в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Мартин ДИМИТРОВ, Мила ЧЕРНЕВА

Сайтове без ясен собственик и с псевдоновини създават информационен хаос в българския интернет

"Ексклузивно! Владимир Путин за България: Истината е, че има един голям народ в този свят, пишат с наши букви, говорят с нашия език, винаги сме си помагали. Те са наши братя по вяра и по кръв. Дружбата ни е стара и ние няма да ги изоставим, въпреки че станаха фронтова държава на НАТО за война срещу нас. БОГ с нами, а ние с вас…" Ако този текст ви е познат, вероятно до него ви е отвело заглавието "Няма да изоставя България, въпреки че ми забиха нож в гърба", което твърди, че цитира руския президент. Може да сте го прочели в dunavmost.bg, petel.bg, sekirabg.com или bradva.bg – няма и значение къде точно, защото информацията е до голяма степен една и съща. И както сигурно се досещате, невярна.
Няма да намерите допълнителна информация къде, пред кого и по какъв повод Владимир Путин е казал тези думи. Всяка медиа е цитирала предишната – petel.bg се позовава на dunavmost.bg, dunavmost.bg – на dailypress.bg, които пък нямат източник. Такъв липсва и в bradva.bg, но за сметка на това историята е разкрасена, като към "цитата" на руския президент са добавени думите: "Два пъти сме освобождавали тази държава и ако се наложи, ще го направим и трети път."

Вижте цялата инфографика

Това е само един от ярките примери за една по-особена част от информационния хаос в българския интернет през последните години. Някои виждат зад това конспирация и подозират, че сайтовете се финансират щедро с рубли от руския бюджет за хибридна война. За това на етапа няма никакви обективни доказателства. По-вероятното обяснение е, че те са комбинация от журналистически непрофесионализъм и много голяма доза лични пристрастия на хората, които ги списват.
Тази категория сайтове бълват псевдоновини на конвейер, много рядко публикуват оригинално съдържание и почти никога не спазват дори най-базовите правила на журналистиката. Цитират се едни други, много често нямат ясен собственик или издател, а дори и зад тях да стои някаква фирма, според документите за нея обикновено работи само един човек (ако изобщо е нает някой). Смесват фалшиви новини с ШОК-иращи заглавия от ежедневния информационен поток, подобно на кафявите сайтове "Блиц" и ПИК. Всъщност мнимите сайтове често се позовават именно на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, и копират съдържанието им, понякога дословно. Голяма част от тях се разпространяват главно чрез споделяне в социалните мрежи, но има и такива, които попадат в топ 1000 на най-посещаваните български сайтове според класацията на similarweb.com. В комбинация с големия им и непрекъснато растящ брой ефектът от псевдомедиите се мултиплицира. И води не просто до дезинформация, а до сриване на доверието на хората към журналистиката като цяло.

Кои са мнимите медии

Ясна класификация на този тип сайтове няма как да бъде направена. Проследихме някои от тях, без да претендираме за изчерпателност, за да проверим ясно ли е кой стои зад тях и на какви теми залагат най-често. Част от тях официално са агрегатори на новини (RSS), т.е. единственото, което правят, е да намират автоматично нови текстове от други сайтове, които после показват само със заглавията им и връзка към първоначалния източник. Други фактически са агрегатори, макар официално да се представят за информационни агенции. Трети пък са сайтове на регионални медии, които понякога имат и хартиени издания. Дори те обаче не са имунизирани срещу желанието за повече кликове или пък убежденията на собствениците им. Ако се върнем на "новината" за ножа в гърба на Путин, тя първо е публикувана в сайта на най-големия югозападен всекидневен таблоид dailypress.bg, чийто управител до април 2014 г. е общинският съветник от "Атака" в Гоце Делчев Павел Петелов, а към днешна дата според сайта на медиата той е директор "Маркетинг и реклама". Името на журналиста, което стои на текста за Путин, обаче липсва в списъка с работещите за таблоида.
Преди две години българският блогър, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков публикува списък с анонимни "медии". Към началото на декември тази година в него има 65 сайта, за които няма публикувана информация за собственост (физическо лице или име на фирма), както и телефон или физически адрес. След като публикацията на Гаджоков придоби популярност, а той създаде приставка за интернет браузъри, която да предупреждава при зареждането на подобни сайтове, част от тях добавиха информация за собствеността си. Но други като budnaera.com, bradva.bg и bultimes.com остават в списъка. За "Капитал" Гаджоков каза, че причината да започне да класифицира тези сайтове е практиката за тиражиране на клевети от всевъзможни източници, които се приемат напълно безкритично. "Оказа се, че почти никой от тях няма не само източник или автор на материала, но дори и посочено кое физическо лице или фирма притежава сайта", коментира Гаджоков. Той ограничава своето проучване само до сайтове, които претендират да информират гражданите по обществени въпроси, защото те създават нагласи за обществените процеси. "Няма нищо осъдително в това някой да направи интернет медиа, която да печели чрез реклами", казва Гаджоков. Но според него няма логично обяснение за поведението на по-голямата част от тези сайтове. "Имайки предвид тематиката, "шаблона" на "новините" им, систематичността и постоянната посока на техните публикации, те най-вероятно са издържани от хора с интереси да внушават определени обществени тези, предимно клевети и очерняне на политическия противник", смята блогърът.
Друг блогър – Милен Георгиев – пък решава да направи проучване как се финансират подобни медии, след като статии от тях заливат Facebook стената му. Въпреки че не успява да направи конкретни обобщения, Георгиев остава с убеждението, че "сайтовете харчат чужди пари и повечето се опитват да скрият собствеността си". Проучването на блогъра води до следните интересни открития. Собственик на домейна bultimes.com се оказва Крум Фильов Фильовски, а зад сайта не стои търговско дружество. Единствената активна фирма на Фильовски има загуба от 48 хил. лв. за 2011 г., 58 хил. лв. за 2012 г., 69 хил. лв. за 2013. За 2014 г. фирмата има печалба от 10 хил. лв. Георгиев намира още, че budnaera.com е регистриран през 2013 г. на името на Адриан Антонов, който живее в Аръндел, Австралия. "В австралийския търговски регистър намерих само едноличен търговец, регистриран на същото лице, а за този тип фирми там няма счетоводни данни", пише Георгиев.
Влиянието на псевдомедиите изобщо не е малко. Най-големите десет сайта без ясна собственост, които "Капитал" провери, са генерирали общо над 5.5 млн. клика само през октомври тази година.
За същия месец например similarweb.com регистрира 1.6 млн. импресии за bradva.bg, което поставя сайта на 125-о място по посещаемост сред българските уеб страници. Ресурсът, с който се постига огромното количество съдържание (от първия текст на сайта на 23.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са публикувани 21 546 статии), изглежда доста скромен. Според Търговския регистър единствената фирма, която е регистрирана на името на собственика на домейна на bradva.bg – Петър Папакочев, е търговското дружество "Новуз медия" ООД (с предишно име "Акваголд" ЕООД). То има само един социално и здравно осигурен служител освен тримата си съсобственици. В сайта почти няма оригинално съдържание – проверка в търсачката показва, че в 7650 от тези статии екипът на bradva.bg е цитирал ПИК или "Блиц". Много статии пък се позовават на други подобни мними медии, чуждестранни агенции и т.н. Подобна е ситуацията в dunavmost.bg, където според трима запознати източници от медийния пазар в Русе работи само един човек.
"Капитал" се опита да зададе въпроси на някои от сайтовете, които имаха посочени контакти. Не успяхме да се свържем или не получихме отговор от dunavmost.bg, bultimes.com и budnaera.com. А от bradva.bg ни отговориха, че концепцията им е да покрият "максимален брой теми", така че да привлекат по-широка аудитория. "Съдържанието на сайта е тип "дайджест" и отразява всичко – от изчерпателни местни и международни новини до теми за жената, здраве, спорт, пътешествия, история, хумор, астрология и много други", отговарят от екипа на bradva.bg. И добавят, че докато авторските им материали "ежедневно биват разпространявани от други медии", те си сътрудничат "успешно с редица колеги съобразно законите на Република България".

Любимата тема – руското величие

Освен, че често копират съдържанието си от други медии, сайтовете с псевдоновини подхождат крайно тенденциозно към информационния поток. Много от тях имат изключително явна проруска и антиевропейска, анти-НАТО и анти-САЩ насоченост. Прави впечатление например, че сайтовете се заиграват с темата за разпадащия се и слаб ЕС, чиито устои според тях биват подривани от бежанците (виж инфографиката). Друга любима тема, особено в последния месец, е конфликтът между Русия и Турция. Когато например в руския жълт сайт bloknot.ru политологът Леонид Крутаков е цитиран да казва, че има вариант Турция да затвори морския път през Босфора за руски кораби, "новината" веднага се озовава в "Блиц", а bradva.bg я прецитира оттам със заглавие "Турция затваря Босфора за руските кораби?". "Memoria de futuro" също публикува статия, в която се твърди, че според свидетели от Истанбул десетки руски кораби са се струпали в района на Босфора, и се позовава на РИА "Новости" и РТ. Същата новина излиза и в "Правда". Разбира се, българските сайтове пропускат да отбележат официалното опровержение на РИА, което е публикувано скоро след първоначалната статия и се позовава на Министерството на отбраната на Русия.
Във вътрешнополитически аспект псевдомедиите също имат ясни любимци и хора, които нападат. Тъй като bradva.bg и dunavmost.bg например копират огромна част от съдържанието на "Блиц" и ПИК, тяхната политическа позиция не се различава много от тази на медийните говорители на Пеевски и се състои основно от атаки срещу президента Росен Плевнелиев, Реформаторския блок и вече бившия министър на правосъдието Христо Иванов. "Масово тези сайтове показват крайна сензационност и липса на източник, при положение че е кристално ясно как "новината" не е оригинално тяхна", обобщава Красимир Гаджоков.
Понякога не е трудно за псевдоновините да стигат и до сериозни иначе медии. Водещият на "Панорама" Бойко Василев дава пример: "Лъжите и клеветите се цитират от жълти вестници, оттам – към радиостанции и телевизии – и така, докато по метода на Гьобелс, се превърнат в истина." Така отговорността на сериозните медии става още по-голяма. Защото, както казва Василев: "В тази система от концентрични кръгове на манипулацията журналистите, които цитират, не са наивници, а съучастници."

Задушаващата хватка на псевдомедиите

Освен че не играят по правилата на журналистиката, сайтовете, които разпространяват фалшиви новини, сриват доверието на хората в медиите като цяло. "Замърсяването на публичната среда с неистини е само по себе си опасно. То "разболява" общественото мнение, прави го податливо на всевъзможни внушения, включително на опасен радикализъм", предупреждава Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Според нея честите практики на дезинформация отнемат и от и без това твърде крехкото доверие на гражданите към българските медии. "Остава сянка на съмнение, че едва ли не всички медии и журналисти са лъжливи, склонни да заблуждават публиката или просто че са некомпетентни", добавя Даскалова. А колко важно е доверието припомня с друг пример и Жана Попова, асистент в журналистическия факултет в Софийския университет: "Световните агенции за информация защитават авторитета си, защото от доверието на медиите към информацията зависи абонаментът за тях."
Изкривяването на медийната среда е опасно и според Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама", който казва, че тези сайтове задават фалшива публичност, а оттам и лъжливи мнозинства. "Нормалните, здравомислещите хора започват да се чувстват малцинство, въпреки че не са", казва Василев и добавя: "Пораженията върху обществения морал са доста големи."

Решението е в (само)регулацията

Според Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), в тази ситуация на огромно информационно замърсяване медиите, които претендират за сериозност и високо качество, носят дори по-голяма отговорност. И не трябва да оставят надпреварата за бързина и кликове да остави на заден план проверката на информацията и разговорите с източници.
Освен да следят за собственото си качество обаче, сериозните медии – а и не само те – трябва да водят и активна кампания срещу манипулативните издания. Според медийния юрист Бойко Боев трябва да се акцентира на медийното ограмотяване на публиката, а за проблема да се говори от политици и медии. "Хората не могат да направят разлика между това, което четат в интернет, и това, което гледат по телевизията и четат във вестниците. Трябва да се следи медиите да спазват правилата за съдържанието си. Има начин държавата да направи това", смята Боев и добавя, че е нужно онлайн медиите специално да приемат правила за качеството си, за модериране и отговор на оплакванията. Бойко Василев заключва, че ако в България лъжата не може да бъде различена от истината, проблемът е много по-голям и изисква по-дълбок подход, включително аудиторията сама да си поиска истината.
Сайтовете, които тиражират скандални новини и изопачават реалността, обикновено се радват на голяма популярност сред обществото именно заради сензационния си характер, смята Мария Черешева. "Това ги прави и атрактивни за рекламодателите, дори и на автоматично ниво чрез Google реклама например. Така сериозните медии са поставени в неравностойна конкуренция, защото те инвестират ресурси в подготвени екипи и време в разработката на качествени материали", смята журналистката. Но според нея това не е най-страшното – подобни сайтове лишават аудиторията от основното й право на достъп до информация, като по този начин унищожават репутацията на журналистиката като цяло и сриват крехкото доверие на гражданите в медиите. Затова е нужно подобни сайтове да бъдат отбелязани на медийната карта, да бъдат регулирани или – ако не търпят регулация – манипулациите им да бъдат разобличавани.

Стр. 52 – 53

www.united-partners.com I 18.11.2015г.

Днес по време на работна закуска сдружение в обществена полза „Инициатива за развитие на принудителното изпълнение" (ИРПИ) покани експерти, които да споделят своя опит по концептуални въпроси, свързани с функционирането на системата на съдебно изпълнение в България.
Поводът за събитието е посещение в България  на делегация от Република Украйна във връзка с усилията на Украйна за реформиране на съдебното изпълнение.
По време на работната закуска бяха представени основните акценти от реформата в България, а именно: дуалистичният модел на съдебно изпълнение, правомощията на ДСИ и ЧСИ, управлението и самоуправлението на новата професия, балансът в правомощията на Министерство на правосъдието и ЧСИ, основните предизвикателства на прехода към „смесена“ система на съдебно изпълнение.
Променената ролята на съда в новата система на съдебно изпълнение: обжалване на действията на ЧСИ или отговорност за вреди на ЧСИ? От българска страна присъстваха инициаторите на реформата, народни представители от 39-тото Народно събрание, като проф. Валери Димитров, проф. Анелия Мингова, г-жа Елеонора Николова, г-н Мартин Димитров, адв. Г. Събев, които подготвиха законопроекта и работиха за неговото приемане. Те бяха активно ангажирани с провеждането на реформата на съдебното изпълнение в България в периода 2003-2006 и споделиха своя опит  и оценка при изграждането на  системата на съдебно изпълнение с украинските си колеги. Присъства и г-жа Сабрие Сапунджиева, зам.-министър на правосъдието тогава, като активен участник в развитието и  въвеждането на реформата, и изготвянето на подзаконовите нормативни актове. За пореден път бизнесът, в лицето на БТПП и БСК подкрепи и даде висока оценка на частното съдебно изпълнение.
Гостите от Украйна зададоха редица въпроси по време на срещата, на които получиха обстойни отговори, като оцениха предимствата на системата, която е в сила у нас. Г-н Руслан Сидерович, народен представител и член на Правната комисия на Парламента на Украйна благодари на българските си колеги за инициативата: „България е една от 10-те страни с най-успешни практики в тази посока. Опитът на българските реформатори е особено ценен за нас от переспективата на изминалите вече 10 години функциониране на „смесена“ система на съдебно изпълнение в България“.
Г-жа Златислава Михайлова, председател на УС на „Инициативата за развитие на принудителното изпълнение"  в допълнение каза: „Българската реформа е един успешен модел, високо оценяван в международен план, който се прилага в страни като Грузия, Сърбия и Албания, Молдова също черпи от нашия опит, а  сега  и Украйна. Срещата беше изключително полезна за украинските колеги, тъй като от позицията на опита си можем да споделим с тях успешни практики и научени уроци. ИРПИ ще продължи да подкрепя усъвършенстването и развитието на процеса на принудителното изпълнение у нас“.

ИРПИ има за цел да освети и изясни ролята на съдебното изпълнение в цялостния процес на развитие  на  икономическите  и социални взаимоотношения и  гарантиране на правата на гражданите и върховенството на закона. Сдружението ще работи за запознаване на обществото с дейността на ЧСИ и процеса на съдебно изпълнение, като предлага своята визия, ескпертни мнения и коментари по актуални въпроси, свързани с принудителното изпъление. Важна цел за сдружението е и да постигне разбирането на българските граждани, че ЧСИ съдействат за решаване на проблемите им, като гарантирта правата им и съблюдават интересите им. ИРПИ е организация, която е прозрачна и отговорна и в своите действия се ръководи  от обществения, не личен или гилдиен интерес . Членовете ѝ имат ресурс и воля за позитивни промени в професията и процеса на съдебно изпълнение.

Автор:
United Partners

www.capital.bg I 03.10.2014г. 

IPSOS ще мери радиоаудиторията, Мартин Димитров става творчески директор на Ogilvy, маркетинг бюджетите на технологичните компании отново растат

Отново ще има измерване на радиоаудиторията

Големите радиовериги и Българското национално радио (БНР) се обединяват в проект за измерване на аудиторията, съобщиха на пресконференция в четвъртък участниците в проекта. Радиостанциите вече са поръчали първото проучване, което е проведено от международната агенция за маркетингови изследвания IPSOS. Това развитие на пазара идва, след като в последните месеци в изследването на една от основните метрики на пазара – Be Media Consultant, бяха включени само три радиостанции. Така на практика към момента нямаше цялостна и сравнима информация за слушателите в радиоефира.
Според поръчителите на новото проучване то позволява "целеви анализи според вида и срочността на кампаниите, тясно таргетиране и калибриране на медийния микс". Данните от пилотното изследване показват, че ежедневната радиоаудитория надвишава 4 млн. души (или 65.7% от населението на страната), а аудиторията на седмична база е над пет милиона души. Средната продължителност на слушане е 162 минути на ден, 83% от аудиторията слуша медиата през радиоприемник, а 9% – през интернет, показват още данните на IPSOS.

Повече за анализа на радиопазара четете в следващия брой на в. "Капитал".

Мартин Димитров от reforma става творчески директор на Ogilvy

Досегашният творчески директор на рекламна агенция reforma Мартин Димитров вече ще заема същия пост в Ogilvy, потвърди той пред "Капитал Daily". Димитров беше и съсобственик в reforma, но е продал дела си на останалите съдружници в нея. Той е част от агенцията от създаването й преди седем години. През 2013 г. агенцията взе първата (и засега единствена) награда Grand Prix за рекламна идея, която променя бизнеса на фестивала за креативност ФАРА. Няколко месеца по-късно reforma спечели "Уникредит Булбанк" за свой клиент, а на тазгодишното издание на рекламния фестивал взе общо седем награди.

Досега позицията творчески директор в Ogilvy се заемаше от Ана Стилианаки. Гъркинята дойде в рекламната агенция през есента на 2012 г. В предишните две години (2010 – 2012 г.) Ogilvy смени трима творчески директори – Мария Тодорова, Светослав Тодоров и американеца Робърт Малки. През това време обаче агенцията изчезна от списъка на най-отличаващите се и награждавани агенции. След първата година на Стилианаки Ogilvy спечели 14 творчески награди на ФАРА. През 2014 г. обаче агенцията загуби един от най-големите си клиенти – "Глобул" (който вече се обслужва от DDB София), както и "Ариана". Ана Стилианаки се връща в Гърция, където има своя бутикова рекламна агенция.

Собственикът на "Нова броудкастинг груп" се ребрандира

Шведската медийна група Modern Times Group (MTG), собственик на "Нова броудкастинг груп", вече ще има нова корпоративна идентичност. Излъчваните Viasat телевизионни канали ще бъдат преименувани на MTG, а Viasat World на MTG World. От групата споделят в прессъобщение, че промяната е от част бизнес целите на компанията да подкрепя и насърчава служителите си да вземат разумни решения и да предприемат смели действия към промени, които допринасят за растеж. "Новото лого е смела стъпка в тази посока, а отвореният и закачлив дизайн на логото изразява това, че днес сме дигитална, развлекателна компания", казва изпълнителният директор на MTG Йорген Линдеман. Ребрандиране на придобитата на българския пазар от MTG дигитална медийна група "Нетинфо" няма да има, съобщи по-рано през годината изпълнителният директор на "Нова броудкастинг груп" Дидие Щосел. "Разгледахме в детайли брандовете, които придобихме, и преценихме, че Netinfo е марка, която всички познават, затова няма да променяме името – цялата дигитална група ще си остане под бранда Netinfo. Това, което ще направим, е да освежим визията и логото", каза още той.

Маркетинг бюджетите в технологичните ще пораснат с 3.5% тази година

След няколко поредни години на спад в бюджетите данни на изследователската агенция International Data Corp. показват увеличение в инвестициите на технологичните компании в маркетинг и реклама за първи път през 2014 г. Маркетинг бюджетите ще се увеличат с 3.5% през тази година, а приходите на технологичните гиганти ще се увеличат средно с 3.7% спрямо проучване на IDC, цитирано от сайта AdAge. Изследването се провежда за дванайсета година и е базирано на отговорите на 101 маркетинг представители на технологични компании със средни приходи от 7.7 млрд. долара. "Това е първият път от 8 години – точно преди кризата – в който виждаме маркетинг бюджетите да растат успоредно, със същия темп, както приходите", казва Рич Вансил, вицепрезидент на консултантската група към IDC, цитиран на сайта AdAge. Той добавя още, че третата платформа технологии (cloud, mobile, social), носи най-много увеличения от 10 до 20% в приходите и съответно в бюджетите за маркетинг разходи в IT компаниите. Проучването показва още, че 28% от бюджетите отиват за реклама, 22% – за събития, а 10% – за директен маркетинг. Въпреки увеличените приходи обаче компаниите в сектора срещат проблеми с намирането на топ маркетинг персонал. Проучването показва, че 51% от маркетинг директорите в компаниите остават за по-малко от две години. "Летвата за тях непрекъснато се вдига по-високо. Ако маркетинг директорите не покажат много бързо уменията си в социалните и дигитални среди, няма да успеят да оцелеят – средата се променя прекалено бързо", добавя още Рич Вансил, цитиран на сайта AdAge.

Facebook пусна рекламния сървър Atlas

Facebook отново пуска рекламната платформа Atlas Solutions, която закупи от Microsoft през февруари миналата година. Новият Atlas се очаква да допринесе много не само за Facebook, но и за уеб рекламата изобщо, съобщават от сайта Digiday. Чрез Atlas Facebook ще може да проследява по-добре представянето на рекламите спрямо различните устройства, както и да се справи с проблемното "проследяване" на трафика спрямо видовете канали. Atlas Solutions ще увеличи възможностите на Facebook за предоставянето на реклами и ще се противопостави на мрежата DoubleClick на Google. Atlas ще интегрира функционалността на рекламния сървър към богатата база от потребители. Това е особено важно за показване на ефективността на рекламата в мобилните устройства, при която липсват "cookies" (малки файлове, които следят активността в интернет браузъра), които не присъстват в мобилните устройства.

Оригинална публикация 

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 16.08.2010

В рубриката "Образът на България" на списание "Мениджър" в актуалния брой 8 (142) от август 2010 г. гостуват хора от пиара и рекламата, български министър и чужди мениджъри работещи у нас. Най-силно впечатление ми направиха двата брифа за рекламна кампания на Максим Бехар (управител на М3 communications group) и Мартин Димитров (творчески директор на Reforma).

Таргетът в примерния проект на Бехар обхваща "хора от чужбина – туристи, бизнесмени, медии". Препоръчаните канали за комуникация са "45% телевизия, 30% онлайн и 25% в сериозни и тежки бизнес печатни медии".

Целевата група на примерния проект на Димитров е в демографската рамка 16-30 години. Търсят се потенциалните туристи. Препоръката за комуникационен канал е интернет.

Правя си два извода (далеч от темата за националния бранд): 

1. Посредниците насочват рекламните пари най-вече в телевизията и интернет. Големият недъг на българския рекламен пазар са медия-шоповете, от които медиите зависят. Фактически рекламодателите (по-точно посредниците) са определящи за медийната среда, а не аудиторията. Най-пострадали от статуквото са самите медии, които се борят на два фронта – рекламния пазар и пазара на обществено внимание.

Под-извод е, че радиата и печатът ще продължават да страдат за сметка на телевизиите и уеба.

2. Трайно и устойчиво се подценява външната реклама. Или нямаме добри идеи у нас и избягваме рисковете, или аз греша, като смятам, че тя може да постигне значителн маркетингов и рекламен ефект. Отдолу са три примера (два на Lego и един на Mr. Clean) за много креативни реализирани идеи. Едва ли би било толкова скъпо да се направи малка градинка от да кажем 50 квадратни метра в Берлин, която да бъде с контурите на държавните граници и в нея да има хубав райграс, някоя розичка, някое миниводопадче, някое плажно чадърче в десния край и т.н….

Ако някой има идея каква аутдор реклама може да си направи България, да пише смело.

 

Оригинална публикация