в. Уикенд | 24.08.2012

Георги Коритаров е получил червен картон за завръщането си в сутрешния блок на Нова телевизия, научи "Уикенд". Бившият водещ на "Здравей, България" от няколко седмици се пазари с ръководството на медията след като бил поканен отново да изгрее на екрана. Журналистът обаче поставил куп изисквания около договора си, а за капак алчно си поискал заплата от 7000 лева чисто всеки месец. В Нова телевизия били шокирани от финансовите му претенции, тъй като досегашният водещ Евгени Генчев се разписвал срещу едва 2500 пв. на фиша си. След като се опитали да се пазарят някак с Коритаров, в крайна сметка от ръководството се отказали от идеята да върнат водещия в ефира си. Той не бил готов на никакви отстъпки от цената си и шефовете на Нова телевизия се принудили да търсят друг вариант за лице на "Здравей, България". В момента се обсъждало името на Цветанка Ризова, но пък щяло да бъде трудно да се намери мъж, който да пасне добре до нея пред камерата. Най-вероятно обаче именно тя щяла да е лицето на сутрешния блок.

Стр. 9 

в. Всеки ден | 23.08.2012

Кеворк Кеворкян възражда "Всяка неделя" в ефира на Нова телевизия, обявиха официално от ръководството на медията. Както "Всеки ден" съобщи пръв още преди няколко месеца, предаването се завръща във вида, познат на поколения българи от времето, когато вървеше по държавната медия.
Доайенът в телевизионния ефир започва блока си на 16 септември. Зрителите отново ще могат да гледат емблематичната рубрика "Събеседник по желание", както и другата запазена марка – телемостове от различни краища на света, уточняват от телевизията. За автентичното усещане ще допринесе и студиото, което напълно ще запази оригиналния си дизайн. Без промяна ще бъдат графичният облик, музиката и разбира се, денят и часът на излъчване – всяка неделя от 17 до 19 ч. Още отсега шефовете на телевизията, която отдавна се бори с ниския си рейтинг, знаят, че Кеворк ще е звездата в предстоящия телевизионен сезон.

Стр. 3

Нова телевизия, Календар | 23.08.2012

Един медиен казус. Има нарушения в Етичния кодекс на медиите. Това реши Комисията за етика в печата по жалба на Нова телевизия. Тя беше срещу публикация във вестник „Галерия” под заглавие „Убиват журналиста Васил Иванов”. Статията няма връзка със заглавието, обясняват от комисията решението си. Заради жалбата на Нова, членовете на комисията отправят препоръка към медиите да се въздържат от фрапиращи заглавия, които привличат читателския интерес, без да имат пряка връзка с текста. Вестник „Галерия” не е подписал Етичния кодекс на българските медии.

9.Новина 

Стр. 5

www.novini.dir.bg | 16.08.2012

Само ден след като обявиха шефската смяна в Нова ТВ, при която изпълнителната директорка Светлана Василева бе заменена от Дидие Щосел, днес от медията потвърдиха за промени и на по-долните нива. Сътресенията са във всички звена на телевизията, а заради съкращения репортерите сами щели и да шофират.
Аглая Коцева, която работеше рамо до рамо със съученичката си от столичната 133-а гимназия шефката си Светлана Василева по време на всичките й шефски постове – от bTV, през ТВ7, та до НТВ, си тръгва също от “Нова Броудкастинг”. Тя решила да потърси друго поприще за професионалните си изяви, а мястото й щяло да бъде заето от дългогодишната репортерка Косара Михалкова, съобщават официално от телевизията.
Изпълнителният продуцент Константин Кисимов става зам.-директор на новините, а неговият пост ще заеме Галя Занева. Шефът на спортния отдел Николай Илиев пък щял да бъде помолен да си тръгне.
Минимум трима репортери на граждански договори ще бъдат съкратени, шушука се по коридорите на телевизията. Съкращения се очаквали при операторите и в транспортния отдел, откъдето запознати твърдят, че ще отрежат бройката на минимум осем души, а репортерите щели да станат и шофьори.
Промени има и по върховете на шведската компания “Модърн Таймс Груп”, която притежава “Нова Броудкастинг”. Нейният президент Ханс-холгер Албрехт я напуска, за да оглави международната телекомуникационна групировка “Миликом интернешънъл селюлар”.

 www.novini.dir.bg | 15.08.2012

Новият шеф на НТВ Дидие Щосел, сменил Светлана Василева на поста изпълнителен директор, тайно кадрувал в медията от около месец, шушука се в коридорите на телевизията. Василева пък не очаквала рокадата, защото имала планирани срещи в СЕМ.
Днес от Нова Броудкастинг Груп официално обявиха, че Щолц е новият изпълнителен директор на НТВ, за което служителите в тлевизията били уведомени сутринта рано с мейли.
Отстраняването на бившата шефка било изненада, тъй като й предстоели планирани срещи с членове на СЕМ. От началото на юли обаче се мътело нещо – отчитането на текущата дейност на телевизията минавало именно през Щосел, който е и зам.-директор на Борда.
Той разбирал български, дори можел да чете, но разговарял с подчинените си на английски, довериха служители. Именно Щосел бил инициатор в ефира да се завърнат предавания като “Господари на ефира”, “Имаш поща” и "Вип Брадър”.
Днес през деня новият шеф се е срещнал с част от ръководството на медията. Една от обсъжданите позиции била на Аглая Коцева, която е отговорен редактор в Нова и която отиде в телевизията заедно със Светлана Василева.
Според Василева пък в “рокадата няма нищо особено”, а тя искала да си почине. И отричала подозрението, че е бременна: “Не мислите ли, че ми е малко късно?”
От първия си брак с дипломата Красимир Станков Светлана има две деца – 19-годишния Виктор и 14-годишната Криста, а според мълвата в голяма степен дължи ТВ кариерата си на него.
Преди броени месеци обаче ТВ дамата го замени със седем години по-младия Васил Димов, син на известния ни цигулар Димо Димов.

в. Сега| Галя Горанова | 21.06.2011

Промени в медийния закон ще осигурят допълнително между 10 и 16 млн. лв. от реклами за обществените медии

Българската национална телевизия е на път да получи това, за което се бори от години – увеличаване на рекламното време в праймтайма и възможност за използване на новия хит в рекламата – продуктовото позициониране. Промените в Закона за радиото и телевизията вече са внесени в парламента от ГЕРБ и предстои гласуването им на първо четене. Облекченията се отнасят и за БНР.
Ако поправките бъдат приети, БНТ ще може да излъчва повече реклама в най-гледаното време. Сега законът не позволява времетраенето на рекламата в праймтайма (19-22 ч.) да надвишава 1/3 от общото й позволено рекламно време за денонощие. Според сегашния регламент БНТ може да излъчва общо 15 минути за деня и не повече от 4 минути на час. Затова и рекламните блокове в най-гледания вечерен пояс са къси – за голяма радост на зрителя. Ако ограничението отпадне, занапред БНТ ще може да излъчва до 12 минути реклама в праймтайма.
Отделно от това БНТ и БНР като обществени доставчици вече ще могат да печелят от продуктово позициониране – близък кадър върху марката сок, който пият водещите, или споменаване на фирма, заплатила предварително за това. Трикът се използва основно в телевизията. Самото рекламиране е част от сюжетната линия на предаването, като ненатрапващо се разясняват предимствата на въпросния продукт. По-наблюдателните зрители на култовия сериал "Под прикритие" вероятно са забелязали натрапчивите кадри върху името на банката, в която главният злодей държи парите си, а диалогът на Джаро с банковия служител е в стила на класическата реклама. "На развитите медийни пазари продуктовото позициониране е предпочитан начин за рекламиране поради факта, че е по-добре възприето от зрителите и не нарушава целостта и естетическите качества на програмите", мотивират се вносителите на промените.
В момента продуктовото позициониране е разрешено на частните медии и на външните продукции. Изрична забрана има за продажбата му в новини и религиозни предавания. ГЕРБ предлага това ограничение да си остане.
По изчисления на вносителите поправките в закона ще позволят на БНТ да привлече допълнително между 10 и 16 млн. лева от реклама. Пак с цел икономия на средства общественото радио и телевизия
се освобождават и от задължението
си да излъчват чрез спътник програмите си навсякъде, където според Агенцията за българите в чужбина живеят граждани с български произход.
Депутатите от ГЕРБ мотивират промените с желание да се преодолее неравностойното положение, в което се намират българските обществени медии спрямо европейските и американските им конкуренти, които отдавна ползват предимствата на продуктовото позициониране. Често телевизионната продукция, която се закупува от ЕС и САЩ, съдържа продуктова реклама, включена още при заснемането на самите филми или сериали. Според вносителите отварянето на БНТ и БНР към новите форми на реклама ще стимулира произвеждането на български програми с по-високо качество и на по-ниска цена, в това число програми на независими продуценти и филмови продукции. Освен това приходите щели да компенсират намаления бюджет на обществените медии за следващите три години. Впрочем това е водещият аргумент за управляващите. Понеже държавата няма пари за увеличаване на държавната субсидия за двете медии, дава им правото да си търсят сами средства от частния бизнес. С всички произтичащи от това рискове – комерсиализиране на продукцията, отстъпление от сериозната журналистика и в крайна сметка опошляване, каквото наблюдавахме в частните телевизии с разните риалити формати. От друга страна, ходът е животоспасяващ за БНТ, която тъне в дългове, наследени още от управлението на Уляна Пръмова.
В БНТ, БНР и Асоциацията на частните продуценти би трябвало да ликуват от рекламния подарък. Само че за медиите
всеки дар от властта е данайски.
Не е ясно какви форми ще добие благодарността към управляващите за този спасителен жест и дали няма да притъпи критичната мисъл. "Нахранете журналистите" е тъжна метафора за деликатните взаимоотношения между властта и коректива. И още нещо – съществува риск част от приходите да се върнат обратно към рекламодателите чрез разни съмнителни външни продукции, за които и в момента БНТ харчи грешни пари. Затова е важно какъв дял от допълнителните рекламни приходи ще отива за стимулиране на журналистите и колко ще изтекат към външните продуценти.
Съвсем естествено от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) веднага скочиха срещу промените, облагодетелстващи обществените медии. Частните електронни медии са на мнение, че обществените им конкуренти и бездруго са дотирани щедро от държавата, така че не заслужават да имат собствени приходи от реклама. С облекчаването на ограниченията за рекламата сега те се чувстват жертва на нелоялна конкуренция. Очаква се в близките дни АБРО да аргументира възраженията си с официално становище по въпроса.
***
СПОР
Рекламни драми разтресоха и частните телевизии. Нова тв е подала жалба срещу бТВ в Комисията за защита на конкуренцията. От Нова твърдят, че колегите им дават необосновано големи отстъпки на рекламодатели и бонусни излъчвания срещу условие да не рекламират в други канали. При нарушение на това изискване клиентът е трябвало да плаща неустойка, пишат в жалбата от НТВ. БТВ засега не коментира жалбата.

Стр. 14

Оригинална публикация