в. 24 часа | Марияна ЖЕЛЕВА, Паола ХЮСЕИН | 22.07.2016

Режат средствата за купуване на програмно време за телевизии и радиа до 30% от общия бюджет за информация и комуникация

Сдружения на вестници и сайтове могат да се явяват на конкурси

До 30% от парите за реклама на европейските програми да са за телевизии и радиа, националните да имат предимство пред регионалните в съотношение 80 към 20, да се следи рейтингът на предаванията, а за кампаниите в печатните медии да се вземат предвид специфичното им съдържание и тяхното покритие.
Това са част от новите правила за разпределение на парите за реклама на европейските програми, които ще влязат в сила до дни. Те предвиждат по-малко пари за телевизиите, които ги получаваха без търг, с пряко договаряне. Ограничението от 30% досега не съществуваше. В същото време новите правила дават глътка въздух на останалите медии – печатни и онлайн, макар че те ще продължат да се състезават на търгове за рекламните европриходи.
Промяната е предизвикала недоволството на телевизиите, които преди ден са се срещали с представители на държавната администрация, за да се запознаят с новата методология за отпускане на парите. Очаква се до няколко дни Асоциацията на частните радио- и тв оператори (АБРО) да излезе и със становище по темата.
"Нямаме практика да коментираме публично взаимоотношенията си с институции", заявиха от Би Ти Ви пред "24 часа".

"Рано е да коментираме, тъй като в момента се води дискусия", казаха от Нова тв.

Новите правила са разписани в методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти. Тя е част от Националната комуникационна стратегия 2014-2020 г.
Парите за публичност, които са част от бюджетите на оперативните програми, бяха спрени в края на миналата година, тъй като от тях де факто бяха изключени вестниците и сайтовете. За "24 часа" вицепремиерът Томислав Дончев бе казал, че няма да се подписват договори, докато не бъдат разписани правила, които да осигурят равнопоставеност.
Сега в правилата е залисано, че целта е да се гарантира достъпът на всички типове медийни източници до участие.
От все още проектоправилата става ясно, че телевизии и радиа ще могат да получават без търг до 30% от европарите по отделните оперативни програми за комуникация и публичност. Към момента няма ограничение.

Защо се ограничават парите, които са дават без търг?

Резултатите от първия програмен период (2007-2013) показват, че 50% от средствата по комуникационните планове са изразходвани за купуване на програмно време от телевизии и радиа. Изключение е ОП "Техническа помощ", при която 17% от парите са отишли в телевизии и радиа, а с 83% от тях са създавани 28 областни информационни центъра.
Мотивът тогава е бил, че българите се информират предимно чрез електронните медии (по данни на Евробарометър). За този период изключително важно е било популяризирането на оперативните програми.
Насочването на средствата в медийни канали от един тип, и то чрез изключение от Закона за обществените поръчки, възпрепятства другите медии – интернет, онлайн медии, печат и информационни агенции, в равния им достъп и конкурентен избор, пише още в мотивите на новите правила.
Социологическите проучвания показвали още, че структурните и кохезионните фондове са разпознаваеми сред обществото още през 2010 г. 60% от българите били информирани за тях. Тъй като обществеността вече е запозната с европрограмите, ролята на електронните медии (от гледна точка на финансовото изпълнение на бюджетите за комуникации) няма да е водеща, а поддържаща. Ресурсът за директни договори за купуване на програмно време в телевизии и радиа да бъде до 30% от бюджетите за комуникации, предвиждат правилата.
Парите за програмно време за телевизии и радиа трябва да бъдат в съотношението национални спрямо регионални електронни медии 80 към 20 %.
Така че от масово информиране фокусът се мести към комуникация към различни целеви групи. Отчита се и влиянието на интернет и социалните медии при формиране на общественото мнение. Затова дейностите по комуникация включват присъствие в интернет и използване на социалните мрежи при работа с целевите групи. Примерно – по програма "Иновации и конкурентоспособност" групата е бизнесът. Целта е:
- да се повиши информираността и компетентността на евентуалните бенефициенти;
- да се осигури максимална публичност и прозрачност при управлението и изпълнението на програмите, резултатите и добри практики.
Новите правила въвеждат и общи индикатори, които отчитат каква е ефективността от вложените пари в купуването на програмно време. Те включват цена за пункт на рейтинга, сумарен рейтинг, сбор на рейтингите на кампанията в целевата аудитория, покритие и обхват, честота, цена на една секунда излъчване в праймтайма на телевизията, когато не се мери от национални метрични системи и други.
Управляващият орган на една оперативна програма не е задължен да спазва точно тези 30% финансов ресурс, но за парите над този процент се правят обществени поръчки. И то за цялостен продукт – от програмното време до кампанията, с която ще се популяризира програмата.

Какъв ще бъде редът за публикуване на информационни и рекламни материали за другите медии?

Остава задължението да се правят търгове за публикуване на информационни материали във вестниците и сайтовете.
С новите правила обаче става възможно вестници и сайтове да се сдружават и да се явяват на конкурс за комуникационна кампания на една оперативна програма.
Ако все пак участието е индиректно, през медиашоп или рекламна агенция, то има промени.
Досега рекламните компании и медиашоповете купуваха от вестниците рекламни карета. Не е задължително дори медията да знае за какво ще бъдат те. Експерти казват, че те дават оферти с цени на едро и се случва вестниците да бъдат притискани да публикуват на цени, които не са им изгодни.
Методиката предвижда при провеждане на процедура по ЗОП за кампании в печатните медии още при подаване на офертата кандидатът да представи договор или писмо за намерение с всяка конкретна медия за изпълнението на конкретната поръчка. Това означава вестникът, с който агенцията или медиашопът е сключил договора, да се ангажира с брой публикации, брой страници, брой приложения и/или вложки.
Самите вестници, които медиашопът ще ангажира с кампанията, ще си посочат цените, обясняват експерти. Съдържанието на публикациите ще бъде изработено от вестника и съгласувано с възложителя.
От изпълнителя – дали ще е сдружение на вестници, дали медиашоп, или рекламна агенция, се изисква да предостави данни за федногодишния тираж на всяка медия, предложена в медиаплана.
При кампании в интернет издания ще се спазва разпределение на средствата спрямо обективните системи за измерване на посещаемостта – gemius, alexa и др. И при сайтовете важи правилото изпълнителят на поръчката да предостави договор или писмо за намерение с всяка отделна медия, в която ще се предоставя рекламно пространство, също и периодичност и брой импресии, както и с изработването на съдържанието, съгласувано с възложителя.
Кандидатът представя данни за посещаемостта на съответните медии, които ще ангажира с кампанията.
Предвижда се още всяко тримесечие Централното координационно звено в МС да публикува информация за изпълнение на планираните средства.

Стр. 1, 14

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 31.03.2016 

Управляващите наложиха мораториум върху прякото договаряне на институции с телевизии и радиа

Правителството е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизии и радиостанции. Изненадващата новина бе потвърдена от вицепремиера Томислав Дончев в интервю за БНТ в сряда. По думите му до решението се е стигнало, за да има дискусия, "за да се изкажат телевизиите дали са гарантирали медиите комфорт някога", каквото обвинения имало директно изречени само преди месец. "Начинът, по който се купува ефирно време – тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиен комфорт. Това, разбира се, не е истина", категоричен бе той. Но добави, че докато няма консенсус по темата, мораториумът върху договорите за купуване на ефирно време ще продължи.
Основният проблем при разпределянето на средствата за популяризиране на европроекти е, че Законът за обществените поръчки позволява пряко договаряне с електронни медии. Така министерства и ведомства могат да купуват директно програмно време в радиа и телевизии, без обществена поръчка. В повечето случаи това става по неясни правила и по преценка на съответното министерство. Медната получава пари от оперативните програми срещу пакет отразяване. При това често не само на европроекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Въпреки че скоро бе приет нов Закон за обществените поръчки, тази вратичка остана и в него. Тя не важи за печатните медии, които трябва да участват в конкурси, макар и те да са трудно проследими.

В очакване на нови правила

Решение на правителството е до голяма степен следствие от провелата се миналата седмица среща на премиера с изпълнителните директори на медиите, на която е била обсъждана именно темата за разпределението на средствата. Тя е била по искане на електронните медии, защото реално от края на 2015 г., когато изтекоха сроковете за проекти от стария период, досега няма нито един договор с радио и телевизия. От кабинета на вицепремиера потвърдиха, че съвсем скоро предстои нова среща, на която да бъдат обсъдени конкретни правила за по-прецизно и прозрачно разпределение на евро средствата за медийно отразяване.
Дончев обясни, че последните месеци се трупа напрежение именно заради начина, по който електронните медии получават финансиране.
Той отново защити тезата, лансирана и при спирането на поредица поръчки от премиера миналия месец. "Това, че има спряна поръчка, не означава обезателно, че в някоя от тях има някакво формално нарушение. Достатъчно е да има концентрация на обществени съмнения или подозрения."

Кой ще бъде засегнат

Преди кранчето да секне, то е било доста щедро. Пикът на държавното финансиране на медии бе през 2013 г., когато 32 млн. лв. евро средства бяха раздадени за реклама. Сега сумата е почти три пъти по-малка, но не незначителна. За единадесет месеца (1 март
2015 г. – 31 януари 2016 г.) държавата е платила 11.4 млн. лв. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи, показват справки за изпълнение на комуникационните планове по европрограми. Тези пари са за купуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до над 13.2 млн. лв.
Ако за големите телевизии, които са атрактивно място за рекламодатели, този мораториум не е особен проблем, някои от помалките медии разчитат именно на държавни средства – еврофондове или партийни по време на избори.
Например брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март – декември 2015 г. са 361 млн. лв., а държавните инвестиции са едва 0.54% от тях. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи това са 0.47%.
За телевизия BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход. Същото важи и за "Канал 3" на Делян Пеевски (от чието окончателно придобиване той наскоро официално се отказа), който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г.
Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например за периода март – декември 2015 г. е получило над 205 хил. лв. Радиото не влиза в мониторинга на Be Media и няма данни за приходите му от реклама за 2015 г., но според отчета в Търговския регистър приходите за 2014 г. са 178 хил. лв. Друг пример е групата на "Фокус" радио и сайтове. Общите приходи на групата за 2014 г. са 3.4 млн. лв. според Търговския регистър. За 2015 г. пък радио "Фокус" е получило 800 хил. лв. по европроекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа е близо 1/4 от общите брутни приходи на групата.

Стр. 6

Manager.bg I Любомир АЛАМАНОВ I 21.01.2016

Направи ли ви впечатление какво изгласува вчера Народното Събрание при второто четене на текстове от новия Закон за обществени поръчки (ЗОП)?
Един от тях заслужава особено внимание:

"Чл. 13. (1) Възложителите не прилагат закона:

… 5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги." В превод на нормален език това означава, че закупуване на време и "предавания" в медиите за целите на информационни кампании на държавни институции се освобождава от задължителна процедура по ЗОП, и може да се извършва директно.
Интересното е, че опити в тази посока се правят от 2008 г. Първоначално, само към електронните медии, като се използваше неправилно тълкуване на Европейската директива, че освободени от ЗОП са сделки на електронни медии, но само в обратната посока. И то ако медиите са "държавни". Или "обществени". Или както се казват в съответните страни. На практика това означава, че ако БНТ иска да си купи предаване за крокодили, не е задължена да го прави с процедура по ЗОП. Политиците обърнаха тълкуванието, че ако държавните администрации искат да си купят време в електронните медии, то могат да го направят без процедура по ЗОП.
Имаше много писма на тогавашните обединени печатни медии до премиера Борисов, до ЕК и до арменския поп, че това представлява "нерегламентирана държавна помощ", че е нарушение на закона за конкуренцията и т.н. Имаше писма от всички браншови организации на рекламни, ПР и всякакви други агенции.

Естествено, нищо не се случи.

В момента се прави нова стъпка, която просто узаконява раздаването на пари на медиите. Без процедури, без контрол, без отчет какво ще се прави с тях. А този път не са само електронните медии, което по подразбиране са радиа и телевизии. Този път облагодетелствени са "доставчици на медийни услуги", стига само да покажат, че продават време или правят "предавания". Т.е. всеки сайт, който сложи някаква опция за видео, може да се възползва от това безконтролно раздаване на пари.

Ето само някои от проблемите, които виждам:

1. Този ход представлява узаконяване на раздаване на пари на близки фирми без надзор. Стига да имат сайт с видео-секция. След това може да се раздават на туроператорите, после на магазини, а защо не след няколко месеца да не се приеме ЗИД на ЗОП (закон за изменение и допълнение), че всички фирми получават средства по европейски програми или от български фондове, или просто от българската администрация без процедури. Който каквото си иска – раздава на близки фирми. Фактически, ако всички сектори могат да се възползват, то направо ще премахнат ЗОП. Няма да има нужда от ЗОП.

2. Този ход представлява "нерегламентирана държавна помощ" за едни медии, а за другите няма да има. ЕС ще скочи. Подобно изкривяване на пазара са забранени.

3. Този ход представлява директно подкупване на някои медии. Вече всеки министър, всеки шеф на агенция или кмет ще може да раздава пари. Как искаме от някоя медия да е обективна към действията на правителството, ако парите й зависят не от качество, конкурси или друг обективен критерий, а от волята на членовете на същото правителство. Узаконяване на корупцията е опасен прецедент.

4. Този ход представлява продължение на политиката – "който критикува правителството, работи срещу националната сигурност." Едно изказване, което само потвърждава основната идея на сегашното плаващо мнозинство – да заглуши критиките, за да управлява максимално дълго. Така умира демокрацията и свободата на словото – с гордо гласуване в парламента.

5. Този ход представлява тотално убиване на всяка надежда, че ще има нормални информационни кампании Сега медиите ще си получават някакви пари и никой няма да го е грижа за съдържанието им. В Европа е точно обратното – а) правят се конкурси за информационни кампании, б) печелят се от професионални агенции, в) те се грижат за съдържанието и посланията спрямо целевите групи, г) и чак на финала се избират медийните канали, които да се използват.
Сега този професионален подход ще бъде премахнат. Едни политици ще дават едни пари на едни медии. Резултатът е ясен.
Пак казвам, твърдението, че така се транспонира европейска директива е лъжа. Много ще се учудя, ако тези текстове не предизвикат проблем и ЕК не ни се скара. За пореден път.

Оригинална публикация

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 09.01.2016

Точно две години и пет дни след старта на новия програмен период за България като страна членка на Европейския съюз започна реалното усвояване на парите по оперативните програми. Така на практика 2014-а и 2015-а повториха нулевите 2007-а и 2008 година.
На 5 януари бяха подписани първите договори за безвъзмездна финансова помощ по процедурата "Подобряване на производствения капацитет в МСП" на програмата "Иновации и конкурентоспособност". Въпросната схема за финансиране е свързана с подобряването на производствения капацитет в малките и средните предприятия и със засилването на експортния им потенциал. Общо заделените средства по нея са 300 млн. лв., като минималният и максималният размер на помощта зависят от категорията на съответното дружество – за микрофирмите тя е между 100 000 и 500 000 лв., за малките – от 200 000 до 750 000 лв., а за средните е между 300 000 и 1 000 000 лева. На практика тази схема заменя известната от предишния програмен период процедура за технологична модернизация.
"Договорите, които връчваме сега, са израз на поетия ангажимент от правителството за подкрепа на българския бизнес. Те ще осигурят финансов ресурс за над 200 малки и средни предприятия, който ще помогне на фирмите да подновят техническия си капацитет и да осигурят заетост. Оттук нататък топката е в полето на предприемачите", заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски. По думите му интересът към процедурата е бил изключително голям. В рамките на първия краен срок (б.а. – общо те са три) са подадени 844 предложения за икономическа дейност в нискотехнологичните и средно нискотехнологичните производства. От тях за финансиране са одобрени 202 проекта на стойност 116.4 млн. лв. при заделени за целта малко над 117 млн. лева. Още 488 проекта отговарят на финансовите и техническите критерии, но за тях ще се търсят други възможности за подпомагане.
С европейските пари фирмите ще могат да закупят машини и оборудване, да разширят дейността си, да увеличат производството си и да осигурят нови работни места. Договорите на 27-те компании, получили най-много точки и отговорили в най-висока степен на критериите за оценка, бяха връчени на специална церемония. Останалите контракти бяха раздадени само два дни по-късно (на 7 януари), на ново официално тържество. На това му се вика истински пиар – да не би случайно след коледните и новогодишните веселби някой да не е разбрал за грандиозния успех на управниците. На всичко отгоре това е само началото, тъй като има още две групи с предприятия, за чиито договори ще се правят медийни събития. Вече има 229 одобрени проекта по втория краен срок на процедурата за подобряване на производствения капацитет на високотехнологичните и средно високотехнологичните компании. "Те също трябва да получат своите договори до края на януари", съобщи Лукарски. По третия краен срок за предприятия в секторите на интензивните на знание услуги са подадени 203 проекта, които сега се оценяват. Така, общо взето, с една процедура големите началници ще застанат пет пъти пред обективите.
В същото време на заден план останаха неуредиците, които съпътстваха целия този процес. Докато през миналата година течеше срокът за кандидатстване за "Подобряване на производствения капацитет в МСП", до управляващия орган на програмата бяха изпратени безпрецедентен брой въпроси от претендентите (над 320).
От тях се разбра, че до европейското финансиране ще се допуска по изключително спорни критерии, заради които много микропредприятия бяха лишени от възможността да се модернизират безвъзмездно. За да се определи например каква помощ може да получи съответната фирма, бе необходимо да се изясни нейната категория (микро, малка или средна). Това ставаше според броя на служителите, които работят в нея. Изненадващо обаче при свързани лица се вземаха пропорционално работниците на всички дружества по веригата. Или ако предприятието "А", в което работят трима души, се притежава от предприятие "Б" (което държи 75% от капитала на "А") – със 140 работници, и предприятие "В" (с 25%) – с 40 служители, броят на персонала на първото скачаше до 118 души (100% от персонала на "А", плюс 75% от този на "Б" и 25 на сто от работещите във фирма "В"). Което директно го пращаше в категорията "средни фирми", при все че в него работят само трима човека. Но оттам кандидатите неминуемо се препъваха в следващия критерий за допустимост – нетните приходи от продажби. Защото този път се вземаше под внимание само оборотът на предприятие "А". Който, съвсем естествено, не покрива минималните 3 млн. лв., колкото бе прагът за "средните фирми".
Правилата за кандидатстване ощетиха грубо и бизнеса в цяла Югозападна България. Микро- и малките фирми от този край получиха само 45% съфинансиране, а средните едва 35 на сто. За сравнение, във всички останали региони грантовете за първите са 70%, а за вторите финансовата помощ от Брюксел е 60 на сто. По този начин, ако две малки дружества, да речем, от Благоевград и от Плевен, имат одобрени проекти за по 500 хил. лв., те ще получат като помощ съответно 225 хил. и 350 хил. лева. Останалото всяко само ще трябва да си осигури. Причината за този "номер" е в направеното още през 2007-а райониране на страната. Тогава София бе "пришита" към Югозапада, вместо да се обособи като отделен регион на планиране. И заради по-високите икономически показатели на столицата сега в неизгодна позиция са и предприемачите от Благоевград, Гоце Делчев, Сандански, Драгоман, Радомир…
Никак не е за пропускане и изискването за представяне на бизнес план, в който да се оцени ефектът от изпълнението на бъдещата инвестиция. На пръв поглед нищо притеснително, но в действителност имаше разписани минимални норми на възвръщаемост, нарастване на производителността, увеличаване на приходите от износ и повишаване на ефективността на производствените разходи. Казано иначе, за да се доберат до заветното финансиране, фирмите масово бяха принудени да надуват числата. Само че после, ако не изпълнят записаното, ще трябва да връщат обратно взетите средства. Изискването е в рамките на три финансови години след окончателното плащане на безвъзмездната помощ всяка компания да постигне най-малко 75% от стойността на поне два от споменатите индикатори, иначе ще й се наложи да върне обратно от 5 до 25% от реално платения грант. И то независимо от евентуални икономически или политически кризи, природни бедствия или други катаклизми.

Стр. 25, 28

в. Банкер | 30.12.2015

На мнозина навярно не им е съвсем ясно каква точно е ползата от досегашната работа на Българската агенция за инвестиции. Чуждестранните капитали някак подозрително ни отбягват въпреки формално ниските данъци, а прословутите сертификати, които се издават на вложителите, пък не служат за нищо друго освен за пиар на съответния министър. Има обаче едно нещо, в което въпросната агенция е добра – усвояването на милиони от европейските фондове. През последните години на нейно разположение бяха цели 15 млн. лв. от проекта "Популяризиране на предимствата за инвестиране в България". И сега настана време да се види колко ефективно са използвани парите.
Първоначалната идея бе да се излъска имиджът ни пред света като инвестиционна дестинация. Но от нея като че ли остана само споменът за скандалния клип, завъртян по CNBC и Bloomberg в Европа и Азия и по CNN в САЩ, в който картата на страната бе изобразена без ключови градове от Югозападния регион като Сандански, Петрич и Мелник. За изработката на рекламните материали бяха дадени над 4 млн. лв. на консорциума "Инвестиционен прогрес" (съставен от агенциите "Публисис" на Николай Неделчев и "Адиа" на 98-годишната Юла Демирева). И днес няма да е никак пресилено, ако кажем, че средствата са похарчени за рекламни кампании, чиято ефективност никой не може да посочи.
Освен клипа с осакатената България и другите видеа от скъпия проект остана и друга следа – шест стратегически, маркетингови и правни анализа. От тях разбрахме нещо, което от години знаем много добре – че над 90% от инвеститорите срещали бариери при започването на бизнес у нас (б.а. – в повечето случаи се посочват сложните, скъпи и бюрократични процедури). При това положение не е учудващо, че едва 7.2% от фирмите имали намерения да вложат пари в нашата държава през следващите две-три години. Иначе според две трети от потенциалните инвеститори страната се ползвала с добър имидж в чужбина и се нареждала на второ място по привлекателност като инвестиционна дестинация след Турция, изпреварвайки Румъния, Сърбия, Словакия и Украйна. За сравнение, през 2011-а тя е заемала четвърто място сред конкурентните в региона.
Тези данни, разбира се, вече не са актуални, тъй като анализите са правени през 2013-а. Нови обаче няма, защото парите свършиха. Така, поради финансовия недоимък, всички стратегии и кампании за насърчаване на чуждестранните вложители ще продължат да се правят според дадените тогава препоръки. Не се предвижда промяна и в определените като най-атрактивни за инвестиции пет сектора: електроника и електротехника, транспортно оборудване и машиностроене, информационни и комуникационни технологии, химическа и хранително-вкусова промишленост.
Част от проекта "Популяризиране на предимствата за инвестиране в България" бе и рекламирането ни в западни издания. Оказа се, че 61% от аудиторията, видяла онлайн банерите в сайтовете на Financial Times, е от Великобритания, САЩ и Хонконг. Според проучване, проведено сред читателите на Bloomberg Business Week пък, между 80 и 89% са видели части от различните реклами, между 49 и 53% са прочели целите реклами, а 14 на сто са запазили нашите рекламни карета.
Имаше и интернет кампания чрез публикуването на 20 банера в рекламни, бизнес и професионални мрежи и сайтове. Те водеха (чрез хиперлинк) до интернет страницата на Българската агенция за инвестиции. Сайтът й се популяризира и в социалните мрежи като "Линкедин" и "Фейсбук". Освен това бе създадена WEBINAR платформа за представяне онлайн на нейната дейност и проекти.
Без никакво съмнение "гвоздеят в програмата" бяха двете международни конференции през последните два месеца в Ню Йорк и Шанхай със съпътстващите ги кръгли маси. Бюджетът за тях бе 600 хил. лв., като освен самите събития с парите се проведоха и четири конкретни кампании за популяризирането им, интервюта и други. Във форума в Шанхай участваха 36 български компании и 100 китайски. Именно там се подписа споразумението между "Калия Българска роза" ООД и китайската "Шиаджейзонг Сентай гарден констракшън енджинеринг Ко" за създаване на съвместно дружество за производство на розово масло и отглеждане на рози.
По думите на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции – Стамен Янев, резултатът от срещите и контактите в Ню Йорк също бил добър. Американски фирми проявили интерес да инвестират в сектора "Машиностроене" и по-специално в производството на минно оборудване и на катализатори.
По 15-милионния проект на агенцията са отпечатани и над 162 хил. брошури, представящи приоритетните сектори за привличане на инвестиции, които са преведени на 10 езика и разпространени до всички наши търговски представители в чужбина. Проведени са общо 19 международни форума, пет конференции със световна бизнес медия, както и 11 кръгли маси на три континента. Осъществени са също 13 информационни кампании сред българите в чужбина и пет журналистически тура за представяне на страната в чуждестранни медии. "В резултат на изпълнените дейности по проекта се наблюдава траен ръст на инвестиционния интерес към България. Сертифицирали сме 192 инвестиционни проекта на стойност 13 млрд. евро, или приблизително 40% от всички реализирани преки чуждестранни инвестиции у нас. За периода на проекта "Популяризиране на предимствата за инвестиране" в агенцията са постъпили общо 835 инвестиционни запитвания от различни държави, сред които Холандия, Русия, Люксембург, Швейцария, Белгия, САЩ и други", обобщава Янев.
Доколко всичко това е резултат от проведените кампании обаче никой не може да каже. Очевидно е само, че с изчерпването на европейските милиони ще изчезнат и фишеците, които чиновниците ни пускаха, за да оправдаят разходите.
***
Позиции:
"Страната е привлекателна за чуждестранните инвеститори с политическата си стабилност, евтината и квалифицирана работна ръка, както и подобрената инфраструктура. Ключовата дума, за да привличаме инвестиции, е доверие", коментира преди дни изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев. Проблемът пък е липсата на достатъчно квалифицирани кадри.
"Правителството трябва да се фокусира в 3-4 ключови сектора, които да развие така, че да може да привлича инвеститорския интерес", коментира и Светослав Младенов, директор на БАИ от септември 2013-а до януари 2015 година.
Според Борислав Стефанов, който бе директор на агенцията между май 2010-а и септември 2013-а, инвестициите тепърва ще нарастват, тъй като държавата ни е силна в сферата на аутсорсинга и експортно ориентираните дейности.
На свой ред заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева посочва четири сектора, които ще бъдат приоритетни в следващите години. Това са ИТ, машиностроене (мехатроника), туризъм и креативни и рекреативни дейности. "Това, което ни липсваше в годините назад, е планиране. Добрата икономика предполага 90% планиране и 10% обстоятелства", изтъкна тя. По думите й, за да има по-голям инвеститорски интерес, е необходима не само национална, но и регионална политика.
***
Фактите – такива, каквито са
За първите 10 месеца на годината преките чуждестранни инвестиции у нас се увеличават с над 37% в сравнение със същия период на 2014-а. Но не си мислете, че зад впечатляващия резултат стоят нови заводи и работни места. Става дума за счетоводен ръст, дело на "Лукойл България". През юли дългът на дружеството от 900 млн. евро бе трансформиран в акции, което се отрази в статистиката като увеличение на чуждестранните инвестиции в дялов капитал за сметка на дълговите инструменти. Ако тази маневра бъде извадена от сметките, не остава почти нищо за отчитане.
Важно е също и това, че повече от половината от парите са дошли от Холандия (766 млн. евро) – там е регистрирана компанията майка на "Лукойл". На следващото място се нареждат Швейцария (113 млн. евро) и Кипър (100 млн. евро) – все държави, от които няма как да очакваме големи и сериозни вложения.
***
Текст под снимка
Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев (в средата) и предшествениците му Светослав Младенов (вляво) и Борислав Стефанов виждат сериозен ефект от похарчените 15 млн. лв. за реклами.

Стр. 25

Standartnews.com I 10.02.2014

С подписа на зам.-министъра на туризма Бранимир Ботев само преди дни неизвестната фирма "Д-р Бранд" бе класирана на първо място в конкурс за национална реклама на туризма ни. Новината шокира бранша, който не крие опасенията си. "Не може имиджа на страната ни да се повери на напълно непозната фирма без опит и само с един служител", реагираха водещи туроператори и хотелиери.

Очевидно компанията "Д-р Бранд" играе ролята на комисионер, който прибира и разпределя държавните милиони за реклама на курортите ни. Така коментираха неофициално пред "Стандарт" водещи компании в туристическия бранш. Според тях поръчката за вътрешна реклама ще е поредният провал в сектора. "Също както конкурсите за логото и национален сайт, единственият ефект ще са изхарчени милиони, с които не е привлечен нито един нов турист. В същото време ние продължаваме да плащаме данъци и да се надяваме държавата поне веднъж да послуша съветите на бранша, който осигурява 15% от БВП на страната", жалват се туроператори. Те са убедени, че основната цел на поръчката е някой да прибере и разпредели милиони.

Финансовите отчети от 2009 до 2011 г. на "Д-р Бранд" подкрепят опасенията, че става въпрос за подставена фирма. Според документите голяма част от годишните приходи на агенцията се разпределят като разходи към външни доставчици на услуги. През 2011 г. приходите на агенцията, в чиито ръце е поверена рекламата на туризма в България, са 1,793 млн. лв., но 1,474 млн. лв. отиват за външни поръчки, а печалбата е едва 162 000 лв. За 2010 г. съдружниците са спечелили преди облагане 102 000 лв. "Д-р Бранд" е погазила закона, като не е дала финансовия си отчет за 2012 г. навреме. Така никой не може да бъде сигурен дали въобще фирмата е имала някаква дейност.
Собственици на "Д-р Бранд" по документи се водят непознатите за гилдията на рекламистите Марин Миланов и Галина Георгиева. Двамата не участват в други фирми, сочат регистрите на Агенцията по вписванията. При основаването на "Д-р Бранд" през 2009 г. съдружник на мястото на 29-годишния Марин Миланов е Боя Беровска. Тя участва в множество рекламни компании, които през годините са били свързвани с НДСВ.

Мъглявата фирмена история на "Д-р Бранд" обаче крие две любопитни подробности, свързани с друга фирма – "Бенчмарк груп".
Първата е, че по документи офисите им са на един и същи адрес. Те са в престижния квартал "Лозенец" на ул. "Вискяр планина 19". Официално обаче адресът на "Д-р Бранд" е на улица "Димитър Хаджикоцев". Втората е, че името на "Д-р Бранд" се появява като партньор в един от най-големите проекти на "Бенчмарк фонд имоти" – строителството на бизнес сградата на столичната ул. "Раковски" 124. Това става ясно от документа на ДНСК, с който се дава разрешение за ползване на сградата през февруари 2013 г.
Докъдето и да продължат връзките на "Д-р Бранд", отсега е ясно, че младоците в нея са нечии подставени лица. Голямото притеснение е, че така необходимата реклама на България е заложена на карта заради съмненията за какво точно ще бъдат изхарчени милионите от обществената поръчка.

Искаме проверка на поръчката
Станимир Станков, председател на Националната асоциация за СПА и уелнес туризъм

Представителите на асоциацията ни са категорични, че трябва да се направи проверка на това как и защо се е стигнало до избора на тази фирма "Д-р Бранд" в поръчката за реклама на туризма ни на вътрешния пазар. Ние не обвиняваме или оневиняваме никого. Според нас зам.-министър Бранимир Ботев е бил последната инстанция, която е трябвало да се разпише за класирането в търга, след като са взети всички решения по веригата. Но не бива да се забравя, че тази фирма е непозната и не бива да допускаме да се повтори скандалната ситуация с избора на туристическо лого.

Имаха цяла година да поправят правилата
Байко Байков, председател на УС на АБТТА

Правилата за всяка обществена поръчка се създават от администрацията и пак тя може да ги промени, така че да не се дава възможност на фирми без опит да участват в състезанието. Ние нямаме информация за това, което предприема Министерството на икономиката и енергетиката, защото никой не попита бранша относно проблемите в сектора.
Управляващите са имали на разположение една година да променят правилата на конкурса, така че те да не допускат такъв резултат. Но не са го направили. Защо се допусна в крайна сметка в конкурс, в чиито условия е записано, че креативността и ефективността на предложенията за национална реклама са водещи критерии, да се реши от предлагането на по-ниска ценова оферта? Ние като организация няколко пъти сме заявявали, че не е нормално туризмът да се управлява от човек, който има едва 7 месеца опит в сектора – от началото на мандата, без дори да комуникира с представителите на сектора, на който е начело. Очевидно е, че тепърва ще излизат наяве тежки проблеми като този с туристическото лого и националния сайт. Къде е сега изработеното лого и ползва ли се? И защо браншът научава от медиите, че предстои изработването на нов национален туристически сайт, след за стария bulgariatravel.org е платена крупна сума пари, без той да действа. АБТТА ще повдигне въпросите за скандалите и проблемите в бранша и по време на дискусионната програма, която съпътства туристическата борса "Ваканция" от 13 до 15 февруари в София.

Опасявам се от негативен ефект
Фахри Идриз, шеф на асоциация по туризъм "Перперикон"

Не ми е известна тази фирма "Д-р Бранд", но ако тя няма опит, това ще се отрази негативно върху рекламата на туризма. Бранш, на който страната залага много. Туризмът е изключително важен за региона на Източните Родопи, който търси алтернатива за икономическо развитие. Затова трябва да има прецизен избор кой ще прави вътрешната реклама. В противен случай има голям риск ефектът да е негативен.

Оригинална публикация 

Standartnews.com I 9.02.2014

Фирма фантом ще прибере над 2 милиона лева за рекламата на България като туристическа дестинация. Подаръка направи зам.-министърът на икономиката Бранимир Ботев. Непознатата компания "Д-р Бранд", която за миналата година е имала трудов договор само с един служител, няма дори сайт.

Тя се управлява от поредния младок и само за месец се готви да вземе милионите, като пусне предавания и реклами по телевизиите, които да убедят българите да почиват в родните курорти. За да спечели очевидно правилната фирма, бяха отстранени най-големите компании в рекламния бранш. "Това е поредният скандален конкурс в туризма, но най-страшното е, че с него се рискува националната реклама на страната ни", реагираха гневно туроператори и хотелиери. Именно чиновникът, който оглавява туризма, без да има опит в него, е избрал и също толкова неопитна фирма, допълниха те. Дори според самия Ботев ситуацията "не е нормална, но това законът не го санкционира".

Туризмът ще го боли от "Д-р Бранд"

Един-единствен служител, но пък в лъскав офис, ще прибере над 2 милиона за туристическа реклама на страната ни. Това се крие зад фасадата на компанията "Д-р Бранд", която се облажи с поръчката на икономическото министерство. С подписа на зам.-министъра Бранимир Ботев тя бе избрана за победител в конкурса за рекламна стратегия на страната ни за вътрешния пазар. Според замисъла тя трябва да насърчи българите да опознат родината си и да почиват повече у нас. Отговорната мисия ще падне върху плещите на един-единствен служител, защото друг с трудов договор в "Д-р Бранд" няма, поне за миналата година.

Само ако е магьосник, въпросният наемник има шанс в рамките на един месец да разработи цялата стратегия. Тя предвижда да се направи ефективно и гледано телевизионно предаване по национална телевизия, което да накара българите да изберат родните курорти за ваканция. Как обаче ще стане това, когато "Д-р Бранд" няма договор с нито една от големите национални телевизии, които бяха отстранени или класирани на следващите места в търга, не е ясно. Освен самото предаване в изискванията на поръчката са включени и рекламни спотове по още три телевизии. Остава загадка как никому неизвестната агенция е надвила най-големите рекламни агенции. Но това със сигурност знае единствено зам.-министър Бранимир Ботев, който с лека ръка сложи подписа си под избора. Единственото, с което е известна в публичното пространство компанията "Д-р Бранд", всъщност е откриването на офиса й в квартал "Лозенец". За него разбрахме от сайта на компанията "Вип кетъринг". Тепърва ще разберем дали основният бизнес на скандалната компания не са именно вкусните хапки, най-вече от държавната трапеза.

И след като не разполага дори със собствен сайт, на който да презентира дейността си, повече от ясно е, че няма как да рекламира целия брад България пред родните туристи. И то в няколко национални телевизии.

"Сега от "Д-р Бранд" ще ни боли всички, защото ако е въпрос на евтиния, може да се наемат и продавачите на царевица от плажа да агитират летовниците", коментираха ядосани туроператори. Според тях толкова необходимата и важна за бранша рекламна стратегия е обречена още на старта. Няма как големите рекламни фирми да подминат с лека ръка скандала и да не обжалват. Защото резултатът ще е погубен за страната ни като дестинация. И в ръцете на кабинета е дали това ще остане само личен провал на Ботев, или ще засегне сериозно и репутацията на туризма ни.

Не е нормално непозната фирма да спечели

Бранимир Ботев, зам.-министър на икономиката с ресор туризъм

Не е нормално непозната фирма да трябва да усвои ефективно 2 млн. лв. до 9 април, но законът не санкционира това. Не е нормално и да е ясно, че условията по процедурата трябва да бъдат променени с ясното съзнание, че когато е правена поръчката, в сила не са били редица условия като цифровизацията, която промени позициите на телевизионния пазар. Въпреки че се опитах да сигнализирам за това и съм поискал всички нужни становища, получих мнение, че процедурата трябва да продължи по този начин и в тези срокове. Още повече, че членовете на комисията са се подписали единодушно под класирането.ю

Оцениха евтинията вместо концепцията

Цената не е определящ критерий в поръчката за рекламната кампания на страната ни на вътрешния пазар. Тя е с тежест едва 30%. Именно затова буди и недоумение фактът, че никому неизвестна в рекламните и медийните среди компания печели най-много точки при оценяването. "Д-р Бранд" е класирана на първо място с комплексна оценка от 97,47 точки от 100 възможни. 70% от стойността на офертата обаче се оформя от качеството на предложената концепция. Фирмите трябва да дадат и обосновка на офертата си. В нея с по 10% от крайната оценка тежест имат включен SWOT анализ на пазара със силните и слаби страни на вътрешния туризъм, предимствата и предизвикателствата пред него, креатив на кампанията с визия, дизайн и послание, план на дейностите по оценка на ефективността. Задължителен е и планът на кампанията по дейности, която включва и предложения за ПР, реклама в електронни и онлайн медии, печатна и външна реклама. Затова и медийният бранш е в недоумение как никому неизвестна фирма без опит успява да даде по-добра цена и има по-добра оценка по тези показатели от утвърдените рекламисти с огромни успешни кампании зад гърба им. Бърза справка в регистъра за обществени поръчки показва, че всъщност това е първата и единствена голяма спечелена поръчка от фирмата фантом.

Ботев замесен в афера с компенсаторки

Странният ход на Бранимир Ботев като зам.-министър на икономиката с избора на неизвестната фирма "Д-р Бранд" в конкурса за вътрешна реклама може и да е предизвестен, твърдят хора от бранша. Те припомнят, че преди да се сдобие с държавния пост, той докара почти до фалит винарната "Розова долина". Тя дори бе обявена за продан заедно с царската вила в карловското село Баня.

Винпромът бе предложен с готова продукция за 1,37 млн. евро и търговски марки за 1 млн. евро. Според запознати вилата и винарната са отдавна ипотекирани в една от големите наши банки, а вероятно истинският продавач е самият трезор.

Името на Ботев се свързва със скандала с компенсаторните записи на българката с германски паспорт Анжел Енгибарова-Шмид в края на 90-те години. Тогава Ботев е съветник на министъра на държавната администрация Марио Тагарински. Аферата е описана в детайли и е основна част от доклада на НСС и НСБОП до премиера Иван Костов през 1999 г. Той засяга корупцията във високите етажи на властта, а след него Костов уволнява няколко министри, сред които Богомил Бонев и Александър Божков.

Браншът: Харчат се милиони, а няма реклама

През последната година страната ни не се рекламира на нито един от важните пазари. Харчат се луди пари, без обаче да има нито ясна визия, нито стратегия за ефективното им разходване. Това заявиха пред "Стандарт" представители на браншовите организации в туризма. Според тях фатално са закъснели националните представяния на страната ни като дестинация на основните пазари за България като Великобритания, Германия, Скандинавието. Ако тези платени кампании стартират след месец, това вече ще са пари, хвърлени на вятъра, категорични са туроператори. Браншът се оплаква и от липсата на комуникация с икономическото министерство. През нас не минават за съгласуване закони и нормативни актове, от които впоследствие зависи работата ни. Никой не ни пита нито къде, нито как да се рекламираме. Не се обсъждат с нас бъдещи стратегии и реформи в сектора, оплакват се туроператори. Според тях е знаково и че въпреки законите националният съвет по туризъм не е свикван вече година.

Оригинална публикация

Econ.bg I 9.02.2014

Агенцията е спечелила обществена поръчка за 2 млн. лв.

Агенцията “Д-р Бранд” е спечелила обществена поръчка за реклама на родните туристически дестинации на стойност 2 млн. лв., организирана от министерството на икономиката.

С парите агенцията трябва да направи рекламна стратегия на страната ни за вътрешния пазар. Дружеството ще заснеме предаване за национална тв медия и рекламни спотове, които да вървят по още три телевизии, съобщава в. "Труд".

Зам.-министърът на икономиката с ресор туризъм Бранимир Ботев коментира вчера, че процедурата за обществената поръчка не е стартирала от него, а още през 2011 г. При отсяването на компаниите всички 17 членове на комисията единодушно са се подписали под “Д-р Бранд”.

“Тя не е класирана първа по креативност, но е победила с доста по-ниска цена. “Д-р Бранд” е предложила с около 330 000 лева по-малко от фирмата, класирана на следващо място”, обясни Ботев.

“Д-р Бранд” бе единствената компания, която участва самостоятелно, а не като част от консорциум в конкурса. Това означава, че покриваме изискванията за реализиран оборот от над 2 млн. лв. и екип от ключови специалисти”, коментираха от агенцията

Оригинална публикация

в. Банкер | 11.01.2014 

Всички открити обществени поръчки за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони, за които не са подписани договори, вече са прекратени от министъра на земеделието и храните Димитър Греков. Става дума за една дузина търгове, половината обявени още в края на 2012-а, които срещу няколко милиона лева трябваше да рекламират европейските схеми за финансиране.
Както в. "БАНКЕРЪ" многократно е писал, подобно начинание щеше да е напълно безсмислено поради приключването на програмния период 2007-2013-а. Но ръководството на земеделското ведомство се надяваше с пускането на тези процедури да усвои колкото се може повече средства, а и да изпълни ангажимента си към рекламните и пиар агенции, които преразпределяха парите. Заради множеството рокади във властта през миналата година обаче времето за изпълнение на предвидената схема не стигна и сегашният министър Греков се е видял принуден да спре финансовата благодат, която се изсипваше от ведомството му през последните години. Така надеждите за бързи и лесни печалби на редица фирми са били попарени точно преди коледните и новогодишните празници.
Сред прекратените процедури например е тази за публикуване на рекламни карета и информационни пиар материали в регионалните печатни издания за период от 12 месеца и с бюджет от 720 хил. лева. Тя бе част от една от най-големите медийни поръчки на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, в рамките на която през април 2013-а бе подписан договор за 670 хил. лв. с "Грейн Адвертайзинг". Срещу тези пари фирмата на Мартин Батков сега осигурява рекламни карета в национални всекидневници и седмични издания.
Спрян е и конкурсът за създаването и поддръжката на постоянна консултантска рубрика по Програмата за развитие на селските райони във вестниците "Български фермер" и "Агроуикенд", която да помага на земеделските производители при разработването или изпълнението на бизнес плановете им. Бюджетът за това начинание бе 360 хил. лева. Самата процедура също беше обявена от бившия министър Найденов – още през септември 2012-а, но по различни причини до подписването на договор така и не се стигна. Сега наследникът му Димитър Греков е стигнал до заключението, че вече няма необходимост от такава подкрепа. Същото е положението и с търга за създаването срещу 420 хил. лв. на консултантска рубрика в специализираните списания "Агрозона", "Агрокомпас" и "Агробизнесът" и във вестниците "Фермер новият" и "Агро вестник".
Друго наддаване от времето на Мирослав Найденов, което няма да се случи, е за организирането на класации за "Фермер", "Млад фермер", "Биологичен производител" и "Животновъд" на… 2012-а. За тази цел бяха заложени 240 хил. лв., но сега парите по всяка вероятност ще бъдат върнати на Брюксел.
"Поръчката е открита през 2012 г., а изпълнението й не би могло да завърши преди средата на 2014-а, като в рамките на този период обстоятелствата са съществено променени поради факта, че започва следващият програмен период, а излъчването на призьори към отдавна минал период е недопустимо", се обяснява малко нескопосано в мотивите на министър Греков.
Пропада и възможността за раздаването на 600 хил. лв. за разработване и излъчване на специализирани рубрики в регионални радиостанции, които да разясняват как може да се кандидатства по различните мерки на Програмата за селските райони. През 2012-а обаче за подобни радиореклами "Апра" получи над 300 хил. лева. Преди това пък консорциумът "Прайм тайм Кренбърис", в който влизат популярната пиар агенция "Прайм тайм" и едноличното дружество "Кренбърис", взе 290 хил. лева.
Списъкът на прекратените обществени поръчки продължава с тази за създаването на два 60-минутни консултантски филма, които да се разпространят чрез национален всекидневник с тираж над 100 хиляди броя. Предвидените за тях 530 хил. лв. сега изгарят. Но най-апетитният конкурс, който няма да се осъществи, е за изработването и излъчването на 24 петминутни специализирани рубрики в ефира на над 60 телевизии. Той бе обявен на 21 януари тази година с идеята да се популяризира срещу над 800 хил. лв. добрият опит на бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони.
Освен за информация и публичност на споменатата програма са спрени и няколко други поръчки, сред които и за обучение на експертите от дирекциите "Връзки с обществеността и протокол" и "Развитие на селските райони". За нея бяха определени 240 хил. лева. Заради забавяне е отпаднала необходимостта и от наемането на фирма, която да измери за близо 280 хил. лв. ефективността на усвояването на средствата от програмата. По същата причина няма да се провеждат и социологически проучвания на обществените нагласи, които иначе щяха да глътнат около 180 хил. лева.

Стр. 1, 29 

в. Бряг, Русе | 28.08.2013

9 фирми са подали оферти за участие в обществената поръчка на Община Русе по проект "Изпълнение на мерки за осигуряване на информираност и публичност при реализиране на проект "Интегрирана система за градски транспорт на град Русе". В понеделник комисия отвори и прегледа документите на всички кандидати, сред тях само една фирма е русенска – "Парнас" ООД, останалите са софийски компании. Предстои до средата на следващата седмица комисията за обществените поръчки да оцени по критерии кандидатите и да се произнесе с резултат.
Поръчката предвижда спечелилият кандидат да сключи договор за една година, през която да организира рекламна кампания за целите на проекта. Друго от изискванията е да подготви рекламни материали тип брошури, билбордове, стикери и листовки, чрез които да представи промените в транспортната мрежа на Русе. Максималният финансов ресурс на поръчката е 110 хиляди лева.

Стр. 4