Лили Иванова се изповядва в юбилейния “Биограф”

Biograph | 31.08.2016

Списанието празнува 5 години от създаването си със специален 244-страничен брой

Примата на българската музика Лили Иванова дава най-голямото си и откровено интервю в юбилейния 60-и брой на “Биограф”, който е на пазара от 1 септември. Специалното издание по случай 5-годишнината на най-голямото българско списание излиза в увеличен обем от 244 страници и с ексклузивна корица. Лили е заснела и две нови фотосесии в знак на уважение към “Биограф” и неговите читатели.

“Никой не може да мине по моя път”, казва певицата в своята изповед пред журналистката Валерия Велева, в която засяга всички по-важни етапи от своя живот и кариера. Освен с кадри от специалните нови фотосесии, 24-те страници, посветени на Лили, са богато илюстрирани и с уникални моменти от личния й снимков архив. Каква е истинската причина бъдещата естрадна прима да подстриже косата си като млада? Как е завършил първият й опит да стане певица в София? Коя е за нея истинската музикална академия? Отговори на тези, но и на много други въпроси, ще намерите в ексклузивното интервю на Лили Иванова за „Биограф“.

Очерци за непрежалимия наш комик Никола Анастасов, за холивудския ас Робърт Редфорд, скандалната стажантка на Бил Клинтън Моника Люински и лошия, но гениален футболист Златан Ибрахимович, както и ексклузивни интервюта с Брайън Адамс, Филип Киркоров и олимпийската шампионка Тереза Маринова са другите хитове в специалния юбилеен “Биограф”.

Съдържанието се допълва от експресивен репортаж на писателката Надя Чолакова за пътниците в столичното метро, спомени за “строителя на социализма” Григор Стоичков заедно с едно от последните му интервюта и очерк за модния революционер Ив Сен Лоран.

Откакто започна да излиза в края на горещото лято на 2011-а, “Биограф” бързо се утвърди като едно от най-четените и обсъждани издания у нас. Всеки от досегашните му 60 тома е пълен с четива, вълнуващи като романи, и разказва истинските истории на легендарни личности от историята и съвремието. То е и рядък пример за това как едно елитно издание може да интригува и да достига до най-широка аудитория от различни поколения.

Със следващия си октомврийски брой №61 от екипа обещават да продължат нашумялата си поредица литературни шедьоври, които излизат като отделно томче в комплект със списанието.

Разговор с Валерия Велева, журналист

ТВ7 I 7.09.2015

Тема: Нова интернет платформа – Епицентър
Гост: Валерия Велева, журналист

Водеща: Може би знаете, че вчера беше даден стартът на нова интернет платформа, както и на Институт за стратегии и анализи.
Водещ: Кой и какво стои зад всичко това ще научим от журналиста Валерия Велева. Здравейте и добре дошли!
Валерия Велева: Здравейте! Добро утро!
Водеща: Добре дошли!
Валерия Велева: Добра нова седмица!
Водещ: Всъщност, така е, да, и за Вас, от вчера макар че започна със старта на „Епицентър”. Нали така?
Валерия Велева: Да.
Водещ: Защо епицентър? Това обикновено е сигнал за нещо разрушително.
Валерия Велева: Хареса ни. Беше ни предложено това лого от една млада фирма, от една фирма от млади специалисти по комуникации и на нас ни хареса тази дума. Епицентърът винаги е, така, е синоним на някакъв сблъсък, на пресечна точка на дискусии, на пресечна точка на различни мнения, а ние точно това търсим в тази нова интернет платформа и се надяваме всъщност да стане такава територия.
Водеща: А какви са целите, които си поставяте? Какви са хората, с които работите? Това хората от „Преса” ли са?
Валерия Велева: Да. Това са предимно колеги от преса, но привлякохме и други от други издания. Всички те, така, изявените имена от в-к „Преса” останаха в новия проект. Водещото в новия проект всъщност е Института за стратегии и анализи. Това е една много амбициозна задача, която сме си поставили. Институтът това е идея, която разработваме заедно с г-н Тошев. Той всъщност ще оглави един експертен център към Института, едно експертно звено, в което влизат много изявени, така, утвърдени личности. Работим в тясно сътрудничество с БАН, с институтите на БАН, откъдето можем да ползваме техните разработки. В този експертен съвет влизат. Акад. Воденичаров, Акад. Георги Марков, Акад. Сендов, Акад. Константин Косев, Проф. Генчо Начев, Проф. Младен Григоров, Проф. Иван Станков… мога да Ви изброявам много, много…
Водеща: Тоест, тези хора, всеки един от тях със своята експертиза, ще анализира конкретната сфера и това какво се случва в нея?
Валерия Велева: Да. Да, точно, точно така. Ще анализира конкретната сфера, ще ни дават идеи, ще ни дават насоки. Искаме да съберем интелектуален… интелектуален капацитет, така, интелектуален бум на едно място, от което да можем, чрез анализите си, да се опитваме да даваме и някакви решения по важни въпроси на обществото.
Водещ: Много политически движения и проекти започват с такива интелектуални сбирки, нали?
Валерия Велева: Не, не, не.
Водещ: Не говорим за това, така ли?
Валерия Велева: Не, не. Категорично не, категорично не. Говорим… Напротив, говорим за експертност, не за политика. Този проект не е начало на партия, категорично искам да кажа, напротив. Ние ще се опитаме и във фокуса на нашите разработки и анализи ще бъде партийната система, политическата система в страната, демографските проблеми, миграционните проблеми, външната политика, земеделието, енергетиката – всичко това, което е част от живота, който ни заобикаля. Понеже и други ваши колеги ме попитаха дали това не е началото на нова партия и дали няма да правя нова партия, категорично, отсега заявявам, че това не е, никога не ми е било в амбициите. А и с г-н Тошев ние, като журналисти, така, с много опит, никога не сме си и помисляли, че можем да минем от другата страна на бариерата.
Водеща: Разбирам. Вчера се появиха в интернет сайтовете едни, така, леко иронични подмятания по повод това, че са били публикувани на вашия сайт едни рекламни тарифи.
Валерия Велева: Да. Аз много Ви благодаря за този въпрос!
Водеща: Разбрахте ли какво е станало точно?
Валерия Велева: Аз много Ви благодаря за…
Водеща: И какво значи топ новина струва 500 лв?
Валерия Велева: Аз много Ви благодаря за този въпрос! Във всички уважаващи се европейски издания има ясно разграничение на PR-ския материал и на журналистиката. Това го има навсякъде. Предполагам, че го има и във вашата телевизия. Още повече, когато се влиза в една предизборна кампания. Много ясно трябва да бъде разграничено кога един репортаж е платен и кога един очерк или един коментар, един анализ е плод на журналистическата… на журналистическата, така, позиция на журналиста. Така че в това няма никаква интрига. Това, освен това, може би трябва да видите, че го има и в другите издания, интернет издания. Сега да не правя реклама. Всички интернет издания са публикували колко струва един банер, колко струва рекламно каре, колко струва такъв материал.
Водещ: Ще бъде ли ясно разграничавано от общото съдържание?
Валерия Велева: Естествено.
Водещ: Защото се говори и аз за първи път чувам, честно казано, за платен анализ, нали. Не говорим за платени интервюта – може в репортажите да се отбелязва…
Валерия Велева: Не, не, не. Не, не, не. Ставаше въпрос за платен очерк, платено интервю и то е само във връзка с предизборни кампании. Това е много ясно разграничено. Искам да Ви кажа, че дори и във вестниците, в които досега съм работила, и в „Труд” и в „Преса”, и всички други вестници винаги са обозначавали по време на предизборна кампания кога един материал е платен. Просто, тук няма никаква интрига.
Водещ: И как си обяснявате тогава? В няколко сайта се появи стартът на…
Валерия Велева: Не, появи се в един сайт. В един сайт се появи.
Водещ: Мога да Ви кажа за два, но да не ги назоваваме сега.
Валерия Велева: Да. Ами, когато се появява нещо ново, винаги има някой, който се чувства вероятно застрашен. Освен това, негативното отношение в България… то доминира, като че ли. Приемам го като закачка. Приемам го затова, че някои колегиа вероятно са се почувствали заплашени от това, че се появяваме на територията, в интернет пространството. Така го приемам. Това е абсолютно, пак подчертавам, това е абсолютна европейска практика и това всъщност е начин за прозрачност. Ясно е разграничено кое е платено и кое е плод на журналистическата работа. И пак казвам, че това е само в рамките на…
Водеща: Казвате, закачка. Сега от какво ще печели този сайт? Как ще се издържа? Чии пари стоят зад всичко това, зад този проект?
Валерия Велева: Ето, значи, от какво ще печели този сайт. Ние започваме с много скромни средства, държа да го отбележа. Разбира се, ще печелим от реклами. Така, ще се опитваме да печелим от реклами, така както го правят абсолютно всички медии. Институтът ще участва по европроекти. Ще отворим вероятно сметка, донорска сметка. Ще работим с институти в Брюксел, европейски институти, като подизпълнители. Това е начинът за финансиране на една такава неправителствена организация, каквато ще бъде Институтът.
Водеща: Добре. Нещо повече…
Водещ: Аз искам да питам…
Валерия Велева: В това… искам да кажа, че в това няма никаква интрига, защото всички анализаторски институти в България и в света работят по този начин.
Водещ: Понеже напоследък стана модерно изсветляването на бизнеса на Делян Пеевски, той постоянно, и в Народното събрание, казва с какво е свързан, кажете, обяснете тази затворена страница от вашия живот. Защо беше нужно на финала на преса фирмата издател да премине в ръцете на компания, която се смята за близка до Делян Пеевски по някакъв начин?
Валерия Велева: Общо взето, ми задавате въпрос, на който като че ли не мога да отговоря. Темата за Делян Пеевски, виждам, че се превръща в някаква фиксация за българската журналистика, а ми се струва, че покрай нея, покрай тази тема всъщност ние заобикаляме други подобни такива теми. Делян Пеевски изсветли своя бизнес в медиите и където и да е. Той го направи. И може би това е… той ни даде някаква насока да се опитаме да подтикнем да бъде осветлен бизнесът и на други политици, бизнесът и на други депутати. Защо не питаме за бизнеса на депутати, който е свързан с енергетиката, който е свързан с ВЕИ-тата?
Водеща: Напротив, постоянно се пита. … се за депутати с перки и прочее и прочее.
Валерия Велева: Да, но… Име на депутат с перка? Стигнахте ли до това име? Някои от депутатите с перки осветлиха ли бизнеса си? Някои от тези, които получават милиони от енергетиката и от скъпия ток, който ние плащаме, осветлиха ли бизнеса си? И защо в края на краищата ние не задаваме този въпрос? Аз смятам само…
Водеща: Казвате, медиите се фиксират в Делян Пеевски.
Валерия Велева: Ами, да, защото усещам като че ли сутрин и вечер всички телевизии започватс Делян Пеевски.
Водещ: Защото той е символ на този порочен модел, за който говорим.
Валерия Велева: Ама, защото до друго име не сме достигнали. Ами, дайте да извадим символа на човека, който се занимава с енергетиката, заради която… да намерим човека, заради когото плащаме високите цени на тока. Ето, и Вие не сте се замисляли.
Водеща: Ама едното име не означава, че другото не е актуално.
Валерия Велева: Разбира се, че не означава. Аз казвам, че просто е много стеснен кръгът, кръгозорът на журналистическия интерес. Много е стеснен.
Водеща: Добре. Вие, тъй като познавате процесите, които се случват в политиката…
Валерия Велева: Само за секунда. Пуснато е едно име, на Делян Пеевски, и всички ние се въртим около него, като… като… като някакви кучета около…
Водеща: Ако просто беше пуснато, щяхме отдавна да сме забравили. Вече върви повече от две години. Така че…
Валерия Велева: А какво се… Извинявайте!
Водеща: Ако просто беше пуснато ей така, щеше да е минало отдавна. Според Вас…
Валерия Велева: Не. Казвам, че ние не си свършваме докрай работата.
Водеща: Разбрахме Ви.
Валерия Велева: Това искам да кажа. Вижте парка…
Водеща: Разбрахме Ви. Според Вас, на базата на вашия анализ в политиката, защото познавате доста добре дебрите на тази сфера…
Валерия Велева: Да?
Водеща: … ще се оттегли ли наистина Делян Пеевски от политиката, както някои анализатори казват?
Валерия Велева: Ами, не съм… по този въпрос, да Ви кажа, не съм се… не съм насочила вниманието си, защото смятам, че това няма никакво значение за българската политика, дали той ще остане или не, защото той е член на една политическа сила, която има трайно, незаменимо присъствие в българската политика и дали Делян Пеевски ще бъде в парламентарната група или не това няма никакво значение за влиянието на ДПС във властта.
Водеща: Тоест, Вие казвате, Делян Пеевски е просто един посредник, а всъщност Доган дърпа конците, както например казва Октай, Осман Октай?
Валерия Велева: Не, не. Не, не, не. Такова нещо не съм казала, такова нещо не съм казала. Това, че… Не цитирайте! Напротив. Не мога да кажа, че Делян Пеевски е посредник. Просто, искам да кажа, че независимо от присъствието на Делян Пеевски в парламента или парламентарната група на ДПС, това няма да повлияе на стабилизиращата роля, която в момента има ДПС в управлението. Забележете как завърши и как започна този политически сезон! Заради цялото хаотично поведение на Реформаторския блок, който не успя да осигури ключова подкрепа на законопроекти, жизнено важни за правителството, всъщност тази подкрепа се осъществи от ДПС и по този начин реформаторите вкараха абсолютно официално ДПС във властта, абсолютно през парадния вход и днес ДПС, г-н Борисов опира до ДПС винаги тогава, когато няма рамото на Реформаторския блок, каквото би трябвало да го има.
Водеща: Да, но и днес в едно интервю Краси Велчев от ГЕРБ казва пред „24 часа”, че много се дразни, когато ги пришиват ДПС и ГЕРБ заедно.
Валерия Велева: Те не трябва да бъдат пришивани заедно. Това също е елементарен подход. Те не могат да бъдат пришити. Никога няма да има, да бъдат пришити заедно или да има някаква коалиция ДПС – ГЕРБ.
Водеща: Искате да кажете явна ли или?
Валерия Велева: Да, така е.
Водеща: Въпросът е дали може да има, така, неявна, негласна коалиция, задкулисна, както някои казват.
Валерия Велева: Момент! Не е до коалиция, а до парламентарна отговорност. В момента ДПС показва една парламентарна отговорност при гласуването на важни решения за държавата за разлика от Реформаторския блок. Вижте, включително за съдебната система. Вижте за дълга. Ключови… В миналия парламент на три пъти правителството беше на косъм.
Водеща: Въпросът е виждате ли основание да бъде пренареден пъзелът, да бъде пренаредена формулата на управление, както каза Местан още първия ден?
Валерия Велева: Това ще бъде след местните избори.
Водеща: След изборите имам предвид, да.
Валерия Велева: Аз съм сигурна, че след местните избори ще има някакво пренареждане на управляващия пъзел.
Водещ: Всички отричат.
Валерия Велева: Кой отрича?
Водещ: Дори и ГЕРБ.
Валерия Велева: Добре, добре.
Водеща: В каква посока виждате това пренареждане? Интересно звучи. Наистина никой не се осмелява да го каже.
Водещ: Да.
Валерия Велева: Изборите, резултатът от изборите, по моите анализи, ще покажат истинската тежест на субектите в управляващата коалиция и тогава може някои да бъдат изненадани от тежестта, която са си въобразявали, че имат, а пък тя не е такава, каквато е.
Водеща: За реформаторите ли намеквате?
Водещ: Визирате реформаторите ли конкретно?
Валерия Велева: Визирам реформаторите, да.
Водещ: Защото те казват: ние с ГЕРБ сме като скачени съдове, резултатът ще бъде общ.
Валерия Велева: Не. Това е абсолютна грешка. Това е абсолютна грешка и анализаторите…
Водеща: … и Бойко Борисов.
Валерия Велева: … анализаторите няма да допуснат това нещо да бъдат прикачени реформаторите към ГЕРБ, защото реформаторите и ГЕРБ имат различен електорат, различни симпатизанти. Как може да ги прикачите, да ги пришиете, да пришиете реформаторите като копче за балтон? Те това предлагат.
Водещ: За шлифера по-скоро.
Валерия Велева: Да. Това е доста унизително реформаторите да кажат: ние сме едно цяло, нашите изборни резултати ще бъдат пришити към ГЕРБ. Ами, тогава да станат част от ГЕРБ, да бъдат… да се закрият и да влязат в партията на ГЕРБ. Това е по-достойното отколкото да искат ГЕРБ да им избере или изобщо да им свърши работата, да им направи победата и те да се пришият. Това, от политическа гледна точка, е доста унизително. И не вярвам, че ГЕРБ ще го допусне това.
Водеща: Въпросът е дали ГЕРБ ще иска да вземе някое от тези наистина много проблемни министерства, където има недостиг на средства – здравеопазване, образование, правосъдна система – всички тези горещи картофи, както ги наричат хората.
Валерия Велева: Аз не съм казала в момента, че ще има промени в кабинета, за да се каже ГЕРБ че ще ги вземе тези промени, но във всички случаи ще има една оценка на работата на всички министри и оценка точно на министерствата, които са най-важни, които трябваше да проведат най-важните реформи, справиха се или не и защо не се справиха. Защото Вие виждате една много трудна пенсионна реформа, която беше прокарана от Ивайло Калфин, при това от една малка политическа сила в парламента, той успя да я прокара. Как успя да я прокара? С диалог, с намиране на консенсусни точки, в никакъв случай не с тази агресивност, с която се опитват реформаторите да прокарват своите решения.
Водещ: Добре, разбрахме Ви. Благодарим за това участие! Валерия Велева, колега журналист, с един политически анализ, който може би е ярък пример какво да очакваме от сайта „Епицентър”.
Водеща: И Института. Много Ви благодарим! Кратка пауза. 

“Биограф” връща спомена за Емил Димитров

www.biograph.bg I 29.04.2015г.

Десетилетие след смъртта на Емил Димитров, “Биограф” връща спомена за него с корицата на новия си майски брой, който вече е на пазара. Най-голямото българско списание този месец излиза в увеличен обем и отделя 20 страници на естрадната легенда, публикувайки и много редки снимки от семейния му архив. Ако беше жив, през декември тази година Емил щеше да празнува 75-годишен юбилей.
Обширно интервю на журналистката Валерия Велева с актрисата Доротея Тончева хвърля светлина не само върху кариерата на звездата от българското кино и театър, но и върху съвместния й живот с известния наш поет, писател и драматург Стефан Цанев.
Очеркът на Влади Лазарова за световната рекордьорка и шеф на българското олимпийско движение Стефка Костадинова е посветен на 50-годишния юбилей на спортната ни легенда.
Към друга легенда – Иван Славков-Батето, който през май щеше да навърши 75, “Биограф” ни връща чрез текста на едно от последните му големи интервюта. “Живков се радваше, че съм му зет. Че кой не би ме харесвал?”, беше възкликнал бонвиванът на социализма пред диктофона на журналистката Цветана Пешунова.
Очерци за най-богатият и обсъждан боксьор в света днес – Флойд Мейуедър, за писателя Ерих Мария Ремарк и за съпругата на Борис III – българската царица Йоанна, са другите хитови материали в новия брой на елитното списание. “Биограф” публикува и “комбинирано интервю” с нашумелите водещи от ефира на Нова телевизия Лора Крумова и Галя Щърбева.

Автор:
Biograph

Валерия Велева сменя Диана Найденова във “Всяка неделя”?

 www.novinite.bg | 16.11.2013 

Журналистката Валерия Велева ще заеме мястото на тв водещата Диана Найденова при Кеворк Кеворкян по Нова Телевизия. Във "Всяка неделя" и Валерия щала да е гост-водещ, каквато била Диана пише "Всеки ден".
Диана Наденова остана две седмици като лице на предаването. Тя обаче обяви, че си тръгва "ужасена" от начина, по който Кеворкян контактувал с нея и с другите от екипа.
В първото си гостуване Велева и Кеворкян ще разпитват заедно вътрешния министър Цветлин Йовчев.

Оригинална публикация

Разговор с Петьо Цеков, Стояна Георгиева, Валерия Велева и Борислав Зюмбюлев

БНТ, Животът и другите неща | 03.11.2012

Водещ: Погрижили сме се за нашите гости! Добро утро!
Стояна Георгиева: Добро утро!
Водещ: Стояна Георгиева, Валерия Велева, Борислав Зюмбюлев и Петьо Цеков – пресклубът на нашето скромно предаване. Тъкмо казвахме, че кафето и сладките са хубави и се грижим за комфорта на нашите гости. Как сте?
Валерия Велева: Благодаря! Добре.
Водещ: Сега, теми няколко от тая седмица. Понеже сме пресклуб, исках да започнем с една тема, свързана с медиите. Имаше едно писмо на германския посланик до в-к „Монитор”. Нали, тук да кажа, че канихме най-учтиво, разбира се, представители на в-к „Монитор” в лицето на двамата главни редактори да присъстват, да участват с нас в дискусията. В което ги обвиниха, германският посланик реално ги обвини в това, че са цензурирали частично интервюто, с което потвърждава всъщност неговите тези за свободата на медиите в България.
:
Водещ: Да кажем, може и така да се каже. Може и така да се каже. И другото е писмо на Нели Крус в следствие на оная прекрасна среща, която на 19 септември, мисля, се проведе в София.
Валерия Велева: И която ние тук вече веднъж коментирахме.
Водещ: Да, ние я коментирахме. Честно казано, аз не вярвах, че ще има последствие. И тогава така я коментирахме.
Валерия Велева: Но виж, хората си вършат работата в Европейския съюз за разлика от тук… как тук всичко се замазва, там всяко нещо си върви по каналния ред и си дойде писмото.
Водещ: И какво?
Валерия Велева: Е, лошо е това, което се случи. Не би трябвало да… сега най-неприятно е тогава, когато трябва публично да говориш за колеги. Така. Но…
Водещ: Ето, ти казваш – лошо е, че са му резнали интервюто.
Валерия Велева: Да, това е недопустимо.
Петьо Цеков: Не, не. Проблемът не е толкова, че хората в „Монитор” са редактирали част от интервюто, което веднага се трансформира като цензура, нали, а проблемът е какво е цензурирано.
Водещ: Така е, така е.
Валерия Велева: Каквото и да е. Ако…
Петьо Цеков: Всеки вестникар знае, че едно интервю, дадено от някой, се редактира, защото писаната реч и устното слово са две съвсем различни неща. И човек може да е добър оратор, обаче като го пренесеш на хартия, се получава ужасно нещо. Въпросът е какво е редактирано? Редактирано е това, че немският посланик казва, че в България има несвобода на словото, има…
Стояна Георгиева: За концентрацията на медии.
Петьо Цеков: За концентрацията на медии, която достига вече опасни размери. Журналистите се самоцензурират. Има скрита реклама. И всичко това не присъства в интервюто. Посланикът е стигнал до там, че в онова писмо, за което говорим, сравнява ситуацията с Оруел.
Водещ: Да, има едно изречение…
Петьо Цеков: Това е адски недипломатично, нали, от една страна.
Стояна Георгиева: Вижте това, за да разберат може би зрителите размерите на проблема, трябва да се каже, че на практика Германия е най-голямата държава в Европейския съюз, най-силната икономика, една от двете най-силни икономики и всъщност, нали, можем да кажем, че това е Европейският съюз, като добавим и еврокомисаря и зам.-председател на Европейската комисия Нели Крус.
Водещ: Да. То се случи в една седмица всъщност – двете писма.
Стояна Георгиева: Когато твоят най-голям партньор и този партньор, от когото ти зависят парите, с които се строят магистралите, които министър-председателят инспектира, открива, щастливо реже ленти и парите, на които България разчита, когато този партньор ти го казва това нещо толкова директно, следователно действително имаш един огромен проблем. А това, че повечето медии не съобщиха за безпрецедентното писмо, наистина безпрецедентно писмо на германския посланик, е част от диагнозата.
Водещ: То е част от проблема, да.
Стояна Георгиева: Да, това е част от проблема.
Водещ: Г-н Зюмбюлев, ако имате мнение по въпроса?
Борислав Зюмбюлев: Разбира се, че това, което се случва… Що да нямам мнение? Разбира се, че е недопустимо. При положение, че са се договорили с човека, той е съгласувал текста – това е, нали, налудно да извършат такова нещо.
Водещ: Да. Сега в писмото на комисар Крус, там нали ясно се казват някои неща, но тя призовава министър-председателя по някакъв… нали, всъщност обещава своята подкрепа, ако министър-председателят реши да се справи по някакъв начин с проблема. Въпросът е какво може да направи министър-председателят? Тук вече не говоря за проблема, конкретният с интервюто с американския посланик, а концентрацията на медийна собственост.
Валерия Велева: Какво може да направи министър-председателят? Да извика и да каже – вършете си работата, както трябва, спазвайте…
Водещ: Нямам и аз представа, затова питам. Какво може да…
Валерия Велева: Няма как министър-председателят да…
Стояна Георгиева: Ами, например това, което би могъл да направи министър-председателят, е, да речем, да се ревизира тази политика една значителна част от средствата на най-големите държавни фирми, например тези в енергетиката, да бъдат концентрирани в една частна банка. Тази частна банка от своя страна финансира изкупуването или съществуването на тази медийна група, за която говори германският посланик…
Петьо Цеков: Това е така, Стояна, обаче това е анализ, това е анализ.
Валерия Велева: Не, това не може да бъде…
Стояна Георгиева: Добре. Друго нещо.
Петьо Цеков: Не може на базата на тоя анализ министър-председател да предприеме действия.
Стояна Георгиева: Вижте, друго нещо, което може да направи министър-председателят – в края на краищата те са управляващо мнозинство, тук има маса регулаторни органи, например Комисия за защита на конкуренцията, КРС и т. н., които в края на краищата не си вършат работата.
Петьо Цеков: Аз също смятам, че управляващото мнозинство може да подготви закон, в който да ограничи концентрацията на собствеността.
Стояна Георгиева: Става дума по отношение на медийна собственост, по отношение на проблемите с разпространение на печата и т. н. И вече от там нататък, когато… То, разберете, това не е проблем, за съжаление, само с медиите. Когато цялата ти икономика, когато целият ти бизнес е затънал в такива проблеми с липса на справедлива, честна среда за конкуренция, когато се случва така че медийни собственици биват заставени да изоставят бизнеса си, да изоставят медии, за да бъдат снети обвинения срещу тях или нещо друго да се случи, тогава вече действително е много страшно. Това е много страшно. И щом например тези медийни собственици не могат да си отворят устата и да кажат какво става, какво остава за другите бизнесмени – много, много дребни бизнесмени, които са заставени да си прехвърлят част от акциите, част от дяловете.
Водещ: Кажи!
Борислав Зюмбюлев: Какво да кажа?
Водещ: Понеже се визират собствениците на медията, в която ти работиш и смятам, че ще имаш какво да кажеш.
Борислав Зюмбюлев: Ами, не знам дали е така.
Водещ: Ами, питай! Питай!
Борислав Зюмбюлев: Не знам дали не могат да говорят. Въобще не знам дали е вярно това твърдение.
Водещ: добре. Петьо!
Петьо Цеков: Да минем нататък.
Водещ: Че се получи неловко. И нататък има други важни теми от седмицата.
Стояна Георгиева: Вижте, действително е неловко и аз съм за, нали… разбира се, че главният редактор на един от визираните вестници е, така, нелепо да дава обяснение за нещо, което нито публично е обяснено. Но Вие представяте ли си какви са размерите на проблема, щом в тази държава председателят на най-мощната работодателска организация не може публично да се защити, не смее?
Водещ: Ама проблемът е от двете страни, ако той не може и не смее.
Стояна Георгиева: Да, да. Да, проблемът е от двете страни, да.
Водещ: След като не може и не смее, значи той има от какво да се страхува и има защо да не смее.
Стояна Георгиева: И ако се върнем на въпроса, нали, писмото…
Водещ: Ти може да не участваш в тая кратка размяна на реплики.
Борислав Зюмбюлев: Не, мога да участвам.
Водещ: да де, защото…
Стояна Георгиева: … писмото, адресирано до министър-председателя, от Нели Крус до министър-председателя, защото от там тръгнахме. Да, действително не може всичко, нали, не може министър-председателят…
Петьо Цеков: Ама и не бива. Разбираш ли?
Стояна Георгиева: … а и не бива, а и не бива.
Петьо Цеков: И не бива след като оправи българския футбол, не е хубаво да оправя българските медии в крайна сметка.
Стояна Георгиева: Да. Тук има, в тази държава има други субекти. Ние затова сме гражданско общество, нали, надяваме се, свободно.
Валерия Велева: Стояна, но нека сега, има нещо друго. Преди председателят на най-голямата работодателска организация да се защити, той първо трябва да обясни как придоби тези два вестника и какво направи с тези два вестника и защо поиска да ги придобие тези два вестника. Ти нямаш участие в този разговор наистина. Съжалявам много! Но аз мога да говоря. И как тези два вестника, какво беше направено с тези два вестника, с тяхната редакционна политика, с редакционния състав и т. н. Това е един голям разговор, за който председателят на КРИБ едва ли някога ще каже. Дали можем…
Стояна Георгиева: Аз съм съгласна, обаче…
Водещ: Стояна, понеже се създава впечатлението, че едните са добри, а другите са лоши…
Стояна Георгиева: Не, не. В тази игра няма добри и лоши.
Водещ: това просто не е вярно, това не е вярно. В смисъл, тъй като водим между нас откровен разговор, да бъдем и откровени пред зрителите, че не е добрата едната страна.
Стояна Георгиева: Но да видим въобще дали ще се стигне до такъв честен и справедлив процес. Това е другият проблем.
Валерия Велева: O.K. Аз също смятам, че…
Стояна Георгиева: Дали едното не е изтъргувано за другото. Да, именно затова говоря.
Валерия Велева: Да. Смятам, че има такава, поне има такива симптоми за такава търговия.
Стояна Георгиева: Да.
Валерия Велева: Защото те наистина изведнъж престанаха, собствениците и председателят на КРИБ, да бъдат почти през ден на първа, на N-та, на пета и на еди коя си страница във вестника, двата вестника престанаха да съобщават за “Софарма” и нейните икономически придобивки…
Борислав Зюмбюлев: Не е вярно…
Валерия Велева: Но не толкова често, нали? Престанаха да бъдат едва ли не…
Водещ: Колкото беше в един първоначален период.
Стояна Георгиева: Колкото са "Булгартабак" и т. н.
Борислав Зюмбюлев: Не, чакайте сега! "Булгартабак"… Какво има за "Булгартабак"?
Валерия Велева: Да, не е удобен. Този разговор… Не, не за "Булгартабак".
Стояна Георгиева: Тези реклами на по две страници.
Борислав Зюмбюлев: Не е имало такава реклама…
Водещ: РАЗГОВОРЪТ е неловък и неудобен. От друга страна може би е добре да се води, въпреки, нали, всякакви, как да кажа, неудобни моменти, които се получават между нас, като колеги.
Валерия Велева: Но че медийната среда е замърсена, но това, че в медийната среда няма онази етичност, лоялност, публичност, честност, искреност и т. н., както трябва да има в една медийна среда, за това всички сме единодушни.
Стояна Георгиева: И в края на краищата истински плурализъм.
Валерия Велева: няма такова нещо.
Стояна Георгиева: Всяка медия да си защитава позицията, да си я аргументира. Нека читателите да могат да се ориентират сами в края на краищата.
Валерия Велева: В момента, в който собственици придобиват вестници с цел да решават своите корпоративни интереси, да прокарват своите корпоративни интереси, да налагат рекет – дали ще бъде срещу икономически противници, дали ще бъде срещу правителство – тази медийна среда в България няма да се изчисти. И тук всъщност говорим именно за такива собственици, които придобиха вестници именно с тази цел – не да печелят от вестниците, което е честно и морално…
Водещ: Така е и затова смятам, че е въпрос на регулация. Това, което каза Стояна – нали, всички регулаторни органи да си вършат работата…
Валерия Велева: … а да печелят, да…
Водещ: … да е ясно…
Валерия Велева: … а чрез вестници да печелят икономически и политически дивиденти. Това е истината за тази сделка.
Борислав Зюмбюлев: добре. Може ли да ми посочите един случай в „24 часа”, който аз ръководя, защото през цялото време се говори за това, който да е пример за неетична практика, за рекет срещу правителство, за скрита реклама на каквото и да било? Може ли да ми посочите?
Валерия Велева: Значи, айде… в дълбочина…
Петьо Цеков: Да, мога.
Борислав Зюмбюлев: Ама не, защото тя ми говори… Нека да е в дълбочина.
Валерия Велева: Много може да се посочи.
Борислав Зюмбюлев: В „24 часа”?
Валерия Велева: И за единият вестник и за другия вестник. Както виждаш, аз не споменавам имена.
Стояна Георгиева: Всъщност, аз бих казала, че много малко са медиите в България, в които не може да се посочи. Те се броят на пръстите на едната ръка.
Борислав Зюмбюлев: Добре. Посочете ми в „24 часа”!
Водещ: Не, не. Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев:Ама не, въпросът е личен.
Стояна Георгиева: Не го приемай лично!
Валерия Велева: Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е на професионализъм…
Стояна Георгиева: Това се отнася и за собствеността на… за собствениците и политиките и на големите телевизии, радиостанции…
Борислав Зюмбюлев: Собствеността е такава, каквато е. Тя е реалност.
Стояна Георгиева: Да, да, да. И става дума, че собствениците на медии…
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е, че тук става дума за непрофесионализъм, за брутални политически…
Петьо Цеков: Става дума, че няма примерно никакъв орган на журналисти, който да защитава някакви…
Борислав Зюмбюлев: Ама няма, има орган – етична комисия. Как да няма орган?
Валерия Велева: напротив, има етична комисия.
Петьо Цеков: Не, не. То има, ама то има и Комисия за защита на конкуренцията и т. н. Въпросът е, че…
Стояна Георгиева: Аз ти предлагам наистина да не навлизаме в тази тема.
Борислав Зюмбюлев: Ама нека да навлезем!
Валерия Велева: Не, не. Не е това мястото и…
Стояна Георгиева: колко си плати министър Мирослав Найденов, за да бъде честван с такива заглавия, с евтини Коледи и т. н.? Айде, нека да говорим сериозно!
Петьо Цеков: Дайте да сложим… защото наистинавлизаме в…
Водещ: Да вземем да си направим един семинар в Боровец да си поговорим за тези неща.
Борислав Зюмбюлев: Мирослав Найденов как… Това е наш проект, изцяло наш, като целта е да дадем преференциални цени за реклама, защото бизнесът е труден. Какъв е тоя Мирослав Найденов? Извинявайте!
Водещ: добре. Аз се надявам, че зрителите, слушателите разбраха, защото не стана много ясно накрая за евтината Коледа, но… Да. Комисия „Хохегер” излезе с искане половин милион евро, мисля, да бъдат върнати в края на краищата след няколко месеца разследване. Има ли интрига? Каква е? С какво е свързана?
Валерия Велева: Аз чух онзи ден от министър Цветанов следното изречение, по един от сутрешните блокове – че този 1,5 млн., тази… нали, били дадени на Хохегер с цел 500 000 да бъдат върнати и да отидат в сметката на жената, с която Сергей Станишев…
Водещ: както пише „Стандарт” тази сутрин, търсят си кум, ще се женят.
Валерия Велева: Така. Всичко това по някакъв начин трябва да бъде доказано. Значи, аз смятам, че също това не е… не беше, не е най-почтеният начин, по който да бъде… образът на България да бъде, така, разкрасен в чужбина. Още повече, че ние не сме видели до този момент наистина резултати от тези дадени 1,5 млн.
Водещ: така де.
Стояна Георгиева: Става дума имиджът на България да е излъскан.
Валерия Велева: Да е излъскан.
Стояна Георгиева: Пред европейск…
Петьо Цеков: Е, то всъщност нали тук е и разковничето на цялата тая работа. Никой няма как да засече дали имиджът на България е излъскан или не е излъскан и в този смисъл няма как да отчетем правилно ли са похарчени тези пари или не са правилно похарчени.
Валерия Велева: да.
Борислав Зюмбюлев: То това е глупавото на този договор – че всъщност никога не може да се докаже нито изпълнение, нито неизпълнение.
Петьо Цеков: Това обезсмисля цялата…
Валерия Велева: Нито пък… да… Нито пък как сега ще бъдат върнати. Защо точно 500 000?
Петьо Цеков: Това обезсмисля. Защо трябва да бъдат върнати? Прокуратурата още нищо не е решила.
Водещ: Да де, това все пак е изявление на парламентарната комисия, да.
Петьо Цеков: Това е една парламентарна комисия, която прехвърли своята работа, между другото, към Комисията на ЯНЕ ЯНЕВ –антикорупционната комисия, която беше създадена, на Янев. Така че този казус ще се влачи още дълго време очевидно, безсмислено, сигурно до изборите.
Валерия Велева: Не. Той ще бъде използван за изборите. Ще бъде просто политически употребен.
Петьо Цеков: Да, докато казусът с Петър Хохегер в Австрия…
Валерия Велева: Той приключи в Австрия.
Петьо Цеков: … приключи.
Валерия Велева: Да.
Водещ: Как приключи?
Валерия Велева: Да, приключи там.
Петьо Цеков: Без обвинение приключи.
Валерия Велева: Без обвинение и без никакви последствия. Но тук ще го развяват като байряк.
:
Стояна Георгиева: Много неща могат да бъдат, как да кажем, нецелесъобразни или очевидно направени с користна, … цел и т. н., но да изглеждат законосъобразни. Очевидно не само в България, така е и в Австрия, така е навсякъде.
Водещ: Абсолютно, което не е голямо успокоение.
Стояна Георгиева: Не е голямо успокоение, но все пак това е поредната временна анкетна парламентарна комисия, която работи без да даде резултат.
Валерия Велева: И няма да даде резултат.
Стояна Георгиева: И която произвежда само…
Петьо Цеков: Фойерверки.
Стояна Георгиева: … фойерверки, да. То вече всичко загубва тежест.
Валерия Велева: Да, то е в степен, в която толкова се насища общественото пространство…
Водещ: Да, за голямо съжаление.
Валерия Велева: … че вече, дори и да ги говорим тези неща, те никога вече няма да вълнуват хората.
Водещ: добре. Две минути, мисля, че останаха за последна тема „Конституционни съдии – изборът, реакция на Европейската комисия”. Наистина хиперстегнати…
Валерия Велева: Е, тук вече положението е страшно. Вие говорихте достатъчно с Борето Цеков, Борислав Цеков. Поредният скандал, поредното излагане на България навън и поредният начин да се покаже как в страната такива важни, възлови избори стават задкулисно. Ние тук си говорихме преди това навън как е много странно, че зад тази съдийка застават Искра Фидосова, Румен Петков, Богомил Бонев, БУРГАС…
Водещ: И четирима от "Синята коалиция, което е"…
Петьо Цеков: Супер странно.
Водещ: … също е супер странно. Г-н Зюмбюлев!
Борислав Зюмбюлев: И аз съм чувал много лоши работи за тази жена, така, от приятели адвокати, но не я познавам. Начинът обаче, по който с тоя донос, за който има коренно различна версия, която развива Богомил Бонев, аз нещо ме смущава в тая схема. Появява се един донос, появява се един кореспондент на радиото, пита нещо на редовния брифинг и това се представя все едно цялата Европейската комисия се е занимавала с този избор и тая жена вече, каквото и да се защитава… Разбира се, съгласен съм, че е нормално да беше изслушана преди…
Валерия Велева: Преди.
Борислав Зюмбюлев: … а не след.
Валерия Велева: Преди трябваше.
Борислав Зюмбюлев: Но тая схема с доносите нещо много ме смути мен и особено тази версия, която разказа Богомил Бонев. Не знам къде е истината.
Водещ: Само да кажа чао на слушателите на „Дарик радио” и да им благодаря, че бяха с нас! Заповядай!
Петьо Цеков: Тази тема, която дискутираме в момента, кореспондира с първата тема, с писмото на немския посланик.
Водещ: Кореспондира.
Валерия Велева: Да.
Петьо Цеков: Значи, имаме едно изявление на говорителя на Европейската комисия, председателя на Европейската комисия, който казва буквално следното: „Реномето на българския съд е поставено на карта”. Това са такива доста силни изказвания, които няма как да ги пренебрегнем.
:
Петьо Цеков: Тук дали е дошло от този източник или от онзи неформален източник, дали Бонев или Румен Петков защитават една теза или друга теза…
Водещ: Става дума, че случаят е неясен.
Петьо Цеков: Случаят е пределно ясен от това изказване на Европейската комисия.
Стояна Георгиева: Как да е неясен? Ние още преди да бъде проведен изборът, ние по каналният ред изпратихме питане, получихме отговор от говорител на Европейската комисия. Според мен, там хората не си… говорителите не си хвърлят думите на вятъра.
Водещ: Ама случаят, който…
Стояна Георгиева: Беше предварително ясно, че там определено има загриженост.
Водещ: Случаят, за който става дума с приятеля на г-жа Марковска…
Борислав Зюмбюлев: А че има загриженост, и аз съм загрижен много.
Водещ: … или съжителя на г-жа Марковска е, разбира се, изключително селски и скандален, ако, нали, е верен. По-скоро смятам, че е верен, но не казва нищо за това, за нейните професионални качества.
Стояна Георгиева: Вижте, тук говорим за някакъв морален интегритет и затова хората, които са на такива позиции, какво представляват, като почтеност и как те биха отсъждали – справедливо, несправедливо, безпристрастно – затова говорим. Ако си спомняте, преди години един германски канцленр, стана там голям скандал в държавата, защото там… за някакво жълто, скандално… за някакво жълто, забавно списание. Те бяха написали, нали, че си е сменил боята за коса или какво – това беше за Шрьодер и той каза: не, аз не се боядисвам. И от тогава, като го започнаха ето, за нещо такова, дребно. Нали, казват: нашият канцлер лъже за нещо толкова дребно; представяте ли си какво още може? Разбира се, че това са… именно затова са тези, тази процедура на публичност и т. н. – все пак, доколкото може, тези неща да се изяснят.
Водещ: Няма спор.
Стояна Георгиева: Но депутатите нямаха интерес нищо да се изясни. Отново остана едно усещане за задкулисни договорки между политическите партии.
Водещ: Вчера пак се появи анонимен сигнал. Нали, Иван Костов излезе и каза: имам анонимен сигнал, който – как беше – опровергава нейната защита.
Стояна Георгиева: Ами, да го е казал преди този сигнал.
Водещ: ама това казвам – че не го е казал. И той не казва какъв е тоя анонимен сигнал, какво е съдържанието на тоя анонимен сигнал. Излиза, че нали, цялото общество се бори срещу един избор без да знае никаква особена конкретика. Това също е…
Стояна Георгиева: И другото, което е – така, един паралел. Разбира се, че нещата са несъпоставими, но все пакунижението с Румяна Желева, което беше преживяно началото на мандата на това правителство. Сега пак не мога да си представя г-жа Венета Марковска какъв национален интерес седи зад това, за да е съпротивата на България във връзка с нейния избор, за да си докараш на държавата ново недоверие, нов негативизъм от страна на Брюксел.
Водещ: А и на себе си да си докараш недоверие, но… Да.
Валерия Велева: Е, за държавата е по-сериозно, защото наистина тук става въпрос за имиджа на България навън.
Стояна Георгиева: За България. Там едва ли някой знаят кой в момента е на власт в България.
Водещ: Да. Ама и едва ли всички знаят кой се избира в Конституционния съд.
Валерия Велева: Да, точно така, но скандалът си върви.
Стояна Георгиева: Но писаха, че…
Валерия Велева: Но пише България.
Стояна Георгиева: … да, репутацията на българските институции е поставена под съмнение.
Валерия Велева: И освен това…
Стояна Георгиева: На българските институции.
Валерия Велева: Точно така. И да кажа, че ще има втори извънреден мониторингов доклад заради всичко това, което става…
Водещ: Това е силна реакция.
Валерия Велева: … това е доста силна реакция.
Водещ: Добре. Отпадна ми любимата тема за боба с гъгриците.
Петьо Цеков: И на мен ми беше любима, да.
Валерия Велева: Петьо се беше подготвил.
Водещ: За голямо съжаление. Беше ли се подготвил?
Петьо Цеков: Е, много добре.
Водещ: Някакъв силен играч е този с боба.
Петьо Цеков: Много добър, да, да – класика в жанра…
Водещ: При няколко правителства печелил обществени поръчки…
Борислав Зюмбюлев: Но този човек е единственият, който може да доставя, според условията на Европейската комисия.
Водещ: Така ли?
Борислав Зюмбюлев: Да.
Водещ: Защо?
Борислав Зюмбюлев: Ами, има някакъв сертификат за качество.
Водещ: Пролича си. Е, то си пролича.
Петьо Цеков: По червеите си пролича, да.
Водещ: Добре. Много Ви благодаря!
Валерия Велева: Хубав ден!
Водещ: Хубав ден!          

Лили Иванова на корицата на новия “Биограф”

Списание "Биограф" I 30.11.2012

Ралица Василева от CNN, писателите Стефан Цанев, Паулу Коелю и дъщерята на Кърт Вонегът с ексклузивни интервюта в ноемврийския брой

Лили Иванова с непубликувана снимка отпреди 34 години е на корицата на новия “Биограф”, който е на пазара от 31 октомври, сряда. Фотообективът на Зафер Галибов е запечатал примата на естрадата с елегантна шапка по време на нейно посещение в редакцията на модно издание.

Ноемврийският брой отделя 20 страници на най-популярната певица у нас, която на 22 ноември ще изнесе голям концерт в “Арена Армеец”. В тях освен изчерпателен преговор на живота и над 50-годишната й кариера има и десетки снимки на Лили, доста от които виждат за пръв път бял свят.

Новият том на най-голямото българско списание предлага и няколко ексклузивни писателски интервюта. Първото от тях е със Стефан Цанев. “Живях в жестоко и подло време”, изповядва се големият наш поет и драматург пред журналистката Валерия Велева и разказва за трудния си път още от дете. “Всичките ми илюзии умряха заедно с Пражката пролет, а след 1989-а видях мечтата си омърсена”, споделя Стефан Цанев.

Ексклузивно интервю с Паулу Коелю по повод излизането на новия му роман у нас и разговор с художничката Едит Вонегът, дъщерята на големия американски писател Кърт Вонегът, допълват литературния микс в ноемврийския “Биограф”.

Сред другите хитове на броя е специалното интервю с Ралица Василева от Си Ен Ен. Кореспондентката на списанието Ирина Асиова разговаря с нея в централата на новинарския канал в Атланта, САЩ. Ралица говори за шока, който е преживяла, стъпвайки на американска земя преди две десетилетия, както и за кариерата си оттогава насам. Интервюто е илюстрирано с редки снимки от семейния архив на Василева, както и с актуални кадри от работното й място, за които тя позира специално за списанието.

“Младите лъвове” е новият артистичен проект на Касиел Ноа Ашер. Заедно с фотографката Нели Томова тя прави откровени портрети на шестимата най-популярни млади актьори днес – Филип Аврамов, Димо Алексиев, Александър Сано, Явор Веселинов, Йосиф Шамли и Иво Желев.

Очерци за ваятелят на Царя и на Свободата в Русе – италианския скулптор Арнолдо Дзоки, за вечно влюбения бийтълс Пол Маккартни, за мормона, който пожела Америка – Мит Ромни и за канцлера Хелмут Кол, който преобрази Европа, са други впечатляващи материали в 228-страничното списание.

Ноемврийският брой предлага още ексклузивни интервюта – с австрийския пилот и бизнесмен Ники Лауда, с легендата на щангите Янко Русев, с внука на Тодор Живков – Тодор Славков и с бившия вътрешен министър Румен Петков.

И този месец по традиция “Биограф” миксира биографичните статии и интервюта с материали за мода, лайфстайл, рецензии за нови книги, филми и албуми, любопитни факти и забавни цитати.

Казус с “Преса”

Bivol.bg I 2.01.2012

Изборът на името за новия вестник "Преса", който стартира от 3 януари може да доведе до конфликт за права.

Вестник "Преса" вече е съществувал в началото на 90-те, директор е бил Петко Бочаров, а вестникът е регистриран в тогавашния Комитет по печата. Издателят му Август Мичев не е давал разрешение да се използва името за нов медиен проект – научи Биволъ от самия него.

На пресконференция по повод първия брой на "Преса", излязъл на 4 ноември 1991, Август Мичев е разяснил защо е избрал това име за вестника си: "..преса, като обобщено понятие за вестниците, преса, като средство за натист, преса, като механизмът, който размножава идеите, довежда ги до хората. ( Пресата на Гутенберг).". Подобна интерпретация на "Преса" има и в пожеланието на президента Жельо Желев, което е отпечатано в първия брой.

При представянето на новия си проект за вестник на 8 декември 2011, Тошо Тошев (известен и като явочник "Бор" от ДС) казва, че името на вестника има двойно значение – преса като вестници и преса като машина за натиск.

Ето защо Мичев днес смята, че е "изплагиатствано не само името, но и неговата символика".

Той е съобщил тези факти на Валерия Велева, зам.-главен редактор на новия вестник "Преса". В отговора си тя твърди, че е научила за съществуването на такъв вестник в зората на демокрацията, след като името е било вече избрано. Името "Преса" не е регистрирано като запазена марка и "никой няма право на "откривателство", "авторство" или патент върху тази дума" – смята Велева.

Формално погледнато Август Мичев едва ли ще успее да се пребори за правата над името "Преса", ако то не е пререгистрирано като търговска марка по новия патентен закон (Законът за марките и географските означения). Още повече, че бившите "Труд-о-ВАЦ"-и добре познават материята. Преди години те бяха особено напористи срещу сайтовете, публикували произведенията на българския класик Елин Пелин, "приватизиран" до 2019 г. от издателството на "Труд".

Отвъд юридическата страна, въпросът има и морално измерение. "Нито ми е искано съгласие, нито бих го дал на човек като Т. Тошев." – заяви пред Биволъ Август Мичев.

"Определено искам да кажа, че се чувствам ограбен, но още повече омърсен, когато човек като Тошев, си позволява такова нагло плагиатстване." – допълни той, но не каза категорично какви правни действия ще предприеме, за да защити своята идея за вестник, наречен "Преса".

Оригинална публикация 

“Труд” рухна

в. Всеки ден | 15.10.2011

"24 ЧАСА" и "Труд" са заплашени от закриване, защото скоро няма да има журналисти, които да ги списват. "Всеки ден" научи, че цели отдели се пренасят в новия вестник на Тошо Тошев, който наскоро окончателно напусна "Медийна група България" и обяви, че ще прави ново издание.

Преселението започнало от крими отдела на "24 часа", и то не толкова заради повечето пари, които Тошев предлага, а заради намалените заплати във ВАЦ-овите издания. Репортери от отделите правен, спортен и култура също обмисляли варианта да се разделят с ежедневника и да пристанат на Тошо Тошев. И известни автори на вестник "Труд" не са далече от идеята да сменят работното си място. Сред тях е Валерия Велева, която от няколко месеца работи като външен автор в "Стандарт", след като напусна със скандал изданието.
Най-силното крими перо на "24 часа" Блага Георгиева, която миналата година грабна "Черноризец Храбър" за разработките си по бандата на "Наглите", напусна вестника, в който се труди над 10 години и от 12 септември вече се грижи за медийния образ на новия председател на Софийски градски съд Владимира Янева. Още трима от криминалните репортери на вестника също са подали молбите си за напускане, като двама от тях със сигурност ще са част от новия проект на Тошев. Двама репортери от правния отдел на "Труд" пък солидарно напускат след смяната на властта и като верни кучета отиват при Тошо Тошев.

Колегите им от отдели "Общество" и "Икономика" също са подали молби за напускане

Новото издание "Трибун" тръгва до месец. То ще бъде подкрепено от сайт. Междувременно стана ясно, че Тошев гради цяла медийна империя с парите от продажбата на акциите си. Медийният бос е продал старата сграда на "Труд" и така е получил допълнителен капитал. С парите веднага е откупил закъсалото списание "Тема", което влиза в новия му пул. В групата ще има и интернет сайт. Същевременно ситуацията в бившата ВАЦ е критично. Актуалната сводка за тиражите показва, че "Труд" е паднал под критичните 50 000 броя. "24 часа" напълно се е сринал – миналата седмица тиражът му бе 44 400 копия. Непродадените количества на двата ежедневника са между 40 и 50% в различните дни.

Стр. 10

Валерия Велева: Мадам В. е моята награда!

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 08.04.2011

Валерия Велева ни посреща в уютния си апартамент в столичния квартал "Стрелбище" по пантофи. Журналистката, която наскоро екранизира популярната си вестникарска рубрика "По пантофи" в ефира на Нова телевизия, за първи път показа уникалната си колекция от миниатюрни обувчици, част от които са златни бижута, сребърни уникати, накичени с камъни "Сваровски" или пък просто пухени чепици и цървули.
Валерия разтвори и шесткрилния си гардероб, където една до друга са подредени десетки рокли, шити от самата нея. "По време на Лукановата зима бях изключително елегантна. Всеки ден сменях тоалети, а времената бяха жестоки… Колкото до Мадам В. – тя не успя да ме събори. Мадам В. е моята награда", коментира Валерия.

- Как се чувствате в ефира на Нова телевизия под ръководството на двама младежи, Иван и Андрей, които са продуценти на предаването ви?

- На тях им е приятно това, което аз правя. На мен също. Те ме потърсиха. Бях изненадана, когато ми казаха, че са се сетили за рубриката ми "По пантофи" в "Труд" и ми предложиха да я реализирам в телевизионен вариант. Приех, защото много по-въздейст-ващо е камерата да улавя емоционалните състояния на събеседниците. Поканата дойде на втория ден от излизането ми в дълга отпуска от вестника. И вместо да замина на далечно пътешествие, за да се разтоваря, останах тук и релаксирам, променяйки заниманията си. Това е ново зареждане за мен.

- Чу се, че новите собственици на "Труд" искат да ви уволнят от вестника?

- Никой официално не ми е съобщил това. Пък и не знам какъв мотив ще измислят.

- Според Огнян Донев – за нелоялност към фирмата.

- Шегувате се! Аз – "нелоялна" към "Труд"! Има ли по-голяма нелепица от това? Винаги ще защитавам правото на журналиста да може да изразява свободно мнението си. Щом имаме свободата да критикуваме политиците, трябва да имаме смелостта да погледнем и себе си. Не аз сътворих огромния медиен скандал в момента, който за съжаление нанася непоправими вреди на журналистиката като цяло и е демонстрация на върхова нелоялност към професията и към марката "Труд", която е изграждана 75 години, 19 от тях – и с моя труд и преданост към вестника. А ако някой си мисли, че може да сплашва журналист за назидание на колегите му, значи има проблем с изповядването на демократичните норми. През 1992 г., в зората на демокрацията, бях уволнена от Асен Агов от телевизията заради интервю с Иван Славков. Сега, в уж развитата ни демокрация, ако пак бъда уволнена за изразяване на мнение, това означава, че за 20 години не сме постигнали нищо.

- Притеснявате ли се, че Иван и Андрей могат да използват имиджа ви на Мадам В.?

- Това е минало, което слава Богу, успях да преживея, благодарение на колегите и приятелите си. Бях уязвена заради критична публикация. Година по-късно времето доказа, че съм била права. Мадам В. всъщност е моята награда!

- Смятате ли, че бихте могли да прескочите Мадам В.?

- Защо да го прескачам? Мадам В. не успя да ме събори. Няколко бръчки повече на лицето, няколко бели косъма повече в косата – човек се гордее с преживяванията си. С времето те му стават някак скъпи, мили… Всички знаят, че аз никога не съм правила поръчкови материали, никога не съм писала под диктовка. Макар че, често заради крайните ми позиции съм чувала подобни клевети. Цветята са единствените "подкупи", които съм приемала. Когато отбелязвахме с колегите от "Труд" 13-годишнината на рубриката "По пантофи" във Военния клуб, събрах букети, които пренесох с два микробуса.

- Ползва ли пантофи авторката на "По пантофи"?

- Разбира се. Имам любими розови и жълти пантофи, бели, сини, всякакви. Сменям ги в зависимост от настроението. Притежавам и няколко изящни статуетки на пантофки: стъклени, сребърни, с камъни "Сваровски". Мънички златни пантофки ми подариха тогава от КНСБ. Рубриката ми "По пантофи" в "Труд" се радваше на огромен успех. Хората ме свързват с нея и сега, когато тя вече не съществува по страниците на вестника. Бяха наистина запомнящи се интервюта, защото преди 10-15 години никой не смееше да говори с политиците за човешките им драми, за любовни истории, за жени, разводи. Е, аз го направих.

- Какви са слабостите ви?

- О, имам си слабости. Прекалено емоционална съм. Понякога хората около мен страдат заради това. Заплесвам се по цветя, обичам да ги засаждам, пресаждам. Смятам, че докосването до пръстта е вълшебство
Имам усещането, че тя изцежда от човешкото тяло негативната енергия и пречиства. Обожавам мушкатото, целият ми балкон е със саксии мушката.

- Каква е историята на дрехите, които сама сте си ушили?

- Отново заплесване. Аз израснах на столичната улица "Граф Игнатиев", срещу Съюза на журналистите. Завърших 127-о училище, после 7-а гимназия и имах щастливо детство. Всяко лято карах ролкови кънки в градинката пред хотел "Рила" – невероятно удоволствие. В училище, освен литературата, много обичах часовете по "Трудово обучение". Там се научих да шия и да готвя. Идваше ми отръки. По-късно започнах да си купувам редовно списание "Бурда". Свалях кройки, преработвах ги според фантазиите ми. Благодарение на умението ми да рисувам, почнах сама да си измислям тоалети. И сядах на шевната машина. Беше ми интересно, защото по това време у нас нямаше дизайнерски фирми, колекции, освен "Лада". Измислих си рокля за бала и сама си я уших. Така в годините на нямането, аз имах доста дрехи, изработени и скроени от мен. Е, имах и неуспешни опити. Майка ми дълго време пазеше тези "грешки на растежа" в скрин. Мога да шия всичко – от панталон до бална рокля. Най-голямото ми постижение е зимно палто.
В трудната Луканова зима, когато по магазините нямаше нищо, аз бях елегантна, благодарение на умението да шия. Сега вече нямам време за шевната машина, лък и по-лесно ми е да вляза в един бутик, или да отида при някоя от любимите ми дизайнерки и бързо-бързо да сменя визията си. Имам два шесткрил-ни гардероба, които всяка пролет "прочиствам", като нося дрехи или в църквата или ги раздавам на приятелки или пък на напълно непознати хора. Спазвам правилото на елегантната дама – всеки ден съм с различен тоалет. Дори по време на криза не си позволявам два дни да ходя с един и същи костюм.

- Вашите баници са почти исторически. Повечето политици и журналисти са ги опитвали. Донесоха ли ви късмет?

- За късмет – не знам. Но че са доставяли удоволствие на всички, които са ги опитвали, в това съм сигурна. Умението да правя баници наследих от баба ми по майчина линия. Моите корени са от Габрово-Севлиевския край. Стар род сме – нашето родословно дърво е с 200-годишна история.
Имам деди, участвали в Априлското въстание
Един от тях е бил сред съратниците на Левски. След потушаването на въстанието е заточен в Диарбекир. Връща се в родината с отрязани пети. Негова праправнучка е моята баба Велика, на която съм кръстена и която беше невероятна жена и домакиня. Всъщност тя ме е отгледала като малка, почти до 7-годишна възраст. Ходеше нагиздена с наниз от осем златни пендари.
В неделя, когато се виеше хорото на мегдана, баба слагаше обувки на ток, обличаше атлазено елече и задължително рокля от черно кадифе. Изключителна жена. Може би приличам мъничко на нея по цвета на очите – зеленооки сме. Тя ме научи да правя и козунаци, как да бухват на височина една педя. Всяка година меся козунаци почти в промишлени количества – за семейството ми, за колеги и приятели. Приятно ми да черпя с козунаци, с баници и сарми. Особено на рождения ми ден това се е превърнало в ритуал. Аз готвя само за удоволствие. Не съм всеки ден над печката, нямам такова време. Но каня ли гости, се развихрям и задължително кулинарствам с биопродукти.

- Оттам ли тръгва легендата, че имате селски имоти, в които отглеждате плодове, зеленчуци, че дори и животни?

- Имаме фамилна къща в едно софийско село. Тя е 100-годишна, поддържана в копривщенски стил, с чудна градина. В нея съм засадила над 50 зюмбюла, има повече от 100 рози.
На чардаците й съм направила цветен водопад от сакъзчета. Истински земен рай. А за животните -отглеждам само една персийска котка.

- Пазите в тайна личния си живот. Нищо не се знае за бившия ви мъж. Кой е той?

- Той е научен работник. Работеше в БАН, биолог е. Отдавна сме разделени, но сме в прекрасни отношения. Оженихме се по голяма любов. Аз бях на 24 години. На 25 родих сина ни. За съжаление, работата ми в телевизията стана причина да се разделим. Не успях да направя баланса между професия и личен живот. Впрочем, всички мои връзки са били плод на голяма любов. Никога не е било просто влюбване. Когато емоцията ме "завихри", отдавам й се напълно. А пък, когато настъпи раздялата, остава приятелството. Времето лекува болката от нараняванията. И ни държат хубавите спомени. Имала съм късмет да бъда винаги с интелигентни мъже, с които заедно сме надживявали страстите си. Моите родители никога не са си повишавали тон в мое присъствие. Баба и дядо също. Макар да са имали много тежки моменти в живота си – след 9 септември 1944 г. дядо ми, богат търговец, е бил пратен на лагер на язовир "Копринка". Колкото и да съм го питала, какво е преживял там, никога не ми е разказвал. Запази достойнство с мълчанието си. Не позволи омразата да стане част от живота ни.- Срещнахте ли голямата любов, или продължавате да я търсите?

- Съпругът ми е моята голяма любов. И тази голяма любов прерасна в невероятно приятелство.

- После, при другите връзки, какво се получаваше?

- Почти същото…

- С композитора Найден Андреев изкарахте дълга любов…

- С него се запознах в телевизията. Впечатли ме с музиката си. Както се казва – грабна ме. Той ме накара да пропиша стихове. Невероятен талант е. Иван Гранитски, който още от онова време познава стиховете ми, настоява сега да ги издам. По тези стихове Греди Асса направи 12 великолепни еротични графики. Когато наскоро се "престраших" да покажа стиховете си на Любо Левчев, той остана доста изненадан. Това са поетични изповеди на жена разкъсвана между работа, семейство, дете. По някои от тях Найден създаде много хубави песни. За съжаление, и връзката ми с него, продължила много дълго, се разпадна, износи се някак си. Но пък останахме приятели. Сега се чуваме по телефона, виждаме се, говорим за професионални проекти. Свързват ни медиите, изкуството.

- Влюбена ли сте в момента?

- (Смее се.) Не. Сега няма мъж до мен.

- Не ви вярвам! Цялата сияете!

- Така е, не съм влюбена. Имам много приятели и дори не ми стига времето за всички. Не крия годините си, не ги чувствам, приемам всякакъв вид преживявания. Чувала съм да казват, че мъжете трудно допускат силни жени до себе си. Вероятно е така. Вероятно има някакъв респект, някаква бариера. Сериозната журналистика те кара винаги да държиш сметка за контактите си, за средата, в която се движиш. Случвало се е да ми признават след време мъже, че са ме харесвали, но не са имали смелост да ми го кажат в очите. И сме се разминали… Сигурно е било просто увлечение, а не онзи химически взрив, без който любовта не може да пламне. Ухажори много, но емоционална връзка нямам.

- Сама ли живеете?

- Да, но през деня срещам толкова хора, че вечер искам да си почивам. Защото изживявам и проблемите им, и историите им.
Не усещам самота, не живея в тъга, напротив – в хармония със себе си съм. Имам много работа, подхванала съм няколко проекта. Дописвам книгата си за Йосиф Цанков, големия български композитор. Разнищвам в детайли любовните му, житейски и професионални драми и започвам да правя документален филм за този голям, но уви, забравен български творец.

- Синът ви с какво се занимава?

- Има рекламна агенция, иска да живее извън моята сянка и аз го разбирам. Има си приятелка, но като го гледам, не е тръгнал да се жени. Радвам се, че споделя всичко с мен за момичетата, за проблемите си. Не му давам акъл. Знам, че сам трябва да изживее и да открие всички тайни на любовта – дали ще се опари или не, не зная.

- Политиците, с които сте направили стотици интервюта, не ви ли изкушават с предложения за членство в партия, или за ръководен пост?

- Имала съм няколко покани, но винаги съм ги отказвала. Не ставам за политик, защото съм прекалено откровена и директна. Искрена съм. И затова съм била атакувана. Харесвам работата си като журналист, времето доказа, че това е моето призвание. Баща ми искаше да стана детска лекарка – не се получи. Животът ми е журналистика!

Стр. 24-25, 70 

Соня Колтуклиева: Публично фелацио се превръща в нов жанр в българската журналистика

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 16.03.2011

- Соня, шокиращо видео сте качили на сайта Bulgaria News?!

- Да, това е поздравление, отправено от депутати на ГЕРБ към избирателите им от Враца по случай 3 март. Виж какво казват тези титани на мисълта – гледаш и не вярваш на ушите си!
Николай Коцев: "Преди 500 години сме се освободили от турско робство… А сега трябва да се освободим от оковите, които са ни слагани 500 години в нашето съзнание, в нашия бит, в начина на решаване на проблемите ни, в начина на отношенията между нас и себеподобните ни!"
Николай Рашев: "Преди 500 и повече години България се освободи от турско робство, надявам се сега да освободим съзнанието си, обременността /?!/ си от това робство и да вървим напред към европейските ценности и наистина да станем европейска държава!"
Какви са тия?! По тайландското летоброене ли, по еврейското ли, или по календара на майте смятат?!
(За сведение: Николай Коцев /45 г./ е предприемач, член е на парламентарната комисия "Антикорупция" и на групата за приятелство България – Филипини; Николай Рашев /38 г./ е инженер, член е на Комисията по околната среда и водите, както и на групите за приятелство с Италия, Албания, Китай, Полша и Швеция.)

- Как ще коментираш последните социологически проучвания? Рейтингът на властта пада. доходите – също, алтернатива – няма…

- В проучването на "Медиана", огласено в неделя, само 8% от хората запазват стандарта си на потребление, а 44 % са ограничили рязко разходите си. 12 % от домакинствата са с по двама и повече безработни, а 26,5 % от домакинствата – с по един. Ако имаше избори сега, за ГЕРБ биха гласували 23,6%, което е намаление с 4,3% спрямо декември 2010, за БСП -15,8%/+ДПС-5,1% /-1,5%/, Синята коалиция – 4,4% /+ 0,2%/, "Атака" -3,9% /- 0,9% /.
Срива се рейтингът на Цветан Цветанов, пада одобрението за Бойко Борисов. На хората просто им писна! Шоуто свършва, икономиката затиска народа. За мен е отчайващо, че пак се задават избори без избор. Ако не е ГЕРБ, БСП ли да бъде отново?! Къде са носителите на новото, европейското и патриотичното, на алтернативата в политиката… Няма ги. Пак ли ще събират бъдещите властници от улицата?!
В началото на февруари бях по работа в Израел. В Кнесета ми показаха компютърна система, която позволява на всеки гражданин или журналист да влезе в безплатен сайт и да намери каквато си желае информация за народните представители – изписваш името и получаваш аудио, видео и текстова информация за всички активности на съответния депутат: кога, какво и по какъв начин е изразил становище по определен проблем. Изумителна прозрачност!

- Е. у нас пък щели да замразяват цената на ..депутатското кюфте" в Евксиноград… Голям успех!

- Спомняш ли си, че Цецка Цачева беше първата от новите властници, която отиде в Евксиноград, още преди да е работила един-единствен ден в парламента – да си ползва привилегиите, милата женица, да не пропусне нещо! От години питам – къде по света има болници, почивни станции, специални автопаркове за властта? В Русия, Китай, Куба и Северна Корея.
В Европа – никъде! Спомняш ли си колко лицемерно обявиха, че съкращават служебните автомобили, та чак Симеон Дянков се изхвърли как ще кара колело от резиденция "Бояна" до "Раковски" и обратно. Вятър и мъгла!
Живея близо до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – ела да им видиш лъскавите автомобили, строени под конец на "Славянска". Но това не би ме интересувало чак толкова, ако си вършеха работата като хората. Виж последния скандал с МИЕТ. Министър Трайчо Трайков обяви със заповед конкурс за изработване на български национален щанд за изложението ТТР в Букурещ. Най-напред срокът за подаване на документите беше един ден, после го удължиха на три дни, последният от които е събота. Едно свидетелство за съдимост да си извадиш, ти трябват поне 3-4 дни. Защо се прави това?! От некадърност, безхаберие или да се пробутат в тарапаната "наши" хора. Без да си специалист по темата, не ти ли се вижда безумно офертите да се подават до 10 март, а борсата да се открива на 31 март – за две седмици бунгало не можеш да спретнеш, камо ли представителен щанд. Ей така щеше да бъде провалено и участието на България на Международното туристическо изложение в Лондон през ноември 2010 г. Не е от незнание, защото при предишното правителство сегашният заместник-министър Иво Маринов, който отговоря за туризма, беше редовен член на журито за определяне на фирмите, които да изграждат щандовете на световните изложения. Остава да е нещо друго, напи?!

- Като говорим за депутати, гледа ли интервюто на Мадам В. в "Станция Нова " с парламентарната шефка?

- Насилих се да гледам. Какво има да се чудя, че са прости и необразовани депутатите, виж колко е елементарна самата парламентарна шефка. Освен че е банална, тя е и дълбоко лицемерна жена. Не се чувствала добре в "комбинация с охрана", живеела "като в клетка" в безплатния парламентарен апартамент! Ах, недей, че ще ме разплачеш!
Същата тая пишман плевенска адвокатка, която съдеше общината, докато взимаше хонорари от нея, не се свени ни най-малко да ползва правителствения "Фалкон", за да прелита до Виена и Тел Авив в компанията на служители от парламентарния протокол, от пресцентъра на Министерски съвет и даже на личната си лекарка. "Спасявам се в спалнята с томче стихове"- откровеничи Цачева, на която съм изпратила купища писма с въпроси: докога ще продължава порочната практика да се раздават на народните представители в пощенски плик безотчетни пари – по 1400 лева средно на месец над заплатите им?! Между две томчета със стихове, купени на бензиностанция /по собственото й признание/ да беше прочела във вестниците за хилядите случаи на мизерстващи пенсионери, на бедстващи млади семейства, на отчаяни безработни, на безпътни младежи, на смазани бизнесмени… "Аз съм верен човек -хвали се Цецка, – няма да предам ГЕРБ и Бойко Борисов!" А случайно да се интересува дали не е предала доверието на избирателите си?! Какво й пука, всъщност. Нищо чудно ГЕРБ да я издигне и за кандидат-президент дори. Тя е оборотна активистка: днеска тук, утре – там, важното е да е вярна…
Докато по Нова телевизия вървеше репортажът на Валерия Велева от дома на Цецка Цачева, по БТВ течеше интервюто на Лора Крумова със Стефан Данаилов. Интересно съвпадение, защото имената и на двамата се спрягат за кандидат-президенти. Интересно съвпадение и по друга причина…

- Каква?

- По медиен слугинаж. Любопитно ми е дали Валерия и Лора намазват с мед политиците, преди да ги оближат ефирно?
Не им ли загорчава поне мъничко от толкова сервилност, от толкова слагачество, от толкова груби шпакловки? Пред очите ни стремително и вулгарно "публичното фелацио" се превръща в нов жанр на българската журналистика.
Печално, много печално! Ще ти цитирам един читателски коментар под публикацията: "Сергей и Моника отказват на Мадам В., Царя – също", който обобщава пороя от реакции в Интернет: "Ама ще взема да го изхвърля наистина! За телевизора говоря. Още сутринта в неделя, като станах и го пуснах – и от него, моля ви се, ми се намъква в стаята, направо "по пантофи" една Мадам В.?! Без да ти казват минала ли е през венеролог, обезпаразитена ли е, чисти ли са й гащите?! Да е във вестника – хубаво, ще минеш край сергията, ще се изплюеш – приключено! Ама взе, че се пръкна и в телевизора. Аман!"
И аз викам "Аман"! Ще взема да глътна дистанционното, за да не-попадна, без да искам, на някой телевизионен "червен фенер", зад който се вихрят необузданите оргии на перверзни политици и проституиращи журналистки. С приближаването на изборите ще става още по-страшно, май. От няколко медии, които се смятаха за "институции , претендиращи, че качват и свалят правителства, тръгна модата на медийните брокери, които търгуват с информация и с влияние – те изпълзяват като същински медиен "Октопод". Те опорочават, направо убиват с безочието на "Наглите" медийната комуникация, която е необходима на гражданското общество, за да не допуска терора и бруталността на властимащите и олигарсите да се стоварват над гражданите, да предотвратява издевателствата над хората в тази страна.

- Затова пък мадам В. каза, че… нямало драма! – тя остава и в "Труд", и в "Станция Нова"…

- Явор Дачков ми каза, че Валерия горко му се жалвала от един от собствениците – Любомир Павлов. Той бил я натиснал да напише върху две страници във в.Труд" потресаващо инфантилния подмазвачески текст за шефа на Корпоративна банка Иван Василев. Добре де, какво е тогава това мазохистично удоволствие да служиш на насилника си?! Ако от великата журналистка изискват с насилие да измени на професионалните си принципи – защо не си вземе шапката и не се махне, без да се обръща назад?
А?! Впрочем, ти чувала ли си какво стана със заканите на Велева да съди Ахмед Доган заради убийствено ироничното му писмо до Мадам В. от 10 март м. г.?! Прочетох го отново наскоро – ами да, ако се чувства обидена, че я е обвинил в двуличие (била писала срещу него, защото той й отказал тя да прави на ДПС високоплатен скрит пиар), редно е да се защити по съдебен ред, нали така?!
Изплува ми в съзнанието един спомен. Седим с издател на среднощната пресконференция на ДПС след парламентарните избори на 5 юли 2009 г., до нас се настанява Валерия Велева, устремила възторжен поглед към Доган. Той, като започна да стърже злобно и саркастично по бронята на победителя Бойко Борисов, някои запазихме спокойствие, други зашумяха възмутено, само Валерия изпадна в разнежен екстаз: "Е, кажи ми, не е ли най-умният политик?!".
А Доган обясняваше високомерно, наричайки Бойко не по име, а с неприкрита погнуса "субекта": "Ще му дадем на субекта да се понаиграе година – година и половина и после ще го изхвърлим от лодката на властта".

- Точно Ахмед Доган да учи някого на морал ?! Та дори това да е Мадам В…

- Известно е, че аз ни най-малко не споделям преклонението пред хидролога, наричан напоследък Прилепа, и не крия, че приемам със симпатии всеки почтен опит за промяна на статуквото в ДПС. Но в писмото му до Мадам В. има нещо, което не се отнася само до конкретния адресат, а до цялата българска журналистика:
да не се правим на морални съдници и морални стожери на обществото. Защото имаме много грехове пред същото това общество. Станали сме бездушни към драмите в обикновения български дом, в който са се сгърчили от високите цени и ниските приходи нашите сънародници. В неделя в София, Пловдив и Бургас хиляди хора излязоха по улиците на протест срещу високата спекулативна цена на горивата, но това не стана новина номер едно на повечето така наречени национални медии…

- Оказва се. че Цветелина Бориславова няма да вземе "ония" 800 хиляди лева, за които спомена ти в предния ни брой?

- Да, от нашето интервю тръгна информацията за това, че Столичният общински съвет гласува да се отпуснат безвъзмездно на фондациите на Цветелина Бориславова и на Асен Асенов /поборник за легализирането на еднократната доза марихуана/ 800 000 лева, за да организират някакви културни празници в "Западен парк". След публикацията в "ШОУ^ бившата приятелка на Бойко Борисов обяви чрез шефа на фондацията си "Кредо Бонум", че няма да вземе парите. "Да, ама още не сме видели нито заявление, нито решение за отказа", коментира пред мен скептично общински съветник от опозицията. Безобразно е, че милионерка взима пари от общината, вместо да прояви жест на благотворителност с малка сумичка от онези 141 милиона лева, които придоби за акциите си в Сибанк! Но още по-безобразна беше реакцията на шефката на общинската група на ГЕРБ. Попитана от репортерите дали не е неморално и дали няма конфликт на интереси тъкмо Цветелина Бориславова да взима тези пари, Малина Едрева отговори високомерно и цинично: "Какво от това?!" Тая Едрева е потенциален кмет на София, имай предвид. Ако Бойко Борисов реши, че Йорданка Фандъкова ще бъде кандидат-президентът на ГЕРБ на предстоящите избори, същата тази безочлива гербаджийка ще управлява – може би! -столицата ни. Бог да пази България!

Стр. 20-21