Разговор с Петьо Цеков, Стояна Георгиева, Валерия Велева и Борислав Зюмбюлев

БНТ, Животът и другите неща | 03.11.2012

Водещ: Погрижили сме се за нашите гости! Добро утро!
Стояна Георгиева: Добро утро!
Водещ: Стояна Георгиева, Валерия Велева, Борислав Зюмбюлев и Петьо Цеков – пресклубът на нашето скромно предаване. Тъкмо казвахме, че кафето и сладките са хубави и се грижим за комфорта на нашите гости. Как сте?
Валерия Велева: Благодаря! Добре.
Водещ: Сега, теми няколко от тая седмица. Понеже сме пресклуб, исках да започнем с една тема, свързана с медиите. Имаше едно писмо на германския посланик до в-к „Монитор”. Нали, тук да кажа, че канихме най-учтиво, разбира се, представители на в-к „Монитор” в лицето на двамата главни редактори да присъстват, да участват с нас в дискусията. В което ги обвиниха, германският посланик реално ги обвини в това, че са цензурирали частично интервюто, с което потвърждава всъщност неговите тези за свободата на медиите в България.
:
Водещ: Да кажем, може и така да се каже. Може и така да се каже. И другото е писмо на Нели Крус в следствие на оная прекрасна среща, която на 19 септември, мисля, се проведе в София.
Валерия Велева: И която ние тук вече веднъж коментирахме.
Водещ: Да, ние я коментирахме. Честно казано, аз не вярвах, че ще има последствие. И тогава така я коментирахме.
Валерия Велева: Но виж, хората си вършат работата в Европейския съюз за разлика от тук… как тук всичко се замазва, там всяко нещо си върви по каналния ред и си дойде писмото.
Водещ: И какво?
Валерия Велева: Е, лошо е това, което се случи. Не би трябвало да… сега най-неприятно е тогава, когато трябва публично да говориш за колеги. Така. Но…
Водещ: Ето, ти казваш – лошо е, че са му резнали интервюто.
Валерия Велева: Да, това е недопустимо.
Петьо Цеков: Не, не. Проблемът не е толкова, че хората в „Монитор” са редактирали част от интервюто, което веднага се трансформира като цензура, нали, а проблемът е какво е цензурирано.
Водещ: Така е, така е.
Валерия Велева: Каквото и да е. Ако…
Петьо Цеков: Всеки вестникар знае, че едно интервю, дадено от някой, се редактира, защото писаната реч и устното слово са две съвсем различни неща. И човек може да е добър оратор, обаче като го пренесеш на хартия, се получава ужасно нещо. Въпросът е какво е редактирано? Редактирано е това, че немският посланик казва, че в България има несвобода на словото, има…
Стояна Георгиева: За концентрацията на медии.
Петьо Цеков: За концентрацията на медии, която достига вече опасни размери. Журналистите се самоцензурират. Има скрита реклама. И всичко това не присъства в интервюто. Посланикът е стигнал до там, че в онова писмо, за което говорим, сравнява ситуацията с Оруел.
Водещ: Да, има едно изречение…
Петьо Цеков: Това е адски недипломатично, нали, от една страна.
Стояна Георгиева: Вижте това, за да разберат може би зрителите размерите на проблема, трябва да се каже, че на практика Германия е най-голямата държава в Европейския съюз, най-силната икономика, една от двете най-силни икономики и всъщност, нали, можем да кажем, че това е Европейският съюз, като добавим и еврокомисаря и зам.-председател на Европейската комисия Нели Крус.
Водещ: Да. То се случи в една седмица всъщност – двете писма.
Стояна Георгиева: Когато твоят най-голям партньор и този партньор, от когото ти зависят парите, с които се строят магистралите, които министър-председателят инспектира, открива, щастливо реже ленти и парите, на които България разчита, когато този партньор ти го казва това нещо толкова директно, следователно действително имаш един огромен проблем. А това, че повечето медии не съобщиха за безпрецедентното писмо, наистина безпрецедентно писмо на германския посланик, е част от диагнозата.
Водещ: То е част от проблема, да.
Стояна Георгиева: Да, това е част от проблема.
Водещ: Г-н Зюмбюлев, ако имате мнение по въпроса?
Борислав Зюмбюлев: Разбира се, че това, което се случва… Що да нямам мнение? Разбира се, че е недопустимо. При положение, че са се договорили с човека, той е съгласувал текста – това е, нали, налудно да извършат такова нещо.
Водещ: Да. Сега в писмото на комисар Крус, там нали ясно се казват някои неща, но тя призовава министър-председателя по някакъв… нали, всъщност обещава своята подкрепа, ако министър-председателят реши да се справи по някакъв начин с проблема. Въпросът е какво може да направи министър-председателят? Тук вече не говоря за проблема, конкретният с интервюто с американския посланик, а концентрацията на медийна собственост.
Валерия Велева: Какво може да направи министър-председателят? Да извика и да каже – вършете си работата, както трябва, спазвайте…
Водещ: Нямам и аз представа, затова питам. Какво може да…
Валерия Велева: Няма как министър-председателят да…
Стояна Георгиева: Ами, например това, което би могъл да направи министър-председателят, е, да речем, да се ревизира тази политика една значителна част от средствата на най-големите държавни фирми, например тези в енергетиката, да бъдат концентрирани в една частна банка. Тази частна банка от своя страна финансира изкупуването или съществуването на тази медийна група, за която говори германският посланик…
Петьо Цеков: Това е така, Стояна, обаче това е анализ, това е анализ.
Валерия Велева: Не, това не може да бъде…
Стояна Георгиева: Добре. Друго нещо.
Петьо Цеков: Не може на базата на тоя анализ министър-председател да предприеме действия.
Стояна Георгиева: Вижте, друго нещо, което може да направи министър-председателят – в края на краищата те са управляващо мнозинство, тук има маса регулаторни органи, например Комисия за защита на конкуренцията, КРС и т. н., които в края на краищата не си вършат работата.
Петьо Цеков: Аз също смятам, че управляващото мнозинство може да подготви закон, в който да ограничи концентрацията на собствеността.
Стояна Георгиева: Става дума по отношение на медийна собственост, по отношение на проблемите с разпространение на печата и т. н. И вече от там нататък, когато… То, разберете, това не е проблем, за съжаление, само с медиите. Когато цялата ти икономика, когато целият ти бизнес е затънал в такива проблеми с липса на справедлива, честна среда за конкуренция, когато се случва така че медийни собственици биват заставени да изоставят бизнеса си, да изоставят медии, за да бъдат снети обвинения срещу тях или нещо друго да се случи, тогава вече действително е много страшно. Това е много страшно. И щом например тези медийни собственици не могат да си отворят устата и да кажат какво става, какво остава за другите бизнесмени – много, много дребни бизнесмени, които са заставени да си прехвърлят част от акциите, част от дяловете.
Водещ: Кажи!
Борислав Зюмбюлев: Какво да кажа?
Водещ: Понеже се визират собствениците на медията, в която ти работиш и смятам, че ще имаш какво да кажеш.
Борислав Зюмбюлев: Ами, не знам дали е така.
Водещ: Ами, питай! Питай!
Борислав Зюмбюлев: Не знам дали не могат да говорят. Въобще не знам дали е вярно това твърдение.
Водещ: добре. Петьо!
Петьо Цеков: Да минем нататък.
Водещ: Че се получи неловко. И нататък има други важни теми от седмицата.
Стояна Георгиева: Вижте, действително е неловко и аз съм за, нали… разбира се, че главният редактор на един от визираните вестници е, така, нелепо да дава обяснение за нещо, което нито публично е обяснено. Но Вие представяте ли си какви са размерите на проблема, щом в тази държава председателят на най-мощната работодателска организация не може публично да се защити, не смее?
Водещ: Ама проблемът е от двете страни, ако той не може и не смее.
Стояна Георгиева: Да, да. Да, проблемът е от двете страни, да.
Водещ: След като не може и не смее, значи той има от какво да се страхува и има защо да не смее.
Стояна Георгиева: И ако се върнем на въпроса, нали, писмото…
Водещ: Ти може да не участваш в тая кратка размяна на реплики.
Борислав Зюмбюлев: Не, мога да участвам.
Водещ: да де, защото…
Стояна Георгиева: … писмото, адресирано до министър-председателя, от Нели Крус до министър-председателя, защото от там тръгнахме. Да, действително не може всичко, нали, не може министър-председателят…
Петьо Цеков: Ама и не бива. Разбираш ли?
Стояна Георгиева: … а и не бива, а и не бива.
Петьо Цеков: И не бива след като оправи българския футбол, не е хубаво да оправя българските медии в крайна сметка.
Стояна Георгиева: Да. Тук има, в тази държава има други субекти. Ние затова сме гражданско общество, нали, надяваме се, свободно.
Валерия Велева: Стояна, но нека сега, има нещо друго. Преди председателят на най-голямата работодателска организация да се защити, той първо трябва да обясни как придоби тези два вестника и какво направи с тези два вестника и защо поиска да ги придобие тези два вестника. Ти нямаш участие в този разговор наистина. Съжалявам много! Но аз мога да говоря. И как тези два вестника, какво беше направено с тези два вестника, с тяхната редакционна политика, с редакционния състав и т. н. Това е един голям разговор, за който председателят на КРИБ едва ли някога ще каже. Дали можем…
Стояна Георгиева: Аз съм съгласна, обаче…
Водещ: Стояна, понеже се създава впечатлението, че едните са добри, а другите са лоши…
Стояна Георгиева: Не, не. В тази игра няма добри и лоши.
Водещ: това просто не е вярно, това не е вярно. В смисъл, тъй като водим между нас откровен разговор, да бъдем и откровени пред зрителите, че не е добрата едната страна.
Стояна Георгиева: Но да видим въобще дали ще се стигне до такъв честен и справедлив процес. Това е другият проблем.
Валерия Велева: O.K. Аз също смятам, че…
Стояна Георгиева: Дали едното не е изтъргувано за другото. Да, именно затова говоря.
Валерия Велева: Да. Смятам, че има такава, поне има такива симптоми за такава търговия.
Стояна Георгиева: Да.
Валерия Велева: Защото те наистина изведнъж престанаха, собствениците и председателят на КРИБ, да бъдат почти през ден на първа, на N-та, на пета и на еди коя си страница във вестника, двата вестника престанаха да съобщават за “Софарма” и нейните икономически придобивки…
Борислав Зюмбюлев: Не е вярно…
Валерия Велева: Но не толкова често, нали? Престанаха да бъдат едва ли не…
Водещ: Колкото беше в един първоначален период.
Стояна Георгиева: Колкото са "Булгартабак" и т. н.
Борислав Зюмбюлев: Не, чакайте сега! "Булгартабак"… Какво има за "Булгартабак"?
Валерия Велева: Да, не е удобен. Този разговор… Не, не за "Булгартабак".
Стояна Георгиева: Тези реклами на по две страници.
Борислав Зюмбюлев: Не е имало такава реклама…
Водещ: РАЗГОВОРЪТ е неловък и неудобен. От друга страна може би е добре да се води, въпреки, нали, всякакви, как да кажа, неудобни моменти, които се получават между нас, като колеги.
Валерия Велева: Но че медийната среда е замърсена, но това, че в медийната среда няма онази етичност, лоялност, публичност, честност, искреност и т. н., както трябва да има в една медийна среда, за това всички сме единодушни.
Стояна Георгиева: И в края на краищата истински плурализъм.
Валерия Велева: няма такова нещо.
Стояна Георгиева: Всяка медия да си защитава позицията, да си я аргументира. Нека читателите да могат да се ориентират сами в края на краищата.
Валерия Велева: В момента, в който собственици придобиват вестници с цел да решават своите корпоративни интереси, да прокарват своите корпоративни интереси, да налагат рекет – дали ще бъде срещу икономически противници, дали ще бъде срещу правителство – тази медийна среда в България няма да се изчисти. И тук всъщност говорим именно за такива собственици, които придобиха вестници именно с тази цел – не да печелят от вестниците, което е честно и морално…
Водещ: Така е и затова смятам, че е въпрос на регулация. Това, което каза Стояна – нали, всички регулаторни органи да си вършат работата…
Валерия Велева: … а да печелят, да…
Водещ: … да е ясно…
Валерия Велева: … а чрез вестници да печелят икономически и политически дивиденти. Това е истината за тази сделка.
Борислав Зюмбюлев: добре. Може ли да ми посочите един случай в „24 часа”, който аз ръководя, защото през цялото време се говори за това, който да е пример за неетична практика, за рекет срещу правителство, за скрита реклама на каквото и да било? Може ли да ми посочите?
Валерия Велева: Значи, айде… в дълбочина…
Петьо Цеков: Да, мога.
Борислав Зюмбюлев: Ама не, защото тя ми говори… Нека да е в дълбочина.
Валерия Велева: Много може да се посочи.
Борислав Зюмбюлев: В „24 часа”?
Валерия Велева: И за единият вестник и за другия вестник. Както виждаш, аз не споменавам имена.
Стояна Георгиева: Всъщност, аз бих казала, че много малко са медиите в България, в които не може да се посочи. Те се броят на пръстите на едната ръка.
Борислав Зюмбюлев: Добре. Посочете ми в „24 часа”!
Водещ: Не, не. Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев:Ама не, въпросът е личен.
Стояна Георгиева: Не го приемай лично!
Валерия Велева: Не го приемай лично!
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е на професионализъм…
Стояна Георгиева: Това се отнася и за собствеността на… за собствениците и политиките и на големите телевизии, радиостанции…
Борислав Зюмбюлев: Собствеността е такава, каквато е. Тя е реалност.
Стояна Георгиева: Да, да, да. И става дума, че собствениците на медии…
Борислав Зюмбюлев: Въпросът е, че тук става дума за непрофесионализъм, за брутални политически…
Петьо Цеков: Става дума, че няма примерно никакъв орган на журналисти, който да защитава някакви…
Борислав Зюмбюлев: Ама няма, има орган – етична комисия. Как да няма орган?
Валерия Велева: напротив, има етична комисия.
Петьо Цеков: Не, не. То има, ама то има и Комисия за защита на конкуренцията и т. н. Въпросът е, че…
Стояна Георгиева: Аз ти предлагам наистина да не навлизаме в тази тема.
Борислав Зюмбюлев: Ама нека да навлезем!
Валерия Велева: Не, не. Не е това мястото и…
Стояна Георгиева: колко си плати министър Мирослав Найденов, за да бъде честван с такива заглавия, с евтини Коледи и т. н.? Айде, нека да говорим сериозно!
Петьо Цеков: Дайте да сложим… защото наистинавлизаме в…
Водещ: Да вземем да си направим един семинар в Боровец да си поговорим за тези неща.
Борислав Зюмбюлев: Мирослав Найденов как… Това е наш проект, изцяло наш, като целта е да дадем преференциални цени за реклама, защото бизнесът е труден. Какъв е тоя Мирослав Найденов? Извинявайте!
Водещ: добре. Аз се надявам, че зрителите, слушателите разбраха, защото не стана много ясно накрая за евтината Коледа, но… Да. Комисия „Хохегер” излезе с искане половин милион евро, мисля, да бъдат върнати в края на краищата след няколко месеца разследване. Има ли интрига? Каква е? С какво е свързана?
Валерия Велева: Аз чух онзи ден от министър Цветанов следното изречение, по един от сутрешните блокове – че този 1,5 млн., тази… нали, били дадени на Хохегер с цел 500 000 да бъдат върнати и да отидат в сметката на жената, с която Сергей Станишев…
Водещ: както пише „Стандарт” тази сутрин, търсят си кум, ще се женят.
Валерия Велева: Така. Всичко това по някакъв начин трябва да бъде доказано. Значи, аз смятам, че също това не е… не беше, не е най-почтеният начин, по който да бъде… образът на България да бъде, така, разкрасен в чужбина. Още повече, че ние не сме видели до този момент наистина резултати от тези дадени 1,5 млн.
Водещ: така де.
Стояна Георгиева: Става дума имиджът на България да е излъскан.
Валерия Велева: Да е излъскан.
Стояна Георгиева: Пред европейск…
Петьо Цеков: Е, то всъщност нали тук е и разковничето на цялата тая работа. Никой няма как да засече дали имиджът на България е излъскан или не е излъскан и в този смисъл няма как да отчетем правилно ли са похарчени тези пари или не са правилно похарчени.
Валерия Велева: да.
Борислав Зюмбюлев: То това е глупавото на този договор – че всъщност никога не може да се докаже нито изпълнение, нито неизпълнение.
Петьо Цеков: Това обезсмисля цялата…
Валерия Велева: Нито пък… да… Нито пък как сега ще бъдат върнати. Защо точно 500 000?
Петьо Цеков: Това обезсмисля. Защо трябва да бъдат върнати? Прокуратурата още нищо не е решила.
Водещ: Да де, това все пак е изявление на парламентарната комисия, да.
Петьо Цеков: Това е една парламентарна комисия, която прехвърли своята работа, между другото, към Комисията на ЯНЕ ЯНЕВ –антикорупционната комисия, която беше създадена, на Янев. Така че този казус ще се влачи още дълго време очевидно, безсмислено, сигурно до изборите.
Валерия Велева: Не. Той ще бъде използван за изборите. Ще бъде просто политически употребен.
Петьо Цеков: Да, докато казусът с Петър Хохегер в Австрия…
Валерия Велева: Той приключи в Австрия.
Петьо Цеков: … приключи.
Валерия Велева: Да.
Водещ: Как приключи?
Валерия Велева: Да, приключи там.
Петьо Цеков: Без обвинение приключи.
Валерия Велева: Без обвинение и без никакви последствия. Но тук ще го развяват като байряк.
:
Стояна Георгиева: Много неща могат да бъдат, как да кажем, нецелесъобразни или очевидно направени с користна, … цел и т. н., но да изглеждат законосъобразни. Очевидно не само в България, така е и в Австрия, така е навсякъде.
Водещ: Абсолютно, което не е голямо успокоение.
Стояна Георгиева: Не е голямо успокоение, но все пак това е поредната временна анкетна парламентарна комисия, която работи без да даде резултат.
Валерия Велева: И няма да даде резултат.
Стояна Георгиева: И която произвежда само…
Петьо Цеков: Фойерверки.
Стояна Георгиева: … фойерверки, да. То вече всичко загубва тежест.
Валерия Велева: Да, то е в степен, в която толкова се насища общественото пространство…
Водещ: Да, за голямо съжаление.
Валерия Велева: … че вече, дори и да ги говорим тези неща, те никога вече няма да вълнуват хората.
Водещ: добре. Две минути, мисля, че останаха за последна тема „Конституционни съдии – изборът, реакция на Европейската комисия”. Наистина хиперстегнати…
Валерия Велева: Е, тук вече положението е страшно. Вие говорихте достатъчно с Борето Цеков, Борислав Цеков. Поредният скандал, поредното излагане на България навън и поредният начин да се покаже как в страната такива важни, възлови избори стават задкулисно. Ние тук си говорихме преди това навън как е много странно, че зад тази съдийка застават Искра Фидосова, Румен Петков, Богомил Бонев, БУРГАС…
Водещ: И четирима от "Синята коалиция, което е"…
Петьо Цеков: Супер странно.
Водещ: … също е супер странно. Г-н Зюмбюлев!
Борислав Зюмбюлев: И аз съм чувал много лоши работи за тази жена, така, от приятели адвокати, но не я познавам. Начинът обаче, по който с тоя донос, за който има коренно различна версия, която развива Богомил Бонев, аз нещо ме смущава в тая схема. Появява се един донос, появява се един кореспондент на радиото, пита нещо на редовния брифинг и това се представя все едно цялата Европейската комисия се е занимавала с този избор и тая жена вече, каквото и да се защитава… Разбира се, съгласен съм, че е нормално да беше изслушана преди…
Валерия Велева: Преди.
Борислав Зюмбюлев: … а не след.
Валерия Велева: Преди трябваше.
Борислав Зюмбюлев: Но тая схема с доносите нещо много ме смути мен и особено тази версия, която разказа Богомил Бонев. Не знам къде е истината.
Водещ: Само да кажа чао на слушателите на „Дарик радио” и да им благодаря, че бяха с нас! Заповядай!
Петьо Цеков: Тази тема, която дискутираме в момента, кореспондира с първата тема, с писмото на немския посланик.
Водещ: Кореспондира.
Валерия Велева: Да.
Петьо Цеков: Значи, имаме едно изявление на говорителя на Европейската комисия, председателя на Европейската комисия, който казва буквално следното: „Реномето на българския съд е поставено на карта”. Това са такива доста силни изказвания, които няма как да ги пренебрегнем.
:
Петьо Цеков: Тук дали е дошло от този източник или от онзи неформален източник, дали Бонев или Румен Петков защитават една теза или друга теза…
Водещ: Става дума, че случаят е неясен.
Петьо Цеков: Случаят е пределно ясен от това изказване на Европейската комисия.
Стояна Георгиева: Как да е неясен? Ние още преди да бъде проведен изборът, ние по каналният ред изпратихме питане, получихме отговор от говорител на Европейската комисия. Според мен, там хората не си… говорителите не си хвърлят думите на вятъра.
Водещ: Ама случаят, който…
Стояна Георгиева: Беше предварително ясно, че там определено има загриженост.
Водещ: Случаят, за който става дума с приятеля на г-жа Марковска…
Борислав Зюмбюлев: А че има загриженост, и аз съм загрижен много.
Водещ: … или съжителя на г-жа Марковска е, разбира се, изключително селски и скандален, ако, нали, е верен. По-скоро смятам, че е верен, но не казва нищо за това, за нейните професионални качества.
Стояна Георгиева: Вижте, тук говорим за някакъв морален интегритет и затова хората, които са на такива позиции, какво представляват, като почтеност и как те биха отсъждали – справедливо, несправедливо, безпристрастно – затова говорим. Ако си спомняте, преди години един германски канцленр, стана там голям скандал в държавата, защото там… за някакво жълто, скандално… за някакво жълто, забавно списание. Те бяха написали, нали, че си е сменил боята за коса или какво – това беше за Шрьодер и той каза: не, аз не се боядисвам. И от тогава, като го започнаха ето, за нещо такова, дребно. Нали, казват: нашият канцлер лъже за нещо толкова дребно; представяте ли си какво още може? Разбира се, че това са… именно затова са тези, тази процедура на публичност и т. н. – все пак, доколкото може, тези неща да се изяснят.
Водещ: Няма спор.
Стояна Георгиева: Но депутатите нямаха интерес нищо да се изясни. Отново остана едно усещане за задкулисни договорки между политическите партии.
Водещ: Вчера пак се появи анонимен сигнал. Нали, Иван Костов излезе и каза: имам анонимен сигнал, който – как беше – опровергава нейната защита.
Стояна Георгиева: Ами, да го е казал преди този сигнал.
Водещ: ама това казвам – че не го е казал. И той не казва какъв е тоя анонимен сигнал, какво е съдържанието на тоя анонимен сигнал. Излиза, че нали, цялото общество се бори срещу един избор без да знае никаква особена конкретика. Това също е…
Стояна Георгиева: И другото, което е – така, един паралел. Разбира се, че нещата са несъпоставими, но все пакунижението с Румяна Желева, което беше преживяно началото на мандата на това правителство. Сега пак не мога да си представя г-жа Венета Марковска какъв национален интерес седи зад това, за да е съпротивата на България във връзка с нейния избор, за да си докараш на държавата ново недоверие, нов негативизъм от страна на Брюксел.
Водещ: А и на себе си да си докараш недоверие, но… Да.
Валерия Велева: Е, за държавата е по-сериозно, защото наистина тук става въпрос за имиджа на България навън.
Стояна Георгиева: За България. Там едва ли някой знаят кой в момента е на власт в България.
Водещ: Да. Ама и едва ли всички знаят кой се избира в Конституционния съд.
Валерия Велева: Да, точно така, но скандалът си върви.
Стояна Георгиева: Но писаха, че…
Валерия Велева: Но пише България.
Стояна Георгиева: … да, репутацията на българските институции е поставена под съмнение.
Валерия Велева: И освен това…
Стояна Георгиева: На българските институции.
Валерия Велева: Точно така. И да кажа, че ще има втори извънреден мониторингов доклад заради всичко това, което става…
Водещ: Това е силна реакция.
Валерия Велева: … това е доста силна реакция.
Водещ: Добре. Отпадна ми любимата тема за боба с гъгриците.
Петьо Цеков: И на мен ми беше любима, да.
Валерия Велева: Петьо се беше подготвил.
Водещ: За голямо съжаление. Беше ли се подготвил?
Петьо Цеков: Е, много добре.
Водещ: Някакъв силен играч е този с боба.
Петьо Цеков: Много добър, да, да – класика в жанра…
Водещ: При няколко правителства печелил обществени поръчки…
Борислав Зюмбюлев: Но този човек е единственият, който може да доставя, според условията на Европейската комисия.
Водещ: Така ли?
Борислав Зюмбюлев: Да.
Водещ: Защо?
Борислав Зюмбюлев: Ами, има някакъв сертификат за качество.
Водещ: Пролича си. Е, то си пролича.
Петьо Цеков: По червеите си пролича, да.
Водещ: Добре. Много Ви благодаря!
Валерия Велева: Хубав ден!
Водещ: Хубав ден!          

Какво се случва в медиите, след като пресата осъмна в началото на годината с един нов вестник и два закрити?

БТВ, Отпечатъци | 08.01.2012

Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. Двамата управляващи редактори на двете, струва ми се, най-авторитетни и независими електронни издания в момента – www.mediapool.bg и e- vestnik.bg са вече при мен. Стояна Георгиева и Иван Бакалов. Здравейте! Да си говорим…
Иван Бакалов:Този комплимент…
Водещ:Ами да, това е моето мнение. Ще си говорим за новата медийна обстановка, защото медийният пейзаж миналата година беше доста печален. Има ли някаква надежда сега да бъде по-различен или пък ще стане по-лошо като картина? Какво мислите Вие, защото в началото на 2012 година пресата осъмна с един чисто нов вестник, с два закрити вестника, та даже и три, ако смятаме и „Пари”. Другият беше партийният орган на Атака, който спира поради намаляване на партийната субсидия за Волен сидеровата партия. И „Дневник”, който престана да съществува в предишния си вид като хартиено тяло. Т.е. какво ще бъде като медийна година 2012, каква ще бъде?
Стояна Георгиева:Каква ще бъде като медийна година? Извън тези количествени промени, разбира се преструктуриране на пространството особено в полето на печатните медии, сега докато обявявахте темата се сетих за една статия на бившия американски посланик в България Джеймс Пардю. Тя се казваше „За състоянието на демокрацията в България”. Една такава много лаконична, много ясна, в една страница като един манифест просто всяка дума беше куршум. Повод беше приключилите президентски и местни избори през октомври и посланик Пардю, който между другото това е един човек, който много добре познава Балканите – и България, и региона. Не трябва да си правим илюзии. Неговата оценка беше за драстично влошаване на демокрацията и свободата на медиите, защото тези две неща са разбира се взаимно свързани. В тази държава членка на ЕС и на НАТО. Разбира се там беше и диагнозата, че не само за изборна кампания, но и извън изборна кампания, че моделът, който следват българските медии „pay for play”, този израз на английски означава общо взето „който плаща, той поръчва музиката.”
Водещ: Да, основно се появи покрай изборите, но не само посланик Пардю забеляза тези неща. Всъщност това фигурираше и в класацията на „Репортери без граница”.
Стояна Георгиева:Да. Едни външни оценки. Ние някак си, потопени в този казан, не винаги можем да разграничим добре нещата, паралелно отстрани. Знаем някои детайли, вредни работи, които могат да размият картината и в края на краищата това, което се случи през 2011 година беше, че чуждите инвеститори се оттеглиха от вестникарския пазар, защото и вестник „Пари” беше издаван от една шведска компания „Буниер”.
Водещ:И ВАЦ.
Стояна Георгиева: Изтеглиха се ВАЦ. Вече собствеността е само българска, което не означава, че е много по-ясна. Като се имат в предвид ожесточените спорове и бруталните взаимни обвинения, които се отправят между съдружници например в медийна група „България” Холдинг. Така че това е всъщност разликата.
Водещ:Иване, ти какво можеш да добавиш в този доста изчерпателен преглед.
Иван Бакалов:Най-важното е, което хората виждат или не виждат – колко са свободни нашите медии да казват всичко, което се случва. Примерно, давам примерче. НЕК иска увеличение на цената на тока с 4,5% само защото някакъв ТЕЦ, който трябваше да бъде закрит, не е закрит. Освен това му плащат тока по много по-висока цена от преди – това е ТЕЦ „Брикел”, но хората научават ли за това нещо? Вестник „Сега” написа с някакъв незначителен тираж една хартия и така доста добре посещаван в интернет. Има хора, които не четат вестници, а гледат само телевизия. Има други, които не поглеждат в интернет.
Водещ: Които само в интернет.
Иван Бакалов:Да. Значи някаква по-млада аудитория следи интернет. Да речем и е много по-информирана. Там в интернет няма как да има ограничение. Много по-лесно се прави медия.
Водещ: Именно заради това съм Ви поканила, защото някак си се задава усещането напоследък, че onlineизданията, сайтовете, изобщо интернет е най-свободното място в момента за обмен на мнения.
Иван Бакалов:То не може всичко да се запуши и затвори. Имаше такъв израз. Централните медии са затворени. Така каза Надежда Михайлова преди години по друг случай, като я записаха тайно на една среща. Та централните медии са затворени. Аз го повтарям. Вече в класацията на „Репортери без граница” на Freedom House сме надолу като свобода на печата. Тук, ако сегашното мнозинство имаше в парламента достатъчно, сигурно и това щеше да приеме някакви законодателни решения за ограничение на медиите. Но те сега са ограничени по друг начин. И сега има нещо, което опира до самите журналисти. Каквито и да са, работили сме и при комунизма в някакви вестници или поне аз.
Стояна Георгиева:Аз не съм.
Водещ:И аз.
Иван Бакалов: Да не Ви намесвам. Значи ти работиш в една система и знаеш – не можеш да напишеш за Тодор Живков това, не можеш някакви неща да пишеш за БКП или… Но хората намираха начин да кажат нещо. Търсеха теми, работи, да подскажат. Хората четяха между редовете. Сега е нещо подобно – смисъл ти не можеш да пишеш. Вземете една камара неща, свързани с Бойко Борисов, са тема табу. Мълчат вестниците. Дали неудобни неща като това за „Брикел”, дето го споменах преди малко като пример. И сега – как може да съществува един журналист? Дребният журналист, който, ако иска нещо да прави, трябва да напусне, да си смени професията или да остане без работа, за да може… Но въпросът е да не се престараваш, както при Тодор Живков. Имаше хора, които пишеха неща, които се четяха между редовете. Имаше хора, които пишеха оди за Тодор Живков. Слагаха се на властта, натягаха се. В момента е същото. Има хора, които се натягат, слагат се на властта, хвърлят се на килимчето. Има хора, които се мъчат по някакъв начин да прокарат нещо, макар че вестникът им е… В крайна сметка ние сме страхливи.
Водещ: Ние не.
Иван Бакалов:Ние, журналистите. Имам в предвид. Масата от нас са страхливи. Гледат да не си усложняват живота. Гледат там, каквото каже началникът. Има страшни примери.
Водещ: Да разбирам ли, че казваш, че ние сме страхливи, защото така ни е по-удобно или ние сме страхливи, защото някой ни заплашва от съсловието?
Иван Бакалов:Ами и двете. Който дрънка е за вънка. Имаше такава /…/ за една такава елементарна епиграма и някои други. В една книжка на времето я взеха от книжарницата и я изгориха.
Водещ: Ти си номиниран за една такава подобна книга.
Стояна Георгиева:Да, няма да спомена. Да, извинете. Няма да споменавам въобще издание, но в колегията стана известен такъв случай. В едно от изданията на Делян Пеевски, след като той поема контрола, че е уволнен репортер за това, че преди няколко месеца е писал срещу Ахмед Доган. Не, че да речем вече някакви там вътрешни правила, забрани, които по нормален начин се наричат цензура или автоцензура. А тук колегите бяха силно изненадани, че вече се въвежда такава практика, че махат и някой, който…
Водещ:Добре, но ето например, такъв вестник като „Дневник” беше един от критичните вестници към правителството, към управляващите. Той в момента вече не съществува във варианта, в който бяхме свикнали да го виждаме.
Иван Бакалов:Според мен не е много голяма загуба. В смисъл, че той се четеше предимно в интернет. Той е най-четеният. Сега го настигат някои други вестници като посещаемост в интернет. Но на хартия беше незначителен тираж в сравнение с големите вестници.
Водещ: А Вие очаквате ли например появата на вестник „Преса”, който всъщност още на 3 януари с появата си обяви, че ще бъде коректният вестник. Направи такава заявка?
Иван Бакалов:Не, имаше в предвид декларация, че ще бъде опозиционен вестник.
Водещ:Че ще се промени малко картината, защото от това, което казвате в момента е, че има дефицит на критично говорене, на критично писане.
Иван Бакалов:Продължава да има и след появата на новия вестник.
Водещ:Той е все пак съвсем от скоро, така че не можем да кажем какво ще направи.
Иван Бакалов:Ами той щом започна в първия брой с интервю, така обширно, с Бойко Борисов, който поздравява и прочее.
Стояна Георгиева: Новият – нов в какъв смисъл? Тошо Тошев, който е бил колко години несменяем главен редактор на „Труд”, Валерия Велева, както той я нарича примата. Една журналистка, която отдавна е на терена, излизат от първия си брой с така, поне снимките на първа страница бяха на Кеворк Кеворкян, на Любомир Левчев, Тошо Тошев, Бойко Борисов – кое е новото?
Водещ: Т.е. искате да кажете, че…
Стояна Георгиева:Един вид – де мек старият екип на „Труд” прави нещо, което графично е по-различно.
Иван Бакалов:Повтарят „Труд”.
Водещ:А фактът, че „Атака” няма да съществува, например? Променя ли това?
Иван Бакалов:Партийните вестници много отдавна го закъсаха. Вече години. Това са атавизми някакви да има партиен вестник.
Водещ:Ще Ви кажа защо. Защото прочетох едно нещо на Иво Беров във facebook.com, което казва и аз се замислих от неговото изявление, че тъжно е, когато закриват вестници, защото дори и „Атака”, който е един с много ясна позиция вестник, все пак там може човек да научи някаква различна гледна точка или информация, или, както дума за някой можеш да прочетеш нещо за някого, което е различно и критично към сега управляващите. И както каза Иво Беров, защото например, ако не беше „Галерия”, никога нямаше да разберем за разни неща, които там бяха направени като разкрития с флашки и т.н. Т.е. дори и в някакви вестници, в които може да има компромисни неща или неща, с които ние като професионалисти не сме много съгласни, въпреки това има и полезна информация, или разследвания. Това е в полза на плурализма.
Стояна Георгиева: Да това е като цяло една по-друга тема за таблоидите, жълтите медии, скандалните, които от време на време изпълняват и една такава друга функция, която пък другите медии, които уж се пишат за сериозни и меродавни нито искат, нито могат, нито са в състояние да изпълнят. Този скандал, който иузбухна преди година с флашките, с тези записи – на практика това беше едно голямо изпитание за останалите медии, които не са таблоиди. Как да реагират на този случай, защото – да, вярно, изкарва го вестник „Галерия.” Да, вярно – този вестник се свързва много ясно с Алексей Петров, който вече е заловен, който е обявен като октопод и т.н. Но въпреки това, когато има факти – тогава това бяха тези записи, когато има факти, те не могат да бъдат пренебрегнати. Действително медийната среда в България е невероятна патология.
Водещ: По този повод ми прави впечатление, че напоследък пак като в началото на 90-те години разни фондации като „Отворено общество” или като например фондацията „Америка за България” подпомагат свободата на словото в България. Някак си наистина все едно сме се върнали като с машина на времето 20 години назад, а Иване? „Отворено общество” е един от твоите имуществователи.
Иван Бакалов:Да и това в България се приема като… Има много увлечени по теория на конспирацията и като… Като чета във вестник „Атака”, дето го закриха, има обаче в интернет форуми, мен ме финансират, понеже съм писал нещо в защита на цигани или на турци, нещо там и мен ме финансират онези 120 милиона, дето ги дават Турция за не знам си какво. Фантасмагории всякакви. Каквото и да напишеш, ще се намери някой да каже, че на теб ти плащат. Имало е пък в миналото време като кажат „кой Ви плати, колко Ви платиха.” Някой път ми е идвало да кажа – „колко”, защото хонорарите в един вестник са смешни. Колко е хонорарът. Та искам да кажа – значи това е част от тази оценка на Запад, която вижда, че свободата на печата в България го е закъсала много и за това е тази награда за журналистическа смелост, която се учредява сега. За това някакви фондации дават пари на някакви независими медии, които… То се вижда, че са зависими медиите в крайна сметка и те виждат, че някой, който по някакъв начин се стреми. Направили са едни програми. Кандидатстваш там и ако те одобрят ти дават някакви финансиране и то разбира се не стига. То не е нещо кой знае какво.
Водещ: Понеже си говорехме преди малко…
Иван Бакалов:И това нищо не обвързва. Аз за себе си го казвам категорично. Не мога да говоря от името на други. Никой с нищо не ме е обвързвал. Написал съм си програма, спечелил съм си там по някаква програма някакво финансово подпомагане, което не може изцяло да ми помогне, но нищо повече от това. Дори има там клауза в договора, че с нищо не се ангажират, който пише.
Стояна Георгиева: Аз не мисля, че… Няма смисъл какво толкова да се обясняваш. Аз между другото като човек, който… Работила съм дълго време в радио „Свободна Европа”. Смея да твърдя, че това беше действително територия някаква на свободно слово, защото съвършено никаква цензура, неща, този, онзи, тука сега това дайте, не дайте. Всички тези неща, които по един или друг начин ги е имало винаги през цялото време във всички останали медии. Сега в момента, като че ли положението се и влоши.
Водещ:Какво означава да си смел журналист, защото има вече такава награда вече учредена от центъра за изследване на медиите и от агенция „Sofia press”.
Стояна Георгиева:Според мен смели журналисти биха се намерили, но много е важно коя ще е тази медия, която ще даде трибуна, за да може тази смелост да бъде представена. Много добре и ти знаеш как стоят нещата. Един журналист може да открие нещо, може да си разработи тема, може да има голяма находка и в края на краищата решават редакторите.
Водещ:Знам как става. На запад става така точно, както Ива Бакалов е направил. Разследващата журналистика вече се прави на книги на запад и може би това е един от изходите.
Иван Бакалов: Това е тенденция. И всъщност аз тази книга за Бойко Борисов, дето я правих, каза всички онези неща, които… Това са всички онези неща, които по един или друг начин за заметени от медиите под килима. Нали, споменати са, няма заглавия, нещо там – от грами в Уикилийкс, от грами и други съобщения от Белград… И разбира се и някакви други проучвания. Но това всичко, ако имаше свободни медии, нямаше да има нужда от такава книга.
Водещ: Добре, това е наистина точката. Много Ви благодаря, че ми гостувахте. Това беше всичко за днес. Вие гледахте „Отпечатъци”. Ще се видим отново следващата неделя.          

Стояна Георгиева: Олигарси купуват онлайн медии

в. Банкер | 21.09.2011 

"Определени български олигарси купуват и имат амбицията да бъдат собственици на интернет издания. Те виждат, че в чужбина се говори за бум на онлайн медиите и решават и те да се качат на влака." Така управителят и главен редактор на "Медиапул" Стояна Георгиева обясни пред "БАНКЕРЪ" навлизането на неясни капитали в новинарските агенции. Тя допълни, че след като такива хора станат собственици, започват да подпомагат основния си бизнес чрез черен PR и клевети срещу конкурентите си.
Най-малко 15 000 лв. е месечната издръжка на информационен сайт, които поднася на читателите си собствени новини, твърди още Георгиева. Според нея повечето от нароилите се жълти сайтове са далеч от каквато и да било журналистическа етика. По думите й те се преписват един друг, разпространяват непроверени информации, в огромната си част са близки до властта и откровено й пиарстват. Георгиева даде пример с двата нови жълти седмичника, които като по команда "удряли" реални и измислени врагове на Вътрешния министър Цветан Цветанов. "Новините" им веднага се появявали в жълтите онлайн издания.

Стр. 35

Образованието по журналистика в Югоизточна Европа

Фондация “Медийна демокрация” I 10.06.2011

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” и фондация “Медийна демокрация” организират международна конференция

ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА:
ОСНОВА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ В МЕДИИТЕ

ПРОГРАМА на конференцията

10 юни 2011, Хотел Арена ди Сердика, ул. Будапеща 2-4, София

10.00 – 10.15 откриване
МАТИАС БАРНЕР | Директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Председател на Съвета за електронни медии, България

10.15 – 11.30 І сесия
ФАКУЛТЕТИТЕ ПО ЖУРНАЛИСТИКА – ПРАВИЛНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗА БЪДЕЩАТА ИМ ПРОФЕСИЯ?
МИРОЛЮБ РАДОЙКОВИЧ | Белградски университет, Сърбия
ТОТКА МОНОВА | Декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, Софийски университет, България
СТЙЕПАН МАЛОВИЧ | Задарски университет, Хърватска
ДИНКА СПИРОВСКА | Ръководител на Департамента по журналистика и масова комуникация, Американски университет в България

Модератор: ОРЛИН СПАСОВ | Фондация „Медийна демокрация”

11.30 – 11.45 кафе пауза

11.45 – 12.00 специална презентация
ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ГЕРМАНИЯ
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

12.00 – 13.15 ІІ сесия
ОБУЧЕНИЯ НА ЖУРНАЛИСТИ: НАЦИОНАЛНИ ПРАКТИКИ И ТРАНСГРАНИЧНИ ИНИЦИАТИВИ
ЛИЛЯНА ЗУРОВАЧ | Съвет за печатни издания, Босна и Херцеговина
ОЛИВЕР ВУЙОВИЧ | Югоизточноевропейска медийна организация (SEEMO), Австрия
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

Модератор: ОГНЯН ЗЛАТЕВ | Център за развитие на медиите, България

13.15 – 14.15 обяд

14.15 – 15.30 ІІІ сесия
ПРАКТИЧЕСКА ПРОВЕРКА: ПРАВИЛНО ЛИ ОБРАЗОВАМЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ?
ДАРИНА САРЕЛСКА | Изпълнителен продуцент на bTV Новините, bTV Media Group, България
ШКУМБИН АХМЕТЧЕКАЙ | Редактор, Телевизия Косово RTK, Косово
ИГОР БОЖИЧ | Изпълнителен редактор на Блиц, Рингиер Аксел Шпрингер, Сърбия

Модератор: ДОБРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА, Българска национална телевизия

15.30 – 15.45 кафе пауза

15.45 – 16.30 ІV сесия
БЪДЕЩЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА В СТРАНИТЕ В ПРЕХОД: МЕЖДУ WEB 2.0 И ФОРМИРАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯ
БЕСАР ЛИКМЕТА | Журналист, Балканска мрежа за разследваща журналистика (BIRN), Албания
ДАН ТАПАЛАГА | Редактор, HotNews, Румъния
СТОЯНА ГЕОРГИЕВА | Главен редактор, Медиапул, България

Модератор: ВИОЛЕТА СТАНИЧИЧ | Информационно бюро на Европейския парламент в България

16.30 закриване на конференцията
ОРЛИН СПАСОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”, България

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 18.09.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.09.2010 

Какво разбраха медиите за Бюджет 2011. Медийната тематика онлайн

Водещ: Цяла седмица икономическата тематика мъчи всички ни. И хората, и журналистите се опитвахме да разберем какво точно предстои да се случи – защото както винаги посланията бяха неясни и противоречащи си. Довчера, когато оценката дойде в метафора. Днес всички четем за бутилката вода, полетяла от ръката на гневен доктор към зам.-министър. Всъщност метафора или реалност – оценката всеки трябва да направи сам. Оптимистите ще останат мълчаливи в неодобрението си, а песимистите сигурно крайно удовлетворени. Реалистите биха казали: време беше. Цяла седмица проумявахме метаморфозите на бъдещия бюджет. Първо пицата стана по-тънка, после се оказа подсладена и най-накрая се оказа, че ще усетим вкуса на палачинка. Това е най-често даваната в образ прогноза за бюджет 2011. За гарнитура към палачинката изобщо не става дума. Но пък и за саламите много неща станаха ясни, че дори „Стара планина” не е мерило за качество, а само повод за ръст на цените. Възрастта за пенсиониране няма да се повишава, може би, но стажът – да. Научихме още тази седмица. Не че има особено разлика какво ще събираме – стаж или възраст, за да достигнем нормата точки, за да се пенсионираме. Логиката на пенсионната реформа медиите ще трябва да продължим да търсим. Както и логиката на една друга болезнена реформа – здравната. Диагнозата е една и съща – пари няма, течове на малкото пари бол, а за реформи винаги се говори само в бъдеще време. И докато пишещите новия медиен закон се опитват дефинират какво значи предаване с обществена функция, журналистите не спират да търсят отговори на въпросите, които всички ние си задаваме. Оценката за този труд, както винаги е според зависи. Едно трайно клише в медийната ни реалност. Според това коя медия се оценява, според това дали става дума за търговска или обществена медия. Всъщност може би това е първородният грях на всички писани досега медийни правила от началото на прехода. Дали ще бъде направена разликата между рейтинг и доверие, оценката на хората и оценката на експертите за качеството на работа на медиите и всичко това ще бъде логичен аргумент при писането на новия медиен закон само времето ще покаже. Инак продължаваме да живеем във времето на пожеланията. Те са предимно за обществените медии. Тази седмица „Сан Стефан” 29 се сдоби с едно такова пожелание да контролира управляващите. Нещо, което всеки един честен журналист върши, но пък не винаги финансите стигат за това. Да, лесно е да се пожелае повече разследваща журналистика, но тя е най-трудоемка и най-скъпа в професията. Да се върнем обаче към наученото от медиите през седмицата. Какво научихме за Бюджет 2011, за пенсионната, за здравната реформа, за бъдещето на заплатите и пенсиите, които май пак ще бъдат пратени във фризера? Това ще коментираме след малко с Марио Гаврилов от БНТ1. Медийната тематика онлайн, в „Клубът на журналистите” започваме да следим и това. Днес коментарът ще бъде на Стояна Георгиева от „Медияпул” и Калина Петрова от Агенция „Крос”.
Какво научихме за Бюджет 2011, за пенсионната, за здравната реформа, за бъдещето на заплатите и пенсиите, които май пак се упътват, или ги упътват към фризера – това ще коментираме сега с Марио Гаврилов от БНТ1. Историята на една пица, която всъщност ще се окаже палачинка – ето това заглавия звучи най-реално за казаното, показаното и написаното за Бюджет 2011 от медиите през седмицата. Да оставим обаче заглавията настрана и да се опитаме да систематизираме наученото по темата. Добър ден на Марио Гаврилов. И така, пица или палачинка?
Марио Гаврилов: Очевидно, че палачинка, но според мене неяснотите все още са повече от това, което е ясно, тъй като бюджетът тепърва ще влиза в НС. При разглеждането на всеки бюджет знаете, че отделните професионални групи упражняват регламентиран и нерегламентиран натиск. Така че тепърва ще видим какви ще бъдат размерите на палачинката. Обичайно палачинката е доста по-нехранителна от пицата, но може да се окаже, че пък тази е по-голяма, което според мене е малко вероятно.
Водещ: Е, вече имахме обещание, че ще е сладка, в смисъл, че ще има и малко захар в нея май?
Марио Гаврилов: Ами зависи кой как я харесва. Някои я обичат сладка, други солена, но ако излезем от хумористичния тон на разговора, който започнахме, очевидно е, че следващата година няма да има увеличения на пенсии и на заплати. Това според мене е категорично политическо решение и надали ще се стигне до неговата промяна.
Водещ: Обаче може да се стигне до промяна в обратна посока, обещанието за фризера звучи като обещание за намаляване?
Марио Гаврилов: Аз не смятам, че ще се стигне до подобно нещо, още повече, че правителството е готово дори да вземе и кредит от МВФ, ако се наложи. Дано да не се налага. България досега все още не е стигала до подобно нещо, към което прибягнаха много други държави от ЕС – Гърция и Румъния например. Така че смятам, че следващата година доходите просто ще бъдат замразени на сегашното си равнище, което практически означава известно намаляване, особено като гледаме последните данни за инфлацията.
Водещ: Какво бъдеще ни чака според бюджет 2011 и не е ли работа именно на нас журналистите тези сложни тези да опитаме да ги говорим в образи, за да стане ясно това бъдеще на всеки? Знаем, даваме си сметка колко пъти някой ни е казвал „вие журналистите”.
Марио Гаврилов: Очевидно, че според мен ни чака не по-богато бъдеще от начина на живот, който живеем сега. Има обаче някои много сериозни, много тънки моменти в цялата бюджетна верига, които могат да катурнат цялата кола. Такъв се очертава например здравеопазването. Там се задават много сериозни социални протести. Здравеопазването не е нещо, което пълни бюджета. Напротив, то го празни, но ако се стигне до срив в здравеопазването, просто се опасявам, че цялата система би могла да рухне. Доколкото нас журналистите, ние сега тепърва ще следим разговорите, които ще се водят, това, какво ще успеят да отвоюват отделните професионални групи, лекари, туристическия бранш и т.н., за да преценим и да информираме нашите зрители и слушатели по съответния обективен начин.
Водещ: Случилото се вчера с бутилката вода метафора ли беше или нещо друго?
Марио Гаврилов: Мисля, че това е директен сблъсък между все по-утъняващите социални нерви на отделни обществени прослойки, които усещат много рязко по джоба си свиването на държавния бюджет и между политиката, която води правителството, което очевидно е решено да води една дясна политика на ограничения. Трябва все пак да се върнем примерно едно 15 години назад, във Виденовите времена в България, в които правителството започна много щедро да раздава заплати и пенсии и си спомняме докъде се стигна. Така че аз лично по-скоро съм привърженик на бюджетните и социалните ограничения, колкото и болезнено и трагично да е това. Миналата седмица ни даде един пример, но нека да си припомним в годините съдбата на предприятието „Кремиковци”…
Водещ: Да, вчера имаше блестящ репортаж по „Панорама”.
Марио Гаврилов: Да, и аз го гледах, беше много интересен. Ако „Кремиковци” беше фалирано преди 15 години, всичките тези хиляди хора, които днес се чудят къде да си намерят работа, вече щяха да са се преориентирали и да имат своето място в обществото – дали ще бъде друга професия, дали ще бъде друго предприятие. Следваха десетина години на изключително мъчително съществуване, на къртене на бюджетите, на болезнено решение на всеки министър, който управляваше по това време обществото дали да се случи фалита на „Кремиковци” точно по негово време, който беше предначертан, той беше ясен. Затова колкото и да е болезнено, колкото по-рано, толкова по-добре. колкото по-рано се направи една хирургическа операция, толкова по-добре.
Водещ: За болния, да. И толкова по-добри перспективи за неговото оздравяване. Коя е най-болезнената от всички икономически теми, за които говорим в момента – здравната реформа, пенсионната реформа или бюджетът?
Марио Гаврилов: Аз мисля, че доколкото българските пенсионери са свикнали да живеят в мизерия, и малко цинично звучи това и вулгарно, но това действително е така, най-болезненият проблем, който ще усетим е действително състоянието на медицината и на здравеопазването в България, тъй като ние българите имаме един навик всичко това да се случва безплатно или с много минимални разходи от наша страна, и много болезнено ще осъзнаем истината, че просто всичко струва пари. И сиренето струва пари, и медицината и здравеопазването струват пари. И за съжаление, тези пари ги няма отгоре на всичкото. Бюджетът е доста… доста са скромни неговите възможности да финансира подобни мащабни системи.
Водещ: Всички знаем, здравето е безценно, а здравната реформа е болезнена. На този фон обаче споровете за трупането на „терапевтична практика” и „изследователска дейност” не отместиха ли основния акцент, и това ли е основното, което предвижда здравната реформа? Защото цяла седмица се занимаваме с този сюжет.
Марио Гаврилов: Аз мисля, че това е един страничен проблем, но много често страничните проблеми са толкова цветни, че изместват централния. За мене основният проблем е какво ще се случва с болниците, какво ще се случва с окръжните болници? Ние онзи ден в новините в 10 часа пуснахме един репортаж, и имахме разговор в студиото и от София, и от Благоевград, например какво се случва с четирите диспансера в Благоевград.
Водещ: Ами ще фалират както стана ясно.
Марио Гаврилов: Да, очевидно те са пред едно неясно бъдеще. И същевременно от другата страна показахме едни болни, които казват, че без тези лечебни заведения те са загубени. Въпросът сега е тези диспансери дали ще фалират, дали ще бъдат влети в болницата, това е процедурен въпрос. Въпросът е какво ще се случи с тези хора, ако няма да има кой да ги лекува и кой да се погрижи за тях.
Водещ: Е, лошото е, че обикновено не получаваме отговори точно на тези въпроси, колкото и пъти да ги задаваме, както ни учи най-доброто в занаята. Сега за нещо друго. Сигурно има значение какво ще нарежем в една шопска салата за крайната цена – доматите, краставиците и чушките, знаем, са с различна цена. Ти каза, че и сиренето е с пари. Стана ли ясна цената на пенсионната реформа? Защото дали ще събираме възраст и стаж съвсем не е без значение в период на дълга криза, у нас не само икономическа, а и криза на прехода.
Марио Гаврилов: Така е, пенсионната реформа е нещо изключително болезнено и много трудно се случва. Ние виждаме и в други държави, и в Холандия, във Франция от ЕС. Огромната разлика е, че едно е да режеш 25% примерно, или да увеличаваш възраст и стаж от заплата 1000 евро, и съвсем по друг начин е, когато… прощавайте пенсии от 1000 евро, и съвсем по друг начин стоят нещата, когато тази пенсия възлиза на 100 евро.
Водещ: Да, така е, разликата е огромна. Един цитат искам да коментираме и да се опитаме да разберем дали това не е основата. Цитатът е на социалния министър Тотю Младенов: „Новите изисквания няма да затруднят стотици хиляди хора, работещи честно. Ще затрудни само заетите в сивата икономика. Аз няма да защитавам хора, които работят в сивата икономика.”
Марио Гаврилов: Ами битката със сивата икономика се води дълги години, засега с доста малък успех…
Водещ: Ама дали битката се води със сивата икономика или с хората, работещи в сивата икономика?
Марио Гаврилов: Не, не, аз мисля, че абсолютно почтени са намеренията. Въпросът е, че сивата икономика е толкова вкоренена в психологията на българина. Аз много често, като имам мои колеги, познати от чужбина, от Германия да кажем, и когато им разказвам сюжета на Андрешко от Елин Пелин, те просто не могат да разберат защо Андрешко е положителен герой. А по принцип българите винаги Андрешко си е бил някак си симпатичен. Знаем, че върши нещо нередно, ама е бил някак си симпатичен, докато чужденците не могат да го разберат. Така че това е. Мисля, че намеренията са почтени, но целта, която е поставена, е изключително трудна за постигане.
Водещ: Не прилича ли това обаче малко на закон с обратна сила? Защото в крайна сметка правилата са били такива, че са накарали хората да идат в сивата икономика. Сега на тях им се представя една сметка, която трябва да платят, и тя е доста висока.
Марио Гаврилов: Така е. Вижте, сива икономика сигурно навсякъде по света, включително и в най-напредналите държави, и в най-уредените общества…
Водещ: Но и там сивата икономика е по-добре платена, отколкото у нас.
Марио Гаврилов: Така е, просто съвсем различни са нивата на заплащане. Въпросът със сивата икономика стои точно както с престъпността. Тя трябва да бъде свита до обществено търпима рамка. Защото пък, съгласете се, че от друга страна, средната класа, която честно работи, почтено си плаща данъците, да кажем, собственикът на един квартален магазин, той какъв стимул има да работи по правилата, ако знае, че съседът му в съседния магазин не работи по правилата?
Водещ: Да, но пък често се случва да ставаме свидетели и да трябва да отразяваме, ние журналистите, такива андрешковски сюжети. Аз ще дам за пример уличните търговци под колоните на „Граф Игнатиев”. Спомняш си сигурно какви сериозни подписки правеха.
Марио Гаврилов: Да, и това е нормално, на тези хора това им е бизнесът, това им е хлябът, по този начин те си издържат семействата. А от друга гл.т. са толкова минимални печалбите им, или мизерни, че те не могат да си позволят дори да играят по правилата. Много е сложен един такъв въпрос – дали да фалираш един дребен търговец, или да му наложиш някакви правила, които за него са непосилни за изпълнение, за да наложиш изобщо правила в държавата. Много често този въпрос няма отговор.
Водещ: Ние журналистите можем ли… къде трябва да стоим между Андрешко и между реформите, липсващите и тези, които трябва да бъдат направени?
Марио Гаврилов: Ние журналистите трябва да стоим винаги на позицията на свободни граждани. Значи, на някой журналист може Андрешко да му е много симпатичен. На мен например не ми е чак толкова симпатичен. Но разбирам неговите мотиви и защо той действа по този начин. Така че журналистите трябва да бъдат част от свободното гражданско общество. И ние затова сме повече журналистите – едните защитават една позиция, други защитават друга позиция. Въпросът е винаги честно и обективно да информираме хората, как стоят проблемите…
Водещ: Повечето гледни точки винаги доближават до истината.
Марио Гаврилов: Разбира се, да, разбира се, нали това е смисълът от демокрацията и от свободата на словото.
Водещ: Един последен въпрос. Знаем, че сега се пише законът за електронните медии, както и да се казва той, ще разберем това в бъдеще, но експертите търсят обяснение на хайде да го наречем феномена предаване с обществена с обществена функция. Има ли такова обяснение, може ли да бъде намерено такова законодателно обяснение?
Марио Гаврилов: На мен ми е малко трудно да отговаря, защото, да кажем, ако някой е привърженик на кърлинга, за него предаването за кърлинг със сигурност ще бъде най-обществено значимото предаване. Аз от времената, в които съм влязъл в този занаят, знам само едно нещо – винаги значимостта на една тема, на едно предаване, на едно становище се определя от това колко като брой хора засяга. Защото, да се върнем на примера с кърлинга, то засяга примерно 20, 30, 50, 100 души в тази държава, докато проблемът с пенсиите и с парното засяга почти всеки българин. Така че предаване, което се занимава с обществено значими теми, предвид броя на хората, които засяга, може да бъде квалифицирано като обществено значимо. Разбира се, аз съм много далеч от тази тематика и нямам представа какво ще запишат доста по-компетентните хора в закона.
Водещ: Но в замяна на това вложи доста икономическа логика в това определение. Благодаря на Марио Гаврилов от БНТ1 с коментар за най-актуалното, което написахме, казахме и показахме ние журналистите за икономическата тематика.

Медийната тематика онлайн, в „Клубът на журналистите” започваме да следим и това. Добре ли е да има повече място за медийната тематика онлай? В годините на прехода нееднократно установихме, че саморегулацията в професията не е достатъчна. Добър ден казвам на Калина Петрова, главен редактор на Агенция КРОСС. Добре ли е да има повече място за медийната тематика онлайн?
Калина Петрова: Разбира се, че е полезно, тъй като читателят би могъл да се включи по-активно и да дискутира на страниците на информационните агенции както с политици, така и с експерти.
Водещ: Това всъщност е един друг вид саморегулация. В професията ни говоря, защото ние все пак всички сме журналисти независимо дали работим в радио, телевизия, вестник или информационна агенция. Достатъчна ли е тази саморегулация, защото както казах в годините на прехода установихме нееднократно, че ето, да кажем етичния кодекс е подписан от някои медии, от други не е подписан, той е доста пожелателен?
Калина Петрова: Разбира се, етичният кодекс засега остава доста пожелателен и е добре в тази насока да бъдат извършени някакви промени. Може би е необходим и нова закон, в който да се случат нещата в посока на това да не се краде примерно, защото и в нашата професия това се случва, медии крадат други медии. Да има едно по-сериозно авторско право.
Водещ: Да, това обаче също е доста пожелателно. Има нещо по-съществено обаче. Като че ли всички дискусии досега за новия медиен закон се съсредоточават около определението що е то предаване с обществена значимост. Това дали е възможно да се уточни в законодателна форма?
Калина Петрова: Ами би било твърде трудно според мен всичко това да бъде уточнено в законодателна форма. Отново смятам, че ще бъде пожелателно, защото всяка медия вижда нещата през отделна призма и има свой поглед.
Водещ: Дали е вярно определението, че сега сме все още в ерата на пожеланията и когато експерти или законодатели оценяват медиите, те ги оценяват според зависи, според това дали са обществени или търговски?
Калина Петрова: Да, има го този момент. Макар че не само експертите оценяват медиите. Медиите в крайна сметка трябва да бъдат полезни за читателя. И за мене оценката на читателя или слушателя е толкова важна, колкото и тази на експерт.
Водещ: Важно ли е да направил разлика между рейтинг и доверие, оценката на хората и оценката на експертите за работата на медиите, и изобщо може ли да бъде направена такава разлика?
Калина Петрова: Ами мисля си, че да. И специално в много от електронните медии би могло това да се случи, а не само и при тях, както и при хартията носител това може да се случи. Тъй като има едни ясни статистики, които и самата медия може да се следи в отделните класации къде се намира тя, а не за нея да говорят самите експерти само.
Водещ: Един пример от седмицата. „Сан Стефано” се сдоби с едно пожелание от страна на председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов да контролира управляващите. Нека да се опитаме да дешифрираме това пожелание, какво точно значи то?
Калина Петрова: Ами за мен това означава наистина медията да бъде за зрителя, за слушателя или за читателя. Тъй като може би тук се има предвид, че една държавна медия се съобразява по някакъв начин с всичко, което… прокарва през призмата новините, така че да не засегне нечии интереси.
Водещ: Предвиждате ли повече място за медийната тематика онлайн в агенцията, в която работите?
Калина Петрова: Да, разбира се. Ние имаме една традиция, при която правим онлайн дискусии, които са на най-наболелите теми.
Водещ: Да, ние след малко ще продължим разговора точно с една такава предстояща дискусия. Но нека преди това да чуем дали пък хората се интересуват от тази тематика и доколко са склонни да дискутират след една публикация онлайн?
Калина Петрова: Ами трябва да ви кажа, че хората, да, хората са склонни да дискутират. По-скоро много често се случва институциите да откликват, или политиците да откликват с по-голяма трудност. Но в крайна сметка мисля, че нещата се случват.
Водещ: Основно правило в професията на журналистите е, че ние винаги сме от едната страна заедно с хората, а управляващите и хората с икономически амбиции и интереси са от другата страна. Да оставим обаче това настрана. Имайки предвид къде стоим е добре да се опитваме да променим правилата, неписаните правила на политиците. Откъде да започнем – ами бихме могли писаните правила. Може би това е амбицията, която си поставя с една дискусия, която предстои в понеделник, Агенция КРОСС. Продължаваме този разговор с главния редактор на агенцията Калина Петрова. И? Можем ли да променим неписаните правила чрез промяна в писаните?
Калина Петрова: Ами аз лично още вярвам, че медиите могат да влияят и имат решаваща роля. Не случайно някои са ги определили като четвъртата власт. Те са и длъжни да защитават интересите на хората. Така че мисля си, че това е основната цел и на онлайн дискусиите, които ние правим. Най-малкото, което е, да се чуе гласът на хората, политиците да чуят и гласа на хората.
Водещ: Успяват ли да го чуят, успяват ли да се концентрират и когато този глас не им е симпатичен как постъпват? Досегашният ви опит.
Калина Петрова: Ами мисля си, че все пак, дори и да не им е симпатичен понякога гласът на хората, те го чуват. Друг е въпросът дали всеки път се съобразяват с него.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Калина Петрова: Ами мисля си, че много, мисля си, че няма политик, който все пак да не се съобрази с гласа на народа и на журналистите.
Водещ: Откъде ще започнете тази онлайн дискусия за изборното законодателство? Защото наистина е много важно по какъв начин политиците биват избирани.
Калина Петрова: Ами значи аз…
Водещ: Основният проблем, който според вас трябва да бъде изчистен?
Калина Петрова: Мисля, че този изборен кодекс, както вие казахте, е еднакво важен както за българите в страната, така също и за тези в чужбина. Ние по принцип сме отсели няколко въпроса, които поставяме на вниманието както на читателите ни, така и на политиците. Питаме полезно ли е интернет гласуването при избори? Подобно на други държави ще улесни ли то българските в страната и извън нея? Акцентираме и върху това трябва ли българските граждани, имащи и друго гражданство, да получат правото да бъдат избирани за народни представители. Което всъщност повелява чл. 6 от Лисабонския договор. И освен това след приемането на страната ни в ЕС чужди граждани, щом като могат да са кметове в България и български евродепутати, защо пък да не бъдат и депутати в нашето НС? И всички тези въпроси, очакваме да получим отговор на тях. Дали българите също трябва да гласуват само в дипломатическите ни мисии, които са в чужбина…
Водещ: И може би дали трябва да има финансов ценз, за да се гласува по интернет, защото не всеки притежава електронен подпис.
Калина Петрова: Да, разбира се.
Водещ: А това може да се погледне и да се види точно това, финансов ценз в едно подобно изискване.
Калина Петрова: Да, и дали нашата държава все пак е готова да направи едно такова гласуване. Ние знаем, че… г-жа Фидосова каза, че ще има пробно гласуване. може би тази проба на президентските избори ще покаже дали сме готови за едно подобно гласуване.
Водещ: Доколко ще бъде дискутиран и въпросът дали ще има сливане на избори? Защото това също е една тема, която…
Калина Петрова: Която е твърде щекотлива дали трябва да бъдат разходвани средства, когато изборите примерно са в кратък период от време. Това също.
Водещ: Доколко политиците ще бъдат склонни да бъдат искрени в една такава дискусия? Опитът ви досега какъв е?
Калина Петрова: Ами мисля си, че политиците са искрени. Още повече, че в момента те поднасят едни проекти и законът е преди гласуване. Така че те ще се опитат според мен да защитят своите идеи. Ще се опитат, надявам се, да отговорят и на многото въпроси на читателите ни както в България, така и в чужбина.
Водещ: Мисля, че основната думичка, която вълнува хората по една такава тема е оставка, как се подава оставка. Защото отговорността се поема с оставка, по цял свят е така. У нас този процес е силно затруднен, да го кажем така.
Калина Петрова: Ами да, със сигурност това вълнува и хората. Този въпрос, ето, вие ме подсещате, ще бъде поставен в онлайн дискусията.
Водещ: Накрая да кажем нещо и за досега потвърдилите участието си в тази предстояща дискусия?
Калина Петрова: Ами досега потвърдилите участие, значи ще има представители на официалните институции, надявам се, че в нея ще се включи и министърът без портфейл Божидар Димитров…
Водещ: Това безспорно е обещаващо.
Калина Петрова: Да, от МВнР, които също работят по този законопроект. Освен това ще се включат и представители на парламентарно представените групи, както и на извънпарламентарно представени партии.
Водещ: И сега за заинтригуваните слушатели да кажем часа на срещата, буквичките, които трябва да напишат, за да отидат на мястото на срещата.
Калина Петрова: дискусията ще се състои на 20 септември от 14 часа на страницата на КРОСС – www.cross-bg.net в 14 ч. Лентата, която е в синичко, най-горе в агенцията, ще бъде активирана и те ще могат да започнат да задават своите въпроси.
Водещ: Колкото повече въпроси зададат хората, толкова по-добре за една такава дискусия.
Калина Петрова: Разбира се. Тези въпроси разбира се ще бъдат поставени след това от страна на ИА КРОСС и на институциите, както и внесени в НС.
Водещ: Досегашната полза от подобни дискусии?
Калина Петрова: Ами аз мисля, че има полза. Ние правихме една дискусия за осиновяванията. Там след това беше свикана среща при омбуцмана на Република България Гиньо Ганев, имаше представители на Министерство на правосъдието, имаше представители на НПО, взе се решение за едни промени в правилника. Така че мисля, че подобни дискусии са полезни.
Водещ: Предвиждате ли и една дискусия за медийното законодателство?
Калина Петрова: Ами да, би било хубаво да направим и подобна дискусия. Мисля, че и от страна на читателите и на политиците ще има интерес.
Водещ: Благодаря ви затова включване!

Аз, министърът и медиите или къде греши PR на властта

Вестник "Дневник" I Зорница СТОИЛОВА I 2009-11-16

BDVO Government PR Roundtable, 12.11.2009Войната е шоубизнес, а политиката – манипулация. Спомняте си култовите констатации на героя на Робърт де Ниро в една от най-добрите политически сатири на Холивуд "Да разлаем кучетата". Ако трябва да поставим българска рамка на метафората за политиката, бихме добавили още упорито нежелание за прозрачност и липса на смислен публичен дебат.

Или поне това бяха изводите на провелата се през миналата седмица кръгла маса "Публичният образ на институциите", организирана от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Зад привидно скучната тема PR съветниците от правителствената информационна служба, практиците от бранша, социолози, журналисти и експерти от неправителствени организации се опитаха да потърсят отговора на важния въпрос – защо PR на държавната администрация се проваля в усилията си да осигури максимална прозрачност на действията й и да намери здравословния баланс между интересите на обществото и тези на властта, която представлява.

С най-голям интерес се очакваше директорът на Правителствената информационна служба Николай Боев, но той не се появи заради наложително пътуване с премиера. Въпреки че темата за комуникационната стратегия на кабинета "Борисов" беше сред една от обявените за обсъждане, на кръглата маса стана ясно, че такава все още няма. Директорът на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в министерството на транспорта Розита Михайлова обаче увери, че скоро комуникационните експерти на правителството ще поканят практиците от PR бранша да дискутират стратегията.

Правителственият PR като чиновник

Вместо да балансират между интересите на обществото и властта, PR на институциите избират да бъдат с институциите. Това беше една от основните критики, отправени към правителствените експерти.

Александър Кашъмов, юрист и експерт в "Програма достъп до информация" обобщи поведението на институциите до този момент като упорство и нежелание за прозрачност. "Според Закона за достъп до обществената информация институциите не само имат задължение да предоставят информация, те дължат информация по собствена инициатива", обърна внимание той и добави: "Това досега мъчително не се случваше."

По думите на социолога и управител на социологическа агенция "Алфа рисърч" Боряна Димитрова, когато става дума за политика и за реформи, комуникацията е съдържателен проблем. "Не е осъзнато, че комуникацията е същинска и основна задача на държавния служител, а не добавка или притурка към другата му работа", обърна внимание тя.

Това е и една от причините държавните служители удобно да се крият зад големия образ на институцията. А една от същинските задачи на правителствения PR би трябвало да е именно тази – да извади служителите на министерствата от анонимната колективност и да ги насърчи да поемат индивидуална отговорност пред обществото, заставайки зад твърденията си със своето име и позиция.

Според Стояна Георгиева, която ръководи информационния сайт Mediapool и е оглавявала правителствения пресцентър по време на управлението на Иван Костов, една от причините за това е, че PR на властта са свързани твърде много с изпълнението на партийни цели. "Правителственият PR осигурява вдигане на политическия рейтинг, вместо да информира и да осигурява максимална прозрачност на действията на властта", коментира тя.

Практиците от частния сектор обърнаха внимание, че PR на институциите не означава само да поддържаш връзки с медиите и да отразяваш дейността на министъра, но към момента той се разбира именно така. "В корпоративния PR PR специалистът се стреми да бъде част от решенията", припомни Деница Сачева, изпълнителен директор на агенция Intel Day Solutions, и добави, че ролята на PR в държавната администрация не е ясно дефинирана. Той се наема, за да изпълнява тесни конкретни цели, а не да изгради последователна комуникационна стратегия на правителството.

"Когато се смени властта, PR също си отиват заедно със своите екипи. Няма приемственост в експертността", коментира още Сачева.

Колко е важен политическият рейтинг

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" фокусира вниманието върху друга важна част от комуникацията на политическия живот – как се използват социологическите данни от политиците и техните PR експерти. И беше категорична – вместо да бъде основата, на която се взимат важни решения, обобщеното от социологията обществено мнение се използва единствено като публичен инструмент, като политическа патерица.

Това е и причината политиците и медиите да се вглеждат толкова в рейтингите на властта като опростен вид на това, което наричаме обществена подкрепа. Политическата практика досега го доказва – не е важно да бъдеш добродетелен, а да изглеждаш такъв.

По думите на Димитрова обаче политическите рейтинги са важни, но е по-важно те да съответстват на реалните действия на институциите. В противен случай общественото доверие се срива много бързо. Тя обясни, че високият процент на обществено доверие в първите месеци от управлението на кабинета "Борисов" не е нито необичайно явление, нито прецедент за българския политически живот. "В началото на управлението на Иван Костов рейтингът му беше над 60%. Правителството на Симеон Сакскобургготски също имаше високи показатели на доверие през първите месеци", припомни Димитрова.

Свръхконцентрацията на политическото присъствие в медиите беше посочено като една от погрешните практики на институционалния PR. Или с други думи, политиците и техните PR експерти се вглеждат и притесняват твърде много за това какво ще излезе във вестниците и какво ще бъде показано в централните емисии новини и пренебрегват комуникацията със специфичните групи, които в крайна сметка се оказват засегнати от провежданите политически реформи в публичната сфера.

Оригинална публикация

Снимка: БДВО

Още по темата:

Стоян Стоянов, БДВО: “Публичният образ на институциите, а сега накъде?”

БНР, Програма "Хоризонт", "Преди всички" I 2009-11-12

Чуйте аудио запис на интервюто
 

Кръгла маса на тема: “Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес” ще се проведе на 12 ноември

EVENTS.dir.bg I 2009-11-11

Събитието събира на едно място ПР специалисти от държавната администрация с представители на медиите и ПР общността.

ПравителствоКръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде?" ще се проведе на 12.11.2009 г. (четвъртък) в зала „София” на Бест Уестърн Хотел Сити от 16.00 до 20.00 часа.

Темите, които ще бъдат засегнати и дискутирани, очертават предизвикателствата, пред които са изправени PR специалистите при изграждането на публичният образ на държавните институции. Ще се обсъдят успешните комуникации между правителствените PR-и и медиите, обществените организации и различните видове публики. Събитието ще събере на едно място PR специалистите на новото правителство с журналисти, представители на PR общността в България и ще даде възможност на всички заинтересовани да се запознаят с основните приоритети в комуникационната страгегия на българското правителство.

Таксата за участие в Кръглата маса е 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място. Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните власти, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно – след регистрация.

Потвърдете желанието си за участие като попълните и изпратите Регистрационната форма най-късно до 10.11.2009 г.

ПРОГРАМА

16:00 – 16:30 – Регистрация на участниците

16:30 – 16:40 – Откриване – Милена Атанасова, Председател на БДВО

16:40 – 17:45 – Първи панел

„Състояние, проблеми и предизвикателства при изграждането на публичния образ на държавните институции в България”;

Водещи:
Стоян Стоянов, Член на Комисията по етика на БДВО
Кирил Вълчев, ДАРИК Радио

16:40 – 16:50 – Българските публични институции – прозрачност и достъп до информация
Александър Кашъмов, „Прозрачност без граници”

16:50 – 17:00 – Доверието в публичните институции – рейтинги, очаквания и проблеми
Боряна Димитрова, „Алфа рисърч”

17:00 – 17:10 – PR-ът на властта
Стояна Георгиева, „Медиапул”
Албена Ивайлова, VIVEKA

17:10 – 17:20 – Ролята на държавния служител в изграждането на публичния образ на държавните институции

17:20 – 17:45 –Дискусия

17:45 – 18:00 –Кафе пауза

18:00 – 19:30 – Втори панел
„Представяне на основните акценти в комуникационната стратегия на българското правителство”

Николай Боев, Директор на Правителствената информационна служба

Водещи:

Асен Асенов, член на УС на БДВО и съпредседател на Българската конфедерация за връзки с обществеността;
Розита Михайлова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на Министерството на транспорта

19:30 – 20:00 – Дискусия

20:00 – 20:10 – Официално връчване на Етичния кодекс на професионалната PR общност в България на преставителите на пресцентровете на правителството Милена Атанасова, председател на БДВО, и Александър Христов, председател на Комисията по етика към БДВО)

20:10 – Чаша вино

Такса участие*: 30 лева (с ДДС), които могат да бъдат платени на място или по банков път:

Банка ДСК, клон Калоян
BIC: STSABGSF
IBAN: BG48STSA93000006291325
Участие в събитие на БДВО 12.11.2009 г.

* Участието на членове на Българското дружество за връзки с обществеността, Българската конфедерация за връзки с обществеността, академичната общност, държавната администрация и местните властие, както и поканени участници от страна на БДВО, е безплатно, след регистрация. 

Информация за Кръгла маса на тема: "Публичният образ на институциите – А сега накъде? ПР-ите на властта и медиите: Диалог в полза на обществения интерес", 12.11.2009 г.

За повече информация:

Симона Стефанова, Административен секретар, БДВО,
02/483 36 31, 0885 106 372, s.stefanova@bdvo.org 

Оригинална публикация

Снимка