Ивета Бургаджиева: Не прави добро впечатление, когато кандидатът не пита за нищо

www.karieri.bg I 15.04.2015г.

На интервюто идва… добре подготвен – знае кои сме и какво правим, кои са клиентите ни, какви награди сме спечелили. Ако не си е подготвил "домашното", кандидатът изглежда като турист, който минава през офиса за чаша кафе. Впечатлява ме, когато е ентусиазиран и мотивиран, но без да преиграва.

Облечен е… нито прекалено официално, нито прекалено неглиже. Умее да бъде адекватен, както по отношение на облекло и външен вид, така и като поведение.

Пита за… организацията на работата, структурата, екипите, възможностите, които би имал в компанията и всичко останало, което го интересува, но без да задълбава в прекалени детайли, ако говорим за първо интервю. Често кандидатите без опит не знаят какво да питат, защото не познават работата, но дори и в такъв случай е добре да сте проучили компанията и бранша и да сте си подготвили 1-2 въпроса. На мен лично не ми прави добро впечатление, когато кандидатът не пита за нищо, изглежда все едно не е особено заинтересуван.

И никога не казва… "Ами не знам/ нямам представа/вие ми предложете нещо" в отговор на моя въпрос за желаната заплата.

Интересува се от… бранша, бизнеса, пазара, технологии, комуникации, икономика, култура, политика, лайфстайл, здравеопазване, квантова физика, модерно изкуство + още от около 100 неща. Шегувам се, но само донякъде, защото в нашия бизнес човек трябва да е в час с почти всичко, което се случва около него. Затова и търсим естествено любопитни хора с неизчерпаем информационен глад.

В мотивационното си писмо пише… от свое име. За да ме грабне, едно мотивационно писмо трябва да е ясно, стегнато, да не е прекалено дълго, без излишни детайли и подробности, но едновременно с това да има личен почерк и стил, също така да си личи, че кандидатът го е написал именно за нашата компания, защото точно при нас иска да започне работа. Много е важно да е издържано граматически и стилистично. Не малка част от работата ни е свързана с писане, така че винаги обръщам внимание и на това.

Умее да… представя себе си, опита и уменията си уверено, но и с чувство за хумор. Знае цената си, но също така познава слабостите си и не се страхува да говори за тях, когато се повдигне този въпрос. Ако един кандидат се старае прекалено много да се представи като неуязвим и перфектен, започвам да се питам дали не му липсва емоционална зрялост и съответно как ще се справя с проблеми, кризи и всякакви други предизвикателства, пред които работата неизбежно ще го изправи.

Ще ме впечатли, ако… познава проектите и успехите на агенцията и като цяло бранша и пазара. Също ако е интересна и многоизмерна личност, на която й личи че се чувства добре в собствената си "шареност". Ще се впечатля, ако усетя че човекът има естествена потребност постоянно да се предизвиква сам, както и смелост да излиза от зоната си на комфорт, за да се учи.

В кариерата се стреми… да се развива и да не се страхува да трупа нови опитности, дори с риск някой специалист по подбор да прецени, че не е последователен в развитието си или достатъчно "благонадежден".

Дори и да има идеално CV, не бих го наела, ако… ценностите му са в конфликт с ценностите на "Юнайтед Партнърс". При нас са идвали кандидати със страхотни CV-та, но още на пръв поглед личи, че няма да се впишат в средата. Например, ако един човек е с много силно изразена склонност да води като се налага и доминира, без да зачита хората около себе си, колкото и невероятен професионалист да е, няма да пасне на нашата култура, в която толерантността, доверието и личната инициатива са много важни. Затова винаги проверявам дали има съвместимост на ценностите.

Въпросът, който винаги задавам на интервю за работа, е… разкажете ми за някой ваш неуспех.

И отговорът, който бих била доволна да чуя, е… няма правилен отговор на този въпрос. Обикновено обръщам внимание на естествената реакция на човек, когато му задам този ‚неудобен" въпрос, особено когато той няма много опит и не се е научил още как да се държи на интервюта. Наблюдавам доколко той си позволява да бъде уязвим, но и дали умее да пази границите си. От думите и невербалната комуникация може да се научи много за личността и да се прецени дали това е подходящата кандидатура, разбира се, в комбинация с други въпроси и проучване.

Грешките, които допускат кандидатите за работа най-често, са… представят се като прекалено уверени или прекалено неуверени. Отговарят едносрично, с по едно изречение или пък прекаляват с говоренето. Не знаят нищо за компанията. Бъркат връзки с обществеността с реклама. Не са направили проучване за заплащането за съответната позиция и не могат да отговорят адекватно на този въпрос. Не се усмихват изобщо и са прекалено сериозни. Избягват очен контакт.

На интервюто за работа, което никога няма да забравя… един кандидат подрани с повече от 30 мин. за интервюто и след като му обясних, че ще се наложи да почака, защото в момента имам друга работа, той ми каза "Е, нищо, тъкмо ще ми направиш кафенце". Разбира се, не беше сред извиканите на второ интервю.

На моето последно интервю за работа… много отдавна не съм седяла на стола на кандидата. Последното ми "истинско" интервю за работа беше преди около 8 години, тогава се занимавах с връзки с обществеността и кандидатствах в една медия. Тъкмо бях преживяла голяма криза в живота си и си спомням, че на интервюто споделих нещо за това. Мисля, че искреността ми спечели човека срещу мен, без изобщо да съм залагала на тази карта.

 

Оригинална публикация

All Channels Communication Group с две отличия от годишните награди на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси

www.all-channels.com I 02.02.2015г.

 

All Channels Communication Group получи два приза на годишните награди на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУЧР). Комуникационната група бе наградена в категориите „Най-добър HR проект на МСП за 2014 г.” и „Най-добър проект за интегриране на образованието в бизнеса за 2014 г.”. Компанията бе и сред финалистите в една от най-оспорваните категории „HR екип на годината".
Признанието, което All Channels Communication Group получи за втора година от Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси, доказва, че интегрирането на образованието в бизнеса е един от начините за подготвянето на млади професионалисти, които да помогнат на българския бизнес, коментираха от All Channels. Комуникационната група бе отличена и с иновативния HR проект „Златен челник”, който за една година доведе до постигане на високи резултати. През 2012 г. All Channels Communication Group спечели две награди на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси в категориите „Най-добра HR стратегия на МСП“ и „Най-ангажиран към УЧР организационен лидер на годината“ – приз,  който отличи целия управленски борд на компанията.
All Channels Communication Group е единствената българска комуникационна агенция, носител на 13 международни награди и над 20 номинации. Компанията притежава и десетки отличия от български конкурси. Наскоро All Channels | PR получи поредни 2 номинации за международните PR награди SABRE 2014 с проектите „Писмо за промяна“ в категория „Балкани“ и „ДАР за България“ в категория „Неправителствени организации“.

All Channels Communication Group е създадена през 2001 година като класическа PR агенция, която през годините се развива до комуникационна група, обхващаща пълния спектър на комуникационни услуги. В момента групата има няколко обособени комуникационни звена – All Channels | PR, All Channels | Advertising, All Channels | Interaction, All Channels | Activation и Symmetric Communications Consultancy.

Автор:
All Channels | PR

Опасните митове за пиара

www.manager.bg I 31.10.2014г. 

Голяма част от пиар професионалистите смятат, че работата им е повече занаят, отколкото наука. Много от тези, които са начинаещи в професията или все още не са се усъвършенствали да работят професионално, често практикуват пиара, изхождайки от дълбоко погрешни представи за него.
Има много митове, които определят разбиранията на стотици служители на пиар отделите в компаниите и агенциите за връзки с обществеността, отбелязват авторите на MarketingAbout.
Ето кои са някои от най-опасните от тези митове:
"Всяка публичност е добра публичност“. Много хора в пиара си мислят, че докато името на клиента го има в текстовете на вестниците, това е добре и достатъчно. Независимо какво се казва. Заглавието на изданието обаче има значение. Контекстът, в който се появява името, също.
Пиарът се занимава с "прессъобщения" и "пресконференции". Това са двете популярни фрази от професията, които клиентите и шефовете знаят и повтарят. Хората използват тези думи често, но понякога това не е добре. Прекаленото внимание и повтаряне на факта, че има прессъобщение, пречи на пиара да намери по-правилните канали да си свърши работата и да наложи някакво общо разбиране сред публиката.
Щом името на клиента влезе в публичното пространство, той вече е "позлатен“. Това, че една пиар информация е обиколила медиите, не е успех. Тя би имала успех, когато вниманието към нея се задържи. Също както при музикалните хитове. Техният успех се признава от критиците в най-голяма степен, когато те се задържат по върховете на класациите. Самият факт, че са хитове предполага, че трябва да са достигнали до там.
Публичността е безплатна и лесна. Не! Много хора в днешно време опитват да влияят върху съдържанието на медиите.
За да има успех бизнесът, той трябва да наеме скъпа пиар агенция. Практиката сочи, че много предприемачи и собственици на малък бизнес успяват да рекламират фирмата си сами, със собствени непрофесионални усилия. И се справят доста добре.
Добрите продукти нямат нужда от публичност. Дълбоко невярно. Не бива една компания да изхожда от стратегията, че добрите й продукти "се продават от само себе си“ и да акцентира в публичното пространство на по-некачествените.
Пиарът не може да бъде измерен, следователно няма смисъл от него. Отзвукът в медиите не може да бъде отмерен със статистика, също както победите във футболните мачове или страниците с реклама. Но добрите отзиви в текстовете на пресата например са много по-ценни и влиятелни от рекламните илюстрации и страници.
Пиар професионалистът диктува волята си и контролира пресата. Строго забранено! Натискът на пиара върху репортерите има обратен ефект – това поведение отблъсква журналистите и се смята за недопустим опит за влияние върху правото им за подбор на темите.
Само бившите журналисти могат да се занимават с пиар. Няма такова нещо. Стига да те обучат добре правилните хора, можеш да практикуваш спокойно тази професия, не само ако не си бил журналист, но и ако нямаш диплома за квалификация в тази сфера.
Пиарът е увъртане, лозунги и пропаганда. Пак не! Това са средства за манипулация, а манипулацията означава да насочваш мнението, възприятията и действията на хората към нещо, което може да не е в техен интерес. По-скоро пиарът има за цел да улесни решенията на забързаните клиенти на компаниите, като ги информира за новите оферти. Или да набавя на журналистите нужната информация.
Вижте още: Рекламирането е скъпо, текстът с похвала – безценен 

 

Оригинална публикация

Най-важните умения на майсторите в общуването

www.manager.bg I 19.09.2014г. 

Понякога, някои клиенти в бизнеса не разбират напълно и не оценяват трудността на професионалистите, които разчитат в работата си основно на комуникации. Било то маркетинговите мениджъри, пиарите, търговците, вземащи решения на микрониво. Техните задължения са сложни за изпълнение и в същото време може да бъде много удовлетворяващи заради умението успешно да се общува.
„Наблюдавайки комуникационните експерти през годините забелязах някои общи неща между, наистина добрите от тях“, коментира в списание Entrepreneur Барабара Бейтс – изпълнителен директор на фирма Eastwick в САЩ. По думите й тези хора контактуват по-дълбоко, изпитват искрено любопитство към различията на живота. Това ги прави личности, чието присъствие променя средата. Щом я напуснат, липсата им се усеща.
Ето някои от най-важните им навици, които ги правят сериозно ефективни и различни от масовото поведение.
Те изучават хората. Успехът в полето на бизнес комуникациите се свежда до разбирането как хората работят. Най-ефективно се общува, ако човек разбере първопричините, които обясняват защо някой друг взема или би взел дадени решения. Ако разбере ситуацията на другия и нуждите, стремежите, вкуса и целите му. Освен това, на всяка група от хора трябва да се гледа като на сбор от отделни различни личности.
Виждат истории. Знаят как реагира на историите човешкия ум. Умеят да разказват, с включени в разказите им класически образи като героя, злодея и други архетипи. Това е структурата на вечно продаващата се човешка драма или разказ, която позволява на другия да види живота, облика на събеседника или работата като по-близки до него.
Измайсторили са противоположната гледна точка. „Често съм чувала хора да описват отличните комуникационни специалисти с думите „той (или тя) ми помогна да видя голямата картина“ или „той (или тя) ми накара да изляза от моята зона на комфорт“, казва Бейтс. Умният комуникатор успява да подготви другите за неочаквани алтернативи, като вижда нещата по неприятния за тях начин и им го казва. За да се прави това и да не е обидно, разбира се, се изисква отработен финес.
Фокусират се в отдалечен план. Фокусират се приближено. Разглеждат добре ситуацията отвътре, създават си картина и после виждат тази картина като част от по-голямо цяло. Това помага добре на организационния мениджмънт и на всеки ръководител на отдел. Работи и в полза на външни консултанти по маркетингови комуникации, дошли във фирмата за да й предлагат гледната точка, която тя отвътре не може да разбере, за да заработи по-добре.
Копаят надълбоко. Не се задоволяват с повърхностната информация. Тези, които не се задълбават, не правят достатъчно, за да се развиват. Изисква повече усилия да задаваш допълнителни въпроси, да се ровиш надълбоко в информацията, да искаш да научиш повече, когато вече знаеш достатъчно. Само ако го правиш пред теб, ще изникват повече точки, чието неочаквано свързване ражда идеята. И в това се състои отличната част на комуникациите.
Прекарват време за разговори в реалния свят. Общуват толкова по телефона и пред компютъра, колкото очи в очи. Ценят истинските диалози.
Умеят да завоюват доверие. Разполагат с набор от експертни умения и презентират тези умения по начин, с който предразполагат другите да ги уважават и да се доверят на оценката им почти незабавно.  

 

 

Оригинална публикация