БНР, Преди всички | 23.12.2015 | 09:46

Тема: Свободата на медиите
Гости: Христина Христова, Асоциация на европейските журналисти в България, проф. Ивайло Дичев, културолог

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя за прозрачност относно начина на взимане на решение на Управителния съвет на Българското Национално Радио за сваляне на ефира на предаването на Петър Волгин „Деконструкция”. Сигурно няма да изненадам слушателите, ако кажа, че ние, в Националното Радио, също настояваме за такава публичност и прозрачност, доколкото научихме за сведеното решение на Управителния съвет просто информативно. БНР е обществена медия и затова трябва да е ясно по какъв начин се свалят и слагат предавания. Така ще обобщя написаното от Асоциацията. Сега Кристина Христова ще каже повече за позицията. Здравейте!
Кристина Христова: Здравейте!
Водещ: Много е труден този разговор, доколкото той беше вкаран в двата полюса – соросоиди, грантаджии и путинисти. Така че дали ще можем професионално да се ориентираме по какъв начин е редно да се случват подобни наистина крайни, чух това да казва и Георги Лозанов лозанов вчера, решения, каквото е да бъде свален един водещ и едно предаване в обществена медия?
Кристина Христова: Ами, много Ви благодаря за въведението, защото именно това е и основната точка и в нашата позиция – да се излезе точно от това крайно противопоставяне, което много лесно може да се използва за всякакви цели, например за героизиране на жертви или за обвиняване в, както Вие казахте, путинизъм или соросоизъм. Всъщност, най-важното за една обществена медия е да се знае точно на базата на какви мотиви и след какви действия е взето решение за сваляне на едно предаване. Защото свалянето на предаване е една допустима практика, когато има силни нарушения на журналистическите правила, особено в една обществена медия. За мен това е абсолютно допустимо. Но е важно…
Водещ: Само че това се установява с поредица от действия, на които всички ние трябва да сме били публично свидетели, нали така?
Кристина Христова: Да, точно така. Но важно е да се знае какво преди това е направило БНР, ръководството на БНР преди да премине към сваляне на предаване, какви мерки е предприело, защото това предаване от две години съществува в Българското Национално Радио…
Водещ: Не, то съществува от много отдавна, от повече от две години… е това ръководство ръководство на Радиото, да кажа аз.
Кристина Христова: От много години, но от две години, исках да кажа… от две години по-скоро това, което ние забелязваме, е силно влошаване на качеството на предаването от гледна точка на това, че не се дава второ мнение. Това не е от вчера. Предприело ли е нещо БНР до този момент за това ясно нарушаване на журналистическите правила или не? Какви са мотивите точно на СЕМ също ми е много интересно да видим, публично да видим какви са точно мотивите, заради които е санкционирано Радиото. И на база тези ли мотиви сваля БНР предаването или по собствена преценка? И ако го прави по собствена преценка, а не под външен натиск, какво друго е предприело преди да мине към крайната мярка? Това е важно да се знае, защото иначе изглежда като един много авторитарен жест, което в една обществена медия не би трябвало да бъде…
Водещ: Сега, само да уточним, с тази публична позиция ли оставате или смятате да се възползвате от различни законови възможности, които съществуват, за да получите исканата от Вас информация? Защото ние чухме отговора на ръководството на БНР, че в ефира на Радиото цензура се казва пред „Деконструкция” и Петър Волгин. Няма да коментирам какво значи подобно признание от страна на едно ръководство. Но смятате ли да поискате тази информация от БНР, от СЕМ, за да бъде, да стане тя обществено достояние, пък и на нас даже?
Кристина Христова: Ами, разбира се, че ще я поискаме. Иначе, оставаме в едно…
Водещ: Говорене.
Кристина Христова: … да, говорене, в което… и противопоставяне на празни думи.
Водещ: Добре. Благодаря Ви! Това беше Кристина Христова с позицията на Асоциацията на европейските журналисти. Оттук нататък продължаваме с Проф. Ивайло Дичев. Здравейте, г-н Дичев!
Проф. Ивайло Дичев: Здравейте!
Водещ: Сега аз не мога да не си призная, че до голяма степен въпросът, който Вие зададохте вчера, тъй като този дебат върви и в социалните мрежи, няма спор по въпроса, беше свързан с… ще го цитирам: „Защо говорим за Волгин, а не за Янкулов и Управителния съвет на Радиото?”. И аз това искам да знам. Според Вас, защо е по-лесно да говорим за Волгин, а не за тези, които по силата на концепция и избор отговарят за това, което е Радиото?
Проф. Ивайло Дичев: Ами, вижте, първо, тук се смесват различни неща. Както обикновено, в нашите дебати няма желание за аналитично разграничение на темите. Първо, свобода на словото. Застрашена ли е свободата на словото, отнета ли е тя на Волгин? Ако някой го накаже утре за това, че той хвали Русия или нещо от тоя сорт, аз лично ще бъда един от хората, които веднага ще го защитя и ще протестирам веднага срещу това. Няма такова нещо. Той обикаля по медиите, разказва и т. н. Второ нещо, трудовия му ангажимент. Аз не знам той уволнен ли е или не. Мисля, че не е уволнен, нали?
Водещ: Не, разбира се. Но както се казва…
Проф. Ивайло Дичев: Не е уволнен. Значи, това би било друга тема. Това би било тема на профсъюзи, на там правилник и т. н. Сега, третото нещо, това, за което всъщност трябва да говорим, госпожата преди мен, г-жа Христова го каза съвсем ясно и тя е програмирането на една медия, в случая обществена медия, как става и кой носи отговорност за това. Естествено, че за това носи отговорност нейното ръководство. Г-н Янчулев лично трябва да ходи и да обяснява защо е позволил в неговата подопечна медия да се нарушава законът, както сега беше казано, и то години наред. Значи, има различни форми на въздействие – може да помогне на журналист, може да… Г-н Волгин може просто да се увлича, може да не знае, да няма достатъчно опит, Господ знае какво, нали. Ръководството на Радиото е това, което трябва да каже: чакай сега тук, ти трябва да каниш еди какви си хора, еди какви си хора. И ако той не реагира на тая работа, има някакви форми на наказание, предупреждение и т. н. Така че не знам защо подменихме разговора за програмирането и за облика на… програмния облик на една обществена медия с личните позиции на един журналист, които той има абсолютното право, разбира се, да има и да отстоява.
Водещ: Забравяме и органа, който стои над Българското Национално Радио и Телевизия, този, който трябва да следи за всички тези баланси.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, органът трябва да взаимодейства с директора и с Управителния съвет. Какво общо има тук журналистът, нали? Той е служител на… Аз поне така си го представям. Как да Ви кажа? Отговорност за това, което представлява медията, носи нейното ръководство. Ако е нарушаван законът, разбира се, че това ръководство трябва да понесе тая отговорност. И тук по-големият въпрос, тук който трябва да поставим, е как искаме да изглеждат обществените медии у нас, защото наистина това, което в случая може да се критикува това предаване, е, че то изразява изключително крайни позиции, понякога непроверени, понякога неверни. Аз веднъж бях дълбоко възмутен от едно антрефиле на Андролова с откровено расистка насоченост, което беше за прокуратурата направо. Тези неща, нали, трябва да ги поставяме така на дневния ред. Искаме ли да има представителство на всички възможни чувствителности в нашата държава? Искаме ли в Радиото да има предаване на "Атака" например? Защо да няма на "Атака", нали? Искаме ли да има на тези, които вярват в извънземните, нали? Вижте, казвам, това последното го казвам, то е по-общият проблем. Заливат ни медиите и то включително обществените медии ни заливат с небивалици, с глупости. Скоро тук имаше, по БНТ имаше представена една мумия, която била мумия на извънземно, пък се твърдеше, че била рептил, нали. Всеки ден там има астрология. Оня ден имаше някакво предаване за богомилите, в което някакви съвършени глупости ни се говореха за това как богомилството било със същината на християнството и т. н. Значи, проблемът е генерален. Проблемът е за един по-голям, по-сериозен контрол, по-внимателно… контрол не политически, нали. Контрол, в смисъл на сериозност, на проверяване, на спазване на някакви етични, на някакви … принципи, особено на… понеже частните медии не може да се контролират, поне на обществените медии. Да имаме един център в нашето общество, където да знаем, да се обърнем за някак си за сигурни, еднозначни неща.
Водещ: Добре, ама как да стане това? Знаете от колко години се дебатира по този въпрос или аз така си мисля, че се дебатира. Ето, сега отново е актуална темата за закон за радиото и телевизията, който да обедини двете медии, пък да има някаква обща шапка. Тоест, това решава въпроса…
Проф. Ивайло Дичев: Ако може и тези, онлайн медиите, също да вкараме в това, ще бъде много добре.
Водещ: Чудесно ще ни се получи, да. Въпросът е, че аз от дебатите, които съм чувала през годините за радиото и телевизията, все са били свързани с някакви фискални моменти – кое да икономисаме, кое да направим. А този разговор, за това кой да носи отговорност за това дали обществото получава пълна и достоверна информация, сякаш не го водим. Виждате, че сега дори председателят на СЕМ влиза в политически дебат с Волгин, а не по професионален.
Проф. Ивайло Дичев: Да. Но основното нещо, пак се връщам към това, основният контрол тук, който може да се направи над обществените медии, е чрез техните ръководства. Очевидно е, че ръководството на Радиото не си върши добре работата в момента. Това е ясно на всички. Второто, някаква рамка трябва да се направи за начина, по който функционират БНР и БНТ, най-малко те. Но също така БТА. БТА, която може да се превърне в една онлайн медия и много сериозен източник на информация. Дайте да погледнем към BBC. Англия е страна с изключително комерсиални медии, едни безсмислици се пишат в местта като “The Sun”, като “Star”, такива медии има, които са много напред от нас в тая помия. Но обаче в тази страна има един такъв концерн, който е държавната структура BBC, към която се обръща човек, когато иска сериозна, сигурна информация. Дайте да видим там как е регулирано, как те успяват да удържат някаква сериозност, някаква научност, проверяване на факти, какви са принципите, по които те работят и да ги въведем като един принцип на работа на обществените медии. Като пак добавям, към обществените медии добавям различни сайтове на министерства и т. н. Нали, то това е цялата тая среда, нали, която… Сега няма да можем да регулираме частните медии, там пазарната стихия е твърде силна. Но все пак нека да имаме някакви такива точки, опорни точки в нашата страна, където да се прави сериозна журналистика, сериозна, към която можеш да се обърнеш и може да… Аз мога да Ви дам някакви идеи, ако искате. Вие сте много по-напред от мен, нали, но… Когато става някакъв дебат, когато се покани някакъв… двама души дискутират в някакво студио, единият каже едно, другият каже обратното. Журналистът в следващата секунда, след като свърши тоя разговор, веднага трябва да излезе един експерт, независим, неутрален, който да каже какви са фактите. Fact checking, нали, проверката на фактите. Това е първото условие, от което трябва да тръгнем. И оттук нататък всички останали неща.
Водещ: Само че, знаете ли кое ми се струва най-тъжното в това, което казвате? Абсолютно сте прав, че тези правила, за съжаление, трябва да бъдат създадени от законодателя или от някой, който не е в Радиото, защото ние няма как да си напишем сами правилата, все пак законите се спазват, а пък те нямат никакъв интерес от това, което се случва в обществените медии и това е от години, просто защото искат да ги използват.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, така е. Така е, така е. Но пак казвам, нали, за начало да направим разлика между обществени медии, частни комерсиални медии и вече жълти медии, които пък да правят, каквото си искат. Аз бих разграничил жълтите от комерсиалните с някакво ниво на ДДС примерно, де да знам.
Водещ: Да, това е интересно.
Проф. Ивайло Дичев: Тези, които се ангажират да спазват някакъв общ код на поведение, да кажем, да бъдат облекчени откъм ДДС. Но за обществените медии, които са на държавна издръжка, там е съвсем, съвсем друго нещо, нали. Просто, там трябва да има много ясно разписани правила. Сега това правило, което тук… в което се обвинява Волгин, че не кани различни гледни точки и т. н., не знам дали така трябва да звучи правилно. Постижимо ли е, не е ли постижимо не знам, нали. Аз лично бих гледал по-скоро програмната схема, като цяло.
Водещ: Ами, не. Защото аз това се питам сега, като съм Ви поканила Вас, трябва ли непременно да Ви поканя и друга гледна точка?
Проф. Ивайло Дичев: Аз мисля, че това е глупаво. Но трябва да… все пак трябва да има една палитра от различни гледни точки, различни…
Водещ: Така е, в рамките на програмата да се чуват, разбира се, гледни точки. Обаче, кажете ми, защо университетски преподаватели, като Вас и всякакви други хора над средния интелектуален елит – с извинение, ако някой се обижда от думата елит – също се подхлъзнаха по тази плоскост и оставят някакви хора, такива като мен например, да се чудят какви са – соросоиди ли са или путинисти? Аз трябва ли да правя този избор, според Вас, примерно по казуса „Волгин”? Можем ли за този казус да говорим извън тези две възможности?
Проф. Ивайло Дичев: Значи, то това е една абсолютна глупост с тия соросоиди. Нали се оказа, че Сергей Станишев е бил стипендиант на Сорос, нали, не знам дали си спомняте.
Водещ: Чух, да.
Проф. Ивайло Дичев: Това е абсолютна глупост, нали. Какво значи това? Кой плаща? Който плаща, той поръчва музиката. Ами, какво да кажем за частните медии? Примерно медиите на Пеевски, нали. Какво да кажем за тях? То там пък изобщо трябва да ги закрием, защото там те изразяват директно мненията на своя собственик, нали. Тази логика не е така добра. Аз друго бих Ви казал. Като гледаме палитрата на предаванията, гледните точки и т. н., първо аз бих поглеждал към цялата медия, като такава, дали тя покрива важните съдържателни позиции в обществото. Сега, примерно говорейки за Волгин, хубаво е да има предаване за хора с леви убеждения. Наистина има едно, така, твърде голямо присъствие на десни, неолиберални, либертариански, всякакви такива, и националистически, всякакви такива гледни точки. Малко са представени, така, хора с традиционно леви нагласи. Но значи ли това, че трябва да представяме хора с расистки позиции? Трябва ли да пускаме предавания с антиромска, антитурска и т. н. насоченост? Мисля, че това е… не е редно, нали. Не бива, защото тук има някаква отговорност, която да искаме, да държим държавата да бъде цяла, да бъде здрава. Значи, затова мисля, че трябва да се говори във вашата медия и в другите обществени места за това как да представим важните позиции в обществото без да издребняваме сега дали единият е поканен, пък после ще има обратна гледна точка, защото оттук отиваме в една друга беда, която имат нашите медии и това е дебатите, които се превръщат в пингпонг – единият казва едно, другият казва друго, единият казва едно, нали, и накрая се рипва, се казва: е, не можах да разбера.
Водещ: Нищо не можах да разбера от това, което…
Проф. Ивайло Дичев: Нали, трябва… медията, в крайна сметка, трябва да извади… да стигне до нещо, да стигне до някаква истина, до някакви факти. И това, мисля, че е основният принос, особено на обществените медии. Трябва да ни помагат да разбираме нещата. Да разбираме означава да стигнем до едно ясно, еднозначно, спокойно научно, каквото искате, мнение за случая.
Водещ: За съжаление, обаче в този случай малко по-трудно ще се стигне до подобни отговори, защото самото решение, някак си, е заченато с грях – спуснато, некоментирано, без предизвестие. И аз, не знам Вие дали така мислите, но според мен, политизирането и на този случай ще продължи. На нас много ни харесва да се делим, да се конфронтираме и да живеем взаимно от тази… това отричане.
Проф. Ивайло Дичев: Значи, аз пак Ви казвам, от една страна ми се струва, че трябва да има, във вашето радио трябва да има предаване с леви… ляв водещ. Има нови леви хора, мислещи, западно обучени, интелигентни, морални и т. н. Спокойно може да намерите такъв човек. Това е едното нещо, нали. Другото нещо обаче е темата с тези журналисти, които си правят кариера, които стават интересни на публиката чрез скандал. Вече имахме, г-н Лозанов го спомена Явор Дачков, който от този скандал в обществена медия отиде в частния сектор и така, натрупа много точки и стана много известен. Значи, има такъв жанр журналисти, които чрез много яростен сблъсък, яростна конфронтация си правят реклама. Това е нещото, което трябва абсолютно да се избягва, особено пък в обществените медии.
Водещ: Съгласна съм с Вас.
Проф. Ивайло Дичев: Такива хора не трябва да има.
Водещ: Така е, не трябва да си правим PR дори и от негативите, въпреки че, нали, тъкмо онова изречение беше така, че няма лоша реклама. Благодаря Ви! Ивайло Дичев.
Проф. Ивайло Дичев: Благодаря!
Водещ: Опитахме се да поговорим за това, което се случва около Националното Радио и начина, по който се стигна до свалянето на предаването „Деконструкция”. Дали нашето ръководство ще прецени да ни даде отговор на въпросите, които се поставят в публичното пространство, предстои да разберем. Аз припомням, че хора от Националното Радио от месец май протестират именно заради това, че решенията в БНР се взимат така, спускайки се отгоре, без обяснения и с репликата „ние ръководим, така сме решили”.

www.barometar.net | Деница ГЕРЧЕВА | 8.06.2012

По образование Калина Андролова е икономист. Работила е като радиоводещ, колумнист във вестниците."Новинар" и "Сега", била е главен редактор на списание L’EUROРЕО. Известна е с неподражаемия си стил на писане, който не оставя равнодушен читателя.

- Какво означава да си успешен в България?

- Може да означава доста неща. Да бъдеш много богат у нас заради качествата на ума си или бизнес таланта си, е почти невъзможно. У нас никой не е богат заради това, заради което са богати хората на Запад, например фамилен бизнес, изключителни постижения в определена сфера, гениална финансова находчивост, работа, работа и пак работа. В България капиталът беше раздаден, бяха разпределени дори сферите на икономиката, беше назначен един изкуствен елит, малка част от който успя да увеличи първоначалния си капитал, друга част похарчи времето си в машинации и разгул, а трета – напълно се провали. Хората, които днес са едни от "най-успешните" бизнесмени, всъщност са една тежка гротеска на прехода, те са тържеството на аморалността и полузнанието над всеки естетичен, красив ум. Докато първият демократично избран президент на България д-р Жельо Желев молеше САЩ за хуманитарна помощ – храни, петрол, лекарства, страната ни беше саморазграбвана отвътре до пълна разруха. Разграбването продължава и до днес, защото бързи пари могат да се правят само от източване на държавни фондове в различни сфери, тоест от кражби. Пазарът е прекалено малък и неплатежоспособен за наистина голям бизнес. Малкото печеливши области като телекомуникации или добив на злато са заети от чужденци. Така че "успешен" в България в повечето случаи означава непочтен.

- Съществуват ли според вас морални норми при правенето на медия или те отпадат при търсенето на рекламодатели?

- Според мен рекламодателите не са първопричината за пълното идиотизиране на медиите у нас. Рекламодателите искат просто да рекламират в "гледани" предавания. Големият проблем е в управлението на медиите. Шефовете на медии у нас нямат вкус към интелигентността. Те имат вкус към раболепието и недискретната посредственост на персонала. Оказва се, че мисловният дефицит, който владее медиите ни, е най-добрата възможна цензура. Общуването на медийните управници с властта им дава достатъчно сила и качеството на телевизионната програма остава някъде назад в търговските им интереси. Тоест много от медиите търгуват отношенията си с властта, а не програмата си. Други пък са откровени рекетьори, такива са жълтите медии. Те служат единствено за плашило, за да може да се разчистват терени за разни сделки. Никоя власт не би искала да е на нож с жълтурите, та те обявиха предишния министър-председател за гей! Помните ли?! Те могат да разрушат всеки един олтар. Хубавото е, че именно поради липсата на ум все още не могат да създават божества! Иначе щяха да са още по-богати. Но това е по-сложният талант – създаването, всеки може да е убиец.

- Кои са истинските работодатели на хората, работещи в медиите у нас?

- Само в България истинските собственици на медии не са публично известни. Ако е чужда компания, то на местно равнище отново управляват разни нашенци, които са забележителни с липсата си на всякакъв креатив, ако пък не е чужда компания, е напьлно неизвестно кой дърпа конците. Това прави медийната среда адски несигурна, задкулисна, мошеническа. Целта на медийните собственици не е развитието и авторитета на медията, а политическия рекет, тоест замяна на медийното влияние за други доходоносни сделки. Те крепят медията само за да я използват за разговор и договорки с властта. Тези са истинските работодатели на хората в медиите. Някакви собственици, неизкушени от големи идеи, а от обикновено краткосрочно шмекеруване.

- Защо никой не търси отговорност от онези, които създадоха чалга поколението?

- Защото няма колективна вина. Защото чалга културата не е заговор. А просто естествен процес на загниване на националния ум, оставен на произвола от дълбоко неграмотни управници. Казвам неграмотни, защото нито един управник през периода на прехода не постави акцент върху културата. А утре ще ни управляват именно тези, които днес отглеждаме като съкрушителни тъпунгери, облечени в маскарад-ни бални рокли.

- Според вас, ако творец чрез таланта си съумее да забогатее, означава ли това, че се е отдалечил от същността на изкуството?

- Не мисля, че същността на изкуството е то да не се продава. Напротив, изкуството е за това да внася усещания у хората, да повдига тяхната вибрация, тоест то трябва да се прави, за да стига до някой. Няма полза от изкуство, което не се оглежда в човешко око. Не е гениален този, който е неразбираем. Гениален е този, който със своето изкуство може да променя публиката, да я възторгва, да й казва нещо, да я прави трептяща, мислеща, чувствителна, да я учи.

- Какво според вас трябва да се случи на човек, за да промени мирогледа си?

- Всяко събуждане сутрин е дар. Когато разбереш това с всяка клетка на съществото си, значи си променил светогледа си. Какво отключва подобна промяна?! Смъртната опасност, загубата, бързото падане надолу. Често смятаме нещастията за нещо лошо, но те всъщност са нашите абсолютно съвършени учители. Какво е някакво си академично знание, което трупаме, без познанието за човешкото величие и човешката нищожност, взети в едно. Удивително е да осъзнаеш връзката между вселената и човека. Тя обичайно е непроницаема, но понякога се усеща фино със сърцето. Когато започнеш да виждаш със сърцето, тогава си се променил. Когато проумееш силата на Бога. Когато се научиш да му благодариш. По отношение на земния ни живот има едно вселенско тайнство за щастие -това е дарението. Преди да получиш, трябва непременно да дадеш, защото съществува принцип на равновесието. Ако много получиш, без да съумееш да раздадеш, бъди сигурен, че ще ти се отнеме.

- Каква е в същността си българската интелигенция днес?

- Нелепа. Българската интелигенция няма никакво значение. Тя е досущ като Иля Обломов, онзи емблематичен герой на Гончаров, който е толкова безсмислен лентяй, че дори не се повдига от дивана, живее доволно в безметежен застой. Интелигентният човек би трябвало да е активен, да има позиция, да е готов дори за революция срещу абсурда, който се развива в нашата държава. Българската интелигенция е сведена до под ботуша на пълната посредственост, тя обяснява робството си пред глупостта като някакво си демократично мислене (например, оставете чалгата на мира, тя си има почитатели, не ги закачайте, вече е демокрация), а всъщност вътре в умовете на интелигентните хора липсват всякакви сили за съпротива срещу нашествието на чалгата, простащината, циганизацията, елементарния вкус и пр. Те са пометени от нахалството, самомнението и агресията на полу- и чет-въртинтелигентните. Жълтурщина е обхванала цялата държава. По всички етажи, във всички посоки. Жълтото у нас е цар. Но жълто не като слънце, не като злато, а като напикано.

- Кои са въпросите, които не ви дават покой?

- Що за области във време-пространството са тайнствените черни дупки?! Какво представлява тъмната материя, която изпълва Вселената?! Опитвам се да си представя мащаба на абсолютната самота и мащаба на абсолютната любов, които само астронавтите могат да изпитат, поглеждайки кълбото на Земята от разстояние. Вие можете ли някак да си представите това усещане?!! То изчерпва всичко, то е границата на човешките възможности, ръба на Земята, то обезсмисля всяка земна омраза и всяка единична любов. Явно любовта е нещо много по-общо, по-голямо, отколкото на нас, човеците, ни се струва. Мисля, че любовта е вселенска категория. А ние, човеците, все още по един наистина много дребен начин се ползваме от нея.

Оригинална публикация

 Фондация “Медийна демокрация” I 27.08.2011

Вестник КУЛТУРА I Митко НОВКОВ I 4.02.2011

Калина Андролова е икономист по образование, но дълги години е работила като радиоводеща. Била е колумнист на в.„Новинар”, преди да стане главен редактор на списаниеL’ЕUROPEO, вече бивш.

- Госпожо Андролова, списание L’ЕUROPEO започна устремно, струва ми се, че за кратко време си спечели верни читатели и точно когато трябваше да берете, така да се каже, "плодовете на успеха", дойде новината, че го напускате. Защо?

- Не можах да се преборя със същността на българския бизнесмен. Става дума за издателите на списание L’ЕUROPEO. Докато правех списанието, всъщност се налагаше да водя непрекъсната идеологическа битка за това кое е полезно за читателя. Моята идея беше списанието да повишава грамотността на читателите, запознавайки ги с интересни факти от политиката и културата. Обаче моите работодатели се интересуваха от печалбарството и предпочитаха „леки, занимателни” темички, настояваха списанието да „забавлява”. В един момент тази вечна битка – класическа, между автор и издател, ме измори. И напуснах, омерзена от нискокултурието на българския бизнесмен.

- Е, няма нищо лошо едно издание да печели, нали? Разбира се, не на всяка цена. Ето защо ми се струва, че това, което наричате нискокултурие, е по-скоро стръвно желание за бърза печалба – колкото по-скоро и колкото повече, толкова по-добре?

- Точно в светлината на вашите думи смятам, че готовите формули ни деформират. Включително формулите за успех. В България има насадени формули за бизнес, че единствено пошлото забавление носи печалба. Затова медиите са изпълнени с безсмислени предавания. Е, не е така! Един ден някой ще забележи, че има истински глад за знание, и – обещавам ви – ще забогатее от това. В България всеки може да стане всичко и това е една от неотстранимите опасности на времето ни. Бизнесът беше посочен и назначен. Така хора, които никога не са влизали в телевизии, започнаха да притежават телевизии, хора, които не са чели вестници, станаха собственици на вестници, хора, които не могат да смятат, оглавиха банки. Има нещо сбъркано в прехода ни. В нормалния свят, за да управляваш медия, трябва да си посветил живота си на това. У нас работодателите се друсат, те са невъзпитани, разгулни и оргийни. Нямат страх от Бога. Те са новобогаташи. Ето това е проблем.

- Но все пак L’ЕUROPEO е друга марка, не е "Блясък" или "Maxim", да речем. Поне фактът, че Ориана Фалачи – една от най-смислените журналистки на миналия век, а защо не и на сегашния, е работила за него, не е ли давал яснота на вашите издатели какво точно представлява това списание?

- Работодателите ми искаха да е престижно, без да са наясно, че престижно означава първо умно, а след това всичко останало. Вижте, човек, който е прочел две книги в живота си – и двете на Исабел Алиенде, не би могъл да схване защо е нужно да се пише за тероризма, например, а не за „долче вита”. Той не напипва пулса на знанието, той се занимава с показност и изкуствен блясък. „QM медия”, както се казва фирмата, в която работех, е отчайваща аматьорска трупа с тежки претенции за значение. Мисля, че това е еманацията на язвите на българския бизнес. Особено на медийния. От „случайността” на българския бизнесмен и работодател, до вчера продавач на банички, днес светкавичен магнат, започват доста от злините в обществото ни. Оттук започва подмяната на професионализма с лъжливи стойности. Имаше много колеги от гилдията, които дойдоха в тази фирма и я напуснаха, озадачени и погнусени. Аз издържах доста дълго. Но се убедих, че фирмата „QM медия” е просто симптом, просто частица от общия провал на умността в българското общество.

- И на вашия „провал” в „обществото”, наречено „QM медия”…

- Всъщност, оцеляването на работното място е умение. А аз не притежавам това умение. Не съм коктейлен тип ласкател. И работодателите ми не ме харесваха. Склонна съм да нарушавам правилата. Не понасям подредени бетонни глави, които педантично спазват правилата. Точно от послушни хора се е практикувал нацизмът. Нито един работодател не обича „непослушните”, нераболепните. Има разлика между смирение и послушание. Смирението е божествена, вътрешна категория на съзнанието и осъзнаване, че не си всесилен. Послушанието е външна диктовка за безмозъчни същества. Човек трябва да се пази от послушни, праволинейни, редовни служители, мишоци. Те лесно могат да убиват… с оправданието, че са такива правилата.

- Добре де, но как става така, че точно у такива хора, каквито описвате, са парите, без които пари в днешно време, за добро или лошо, нищо не може да се случи? Да не говорим за скъпото удоволствие, наречено „медия”…

- Винаги съм мислела, че човек, който се насочва да прави медия като бизнес, е длъжен да има мисия. Медията не е като да правиш сирене: колкото повече сирене, толкова повече пари. Медията формира ума на нацията. Не можеш да си позволиш кръчмарско печалбарство. В момента нацията е облъчена с такава простащина във вид на медийни продукти, че се извършва нещо като интелектуален геноцид, скопяване на нацията. Чудя се тези шефове на телевизии не го ли осъзнават това?! Чудовищно е!!!…

Много хора са виждали как падат ябълки, но само Нютон се е запитал защо. Много хора са разочаровани от един или друг велик работодател, но никой не се пита: „А бе, защо няма правила в тази държава? Защо всичко е замацано, защо децата ни са добре оценени на Запад, а тук не успяват да си намерят работа? Защо пътищата за постигане на успех тук и там са толкова различни?!” И тук ми идва да цитирам един американски президент, Удроу Уилсън, негова фраза, която много харесвам: „Ако селянинът стане крал, не мисли, че в кралството е настъпила демокрация”. Тази фраза идеално изобразява заблудите на обществото ни. По отношение на бизнесмените, демократите, свободните уж хора…

- Слушайки ви, все ме напираше да питам: "Добре де, защо? Кажете ми защо!". Но вие сякаш ме изпреварихте с отговора – защото у нас селяните са станали крале. Но това ли е единствената причина, главната причина, най-важната причина? Все ми се струва, че е малко семпло като обяснение, че трябва да има и нещо друго…

- Българският бизнесмен е човек като всички останали. Само че не го знае. Понеже прекалено бързо забогатя, не е свикнал с тежестите на богатството и успеха си. Богатството не е само фуклявене, купуване и показване, трупане… Богатството е отговорност! Богатството е култура на поведението. Култура на благотворителността. Когато българският бизнесмен един ден осъзнае, че парите не го правят безсмъртен, това ще бъде хубав ден за българската нация. Тогава ще може да оцени и хората, които работят за него, ще може да ги цени и пази. Българският бизнесмен е петимен за ласкателство като част от патологичния снобизъм и волята за власт, които го владеят…

- Всъщност, какъв беше тиражът на L’ЕUROPEO, когато решихте да напуснете? Беше ли се превърнало списанието в печеливш медиен продукт?

- Тиражът на L’ЕUROPEO беше доста добър за двумесечно списание с историческа насоченост. Около 15 хиляди и с непрекъснато растящ тренд. То беше печелившо, да. Може би не страшно много печелившо, но все пак печелившо. Това, което показа L’ЕUROPEO, е, че има ниша – немалка, от умни, млади и образовани хора, които се интересуват от международна политика и култура; и които не желаят животът им да бъде моден каталог със снобски каузи: коя е най-скъпата чанта, ако я имам, значи съм номер едно… Оскърбяват ме плиткоумните погледи на купища млади момичета и момчета наоколо. Ние сме създали едно чалга поколение на вещно зависими хора с много елементарен праг на удоволственост – секс и пиячка, и лесни кинти. Това са основни поколенчески цели. Намацано червило, нов телефон и неосъзнат хаотичен секс. Затова нарастващият тираж на L’ЕUROPEO ме радваше. Доказваше, че има някакви зрящи хора. Някаква надежда.

- Някаква надежда… А вече няма ли?

- Винаги има някаква надежда. Обаждаха ми се и ми се обаждат много млади хора, някакви огромни изключения, които се вълнуват, питат, искат да пишат, да създават цвят, бунтуват се, искат да успеят… Ужасно ме радват. Дори да си поговоря с тях за мен е цяло чудо. Става ми мъчно заради трудностите, които срещат. Сякаш не е достатъчно, че са умни, образовани и смели, сякаш не им достига нещо, връзкарството, и те с големи учудени очи ме питат защо, какво става, защо не могат да си намерят работа, а бездарната Госпожица X (примерно) е заела тяхното място. Те се връщат от чужбина, пълни с амбиции, и понякога се строшават в странните балкански неправила. Тук всичко е на клики. Цялото общество живее и функционира на клики. Талантът е последното нещо, което ще ти помогне да успееш…

- И какво? Да бъдем неталантливи или – ако сме, да не го показваме, че да успеем, така ли?

- (смее се) Талантът не може да се скрие, рано или късно блясва. Въпросът е, че в България все още няма търсачи на таланти. А най-голямото качество на един бизнесмен трябва да е търсачеството на таланти. Добрият бизнес е всъщност добър мениджмънт, да намериш правилните хора, които ще те направят богат. Да ги отсееш, да ги обичаш, да ги пазиш. Българският бизнесмен е адски неграмотен по отношение на своя бизнес, отделно по отношение на човешкостта изобщо и психологията на талантите. Затова той „не вижда, не отсява” правилния човек. Той назначава хора от кликите, близки, познати, това е. Както казва основателят на списание „Тайм”: „Когато открия някой по-умен от мен, веднага го назначавам на работа.” Е, у нас не е така. Това е синдромът на променения обществен статус. Когато някой е забогатял набързо, той се дразни адски от единственото, което не може мистериозно да купи и да закичи на ревера си: интелектуалното превъзходство. Забелязали ли сте, че богаташите внезапно започват страстно да разбират от изкуство, стават колекционери. Не е само заради инвестициите в предмети на изкуството. Именно заради този синдром е. Искат да си купят духовна елитност, но, за съжаление, за изящността на духа се работи цял живот и при това Господ трябва да те е белязал с чудотворната си четчица…За да прогледнеш отвъд.

- Все пак, не е ли прекалено обобщаващо вашето говорене? Убеден съм, знам дори, че има богати хора, също белязани с чудотворната четчица…

- Прав сте, разбира се. Обобщаващо е. Но то се основава на тенденцията. Разбира се, че има и умни, одухотворени богати хора, и талантливи бизнесмени, но, за съжаление, те са по-скоро изключение от правилото. Просто проучете колко богати хора в България са направили дарения за болници, университети и културни институти и ще разберете. Сравнете ги с тези, които са си купили 100 къщи и 100 коли. Да си богат е умение. То дори е наследствено умение. Трябва да имаш фин усет за важността и безсмислието на парите едновременно. Рокфелер е смятал, че само, ама наистина само по силата на Бога е неземно богат. Затова цял живот остава смирен и с просто битие. Рокфелер е бил убеден, че парите не са за забавление, а че той е избран, за да сбъдне нещо важно с тях. Българските рокфелеровци са предимно промискуитетни, те са емоционални инфантили. За какъв дух говорим, материята тежко ги надвива…

- Мисля си все пак, че има островчета, където материята не е такава безапелационна победителка… Вие усещате ли ги, намирате ли ги?

- Островите винаги са вътре в нас. Всеки има своя остров. Островите, които са видими, около нас, са само проекция на нашето Вътре. Всъщност, ако непрекъснато хвърляш копия, все някога ще улучиш целта. Освен това, след като говорим за островите, мисля, че щастието има човешко измерение, то не е география, пари или позиция. Щастието е близостта на един определен човек. Сигурна съм в това. Много предмети обещават щастие, но то никога не идва с тях. Трупането някак си опразва. Богатите най-добре усещат това.

- И какво? Пак ли вътрешна емиграция? Скриване в интелектуалната интимност на малката група, за да избягаме от пошлата вулгарност на голямото общество?

- Абсолютно да, така е. Животът сякаш е гъсто населена пустиня. Има само няколко човека около теб, с които крачиш. Защо за Омир, който е възпитал цяла Елада, се твърди, че е бил сляп? Тъкмо заради това. Защото духът винаги противоречи на материята. Общителността разхищава, самотата създава, сублимира. Така че, нормално е по-чувствителният, по-финият човек да избягва скупчването. И голямото общество да го тревожи. Той е обречен да се самовглежда. Да се наранява. Но именно хората, които имат силна рефлексия към света, които светът наранява, именно те оставят най-прекрасни следи.

Оригинална публикация

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 4.02.2011

Интересно интервю с Калина Андролова може да се намери в сайта на вестник "Култура". Андролова е бивш главен редактор на списание "L’Europeo", била е колумнист и в "Новинар". Тя говори за това какви са собствениците на медии в България и как управляват те.

"Не можах да се преборя със същността на българския бизнесмен. Става дума за издателите на списание L’ЕUROPEO. Докато правех списанието, всъщност се налагаше да водя непрекъсната идеологическа битка за това кое е полезно за читателя.

Моята идея беше списанието да повишава грамотността на читателите, запознавайки ги с интересни факти от политиката и културата. Обаче моите работодатели се интересуваха от печалбарството и предпочитаха "леки, занимателни" темички, настояваха списанието да "забавлява". В един момент тази вечна битка – класическа, между автор и издател, ме измори. И напуснах, омерзена от нискокултурието на българския бизнесмен", казва Андролова за разрива между нея и издателя – "QM медия".

По думите й двумесечно списание с историческа насоченост и 15 000 тираж може да бъде печелившо, макар и не много.

Калина Андролова посочва недъзите не само на медийния бизнес, а на бизнеса въобще:

"В България има насадени формули за бизнес, че единствено пошлото забавление носи печалба. Затова медиите са изпълнени с безсмислени предавания. Е, не е така! Един ден някой ще забележи, че има истински глад за знание, и – обещавам ви – ще забогатее от това.

В България всеки може да стане всичко и това е една от неотстранимите опасности на времето ни. Бизнесът беше посочен и назначен. Така хора, които никога не са влизали в телевизии, започнаха да притежават телевизии, хора, които не са чели вестници, станаха собственици на вестници, хора, които не могат да смятат, оглавиха банки".

Цялото интервю можете да прочетете в сайта на в. "Култура".

Снимка: Илиян Ружин

Оригинална публикация

МЕНИДЖЪР.NEWS I 11.08.2010

Журналистът Любен Дилов-син е новият главен редактор на българското издание на италианско списание L’Europeo. Досегашната главна редакторка Калина Андролова е подала оставка, защото е получила покана да работи по друг медиен проект.

Дилов е един от създателите на легендарното тв предаване „Kу-ку”, на „Каналето”, „Хъшове” и „Шоуто на Слави”. Впоследствие смени журналистиката с политическа кариера като основа политическото движение „Гергьовден”. Бивш депутат и автор на няколко книги, Дилов е и съиздател на в. „Новинар”.

Оригинална публикация

БНР, 12+3 | 2010-05-31 | 18:45:09

Водещ: Полемиката между министър-председателя Бойко Борисов и президентът Първанов е в нова фаза на обвиненията на Първанов за натиск върху медиите. Началникът на кабинета на премиера, знаете, изпрати писма до всички главни редактори на медиите с въпрос оказан ли е натиск върху тях и какво мислят за намаления състав на СЕМ и на КРС. Прочетохме и чухме отговорите на почти всички главни редактори. По темата в „12+3” за блиц интервю поканихме журналистите Велислава Дърева и Калина Андролова, добър ден на двете.
Велислава Дърева: Добър ден.
Калина Андролова: Добър ден.
Водещ: как ви изглежда на двете писмото до главните редактори на медиите и има ли основание за безпокойство, според вас? Г-жо Дърева.
Велислава Дърева: Аз мисля, че това е нещо недопустимо, което се случва. Такова чудо не се е случвало никога, не се е случвало дори по времето преди 10 ноември, Тодор Живков не си е позволявал това.
Водещ: Защо?
Велислава Дърева: Защото аз смятам, че това е едно невероятно лицемерие, което просто умът ми не го побира. Това означава вълкът да попита агнетата, „Вие чувствате ли се застрашени от мен? Страхувате ли се, че аз нещо искам да ви изям?” Това е този въпрос. Това е изключително недостойно. Първо, медиите са тези, които създадоха Бойко Борисов, те с голяма радост се оставиха да бъдат прелъстени от него и сега той ги превръща в инструмент на своята лична битка, което за мен е…
Водещ: Не смятате ли, че Борисов е първият премиер, който се съобразява с медиите, че медиите влияят на решенията?
Велислава Дърева: Не, аз не мисля, че медиите влияят на решенията ни най-малко, просто това правителство има един особен начин на работа, някакъв табиет странен, обявява някакви идеи, след което се отказва от тях. На всеки пет минути се отказва от нещо, което току-що е съобщил, никой не може да разбере каква, в крайна сметка, е неговата политика и какви са целите на тази политика. Така че според мен не медиите са тези, които влияят, а те се използват като някакъв инструмент, първо в личните битки и второ играят ролята на социологическа сонда, но не съм убедена, че с тези социологически сондажи, ако можем така да ги наречем, правителството се съобразява ни най-малко с нещо се съобразява правителството. Тоест страхът да бъде критикувано преди всичко.
Водещ: Нека да чуем мнението и на Калина Андролова. Здравейте, Калина.
Калина Андролова: Здравейте. Сега, аз първо искам да подчертая нещо много интересно и фрапиращо и това е съществената разлика в политиките на обществените медии, така наречените обществени медии или държавни, както искате, и корпоративните медии. Тук има един много сериозен разрез между тях, което е много странни, тъй като обикновено се смята, че обществените или държавните медии, ползвайки бюджети са доста по-лоялни към правителствата, които са към определения момент. Но аз искам да кажа нещо от моя собствен опит. Първо аз имам една коментарна рубрика в съботното предаване на Петър Волгин „Деконструкция”, в която рубрика понякога съм особено и наистина особено критична към министър-председателят Бойко Борисов.
Водещ: И сте нямала проблем нали?
Калина Андролова: Да, и ако трябва да призная съвсем откровено и искрено, че непрекъснато очаквам от страна на ръководството на Националното радио някаква забележка да изстрелят към Петър Волгин, но това не се случва. Истината е, че това не се случва, мога да го заявя наистина със възхищение и да го установя, и дори сега, когато премина изборът за генерален директор и г-н Валери Тодоров, логично е трябвало да бъде доста по-внимателен към властта, никакъв натиск не е имало и не е оказван.
Водещ: Аз също мога да кажа, аз от шест месеца работя, не е имало натиск, но вие правите някаква разлика между корпоративното.
Калина Андролова: Знаете ли, аз наистина поздравявам Валери Тодоров, защото има особена смелост да предоставя на журналистите изключителна свобода, но искам да подчертая нещо, именно това, за което говори и Велислава Дърева и на мен ми е пределно ясно за какво става дума, защото политиката в корпоративните медии и манипулацията там е много сериозна. Много сериозна и не случайно на пръсти се броят публицистичните предавания в частните медии. Просто частните медии са откровено опитомени от страна на правителството през различни лостове, от приятелски отношения и договорки до бартерни сделки и вие няма да ме чуете, аз ще ви запазя статуквото, примерно. Това напълно важи за медийната група на държавните средства, знаете вложени в Корпоративна банка. Това е особен скандал и за това нещо ще се рови и ще се говори по-нататък във времето, абсолютно съм сигурна. И всъщност това е контрол, един взаимен контрол, една симбиоза – аз на вас, вие на мен, тоест контролът не трябва да се разбира в толкова тесен смисъл вдигам телефона и ви казвам: вие сега какво казахте за мен? Контролът е нещо много по-широко и извън директния смисъл. Аз ходя на сарми на рождения ден на Валерия Велева, значи Валерия няма да напише нищо лошо за мен, нали така? Или аз ще уредя нещо на главния редактор на еди кой си вестник или телевизия, срещу което той ще е добре настроен към мен и няма да пише за моите гафове. Това е своеобразно купуване на медиите по един или друг начин.
Водещ: Но това не е натиск от правителството.
Калина Андролова: Освен това всички знаем, че в България има рекламен бос и много по-лесно е да се разбереш с един рекламен бос, който контролира рекламните потоци към всички частни медии, отколкото да се разбираш поотделно с всички главни редактори. Това просто не бива да се крие. И това е факт. Натискът от правителството е по този начин. Аз ви казвам, специално към частните медии. Те се купуват по друг начин. Не е нужно натискът да е спуснато нареждане като по време на тоталитаризма. Това са едни приятелски отношения. Тук са шепа хора, всички се познават и си ходят на коктейлите и на купоните. И най-странното е, че в момента наистина държавните или обществените медии са наистина най-свободни, най-либерални. И аз поздравявам и Юлияна Пръмова, и Валери Тодоров за начина, по който се държат със служителите си.
Водещ: Госпожо Дърева?
Велислава Дърева: Да, слушах внимателно Калина Андролова. Аз мисля абсолютно същото. Изумително е например, за някои хора, за много повече хора е изумително, че точно Българското национално радио и Българската национална телевизия са наистина много по-свободни и аз също мога да гарантирам, че няма цензура при тях. В същото това време обаче в частните издания нещата наистина изглеждат по съвсем различен начин. Защото така, както Бойко Борисов, по-точно не той, а неговият съветник и шеф на кабинета формулира тези въпроси. Интересно е на кого задават тези въпроси. На собствениците на вестниците, частните медии, на издателите, на главните редактори, на шефовете на отдели или на журналисти? Това е сериозният въпрос. Естествено собствениците на вестници, говоря за частните медии, никога няма да кажат, че някой упражнява контрол върху тях, защото те държат да бъдат в много добри отношения с властта, тъй като това на тях има дава всякакви други възможности. Знаете чудесно, че всеки, който има едни пари, в един чудесен момент се оказва горд собственик на няколко вестника, на телевизии, списание или каквото ви хрумне. Той зависи от своите пари, т.е. от тяхното количество, от начина, по който са придобити, от биографията на тези пари, държи тези пари да се преумножават, а това може да стане само като си в добри отношения с властта. Иначе няма как да се случи.
Водещ: Добре, не е ли полезно според вас, че това писмо ни кара да говорим за тези въпроси?
Велислава Дърева: Не ви чух.
Водещ: Казвам, не е ли добре, че след това писмо започваме да говорим за собственост на медиите и въобще да дискутираме тези въпроси.
Велислава Дърева: Мисля, че ние говорим много преди това за собствеността на медиите. Много пъти е поставян този въпрос. Лично аз съм го поставяла, вече не знам колко пъти съм поставяла тази тема за разискване. Но някакси няма желание тя да бъде обсъждана. Това, което според мен ще се случи е, че повечето издатели ще отговорят, че разбира се върху тях няма абсолютно никакъв натиск.
Водещ: Те отговориха вече, да.
Велислава Дърева: Да, да, всичко е чудесно и прекрасно. Т.е. властта ще получи този отговор, който иска да получи. Което е естествено.
Водещ: Нека да дадем последни минути на Калина Андролова. Какво ще се случи?
Калина Андролова: Мисля, че писмото е да, малко риторично. Но на мен ми е интересна тази трета точка в това писмо – как се тълкува решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС. Според мен много по-лесно се манипулират 5 членове, отколкото 9. Това е ясно за всички. Така че общо взето всичко се прави, за да се ореже президентската квота в СЕМ. Но на мен ми е интересно друго. Сякаш настоящият президент ще векува. Нали утре ще дойде друг президент. И общо взето съм съгласна с констатацията на президента, че това управление прави персонални закони и промени в законите според ситуацията и въобще конюнктурата, която е удобна на управляващите. Честно казано, това е…
Велислава Дърева: Може ли и аз да добавя две думи?
Водещ: Да, последни думи, защото наистина трябва реклама да звучи.
Велислава Дърева: Две думи за СЕМ. Само това искам да кажа, че целта е разбира се чрез този орган, чрез СЕМ, да бъдат подчинени политически електронните медии. То това е целта. Както е тръгнало, утре някой, а може би вече, работи върху закон за печата, който всъщност би бил закон за цензурата. Това е за което говорим.
Водещ: Да. Велислава Дърева и Калина Андролова – техните мнения чухте.