в. Стандарт | 2010-01-22 

Значителна част от златния фонд на Българското национално радио вече е запечатана на DVD. Над 20 заглавия издаде Рекламно-издателската къща на БНР през миналата година. За творческия си принос звеното ще получи поощрителна награда "Сирак Скитник" за 75-годишнината на радиото, която ще бъде отбелязана в понеделник. В дисковете се представя и продукцията на музикалните състави на БНР – Симфоничния оркестър, Смесения хор, Вокалната група "Радиодеца", Оркестъра за народна музика, Биг бенда и Детския радиохор. Най-мащабният проект от миналата година е "Магията на Мадара". Той е създаден съвместно с Министерството на културата. Записите са направени в Голямата пещера в Националния историко-археологически резерват "Мадара". Пещерата е известна с великолепната си акустика и в нея са направени записите на най-известните български народни песни, а като фон се чува ромонът на "живата вода" в пещерата.

Стр. 9

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-01-21

С Валерий Тодоров, генерален директор на националното радио, разговаря ПАОЛА ХЮСЕИН:

- Г-н Тодоров, ще се случи ли нещо по-различно за БНР с промяната в медийния закон, която се очаква скоро?

- Държавата допусна грешка навремето, когато премахна таксите за радиото и телевизията. После не намери воля да ги върне, защото никой не би искал да е в кожата на това правителство, което ще съобщи на нещастния народ, че ще се появи още един данък. Виждате колко бързо се сменя собствеността и политиката на търговските медии. Вече не е проблем да напазарувате медия, друг е въпросът как и за какво ще я използвате.
Според европейските практики обаче трябва да има медии, които да дават гаранции, че общественият интерес ще бъде защитен при пълна прозрачност, при ненамеса на институциите. Като генерален директор на БНР нямам случай някой да се е намесил в моите работи или да ми е търсил сметка за нещо.
Опити от отделни депутати е имало, но това са хора, които се обучават на политическа култура. Когато я придобият, разбират какви рискове носи това.
Затова енергичната защита на обществения интерес е наше задължение. По закон държавата трябва да гарантира равен, безплатен и максимален достъп до информация. По границата има села, където живеят по 2-ма-3-ма души. Една частна търговска медия няма интерес да пренесе информацията си дотам, защото тези хора едва ли са аудиторията, търсена от рекламите.

- Предвиждате ли съкращения на програми и състави във времето на криза?

- Симфоничният оркестър на радиото, детският радиохор, смесеният – как да ги съкратим? Те са сред най-големите културни институции в страната и ако сега бъдат съкратени, едва ли после ще бъдат възстановени.
Навремето радиото имаше програмите “Знание" и “Орфей". Всичко това беше съкратено и изсипано в програма “Христо Ботев". Сега имаме нужда от една музикална програма, която да покаже най-добрите образци, онова, което съхраняваме в нашите фондове. Има концерти със световно значение, които са реализирани в нашите студиа и са с изключителен принос за световната култура. Няма къде да бъдат чути.

- Кога ще тръгне новата музикална програма и как ще се казва?

- Живот и здраве, когато стартира цифровизацията и разберем какво се случва с мултиплексите. Може пак да е “Орфей".

- Радиото заедно с телевизията ли ще се цифровизира през 2012 г.?

- Добре е процесите на цифровизиране на телевизията и радиото да вървят паралелно. Повечето европейски експерти смятат, че до 2020 г. FM честотите и излъчванията ще запазят актуалността си.
Но за да се подготвим, радиото първо в страната стартира цифрово излъчване още през май 2008 г. То е насочено към Северна Америка, Западна Европа, Русия и Прибалтика – там, където се използват цифрови зони и има приемници. Целта ни беше да покажем, че цифровата технология пести средства и дава по-добро качество.
В същото време има разногласия за цифровизирането на радиото. Експертите в областта на музиката например смятат, че цифровият сигнал не пресъздава всички характеристики, които носи аналоговото излъчване на класическата музика. Апаратурата, която безпристрастно трябва да отчете всичко, не улавя разлика, но ухото я хваща.
А във връзка с бюджета, който непрекъснато се обсъжда, трябва да ви кажа, че националното радио решава няколко задачи едновременно. Едната е за покритието на страната. През последната година вкарахме в експлоатация 66 наши собствени предавателя, след като държавата безпрецедентно предостави цялата мрежа на обществените медии на частен оператор.
Това не се случи в нито една от европейските държави. Представете си, че не се договорим с него. Ще спре да ни излъчва, а БНР и държавата ще нарушим закона, защото сме длъжни да гарантираме на гражданите максимален достъп. Затова излъчваме на всички видове вълни.

- За 75-годишнината на БНР издавате нещо като наръчник по радиожурналистика. Каква е тази книжка?

- Написана е от говорителя Петър Витанов през 1940 г. Той влиза в европейска класация на най-добрите говорители и е доста преди Левитан. Пише как трябва да се готвиш за предаване. Ще направим фототипно издание на томчето, което е като христоматия в радиото. Може да се менят събитията, хората, но как се прави радиопредаване, как водещият трябва да се подготвя за него – това е азбуката. Като я четеш, виждаш как професията се развива във времето.
Подобно сравнение направихме и когато издадохме дисковете с речите на министър-председателите. Политическата лексика, темите, проблемите толкова си приличат, че като слушаш, може да не познаеш кой говори и в кои години се случва това.

- По тембъра не си ли личи?

- Забелязва се, че повечето от премиерите са били с дефектно “р". Напоследък пък са с изправно “р", което явно е друга историческа тенденция.

- Вие като радиожурналист как сте се подготвял за предаване?

- Имаше един термин навремето – хигиена на гласа. Преди да застанеш пред микрофона, трябва да отчетеш всички обстоятелства – нито да си болен, нито да си препил предната вечер.
Пресипналият глас е мъчителен за слушателя, който има усещането, че водещият ще падне пред микрофона.
Друго важно условие е предварителната подготовка. Имал съм случай, когато в слушалките си съм получавал звук от 7-8 обекта едновременно, заобиколен от тълпа хора, и трябва да предавам пряко. От реакцията на журналиста в радиото зависи много. Когато е в реално време, всяка грешка се отчита.
За разлика от писменото слово говорното има много правила. Ако натрупате примерно възходяща интонация в началото и края на изречението, все едно задавате само въпроси в ефира. Ако няма отговори, създавате напрежение в аудиторията, която чака нещо да се случи.
Ако изречението завършва на гласна и следващото започва пак с гласна, думите се сливат. Така че трябва да има пауза между двете.
Радиото е най-персонифицираната медия. В телевизията картинката леко ще разсее ефекта от недобре намерените думички. Но в радиото гласът моделира друг тип усещания. Не бива да се прекалява, защото микрофонът улавя кога водещият е тъжен или весел.
Необработеният глас звучи различно от обработения, дори когато тези гласове са със сходни характеристики. Знаете, че имам брат близнак и веднага си личи кой от двама ни работи в радио.
Чуете ли ни да говорим, бързо ще уловите разликата между човек, който работи с гласа, и човек, който има естествените интонации.
За работата в живия ефир някога имаше стандарти, които и сега съществуват в “Хоризонт". Вярно е, че преди бяха по-строги и се поддържаха административно. Те са направени по изследвания, които доказват предела на вниманието на всеки слушател. Например колко минути човек може да слуша внимателно.

- Колко?

- Около 3 минути е съсредоточеното слушане, след което почва леко да се разсейва. Но дори и при скандални теми не бива да се прекалява. Сега се наложиха формати от интервю, което може да продължи 20 минути. Лично аз и сега смятам, че ако в рамките на 3 до 7 минути не успеете да извлечете новина от събеседника или най-интересното, след това шансовете ви намаляват.

- Кои са най-забележителните промени в радиото през последните години?

- Преломен етап в радиожурналистиката беше, когато говорителите като категория и професия излязоха извън ефира.
Сега се търсят много рядко. Примерно ползваме опита им като начин на говорене, артикулация, смислови паузи. Но на преден план излезе живото отношение на водещия. Говорителят е като актьор, който в 3 минути прочита текста, но не го съпреживява, не си изгражда отношение към него. Вие вярвате, че се е подготвил, но не вярвате на това, което казва. Докато живата журналистика е човекът, който е свидетел на едно събитие и го предава на слушателите с отношението си и езика, дори с грешките, които прави.
Персонифицираната журналистика от 90-те години нататък е ярко изразена тенденция в радиото.
Езикът в радиото е обемен носител на информация. Чрез думите изпълнявате много повече функции – описва се картината, посочват се фактите, предава се емоцията. Но пък ако прекалите с определенията, сте на ръба на внушението, което не бива да се прави. Така че отговорността е много голяма и затова в последните години се направи диференциация в радиото – има водещи на новини и водещи на блокови предавания.
В радиото вече е позволена и по-голяма краткост на информацията, тъй като тя вече е много като количество и твърде динамична.

Стр. 24

www.vesti.bg | 2010-01-20

Винаги съм казвал, че съм собственик на акциите в Дарик Радио, но не и на съвестите на хората, които работят тук и от тях съм искал да бъдат дори по-свободни, отколкото те самите са го изисквали от себе си.

Това каза в специално интервю за агенция БГНЕС собственикът на Дарик радио Радосвет Радев по повод 17 годишният рожден ден на популярната медия, който се навършва утре.

БГНЕС: Г-н Радев, защо "Дарик" успя, а други медии, които стартираха заедно с Вас-не, или поне не в тези мащаби?

Радосвет Радев: За мен отговорът е лесен, защо Дарик успя на фона на останалата конкуренция. Медиите тогава стартираха при една палеативна, дори неподредена правна регламентация и като всичко в началото на капитализма изглеждаше привлекателно и лесно достъпно. Дарик радио от първия ден беше съвсем друг тип медия- с ясна цел, че се прави не за да се препродаде със спекулативна цена за собственика, а като медия, която иска да съществува според принципите на медийните компании, които работят в Европа и света.

БГНЕС: Кой е най-драматичният и най-върховният момент в исторически план за "Дарик" ?

Радосвет Радев: Тези два момента съвпадат. Те са януарските събития през 1997 г. тогава, когато българският лев беше станал 3000 лв. за един долар, когато "Кока Кола" разглеждаше дори оттеглявено си от България… Най-накрая заради активната си гражданска, национална, медийна позиция "Дарик радио" беше станало национално известно, дори бих казал, че беше напуснало територията на България по популярност. Това е шегата на времето "две в едно". Най-тежкият ни като икономическа структура момент беше върховият момент на нашето публично одобрение.

БГНЕС: Каква е формулата за задържане на талантливи хора в "Дарик", в новото време сте от малкото медии, които създадоха имена в журналистиката?

Радосвет Радев: Винаги съм казвал, че съм собственик на акциите в Дарик Радио, но не и на съвестите на хората, които работят тук и от тях съм искал да бъдат дори по-свободни, отколкото те самите са го изисквали от себе си. Имам разговори с бивши наши служители, които казват- това, което е било в Дарик не ми се случва вече никъде. От друга страна ние създадохме наистина и име на школа, защото много хора с изречението "работил съм в Дарик радио" в CV-то си намират прекрасна реализация във всякакви медии. Отношенията ми с хората са в една равнина, а не във вертикална посока.

БГНЕС: Пред стартиране сте на собствена телевизия, един доскорошен собственик на ТВ канал каза наскоро, че има огромни бариери пред нови участници на този пазар…

Радосвет Радев: Проектът ни е на дневен ред. Бяхме планирали стартът да е в първото тримесечие на тази година, няма да спазим този срок и причината, разбира се, е кризата, както и случващото се на медийния пазар. От друга страна инветицията в тази медия, когато говорим за технологията, е много по-примамлива от времето, когато получихме разрешението. Смятам също, че не е важна технологията, не са важни камерите, пултовете, ПТС-та, важна е същността, съдържанието. И най-добре екипираната телевизия е едно пълно нищо, ако в нея няма какво да гледаш. В средносрочен план продажбата на един такъв реализиран медиен продукт не стои пред мен.

БГНЕС: Има ли криза в медиите?

Радосвет Радев: Има и преди всичко тя е криза на ценностите, на прозорливостта, на интелигентността. Виждате какъв драматичен конфликт стана с новините на турски, а едновременно с това никой не каза и една лоша дума за турските сериали. Извинявайте, но новините на турски не правят нищо лошо за България, а турските сериали призвеждат една розова и прекрасна представа за турския бит и са откровена пропаганда на турската империя. Много хора на село, които ги гледат си казват – боже господи защо ни беше това освобождение преди 150 години…И няма кой да го каже, като публична теза не съм го видял?!

БГНЕС: Един тв водещ заяви снощи, че Борисов тероризирал медиите, така ли е?

Радосвет Радев: Познавам се с Борисов преди да бъде във властта, не сме си замразили познанството след това и смятам , че никакво внушение, никаква сугестия, никаква инфилтрация няма от страна на сегашното правителство в работата на Дарик радио. Впрочем всяко българско правителство знае, че това би му коствало много/евентуална намеса/. В случая /със Слави Трифонов/ става дума за личен конфликт, независимо как се опакова заради публичността. Насилственото налагане на модели и внушения към българските медии са неща, които са много опасни и не съветвам никого да го прави. /БГНЕС

Оригинална публикация

в. Труд | 2010-01-20 

Куп шефове на телевизии, агенции и вестници ще се превърнат в новинари за един ден заради "Дарик" радио. На 21 януари станцията празнува рожден ден под мотото "17 мига свобода". В 14,30 ч новините ще представи зам. главната редакторка на в. "Труд" Светлана Джамджиева. Шефката на БНТ Уляна Пръмова, началничката на новинарите в Би Ти Ви Люба Ризова, както и Сипва Зурлева от борда на директорите на Нова тв също ще информират слушателите на "Дарик" за последните събития през деня. Вечерните новини са поверени на Лили Иванова и Петко Бочаров.
Сред гост-водещите по "Дарик" ще бъдат министрите на земеделието Мирослав Найденов и на регионалното развитие Росен Плевнелиев.

Стр. 23

в. 24 часа | Галена ГЮРЧЕВА | 2010-01-19

"БНР е най-големият продуцент на музика и детски предавания", похвали се шефът на националното радио Валерий Тодоров покрай 75-ата годишнина на медията. Генералният директор показа поредица от дискове, дело на издателската къща към БНР. Медията има намерение да организира и фестивал на анимационното кино в България.
"Модернизацията на радиото през последните няколко месеца включва цифровото излъчване, което БНР прави за първи път в България, както и 66 нови предавателя на ултракъси вълни", каза Тодоров вчера. Той представи и новия сайт на БНР, в който информацията се разпространява на 11 езика, включително и арабски.
Според проучване на маркетинговата агенция "Маркет линкс" през последните три години програма "Хоризонт" е спечелила 327 хил. нови слушатели. Завишен е интересът към обедния информационен блок. Програма "Христо Ботев" също е разширила слушателската си аудитория, най-вече в София. В момента най-голяма конкуренция на БНР били музикалните радиостанции.
Радиото подготвя и цяла поредица от
събития за отбелязването на своя юбилей. Тържественият концерт спектакъл на 25 януари ще се предава пряко по всички програми на БНР и по БНТ 1. На него ще бъдат раздадени и годишните награди "Сирак Скитник". Ще има и фото-изложба, подготвена от Иво Хаджимишев, представяща световноизвестни имена, гостували в БНР.

Стр. 29

БНР, Новини в 15.00 часа | 2010-01-18 

Всеки трети българин над 15 годишна възраст е слушател на програма „Хоризонт”. Това показва социологическо проучване на „Маркет линкс” в навечерието на 75-ата годишнина на БНР.
Високото ниво на доверие към БНР се запазва, въпреки свиването на радиоаудиторията през последните три години, сочи проучването. Генералният директор Валери Тодоров коментира:
Валери Тодоров: Бих искал да подчертая, особено сред онова, което беше направено и фактът, че се повиши авторитетът на Националното радио като обществена медия. Това е, може би, най-значимият резултат. Публиката се върна към обществения формат на радиоразпръскване и продължава да търси присъствието на Националното радио в ефира, в своя стремеж да получи повече, по-разностранна информация.
„Хоризонт” остана основната водеща информационна програма. Изследването отчита и нарастващо доверие към „Христо Ботев”. Регионалните програми също са сред най-предпочитаните, някои от тях безспорни лидери в регионите си. От 10-те най-известни радиопредавания у нас, шест се излъчват на вълните на БНР. „Неделя 150” е най-слушаното, следват „По първи петли”, „Хоризонт за Вас”, „12 + 3”, „Спорт и музика”, „Нощен Хоризонт”. Скорост набира и сайтът на радиото. Уникален, тъй като излъчва на 11 езика. Като обществена медия радиото залага на издателската дейност и продуцирането на компакт дискове. Две трети от рекламата е предоставена на неправителствения сектор. 75 години радиото навършва на 25 януари. Цялата 2010-а ще премине под знака на годишнината на първата електронна медия у нас и звуковата памет на България.

в. Седмичен Труд | Ваня ИВАНОВА | 2010-01-13 

Изявени преподаватели от университетските среди се интересуват от прийомите на Боби Цанков в радиоводенето и рекламната дейност. Старият радиодинозавър Петър Пунчев в телевизионен ефир обяви, че Цанков бил най-добрият радиоводещ през последните 15 години, само дето се наложило да го уволни, че излъчвал неправомерно реклами. Неправомерно ще рече – за собствен джоб. Този джоб се оказа бая дълбочък и широчък, след като в него се събраха пари за 11 осъдителни присъди /макар и условни/ и още 72 заведени дела от лековерни аджамии.
Но не всички клиенти на Боби са недоволни. Напротив. Мнозина съжаляват, че нахаканият приказливец бе отстранен брутално от сцената на рекламния радиопазар. Ето схема, по която е работел първопроходчикът на мошеническите музикални радиопасквили. Такива "открития" титулувани преподаватели смятат да включат в учебниците си.
Известна верига магазини за мебели откликнала на предложението на Боби Цанков да плати 200 евро и цяла седмица името на фирмата да звучи в ефир. Платили. На другия ден се заслушали в предаването да чуят как ще ги рекламират. И чули: "Фирма "X" дава на Иван Иванов, който позна песента, обзавеждане за спалня." Косите на въпросните рекламодатели се изправили, когато на другия ден научили, че на Петър Петров дават цяла кухня. С повишено кръвно налягане открили хубавеца и се развикали, че никакви спални, кухни, дневни и антрета не са обещавали да дават. Боби Цанков не допуснал апоплектичен удар да лиши фирмата от ръководство: "Че кой ви е казал, че ще ДАВАТЕ спални и кухни? Иван и Петър и Гошо и Тошо не съществуват. "
Фирмаджиите останали доволни – за малко пари името на щедрите им магазини всеки ден се налагало сред слушателите от ефира. И така продължили до уволнението му… А след пу-котевицата на бул. "Стамболийски" добрите шарлатански времена няма да се върнат. Поне с този водещ.

Стр. 4

в. Труд | 2010-01-12 

Върховният административен съд може да отнеме лиценза за излъчване на радио К2. За това алармира вчера мениджърката на софийската станция Илиана Беновска.
Тя е пратила пространно писмо, адресирано до всички съдебни и властови институции в България. В него журналистката пита: "Дали пък радио К2 не плаши някого?"
По думите й спирането на станцията се очаквало да стане на 15 януари.
Беновска твърди, че целите на тази "съдебна манипулация" били телевизиите и радиата да останат в ръцете на "няколко контролирани лица".
Радио К2 се появи в ефира на столицата през декември 2008 г.

Стр. 6
 

в. Труд | 2010-01-09

Все повече хора слушат радио в интернет или в колата, показват данните на агенция ТНС тв План за септември-ноември 2009 г. (виж таблицата).
"Радиото само периферно ангажира вниманието и можеш да се занимаваш с друго. Има и терапевтична функция – вади градския човек от досадата на стереотипните дейности", коментира медийният експерт доц. Георги Лозанов. Това друго най-често е шофирането. "Играчите в този бизнес трябва да плащат на кметските управи за задръ-стванията", пошегува се той. В последните месеци се увеличава и слушането на радиостанции на работното място.
"Това може да напомни за някогашните радиоточки във фабриките и учрежденията. Но тогава те бяха задължителният "глас свише", а сега има голям избор от програми", допълва Лозанов.
Над 16% от хората, които слушат радио, пък го правят в интернет и това е с 4% повече спрямо края на 2008 г., сочат още данните. Но се търси музиката, а новините и коментарите се четат.
"Който успее да се задържи в опразнената ниша на "говорещите" радиа, ще трупа рейтинг и влияние. Лошото е, че информационните станции се предпочитат от по-възрастните. И ако "говорещите" радиа не атакуват младите сега, след време няма да имат аудитория", предупреждава доц. Лозанов.

Стр. 19

в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2009-12-29

В България животът е като в приют за кучета, затова преценяваме с какво можем да помогнем реално на хората

Милена, Кирил и Тодор – тримата водещи на уникалното радиопредаване "Тройка на разсъмване" по радио "Витоша", посрещат Нова година като средностатистическите българи – с приятели, на село или у дома. 2009-а бе успешна за триото, което навърши 10 години в ефира.

- През декември "Тройка на разсъмване" стана на десет години. Защо според вас успяхте да се задържите толкова време в ефир?

Кирил: Между нас има перфектната спойка на водещи – всеки е с различен характер, не повтаряме едно и също, не сме винаги съгласни и не всичко всеки ден ни е щастливо. Все още ни харесва да водим шоуто и явно това се предава и на слушателите. Милена: Ние може би сме първите хора в радиото, които наложихме, че не е срамно да бъдеш субективен и да се мотивираш защо така мислиш. Мнозина мислят, че журналистите са нещо като кошче за душевни отпадъци – те приемат позицията на слушателите си, но не изявяват своята. Да си безпристрастен обаче не значи да си справедлив. Много често да си безпристрастен означава да си безгръбначен, а за да можеш да си заявиш позицията, дори да се скараш с някого в ефир, трябва да ти стиска.

- Как се сработвате помежду си имали ли сте конфликти?

Милена: Имали сме конфликти относно това какво и как да направим като тема, кампания, парти. Но това не е повод да се мразим един друг, а докато спорим, да разберем как всичко може да изглежда най-добре. Точно това е ценното – щом можем да спорим, да имаме различни позиции, които не променяме и да продължаваме да работим, значи нещата са наред. Кирил: Важна е идеята на "Тройка на разсъмване". Когато си измисляме тема, я постигаме с пълен консенсус – ако един не е съгласен – отпада и хващаме друга.

- За тези 10 години кои бяха най-трудните моменти?

Тодор: В началото, когато дойдох, ръководството смяташе, че от това предаване нищо няма да излезе, че просто сме трима, които си говорят празни приказки и че най-великото в едно радио е да обявяваш музиката усмихнат. В един момент, когато това шоу показа, че е значимо за хората, това ми беше най-голямото удоволствие, макар че никой не дойде да каже "Браво! Получи се!".

Милена: Решихме да правим сутрешно шоу по американски модел, което е гвоздеят на програмата, започват да се обаждат хора, ние ги прекъсваме, заяждаме се, казваме "беше ни приятно". Веднага започваха коментари и критики след всеки ефир: "Защо се прекъсвате, не трябва ли да се изслушвате, защо не се държахте по-уважително към слушателя?". Разбира се, уважението е, че допускаш най-различни позиции, включително и негативна. Уважаваш правото да се мисли различно, но не можеш да уважаваш всяко действие.

Кирил: Въобще не е било цветя и рози от самото начало, сега изглежда лесно – десет години, сутрешно шоу номер 1 сме от доста време, но докато стигнем до това, сме се борили със стена от неразбиране и ръководства и Съвет за електронни медии.

- Получихте награда за вашата кампания, ще има ли нов фокус в нея през новата година?

Милена: Не е въпросът да си нов и различен постоянно, а да имаш ангажимент към един проблем и да го изведеш до край. Предстои да решим с какво можем да помогнем адекватно – дали ще правим кампания за репродуктивни проблеми или пък за домовете за сираци, понеже в България положението е горе-долу като в приют за кучета.

- Всеки ден сте на живо, случват ли се много гафове?

Тодор: Това си е ежедневие, например всеки ден точно в 8,30 на телефона нещо му става и не можем да осъществим никаква връзка.

Кирил: За мен сериозен гаф е да има технически проблем, заради който да не можем изобщо да излъчваме. Преди години студиото ни беше в огромен соцкомплекс и мястото, където се помещавахме, беше най-слабо в електромрежата. Ако имаше пренапрежение, веднага спираше токът на цялото радио.

Милена: Преди години студиото ни беше в жилищна сграда и веднъж от горния етаж слезе един дядо и избухна, че е болен и вече не издържа музиката. Стана ни много мъчно.

- Често в предаването си засягате скандални теми.

Милена: Мисля, че най-скандалното е начинът, по който коментираш нещата – самият факт, че не си налагаш автоцензура и обсъждаш това, което хората виждат.

Кирил: Всъщност това би трябвало да бъде нормалното – ние отказваме да се слагаме на който и да било.

Милена: Което не означава, че преднамерено искаме да изядем всички, просто си задаваме въпросите на глас, така че да могат да ги чуят огромно количество хора – защо има показни политически акции, защо резултатът след месец е друг, защо бием барабан в кампания за раждаемост, а след това орязваме пари за майчинство, защо казваме, че сме построили метрото, след като някой друг го е направил преди това, защо казваме, че фондът "ин витро" е спрян от Станишев, след като е пуснат, но просто няма толкова лекари, които да поемат количеството двойки.

Кирил: И защо всички колеги се надпреварват да снимат премиера как открива градинка с две пейки на кръст.

- Къде сте за Нова година?

Тодор: Със семейството в Пловдив и после с приятели. Не съм си правил планове, защото винаги нещо се обърква.

Кирил: Едва ли ще направя изключение от повечето българи. На Нова година – с приятели. Няма да пътувам никъде по празниците.

Mилена: Ще посрещнем Нова година на село, с двор и елха навън.

- Какво бихте пожелали на почитателите си?

Тодор: Късмет.

Кирил: Живи, да са здрави, догодина, до амина – пак да са ни почитатели!

Mилена: Желая ви здраве и да обичате. Да имате куража да защитите доброто в себе си, доблестта да признаете слабостите си и щастието да не бъдете сами.

Благодаря ви, че сте до нас. От сърце.

***

Текст под снимка:

Кирил, Милена и Тодор (от ляво на дясно)

Стр. 20