Ивета Бургаджиева: Не прави добро впечатление, когато кандидатът не пита за нищо

www.karieri.bg I 15.04.2015г.

На интервюто идва… добре подготвен – знае кои сме и какво правим, кои са клиентите ни, какви награди сме спечелили. Ако не си е подготвил "домашното", кандидатът изглежда като турист, който минава през офиса за чаша кафе. Впечатлява ме, когато е ентусиазиран и мотивиран, но без да преиграва.

Облечен е… нито прекалено официално, нито прекалено неглиже. Умее да бъде адекватен, както по отношение на облекло и външен вид, така и като поведение.

Пита за… организацията на работата, структурата, екипите, възможностите, които би имал в компанията и всичко останало, което го интересува, но без да задълбава в прекалени детайли, ако говорим за първо интервю. Често кандидатите без опит не знаят какво да питат, защото не познават работата, но дори и в такъв случай е добре да сте проучили компанията и бранша и да сте си подготвили 1-2 въпроса. На мен лично не ми прави добро впечатление, когато кандидатът не пита за нищо, изглежда все едно не е особено заинтересуван.

И никога не казва… "Ами не знам/ нямам представа/вие ми предложете нещо" в отговор на моя въпрос за желаната заплата.

Интересува се от… бранша, бизнеса, пазара, технологии, комуникации, икономика, култура, политика, лайфстайл, здравеопазване, квантова физика, модерно изкуство + още от около 100 неща. Шегувам се, но само донякъде, защото в нашия бизнес човек трябва да е в час с почти всичко, което се случва около него. Затова и търсим естествено любопитни хора с неизчерпаем информационен глад.

В мотивационното си писмо пише… от свое име. За да ме грабне, едно мотивационно писмо трябва да е ясно, стегнато, да не е прекалено дълго, без излишни детайли и подробности, но едновременно с това да има личен почерк и стил, също така да си личи, че кандидатът го е написал именно за нашата компания, защото точно при нас иска да започне работа. Много е важно да е издържано граматически и стилистично. Не малка част от работата ни е свързана с писане, така че винаги обръщам внимание и на това.

Умее да… представя себе си, опита и уменията си уверено, но и с чувство за хумор. Знае цената си, но също така познава слабостите си и не се страхува да говори за тях, когато се повдигне този въпрос. Ако един кандидат се старае прекалено много да се представи като неуязвим и перфектен, започвам да се питам дали не му липсва емоционална зрялост и съответно как ще се справя с проблеми, кризи и всякакви други предизвикателства, пред които работата неизбежно ще го изправи.

Ще ме впечатли, ако… познава проектите и успехите на агенцията и като цяло бранша и пазара. Също ако е интересна и многоизмерна личност, на която й личи че се чувства добре в собствената си "шареност". Ще се впечатля, ако усетя че човекът има естествена потребност постоянно да се предизвиква сам, както и смелост да излиза от зоната си на комфорт, за да се учи.

В кариерата се стреми… да се развива и да не се страхува да трупа нови опитности, дори с риск някой специалист по подбор да прецени, че не е последователен в развитието си или достатъчно "благонадежден".

Дори и да има идеално CV, не бих го наела, ако… ценностите му са в конфликт с ценностите на "Юнайтед Партнърс". При нас са идвали кандидати със страхотни CV-та, но още на пръв поглед личи, че няма да се впишат в средата. Например, ако един човек е с много силно изразена склонност да води като се налага и доминира, без да зачита хората около себе си, колкото и невероятен професионалист да е, няма да пасне на нашата култура, в която толерантността, доверието и личната инициатива са много важни. Затова винаги проверявам дали има съвместимост на ценностите.

Въпросът, който винаги задавам на интервю за работа, е… разкажете ми за някой ваш неуспех.

И отговорът, който бих била доволна да чуя, е… няма правилен отговор на този въпрос. Обикновено обръщам внимание на естествената реакция на човек, когато му задам този ‚неудобен" въпрос, особено когато той няма много опит и не се е научил още как да се държи на интервюта. Наблюдавам доколко той си позволява да бъде уязвим, но и дали умее да пази границите си. От думите и невербалната комуникация може да се научи много за личността и да се прецени дали това е подходящата кандидатура, разбира се, в комбинация с други въпроси и проучване.

Грешките, които допускат кандидатите за работа най-често, са… представят се като прекалено уверени или прекалено неуверени. Отговарят едносрично, с по едно изречение или пък прекаляват с говоренето. Не знаят нищо за компанията. Бъркат връзки с обществеността с реклама. Не са направили проучване за заплащането за съответната позиция и не могат да отговорят адекватно на този въпрос. Не се усмихват изобщо и са прекалено сериозни. Избягват очен контакт.

На интервюто за работа, което никога няма да забравя… един кандидат подрани с повече от 30 мин. за интервюто и след като му обясних, че ще се наложи да почака, защото в момента имам друга работа, той ми каза "Е, нищо, тъкмо ще ми направиш кафенце". Разбира се, не беше сред извиканите на второ интервю.

На моето последно интервю за работа… много отдавна не съм седяла на стола на кандидата. Последното ми "истинско" интервю за работа беше преди около 8 години, тогава се занимавах с връзки с обществеността и кандидатствах в една медия. Тъкмо бях преживяла голяма криза в живота си и си спомням, че на интервюто споделих нещо за това. Мисля, че искреността ми спечели човека срещу мен, без изобщо да съм залагала на тази карта.

 

Оригинална публикация