Георги Лозанов остана председател на СЕМ, кризата в БНР продължава

www.capital.bg I 30.06.2015г.

АБРО, БНТ, БТА и Дарик подкрепиха председателя на медийния регулатор и са категорични, че излизането му от съвета няма да реши конфликта в радиото

Председателят на СЕМ Георги Лозанов предупреди, че ако тона на конфронтация в радиото не се преодолее, кризата няма да приключи

Докато напрежението между журналисти и ръководството на БНР се задълбочаваше, като жест на добра воля и опит да подсети генералния директор и Управителния съвет да разрешат кризата и да не задълбочават конфликта в медиата, председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов реши да подаде оставка. Срокът за това изтече днес. Оставка няма. Няма светлина и в тунела на радио кризата.

Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), БНТ, БТА и "Дарик радио" призоваха председателя на СЕМ да не се отказва от поста си, защото това няма да реши проблемите в БНР и ще пренесе кризата в медийния регулатор. Трима от членовете на съвета – Анна Хаджиева, Анюта Асенова и Иво Атанасов също не подкрепиха идеята за оставката на Лозанов, защото така в медийния регулатор ще настъпи "институционална криза", бяха единодушни те. На заседанието не присъства Мария Стоянова.

"Намираме за напълно неприемливо обявеното намерение на председателя на СЕМ да подаде оставка, във връзка със ситуацията в Българското национално радио, и изразяваме категорично мнение, че с това свое действие той в никакъв случай няма да реши конфликта. Напротив, считаме, че такъв акт ще пренесе проблемите на по-високо ниво – в самия регулатор, което предизвиква сериозни притеснения за атмосферата на стабилност в медийната среда", пък пише в писмото до медиите на АБРО, БНТ, БТА и "Дарик". В него се обръща внимание, че СЕМ е регулатор на всички електронни медии в страната и "неговите задачи са далеч по-многопосочни и отговорни и не са свързани само с преодоляването на проблемите, възникнали в една медийна институция", се казва в изявлението, подкрепящо Георги Лозанов като председател на медийния регулатор.

Тези заявки направиха безпредметно напускането на доц. Лозанов от регулатора. "Няма да подам оставка, защото виждам, че има фалшиви опити върху нея да се прехвърлят отношения и да се търсят кредити, каквито тя не носи", каза председателят на СЕМ. Той защити старата си теза, че решенията на проблемите са вътре в самото радио. "Все още нямаме законово основание да се намесим в кризата в БНР, но следим какво се случва", каза Лозанов. Според него мерките, които Радослав Янкулов предлага с днешна дата са "мерки в дванайсет без пет, а те трябваше да бъдат предприети много по-рано". Медийният регулатор ще поиска от генералния директор на радиото подробни разяснения около готвените от него реформи.

Ръководството на радиото и голяма част от журналистите в програмите на медията са в задълбочаващ се конфликт вече близо два месеца. Изгледи за решаване на конфликта на този етап няма. Всяка от страните е втвърдила позициите си и не отстъпва от тях. Журналистите искат оставката на генералния директор Радослав Янкулов и Управителния съвет. Ръководството пък няма намерение да я подава и е решено в края на мандата си да прави "реформи", след като две години бездейства.

Като резултат от това управление на БНР в рамките на две години програма "Хоризонт" има трети програмен директор. Единайсет месеца позицията заемаше Калина Станчева. След като новият генерален директор Янкулов я освободи от поста обяви конкурс за него и така управлението на "Хоризонт" пое Васил Чобанов. От месеца програмата се управлява от журналистката Лили Маринкова. Вчера бе освободен от поста програмен директор на БНР Иво Тодоров. Мотивите бяха неефективност на звеното за програмно управление на радиото. Радослав Янкулов сам създаде това звено, но не даде правомощия на Тодоров да го управлява. В крайна сметка за всичко случващо се в медията последната дума имат генералният директор и управителният съвет, а програмният директор е можел да дава само препоръки. Подобна схема на работа обаче е сбъркана от самото си начало – в обществената медия програмните и административните решения трябва да са разделени, и това е записано в закона.

Оригинална публикация

 

Красимир Николов е новият член на УС на АБРО

www.economy.bg I 10.06.2015г.

Той е управляващ директор на „Фокс Интернешънъл Ченълс България“ ЕООД

Управляващият директор на „Фокс Интернешънъл Ченълс България“ ЕООД Красимир Николов бе избран за член на Управителния съвет на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори /АБРО/, съобщиха от Фокс.

Мястото от телевизионната квота бе овакантено от Десислава Тошева, след като тя се оттегли от управлението на ТВ7 ЕАД и ББТ ЕАД.

Според изпълнителния директор на асоциацията Мехти Меликов сред приоритетните задачи на АБРО са изработването на дългосрочна и адекватна визия, която да отговаря на променящите се услуги и среда за разпространение на съдържание, затвърждаването на саморегулацията в бранша и конкретни решения по линия на авторското право.

В АБРО членуват радио- и телевизионни оператори с всички способи на разпространение.

Оригинална публикация

Комисията по журналистическа етика избра Александър Кашъмов за свой председател

www.capital.bg I 22.01.2015г.

Органът ще разглежда и ще се произнася по сигнали срещу всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс.

Адвокатът Александър Кашъмов е новият председател на Националната комисия по журналистическа етика. Той бе избран единодушно от членовете на Комисията по журналистическа етика. Негови заместници са Петя Миронова от комисията по етика към Съюза на българските журналисти (СБЖ) и журналистът от "Капитал" Весислава Антонова. Първото заседание, на което ще бъдат разгледани постъпилите жалби в организацията, ще се проведе през следващата седмица.

Комисията ще разглежда и ще се произнася по сигнали за всички медии, независимо в коя организация членуват и дали не са подписали и друг етичен кодекс. В обхвата й вече ще влизат и онлайн медиите. Становищата на комисията ще се основават на Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 г. Чрез тях тя ще отправя принципни препоръки за добрите професионални стандарти и ще бъде посредник между медиите и гражданското общество.

Александър Кашъмов ръководи правния екип на "Програма достъп до информация". В практиката му има редица дела в защита на журналисти, включително и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От години помага на медиите – централни и регионални в битките им за достъп до информация и защита на източниците. Работи в областта на човешките права и по-специално правото на достъп до информация от 1997 г. Носител е на наградата "Адвокат на годината" за 2008 г., връчвана от списание "Правен свят".

Останалите членове на комисията са проф. Нели Огнянова от Софийския университет, доц. Райна Николова от Нов български университет и журналистите Бойко Василев (БНТ), Гена Трайкова (bTV), Даниела Тренчева (Нова телевизия), Невена Праматарова (БНР), Илия Вълков (Дарик радио), Ивайло "Нойзи" Цветков (OFFnews) и Иван Бедров (Clubz.bg).

Членовете на комисията бяха избрани от Съвета на учредителите на фондация "Национален съвет по журналистическа етика", в която влизат Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, Съюзът на издателите в България, Съюза на българските журналисти, Центърът за развитие на медиите. Създадена е през 2005 г. и досега работеха две комисии – по етика в печатните и по етика в електронните медии. От тази година всички жалби ще бъдат разглеждани от една комисия.

 

Оригинална публикация

Как да се повиши възвръщаемостта на инвестициите в реклама?

United Partners I 4.06.2013

Конференцията „Градивната сила на рекламната дейност“ дава някои отговори

unitНа 30 май се проведе конференцията „Градивната сила на рекламната дейност“ организирана от Българската асоциация на рекламодателите (БАР). Това е първото голямо събитие от едноименния проект, който обединява основни партньори в рекламно-комуникационния сектор: Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), Българската асоциация на професионалистите в маркетингови проучвания и проучвания на мнения (BAMOR), агенции и медии, за действия за подобряване на средата за рекламна дейност и доверието на инвеститорите в нея.

Темата на конференцията „Какво да направим, за да повишим възвръщаемостта на инвестициите в реклама?“ беше определена въз основа на проучване на мненията на големи рекламодатели, комуникационни агенции и медии, проведено от представители на BAMOR през ноември и декември 2012 г.

На конференцията бяха представени гледните точки на различни страни в рекламно-комуникационния сектор за конкретни действия за подобряване възвръщаемостта на инвестициите в реклама.

„Ноубъл графикс“ (БАКА) коментираха как добрите идеи могат да направят рекламата по-успешна.

Интегрираните маркетингови комуникации, достигането на телевизионното съдържание до нови целеви аудитории чрез интернет беше разгледано от членове на АБРО: бТВ Медиа Груп и НОВА Броудкастинг Груп.

Беше представена и работата на Националния съвет по саморегулация (НСС) за постигане и утвърждаване на високи професионални и етични стандарти в рекламата, чрез услугата „copy advice“ (препоръка за рекламата).

Водещият на предаването „Панорама“ в БНТ разгледа мястото на бизнеса в електронните медии, очерта перспективите и конкретните действия за подобряване на информираността на обществото за ролята на бизнеса.

Визията за измерванията и данните за публиките, достигани чрез различни медийни канали, беше обсъждана от представители на агенция за измервания на публиките в интернет (Gemius), и от агенциите за измервания на ТВ аудитории (GARB и Media Research).
Медийния рекламен мониторинг беше разгледан от представители на фирмите New Media Lab и Tri De.

Беше представена конкретна визия за увеличаване на доверието във външната реклама от Председателя на УС на Транспортната индоор и аутдоор рекламна асоциация (ТИАРА).
Бяха разгледани и перспективите пред рекламата в пресата и достигането до нови аудитории чрез присъствие на пресата в интернет.

Представените на конференцията визии и очертаните конкретни действия и мерки за подобряване на възвръщаемостта на инвестициите в реклама, са основа за развитието на проекта „Градивната сила на рекламната дейност“. БАР предлага на партньорите всяка година да бъдат отчитани постигнатите резултати и очертавани конкретните следващи действия. 

АБРО поиска рекламата в обществените медии да бъде забранена

в. Класа | 05.07.2011

По повод приетия на първо четене от Народното събрание проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, АБРО изрази принципната си позиция във връзка с практиката на смесено финансиране на обществените медии – от държавния бюджет и от постъпления от търговска комуникация. Асоциацията препотвърждава своите разумни аргументи против опитите за изравняването на позициите на обществените и търговските медии по отношение на различните рекламни форми, като настоява за подновяване на дебата по темата.
“Приетата на първо четене законодателна инициатива е немотивирана и силно дискриминативна по отношение на търговските медии. Създаването на възможност за разширено финансиране на субсидирана медия, каквато е БНТ, поставя в нарастващо неизгодна позиция търговските медии, като създава неравно третиране на стопанските субекти в условията на стагнация", коментира изпълнителният директор на АБРО – Гриша Камбуров.
От АБРО са силно загрижени за стабилността и предвидимостта в сектора, предвид факта, че измененията се предлагат без предварително проведен обществен дебат и анализ на последствията. В отговор на един от основните аргументи за отпадане на ограниченията по отношение на Българската национална телевизия заради задълбочаването на влиянието на рецесията и намалените рекламни обеми, от АБРО контрират, че е изключително важно да се посочи, че тези проблеми се разпростират и върху търговските медии, чието финансиране изцяло зависи от пазара. "В тази връзка следва да се отчита продължаващата и през тази година тенденция на свиване на реализираните рекламни обеми, която заплашва финансовата стабилност и на търговските медии“, обобщи Камбуров.
По отношение на другите мотиви към законопроекта, според които "абсолютната забрана за БНТ да няма право на продуктово позициониране я поставя в неравностойно положение спрямо другите медии", от асоциацията считат, че изпълнението на функцията на обществена медия, за което БНТ получава сигурното държавно финансиране, откроява съществената разлика както в профила на обществените медии, в сравнение с търговските, така и в начините за тяхната издръжка. Допълнителното увеличаване на допустимата реклама в най-гледаното време и възможностите за продуктово позициониране в БНТ, според организацията на търговските радио и телевизионни оператори, ще доближи медията до ситуацията на търговските такива, при което възниква въпросът за мястото на публичното финансиране при упражняването на обществената функция.
Принципната позиция на АБРО е в подкрепа на увеличаване на средствата от обществено финансиране, които обаче да бъдат отпускани само и единствено по отношение на предавания и програми, които изпълняват подчертано обществена функция, но не за обща издръжка на БНТ и в частност – за създаването на комерсиални продукции, което би могло да се счете за нерагламентирана държавна помощ.
Изпълнителният директор на АБРО посочи, че докато практиката в страните – членки на ЕС, е за ограничаване на търговското слово в основните програми на обществените медии, а в редица страни рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена, допълнителното увеличаване на приходите от търговска реклама в БНТ чрез разблокирането на прайм-тайма и отпадането ограничението за позициониране на продукти, които се приемат без дискусия, ще бъдат подчертано негативни за целия сектор.
От АБРО изтъкват , че БНТ е в много по-благоприятно положение от редица обществени телевизии в Европа, разполагайки едновременно и с държавна субсидия, и с рекламни постъпления. Сред аргументите е и този, че рекламата в обществените телевизии е абсолютно забранена във Великобритания, Франция, Испания, Финландия, Швеция, Дания, Белгия, Естония. Трябва да вземем пример от Чехия и Словакия, където са приети закони за поетапно намаляване на рекламата в обществените телевизии до пълната й забрана, като ясно се очертава тенденцията за тотална забрана на рекламата в обществените телевизии в цяла Европа.
Гриша Камбуров подчерта, че средното използване на времето за реклама в прайм-тайм на БНТ за 2010 г. и първата половина на 2011 г. е около 60 %, а в останалата част от денонощието значително под този процент. В тази връзка и в отсъствието на реална дискусия той изрази позицията на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, че не може да бъдат изтъквани ползите от готвените промени, а е необходимо сериозен анализ и задълбочена дискусия, преди Българската национална теливизия да се облагодетелства допълнително, съчетавайки щедрата държавна издръжка с разширен достъп до рекламния пазар.
"Дошло е времето, в което БНТ трябва да избере – дали да получава сигурната държавна субсидия за програмите, които произвежда, но само и единствено след провеждането на ефективна реформа в медията, или да се бори равнопоставено с останалите участници на рекламния пазар. Фактите показват, че участието й на рекламния пазар не е успешно, а зрителите й прогресивно в годините намаляват“, коментира Гриша Камбуров.
По думите му, навлизането на новите платформи и цифровизацията увеличават броя на радио- и телевизионните оператори, които се нуждаят от рекламни постъпления за своята издръжка. "Следва да се има предвид, че очакваният достъп до аудитория, който ще се реализира посредством разпространението на телевизионни програми чрез наземни цифрови електронни съобщителни мрежи, ще увеличи симетрията между действащите на пазара телевизионни оператори, от чието адекватно финансиране от рекламния пазар в крайна сметка ще зависи и успехът на преминаването от аналогово към цифрово радиоразпръскване. Ето защо рекламата в БНТ трябва поетапно да бъде ограничавана с по 5 минути на година до тоталната й забрана. Това е полезната мярка за целия медиен сектор, а най-вече за самата обществена телевизия, която ще може да се съсредоточи върху изпълнение на обществените си функции, а не върху създаването на комерсиални програми, които да продава на рекламодателите“, каза още изпълнителният директор на АБРО.

Стр. 15

Оригинална публикация

И БНТ се позиционира продуктово

в. Сега| Галя Горанова | 21.06.2011

Промени в медийния закон ще осигурят допълнително между 10 и 16 млн. лв. от реклами за обществените медии

 

Българската национална телевизия е на път да получи това, за което се бори от години – увеличаване на рекламното време в праймтайма и възможност за използване на новия хит в рекламата – продуктовото позициониране. Промените в Закона за радиото и телевизията вече са внесени в парламента от ГЕРБ и предстои гласуването им на първо четене. Облекченията се отнасят и за БНР.
Ако поправките бъдат приети, БНТ ще може да излъчва повече реклама в най-гледаното време. Сега законът не позволява времетраенето на рекламата в праймтайма (19-22 ч.) да надвишава 1/3 от общото й позволено рекламно време за денонощие. Според сегашния регламент БНТ може да излъчва общо 15 минути за деня и не повече от 4 минути на час. Затова и рекламните блокове в най-гледания вечерен пояс са къси – за голяма радост на зрителя. Ако ограничението отпадне, занапред БНТ ще може да излъчва до 12 минути реклама в праймтайма.
Отделно от това БНТ и БНР като обществени доставчици вече ще могат да печелят от продуктово позициониране – близък кадър върху марката сок, който пият водещите, или споменаване на фирма, заплатила предварително за това. Трикът се използва основно в телевизията. Самото рекламиране е част от сюжетната линия на предаването, като ненатрапващо се разясняват предимствата на въпросния продукт. По-наблюдателните зрители на култовия сериал "Под прикритие" вероятно са забелязали натрапчивите кадри върху името на банката, в която главният злодей държи парите си, а диалогът на Джаро с банковия служител е в стила на класическата реклама. "На развитите медийни пазари продуктовото позициониране е предпочитан начин за рекламиране поради факта, че е по-добре възприето от зрителите и не нарушава целостта и естетическите качества на програмите", мотивират се вносителите на промените.
В момента продуктовото позициониране е разрешено на частните медии и на външните продукции. Изрична забрана има за продажбата му в новини и религиозни предавания. ГЕРБ предлага това ограничение да си остане.
По изчисления на вносителите поправките в закона ще позволят на БНТ да привлече допълнително между 10 и 16 млн. лева от реклама. Пак с цел икономия на средства общественото радио и телевизия
се освобождават и от задължението
си да излъчват чрез спътник програмите си навсякъде, където според Агенцията за българите в чужбина живеят граждани с български произход.
Депутатите от ГЕРБ мотивират промените с желание да се преодолее неравностойното положение, в което се намират българските обществени медии спрямо европейските и американските им конкуренти, които отдавна ползват предимствата на продуктовото позициониране. Често телевизионната продукция, която се закупува от ЕС и САЩ, съдържа продуктова реклама, включена още при заснемането на самите филми или сериали. Според вносителите отварянето на БНТ и БНР към новите форми на реклама ще стимулира произвеждането на български програми с по-високо качество и на по-ниска цена, в това число програми на независими продуценти и филмови продукции. Освен това приходите щели да компенсират намаления бюджет на обществените медии за следващите три години. Впрочем това е водещият аргумент за управляващите. Понеже държавата няма пари за увеличаване на държавната субсидия за двете медии, дава им правото да си търсят сами средства от частния бизнес. С всички произтичащи от това рискове – комерсиализиране на продукцията, отстъпление от сериозната журналистика и в крайна сметка опошляване, каквото наблюдавахме в частните телевизии с разните риалити формати. От друга страна, ходът е животоспасяващ за БНТ, която тъне в дългове, наследени още от управлението на Уляна Пръмова.
В БНТ, БНР и Асоциацията на частните продуценти би трябвало да ликуват от рекламния подарък. Само че за медиите
всеки дар от властта е данайски.
Не е ясно какви форми ще добие благодарността към управляващите за този спасителен жест и дали няма да притъпи критичната мисъл. "Нахранете журналистите" е тъжна метафора за деликатните взаимоотношения между властта и коректива. И още нещо – съществува риск част от приходите да се върнат обратно към рекламодателите чрез разни съмнителни външни продукции, за които и в момента БНТ харчи грешни пари. Затова е важно какъв дял от допълнителните рекламни приходи ще отива за стимулиране на журналистите и колко ще изтекат към външните продуценти.
Съвсем естествено от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) веднага скочиха срещу промените, облагодетелстващи обществените медии. Частните електронни медии са на мнение, че обществените им конкуренти и бездруго са дотирани щедро от държавата, така че не заслужават да имат собствени приходи от реклама. С облекчаването на ограниченията за рекламата сега те се чувстват жертва на нелоялна конкуренция. Очаква се в близките дни АБРО да аргументира възраженията си с официално становище по въпроса.
***
СПОР
Рекламни драми разтресоха и частните телевизии. Нова тв е подала жалба срещу бТВ в Комисията за защита на конкуренцията. От Нова твърдят, че колегите им дават необосновано големи отстъпки на рекламодатели и бонусни излъчвания срещу условие да не рекламират в други канали. При нарушение на това изискване клиентът е трябвало да плаща неустойка, пишат в жалбата от НТВ. БТВ засега не коментира жалбата.

Стр. 14

Оригинална публикация

31 медии не плащат за музика

в. Новинар | 2010-03-31 

31 български електронни медии не плащат авторски права за излъчваната от тях музика, съобщиха от дружеството за колективно управление на авторски права за продуценти и изпълнители ПРОФОН. От организацията протестират, че 12 медии все още не са предоставили дори отчети за излъчваната по тях музика за 2008 г. "70% от българските медии всекидневно нарушават правата на изпълнителите и продуцентите на музика", пишат в отворено писмо ПРОФОН.
Реакцията на дружеството идва след обвинения от страна на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), че дружеството се държи като монополист и не дава гаранции за правна сигурност на тези, които им плащат за авторски права. Според ПРОФОН от 2002 г. досега дружеството е разпределило 7 милиона лева като отчисления за музиканти. Организацията е и сред най-големите данъкоплатци с половин милион лева годишно за ДДС.
АБРО обаче обявиха, че искат промени в Закона за авторското право, за да се постигне по-добър държавен контрол върху дружества като ПРОФОН. Целта е да се избегне агресивно и тенденциозно отношение към коректни клиенти. От дружеството за колективни права МУЗИКАУТОР също се обявиха за промени в закона. Те обаче искат по-високи глоби за нарушители на авторските права.

Стр. 21

Колко струват авторските права у нас?

PRO.BG, Новините | 2010-03-31

Водеща: Необходими ли са промени в Закона за авторското право и сродните му права?
Водещ: Ако да, с какви мотиви, как работи системата, която регулира авторските права – по тази тема продължаваме в следващите минути с гостите в студиото. Тук са директорите на „Музикаутор”, защо не го казвате Мюзикаутор?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” е.
Водещ: „Мюзикаутор”, много по-лесно е, Магдалина Тодорова. И изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. АБРО, ако не знаете уважаеми зрители, е Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. За да влезем обаче в темата, и тя от години е много важна тема, как всъщност се плащат, как се използва музиката и как се заплаща за ползвана музика в медиите? К акъв е принципът?
Магдалина Тодорова: Един автор създава едно произведение, а поверява управлението на имуществените права върху това произведение на „Мюзикаутор”, „Мюзикаутор” съответно събира, т.е. на базата на това, което му е отстъпено като правомощия сключва договори с ползватели, каквито са медиите, събира едни пари, които са възнаграждението за използването на тези произведения и след това ги разпределя според отчетите, които ползвателите дават на „Мюзикаутор”.
Водещ: Как взима пари? Направо от медията? Има ли посредници?
Магдалина Тодорова: Няма посредници. „Мюзикаутор” се явява всъщност посредникът, ако въобще може така да се каже, между автора и ползвателя.
Водещ: Между електронните медии – радиото и телевизионни радиостанции?
Магдалина Тодорова: Да, всички…
Водещ: Които ползват музика.
Магдалина Тодорова: Медиите са само една категория ползватели. Включително заведения, промоутъри, всички те също се явяват ползватели и при тях се действа по абсолютно същия начин.
Водещ: Е то вече хитът беше таксито, когато си с такси и слушаш музика, таксиметровият шофьор трябва да плаща права?
Магдалина Тодорова: Точно така.
Водещ: Е как така?
Магдалина Тодорова: Ами защото това е вид използване, публично изпълнение. Значи ти се забавляваш. Това е градски транспорт един вид.
Водеща: Ами ако несе забавляваш?
Магдалина Тодорова: Ако не се забавляваш, казваш на шофьора да си смени станцията и пак се забавляваш.
Водещ: И той пак плаща авторски права.
Магдалина Тодорова: Пак плаща.
Водещ: А ако той не иска да плаща, гаси радиото в колата и никой не плаща.
Магдалина Тодорова: И всичко е ОК, да. Нямаме никакви претенции към него.
Водещ: Що за буквализъм е това?
Магдалина Тодорова: Не е буквализъм. Значи вие имате един продукт, имате един… някой е създал нещо. То е нематериално и затова хората много трудно го възприемат като някакъв продукт, но той е продукт като всеки друг – като ризите, като връзките, като парфюмите, като всичко…
Водещ: Е то това е най-голямата трудност на цялата тема, защо да плащам за нещо като го има в Интернет?
Магдалина Тодорова: То го има в Интернет, ама за да се появи в Интернет някой е положил някакви усилия за това нещо. От една страна, са авторите, които са… т.е. композиторът, който е създал тази музика, текстописецът, който е създал текста и т.н. и това е един дълъг процес в интерес на истината, който е изключително… как да кажа, авторите са доста ревностни на тази тема.
Водещ: Репликата ми беше по-скоро за манталитета и съзнанието на хората, които трябва да плащат и за това нещо. Откъде-накъде си казват, как ще плащам за това, че слушам музика?
Магдалина Тодорова: За съжаление, така тръгна в България, че поради множеството безплатни концерти, които се организираха, в българския ползвател се създаде усещането, че това е един продукт, който идва безплатно. Но винаги за него някой е плащал.
Водещ: Време е да чуем и г-н Камбуров. Само обаче една реплика. Колко пари разпределя „Мюзикаутор” годишно?
Магдалина Тодорова: Годишно в момента около 5 млн.
Водещ: 5 млн. какво, лева?
Магдалина Тодорова: Лева.
Водещ: 5 млн.лв. разпределяте на носителите на авторски права?
Магдалина Тодорова: Да, които са не само български, но и чуждестранни.
Водещ: По какъв механизъм, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров: Разпределят ли?
Водещ: Да. Справедливо ли е това…?
Магдалина Тодорова: Ако искате аз да ви отговоря?
Водещ: Да включим в разговора и него.
Гриша Камбуров: Разбира се, че с „Мюзикаутор” ние работим от дълги години, имаме доста коректни взаимоотношения. При тях е прозрачен процесът на разпределяне на тези средства, които постъпват. Те разпределят на база отчетите, които ние предоставяме. Но ако се върнем на първия въпрос за самосъзнанието. В България самосъзнанието за плащане и за подкрепата на интелектуалната собственост е на много ниско ниво, за съжаление. Освен медиите, които са 90% от коректните ползватели и от коректните платци на този вид дружества, всички останали сектори като публично изпълнение, от една страна, от друга страна, хотели, автобуси и т.н. и заведения, виждаме, че там делът на събраните средства е доста нисък.
Водеща: Добре, от какви промени има нужда законът за авторското право и сродните му права в такъв случай?
Гриша Камбуров: Очевидно има нужда от промени. Той е приет през 93-а година и е на едно ниво самото развитие на този вид организации за колективно управление на права…
Водещ: Е защо да има нужда? Вие досега говорите, че работи добре, че медиите 90% са коректни, казвате…
Гриша Камбуров: Да.
Водещ: Нашата медия коректна ли е, плаща ли си?
Гриша Камбуров: Да. Но медиите са едната страна на този медал. От другата страна стоят публичното изпълнение, които, да речем, в останалите страни в ЕС публичното изпълнение дава тези 90% на дружествата, медиите допълват останалите 10%. Т.е. моделът е обърнат. Ние сме, както се казва, по-удобната кокошка, която да снася златните яйца. Промените в закона се нуждаят по няколко линии. Първо, да се осигури публичност и прозрачност на всички дружество. Към настоящия момент „Мюзикаутор” да, той е публичен и прозрачен, но това не можем да го кажем със същата категоричност за всички останали дружества, които работят на този пазар – било то за сродни права, било то за авторски права или друг вид права. Това, което ние настояваме е да се приведе и в България европейската практика да се разпише как се организират тези дружества, как работят, как се контролират, кой ги контролира. Защото в момента в такива дружества се преплита и обществения, и частния интерес. И никой не ги контролира. Т.е. те са оставени на свободната воля на своите членове да решат какво да направят с парите, които постъпват. А вие сами чухте колко сериозни суми на година постъпват.
Водещ: А не е ли на практика „Мюзикаутор” монополист?
Магдалина Тодорова: Нашият принцип, принципът на колективното управление е такъв, че създава един естествен монопол. В момента в никакъв случай не е така. В България има повече от 30 организации за колективно управление на права. Просто по стечение на обстоятелствата „Мюзикаутор” си върши най-добре работата и съответно има най-много членове и най-много договори за взаимно представителство с чужди дружества. И поради тази причина концентрира наистина голяма част от репертоара, който се използва. Но в никакъв случай не може да се говори за монопол. Просто така…
Гриша Камбуров: По-скоро самото авторско право като един вид право, то е монополно право, т.е. правото да бъда автор, песента и текстът, който съм написал, то се притежава само на мене. Не може да е на нас четиримата в това студио авторството. Затова говорим за някакъв вид естествен монопол. „Мюзикаутор” е първото по време и може да го наречем първото по право дружество, възникнало в системата за колективно управление на права, като един вид наследник на Държавната агенция за авторско право.
Магдалина Тодорова: …реално погледнато. Защото именно поради обема от права, които концентрира, всъщност сме се принудили да бъдем изключително ефективни, за да можем да функционираме и да продължим да действаме по начина, по който действаме. А иначе, аз пак казвам, самото колективно управление, това му е идеята, събираш, концентрираш едни права на едно място, за да улесниш всички по веригата – и авторите, и ползвателите. Защото си представете какво ще стане, ако за всяка песен, която пускате, идват при вас 10 автора и казват, хайде сега подпиши договор с мене, и с мене, и с мене, и с мене, и аз искам толкова, и аз искам толкова…
Водещ: Интелектуалната собственост е сложна тема. Колкото повече ви слушам, все по-сложно става. За да си го представим и ние и нашите зрители, това ли е конфликтът между Лили Иванова, Асен Гаргов и Митко Щерев – че всеки има вид авторски права върху една песен?
Гриша Камбуров: Лили Иванова в песните има сродни права като изпълнител, т.е. имаме авторски и сродни права. Авторските права са на текстопесеца…
Водещ: И на композитора.
Гриша Камбуров: И на композитора. Сродните са на изпълнителя и на продуцента.
Водещ: Е кой може да забрани на другия правата?
Гриша Камбуров: Ами никога сродното право не трябва да накърнява авторското право. Т.е. авторът може да забрани на изпълнителя да изпълнява неговите произведения, но не би трябвало обратното да е възможно. Защото първично е авторското право.
Водещ: А ако в случая… значи нормално е, че се води сега дело, т.е. ако Митко Щерев е забранил песните на Лили Иванова, той има право да й забрани?
Гриша Камбуров: Да.
Магдалина Тодорова: Това е морално право. Всеки един автор, създавайки…
Водещ: Ама за да станат известни ги е изпяла Лили Иванова?
Магдалина Тодорова: Ама може да ги изпее и някой друг.
Водещ: Ама няма да са толкова известни.
Магдалина Тодорова: Не е ясно. Просто те са работили към този момент заедно. И тези песни са станали известни в публичното пространство с изпълнителя Лили Иванова. Аз трябва да ви кажа, че съм чувала изпълнения на тези песни от един младеж, който пее перфектно и също би имал потенциал.
Водещ: Познаваме го този младеж. Обаче… да, спорът е твърде интересен, защото…
Магдалина Тодорова: Вземете една песен примерно, която е изпълнена и от Бритни Спиърс, и от Блинк 182. Една и съща песен. Тя е популярна за една публика в изпълнението на Бритни Спиърс, а за друга публика в изпълнението на Блинк 182.
Водещ: Да, ама хората, и то наистина масово, всички казват, това е песента „Детелини” на Лили Иванова. Никой не казва композитора…
Магдалина Тодорова: Защото така е много по-лесно.
Водеща: Е за коя песен се казва, това е песента на еди-кой си…
Водещ: За никоя.
Водеща: Именно, но правото…
Гриша Камбуров: Именно защото правната култура в България за интелектуалната собственост е на това ниво. В смисъл, за зрителите и за слушателите тази песен, повечето от тях според мен дори не знаят, че я е написал някой друг, а не Лили Иванова.
Водещ: Добре, край по тази тема за Лили Иванова. Сега обратно към това, за което си говорим. Как да се определят цените, по които се плаща… Трябва ли да има тарифа, или може би сега съществува тарифа, как точно се разплащате в момента с медиите?
Магдалина Тодорова: В момента имаме тарифа.
Водещ: Кой я прави, вие, „Мюзикаутор”?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” я прави. Специално „Мюзикаутор”, винаги когато прави някакви тарифи, винаги търси мнението на ползвателите. В случая с АБРО е много лесно, защото те наистина имат, т.е. имат много голяма представителна власт, но членовете на асоциацията им наистина са най-големите ползватели и е много лесно да седнем с тях и да направим една такава тарифа. На някои места не е чак толкова лесно. Примерно при хотелиерите, там има 65 асоциации и е много трудно да хванеш една представителна извадка и да седнеш с тях на масата, въпреки че ние сме го правили. Обединихме няколко от най-големите асоциации и седнахме с тях, разговаряхме. Само че поради факта, че няма едно тяло, което да каже, управително тяло, което да каже, ето това е, споразумява ме се оттук нататък да действаме по този начин – не постигнахме особен успех, но не сме се отказали. Но принципно навсякъде дружествата действат по този начин. Търсят диалог с ползвателите, защото ползвателите са тези, които знаят в каква среда работят, ползвателите са тези, които знаят какво реално може или не може и съответно дружествата са тези, които знаят какво трябва да се плати, за да се овъзмезди трудът на авторите. И някъде по средата се срещаме. Има всякакви механизми разбира се за определянето на тарифите. Когато не може да се постигне някакво съгласие, примерно се правят някакви специални сметки, в които се влагат едни пари, които след това се разпределят, след като бъдат примерно се постигне някакво съгласие, но принципът би трябвало да е такъв.
Водещ: Дотук, до момента кои са ви най-трудните ползватели, с кого имате най-много проблеми? Понеже сега и хотелиерите намесихте, аз такситата се сетих. Медиите са най-добрите, това го разбрахме.
Магдалина Тодорова: Медиите са много прекрасни поради факта, че наистина имат култура, в смисъл собствениците на медии имат културата за това, че авторският труд трябва да бъде възнаграден, най-малкото защото самите те в някакъв момент създават някакъв продукт, макар и със сродни права. На въпроса кой е най-труден, не мога да кажа кой е най-труден. Има сектори, които са по-малко обхванати поради факта, че са много големи, като публичното изпълнение. Става въпрос специално за хотелиерите, заведенията и т.н. Там са просто много.
Водещ: Ако в една пицария звучи музика, собственикът на пицарията трябва да плати…
Магдалина Тодорова: Вие не си представяйте, че трябва да плаща някакви невероятни суми. Сумите, които се плащат на година наистина са базирани на това колко е голямо едно заведение, колко места има в него. И реално погледнато се поучава…
Водеща: А колко пицарии плащат?
Магдалина Тодорова: В интерес на истината доста…
Водещ: Но клиентът може да не слуша музиката вътре. Може да си мисли други работи и да не слуша.
Водеща: А колко струва примерно за един месец, колко плаща една пицария?
Магдалина Тодорова: Имаше едно много сладко сравнение, че на година на едно място се плаща една чаша вино, значи цената на една чаша вино. Горе-долу така. Това е във Франция разбира се, защото там виното е на особена почит. Но горе-долу толкова. Представете си…
Водещ: Ще измерваме и ние с вино така като натурално стопанство. Трябва ли да има независим орган, който да разпределя тези права и как си го представяте и кой трябва да бъде той, когато разпределя и плаща сумите и на носителите на правата, и сродните?
Гриша Камбуров: Дружествата за колективно управление трябва да бъдат органът, който събира сумите и разпределя сумите. Но между ползвателите, т.е. в случая между нас медиите, дори и дружествата за колективно управление на права ние искаме да има посредник, т.е. това да бъде държавата да влезе в своята регулаторна функция и да каже: да, ти си дружество за колективно управление на права, утвърдил си тази тарифа, дай сега да видя тази тарифа как е утвърдена. И когато Министерството на културата прецени, защото ние държим МК да бъде този независим регулатор, или по-скоро независим посредник между двете страни, МК да каже: да, тази тарифа е утвърдена въз основа на пазарните принципи, въз основан на правилата, определени в закона. И министърът на културата да удари големия държавен печат върху нея и това да стане тарифата. Т.е. едната тарифа на това дружество. По този начин, от една страна, ползвателите са защитени, че дружествата няма безконтролно да си правят тарифи, от друга страна, самите дружества са наясно, след като вече е положен държавния печат, има някаква санкция и ще е по-лесно с всички останали ползватели, които те изброиха като по-трудни сектори.
Водещ: И всъщност това е вашият стремеж, нали така?
Магдалина Тодорова: При всички положения. Значи…
Водещ: Да формулирате накрая желанието за промяна в закона за авторските права?
Магдалина Тодорова: Със сигурност. Ние също смятаме, че трябва да има регулация, също смятаме, че трябва да се въведе ред, защото наистина няма друга държава в Европа, която да има 30 организации за колективно управление на права. Това просто никъде го няма.
Водещ: Добре. Толкова по тази тема. Тя може би ще прерасне и в дебат, ако стане по-ясна за хората за какво говорим. Благодаря ви за това, че бяхте наши гости. 

Няма да има нов медиен закон

в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА

На 19 декември 2009 г. българското медийно законодателство трябва да е приведено в синхрон с европейската Директива за аудиовизуални медийни услуги на Европейския парламент. Ако това не стане, в Европарламента ще бъде открита наказателна процедура срещу България. Медийни консултантите вече говорят за глоби в размер иа 100 000 евро за всеки ден закъснение, тъй като промените в законите се бавят твърде много и е почти невъзможно сроковете да бъдат спазени. В същото време има и твърде много спорни въпроси, свързани с прилагането на Директивата у нас. Като изход от медийната законодателна криза експерти от Министерството на културата (МК) предложиха „Консултационен документ за предложения за въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги 2007/65/ЕО в българското законодателство", в който са предложени на обсъждане подходите за въвеждането на Директивата спрямо вече съществуващите закони. Т.е. организациите, които прилагат на практика законите трябваше да дадат мнението си как те да станат наистина работещи, а в същото време и даденият ни от Евросъюза срок да бъде спазен.
Предложения и становища дадоха СЕМ, БНТ, БНР, Националния съвет за саморегулация, Асоциацията на телевизионните продуценти, Българската асоциация на рекламодателите, АБРО, Асоциацията на рекламните агенции, ФИЛМАУТОР и Българската асоциация на ПР агенциите.
Участниците в обсъждането се обединиха около решението на този етап да бъде подготвен Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в българското законодателство.
Резултатите от днешното обсъждане и писмените предложения, изпратени в отговор на Консултационния документ, ще бъдат основата при написване на ЗИД на ЗРТ. За целта ще бъде създадена специална работна група
На следващ етап от дейността си работната група ще започне изработването на нов закон, който ще балансира интересите на всички участници в медийния сектор и ще отговаря на европейското законодателство, както и на развитието на технологиите в тази област.
Обществените медии, СЕМ и експертите се обединиха около решението на този етап да бъде подготвен Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в българското законодателство. А основната промяна, която трябва да бъде направена в ЗРТ обаче засяга рекламата и най-вече вдигането на забраната за позиционирането на рекламите.
„Създаването на качествен, нов нормативен акт, който да предупреди изцяло отношенията в областта на електронните медии е нереалистично. Предлагаме да отпаднат повечето сега действащи ограничения за радиодейността, като останат единствено изискванията за спазване на принципите на радио- телевизионна дейност. Нашият закон напълно изкуствено е приложил регламентацията за телевизионна дейност и спрямо радиопрограмите, без това да е продиктувано от защита на обществения интерес. Въвеждането на ясна и точна регламентация на „продъкт плейсмънт" е най-добрият механизъм за защита на обществения интерес, защото гарантира както интереса на аудиторията, така и на медиите и търговските субекти, които ще могат в периода на икономическа криза да използват законосъобразно възможността да намалят производствените си разходи.
В националните законодателства на почти всички страни-членки на ЕС, позиционирането на продукти е допуснато като законосъобразна правна възможност. Няма оправдана обществена необходимост, която да мотивира това да не бъде направено в България. Предлагаме забраната за позициониране на продукти да остане единствено за определени категории предавания – новини и детски предавания, както и за продукти, които са забранени за рекламиране като тютюневи изделия, лекарства, спиртни напитки и др. На този етап регулаторният орган прилага изключително неясни правила и стандарти при тълкуването кога едно информационно съобщение е новина и кога съдържа рекламно послание.
Рестриктивното прилагане на закона и тълкуването, че всяко споменаване на търговска марка или продукт е реклама, води до ограничаване на правото на гражданите от обществено полезна информация. Затова считаме, че механизмът на саморегулация би бил изключително полезен за преодоляване на подобни проблеми", пише в становището на председателя на Българската асоциация на ПР агенциите Максим Бехар. От БНР настояват да бъде
премахнат долният праг за радиооператорите за външна продукция. „На базата на досегашния ни опит и отчитайки спецификата на радиопроизводство сме установили, че създаването на радиопредавания не е особено атрактивно за независими продуценти. В този смисъл съществуването на задължителен процент външни продукции в нашите програми ще ни принуди да излъчваме предавания, които не отговарят в пълна степен на нашите стандарти за качество", пишат до Министерството на културата от националното радио.
От БНТ пък биха подкрепили въвеждане на конвергентен регулатор макар и на по-късен етап и след цялостната ревизия на ЗРТ. „Не се налага промяна що се касае до обществената мисия на обществените оператори. Необходимо е да се търси по-гъвкав и комбиниран способ на финансиране на обществените оператори. Имайки предвид конкретната ситуация – световна икономическа криза и начало на прехода от аналогово към цифрово разпространение, въвеждането на такси в България е твърде закъсняло, но не бива да бъде пренебрегвано като способ за допълване на държавния бюджет, респ. на средствата необходими за финансиране на обществените оператори, така и на търговските, в случай че предлагат проект от обществена значимост.
Забраната за позициониране на продукти следва да бъде запазена за позициониране на стоки и услуги в новини, предавания, съдържащи политически и икономически коментари и анализи, при отразяване на национални чествания и религиозни служби", категорични са от държавната телевизия.
От ФИЛМАУТОР настояват за въвеждане на задължителна квота на българска продукция, която да бъде не по-малко от 25 %.
От Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) заявяват, че необходимите промени са във връзка с предстоящата цифровизация и с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги на Европейската комисия единствено, а новият медиен закон трябва да бъде изключително прецизен. Общите разпоредби на ЗРТ се отнасят едновременно, както радио, така и за телевизионното разпръскване, като не правят разлика между спецификата на двата видя медии. Директивата за аудиовизуални медийни услуги изрично е изключила от своя обхват радиоразпръскването, като със същия документ съществено либерализира телевизионните услуги.
„Да се допусне позиционирането, забраната само би довела до дискриминиране на българските рекламодатели и разграничаване на възможностите на вътрешния пазар. И БАР подкрепя", настояват от АБРО.
Българската асоциация на рекламодателите иска при евентуално редефиниране на мисията на БНТ да се предвиди по-голяма свобода за нейно участие в браншови организации и комитети за измерване на аудиторията. Медийните оператори, които закупуват правата за излъчване на събития с важно значение трябва да имат национално покритие.
И СЕМ смятат, че трябва да се вдигне забраната за позиционирането на реклами. „Като се има предвид, че повечето европейски държави ще допуснат позиционирането на продукти в националните си законодателства, неговата забрана в България няма да е особено ефективна", пише в становището на медийния регулатор.
***
Промени и за продуцентите
От Асоциацията на телевизионните продуценти настояват за промени, които да бъдат въведени с обособяването на самостоятелна нова глава в ЗРТ под работно наименование „Телевизионно продуцентство". Главата трябва да съдържа определение за „Телевизионен продуцент", който е „физическо или юридическо лице, което организира създаването и осигурява финансирането на телевизионно предаване". „Независим продуцент" пък спрямо даден доставчик на медийна услуга е продуцент, който не е свързано лице по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон с доставчика на медийната услуга.
В настоящия закон е записано, че „Външен продуцент" не трябва да е собственик на радио- или телевизионен оператор, радио- или телевизионен оператор да не е собственик на такова лице и да не предоставя на едни и същи оператор, включително и чрез конкурс, едновременно повече от две външни продукции. „Считаме, че следва да отпадне ограничението външен продуцент да може да предоставя на един и същи оператор едновременно не повече от две външни продукции, тъй като това ограничение не отговаря на съвременните пазарни условия", смятат председателят на АТП Димитър Станчев.
АТП подкрепя въвеждането на обединен медиен регулатор с цел ефективно прилагане на общностното за Европейския съюз и българското национално законодателство. Такъв регулатор трябва да бъде Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която извършва функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения съгласно Закона за електронните съобщения. Правомощията на КРС следва да бъдат разширени.
***
Думата на директора
Гриша Камбуров
Необходимите промени са Във връзка с предстоящата цифровизация и с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги на Европейската комисия, която трябва да бъде адаптирана в българското законодателство до 19 декември тази година.
стр. 5, 6-7

Източник: Вестник ПОГЛЕД