозен интериор, профанска музика и шарени прожектори.
По темата работи и Красимира Карамфилова

Стр. 8, 9, 12, 13

Силва Зурлева: Не взехме “Шоуто на Слави” в Нова телевизия по политически причини

Blitz.bg I Ива НИКОЛОВА I 22.02.2011

Със Светлана Василева бяхме "с гол в ръката нож", но сега си партнираме чудесно

- Г-жо Зурлева, за пореден път през последните 20 г. се подготвя нов закон за електронните медии. Какво налага сегашната промяна?

- Мисля, че ще се пенсионирам, но нов закон няма да има. Натам отиват нещата. Истината е, че всички политици искат да са в добри отношения с медиите. Не се сещам за изключения от това „правило”. Но сега има воля за промяна. И честно мога да кажа, че аз съм един от медийните хора, които много желаят това да се случи, да се разчисти пътя за по-регулирана дейност на медиите. 

Като казвам регулирана, имам предвид не СЕМ, защото при нас саморегулацията е бъдещето. Имам предвид ясни правила за дейността ни, защото през изминалите десетина години много неща се извършваха на тъмно, с изключително по-силен втори план, отколкото първи. И в крайна сметка резултатът беше в това, че за целия период на прехода всъщност никой не знаеше кои са истинските собственици на медиите и как се управляваха те. Дано този закон проработи, защото го дължим на бъдещото поколение. 

Не искам да звучи песимистично, но ние сме обреченото поколение на прехода. За моята дъщеря, за нейните приятели и за тяхната генерация изобщо, вече няма да има значение как е стартирала първата частна телевизия в България, кой е бил собственикът, какви са били неговите игри с политиците, как са вземани решенията. Ще има значение пазарът, в който те ще навлизат и ще трябва да работят. И затова е хубаво да има правила. Дано този закон да съществува като нов факт, а не като закърпване на стария. Скоро четох едно интервю на Георги Лозанов, според когото най-вероятно ще се направят само поправки. Не смятам, че това е правилно.

- Така ще може ли наистина да се вдигне завесата пред собствеността на медиите, за да знаем не само кой ги притежава, а кой и защо защитава дадена политика?

- Според мен това е основното, защото когато гледам дадено публицистично предаване, зная кой стои зад темата му и кой е реалният инициатор на идеите, които се прокарват там. И това в никакъв случай не е журналистът. Напоследък си мисля нещо, което никак не е хубаво за нашия сектор – защо ние макар и с право непрекъснато се занимаваме с това, че има корупция в митниците, в съдебната система, в държавата, в прокуратурата, правим тежки разследвания за почти всички области на живота, но никой не обяснява как така медиите са един оазис на чистота и почтеност и всички сме с ангелски криле. Това просто не е вярно.

- Едно писмо „До Мадам В.”, която и да е тя, като че ли приповдигна завесата на тези процеси?

- Четох много внимателно това писмо. И за съжаление смятам, че то изобщо не е до Мадам В., а до много мадами В. А., Б., В., Г. и изобщо мога да изредя цялата азбука. Невъзможно е да се уреди със закон липсата на морал. Оттам нататък всичко опира до личната ценностна система на всеки от нас. Защото ако за един материал ти вземаш пари под масата, това е твой личен избор. Аз не мога да зная всичко, което става в Нова телевизия. Затова просто вярвам на журналистите – на тези, които отразяват обществено-политическия живот, защото това е моята отговорност в работата ми. И трябва да им вярвам и да се надявам на техния морал и тяхната коректност. 

Защото ако някой иска да подкупи журналист, в крайна сметка това остава въпрос на неговата съвест. Почти всеки може да бъде съблазнен. Имало е случаи, в които заради разследване са ми се обаждали с натиск, че това е платено, че сме поръчкови журналисти. Особено често са ме притискали след разследванията на Васил Иванов, които дори доведоха до бомбата в апартамента му, която без малко не уби майка му. Имало е голям натиск срещу мен за това, че някой е взел пари. Но аз никога не съм се съмнявала в разследващите журналисти. Защото разследващата журналистика сама по себе си е много опасна и, познавайки и Васил, и Диляна Гайтанджиева, и Даниела Тренчева, каквото и да са ми казвали, никога не съм вярвала, че техните материали може да са платени. 

- Твърди се също, че много от популярните особено политически лица или лица от шоу бизнеса, си плащат, за да се появяват в едно или друго предаване. Това вярно ли е?

- Не зная как е в БНТ, но не мисля, че в частните телевизии се плаща за участието на т.нар. постоянни заподозрени – нито при нас, нито другаде. Защото сред тях има хора, които сами по себе си са експерти и са интересни. Например един Владо Каролев, който участва във всевъзможни предавания, особено по икономически теми, ми звучи абсурдно да си плаща. Именно защото е един от малкото експерти и един от малкото, които говорят интересно. Вероятно има и по-добри специалисти от него, но той е цветен, атрактивен и може да обясни нещата така, че хората да го разберат. Защото ако на екрана се появи банкер, който говори със специфична терминология, никой няма да разбере нищо и зрителите веднага ще превключат. В края на краищата дистанционното е най-големият съдник и то е нашият дамоклиев меч. Защото в момента, в който не си интересен, заминаваш – няма земна сила, която да накара зрителя да те гледа, ако нищо не се случва, независимо от рейтинга.

- Дистанционното ли ви принуди да предприемете доста драстични промени във водещите на сутрешния блок например? С какво Ели Гигова и Вито Саръиванов не се вписаха в концепцията на Нова?

- Да, безспорно. Дистанционното винаги е в основата на всички решения в една телевизия. Дори ще кажа нещо, което сигурно няма да се хареса на много колеги. Всяка частна телевизия е едно търговско дружество с цел печалба. Тя предлага определен продукт и го оставя в ръцете на дистанционното. В един момент хората престават да гледат нещо, защото са пренасители, уморени са по хиляди причини. И затова най-гениалният съдник на телевизията и последната инстанция за нея си остава зрителят.

Не мога да кажа, че Ели и Вито не са се вписали в концепцията. Просто всяка телевизия иска да има по-добри резултати. Не искам да коментирам конкретни предавания и лица, защото изпълняващ функциите на програмен директор е Светлана Василева. Причината за смените, каквито и да са те, са резултатите, няма други.

- Подбрахте ли новите лица?

- Те са в процес на подбиране. Много се радвам, че аз и Светлана гледаме в една посока и се разбираме за това, че първо трябва да се даде шанс на хората от телевизията, които са работили години наред за нея и след това да се търсят външни лица. В България за съжаление няма много голямо богатство от личности, за които да се избиваме. Искам да ви кажа, че телевизиите не се бият за никого, няма фигура, за която да кажем: ето, това е Опра Уинфри и тя е незаменима. Аз поне засега не виждам Опра Уинфри у нас. Макар понякога нещата да изглеждат точно обратното.

- Съжалявате ли, че Милен Цветков напусна сутрешния ви блок? Той по-добри резултати ли имаше?

- Не може да се каже така. Понякога по-добър е бил Милен, понякога, особено през лятото – Ели и Вито. 

- А вярно ли е, че Милен се връща в Нова на мястото на Цветанка Ризова?

- Цветанка Ризова си остава там, където е. Не е вярно, че тя ще бъде местена. Има и много други неща, които ще се правят, но трябва да ги коментира Светлана Василева.

- Всъщност със Светлана Василева вие бяхте не просто конкуренти, докато тя оглавяваше БТВ, а дори враждувахте. Как се разбирате сега под един покрив?

- Между другото, хора, които познават по-добре нея, отколкото мен, са казвали в публичното пространство, че е невъзможно двете да се сработим, защото сме били основни конкуренти, когато тя беше начело на БТВ при появата й, а ние се борехме за лиценз. Тогава дори сме си разменяли доста остри реплики не само на различни дискусии, а по вестниците. Изобщо бяхме, както се казва, „с гол в ръката нож”. Но оттогава минаха много години и много неща се промениха в телевизионния свят. Тя има една стойностна кариера и е човек с изключителен опит, минал през огън и вода. И мисля, че избора й за изпълнителен директор беше успешен, защото ви уверявам, че не е толкова лесно да се намерят хора като нея. Изобщо не коментирам личните й качества, а професионалните. 

В крайна сметка всички собственици на телевизии рано или късно стигат до извода, че оперативният директор трябва да е българин и това е единственият вариант нещата да вървят. Но когато тръгнеш да го търсиш е изключително трудно. Изобщо на нашия пазар, когато тръгнеш да търсиш човек за определени позиции, се сблъскваш с огромни трудности. Уж е богат изборът, но не е така, също както и с телевизионните лица. Въртят се все едни и същи хора и за последните години не мога да се сетя за новоизгряла звезда, която да блести на екрана и да прикове всички пред него.

- От друга страна обаче вие работихте дълги години с Олга Лозанова, която напусна Нова след идването на Светлана Василева. Конфликт ли имаше между тях?

- Не-не. Излизането на Олга от телевизията и идването на Светла не са свързани по никакъв начин. Не зная защо Олга реши така.

- А защо прекъснахте „Биг Брадър”, който беше най-успешният ви проект? Окончателно ли е решението да не го излъчвате повече?

- Мисля, че всяко нещо в този живот си има време – време да се живее и време да се мре. Смятам, че има едно пренасищане от този формат. Възможно е след години той пак да се появи и да бъде много успешен, но никога няма да бъде това, което беше при първия „Биг Брадър”, когато дадохме голямата награда и улиците на София почти бяха опустели. Тогава просто нямаше човек, който да те говори за това. Второто и третото издание също бяха успешни, но интересът никога не можеше да бъде същият. Мисля, че публиката трябва да си почине.

- Чу се, че рушите Къщата в Нови хан. Вярно ли е?

-Там имаме други студиа, от които ще излъчваме различни продукции.

- А причината за прекратяването на „Биг Брадър” не беше ли пошлостта особено на последното издание с гробарите и проститутките?

- Това е продуцентско решение, което в крайна сметка го одобрява програмният директор на телевизията. Но искам много ясно да заявя нещо – понякога професионалните цели много силно се различават от моите лични. Аз не съм и не искам да се изкарвам моралист. Ако вярвам, че нещо е правилно за Нова, ще го защитавам, независимо че трябва да изляза срещу СЕМ и да се боря с тяхното мнение. Ние сме търговска телевизия и работим за рейтинга и рекламата, но тогава наистина ми беше много тежко, защото не разбирах с какво тези деца са важни за шоуто. Не разбирах какво печелиш от тяхното присъствие. Продуцентите бяха убедени в това, но аз лично имах спорове с тях. 

- Още едно предаване на вашата телевизия скандализира тежко обществото и това беше „Цената на истината”. Как го оценявате с днешна дата?

- Не бих искала да коментирам.

- Това развали ли отношенията ви с Нико Тупарев?

- Не. Аз никога не съм била приятел с него, за да си разваляме отношенията. Общуваме чисто професионално. Олга Лозанова беше казала в едно интервю, че няма земна сила, която да раздели нейното приятелство с него, защото се познават от много години. Това е тяхно право и аз го уважавам. В чисто професионален аспект той е много добър продуцент. И той, и Магърдич Халваджиян постигнаха тези и материални, и професионални успехи благодарение на двете телевизии. Помня ги много добре, когато дойдоха при мен. Още бяхме на пл. „Св. Неделя” и тогава пак Олга Лозанова беше програмен директор. Тя ги доведе заедно с Митовски. Никога няма да ги забравя – те бяха едни момчета, които още нямаха никакви реализирани проекти. И първият беше „Стани богат” – едно от моите любими предавания. 

По това време положението беше много тежко, защото ние все още нямахме национален лиценз и не се знаеше какво ще стане и дали изобщо ще го получим. Трябваше да се платят правата на „Ендемол”, които изобщо не бяха малко за една регионална медия. Тогавашните собственици в лицето на гръцката „Антена” отказаха и в един момент всички преговори увиснаха във въздуха. Собствениците бяха категорични, че без лиценз няма да влагат инвестиции в програми. Тогава аз се обадих на собственика г-н Киряку и му казах, че ако той не отпусне тези пари като инвестиция, не зная какво ще правим и как ще се доказваме, защото нищо не се случва и не може да се случи. Той каза, че ми вярва, че вярва, че ще успея и лично разреши това плащане. Така тръгна „Стани богат”.

По същия начин, когато Слави Трифонов дойде да преговаряме за „Шоуто на Слави” пак бяхме на пл. „Св. Неделя”. Тогава изпълнителен директор беше Стефан Димитров, а аз бях представител на „Антена” и преговарях за инвестициите. Спомням си, че Слави имаше съвсем друг вид – беше с опашката. По-късно в книгата, редактирана от Любен Дилов-син, има един момент, в който описва тази среща и казва: „Силва Зурлева ни гледаше с тъжните очи на ирландски сетер”. Точно така беше. Прав е. А аз гледах като ирландски сетер, защото харесвах това шоу и много го исках в Нова телевизия. Знаех, че ако това се случи, тя ще дръпне много напред, както стана с БТВ. Защото колкото и да се биехме тогава в съда, тези битки щяха да свършат, но ние вече щяхме да сме набрали популярност. Само че не го взехме по политически причини. И затова е написал, че гледам като тъжен ирландски сетер, защото знаех, че това е грешка от страна на Нова, но аз нищо не можех да променя.

- Какви бяха политическите причини?

- Има неща, които не искам да кажа, защото има давност. Тогава предаването беше политическа сатира, много остро. По това време бяха протестите, шествията, възрожденските песни, „Стани, стани, юнак балкански” и изобщо обстановката беше революционна. А ние се борехме в съда за лицензията, всички ни притискаха, искаха да ни удушат, никой не искаше да я има тази Нова телевизия и борбата всъщност бе да я няма. И си представете как ние се бием за национална лицензия и изведнъж пускаме едно шоу, което започва да громи властта от сутрин до вечер. Какво щях да правя тогава? Никога нямаше да получа тази лицензия. Може би някога ще разкажа как се случиха нещата, защото много ясно си спомням всичките ни срещи – къде съм ходила, с кого съм разговаряла.

Но искам да споделя нещо много откровено: абсолютен мит е и вече ми е дошло до гуша, когато се говори за свободата на словото, която наистина е основно благо и основна ценност, медийни шефове на вестници и телевизии да излизат и да казват: ние сме независими, ние се самоиздържаме, ние не правим компромиси. Няма медия, която да не прави компромиси, това е невъзможно да се случи поне в нашата страна. В такива случаи е по-добре медийните шефове да си мълчат, вместо да говорят глупости. Медията е независима, ако от нея нищо не зависи. Ако си направя един кабелен канал, по който ще ме гледат майка ми и сестра ми, там от сутрин до вечер мога да си говоря каквото си искам, нищо няма да зависи от мен, мога да се събера с проф. Юлиян Вучков и всичко ще е супер. 

- Изпуснахте не само шоуто на Слави, но и едно много гледано шоу, което стартира по Нова – „Господари на ефира”, което се излъчва пак по конкурентната ви БТВ. Защо стана така?

- Аз водех преговорите, когато пускахме шоуто и съм човекът, който е подписал първият му договор за национален ефир. Но когато то премина в БТВ не съм водила тези преговори и не е коректно да кажа как точно са се развили нещата.

- Тогава е имало политически причини да не вземете Слави, а сега премиерът Борисов похвали Нова за разследваща журналистика. Не е ли притеснително властта да хвали една медия? Как се почувствахте от тази похвала?

- Лично аз не съм се почувствала зле, защото нямам чувството за нещо лепкаво, за това, че сме получили комплимент, който не заслужаваме. Преди Бойко Борисов да стане премиер, в качеството му на главен секретар на МВР всички криминални репортери не само от Нова, а и от другите медии бяха в много тясна връзка с него, защото той просто е роден пиар. Той го носи в себе си и общува с медиите по начин, по който нито един друг политик не може да го прави. Няма друг такъв пример, въпреки че познавам сравнително добре всички. 

И той каза това за нашата разследваща журналистика по-скоро в качеството си на бивш главен секретар на МВР, отколкото на премиер, защото много добре познава криминалните репортери, познава обстановката, знае колко е трудно да се направи едно такова разследване. И в никакъв случай не съм се чувствала омерзена за това, че похвалата идва от властта. Напротив, радвам се за децата, както ги наричам, защото те много често си слагат главата в торбата. Имаме случаи не само на заплахи за побой, а чупене на камери и какво ли не. Това се случваше и заради разследването на затворите, и за корупцията в Централния затвор, и за незаконните селища, и за корупцията за европейските фондове. Затова една такава похвала е много важна най-вече за криминалните репортери. 

- От друга страна обаче тече една много неприятна история, свързана с вашата телевизия и шоуто „Байландо”. Обвиняват продуцентите, че хората, които защитаваха каузи, не са получили никакви пари и че всичко е било фарс, от който са печелили само авторите на шоуто. Как ще отговорите на обидените?

Бих желала да направя разяснения относно механизма за събиране на средства в предаването „Байландо”. Чрез sms-ите зрителите трябваше да изразят единствено подкрепата си „ЗА” участниците, т.е. бяха важни за класирането им, за да се реши кой остава и кой излиза от шоуто. Цената им бе 0.25 лв, а не 1.20 лв., както е обикновено в други програми. Това е най-ниската цена, на която постигнахме споразумение с операторите.

Бихме желали да подчертаем, че целта на създадения механизъм бе да даде възможност на повече зрители да дадат своя вот за каузите на участниците, без да бъдат натоварвани с висока добавена стойност. Мога да ви гарантирам, че в телевизията и при продуцентите не е влязла една стотинка от тези пари. Никога няма да си заложа името под една лъжа.

- Тогава на каква финансова помощ трябваше да разчитат участниците?

Разчиташе се на хора, които щяха да се развълнуват от каузата на съответния участник и биха му помогнали с пари в личните им сметки, които изписвахме на екран през цялото време. Ние изпълнихме ангажимента, който имахме, към победителя и помогнахме за осъществяването на неговата кауза. „Байландо” реално успя да допринесе за сбъдването на повече от една мечта, след като няколко участници по пътя към своята кауза получиха незаменима подкрепа за нея. 

- Как гледате на факта, че в един момент всички телевизии започнаха да правят шоу с благотворителна цел? Това не опорочава ли самата идея?

- За съжаление, както имахме два синода и изобщо всичко ни беше по две, и тук не можем да създадем един общ екип и общ фонд за благотворителна кауза и да обединим усилията си. В един момент, особено преди Нова година, когато е кампанията „Българската Коледа” се оказа, че се събират благотворително пари и за децата на загиналите полицаи, и „Великолепната шесторка” по БТВ, и „Байландо” при нас. Но аз все още вярвам, че когато хората искат да помогнат, те го правят. Ще припомня един трагичен случай – с Андрей Баташов. Той почина няколко дни след като направихме концерта за него, но тогава в рамките на един час събрахме над 40 000 лв., които предадохме на семейството, за да се покрият разходите в „Токуда” за лечението му. 

Смятам, че този тип благотворителни предавания никога няма да умрат, стига да се измисли достатъчно добра и трогваща кауза. Най-големият успех на Нова телевизия с най-много събрани пари – над 2,5 милиона лева, е „Вип Брадър”. Може различни хора да не харесва Нова телевизия, да говорят против нея и нейните лица, може голяма част от жълтата преса да се опитва да я дискредитира, но това, което никой не може да дискредитира, са над 20 чисто нови кувьоза, единствения лапароскопски апарат за детската хирургия в „Пирогов” – всичко това остава за години напред и ще помогне на много хора. То е направено с парите на нашите зрители. Занимавам се лично с този процес и много се ядосвам, когато прочета нещо негативно специално за тази благотворителна кампания на „ВИП Брадър”.

В момента разпределяме 265 000 лв. от благотворителното издание на „Стани богат”. Направихме обществен съвет със Стефка Костадинова като председател на Олимпийския комитет и Надя Шабани, която е председател на Агенцията за закрила на децата, и още няколко души, и решихме да не се купува оборудване за различните домове, а да дадем стипендии на деца от домове за сираци със спортни таланти, които учат и ще влязат тази година в спортни училища, за целия период на обучение от 4 години. Правим го заедно с ДСК, които ще им издадат карти.

- Преливането на шоупрограми от една телевизия в друга обаче вече ни обърква като зрители. Често не знаем коя точно телевизия гледаме. В какво се изразява конкуренцията между трите ефирни телевизии – в наддаване за едни и същи предавания ли? Защо не излиза нищо ново?

- От тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Струва ми се, че липсата на креативност си личи навсякъде. Не зная защо се случи така, но като че ли има едно изчерпване, една умора у зрителите, един навик, гледат едно и също, клишета някакви. Доколкото познавам нещата, нито има бум, нито се очертава да има. В момента на телевизионния пазар няма проект, който да ни накара да се избием с БТВ за него. Всичко е добре забравено старо, както в модата. Надежда ми дават само новите книги, които чета, защото аз повече чета, отколкото гледам телевизия, че могат да се направят добри филми и сериали.

- За шоуто на Иван и Андрей също се говори, че търпи трансформации. За какво става дума?

- Иван и Андрей си остават при нас. Водят се преговори за оптимизиране на самото предаване, но тези преговори се водят от Светлана Василева. Лично на мен като зрител „Станция „Нова” много ми харесва, защото всеки може да си намери нещо в този формат. „Директно с Карбовски” също е успешен проект.

- Цветанка Ризова обаче като че ли иска да се харесва на всичките си събеседници и търпи доста критики заради това, особено от Кеворк Кеворкян?

- Кеворк Кеворкян рядко казва нещо добро за някого. Той пише прекрасно и има много строги преценки. За да каже нещо положително, то наистина трябва да е много силно. Сигурно не харесва начина, по който Цветанка води предаването си, но зрителите си го харесват. То е по-спокойно. Важни са въпросите, които тя задава, а не толкова тонът, с който ги задава. Тя е спокойна, когато разговаря, но от въпросите личи, че е много информирана и знае какво пита. Докато, когато гледах разговора между Мартин Карбовски и Кристина Патрашкова, направо ме заболя главата, защото беше бърз като пинг-понг и в един момент се задъхваш от поемането на информация. Но ние държим в нашата телевизия всеки да може да намери нещо за себе си, нещо оригинално и нетипично.

- Вие се самоиздържате като медия и се занимавате с благотворителност, докато БНТ получава бюджетни средства, за да работи и има право на реклама. Ще приключи ли някога битката между държавната и частните медии за рекламите, как и кога?

Не, няма воля да приключи. Аз от много години пея тази песен, но нищо не се случва, въпреки че много хора мислят като мен и ме подкрепят. И не зная кога тази битка ще да приключи, защото тя може да бъде решена само на политическо ниво. Но никой няма интерес от това. Първо, защото в БНТ има достатъчно проблеми, които трябва да се решават на управленско ниво и са свързани със съкращения. Една частна телевизия се прави с хора от порядъка на 250-300 души. Докато в БНТ са в пъти повече. И аз не зная коя е тази политическа сила, която ще си сложи ръката в огъня и то в предизборен период да взема непопулярни мерки. Много хора от нашия бранш са съгласни, че веднъж за винаги трябва да се вземе решението какво ще се прави с БНТ, защото парите, които се отпускат – 60 милиона лева, са на данъкоплатците, а не на някого, който просто им ги дава. Това са нашите пари. 

На последната дискусия за закона в Министерски съвет през есента моята теза беше следната: ние нямаме нищо против субсидията на БНТ да се вдигне дори на 80, на 100 милиона, да се направи структурната реформа, но те просто да правят или едното, или другото – или обществена телевизия с продукции с обществена значимост, които нямат комерсиална стойност и да излязат от рекламния пазар, или ако играят на рекламния пазар, субсидията им да бъде сведена до минимум. Както е в Гърция – гръцката обществена телевизия е равностоен играч на рекламния пазар и не получава субсидия. 

Но не мисля, че това ще се случи, защото има много разнопосочни интереси. В кризата нашият пазар много се сви и в него продуцентите и рекламните босове биха искали да имат още една телевизия, в която да реализират продукция. А ако се забрани рекламата, те няма да могат да правят нищо там, за да вземат пари.

- Освен рекламата за БНТ, коя е другата най-болезнена точка във въвеждането на новите правила за работа на електронните медии в промените на закона?

- Една от най-болезнените точки е дали офшорна компания има право да притежава медия. Аз съм се борила години наред това да не е така и мога да кажа, че тази моя борба не е успешна. Не можех да застана срещу всички. Това беше много наивно. Мога да кажа за себе си, че съм един старомоден романтик. За съжаление вече не е така. Настроена съм много по-песимистично, а може би реалистично, защото зная, че това няма да се случи. 

След толкова много години, в които си изяснявахме кой на кого е собственик, къде е регистриран и защо – заради данъчното законодателството, дори човекът, който е направил много за рекламата в България – Красимир Гергов, излезе в сутрешния блок на БТВ и каза, че телевизията е като плод и зеленчук, това някакви си отмина без адекватни реакции. Явно вече не прави впечатление на никого. 

Твърдя, че случващото се сега, след години ще бъде само една историческа справка. Също както първоначалното натрупване на капитала, в началото на миналия век. Всички знаем кой е Буров – голям банкер, един от основателите на банковото дело в България. Но ние изобщо не се интересуваме какво реално се е случвало в процеса на натрупването на неговия капитал. Същото е и в медиите сега, само реалното време е друго.

- Отложи се и цифровизацията за 2013 г. Какво е обяснението?

- Това е едно умно решение, защото ние не сме готови като държава. Като се започне с това, че нашите зрители не знаят какъв е този процес и защо трябва да си купуват устройствата, с които да преобразуват сигнала. Освен това има около 200 000 социално слаби домакинства, които трябва да получат безплатно тези устройства, чиято цена е между 50 и 100 лв. Трябва да се направи и изключително силна рекламна кампания. Това е един процес, който ни е наложен, и никой от нас – хората, които сме на пазара, не го приема еднозначно. Но това е перспективата на европейското развитие на България и тъй или иначе ние трябва да намерим компромисния вариант и да го направим.

Оригинална публикация

NOVA: какво всъщност се случи

TVBulgaria I 10.01.2011

2010 се оказа най-лошата година в историята на Nova от 2003-та насам, когато тя се превърна във втората частна национална телевизия у нас. Защо се получи така? Отговорите са много и се коренят назад във времето. Ще се опитаме да дадем някои от тях.

Лутане в крайностите

„Кои сме ние? „Това е въпросът, който каналът не успя да даде на своите зрители. Ако bTV се припознаха като „семейната телевизия“, БНТ се опитват да се наложат като „обществено отговорната“, TV7 като „различната“, и дори СКАТ като „патриотичната“, Nova непрекъснато променяха облика и посоката си на развитие. Програмната схема търсеше ту по-млада, ти по-улегнала, ту по-градска, ту по-универсална аудитория. Според моментните успехи медиата се втурваше ту да бъде новаторска, ту да е благотворителна, ту – екстремна. Последователността обаче е ключът към успеха, както показват с не е едно и две предавания bTV.
През годините Nova бяха крайни във всеки нов свой имидж – точно като объркан тийнейджър, който днес е гръндж, утре е гангста, а следващата седмица отрича и двете. Например тази есен Nova решиха да поизчистят негативите, натрупани от проекти като Big Brother Family и заложиха на тоталнно благотворителен облик, който се пропи във всичките им програми. Манджата бе пресолена за пореден път и тази нова концепция за имидж бързо изчерпа възможностите си и отново нанесе повече вреда, отколкото полза.

Дяволът е в програмирането

През годините от Nova бяха последователни само в две неща – финансирането на рискови проекти, пускани в прайм-тайма или купуването на силни заглавия, излъчвани в погрешното време.
Шоу програми като Цената на истината (провал почти навсякъде по света), Истината за нас (която дебютира в България) и играта Всичко по 10 (единствения успял вариант е този в Индия, в повечето държави предаването не изкарва и един сезон) са странни решения, отгоре на всичкото изправяни срещу утвърдени формати по конкурентните канали. Това са само някои от примерите, в които през годините от Nova често се изненадваха, че нещо, което не върви никъде, не се гледа и у нас. Така например шумно рекламираната игра Един срещу всички издържа не повече от няколко седмици в ефира, може би защото бе обявена за наследник на далеч по-добре измислената Стани Богат.
Утвърдените формати също често не успяваха. През 2006-та от телевизията пуснаха поредния вариант на шоу от типа на „самородни таланти“ – Нощта на аматьорите. Нито водещият Димитър Рачков, нито смешните участници успяха дори да бъдат забелязани от зрителите, след като именно това доста камерно предаване бе избрано да конкурира световното първенство по футбол в прайм-тайма. Резултатът бе едва няколко излъчвания и край на проекта.
През 2007 година от Nova заложиха на американското шоу Пълна промяна. Чисто телевизионно резултат бе добър. По неясни причини обаче бе взето решение предаването да се излъчва в 20 часа, традиционният час за вечеря в България, и то срещу втори сезон на далеч по-силния формат Сървайвър. Тоест едно предаване със специфична тематика, ориентирано към подчертано женска аудитория и изпълнено с кървави кадри бе изправено в битка за зрители срещу универсален като аудитория формат, вече имал едно успешно издание в страната, и то докато хората се хранят. Естествено, двубоят бе обречен.
Година и половина по-късно бе повторена абсолютно същата грешка, когато от Страх се очакваше да пребори Music Idol 3. Отново бе предпочетен директен сблъсък на два неравностойни като жанр и специфика формата, отново екстремни и на моменти откровено гнусни кадри бяха излъчвани точно в 20 часа. Да не говорим, че формат, който върви като седмичен навсякъде по света, у нас бе излъчван всеки ден. Резултат – логично – бе повече от катастрофален – Nova излъчиха едва половината епизоди и признаха отговорността за нелеп инцидент, при който 13 годишно момче от Козлодуй намери смъртта си, имитирайки едно от изпитанията в шоуто.
Поредният фрапиращ пример се оказа турският сериал 1001 нощи. Излъчван следобед, той събираше огромна аудитория. Никой не се сети да го премести в прайм-тайма. Поне никой в Nova. За сметка на това bTV използваха идеята, но я позиционираха точно, подкрепяха я последователно, и с далеч по-слабия сериал Перла постигнаха невиждани рейтингови резултати.
В последните години се забелязва и още една тенденция. Nova обявяват твърде рано и прекалено шумно порения си проект, на който възлагат големи надежди. Конкурентната bTV прави подобен проект много по-добре и го подпира много по-адекватно. Така през 2009 гледахме Vip Dance срещу Dancing Stars (тоест едно и също предаване и по двата канала), а през 2010 – Bailando срещу Великолепната шесторка. И в двата случая успехът бе на страната на bTV.

Големият проблем

Със смяната на ключовите ръководни длъжности в телевизията собствениците се опитват да овладеят щетите. И ако оттеглянето на Олга Лозанова дава шанс грешките в програмирането и протекцията на определени външни продуценти да бъдат спрени, то новите шефове трябва да се справят с много по-голяма задача от това да префасонират програмата. В момента, след години грешни ходове, опити за поднасяне на некоректни рейтингови данни и лутане в крайности, Nova нямат доверието на зрителите. Проблемът, на съзнателно и несъзнателно ниво, е в имиджа на канала. Ще трябва поне година, за да може това да бъде превъзмогнато, и то с драстични промени. А всъщност интерес от това имат всички – и пазара, и зрителите, и рекламодателите, и дори конкуренцията. Nova имат още малко време преди цифровизацията през 2015-та да промени категорично правилата. Така че нека им пожелаем успех!

Оригинална публикация

Медийни еквилибристики

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 04.12.2010

В тълковния речник срещу еквилибристика е написано следното – цирков жанр, при който се правят трудни упражнения, без да се губи равновесие. А преносното значение на думата е – хитруване или лавиране. Нещо подобно – независимо в кой от двата варианта се разиграва в медийното ни пространство, докато телевизиите и вестниците може би изчакват нещо глобално да ги връхлети. Какво обаче точно се случва?

ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕЛИВАНИЯ

Малко преди края на годината телевизиите решиха да лавират като за последно в битката за рейтинги. И като нямат с какво точно да го направят, приложиха най-силното си оръжие – собствените си кадри. Последните обикновено са със статут на запазени марки на съответните медии. Така, за пореден път, най-големите тв канали у нас си размениха в неприятелски срещи някои от най-известните имена, които сами са си "отгледали". Например – Лора Крумова сменя Нова телевизия с Би Ти Ви. След като не й намериха място в новия формат на "Здравей, България", бившата телевизионна партньорка на Георги Коритаров и Милен Цветков, ще прави собствено предаване в най-големия конкурент на доскорошния си работодател. От началото на декември Крумова ще се изявява в ефир в неделния предиобед. Милен Цветков пък подготвя завръщането си в БНТ, откъдето преди години стартира кариерата му. При това в компанията на друго емблематично телевизионно име -Иван Гарелов. Те ще бъдат част от новото предаване "Екип 5". Идеята е новото начинание да продължи традициите на известното в миналото "Екип 4". То стартира преди 13 години и през него като водещи се изредиха Евгения Атанасова и Елена Йончева, Милена Милотинова и Светла Тадаръкова. Засега от "Сан Стефано" 29 не потвърждават официално новината, но по всяка вероятност ще стартира през декември и ще продължи три месеца. Ако покрие изискванията за рейтинг, най-вероятно ефирният му живот ще продължи. Предвижда се "Екип 5" да бъде всекидневно предаване преди "Лека нощ, деца" и да се фокусира върху темите от деня в политиката и обществения живот. Петорката ще бъде във формат от трима господа и две дами или още – Георги Кузмов, който през последните години правеше международния медиен фестивал в Албена, бившата водеща на сутрешния блок на ТВ7 Мартина Шопова и Мариета Федосиева от БНР. За местата им държавната телевизия избира между осем телевизионни персони. Това е причината и Милен Цветков в последния момент да откаже на Сашо Диков да се присъедини към екипа му в кабелната "Канал 3". Друг бивш вече кадър на Би Ти Ви – Николай Бареков пък отново се появи на екран. От 15-ти ноември той стана част от сутрешния блок на ТВ7 и прави своя рубрика "Бодилник". В нея Бареков пренася модела на "На барекадата" от Би Ти Ви. Опитите му да я пренесе и в другата частна ефирна медия, обаче, удариха на камък. Затова някогашният кадър на чалгата се спря на "БОдилник", тъй като щял и да боде, и да пробужда аудиторията. И на този фон, пловдивчанинът обеща че няма да прави ПР на политиците. Затова те отново започнаха да се изреждат пред неговия микрофон.
Мартин Карбовски пък затвърди позициите си в Нова телевизия като завзе още ефирно време. Новото му предаване "Директно" се излъчва два часа преди "Отечествен фронт". Журналистът, известен с острия си език, обеща (и изпълнява) да "поднася" нестандартни гости, предимно от Долната земя, а на питанията им да отговарят от Горната земя. За първи път у нас се прилага интернет-базирана технологична картина за пренос на броудкасткартина.
Вили Сечкова, която вече се изявява като продуцент на No Frame Media, заедно с Емил Кошлуков и Иван Радев, ще се завърне отново като водеща на "Градски легенди". Предаването бе част от програмната схема на ПРО. БГ, преди красавицата да излезе по майчинство. Сега No Frame Media стои зад гърба на няколко предавания и в ТВ7, сред които "Споделено с Камелия", "5400", "Нашенци", както и играта по ПРО. БГ "Големият Кеш" 2. Емил Кошулков пък се изявява в собственото си ефирно предаване "Уикенд с ТВ 7".
Във всичкото това лавиране насам-натам на журналисти и водещи нямаше да има нищо странно, защото по традиция медиите "пазаруват" лица от конкурентите си. И то не само преди Коледа. В случая обаче става въпрос за хаотично преливане на кадри, с което телевизиите рисковано се опитват да запазят равновесието на собствената си аудитория. Докато запазените марки на тв каналите скачат от телевизия в телевизия или пък се завръщат в тази, която ги е създала, маневрите по високите мениджърски етажи на Нова телевизия продължават.
От средата на ноември Светлана Василева вече е в редиците на медийната група, която официално ще поеме като СЕО от началото на 2011-та година. Бившата шефка на Би Ти Ви и на българските канали FOX ще смени на поста шведа Якоб Андерсон, на когото скандинавският концерн MTG възлага друг пост. Нова телевизия и останалите телевизии от българското й семейство обаче останаха (за втори път) без програмната си директорка Олга Лозанова. Телевизионната дама е "виновничката" у нас да се пренесат и наложат реалити формати като "Биг Брадър". Освен това, тя стои и зад други новаторски проекти като "Шоуто на Иван и Андрей", "Станция Нова", "Истината за вас". Олга Лозанова бе програмен директор на Нова тв и между 2001 и 2006 г., когато медията беше собственост на гръцката "Антена груп".

ПЕЧАТНИ УПРАЖНЕНИЯ

Ново издание ще "помете" вестникарския пазар. Идва седмичникът "Торнадо", който ще бъде на 88 страници. Един от издателите му е Огнян Стефанов, който стои зад информационния сайт Frognews. Главният редактор на политематичния продукт ще бъде бившият кадър на вестник "24 часа" Стойчо Стоянов. Стефанов, който през 2008 г. беше жестоко пребит, обяснява името на седмичника така: след торнадото всичко е спокойно, то е вид пречистване. В седмичника участие ще има и журналистът Васил Петев, който е син на шефа на Съюза на писателите Николай Петев. Преди торнадото да помете конкуренцията, у нас стъпи "форбс". В първия брой на български на популярното списание е публикуван списък с най-влиятелните предприемачи в страната. Те са 21 на брой. България е 11-тата страна в света, в която "Форбс" се появява. Засега списанието "произведе" един брой, а от пролетта обещава да се появява всеки месец. В интернет пък продължи сагата около продажбата на "24 часа" и "Труд". Този път те трябваше да станат притежание на руски олигарх, който стои зад австрийска компания. Така около сделката на двата вестника бяха забъркани имената на цяло съзвездие политици -Бойко Борисов, Владимир Путин до Ангела Меркел. Всички те участвали, според запознати, във въпросните преговори.Руският олигарх, бивш кагебеец и собственик на британския "Индипендънт", Александър Лебедев също бе замесен в случая. Появиха се и слухове, че и "Газпром" има интерес към изданията. До момента, обаче, те мълчат, а сделка – на практика няма. Междувременно Съюзът на издателите на вестници си раздаде за пореден път наградите"Черноризец Храбър", които някои от изданията бойкотираха, а "обичайните" заподозрени си поделиха отличията.

ЦИФРОВИЗАЦИЯ, АМА ДРУГ ПЪТ

Срокът за цифровизацията на ефира се отлага. С две години. Засега. Новата дата за преминаване от аналогов към дигитален радио и телевизионен сигнал е 1 януари 2015 г., вместо 31 декември 2012 г. Удължаването бе гласувано от правителството. Официалната причина е липсата на средства -Министерство на отбраната
трябва да осигури между 200 и 300 млн. лева за освобождаването на честоти. Още преди година експерти предупредиха, че за освобождаването им щели да са необходими към 500 млн. лева. До момента за тази задача пък били усвоени 100 млн. дева. Управляващите признаха, че нямат готовност за широката обществена кампания, която трябва надлежно да обясни какво става след идването на дигиталната ера, нито пък знаели колко ще струват декодерите (необходими за трансформирането на сигнала в цифров на старите телевизори), нито пък как точно ще се направи кампанията за социално слабите (в страни като Испания, например, декодерите се раздават безплатно). Това са все факти, които отдавна бяха известни като задължителна необходимост за да се случи цифровизацията. Още преди "Хану Про" и "Тауърком" да спечелят правото да изграждат мултиплексите. Решено е още, че до 31 януари отново ще се събира работна комисия, която отново ще изготвя план за цифровизацията, след като настоящият явно се оказа неефективен.
Вярно е, че и САЩ имаха проблеми с цифровизацията. И там се наложи да бъде отлагана. Безспорно е също така, че тя вече е факт в развити европейски икономики, като Германия и Холандия, на които им трябваха години, за да забравят аналоговия сигнал. Любопитно, обаче, ще стане, ако Брюксел реши да наложи глоба за забавянето на България. Така сумата за задължителната цифровизация със сигурност ще се увеличи. Затова, спорно е дали в крайна сметка с всичките тези еквилибристики медиите правят сложни упражнения, с които запазват равновесие или чисто и просто си погаждат циркаджийски номера.

Стр. 4 – 5, 6 – 7, 8 – 9

Георги Лозанов: Съвсем нормално е Бареков отново да е на екран

www.news4000.bg | 20.11.2010

Политиката продължава да прави рейтинга по телевизиите, посочи председателят на СЕМ Георги Лозанов. Зе него е съвсем нормално известният журналист Николай Бареков да поеме нов път след бТВ. Лозанов очаква, че конкурецията на медийния пазар ще се засили, както и, че интернет ще завладява нови позиции в сектора.

Господин Лозанов, както стана ясно, процесът на цифровизация ще се забави. Как ще се отрази това на електронните медии?

Аз се надявам да не се забави. Отлага се крайният срок – денят, в който трябва да дръпнем шалтера на аналоговия телевизионен ефир. Много ми се иска това да не е повод да изпаднем в балканска меланхолия, да чакаме последния момент и всичко да ни се случи в много забързани темпове. По начало ние сме се забавили с цифровизацицята в сравнение с други европейски държави. Вече започна един процес, включително и като инвестиционна програма, вложени са милиони евро, изгражда се и мрежата за пренос. Има конкурси, които са дали своя резултат. Направени са стъпки и всичко това трябва да продължи в ускорен темп. А това, че отлагаме срока, е свързано преди всичко и е в полза преди всичко на малките общности в малките градове, където по- трудно може с тези темпове да стигне цифровата телевизия. Това ще даде възможност достатъчно да се развият комуникациите, да не останат изолирани общности.

Подготвя се нов медиен закон. Какво трябва да залегне в него според Вас?


Върви дискусия по този въпрос. Има група, която е създадена към Министерския съвет, аз съм неин председател. Опитваме се да работим по пътя на бавните консенсуси. Това е експертна група, там няма някаква воля, която диктува. Има сближаване на позиции, което не е лесна работа. Няколко са основните теми, по които са дебатите. Основен въпрос е реформата в обществените медии . Няма съмнение, че такава реформа е необходима, че моделът на сега действащите медии не носи характеристики на съвременния модел на обществена медиа. Има много кусури, които трябва да бъдат отстранени. Дебатът обаче беше до голяма степен фалшифициран, защото въпросът за обединението на БНТ и БНР като че ли измести цялата проблематика.

Тук става въпрос преди всичко за формулиране на мисия на обществените медии. Да стане ясно какво се очаква от тези медии и това да се разпише конкретно и ясно. Да има финансиране обвързано пряко с изпълнение на мисията. Съответно онези предавания, които не съответстват на мисията, да могат да сами да се издържат, тъй като финансирането на БНТ и БНР е двойно. Те играят и на рекламния пазар, ползват се от спонсорството. Най-после да се структурира реално картината на тези две медии, включително и по отношение на финансирането, включително и по отношение на техните ангажименти към обществото. Тогава може да възникне въпросът дали трябва наново структурираните медии да създават една институция и да изпълнят обща административна услуга. Ако се тръгне към това, трябва да се мине през анализ, финансов, анализ на възможните последствия,така че това да залегне вероятно ще залегне в по-далечна перспектива.

Има и други важни дебати. По начало телевизията и радиото все по-малко, включително и като понятия, функционират в медийното право. Все повече говорим за аудиовизиални услуги. Това не е просто промяна на думите, а средата ще става все по-хомогенна и праговете между различните медии все повече ще губят своята отчетливост, особено във връзка с интернет. Този закон трябва да погледне натам, така че ние искаме да преформулираме пазара, не отделни пазари, а един пазар на аудиовизиулни услуги. Тук става много важен въпросът за концентрацията, дали трябва да има разпоредби за това, доколко можеш да притежаваш дялове на този пазар. В това отношение има различни европейски практики.

Ще ни кажете, когато вземете решение…


Това няма да е лесно. Ще има един доклад, вариант на закона като предложение. Той ще бъде подложен на публично обсъждане. Тогава се надявам, че и вашата медиа ще присъства.

Искам да Ви попитам как оценявате нивото на сутрешните блокове по телевизиите?

Вижте, със сутрешните блокове създадохме една особена своя специфика. В смисъл изнесохме политическия праймтайм там. Това общо взето не е характерно за европейските държави. Там сутрешните блокове са много повече сервизно развлекателни. Пикът на този тип правене на сутрешна телевизия като че ли премина. Така че хем сме сега в нещо, което е ясно, че в някаква степен е отминало, хем няма нищо друго ново насреща. И фигурите, имената, темите продължават да бъдат в границите в един политически разговор. Политиката продължава да прави сутрин рейтинга. Това е странно и аз не знам колко време ще продължи.

В момента печелят тези, които успяват да направят най-актуалните политически интервюта, в някакъв смисъл най-провокативните. Въобще сутрешните блокове продължават да бъдат точката на важно политическо говорене, колкото и странно да ми се струва това от гледна точка на това, че аз познавам историята на медиите в европейски мащаб.

Гледахте ли новият сутрешен блок на ТВ7 – „Бодилник"?

Гледах.

Какво е мнението Ви?

Завръщането на Бареков. Имаше такова очакване. Аз мисля, че Бареков имаше един свой път в бТВ. Там той се превърна в медийна звезда, казано в хубавия смисъл на думата. От друга страна, влезе в сложни отношения и това е неизбежно. Аз не знам журналист, който да не е минал през крива на разнообразни движения и промени, стига до един пик, и след това до един залез. Бареков стигна до залеза там, след това имаше една задължителна карантина на живот извън телевизията. Съвсем нормално е сега да има нов път и аз му го пожелавам от сърце.

Очаквате ли сериозни трусове в медийното пространство?

 Очаквам, разбира се. Аз казах, че се чувства тътенът на новата медиа. Интернет само след пет години ще има много по-решаваща роля въобще в сферата на комуникациите, в сферата на създаването на обществено мнение. Сега интернет е на границата на домашната комуникация. С такова чувство нямаш усещането за авторитетна медиа, каквито са телевизиите например. Все повече тази значимост ще придобива новата медиа, особено по отношение на активните млади. Не бива забравяме, че това е таргетът, към който се целят тези, които искат да правят активна гражданска медиа. Нека видим социалните мрежи. Много голяма част от комуникацията излиза от традиционните медии. Аз имам приятели, които имат 4-5 хиляди приятели в Фейсбук и всичко, което има да научат, да си кажат, си го казват там. И аз, ако спомена какво се давали по телевизията, какво съм прочел във вестника, това им звучи като нещо екзотично и странно.

А какво мислите за рокадите в медиите? Например, беше сменен програмният директор на Нова телевизия.

Да, сестра ми.

Нов главен изпълнителен директор отива там.


По начало в медиите… професионалният мениджмънт хората го правят. Те не са много, но непрестанно сменят местата си, тъй като никога резултатите не са достатъчно удовлетворителни. Този пазар е труден, с много остри и конкурентни сблъсъци, особено във връзка с кризата те станаха драстични. Всичко това се предизвиква от хората, които трябва да правят медиа, особено търговска медиа, и трябва да печелят пари. От друга страна, те трябва да го понесат като отговорност. Има непрестанно въртене и това е въртене в един кръг от професионалисти. Очаквам, че конкуренцията ще става все по-остра, форматите все по-изненадващи. Танцувалните формати малко миришат на минало, даже още преди да се случат вече са приключили в съзнанието на аудиторията. Моето очакване е, че има едно затишие преди остри силни креативни ходове. През последната година и половина медиата загуби креативност. Не съм видял някакъв впечатляващ ход. Това няма как да не се случи, защото самият пазар го изисква. Така че мисля, че ще има изненадващи гледки.
 

Почват голямата чистка в Нова тв

в. Марица, Пловдив | 19.11.2010

Като доста сложна и объркана определят служители на Нова ситуацията в медията след неочаквано напускане на програмния директор Олга Лозанова. Версиите за това, как тя си е тръгнала от телевизията, са няколко и основната е, че е била освободена от собствениците – международната компания MTG, след кратък разговор на четири очи. Според други пък новата главна изпълнителна директорка на медийната група Светлана Василева лично е помолила програмната директорка да си тръгне, защото имала намерение да доведе свой екип, с който да управлява Нова. В крайна сметка, снощи медията разпространи официално съобщение, от което става ясно, че Лозанова напуска по свое желание, но без ясни мотиви за това. Каквато и да е причината, по-важното в случая е какво става оттук нататък и това е въпросът, от който се вълнуват служителите там. "Всеки ден" научи, че те в момента са разделени на два лагера – "за" и "против" Олга Лозанова.
Естествено, към първите се причисляват онези, на които бившата вече шефка подаде ръка. Не е тайна, че сред тях е продуцентът Нико Тупарев. "Всеки ден" го потърси, за да коментира слуха, че скоро предстои свалянето на шоуто "Байландо" като част от започналите промени в медията. "Не мисля, че "Байландо" е застрашено с нещо, няма за какво", заяви той, като все пак оставя последната дума на ръководството на Нова. То пък и днес не си вдига телефоните, за да обясни какво точно се случва там и каква ще бъде съдбата на другия голям проект – "Шоуто на Иван и Андрей". Из коридорите на Нова се говори, че предаването ще остане, но ще смени часовия си пояс. От екипа обаче не го потвърдиха.
Много въпросителни има и около сутрешния блок. Твърде възможно е той да не продължава да се излъчва в същия си вид и със същите водещи, научи "Всеки ден". Продуцентът му Асен Григоров обаче отказа коментар на този етап. Никой все още не знае и кой ще заеме поста програмен директор. Най-вероятно на първо време с тази функция ще бъде натоварена самата Светлана Василева. "Всеки ден" научи, че скоро ще бъдат овакантени и позициите в отдел "Маркетинг" и за там също ще бъдат търсени нови хора

Стр. 9

Олга Лозанова вече не е програмен шеф на Нова тв

в. 24 часа | 18.11.2010

Най-вероятно длъжността ще се поеме от Светлана Василева

Олга Лозанова от вчера не е програмен директор на Нова тв и каналите "Диема".
"Да, така е. Нищо странно няма, при мен нещата са циклични", потвърди Лозанова.
"Лозанова взе решение да напусне екипа на Нова тв. Нейната работа през последните години е свързана с едни от най-интересните и новаторски тв проекти, реализирани някога от българска медия", се казва в официалното съобщение на медията. От Нова тв благодарят на Лозанова "за всеотдайната й и безкористна работа, за безспорния й творчески принос към уникалността на Нова тв и й пожелава успех".
Много е вероятно работата на Лозанова временно да бъде поета от Светлана Василева – новия изпълнителен директор на каналите на MTG. Когато я канят за началник, шведите са очаквали тя да поеме и програмата, казват източници от медията.
Василева влезе в Нова тв от 15 ноември, като ще поеме реално властта от 1 януари 2011 г.
"Много е напрегнато в телевизията днес (вчера – б.р.), след като се случи така с Олга", казват от екипите, които правят външните продукции на Нова тв. Лозанова бе поканена от шведите да стане програмен шеф през 2008 г. Така тя за втори път се върна на същата позиция, след като я заемаше от 2001 до 2006 г., когато медията беше собственост на гръцката компания "Антена". Тогава си тръгна, за да направи агенцията "ОТ-ДО Консулт". Малко по-късно стана директор "Корпоративни комуникации" в М-Тел.

Стр. 24