в. Банкер | 11.01.2014 

Всички открити обществени поръчки за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони, за които не са подписани договори, вече са прекратени от министъра на земеделието и храните Димитър Греков. Става дума за една дузина търгове, половината обявени още в края на 2012-а, които срещу няколко милиона лева трябваше да рекламират европейските схеми за финансиране.
Както в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал, подобно начинание щеше да е напълно безсмислено поради приключването на програмния период 2007-2013-а. Но ръководството на земеделското ведомство се надяваше с пускането на тези процедури да усвои колкото се може повече средства, а и да изпълни ангажимента си към рекламните и пиар агенции, които преразпределяха парите. Заради множеството рокади във властта през миналата година обаче времето за изпълнение на предвидената схема не стигна и сегашният министър Греков се е видял принуден да спре финансовата благодат, която се изсипваше от ведомството му през последните години. Така надеждите за бързи и лесни печалби на редица фирми са били попарени точно преди коледните и новогодишните празници.
Сред прекратените процедури например е тази за публикуване на рекламни карета и информационни пиар материали в регионалните печатни издания за период от 12 месеца и с бюджет от 720 хил. лева. Тя бе част от една от най-големите медийни поръчки на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, в рамките на която през април 2013-а бе подписан договор за 670 хил. лв. с "Грейн Адвертайзинг". Срещу тези пари фирмата на Мартин Батков сега осигурява рекламни карета в национални всекидневници и седмични издания.
Спрян е и конкурсът за създаването и поддръжката на постоянна консултантска рубрика по Програмата за развитие на селските райони във вестниците "Български фермер" и "Агроуикенд", която да помага на земеделските производители при разработването или изпълнението на бизнес плановете им. Бюджетът за това начинание бе 360 хил. лева. Самата процедура също беше обявена от бившия министър Найденов – още през септември 2012-а, но по различни причини до подписването на договор така и не се стигна. Сега наследникът му Димитър Греков е стигнал до заключението, че вече няма необходимост от такава подкрепа. Същото е положението и с търга за създаването срещу 420 хил. лв. на консултантска рубрика в специализираните списания "Агрозона", "Агрокомпас" и "Агробизнесът" и във вестниците "Фермер новият" и "Агро вестник".
Друго наддаване от времето на Мирослав Найденов, което няма да се случи, е за организирането на класации за "Фермер", "Млад фермер", "Биологичен производител" и "Животновъд" на… 2012-а. За тази цел бяха заложени 240 хил. лв., но сега парите по всяка вероятност ще бъдат върнати на Брюксел.
"Поръчката е открита през 2012 г., а изпълнението й не би могло да завърши преди средата на 2014-а, като в рамките на този период обстоятелствата са съществено променени поради факта, че започва следващият програмен период, а излъчването на призьори към отдавна минал период е недопустимо", се обяснява малко нескопосано в мотивите на министър Греков.
Пропада и възможността за раздаването на 600 хил. лв. за разработване и излъчване на специализирани рубрики в регионални радиостанции, които да разясняват как може да се кандидатства по различните мерки на Програмата за селските райони. През 2012-а обаче за подобни радиореклами "Апра" получи над 300 хил. лева. Преди това пък консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", взе 290 хил. лева.
Списъкът на прекратените обществени поръчки продължава с тази за създаването на два 60-минутни консултантски филма, които да се разпространят чрез национален всекидневник с тираж над 100 хиляди броя. Предвидените за тях 530 хил. лв. сега изгарят. Но най-апетитният конкурс, който няма да се осъществи, е за изработването и излъчването на 24 петминутни специализирани рубрики в ефира на над 60 телевизии. Той бе обявен на 21 януари тази година с идеята да се популяризира срещу над 800 хил. лв. добрият опит на бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони.
Освен за информация и публичност на споменатата програма са спрени и няколко други поръчки, сред които и за обучение на експертите от дирекциите "Връзки с обществеността и протокол" и "Развитие на селските райони". За нея бяха определени 240 хил. лева. Заради забавяне е отпаднала необходимостта и от наемането на фирма, която да измери за близо 280 хил. лв. ефективността на усвояването на средствата от програмата. По същата причина няма да се провеждат и социологически проучвания на обществените нагласи, които иначе щяха да глътнат около 180 хил. лева.

Стр. 1, 29 

в. Сега | Десислава КОЛЕВА | 08.04.2013

На огромен интерес се радва поръчката за 50 000 лв. на земеделското министерство за поддържането на профилите във "Фейсбук" и "Туитър" на Програмата за развитие на селските райони. Кандидатствали са 13 фирми, съобщи БГНЕС.
Миналогодишната поръчка предизвика бурен скандал и стигна до ОЛАФ, а прокуратурата и Националната агенция по приходите (НАП) все още бавят проверките си. Те бяха образувани срещу собственичките на предишния победител "Кей Ем Ком" ООД – бившите пиарки в агенцията по храните Кристина Спасова и Лора Димитрова. Поръчка на същата цена беше обявена и за платено писане по форумите. Тя беше спечелена от "Ем енд Марк".
Само няколко месеца след като печели поръчката на земеделското министерство, "Кей Ем Ком", основана с 2 лв. капитал, купува без ипотека два офиса за 507 хил. лв. Малко след това дружеството придобива 26% от капитала на завода "Био Ем Ди" срещу 390 000 лв. Като съдружничка в хладилното предприятие за преработка и консервиране на диворастящи плодове и гъби Спасова е дългосрочна арендаторка на над 1000 дка земеделска земя в Берковица и съсобственик на 455 дка земи на завода. За единия от двата имота – офис от 187 кв. м в "Манастирски ливади" – тя превежда 332 491 лв. на продавача – птицепроизводителя "Градус-1", още преди сключването на самата сделка, без никакви гаранции. Прокуратурата беше сезирана повторно за тези факти преди дни от БСП, когато беше внесен и сигналът срещу бившия земеделски министър Мирослав Найденов, обвиняем за търговия с влияние и предлагане на подкуп.
По информация на БГНЕС, получена по Закона за достъп до обществена информация, Спасова не е получила нито лев по поръчката след избухването на скандала. Единствената сума, изплатена от министерството, е 15 833 лв., преди апетитната поръчка да стане публична.
Страниците на Програмата за развитие на селските райони във "Фейсбук" са две. Едната е харесана от едва 236 души, другата – от 2890. Не е ясно коя от двете е обект на поръчката. Сега срещу 50 000 лв. новата фирма трябва да увеличи последователите на минимум 7500 – това е единственото конкретно изискване към участниците.

Стр. 3 

в. Капитал Daily | Ани КОДЖАИВАНОВА, Георги МАРЧЕВ | 12.02.2013

Министерството на Мирослав Найденов продължава да харчи евросредства в конкурси със съмнителна ефективност

Настоящата година е последната от действието на Програмата за развитие на селските региони (ПРСР) за програмния период 2007 – 2013 г., а милиони от щедрите суми за комуникация по програмата все още са неусвоени (виж карето). В опитите си да намери приложение на европейските пари в последните две години ресорното земеделско министерството прави десетки обществени поръчки. И през 2013 г. традиционните вече конкурси за външна реклама и платени кампании в телевизия, радио и преса на ПРСР и отделни мерки по нея очакват своите изпълнители. Извън тях обаче министерството все по-често обявява спорни конкурси със съмнителна ефективност, но пък щедро финансиране.

Златните социални мрежи

Въпреки че през лятото на миналата година обществената поръчка за създаване на Twitter и Facebook профили на ПРСР срещу 100 хил. лв. прерасна в скандал, земеделското ведомство явно няма намерение да спре да харчи европейски средства за дейности, свързани с иначе безплатните социални мрежи. На 8 февруари министерството е обявило публична покана за "подобряване на създадените вече страница на ПРСР във Facebook и профил в Twitter, както и ежедневното им поддържане и обновяване за срок от 1 година". Изпълнителят също така ще трябва да повиши харесванията на страницата във Facebook сред бенефициентите на програмата от приблизително 2100 на поне 7500. Стойността на поръчката е 50 хил. лева, крайният срок за внасяне на предложенията – 18 февруари, т.е. кандидатите имат едва 10 дни, за да подготвят участието си. От ведомството на Мирослав Найденов уточниха, че новата процедура се налага, тъй като е изтекъл станалият скандално известен договор с фирмата "Кей Ем Ком" на 25-годишната бивша PR специалистка в министерството Кристина Спасова, която създаде профилите и имаше задължение да ги поддържа за срок от една година.
Харчовете, свързани с интернет комуникацията на програмата, не спират дотук. Министерството на Мирослав Найденов е предвидило още 50 хил. лв., за да се тества "ефективността на функционалността на интернет страницата на програмата www.prsr.government.bg". Макар че срокът за подаване на документи е изтекъл на 27 декември, все още няма обявен изпълнител по този конкурс, който е само половината от по-голяма поръчка. Втората й част – също на прогнозна стойност 50 хил. лв., е за проучване на ефективността на информационни и рекламни кампании по Програмата за развитие на селските райони, проведени през 2012 г. и до края на 2013 г. Когато този изпълнител бъде избран, той ще може след време да ни каже например какъв ефект са имали похарчените близо 800 хил. лв. за представянето на ПРСР на регионални изложения и събори.

Панаир на агросуетата

През пролетта на 2012 г. министерството подписа договори по поръчка с две обособени позиции. Първата е за представяне на ПРСР на минимум 10 национални и регионални изложения и конференции. От кандидатите се изисква да наемат площ и да изградят щанд, зад който експертите на министерството да дават информация на посетителите. За тази услуга министерството е планирало да похарчи 350 хил. лв. без ДДС. За негов "късмет" избраният кандидат – фирма "Експо тийм" със собственик Ивайло Жеглов, предлага по-ниска цена от 288 хил. лв.
Втората позиция е за представяне на ПРСР на поне 20 събора, организирани в малки общини. За целта фирмата трябва да осигури оборудвано превозно средство с подходяща визия (в случая фирмата е предложила брандиран с визията на ПРСР кемпер). Той служи като мобилна "приемна" на експертите от министерството, чиято задача е да провеждат разяснителна кампания на заинтересованите от ПРСР посетители на съборите. По тази поръчка министерството е било готово да даде още по-сериозната сума от 600 хил. лв. без ДДС, но отново минава "тънко" – избраната фирма "Фернет" на лидера на Единната народна партия Мария Капон предлага 510 хил. лв.
Хубавите новини са, че и двете фирми са утвърдени на пазара, както и че са предложили повече от изискваното – например броят на изложенията и конференциите, разписани в програмата от "Експо тйм" e 18 вместо 10, а регионалните събори, за които се грижи "Фернет" – 42 вместо 20. Въпреки това сумите са значителни за участие в подобни малки регионални събития, най-често организирани от самите общини и кметства – като Панаир на киселото мляко в Разград, изложение по овцевъдство в Елин Пелин, Празник на сливата и традиционната сливова ракия в Троян по първата позиция или фестивал на бабугерските маски и игри в Симитли, фолклорен събор "Златна есен" в Симеоновград, Национален събор на местните български породи в Калофер, събор "Струма пее" в Невестино и т.н. – по втората.

Конкурси по харчене

Примерите за не особено смислени финансирания не спират дотук. За първи път тази година ведомството на Найденов организира собствен фермерски конкурс. Досега то винаги е било партньор на подобни събития, организирани от различни професионални сдружения, специализирани медии и др. Сега обаче министерството търси организатор на "Класация на фермери в четири категории – "Фермер 2012 г.", "Млад фермер 2012 г.", "Биологичен производител 2012 г.", "Животновъд 2012 г.".
Всяка от категориите е с прогнозна стойност 50 хил. лв., или общо 200 хил. лв. без ДДС. Въпреки че срокът за подаването на оферти бе до 14 януари, още няма избран изпълнител, защото "комисията не е приключила работата си". От земеделското министерство не отговориха дали част от сумата е предвидена за награден фонд, или всички средства ще се изхарчат само за провеждането на събитията.

Реклами по спешност

Освен екзотичните конкурси нова порция традиционни поръчки за комуникация на ПРСР очаква своите изпълнители през настоящата година. Само в последните няколко седмици земеделското министерство е обявило търгове за реклама и популяризация на програмата на стойност няколко милиона лева. Фирмите имат време до 14 февруари, за да подадат оферти и по търга за разработване и излъчване на специализирани рубрики по ПРСР в регионални радиостанции с обхват в 28-те области на страната. Тази услуга ще бъде възнаградена с 500 хил. лв. без ДДС. До 18 февруари пък е срокът на конкурса за изработване на два 60-минутни филма за ПРСР, които да се разпространяват в 100 хил. тираж чрез национален ежедневник, на стойност 450 хил. без ДДС. Няколко дни по-късно изтича срокът и на поръчката за изработване на 24 различни петминутни специализирани рубрики за ПРСР, които да се излъчат в ефира на над 60 тв канала. Стойността е 680 хил. без ДДС.
Изпълнител в края на миналата година спешно си е намерила друга традиционна поръчка – за провеждане на тематични информационни кампании по мерки 211, 212, 213 и 214 от ПРСР. Интересното е, че за нея не е провеждан търг, а е възложена директно на фирмата "Си Ей Пи – Реформ" срещу 474 290 лв. без ДДС. Нейни собственици са "Тренд глоуб" с главен акционер Николай Папанов и "Алвес" на Александър и Кирилка Михайлови. МЗХ обяснява това с "изключителна спешност, предизвикана от непредвидими за възлагащия орган събития" – рекламите трябвало да бъдат факт напролет, а конкурсът щял да отнеме много време.

Има още и още

Други няколко едри поръчки на стойност над 4 млн. лв. с изтекли вече срокове все още нямат обявен изпълнител. Обяснението отново е, че комисиите не са приключили работата си, макар че датите на отваряне на офертите са от края на миналата и от началото на настоящата година. Такъв е конкурсът за външна реклама на ПРСР с прогнозна стойност 500 хил. лв. без ДДС, чийто срок за отваряне на оферти бе 7 декември. Все още не е избран и координатор за информационната кампания на програмата, макар че срокът изтече в края на ноември. Без изпълнител от есента е и още една едра поръчка – за създаване на мрежа от информационни центрове в общини по ПРСР на стойност 2 млн. лв., както и тази за организиране и провеждане на поне два тематични фермерски пазара на открито за 150 хил. лв. Висящ е и конкурсът за изработване и публикации на рекламни карета и информационни материали в национални и седмични печатни издания, както и в регионални такива. Стойността на търга е 1.47 млн. лв.
***

Рогът на изобилието

Програмата за развитие на селските региони разполага с най-голям финансов ресурс от всички други европейски програми в България. Съответно най-много са и средствата за популяризиране и комуникация на програмата – близо 18.5 млн евро за целия програмен период до края на 2013 г. Усвояването им обаче не върви скоростно – от началото на 2007 до края на 2011 г. са похарчени около 6 млн. евро вместо планираните 13 млн. евро. Така за 2012 и 2013 г. министерството има на разположение значителната сума от общо около 13 млн. евро за комуникация по ПРСР (като все още няма официален отчет за похарчената сума през 2012 г.).

Стр. 1, 6 

- Не сте ли в конфликт на интереси, след като сте работили в агенцията по храните?

- Работила съм и в пътната агенция. Администрацията няма какво да предложи на млад човек. Агенцията по храните няма нищо общо с ПРСР.

- Но са под една шапка – министерството на замеделието.

- Нито съм била ръководител там, нито съм имала вътрешна информация за поръчките на министерството.

- Вие как разбрахте за нея?

- Получихме покана. Канени са и други фирми. Критерият беше най-ниска цена и ние спечелихме. Нямам информация за останалите участници.

- Колко пари сте получили досега и колко сте похарчили?

- Досега сме получили 15 833.33 лв. Проектът ще приключи на 12 януари 2013 г. Досега със собствени средства сме платили рекламата на програмата, която струва над 10 хил. лв. Техническите разходи, свързани със самата страница, също са около 10 хил. лв.

- Това не са ли твърде много пари за една фейсбук страница?

- Това не е обикикновен профил, а сме изработили приложение, за което сме синтезирали 20 хил. страници документи, за да станат разбираеми за хората. Това отне два месеца. Освен това страницата е тествана, коригирана. Готови сме 10 дни преди крайния срок.

- Свързани ли сте с фирмите "Ди енд Ди", както и с другия участник в поръчката – "Ем енд Марк" на Антони Стоев, който е другият участник, спечелил поръчката за писане по форумите?

- Бивш служител съм на "Ди енд Ди", работила съм за тях преди години. Направихме консорциум заради големите поръчки, на които не се допускат малки фирми като нас, но така и до момента не сме кандидатствали. Не познавам Антони Стоев.

- Казвате, че сте малка фирма, но сте успели да си купите два скъпи офиса за 500 хил. лв. и дялове в предприятие за биохрани за 390 хил. лв. само след няколко месеца дейност. Банкови заеми ли теглихте?

- В началото бяхме в офис под наем, но провеждаме обучения и тренинги и решихме да си купим собствени помещения. Не сме теглили кредит, а се договорихме с продавача и плащахме на вноски цената в продължение на 7 месеца. Сумите за дяловете в биохраните още не са платени. Работим и изплащаме поетапно.

- Какъв точно е предметът на дейност на дружеството ви?

- PR, финансови и маркетингови консултации, анализи, обучения, тренинги. Осем-девет човека работят във фирмата. Опитваме се да се развием в различни посоки. Имаме големи корпоративни клиенти.

Стр. 6

Министерството на земеделието е поканило лично представителите на двете дружества, които спечелиха поръчки по около 50 хил. лв. за създаване на профили на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в социалните мрежи Facebook и Twitter, както и за писане в интернет форуми. Те са спечелили по критерий най-ниска предложена цена, стана ясно от разговора със собственика на едната от компаниите – "Кей Ем Ком" ООД, Кристина Спасова. Спасова е бивш служител в отдела за връзки с обществеността на Агенцията по безопасност на храните, както и бивш служител на PR агенцията "Ди енд Ди", а компанията й има сключен договор за консорциум с нея. Близък до същата агенция е и вторият спечелил – "Ем енд Марк" ЕООД на Антони Стоев. Дружеството трябва "да публикува информация и коментари по ПРСР в различни интернет форуми в продължение на една година". Парите за договорите идват от Европа по мярката "Техническа помощ" на Програмата за развитие на селските райони и са със срок една година. Фирмите, спечелили поръчките, са наскоро учредени. По информация на в. "Сега" след спечелването на поръчката "Кей Ем Ком" купува два офиса на стойност около 500 хил. лв. и дялове в компания за биохрани за 390 хил. лв. Според обясненията на Кристина Спасова това е станало без теглене на банкови заеми и благодарение на бързо развиващата се и успешна дейност на фирмата й. Засега от министерството на земеделието не са коментирали казуса. Единствено потвърдиха, че "общата стойност на двата договора е 94 300 лв., разпределени, както следва: 47 500.00 лева за Facebook и Twitter и 46 800.00 лева за интернет форуми". Те обаче още не са платени напълно. Ефектът от участието по форумите все още не е известен, тъй като в момента се правел анализ на отчета какво и как е коментирано.

Стр. 6 

Капитал Daily I Ани КОДЖАИВАНОВА I 22.04.2012

Обемът на непрозрачно разпределяните евросредства за реклама расте всяка година

Над 3.5 млн. лв. само от министерството на земеделието са получили през последните три години 18 български телевизии и радиа по директни договори, т.е. без обществени поръчки. Средствата са европейски – за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони.
При изключително свития рекламен пазар в последните години държавното (европейско) финансиране стана ключов ресурс и за медиите. Ако се спазваха всички правила за прозрачност и честна игра, достъпът до тези пари щеше да е еднозначно добра новина. Практиките при разпределянето им обаче, дори и регламентирани като законни, повдигат множество въпроси. Достатъчно е да се спомене, че в много случаи за публиката остава скрит фактът, че информацията, която й се предоставя, е платена с рекламна цел.

Избягването на конкурсите и обществените поръчки съвсем не е "запазена марка" на министерството на Мирослав Найденов. Така се прави и при "популяризирането" на програмите "Развитие на човешките ресурси", "Околна среда", "Регионално развитие" и др., за които отговарят други ведомства. Агроминистерството обаче има най-голям бюджет за комуникация и е особено активно в тази насока.

Неравни през закона

Докато всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време".

От Агенцията за обществени поръчки казаха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват от телевизии и радиа програмно време за "излъчване на консултантски рубрики", "излъчване на специализирани рубрики" или "излъчване на видеоклипове".

Въпреки че ЗОП е променян десетки пъти в последните години, включително и в началото на настоящата, тази "вратичка" остава широко отворена. "Регламентирано е законодателно и е ясно, че ведомствата ще го прилагат. Въпросът обаче е защо тези дейности са извън обхвата на закона, след като става въпрос за европейски обществени средства, при това не малко", коментира за "Капитал Daily" адвокат с опит в сферата.

Пари и медии – в градация

А средствата наистина не са малко. През 2009 и 2010 г само агроминистерството е сключило договори с осем медии на обща стойност съответно 930 хил. лв. и 750 хил. лв. без ДДС. През 2011 г. числата се удвояват – 1.8 млн. лв. за 16 медии (виж графиката за подробности). Плановете на ведомството за тази година са още по-впечатляващи – предвиждат се договори с над 35 медии за около 4 млн. лв.

Други министерства, макар и по-скромно и по-отскоро, следват примера. Миналата година министерството на регионалното развитие е сключило договори за специализирани рубрики по програма "Регионално развитие" с ТВ7, радио "Фокус" и "Дарик радио", като телевизията е получила 200 хил. лв., а двете радиа – по 100 хил. лв.

По програма "Околна среда" през 2011 г. екоминистерството е купило програмно време в "Нова тв" и БНТ съответно за 325 000 лв. и 230 000 лв., както и в пет радиа на стойност между 20 хил. и 250 хил. лв.

Съмнителни тайни

Тези данни не изчерпват всички директни договори с медии по европрограми. Ведомствата обаче не са словоохотливи по тези въпроси.
Въпреки че е може би единственото, което все пак е публикувало списък на проектите си, който в голяма степен осветлява картината с директните договори, от земеделското министерство отказаха да предоставят подробна информация за тях, позовавайки се на Закона за защита на личните данни, както и на клауза в договорите, според която не може да бъде предоставяна информация по договора без изричното съгласие на двете страни. Според Агенцията за обществени поръчки ведомствата не са длъжни и да оповестяват сключените договори в Регистъра на обществените поръчки.

Разпределянето на евросредства без обществена поръчка, макар и с вратичка в закон, е на първо място срещу философията на самите еврофондове – заради непрозрачния избор и практическата неравнопоставеност, която създава. Обяснението на земеделското министерство, че се съобразяват с рейтинга и аудиторията на медиите, не променя картината. Оттам не казаха как и кой точно взима решенията.

Остава отворен въпросът дали държавата или съответното ведомство всъщност не си гарантира медиен комфорт чрез финансова зависимост.
При положение че няма прозрачност и конкурентни правила за разпределянето на тези средства, не е ли по-логично едно ведомство да сключва договори само с "приятелски настроените" медии и да подминава критичните?

"Известни притеснения"

Въпреки че Брюксел не е давал официални становища по темата, в едно свое писмо до Съюза на българските издатели Европейската комисия коментира, че директните договори са "изкривяване на тълкуването на закона". Източници на "Капитал Daily" сред управляващите казаха, че в правителството има известни притеснения и се обмисля централизиран начин, по който различните администрации да харчат парите за реклама на европейските програми.

Действащият програмен период изтича, а ведомствата не са усвоили милиони евро за комуникация. Само агроминистерството например разполага с 13 млн. евро по това перо до изборната 2013 г. И ако през 2009 г. по план са били предвидени пари за 7 медии, през тази година са над 35.

Съвсем отделен е въпросът доколко ефективна е тази дейност и за кого. Данните сочат, че темпът на усвояването на средствата от програмата за развитие на селските райони не е твърде добър – към края на 2011 г. е договорен около 50% от бюджета й или 1.3 млрд лв, а са разплатени около 25%. И при другите европрограми картината не е твърде оптимистична – неотдавна една от мерките за енергийна ефективност, управлявана от регионалното министерство, отчете почти нулев интерес от страна на евентуалните бенефициенти, за разлика от интереса към съпътстващата "популяризация".

Земеделското министерство – крупен рекламодател

Чрез директни договори с телевизии и радиа се харчат само една част от средствата за популяризиране на европейските програми. Друга част стигат до медиите чрез рекламни или пиар агенции, спечелили обществените поръчки по комуникационните кампании. Електронните медии са двойно облагодетелствани, доколкото се възползват и от двете практики. Но и печатните не са за окайване.

Само преди дни приключи срокът на поръчка на земеделското министерство за публикуване на рекламни и информационни материали в национални, регионални и специализирани печатни издания на стойност 1.82 млн. лв. Победителят все още не е известен, но през 2011 г. по същата задача на стойност 1.74 млн. лв. е работила агенция "Арчър айдиас". Тази поръчка, както и няколко други, станаха причина министерството на Найденов да влезе директно на 4-то място в класацията на най-големите рекламодатели в пресата за миналата година с вложени 2.187 млн. лв., или 624% повече от предходната година.

Предстоят и традиционните поръчки за външна реклама, за телевизионни и радиоспотове, имиджови клипове, интернет реклама и т.н. В комуникационния план на министерството за тази година има и 50 хил. лв. за създаване на facebook и tweeter профили на програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Целият бюджет за комуникация по програмата на агроведомството е 18 млн. евро до 2013 г. За годините 2008, 2009 и 2010 обаче са похарчени само около 3 млн. евро. вместо планираните 10 млн. евро. През 2011 г. усвояването е по-активно – около 2 млн. от предвидените 3 млн. евро. За тази и следващата година министерството ще разполага с около 13 млн. евро за комуникация по ПРСР.

Пари за комуникация

Към всяка европейска програма има зачислени средства за популяризиране и комуникация, средно около 0.6% от цялостния й бюджет за периода до 2013 г. Тяхното изразходване става по генерален план, одобрен от Брюксел в началото на програмния период, и по конкретни годишни планове, които включват дейности като изработване на рекламни клипове за телевизии и радиа, публикации в печатни медии, външна и интернет реклама, информационни брошури и др. Те обикновено се възлагат с обществени поръчки, но понякога и без – в случите на директните договори с електронните медии. Практиката сочи, че ведомствата не успяват да изпълнят годишните си планове. Данните към края на 2011 г показват, че от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама по всички еврофондове до края на 2013 г., са усвоени едва около 10%.

Оригинална публикация