Българският финансов надзор се превръща в груб регулатор на свободното упражняване на журналистическата професия. Рекордната глоба от 160 хил. лв, наложена на медийна група „Икономедиа” за публикации, окачествени като съставляващи пазарни манипулации, и за отказ от разкриване на източници на информация, е форма на безпрецедентна бюрократична цензура. А „специалната” санкция от 10 хил. лв. за двама журналисти, отказали да разкрият източниците си, крие сериозната опасност да бъдат унищожени от бюрократично своеволие и последните инструменти за разкриване на корупционни практики и злоупотреби.
Максималната санкция в размер на 100 хил. лв. е наложена и на „Алпико пъблишинг” ЕООД, издател на вестник Зов Нюз-Враца за статията „И ПИБ пред фалит?", отразяваща напрежението в обществото в град Враца около слуховете за евентуалния срив на Първа инвестиционна банка. От медията изразяват своето недоумение от размера на глобата, още повече, че вестник „Зов Нюз” никога досега не е бил санкциониран или проверяван от КФН по никакъв повод. Налагането на максимална санкция предполага системни нарушения, висока степен на обществена опасност или особено грубо погазване на закона, а последствията от нея може да са пагубни за оцеляването на едно малко регионално издание.
Освен от Капитал, в края на 2014 г. Комисията за финансов надзор изиска и от онлайн изданията „Медиапул“ и „Бивол“ да разкрият източниците си на информация за публикации, отразяващи проблемите на българската финансова система, което в пълен разрез на медийната свобода.
АЕЖ-България е силно разтревожена от тенденцията държавните финансови регулатори да създават бариери за отразяване на факти, свързани с българската банкова система. Репресивните мерки, упражнявани от държавата, са в разрез с членове 39, 40 и 41 от Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека (чл.10, ал. 1) и Хартата на основните права в ЕС (чл.11, ал.1), регламентиращи свободата на изразяване. Нещо повече – в своята практика, Европейският съд за правата на човека подчертава, че „ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“(Martin and Others v. France ).
КФН не може и не трябва да тълкува и прилага етичния кодекс на медиите, нито да задължава еднолично медиите да разкриват източниците си и да съобщават само официални данни. Последното би означавало край на журналистическите разследвания и би лишило гражданите от правото им на информация.
АЕЖ-България застава твърдо зад правото на журналистите да информират обществото и да не разкриват своите източници на информация, които често са физически застрашени. Поемаме ангажимент да запознаем своите международни партньори с поредните нарушения на свободата на словото, осъществявани от представители на държавните институции.
Оригинална публикация
