Плевнелиев номинира Бетина Жотева за член на СЕМ

www.dnevnik.bg I 04.05.2015г.

Президентът Росен Плевнелиев ще назначи за член на Съвета за електронни медии Бетина Жотева, съобщиха от прессекретариата му. В момента тя е говорител на Министерството на външните работи.

Бетина Жотева притежава дългогодишен опит в областта на медиите и връзките с обществеността. Професионалното си развитие започва през 1990 г. в Българска национална телевизия като водещ новини и редактор на международните новини, се отбелязва в съобщението.

В периода 2000-2005 г. е кореспондент на в. "Труд" и директор на бюрото на вестника в Брюксел. От 2005 г. до 2007 г. е консултант и анализатор към НАТО, а от 2007 г. до 2010 г. заема длъжността Първи секретар по въпросите на връзките с медиите и комуникационните стратегии в Постоянното представителство на България в Европейския съюз, Министерство на външните работи. Работата й в НАТО и в Постоянното представителство на България в Европейския съюз й позволява да навлиза директно в проблематиката на европейския и световния обществено-политически живот, се казва в мотивите на президента.

В момента Бетина Жотева заема длъжността говорител на Министерството на външните работи, а през последните пет години работи в администрациите на четири български правителства. През 2014 г. е част от политическия кабинет на вицепремиера по икономическа политика и министър на регионалното развитие в служебния кабинет Екатерина Захариева и отговаря за медийната политика, връзките с обществеността и междуправителствените връзки в икономическия сектор. Била е директор на Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерството на финансите по времето на Симеон Дянков и директор на същата дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката в служебното правителство през 2013 г.

Бетина Жотева притежава бакалавърска степен от Държавен университет – Будапеща, Унгария, и магистърска степен от Софийски университет "Св. Климент Охридски" по философия и философски науки. Владее свободно четири езика – английски, руски, френски и испански.

Мотивите на държавния глава да номинира Бетина Жотева за член на Съвета за електронни медии са професионалната й квалификация и богат опит, придобит през 25-годишната й практика в областта на медиите и връзките с обществеността. Друго основание са нейният авторитет, принципната и отговорна гражданска позиция. Професионалните и лични качества на Бетина Жотева са предпоставка, че като член на СЕМ тя ще се ръководи от интересите на обществото, ще защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

 

Оригинална публикация

Обявиха номинираните за Награда за изкуство „Стоян Камбарев” 2015

www.publicis-consultants.bg I 26.03.2015г.

На 27-ми април за шести пореден път ще се проведе Официалната церемония за връчване на Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2015. Тази година събитието ще се състои за първи път в Атриума на България Мол.

Наградата, носеща името на незабравимия театрален режисьор, се утвърди като най-чаканото и престижно отличие за млади творци в България. Ценното е, че това е единствената награда, която не е строго профилирана в конкретен вид изкуство, а обхваща широка селекция от талантливи млади артисти в различни области.
Името на  носителя  на прекрасната бронзова статуетка с автор Кольо Карамфилов и паричната премия в размер на 3000 лв., ще  стане известно в края на събитието. В журито влизат 20- те учредители на Фондация „Стоян Камбарев”- все водещи имена от културния и обществения ни живот с Председател на УС Деси Тенекеджиева.
Важен факт е, че всички номинирани и наградени млади творци са подкрепяни за осъществяването на конкретни техни проекти. Затова и истинската кауза на Фондацията стартира след края на Церемонията, когато започва реализацията на мечтите на младите творци в България.

Ето и  номинираните за Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2015:

Елена Телбис- актриса
24 годишната театрална надежда е забелязана за ролите си в спектаклите „Заешка дупка” в Театър „199” и „Жанна” в Народен театър „Иван Вазов”. Номинирана е за яркото си актьорско обаяние и силно концентрирана вътрешна енергия, която й позволява с лекота да преминава от едно в друго актьорско състояние. Магнетичната Телбис  комуникира силно и на невербално ниво и директно докосва сърцата на зрителите.
Мартин и Александър Зайранови- цигулари
Едва 16 и 13 годишни, двамата братя разкриват виртуозния си музикален талант, още от най-ранна детска възраст и безспорно са от големите надежди на българската класическа музика. Възпитаниците на Национално училище по изкуства „Добри Христов“ Варна, имат впечатляваща кариера и концертират с най-престижните български симфонични оркестри, като показват завиден професионализъм и ярко сценично присъствие.

Анастасия Събева- театрален режисьор
Номинирана е за спектаклите си „Женска управия” в Младежкия театър и „Антихрист” в Пловдивския театър. За крехките си 23 години Анастасия е едновременно завидно зряла и по детски експлозивна в оригиналните си режисьорски решения и търсения. Тя направи категорична заявка за голямо бъдеще на театралната ни сцена, която отдавна се нуждаеше от тази свежа и чиста глътка въздух.
Андрей Хамбарски- художник
Забелязан е за изложбата си „Телени потрети”  в К.Е.В.А., София. Номиниран е за уникалната си за България скулптурна техника, с която пресъздава портрети от тел на известни световни и родни творци. За играта на светлини и сенки, за въображението и креативността да бъде различен и оригинален. Куклен сценограф по професия, 29 годишния Андрей продължава смелите си търсения и в тази област.
Еди Шварц и Йордан Петков- сценаристи и кинорежисьори
Младият творческият тандем е номиниран заради първия си авторски късометражен игрален филм “Goodbye”. Двамата приятели сами измислят и пишат сценария, а Еди Шварц е и продуцент на филма. Справят се смело с предизвикателствата на бъдещето, като зарязват тъжните и тягостни теми, така популярни напоследък в българското кино. Резултатът е категоричен- свеж, лек и забавен кино разказ с неочакван край.
 Преди година носител на Голямата награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев” 2014 стана  Театрално сдружение  „Реплика” с режисьор Георг Жено. Те имаха честта да получат статуетката лично от Президента на Република България Росен Плевнелиев. Банкерът Левон Хампарцумян връчи Специалната Награда на главния партньор на Фондацията на младата художничка Калина Мавродиева, която скоро ще реализира самостоятелна изложба в галерия за съвременно изкуство УниКредит студио.

Церемонията за връчване на Награда за изкуство „Стоян Камбарев” е част от културния календар на столицата и се осъществява с официалното партньорство на УниКредит Булбанк и Мтел и подкрепата на България Мол и винарска изба Етно.
Вижте номинираните:   https://www.youtube.com/watch?v=LWm3MvsFKy0

Автор:
Михаела Янева

БНТ, bTV и Нова тв се обединиха за “Българската коледа”

 www.frognews.bg | 26.12.2013 

Над 1.5 млн. лева е сумата, която бе събрана от кампанията „Българската Коледа" 2013 след края на благотворителния спектакъл, който се провежда под егидата на държавния глава. По традиция концертът се състоя на Коледа на сцената на Народния театър "Иван Вазов".
На благотворителния спектакъл присъстваха президентът Росен Плевнелиев, министър-председателят Пламен Орешарски, еврокомисар Кристалина Георгиева и Георги Първанов (президент на Република България, 2002-2012).
Кампанията на "Българската Коледа" през 2013-2014 година е под надслов „За по-малко деца с увредено зрение и увреден слух", съобщиха от прессекретариата на президентството.
В подкрепа на каузата на сцената на Народния театър излязоха Йорданка Христова, Орлин Горанов, Любо Киров, Ансамбъл „Чинари", квартет „Славей", трио „Сопрано", X Factor-ите Жана Бергендорф, Ана-Мария и Людмила Йовчева, Богдана Петрова, Рафи и малките певци от „Бон-Бон". Популярни лица на Българската национална телевизия, bTV и Нова телевизия, големи български спортисти и актьори също изразиха съпричастността си към кампанията. На сцената на Народния театър излязоха и деца, подкрепяни от „Българската Коледа".
Благотворителната инициатива тази година е ориентирана към подпомагането на деца, страдащи от различни очни и слухови заболявания. Средствата от кампанията ще бъдат насочени и за закупуването на високотехнологична апаратура в университетските и областните болници в страната, която да осигури диагностика на увреждания в слуха и зрението още в ранна детска възраст. Инициативата ще продължи да подпомага всички деца, нуждаещи се от скъпоструващо лечение. „Българската Коледа" се провежда целогодишно.
Благодарение на благотворителната кампания 2012-2013 бе финансирано лечението на 485 деца с неврологични заболявания, а за десет рехабилитационни центъра в цялата страна бе осигурена модерна техника.

Оригинална публикация

Медийният плурализъм и свободата на словото в България – в опасност, според президента

www.focus-news.net | 27.11.2013 

София. Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност, но и в много други страни от Централна и Източна Европа се наблюдават сходни процеси. Това заяви президентът Росен Плевнелиев на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. По думите на президента – това е причината Европейската комисия да наблюдава внимателно и да създаде Център за медиен плурализъм и медийна свобода, който се очаква да представи конкретни предложения за гарантиране на медийната свобода не само на европейско ниво, но и за всяка една държава-членка специфично и конкретно поотделно.
"Обективната, общественоангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Като трибуна на различни идеи и послания, медиите не просто информират – те формират мнението на аудиториите си и, разбира се, това е базата, на която гражданите определят отношението си към държавата и институциите и участват в обществено- политическия живот", каза президентът Росен Плевнелиев.
По думите му – журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля. "Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката", каза президентът.
По конституция „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура“. На пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Гражданите могат да избират спокойно и свободно между стотици медии, от които да се информират.
Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. За съжаление, по показател „свобода на словото“, само в рамките на три години, България се срина със 17 позиции надолу в класацията на международната организация „Репортери без граници“ и от 70-а позиция през 2010 година пада до 87-о място за 2013 година, каза президентът.
"Не е нужно обаче международните наблюдатели да ни посочват проблемите – гражданите ги определиха. Представителите на медийния сектор – и аз съм благодарен, че всички сте днес тук, ги назовават отдавна, не от вчера и не от днес. Надявам се днешната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решения и правилните стъпки, с които да се ангажират всички", каза президентът.
"Като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика. Както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, разбира се, те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш. Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите – да информират обективно, да посочат истината. И тук ще припомня максимата на един от бившите редактори на британския вестник „Гардиън“ – Чарлз Скот, която може безусловно да се приеме и като етично кредо за всички професионални медии: „Коментарът е свободен. Фактите са свещени. Гласът на опонента има право да бъде чут не по-малко, отколкото на приятеля“ – каза президентът.
По думите му – собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а бизнес с влияние в обществото. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния. Именно за това за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността. Правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само върху медийна собственост, но и върху разпространителската дейност. Ако медиите сами налагат свои професионални стандарти, поощряват добрите практики и заклеймяват отстъплението от тях, това също би оздравило медийната среда в България. И тъй като в повечето случаи формите на саморегулация се насърчават от държавните органи, бих попитал – къде е стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда? Тази роля не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет и европейските програми за медиите. В период на икономическа криза държавата често се явява като най-големия работодател, но тя не трябва да се приема, и това е важно, като благодетел. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите. Тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия.
За да работи системата ясно, трябва да има саморегулация, т.е. етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата, с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост, дистрибуцията и равния достъп, клеветата, но и защитата на журналистическата свобода. Нека си припомним, че с единен етичен кодекс са регулирани не една и две професии в България, например лекари, адвокати, нотариуси, и това дава своите плодове – каза президентът.
"Медийната индустрия е сектор, върху който трябва да се обърне внимание", каза проф. Нели Огнянова, преподавател по Медийно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
„Там хората имат едно друго равнище на свобода и бих казала, че в медийната индустрия е бъдещето на средната класа. Днес говорим за натиска върху медиите. Ще направя три предложения и те няма да бъдат нови – финансиране, по-специално финансирането с публичен ресурс, смятам че има проблем с държавното финансиране, има проблем и в европейските средства, които стигат до България. Тъй като в България ще влизат още средства, не ми е ясно по какъв начин ще продължат да се изразходват тези средства. Второто нещо е конкуренцията, ако слушаме конкурентния регулатор, в България няма проблеми с конкуренцията. Третото нещо е свързано с журналистиката и с това журналистиката да се защити”, обясни проф. Огнянова.
"Представители на „Ранобудните студенти” представиха декларация по отношение на медийната свобода в България, на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?”. В България медиите се превръщат в четвърта власт, в средство за компроматни войни и политическа пропаганда. Те са трибуна, и същевременно – параван на властимащите. През последните години станахме свидетели на показване на медийната свобода, чрез практики, които напомнят на един неотдавна минал режим. Настоящото управление продължава и развива тези практики, като последните месеци станахме свидетели на натиск над определени журналисти, които напуснаха, а на други им бяха подпалени автомобилите. БНТ бе принудена да излъчва всички пленарни заседания, и по този начин беше изместен фокусът. Смятаме, че медийната среда е един от основните проблеми в настоящата обществено-политическа ситуация. Вследствие на това, част от медиите са използвани за параван, прикриващ проблеми като погазването на Конституцията и основни човешки права – се казва в декларацията на "Ранобудните студенти".
Участниците в третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите“ на тема “Какво бъдеще за българските медии?” влязоха в спор. Един от присъстващите – Добрин Стоянов, активен участник в антиправителствените протести, каза: „Медиите са изключително зависими, и налагат голяма цензура, единици са тези, които съвестно си вършат работата. На протеста на 11 юли, случайно засякохме среща на лидерите на БСП и ГЕРБ, помолих журналистите да попитат представителите на партиите какво правят тук, но никой не пожела да го направи, а един журналист от националната телевизия ми каза, че са тук, за да изберат новия собственик на СЕМ”. След това Стоянов демонстративно напусна залата, като призова за оставка на всички.
Една от участничките в дискусията се обърна към президента с думите: „Тук ще кажа за зависимостта на журналистиката от управляващите, защото те дават тон за това – какво трябва да бъде казано и какво не. Вие отидохте в Пловдив да празнувате един мюсюлмански празник, не допуснахте журналисти, не разбрахме за какво говорихте, какво се споразумяхте. Когато медиите са ограничени от властимащите, гражданите не знаят нищо. Никой не допуска медиите на заседанията на Министерски съвет, слизат няколко души, които са определени от министър-председателя”.
Николай Ангелов от "Ранобудните студенти" обясни: „В едно интервю г-н Цветан Василев каза: „Има прекалена свобода на словото”. Няма прекалена свобода на словото, има свобода на словото и цензура. Призовавам – думичката „цензура” да не се използва за политически партии и пропаганда. Не искаме да се потърпевши като някои журналисти, които вече си изпатиха от желанието за свобода”.
В момента медиите са лост за правене на политика по безпрецедентен начин, каза Николай Найденов, представител на „Ранобудните студенти”, на дискусията. „Никога в България не е имало такава крайна форма на ксенофобия. Това е извънредно обезпокоително за демократична държава, която е и член на ЕС. Няма по-страшно нещо от неофашизма, това подронва и малкото, което е останало от демокрацията у нас. Това е една центрофуга, която е много опасна. Ще връча на президента декларация с нашата позиция и предложение от името на Ранобудните студенти”, обясни Найденов.
Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов заяви: „Ясно е, че има три сериозни проблема по отношение на свободата на слово – няма специална концентрация на медиите. Трябва да приемем ясни прагове на концентрация; докато това не се случи, целият разговор за собствеността и финансирането е несъстоятелен. Вторият проблем е – независимостта на журналистите от собствениците – има такава независимост и тя е осезаема. Да кажем, че стои общ проблем за зависимостта на журналистите от собствениците. Има механизми за развързване на тази зависимост. Инструментът тук е синдикален, трябва мощен Съюз на журналистите в България”, обясни доц. Лозанов.
„Третият проблем, който свали България по отношение на свободата на словото е, че медиите загубиха способността си да критикуват властта. Тази функция беше затихнала за дълго и това се отрази. Проблем в последно време е и враждебната реч и расистките идеологии. Това е работа на прокуратурата да санкционира такива прояви”, каза още председателят на СЕМ.
Ние говорим за журналистика, а ги няма журналистите, те са абсолютно малцинство, каза Иво Инджев, бивш директор на БТА. „За сметка на това, в България има организации на издатели, работодатели, които излизат с декларации. Истината е, че свободното слово беше отстреляно в годините. Истината е, че български журналисти, като че ли не искат да бъдат освобождавани. Апелираме към институциите да ни освободят, към законите да ни освободят. Какво им е на законите?”, обясни Инджев.
В отговор на Инджев, представител на журналистите каза: „Стана ми тъжно, че мога да стана мълчалив участник в един несъстоял се разговор. За българската журналистика има надежда. Може би, преди около три години издателите на българските медии се обединиха и приеха поправка в закона за депозиране на печатни издания. На сайта на Министерство на културата всяка медия трябва да декларира своите издания. Държавата трябва най-накрая да санкционира тези медии, които не спазват закона”.

Оригинална публикация

 

Какво е бъдещето на българските медии

 www.vesti.bg | 19.11.2013 

След дискусиите за пазарната икономика и съдебната система, третият “Диалог с гражданите” по инициатива на президента ще бъде на тема медии. 

Третият дебат от инициативата на президента Росен Плевнелиев "Диалог с гражданите" ще се проведе на 27 ноември (сряда) от 14:00 часа в Централния военен клуб в столицата. Дискусията от поредицата дебати е на тема "Какво бъдеще за българските медии?"
Като продължение на провелата се в София дискусия със заместник-председателя на Европейската комисията Вивиан Рединг в рамките на Европейската година на гражданите 2013, президентът Росен Плевнелиев пое ангажимент да продължи диалога с гражданите по посочените от тях теми – пазарна икономика, система на правораздаване и медийна среда.
Първата дискусия в рамките на инициативата постави акцент на решенията за ефективното функциониране на пазарната икономика. Вторият дебат беше посветен на ефективната и справедлива съдебна система.
За участие в третата дискусия има задължителна електронна регистрация, която може да се направи до 18:00 ч. на 26 ноември на интернет страницата на Президента. В дискусията освен регистриралите се граждани ще вземат участие журналисти и медийни експерти.
На електронен адрес dialog@president.bg и в страницата на инициативата във "Фейсбук" желаещите могат да задават въпроси и да споделят позиции по темата на дебата.
Модератор на дискусията ще бъде Добрина Чешмеджиева, водещ на предаването "Референдум" на БНТ1, срещата ще се излъчва на живо в интернет и по Българската национална телевизия.

Оригинална публикация

Връчиха приза “Най-щедър дарител”

www.dartsnews.bg | 12.11.2013 

Иван Станчов със специална награда

За втора поред година президентската институция беше домакин на церемонията за годишните награди на Българския дарителски форум.
Държавният глава Росен Плевнелиев връчи голямата награда за "Най-щедър дарител" на "Райфайзенбанк България". Банката дарява всяка година 5,7 на сто от печалбата си преди облагане за благотворителни цели, съобщи БНТ. Сферите, в които насочват средствата, са здравеопазване, социална политика, култура, образование и околната среда.
Със специалната награда за личност, допринесла за развитието на благотворителността през 2013 г., беше удостоен Иван Станчов – посланик на България във Великобритания (1991-1994) и министър на външните работи (1994-1995), известен с различни дарителски инициативи.
Наградените по категории:
Най-голям обем нефинансови дарения: първо място – Нова телевизия за дарено ефирно време, второ място – "Данон България”
Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите: първо място – Уникредит Булбанк, второ място – Мтел
Най-голям обем финансови дарения: първо място – "Дънди Прешъс Металс Челопеч" с дарени 3 081 283 лв., второ място – "Аурубис-България” (дарени 765 336 лв.).
Най-добра дарителска програма: "AVON козметикс” за програмата за борба с рака на гърдата, второ място – Би Ти Ви за кампанията "Да изчистим България за един ден”
Най-прозрачна дарителска програма: първа място – Mтел за програмата „Приеми дете. Създай бъдеще“, второ място – "AVON козметикс”.
В категорията "Най-сполучливо партньорство” бяха отличени Фондация "Лале” и "Уникредит Булбанк” за програмата "Вяра в семейството”.

Оригинална публикация

Зарята по повод Илинденско-Преображенското въстание пряко по БНТ

 в. Новинар | 20.07.2013 

На 20 юли, събота, БНТ 2 и БНТ Свят ще излъчат пряко от Благоевград тържествената заря-проверка по повод 110 години от Илинденско-Преображенското въстание.
Зарята ще освети небето над града в 21.00 ч. и ще бъде кулминацията на празничната програма, с която благоевградчани ще отбележат годишнината от въстанието.
За честването на 110-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в Благоевград ще пристигне президентът Росен Плевнелиев и Националната гвардейска част на Република България.

Стр. 12

Конференция „СИГУРНОСТТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА“ предстои през септември

 Интер Експо Център  I 16.07.2013

Единайсетото издание на международния форум е стъпка към разширяване на сътрудничеството между държавите в региона 

На 11 септември 2013 г. Интер Експо Център – София ще е домакин на XI международна конференция СИГУРНОСТТА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА – В ТЪРСЕНЕ НА ИНТЕЛИГЕНТНИ РЕШЕНИЯ. Традиционно изложбеният комплекс на столицата посреща участниците и гостите на инициативата, свързана с изключително важните за всяка страна, регион и целия свят проблеми на сигурността. Сред темите на миналите конференции са важни глобални въпроси от дневния ред на човечеството – обединяването в борбата срещу тероризма, укрепването на сигурността и защитата на личността, тънкостите на управлението при кризи и трансформацията на системите за сигурност.
Събитието тази година ще е под патронажа на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, а встъпително слово ще произнесе Президентът на Република България г-н Росен Плевнeлиев.
Обща пленарна сесия „Сигурността в търсене на интелигентни решения“ е предвидена в началото на програмата. Конференцията ще продължи в две отделни секции: „Вътрешна сигурност и обществен ред – новите заплахи в информационното общество като изпитание за националните системи за сигурност“ и „Регионална сигурност и отбрана – новата парадигма на концепцията за колективна сигурност в киберпространството“. В рамките на събитието ще се проведе и делови семинар „Интелигентни решения в индустриалната и енергийна сигурност“.
„Датата на конференцията съвпада с отбелязването на годишнина от трагичните събития, случили се в САЩ – заяви в словото си президентът Плевнелиев при откриването на десетата международна конференция през 2012 г. – 11 септември е началото, белязало основните характеристики на съвременната среда за сигурност. След тази дата международните взаимоотношения и светът са много по-различни и всички ние осъзнаваме опасността и последствията от съвременния тероризъм. В защитата на сигурността ние трябва да бъдем интегрирани глобално, но да бъдем ефективни и силни локално…Това е един силен форум за България, за региона и за всички, които знаят, че сигурността е колективно усилие на всички нас. Да се уважаваме и да си сътрудничим.“
 

 

Нов гаф на Плевнелиев: Наказва не според закона

в. Всеки ден | 12.01.2013

Росен Плевнелиев произведе гаф дори с наказанието на прессекретаря си Мария Иванова, поела отговорност за грешката с новогодишната реч на президента и снимката от Колорадо. Обявлението на президентската институция, че бившата журналистка от БНТ и настоящ говорител на Росен Плевнелиев – Мария Иванова, е наказана с "последно предупреждение", уличава държавния глава в неспазване на Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
Според член 89. алинея 1 от Закона за държавния служител, който важи и за президентството, служител, който е нарушил служебните си задължения, се наказва с предвидените от член 90 дисциплинарни наказания, а именно: "забележка; порицание; отлагане на повишение в ранг с една година; понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година; уволнение".
Законът никъде не предвижда санкцията "последно предупреждение", която уж била приложена към сгафилата Мария Иванова. Това кара мнозина да се съмняват, че Росен Плевнелиев изобщо е наказал прессекретаря си. Според някои държавният глава просто замазва грандиозния гаф пред обществото, за да понамалеят критиките към него и екипа му.
Самата Мария Иванова, вместо да си посипе главата с пепел, демонстрира нахалство. В свое изказване говорителката на Плевнелиев пое вината за гафа, но не пропусна да благодари на себе си и екипа, който "положи огромен труд, и то в празнични дни, за реализацията на новогодишното обръщение на държавния, глава". "Да напишеш 3 странички текст и да откраднеш 5 снимки от сайтове, без да се погрижиш за авторските права – това ли е къртовски труд?", дивят се политическите наблюдатели.

Стр. 11

ПРЕССЕКРЕТАРКАТА НА ПЛЕВНЕЛИЕВ НАКАЗАНА ЗАРАДИ ГАФА НА НОВА ГОДИНА

в. Дума | 11.01.2013

Прессекретарката на президента Мария Иванова бе наказана с предупреждение за уволнение заради гафа в първото новогодишно слово на Росен Плевнелиев. В него българската природа бе илюстрирана със снимка от Аспен, Колорадо. Иванова е поела вината за грешката, допусната при подготвянето и реализирането на приветствието. Наложено й е дисциплинарно наказание според Кодекса на труда, което след година ще бъде заличено от трудовото й досие. Президентството първоначално отказа да коментира гафа. Единствената реакция бе от БНТ, която по традиция записва новогодишните обръщения на българските президенти. Според медията при изготвянето на клипа подборът на снимковия материал е извършен съвместно от екипите на БНТ и Пресцентъра на Президентството. Държавният глава реагира остро чак седем дни след случилото се. Той изрази гордост от словото си, а тези, които говорели за гафове, обвини, че са се отнесли с неуважение към президентската институция.

Стр. 3