Banker.bg I Ивайло СТАНЧЕВ I 26.01.2014

Любимата пиарка на бившия земеделски министър Мирослав Найденов – Кристина Спасова, продължава да гради своя собствена бизнес империя. На 17 януари младата дама е прибавила към списъка си от фирми още една – "София уърлд трейд център". Според регистрацията дружеството с гръмко име ще се занимава основно с консултации в сферата на строителството, здравеопазването, енергетиката, туризма, храните и хранително-вкусовата промишленост, а също и с организирането на национални и международни изложения. Освен това то ще може да извършва внос и износ на стоки, търговско посредничество и представителство, както и всяка друга, незабранена от законите на страната дейност.

Този път Спасова е взела за партньор напълно неизвестен човек – турския гражданин Мирзе Шимшек. За него няма никаква допълнителна информация, освен че е роден на 3 март 1983-а, а паспортът му е издаден от полицията в Истанбул. Интересна подробност е, че министърът на финансите в южната ни съседка носи същата фамилия.

Каква точно са я замислили Спасова и Шимшек тепърва ще разберем. Засега е известно само, че "София уърлд трейд център" ще се помещава на добре познатия ни вече адрес – бул. "България" № 86, вход А, ет. 5. За тези, които са забравили, през април и юли 2012-а, малко след като напусна държавната си службица в Държавния фонд "Земеделие", 25-годишната тогава Спасова направи феноменален удар, като купи за около половин милион лева в брой два луксозни апартамента в споменатата офис сграда. Продавач бе птицепроизводителят "Градус-1" – компанията, която през 2011-а попадна под ударите на Мирослав Найденов, афиширал публично, че в продуктите й 40% били химия.

На същия адрес сега е регистрирана и "БММС", наследникът на прословутата "Кей Ем Ком", която спечели поръчката за създаването на профили в социалните мрежи на Програмата за развитие на селските райони. Пак на бул. "България" № 86, вход А, ет. 5 е и софийският офис на БАСТА – партията на Мирослав Найденов и Емил Димитров.

Около "София уърлд трейд център" има и други любопитни неща. Всички фирмени документи например са заверени при нотариус Румен Димитров. Чрез него през далечната 2001-ва Гад Зееви успя, под носа на държавата, да прехвърли на офшорка във Вирджинските острови двата най-апетитни имота на "БГА Балкан" – административната й сграда и хотел "Плиска". Тези сделки бяха изповядани въпреки възбраната за разпореждане с тях и липсата на данъчна оценка. Две години по-късно същият нотариус прехвърли на неграмотния ихтимански циганин Живко Баров шест фирми, задлъжнели на държавата с данъци за 18 млн. лева. Името на Румен Димитров се появи и покрай разследването за ДДС измами срещу енергийния бос Христо Ковачки, след като се разбра, че именно той е заверявал някои от пълномощните на самоковския бизнесмен.

За регистрацията на фирмата пък са ползвани услугите на двама адвокати – Велислава Хорозова и Милка Величкова, от адвокатско дружество "Хорозов и партньори". В което няма нищо случайно, тъй като самият Георги Хорозов е сред членовете на управителния съвет на БАСТА. Впрочем същите адвокати са упълномощени от Кристина Спасова да я представляват и за останалите и дружества.

Всичко това за пореден път подсказва, че пътят на Спасова към страната на чудесата е бил ясно предначертан от нейния покровител – Мирослав Найденов, и близките му съратници. Иначе просто няма как младата пиарка изведнъж, на 26 септември 2011-а, да напусне работата си в Държавния фонд "Земеделие", четири дни по-късно да регистрира фирмата "Кей Ем Ком" (с 2 лв. капитал) и малко по-късно да спечели поръчката за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони във "Фейсбук" и "Туитър". От днешна гледна точка вече е вън от съмнение, че цялото начинание е било направено с единствената цел да се усвоят средствата – около 100 хил. лева. Активността във "Фейсбук" профила на селската програма е напълно замряла още на 16 април 2013-а и оттогава той на практика не функционира.

След като изпадна от властта, бившият земеделски министър успя да уреди Спасова и с още над половин милион лева приходи от различни обществени поръчки. Парите идват от общини, в които Найденов и близките му хора имат силни позиции. Става дума за Поморие (116 400 лв. без ДДС), Трън (53 700 лв. без ДДС), Етрополе (18 000 лв. без ДДС) и Сопот (6400 лв. без ДДС). Най-апетитен (за 290 хил. лв. без ДДС) обаче е договорът с "Главна инспекция по труда", около който миналото лято се вдигна голям шум.

Няма да е чудно, ако скоро разберем, че Кристина Спасова е успяла да подпише и няколко контракта за износ с Катар. Може би си спомняте как не чак толкова отдавна Мирослав Найденов обясняваше за огромния интерес, проявяван от арабската държава към вноса на български агнета, пшеница, вина и други. А Спасова вече регистрира своето неправителствено Сдружение "Българо-катарска бизнес асоциация", което може да се възползва от този бизнес потенциал.

Самият ексминистър Найденов също не стои със скръстени ръце. След като миналото лято регистрира сдружението "Българска асоциация земеделие и храни", през ноември 2013-а той организира кръгла маса за предизвикателствата пред сектора на прага на новия програмен период 2014-2020 година. Несъмнено обаче въпросната асоциация тепърва ще разширява дейността си, тъй като основната й цел е да подпомага земеделците при кандидатстването им за безвъзмездно финансиране. А кой, ако не Мирослав Найденов разбира най-добре от тази работа?

Оригинална публикация 

в. Банкер | 11.01.2014 

Всички открити обществени поръчки за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони, за които не са подписани договори, вече са прекратени от министъра на земеделието и храните Димитър Греков. Става дума за една дузина търгове, половината обявени още в края на 2012-а, които срещу няколко милиона лева трябваше да рекламират европейските схеми за финансиране.
Както в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал, подобно начинание щеше да е напълно безсмислено поради приключването на програмния период 2007-2013-а. Но ръководството на земеделското ведомство се надяваше с пускането на тези процедури да усвои колкото се може повече средства, а и да изпълни ангажимента си към рекламните и пиар агенции, които преразпределяха парите. Заради множеството рокади във властта през миналата година обаче времето за изпълнение на предвидената схема не стигна и сегашният министър Греков се е видял принуден да спре финансовата благодат, която се изсипваше от ведомството му през последните години. Така надеждите за бързи и лесни печалби на редица фирми са били попарени точно преди коледните и новогодишните празници.
Сред прекратените процедури например е тази за публикуване на рекламни карета и информационни пиар материали в регионалните печатни издания за период от 12 месеца и с бюджет от 720 хил. лева. Тя бе част от една от най-големите медийни поръчки на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, в рамките на която през април 2013-а бе подписан договор за 670 хил. лв. с "Грейн Адвертайзинг". Срещу тези пари фирмата на Мартин Батков сега осигурява рекламни карета в национални всекидневници и седмични издания.
Спрян е и конкурсът за създаването и поддръжката на постоянна консултантска рубрика по Програмата за развитие на селските райони във вестниците "Български фермер" и "Агроуикенд", която да помага на земеделските производители при разработването или изпълнението на бизнес плановете им. Бюджетът за това начинание бе 360 хил. лева. Самата процедура също беше обявена от бившия министър Найденов – още през септември 2012-а, но по различни причини до подписването на договор така и не се стигна. Сега наследникът му Димитър Греков е стигнал до заключението, че вече няма необходимост от такава подкрепа. Същото е положението и с търга за създаването срещу 420 хил. лв. на консултантска рубрика в специализираните списания "Агрозона", "Агрокомпас" и "Агробизнесът" и във вестниците "Фермер новият" и "Агро вестник".
Друго наддаване от времето на Мирослав Найденов, което няма да се случи, е за организирането на класации за "Фермер", "Млад фермер", "Биологичен производител" и "Животновъд" на… 2012-а. За тази цел бяха заложени 240 хил. лв., но сега парите по всяка вероятност ще бъдат върнати на Брюксел.
"Поръчката е открита през 2012 г., а изпълнението й не би могло да завърши преди средата на 2014-а, като в рамките на този период обстоятелствата са съществено променени поради факта, че започва следващият програмен период, а излъчването на призьори към отдавна минал период е недопустимо", се обяснява малко нескопосано в мотивите на министър Греков.
Пропада и възможността за раздаването на 600 хил. лв. за разработване и излъчване на специализирани рубрики в регионални радиостанции, които да разясняват как може да се кандидатства по различните мерки на Програмата за селските райони. През 2012-а обаче за подобни радиореклами "Апра" получи над 300 хил. лева. Преди това пък консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", взе 290 хил. лева.
Списъкът на прекратените обществени поръчки продължава с тази за създаването на два 60-минутни консултантски филма, които да се разпространят чрез национален всекидневник с тираж над 100 хиляди броя. Предвидените за тях 530 хил. лв. сега изгарят. Но най-апетитният конкурс, който няма да се осъществи, е за изработването и излъчването на 24 петминутни специализирани рубрики в ефира на над 60 телевизии. Той бе обявен на 21 януари тази година с идеята да се популяризира срещу над 800 хил. лв. добрият опит на бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони.
Освен за информация и публичност на споменатата програма са спрени и няколко други поръчки, сред които и за обучение на експертите от дирекциите "Връзки с обществеността и протокол" и "Развитие на селските райони". За нея бяха определени 240 хил. лева. Заради забавяне е отпаднала необходимостта и от наемането на фирма, която да измери за близо 280 хил. лв. ефективността на усвояването на средствата от програмата. По същата причина няма да се провеждат и социологически проучвания на обществените нагласи, които иначе щяха да глътнат около 180 хил. лева.

Стр. 1, 29 

в. Капитал Daily | Ани КОДЖАИВАНОВА, Георги МАРЧЕВ | 12.02.2013

Министерството на Мирослав Найденов продължава да харчи евросредства в конкурси със съмнителна ефективност

Настоящата година е последната от действието на Програмата за развитие на селските региони (ПРСР) за програмния период 2007 – 2013 г., а милиони от щедрите суми за комуникация по програмата все още са неусвоени (виж карето). В опитите си да намери приложение на европейските пари в последните две години ресорното земеделско министерството прави десетки обществени поръчки. И през 2013 г. традиционните вече конкурси за външна реклама и платени кампании в телевизия, радио и преса на ПРСР и отделни мерки по нея очакват своите изпълнители. Извън тях обаче министерството все по-често обявява спорни конкурси със съмнителна ефективност, но пък щедро финансиране.

Златните социални мрежи

Въпреки че през лятото на миналата година обществената поръчка за създаване на Twitter и Facebook профили на ПРСР срещу 100 хил. лв. прерасна в скандал, земеделското ведомство явно няма намерение да спре да харчи европейски средства за дейности, свързани с иначе безплатните социални мрежи. На 8 февруари министерството е обявило публична покана за "подобряване на създадените вече страница на ПРСР във Facebook и профил в Twitter, както и ежедневното им поддържане и обновяване за срок от 1 година". Изпълнителят също така ще трябва да повиши харесванията на страницата във Facebook сред бенефициентите на програмата от приблизително 2100 на поне 7500. Стойността на поръчката е 50 хил. лева, крайният срок за внасяне на предложенията – 18 февруари, т.е. кандидатите имат едва 10 дни, за да подготвят участието си. От ведомството на Мирослав Найденов уточниха, че новата процедура се налага, тъй като е изтекъл станалият скандално известен договор с фирмата "Кей Ем Ком" на 25-годишната бивша PR специалистка в министерството Кристина Спасова, която създаде профилите и имаше задължение да ги поддържа за срок от една година.
Харчовете, свързани с интернет комуникацията на програмата, не спират дотук. Министерството на Мирослав Найденов е предвидило още 50 хил. лв., за да се тества "ефективността на функционалността на интернет страницата на програмата www.prsr.government.bg". Макар че срокът за подаване на документи е изтекъл на 27 декември, все още няма обявен изпълнител по този конкурс, който е само половината от по-голяма поръчка. Втората й част – също на прогнозна стойност 50 хил. лв., е за проучване на ефективността на информационни и рекламни кампании по Програмата за развитие на селските райони, проведени през 2012 г. и до края на 2013 г. Когато този изпълнител бъде избран, той ще може след време да ни каже например какъв ефект са имали похарчените близо 800 хил. лв. за представянето на ПРСР на регионални изложения и събори.

Панаир на агросуетата

През пролетта на 2012 г. министерството подписа договори по поръчка с две обособени позиции. Първата е за представяне на ПРСР на минимум 10 национални и регионални изложения и конференции. От кандидатите се изисква да наемат площ и да изградят щанд, зад който експертите на министерството да дават информация на посетителите. За тази услуга министерството е планирало да похарчи 350 хил. лв. без ДДС. За негов "късмет" избраният кандидат – фирма "Експо тийм" със собственик Ивайло Жеглов, предлага по-ниска цена от 288 хил. лв.
Втората позиция е за представяне на ПРСР на поне 20 събора, организирани в малки общини. За целта фирмата трябва да осигури оборудвано превозно средство с подходяща визия (в случая фирмата е предложила брандиран с визията на ПРСР кемпер). Той служи като мобилна "приемна" на експертите от министерството, чиято задача е да провеждат разяснителна кампания на заинтересованите от ПРСР посетители на съборите. По тази поръчка министерството е било готово да даде още по-сериозната сума от 600 хил. лв. без ДДС, но отново минава "тънко" – избраната фирма "Фернет" на лидера на Единната народна партия Мария Капон предлага 510 хил. лв.
Хубавите новини са, че и двете фирми са утвърдени на пазара, както и че са предложили повече от изискваното – например броят на изложенията и конференциите, разписани в програмата от "Експо тйм" e 18 вместо 10, а регионалните събори, за които се грижи "Фернет" – 42 вместо 20. Въпреки това сумите са значителни за участие в подобни малки регионални събития, най-често организирани от самите общини и кметства – като Панаир на киселото мляко в Разград, изложение по овцевъдство в Елин Пелин, Празник на сливата и традиционната сливова ракия в Троян по първата позиция или фестивал на бабугерските маски и игри в Симитли, фолклорен събор "Златна есен" в Симеоновград, Национален събор на местните български породи в Калофер, събор "Струма пее" в Невестино и т.н. – по втората.

Конкурси по харчене

Примерите за не особено смислени финансирания не спират дотук. За първи път тази година ведомството на Найденов организира собствен фермерски конкурс. Досега то винаги е било партньор на подобни събития, организирани от различни професионални сдружения, специализирани медии и др. Сега обаче министерството търси организатор на "Класация на фермери в четири категории – "Фермер 2012 г.", "Млад фермер 2012 г.", "Биологичен производител 2012 г.", "Животновъд 2012 г.".
Всяка от категориите е с прогнозна стойност 50 хил. лв., или общо 200 хил. лв. без ДДС. Въпреки че срокът за подаването на оферти бе до 14 януари, още няма избран изпълнител, защото "комисията не е приключила работата си". От земеделското министерство не отговориха дали част от сумата е предвидена за награден фонд, или всички средства ще се изхарчат само за провеждането на събитията.

Реклами по спешност

Освен екзотичните конкурси нова порция традиционни поръчки за комуникация на ПРСР очаква своите изпълнители през настоящата година. Само в последните няколко седмици земеделското министерство е обявило търгове за реклама и популяризация на програмата на стойност няколко милиона лева. Фирмите имат време до 14 февруари, за да подадат оферти и по търга за разработване и излъчване на специализирани рубрики по ПРСР в регионални радиостанции с обхват в 28-те области на страната. Тази услуга ще бъде възнаградена с 500 хил. лв. без ДДС. До 18 февруари пък е срокът на конкурса за изработване на два 60-минутни филма за ПРСР, които да се разпространяват в 100 хил. тираж чрез национален ежедневник, на стойност 450 хил. без ДДС. Няколко дни по-късно изтича срокът и на поръчката за изработване на 24 различни петминутни специализирани рубрики за ПРСР, които да се излъчат в ефира на над 60 тв канала. Стойността е 680 хил. без ДДС.
Изпълнител в края на миналата година спешно си е намерила друга традиционна поръчка – за провеждане на тематични информационни кампании по мерки 211, 212, 213 и 214 от ПРСР. Интересното е, че за нея не е провеждан търг, а е възложена директно на фирмата "Си Ей Пи – Реформ" срещу 474 290 лв. без ДДС. Нейни собственици са "Тренд глоуб" с главен акционер Николай Папанов и "Алвес" на Александър и Кирилка Михайлови. МЗХ обяснява това с "изключителна спешност, предизвикана от непредвидими за възлагащия орган събития" – рекламите трябвало да бъдат факт напролет, а конкурсът щял да отнеме много време.

Има още и още

Други няколко едри поръчки на стойност над 4 млн. лв. с изтекли вече срокове все още нямат обявен изпълнител. Обяснението отново е, че комисиите не са приключили работата си, макар че датите на отваряне на офертите са от края на миналата и от началото на настоящата година. Такъв е конкурсът за външна реклама на ПРСР с прогнозна стойност 500 хил. лв. без ДДС, чийто срок за отваряне на оферти бе 7 декември. Все още не е избран и координатор за информационната кампания на програмата, макар че срокът изтече в края на ноември. Без изпълнител от есента е и още една едра поръчка – за създаване на мрежа от информационни центрове в общини по ПРСР на стойност 2 млн. лв., както и тази за организиране и провеждане на поне два тематични фермерски пазара на открито за 150 хил. лв. Висящ е и конкурсът за изработване и публикации на рекламни карета и информационни материали в национални и седмични печатни издания, както и в регионални такива. Стойността на търга е 1.47 млн. лв.
***

Рогът на изобилието

Програмата за развитие на селските региони разполага с най-голям финансов ресурс от всички други европейски програми в България. Съответно най-много са и средствата за популяризиране и комуникация на програмата – близо 18.5 млн евро за целия програмен период до края на 2013 г. Усвояването им обаче не върви скоростно – от началото на 2007 до края на 2011 г. са похарчени около 6 млн. евро вместо планираните 13 млн. евро. Така за 2012 и 2013 г. министерството има на разположение значителната сума от общо около 13 млн. евро за комуникация по ПРСР (като все още няма официален отчет за похарчената сума през 2012 г.).

Стр. 1, 6 

- Не сте ли в конфликт на интереси, след като сте работили в агенцията по храните?

- Работила съм и в пътната агенция. Администрацията няма какво да предложи на млад човек. Агенцията по храните няма нищо общо с ПРСР.

- Но са под една шапка – министерството на замеделието.

- Нито съм била ръководител там, нито съм имала вътрешна информация за поръчките на министерството.

- Вие как разбрахте за нея?

- Получихме покана. Канени са и други фирми. Критерият беше най-ниска цена и ние спечелихме. Нямам информация за останалите участници.

- Колко пари сте получили досега и колко сте похарчили?

- Досега сме получили 15 833.33 лв. Проектът ще приключи на 12 януари 2013 г. Досега със собствени средства сме платили рекламата на програмата, която струва над 10 хил. лв. Техническите разходи, свързани със самата страница, също са около 10 хил. лв.

- Това не са ли твърде много пари за една фейсбук страница?

- Това не е обикикновен профил, а сме изработили приложение, за което сме синтезирали 20 хил. страници документи, за да станат разбираеми за хората. Това отне два месеца. Освен това страницата е тествана, коригирана. Готови сме 10 дни преди крайния срок.

- Свързани ли сте с фирмите "Ди енд Ди", както и с другия участник в поръчката – "Ем енд Марк" на Антони Стоев, който е другият участник, спечелил поръчката за писане по форумите?

- Бивш служител съм на "Ди енд Ди", работила съм за тях преди години. Направихме консорциум заради големите поръчки, на които не се допускат малки фирми като нас, но така и до момента не сме кандидатствали. Не познавам Антони Стоев.

- Казвате, че сте малка фирма, но сте успели да си купите два скъпи офиса за 500 хил. лв. и дялове в предприятие за биохрани за 390 хил. лв. само след няколко месеца дейност. Банкови заеми ли теглихте?

- В началото бяхме в офис под наем, но провеждаме обучения и тренинги и решихме да си купим собствени помещения. Не сме теглили кредит, а се договорихме с продавача и плащахме на вноски цената в продължение на 7 месеца. Сумите за дяловете в биохраните още не са платени. Работим и изплащаме поетапно.

- Какъв точно е предметът на дейност на дружеството ви?

- PR, финансови и маркетингови консултации, анализи, обучения, тренинги. Осем-девет човека работят във фирмата. Опитваме се да се развием в различни посоки. Имаме големи корпоративни клиенти.

Стр. 6

Министерството на земеделието е поканило лично представителите на двете дружества, които спечелиха поръчки по около 50 хил. лв. за създаване на профили на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в социалните мрежи Facebook и Twitter, както и за писане в интернет форуми. Те са спечелили по критерий най-ниска предложена цена, стана ясно от разговора със собственика на едната от компаниите – "Кей Ем Ком" ООД, Кристина Спасова. Спасова е бивш служител в отдела за връзки с обществеността на Агенцията по безопасност на храните, както и бивш служител на PR агенцията "Ди енд Ди", а компанията й има сключен договор за консорциум с нея. Близък до същата агенция е и вторият спечелил – "Ем енд Марк" ЕООД на Антони Стоев. Дружеството трябва "да публикува информация и коментари по ПРСР в различни интернет форуми в продължение на една година". Парите за договорите идват от Европа по мярката "Техническа помощ" на Програмата за развитие на селските райони и са със срок една година. Фирмите, спечелили поръчките, са наскоро учредени. По информация на в. "Сега" след спечелването на поръчката "Кей Ем Ком" купува два офиса на стойност около 500 хил. лв. и дялове в компания за биохрани за 390 хил. лв. Според обясненията на Кристина Спасова това е станало без теглене на банкови заеми и благодарение на бързо развиващата се и успешна дейност на фирмата й. Засега от министерството на земеделието не са коментирали казуса. Единствено потвърдиха, че "общата стойност на двата договора е 94 300 лв., разпределени, както следва: 47 500.00 лева за Facebook и Twitter и 46 800.00 лева за интернет форуми". Те обаче още не са платени напълно. Ефектът от участието по форумите все още не е известен, тъй като в момента се правел анализ на отчета какво и как е коментирано.

Стр. 6 

Капитал Daily I Ани КОДЖАИВАНОВА I 22.04.2012

Обемът на непрозрачно разпределяните евросредства за реклама расте всяка година

Над 3.5 млн. лв. само от министерството на земеделието са получили през последните три години 18 български телевизии и радиа по директни договори, т.е. без обществени поръчки. Средствата са европейски – за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони.
При изключително свития рекламен пазар в последните години държавното (европейско) финансиране стана ключов ресурс и за медиите. Ако се спазваха всички правила за прозрачност и честна игра, достъпът до тези пари щеше да е еднозначно добра новина. Практиките при разпределянето им обаче, дори и регламентирани като законни, повдигат множество въпроси. Достатъчно е да се спомене, че в много случаи за публиката остава скрит фактът, че информацията, която й се предоставя, е платена с рекламна цел.

Избягването на конкурсите и обществените поръчки съвсем не е "запазена марка" на министерството на Мирослав Найденов. Така се прави и при "популяризирането" на програмите "Развитие на човешките ресурси", "Околна среда", "Регионално развитие" и др., за които отговарят други ведомства. Агроминистерството обаче има най-голям бюджет за комуникация и е особено активно в тази насока.

Неравни през закона

Докато всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време".

От Агенцията за обществени поръчки казаха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват от телевизии и радиа програмно време за "излъчване на консултантски рубрики", "излъчване на специализирани рубрики" или "излъчване на видеоклипове".

Въпреки че ЗОП е променян десетки пъти в последните години, включително и в началото на настоящата, тази "вратичка" остава широко отворена. "Регламентирано е законодателно и е ясно, че ведомствата ще го прилагат. Въпросът обаче е защо тези дейности са извън обхвата на закона, след като става въпрос за европейски обществени средства, при това не малко", коментира за "Капитал Daily" адвокат с опит в сферата.

Пари и медии – в градация

А средствата наистина не са малко. През 2009 и 2010 г само агроминистерството е сключило договори с осем медии на обща стойност съответно 930 хил. лв. и 750 хил. лв. без ДДС. През 2011 г. числата се удвояват – 1.8 млн. лв. за 16 медии (виж графиката за подробности). Плановете на ведомството за тази година са още по-впечатляващи – предвиждат се договори с над 35 медии за около 4 млн. лв.

Други министерства, макар и по-скромно и по-отскоро, следват примера. Миналата година министерството на регионалното развитие е сключило договори за специализирани рубрики по програма "Регионално развитие" с ТВ7, радио "Фокус" и "Дарик радио", като телевизията е получила 200 хил. лв., а двете радиа – по 100 хил. лв.

По програма "Околна среда" през 2011 г. екоминистерството е купило програмно време в "Нова тв" и БНТ съответно за 325 000 лв. и 230 000 лв., както и в пет радиа на стойност между 20 хил. и 250 хил. лв.

Съмнителни тайни

Тези данни не изчерпват всички директни договори с медии по европрограми. Ведомствата обаче не са словоохотливи по тези въпроси.
Въпреки че е може би единственото, което все пак е публикувало списък на проектите си, който в голяма степен осветлява картината с директните договори, от земеделското министерство отказаха да предоставят подробна информация за тях, позовавайки се на Закона за защита на личните данни, както и на клауза в договорите, според която не може да бъде предоставяна информация по договора без изричното съгласие на двете страни. Според Агенцията за обществени поръчки ведомствата не са длъжни и да оповестяват сключените договори в Регистъра на обществените поръчки.

Разпределянето на евросредства без обществена поръчка, макар и с вратичка в закон, е на първо място срещу философията на самите еврофондове – заради непрозрачния избор и практическата неравнопоставеност, която създава. Обяснението на земеделското министерство, че се съобразяват с рейтинга и аудиторията на медиите, не променя картината. Оттам не казаха как и кой точно взима решенията.

Остава отворен въпросът дали държавата или съответното ведомство всъщност не си гарантира медиен комфорт чрез финансова зависимост.
При положение че няма прозрачност и конкурентни правила за разпределянето на тези средства, не е ли по-логично едно ведомство да сключва договори само с "приятелски настроените" медии и да подминава критичните?

"Известни притеснения"

Въпреки че Брюксел не е давал официални становища по темата, в едно свое писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия коментира, че директните договори са "изкривяване на тълкуването на закона". Източници на "Капитал Daily" сред управляващите казаха, че в правителството има известни притеснения и се обмисля централизиран начин, по който различните администрации да харчат парите за реклама на европейските програми.

Действащият програмен период изтича, а ведомствата не са усвоили милиони евро за комуникация. Само агроминистерството например разполага с 13 млн. евро по това перо до изборната 2013 г. И ако през 2009 г. по план са били предвидени пари за 7 медии, през тази година са над 35.

Съвсем отделен е въпросът доколко ефективна е тази дейност и за кого. Данните сочат, че темпът на усвояването на средствата от програмата за развитие на селските райони не е твърде добър – към края на 2011 г. е договорен около 50% от бюджета й или 1.3 млрд лв, а са разплатени около 25%. И при другите европрограми картината не е твърде оптимистична – неотдавна една от мерките за енергийна ефективност, управлявана от регионалното министерство, отчете почти нулев интерес от страна на евентуалните бенефициенти, за разлика от интереса към съпътстващата "популяризация".

Земеделското министерство – крупен рекламодател

Чрез директни договори с телевизии и радиа се харчат само една част от средствата за популяризиране на европейските програми. Друга част стигат до медиите чрез рекламни или пиар агенции, спечелили обществените поръчки по комуникационните кампании. Електронните медии са двойно облагодетелствани, доколкото се възползват и от двете практики. Но и печатните не са за окайване.

Само преди дни приключи срокът на поръчка на земеделското министерство за публикуване на рекламни и информационни материали в национални, регионални и специализирани печатни издания на стойност 1.82 млн. лв. Победителят все още не е известен, но през 2011 г. по същата задача на стойност 1.74 млн. лв. е работила агенция "Арчър айдиас". Тази поръчка, както и няколко други, станаха причина министерството на Найденов да влезе директно на 4-то място в класацията на най-големите рекламодатели в пресата за миналата година с вложени 2.187 млн. лв., или 624% повече от предходната година.

Предстоят и традиционните поръчки за външна реклама, за телевизионни и радиоспотове, имиджови клипове, интернет реклама и т.н. В комуникационния план на министерството за тази година има и 50 хил. лв. за създаване на facebook и tweeter профили на програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Целият бюджет за комуникация по програмата на агроведомството е 18 млн. евро до 2013 г. За годините 2008, 2009 и 2010 обаче са похарчени само около 3 млн. евро. вместо планираните 10 млн. евро. През 2011 г. усвояването е по-активно – около 2 млн. от предвидените 3 млн. евро. За тази и следващата година министерството ще разполага с около 13 млн. евро за комуникация по ПРСР.

Пари за комуникация

Към всяка европейска програма има зачислени средства за популяризиране и комуникация, средно около 0.6% от цялостния й бюджет за периода до 2013 г. Тяхното изразходване става по генерален план, одобрен от Брюксел в началото на програмния период, и по конкретни годишни планове, които включват дейности като изработване на рекламни клипове за телевизии и радиа, публикации в печатни медии, външна и интернет реклама, информационни брошури и др. Те обикновено се възлагат с обществени поръчки, но понякога и без – в случите на директните договори с електронните медии. Практиката сочи, че ведомствата не успяват да изпълнят годишните си планове. Данните към края на 2011 г показват, че от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама по всички еврофондове до края на 2013 г., са усвоени едва около 10%.

Оригинална публикация

в. Капитал | 17.03.2012

Урок по политическо използване. На това бяхме свидетели през изминалата седмица, след като медиите в България подхванаха историята за австрийския лобист Петер Хохегер и неговата дейност в страната.

Хохегер в момента е разследван в Австрия за цялата си работа през последното десетилетие със съмнение за корупция на политици. Като част от това разследване се проверява и всеки негов проект в България. След като стана ясно, че австриецът е работел по проекти за правителството на Сергей Станишев, а част от парите са се връщали обратно през фирмата на сегашната му приятелка Моника Йосифова, историята придоби невиждани мутации. Търсенето на отговорност беше заместено от напълно безсмисления въпрос кой пуска това. Политическите опоненти започнаха да се подозират взаимно, а след това и открито да се обвиняваборисовт в злонамереност. Бившият премиер Сергей Станишев заподозря управляващите в опит да отклонят вниманието от себе си заради скандала с бонусите. Премиерът Бойко Борисов прехвърли топката към бившия президент и сегашен конкурент на Станишев – Георги Първанов. Последният я върна при премиера. Земеделският министър от своя страна намери обяснение на драмата с високите цени на яйцата. Тя била, за да се отклони вниманието от аферата "Хохегер"
След това дойде ред на вътрешния министър Цветан Цветанов, който реши да използва случая за натрупване на позитиви и се обяви за свикването на парламентарна анкетна комисия. Тя трябва да разследва дейността на австрийския лобист в България и отношенията му с политиците. В средата на седмицата историята ескалира. На специално свикана пресконференция Моника Йосифова показа договорите си с австрийския лобист. Тя призна, че е работила с него, и разкри детайли от отношенията им. Част от тях. На пресконференцията Йосифова се извини, че е скрила факти от "Капитал". "Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер, и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви Йосифова.
Последва нова фаза, която подозрително прилича на отвръщане на удара, като фокусът се измести върху ГЕРБ. Сайтът offnews.bg представи управителя на компанията на Хохегер в България – Росица Велкова, като един от учредителите на ГЕРБ и съавтор на управленската програма. Информацията бързо обиколи медиите и постави черна точка в полето на управляващата партия. ГЕРБ разпространи официално съобщение, в което се дистанцира от бившата приближена на Хохегер. В интервюто, което австрийският лобист Петер Хохегер даде на "Капитал", става ясна неговата версия за това какво точно е правел в България, кой го е довел и с кого си е общувал. От него се вижда, че вероятно пак има укрити подробности. Разказът на австриеца е добър повод политическата употреба да спре и да се наблегне на фактите.

Стр. 18

19min.bg I 16.03.2012

Само дни след като обяви Моника Йосифова за главно действащо лице в корупционния скандал в Австрия с австрийския консултант Петер Хохегер, тази сутрин в студиото на Нова телевизия министър Найденов й се извини. За Имиджа на България трябва да се работи и това е правилно. Лобизмът не е лоша дума. Ние трябва да търсим лобисти в ЕС, а ако нас ни търсят като такива, още по-добре, заяви Мирослав Найденов и обяви, че ще поднесе извиненията си лично на Моника Йосифова, ако тя се е почувствала лично засегната. Моето послание към госпожа Йосифова не е лично, няма значение с кого живее, допълни той. В същото време в ефира на друга телевизия министър-председателят Бойко Борисов оправда Моника Йосифова. Много ясно трябва да се разделят нещата. Частните компании, които участват в процеса за създаване на имидж на страната, си гонят своя интерес, така премиерът Бойко Борисов коментира пред БНТ случая. Ние не делим компаниите на свои”и чужди. Разбирам, че тя е спечелила конкурс и работи с нашите министерства сега, по времето на нашето управление. Значи тя умее, знае и може да работи, коментира той работата на пиар експертката. Борисов заяви, че в случая Моника Йосифова се държи много по-мъжки”и се опитва да се отбранява, без да има абсолютно никакъв смисъл. Нея никой не я обвинява. Тя вина няма. И това, че тя живее сега при Станишев, няма никакво значение, каза Борисов.

Оригинална публикация

в. Сега | Венелина Ангелова | 15.03.2012

Скандален австрийски политик потвърди за вечеря със Станишев 

Собственичката й Моника Йосифова ще съди земеделския министър за забъркването на името й в австрийския корупционен скандал
Над 382 хил. евро е платил на българската ПР "Актив груп" австрийският лобист Петер Хохегер, който е разследван за корупция в Австрия. Това обяви на пресконференция вчера собственичката й Моника Йосифова. Тя разпространи двата договора с Хохегер, данъчните си декларации за последните години, както и папки с публикации в чужди медии, като доказателство за свършената работа за подобряване имиджа на България. И обеща да изпрати всички документи на депутатите, които се канят да проверяват българската връзка в скандала, както и да отговори на въпросите им при интерес. Пред в. "Преса" самият Хохегер твърди, че е платил 270 хил. евро за два контракта от 2006 и 2008 г.
Скандалът се разгоря покрай разследването в австрийския парламент, а управляващите от ГЕРБ подеха темата, атакуваха лидера на БСП Сергей Станишев, с когото Йосифова живее, и дори предложиха временна комисия в НС да изясни фактите. Йосифова смята, че единствената причина да я атакуват е именно връзката й със Станишев. Тя допълни, че е работила с три правителства – на царя, на Станишев и на Бойко Борисов.
Първият договор на "Актив груп" с Хохегер за 239 хил. евро е от 2006 г. и е за презентации на България, организиране на пресконференции на тогавашния премиер Станишев в Брюксел и Берлин, на главния прокурор Борис Велчев в Берлин и на министрите Меглена Кунева и Николай Василев в различни европейски градове, както и други пиар акции. По втория договор, чиято стойност е за над 143 хил. евро, са отчетени посещения на журналисти у нас, брошури, кризисна комуникация заради филма на ВВС за Могилино, интервюта.
Йосифова поясни, че Хохегер се е обърнал към нейната агенция "в качеството й на една от водещите в страната", тъй като в неговото представителство са работели "2-3-ма души, които няма как да свършат работата". По думите й имало и други подизпълнители. Тя поясни, че до 2011 г. е работила с общо 6 министерства, а в момента има проекти с икономическото и със здравното ведомство. От 2005 г. досега е платила 1.73 млн. лв. "Моята дейност не започва със Сергей Станишев и не приключва с неговото управление", бе категорична Йосифова с уточнението, че годишните й обороти варират между 1 и 2.5 млн. лв.
Както и Станишев, Йосифова заяви, че никога не е виждала бившия австрийски вътрешен министър Ернст Щрасер и не си спомня да е ходила на вечеря с него. На питане за получените от Щрасер 100 хил. евро обясни: "Нямам представа и това няма отношение към моя договор".
Йосифова отказа да коментира и дали са изпълнени разпоредбите на Закона за обществените поръчки при наемането на Хохегер от правителството. Не знае и кои са хората, влезли в борда от политици, наети от Хохегер, които трябва да дават съвети как да се оправи имиджа на България в ЕС.
***
ЗАКАНА
Йосифова отказа да назове човека или партията, които стоят зад раздухването на скандала. Но се закани да съди всеки, който забърква името й в него. Първият потърпевш ще е земеделският министър Мирослав Найденов, който обяви преди дни, че Йосифова е забъркана в австрийския корупционен скандал. Вторият вероятно ще е вицепремиерът Цветан Цветанов, който също направи подобни намеци.
Малко по-късно Сергей Станишев бе по-конкретен, според него зад цялата суматоха стои ГЕРБ, а причината е да се отвлече вниманието на обществото от по-важни теми. "Това е опит за шантаж на опозицията, но няма да мине, опит да се зашие устата, но няма да стане", зарече се Станишев, цитиран от агенция "Фокус". Той също заяви, че е готов да защити името си в съда.

Стр. 3

Тема: Скандалът „Хохегер”
Гост: Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

Водеща: Мирослав Найденов много, много търпеливо от Катар ни изчака да изслуша този разговор по телефона.
Водещ: Здравейте.
Водеща: Здравейте.
Водещ: Ще се извините ли на Моника Янова или напротив, ще я обвините в още грехове? Тя ви заплаши със съд и въобще всички, които се гаврят с нейното име. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добър ден.
Водеща: Аз се мъча да…
Мирослав Найденов: Първо, ако позволите да ви кажа, че много странно звучи разговора по телефона от хиляди километри от студиото и ако наистина човек предварително не е подготвен за какво става въпрос…
Водеща: И от една по-топла страна, нали?
Мирослав Найденов: По-топла е, но няма да разбере… Наистина, не знам дали разбират зрителите в момента за какво става въпрос. Аз ще трябва да направя моя коментар, защото това, което трябваше да прозвучи всъщност в студиото, може би ще трябва да се разбере след време в тази комисия, която са направили. А по отношение на това, което е казала г-жа Янова – първо, това не е персонална атака срещу нея, като спътница на г-н Станишев. Тези обвинения или коментара, свързването на нейното име, както и на г-н Станишев…
Водеща: Вие какво казахте точно, заради което тя ви се обиди? Че предстои голям скандал, свързан с БСП и със спътницата на Сергей Станишев – някаква такава беше формулировката.
Мирослав Найденов: Точно така.
Водеща: Мъча се да го намеря.
Мирослав Найденов: Това бяха цитати от австрийската преса. Това се коментира от австрийския парламент, т.е. ако аз пръв съм го казал, би следвало аз да съм отворил темата.
Водещ: Стоите ли зад думите си?
Мирослав Найденов: Но в случая темата се отвори от австрийското общество и по тази логика тя би трябвало да съди австрийските парламентаристи и австрийските вестници, и австрийското общество (…).
Водещ: А да не би да си миете ръцете за тази перифраза?
Мирослав Найденов: Не, не си мия абсолютно нищо. Вижте, когато има коментари по отношение на България, и то, отново повтарям, в австрийския парламент, в обществото като държавник, аз настоях и това казах в предаването в другата телевизия, че на тези въпроси трябва да се отговори. Защото ако остане това петно, и то петно към България, няма да е добре за нас.
Водещ: Формулирайте въпрос.
Мирослав Найденов: Ако разбира се те твърдят, че това не е истина, те трябва да отговорят.
Водещ: Формулирайте въпроса, на който трябва да се отговори.
Мирослав Найденов: И аз зададох другия резонен въпрос – морално ли е, ако допуснем, че е законно, защото предполагам, че са изпипани договорите много добре, морално ли е да се харчат милиони за нещо имагинерно, да лъскат имиджа на България, че по същото време бяха спрени европейските средства за България, имахме лоши доклади.
Водещ: Имагинерно ли е?
Мирослав Найденов: Абсолютно имагинерно.
Водещ: Понеже като факт го казвате. „Морално ли е за нещо имагинерно”. Имагинерното факт ли е?
Мирослав Найденов: Ами факт е, защото, вижте, плаща се за нещо, което всъщност не е свършено. Ако е лъскан имиджа на България, защо ни спряха европейските средства, защо идваха тези лоши доклади?
Водеща: Г-н Найденов, я ни кажете – ГЕРБ, изобщо всякакви институции, които са под шапката на ГЕРБ, защото ГЕРБ управлява в момента, какви договори за лъскане на имиджа в различни сфери в и извън България има и не ми казвайте, че няма. Има ли такива?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам, защото този договор е сключен от Министерски съвет и ако някой трябва да лъска имиджа на България навън, той не го прави отделно от министерството.
Водеща: В момента нямате ли информация Министерския съвет или пък някой министър, или някое министерство да е подписвало подобни договори със същия предмет на дейност като тези например на Моника Янова?
Мирослав Найденов: Ами не мога да знам. Такова нещо не знам – договори за лъскане на имидж, тъй като така те формулираха този договор. И аз питам, като са лъскали имиджа…
Водещ: Един акцент точно по този въпрос. В момента агенцията изпълнява договор…
Мирослав Найденов: Вижте, какво е излъскано всъщност е важно.
Водещ: В момента агенцията изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с Министерството на икономиката и енергетиката. Има спечелен проект и на здравното министерство. Тоест, ако тя е толкова неизпълнителна за това, за което се плаща, защо пък има договори и по времето на ГЕРБ – друг резонен въпрос. Ако се твърди, че се злоупотребява с нещо, защо се случва и сега?
Мирослав Найденов: Отговорът е много прост. Ако тя е кандидатствала и това е пък другото доказателство, че към нея персонално няма никаква дискриминация – разбирате, че ако имаше някаква атака по отношение на г-жа Янова, това, което казвате вие в момента, нямаше да е факт. Тоест тя се явява и това показва, че договорите могат да ги спечелят хора, които представят определена концепция. Въпросът е обаче не как ще спечелиш договора, а как ще го изпълниш. И това трябва да отговорят – дали наистина за това, за което са платени парите, да се излъска имиджа на България, е направено.
Водещ: Имате съмнения и твърдите, че не е направено, след като поставяте въпроса. Така ли?
Водеща: Чакайте сега…
Мирослав Найденов: Ами очевидно. Вижте, фактите говорят. По същото време, по което те са лъскали имиджа, спряха европейските фондове, идваха доклади от лош – по-лош. Е това ли е лъскане, за това ли платихме тези милиони…
Водеща: Той и последният не е много добър.
Мирослав Найденов: … тогава, когато Станишев говори, че пенсиите… Нека да направим и другия паралел. Колко беше пенсията, за която толкова говори Станишев и се гордее, че ги е повишил, и колко получава неговата спътница? Нека да е ясно на българските пенсионери и да направят този паралел. Аз няма да го правя. Но вижте, другият въпрос, който трябва да си зададем…
Водещ: Тя казва, че живота и не започва и не завършва със Сергей Станишев.
Мирослав Найденов: … и е резонен. След като в момента…
Водеща: Работи в сфера, в която се въртят много пари. Вижте какви милиони се въртят за лобизъм в Европа, по света.
Мирослав Найденов: Естествено, че се въртят. Те се въртят, но има резултати. Ако в случая няма абсолютно никакъв резултат, тези пари са дадени на вятъра. Ако пък с тези пари, освен на вятъра, са плащали и на австрийски политици и тези политици в момента са разследвани за това, разбирате, че това е огромно петно към България. И аз като държавник зададох този въпрос, и то не към спътницата на Станишев, към него персонално и към изпълнителя на този договор в лицето на г-жа Моника Янова.
Водеща: (…) да ви попитам. Законно предполагате, че е. Казвате изпипани са сигурно добре договорите пак. Да се върнем към началото – морално ли е?
Мирослав Найденов: Категорично не. Категорично не, защото даване на толкова пари в това време, когато те вече са знаели какво следва…
Водеща: Ама ето, и в момента се дават пари за такива неща от различни министерства.
Мирослав Найденов: Аз не знам да се дават за лъскане на имиджа, международния имидж, както всъщност е формулирано в договора.
Водещ: Може би е друго.
Мирослав Найденов: Такова нещо аз не знам.
Водеща: Само… да отидем сега малко към вчерашна дата…
Мирослав Найденов: Но искам другия факт, защото предполагам… аз… Малко прекъсва разговора, не знам дали се чуваме добре.
Водеща: Чува се.
Мирослав Найденов: Самият факт, че днес и тя, и г-н Станишев си позволяват да размахват пръст към български министри, и както каза, ще цитирам г-н Станишев, „ще ме гони до дупка” – точно това каза: „Ще гоня Найденов до дупка” – е показателен колко са се самозабравили и наистина докъде може да стигне в тая цялата история тяхното безочие. Аз не се…
Водеща: Само кратка реплика ваша за вчерашната история – сменям темата, защото времето напредна – вчерашната история, при която се оказа, че е имало бизнес-среща между български бизнесмени, които са си платили отгоре на всичкото участие в тази делегация…
Водещ: Всъщност, че е нямало среща.
Водеща: … и е трябвало да бъде организирана, и катарски бизнесмени. Такава среща не е имало, защото нито един катарски представител на бизнеса не се е явил на срещата.
Водещ: За да сте в час с отзвука, три заглавия: „До Катар за зелен хайвер”, пише примерно „Стандарт”; „Изложихме се пред чужденците”, казва Николай Банев, популярен бизнесмен; „1 200 евро, за да чуеш английския на Трайков”, понеже той е говорил на английски, ама е нямало чужденци. Какво мислите?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам на какъв език е говорил министър Трайков…
Водещ: На английски.
Мирослав Найденов: …, защото по същото време аз имах с българския аграрен бизнес, който беше с мен, изключително важна среща в „Хасад фууд” – това е най-големият инвестиционен фонд в областта на храните в Катар, международен фонд. Така че имаше отделни срещи, организирани от всяко министерство. Тези бизнесмени, които бяха с мен, бяха на изключително ползотворна среща вчера. Затова има и пробив по отношение… заяви го снощи техния министър-председател. Той буквално каза: „Всичко, което произведете, като агнешко, пилешко, като продукти хранителни, ние ще го купим”. Така че не знам…
Водещ: Вие си говорите за вашата среща, по вашия ресор.
Водеща: Ще питаме външния министър защо пое външно министерство…
Мирослав Найденов: Аз ако бях организирал среща… А този бизнес форум – и оттук може би и противоречивите съобщения – този бизнес форум се състоя снощи в присъствието на двамата премиери и на целия бизнес. Това, което трябваше да чуят бизнесмените и на двете страни, бяха посланията от страна на премиерите, защото особено в Катар…
Водеща: Което е станало снощи, но сутринта е имало друга среща, която не се е състояла.
Водещ: Другата случка не я отричате, нали така?
Мирослав Найденов: Вижте, сутринта е имало, предполагам, тъй като аз не съм бил там, предполагам, че е имало организация може би от Министерството на икономиката, нямам представа. Но там, където аз…
Водеща: Добре, не сте човекът, когото трябва да питаме по този въпрос. Питаме ви обаче за нещо, което – ще ви помоля за кратък отговор – в хода на днешния и на утрешния ден ще се доразработва темата. Готов ли сте вече с този доклад, който трябва утре да предадете на Бойко Борисов…
Водещ: За обуздаване на цените.
Водеща: … за високите цени на храните и има ли спекула? Извод към този етап, в четвъртък, в 8,45 имате ли? Има ли спекула и ако има…
Мирослав Найденов: Не, не е това заръката на премиера. Трябваше заместниците – и моите, предполагам, че и на останалите колеги – да работят по тази тема, да се срещнат с браншовиците. Утре ние ще направим срещата, тримата министри – така поне разпореди премиера Борисов – аз, министър Трайков и министър Дянков, за да обсъдим ситуацията и това, което ще ни докладват нашите заместници, и тогава вече ние ще трябва да докладваме на премиера. Но нека това да стане и да го коментирам, след като се прибера в другиден.
Водещ: Благодаря ви за участието.
Водеща: Добре, благодаря ви много.
Водещ: Мирослав Найденов.
Водеща: Лек ден ви желаем.