в. Капитал Daily | Ани КОДЖАИВАНОВА, Георги МАРЧЕВ | 12.02.2013

Министерството на Мирослав Найденов продължава да харчи евросредства в конкурси със съмнителна ефективност

Настоящата година е последната от действието на Програмата за развитие на селските региони (ПРСР) за програмния период 2007 – 2013 г., а милиони от щедрите суми за комуникация по програмата все още са неусвоени (виж карето). В опитите си да намери приложение на европейските пари в последните две години ресорното земеделско министерството прави десетки обществени поръчки. И през 2013 г. традиционните вече конкурси за външна реклама и платени кампании в телевизия, радио и преса на ПРСР и отделни мерки по нея очакват своите изпълнители. Извън тях обаче министерството все по-често обявява спорни конкурси със съмнителна ефективност, но пък щедро финансиране.

Златните социални мрежи

Въпреки че през лятото на миналата година обществената поръчка за създаване на Twitter и Facebook профили на ПРСР срещу 100 хил. лв. прерасна в скандал, земеделското ведомство явно няма намерение да спре да харчи европейски средства за дейности, свързани с иначе безплатните социални мрежи. На 8 февруари министерството е обявило публична покана за "подобряване на създадените вече страница на ПРСР във Facebook и профил в Twitter, както и ежедневното им поддържане и обновяване за срок от 1 година". Изпълнителят също така ще трябва да повиши харесванията на страницата във Facebook сред бенефициентите на програмата от приблизително 2100 на поне 7500. Стойността на поръчката е 50 хил. лева, крайният срок за внасяне на предложенията – 18 февруари, т.е. кандидатите имат едва 10 дни, за да подготвят участието си. От ведомството на Мирослав Найденов уточниха, че новата процедура се налага, тъй като е изтекъл станалият скандално известен договор с фирмата "Кей Ем Ком" на 25-годишната бивша PR специалистка в министерството Кристина Спасова, която създаде профилите и имаше задължение да ги поддържа за срок от една година.
Харчовете, свързани с интернет комуникацията на програмата, не спират дотук. Министерството на Мирослав Найденов е предвидило още 50 хил. лв., за да се тества "ефективността на функционалността на интернет страницата на програмата www.prsr.government.bg". Макар че срокът за подаване на документи е изтекъл на 27 декември, все още няма обявен изпълнител по този конкурс, който е само половината от по-голяма поръчка. Втората й част – също на прогнозна стойност 50 хил. лв., е за проучване на ефективността на информационни и рекламни кампании по Програмата за развитие на селските райони, проведени през 2012 г. и до края на 2013 г. Когато този изпълнител бъде избран, той ще може след време да ни каже например какъв ефект са имали похарчените близо 800 хил. лв. за представянето на ПРСР на регионални изложения и събори.

Панаир на агросуетата

През пролетта на 2012 г. министерството подписа договори по поръчка с две обособени позиции. Първата е за представяне на ПРСР на минимум 10 национални и регионални изложения и конференции. От кандидатите се изисква да наемат площ и да изградят щанд, зад който експертите на министерството да дават информация на посетителите. За тази услуга министерството е планирало да похарчи 350 хил. лв. без ДДС. За негов "късмет" избраният кандидат – фирма "Експо тийм" със собственик Ивайло Жеглов, предлага по-ниска цена от 288 хил. лв.
Втората позиция е за представяне на ПРСР на поне 20 събора, организирани в малки общини. За целта фирмата трябва да осигури оборудвано превозно средство с подходяща визия (в случая фирмата е предложила брандиран с визията на ПРСР кемпер). Той служи като мобилна "приемна" на експертите от министерството, чиято задача е да провеждат разяснителна кампания на заинтересованите от ПРСР посетители на съборите. По тази поръчка министерството е било готово да даде още по-сериозната сума от 600 хил. лв. без ДДС, но отново минава "тънко" – избраната фирма "Фернет" на лидера на Единната народна партия Мария Капон предлага 510 хил. лв.
Хубавите новини са, че и двете фирми са утвърдени на пазара, както и че са предложили повече от изискваното – например броят на изложенията и конференциите, разписани в програмата от "Експо тйм" e 18 вместо 10, а регионалните събори, за които се грижи "Фернет" – 42 вместо 20. Въпреки това сумите са значителни за участие в подобни малки регионални събития, най-често организирани от самите общини и кметства – като Панаир на киселото мляко в Разград, изложение по овцевъдство в Елин Пелин, Празник на сливата и традиционната сливова ракия в Троян по първата позиция или фестивал на бабугерските маски и игри в Симитли, фолклорен събор "Златна есен" в Симеоновград, Национален събор на местните български породи в Калофер, събор "Струма пее" в Невестино и т.н. – по втората.

Конкурси по харчене

Примерите за не особено смислени финансирания не спират дотук. За първи път тази година ведомството на Найденов организира собствен фермерски конкурс. Досега то винаги е било партньор на подобни събития, организирани от различни професионални сдружения, специализирани медии и др. Сега обаче министерството търси организатор на "Класация на фермери в четири категории – "Фермер 2012 г.", "Млад фермер 2012 г.", "Биологичен производител 2012 г.", "Животновъд 2012 г.".
Всяка от категориите е с прогнозна стойност 50 хил. лв., или общо 200 хил. лв. без ДДС. Въпреки че срокът за подаването на оферти бе до 14 януари, още няма избран изпълнител, защото "комисията не е приключила работата си". От земеделското министерство не отговориха дали част от сумата е предвидена за награден фонд, или всички средства ще се изхарчат само за провеждането на събитията.

Реклами по спешност

Освен екзотичните конкурси нова порция традиционни поръчки за комуникация на ПРСР очаква своите изпълнители през настоящата година. Само в последните няколко седмици земеделското министерство е обявило търгове за реклама и популяризация на програмата на стойност няколко милиона лева. Фирмите имат време до 14 февруари, за да подадат оферти и по търга за разработване и излъчване на специализирани рубрики по ПРСР в регионални радиостанции с обхват в 28-те области на страната. Тази услуга ще бъде възнаградена с 500 хил. лв. без ДДС. До 18 февруари пък е срокът на конкурса за изработване на два 60-минутни филма за ПРСР, които да се разпространяват в 100 хил. тираж чрез национален ежедневник, на стойност 450 хил. без ДДС. Няколко дни по-късно изтича срокът и на поръчката за изработване на 24 различни петминутни специализирани рубрики за ПРСР, които да се излъчат в ефира на над 60 тв канала. Стойността е 680 хил. без ДДС.
Изпълнител в края на миналата година спешно си е намерила друга традиционна поръчка – за провеждане на тематични информационни кампании по мерки 211, 212, 213 и 214 от ПРСР. Интересното е, че за нея не е провеждан търг, а е възложена директно на фирмата "Си Ей Пи – Реформ" срещу 474 290 лв. без ДДС. Нейни собственици са "Тренд глоуб" с главен акционер Николай Папанов и "Алвес" на Александър и Кирилка Михайлови. МЗХ обяснява това с "изключителна спешност, предизвикана от непредвидими за възлагащия орган събития" – рекламите трябвало да бъдат факт напролет, а конкурсът щял да отнеме много време.

Има още и още

Други няколко едри поръчки на стойност над 4 млн. лв. с изтекли вече срокове все още нямат обявен изпълнител. Обяснението отново е, че комисиите не са приключили работата си, макар че датите на отваряне на офертите са от края на миналата и от началото на настоящата година. Такъв е конкурсът за външна реклама на ПРСР с прогнозна стойност 500 хил. лв. без ДДС, чийто срок за отваряне на оферти бе 7 декември. Все още не е избран и координатор за информационната кампания на програмата, макар че срокът изтече в края на ноември. Без изпълнител от есента е и още една едра поръчка – за създаване на мрежа от информационни центрове в общини по ПРСР на стойност 2 млн. лв., както и тази за организиране и провеждане на поне два тематични фермерски пазара на открито за 150 хил. лв. Висящ е и конкурсът за изработване и публикации на рекламни карета и информационни материали в национални и седмични печатни издания, както и в регионални такива. Стойността на търга е 1.47 млн. лв.
***

Рогът на изобилието

Програмата за развитие на селските региони разполага с най-голям финансов ресурс от всички други европейски програми в България. Съответно най-много са и средствата за популяризиране и комуникация на програмата – близо 18.5 млн евро за целия програмен период до края на 2013 г. Усвояването им обаче не върви скоростно – от началото на 2007 до края на 2011 г. са похарчени около 6 млн. евро вместо планираните 13 млн. евро. Така за 2012 и 2013 г. министерството има на разположение значителната сума от общо около 13 млн. евро за комуникация по ПРСР (като все още няма официален отчет за похарчената сума през 2012 г.).

Стр. 1, 6 

в. Росица, Севлиево | Мая ГАНЕВА | 06.02.2013

Община Севлиево обяви обществена поръчка за информация и публичност в рамките на проектите си "Изграждане на Център за настаняване от семеен тип и Защитено жилище за деца и младежи с увреждания в град Севлиево" и "Осигуряване на достъп и социализация на Средновековен град и крепост "Хоталич". Поръчката касае и провеждането на рекламна и PR кампания за промотиране на проекта за Хоталич и е разделена на три обособени позиции. С нейното възлагане се цели да бъде постигнато качествено и професионално изпълнение на заложените в двата проекта мерки за представяне и оповестяване пред широката общественост на всички въпроси, свързани с осигуряването на информация и публичност по двата проекта. Прогнозната стойност без ДДС е 179 166 лв.
По първата обособена позиция за информация и публичност в рамките на проект "Изграждане на Център за настаняване от семеен тип и Защитено жилище за деца и младежи с увреждания" фирмата-изпълнител трябва да изработи и монтира един билборд и две постоянни обяснителни табели; да организира и проведе две пресконференции – за анонсиране старта на проекта, и заключителна – при откриване на Центъра и Защитеното жилище. В тази позиция влизат още публикуване на периодични прессъобщения в местната и национална преса, отпечатване на листовки и изработване на обозначителни стикери. Прогнозната стойност е 7430 лева без ДДС. 16 976 лв. без ДДС е стойността по втората обособена позиция, чиято цел е да информира за изпълнението на проекта за достъп и социализация на Хоталич. Тя включва изработване и поставяне на два билборда, на 10 постоянни обяснителни табели; организиране и провеждане на две информационни събития; прессъобщения в местна и национална преса; излъчване на репортаж в национална телевизия. По третата обособена позиция за провеждане на рекламна и PR кампания за промотиране на проекта за Хоталич трябва да се разработи комуникационна стратегия, да се разпространят листовки и брошури с езикови версии, картички с кадри от обекта и постери с кадри от крепостта, PR филм на 2 езика; две 5 минутни версии за телевизионно излъчване. Тук влизат още производство на сувенири, изработване на уеб сайт, доставка и монтаж на пилон и знаме. Прогнозната стойност, без ДДС е 154 760 лв. Срокът за изпълнение на поръчката е 10 месеца.
Срокът за получаване на документация за участие в обществената поръчка е до 16.30 ч. на 25 февруари.

Стр. 2

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 14.01.2013

Рекордните над 14 млн. лв. за популяризиране на европрограми ще бъдат разпределени между електронни медии, избрани от властта без конкурс
Рекордните 13 млн. 964 хил. лв. ще бъдат разпределени между избрани електронни медии тази година за популяризиране на седем от оперативните програми (ОП) на ЕС. Това става ясно от писмения отговор на министъра по европейските въпроси Томислав Дончев до депутата от "Синята коалиция" Ваньо Шарков. Сумата ще набъбне, тъй като в справката не са включени парите за реклама на най-щедрата програма – за развитие на селските райони, подопечна на земеделското министерство.
Това е най-крупната сума, раздадена в рамките на една година от 2009 г., показва сравнението на данните. През 2012 г. за този род дейност са похарчени 8.5 млн. лв. Щедрото финансиране на медиите рискува да ги постави в деликатно положение спрямо управляващите от ГЕРБ в година, когато се провеждат оспорвани парламентарни избори.
Т.нар. комуникационен план за информация и публичност е задължителен за всяка европейска програма и представлява 0.6% от общата й стойност. От 2009 г. до ноември 2012 г. медиите са получили 25 млн. 730 хил. лв. по 9 оперативни програми на ЕС, сочи справката от ведомството на Томислав Дончев.
Най-много пари тази година ще бъдат разпределени по ОП "Техническа помощ" и "Околна среда" – съответно 3.4 млн. лв. и 3 млн. лв. Програмата за развитие на човешките ресурси към социалното министерство ще даде на медиите 2.3 млн. лв. За 2013 г. разходите за информационни кампании по ОП "Конкурентоспособност" са в размер на 1.9 млн. лв. С милион и 400 хил. лв. за тази година разполага и ведомството на Лиляна Павлова по програма "Регионално развитие". Още милион лева ще бъдат дадени на медиите по програма "Административен капацитет", става ясно от справката на министерството по европейските въпроси.
Най-подробен разчет за предвидените харчове по ОП "Развитие на човешките ресурси" за т. г. е предоставил социалният министър Тотю Младенов. Тази година ведомството ще разпредели близо 2 млн. лв. за популяризирането на програмата. От справката е видно, че лъвският пай ще отиде към Нова тв и Би Ти Ви, които ще получат съответно 449 и 448 хил. лв. 172 000 лв.ще бъдат дадени на Дарик радио, а ТВ7 и ТВ "Европа" ще бъдат захранени съответно със 115 000 и 142 000 лв.
В отделна справка, поискана от Ваньо Шарков, от ведомството на Мирослав Найденов обясняват, че дейностите и средствата по програмата за развитие на селските райони тепърва ще бъдат разписани. Раздадените от 2009 г. досега средства за популяризиране на програмата за развитие на селските райони възлизат на 11 млн. лв. От ведомството обаче упорито отказват да съобщят имената на избраните медии. Почти навсякъде обаче фаворитите са едни и същи – БНТ, Би Ти Ви, Нова тв, ТВ7, ТВ "Европа", Дарик радио, БНР и "Фокус".
От ведомството на Томислав Дончев уверяват, че изборът на медии и комуникационни агенции се прави чрез спазване на закона за обществените поръчки, а основните критерии за избор на медии е способността им да стигат до специфични целеви групи, които са приоритет за съответната програма. На практика обаче парите се разпределят по личното усмотрение на всеки министър без конкурс. Това е така, защото за разлика от всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, които са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време". Преди време от Агенцията за обществени поръчки обясниха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП, независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват без конкурс и без ясни критерии от телевизии и радиа програмно време за излъчване на консултантски и специализирани рубрики, дискусионни студиа или видеоклипове. Тъй като договорите не са публични, не може да се проконтролира и до колко ефективно са изхарчени парите и дали предоставянето им не е съпроводено с допълнителни уговорки – за положителен пиар на определен министър например.
От години Съюзът на издателите в България поставя въпроса за равнопоставеното третиране на електронните и печатните медии, но управляващите не са съгласни положението да бъде променено и всички средства да се разпределят след публичен конкурс с ясни правила и критерии. Аргументът им е европейска директива в този смисъл. Позицията на Европейската комисия по въпроса обаче е точно обратната – тя е категорична, че никога не е препоръчвала правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод. Цитираният от министрите текст от евродирективата визира нещо съвсем различно – че обществените електронни медии могат да не прилагат процедурите за обществена поръчка, когато възлагат производството на предавания с културна или социална насоченост. Нещо повече – действията на българското правителство могат да се тълкуват като опит за прикрито държавно субсидиране на определени медии, което противоречи на политическите принципи и критерии на ЕС, тъй като е в разрез с идеята за независимостта на медиите.

Стр. 1, 2