Mtel PR Challenge 2015 влезе в университетите

www.bdvo.org I 01.04.2015г.

 

Диляна Костадинова, студент в УНСС, която през миналата година участва в Mtel PR Challenge 2014 и получи тримесечен стаж в компанията е лице на стартиралата информационна кампания

В началото на тази седмица стартира информационна кампания, имаща за цел да представи пред студентите от комуникационни специалности петото издание на  конкурса Mtel PR Challenge 2015, организиран от БДВО и Мтел.  В рамките на кампанията е предвидено да се проведат срещи в университетите със студенти от горните курсове на обучение по специалности “Връзки с обществеността”, “Маркетинг”, “Журналистика” и др., на които да им бъде представен конкурса, тазгодишното задание и ползите, които един студент би имал от това да защити своите идеи пред професионалистите от Мтел, имайки реален шанс да получи награда, която включва и възможност да ги реализира. 

БДВО повери ролята на “посланик на конкурса” на  Диляна Костадинова, студент 4-ти курс в УНСС, която бе един от участниците в миналогодишното издание на Mtel PR Challenge и като такава спечели тримесечен платен стаж в пиар отдела на телекомуникационния оператор. Първите й срещи със студенти бяха в понеделник и вторник (30-31 март) в УНСС, като предстои да направи презентации и пред колегите си от СУ “Св. Климент Охридски”, НБУ и други университети.

За тези студенти, които решат да участват в конкурса се предвижда да бъде организиран специален уъркшоп, на който да могат да получат повече специализирана информаця за това как биха могли да направят, оформят и представят своите идеи и предложения, за да се представят по-добре пред журито. Това своеобразно “обучение” също ще бъде водено от Диляна Костадинова.

Заданието на петото изданеие на Mtel PR Challenge, е под надслов „20 години Мтел“, като участниците в конкурса ще трябва да разработят две концепции за отбелязването на годишнината – едната е предназначена за вътрешни публики, а другата – за външни, като повече информация за конкретните му параметри, срокове и начин за кандидатстване можете да намерите тук.

В случай, че имате допълнителни въпроси може да ги отправите на имейл адрес dilyanna.k@gmail.com

Оригинална публикация

Седмични новини за маркетинг и реклама (30 януари)

www.capital.bg I 30.01.2015г.

Съюзът на пивоварите в България представи кампанията LOVE BEER, "Евробет" комуникира нов лотариен проект, Unilever започва оценяване на медийните си агенции

 

Съюзът на пивоварите в България представи кампанията LOVE BEER

Съюзът на пивоварите в България (СПБ) представи новата си информационна кампания LOVE BEER. Тя е създадена от Пивоварите на Европа, чийто член е и СПБ, и се фокусира върху това да популяризира модерната бирена култура. Рекламната кампания е адаптирана за българския пазар от агенция Reach Services, а ПР комуникацията ще се реализира от агенция Knowboх.

Сред целите на проекта са да промотира бирената категория и да опровергае митовете за пивото и да таргетира напитката и към нежния пол. Главните персонажи в кампанията са представени в различни ситуации, но обединяващи за тях са моментите на изживяване, в които са освободени от предразсъдъците.

В медийния микс на проекта са заложени телевизия, онлайн медии, както и билборд локации в цялата страна. Кампанията ще бъде подкрепена и от серия ПР дейности в различни периоди от годината.

"Евробет" комуникира нов лотариен проект

Нов лотариен проект беше представен по-рано тази седмица. Той носи името "Бинго милиони" и е съвместна инициатива между bTV и "Евробет". Рекламната кампания ще е с продължение два месеца и е създадена и изпълнена от Е-act – Digital agency. Дигиталната агенция и "Евробет" си партнират от края на миналата година и ще работят заедно и по лотарийните проекти под марката "Лотария България" за 2015 г.

Комуникацията на проекта "Бинго милиони" започва с поредица от три телевизионни клипа, заснети от Filmmaker и режисьора Драго Шолев. Активностите включват и масирана онлайн кампания с разнообразни формати.

Unilever започва оценяване на медийните си агенции

Unilever ще оцени през тази година медийните агенции, които обслужват компанията на глобално ниво, съобщава adweek.com. Процесът се извършва регулярно на всеки три години. Очаква се решения да се вземат през последното тримесечие на годината, а всички евентуални промени да влязат в сила от началото на 2016 г.

В момента компанията работи с Mindshare (от групата на WPP) за САЩ и Африка, Initiative (от групата на Interpublic) за Латинска Америка и Русия, както и с PHD (от групата на Omnicom) за Азия. Европейският пазар от своя страна е разпределен между трите агенции.

Всяка промяна в медийното обслужване на гиганта би повлияло на глобалния рекламен пазар, имайки предвид бюджетите, с които Unilever работи – годишните инвестиции за реклама в световен мащаб достигат до 5 млрд. долара.

Първата стъпка от процеса по оценяване се състои в преглеждане на взаимоотношенията между агенция и клиент и продължава само ако представителите на маркетинг отдела са недоволни от обслужването. По този начин се спестява голям обем от работа, казват от маркетинг отдела на компанията.

Последното оценяване беше проведено през 2011 г. След него нямаше промяна в обслужващите агенции, занимаващи се с купуването на рекламно място в медии. От Unilever обаче прецениха да преместят глобалното планиране на комуникациите си от Mindshare към PHD и Initiative.

Facebook с нарастващи рекламни инвестиции

Facebook публикува отчета си за четвъртото тримесечие на 2014 г. и от него става ясно, че растежът на платформата се е забавил, но инвестициите в реклама са се повишили многократно.

Потребителите на социалната мрежа в Европа са нараснали с 1.3%, а рекламната им стойност (сумата, която компанията печели от реклама, показвана на всеки един от тях – бел.авт.) се е покачила с 21%. В САЩ и Канада данните са дори по-впечатляващи – съответно потребителски растеж от 0.97% и 24% повишение на приходите. Това от своя страна доказва успешността на промените при таргетирането и подобряването на измерванията, които Facebook започна да предлага на брандовете през последните месеци.

В същото време от социалната мрежа разкриват, че са започнали да "сервират" до 65% по-малко реклами на своите потребители въпреки на практика безкрайния инвентар, с който платформата разполага. Това е довело до повишение на цената за рекламодателите с до 335%. Въпреки очакванията обаче този ход не е попречил на компанията, която отбелязва приходи от реклама на стойност 3.85 млрд. долара за последното тримесечие на изминалата година. (повече за финансовите резултати на компанията вижте тук)

Pinterest ще показва повече спонсорирано съдържание

Pinterest обяви, че придобива платформата за персонализирани продуктови препоръки Kosei, с помощта на която от социалната мрежа се надяват да подобрят предлагания рекламен инвентар.

През май 2014 г. компанията за пръв път обяви своята рекламна платформа. Първоначално рекламодателите имаха възможност да представят своите комуникационни послания само през търсенето и в съответните категории, които сайтът предлага. По-късно през годината от социалната мрежа представиха и възможността за т.нар. Promoted Pins – съдържание, което се показва в потока на потребителите, присъстващ на началния екран.

Софтуерът на Kosei ще позволи на Pinterest да прави по-точен профил на своите посетители, да анализира тяхното поведение и ще се подобри таргетирането на рекламното съдържание. Този ход допълва желанието на компанията да се превърне в платформа, която да даде възможност на своите потребители да пазаруват онлайн, свързвайки ги директно с брандовете.

Според социалната мрежа форматът Promoted Pins често показва по-добри резултати дори от вирусното съдържание. В последните месеци рекламодателите наблюдаваха до 30% покачване на "спечелените" импресии (показванията, които не са част от платената комуникационна кампания – бел.авт.).


Оригинална публикация

 

Греков спря медийните търгове

в. Банкер | 11.01.2014 

Всички открити обществени поръчки за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони, за които не са подписани договори, вече са прекратени от министъра на земеделието и храните Димитър Греков. Става дума за една дузина търгове, половината обявени още в края на 2012-а, които срещу няколко милиона лева трябваше да рекламират европейските схеми за финансиране.
Както в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал, подобно начинание щеше да е напълно безсмислено поради приключването на програмния период 2007-2013-а. Но ръководството на земеделското ведомство се надяваше с пускането на тези процедури да усвои колкото се може повече средства, а и да изпълни ангажимента си към рекламните и пиар агенции, които преразпределяха парите. Заради множеството рокади във властта през миналата година обаче времето за изпълнение на предвидената схема не стигна и сегашният министър Греков се е видял принуден да спре финансовата благодат, която се изсипваше от ведомството му през последните години. Така надеждите за бързи и лесни печалби на редица фирми са били попарени точно преди коледните и новогодишните празници.
Сред прекратените процедури например е тази за публикуване на рекламни карета и информационни пиар материали в регионалните печатни издания за период от 12 месеца и с бюджет от 720 хил. лева. Тя бе част от една от най-големите медийни поръчки на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, в рамките на която през април 2013-а бе подписан договор за 670 хил. лв. с "Грейн Адвертайзинг". Срещу тези пари фирмата на Мартин Батков сега осигурява рекламни карета в национални всекидневници и седмични издания.
Спрян е и конкурсът за създаването и поддръжката на постоянна консултантска рубрика по Програмата за развитие на селските райони във вестниците "Български фермер" и "Агроуикенд", която да помага на земеделските производители при разработването или изпълнението на бизнес плановете им. Бюджетът за това начинание бе 360 хил. лева. Самата процедура също беше обявена от бившия министър Найденов – още през септември 2012-а, но по различни причини до подписването на договор така и не се стигна. Сега наследникът му Димитър Греков е стигнал до заключението, че вече няма необходимост от такава подкрепа. Същото е положението и с търга за създаването срещу 420 хил. лв. на консултантска рубрика в специализираните списания "Агрозона", "Агрокомпас" и "Агробизнесът" и във вестниците "Фермер новият" и "Агро вестник".
Друго наддаване от времето на Мирослав Найденов, което няма да се случи, е за организирането на класации за "Фермер", "Млад фермер", "Биологичен производител" и "Животновъд" на… 2012-а. За тази цел бяха заложени 240 хил. лв., но сега парите по всяка вероятност ще бъдат върнати на Брюксел.
"Поръчката е открита през 2012 г., а изпълнението й не би могло да завърши преди средата на 2014-а, като в рамките на този период обстоятелствата са съществено променени поради факта, че започва следващият програмен период, а излъчването на призьори към отдавна минал период е недопустимо", се обяснява малко нескопосано в мотивите на министър Греков.
Пропада и възможността за раздаването на 600 хил. лв. за разработване и излъчване на специализирани рубрики в регионални радиостанции, които да разясняват как може да се кандидатства по различните мерки на Програмата за селските райони. През 2012-а обаче за подобни радиореклами "Апра" получи над 300 хил. лева. Преди това пък консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", взе 290 хил. лева.
Списъкът на прекратените обществени поръчки продължава с тази за създаването на два 60-минутни консултантски филма, които да се разпространят чрез национален всекидневник с тираж над 100 хиляди броя. Предвидените за тях 530 хил. лв. сега изгарят. Но най-апетитният конкурс, който няма да се осъществи, е за изработването и излъчването на 24 петминутни специализирани рубрики в ефира на над 60 телевизии. Той бе обявен на 21 януари тази година с идеята да се популяризира срещу над 800 хил. лв. добрият опит на бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони.
Освен за информация и публичност на споменатата програма са спрени и няколко други поръчки, сред които и за обучение на експертите от дирекциите "Връзки с обществеността и протокол" и "Развитие на селските райони". За нея бяха определени 240 хил. лева. Заради забавяне е отпаднала необходимостта и от наемането на фирма, която да измери за близо 280 хил. лв. ефективността на усвояването на средствата от програмата. По същата причина няма да се провеждат и социологически проучвания на обществените нагласи, които иначе щяха да глътнат около 180 хил. лева.

Стр. 1, 29 

ГЕРБ ще раздаде милиони на радиа и телевизии в изборната 2013 г.

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 14.01.2013

Рекордните над 14 млн. лв. за популяризиране на европрограми ще бъдат разпределени между електронни медии, избрани от властта без конкурс
Рекордните 13 млн. 964 хил. лв. ще бъдат разпределени между избрани електронни медии тази година за популяризиране на седем от оперативните програми (ОП) на ЕС. Това става ясно от писмения отговор на министъра по европейските въпроси Томислав Дончев до депутата от "Синята коалиция" Ваньо Шарков. Сумата ще набъбне, тъй като в справката не са включени парите за реклама на най-щедрата програма – за развитие на селските райони, подопечна на земеделското министерство.
Това е най-крупната сума, раздадена в рамките на една година от 2009 г., показва сравнението на данните. През 2012 г. за този род дейност са похарчени 8.5 млн. лв. Щедрото финансиране на медиите рискува да ги постави в деликатно положение спрямо управляващите от ГЕРБ в година, когато се провеждат оспорвани парламентарни избори.
Т.нар. комуникационен план за информация и публичност е задължителен за всяка европейска програма и представлява 0.6% от общата й стойност. От 2009 г. до ноември 2012 г. медиите са получили 25 млн. 730 хил. лв. по 9 оперативни програми на ЕС, сочи справката от ведомството на Томислав Дончев.
Най-много пари тази година ще бъдат разпределени по ОП "Техническа помощ" и "Околна среда" – съответно 3.4 млн. лв. и 3 млн. лв. Програмата за развитие на човешките ресурси към социалното министерство ще даде на медиите 2.3 млн. лв. За 2013 г. разходите за информационни кампании по ОП "Конкурентоспособност" са в размер на 1.9 млн. лв. С милион и 400 хил. лв. за тази година разполага и ведомството на Лиляна Павлова по програма "Регионално развитие". Още милион лева ще бъдат дадени на медиите по програма "Административен капацитет", става ясно от справката на министерството по европейските въпроси.
Най-подробен разчет за предвидените харчове по ОП "Развитие на човешките ресурси" за т. г. е предоставил социалният министър Тотю Младенов. Тази година ведомството ще разпредели близо 2 млн. лв. за популяризирането на програмата. От справката е видно, че лъвският пай ще отиде към Нова тв и Би Ти Ви, които ще получат съответно 449 и 448 хил. лв. 172 000 лв.ще бъдат дадени на Дарик радио, а ТВ7 и ТВ "Европа" ще бъдат захранени съответно със 115 000 и 142 000 лв.
В отделна справка, поискана от Ваньо Шарков, от ведомството на Мирослав Найденов обясняват, че дейностите и средствата по програмата за развитие на селските райони тепърва ще бъдат разписани. Раздадените от 2009 г. досега средства за популяризиране на програмата за развитие на селските райони възлизат на 11 млн. лв. От ведомството обаче упорито отказват да съобщят имената на избраните медии. Почти навсякъде обаче фаворитите са едни и същи – БНТ, Би Ти Ви, Нова тв, ТВ7, ТВ "Европа", Дарик радио, БНР и "Фокус".
От ведомството на Томислав Дончев уверяват, че изборът на медии и комуникационни агенции се прави чрез спазване на закона за обществените поръчки, а основните критерии за избор на медии е способността им да стигат до специфични целеви групи, които са приоритет за съответната програма. На практика обаче парите се разпределят по личното усмотрение на всеки министър без конкурс. Това е така, защото за разлика от всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, които са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време". Преди време от Агенцията за обществени поръчки обясниха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП, независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват без конкурс и без ясни критерии от телевизии и радиа програмно време за излъчване на консултантски и специализирани рубрики, дискусионни студиа или видеоклипове. Тъй като договорите не са публични, не може да се проконтролира и до колко ефективно са изхарчени парите и дали предоставянето им не е съпроводено с допълнителни уговорки – за положителен пиар на определен министър например.
От години Съюзът на издателите в България поставя въпроса за равнопоставеното третиране на електронните и печатните медии, но управляващите не са съгласни положението да бъде променено и всички средства да се разпределят след публичен конкурс с ясни правила и критерии. Аргументът им е европейска директива в този смисъл. Позицията на Европейската комисия по въпроса обаче е точно обратната – тя е категорична, че никога не е препоръчвала правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод. Цитираният от министрите текст от евродирективата визира нещо съвсем различно – че обществените електронни медии могат да не прилагат процедурите за обществена поръчка, когато възлагат производството на предавания с културна или социална насоченост. Нещо повече – действията на българското правителство могат да се тълкуват като опит за прикрито държавно субсидиране на определени медии, което противоречи на политическите принципи и критерии на ЕС, тъй като е в разрез с идеята за независимостта на медиите.

Стр. 1, 2

Рекламният бизнес също започва да се радва на европарите

в. Пари | Дарина ЧЕРКЕЗОВА | 02.09.2010

Европарите стигат и до рекламния бизнес в България. Редица държавни институции организират обществени поръчки за реклама или повишаване на информираността за конкретна европрограма. Отделно бенефициентите са длъжни да предвидят част от бюджета на проекта си за визуализация или просто да поставят табела, че са инвестирали евросубсидии.
Изпълнението на подобни проекти е свързано с много бюрокрация и подробности, но е добър плюс в CV-то на компанията, а и в бюджета й, затова битката става все по-ожесточена.

Сделки за хиляди

Справка в сайта на Агенцията за обществени поръчки показва, че има около 60 поръчки, свързани с информационни кампании, финансирани с европейски субсидии. По всяка от тях са се явили минимум 4-5 кандидата, като цените на поръчките, свързани с изготвяне на информационни материали, организиране на събития или просто подготовка на рекламни сувенири, варират от 200 хил. лв. до няколко милиона.
Последният пример за значителния мащаб на подобни сделки беше договорът между Агенция "Пътна инфраструктура" и Гражданско сдружение "Информирани за европейските пътища" за публичност и визуализация при рехабилитацията на второкласни и първокласни пътища, който беше за около 137 хил. лв. В същото време рекламната кампания на българския туризъм в Русия, възложена на рекламна агенция "Крес", е за 2.42 млн. лв. без ДДС.

Малко повече бюрокрация

Към момента броят на компаниите, които се занимават с проекти за визуализация, реклама или отговарят за провеждането на информационни кампании, не изглежда много, но той все повече се увеличава. "В сегашната икономическа ситуация всяка поръчка ни е важна", коментират рекламните агенции. Затова и битката помежду им става по-ожесточена. Според президента на "МАГ Комюникейшънс" Красен Кралев сега надпреварата поне е станала по-честна и прозрачна и държавните институции нямат фаворити.
И ако добрите приходи са предимството, недостатъкът на подобни проекти е прекалено голямата бюрокрация. "Това ангажира сериозен ресурс от страна на агенцията при подготовката на всеки проект", казва Красимир Петков, директор "Връзки с клиенти" в Рекламна агенция "Крес". При изработването на табели пък трябва да се спазват строги изисквания за размери и реквизити, което понякога води дори до преработване на вече готово изделие.

Ефективност в първо лице

Инфокампаниите по отделните европрограми са добро нещо, но ми е чудно как точно се измерва крайният им ефект, коментира Красимир Киряков, председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми. Неписано правило е, че при провеждането на такива проекти винаги се намират начини за "спестяване" на част от средствата. Така крайният ефект понякога се свежда само до усвояването, а не и до ефективното използване на парите.

Стр. 20

За първи път от 10 години насам конкурсите вече се провеждат честно

в. Пари | Красен КРАЛЕВ, президент на "МАГ Комюникейшънс" | 02.09.2010

Като цяло участваме в повечето обществени поръчки, свързани с провеждането на рекламни и информационни кампании по европроекти, и мога да кажа, че за първи път от 10 години насам този тип конкурси се провеждат честно. Средната успеваемост на "МАГ Комюникейшънс" е около 10-15%.
Важна част от нашата дейност се базира на комуникацията и изпълнението на ключови проекти и работа по оперативни програми за водещи български инегатуции.
Последното, което спечелихме, е проект на МИЕТ за популяризиране на България в Русия. Интегрираният подход към руския пазар цели обхващане на максимално широка
аудитория от целевите сегменти на кампанията. Изборът на медийни канали включва излъчване на клипове в руски телевизии и радиа, външна реклама в метрото на Санкт Петербург и Москва, банери в най-посещаваните руски сайтове.
Имаме спечелен проект в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), който обхваща само външна реклама, като целта е популяризиране на Оперативна програма "Регионално развитие". По него сме спечелили три лота, а именно: Северния централен район с административен център Русе, Североизточния район с административен център Варна и Югоизточния район с административен център Бургас.

Стр. 20

Поръчките за рекламни кампании по европроекти стават все по-атрактивни

в. Пари | Красимир ПЕТКОВ, директор "Връзки с клиенти" Рекламна агенция "Крес" | 02.09.2010

"Крес" заедно с германския си партньор "Медиа Консулта" са участвали само в една рекламна кампания, свързана с европейски проект – за популяризирането на България като туристическа дестилация в Германия. Кампанията е инициирана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Проектът обхваща всички мерки за привличането на германски туристи в страната ни – телевизионна, прес- и външна реклама, връзки с обществеността.
Подготовката на рекламни и информационни кампании, свързани с европейски проекти, в момента нямат много голям дял в дейността на агенцията, но в настоящата икономическа ситуация те стават все по-атрактивни въпреки по-големия ресурс, необходим за подготовка на проектни предложения, както и по-кратката продължителност на договорите. Това, което ги отличава от другите кампании, които провеждаме, е голямата административна тежест по подготовката на проектните предложения, както и различните критерии за оценка при различните възложители. Това ангажира сериозен ресурс от страна на агенцията при подготовката на всеки проект.
Изборът на изпълнител за проект, свързан с провеждане на информационна или рекламна кампания, е свързан с различни критерии, определени от конкретните възложители, като напоследък се наблюдава изравняване на тежестта на оценката за техническата и ценова оферта, което, вярваме, ще доведе до подготовката на все по-качествени проекти.

Стр. 20

Милиони левове за разяснителна кампания по Програмата за развитие на селските райони са усвоени от малки кабелни оператори с ограничен обхват

БНР, Преди всички | 2010-03-22

Водещ: Милиони левове, предназначени за разяснителна кампания как земеделските производители могат да кандидатстват за европейско финансиране по Програмата за развитие на селските райони, са усвоени от малки кабелни оператори с ограничен обхват. Това сочи одитният доклад на сметната палата, изготвен след проверка в ДФ „Земеделие”. Според резултатите от проверката парите по договорите са изплащани непосредствено преди парламентарните избори и е възможно част от тях да са отишли за финансиране на нечия кампания – смята народният представител от ГЕРБ Стоян Гюзелев.
Веселина Миланова и Стоян Гюзелев прочетоха заедно доклада на Сметната палата.
Стоян Гюзелев: Проверката касае 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г. Срокът е година и половина. За отчетния период 3.4 млн. за рекламна дейност.
Репортер: Това са пари, които е трябвало да отидат за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони и начините, по които селските стопани могат да кандидатстват?
Стоян Гюзелев: Какво прави впечатление обаче в отчета? Ще си позволя да споделя данни за две от медиите. С БНТ са сключени три договора с обща сума 64 500 лв. с ДДС. С БНР са сключени три договора със стойност 77 080 лв. с ДДС.
Репортер: Това са националните медии, които дефакто стигат до всеки един…
Стоян Гюзелев: Които имат най-голямо покритие, дори в селата около Малко Търново или горе около Кулата, които имат реален обхват на слушаемост и на гледаемост. И какво прави следващото впечатление? Надолу следват едни суми със световно неизвестни кабелни телевизии и оператори със съмнителен обхват на покритие на сигнала и гледаемост съответно, и които са локализирани в големите населени места – Бургас, Пловдив, София вероятно, Варна. Да ви споделя някои от сумите…
Репортер: Там, където са съсредоточени…
Стоян Гюзелев: Където са средоточени градските хора. Ще ви цитирам няколко от сумите. С една телевизия е сключен договор за 10 000 лв. с ДДС и само два месеца по-късно е сключен анекс за 156 000 лв. Един от другите фрапиращи случаи са с една телевизия, която даже вече не е и телевизия, няма я от ефир, е сключен договор за 306 000 лв., като първоначално условията по договора са Фондът да изплати изцяло стойността по договора, и после явно ги е хванал някакъв срам ли, съвест ли, и правят един анекс, с който казват 50% при сключване на договора, другите 50% след реализацията на проекта. Най-фрапиращ е договорът на стойност 1.2 млн. лв. с ДДС. Към момента на проверката от сметната палата е констатирано, че няма представен медиен план и схема на излъчване. Хората, които се занимават с този вид бизнес, знаят, че зад всеки лев трябва да седи програмен продукт, време на излъчване, в кои часови зони, какво ще съдържа. Това го няма.
Репортер: Оказва се, че са давани едни пари, без да е ясно какво има насреща..?
Стоян Гюзелев: Така излиза, и то просто това не е свободен разговор между мене и вас, ние четем доклада на сметната палата за одита на ДФЗ за въпросния период. Фрапиращото обаче е, и искам да ви го зачета дословно: „В ДФЗ не е наличен оригинал на договора с приложенията и по време на одита на 27.11.2009 г. Фондът е изискал от тази телевизия копие от договора с приложенията. До приключването на одита исканите документи не са представени на одитния екип.” 1.2 млн. лв.
Репортер: Тоест възможно ли е тези пари да са платени без въобще да има договор?
Стоян Гюзелев: Така излиза. И това са цифри, които на фона на проблемите на държавата към днешна дата просто са драстични примери за кражба на нашите пари.
Репортер: Може ли да разсъждаваме около датите на тези договори, кога са налети в малки частни медии тези пари?
Стоян Гюзелев: Като гледам датите така, във второто полугодие на 2008 г. и приключват до 30.06.2009 г. И идваме на логичния въпрос кога бяха парламентарнитя избори? Бяха в началото на юли. И оттук нататък човек дори и да не е предубеден му изплуват няколко подозрения. Тези пори отишли ли са по предназначение, подпомогнали ли са изборната кампания и на кого? Само като си представим, че Фондът е имал седем заместника и за този период са се сменили трима директори, сещаме се, че посоката е тройната коалиция. Аз се надявам, че все пак прокуратурата ще си свърши работата, защото написаното от сметната палата няма моментален ефект. Обществото усещаше, че във Фонда имаше проблеми, и усещаха го земеделските производители.