Комисията по журналистическа етика обяви жалбата на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) за нарушения на Етичния кодекс на българските медии в публикациите на агенция „Фокус“ и електронното издание на „24 часа“ от 20 януари тази година за основателна.

АЕЖ-България реагира срещу публикуването от двете медии на снимки на прегазен от трамвай човек, в инцидент на бул. „Ситянково“, с аргумент, че въпросните изображения биха могли да увредят както личното достойнство на пострадалия, така и да бъдат допълнителен шок за близките му.

Според решението на Комисията от 23 февруари, 2015 г. публикуването на кадър в близък план на пострадалия определено противоречи на етичния стандарт „няма да засилваме мъката на хората, попаднали в  беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.“ Често медиите се явяват първият източник на информация  за  близките на участниците в инциденти. „Подобни снимки, като публикуваната от агенция „Фокус“ и електронното издание на в-к  „24  часа“, биха могли да травмират още повече близките на пострадалите“, се посочва в разпространения от Комисията документ.

Съгласно процедурата за разглеждане на жалби от Комисията двете медии са изпратили ответни становища по казуса. Агенция ‚“Фокус“ посочва, че информацията е била публикувана след потвърждение от МВР, а придружаващите снимки са били изпратени от читател. Те са били публикувани в специална галерия, като на следващия ден са премахнати, а информациите на се придружени със „сензационно“ заглавие, което да цели шок.

Изпратен е и писмен отговор от главния редактор на в-к „24 часа“ г-н Борислав Зюмбюлев, в който той отхвърля твърдението за нарушаване на Етичния кодекс на българските медии. Той пише, че снимките на пострадалите „са публикувани по начин, при който лицата на пострадалите не могат да бъдат разпознати“. Според него случаят е от голям обществен интерес, а именно „неправилно работещите светофари, които вероятно са една от причините за трагичната случка, ще бъдат поправени и това би предпазило други хора от подобни инциденти.

Комисията обаче не приема твърдението, че публикуването точно на тази снимка е било в обществен интерес и е довело до журналистическо разследване за сигурността по улиците. Спазването на Етичния кодекс на българските медии в случая не би попречило на провеждането на журналистическото разследване.

„Публикуването на кадър в близък план на пострадалия, в който се вижда и лицето му, не носи изключителна информационна стойност и не добавя съществена  информация към съобщението на медиите, но е унизително за пострадалия и травмиращо за близките му. Не приемаме твърдението, че лицето на пострадалия не може да бъде ясно разпознато и това прави публикуването на снимката  допустимо,  особено  на  фона на  съобщеното име“, се посочва още в решението на Комисията. Нейната препоръка към двете медии е да се спазва текстът на 2.3.3 от Етичния кодекс, съобразно приетото тълкуване.

Комисията по журналистическа етика се произнесе по още три нарушения на етичния кодекс. А именно жалби срещу предаването „Още от деня” на БНТ (определена за неоснователна); срещу предаването „Нещо повече” на БНР (определена за неоснователна) и срещу предаването „Здравей България“ на Нова телевизия (процедурата по разглеждане на жалбата е прекратена). Това са първите решения на Комисията след като тя възстанови работата си в началото на годината.

Българският финансов надзор се превръща в груб регулатор на свободното упражняване на журналистическата професия. Рекордната глоба от 160 хил. лв, наложена на медийна група „Икономедиа” за публикации, окачествени като съставляващи пазарни манипулации, и за отказ от разкриване на източници на информация, е форма на безпрецедентна бюрократична цензура. А „специалната” санкция от 10 хил. лв. за двама журналисти, отказали да разкрият източниците си, крие сериозната опасност да бъдат унищожени от бюрократично своеволие и последните инструменти за разкриване на корупционни практики и злоупотреби.

Максималната санкция в размер на 100 хил. лв. е наложена и на „Алпико пъблишинг” ЕООД, издател на вестник Зов Нюз-Враца за статията „И ПИБ пред фалит?", отразяваща напрежението в обществото в град Враца около слуховете за евентуалния срив на Първа инвестиционна банка. От медията изразяват своето недоумение от размера на глобата, още повече, че вестник „Зов Нюз” никога досега не е бил санкциониран или проверяван от КФН по никакъв повод. Налагането на максимална санкция предполага системни нарушения, висока степен на обществена опасност или особено грубо погазване на закона, а последствията от нея може да са пагубни за оцеляването на едно малко регионално издание.

Освен от Капитал, в края на 2014 г. Комисията за финансов надзор изиска и от онлайн изданията „Медиапул“ и „Бивол“ да разкрият източниците си на информация за публикации, отразяващи проблемите на българската финансова система, което в пълен разрез на медийната свобода.

АЕЖ-България е силно разтревожена от тенденцията държавните финансови регулатори да създават бариери за отразяване на факти, свързани с българската банкова система. Репресивните мерки, упражнявани от държавата, са в разрез с членове 39, 40 и 41 от Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека (чл.10, ал. 1) и Хартата на основните права в ЕС (чл.11, ал.1), регламентиращи свободата на изразяване. Нещо повече – в  своята практика, Европейският съд за правата на човека подчертава, че „ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“(Martin and Others v. France ).

КФН не може и не трябва да тълкува и прилага етичния кодекс на медиите, нито да задължава еднолично медиите да разкриват източниците си и да съобщават само официални данни. Последното би означавало край на журналистическите разследвания и би лишило гражданите от правото им на информация.

АЕЖ-България застава твърдо зад правото на журналистите да информират обществото и да не разкриват своите източници на информация, които често са физически застрашени. Поемаме ангажимент да запознаем своите международни партньори с поредните нарушения на свободата на словото, осъществявани от представители на държавните институции.

Оригинална публикация