www.karieri.bg I 15.04.2015г.

На интервюто идва… добре подготвен – знае кои сме и какво правим, кои са клиентите ни, какви награди сме спечелили. Ако не си е подготвил "домашното", кандидатът изглежда като турист, който минава през офиса за чаша кафе. Впечатлява ме, когато е ентусиазиран и мотивиран, но без да преиграва.

Облечен е… нито прекалено официално, нито прекалено неглиже. Умее да бъде адекватен, както по отношение на облекло и външен вид, така и като поведение.

Пита за… организацията на работата, структурата, екипите, възможностите, които би имал в компанията и всичко останало, което го интересува, но без да задълбава в прекалени детайли, ако говорим за първо интервю. Често кандидатите без опит не знаят какво да питат, защото не познават работата, но дори и в такъв случай е добре да сте проучили компанията и бранша и да сте си подготвили 1-2 въпроса. На мен лично не ми прави добро впечатление, когато кандидатът не пита за нищо, изглежда все едно не е особено заинтересуван.

И никога не казва… "Ами не знам/ нямам представа/вие ми предложете нещо" в отговор на моя въпрос за желаната заплата.

Интересува се от… бранша, бизнеса, пазара, технологии, комуникации, икономика, култура, политика, лайфстайл, здравеопазване, квантова физика, модерно изкуство + още от около 100 неща. Шегувам се, но само донякъде, защото в нашия бизнес човек трябва да е в час с почти всичко, което се случва около него. Затова и търсим естествено любопитни хора с неизчерпаем информационен глад.

В мотивационното си писмо пише… от свое име. За да ме грабне, едно мотивационно писмо трябва да е ясно, стегнато, да не е прекалено дълго, без излишни детайли и подробности, но едновременно с това да има личен почерк и стил, също така да си личи, че кандидатът го е написал именно за нашата компания, защото точно при нас иска да започне работа. Много е важно да е издържано граматически и стилистично. Не малка част от работата ни е свързана с писане, така че винаги обръщам внимание и на това.

Умее да… представя себе си, опита и уменията си уверено, но и с чувство за хумор. Знае цената си, но също така познава слабостите си и не се страхува да говори за тях, когато се повдигне този въпрос. Ако един кандидат се старае прекалено много да се представи като неуязвим и перфектен, започвам да се питам дали не му липсва емоционална зрялост и съответно как ще се справя с проблеми, кризи и всякакви други предизвикателства, пред които работата неизбежно ще го изправи.

Ще ме впечатли, ако… познава проектите и успехите на агенцията и като цяло бранша и пазара. Също ако е интересна и многоизмерна личност, на която й личи че се чувства добре в собствената си "шареност". Ще се впечатля, ако усетя че човекът има естествена потребност постоянно да се предизвиква сам, както и смелост да излиза от зоната си на комфорт, за да се учи.

В кариерата се стреми… да се развива и да не се страхува да трупа нови опитности, дори с риск някой специалист по подбор да прецени, че не е последователен в развитието си или достатъчно "благонадежден".

Дори и да има идеално CV, не бих го наела, ако… ценностите му са в конфликт с ценностите на "Юнайтед Партнърс". При нас са идвали кандидати със страхотни CV-та, но още на пръв поглед личи, че няма да се впишат в средата. Например, ако един човек е с много силно изразена склонност да води като се налага и доминира, без да зачита хората около себе си, колкото и невероятен професионалист да е, няма да пасне на нашата култура, в която толерантността, доверието и личната инициатива са много важни. Затова винаги проверявам дали има съвместимост на ценностите.

Въпросът, който винаги задавам на интервю за работа, е… разкажете ми за някой ваш неуспех.

И отговорът, който бих била доволна да чуя, е… няма правилен отговор на този въпрос. Обикновено обръщам внимание на естествената реакция на човек, когато му задам този ‚неудобен" въпрос, особено когато той няма много опит и не се е научил още как да се държи на интервюта. Наблюдавам доколко той си позволява да бъде уязвим, но и дали умее да пази границите си. От думите и невербалната комуникация може да се научи много за личността и да се прецени дали това е подходящата кандидатура, разбира се, в комбинация с други въпроси и проучване.

Грешките, които допускат кандидатите за работа най-често, са… представят се като прекалено уверени или прекалено неуверени. Отговарят едносрично, с по едно изречение или пък прекаляват с говоренето. Не знаят нищо за компанията. Бъркат връзки с обществеността с реклама. Не са направили проучване за заплащането за съответната позиция и не могат да отговорят адекватно на този въпрос. Не се усмихват изобщо и са прекалено сериозни. Избягват очен контакт.

На интервюто за работа, което никога няма да забравя… един кандидат подрани с повече от 30 мин. за интервюто и след като му обясних, че ще се наложи да почака, защото в момента имам друга работа, той ми каза "Е, нищо, тъкмо ще ми направиш кафенце". Разбира се, не беше сред извиканите на второ интервю.

На моето последно интервю за работа… много отдавна не съм седяла на стола на кандидата. Последното ми "истинско" интервю за работа беше преди около 8 години, тогава се занимавах с връзки с обществеността и кандидатствах в една медия. Тъкмо бях преживяла голяма криза в живота си и си спомням, че на интервюто споделих нещо за това. Мисля, че искреността ми спечели човека срещу мен, без изобщо да съм залагала на тази карта.

Оригинална публикация

www.bdvo.org I 11.11.2014г.

Цел на обучението:

Да намали честно срещаната неувереност пред публика, както и да даде ключовите умения за създаване на запомняща се публична реч или презентация.

В обучението са покрити темите за съотношението на вербалните и невербалните елементи от представянето, взаимодействие с публиката, включително ключовото умение за модериране на сесиите с въпроси и отговори и справянето с т.нар „проблемни” участници. Съществен акцент в обучението е умението за създаване на запомнящи се послания, както и основните правила за подготовка на успешна Power Point презентация, но и на други, неконвенционални методи на представяне.

Обучението е с изцяло практическа насоченост, на желаещите участници ще бъде дадена възможност да изнесат кратка презентация, която ще анализираме заедно.

Обучението е подходящо за специалисти по комуникации, предприемачи, мениджъри, които искат да подобрят презентационните си умения и способностите си за публично говорене.

Учебни модули:

1. Публична реч – функции, видове представяне пред публика. Специфика на аудиторията, информационни потребности.

2. Комуникационни средства – реч, презентация, интерактивни методи за представяне на информацията. Избор на правилното средство за представяне, съобразено с темата и нуждите на публиката.

3. Взаимодействие с аудиторията – управление на времето, външен вид и облекло, вербална и невербална комуникация, контакт с очите, движение в аудиторията. Гласови качества, паузи и интонация, управление на сесията за въпроси и отговори. Справяне с проблемни участници.

4. Презентации с Power Point – базови правила за графичния вид на презентацията. Обща продължителност, структура и съдържание на слайдовете. Технически трикове за приковаване на вниманието на публиката. Интерактивни способи за привличане на интерес – представяне на статистическа информация, графики, видео съдържание.

5. Неконвенционални способи за публична реч – демонстрация, ролева игра, представяне чрез видео или помощни материали. Нетрадиционни начини за привличане на вниманието на публиката.

Обучител:

Росен Бъчваров

Има близо 15 годишен опит в корпоративните комуникации в публичния сектор, включително в маркетингови проекти в чужбина. Води тренинги за работа с медиите и медийни интервюта, публичното говорене и презентационни умения. Сред организациите, които ползват услугите му, са общински органи, Прокуратурата, бивши и настоящи министри, ръководители на ведомства, частни корпорации.

С образование по маркетинг от УНСС и право в СУ „Св. Климент Охридски“, специализации в сферата на корпоративните комуникации в САЩ и Швеция Росен Бъчваров има задълбочен поглед върху медийния контекст на публичната власт и богат практически опит, включително в управлението на кризисни ситуации.

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 26.08.2014г. 

"Кои са невербалните аспекти на доброто преподаване?"
Този въпрос се заема да изследва Налини Амбади – експериментален психолог от Харвардския университет в САЩ. Тя провежда научен експеримент, за да открие отговора, използвайки много кратки, 10-секундни записи на преподаватели в аудитория. Амбади показва записите на публика и след това моли зрителите да оценят предполагаемия характер на преподавателя според списък, в който били изброени 15 личности черти.
След първите получени резултати Амади редактира клиповете и ги скъсява до 5 секунди. Резултатите били почти същите. Те били еднакви дори след като намалила клиповете до продължителност от 2 секунди. Изглежда, всичко отвъд първото впечатление на хората е излишно.
Следващата й стъпка довела до още по-интересен извод. Амади сравнила оценките, получени в експеримента й с оценки за същите преподаватели, направени от студенти, учили цял семестър при тях. Връзката между двете била впечатляващо голяма. Човекът, гледал преподавателя няколко секунди на клип, без да го познава, изказвал много подобно мнение за него също като студента, който е посещавал лекциите му цял семестър.
От тук се поражда въпроса дали първото впечатление е добър индикатор за същността на човека или не? Може ли човек да прозре дълбоко същността на друг много бързо или се оповаваме на заключения за хората според предварително събрания ни личен опит и игнорираме доказателствата, с които се оказва, че не сме прави в мнението си за тях?
Първото впечатление в много случаи не е правилно, припомнят психолози от целия свят. Учените наричат склонността ни прибързано да съдим хората „грешка на фундаменталното приписване“. Грешка е, защото човек може да има поведение в една ситуация, което не е правилен показател за неговото поведение в друга. Масово подценяваме ролята на контекста и правим оценки на базата на изключително ограничена информация.
Какво значение има всичко това за бизнеса и маркетинга?
Първото впечатление е изключително важно в работна обстановка и по време на презентации. Като говорители можем да се възползваме от слабостта на хората да отсъждат прибързано, пише списание Inc. от САЩ.
Когато застанем в центъра на вниманието, за да започнем презентация, и погледите се състредоточат върху нас, можем да започнем да контролираме вниманието, използвайки различни психологически, вокални и вербални умения. Те могат да бъдат нашите инструменти, с които да хващаме слуха и погледите на аудиторията.
Как да стане? Например:
като влезем в залата с уверена крачка и стигнем до централно място, където заставаме пред публиката с изправено тяло, с поглед, пълен с решителност и предназначение,. Положението, в което спираме хода си и заставаме пред хората, трябва да е такова, че тежестта на тялото ни да бъде концентрирана в краката. Погледът трябва да е напред, към слушателите.
ако има маса или трибуна пред нас, трябва да наредим на нея помощните си материали с грациозни движения, тихо и концентрирано. След това запазваме мълчание за секунда, наблюдавайки публиката, пред която ще говорим – този миг трябва да бъде празното платно, върху което да нарисуваме картината на своето присъствие.
После може да изберем един човек в дъното на залата, да се вгледаме в очите му и да започнем откриващото изречение на речта си, говорейки с увереност и гледайки точно този човек.
Сред останалите съвети за отлично първоначално впечатление се включват още: започнете с ясно и добре формулирано изказване по темата на речта ви. Маркетинг гуруто Сет Годин например изнесе реч, която започна с „Маркетирането на технически продукти е твърде важно, за да се остави само на маркетолозите“. Това е пример за обобщаващо тезата начално изречение.
Често използвана стратегия е също да се започне с въпрос към публиката. Например „Колко от вас някога са се чудили откъде идва месото за следващото ви хранене? Ако има такива, моля да вдигнат ръка!“
Има и оратори, които започват изказването си с представяне на проблем. Това също е работещ начин да се привлече вниманието на публиката.  

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 30.07.2014г. 

Говоренето пред публика не се ограничава само със смисъла на казаното, нито дори с уверения език на тялото. Много е важно да умеем и да задаваме подходящото настроение и тон.
Германски екип от психолози и фонетици провери ефекта, който дочутите гласни звуци дават върху настроението ни. Оказало се, че колкото по-често чуваме звука „и“, толкова по-позитивно се настройваме. Звукът „о“ пък ни тласка към по-мрачна нагласа на духа.
Дотук добре. Значи можем да настроим положително публиката си, като използваме много думи, съдържащи подходящите звуци. Достатъчно лесно е.
Учените обаче не спират дотук. Допълнителните им резултати са малко по-сложни. Оказва се, че гримасите, които правим, докато произнасяме „и“ или „о“, също имат голямо значение за настроението на нашите слушатели. Така усмивката при "и" потвърждава и засилва положителното впечатление, а намръщването може да създаде конфликтно впечатление и да обърка публиката ни.
Разбира се, не е възможно или реалистично да контролираме с лабораторна прецизност всяко трепване на лицевите си мускули, докато правим публична презентация. Нито на всяка дума да мислим дали съдържа достатъчно и-та или о-та.
Можем обаче да използваме това знание за ключовите моменти в речта си. Фокусирайте се съзнателно върху позитивните звуци и „отворения“ език на тялото (усмивка, разперени ръце, открити длани), когато имате да кажете на публиката нещо много важно, нещо, което искате да бъде запомнено и прието. Още по-голям ефект ще постигнете, ако успеете да убедите слушателите да повторят на глас някакви „позитивни“ ключови думи.
И обратно, „затворете се“ и наблегнете на о-тата (например с думи като „но“, „ако“, „докато“), когато искате да подчертаете нещо негативно или да създадете у хората отрицателно усещане за някаква част от информацията, която споделяте.
Още веднъж това проучване ни напомня какво голямо значение имат емоциите и езикът на тялото, които проектираме върху аудиторията си. Начинът, по който движим тялото си, ни помага да подчертаем и изясним за останалите своите емоции и да дадем сигнал за това как се чувстваме. От огромно значение е говорещият пред хора да е в съзнание за езика на тялото си, за да бъде сигурен, че изпраща правилните сигнали.
Непременно трябва да се следи и езикът на тялото на публиката – скръстените ръце и крака например означават „заключване“, несъгласие с темата, отстраняване. Ако забележите подобни сигнали, трябва да намерите начин да накарате хората да се „отворят“ – например като промените собствения си тон и движения или с хитър способ като това да пуснете по редовете листовки или брошури, които ще накарат хората да протегнат ръце – един от най-положителните физически сигнали. Или може да задавате въпроси и да помолите да ви отговорят с вдигане на ръце.
Сложният и мистериозен танц на човешките емоции и тяхното физическо отражение тепърва започват да се разкриват пред невролозите. Живеем в една невероятна епоха, в която пред нас се разкриват нови познания и способи за това да бъдем по-убедителни, успешни и комуникативни. Нека ги използваме!
По материали от Ник Морган, Real Business 

Оригинална публикация