БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 20.11.2010
Водещ Каквото и да си говорим за медиите, става дума не само за пари, но и за влияния. Ако опитаме да редактираме формулата пари – пари прим, заменяйки парите с влиянието в медиите, какво бихме разбрали? Какво показват данните от картата за медийните зависимости и само по избори ли е актуално такова четиво? Добре ли е да се следи по-често? Имаше една такава карта, данните в нея дали се подновяват и как се променят? Важно ли е да има дистанция между управлението на една медия и редакционната политика? По-важно ли е да има дистанция между медиите и управлението? Липсата на такава дистанция значи ли, че медиите се лишават сами от правото си да бъдат четвърта власт? Опозиционната роля на медиите страда ли от кризата? Казано по-просто, също както е при хората, за медиите е важно да си пазят името. А това става с дистанция от хората на властта и с тези с икономически амбиции. Иначе, простото правило, когато става дума за обществени медии, е трудно за спазване. Как кризата и правилата разрешават на медиите да си пазят доброто име, особено обществените? Седмицата донесе немалко оценки, които претендират да дават отговори на тези въпроси. Обикновено, журналистите контролират властта. „Все повече обаче в Европа наблюдаваме случаи, в които властта контролира журналистиката и това преобръщане е опасно!”, заяви Мартин Шулц. Като пример той посочи Италия, където премиерът е и собственик на медии, и бизнесмен. Според него, проблем със свободата на словото имат и други страни от Европейския съюз с десни правителства като Франция, Унгария и други. Лидерът на европейските социалисти се обяви за създаване на общо европейско законодателство, което да раздели икономическата от медийната власт, тъй като хората, които упражняват икономически натиск, се опитват и да наложат определена политическа линия на медиите. Шулц посочи още, че провеждането на конференцията за медийната свобода в София, е много подходяща, тъй като у нас подобни проблеми били ежедневие. Обаче не коментира дали такива проблеми е имало при предишното правителство. Предадено в заглавия „Държавата се управлява чрез медиите, а медиите-чрез SMSи!” Сигурно помните, преди години се говореше, че мобифоните управляват журналистите. Очевидно вече има напредък в усвояването на нови технологии. Не така стои обаче въпросът с правилата. През седмицата стана ясно, че цифровизацията се отлага. Но, пишещият се в момента медиен закон, е задължителен за нея. Предизвикателство ли е за новия закон за медиите, който се пише в момента, взетото решение за отлагане на цифровизацията? Ще попитаме след малко председателя на парламентарната медийна комисия Госпожа Даниела Петрова. От телевизора и с интервюта ли се управлява България? Очаквайте коментари след конференцията „Свободата на медиите и демокрацията под заплаха” на Явор Дачков и Велислава Дърева, преки участници в конференцията и от експертите на фондация „Медийна демокрация”. Какво променя нагласите на хората повече – новините или дискусиите? Ще попитаме и Добрина Чешмеджиева от БНТ 1. Добре дошли в „"Клубът на журналистите"”, Ви казваме Ралица Неделчева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и Ася (..). Останете с нас. Предизвикателство ли е за новия закон за медиите, който се пише в момента, взетото решение за отлагане на цифровизацията? Добър ден на председателя на парламентарната медийна комисия Госпожа Даниела Петрова.
Даниела ПетроваДобър ден!
Водещ И така, предизвикателство ли е това отлагане?
Даниела Петрова Не мисля, че отлагането е предизвикателство. То е по-скоро едно разумно решение като към настоящия момент не е започнала и информационната кампания за самата цифровизация. Касае се, както за нормативната уредба, така и за финанси, които са необходими, за да бъде изпълнен срокът, който беше поставен до 2012 година от една страна и от друга страна и самите технологични процеси, които трябва да се извършат, за да може цялата територия да бъде обхваната и цялото население на държавата.
ВодещОбикновено, когато се предприемат стъпки към подобни новости, се има в предвид, разбира се, слушателя, зрителя – всъщност това е целта на цифровизацията – да има повече свободни канали, които се разпространяват по цифров път. Това, че у нас до сега не се взе решение как ще бъдат подпомагани хората да получават този сигнал – това ли е основната причина?
Даниела Петрова Не, не мисля, че това е основната причина. Аз и първоначално казах, че самата цифровизация, самият процес, за да бъде завършен, изисква промяна и в техническите съоръжения, на техническата база за приемане и предаване на сигнала. Съответно, различна е територията – има пресечени райони. Възможно е, ако се започне и се достигне до момента, в който 2012 година трябва да е изцяло приключил този процес без да има паралелно предаване на цифров и аналогов сигнал, да останат територии, непокрити. Това е от една страна. И от друга страна, по време на криза се е взела разумната преценка, че няма да успеят да се справят с тази задача.
Водещ Най-важният въпрос ли беше „Чака ли ни санкция от Брюксел?” Като че ли той най-много се задаваше по темата.
Даниела Петрова Ами, към настоящия момент мисля, че санкция не ни чака, тъй като и други европейски държави са уведомили европейската комисия, че отлагал цифровизацията. Има обекти причини за това, както и технически, така и финансови причини.
ВодещОсвен за Румъния за коя друга страна става дума?
Даниела Петрова Ами, мисля, че за още една държава, но не съм сигурна дали (..)
ВодещКакво губим от отлагането на цифровизацията?
Даниела ПетроваАми, смятам, че с отлагането на цифровизацията трябва просто действително до края на януари да има една разписана програма, която стъпка по стъпка действително да се започне упорита работа по нея и да се съблюдават сроковете, за да може действително да се изпълни и да се коментира примерно, като станат една-две години, че отново не можем да се справим и нещо друго ни пречи. Смятам, че в рамките на тези пет години, това е един възможен и разумен срок, който си поставя правителството.
Водещ В едно интервю казвате, че новият медиен закон е задължителен за цифровизацията. При положение, че се отлага цифровизацията, какво да мислим за новия медиен закон?
Даниела Петрова Новият медиен закон действително трябва да постави новата философия и новите задачи, които предстоят във връзка с цифровизацията. Той не смятам , че ще се забави толкова много, колкото може би са очакванията и че това е апликиране от писане на нов медиен закон. Нещо повече- работната група концептуално до края на месеца трябва да представи на сайта на Министерски съвет това, което е изготвила, отговорите на въпросите, по които е постигнато съгласие и консенсус. Той ще стои на сайта на Министерски съвет един месец, за да могат всички заинтересувани да се запознаят, да изразят своите позиции и становища и едва тогава месец януари ще започне отново обсъждането, за да се чуят, разбира се, заинтересуваните страни.
ВодещДобре, вече чухме първите коментари на експертите, които се занимават с написването на този закон. Нека да Ви попитам за нещо. „Ако БНТ и БНР решат да правят нова програма, тя първо трябва да има финансова обосновка и да бъде преценена обществената и функция.” Край на цитата. Как съотнасяте това правило към една редакционна независимост и към една конкурентност на медийния пазар?
Даниела ПетроваАми, аз смятам, че всяка от медиите има свободата и съответно рамката, в която да работи самостоятелно, да може творчески да представя своите виждания за програмна политика, разбира се, и за съдържание. Смятам, че трябва да има самостоятелност.
ВодещПовече самостоятелност. Да, ами и такива коментари се чуха. Разбира се, в края на месеца предстои обсъждане на най-общото, което ще влезе в този медиен закон. Мислите ли, че експертите биха се вслушали в мнението на колегията?
Даниела Петрова Ами, аз си мисля, че към настоящия момент няма промяна във фактическата ситуация – нито финансова, нито политическа воля и решение. Радиото и телевизията – на този етап не се коментира за обединяване, независимо че има такива идеи. Но за да се защитят те и съответно, за да бъдат представени, трябва да бъде направена и икономическата експертиза. Когато цифрите говорят смятам, че най-разумно могат да се вземат решенията. По време на криза едно такова решение е скъпо струващо решение и за реформа в тези две обществени медии. Смятам, че не би довело до положителен резултат.
Водещ Също така, няма да пропусна да Ви помоля да коментирате и една друга стара идея, която беше лансирана по повод този медиен закон за, как да кажа, за рекламата.
Даниела Петрова За увеличаване на рекламното време ли?
ВодещО, не, не. Става дума за изказаните през седмицата мнения за това, че обществените медии трябва да бъдат напълно лишено от реклама.
Даниела Петрова Да, действително, такава е тенденцията. Обществените медии да им бъдат сменени именно функциите, които се изискват като обществени медии. Съответно рекламата да мине в търговските оператори, в търговските медии. Но смятам, че това няма да се реши категорично отведнъж да бъде спряна реклама. Още при самото обсъждане се изказаха и позиции в този смисъл, че рекламата трябва, съответно, да бъде намалена до евентуалното изцяло изключване от дейността на обществените медии. Като смятам, че по време на криза, може би, може да се мисли и за увеличаване на рекламното време като идея, независимо че категорично самата комисия и депутатите бяха против увеличаването, защото по този начин, все пак, може би ще се даде глътка въздух, както на Българска национална телевизия, примерно. Или ще бъде с рекламата, или с промяна в позициониране на предавания, може би трябва да се търси и промяна и в този смисъл, за да може една обществена медия да продължи да изпълнява своите функции.
Водещ Да Ви помоля и за коментар на другото медийно събитие от седмицата. Това, което беше изказано на Международната конференция, че България се управлява чрез медиите и че медиите се управляват чрез SMSи.
Даниела ПетроваМисля, че това е било изказване на журналистката Дърева и не мога да коментирам думи, които някой дали така по-екстравагантно се е изказал или действително е направил един разумен анализ за това. Не смятам, че това е така. Може би и вашето усещане като медии, които сте на пазара в конкуренция с всички останали и, разбира се, мисля, че не се оказва този натиск.
Водещ Много Ви благодаря за този коментар. Даниела Петрова- председател на парламентарната медийна комисия, пред „Клубът на журналистите”.
ВодещКогато говорим за медийни зависимости, трябва да имаме предвид и правилата, които спазват медиите. Ето, преди малко стана дума за правилата, които ще залегнат в новия медиен закон. Мен обаче ми се ще да започнем от едно припомняне за старите медийни зависимости. Добър ден на Николета Даскалова и Калина Петкова, и Мая Цанева от фондация „Медийна демокрация”. Имаше една карта на медийните зависимости, изготвена при предишните избори. Дали тази карта продължава да се попълва с нови данни?
Калина Петкова Картата на медийните зависимости продължава да се попълва с нови данни. Доколкото наблюденията на фондация „Медийна демокрация” продължават. Към края на годината тези данни ще бъдат обобщени и представени. Могат да се коментират отново.
Водещ Предстои, разбира се, излизането им в една книга. Може би и тези данни ще попаднат там.
Калина ПетковаДа, става дума за сборника „Медиите и политиката”. Разбира се, там ще има и коментар върху тези данни, но целта на този сборник е по-обзорно да обхване картината на отношенията межди медиите и властта в България и на базата на развитията, които видяхме през 2010, да направи по-цялостни изводи за хода на процесите в българската публичност.
Водещ А какви са взаимоотношенията между медиите и властта? Както напоследък немалко се говори – твърде близки.
Калина Петкова Темата за натиска над медиите, според малко нееднозначно обаче се интерпретира. Когато се говори за това, че властта е твърде близка с медиите и оказва натиск върху тях, обикновено се имат предвид понятия от роза на цензура и така нататък. По-интересно е да се види, да се видят нежните форми на този натиск, така да се каже, До много голяма степен властта флиртува с медиите. Настоящото управление е по-силно медиатизирано от всяко друго. Потокът от информации, които то осигурява за медиите, някак кара медиите сами да го търсят. Бойко Борисов е, може би, най-атрактивният за камерата министър-председател, който ние сме имали. Тук се изкушавам да дам едни пример от изтичащата вече година. Става дума за рождения ден на Бойко Борисов – 13 юни, който беше отбелязан като частно парти в публичния ефир. Всъщност, не можем да обвиним медиите, специално телевизията, защото аз наблюдавам най-вече телевизия, за това обширно напоително отразяване. Все пак имахме посещение на чужд премиер, имахме кадри от зоологическата градина, където депутатите от ГЕРБ бяха дарили някакви пари, имахме откриване на паметник в центъра на София с участието на кмета на София и всевъзможни важни гости. Това са все неща, които е редно да бъдат отразени. Това, което можем да коментираме – как телевизията ги отрази? Дори и при лека насмешка, всички се ограничиха до официалната версия. Тоест, за обърнатите към пазара новини, беше достатъчно интересно да се предостави този изобразителен материал и да се обговори всичко това, което е осигурено като зрелище за народа. Всъщност, никой не зададе въпроса колко струва рожденият ден на премиера Борисов. Какво означава като организация посещението на един чужд премиер? Версията, че тези събития са случайно датирани, някак не е достатъчно сериозна. Тази интерпретация не се видя и не се чу.
ВодещТака, благодаря на Калина за сега. Мая Цанева е докторант по европеистика и следи много и европейските медии. Как такива всенародни тържества се отразяват в европейските медии? Само италианските се доближават до нас.
Мая Цанева В този ред на мисли искам да припомня съвсем наскорощното посещение на премиера Путин в България и как европейската преса, включително за тях акцент от събитието не беше дори сключването на договореностите за „"Южен поток", а подаряването на кученцето Йорго, Серго или както там се казваше. Няма значение. Става дума за това, че един дребен и много личен жест, според мен подаръка на животно, да домашен любимец, се превърна в акцент на цял процес от преговори, сложни преговори за общоевропейската енергийна политика. В същото време, за медиите това събитие беше личен жест, който се оказа отправна точка за нов тип коментари – за връзката между България и Русия и за това как кучето Йорго или както ще му бъде името, е новата метафора за влизането в европейския контекст с Троянски кон. Не искам да се изразявам толкова рязко, но по този начин прозвучаха коментарите, които аз проследих. Искам да кажа също, че всъщност, България влиза в европейските медии по повод, за мое голямо съжаление, наши издънки. Най-личният пример, разбира се, изслушването на кандидата за комисар – Госпожа Румяна Желева. И това се повтаря. За съжаление тези български лица в европейската политика, слава Богу, от тях има и положителни герои. Това е Госпожа Кристалина Гергиева. Именно чрез нейното име и това, че тя, преди да стане европейски комисар, тя е била, очевидно мислена и като член на Правителството, а в момента има изключително високи политически рейтингови позиции. Тя подмина по популярност премиера Борисов. Прави я интересен герой от европейската политическа реалност за българските медии. Ако не беше тя, никой в България не би писал за европейската политика при бедствия и кризи, а още по-малко би обърнал внимание на този много важен ресор, който очевидно ще има много важно значение за бъдещето на Европейския съюз.
Водещ До колко е интересна темата за европейските правила, за българските медии. Трябва ли еврокомисар в тази комисия да има интерес?
Мая ЦаневаОчевидно, ако има ресор действия при спешни ситуации, при спешни проблеми, то той трябва да бъде оглавен от българин, защото европейският контекст влиза в българските мерки през заплахата за санкции или при спешни ситуации, при които очевидно трябва да се вземат много бързи действия или когато става дума за пари. Ако обърнете внимание, основните поводи за гордост на българското правителство са свързани с това колко пари сме усвоили от Европейския съюз. И напоследък има тенденция Министър Дянков да обяснява как ние днес сме усвоили повече, отколкото сме дали, но и това не е съвсем сигурно. Но има ли заплаха за санкции или процедура, в която европейската комисия е започнала срещу България, тогава ще за почне голямото оправдаване от страна на политици, министри. Видиш ли, че това не е точно така. Ни всъщност сме си изпълнили това, което е било необходимо.
Водещ Усещате ли дефицит по отношение на европейските медийни правила в българските медии?
Мая Цанева Да, в този ред на мисли искам да кажа нещо, което в България липсва дебат по него. Това е така наречената европейска публична сфера. Тази година Европейският парламент прие един доклад, който призовава за по-голямо участие на медиите в информирането на гражданите за Европейския съюз и в този доклад Парламентът призовава комисията да следи честотата на европейски новини в обществените медии и в транснационалните медии, също така и частните. Ако този доклад, който вече е предложен за одобрение, да влезе в Европейската комисия, съответно да бъде направен във вид на правила, да бъде приет. Според мен остава открит въпросът до колко, не толкова българските обществени медии, но българските частни медии, биха могли да отговорят на изискването за честота на европейски новини, защото в България за европейски новини минава това, което според някои експерти са така наречените европеизирани новини. Това са новини, в които акцентът е върху националната позиция. Много рядко в това, което съм засякла основно в онлайн изданията, бихме могли да говорим за новини, свързани с това какво става в Европейския съюз като общност. И това е сериозен проблем, тъй като нас ни интересува, защото реално погледнато европейско не е националното, Европейският съюз има двадесет и седем страни членки. Аз си спомням преди година, преди известно време, може би е било по време на изборите за Европейски парламент, как акцентът беше на всички евродепутати – какво ние ще правим, български евродепутати за българските граждани в Европейският парламент, а не за това, че българските евродепутати са представители на гражданите на Европейския съюз в Европейския парламент. И това е изключително важен проблем, според мен. Все още няма медийно мислене за Европа като общоевропейска общност, а не просто като далечна реалност.
ВодещДоколко това зависи от правилата в контекста на дългопишещия се медиен закон?
Мая Цанева Може би, ако в този бъдещ медиен закон, бъдат заложени тези препоръки, които Европейският парламент прие за честота на европейските новини и предавания, свързани по тематиката, които да се излъчват и медиите да бъдат по някакъв начин задължени това да не бъде просто периферен интерес, когато бъдем под заплаха. Това би могло тази картина да се промени.
ВодещПравилата или нещо друго създават поводи? Колегите коментират това, че българската журналистика е в криза. Останете с нас. Продължаваме след малко.
Водещ На конференция в София лидери на европейската левица заявиха, че властите в България застрашават свободата на словото. На тази конференция се събраха много колеги. Ето два коментара в „"Клубът на журналистите". Какви са рисковете пред българската журналистика? Питаме сега Явор Дачков.
Явор Дачков Ами, боя се вече, че не можем да говорим за рискове, рискове преди катастрофата. Тя катастрофира много отдавна. И не съм сигурен, че нещо може да се поправи оттук нататък. Тя си падна във всичките капани, в които можеше да попадне. Като се започне от най-големия. Всъщност, как се роди тази свободна журналистика и кой финансира така наречените свободни медии? След разпада на комунизма, това стана, както и с всичко държавно останало, то мина в ръцете на или директно на хора от висшата номенклатура или на техни високопоставени лица. И всъщност тя се роди не като свободна журналистика, а като журналистика, която трябваше да обслужва определено икономически интереси. И със засилването на икономиката, се засили и съответно начинът, по който медиите филтрират информация или така наречената цензура. Цензурата отдавна в България не е идеологическа – тя е икономическа. Всъщност винаги е била икономическа, като се замисля.
Водещ Една доста мрачна картина.
Явор Дачков Да, дълго време съм бил идеалист, обиколил съм доста медии и познавам доста хора в този бранш, и мога да Ви кажа, че няма медия, която да е напълно независима и да говори, да поднася пълнотата на някаква истина за обществения живот. Има малки островчета, но те пък са незначителни от гледна точка на интерес, на тежест, на популярност и тях просто не ги включвам в списъка.
Водещ Коя медия Ви даваше възможност да говорите най-свободно?
Явор Дачков Сега „"Галерия" и моя вестник – „Гласове” и „(..)гласове”. Но вестикът ми гласове, където се опитвам да поддържам един сериозен журналистически тон, са в много малък тираж и много,така, непопулярни. „"Галерия", от друга страна, е масов вестник. Така популярното име за тези вестници – Жълти.
Водещ Вашата теза беше, че държавата се управлява чрез медиите, чрез телевизионни интервюта, даже с това уточнение. Как се случва това?
Явор Дачков Напоследък това е революцията в правителството на ГЕРБ, когато реши да управлява държавата чрез думи, а не чрез действия. Вие виждате какво насищане има на министри в сутрешните телевизионни блокове на трите телевизии. Сега вече има и четвърта ефирна телевизия, имам предвид ТВ7. И по нея можете да видите това текучество. Няма седмица, в която различните министри от кабинета да не дават по едно интервю. Някой път даже по две и по три. Целият кабинет участва непрекъснато в телевизионни предавания и вижте, няма физическо време, през което тези министри да извършват нещо, което да коментират в следващото си гостуване, разбирате ли? А най-любимото занимание на журналистите е да се коментира нещо, което някой е казал в предишно предаване.
Водещ Обикновено има нужда от такъв коментар.
Явор Дачков Може би има, обаче никъде няма такова насищане на говорене от страна на изпълнителната власт и сега забележете, напълно безкритично говорене. Тоест, министрите ходят там , където знаят, че няма да бъдат сблъскани с по-сериозни въпроси.
Водещ Какво трябва да правят журналистите според Вас?
Явор Дачков Аз и онзи ден на онзи семинар го казах. Проблемът днес, в българската журналистика, е компетентността, задълбочеността и задържането на вниманието по-дълго върху един проблем, докато той не се разреши. Виждате, че много от журналистите говорят почти без да познават проблема, за който говорят. Независимо дали става въпрос за съдебна власт или за здравна реформа. Повечето от журналистите не познават производството на едно, да кажем, дело, начинът по който то влиза в съда. За това и толкова лесно Цветан Цветанов обвинява (..) нарушава закона, някого си. Значи, аз съм симпатизант на Никола Филчев, но той онзи ден изнесе една много проста лекция по една от телевизиите, точно по тези неща. МВР трябва да събере доказателства, да ги даде на следствието, то с прокурора да ги облече в подходяща юридическа форма, те да влезнат в съдебна зала. Това са различни фази, които дори и журналистите не различават и за това вече в България се говори за виновни или за невинни преди въобще да се е случило нещо в съда, което е ужасно, защото така се действаше по времето на комунизма. Просто достатъчно беше партията да обяви някой за виновник и за подлец, и той да стане такъв. Проблемът на журналистите е преди всичко в потентността и в липсата за задълбоченост, когато се пише за нещо или когато говори за нещо, разговорът винаги минава по повърхността на най-общи въпроси. По-безумно нещо от телевизията пък едва ли може да си помисли човек, където понякога само министри говорят по четиридесет минути, но по-важни въпроси има време за дискусия по пет минути или за десет минути, където никаква теза или никаква мисъл не може да се развие. Вестниците обикновено ходят по следите на някакъв скандал, почти вече не се случват разследвания. Забележете, че медиите не раждат вече новини, а раджа ги изцяло устата на министър Цветанов в последната седмица или устата на Бойко Борисов, или устата на някой друг от изпълнителната власт. Медиите по-скоро тичат след събитията, вместо да ги изпреварват, вместо да кажат какво следва оттук нататък, вместо да предупреждават за едни или други рискове. Но впрочем, това е било и по време на целия преход, ако си спомняте, медиите не подготвиха хората за кризата, когато изчезна всичко по времето на Лукановата зима, после това всичко се повтори, не ги подготвиха за пирамидите , така наречените, които обраха парите на хората. Медиите не ги подготвиха за кризата по времето на Жан Виденов. Така че, те винаги, както и за предстоящата финансова криза, така че, те винаги по някакъв начин вървят след събитията.
Водещ След победителите.
Явор Дачков И след победителите, за съжаление. Това е схемата, в която властта си купува медии в България.
Водещ Има ли, все пак, обективни медии?
Явор Дачков Ами, има, част от обективност може да се намери. Аз, например, чета вестник „Сега”, защото смятам, че той е обективен. Слушам новините на Националното радио или предпочитам да слушам коментари по радио, защото телевизията в момента е във фокуса на политиците и през радиото минават по-лесно разни неща. И понеже знам кой кой е и в медиите чета ги почти всичките и такава ми е и професията и слепвам пъзел сам, но това е един обикновен човек, който има работа съвсем различна от моята, има си други грижи и не може да прави такива сложни маневри. За това и казвам, че обективните медии са много, много малко, да не кажа, че ги няма почти.
Водещ Към песимизма на Явор Дачков се присъедини и Велислава Дърева, която коментира кои са най-големите заплахи пред българската журналистика.
Велислава Дърева Най-голямата заплаха е небивалият натиск, който се упражнява върху българските медии и откровената цензура, такова чудо просто не се е случвало в България за последните двадесет и една години, когато директно главният цензур за държавата е (..) министър-председател. Това е първата голяма опасност. Втората голяма опасност е, че самите журналисти са беззащитни, незащитени, тъй като между тях не съществува никаква солидарност. Всеки оцелява сам за себе си.
Водещ Всъщност как изглежда цензурата?
Велислава Дърева Най-напред, всички много добре знаем, че всяко едно издание, говоря особено за частните издания, има писан или неписан списък със забранени и разрешени теми, теми табута хора табута, хора, които не трябва да бъдат допускани до страниците на един вестник, хора, за които може да бъде писано само лошо или само добро. Като споменах за главния цензур на Републиката, като се започне от SMSите и телефонните обаждания на министър-председателя и се свърши с апотеоза на цензурата. Това беше писмото, което министър-председателят изпрати до собствениците, издателите и главните редактори на медиите с най-ехидния въпрос – „Аз никога не съм Ви оказвал натиск?” И всички дружно отговориха „Не, не, не – ти много ни обичаш!” Това, според мен, беше най-драстичното покушение върху свободата на словото. И е позор за българските медии, които реагираха по този начин. Самоунижението на журналистиката се случи и се случи документирано – черно на бяло написано. Самите медии станаха съучастници в провъзгласяването на грубата политическа цензура за най-чиста свобода на словото. Какво повече има да се случва? То вече се е случило!
Водещ Как трябва медиите да защитят себе си?
Велислава Дърева Най-напред самите журналисти трябва да се научат да разговарят помежду си. Ние сме приятели помежду си, без значение кой къде работи и кой какви възгледи има, дали е ляв или десен. Но това е само началото, това е някаква първа стъпка. Ние помежду си не сме солидарни, както казах. Ние нямаме истинска гилдия и това е големият проблем. И ето, сега, когато беше тази голяма дискусия, организирана от ръководството на партията на европейските социалисти и от ръководството на парламентарната група на европейската левица, показа, че този диалог е абсолютно не просто възможен, а той е абсолютно необходим, защото в тази кръгла маса участвахме журналисти от най-различни медии, с най-различни политически възгледи и между нас нямаше никакво разминаване, ние говорихме едно и също, което е показателно, че такъв диалог е изключително необходим и за мен това е само една първа стъпка.
Водещ Всъщност колко пъти българските журналисти се събират да говорят помежду си по инициатива на европейски организации и по инициатива на български?
Велислава Дърева По инициатива на български организации или по собствена инициатива не се събират. Няма такъв акт досега, документиран.
Водещ Това дали не е всъщност един от скритите критерии за оценка на свободата на словото?
Велислава Дърева Именно, именно. Свободата на словото, така изглежда много призрачно понятие поне в България, тъй като според последното изследване на репортерите (..) ние сме на седемдесето място по свобода на словото. А според (..) – на седемдесет и шесто. Тоест, по нататък няма на къде вече, както се казва – по назад е само Северна Корея. Това е трагично, това е драматично и за това е изключително важно усещането за солидарност в самата гилдия, чувството за самосъхранение и чувството за собствено достойнство.
Водещ При толкова много медии обаче, това дали е възможно да се случи/
Велислава Дърева При толкова много собственици, може би, е по-точният въпрос. Вие сте права като казвате за толкова много медии, защото има медии, които съществуват просто, за да перат едни пари и хората, които работят там, знаят какво правят. Те знаят, че тези пари ще бъдат изпрани между половин и една година и после ще си търсят работа някъде другаде. Това не е журналистика. Значи, картината е много по-мрачна, отколкото аз я очертавам и естествено, че влияе върху доверието на хората. За това в България, по-голямата част от хората казват „Четох го във вестника” или „Казаха го по телевизията”, или по радиото, ама когато попиташ в кой вестник си го чел, той не може да ти каже и по коя телевизия го гледа – пак не се сеща. Така че , освен пряката политическа цензура, която се упражнява в държавата, има и още два вида много специфична цензура. Първата – това е тоталното опростачване на българския народ, който не може да възприеме текст, по-дълъг от три реда и с изречение, по-дълго от три думи, което беше напълно съзнателно извършено последните двадесет и една години. Това е първият вид цензура, а тоталното непонасяне на всеки инакомислещ. Като отворите интернет форумите и ще видите какво се случва. И, разбира се, това е жълтата преса. Защото българина, поради своето масово чалгаризиране, чете жълта преса, той не чете друго. Жълтата преса му доставя особен вид удоволствие.
Водещ И така. Какво е мястото на медиите – стари и нови пък в Европа? Мая Цанева от фондация „Медийна демокрация” има щастието да работи с евродепутати.
Мая Цанева Да.
Водещ За да бъде по-рязък преходът?
Мая Цанева Бих искала да кажа, че в случая не става дума просто за работа с европейски депутати, а просто искам да цитирам един доклад на Европейския парламент относно журналистиката и новите медии, в който се признава специфичната роля на медиите като посредници в процеса на формиране на демократичната роля и общественото мнение, както необходимостта от надеждна политическа информация, включително в сферата на новите медии. Според мен можем да поставим под въпрос доколко тази роля е призната в рамките на България, имайки в предвид фактът, е за 2010 година, включително и за наближаващата вече 2011 година, Правителството дори не отваря дебат относно комуникационна стратегия за Европейския съюз, която знаем, че съществуваше в периода 2002-2009 година, а за тази година има само работна програма и то с международен аспект. И ако приемем, че Европейският съюз е акцент в работата на правителството на ГЕРБ, което се обяви за връщане на доверието на българина в Европейския съюз и връщането на доверието на Европейският съюз в България, то тогава медиите са просто забравени в този процес и те са приети просто като субект на такава комуникация, а не като активен участник на тази комуникация, което е грешка и според мен ще ни се връща като проблем в бъдеще.
Водещ Малко знаем за европейските правила, знаейки малко – правим лошо нашите. Това ли е връзката? Това ли е логиката?
Мая Цанева Да, а също логиката е в това, че може би медиите в голямата си част не проявяват истински интерес към това какво се случва в Европейския съюз.
Водещ Как коментират зависимостите на българските медии? Как се коментират тези зависимости на българските медии в българските медии? Калина? И тука ли пазарът е важен?
Калина Петкова Зависимостите на медиите влязоха в дневния ред на медиите най-вече покрай писмото, за което стана дума и в интервютата. Явно темата става все по-популярна. Дали зависимостите стават все по-големи или стават все по-очевидни? Не може да се прецени, но със сигурност темата все по-силно влиза в дневния ред. Не мога да кажа, че се коментират с някаква ясна и открита позиция. Факт е, че усещането на обществото на Републиката за контакт с властта все повече се осигурява не от граждански форми за контрол, а от гледането в телевизора. Не мисля, че самата телевизия, например, има интерес от това да коментира тези форми на зависимост.
Водещ Какво променя повече нагласите на хората? Дали новините или дискусиите. Останете с нас. След малко ще чуем коментара на Добрина Чешмеджиева от БНТ1. Какво променя нагласите на хората повече? Новините или дискусиите? Добър ден на Добрина Чешмеджиева от БНТ1.
Добрина Чешмеджиева Здравей, Рени, на теб и на слушателите на БНР!
Водещ Можеш ли да направиш разликата между новините и между референдум, където има остри спорове. Какво въздейства повече на хората?
Добрина Чешмеджиева Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото отговорът не може да бъде еднозначен. В новините един кадър и една изпусната реплика смятам, че може да промени на 180 градуса нагласите на хората и позицията им по конкретна тема, а когато става въпрос за дискусия в студио, която сблъсква и пресича различни гледни точки, тогава е съвсем различно. Тогава хората имат възможност да чуят, да видят как някой е готов да се бори за идеята си и за своята гледна точка, но като цяло смятам, че хората не променят лесно позицията си. Поне това показват социологическите данни на референдум всеки вторник вечер по БТН, защото ние виждаме, че много малка част от хората, когато слушат дискусията с всички аргументи в нея, са склонни да променят нагласите си. Обикновено, така средностатистически да кажа за предаването, това са не повече от два-три процента от хората.
Водещ Всъщност кое най –лесно променя нагласите? Дали европейските правило, които ние твърде малко познаваме, са в състояние да предизвикат ефекта на репликата в новините, както ти каза?
Добрина Чешмеджиева Ами, трудно ми е да преценя това. Смятам, че европейските правила понякога изглеждат на нас, тук хората в България, доста странни, доста особени. Ако имаме в предвид ситуацията с Гърция, ситуацията с Ирландия, ситуация, в която на нашето общество се казва, че ние трябва да спазваме дисциплина и това наистина трябва да бъде така и в същото време ние виждаме как хора в държави, които очевидно, да вземем някой от тези примери, не са направили добре сметките си и не са спазвали всички европейски правила. Всъщност в нашите представи живеят много по-добре. Това е доста трудно за осъзнаване, според мен.
Водещ Но пък не пречи всичките тези неща да бъдат цитирани и показвани, защото в крайна сметка(..) Благодаря на Добрина Чешмеджиева, която е на път, а ние продължаваме в студиото. Една реплика в новините може да промени на 180 градуса общественото мнение. Как ще го коментирате? Калина?
Калина Петкова Много интересно от гледна точка точно на настоящето управление, за което стана дума, че е силно медиатизирано. Особено, когато репликата е изпусната в приятен (..)( стил, когато са, така, атрактивен жест с махване на ръка, неща, които са в полето на министър-председателя Бойко Борисов. Да, може би, наистина една такава реплика създава много повече нагласи и действа много по-ефективно от един разумен разбор, който е представен в рамките на цялото предаване „Референдум”. По-скоро съм съгласна с това нещо. Даже мисля, че го виждаме редовно.
Водещ Как стоят, така, подобни медийни продукти на пазара в Европа?
Ами, моето лично мнение е, че не стои добре., но това е моето лично мнение. Имайки в предвид, че премиерът Бойко Борисов много често цитира своите лични добри отношение с европейски (..) като Силвио Берлускони, Ангела Меркел, в момента не мога да се сетя з атрети пример, показва, че независимо от тези изпуснати фрази в национален контекст, това не повлиява на неговото представяне в европейски мащаб. Вероятно, изпуснати подобни реплики на международни форуми, които обаче не достигат до нас поради различни причини, може би променят представите, но те ги променят в един друг план, който е много над медии и по-скоро невидим за масовата публика. Но всички си спомняме една реплика, мисля, че от края на миналата година, беше за (..) Капели някъде беше в германски инвеститори, които, да кажем, че беше предизвикала доста, така, смесени чувства сред гостите на форума.
Водещ Вероятно преводът и е бил доста затруднен.
Да, най-малкото това.Но, според мен, най-очевидното е, необходимостта, да го наречем, PR стратегия за това как трябва да се говори по европейските теми, не само на ниво национални изяви, но на ниво международни изяви. А такава насока, ясна насока, следване на такава насока липсва. Има единомислие, но има разно(..)
Водещ Какъв ще бъде общият тон на книгата на фондация „Медийна демокрация”? По-скоро песимистичен или по-скоро оптимистичен за българската журналистика, Калина?
Калина Петкова Тонът ще бъде най-вече изследователски. Амбицията е проблемите и състоянието да бъде констатирано, а не толкова да се слага в емоционална рамка. Тоест да стане ясно къде се намираме в момента. Голяма част от развитията в българската публичност са чисто български, но много голяма част от тези развития са не само общоевропейски, но и световни и се дължат на културната рамка, в която ние попадаме в по-едър план. Така, че желанието на тази книга ще бъде да проследи тези развития и да ги посочи. От там нататък със сигурност ще има песимистични моменти, ще бъдат констатирани нерадостни реалности, но не може да очакваме твърдо положителен или твърдо отрицателен знак.
Аз не мога да кажа същото като отговоря конкретно на този въпрос, но – да, съгласна съм , че тонът ще бъде експертен и смятам, че аз и колегите ще сме успели да установим тенденции и се надявам да зададем евентуално развитието на тези тенденции.
Водещ И понеже следите журналистиката – в криза ли е българската журналистика?
Калина Петкова Бих казала, че все повече трябва да правим разграничение между журналистика и медии. Това да правиш медия не означава автоматично, че правиш журналистика. Не бих казала, че медиите са в криза, напротив – те се оказват успешен бизнес, успешно бизнес начинание. Може би, чисто професионално, журналистиката наистина е в криза.
Водещ Какви са измеренията?
Калина Петкова До много голяма степен това, което споменахме няколко пъти за пазара, за начина, по който атрактивните новини, така понятието (..) , се използва от политика и забавление, начинът по който този политикотеймънт се предоставя щедро от управлението, приспива журналистическите рефлекси. Като че ли много по-често журналистическата работа се свързва с добро отношение с властта, добри контакти, за да идват пред теб, да се показват, да говорят пред теб интересните лица и все по-малко се свързва с търсене, с извличане и с формулиране на проблеми.
Водещ Мая?
Мая Цанева Аз съм съгласна с Калина, но бих добавила, че проблем за журналистиката, не за медиите, все повече се превръща компетентността. Компетентността на журналистите да задават първо добре обосновани въпроси и второ – да следят динамиката на процесите. Аз лично смятам, че от голямото разнообразие от медии, собственостти, процеси, които в случая не искам да коментирам, проблем е това, че една тема се захваща, на следващия ден се изоставя. Имаме твърде голямо разнообразие от теме и твърде малко хора, които да иг проследяват напълно.
Водещ Ами, благодаря Ви за това участие. Всъщност, може би е добре да завършим с едно пожелание. Нека се придържаме към класиката и действително, доколкото влияе на българските медии, то да става дума за невидимата ръка на пазара. Нека тя да не е толкова видима. Хубав ден е пожеланието от всички ни. Ралица Неделчева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен – Ирен Филев.
Posted in PR&Media News
Tags: Велислава Дъре, Даниела Петрова, Добрина Чешмеджиева, Калина Петкова, Клубът на журналистите, Мая Цанева, Медии, Радио програма "Христо Ботев", Фондация „Медийна демокрация”, Цифрово разпръскване, Явор Дачков
.jpg){kind=logo}
Кабелните телевизии имат задължението да разпространяват безвъзмездно националните и регионалните програми на БНТ и БНР, но как ще го правят – решават самите те. Законът не ги задължава изрично да разпространяват сигнала и в цифров вид, това реши вчера състав на Русенския административен съд и поряза Комисията за регулиране на съобщенията. През май т.г. комисията е наказала с 500 лева една от телевизиите в Русе с мотива, че пуска програмите на БНТ само по аналоговите си канали. Телевизията обаче оспори по съдебен ред и спечели – решението на РАС не подлежи на друго обжалване.
