Когато медиите не са на страната на хората

www.capital.bg I 21.03.2015г.

Отразяването на трагични случаи отново прекрачи границата на етичните норми

"Кога за последно видяхте дъщеря си? От колко време тя не живееше при вас? Колко често се чувахте, виждахте? Тоест вие със сигурност сте минали през мястото, където е била убита?" Не, това не са въпроси от полицейски разпит. А от журналистически репортаж, излъчен миналата неделя в предаването "Дикоff" по "Нова тв". Поводът – убийството на 23-годишна студентка от Велико Търново. Мястото – домът на скърбящото й семейство. Разговорът – за първите предположения на родителите след изчезването на детето им, за това "кой пръв е изгубил надежда", за смъртната присъда. Всичко това се случва на фона на лични снимки на момичето и кадри от следствен експеримент с възстановка на престъплението с участието на главния заподозрян. За финал бащата получава "поща от отвъдното", по заглавието в репортажа, и през сълзи разопакова подарък от дъщеря си, изпратен от нея приживе по куриер. Пред включена камера.

"Реквием за младостта", както редакторите на "Дикоff" решават да кръстят материала си, е само един от примерите от последната седмица за това как медиите могат да използват хората, когато са най-уязвими, и да се намесят грубо в личния им живот. Разбрахме също така подробности от ежедневието на майката, скочила от терасата на жилищен блок в Бургас, видяхме и снимки на пострадалото й четиригодишно дете в болничното легло. Чухме името и заболяването на убития от бой във варненски мол мъж, скоропостижно класифициран като клошар. Гледахме интервюта с майката на дете, накарано да пуши цигара. Информацията беше подплатена с вече обичайните разпити на съседи и роднини в стил "кажете като какъв го познавате"и "какво чувствате сега". И границата между допустимо и недопустимо при журналистическото отразяване на трагични случаи за пореден път беше прекрачена.

Стандарти на хартия

"Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки; Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност; Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот." Това са принципи, записани в Етичния кодекс на българските медии. Много често обаче това, което го има на хартия като добро пожелание, е неприложимо в реалния медиен живот. И се тълкува по различен начин от журналистите.

Основната цел на медиите е да информират обществото и да му помогнат да си формира мнение като, му представят всички важни детайли. Не е ясно обаче какво постигаме, когато заснемем и предадем мъката на едно отчаяно семейство. Сензационният начин, по който се отразява сполетялото ги нещастие, не превръща МВР в по-резултатна и работеща структура, не прави и правосъдието по-ефективно. Всъщност институциите са тези, които трябва да преследваме за отговор, не роднините.

Иван Радев, член на УС на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), коментира, че членовете на организацията са разтревожени от тенденцията голям брой медии да не зачитат препоръките на Етичния кодекс на българските медии. "За съжаление трагедии се случват и медиите са длъжни да ги отразят. Онова, което ни притеснява обаче, е абсолютната безотговорност, с която някои подхождат към чуждото нещастие в името на привличане по-голяма аудитория за медията/предаването/рубриката си", каза Радев. Според него задълбочените анализи и коментари все по-често липсват, като са заменени от жестоки зрелища и внушения, които вредят на обществото и дори са в състояние да го тласнат в спирала от насилие. "Разбира се, че е недопустима цензура от какъвто и да било характер, но в същото време е очевидна нуждата от механизъм, който да стимулира медиите да спазват минимума от норми на поведение, за който сами са се договорили в Етичния кодекс. В новия си състав Комисията за журналистическа етика даде заявка, че ще се бори за по-етична среда, но усилията й без съмнение ще бъдат обречени, ако не получат по-широка обществена подкрепа", е мнението на Иван Радев.

По принцип всяка телевизия е приела да спазва Етичния кодекс на българските медии и Закона за радио и телевизия, които изискват зачитане на правото на личен живот. Респективно има законови и етични правила, които и предаването на "Нова тв" трябва да зачита, независимо че е външна продукция, реализирана от продуцентска компания "Телеман". От телевизията коментираха, че са сред медиите, първи подписали Етичния кодекс при приемането му през 2004 г., и застават зад принципите му. Те уточниха, че решението за излъчване на интервюто могат да коментират продуцентите.

Продуцентът в "Телеман" Николай Русакиев изрази недоумение от негативните реакциите в социалните мрежи по повод излъчения репортаж. "Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв, какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме", заяви Русакиев (целият му коментар е в карето след текста).

Дупките в правилата

Според Бойко Боев, старши експерт в британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово, причината българските медии да забравят, че гражданите имат достойнство и право на личен живот, е в самите правила на медиите. "Те са оскъдни и неясни. Законът за радио и телевизия съдържа само една разпоредба за медиите и личния живот. Тя забранява на медиите да създават и разпространяват информация, свързана с личния живот на гражданите без тяхно съгласие", обяснява Боев. По думите му съответните етични правила на журналистите са малко повече – четири, но също така неясни.

"Трябват ясни и конкретни правила, ако искаме правата ни да бъдат спазвани. Липсата на правила или неясните правила позволяват медиите да действат по усмотрение", казва Бойко Боев. Той дава пример от Великобритания, където освен законовите разпоредби за защита на личния живот съществува цяла глава в Broadcasting Code (Кодекса за радио и телевизия) с двайсет разпоредби, отнасящи се конкретно до медиите и личния живот. В тях е казано кога и как може да се заснемат хора. Отделно обществената медия BBC има свои етични правила, които още по-детайлно регламентират кой кога и как може да заснема хора и как те могат да бъдат показани. "Тези правила определят как да се балансира между правото на личен живот и правото на медиите да събират и разпространяват информация в различни случаи", разказва още Боев и допълва, че "за журналистите тези правила са като правилата за движение по пътищата за шофьорите". Като идеята е, че разпоредбите не са само за защита на гражданите, но и в помощ на журналистите в различни ситуации. "Не може да очакваме много от българските телевизионни журналисти, ако имат едно-две неясни правила, гарантиращи защита на личния ни живот", обобщава Боев.

Проблем е също, че репортажи като този в "Дикоff" обикновено остават най-много с отзвук в социалните мрежи, но не стават повод за промяна на правилата на работа в медиите. Институции, които имат някакво отношение към спазването на журналистическите стандарти, като комисията за журналистическа етика нямат достатъчно правомощия и на практика не упражняват реален контрол.

А дали и малкото съществуващи в България етични норми се спазват, в крайна сметка е въпрос на професионална отговорност. И доза морал.

 

###

Продуцентът Николай Русакиев от "Телеман":

Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са.

Истинско недоумение буди у нас фактът, че в социалните мрежи реакциите срещу излъчения материал изглежда превишават реакциите срещу няколко простички факта: едно 23-годишно момиче е убито; един рецидивист от ромски произход с влязла в сила присъда е на свобода и убива отново; отговор на въпроса защо това е възможно – няма. Реакция на социалните мрежи – няма. Тук те са повече мрежи, отколкото социални. Към убийства, към рецидиви и към беззаконие социалните мрежи са привикнали, загубили са чувствителност към тях, това е само фонов шум, който социалните мрежи регистрират, докато си разменят селфита, пухкави кученца и котенца или цитати-които-ни-правят-да-изглеждаме-умни. Към истинския живот, към непоправимата загуба, към бездната на скръбта социалните мрежи не са привикнали. Истинският живот ги плаши. Истинският живот – "озъбеното свирепо куче" на Вапцаров – е пълната противоположност на социалните мрежи с техния фалш и удобното алтер-его, зад което се крият "потребителите". Потребителите – тази дума не е случайна! – са възмутени. Потребителите са ужасени! Кой потребява това? Що за човек потребява това?!? Ще ви кажем, уважаеми потребители – истинските хора, не виртуалните. Истинските хора,Етични стандарти които сами – и то настойчиво – потърсиха медиите, за да не потъне в нищото случая с дъщеря им ("уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки" – както е записано в Етичния кодекс – но точно толкова уважаваме и поканата му). Истинските хора, които са изгубили истинско дете, а не прикачен файл. (и за тях това представлява колкото "особено важен обществен интерес", толкова и личен). Истинските хора, които – след като излъчихме видеото – ни потърсиха по телефона, за да благодарят. И за това че сме запалили свещичка на гроба на детето им – ей така, по човешки, без някой да ни е карал (за да не засилваме мъката им и "със съчувствие и сдържаност", както повелява Етичният кодекс). Забележете – след излъчването, не преди това! Съжаляваме, уважаеми потребители, че животът извън социалните мрежи не е анимирана картичка, преводен виц или интелектуална поза. Животът е такъв какъвто е. Смъртта – също. Показахме ги такива, каквито са. Със съгласието, със съдействието и по желанието на хората, които снимахме. Защото тези хора са истински – и те не искат тяхната трагедия да бъде вашия фонов шум.

P.S. Спонтанен въпрос: защо социалните мрежи са толкова шумни в случаите на насилие над животни и толкова мълчаливи в случаите, когато животни (кучета) умъртвяват хора – старци, майки с бебета, дори един професор? Не ни пишете – знаем отговора…


Оригинална публикация

“Репортери без граници”: България може да падне още в класацията за свобода на словото

www.dnevnik.bg I 25.01.2015г.

Международната организация "Репортери без граници" допусна нов спад на България в класацията за свобода на словото заради наложените финансови глоби на няколко медии от Комисията за финансов надзор (КФН), предаде БНР.

Ръководителят на бюрото "Европейски съюз и Балкани" на организацията Антоан Ери заяви, че така се институционализира цензурата в България.

Комисията е превишила правата си и е потъпкала основни права, смята Ери.

"Тя няма никакво законово основание да иска от медиите да разкриват източниците си на информация в банковия сектор. Те са защитени от закони и на европейско, и на национално ниво. После идва и глобата, която е толкова висока и която под претекст, че "Икономедиа" манипулира пазарите и сее паника, всъщност цели да накара да млъкнат журналистите, които говорят за банковия сектор и за сериозните нередности в него. Всъщност това, което комисията направи беше да създаде страх сред журналистите и собственици на медии като по този начин инстуционализира някаква форма на цензура."

В последната класация за свободата на словото България падна на 100-но място от общо 180 държави, а последните действия на КФН може да засилят тази тенденция, коментира Ери.

"Всъщност стотното място никак не е славно. България е на последно място от всички страни от Европейския съюз, а това е катастрофално и никак не е изключено да продължи да пада надолу. Сложна беше и предходната 2013 г., когато по време на безпрецедентните по своя мащаб протести имаше и насилие срещу журналисти.

Колкото до институционализирането на цензурата, мога да ви кажа от личен опит, че това може да натежи повече, отколкото шамарите и счупените камери по време на протестите, така че основания за опасения им", заяви Ери.

 

Оригинална публикация

 

Държавни юзди за медиите слага кабинетът

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

 

Оригинална публикация

 

Председателят на КФН Стоян Мавродиев: Комисията защитава публичните компании от лъжи и манипулации

www.trud.bg I 18.01.2015г.

Стоян Мавродиев е председател на КФН от юни 2010 г. Завършил е право в Софийския университет. Магистър по финанси е от УНСС. Преминал е специализирани курсове в Международната данъчна академия в Холандия. Започва кариерата си като данъчен и бизнес консултант в Price Waterhouse Coopers. Основател е на компанията United Consulting. Бил е депутат на ГЕРБ в 41-ото народно събрание. Бил е член на комисията по бюджет и финанси.
 

Дарина КАХРАМАНОВА

-Господин Мавродиев, често ли в Комисията за финансов надзор постъпват сигнали срещу медийни публикации, свързани с публични компании, които се търгуват на борсата?

-Работим по огромен брой сигнали за публикации, засягащи публични компании. Много често обаче различни лица, включително и политици, не познават законодателството и го интерпретират манипулативно съвсем умишлено. Това стартира от „Икономедиа”. Дълго време те ми приписваха отговорност по случая с КТБ. Но КФН няма никакви правомощия да контролира или да прави надзор на банковата система. Това е изключително правомощие на БНБ. Като регулатор ние отговаряме само за небанковия финансов сектор. Това са застрахователните компании, частните пенсионни фондове и всички публични компании, които се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). По отношение на публичните компании става въпрос за работа по сигнали, касаещи пазарни манипулации, за публикации насочени срещу такива публични компании. След случая с КТБ в КФН са подадени над 190 сигнала. Много от тях са във връзка с публични компании или със стабилността на финансовата система като цяло. Голяма част от тези сигнали се отнасят за едни и същи статии и коментари. Много сигнали са подадени от Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е засегнато лице като публична компания. 177 сигнала сме препратили до БНБ, защото касаят банковата система, а 103 са изпратени до ДАНС, тъй като са свързани с възможни престъпления. Имаме ясни правомощия и задължения да проверяваме всички случаи, в които би могло да се извърши нарушение на закона, касаещо публичните компании. Ако абдикираме от това задължение, това би било престъпление по служба.

-Упреците във връзка с КТБ са, защото тя също беше публично дружество и акциите й се търгуваха на борсата.

-Целият режим на борсова търговия е в нашето поле на правомощия. Но проблемът с КТБ не беше на плоскостта на търговия на техните акции на борсата. Както стана ясно от обвиненията на прокуратурата и решението на БНБ за отнемането на лиценза, проблемът е заради раздаването на необезпечени кредити на компании, които нямат дейност или са офшорни с неясен собственик. Всичко това е дейност в приложното поле на БНБ. Ние нямаме право да гледаме такива документи. Дори да ги поискам, съответната банка ще ми ги откаже, защото по закон нямаме такъв мандат.

-Във връзка с кои публикации КФН наложи санкция от 150 000 лв. на „Икономедиа”? Какво точно е самото закононарушение?

-Става въпрос за публикации за ПИБ и „Софарма”. В случая става въпрос за проучване, в което се установява, че има нарушение на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти, чрез който е транспонирана европейската директива за пазарни манипулации. Причината е, че в публикациите има неистини.

-Вярно ли е, че глобите, наложени на „Икономедиа” превишават размера на санкциите, наложени през цялата минала година?

-Последните 4 години глобите, които КФН е наложила на поднадзорни лица са за над 14 млн. лв., а за миналата година са около 4 млн. лв. Тази статистика е има на сайта ни и се дава като отчет в НС всяка година. На компании, свързани с Иво Прокопоев, последните 4 години са наложени санкции за около 400 000 лв. Това е нищожен процент от цялата сума. За миналата година има застрахователни компании, които са глобени с по 500-700 хил. лв.

-Какъв е ефектът върху инвеститорите от подобни публикации?

-Нашите правомощия са да бдим и да браним репутацията и интересите на инвеститорите в публичните компании на фондовата борса. Акциите, които се търгуват там, са купени от много институционални инвеститори, например банки, пенсионни фондове, компании, а също и граждани. С подобни публикации се уврежда техният интерес.

-Установи ли се от проверката на КФН какъв брой инвеститори са били засегнати от публикациите?

-Европейската директива и българският закон не изискват подобно нещо. Много ясно е казано, че когато се разпространява чрез средствата за масово осведомяване и интернет информация, която може да създаде невярна и подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове, това се санкционира със съответната глоба. Достатъчно е тази информация да създава сериозен риск за съответната компания и за целия капиталов пазар и финансовата система.

-Според санкционираните медии действията на КФН са насочени срещу свободата на словото. Как гледате на такива твърдения?

-Това е лъжа и манипулация. Тук дебатът не е на плоскостта цензура или посегателство срещу свободното слово, а на плоскостта законно-незаконно. Тук говорим за публикации, с които е нарушен законът. КФН няма как да бъде цензор или да ограничава свободата на словото. Можете да видите и в момента тези публикации на сайтовете на съответните издания. Това, което сме направили е да обследваме съдържанието на статиите, тъй като те касаят дейността на публични компании. Проверките текат от миналото лято. Били са констатирани нарушения на Европейската директива за пазарни манипулации и на българския Закон за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти. В закона е транспонирана директивата за пазарна злоупотреба. Тя се прилага в целия ЕС. Например във Франция санкцията за нарушение на директивата е 1,5 млн. евро, а в Германия – 1 млн. евро. В съседна Гърция санкциите за същите нарушения са по 2 млн. евро. Отделно от това санкционираните лица подлежат на наказателна отговорност. Ако това се беше случило в Румъния например, нарушителите ги грози затвор от 6 години. Това означава, че журналистите имат пълна свобода да изразяват мнение или да пишат критични материали, но всяко нещо има граница, която касае закона.

-Такива ли са публикации със заглавия от типа „Пред фалит ли е банка X”?

-Естествено, че е такава. Когато един сайт казва утре в 12 часа фалира еди-коя си банка, която е публична компания, дали това е в полза на обществения интерес. В конкретния случай след подобни публикации се наложи правителството да отдели пари за сериозна ликвидна подкрепа след разрешение за държавна помощ от ЕК за ПИБ. Тези милиардни средства излизат от джобовете на всички данъкоплатци, дадени от правителството, за подкрепа на една банка, която е системно важна. Потенциалният й срив би бил изключително опасен за финансовата система. Може да доведе до потенциален риск за валутния борд и до фалит на цялата финансова система. А също и до щета върху интересите на милиони депозанти. Видяхте колко дълго продължи агонията на депозантите в КТБ. ПИБ е много по-голяма банка от КТБ. Представете си какво би се случило, ако допуснем с подобни лъжи да сриваме банковата система. Нашият фокус е защита на публични компании от лъжи и манипулации чрез публикации. Ако тези публикации за състоянието на ПИБ или на „Софарма” бяха верни, няма такъв регулаторен орган, който би наложил подобна санкция.

-Обявихте, че се води клеветническа кампания срещу вас и КФН от страна на „Икономедиа”. Защо според вас компанията би подела такава кампания?

-Тази санкция е само претекст, за да се атакува институционално комисията и лично мене поради желание за овладяване на тези институции от Иво Прокопиев и от свързаните с него кръгове. Стара мечта на българските олигарски, какъвто е Прокопиев, е да овладеят БНБ и КФН. Той има доста бизнес във финансовата система. Цялата истерия всъщност е откриване на ловния сезон за отстрел на набелязаните ключови позиции в държавни институции. Те биха искали да назначат там свои хора чрез създаване на системна криза в тези институции и чрез търсене на оставки, за да могат да кадруват. Тази година в КФН се овакантяват два поста – на зам.-председателите, които отговарят за капиталовите пазари и за пенсионните фондове. Много им се иска да влияят върху избора на наследниците им. По същия начин е с БНБ. Откриват се 2 вакантни места – мандатът на гуверньора изтича през октомври, а също и на подуправителя на управление „Емисионно”. Всъщност атаката, която се провежда в момента е и срещу българския съд, защото в момента там се разглеждат жалбите.

-Някои политици вече ви поискаха оставката? Ще се съобразите ли с исканията?

-Не, защото няма да доставям удоволствие на олигарсите.

 

Оригинална публикация

Криминалните злоупотреби, а не медиите сриват доверието във финансовата система

www.aej-bulgaria.org I 15.01.2014г.

Българският финансов надзор се превръща в груб регулатор на свободното упражняване на журналистическата професия. Рекордната глоба от 160 хил. лв, наложена на медийна група „Икономедиа” за публикации, окачествени като съставляващи пазарни манипулации, и за отказ от разкриване на източници на информация, е форма на безпрецедентна бюрократична цензура. А „специалната” санкция от 10 хил. лв. за двама журналисти, отказали да разкрият източниците си, крие сериозната опасност да бъдат унищожени от бюрократично своеволие и последните инструменти за разкриване на корупционни практики и злоупотреби.

Максималната санкция в размер на 100 хил. лв. е наложена и на „Алпико пъблишинг” ЕООД, издател на вестник Зов Нюз-Враца за статията „И ПИБ пред фалит?", отразяваща напрежението в обществото в град Враца около слуховете за евентуалния срив на Първа инвестиционна банка. От медията изразяват своето недоумение от размера на глобата, още повече, че вестник „Зов Нюз” никога досега не е бил санкциониран или проверяван от КФН по никакъв повод. Налагането на максимална санкция предполага системни нарушения, висока степен на обществена опасност или особено грубо погазване на закона, а последствията от нея може да са пагубни за оцеляването на едно малко регионално издание.

Освен от Капитал, в края на 2014 г. Комисията за финансов надзор изиска и от онлайн изданията „Медиапул“ и „Бивол“ да разкрият източниците си на информация за публикации, отразяващи проблемите на българската финансова система, което в пълен разрез на медийната свобода.

АЕЖ-България е силно разтревожена от тенденцията държавните финансови регулатори да създават бариери за отразяване на факти, свързани с българската банкова система. Репресивните мерки, упражнявани от държавата, са в разрез с членове 39, 40 и 41 от Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека (чл.10, ал. 1) и Хартата на основните права в ЕС (чл.11, ал.1), регламентиращи свободата на изразяване. Нещо повече – в  своята практика, Европейският съд за правата на човека подчертава, че „ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“(Martin and Others v. France ).

КФН не може и не трябва да тълкува и прилага етичния кодекс на медиите, нито да задължава еднолично медиите да разкриват източниците си и да съобщават само официални данни. Последното би означавало край на журналистическите разследвания и би лишило гражданите от правото им на информация.

АЕЖ-България застава твърдо зад правото на журналистите да информират обществото и да не разкриват своите източници на информация, които често са физически застрашени. Поемаме ангажимент да запознаем своите международни партньори с поредните нарушения на свободата на словото, осъществявани от представители на държавните институции.

 

Оригинална публикация

 

Вържи медиите, да са мирни управляващите

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

 

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

 

 

Оригинална публикация 

Медии с фалшиви гласове

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

 

Политическият натиск и автоцензурата се задълбочават, показва изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер"

Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.

SMS-ите на властта

Много български журналисти не определят работата си като независима, показва изследването. Политиците виждат в медиите проводник на влияние и колкото по-голяма е тяхната публика, толкова по-силен е натискът върху тях. Широко разпространена практика е депутати, министри, председатели на държавни агенции и дори премиерът да се обаждат по телефона или да пращат SMS-и на собствениците, на главните редактори и дори на обикновени журналисти, за да изразят недоволство от редакционното съдържание и да поставят претенции.

Монопол над информацията

Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите. Най-често употребяваният метод е смятаните за "неприятелски" медии да бъдат лишавани от информация. Журналисти от редица медии се оплакват, че понякога не са канени на определени събития и по този начин са лишени от информация, която конкурентните редакции получават. "Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията ѝ е "враждебно настроена" към него", разказа Крум Благов. Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от "приятелски" медии, като им се дава важна информация, недостъпна за другите им колеги. Това не е само български феномен – той е разпространен в цяла Европа.

Собствеността – вечният проблем

Като първостепенен проблем често се посочва чия собственост са медиите. В момента има два публични регистъра. СЕМ поддържа списък на притежателите на радиостанции и телевизии, а Министерството на културата – на печатните медии. Това обаче не доведе до пълна прозрачност. Официално собственици на някои медии са офшорни компании, анонимни акционерни дружества или подставени лица. Настоящото изследване установи няколко такива.
Но дори когато собственикът е известен, това не означава, че са ясни неговите интереси и целите, които той преследва чрез своята медия, нито начините, по които я финансира. Освен това и собствениците са обект на външен натиск.
 

 

 

Оригинална публикация 

СЕМ е бил подложен на натиск заради отразяването на протестите

www.manager.bg I 26.08.2014г.

По време на кабинета „Орешарски” е имало сериозен натиск върху Съвета за електронни медии (СЕМ) заради медийното отразяване на антиправителствените протести. Това разкри пред bTV председателят на СЕМ Георги Лозанов.

По думите му този натиск е довел до орязване на бюджета и риск от фалит. Служебният премиер проф. Георги Близнашки обаче е уверил Лозанов, че няма да се стигне до подобно развитие.

Лозанов подчерта, че в предстоящата избирателна кампания се надява, че медиите ще проявят инстинкт за самосъхранение.

„Имаме една горчива поука, която даде една телевизия като TV7 – че обвързването на медии с политически проекти води до тежка криза на медиите, така че се надявам, че сега медиите ще покажат инстинкт за самосъхранение”, заяви Лозанов.

По думите му СЕМ ще прави мониторинг на средствата за масова информация около изборите, като ще следи дали те са равноотдалечени от политическите сили.

„Кампанията, която ми се иска да очакваме, е кампания, която да буди интерес. Трябва да е в полза на избирателите, а не мътна пиарска стратегия на отделните кандидати”, заяви Лозанов.
 


Оригинална публикация

Закон предвижда забрана на неофициалната информация в медиите по избори

www.mediapool.bg I 18.07.2014г.

Всички медии – обществени и частни радиа, вестници, телевизии и онлайн издания – ще имат право да публикуват само официална информация по време на избори. Това е записано във внесените промени в Изборния кодекс от трима депутати от БСП, публикувани на интернет страницата на Народното събрание (НС).

Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов предлагат медиите да носят отговорност, ако допускат "накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността".

Според разписаните текстове медиите няма да носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред; цитати от официални документи; точно възпроизвеждане на публични изявления; при цитиране на документи не се допускат изменения, а новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.”

Въпреки, че подобни изисквания има и в етичния кодекс на медиите, вменяването на законово задължение за ползване само на официална информация, е опит за налагане на цензура под "дулото" на заплахата от санкции.

От текстовете, обаче излиза, че когато политик накърни доброто име на някого или призове към бойкот на конституционния ред, санкции няма да има – нито за медиите, нито за политика.

В проектозакона е записано, че ЦИК ще контролира провеждането на предизборната кампания от радиата и телевизиите чрез мониторинг на СЕМ. За печатните и онлайн изданията мониторингът ще се извършва от юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано като наблюдател.

В предлаганите изменения се поставят се и по-строги изисквания за платеното отразяване на предизборни събития. Те ще трябва да се обозначават с надпис или озвучаване, гласящи "Платено съобщение". Видът на знака за платени съобщения всяка медия ще трябва да публикува преди началото на кампанията заедно с тарифите и условията, които предлага за тази услуга.

Онлайн медиите и пресата трябва да предоставят едни и същи условия и цени на всички партии, като ги публикуват не по-късно от 40 дни преди изборите. Заплащането се извършва предварително, изрично е записано в текста.

Всяко нарушение ще се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лева.

В изменения на друга разпоредба от закона (чл. 200) пък четем, че "при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания всички, включително и гражданите, ще могат да сезират ЦИК, РИК или ОИК, а жалбите ще се гледат до 24 часа от постъпването им".

Потърсена за коментар, депутатът от БСП Мая Манолова, автор и на действащия Изборен кодекс, и на предложените поправки, заяви, че идеите за новите текстове са на наблюдатели.

"Това са изводи на наблюдатели – мога да цитирам Михаил Мирчев от ГИСДИ. Доколкото знам, текстовете а съгласувани със СЕМ. Бяха предложени на последното заседание на гражданската комисия в НС и ги внесохме от добра воля", обясни Манолова пред Mediapool.

По думите й промените няма да бъдат обсъждани от този парламент, а ако медиите се тревожат, че по този начин ще им се наложи цензура, когато БСП ги внесе в следващия парламент, ще ги редактира така, че да не притесняват никого.

"И пак казвам – това са предложения на наблюдатели, на база проведените избори за евродепутати", каза Манолова.

На последните избори на 25 май, обаче политиците създадоха прецедент с дадената от тях възможност за регистрация на хиляди уж независими наблюдатели, които всъщност се ползваха за партийни цели.

Основното съмнение за безконтролната им регистрация тогава беше дали ще създават шум в системата на независимите наблюдение и дали ще дават "експертни оценки", които под благовиден граждански претекст да обслужват партийни интереси.

Исканите изменения на Изборния кодекс задълбочават тези съмнения.

Георги Лозанов: Журналистиката не бива да се превръща в политически пиар

Председателят на СЕМ Георги Лозанов потвърди пред Mediapool, че промените в Изборния кодекс са минали за съгласуване през институцията, но те не са одобрени изцяло.

"Категорично съм несъгласен с предложението по време на предизборни кампании медиите да могат да използват само информация от официални източници. Това ще превърне цялата журналистика в политически пиар. Това е много опасно", коментира Лозанов пред Mediapool.

Той изрази несъгласие и с идеята в закон да се запише, че трябва задължително да има разделение между информацията и журналистическия коментар. "Не може една професионална норма да се превръща в законова. Не може Изборният кодекс да предопределя жанра на медиите", допълни той.
 
Доц. Лозанов каза, че е съгласен с останалите предложения и най-вече с разширяването на регулацията за платените предизборни публикации към регионалните медии.

 

Оригинална публикация

Съюзът на издателите: Исканите от БНБ промени в НК налагат абсолютна цензура

www.mediapool.bg I 10.07.2014г. 

 

 

 

 

Предложените от Българската народна банка и подкрепени от политическите партии ДПС и ГЕРБ текстове за наказателна отговорност от страна на журналисти и медии, които разпространяват информация за финансови институции, която може да доведе до тяхната дестабилизация, по същество представлява налагане на абсолютна цензура върху публикуването на финансови новини. Такава позиция изрази в декларация от Съюзът на издателите в България (СИБ).

Предложението за законодателна промяна гласи: "Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години".

Според организацията законопроектът де факто забранява на медиите да публикуват дори и вярна информация ("или други сведения"), когато тя не е в интерес на стабилността на финансовите институции и/или засяга качеството на работата на финансовите регулатори, които ще бъдат защитени от чадъра на предлаганата цензура, защото попадат в дефиницията на "финансови институции".

"Така например медиите не би следвало да публикуват новината, че прокуратурата е повдигнала обвинение на подуправителя на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор", защото това може да всее паника у населението", посочва СИБ в декларацията.

В нея се подчертава, че законопроектът на БНБ, внесен в парламента от народния представител от ДПС Йордан Цонев, погазва грубо свободата на словото, независимостта на медиите, правото на гражданите да получават информация и конституцията на България, която ги гарантира.

"Настояваме всички политически сили да преразгледат постигнатото под натиск и в заблуда споразумение", настоява Съюзът на издателите в България.

"Без публикации в професионалните медии тиражирането на слухове ще процъфти", продължава декларацията, в която се настоява още, ако законопроектът все пак бъде гласуван, държавният глава да го върне обратно в Народното събрание и той да бъде разгледан от следващия парламент.

"СИБ своевременно ще се обърне към всички европейски институции и световните и европейски медийни организации, в които членува, за да търси подкрепа за недопускане на цензура в една демократична държава", се казва в декларацията.

Преди няколко дни Съветът за електронни медии (СЕМ) също заяви, че не подкрепя внесения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, който заплашва със затвор "опасното" говорене за банковата система.

Становището е изпратено до Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси към 42-рото Народно събрание.

СЕМ отбелязват, че разбират необходимостта, очертала се при последната банкова криза, от допълнителни законови гаранции за финансовата стабилност на страната, включително и такива, които засягат публичните комуникации.

Законопроектът мина миналата седмица в правната комисия на парламента с гласовете на ДПС и ГЕРБ, БСП гласуваха "въздържал се".
В сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че неговата партия няма да подкрепи в пленарна зала поправките, защото е сърдит на Румен Гечев, който се опитал да го изкара виновен за банковата криза.

Оригинална публикация