Калина Андролова: Баничари в медийния бизнес

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 4.02.2011

Интересно интервю с Калина Андролова може да се намери в сайта на вестник "Култура". Андролова е бивш главен редактор на списание "L’Europeo", била е колумнист и в "Новинар". Тя говори за това какви са собствениците на медии в България и как управляват те.

"Не можах да се преборя със същността на българския бизнесмен. Става дума за издателите на списание L’ЕUROPEO. Докато правех списанието, всъщност се налагаше да водя непрекъсната идеологическа битка за това кое е полезно за читателя.

Моята идея беше списанието да повишава грамотността на читателите, запознавайки ги с интересни факти от политиката и културата. Обаче моите работодатели се интересуваха от печалбарството и предпочитаха "леки, занимателни" темички, настояваха списанието да "забавлява". В един момент тази вечна битка – класическа, между автор и издател, ме измори. И напуснах, омерзена от нискокултурието на българския бизнесмен", казва Андролова за разрива между нея и издателя – "QM медия".

По думите й двумесечно списание с историческа насоченост и 15 000 тираж може да бъде печелившо, макар и не много.

Калина Андролова посочва недъзите не само на медийния бизнес, а на бизнеса въобще:

"В България има насадени формули за бизнес, че единствено пошлото забавление носи печалба. Затова медиите са изпълнени с безсмислени предавания. Е, не е така! Един ден някой ще забележи, че има истински глад за знание, и – обещавам ви – ще забогатее от това.

В България всеки може да стане всичко и това е една от неотстранимите опасности на времето ни. Бизнесът беше посочен и назначен. Така хора, които никога не са влизали в телевизии, започнаха да притежават телевизии, хора, които не са чели вестници, станаха собственици на вестници, хора, които не могат да смятат, оглавиха банки".

Цялото интервю можете да прочетете в сайта на в. "Култура".

Снимка: Илиян Ружин

Оригинална публикация

Образът на България и идеите по въпроса

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 16.08.2010

В рубриката "Образът на България" на списание "Мениджър" в актуалния брой 8 (142) от август 2010 г. гостуват хора от пиара и рекламата, български министър и чужди мениджъри работещи у нас. Най-силно впечатление ми направиха двата брифа за рекламна кампания на Максим Бехар (управител на М3 communications group) и Мартин Димитров (творчески директор на Reforma).

Таргетът в примерния проект на Бехар обхваща "хора от чужбина – туристи, бизнесмени, медии". Препоръчаните канали за комуникация са "45% телевизия, 30% онлайн и 25% в сериозни и тежки бизнес печатни медии".

Целевата група на примерния проект на Димитров е в демографската рамка 16-30 години. Търсят се потенциалните туристи. Препоръката за комуникационен канал е интернет.

Правя си два извода (далеч от темата за националния бранд): 

1. Посредниците насочват рекламните пари най-вече в телевизията и интернет. Големият недъг на българския рекламен пазар са медия-шоповете, от които медиите зависят. Фактически рекламодателите (по-точно посредниците) са определящи за медийната среда, а не аудиторията. Най-пострадали от статуквото са самите медии, които се борят на два фронта – рекламния пазар и пазара на обществено внимание.

Под-извод е, че радиата и печатът ще продължават да страдат за сметка на телевизиите и уеба.

2. Трайно и устойчиво се подценява външната реклама. Или нямаме добри идеи у нас и избягваме рисковете, или аз греша, като смятам, че тя може да постигне значителн маркетингов и рекламен ефект. Отдолу са три примера (два на Lego и един на Mr. Clean) за много креативни реализирани идеи. Едва ли би било толкова скъпо да се направи малка градинка от да кажем 50 квадратни метра в Берлин, която да бъде с контурите на държавните граници и в нея да има хубав райграс, някоя розичка, някое миниводопадче, някое плажно чадърче в десния край и т.н….

Ако някой има идея каква аутдор реклама може да си направи България, да пише смело.