www.pressadaily.bg I 24.09.2014г. 

Партиите вече не искат да хвърлят пари за недоказано ефективни кампании в интернет

Троловете вече не са това, което са. Доскорошната представа за две групи привърженици или платени коментатори на съперничещи си партии, които с упоение пишат постове под информации в сайтове, остана в миналото. Разбира се, войните продължават, но вече не с тази интензивност. Просто партиите вече не плащат за този вид дейност. Това научи „Преса“ от стратези, които отговарят за интернет присъствието на основните политически сили. Плаща се директно на големи портали с много посещения, за да ограничават или направо да трият негативните коментари.

Основният проблем, с който се сблъскват партиите при работа с платени писачи, е невъзможността да бъде оценен точно ефектът от „работата“ им. Например, колко гласове са привлечени към дадена политическа сила и колко са били откъснати от друга. Затова щабовете търсят други пътища. Все по-често се наблюдават атаки с конкретна цел.

Така на 20 юли 2014 г. бе спрян профилът на Бойко Борисов във Фейсбук. Според съобщенията тогава той бил обект на хакерска атака. Всъщност става въпрос за една опция на социалната мрежа, чрез която даден потребител бива докладван на администраторите за неправомерно поведение. Когато срещу него бъдат събрани определен брой оплаквания, той бива блокиран. Лидерът на ГЕРБ влезе официално във Фейсбук и Туитър в края на август 2013 г. Оттогава насам профилът му бе подлаган на атаки поне три пъти. На 10 март 2014 г. той бе верифициран от администраторите на мрежата, тоест те гарантират, че това е единственият истински профил на Бойко Борисов. Преди това бяха регистрирани поне още няколко профила с неговото име, повечето от които са активни и днес, а един от тях (който публикува само официална информация за ГЕРБ и неговия лидер) има над 265 000 последователи. Верифицираният е с над 41 000 фенове.

Друг показателен случай е този с Меглена Кунева на европейските избори през май. Тогава чрез масирана пропаганда на активисти от ДСБ тя бе изместена с преференции от Светослав Малинов, който влезе в ЕП. Кампанията във Фейсбук срещу водачката на листата на Реформаторския блок на моменти приличаше на битка срещу смъртен враг вместо колегиално съперничество.

Най-пресният пример е от 6 септември. Тогава агенция ПИК алармира: „Извънредно! Червени тролове от „Позитано“ атакуваха анкетата на ПИК и подмениха вота на читателите!“ Според агенцията допитването „За кого ще гласувате на парламентарните избори през октомври?“ е било атакувано от над 10 000 айпи адреса същия ден по обяд. До акцията ГЕРБ водела с близо 50%, следвана от БСП с около 15%. Изведнъж, само за 5 минути, червените повели с 60%, а герберите останали с двайсетина. Това не е атака на тролове, поясниха за „Преса“ ИT експерти. Става въпрос за употреба на специално написан скрипт, който автоматично генерира съобщения с адреси от цял свят. 

Верифицираният профил на Бойко Борисов във Фейсбук.

С нарастването на популярността на Фейсбук през годините активността на партиите и техните привърженици там нарасна неимоверно. Първите големи сражения бяха около парламентарните избори през 2009 г., когато се изляха тонове от колажи (някои стигащи до откровена порнография), откровени лъжи и дезинформации и всякаква черна пропаганда.

Особено показателна за етапите, през които минаха войните в Мрежата, беше изтеклата през февруари 2013 г. „инструкция“, приписвана на БСП. В нея се даваха указания на група партийни „доброволци“ как да се пише по интернет форумите. Основните „опорни точки“ бяха:
- анонимност,
- създаване на легенда за автора, че е далеч от политиката,
- използване на различни браузъри за различните идентичности в нета,
- очерняне на политическия противник чрез пораждане на съмнения в почтеността му,
- създаване на всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия, чрез което негативите се трупат на гърба на управляващите (тогава ГЕРБ),
- невлизане в спор по същество.

От БСП тогава категорично отрекоха да имат нещо общо със случая, но е факт, че писанията на техни явни и прикрити привърженици бяха точно в този дух. От зимата на 2012 2013 г. датира и внедряването на „агенти на влияние“ в различните Фейсбук групи, чрез които първоначално бяха организирани протестите срещу повишаването на цените на електричеството, срещу монополите и т.н., и които в крайна сметка доведоха до падането на правителството на ГЕРБ.

Социалните мрежи са поле и за друг прийом на троловата пропаганда – откровени манипулации, чрез които се формират настроения в определени групи хора. Последният пример е публикация на блога Бъзикилийкс (http://neverojatno. wordpress.com/) от 4 септември с измислено интервю на посланика на САЩ у нас Марси Рийс под заглавие „Русофилите да напуснат България или да замълчат завинаги“.

Публикацията на блога, чието мото е „Истината такава, каквато можеше да бъде?! Или частна теория на НЕвероятностите“, почти мигновено обиколи Мрежата и започна да се появява, вече като статия, на съвсем различни сайтове. Така препрана, тя се тиражира основно във Фейсбук групи с националистическа, антиамериканска и проруска насоченост.

Дали посочените примери са плод на организирана партийна политика, е трудно да се докаже. Но е факт, че политическите битки вече се изместват в социалните мрежи. Къде с честни, къде с нечестни хватки партиите продължават да се борят за електорат…

 

 

Оригинална публикация 

 

Dnevnik.bg I 6.06.2012

Никой не е търсил, не е контактувал и не е канил Меглена Кунева за участие в консултативен съвет от европейски политици, какъвто предложил австрийския лобист Петер Хохегер по договора си с правителството на Сергей Станишев за "лъскане на имиджа на България" от 2008 г. Това се разбра от думите на бившия еврокомисар пред парламентарната комисия, разглеждаща договорите с Хохегер.

Както при предишни заседания, така и днес беше отбелязано, че идеите за сформиране на такъв консултативен съвет, както и на европейски пресцентър, са били главните основания фирмата на Хохегер да бъде предпочетена и да й бъде възложена поръчката. Предложенията фигурират в офертата на австрийския лобист и са посочени също от правителствената комисия по оценка и класиране на предложенията. Освен обтекаемата идея за създаване на съвет Хохегер изброил и имена на европейските политици, които да влязат в съвета, сред които било и това на Меглена Кунева.

Затова днес парламентарната комисия изслуша бившия еврокомисар и поиска да разбере тя участвала ли е в такъв съвет и знае ли дали изобщо той е действал. Кунева отбеляза, че към ноември 2006 г. тя е сдала поста на министър и е започнала да се готви за изслушване в европарламента. От ноември нататък не съм участвала в кампании, нито съм разговаряла с българското правителство, нито то е искало такова нещо от мен, защото и клетвата на еврокомисар забранява да търся или да изпълнявам задачи от правителството, отбеляза Меглена Кунева.

Затова от ГЕРБ коментираха, че е странно как офертата на Хохегер е била класирана първа именно заради сформирането на съвета, при положение че в поименния списък на лобиста е присъствал човек, за когото е било ясно, че не може да поема такива ангажименти. Репликите предизвикаха недоволство сред представители на левицата. Антон Кутев посочи, че това е било оферта, в нея са фигурирали около 15 имена, а не само на Меглена Кунева.

Едва след повдигането на този въпрос хората на управляващата формация се сетиха, че е трябвало да го зададат на предишния извикан преди Кунева – на председателя на правителствената комисия, оценявала и класирала офретите, Таня Джаджева. След 40 минутен разговор с Джаджева преди това обаче те не повдигнаха този въпрос, а през по-голямата част от времето я питаха неща, за които тя заявяваше, че излизат извън компетентността й на председател на съответната комисия. Накрая и председателят на парламентарната комисия по случая "Хохегер" заключи, че разговорът с Джаджева е бил безсмислен и че очевидно в качеството, в което е повикана, тя не би могла да бъде полезна. Затова и депутатите я освободиха и тя си тръгна, преди да бъде питана за хората в консултативния съвет, предлаган от Хохегер.

Джаджева единствено уточни, че доколкото тя има спомени, такъв съвет действително е бил създаден, а имената на хората били предложени още в офертата на австрийския лобист. За сформирането на звеното тя съдела основно от публикации в медиите, където и в момента могат да се намерят данни за дейността на този орган. Като председател на правителствения пресцентър обаче Джаджева не контактувала с хора от този съвет, нито е наблюдавала работата му.

Депутатите от ГЕРБ поискаха и да знаят до каква степен крайната оценка на комисията по класирането на оферти се е повлияла от назначения към нея консултант – Росен Карадимов, който по това време беше съветник на бившия премиер Сергей Станишев. Не схващам защо трябва да сме независими от консултанта, той фигурира в заповедта на главния секретар на Министерския съвет Севделин Мавров за сформирането на комисията по оценка и класиране и ние сме били един екип, заяви Джаджева.

Управляващите критикуваха дейността на комисията на Джаджева и заради това, че при крайното класиране на офертите е била посочена само крайната оценка на предложенията, но не и мотивите, с които се е стигнало до тази оценка. Емил Радев от ГЕРБ посочи, че вписването на мотиви е задължение по Закона за обществените поръчки.

Оригинална публикация 

tlaka.com I 22.10.2011

Остър протест и жалба в ЦИК внесе кандидат-президентът Меглена Кунева във връзка с днешна публикация в столичен ежедневник.

Това според щаба на Кунева представлява пряко нарушение на чл.133, ал.5 от Изборния кодекс, според която не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.
В жалбата се настоява, въз основа на чл. 149 от ИК ЦИК да се произнесе с решение незабавно и да възложи на компетентните органи съгласно чл.134, ал.8 от ИК незабавно да бъдат премахнати или иззети всички носители на посочените агитационни материали, както и на извършителите на нарушението да бъдат наложени предвидените в закона санкции.

Става въпрос за два материала във в-к «Всеки ден», озаглавени – "Мъжът на Кунева в афера за 1 милиард" и „Как бе харизана Софийската Вода", които имат основно и единствено агитационна цел – да послужат като отрицателно послание във връзка с кандидата за президент Меглена Кунева, се посочва още в жалбата.

От щаба на кандидата коментират, че нарушаването на Изборния кодекс от страна на медийната групировка "Ню Медиа Груп" АД не е случайно, още повече, че тя организирано е провела цялата негативна кампания срещу Меглена Кунева. Днешната публикация е поредната лъжа срещу личността и семейството на гражданския кандидат.

Оригинална публикация

e-vestnik.bg I Иван БАКАЛОВ I 17.10.2011

От около седмица т. нар. жълти вестници най-после престанаха да пишат за кандидатката за президент Меглена Кунева. В щаба на ГЕРБ се успокоиха от социологически проучвания, че тя остава на трета позиция в изборите. Последната оплювка срещу нея беше една проповед на Кошлуков по ТВ 7 (телевизия от групата на Делян Пеевски).

От лятото до неотдавна обаче, когато социолози предвиждаха, че Кунева е най-големият съперник на кандидата на ГЕРБ (той отначало още не беше обявен) и на втори тур ще има много малка разлика между двамата, щабът на ГЕРБ впрегна цялата мощ на т. нар. жълти вестници срещу нея. Така стана ясно на кого служат най-тиражните вестници у нас.

Случаят е показателен не толкова как Бойко Борисов е обсебил медиите, а за нивото на журналистиката и вестниците в България. Кампанията срещу Кунева може да се сравни само с кампанията срещу Алексей Петров, с когото свързваха всички престъпления в държавата и го обвиниха последователно, че е поръчал убийството на една дузина хора. Но той е бивша барета, мутра. Затова е поразителна атаката не срещу мутра като него, а срещу първия български еврокомисар, който има безспорен авторитет в чужбина. Точно в авторитета й видя заплаха ГЕРБ. Големите мъже се уплашиха от жена. Обслужващите ги вестници въобще не се закачаха с Ивайло Калфин. Кунева беше главната мишена.

Вестниците „Уикенд”, „Шоу”, „Телеграф”, „Торнадо”, „Монитор” публикуваха в почти всеки брой поредица от измислици и лансираха образ на Кунева като „снаха на Политбюро”, много богата, подкрепяна от групировки, католичка и т. н.

Някои вестници като “Торнадо” сякаш са пуснати на пазара само с цел да очернят със заглавия от будките, като любителски стенвестници от миналото.
Някои от лъжите не са нови. Нейният свекър Иван Пръмов е бил секретар на ЦК на БКП по селското стопанство, но не е бил член на Политбюро. Когато тя се омъжва за сина му, свекърът й вече е бил свален от поста си, което в комунистическо време е равносилно на прокажен. Тоест – не се е възползвала от някакви привилегии чрез свекър по върховете на властта.

Същевременно нейният баща е лежал в Белене, което вестниците спестяват, за да лансират образа й на „снаха на Политбюро”. Вестник „Шоу” я свърза с „Мултигруп” в няколко публикации. Няколко вестника и ТВ 7 (също на Пеевски) показваха снимка на Кунева с Илия Павлов на някакъв коктейл. Но това не беше тя. Намери се жената от снимката и каза – „Това не е Кунева, а съм аз”. Никой не й даде думата освен в. „Галерия”, добър или лош. Тоест – ставаше дума за откровена фалшификация.

Имаше още няколко откровени лъжи:

- Кунева има скъп апартамент в Брюксел – лъжа, но дори да е вярно, не е осъдително. Така обаче се експлоатира недоволството на бедния народ към богатите. Имала златни копчета на дрехата – четиво за лумпени.

Заглавията на снимката са от три различни вестника, но по нищо не могат да се различат.
- На Кунева й плаща френска банка над 200 000 евро на месец – измислица на в. „Торнадо”. С такива измислици вестникът открито се прицелва в най-нискообразования читател-лумпен, който ще повярва на такава глупост – това е заплата за шеф на банка.

- Срещу Кунева е православната църква, защото тя е католичка. В случая католичка се представя като нещо лошо, небългарско, сектантско едва ли не. Да се чудиш защо всяка година делегации на властта начело с президент, премиер, ходят при папата да му целуват ръка, а обслужващите ги вестници пишат за католичката Кунева като за сектантка. Истината е, че родът й е от района на гр. Раковски, пловдивско, където по традиция местното население са католици – там е най-големия католически анклав в България от повече от век назад (виж тук).

- Свързаха Кунева с наркоразпространението, защото имала племенник, който е наркозависим. Вестник „Уикенд” дори описа как двама араби наркодилъри били убити пред дома й (по времето на Бойко Борисов като главен секретар на МВР, впрочем). Като че ли това има нещо общо с нея.

- Писаха, че плаща огромни суми за пиар агенции, разполага с големи пари. Нищо такова не се видя при кампанията й. Напълно скромна, направо казано – бедна.

- Измисляха, че ходела на тайни срещи със Слави Трифонов, сякаш са заговорници, които ще свалят властта. Измисляха, че ще прави партия с Цветелина Бориславова и т. н.

Поредицата публикации обхващаха пълен спектър от измислици във всяка област, включително личен живот, придружени с папарашки снимки как ходи по улицата или как е седнала в ресторант с мъжа си. Тази пиар кампания показва дълбоко изродения български медиен пазар. Т. нар. жълти вестници не се целят в читателската аудитория, да печелят тиражи с реални клюки за известни хора, и техни снимки в реална ситуация и т. н., а основният им пазарен интерес е политически черен пиар. Тоест, обслужват силните на деня и не ги е грижа за медийна независимост и да печелят от продажби.

Но черните кампании не остават незабелязани от читателя. Вестници с подобни публикации никога няма да ги взимат насериозно (освен най-необразованата аудитория), няма да имат авторитет, подобен на английските жълти вестници, примерно. А българските им издатели имат дори претенции да са водещи фигури в журналистическата гилдия, да се изказват за професионален морал и т. н., което е комично.

Измислиците за Кунева са своеобразен връх в кампания срещу един човек, но иначе всяка седмица т. нар. жълти вестници измислят откровени лъжи за всякакви по-известни българи. На прицел са водещи от телевизията, актьори от театъра и киното. Звездите са обект на преследване от жълти вестници по цял свят. Но в България става дума за направо бедни актьори от театъра и киното, които едва свързват двата края. И те са обект на злонамерени измислици, просташки обвинения в изневери, секс в асансьора и т. н.

Оригинална публикация

в. Капитал I Райна Грудова-де Ланге I 10.09.2011

Колкото и ожесточени да са политическите кампании, те са нищо в сравнение с форумните битки. Коментарите под статиите в електронните формати на вестниците и агенциите са много по-разгорещени, а често разкриват и интересни неща за отношението на избирателите към политиците.

Форумците са своеобразна, макар и много специфична, фокус група – най-често агресивна, негативна (няма политик, за който да преобладават положителните коментари), конспиративна… В същото време анонимността, която онлайн изданията на медиите предоставят, ги превръща в отдушник на мнения, които иначе трудно изплуват в публичното пространство. В крайна сметка се получава нещо като дестилат на политическото подсъзнание на обществото – всичко това, което движи политическия избор, но никой не смее да си признае. Ето защо с началото на настоящата избирателна кампания "АИИ Дейта про"* направи за "Капитал" преглед на форумния имидж на канидидат-президентите. В анализа са включени Волен Сидеров, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Румен Христов и Росен Плевнелиев.

Въпреки че фокус групата не e много представителна (много малка част от аудиторията онлайн пише във форумите), за PR екипите анонимните мнения са нещо като паразитния шум в телевизионния сигнал – дори и слаби, дразнят. И могат да развалят и най-добрата сценография. При телевизора е лесно – той просто се изключва, но при политическите кампании нещата са по-сложни.

Някой политически екипи избират просто да пренебрегнат този анонимен дразнител, други – да се борят усилено с него. И двата подхода обаче може да се окажат погрешни. Първият, защото пропуска да се изправи срещу и да преодолее подмолно ширещите се слухове и менения. Вторият, като отдели твърде много внимание на съпътстващия шум за сметка на съществените характеристики на кандидата.

***

Росен Плевнелиев

Почти половината от коментаторите (43%) са против кандидатурата наРосен Плевнелиев за президент на България. Една част от тях, защото смятат, че мястото му е на министерския пост, който заема понастоящем:"Жалко би било Плевнелиев да стане президент. Това е същото като един пълководец да извади най-добрия си генерал от огъня на битката и да го сложи в канцелария да бие печати и сортира бумаги…" Голяма част смятат, че той ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов: "На всички е ясно, че няма значение какво мисли Плевнелиев. Той ще бъде в ролята на подставено лице, което е обидно както за него, така и за избирателите."Една трета от коментарите (30%) са неутрални. Малко по-малко от тях (27%) са положителните коментари.

Забелязва се огромна разлика в количеството статии и съответно коментари, генерирани преди и след официалното обявяване на Росен Плевнелиев за официален кандидат на ГЕРБ. Преди обявяването му са анализирани 13 статии със 120 коментара в наблюдаваните медии. След 4 септември (датата на официалното обявяване) са генерирани и анализирани 38 статии и 858 коментара. Въпреки тази разлика мнението за него не се променя.

Положителните коментари за Плевнелиев са продиктувани най-вече от работата му като министър. Хората с добро мнение за него почти винаги изтъкват постиженията му със строежите на магистрали, проекта за саниране на жилищни сгради с цел енергийна ефективност, както и проверките му по Черноморието на концесионните договори. Освен тези аргументи се изтъква и представителният му вид, който според положителност настроените читатели е далеч по-приемлив от този на останалите кандидати: "Жалко, че не можем да го клонираме хем за президентството, хем за 2-3 други ресора извън сегашния му – като земеделие, туризъм, ОП "Конкурентоспособност".

Неутралните коментари за Плевнелиев са най-вече на хора, които смятат, че той не е способен да бъде президент заради липсата му на опит в политиката: "Плевнелиев е по-подходящ за премиер. Той е експерт, а не политик. За президент трябва да се предложи някой успешен дипломат или политик."
Негативните коментари са много и от различно естество. Най-често срещаните са мнения относно отношенията му с Бойко Борисов (хората се притесняват от силното влияние на премиера върху Плевнелиев), неяснотите около миналото му (изникват въпроси за забогатяването му, за работата му в Германия в началото на 90-те години ("заминал с червени пари"), за строежа на "Бизнес парк София", коментиращите предполагат минало на партиен активист преди 1989 г.), както и противоречивите изказвания относно желанието му да се кандидатира за президент, което може пак да се отнесе към зависимостта му от премиера.

Решението на Плевнелиев да подаде оставка е прието с равнодушие от хората, които не го подкрепят, и с одобрение от хората, които го подкрепят. За сметка на това отказът на Маргарита Попова да напусне поста на министър на правосъдието е приет с голяма доза съмнение и спекулации относно разминаването в действията на кандидатпрезидентската двойка."Росен за разлика от Калфин, Кунева и Сидеров единствен постъпи мъжки и достойно с морал и си подаде оставката!"

Първият рекламен клип, заснет заедно с официалното обявяване на Росен Плевнелиев за кандидат на ГЕРБ, е приет също с голяма доза съмнение и неодобрение. По-голямата част от коментиралите читатели не харесват клипа заради ниското качество на заснемането, както и явния според тях непрофесионализъм на изказването. Тези, които твърдят обратното, са почти два пъти по-малко. "Как така един час преди номинацията на кандидатпрезидентската им двойка потвърдил, а клиповете готови? Никак не обичам да ме лъжат и правят на баламурник."

Среща се и голяма доза критика на дейността му като министър. Негативните мнения в случая идват от прекалената публичност на действията му, най-вероятно придобита от влиянието на Бойко Борисов и ГЕРБ върху него. Според тях Плевнелиев много говори, а всъщност нищо не е свършил: "Вярно направиха се доста пътища, магистрали но българинът не яде асфалт… Досега са изградили 19 км, започнати преди тях." Критикувани са и договорите за строителство на магистралите, както и проверките по Черноморието.

Силни страни:
- Няма съмнение за подкрепата за него от Борисов, което му прелива рейтинг
- Успехите му като министър на регионалното развитие

Слаби страни:

- Възприема се като пионка на Бойко Борисов
- Експертният му имидж, който той сам насаждаше.

Ивайло Калфин

Над половината от коментаторите на Ивайло Калфин смятат, че той няма шанс да спечели изборите, и се изказват саркастично за него. Любопитно е високото ниво на неутралните коментари (като се има предвид цялостния форумен негативизъм).

Основната критика към Калфин е, че се опитва да се представи за безпартиен, подобно на Меглена Кунева (често изказалите се твърдо заявяват убеждението си, че двамата кандидати ще се борят за един и същ електорат).

Сред коментиралите кандидатурата му обаче има и хора, които разграничават личността на Ивайло Калфин от политическата сила, която го издига за кандидат-президент, а именно: одобряват личността, професионалния опит и идеите му, но не одобряват издигащата го БСП.

Също така имената на Ивайло Калфин и Георги Първанов редовно присъстват в едно изречение, обикновено съдържащо нападки към двамата. Коментарите са насочени предимно към приемствеността на Калфин със сегашния президент – много от коментиралите го описват като "калфа на Гоце": "Достоен наследник на Гоце! Всичките му послания са извън официалните му правомощия, а от тях мирише на руски енергийни комисионни." Следва да се отчете обаче, че повечето от тези коментари са на привърженици на други политически сили.

Не липсват и коментари относно възнаграждението, което Ивайло Калфинполучава като български представител в Европейския парламент, бъдещата му пенсия в България, късния момент, в който е потвърдил намерението си да участва в предстоящия избор за президент на страната. Също неодобрение буди и фактът, че все още не е обявен кандидатът за вицепрезидент на Калфин.

Част от критиките се отнасят и към неговото образование, кариерата му като евродепутат и факта, че не е подал оставка като такъв. Повод за явна критика и подигравателни коментари е и PR кампанията на Калфин, която го направи "член-кооператор в Търговище", което е възприето от повечето хора като евтина реклама и трик, използван от социалистите преди години:"БРАВО! Сега да стане член-кореспондент на Тутраканската селищна система и да ,оди да копа!"

От друга страна, има и коментиращи, които виждат в Калфин политик с международен опит като депутат в Европейския парламент, което допринася за репутацията му. Все пак положителните коментари към него идват основно от привърженици на неговата партия. Друг от факторите, които влияят положително на имиджа му, е и противопоставянето на управляващата ГЕРБ: "Разчитам, че Калфин, президентската институция, ще бъде коректив на правителството на ГЕРБ. За какво ни е президент, който само ръкопляска на правителството и ускорява затъването ни в блатото."

Коментарите около кандидатурата на Калфин разкриват и още един любопитен тренд. Много хора предпочитат партийно подкрепен президент, който да бъде контрапункт на правителството. В това отношение Меглена Кунева губи, тъй като независимостта й (реална или привидна) не й дава достатъчно лостове за въздействие върху ГЕРБ.

Силни страни: 

- Опит в международната политика като все още действащ депутат в Европейския парламент
- Изглежда експертно
- Единственият реален контрапункт на ГЕРБ

Слаби страни:

- Възприемането му като "наследник" на Първанов
- Стремежа да се дистанцира от издигналата го партия
- Еврократската му аура

Меглена Кунева

Огромната част от коментарите за кандидатурата на Меглена Кунева (около 73% от общо 285) изразява неодобрение – читателите критикуват политическото й минало, начина, по който станала еврокомисар по линия на НДСВ, както и факта, че съпругът й е свързан с конкретна политическа партия, докато тя се явява като независим кандидат за президент.

Поради партийните й връзки с НДСВ изникват спекулации около гласовете, които би получила от бившата тройна коалиция при евентуален балотаж."Ако НДСВ я подкрепя като партия и това е единствената партия, която я подкрепя, това не значи ли, че е техен кандидат?" Очевидно е, че засега посланието й, че тя е гражданският кандидат за президент, не намира много отклик при форумците.

Тонът на много от коментарите е саркастичен, много често и откровено злобен. Основа на повечето негативни коментари е бракът й с Андрей Пръмов- син на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Това е основният аргумент за обвиненията, че Кунева е свързана с номенклатурата (много рядко се среща мнението, че все пак баща й е лежал в затвора в Белене). Често срещани са и нападките към нея, свързани с работата й в Брюксел, както и толкова битови въпроси като компенсацията й след напускането на комисията.

Остри критики са изказани и по повод съгласието й да се затворят 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". "Нека не забравяме, че тя каза "Йес" за затварянето на АЕЦ "Козлодуй". 

Много коментирана тема е законността на самото кандидатиране на Меглена Кунева за президент. Според чл.93, ал.2 от Конституцията на България кандидатът за президент "трябва да е живял последните пет години в страната", затова коментарните блокове преливат от свободни тълкувания – дали престоят й в Белгия като еврокомисар се брои за държавна служба, съответно кого е представлявала там, това служебна командировка ли е или не, която логично оправдава неприсъствието й в България.

Бившият еврокомисар събира симпатии с контактите си в европейските институции, които биха могли да бъдат изключително полезни за страната ни. С одобрение се ползва "европейският й имидж".

Силни страни:

- Политическият опит и връзките, които е създала по време на престоя си в Брюксел
- Имиджът й на политик, с който се свързва влизането на България в ЕС
- Излъчването й, което създава впечатление, че би била приета добре в чужбина

Слаби страни:

- Обвързаността й с НДСВ
- Слуховете за връзки с партийни дейци отпреди 1989 г.,
- Еврократската й аура
- Тежестта на решенията, които е взимала като министър

Волен Сидеров

Изглежда, интересът на медиите към Волен Сидеров и изявите му в политическото и обществено пространство затихва. Мониторингът ни откри само 12 статии, посветени на кандидатурата на Сидеров, които са провокирали читателски коментари (62 коментара). В коментарите за Сидеров прави впечатление поляризацията на мненията – читателите или изразяват безрезервна подкрепа за Сидеров, или тотално го отхвърлят и определят за политическа карикатура и фарс.

По-голям е все пак делът на негативните коментари. Причините за това са крайността на разбиранията, призивите и действията на Сидеров. Негативно настроените читатели или се шегуват, или говорят с неприкрит сарказъм за действията и думите на Сидеров. Според други той просто поддържа провокативен имидж и реално не е способен да извърши това, което се заканва да направи: "Прави се националист, за да се добере до властта. Големи приказки, много обещания, но в крайна сметка не прави нищо."

Малцината, които го подкрепят, смятат, че той е решението на проблемите пред България: "Все пак засега Волен е единственият, който защитавабългарските интереси пред монополите, макар и на думи."

Силни страни:

- Малко, но верни привърженици
- Добрите отношения, които поддържа с управляващата партия – ГЕРБ (възприема се като борец срещу "тройната коалиция")
- Армия от форумни поддръжници

Слаби страни:

- Поляризира общественото мнение с действията и възгледите си
- Провокира хората с крайни мнения
- Не е възприеман на сериозно

***

Румен Христов

Като цяло кандидатурата на Румен Христов не предизвиква сериозен медиен интерес и не провокира сериозни дискусии в онлайн пространството. Доминиращото мнение, изразено в читателските коментари, е неодобрение и съмнение в неговата кандидатура. В очите на онлайн аудиторията Румен Христов е неизвестен и "сив кандидат" – политик с бледа политическа кариера и страдащ от липса на лични и професионални качества, които да го откроят от другите кандидати. Според много голяма част от читателите неговата кандидатура е неподходяща и дори безсмислена, като се има предвид кои са опонентите му.

Поведението на СДС и новосформираната коалиция с маргинални десни политически формации зад гърба на ДСБ допълнително кара читателите да изразят своето неодобрение за кандидатурата на Румен Христов.

Сред основните причини за негативното настроение срещу него са и предишните му решения като отговорно лице, които според читателите са били в ущърб на страната (приписва му се решението за връщане на земята, което било навредило на селското стопанство), както и изказванията му след обявяването му за кандидат-президент, които според читателите са неадекватни и несериозни.

В последните дни се разсъждава в посока дали Христов не е подкрепян тайно от Ахмед Доган и ДПС: "Ако исках да гласувам за Румен Христов, щях да гласувам лично за Доган."
Малък е броят на неутралните и положителните коментари за "синия" кандидат, като нито едните, нито другите се открояват с нещо изключително. Според тези форумци Румен Христов просто е по-добър от кандидатите на останалите партии.

Силни страни:

- Абсолютната подкрепа на хората, верни на СДС

Слаби страни:

- Безлична кандидатура
- Слаба политическа кариера и подозрения за близки отношения с ДПС
- Маньоврите около издигането му и разпада на "Синята коалиция"
- Асоциациите с миналата му политическа дейност

*АИИ Дейта Процесинг доставя услуги в сферата на измерването и управлението на репутацията за над 100 международни компании и водещи доставчици на бизнес информация за всички региони в света

Оригинална публикация 

в. Торнадо | 14.07.2011

- Г-н Лозанов, защо личностните конфликти или нечия смърт винаги изместват на втори план в медиите важните политически теми?

- Аз не вярвам в големите сценарии. Ако говорите за Васа, Бог да я прости, смъртта й беше отразена от всички медии. Не мисля, че някой е диктувал това, за да прикрие някакъв закон и пр. Действително има глухота около сериозните политически теми. Това се дължи на постепенното недоверие към публичното говорене през последните години на прехода – и в политиката, и в медиите. Когато човек застане в публичната си роля, той не казва нещо кой знае какво важно и затова се засилва интересът да бъде
спипан "по беди гащи"
Има криза на елитите. Празнодумието, което отегчи зрителя или читателя, доведе до тази ситуация медиите. Точно затова не бих искал да обвинявам или да съдя аудиторията, че в България не се създадоха достатъчно авторитети и експерти. За мен преходът в България ще свърши, когато се постигне баланс между жълтото и сериозните социални теми и анализи.

- Докъде стигна скандалът със скритата камера, заснела Васа Ганчева, СЕМ може ли да се намеси?

- Васа показа, че срещу определена сума може да промени мнението си. Това е дребен сюжет на фона на общото състояние на журналистиката ни. Преди да стана председател на СЕМ, направихме с колеги проучване, което показа, че 50% от журналистиката са пиарски публикации. В частната медия това не е забранено. Това, което направи Васа, по отношение на нея се оказа много голямо обвинение,
а в много други случаи всъщност това е норма. Имаше двоен стандарт спрямо нея, защото не е извършила нищо повече, тя е периферията на тези практики. Несправедливо върху нея се стовари едно обвинение за нещо, което не започва от Васа. Относно СЕМ в закона за радио и телевизия няма разпоредби, свързани със скритите камери.
СЕМ не може да се намеси в случая с Васа Това може да е обект на престъпление по НПК и по Конституция, когато един човек е сниман без негово желание, освен ако така не се извършва престъпление. В случая с Ганчева е много спорно да наречем постъпката й престъпление.

- Какви мерки ще предприемете относно безразборното подмятане на флашки и скритите камери?

- При всички случаи ще настоявам в Закона за радио и телевизия да бъдат направени някои промени, които да вкарат в някакви граници флашките и скритите камери. При всички положения скритата камера е инструмент на журналистиката, без който не може. Ако флашката е анонимна, но съдържа обществено важна информация, медията трябва да направи проверка за истиността й и за това откъде идва тя. Въпросите са два -какво се казва и откъде идва, а не един, както е в момента. Изнасянето на секретна информация от тайните служби е не по-малко важен обществен проблем от съдържанието на флашката. Ние не търсим големия проблем, а изкупителни жертви като Васа Ганчева, Иван и Андрей и пр. Реалните виновници са тези, откъдето идват поръчките – бизнесмени и политици, както и онзи кръг от журналистите, които ги обслужват.

- Прави впечатление, че Алексей Петров два пъти в рамките на месец гостува в "Неделя 150" на БНР. Има ли държавното радио симпатии към определени хора?

- Това за мен е изненадваща информация. Съветът за електронни медии задължително ще направи мониторинг в предизборната ситуация, която започна, и ще проверява всеки случай на злоупотреби. БНР и БНТ са длъжни да спазват плурализма. Ако има дисбаланс, защото фактически вие в момента ме сезирате, ще има санкции. Ако за частните медии можем да говорим само в плана на етиката, за държавните обществени медии става дума за закони.

- Какъв трябва да е следващият президент?

- Със сигурност без агентурно минало. Трябва да не е прекалено обвързан с някаква национална кауза като Божидар Димитров например, а да е модерен политик. В света модерната политика не е за нацията, а за човешките права например, а в България това липсва.

- Меглена Кунева и Алексей Петров са издигнати от граждански инициативи. Те няма ли да защитят правата, за които говорите?

- Има нещо, което недокрай отговаря на демокрацията – когато политици говорят за гражданско движение. Гражданското общество, ако има проблеми, то те винаги идват заради топлите му връзки с политиците. Гражданският сектор е трети, а политиката – първи. Ти искаш някак си да минеш през третия сектор, за да влезеш в първия.
Това е объркан маршрут
Навремето ДСБ беше формирано като гражданско движение. Виждаме, че това е една партия, която няма нищо общо с гражданско движение. Това е избиване на топката извън игрището.

- Приемате ли нахлуването на политиката в шоуто? Например стартът на Меглена Кунева беше представен от сценаристите на Слави Трифонов?

- Това не беше добър ход. Кунева е европейски човек и знае, че всичко трябва да бъде балансирано. В момента тя поема ангажимент към едно шоу, което също се ангажира с подкрепа към нея. Когато Слави кани всички кандидати предизборно,
е най-добре и за двете страни, както има такава практика. За съжаление българските медии с приближаването на вота все повече излизат от периода на плурализма и започват все по-голяма политическа идентификация. Това е характерно за Западния свят, където обаче има стабилна гражданска среда. В България медиите решават нещата вместо хората.

- В каква степен лозунгите и рекламите могат да печелят избори?

- Политическата реклама и лозунгите са слаб инструмент. Много повече работа върши политическият пиар, а още по-добре е отразяването на реална работа от даден кандидат в информационните емисии и политически предавания. Политическата реклама влияе до 1% напред-назад, а може и по-малко. Това е парадоксално, защото в нея се влагат най-много пари.
С моите колеги, преди да бъда в СЕМ, направихме изследване и се оказа, че колкото повече пари се наливат в реклама, толкова по-малко гласове след това се печелят. Всичко е обърнато. В нашите кампании най-голям резултат дават гафовете на пиарите. Спомнете си компроматната война Стоянов-Бонев и секирата, която БСП "извадиха" в клипа си през 2009 г. Това се помни. Аз не мога да се сетя за добра политическа реклама, но помня много гафове. Хората с годините си изградиха рефлекс и не обичат политиците, които атакуват. Казват си: "Да, той го напада, но той също е част от този политически елит". Тогава хитростта у хората се отключва и те приемат всичко това като вътрешнополитическа игра, която иска да ги измами.

- Имахте ли проблеми със сестра си Олга Лозанова, когато беше шеф в Нова ТВ, и защо беше освободена?

- Да, защото постоянно ме обвиняваха в конфликт на интереси, което по закон не беше така. Можете да видите решенията на СЕМ. При положение, че сестра ми работеше там, съветът беше най-строг към Нова ТВ, за да не останат никакви съмнения, че има нещо незаконно. Медията беше купена на една много висока цена, дойде кризата и много трудно можеше да се върне инвестицията. В такава ситуация има несигурност в бизнес модела – сменят се лицата, търсят се нови стратегии… Освен това сестра ми за втори път напусна Нова ТВ. Това е място, където не се остава много дълго. Тази телевизия влезе криза, когато изпусна предаването "Господари на ефира" то се премести в bTV. Шоуто беше късният прайм таим, на който беше лице. Аз бих искал да се развиват всички национални телевизии, които са много малко за България. Надявам се цифровизацията да даде повече програми на аудиторията.

- Обиждате ли се на образа Лозан Гогов, в който Мариян Бачев ви имитира?

- О, не, разбира се. Как ще ме обижда?! Този образ дори ме забавлява. По-скоро очевидно от "Шоуто на Слави" са ми обидени, защото отдавна не са показвали Лозан Гогов.

Стр. 15

в. Дневник | Юлиана КОЛЕВА | 06.06.2011

 

Медията определи предаването като "абсолютно солова акция"

 

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов ще предложи регулаторът да призове по-големите телевизии и радиа да подпишат меморандум, с който да заявят, че ще спазват принципите на равнопоставеност, обективност и безпристрастност, когато става дума за предизборна агитация. Идеята му е провокирана от предаването в четвъртък вечерта на Слави Трифонов, в което той обяви в ефира на Би Ти Ви, че екипът на "Шоуто на Слави" издига Меглена Кунева за кандидат-президент. "Макар в случая да няма основания за намеса на СЕМ, във вторник ще инициирам дискусия по въпроса, защото във времето преди началото на законовата предизборна кампания на практика положението е висящо и няма регулации", обясни Лозанов пред "Дневник". От случилото се в шоуто и от коментарите след това се разбра, че на практика популярните тв водещи и програми могат да влязат пряко, т.е. в ефир в предизборната агитация и да застанат зад конкретен кандидат, а телевизиите, които разпространяват предаванията, не носят отговорност за това. Не е ясно могат ли да ги контролират и имат ли клаузи за подобни казуси в договорите. В неделя "Дневник" не успя да се свърже с шефовете на нито една от националните телевизии, за да обяснят какви са договореностите им с продуцентите и ако нямат такива, дали след този случай ще направят промени. В предаването си на 2 юни Трифонов обяви, че той и екипът му ще влязат пряко в политиката, като издигнат кандидат-президент, и заяви: "Да ви представя нашия кандидат – Меглена Кунева." И продължи с подкрепата: "В нейно лице виждаме човек, с когото можем да разговаряме, да обсъждаме. Имаме й доверие, че тя ще използва докрай пълномощията, които й дава конституцията." Трифонов нееднократно подчерта, че дадената подкрепа е прецедент в историята на предаването. Той и сценаристите, които присъстваха на разговора, поискаха от Кунева да инициира референдум за мажоритарен вот, а тя пое ангажимента. "За мен, за нас, в "Шоуто на Слави", Меглена Кунева е цел. Тя говори английски, ще ви представлява в света. Да ви обяснявам ли, че ми пука? Важно е хората да мислят. Да мислите вие, а не някой вместо вас", заключи Трифонов в обръщението си към зрителите. Ден по-късно ръководството на Би Ти Ви се разграничи от политическата подкрепа за Кунева, дадена от Слави Трифонов, в коментар, цитиран от "Медиапул". От телевизията заявяват, че нямат нищо общо и това е "абсолютно солова акция". Според медийни експерти обаче телевизиите носят отговорност за всички продукции, които разпространяват. И според Закона за радиото и телевизията доставчиците на медийни услуги носят редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определят начина, по който тя е организирана: "Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация." От друга страна, медийни анализатори коментираха, че външните продукции са с независима редакционна политика и свобода и това е в полза на средата. В деня след шоуто депутати от различни групи поискаха СЕМ да разгледа въпроса. Пред "Дневник" Георги Лозанов коментира, че в случая въпросът е вътрешен за Би Ти Ви и "Шоуто на Слави", защото няма нарушение на законите и няма основание съветът да се сезира. "По отношение на търговските медии няма никакво изискване за политически плурализъм в закона", каза Лозанов. Има само европрепоръка от 2007 г., която обаче е препоръчителна, отнася се само за предизборната кампания и призовава медиите да са равнопоставени, обективни и безпристрастни. Тя също не може да бъде приложена в случая.
Поведението на Трифонов не е безпрецедентно. На парламентарните избори от шоуто издигнаха независим кандидат за депутат от Варна – Валерия Петрова, която събра 14% от гласовете в града. "За нас няма промяна в ситуацията, Би Ти Ви винаги ни е давала свободата на собствено мнение и политика и не сме имали проблеми", коментираха от PR екипа на "Шоуто на Слави".

Стр. 4

Оригинална публикация