БНР, Преди всички | 19.01.2012 

Водещ:Националните телевизии вече показват в преки включвания последни приготовления преди президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова да положат клетва като четвърти президент и вицепрезидент на България. Събитие, което ще коментираме сега в „Преди всички” с PR-експерта Деница Сачева. Здравейте! Сигурно се намирате в близост до парламента и можем да ви ползваме като репортер преди да чуем и нашия колега Даниел Инков какво става в парламента. Как изглежда София в очакване на това събитие, което за нас журналистите и за анализаторите е важно?
Деница Сачева:Аз се намирам наистина съвсем близо до сградата на парламента, вече започнаха да затварят улиците около официалния вход. Влизат различни официални лица в момента, ваши колеги журналисти. Всеки момент, разбира се, ще се очаква и…
Водещ:Героите на деня, както се казва.
Деница Сачева:Да.
Водещ:Всъщност позабравили сме тази церемония, 10 години минаха от последния път, когато имаше смяна на караула на Дондуков 2. Важни ли са детайлите?
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, зависи за кои детайли говорим.
Водещ:Детайлите, които са свързани с протокола, с промените на протокола, с поведението. Вече е ясно, няма какво да го коментираме, вицепрезидент Ангел Марин ням ада бъде в парламента, първата дама няма да бъде в парламента.
Деница Сачева:Детайлите винаги са важни, но разбира се не трябва да забравяме какво е основното. Защото много често според мен напоследък ние се фокусираме само върху детайлите и забравяме въобще какъв е смисълът на политиката и какъв е смисълът на този политически акт. А това според мене е изключително важно, тъй като само така ще можем да вървим напред. Ако продължаваме да говорим само за детайлите, ще живеем в дребнотемие, което няма да ни развива.
Водещ:Основното е, че имаме нов президент, който влиза с 55% подкрепа, който беше избран с по-малко от половината от гласовете на българските граждани и който идва в едно трудно икономическо и финансово време.
Деница Сачева:Когато става въпрос за проценти, аз съм доста скептично настроена да се коментират тези проценти и тези проценти да определят ежедневието ни. Защото публичната заигравка с рейтингите общо взето прилича като судоку за популисти. Рейтингите карат политиците да бъдат шоумени, а на нас ни трябват политици, които да бъдат държавници. Мисля, че и социологията трябва да се върне обратно в лоното на своята професия и да не бъде толкова много, с толкова голям акцент само върху публичното споделяне на цифрите, а по-скоро наистина да ни показва малко повече социалните правила и процеси, които ни свързват и ни разделят. А не толкова само кой колко, какъв рейтинг има.
Водещ:Видяхте вчера, бяха интересни от гл.т. на процесите, които могат да бъдат видени през тези рейтинги. Категорично огромната подкрепа, с която през 97-а година влезе Петър Стоянов на Дондуков 2 и начина, по който излезе след това.
Деница Сачева:Единственото, което може да се коментира категорично с тези рейтинги е, че наистина надеждата за демокрация на хората в момента според мен е доста по-обуздана. И в общи линии хората приемат с известен оптимизъм, но и с много голяма доза реализъм това, което ги очаква. Затова и вероятно рейтингите са такива високи и на Желю Желев 90-а година 82% и Петър Стоянов 86% 97-а.
Водещ:И така стремително сринали са на края на мандатите им. Но пък има едно укротяване на числата, което може да се види от Георги Първанов насам, което сигурно може да говори, има какво да бъде анализирано по него.
Деница Сачева:Ами аз не мисля, че президентът Първанов си отива с фундаментални инициативи, които могат да бъдат запомнени.
Водещ:Добре, аз ще си позволя да кажа така, той някак мисля, че и самият той беше изненадан от това, че стана президент преди 10 години, с 44% влиза тогава на Дондуков 2 и излиза с 45. Така че можем да кажем, че изненадата е била потвърдена.
Деница Сачева:Ами да, но аз пак ви казвам, че ако ние се фокусираме единствено и само върху тези цифри, да, нещата изглеждат успокоени, укротени. Но първо, за мене е много важно това, което вие току-що казахте, той влезе изненадан. Аз като избирател, не толкова като PR-специалист, наистина не бих искала да виждам повече изненадани политици в политиката. Искам да виждам хора, които съзнателно са избрали амплоато да бъдат политици и съзнателно са се подготвяли да бъдат политици.
Водещ:Добре, такъв ли е Росен Плевнелиев, ако следим как през последните 6 месеца той вървеше по тази пътека, която днес ще го отведе първо в парламента, а вдругиден и в Дондуков 2? Изявления на магистрали, че няма да става политик, че му харесва това, което прави, след което признание, че всъщност е приел да пробва, че още, ако си спомням едно негово интервю, което даде за Хоризонт, веднага след като беше избран, че е станал политик, когато е видял как се държи Ахмед Доган и когато е чул едни негови думи за фондовете и парите.
Деница Сачева:Росен Плевнелиев винаги е искал да изгражда себе си като публичен образ повече като експерт, отколкото като политик. Сега му се налага наистина да направи доста голям скок. Предстои му изключително сериозно изпитание. И това, което от днес нататък ще бъбде неговият живот, трябва да бъде много повече политика, отколкото експерт. Дали той ще успее да направи този скок, предстои да видим. Аз не бих искала да му отнемам възможността той да ни покаже дали наистина мисли и вярва в това, което говори.
Водещ:Добре де, но ако има промяна, защо трябва да искаме от него той да стане политик? Той не може би да бъде добър президент и като експерт?
Деница Сачева:Ами няма, експертът, президентът няма експертна роля. Президентът има съвсем друга роля и това се очаква от нега. Президентът не е церемониал-майстор, напротив, президентът е личността и фигурата, която обединява, която по някакъв начин отваря хоризонти. Той няма експертна работа.
Водещ:така ли беше досега, такива ли бяха президентите, за които говорим вече в минало време?
Деница Сачева:В определени исторически моменти всеки един от президентите е имал своята, макар и по различен начин противоречива на моменти роля, но имало е моменти, в които те наистина е трябвало да поемат такъв тип роля на обединители, на хора, които отварят хоризонти. Могат, разбира се могат много критики да бъдат отправени към всеки един от тях, могат да бъдат намерени вероятно и обективни причини техните решения да бъдат приемани. Що се отнася до личността на последния президент, който си отива, аз не мисля, че той отвори големи хоризонти на България, напротив, мисля, че в някои отношения хоризонтът на България беше стеснен.
Водещ:Като PR-експерт какво бихте посъветвала президента Плевнелиев да не прави?
Деница Сачева:Като PR-експерт аз бих съветвала всички политици да правят обратното на това, на което сме свидетели в момента. А именно първо да мислят, после да говорят и след това да действат. Защото дори и отсъствието днес на г-н Марин от церемонията е вследствие именно на това, което политиците практикуват през последните няколко години, а именно първо действат, след това започват да ни обясняват какво са направили и ние само се надяваме, че може би някога се замислят върху това.
Водещ:Смятате ли, последно ви питам, макар, казахте, че детайлите не са важни, важна е същината, смятате ли, че българинът, който си пада сам по себе си малко любопитен, малко така да може да влиза и по-навътре в личното пространство, отколкото му се полага, ще приеме решението на Росен Плевнелиев да не превръща семейството си, съпругата си, личния си живот в публичен такъв, а да го запази за себе си, включително и оставайки да живее в дома, в който е живял досега?
Деница Сачева:Мисля, че да.
Водещ:Аз ви питам, защото днес вече има заглавия в един от вестниците, няма да го цитирам: „Юлияна зарязала Плевнелиев”. Оставете фамилиарното отношение към жената му.
Деница Сачева:Четох това заглавие. Мисля, че по принцип вторачването в личния живот е отново това, за което говорих преди малко, стесняване на хоризонти. Ние трябва да очакваме от политиците не перфектен личен живот, а да очакваме от политиците да работят, така че за нас да има възможности и перспективи за развитие. И освен това считам, че хората, които са родени демократи, за каквато се смятам и аз, за тях свободната воля на личността трябва да води пред обществените очаквания и пред държавния протокол, така че лично аз приемам това решение.
Водещ:Благодаря ви за този коментар!         

www.trud.bg I Мария АЛЕКСИЕВА I 3.12.2011

Мария Иванова говори тихо, гледа съсредоточено, не обича да се изтъква, но с удоволствие разказва пред приятели весели истории за себе си.

В продължение на един мандат и половина тя бе правителствен репортер и обиколи света със Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. От 22 януари догодина обаче Мария ще се пресели от другата страна на жълтите павета – на “Дондуков” 2, за да стане прессекретар на президента Росен Плевнелиев. Като глас на държавния глава тя ще го придружава навсякъде, включително и по време на многобройните визити в чужбина. Затова Мария ще получи нов шанс да натрупа още интересни спомени от екзотични места.

“Най-интересният период от кариерата ми бе, когато бях правителствен репортер”, признава самата Мария, която досега бе пиарка на Плевнелиев като строителен министър, а в края на мандата на тройната коалиция се грижеше за имиджа на вицепремиерката Меглена Плугчиева. Макар да е обиколила нашир и надлъж европейските столици с официални делегации, най-интересните й приключения са от Балканите.

Преди Си Ен Ен и “Ал Джазира”

През февруари 2004 г. Мария Иванова и верният й оператор Венцизар Миленков потеглят с кола за Босна и Херцеговина. Имат задачата да отразят международна икономическа конференция в град Мостар. В друг автомобил пътуват репортери на “Труд” и “24 часа”. Тръгнали са на път, защото на събитието ще присъства българският премиер Симеон Сакскобургготски. Той, както и останалите държавници пристигат със самолет.

Събитието е скучно и журналистите са настроени за купон и туризъм. След изнурителен 12-часов път и кратка нощ в пансион конференцията в Мостар започва. Между две протяжни приветствия организаторите обявяват, че има технически проблем със самолета на македонския президент Борис Трайковски. Минути по-късно става ясно, че машината се е разбила при кацане на мостарското летище. Край на спокойствието! Залата жужи, македонските журналисти плачат. Единственият спокоен е Симеон Сакскобургготски. Мария и останалите български репортери се опитват да вземат коментар от него, защото БНТ има точен час, за да предаде картина към София. Той обаче отговаря с каменно лице: “Госпожо, ще дойда, когато свърши откриването!”

Едва след като Иванова настоятелно му обяснява, че БНТ ще плати огромна глоба, ако не предаде видеоматериала навреме, величеството склонява и казва няколко думи в памет за Трайковски, които отлитат към София.

Веднага след това двете коли с журналисти отпрашват из хълмовете на Мостар, където се е разбил президентският самолет. Закачват се за колона луксозни катафалки и така откриват лобното място на Трайковски. Минути след тях долита екип на Си Ен Ен и жълт фолксваген юго с екип на “Ал Джазира”. Мария вече не може да прати картина, но гордо насочва микрофона на БНТ към местния полицейски шеф и така логото на телевизията се появява по Си Ен Ен. На следващия ден журналистката предава информация от брифинг на СФОР от… тоалетната – единственото тихо място в сградата на миротворците в Мостар.

Безсъние в Подгорица заради съседски секс

Друга култова командировка на Мария е в черногорската столица Подгорица – отново със Симеон Сакскобургготски. Премиерът е пристигнал от Белград с военен самолет, а журналистите – с коли до сръбската столица и оттам с вътрешен полет на авиокомпания JAT – огромен стар боинг, в който пътниците влизат през малка врата под опашката.

Мария и операторът й са настанени в един от малкото частни хотели в Подгорица – на гарата. Досещате се, че мястото не е с много добра репутация. Журналистката не може да спи цяла нощ, защото в съседната стая правят бурен секс! Едва изкарва накрак следващия ден, но с това изненадите не свършват. На летището в Подгорица разбират, че полетът им за Белград е отменен заради стачка и трябва да преспят още една нощ в Черна гора. И хайде пак на централната гара! Този път Мария не може да спи, защото нейният съсед хърка като дъскорезница.

Освирканият цар

През 2003 г. Мария Иванова отразява среща на върха на Европейския съвет в Рим. Тя е пред Двореца на конгресите заедно с операторите, а охраната отказва да ги пусне за началото на срещата, защото един от лидерите закъснява. Само тя и нейният човек Венцизар знаят кой липсва – Симеон Сакскобургготски. Той влиза с 15 минути закъснение и получава дружни освирквания от всички оператори на световни телевизии, които са пропуснали кадрите си от залата. Въпреки че официозната БНТ не съобщава за това, благодарение на Мария пратениците на вестниците, които са вътре на срещата, научават за инцидента и информират читателите си.

Друг инфарктен момент от миналото на Мария е командировката й в Индия със Станишев. След посещението в Тадж Махал тя отива в местна тв станция, за да предаде картина в София. Платено е трасе от 5 минути, но от апаратната в БНТ й казват, че през първите три минути не е пристигнал никакъв образ. Индийците не могат да обяснят защо са се издънили, защото едва-едва говорят английски. Само един от тях я потупва по рамото: “Дис ис Индия, лейди! (Това е Индия, лейди!)”

Оригинална публикация 

в. Капитал I Райна Грудова-де Ланге I 10.09.2011

Колкото и ожесточени да са политическите кампании, те са нищо в сравнение с форумните битки. Коментарите под статиите в електронните формати на вестниците и агенциите са много по-разгорещени, а често разкриват и интересни неща за отношението на избирателите към политиците.

Форумците са своеобразна, макар и много специфична, фокус група – най-често агресивна, негативна (няма политик, за който да преобладават положителните коментари), конспиративна… В същото време анонимността, която онлайн изданията на медиите предоставят, ги превръща в отдушник на мнения, които иначе трудно изплуват в публичното пространство. В крайна сметка се получава нещо като дестилат на политическото подсъзнание на обществото – всичко това, което движи политическия избор, но никой не смее да си признае. Ето защо с началото на настоящата избирателна кампания "АИИ Дейта про"* направи за "Капитал" преглед на форумния имидж на канидидат-президентите. В анализа са включени Волен Сидеров, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Румен Христов и Росен Плевнелиев.

Въпреки че фокус групата не e много представителна (много малка част от аудиторията онлайн пише във форумите), за PR екипите анонимните мнения са нещо като паразитния шум в телевизионния сигнал – дори и слаби, дразнят. И могат да развалят и най-добрата сценография. При телевизора е лесно – той просто се изключва, но при политическите кампании нещата са по-сложни.

Някой политически екипи избират просто да пренебрегнат този анонимен дразнител, други – да се борят усилено с него. И двата подхода обаче може да се окажат погрешни. Първият, защото пропуска да се изправи срещу и да преодолее подмолно ширещите се слухове и менения. Вторият, като отдели твърде много внимание на съпътстващия шум за сметка на съществените характеристики на кандидата.

***

Росен Плевнелиев

Почти половината от коментаторите (43%) са против кандидатурата наРосен Плевнелиев за президент на България. Една част от тях, защото смятат, че мястото му е на министерския пост, който заема понастоящем:"Жалко би било Плевнелиев да стане президент. Това е същото като един пълководец да извади най-добрия си генерал от огъня на битката и да го сложи в канцелария да бие печати и сортира бумаги…" Голяма част смятат, че той ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов: "На всички е ясно, че няма значение какво мисли Плевнелиев. Той ще бъде в ролята на подставено лице, което е обидно както за него, така и за избирателите."Една трета от коментарите (30%) са неутрални. Малко по-малко от тях (27%) са положителните коментари.

Забелязва се огромна разлика в количеството статии и съответно коментари, генерирани преди и след официалното обявяване на Росен Плевнелиев за официален кандидат на ГЕРБ. Преди обявяването му са анализирани 13 статии със 120 коментара в наблюдаваните медии. След 4 септември (датата на официалното обявяване) са генерирани и анализирани 38 статии и 858 коментара. Въпреки тази разлика мнението за него не се променя.

Положителните коментари за Плевнелиев са продиктувани най-вече от работата му като министър. Хората с добро мнение за него почти винаги изтъкват постиженията му със строежите на магистрали, проекта за саниране на жилищни сгради с цел енергийна ефективност, както и проверките му по Черноморието на концесионните договори. Освен тези аргументи се изтъква и представителният му вид, който според положителност настроените читатели е далеч по-приемлив от този на останалите кандидати: "Жалко, че не можем да го клонираме хем за президентството, хем за 2-3 други ресора извън сегашния му – като земеделие, туризъм, ОП "Конкурентоспособност".

Неутралните коментари за Плевнелиев са най-вече на хора, които смятат, че той не е способен да бъде президент заради липсата му на опит в политиката: "Плевнелиев е по-подходящ за премиер. Той е експерт, а не политик. За президент трябва да се предложи някой успешен дипломат или политик."
Негативните коментари са много и от различно естество. Най-често срещаните са мнения относно отношенията му с Бойко Борисов (хората се притесняват от силното влияние на премиера върху Плевнелиев), неяснотите около миналото му (изникват въпроси за забогатяването му, за работата му в Германия в началото на 90-те години ("заминал с червени пари"), за строежа на "Бизнес парк София", коментиращите предполагат минало на партиен активист преди 1989 г.), както и противоречивите изказвания относно желанието му да се кандидатира за президент, което може пак да се отнесе към зависимостта му от премиера.

Решението на Плевнелиев да подаде оставка е прието с равнодушие от хората, които не го подкрепят, и с одобрение от хората, които го подкрепят. За сметка на това отказът на Маргарита Попова да напусне поста на министър на правосъдието е приет с голяма доза съмнение и спекулации относно разминаването в действията на кандидатпрезидентската двойка."Росен за разлика от Калфин, Кунева и Сидеров единствен постъпи мъжки и достойно с морал и си подаде оставката!"

Първият рекламен клип, заснет заедно с официалното обявяване на Росен Плевнелиев за кандидат на ГЕРБ, е приет също с голяма доза съмнение и неодобрение. По-голямата част от коментиралите читатели не харесват клипа заради ниското качество на заснемането, както и явния според тях непрофесионализъм на изказването. Тези, които твърдят обратното, са почти два пъти по-малко. "Как така един час преди номинацията на кандидатпрезидентската им двойка потвърдил, а клиповете готови? Никак не обичам да ме лъжат и правят на баламурник."

Среща се и голяма доза критика на дейността му като министър. Негативните мнения в случая идват от прекалената публичност на действията му, най-вероятно придобита от влиянието на Бойко Борисов и ГЕРБ върху него. Според тях Плевнелиев много говори, а всъщност нищо не е свършил: "Вярно направиха се доста пътища, магистрали но българинът не яде асфалт… Досега са изградили 19 км, започнати преди тях." Критикувани са и договорите за строителство на магистралите, както и проверките по Черноморието.

Силни страни:
- Няма съмнение за подкрепата за него от Борисов, което му прелива рейтинг
- Успехите му като министър на регионалното развитие

Слаби страни:

- Възприема се като пионка на Бойко Борисов
- Експертният му имидж, който той сам насаждаше.

Ивайло Калфин

Над половината от коментаторите на Ивайло Калфин смятат, че той няма шанс да спечели изборите, и се изказват саркастично за него. Любопитно е високото ниво на неутралните коментари (като се има предвид цялостния форумен негативизъм).

Основната критика към Калфин е, че се опитва да се представи за безпартиен, подобно на Меглена Кунева (често изказалите се твърдо заявяват убеждението си, че двамата кандидати ще се борят за един и същ електорат).

Сред коментиралите кандидатурата му обаче има и хора, които разграничават личността на Ивайло Калфин от политическата сила, която го издига за кандидат-президент, а именно: одобряват личността, професионалния опит и идеите му, но не одобряват издигащата го БСП.

Също така имената на Ивайло Калфин и Георги Първанов редовно присъстват в едно изречение, обикновено съдържащо нападки към двамата. Коментарите са насочени предимно към приемствеността на Калфин със сегашния президент – много от коментиралите го описват като "калфа на Гоце": "Достоен наследник на Гоце! Всичките му послания са извън официалните му правомощия, а от тях мирише на руски енергийни комисионни." Следва да се отчете обаче, че повечето от тези коментари са на привърженици на други политически сили.

Не липсват и коментари относно възнаграждението, което Ивайло Калфинполучава като български представител в Европейския парламент, бъдещата му пенсия в България, късния момент, в който е потвърдил намерението си да участва в предстоящия избор за президент на страната. Също неодобрение буди и фактът, че все още не е обявен кандидатът за вицепрезидент на Калфин.

Част от критиките се отнасят и към неговото образование, кариерата му като евродепутат и факта, че не е подал оставка като такъв. Повод за явна критика и подигравателни коментари е и PR кампанията на Калфин, която го направи "член-кооператор в Търговище", което е възприето от повечето хора като евтина реклама и трик, използван от социалистите преди години:"БРАВО! Сега да стане член-кореспондент на Тутраканската селищна система и да ,оди да копа!"

От друга страна, има и коментиращи, които виждат в Калфин политик с международен опит като депутат в Европейския парламент, което допринася за репутацията му. Все пак положителните коментари към него идват основно от привърженици на неговата партия. Друг от факторите, които влияят положително на имиджа му, е и противопоставянето на управляващата ГЕРБ: "Разчитам, че Калфин, президентската институция, ще бъде коректив на правителството на ГЕРБ. За какво ни е президент, който само ръкопляска на правителството и ускорява затъването ни в блатото."

Коментарите около кандидатурата на Калфин разкриват и още един любопитен тренд. Много хора предпочитат партийно подкрепен президент, който да бъде контрапункт на правителството. В това отношение Меглена Кунева губи, тъй като независимостта й (реална или привидна) не й дава достатъчно лостове за въздействие върху ГЕРБ.

Силни страни: 

- Опит в международната политика като все още действащ депутат в Европейския парламент
- Изглежда експертно
- Единственият реален контрапункт на ГЕРБ

Слаби страни:

- Възприемането му като "наследник" на Първанов
- Стремежа да се дистанцира от издигналата го партия
- Еврократската му аура

Меглена Кунева

Огромната част от коментарите за кандидатурата на Меглена Кунева (около 73% от общо 285) изразява неодобрение – читателите критикуват политическото й минало, начина, по който станала еврокомисар по линия на НДСВ, както и факта, че съпругът й е свързан с конкретна политическа партия, докато тя се явява като независим кандидат за президент.

Поради партийните й връзки с НДСВ изникват спекулации около гласовете, които би получила от бившата тройна коалиция при евентуален балотаж."Ако НДСВ я подкрепя като партия и това е единствената партия, която я подкрепя, това не значи ли, че е техен кандидат?" Очевидно е, че засега посланието й, че тя е гражданският кандидат за президент, не намира много отклик при форумците.

Тонът на много от коментарите е саркастичен, много често и откровено злобен. Основа на повечето негативни коментари е бракът й с Андрей Пръмов- син на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Това е основният аргумент за обвиненията, че Кунева е свързана с номенклатурата (много рядко се среща мнението, че все пак баща й е лежал в затвора в Белене). Често срещани са и нападките към нея, свързани с работата й в Брюксел, както и толкова битови въпроси като компенсацията й след напускането на комисията.

Остри критики са изказани и по повод съгласието й да се затворят 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". "Нека не забравяме, че тя каза "Йес" за затварянето на АЕЦ "Козлодуй". 

Много коментирана тема е законността на самото кандидатиране на Меглена Кунева за президент. Според чл.93, ал.2 от Конституцията на България кандидатът за президент "трябва да е живял последните пет години в страната", затова коментарните блокове преливат от свободни тълкувания – дали престоят й в Белгия като еврокомисар се брои за държавна служба, съответно кого е представлявала там, това служебна командировка ли е или не, която логично оправдава неприсъствието й в България.

Бившият еврокомисар събира симпатии с контактите си в европейските институции, които биха могли да бъдат изключително полезни за страната ни. С одобрение се ползва "европейският й имидж".

Силни страни:

- Политическият опит и връзките, които е създала по време на престоя си в Брюксел
- Имиджът й на политик, с който се свързва влизането на България в ЕС
- Излъчването й, което създава впечатление, че би била приета добре в чужбина

Слаби страни:

- Обвързаността й с НДСВ
- Слуховете за връзки с партийни дейци отпреди 1989 г.,
- Еврократската й аура
- Тежестта на решенията, които е взимала като министър

Волен Сидеров

Изглежда, интересът на медиите към Волен Сидеров и изявите му в политическото и обществено пространство затихва. Мониторингът ни откри само 12 статии, посветени на кандидатурата на Сидеров, които са провокирали читателски коментари (62 коментара). В коментарите за Сидеров прави впечатление поляризацията на мненията – читателите или изразяват безрезервна подкрепа за Сидеров, или тотално го отхвърлят и определят за политическа карикатура и фарс.

По-голям е все пак делът на негативните коментари. Причините за това са крайността на разбиранията, призивите и действията на Сидеров. Негативно настроените читатели или се шегуват, или говорят с неприкрит сарказъм за действията и думите на Сидеров. Според други той просто поддържа провокативен имидж и реално не е способен да извърши това, което се заканва да направи: "Прави се националист, за да се добере до властта. Големи приказки, много обещания, но в крайна сметка не прави нищо."

Малцината, които го подкрепят, смятат, че той е решението на проблемите пред България: "Все пак засега Волен е единственият, който защитавабългарските интереси пред монополите, макар и на думи."

Силни страни:

- Малко, но верни привърженици
- Добрите отношения, които поддържа с управляващата партия – ГЕРБ (възприема се като борец срещу "тройната коалиция")
- Армия от форумни поддръжници

Слаби страни:

- Поляризира общественото мнение с действията и възгледите си
- Провокира хората с крайни мнения
- Не е възприеман на сериозно

***

Румен Христов

Като цяло кандидатурата на Румен Христов не предизвиква сериозен медиен интерес и не провокира сериозни дискусии в онлайн пространството. Доминиращото мнение, изразено в читателските коментари, е неодобрение и съмнение в неговата кандидатура. В очите на онлайн аудиторията Румен Христов е неизвестен и "сив кандидат" – политик с бледа политическа кариера и страдащ от липса на лични и професионални качества, които да го откроят от другите кандидати. Според много голяма част от читателите неговата кандидатура е неподходяща и дори безсмислена, като се има предвид кои са опонентите му.

Поведението на СДС и новосформираната коалиция с маргинални десни политически формации зад гърба на ДСБ допълнително кара читателите да изразят своето неодобрение за кандидатурата на Румен Христов.

Сред основните причини за негативното настроение срещу него са и предишните му решения като отговорно лице, които според читателите са били в ущърб на страната (приписва му се решението за връщане на земята, което било навредило на селското стопанство), както и изказванията му след обявяването му за кандидат-президент, които според читателите са неадекватни и несериозни.

В последните дни се разсъждава в посока дали Христов не е подкрепян тайно от Ахмед Доган и ДПС: "Ако исках да гласувам за Румен Христов, щях да гласувам лично за Доган."
Малък е броят на неутралните и положителните коментари за "синия" кандидат, като нито едните, нито другите се открояват с нещо изключително. Според тези форумци Румен Христов просто е по-добър от кандидатите на останалите партии.

Силни страни:

- Абсолютната подкрепа на хората, верни на СДС

Слаби страни:

- Безлична кандидатура
- Слаба политическа кариера и подозрения за близки отношения с ДПС
- Маньоврите около издигането му и разпада на "Синята коалиция"
- Асоциациите с миналата му политическа дейност

*АИИ Дейта Процесинг доставя услуги в сферата на измерването и управлението на репутацията за над 100 международни компании и водещи доставчици на бизнес информация за всички региони в света

Оригинална публикация