Стъкмени рейтинги не променят пазара на вестници

Супер 19 минути | 01.07.2011

Истината: 19′ пласира на ден само в София повече бройки, отколкото 24 часа в цяла България; на сергия преброихме 80 продадени Телеграфа срещу 4 от часовете

 

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш! Този лаф е на великия Хайтов и неслучайно е станал култова фраза. Същата максима важи и за зачестилите напоследък стъкмени рейтинги на вестниците. Вчера в часовите вестници излезе статистика, направена от неизвестната досега Би медиа консултант, която силно се разминава с действителността.
Проблемът не е само браншови, защото по подобен начин се пресмятат и политическите проценти преди избори. И после всички са изненадани от истинския вот на хората!!!
Първото, което прави впечатление е, че за разлика от признатите за официални статистици ТНС/ТВ план и ГАРБ, при публикацията на Би Медия липсват данни за редовна и за цялостна аудитория.
Първата бележи процента от хора, които са чели вестника поне 3 пъти за седмица, а втората – познаваемостта на марката. В тази графа важна е продължителността на живота на заглавието, което при Труд е повече от 70 години, при 24 часа -20, а при нас – няма и 3 години.
Статистиката е неточна и по друга причина. Някои от всекидневниците излизат 7 дни в седмицата и са привилигировани в сравнение с излизащите 6 дай, както и с 19′, който има само 5 броя, също като Пари и Дневник.
Също така, единственият безплатен всекидневник стига до 4 големи града и няма как да бъде познат като марка на жителите на другите населени места За да избегнат неточности, социолозите би трябвало да отчитат данни вестник по вестник и после да ги обединяват.
Преди месеци масовиците бяха много недоволни от публикувано в Стандарт изследване по поръчка на вестника на друга недотам популярна агенция, според което бие 24 и Труд, където ги хване.
Сега обаче новоизпечените издатели прибягват до същото оръжие. Странно е как при 2,3 измерена от Тв План редовна аудитория на 19 минути и познаваемост 3,0 %, при 2,2% постоянна и 3,2% обща аудитория от другите официални изследователи – ГАРБ, в категорията Месечна аудитория на националните всекидневници на Би медия – това ще да е нещо като "цялостната аудитория" от официалните изследвания, резултатът за по-високия ни процент е 0,9%…
Разликата в местата е 5-о по ТВ План и 12-о при Би Медия. Дали пък наказателната акция не е свързана с разкритията ни как едни софийски пари, минали през едни офшорки са стигнали до сделки около поръчителите на изследването?
Дори не смеем да си го помислим.
Ние пък разполагаме с поръчано от нас изследване, според ‘което нашата средноседмична аудитория е 19,3%.
Защо се получава така?
Разликата в данните зависи от начина на задаване на въпроса. Ако той е съвсем конкретен: Четете ли Труд и 24 часа, много вероятно е доста хора да отговорят утвърдително.
Ако следващият въпрос е открит – кой друг вестник четете, с един възможен отговор, човек може да впише първото, което му хрумне.
Така данните се получават доста криви, но звучат идеално за поръчителя.
Немаловажни факти са и представителността на извадката (брой анкетирани и географско съвпадение с разпределението на населението). В публикацията на 24 и Труд липсват такива съществени данни.
А всичко, даже мястото на анкетата е важно. Ако я направите примерно в софийското метро, 19* ще заема първо място със 100%, защото това е негов основен канал и всеки, пътувал с подземната железница знае какво е 19′.
Истинските данни се виждат от пласираните бройки. 19′ има практически 100% реализация и само в София пласира повече от 24 часа в цялата страна. Това е ясно за всички, които имат представа какво е безплатният вестник по света и у нас.
При платените вестници е още по-лесно. Избрахме произволна сергия в среднобедния софийски квартал Сухата река, чиято аудитория е абсолютно съпоставима по доходи и потребление както с други такива столични квартали, така и с тази в градове като Стара Загора, Плевен или Шумен. За вчерашния ден на сергията се продадоха 80 бройки Телеграф, 5 от Труд и 4 от 24 часа. Това е истинската статистика!

Стр. 2

Оригинална публикация