в. Жълт Труд | Румяна ГЕНАДИЕВА | 27.12.2012

Двамата водещи са убедени, че липсват критични телевизионни предавания, защото политиците и журналистите са в сговор

Прекрачвайки прага на дома им в центъра на столицата, се потапям в истинска Коледна приказка. Макар жилището да е боядисано в неутралния сив цвят, навсякъде лъха топлина и уют. Идеята за обзавеждането е на Асен. Признава, че е избрал сивите тонове, защото на тях изпъква всичко останало. Като почитатели на здравословното хранене ме черпят с чаша червено вино, което според двамата е идеален антиоксидант. Докато отпиваме, малката Лори се грижи за музикалния фон, като подрънква на старото пиано в хола.
Телевизионният тандем Асен и Сибина Григорови са двойка и в живота. Водещите на семейното предаване по БНТ "Животът и другите неща" са заедно от 10 години. Имат 3-годишна дъщеря Лора.
Асен е на 46. Той е едно от популярните лица на държавната телевизия. Роден е в Перник, журналист по образование. Живее с новините, тениса, хубавата музика, автомобилите и какво ли още не. От години се двоуми дали любимата му група е Pink Floyd или Led Zeppelin, но истината е, че е еднакво привързан и към двете. Неотдавна спря да пуши, но за малко.
Сибина е на 34. Родена е във Варна. Политолог по образование, журналист по професия. Не яде месо от няколко години, не пуши от още повече години. Обича да критикува, да пита и от време на време да мърмори. Интересува се от политика, медии, реклама, еко лайфстайл, но в умерени количества. Играе тенис от дъжд на вятър с Асен. Веднъж седмично ходи на йога, но всеки път се зарича да го прави по-често.
Прекрачвайки прага на дома им в центъра на столицата, се потапям в истинска коледна приказка. Макар жилището да е боядисано в неутралния сив цвят, навсякъде лъха топлина и уют. Идеята за обзавеждането е на Асен. Признава, че е избрал сивите тонове, защото на тях изпъква всичко останало. Като почитатели на здравословното хранене ме черпят с чаша червено вино, което според двамата е идеален антиоксидант. Докато отпиваме от напитката, малката Лори се грижи за музикалния фон, като подрънква на старото пиано в хола.

- Какво задължително присъства на коледната ви трапеза?

С: – Трябва да призная, че е много трудно да решим какво точно да сервираме на масата, защото Асен не яде зеленчуци от малък. Разказвал ми е как по лагери са го тъпчели със зелен фасул и оттогава не го понася. Единственият зеленчук, който хапва, е краставица на салата. Затова на Коледа ядем картофи, гъби, маслини и ориз. Дори сарми не мога да направя, защото не обича кисело зеле. За разлика от нас обаче Лора яде всичко.

- Имате ли интересни спомени от Коледа?

С: – О, на този ден, по традиция всичко се обърква. Преди две години трябваше да летим за Франция, но самолетът не можа да излети и пътувахме с автомобил. Миналата година бяхме планирали да посрещнем празниците във Варна, защото аз съм оттам. В момента, в който ни свърши предаването, аз се разболях ужасно, Лора също, и двете легнахме болни. Идва време да се слага коледната трапеза, а ние не сме приготвили нищо. Тогава Асен извърши страхотен подвиг, като омеси питка. Той изобщо не може да готви, но тогава изяви желание и ни изненада много приятно.
На Коледа се хранехме в сламата

- Какви са спомените ви за Коледа от детските години?

С: – При нас беше задължително цялото семейство да се
събира на трапезата за Бъдни вечер. На следващия ден се събирахме с роднини и хапвахме пуйка. Откакто сме женени с Асен, всяка година имаме спор дали в питката се слагат късмети, или само паричка. Аз съм от Източна България, където се слага само паричка, той я помни с късмети и затова сега правим баница с късмети за Нова година, а за Коледа питка с паричка. Задължително палим и кандило. А: – За мен това са най-прекрасните спомени. Живеехме в къща на три етажа. На долния етаж бяха баба ми и дядо ми, които всяка година изнасяха мебелите от дома, носеха чували със слама и я постилаха на пода. Там се хранехме и така посрещахме Коледа.

- Асене ти помагаш ли на Сибина в домакинството? Разбрах, че не можеш да готвиш, но за пазаруването и чистенето не се ли включваш?

С: – Обикновено му пращам списък с покупките на телефона. В повечето случаи половината неща просто забравя да ги купи.

А: – Не обичам да ходя на пазар със Сибина, защото сам се справям много бързо. За целта ангажирам човек от персонала, който да ми помага. С гид в магазина се справям за отрицателно време.

- Кой е най-големият подарък, който сте получавали за Коледа?

А: – Според мен е грешно схващането на този ден да се купуват и да се подаряват скъпи неща. По-важно е да демонстрираш сърдечно отношение към близките си с мил жест на внимание. С: – Мисля, че детето ни е голям подарък.

- Как всъщност се случиха нещата между вас?

А: – Още като се видяхме, и разбрахме, че сме един за друг. Изведнъж стана всичко.

С: – Ние сме Козирог и Дева и хармонията е пълна. Разбираме се само с поглед. Това ни е много полезно и в предаването. Имаме обща интуиция и заедно измисляме как да разрешим даден битов проблем. При нас вечният спор е кой е родил дадена идея.
Разликата в годините не е важна

- Сибина, преди да се омъжиш за Асен, той е бил два пъти обвързан с други жени. Това не те ли притесняваше?

С: – Е, той е 12 години по-голям от мен и е напълно нормално да има история, преди да ме срещне. Самата възрастова разлика обаче никога не е била повод за обсъждане.

- Кога губите почва под краката си?

С: – На мен това често ми се случва. Доста по-нервна съм но Асен ме уравновесява. По принцип съм много изпълнителна и отговорна и когато възникнат някои трудности веднага се разклащам. Това не ме демотивира, напротив
амбицира ме, но ставам трудна за общуване.

А: – Обикновено неща, свързани с работата, ме изкарват от равновесие. Доскоро държах себе си отговорен за всичко. Работя с екип от по 50-60 човека и като по-млад се чувствах отговорен за осветлението, камерите, звука. Сега гледам да оставя хората около мен да си свършат работата и да се почувстват и те отговорни и в същото време да изпитат удовлетворение от свършената работа.

- Кои всъщност са другите неща в живота?

С: – За мен това е всичко, което не си предвидил, не е влизало в плановете ти. Всеки се опитва да направи някакви планове за бъдещето, но често животът ни изненадва и нещата се променят.

А: – За мен другите неща са свързани с различни страсти. От време на време се вманиачавам по разни щуротии. В момента съм на тема аудио кабели. Чета в интернет всичко за тях. Установих, че мога да си свържа CD-то с кабел от 2,50 лв., а може и с такъв, който струва над 12 000 лири. На мен ми стана интересно и започнах да се ровя и да разбера що за кабел е това. Снощи играх в нета за един, който струва 300 лири, но секунди преди да свърши аукционът, ме прецакаха и го купиха за 64 лири.

- Това, че работите заедно, не ви ли пречи? По цял ден сте в телевизията, вечер като се приберете вкъщи, пак сте заедно. Не си ли омръзвате?

С: – Така сме свикнали от самото начало. Преди работехме на различни места, но всеки ден обядвахме заедно, чувахме се над 20 пъти по телефона. Поддържаме непрекъсната вразка и това не ни пречи.
Журналистиката не е престижна професия

- Ако не се занимавахте с журналистика, с какво друго бихте си изкарвали прехраната?

А: – Аз си представях, че ще стана водолаз, без да имам представа дали това носи прехрана, или не. Дълго време живеех с тази мисъл. После се прехвърлих на пилот на военен самолет. Тук обаче много ме спъна мързелът да уча математика, която е задължителна за военните университети.

С: – Исках да стана лекар, но там се кандидатства с биология и химия, а аз съм далече от тези науки. Никога обаче не съм си представяла, че ще стана журналист. Това е хубава професия, но не знам колко дълго може да се работи в България. Тук няма авторитети, за разлика от Запада, където дългите години упорит труд са гаранция, че ще станеш име в тази област, ще получаваш добра заплата и всяка медия ще се конкурира да те спечели за работник. Реалността в България е друга. Тук журналистика не е от престижните професии, не се ценят авторитетите.

- Смятате ли, че журналистиката в България е обективна или по-скоро обслужва нечии интереси?

С: – Основният проблем е липсата на многообразие, въпреки че има много медии. В Германия тази година президентът си подаде оставка, след като се беше обаждал във влиятелен вестник с идеята да манипулира разследване срещу него. Те пуснаха записа и той беше принуден да се оттегли от поста си. У нас това няма как да стане. Тук е прието за напълно нормално политиците и журналистите да си сътрудничат и да работят в полза един на друг.

А: – А това изобщо не е редно. Самите потребители на журналистика усещат, че тя е в сговор с властта и всъщност ги пързаля. Не това е идеята на журналистиката. Напротив, тя трябва да бъде един голям рентген, който да вижда и да вади всичко.

С: – Проблемът е не дали е обективна, а дали е честна и критична.

А: – В 90% от случаите журналистът отива при един политик, слага му диктофон пред устата, той си казва нещата, написва се дописката и точка по въпроса. Не се прави проверка на казаното.

- Защо се случва това?

А: – По хиляда причини. Много по-лесно е да напишеш това, което са ти казали и искат да чуят за себе си, отколкото да тръгнеш и да се ровиш в разни подмолни истории.

- Не смятате ли, че самите журналисти се страхуват да не станат обект на натиск от страна на политиците?

А: – Сигурно го има и този момент, но това е част от професията. Аз самият често съм влизал в конфликт с
много държавни мъже, но тук на преден план идва самата медия, за която работиш. Ако нямаш солиден гръб зад себе си, няма как да пишеш и да правиш критични материали.
Истинските благодетели остават анонимни

- Мнението ви да се прави благотворителност по Коледа?

С: – Ужасно е. За мен това е страхотен кич. Лудите ме хващат, като гледам.

А: – Много е лицемерно. Истинските дарители, които помагат на болни или нуждаещи се, би трябвало да остават анонимни, а не на техен гръб да си правят реклама.

- За новата година какво си пожелавате?

С: – Любов в семейството, здраве и другото няма да ти го кажа.

А: – Имам няколко големи професионални проекта. Част от тях се движат, други тепърва ще ги задействам и е важно да се случат.
***
Сибина: Още ми е рано за политика
Въпреки, че е политолог по образование, Сибина признава, че още й е рано да са захваща с политика. Убедена е, че това е отговорна работа и човек узрява за нея едва след като навърши 45 години. "Тя изисква мъдрост, която се трупа с житейски опит. Ще ме извиняват сегашните политици, но на 30 нямаш социалния опит за някои неща", твърди водещата. Тя обаче е против негативното отношение към политиците.
Като всяка жена и Сибина обича от време на време да мърмори. Най-често причина за това са дребните неуредици, с които се сблъсква ежедневно. Тя иска България да бъде нормална държава, но не вижда надежда това скоро да се случи. Страшно се дразни, че майките не могат да си бутат бебешките колички по тротоара.
Вкъщи особено критична е към съпруга си. Дори признава, че на моменти е доста досадна с разни битовизми. Най-голям проблем за водещата са чорапите на Асен. Те никога на са там, където трябва. Вечер се разтоварва с четене на кулинарни книги. Казва, че не обича да готви засукани манджи, но обожава да прави сладкиши.
***
Асен: Страх ме е да летя със самолет
За себе си Асен казва, че е изследовател по душа. В момента кабелите са му интересни. Преди това е изчел всичко за здравословното хранене. "Като се захвана с някаква страст, я разнищвам докрай", казва водещият. Покрай манията си да чете подробно всякакви книги, се родил и страхът му да лети със самолет. "Много съм задълбал в тази тема. Знам много за самолетните катастрофи и обикновено те са последица от човешки грешки", разказва водещият. Когато няма избор, лети със самолет, но цяла нощ преди това не спи, става нервен и споделя, че не обичам да поверява живота си в ръцете на други хора. Затова предпочита да пътуват с кола.
В юношеските си години е бил републикански шампион по лека атлетика. Печелил е много медали на републиканско ниво. Когато навършва 17, отива на международно състезание в Будапеща. Там стига до финала и се класира предпоследен, въпреки че е в страхотна форма. "Когато се прибрахме, попитах треньора ми дали имам шанс да стана световен шампион. Той категорично каза "Не" и затова се отказах", признава Асен. Въпреки това и до ден-днешен е запазил инстинкта си за победа.

Стр. 1, 24, 33 

Водещ: Погрижили сме се за нашите гости! Добро утро!
Стояна Георгиева: Добро утро!
Водещ: Стояна Георгиева, Валерия Велева, Борислав Зюмбюлев и Петьо Цеков – пресклубът на нашето скромно предаване. Тъкмо казвахме, че кафето и сладките са хубави и се грижим за комфорта на нашите гости. Как сте?
Валерия Велева: Благодаря! Добре.
Водещ: Сега, теми няколко от тая седмица. Понеже сме пресклуб, исках да започнем с една тема, свързана с медиите. Имаше едно писмо на германския посланик до в-к „Монитор”. Нали, тук да кажа, че канихме най-учтиво, разбира се, представители на в-к „Монитор” в лицето на двамата главни редактори да присъстват, да участват с нас в дискусията. В което ги обвиниха, германският посланик реално ги обвини в това, че са цензурирали частично интервюто, с което потвърждава всъщност неговите тези за свободата на медиите в България.
: …
Водещ: Да кажем, може и така да се каже. Може и така да се каже. И другото е писмо на Нели Крус в следствие на оная прекрасна среща, която на 19 септември, мисля, се проведе в София.
Валерия Велева: И която ние тук вече веднъж коментирахме.
Водещ: Да, ние я коментирахме. Честно казано, аз не вярвах, че ще има последствие. И тогава така я коментирахме.
Валерия Велева: Но виж, хората си вършат работата в Европейския съюз за разлика от тук… как тук всичко се замазва, там всяко нещо си върви по каналния ред и си дойде писмото.
Водещ: И какво?
Валерия Велева: Е, лошо е това, което се случи. Не би трябвало да… сега най-неприятно е тогава, когато трябва публично да говориш за колеги. Така. Но…
Водещ: Ето, ти казваш – лошо е, че са му резнали интервюто.
Валерия Велева: Да, това е недопустимо.
Петьо Цеков: Не, не. Проблемът не е толкова, че хората в „Монитор” са редактирали част от интервюто, което веднага се трансформира като цензура, нали, а проблемът е какво е цензурирано.
Водещ: Така е, така е.
Валерия Велева: Каквото и да е. Ако…
Петьо Цеков: Всеки вестникар знае, че едно интервю, дадено от някой, се редактира, защото писаната реч и устното слово са две съвсем различни неща. И човек може да е добър оратор, обаче като го пренесеш на хартия, се получава ужасно нещо. Въпросът е какво е редактирано? Редактирано е това, че немският посланик казва, че в България има несвобода на словото, има…
Стояна Георгиева: За концентрацията на медии.
Петьо Цеков: За концентрацията на медии, която достига вече опасни размери. Журналистите се самоцензурират. Има скрита реклама. И всичко това не присъства в интервюто. Посланикът е стигнал до там, че в онова писмо, за което говорим, сравнява ситуацията с Оруел.
Водещ: Да, има едно изречение…
Петьо Цеков: Това е адски недипломатично, нали, от една страна.
Стояна Георгиева: Вижте това, за да разберат може би зрителите размерите на проблема, трябва да се каже, че на практика Германия е най-голямата държава в Европейския съюз, най-силната икономика, една от двете най-силни икономики и всъщност, нали, можем да кажем, че това е Европейският съюз, като добавим и еврокомисаря и зам.-председател на Европейската комисия Нели Крус.
Водещ: Да. То се случи в една седмица всъщност – двете писма.
Стояна Георгиева: Когато твоят най-голям партньор и този партньор, от когото ти зависят парите, с които се строят магистралите, които министър-председателят инспектира, открива, щастливо реже ленти и парите, на които България разчита, когато този партньор ти го казва това нещо толкова директно, следователно действително имаш един огромен проблем. А това, че повечето медии не съобщиха за безпрецедентното писмо, наистина безпрецедентно писмо на германския посланик, е част от диагнозата.
Водещ: То е част от проблема, да.
Стояна Георгиева: Да, това е част от проблема.
Водещ: Г-н Зюмбюлев, ако имате мнение по въпроса?
Борислав Зюмбюлев: Разбира се, че това, което се случва… Що да нямам мнение? Разбира се, че е недопустимо. При положение, че са се договорили с човека, той е съгласувал текста – това е, нали, налудно да извършат такова нещо.
Водещ: Да. Сега в писмото на комисар Крус, там нали ясно се казват някои неща, но тя призовава министър-председателя по някакъв… нали, всъщност обещава своята подкрепа, ако министър-председателят реши да се справи по някакъв начин с проблема. Въпросът е какво може да направи министър-председателят? Тук вече не говоря за проблема, конкретният с интервюто с американския посланик, а концентрацията на медийна собственост.
Валерия Велева: Какво може да направи министър-председателят? Да извика и да каже – вършете си работата, както трябва, спазвайте…
Водещ: Нямам и аз представа, затова питам. Какво може да…
Валерия Велева: Няма как министър-председателят да…
Стояна Георгиева: Ами, например това, което би могъл да направи министър-председателят, е, да речем, да се ревизира тази политика една значителна част от средствата на най-големите държавни фирми, например тези в енергетиката, да бъдат концентрирани в една частна банка. Тази частна банка от своя страна финансира изкупуването или съществуването на тази медийна група, за която говори германският посланик…
Петьо Цеков: Това е така, Стояна, обаче това е анализ, това е анализ.
Валерия Велева: Не, това не може да бъде…
Стояна Георгиева: Добре. Друго нещо.
Петьо Цеков: Не може на базата на тоя анализ министър-председател да предприеме действия.
Стояна Георгиева: Вижте, друго нещо, което може да направи министър-председателят – в края на краищата те са управляващо мнозинство, тук има маса регулаторни органи, например Комисия за защита на конкуренцията, КРС и т. н., които в края на краищата не си вършат работата.
Петьо Цеков: Аз също смятам, че управляващото мнозинство може да подготви закон, в който да ограничи концентрацията на собствеността.
Стояна Георгиева: Става дума по отношение на медийна собственост, по отношение на проблемите с разпространение на печата и т. н. И вече от там нататък, когато… То, разберете, това не е проблем, за съжаление, само с медиите. Когато цялата ти икономика, когато целият ти бизнес е затънал в такива проблеми с липса на справедлива, честна среда за конкуренция, когато се случва така че медийни собственици биват заставени да изоставят бизнеса си, да изоставят медии, за да бъдат снети обвинения срещу тях или нещо друго да се случи, тогава вече действително е много страшно. Това е много страшно. И щом например тези медийни собственици не могат да си отворят устата и да кажат какво става, какво остава за другите бизнесмени – много, много дребни бизнесмени, които са заставени да си прехвърлят част от акциите, част от дяловете.
Водещ: Кажи!
Борислав Зюмбюлев: Какво да кажа?
Водещ: Понеже се визират собствениците на медията, в която ти работиш и смятам, че ще имаш какво да кажеш.
Борислав Зюмбюлев: Ами, не знам дали е така.
Водещ: Ами, питай! Питай!
Борислав Зюмбюлев: Не знам дали не могат да говорят. Въобще не знам дали е вярно това твърдение.
Водещ: добре. Петьо!
Петьо Цеков: Да минем нататък.
Водещ: Че се получи неловко. И нататък има други важни теми от седмицата.
Стояна Георгиева: Вижте, действително е неловко и аз съм за, нали… разбира се, че главният редактор на един от визираните вестници е, така, нелепо да дава обяснение за нещо, което нито публично е обяснено. Но Вие представяте ли си какви са размерите на проблема, щом в тази държава председателят на най-мощната работодателска организация не може публично да се защити, не смее?
Водещ: Ама проблемът е от двете страни, ако той не може и не смее.
Стояна Георгиева: Да, да. Да, проблемът е от двете страни, да.
Водещ: След като не може и не смее, значи той има от какво да се страхува и има защо да не смее.
Стояна Георгиева: И ако се върнем на въпроса, нали, писмото…
Водещ: Ти може да не участваш в тая кратка размяна на реплики.
Борислав Зюмбюлев: Не, мога да участвам.
Водещ: да де, защото…
Стояна Георгиева: … писмото, адресирано до министър-председателя, от Нели Крус до министър-председателя, защото от там тръгнахме. Да, действително не може всичко, нали, не може министър-председателят…
Петьо Цеков: Ама и не бива. Разбираш ли?
Стояна Георгиева: … а и не бива, а и не бива.
Петьо Цеков: И не бива след като оправи българския футбол, не е хубаво да оправя българските медии в крайна сметка.
Стояна Георгиева: Да. Тук има, в тази държава има други субекти. Ние затова сме гражданско общество, нали, надяваме се, свободно.
Валерия Велева: Стояна, но нека сега, има нещо друго. Преди председателят на най-голямата работодателска организация да се защити, той първо трябва да обясни как придоби тези два вестника и какво направи с тези два вестника и защо поиска да ги придобие тези два вестника. Ти нямаш участие в този разговор наистина. Съжалявам много! Но аз мога да говоря. И как тези два вестника, какво беше направено с тези два вестника, с тяхната редакционна политика, с редакционния състав и т. н. Това е един голям разговор, за който председателят на КРИБ едва ли някога ще каже. Дали можем…
Стояна Георгиева: Аз съм съгласна, обаче…
Водещ: Стояна, понеже се създава впечатлението, че едните са добри, а другите са лоши…
Стояна Георгиева: Не, не. В тази игра няма добри и лоши.
Водещ: това просто не е вярно, това не е вярно. В смисъл, тъй като водим между нас откровен разговор, да бъдем и откровени пред зрителите, че не е добрата едната страна.
Стояна Георгиева: Но да видим въобще дали ще се стигне до такъв честен и справедлив процес. Това е другият проблем.
Валерия Велева: O.K. Аз също смятам, че…
Стояна Георгиева: Дали едното не е изтъргувано за другото. Да, именно затова говоря.
Валерия Велева: Да. Смятам, че има такава, поне има такива симптоми за такава търговия.
Стояна Георгиева: Да.
Валерия Велева: Защото те наистина изведнъж престанаха, собствениците и председателят на КРИБ, да бъдат почти през ден на първа, на N-та, на пета и на еди коя си страница във вестника, двата вестника престанаха да съобщават за “Софарма” и нейните икономически придобивки…
Борислав Зюмбюлев: Не е вярно…
Валерия Велева: Но не толкова често, нали? Престанаха да бъдат едва ли не…
Водещ: Колкото беше в един първоначален период.
Стояна Георгиева: Колкото са "Булгартабак" и т. н.
Борислав Зюмбюлев: Не, чакайте сега! "Булгартабак"… Какво има за "Булгартабак"?
Валерия Велева: Да, не е удобен. Този разговор… Не, не за "Булгартабак".
Стояна Георгиева: Тези реклами на по две страници.
Борислав Зюмбюлев: Не е имало такава реклама…
Водещ: РАЗГОВОРЪТ е неловък и неудобен. От друга страна може би е добре да се води, въпреки, нали, всякакви, как да кажа, неудобни моменти, които се получават между нас, като колеги.
Валерия Велева: Но че медийната среда е замърсена, но това, че в медийната среда няма онази етичност, лоялност, публичност, честност, искреност и т. н., както трябва да има в една медийна среда, за това всички сме единодушни.
Стояна Георгиева: И в края на краищата истински плурализъм.
Валерия Велева: няма такова нещо.
Стояна Георгиева: Всяка медия да си защитава позицията, да си я аргументира. Нека читателите да могат да се ориентират сами в края на краищата.
Валерия Велева: В момента, в който собственици придобиват вестници с цел да решават своите корпоративни интереси, да прокарват своите корпоративни интереси, да налагат рекет – дали ще бъде срещу икономически противници, дали ще бъде срещу правителство – тази медийна среда в България няма да се изчисти. И тук всъщност говорим именно за такива собственици, които придобиха вестници именно с тази цел – не да печелят от вестниците, което е честно и морално…
Водещ: Така е и затова смятам, че е въпрос на регулация. Това, което каза Стояна – нали, всички регулаторни органи да си вършат работата…
Валерия Велева: … а да печелят, да…
Водещ: … да е ясно…
Валерия Велева: … а чрез вестници да печелят икономически и политически дивиденти. Това е истината за тази сделка.
Борислав Зюмбюлев: добре. Може ли да ми посочите един случай в „24 часа”, който аз ръководя, защото през цялото време се говори за това, който да е пример за неетична практика, за рекет срещу правителство, за скрита реклама на каквото и да било? Може ли да ми посочите?
Валерия Велева: Значи, айде… в дълбочина…
Петьо Цеков: Да, мога.
Борислав Зюмбюлев: Ама не, защото тя ми говори… Нека да е в дълбочина.
Валерия Велева: Много може да се посочи.
Борислав Зюмбюлев: В „24 часа”?
Валерия Велева: И за единият вестник и за другия вестник. Както виждаш, аз не споменавам имена.
Стояна Георгиева: Всъщност, аз бих казала, че много малко са медиите в България, в които не може да се посочи. Те се броят на пръстите на едната ръка.
Борислав Зюмбюлев: Добре. Посочете ми в „24 часа”!
Водещ: Не, не. Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев:Ама не, въпросът е личен.
Стояна Георгиева: Не го приемай лично!
Валерия Велева: Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е на професионализъм…
Стояна Георгиева: Това се отнася и за собствеността на… за собствениците и политиките и на големите телевизии, радиостанции…
Борислав Зюмбюлев: Собствеността е такава, каквато е. Тя е реалност.
Стояна Георгиева: Да, да, да. И става дума, че собствениците на медии…
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е, че тук става дума за непрофесионализъм, за брутални политически…
Петьо Цеков: Става дума, че няма примерно никакъв орган на журналисти, който да защитава някакви…
Борислав Зюмбюлев: Ама няма, има орган – етична комисия. Как да няма орган?
Валерия Велева: напротив, има етична комисия.
Петьо Цеков: Не, не. То има, ама то има и Комисия за защита на конкуренцията и т. н. Въпросът е, че…
Стояна Георгиева: Аз ти предлагам наистина да не навлизаме в тази тема.
Борислав Зюмбюлев: Ама нека да навлезем!
Валерия Велева: Не, не. Не е това мястото и…
Стояна Георгиева: колко си плати министър Мирослав Найденов, за да бъде честван с такива заглавия, с евтини Коледи и т. н.? Айде, нека да говорим сериозно!
Петьо Цеков: Дайте да сложим… защото наистинавлизаме в…
Водещ: Да вземем да си направим един семинар в Боровец да си поговорим за тези неща.
Борислав Зюмбюлев: Мирослав Найденов как… Това е наш проект, изцяло наш, като целта е да дадем преференциални цени за реклама, защото бизнесът е труден. Какъв е тоя Мирослав Найденов? Извинявайте!
Водещ: добре. Аз се надявам, че зрителите, слушателите разбраха, защото не стана много ясно накрая за евтината Коледа, но… Да. Комисия „Хохегер” излезе с искане половин милион евро, мисля, да бъдат върнати в края на краищата след няколко месеца разследване. Има ли интрига? Каква е? С какво е свързана?
Валерия Велева: Аз чух онзи ден от министър Цветанов следното изречение, по един от сутрешните блокове – че този 1,5 млн., тази… нали, били дадени на Хохегер с цел 500 000 да бъдат върнати и да отидат в сметката на жената, с която Сергей Станишев…
Водещ: както пише „Стандарт” тази сутрин, търсят си кум, ще се женят.
Валерия Велева: Така. Всичко това по някакъв начин трябва да бъде доказано. Значи, аз смятам, че също това не е… не беше, не е най-почтеният начин, по който да бъде… образът на България да бъде, така, разкрасен в чужбина. Още повече, че ние не сме видели до този момент наистина резултати от тези дадени 1,5 млн.
Водещ: така де.
Стояна Георгиева: Става дума имиджът на България да е излъскан.
Валерия Велева: Да е излъскан.
Стояна Георгиева: Пред европейск…
Петьо Цеков: Е, то всъщност нали тук е и разковничето на цялата тая работа. Никой няма как да засече дали имиджът на България е излъскан или не е излъскан и в този смисъл няма как да отчетем правилно ли са похарчени тези пари или не са правилно похарчени.
Валерия Велева: да.
Борислав Зюмбюлев: То това е глупавото на този договор – че всъщност никога не може да се докаже нито изпълнение, нито неизпълнение.
Петьо Цеков: Това обезсмисля цялата…
Валерия Велева: Нито пък… да… Нито пък как сега ще бъдат върнати. Защо точно 500 000?
Петьо Цеков: Това обезсмисля. Защо трябва да бъдат върнати? Прокуратурата още нищо не е решила.
Водещ: Да де, това все пак е изявление на парламентарната комисия, да.
Петьо Цеков: Това е една парламентарна комисия, която прехвърли своята работа, между другото, към Комисията на ЯНЕ ЯНЕВ –антикорупционната комисия, която беше създадена, на Янев. Така че този казус ще се влачи още дълго време очевидно, безсмислено, сигурно до изборите.
Валерия Велева: Не. Той ще бъде използван за изборите. Ще бъде просто политически употребен.
Петьо Цеков: Да, докато казусът с Петър Хохегер в Австрия…
Валерия Велева: Той приключи в Австрия.
Петьо Цеков: … приключи.
Валерия Велева: Да.
Водещ: Как приключи?
Валерия Велева: Да, приключи там.
Петьо Цеков: Без обвинение приключи.
Валерия Велева: Без обвинение и без никакви последствия. Но тук ще го развяват като байряк.
: …
Стояна Георгиева: Много неща могат да бъдат, как да кажем, нецелесъобразни или очевидно направени с користна, … цел и т. н., но да изглеждат законосъобразни. Очевидно не само в България, така е и в Австрия, така е навсякъде.
Водещ: Абсолютно, което не е голямо успокоение.
Стояна Георгиева: Не е голямо успокоение, но все пак това е поредната временна анкетна парламентарна комисия, която работи без да даде резултат.
Валерия Велева: И няма да даде резултат.
Стояна Георгиева: И която произвежда само…
Петьо Цеков: Фойерверки.
Стояна Георгиева: … фойерверки, да. То вече всичко загубва тежест.
Валерия Велева: Да, то е в степен, в която толкова се насища общественото пространство…
Водещ: Да, за голямо съжаление.
Валерия Велева: … че вече, дори и да ги говорим тези неща, те никога вече няма да вълнуват хората.
Водещ: добре. Две минути, мисля, че останаха за последна тема „Конституционни съдии – изборът, реакция на Европейската комисия”. Наистина хиперстегнати…
Валерия Велева: Е, тук вече положението е страшно. Вие говорихте достатъчно с Борето Цеков, Борислав Цеков. Поредният скандал, поредното излагане на България навън и поредният начин да се покаже как в страната такива важни, възлови избори стават задкулисно. Ние тук си говорихме преди това навън как е много странно, че зад тази съдийка застават Искра Фидосова, Румен Петков, Богомил Бонев, БУРГАС…
Водещ: И четирима от "Синята коалиция, което е"…
Петьо Цеков: Супер странно.
Водещ: … също е супер странно. Г-н Зюмбюлев!
Борислав Зюмбюлев: И аз съм чувал много лоши работи за тази жена, така, от приятели адвокати, но не я познавам. Начинът обаче, по който с тоя донос, за който има коренно различна версия, която развива Богомил Бонев, аз нещо ме смущава в тая схема. Появява се един донос, появява се един кореспондент на радиото, пита нещо на редовния брифинг и това се представя все едно цялата Европейската комисия се е занимавала с този избор и тая жена вече, каквото и да се защитава… Разбира се, съгласен съм, че е нормално да беше изслушана преди…
Валерия Велева: Преди.
Борислав Зюмбюлев: … а не след.
Валерия Велева: Преди трябваше.
Борислав Зюмбюлев: Но тая схема с доносите нещо много ме смути мен и особено тази версия, която разказа Богомил Бонев. Не знам къде е истината.
Водещ: Само да кажа чао на слушателите на „Дарик радио” и да им благодаря, че бяха с нас! Заповядай!
Петьо Цеков: Тази тема, която дискутираме в момента, кореспондира с първата тема, с писмото на немския посланик.
Водещ: Кореспондира.
Валерия Велева: Да.
Петьо Цеков: Значи, имаме едно изявление на говорителя на Европейската комисия, председателя на Европейската комисия, който казва буквално следното: „Реномето на българския съд е поставено на карта”. Това са такива доста силни изказвания, които няма как да ги пренебрегнем.
:
Петьо Цеков: Тук дали е дошло от този източник или от онзи неформален източник, дали Бонев или Румен Петков защитават една теза или друга теза…
Водещ: Става дума, че случаят е неясен.
Петьо Цеков: Случаят е пределно ясен от това изказване на Европейската комисия.
Стояна Георгиева: Как да е неясен? Ние още преди да бъде проведен изборът, ние по каналният ред изпратихме питане, получихме отговор от говорител на Европейската комисия. Според мен, там хората не си… говорителите не си хвърлят думите на вятъра.
Водещ: Ама случаят, който…
Стояна Георгиева: Беше предварително ясно, че там определено има загриженост.
Водещ: Случаят, за който става дума с приятеля на г-жа Марковска…
Борислав Зюмбюлев: А че има загриженост, и аз съм загрижен много.
Водещ: … или съжителя на г-жа Марковска е, разбира се, изключително селски и скандален, ако, нали, е верен. По-скоро смятам, че е верен, но не казва нищо за това, за нейните професионални качества.
Стояна Георгиева: Вижте, тук говорим за някакъв морален интегритет и затова хората, които са на такива позиции, какво представляват, като почтеност и как те биха отсъждали – справедливо, несправедливо, безпристрастно – затова говорим. Ако си спомняте, преди години един германски канцленр, стана там голям скандал в държавата, защото там… за някакво жълто, скандално… за някакво жълто, забавно списание. Те бяха написали, нали, че си е сменил боята за коса или какво – това беше за Шрьодер и той каза: не, аз не се боядисвам. И от тогава, като го започнаха ето, за нещо такова, дребно. Нали, казват: нашият канцлер лъже за нещо толкова дребно; представяте ли си какво още може? Разбира се, че това са… именно затова са тези, тази процедура на публичност и т. н. – все пак, доколкото може, тези неща да се изяснят.
Водещ: Няма спор.
Стояна Георгиева: Но депутатите нямаха интерес нищо да се изясни. Отново остана едно усещане за задкулисни договорки между политическите партии.
Водещ: Вчера пак се появи анонимен сигнал. Нали, Иван Костов излезе и каза: имам анонимен сигнал, който – как беше – опровергава нейната защита.
Стояна Георгиева: Ами, да го е казал преди този сигнал.
Водещ: ама това казвам – че не го е казал. И той не казва какъв е тоя анонимен сигнал, какво е съдържанието на тоя анонимен сигнал. Излиза, че нали, цялото общество се бори срещу един избор без да знае никаква особена конкретика. Това също е…
Стояна Георгиева: И другото, което е – така, един паралел. Разбира се, че нещата са несъпоставими, но все пакунижението с Румяна Желева, което беше преживяно началото на мандата на това правителство. Сега пак не мога да си представя г-жа Венета Марковска какъв национален интерес седи зад това, за да е съпротивата на България във връзка с нейния избор, за да си докараш на държавата ново недоверие, нов негативизъм от страна на Брюксел.
Водещ: А и на себе си да си докараш недоверие, но… Да.
Валерия Велева: Е, за държавата е по-сериозно, защото наистина тук става въпрос за имиджа на България навън.
Стояна Георгиева: За България. Там едва ли някой знаят кой в момента е на власт в България.
Водещ: Да. Ама и едва ли всички знаят кой се избира в Конституционния съд.
Валерия Велева: Да, точно така, но скандалът си върви.
Стояна Георгиева: Но писаха, че…
Валерия Велева: Но пише България.
Стояна Георгиева: … да, репутацията на българските институции е поставена под съмнение.
Валерия Велева: И освен това…
Стояна Георгиева: На българските институции.
Валерия Велева: Точно така. И да кажа, че ще има втори извънреден мониторингов доклад заради всичко това, което става…
Водещ: Това е силна реакция.
Валерия Велева: … това е доста силна реакция.
Водещ: Добре. Отпадна ми любимата тема за боба с гъгриците.
Петьо Цеков: И на мен ми беше любима, да.
Валерия Велева: Петьо се беше подготвил.
Водещ: За голямо съжаление. Беше ли се подготвил?
Петьо Цеков: Е, много добре.
Водещ: Някакъв силен играч е този с боба.
Петьо Цеков: Много добър, да, да – класика в жанра…
Водещ: При няколко правителства печелил обществени поръчки…
Борислав Зюмбюлев: Но този човек е единственият, който може да доставя, според условията на Европейската комисия.
Водещ: Така ли?
Борислав Зюмбюлев: Да.
Водещ: Защо?
Борислав Зюмбюлев: Ами, има някакъв сертификат за качество.
Водещ: Пролича си. Е, то си пролича.
Петьо Цеков: По червеите си пролича, да.
Водещ: Добре. Много Ви благодаря!
Валерия Велева: Хубав ден!
Водещ: Хубав ден!          

в. Всичко за семейството | 05.01.2012 

В съботното си авторско предаване по БНТ журналистическото семейство Григорови пречупва през своето всекидневие теми, които вълнуват всички, от зрителския интерес опазва само най-скъпото си – дъщеричката Лора 

Той е журналист по професия и изследовател по душа. Живее с новините, тениса, музиката на "Пинк Флойд" и "Лед цепелин", автомобилите… и със съпругата си, която се интересува от политика, реклама, възпитание на деца, екологичен начин на живот. Той е приятно сдържан, тя -заразително енергична. Може би вече сте ги разпознали – Сибина и Асен Григорови, водещите на предаването по БНТ "Животът и други неща", което се излъчва на живо всяка събота от 9 до 10.30 часа. Екипът на "Всичко за семейството" е поканен на техния семейно-служебен обяд. Границите между професионалния и личния им живот толкова са се размили, че е трудно да се открият. Дори стартът на " Животът и други неща" на 24 септември изпревари само с един ден сватбеното тържество на двамата водещи. Меденият им месец сякаш още не е свършил, любовта изпълва всеки поглед, разменен между тях, всеки жест, реплика. Но темите, които бистрят, са свързани със следващото им предаване, обсъждат също и нови рубрики, които да направят токшоуто им още по-интересно. "Част от рубриките дойде от нашето всекидневие и разговори -казва Сибина, чийто досегашен журналистически опит минава през електронното издание "Медиапул" и вестниците "Капитал" и "Пари". – Вечер обикновено всеки от нас си взима лаптопа и четем утрешната преса. Коментираме и обсъждаме някои смешни заглавия или екзотични новини. Това, което зрителите виждат в рубриката "Трепет на печата", е едно към едно с нашия реален живот, при това дълго "тренирано" в домашни условия." Асен смята, че предаването им е семейно в пълния смисъл на думата -не само защото със Сибина са го съчинили сами от първата до последната минута и защото се простира върху много и различни теми – политика, мода, кулинария, технологии, бизнес, журналистика… "То представя неща, обичайни за всеки – казва опитният журналист и тв продуцент, специализирал в Би Би Си, "Скай нюз " Ройтерс", " Файненшъл таймс". – Примерно отиваш да си купиш телевизор, обикаляш магазини, търсиш някой да те консултира, научаваш интересни факти около новите модели на пазара. Или пък извеждаш детето си на разходка с количката – истинско изпитание е да се качиш и слезеш от тротоара, осеян с коли, налага се да проявиш висш пилотаж по трасето с изпочупени плочки. Все неща, които се случват на всеки от нас. Затова се надяваме зрителите да видят сами себе си в нашето предаване, но и да научат нещо полезно и интересно."
Идеите си семейният тандем черпи от живия живот. Не измислят рубрика, която после да пълнят със съдържание, а обратно. Например и двамата харесват кулинарния блог на Гладната акула Магдалина Генова, затова й дали ефирно пространство в предаването. "Много си обичаме "Животът и други неща" и продължаваме да работим яко над него, опипваме почвата и търсим начини да го обновяваме, споделя нежната половинка в журналистическия екип, която е авторка на класациите "100-те най-влиятелни жени в България", "100-те най-богати българи", "100+ мениджърите на най-големите компании в България". – Има обаче теми и гости, които зрителят никога няма да види при нас. Например силиконови жени, фигури от подземния свят. И не защото се опитваме да ограбваме някаква част от реалността, като се правим, че я няма, а защото не споделяме тези ценности." Двамата имат позиция за всеки детайл от предаването. Те допускат камерите в личния им свят, но затварят вратите там, където пространството става съкровено и интимно. Дълго са премисляли дали дъщеричката им Лора да стане част от шапката на предаването. Позицията "за" има силен аргумент -още със ставането започват грижите за детето. Накрая обаче родителите решават да не забъркват малката в професионалните им проекти. "Дъщеря ни и нейното отглеждане запазихме като наша лична територия – заявява майката. – Не може всичко да е на показ. Споделяме само това, което според нас има публично, обществено значение."
Сибина и Асен се запознават преди повече от 10 години при тяхна обща позната във Варна. По това време той е вече утвърден журналист, познато лице от екрана на БНТ като водещ на икономическото предаване "Плюс-минус", а тя – студентка трети курс по политология. Още на първата им среща той я подложил на обстоен "разпит" по целия политически спектър. И въпреки че ситуацията не изглежда особено романтична, Сибина твърди: "Усетихме любовта от пръв поглед. Но съдбата отново пресече пътищата ни чак година по-късно". Сякаш за тях пеят Сузи Куатро и Крие Норман в хита си "Stumblin’in" (Залитане): " …ти беше толкова млада, а аз – толкова свободен…" Двата развода зад гърба на Асен ни най-малко не притесняват Сибина. "Аз си имам принцип, отсича тя. -Мъжът трябва да е по-висок от жената, по-силен и по-умен. Житейския му опит го причислявам към ума. Асен ми е дал много готови решения, с които ми е спестил ценно време. Адски добре е да имаш до себе си интелектуално предизвикателство. Благодарение на него съм взела няколко години за една в собственото ми развитие." А защо толкова дълго двамата отлагат брака си и на тях им е трудно да отговорят. Признават, че неведнъж са мислили по въпроса в различни периоди на 10-годишната им връзка. Най-накрая решили да потвърдят и с подписите си своята любов пред самите себе си. "А и дъщеря ни вече стана почти на 3 години", вмята таткото.
Изглежда съпрузите се погаждат добре и пред камерата, и в живота. Обичат да играят тенис, да шофират, да пътешестват, да гледат любимите си тв сериали
-" Д-р Хаус"," Двама мъже и половина" и др. Затова ги питам в какво се разминават. Асен поглежда въпросително към половинката си и след като получава нейното съгласие, казва: "Не можем да намерим пресечна точка по въпроса как човек да се лекува. Тя е пълен привърженик на хомеопатията, даже чете задълбочено по темата. Аз обаче смятам, че човечеството е открило чрез науката достатъчно медикаменти. Другото ни разминаване е по отношение на здравословното хранене и изобщо на начина на живот. Тя е склонна да залита в крайности, докато аз съм по-умерен. Вече седма година неуспешно се опитвам да откажа тютюнопушенето." С дебютния си филм "Тя, майка ми", посветен на сестрите тенисистки – Мануела, Катя и Магдалена Малееви, и тяхната майка и треньор Юлия Берберян, Асен Григоров наскоро навлезе и в територията на тв документалистиката. Замислил е цяла поредица от филми, но засега пази идеите си в тайна. "Ако можех да ти споделя само две от тях, щеше да разбереш, че засягат теми, които всеки премисля по свой начин – казва той. – Репортажите са дребни парчета реалност, които предлагат фрагментарен и повърхностен поглед, а филмът позволява да се задълбочиш над даден проблем, да го видиш в цялост." Докато се намерят спонсори за филмовата поредица на Асен, семейство Григорови живее в ритъм от събота до събота. "Още като свърши "Животът и други неща", започваме да мислим за следващия брой – споделя Сибина. – Когато правиш политическо предаване, следиш новините в твоя ресор. При нас работата е постоянна, а посоките на интереси – всестранни, защото животът е неизчеопаем."

Стр. 7